SAlexandrov

Кошмар за НАСА: Президентът на САЩ Джо Байдън ще номинира Бил Нелсън за администратор на агенцията! Бил Нелсън е летял в космоса на совалката "Колумбия", като си е издействал астронавтското място чрез политическото си влияние. Астронавтите са му се подигравали и са му лепнали прякора "Баласт". Photo credit : NASA 18 март 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Кошмарна номинация за НАСА - въпреки че множество привърженици на Демократическата партия на САЩ и на Джо Байдън очакваха настоящия президент да назначи жена да ръководи космическата агенция, изборът му се е спрял върху Бил Нелсън - изключително спорна и недолюбвана фигура сред учени, експерти и космически ентусиасти. Новината беше съобщена от The Verge, като Ерик Бъргър от Арс Текника я потвърждава. "Това е буквално все едно Тръмп да назначи изпълнители от петролната индустрия в агенцията за опазване на околната среда", твърди Саймън Портър, учен и астрофизик от мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 година посети планетата Плутон. "Това е изключително идиотско. Нелсън е един от архитектите на "Спейс Лонч Систъм", най-лошата програма в историята на НАСА, а преди това е бил толкова корумпиран, че буквално е принудил агенцията да му осигури увеселително влакче на совалката. Нелсън е олицетворение на всичко, от което НАСА трябва да се откъсне". На пръв поглед Нелсън не изглежда лоша номинация. Той е астронавт, летял на совалката "Колумбия" през януари 1986 година. Но както пише Портър, мнозина разглеждат неговото участие в мисията като издействано посредством политическото му влияние като тогавашен Сенатор. Бъргър се позовава на книгата "Да яхнеш ракети" от астронавта Майк Мълън, който е изнесъл пиперливи подробности за полета на Нелсън в космоса. "Той искаше да бъде член на екипажа с принос и да направи нещо наистина значимо", пише Мълън. "Имаше само един проблем. Нито един от ръководителите на експериментите, предназначени за мисията, не искаше Нелсън да се навърта около тяхната апаратура. Те бяха получили единствения си шанс за полет, работиха с астронавтите в продължение на месеци как най-добре да работят с екипировката и нямаха никакво желание политик без техническо образование да се намести в последния момент и да обърка нещата". Заради това Нелсън се превърнал в обект на подигравки от страна на астронавтите и получил прякора "Баласт". По-сериозният проблем обаче се корени в това, че Нелсън е един от архитектите на "Спейс Лонч Систъм" - политически мотивираната ракета, която в рамките на последното десетилетие е погълнала $20 милиарда и все още не е готова за полет. Тази вечер тя трябва да изпълни за втори път огневото си изпитание след провала през януари. При това подкрепата на Нелсън за "Спейс Лонч Систъм" се случва заедно с натиск спрямо НАСА да не разчита на частни компании като СпейсЕкс на Илон Мъск. Според източници в ракетно-космическия отрасъл, след като Мъск е обявил разработката на ракетата "Фалкън Хеви", свръхтежък носител с възможности като на "Спейс Лонч Систъм", Нелсън е казал на тогавашното ръководство на НАСА "дръжте си момчето под контрол". Въпреки всичките тези критики, Нелсън вероятно ще бъде назначен като администратор на НАСА заради приятелските си връзки с Байдън. Освен това, като дългогодишен политик от Конгреса, надали номинацията му ще бъде отхвърлена от настоящите конгресмени. Някои хора не са на мнение, че номинацията на Нелсън ще е толкова кошмарна. "Брайдънстайн бе отрицател на климатичните промени преди да стане администратор на НАСА", съобщава журналистът Майкъл Бейлър от НАСА Спейсфлайт относно предишната номинация на Доналд Тръмп. "Но Брайдънстайн не бе отрицател на климатичните промени след като стана администратор на НАСА". Други обаче са категорични, че Нелсън не е добър избор. "През последните 15 години американската космическа политика свърши едно голямо нещо както трябва, програмата за комерсиален превоз до орбита, и едно голямо нещо не както трябва, т.е. Спейс Лонч Систъм", пише Илай Дурадо, експерт от Center for Growth and Opportunity. "Бил Нелсън бе от грешната страна на историята и в двата случая. Нелсън беше шампион на програмата "Спейс Лонч Систъм", защото това означаваше да потекат пари към Флорида за сметка на реалния прогрес в космоса. А неговият полет на совалката беше невъобразима злоупотреба с власт. Ако отчетем пазарната цена, мястото на совалката беше услуга, оказана му за стотици милиони долари. Нелсън буквално ги принуди да му го подарят". "В случай че Белия дом наблюдава реакциите в Туитър за последно "да" или "не" на сутринта, имайте предвид, че много хора в космическата индустрия биха почувствали, че е лоша идея да кажат, че това е неприятна номинация. Те ще са принудени да работят с Нелсън. Но аз мога да си позволя да го кажа. Той е все още баласт след всичките тези години", категоричен е Дурадо. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3874-2021-bill-nelson-to-be-nominated-for-nasa

Екипът на НАСА избра региона, откъдето ще полети първият хеликоптер на Марс Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс" на 14 март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 18 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на НАСА, който работи с марсохода "Пърсъвиърънс" и експерименталния хеликоптер "Инджинюъти", е избрал мястото, откъдето въпросният хеликоптер ще излети. За тази цел космическата агенция ще организира специална пресконференция на 23-ти март, вторник, в 19:30 ч. българско време, за да представи плановете си. Пресконференцията ще можете да изгледате на живо по телевизионния канал НАСА ТВ. Според НАСА първите полети са планирани за не по-рано от първата седмица на април. Точният ден и час обаче зависят от това как инженерите ще се справят с графика за позиционирането на хеликоптера и провеждането на изпитанията на бордовите му системи. Агенцията напомня, че можете да следите прогреса на мисията в реално време, тъй като снимките от мисията се качват на живо на специалния сайт на този линк. Очаква се "Инджинюъти" да работи на повърхността на Марс и да провежда периодични полети в продължение на 30 дни. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3873-2021-nasa-chooses-place-perseverance

Марсоходът на НАСА Кюриосити започна вълнуващата научна кампания на Мон Мерку Снимка на Мон Мерку, заснета вчера, на 16-ти март, от марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 17 март 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. След като в началото на месеца беше оповестено, че след продължително катерене марсоходът на НАСА "Кюриосити" e достигнал до подножието на върха Мон Мерку на планината Шарп, вълнуващата научна кампания може да започне. Предстои изучаването на скали, които ще разкрият тайните на древното минало на Червената планета. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. Допълнителна информация е публикувана и на сайта на НАСА. Кампанията на Мон Мерку започна с дълбаене на скалата Нонтон, която може да съдържа глинестия минерал нонтронит. Дали това е така, ще бъде потвърдено от научния прибор SAM, към който събраният материал ще бъде подаден. Междувременно ChemCam ще продължи да изучава минералния състав на Мерку от дистанция, докато панорамната камера MastCam е в процес на заснемането на подробна 360-градусова цветна панорамна снимка. Тя ще е готова до няколко дни или седмици. Снимка на MastCam, заснета на 15-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Но най-интересното, което се очертава в близко бъдеще, е изучаването на обект, кръстен Фон де Гум. Фон де Гум е пещера във Франция, в която има забележителни скални рисунки на бизони, елени и други животни. Те са нарисувани от ранните човешки цивилизации преди 27 000 години. Да наречеш обект на Марс със същото име е изключително символично - скалните рисунки на Фон де Гум са създадени поне 15 000 години преди строежа на пирамидите в Египет. Но това е само 0.0005% от времето, когато са се образували скалите в подножието на Мон Мерку! Микроскопска снимка, заснета от "Кюриосити" на 16 март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL "Човешкият ум не може лесно да възприеме обширните епохи от време, които ни делят от местата, изучавани посредством роботи като Кюриосити", съобщава ученият Скот Джузуич от космическия център на НАСА Годард. "Нашите умове са проектирани да мислят с понятия като часове, дни, сезони и години и така докато се достигне един човешки живот или може би няколко поколения преди нас. Но когато изучаваме Марс, ние се придвижваме сред скали, образували се преди милиарди години и много от тях стоят оголени на повърхността в продължение на десетки или стотици милиони години. Това е празнина във времето, която можем да разберем посредством числа, но по никакъв начин възприятията ни не са в състояние да почувстват великолепната девност на планетата и кратера Гейл". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3872-2021-curiosity-begins-science-mount-mercou

Великолепният космически кораб Восток На снимката: съвременният космически кораб "Бион", който е базиран на "Восток". Photo credit : NASA 17 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 12-ти април 2021 г. ще отбележим шест десетилетия от полета на първия човек в космоса - Юрий Гагарин. И докато безспорно много е изписано за Гагарин, за неговото историческо пътешествие, за обстоятелствата около смъртта му, наличните материали за неговия космически кораб "Восток" са малко. А създаването на този космически кораб е сред най-големите успехи на съветската космонавтика. След приключването на епохата "Восток", съветските инженери създават базирания на него "Восход", а по-късно през 60-те години се появява и "Союз". "Но въпреки промяната на фокуса в пилотираната космическа програма, "Восток" никога не е изоставен, а е непрекъснато подобряван и адаптиран за нуждите на разнообразни военни, научни и комерсиални мисии през следващите десетилетия", пише физикът и експерт в областта на космическата история Ендрю ЛьоПейдж. "Ако включим пилотираните космически мисии от серията "Восток" и "Восход", базисната конструкция на "Восток" лети над 800 пъти през следващия половин век". Опитно-конструкторското бюро ОКБ-1 започва да проектира космическия кораб още през 1957 година, а на официално равнище работата е постановена на 22 май 1959 година от ЦК на КПСС и Съвета на министрите на СССР, съобщава РИА Новости. Програмата предвижда създаване на опростен вариант на кораба "Восток-1" (или 1К) за изпитание на базисните системи, стандартен "Восток-3" (3К), както и разузнавателен спътник "Восток 2К", впоследствие преименуван на "Зенит". "Разликите между 1К и 3К са били свързани с това, че 1К е бил предназначен да отработи не всички, а само някои от системите на кораба. Така например на първия кораб 1КП (т.е. Прост) не е имало термозащита, животоподдържащи системи и системи за кацане", пояснява Александър Железняков, академик от Руската космическа академия "Циолковски". Съгласно Железняков в хода на летателната програма нужните системи били добавяни поетапно. Напомням на читателите, че това се нарича итеративен подход за развитие на космически проект. Зад полета на Юрий Гагарин стои стройна тестова програма. Дебютното изстрелване на "Восток 1КП" е проведено на 15 май 1960 година. Пилотираният вариант "Восток 3КА" лети за пръв път на своя роботизиран тестов полет на 9 март 1961 г., месец преди Гагарин - на борда му пътува манекен, кръстен с името Иван Иванович, както и куче на име Чернушка, няколко мишки и морско свинче. А между "Восток 1КП" и "Восток 3КА" са проведени четири други тестови изстрелвания, сред които се отличава мисията на 19-ти август 1960 г. с кучетата Белка и Стрелка. Не всички от мисиите са успешни, а и полетът на Гагарин според много експерти е осъществен прибързано, като първият космонавт е принуден да се справи с редица трудности, включително с неразделяне на служебния от спускаемия модул преди навлизането в атмосферата и частично разгръщане на парашутите. Много неща са могли да се объркат и да доведат до фатален инцидент, но Гагарин все пак се върнал жив. Някои биха казали, че това е до късмет. Но други, сред които е и космическият историк Асиф Сидики, твърдят, че успешният завършек на мисията на първия космонавт безспорно се дължи на стабилната конструкция на "Восток" и прекрасните инженерни решения на неговите създатели. "Замислете се, че космическият кораб "Восток" е притежавал 241 вакуумни лампи, над 6 000 транзистора, 56 електродвигателя, около 800 релета и ключалки, всичко това свързано с 15 километра кабели", казва Сидики. "Но по начина, по който съветските инженери са проектирали системата, тя е била предназначена да работи и при онези неясни граници, при които параметрите са били изтласквани до максимума. Именно заради това смятам, че космическият кораб "Восток" е бил отлична инженерна разработка, ако под "отлична" разбираме също така изключително стабилна". Ето каква е базисната конструкция на "Восток" - това е двумодулен космически кораб, притежаващ служебен и спускаем отсек. Спускаемият отсек представлява сфера с диаметър 2.3 метра и тегло 2 400 килограма. Сферичната форма, напомня ЛьоПейдж, осигурява предимства - нейните аеродинамически характеристики са добре известни, освен това позволява увеличаване на вътрешния обем на кораба за сметка на масата за структурата и топлинния щит. Към служебния модул е прикачена цялата апаратура, която няма нужда да бъде връщана на Земята. Той е с цилиндрична форма, с диаметър на основата 2.4 метра, сходна височина и тегло 2 300 килограма. Тук се намират множеството консумативи за животоподдържащите системи, системите за управлението на полета, батериите, телеметричните системи и, разбира се, ретроракетата за излизане от орбита. Конструирането на разузнавателния спътник "Зенит" е в ход още докато протича разработката на пилотирания "Восток". Всички животоподдържащи системи са премахнати, а в спускаемия модул са разположени фотоапарати и разузнавателна апаратура. Целта на "Зенит" е да прелита над САЩ и други важни региони от гледна точка на разузнаването на СССР, да ги заснема, след което спускаемата капсула заедно с фотографската система и филмовата лента се завръща на Земята. Спътниците от серията "Зенит" се използват чак до 1984 година, след което са пенсионирани с въвеждането в експлоатация на модерните разузнавателни сателити "Янтар". Но базисната конструкция на "Зенит" е модифицирана за пореден път - този път с цел провеждането на мисии с биологични обекти до околоземна орбита. Така се раждат космическите кораби "Бион" и "Фотон". Последната мисия на "Фотон" е реализирана през 2014 година, а на "Бион" - през 2013-та. Нова мисия на "Бион" е запланирана за 2023 година и понастоящем е в етап на подготовка. Така че базисната конструкция на "Восток", под една или друга форма, продължава да се използва и досега. Космическият кораб, с помощта на който е изстрелян първият космонавт в историята на човечеството, все още не е изпял лебедовата си песен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3871-2021-vostok-spacecraft

Въпреки проблемите: руските космонавти изпълниха цялостната си научна програма на МКС 16 март 2021 г. 20:30 ч. Последната дългосрочна експедиция се оказа тежка за космонавтите, работещи в руския сегмент на МКС. Те трябваше да се справят със сериозни проблеми - запушване на пробойни, поправка на тоалетни, а като за капак системата за генериране на кислород отказа седем пъти. Но въпреки всичко Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков изпълниха изцяло научната си програма. Новината бе съобщена от Интерфакс. Съгласно последните изчисления космонавтите са прекарали 25.3% от времето си за поддръжка на руския сегмент и 28.6% за научна дейност. За сравнение предишните десет експедиции са прекарвали между 15% и 36% от времето за наука. На фона на толкова много повреди - това е доста добро постижение за руската космонавтика. Въпреки продължаващите откази на различни системи, Русия оценява работоспособността на модулите на МКС като прилична, дори и станцията да е остаряла. Срокът на нейната експлоатация изтича през 2024 година, но понастоящем текат преговори МКС да бъде обитавана до 2030 година. Руският модул "Звезда". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3870-2021-russian-scientific-program

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс разгърна системата за събиране на проби На снимката: марсоходът "Пърсъвиърънс" освободи защитното покритие на системата за събиране на проби. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 16 март 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Една от основните задачи на марсохода "Пърсъвиърънс", който успешно кацна на Червената планета на 18-ти февруари, включва събирането на скални и почвени проби за по-нататъшен транспорт към Земята и изучаване в наземни лаборатории. На 13-ти март екипът на мисията изпрати команди за освобождаването на щита, който предпазваше системата за пробовземане от отломки по време на спускането. Последващите снимки, заснети от камерата SHERLOC на роботизираната ръка на "Пърсъвиърънс", показаха контейнерите, в които почвата и скалите ще бъдат съхранявани: Тръбовидните контейнери, в които пробите ще бъдат съхранени. Photo credit : NASA/JPL-Caltech През следващите дни и седмици екипът на мисията ще провери състоянието на системата за пробовземане. Това е изключително сложна машина, конструирана в продължение на седем години. Тя се състои от общо три роботизирани компонента, работещи независимо един от друг: 1. Основната роботизирана ръка, посредством която ще се осъществява дълбаенето на скалите 2. Конвейер, който ще превозва събраните проби към вторична, по-малка роботизирана ръка 3. Вторичната роботизирана ръка, която ще премества пробите от конвейера в самите контейнери. Впоследствие контейнерите ще бъдат позиционирани на стратегически места сред кратера Джезеро (Йезеро). След няколко години НАСА ще трябва да изстреля друга мисия, която ще включва специален марсоход, построен от Европейската космическа агенция. Този марсоход ще събере оставените контейнери и ще ги превози до спускаемата платформа, откъдето ще бъдат натоварени в по-голям контейнер. Той ще бъде качен на ракета и оттам ще излети към околомарсианска орбита. Вече в околомарсианската орбита големият контейнер ще бъде прихванат от третата мисия - европейски възвръщаем орбитален апарат. С негова помощ събраните проби ще се отправят към Земята. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3869-2021-perseverance-cover-sample-system

УСПЕХ и РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 излетя, нейната степен се върна на Земята за девети пореден път! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 14 март 2021 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Само три дни след предишния полет на СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск проведе ново успешно изстрелване по програмата "Старлинк" - и отново бяха поставени рекорди в сферата на възвръщаемостта! Акцентите от днешната мисия: "Фалкън 9" излетя от Площадка №38 на космическия център Кенеди в 12:01 ч. българско време. Това беше деветият полет на първата степен на ракетата - рекорд за компанията. Девет минути по-късно степента се върна успешно на плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам" посредством безупречно ретроракетно кацане. С това тази степен на "Фалкън 9" е готова да бъде подготвена за своята десета мисия. В хода на полета беше поставен и още един рекорд. И двете половини от обтекателя за днешния старт са били използвани в края на януари при изстрелването на мисията "Транспортър 1", което означава, че е отнело само 49 дни за рециклирането им и подготвянето им за нов старт. Около час след излитането комплексът от 60 спътника "Старлинк" беше позициониран в неговата целева орбита. Разбира се, днес космическите анализатори са най-вече фокусирани върху рекордния девети полет на първата степен и нейното, отново рекордно, девето завръщане. Защо това има значение? Илон Мъск несъмнено доведе до революция в ракетно-космическия отрасъл. Неговите постижения са безспорни, но всеки, който успява, си спечелва и врагове. Критиците към предприемача не са само т.нар. "русофили" - много от тях използват аргументация, раздухвана от години от стария аерокосмически отрасъл. Например представителството на Роскосмос и това на Арианаспейс многократно намекваха, че причината за бързото позициониране на Мъск на пазара се дължи не толкова на напредъка в ракетните технологии, колкото на дъмпинг - държавата изкупува стартове на "Фалкън 9" на завишени цени, за да може да се снижи цената на комерсиалните полети. Що се касае до възвръщаемостта, най-често се цитира Тори Бруно, шеф на Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Локхийд Мартин и Боинг). Той твърди, че една ракета от флотилията трябва да лети средно по десет пъти, за да може компанията да излезе на печалба. Сега обаче, след като СпейсЕкс разполага с ракета, летяла и върнала се успешно след девет поредни мисии, Илон Мъск е на прага на заветния десети старт. Аргументацията на скептиците и на стария аерокосмически сектор е вече много слаба и оттук насетне всяко такова поведение ще добива все повече облика на баснята за киселото грозде. Несправедливо е и отношението към стартовете на "Старшип" - следващото поколение ракети и космически кораби на СпейсЕкс. Те все още са нова, нетествана, нестабилна технология, която тепърва е в етап на изпитване. Въпреки всичко стабилизацията и безспорните постижения и в тази област са налице. В началото на миналата година прототипите се пръскаха още при пълненето им с гориво, от края на 2020 г. вече летят, а в началото на март т.г. "Старшип SN10" постигна и меко кацане. Въпреки всичко критиците се вторачват не в друго - а именно в експлозиите на "Старшип", а стратегията им е да мълчат за продължаващите успехи и рекорди на "Фалкън 9". А напредъкът при "Фалкън 9" е буквално зашеметяващ. СпейсЕкс постигна първото кацане на степен в края на 2015 година. В началото на 2017 г. беше проведен първият старт с рециклирана първа степен, като времето за профилактика и ремонт на степента тогава беше около една календарна година. Днес, четири години по-късно, хората като че ли свикнаха да приемат повторните полети за даденост. Само че рециклирането на една степен вече отнема между 27 и 54 дни. И докато тази тенденция продължава, много космически ентусиасти се питаме - докога скептиците ще си затварят очите пред безспорните факти? Светът се е променил. Какво постигнаха другите, докато СпейсЕкс напредваше? Например, руснаците едно десетилетие превозваха астронавтите на САЩ до МКС. За тази услуга бяха усвоени милиони долари. Защо не направиха през това време нещо радикално ново? На 20-ти март Русия ще отбележи 60-годишнината от полета на Гагарин с ... пребоядисана ракета "Союз". От 55 години даже боята на носителя е една и съща. Това ли е единствената новост, която ще ни бъде представена?! Но да се върнем на СпейсЕкс. Президентката на компанията Гуин Шотуел обича да цитира великия научно-фантастичен писател Артър Кларк. Той е описал перфектно трите етапа на реакция към революционните идеи. Първата е "това е напълно невъзможно". "Ние слушахме това в продължение на 15 години", твърди Шотуел. Следващата стъпка според Кларк е "Възможно е, но не си струва да го правим". "Все още го чуваме от време на време", казва тя. Лека-полека обаче ще се чува все повече и следното, което е последният етап от приемствеността към революционните идеи: "Казах ви, че това още от самото начало е добра идея". Крайно време е. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3868-2021-nine-flights-falcon-9

Kurs Orbital планира да започне обслужване на геостационарни спътници Обслужващият модул на Kurs Orbital. Image credit : Kurs Orbital 14 март 2021 г. 10:30 ч. Георги Танев. Украинският стартъп създава апарат за обслучване на спътници в орбита, използвайки технология за стиковка в космоса, разработена преди няколко десетилетия в бившия СССР. Kurs Orbital е основана от бившият глава на космическата агенция на Украйна - Владимир Усов. Компанията планира да изстреля демо версия на апарата през 2023та. По думите на Усов основните инвестиции в космическия отрасъл в момента се изяждат от ракетите и спътниците. Сервизното обслужване на спътници в орбита би могло да се превърне в следващия доходоносен сегмент за космическия бизнес - смята Усов. Компанията за изследване на пазара NSR прогнозира, че през следващото десетилетие сервизирането в орбита може да се превърне в бизнес сектор с до 3 милиарда долара монетизация. Услугите, които могат да бъдат предлагани включват преместване в друга орбита, сваляне от орбита, дозареждане, замяна на компоненти и ремонт. След като напусна космическата агенция на Украйна през миналата година, Усов и група предприемачи основават Kurs Orbital и получават правата върху системата за орбитално рандеву "Курс". В СССР тази система е разработена през 80те за стиковка с космическата станция "Мир", след което тя е модернизирана за КК "Союз", за стиковка с МКС. По думите на Усов, Kurs Orbital държи правата върху оригиналната система "Курс", но разработва към нея и нов модул, който ще използва машинно зрение, радар, и механични манипулатори, които ще гарантират стиковка дори и с несъвместими обекти. Според него, това че не трябва да губят години и милиарди долари в развойна дейност за нова система за стиковка е огромно преимущество. Други играчи на този пазар, които са с няколко години преднина пред Kurs Orbital, са Northrop Grumman с техният Mission Extension Vehicle, както и новият играч Astroscale, които миналата година придобиха интелектуалната собственост върху Effective Space Solutions, израелска компания, занимаваща се с разработки за удължаване на срока на експлоатация на спътници в ГЕО. Kurs Orbital в е процес на набиране на $6.5 милиона в първи инвестиционен рунд това лято, за изстрелване на демо мисия в орбита през 2023та. По време на тази мисия, демонстрационен сервизен кораб ще се срещне с "несъдействащ" обект в LEO. Компанията планира да събере пари през следващите няколко години за играждане на флотилия от 4 сервизни кораба, чрез които да започне да предлага услуги по сваляне от орбита до 2025та. Според Усов де-орбитингът е лесна задача, която може да осигури безпроблемно навлизане на компанията му в сервизния пазар. В момента операторите извеждат геостационарните си спътници от оперативна орбита на гробищната такава, няколко месеца преди да им свърши горивото. Деорбитинг услугите биха позволили тези спътници да се ползват още няколко месеца, през които да се генерира доход, който с лихви да покрие цената от $10-15милиона на услугата. Усов очаква услугите по сваляне от орбита да съставят 60-70% от бизнеса на компанията му. Той също така в е разговори с разработчиците на спътници за интеграция на системите им, така че да се позволи дозареждане в орбита и удължаване на срока на служба на апаратите до минимум 20 години. Като възможни проблеми пред тази индустрия анализаторът от NSR - Hussain Bokhari посочва липсата на техническа и регулаторна рамка, както и на ясни стандарти за безопасност. Усов е съгласен, че е необходимо да се разработят такива. Източници: 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3867-2021-kurs-orbital

Нито една застрахователна компания не ще да сключи договор за застраховката на Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 14 март 2021 г. 01:45 ч. Светослав Александров. След дълги години на множество отлагания и технически проблеми, Русия най-сетне изглежда да е в готовност да изстреля многострадалния модул "Наука" към Международната космическа станция през това лято. Няколко месеца преди старта обаче страната се сблъска с още един проблем - нито една застрахователна компания не желае да се наеме със застраховането на старта на модула. На 27-ми февруари Центърът за експлоатация на наземна и космическа инфраструктура (ЦЕНКИ) обяви, че търси застраховател за мисията на "Наука". Цената на договора възлиза на 2.6 милиарда рубли, а застрахователната сума е равна на 17.7 милиарда рубли. Съгласно конкурсната документация застраховката трябва да покрие рисковете при изстрелването на модула и неговото скачване с МКС. Конкурсът трябваше да приключи на 11-ти март. Но както оповестява авторитетното руско издание "Секрет фирмы", срокът отмина, а нито една застрахователна компания не е подала заявка. Подобен развой на събитията не е изненадващ. Напомням, че "Наука" трябваше да лети още през 2007 година и ако модулът най-сетне излети през това лято, то ще е след 14-годишно закъснение. Голяма част от забавянията се дължат на неочаквано замърсяване на горивните системи с железни стърготини. Така и не се знае как стружките са попаднали там, но има упорити слухове, че работниците на Хруничев не са получили ясна инструкция какво да правят с модула ... и са мислили, че трябва го нарежат за скрап. Така наземните екипи бяха принудени да чистят стружките от меховете на горивните резервоари. Процедурата беше изключително сложна. Нямаше как да се произведат нови резервоари и останалите необходими компоненти. Както споменах, модулът "Наука" е произвеждан през 90-те години, при това с технологии от 80-те и дори 70-те години. Просто руските предприятия вече не произвеждат същите части. Така че ремонтът беше единствената възможност. С оглед на историята на модула, трябва ли да ни учудва защо Роскосмос не може да намери застраховател? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3866-2021-nikoi-ne-iska-zastrahova-nauka

Русия ще отбележи 60 г. от полета на Гагарин с пребоядисана ракета Союз Пребоядисаната руска ракета "Союз" ще излети на 20-ти март. Фото: Роскосмос 13 март 2021 г. 21:30 ч. Светослав Александров. По случай честването на 60 години от полета на първия космонавт Юрий Гагарин, на 20-ти март Русия ще изстреля пребоядисана ракета "Союз-2.1а". Пребоядисването се случва за пръв път в 55-годишната история от съществуването на ракетното семейство "Союз". Това са над пет десетилетия период на експлоатация на семейството и през това време ракетите "Союз" винаги са летели в една и съща цветова гама - бял обтекател, сив преходен отсек и трета степен, оранжева боя в края на третата степен, след което блоковете на първата степен са боядисани в сиво с бели и оранжеви ивици. След зареждането на ракетите с гориво, боядисаните в сиво части биват покрити с бял скреж и така преди изстрелването ракетата изглежда почти бяла с оранжева рамка. Сега обтекателят на новата "Союз-2.1а" ще си остане бял, но оранжевото ще бъде заменено с бяло, а сивото - със синьо. Инициаторите на пребоядисването на ракетата сред Роскосмос са били вдъхновени от прототипа на ракетата-носител "Восток", намираща се на ВДНХ. Именно посредством ракета "Восток" е излетял Гагарин в космоса на 12 април 1961 г. Предстоящият старт на "Союз-2.1а" на 20-ти март ще е безпилотен, като в космоса ще излетят 38 спътника на 18 държави. Източник : РИА Новости https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3865-2021-soyuz-new-painting

Американските астронавти Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър пак излязоха в открития космос 13 март 2021 г. 20:00 ч. Днес в 15:14 ч. българско време астронавтите на НАСА Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос. Двамата ще обслужат охлаждащата система на Международната космическа станция, както и системата за комуникации. Не на последно място астронавтите ще приключат с инсталацията на кабелите на новия модул "Бартоломео". Напомням на читателите, че модулът бе построен от европейската аерокосмическа компания Еърбъс и превозен до МКС от американски космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" през пролетта на 2020 година. "Бартоломео" често пъти бива наричан "балконът на МКС" и неговата цел ще е да осигурява извеждането в открития космос на научни установки с тегло до 600 килограма и размер не по-голям от един метър. Платформата ще позволи на частни компании и държавни агенции да имат бърз и евтин достъп до космическото пространство. Могат да се провеждат разнообразни дейности, свързани с наблюдението на Земята, изпитването на нови технологии в областта на роботиката, провеждането на експерименти в сферата на материалознанието или астрофизиката. Наблюдавайте извънбордовата дейност в реално време по НАСА ТВ На кадъра: Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър работят в открития космос. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3863-2021-hopkins-glover-spacewalking

УСПЕХ: Китай изстреля за пръв път безпроблемно ракетата Лонг Марч 7А 12 март 2021 г. 08:00 ч. Една година след проваления първи старт, Китай най-после сполучи да изстреля своята ракета от ново поколение "Лонг Марч 7А" (на китайски : "Чан Джън 7А"). Полетът беше осъществен вчера, на 11 март, в 19:51 ч. българско време, а в орбита беше изпратен засекретеният спътник "Шийян-9". Според офцииално оповестената информация сателитът ще "тества нови технологии", но повече подробности не са предоставени. Напомням на читателите, че "Лонг Марч 7А" се провали при първия старт на 16-ти март 2020. Аварията настъпи скоро след разделянето на първата степен, когато бе отчетен спад в налягането и двигателната система спря да функционира. "Лонг Марч 7А" е среднотоварен носител със способност да извежда 7 тона полезен товар до геостационарна трансферна орбита. Заедно с тежкотоварните "Лонг Марч 5", ракетите от серията "Лонг Марч 7" работят с керосин и кислород и ще заменят старите ракети "Лонг Марч 2-4", които работят с отровните хиперголични горива хидразин и диазотен тетроксид. Китайците са планирали амбициозна програма за тази година. През април очакваме изстрелването и на ракета "Лонг Марч 5" с първия модул от новата космическа станция на страната. През февруари роботизираната мисия "Тянвън 1" пристигна благополучно в орбита около Марс и през май или юни ще бъде направен опит за кацане на планетата. Видеозапис от полета - Youtube връзка Кадър от снощното изстрелване. Credit : CASC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3862-2021-long-march-7a-launches

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс изпрати първите си научни данни от Червената планета Скалата Máaz бе първата, изучена от новия марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Три седмици след благополучното кацане на американския марсоход "Пърсъвиърънс", той изпрати първите си научни данни от Марс. Това е важен момент за новата роботизирана експедиция на НАСА, тъй като тя започва да се превръща от инженерен в научен успех. Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" кацна в района на кратера Джезеро (Йезеро), където се счита, че се намира делтата на пресъхнала в далечното минало река. Изследователите са на мнение, че там марсоходът може да намери следи от отминал живот на Марс, в това число и енигматичните строматолити - слоести седиментни наноси, които на Земята се образуват от цианобактерии. Изучаването на фосилизирани строматолити на нашата планета предоставя някои от най-вълнуващите данни за еволюцията на живота по времето на протерозойската епоха. Ако еволюцията на Червената планета е наподобявала земната, възможно е "Пърсъвиърънс" да открие сходни находки. Първата скала, която понастоящем бива изучавана от "Пърсъвиърънс", носи названието Máaz - от езика навахо, което означава Марс. Тя бе подложена на изследване от инструмента SuperCam. Подробна снимка на Máaz, получена от микроскопа на SuperCam. Photo credit : NASA/JPL-Caltech SuperCam е построен съвместно от учени от Националната лаборатория в Лос Аламос и консорциум от Френските изследователски лаборатории под егидата на френската космическа агенция CNES. Това е най-сериозният принос на Франция за "Пърсъвиърънс". Инструментът вече е предоставил първите си данни към центъра на CNES в Тулуза и сред тях са първите звукозаписи от обстрелването на скала на друга планета посредством лазер. "Изумително е да видим, че SuperCam работи толкова добре на Марс", съобщава ученият Роджър Йън от лабораторията в Лос Аламос. "Когато за пръв път си мечтаехме за този инструмент преди осем години, ние се притеснихме, че сме прекалено амбициозни. Сега той е там и функционира изрядно". SuperCam е в състояние да извършва пет типа геологични анализи, които впоследствие ще насочват учените да подберат кои скали са подходящи са търсенето на живот. След кацането на "Пърсъвиърънс" на 18-ти февруари, екипът на мисията е провел редица проверки на всички системи и подсистеми. Ранните резултати от изпитанията на SuperCam, които включват и звуци от Червената планета, са интригуващи. Освен данните от микрофона, изследователите са получили вълнуващи първи данни от датчика VISIR, работещ в инфрачервения и видимия диапазон от електромагнитния спектър, както и от Рамановия спектроскоп. VISIR изучава отразената от скалите слънчева светлина, за да разгадае минералния им състав, като данните от датчика се комбинират с тези от Рамановия спектроскоп. Той от своя страна използва зелен лазерен сноп, за да възбуди химичните връзки в пробата и полученият сигнал разкрива информация за химичните съединения в нея. Това е първият Раманов спектроскоп на Марс и благодарение на него учените биха могли да разберат условията, при които скалите са се формирали, както и потенциално да открият минерали и органични вещества, които могат да са се образували от живи организми. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3861-2021-perseverance-studies-first-rock

Илон Мъск: трябваше да подобрим ракетната технология, иначе ще сме приковани на Земята Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 март 2021 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Американският предприемач Илон Мъск е споделил интересни мисли за развитието на ракетната технология в свое интервю за иноватора и блогър Сам Олтмън. Интервюто е направено още през 2016 година, но през последните няколко дни отново набра популярност заради множеството интересни становища в него. Ето какво каза Мъск, когато Олтмън му напомни, че много хора са си мислили, че е луд, задето е основал СпейсЕкс: "Не ми беше това целта. Стигнах до заключението, че ако нещо не се случи, за да подобрим ракетните технологии, ще сме приковани към Земята завинаги. Големите аерокосмически компании нямаха интерес към радикална иновация. Всичко, което те искаха да вършат, бе да правят старата си технология по-добра с всяка следваща година, но фактически понякога ставаше по-лоша. По отношение на ракетите нещата са доста зле. През 1969 година ние отидохме до Луната със "Сатурн 5", след това космическата совалка можеше да лети само до околоземна орбита, след това и тя беше пенсионирана. Тенденцията практически вървеше към нулата. Хората понякога си мислят, че технологията автоматично става по-добра с всяка година, но фактически не е така. Тя става по-добра само ако умните хора работят като откачени, за да се случи. Ето по този начин технологията става по-добра. Технологията сама по себе си... ако хората не работят, ще се влоши. Можеш да погледнеш към историята на цивилизациите, множество цивилизации и нека, например, да погледнем към Египет, където бяха способни да строят тези великолепни пирамиди и след това забравиха как да правят пирамиди. След това даже йероглифите - забравиха как да четат йероглифи. Или погледнете към Рим - как бяха в състояние да конструират тези великолепни пътища, акведукти, водопроводи в домовете. После забравиха да правят тези неща. Има толкова много примери в историята. Винаги трябва да имаш предвид, че ентропията не е в твоя полза". Цялото интервю на този линк: Elon Musk Interviews https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3860-2021-musk-statement

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита нови 60 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 март 2021 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Поредният напълно успешен полет на СпейсЕкс бе проведен днес, на 11-ти март, в 10:13 ч. българско време! В орбита бяха изведени 60 спътника "Старлинк", а първата степен на ракетата "Фалкън 9" извърши благополучно кацане върху плаваща платформа осем минути след старта. За нуждите на днешната мисия беше използвана историческата степен, която през месец май миналата година изпрати в орбита астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли - първият орбитален пилотиран полет след приключването на програмата "Космическа совалка". След триумфалния старт на "Крю Драгън", степента впоследствие беше използвана за изстрелването на спътника "ANASIS-II" през юли, на "Старлинк" през октомври, на първия товарен кораб до МКС "Карго Драгън" през декември и през януари 2021 г. на "Транспортър-1". Равносметката е следната - днешното изстрелване и кацане бяха шести за тази конкретна ракетна степен! Най-новата мисия на "Старлинк" идва в чудесен момент за програмата за спътников интернет на Илон Мъск, която поетапно разширява бета-тестването. Засега сателитите осигуряват връзка с клиенти, намиращи се в САЩ, Канада и Великобритания. Съвсем скоро тестовата клиентска програма ще потръгне в Германия и в Нова Зеландия. Днешното изстрелване беше десето за САЩ през 2021 година, с което американците отново изпъкват като лидер над всички останали. От тези десет полета, седем са на ракети на СпейсЕкс. Няма провал на американска ракета през настоящата календарна година. Мъск планираше до края на декември да проведе общо 48 изстрелвания. Това е много амбициозна цел, която ще изисква отсега нататък всяка седмица да има по един старт на "Фалкън 9". Все пак забавяния в графика има, които могат да попречат на постигането на пълния набор от полети. Но забавянията не траят дълго. Стига темпото да се запази, и тази година СпейсЕкс ще е категоричен лидер, задминавайки всички останали конкуренти. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3859-2021-11-march-starlink-mission

Мисията на ОАЕ Ал-Амал засне марсианската планина Олимп Снимка на планината Олимп, заснета от "Ал-Амал". Photo credit : Emirates Mars Mission/EXI 10 март 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия на ОАЕ "Ал-Амал" публикува нови снимки на Червената планета. На една от тях се вижда планината Олимп - най-високият връх с вулканичен произход в цялата Слънчева система. Изображението, показано по-горе, е получено посредством основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 13 007 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет, САЩ. Бяха показани и няколко изображения от ултравиолетовия спектрометър на мисията: Credit : Emirates Mars Mission/EMUS Показаните по-горе пет изображения са получени при височина от 36 000 километра. Те са изготвени посредством наблюдения на спектрометъра при различна дължина на вълната и представят информация за горните слоеве на марсианската атмосфера. Например - виолетовите и сините изображения показват отразената слънчева светлина от мащабния облак от водородни атоми, обкръжаващ Червената планета. Зеленото показва отражението на слънчевата светлина от кислородните атоми. Напомням на читателите, че "Ал-Амал" пристигна в орбита около Марс на 9-ти февруари. Източник : Hope Mars Mission Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3858-2021-emirates-olympus-photo

Разликата между СпейсЕкс и старите космически корпорации - обяснена нагледно На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX 10 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашната ми публикация относно Локхийд Мартин и разчитането на 2 900 поддоставчика, съвсем естествено, разбуни духовете сред читателите на КОСМОС БГ. Мъскофобите веднага попитаха - добре, СпейсЕкс не разчитат ли на услугите на поддоставчици, не купуват ли болтове и гайки от тях? Подобен опит да бъда разкритикуван показва фундаментално неразбиране на метода, по който СпейсЕкс работи, и поредният отказ от страна на една конкретна прослойка на космическата общност да осъзнае реалността и най-сетне да разбере защо СпейсЕкс са топ лидер в изстрелванията, чупейки рекорди всяка година. Без да разтягам повече локуми, веднага обяснявам - разковничето на успеха на СпейсЕкс носи названието "вертикална интеграция". Според дефиницията на Инвестопедия, вертикалната интеграция представлява стратегия, при която компанията притежава или контролира своите поддоставчици, дистрибутори или търговски обекти, за да управлява себестойността на производствената верига. Пак според Инвестопедия, СпейсЕкс е вертикално интегрирана компания и е построила самостоятелна производствена верига, която включва създаването на редица важни компоненти на ракетите си - двигатели, степени, електронни компоненти, обтекатели и т.н... Традиционният подход на старите космически корпорации не е такъв. Тяхното ръководство приема, че най-добрата стратегия би била всяка компания да се концентрира върху това, което прави най-добре, докато останалите елементи от производствения процес е по-добре да бъдат аутсорснати. Давам пример - компанията Нортроп Груман има най-голям опит в създаването на твърдогоривни ракетни двигатели в САЩ, които са изключително надеждни в цял свят. След като придоби активите на Орбитал пък съвсем. Орбитал навремето произвеждаше твърдогоривни двигатели за всякакви ракети, но нямаше желание да излиза от тази тясна ниша. Затова когато беше спечелен договорът за доставки на товари до МКС, Орбитал реши да аутсорсне производството към компании, пръснати в цял свят. На първата степен се ползва руски двигатели, самата първа степен се прави от украинското бюро Южное, вече втората степен е самостоятелно разработена, защото е твърдогоривна, а сервизният модул на космическия кораб се строи от италианската фирма Thales Alenia Space. Абсолютно същото е валидно за ракетата "Атлас 5". Руските ракетни двигатели "РД-180" не са единственият аутсорснат компонент. Обтекателят на ракетата се произвежда от швейцарската фирма RUAG Space. Същата фирма прави обтекатели и за европейските ракети "Ариана". За сравнение СпейсЕкс произвежда самостоятелно обтекателите си. Това не означава, че СпейсЕкс трябва да притежава собствени леярни и да си прави сама болтовете и гайките, нито да произвежда самостоятелно микропроцесорите за компютрите на ракетите си. Не е нужно една компания да е изцяло вертикално интегрирана - достатъчно е да е вертикално интегрирана до степен, при която има печалба. Ето как би разсъждавал Мъск - за да направя ракетата си, ми трябва еди какъв компонент. Има ли го този компонент на пазара и ако да, мога ли да си позволя да го купя? Ако не, мога ли да го произведа по-евтино? Космическите ентусиасти, които проследяват историята на СпейсЕкс, знаят много добре, че СпейсЕкс са тръгнали да работят по класическия подход, аутсорсвайки компонентите, но се оказало, че това оскъпява процеса. Вчера прочетох класическа идиотщина - Мъск не е постигнал всичко това сам, той е наел хора, които да му вършат работа, сред които (почти дословен цитат) - Том Мюлър, който му е направил двигателите "Мерлин". Едва ли не Мъск е обрал лаврите на Мюлър. Абсолютен дебилизъм. След като Илон Мъск осъзнава, че непрекъснатото аутсорсване на компоненти оскъпява ракетите и те струват милиарди, вместо милиони долари, той внедрява вертикалната интеграция и наема хора от всякакви области, за да създаде поточната линия на ракетите "Фалкън". Защо много ентусиасти, експерти и журналисти, сред които авторитетният Ерик Бъргър от Арс Текника се ядосаха на хвалбата на Локхийд Мартин за "2 900 доставчика от всички 50 щати"? Защото лунният модул на т.нар. Национален лунен екип се аутсорсва по класическия аерокосмически модел. Договорът е спечелен от Блу Ориджин, но оттук насетне голяма част от производствените процеси са поверени на други компании. Локхийд прави възвръщаемата степен, Нотроп Груман - преходната степен за излизане от висока окололунна орбита, Дрейпър - системите за навигация при кацане. Оттук насетне останалите компании, вместо да иновират, съответно аутсорсват производството към други поддоставчици. Никой не е казал, че този подход няма да проработи. Ще проработи, но ще излезе много по-скъпо и няма да се случи в срок. Ако целта ти е да пратиш човек на Луната през 2026 година, добави 10 години отгоре - мисията ще е факт през 2036 година, даже 2040. Има причина, поради която космическият телескоп "Джеймс Уеб" не може да излети вече четвърт век. Ето ви карта (линк), която ще ви покаже всички трети страни, които работят по телескопа. Тези забавяния се случват защото колкото повече аутсорсваш, толкова повече зависиш от чужди производствени процеси и чужди графици. Най-лошото е, че никой не признава истинската причина, поради която всичко това се прави. Защото това е класическа схема за лобизъм и търсене на политическа подкрепа за източване на държавни пари. Когато абсолютно всички щати са ангажирани в създаването на мащабен лунен модул, няма значение, че производствената му цена ще зависи от производствените цени на отделните подизпълнители и крайният продукт ще е скъп. Важното е, че това е статукво, което устройва политиците в Конгреса и те са щастливи да дават до безкрай пари, стига работниците в щатите да са на местата си. Това на английски език се нарича Pork Barrel politics. Сега нека всички, които критикуват подхода на Илон Мъск, напишат в Google : SLS pork-barrel и Orion pork-barrel. И ще ви стане ясно. Няма спор, че и след тази статия мнозина ще се размрънкат, че съм пристрастен. Тяхна работа. Аз работя с факти. Аз се позовавам на западни журналисти, на западни космически експерти и пиша това, което пишат и на запад. Пък ако някой иска да вярва, че вертикалната интеграция на Мъск е кражба на чужди таланти. То има хора, които вярват, че Земята е плоска... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3857-2021-spacex-vertical-integration

Локхийд Мартин се хвали: 2 900 поддоставчика от всички 50 щати работят по лунния модул Спускаемият модул на Блу Ориджин. Photo : Blue Origin 9 февруари 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Шефът на космическия отдел на Локхийд Мартин Рик Амброуз се похвали в Туитър, че компанията строи възвръщаемата степен на лунния модул на Националния лунен екип с помощта на 2 900 поддоставчика, разположени във всичките 50 щати. Напомням на читателите, че на 30-ти април миналата година НАСА обяви трите компании, които ще се конкурират за създаването на лунен модул. Блу Ориджин грабна $579 милиона, Дайнетикс - $253 милиона и СпейсЕкс - $135 милиона. От тези компании обаче Блу Ориджин строи модула съвместно с Локхийд Мартин, Нортроп Груман и Дрейпър Лаборатори, които заедно формират Националния лунен екип. Локхийд са отговорни за създаването на горната степен, която ще връща астронавтите след престоя на лунната повърхност. Веднага щом Амброуз се похвали в Туитър, последва яростна критика от космически ентусиасти. "Неефективно, скандално пилеене на пари" са само част от определенията. Други иронично насочват вниманието към факта, че всички 50 щати заедно с 2 900 фирми са отговорни за строежа не на целия лунен модул, а само на 1/3 от него... т.е. горната му степен. Това е класическо лобиране пред сенаторите, за да се гарантира, че нито един политик няма да гласува "против" програмата за изпращането на човек на Луната, тъй като би бил пряко отговорен за загубата на работни места... Само сравнете лунния модул на Блу Ориджин, в който се наливат милиони долари за хранилки, с конкурентния проект "Старшип" на СпейсЕкс. Според тази публикация (линк) в началото на миналата година по "Старшип" са работили 300 работника, а целта за 2021 година бе да се назначат 3 000 души. Сравнете всичко това с 2 900 фирми, работещи по Националния лунен екип. Не, това не са 2 900 работника. Това са 2 900 фирми, всичките с десетки и стотици работещи. Замислете се също така, че "Старшип" на СпейсЕкс вече лети и каца след полет. Лунният модул на Националния лунен екип е още на ниво макет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3855-2021-blue-origin-lander-lockheed

Пърсъвиърънс се оглежда за място, където да освободи експерименталния хеликоптер 9 март 2021 г. 19:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" се оглежда за място, което е достатъчно плоско, за да освободи безопасно първия експериментален хеликоптер на Червената планета. Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията. Очаква се спускането на хеликоптера да се случи до няколко седмици. След като той бъде освободен, "Пърсъвиърънс" трябва да се отдалечи поне на 100 метра от него, за да няма риск от сблъсък между двете машини. Към настоящия момент новопристигналият марсоход е изминал общо 70 метра. Екипите също така извършват тестове на роботизираната ръка, с помощта на която "Пърсъвиърънс" ще изучава скалите в района на кратера Джезеро (Йезеро) и ще търси следи от отминал живот на Марс. Тази снимка бе заснета от "Пърсъвиърънс" днес, на 9-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3854-2021-perseverance-looks-drop-helicopter

Европейската космическа мисия Марс Експрес разгада мистерията на гигантския облак на Червената планета Компилация от снимки на облака на Марс, заснети от камерата VMC към мисията "Марс Експрес". Credit : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao , CC BY-SA 3.0 IGO 9 март 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. През 2018 година орбиталната мисия на Европейската космическа агенция "Марс Експрес" засне необичаен и издължен облак, носещ се над марсианската планина Арсиа. Размерите на облака са внушителни - той достига до дължина 1 500 километра. Днес мистерията на неговото съществуване е разгадана. За да могат да разкрият механизмите на образуването на облака, европейските изследователи са комбинирали данни от камерата VMC на "Марс Експрес" с такива други космически мисии, включително индийската "Марсианска орбитална мисия", както и американските "Мейвън", "Марс Риконисънс Орбитър" и даже старата американска "Вайкинг 2". "Ние се развълнувахме силно, когато се заровихме в наблюденията на "Вайкинг 2" от 70-те години на миналия век", съобщава Хорхе Ернандес-Бернал, водещ автор на научната публикация, приета за печат в Journal of Geophysical Research. "Установихме, че този гигантски, забележителен облак е вече бил заснет дори толкова отдавна - и сега го изучаваме в детайли". Изследователите откриват, че това е най-големият орографски облак, наблюдаван на Марс. Облаците от този тип се образуват вследствие на принудителното издигане на вятъра благодарение на топографските структури (например вулкани и планини). В случая планината Арсиа нарушава структурата на марсианската атмосфера. Влажният въздух бива издиган нагоре от фланговете на хълма под формата на възходящи потоци и когато бъде достигната голяма височина, настъпва кондензация. Облакът също така притежава ежедневен цикъл, който се повтаря всяка сутрин в продължение на месеци. Появата на облака започва рано сутрин преди изгрев от западния склон на Арсиа, след което през следващите два часа и половина се разширява. Ветровете достигат скорост 600 km/h, а височината на облака - 45 километра. Впоследствие облакът спира да се разширява, откъсва се от началното си местоположение и започва да се носи на запад, преди да изчезне напълно с настъпването на пладне и повишението на температурите. Марс е единствената планета с климатична система, която наподобява тази на Земята, но разлики все пак се наблюдават. Орографски облаци се срещат често сред нашите планини, но никога не достигат до такива размери и не притежават такава динамика. Изследователите са категорични, че получените данни ще подобрят нашите познания за климата както на Червената планета, така и на Земята. Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3853-2021-mex-unlocks-secrets-cloud

Трудният път на Валентина Терешкова към космоса На кадъра: Валентина Терешкова по време на полета на "Восток 6". Фото: космическата програма на СССР 8 март 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Днешният празник 8-ми март е чудесен повод да си припомним историята на първата жена в космоса - Валентина Терешкова. Нейният полет на 16 юни 1963 г. се случва във времена, когато космонавтиката както в САЩ, така и в СССР е доминирана основно от мъже и всяко предложение за изпращането на жена в орбита среща сериозен отпор. Истината е, че Терешкова е единствената жена-космонавт в продължение на първите две десетилетия от космическата надпревара и никоя друга не полита в космоса чак до изстрелването на Светлана Савицкая през 1982 година. Основният космически деец, благодарение на който женският полет става реалност, е Николай Каманин. По това време той е човекът, който подбира космонавтите на космонавтите и сам решава Юрий Гагарин и Герман Титов да са първите в космоса. След историческите изстрелвания на "Восток 1" и "Восток 2", Каманин започва да преследва нова мечта - да изпрати в орбита жена-космонавт. Деецът подозира, че американците могат да изпреварят СССР в тази сфера. Но главният конструктор Сергей Корольов, академик Мстислав Келдиш и главнокомандващият на съветските ВВС Константин Вершинин са против. Минават шест месеца на интриги и задкулисни догоровки, за да може Каманин да получи одобрение (източник: Газета.Ру). Когато идеята за изпращане на жена в космоса получава зелена светлина от политическата върхушка в СССР, се явяват над 800 кандидатки. От тях са селектирани 58, а от тях 23 са по-нататък одобрени да преминат през тежките медицински изследвания. Идеалната кандидатка трябва да е не по-висока от 167 сантиметра, да тежи не повече от 70 килограма и да е под 30-годишна възраст. Що се касае до професионалните умения, тук възниква проблем. Мъжете-космонавти са подбирани сред военните летци-изпитатели, но тази кариера е била недостъпна за съветските жени. По това време все още са се срещали някои жени-пилоти, които са служили във Втората световна война и са участвали във въздушни боеве, но вече не покривали критерия за възраст. Така че СССР започва да търси кандидатките за космическа мисия сред местните парашутни клубове, които са се нароили след 30-те години (източник: Supercluster). След като сериозните медицински изпитания приключват, накрая остават пет жени: Жана Йеркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В селекцията на някои от тях е намесена и ръката на агентите на КГБ. На всички жени е обещано, че някой ден ще полетят, но реалността се оказва по-различна. След като Андриан Николаев и Павел Попович сближават два кораба "Восток" през 1962 година, логичното продължение на тази програма е да бъде осъществено сближение на други два кораба "Восток", пилотирани от жени. В крайна сметка този план не е одобрен и се взема решение на единия от корабите да лети мъж. Остава единствено да се определи коя от петте жени ще управлява другия кораб и така ще се превърне в първата жена-космонавт. Кузнецова отпада първа - според Каманин тя е прекалено чувствителна и податлива на внушения и освен това не се представя добре на тренировъчната програма. Накрая не издържа медицинските изпитания и е елиминирана. Йоркина също се сблъсква с проблем по време тренировките - тя чупи крак след парашутен скок. Каманин изпитва и личностните качества на кандидатките. Той е притеснен, че след приключването на мисиите на Гагарин и Титов, двамата космонавти се изкушават от славата и се отдават на алкохолизъм и безразсъдно шофиране. Ръководителят на космонавтския отряд не иска да допусне това да се случи и с "неговите момичета". Така например Пономарьова си спечелва червена точка, тъй като, макар и рядко, пуши цигари и пие алкохол. Окончателният избор обаче е направен не от специалисти, а от политическия елит. "Нямам съмнение, че Пономарьова бе най-добре подготвена за първия женски полет", пише космическият историк и автор Антон Первушин (източник: Supercluster). "За разлика от Гагарин, окончателният избор не бе направен от специалисти, а от високопоставени политици, сред които съветския лидер Никита Хрушчов. Той търсеше "Гагарин в пола". Хрушчов вярваше, че Терешкова ще представи по-добре идеалната съветска жена, не само защото тя бе работничка, но и заради това, че текстилната индустрия, която представляваше, щеше да играе ключова роля за неговите политики". Терешкова се оказва идеалният кандидат от политическа гледна точка: с баща-тракторист, който е загинал в съветско-финландската война, отгледана от самотна майка - работничка в текстилната промишленост. Валентина Терешкова има образа на послушното дете, тъй като е последвала пътя на майка си и също е получила работа в местната текстилна фабрика. Но най-важното - тя е избрана за секретар на Комсомола, позиция, която ѝ отваря много врати. В крайна сметка Терешкова излита в космоса на борда на "Восток 6" и се прибира успешно на Земята. Но според Первушин (източник: Газета:Ру) не всички в отрасъла са доволни от нейния полет. Тя е понесла космическия си полет тежко - страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните експерименти. Дори заспала от изтощение и пропуснала комуникационна сесия със Земята. Това е било достатъчно да разпали сексистките настроения в СССР, дори и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, защото въпреки очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила много от задачите според плана, сред които е успешното осъществяване на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на "Восток 5". Най-важното, Терешкова провела по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович. С полета на Терешкова приключва цяла епоха в космическия отрасъл на СССР. Космонавтката е изпълнила поръчката на политическите власти и те не виждат мотивация да пратят нова жена в орбита. Пономарьова и останалите продължават да тренират упорито за следващата мисия, доверявайки се на Каманин, че ще летят някой ден и те в космоса. Но това никога не се случва. Корольов умира през 1966 година, а през следващите две години загиват Гагарин и Владимир Комаров. След тези събития космическите проекти на СССР са съпътствани от забавяния и през 1969 година женският отряд е официално разформирован. Накрая през 1971 година Каманин се пенсионира. Ще минат дълги години, преди човечеството да стане свидетел на мисията на Савицкая, но това е друга история. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3852-2021-tereshkova-hard-way-space

НАСА вдигна цените за достъпа на комерсиални компании до МКС, с което разгневи частния сектор 8 март 2021 г. 23:00 ч. НАСА вдигна цените за достъп на полезен товар до Международната космическа станция, съобщи СпейсНюз. Информацията е публикувана на сайта на агенцията тихомълком, като промяната влиза в сила незабавно. Доскоро трябваше да платите $3 000 за да качите 1 килограм апаратура на станцията. Сега трябва да се бръкнете в джоба с $20 000. Ако искате да върнете същия 1-килограмов хардуер обратно на Земята, ще трябва да дадете $40 000. Преди беше $6 000. "Аз не вярвам в конспирациите. Кенеди бе застрелян от самотен стрелец. Световният търговски център бе срутен от терористи. И да, наистина сме били на Луната", пише Рик Тъмлинсън за Спейснюз. "Но последният ход на НАСА буквално да отреже дейността на частния сектор на МКС ме кара да се чудя. Започвам да вярвам, че може да съществува тайна директива на американското правителство не просто да ограничи, но направо да убие достъпа до космическата граница за всеки друг, освен за правителствата и добре установените правителствени подизпълнители. Намерението на НАСА да премахне субсидираното ценообразуване е не просто късогледство. То мирише на саботаж, независимо дали е умишлен или не". Интересни неща се случват в началото на управлението на Байдън. Очевидно частният космически сектор ще бъде сериозно затруднен да си върши работата оттук насетне. Но хей, важното е, че Тръмп е изгонен от социалните мрежи, не пише в Тутиър с главни букви и всички са щастливи, нали? Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3851-2021-nasa-rises-price-iss-access

Как може да сме сигурни, че Щатите наистина са кацнали успешно на Марс? 7 март 2021 г. 18:40 ч. На 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" кацна на повърхността на Червената планета. Както често се случва след триумф на космонавтиката на Щатите, така и този път лаици и "гаражни гении" оспориха автентичността на постижението. Разбира се, ако някой е решил предварително да си вярва в това, което му е угодно, той не може да бъде убеден. Фанатизмът не може да се пребори с факти. Има обаче и такива хора, които не са навътре в космонавтиката и не са имали време да проучат въпроса за себе си. Тази публикация е за тези читатели, чието съзнание не е затворено за фактите. И така, как да сме сигурни, че НАСА наистина е кацнала на Марс? Отговорът е лесен - необходимо е потвърждение от други страни. Малцина знаят, че за получаване на радиосигналите от междупланетните мисии са необходими мощни антени. Те не са разположени единствено в САЩ. Например на уебсайта https://eyes.nasa.gov/dsn/dsn.html можете да научите, че такива антени са локализирани в Испания и Австралия. Те редовно участват в радиокомуникациите с "Пърсъвиърънс". Но не са само тези антени. След разпадането на СССР руснаците близо четвърт век нямаха собствени междупланетни мисии. Едва през 2016 година Русия изпрати съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) към орбитата на Марс роботизираната станция "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". Това означаваше, че руснаците трябваше да си възстановят способностите за междупланетни комуникации. За тази цел 64-метровият радиотелескоп, позициониран в Калязин (на 200 км. северно от Москва), беше преобразуван, за да поддържа комуникациите с "ЕкзоМарс". А "ЕкзоМарс" от своя страна се използва редовно като релейна станция между "Пърсъвиърънс" и Земята. Така част от научните данни от марсохода се получават от руската база в Калязин. За последен път това се случи днес, на 7-ми март (източник). И за финал нека не забравяме, че руско-европейската мисия е сполучила да заснеме от орбита успешно кацналия на марсианската повърхност "Пърсъвиърънс". Така че т.нар. русофили нямат основание да не вярват. -Светослав Александров Прочетете и статията на този линк: Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните лунни мисии "Аполо" Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, е преобразувана за връзка с междупланетни мисии. Photo credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3850-2021-how-sure-perseverance

Оризови семена покълнаха след двупосочен полет от Земята до Луната на борда на китайската роботизирана станция Чанг'e 5 7 март 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 23-ти ноември м.г. Китай изпрати до Луната автоматичната станция "Чанг'e 5". Няколко дни по-късно тя извърши меко кацане на лунната повърхност, събра проби от нея и на 16-ти декември се завърна успешно на Земята. Малцина обаче знаят, че станцията превози със себе си около 40 грама оризови семена. Това бе първият двупосочен полет на биологични обекти от Земята до повърхността на Луната след приключването на американската пилотирана експедиция "Аполо 17" през декември 1972 година. Освен САЩ и вече Китай, през 60-те години съветските мисии "Зонд 5", "Зонд 6" и "Зонд 7" са извозвали живи организми до окололунното пространство, без обаче да кацат на естествения ни спътник. През ноември и декември 2020 г. оризовите семена пропътуваха над 700 000 километра до Луната и обратно, като преминаха през радиационните пояси на Ван Алън. Освен това в хода на мисията слънчевата активност е била по-висока от обичайното. Повишената радиация обаче не е попречила на жизнеността на семената. Днес "лунният ориз" на Китай бива отглеждан в лабораториите на Южнокитайския селскостопански университет в Гуанджоу. За повече информация: CGTN https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3849-2021-rice-moon-germinates

Марсоходът Пърсъвиърънс тръгна по северния маршрут към основната си научна цел Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка днес, на 6-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 6 март 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Ръководството на марсохода "Пърсъвиърънс" не губи време. След като довчера екипът проверяваше системите на борда му и провеждаше тестови придвижвания, днес марсоходът се отправи директно на север, изминавайки 36 метра към основната си научна цел. Защо това е важно? Нека да погледнем картата на предвидения маршрут за "Пърсъвиърънс": Credit : NASA/JPL-Caltech С жълто е означен основният маршрут, който "Пърсъвиърънс" ще изминава през следващите месеци и години, като марсоходът ще се придвижва в западна посока (т.е. отдясно наляво). Бялата точка в дясната част на картата е точното местоположение, където мисията е кацнала. Довчера изследователите се чудеха по коя посока да поемат, за да заобиколят големите пясъчни дюни и да стигнат до началото на точката на маршрута. Бяха начертани два малки маршрута за тази цел, обозначени със синьо (на север) и лилаво (на юг). Благодарение на получените днес снимки стана ясно, че ръководството на мисията е избрало да се отправи на север. Интерактивна карта, която се обновява ежедневно и на която можете да следите къде се намира "Пърсъвиърънс" във всеки един момент е достъпна на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/mission/where-is-the-rover/ Ето ви и релефна карта на основния маршрут: Credit : NASA/JPL-Caltech Сами виждате, че пред "Пърсъвиърънс" предстои сериозно изкачване. Сигурно си спомняте, че в хода на придвижването на по-стария марсоход "Кюриосити" бяха забелязвани износвания и дори напуквания на колелетата. Сега обаче са взети мерки и колелетата са многократно подсилени, за да не се случва вече това. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3847-2021-perseverance-heads-north