SAlexandrov

На Земята има твърде много проблеми. Защо пращаме мисии към Марс? Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 23 февруари 2021 г. 17:40 ч. Светослав Александров. След като на 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" извърши успешно кацане на Червената планета и изпрати снимки оттам, в англоезичния Twitter се появи хештагът #InsteadOfGoingToMars, който обедини недоволните хора, че такава мисия изобщо съществува. Но и в България се срещат подобни критици. Светът е залят от проблеми, оплакват се те. Кому е нужно да се хвърлят ресурси за Марс? Разбираемо е защо част от народа недоволства. От езикова гледна точка контрастът е ярък - ние имаме проблеми тук, на Земята. Не е ли по-добре да си оправим нашата собствена планета, вместо да пращаме мисии там, на Марс? Но така поставен въпросът, излиза, че човечеството едва ли не изстрелва пари в космоса, което просто не е вярно. "Тези пари се усвояват на Земята", съобщава Бобак Фърдоси, учен от Лабораторията за реактивно движение към НАСА и участник в марсианската програма на агенцията. "Ние не транспортираме пари към Марс. Ние създаваме работни места за хората на Земята - такива като мен. Почти всеки, когото познавам в нашата област, се опитва да направи света по-добър". Освен че космическият отрасъл създава работни места, той генерира и технологии, които намират своето приложение на Земята. Още преди "Пърсъвиърънс" да кацне на Марс, технологиите от марсианската програма на САЩ са започнали да влизат в употреба (справка: НАСА). Разработена е вятърна турбина, която няма нужда от сериозна поддръжка и която може да функционира в условята на марсианската атмосфера, но също така и в екстремни условия на Земята като пустините. Системата за безопасна навигация на "Пърсъвиърънс", предпазваща го от препятствия, ще бъде внедрена в автомобили, дронове и играчки. Стерилните протоколи, създадени за предпазването на събраните проби от марсианския грунд и скали, ще навлязат в медицината при планирането на сърдечни операции. Търсенето на метан в атмосферата на Червената планета (един от показателите за живот) прави възможно да се откриват течове от тръбопроводите, пренасящи природен газ. Даже производството на бира е подобрено заради изучаването на Марс - отделеният въглероден диоксид при ферментацията на хмела може да бъде захванат и така напитката да бъде по-добре газирана. Някои биха попитали - защо тези неща трябва да се случват като странична дейност от космонавтиката? Ако искаме по-добра бира, не е ли по-добре да финансираме в пивоварната индустрия? Ако искаме нови способи за лечение, не е ли по-удачно да дадем парите на медицинските ВУЗ-ове? Няма ли да стане по-бързо, отколкото да ги чакаме да изскочат от нещо съвсем несвойствено? "Светът не работи по този начин", пояснява астрофизикът Нийл Тайсън. "Нека да приемем, че си специалист в сферата на термодинамиката, световен експерт по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би даже фурна, която е по-добре изолирана или такава, която предоставя по-бърз достъп до манджата. Но няма значение колко пари бих ти дал - ти никога не би успял да изобретиш микровълновата фурна, защото тя идва от съвсем различна сфера в живота. Тя е продукт на инвестициите в комуникациите, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката". Тайсън сравнява положителното влияние на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. "Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И все пак се случва. Ето защо футуролозите толкова често се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат съвременните тенденции и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни", категоричен е астрофизикът. Космическите проекти като "Пърсъвиърънс" имат и огромно косвено влияние върху развитието на цялостната наука и технологиите. Експертите са категорични, че не бива да подценяваме колко ученици и студенти биха се вдъхновили от видеото, показващо кацането на марсохода. Не всички от тях ще влязат в сферата на астронавтиката. Някои ще се захванат с други клонове на науката или ще положат основите на утрешната икономика. Компютърната епоха и смартфоните със сигурност нямаше да се развият толкова бързо, ако човек не бе стъпил на Луната по времето на програмата "Аполо". Не, компютърът на командния и лунния модул не са пряк предшественик на по-късните компютри, навлезли в практиката. Но, съгласно тази статия в National Public Radio (линк), космическата програма дава тласък на развитието на интегралните схеми и без нея Законът на Мур вероятно е щял да се появи не през 1965 година, а поне десетилетие по-късно. Противопоставянето на космонавтиката спрямо проблемите на Земята е не просто контрапродуктивно. То е неправилно. Това е фалшива дилема - ние не сме изправени пред избора "или"/"или". Напротив, както пояснява астрономът д-р Фил Плейт, имаме пари както да изучаваме космоса, така и да се справяме със земните си проблеми. Просто парите не се преразпределят правилно и съзнателно избираме да не работим ефективно нито по едното, нито по другото - това е същинският проблем. Но може би най-същественото е, че повечето хора, които мрънкат колко скъпа е космическата програма и как тя пречи да си решаваме земните проблеми, са всъщност лицемери. Те не са загрижени за решаването на земните проблеми. Те сочат с пръст правителството и го обвиняват, че не помага на бедните, но не се чувстват отговорни за собствения си консуматорски стил на живот. В САЩ такива критици биват наричани "либерали в лимузина". Почти всеки, който критикува космическата програма, може да се впише в тази категория. Такава особа харчи много повече пари за футболни мачове, концерти и кино, отколкото би дарила за страдащ човек. Почакайте, не съм свършил - някои от най-известните филми се създават за такъв бюджет, какъвто е сравним с този за изпращането на безпилотна мисия до Марс. Примерно филмът "Марсианецът" е заснет с бюджет от $108 милиона, докато последната орбитална мисия на САЩ до Марс "Мейвън" струва $485 милиона - т.е. тя е само пет пъти по-скъпа. Да, пазарните фундаменталисти биха отговорили, че холивудската индустрия е на печалба, докато реалните мисии до Марс са финансирани със средства на данъкоплатците. Така е, но има и друга разлика - тя е, че "лимузинените либерали" сами си вредят на здравето със своите консуматорски навици, хрупайки пуканки в киносалона и застоявайки. Докато мисиите до Марс водят до появата на технологии, които лекуват болести. През последната една година очаквах, че хората ще станат малко по-широко скроени покрай тежката обстановка, в която се намираме. Че ще започнат да уважават малко повече науката. Уви... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3820-2021-problems-why-go-mars

Вече 4 796 снимки от Пърсъвиърънс са достъпни за свободно ползване Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 23 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След грандиозната пресконференция на НАСА вчера, на която беше публикувано видеото, заснето при кацането на "Пърсъвиърънс", както и нови снимки от марсианската повърхност, започна качването на всичките досега направени сурови изображения. Към настоящия момент са достъпни 4 796 сурови, необработени снимки от спускаемите, инженерните и научните камери. Замислете се за значимостта на всичко това! Американският апарат "Вайкинг 1" каца на Марс на 20 юли 1976 година и работи до 11 ноември 1982 година. Неговият брат-близнак "Вайкинг 2" се спуска на 3 септември 1976 и функционира до 12 април 1980 година. Обобщено за цялото време (1976 - 1982) двата спускаеми апарата изпращат заедно 4 500 снимки. "Пърсъвиърънс" вече е излъчил към Земята много повече изображения през първите четири дни от неговата работа в сравнение с "Вайкинг" за целия шестгодишен период! Разгледайте останалите изображения на "Пърсъвиърънс" на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3819-2021-perseverance-raw-photos

НАСА публикува зашеметяващо видео от кацането на Пърсъвиърънс на Марс! Първата цялостна панорама на околността, получена от "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 февруари 2021 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Величествена красота! Днес НАСА публикува зашеметяващо видео, изобразяващо всички важни етапи от кацането на "Пърсъвиърънс" на Марс, от отварянето на парашута до достигането на повърхността! Видеозаписът не е просто пиар акция. Той има огромна изследователска стойност и на днешната пресконференция беше оповестено, че ще бъде изучаван в продължение на дълги години, за да могат инженерите да се подготвят по-добре за бъдещите мисии. За пръв път разполагаме с кадри, показващи бързото отваряне на парашута, докато скоростта на "Пърсъвиърънс" е била по-голяма от тази на звука. Първоначалният анализ потвърждава, че не е имало никакви отклонения по време на разгръщането, никакви неочаквани заплитания и възли. Видеото изобразява и изхвърлянето на топлинния щит след като той си е свършил работата, предпазвайки крехката апаратура на "Пърсъвиърънс" от високите температури по време на началните етапи от спускането след навлизането в атмосферата. И, разбира се, ще забележите как марсоходът е бил спуснат на въжета от ретроракетната степен, както и нейното отдалечаване след като колелетата докоснали повърхността. Екипът на НАСА се е надявал да направи и аудиозапис по време на кацането, но това се оказало неуспешно. За щастие обаче микрофонът оцелял и вече след примарсяването сполучил да запише звуци на марсианските ветрове, както и на издаваните от марсохода шумове докато приборите му били активирани. Не на последно място - на днешната пресконференция НАСА представи и първата цялостна панорама на околността, заснета от камерите на "Пърсъвиърънс". За повече информация: НАСА ВИДЕОЗАПИСЪТ Е ДОСТЪПЕН НА ТОЗИ ЛИНК В YOUTUBE https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3818-2021-perseverance-video-published

НАСА започна да публикува необработените изображения от марсохода Пърсъвиърънс Необработена снимка от марсохода "Пърсъвиърънс", заснета на 21-ви февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 февруари 2021 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Докато всички очакваме с нетърпение тази вечер в 21:00 ч. да бъде показано пълното видео, заснето по време на кацането на марсохода "Пърсъвиърънс", нека да ви задоволя любопитството с още една новина. НАСА започна редовното публикуване на сурови и необработени изображения от мисията. Това се случи по-късно от очакваното, за разочарование на най-големите фенове на космическите проекти на НАСА, но важното е, че все пак се случи. Като за начало са налични 145 нови изображения от камерите за избягване на препятствия Hazcam. Все още очакваме да започне редовното публикуване на снимки от навигационните камери Navcam и панорамните Mastcam-Z и Supercam, които са в състояние да заснемат и цветни изображения. Политиката на НАСА за своевременно публикуване на фотографиите в реално време датира още от епохата на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година. Изискването на агенцията е изображенията от инженерните камери да се качват в уеб пространството веднага щом бъдат получени на Земята, а от научните камери - до 24 часа след тяхното получаване. В събота Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, потвърди, че същата политика ще се спазва и при "Пърсъвиърънс". Снимките са достъпни на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3817-2021-perseverance-raw-photos-published

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС! 22 февруари 2021 г. 18:45 ч. Днес, на 22-ри февруари 2021 г. в 14:16 ч. българско време, товарният космически кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман беше прикачен към модула "Юнити" на Международната космическа станция. Няколко часа по-рано той бе захванат успешно от роботизираната ръка "Канадарм 2". Очаква се "Сигнус" да остане скачен с МКС до месец май, след което ще бъде свален от орбита и ще изгори в атмосферата. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 20-ти февруари посредством американска космическа ракета "Антарес". На борда му пътуваха 4 тона провизии за астронавтите и научни експерименти. Най-интересните от тях са опитът на Ламбдавижън за създаването на изкуствена ретина в космоса, опитът "Микро-16" за изучаването на влиянието на безтегловността върху мускулите на червеи, както и опит за производството на протеинови кристали. "Сигнус" и "Карго Драгън" са двата действащи кораба на САЩ, които превозват товари от Земята до орбита. Очакваме в близко бъдеще към тях да се присъедини и совалката на Сиера Невада. За повече информация: НАСА Кадър от захващането на кораба "Сигнус" посредством роботизираната ръка на МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3816-2021-cygnus-arrives-iss

Пърсъвиърънс е първата мисия, която ще търси живот на Марс след 45-годишно прекъсване Първата цветна снимка от повърхността на Марс, изпратена от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 21 февруари 2021 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Малцина знаят, но въпреки огромния интерес към изучаването на Марс посредством космически апарати през последните две десетилетия, "Пърсъвиърънс" е първата мисия, която ще търси живот на планетата след 1976 година. Тогава американските спускаеми апарати "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" извършват първото успешно меко кацане върху марсианската повърхност. Тяхната задача е да потвърдят дали в грунда виреят микроскопични организми. За тази цел "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" притежават газов хроматограф с масспектрометър, както и специфичен експеримент, наречен "Белязано освобождаване" (Labeled Release). В хода на този опит са събрани проби от грунда, след което в тях е въведен разтвор с хранителна среда. Веществата в тази хранителна вещества съдържат радиоактивен въглерод-14. Ако на Марс има хипотетични микроорганизми, те би следвало да метаболизират хранителната среда и да отделят съответните продукти - радиоактивен въглероден диоксид или метан. Когато опитът е проведен, учените са поразени - резултатът е положителен! Изглежда, че на Марс има живот! Но радостта е краткотрайна, след като масспектрометърът не успява да открие никакви следи от органични вещества. Така изследователите стигат до заключението, че експериментът "Белязано освобождаване" е проявил т.нар. "фалшив положителен резултат" - хранителната среда е разградена до газове не заради наличието на микроорганизми, а заради неизвестна към този момент химична реакция. Някои учени, сред които най-известният е Гилбърт Левин, никога не се съгласяват с тази интерпретация и до ден днешен твърдят, че "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" са доказали наличието на живот на Марс. Проблемът според този екип изследователи се корени в ограниченията на масспектрометъра. Целият този спор обаче показва на НАСА следното - мисиите "Вайкинг" са твърде земецентрични. Експериментите им са планирани на базата на определени постулати, които обаче могат да са неправилни, тъй като Червената планета е съвършено непозната. Именно това е причината, поради която през следващите близо пет десетилетия Щатите се отказват да търсят директно живот на Марс и организират цяла плеяда от геологични мисии. Следващото поколение орбитъри като "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Одисей", изстреляни съответно през 1996 и 2001 година, както и спускаемите апарати като "Спирит" и "Опортюнити", кацнали през 2004 година, започват да изпълняват стратегията "Следвай водата". Въпросът, който следва да се изясни, е не дали на Червената планета има живи организми, а дали някога в миналото са съществували условията, позволяващи тяхното виреене, най-базисното от които е наличието на течна вода. Резултатът от изследванията на тези мисии е категоричен - някога климатът на Марс е бил топъл и на планетата е имало вода в течно агрегатно състояние. Изстреляният през 2011 и кацнал през 2012 година марсоход "Кюриосити" изоставя стратегията "Следвай водата". Започва началото на нова задача - търсенето дали на Марс има органични вещества и дали в миналото на повърхността са съществували нужните макро- и микроелементи за поддържането на живота. Резултатът отново е положителен - Червената планета е притежавала необходимите предпоставки за развитието на живи организми. Нещо повече - установено е, че причината толкова дълго време да не бъде потвърдено наличието на органика, се корени в наличието на специфични вещества, наречени перхлорати. Това са соли на перхлорната киселина, които, ако се намират в пробата от грунда, биха компрометирали резултата на масспектрометъра по време на подготовката за анализ, включваща нагряване. Подобна теория е изказана още през 2008 година по време на работата на стационарната мисия "Феникс", но "Кюриосити" я потвърждава със сигурност. Сега, през 2021 година, новопристигналият марсоход "Пърсъвиърънс" най-сетне се захваща със задачата, зарязана след епохата "Вайкинг". Отново започва търсенето на живот на Марс. Но то ще стане по много по-разумен начин, защото днес познаваме планетата много по-добре от преди, тъй като тя вече е изследвана от множество космически мисии. Марсоходът ще търси биопризнаци - специфични белези, които свидетелстват за наличието на живот. За тази цел ще се разчита на мощната камера Mastcam-Z, която ще може да прави снимки в близък план с много по-висока разделителна способност, отколкото е било възможно преди, както и на няколко прибора. Единият от тях е PIXL - той ще анализира скалите посредством мощен поток от рентгенови лъчи, за да се установи къде точно в тях се намират интересните за науката минерали. Другият е SHERLOC - той може да открива органични вещества, както и да определи дали са концентрирани или разпръснати. Ако са в концентрирано състояние, значи шансът да са продукт от метаболитна активност е много по-голям. Най-накрая посредством микроскопа WATSON ще бъдат заснемани подробни снимки на събираните проби. Учените таят огромни надежди, че приборите на "Пърсъвиърънс" ще успеят да открият структури по подобие на строматолитите - вълнообразни, скалисти наноси, които са се образували на Земята в ранните етапи на нейната еволюция. Подобна находка трудно може да бъде обяснена посредством геологичен процес. Ако възникнат спорове относно намереното от "Пърсъвиърънс", пробите ще бъдат опаковани в специални контейнери и събрани от бъдещите мисии, които ще ги изстрелят към Земята, където ще бъдат щателно анализирани в наземни лаборатории. Според НАСА новият марсоход може и да не сложи окончателна точка в спора дали на Червената планета е имало живот или не, но със сигурност получените резултати и измервания ще бъдат ключови за установяването на истината, каквато и да е тя. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3815-2021-percy-first-mission-search-life

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 20 февруари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти февруари, в 19:36 ч. българско време от космодрума на о-в Уолопс, излетя американската космическа ракета "Антарес" с товарния космически кораб "Сигнус" на частната компания Нортроп Груман. Девет минути след началото на полета корабът се отдели от втората степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция Пристигането на "Сигнус" е планирано за понеделник, 22-ри февруари, в 11:40 ч. българско време. На борда на кораба пътуват 4 тона провизии за астронавтите и научни експерименти. По случай днешния полет "Сигнус" бе кръстен с името "Катрин Джонсън" на американската физичка и математичка, която е изчислила траекторията на космическите кораби "Аполо" през 60-те години на миналия век. Благодарение на тези изчисления човек стъпва на Луната. Сред интересните експерименти на борда на кораба се открояват опитът на Ламбдавижън за създаването на изкуствена ретина в космоса, опитът "Микро-16" за изучаването на влиянието на безтегловността върху мускулите на червеи, както и опит за производството на протеинови кристали. Не на последно място "Сигнус" превозва множество микроспътници, които ще бъдат освободени в космоса по време на неговата двумесечна мисия. Напомням на читателите, че Нортроп Груман създава ракетата "Антарес" и кораба "Сигнус" със сериозно международно сътрудничество и посредством аутсорсинг на голяма част от производствените процеси. Например първата степен на ракетата-носител се произвежда в Украйна, а самата тя е оборудвана с руски двигатели "РД-181". Товарният модул на кораба пък се прави в Италия, в производствените съоръжения на Талес Алениа Спейс. Модифициран кораб "Сигнус" ще служи като основа за създаването на обитаемия модул на станцията "Гейтуей", която НАСА ще изпрати в орбита около Луната. Този модул ще бъде изстрелян заедно със служебния модул през 2024 година посредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън Хеви". Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3814-2021-cygnus-heads-to-iss

Американската мисия Паркър ще посети Венера днес 20 февруари 2021 г. 18:30 ч. Ако случайно сте забравили, месец февруари е изключително натоварен по отношение на междупланетните мисии. От Марс насочваме вниманието си към Венера. Американската мисия "Паркър" ще посети най-близката до нас планета тази вечер. Моментът на най-голямото сближение ще настъпи в 22:05 ч. българско време. Тогава космическият апарат ще премине над облачната покривка на Венера на разстояние 2 385 километра. Подобни облитания са изключително важни, защото посредством тях "Паркър" коригира орбитата си, за да се сближава със Слънцето. Действително основната задача на мисията е да изучава нашата звезда, като за тази цел прелита колкото се може по-близко до нея. Следващото сближение със Слънцето е предвидено за 29-ти април, а по-следващото - на 9-ти август. По време на всяко едно от тези сближения "Паркър" непрекъснато чупи собствените си рекорди за най-малко разстояние между построен от човека космически апарат и звездата ни. Източник: НАСА Илюстрация на днешното облитане на Венера. Image credit : NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3813-2021-parker-to-fly-by-venus

От ПрОП-М до Пърсъвиърънс - еволюция на марсоходите https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3812-2021-ot-prop-m-do-perseverance Три поколения марсоходи - от "Съджърнър" (малкото марсоходче в средата) и "Спирит" и "Опортюнити" (вляво), за да се стигне до "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс" (вдясно). Photo credit : NASA/JPL-Caltech 20 февруари 2021 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Със своите 1 025 килограма общо тегло и размери 3 метра дължина и 2.7 метра ширина, новопристигналият "Пърсъвиърънс" е най-големият марсоход в историята на полетите до Червената планета. Но до реализацията на неговата мисия човечеството е изминало дълъг път. В тази статия ще ви разкажа за еволюцията на марсоходите и как те са се развивали от 1971 г. досега. Съветският марсоход "ПрОП-М" - общ вид. Photo : USSR Space Program Първият опит за доставяне на марсоход на повърхността на Червената планета е през 1971 година, когато е реализирана съветската космическа програма "Марс-71". Изпратени са два комплекса от орбитални и спускаеми апарати - "Марс 2" и "Марс 3". Мисията на орбиталните сонди е успешна, но спускаемите претърпяват провал. "Марс 2" се разбива, а макар и "Марс 3" да каца благополучно, той работи само 14.5 секунди на марсианската повърхност. По този въпрос съм писал подробно на специална статия на КОСМОС БГ, достъпна на този линк. Тъй като "Марс 2" и "Марс 3" са първите мисии с марсоходи на борда, макар и те никога да не се "разхождат" успешно на Марс, няма как да ги пропусна. Всеки един от спускаемите апарати превозва със себе си по един марсоход "ПрОП-М", което е съкращение от "Прибор за оценка на проводимостта - Марс". Любопитното е, че тези марсоходи не са били оборудвани с колелета, а със специални ски. Притежавали са прибори за изучаване на механичния състав на грунда и телевизионни камери. След неуспехите на спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", минават повече от две десетилетия до следващия опит за изпращане на самоходно устройство към Червената планета. На 4 декември 1996 г. НАСА изстрелва мисията "Марс Патфайндър" в хода на програмата "По-бързи, по-добри и по-евтини", с помощта на която агенцията се опитва да снижи цената по провеждането на роботизирани междупланетни експедиции. Космическият апарат "Марс Патфайндър" е определян като технологичен демонстратор, в рамките на който трябва да се докаже, че изследването на Червената планета посредством стационарен спускаем апарат с инструменти и отделно марсоход е напълно възможно. "Патфайндър" каца на повърхността на Марс на 4 юли 1997 година чрез система от парашут и спирачни въздушни възглавници. На снимката - марсоходът "Съджърнър" изучава голямата скала Йоги в близост до спускаемия апарат "Марс Патфайндър". Photo credit : NASA/JPL-Caltech По-голямата част от научната апаратура се намира на стационарната платформа - три мощни камери за заснемането на панорамни снимки и метеорологична станция. Марсоходът "Съджърнър" е съвсем дребен - дълъг 65 сантиметра и тежък 11.5 килограма, с eдна предна, една задна камера и единствен спектрометър за анализ на скалите. Той не е в състояние да комуникира директно със Земята, а само посредством стационарния спускаем апарат, поради което не може да се отдалечава на голямо разстояние от него. След успеха на "Марс Патфайндър" НАСА започва амбициозен проект за създаването на нови марсоходи, които в началото са известни под абревиатурите "MER-A" и "MER-B" (от пълното име на програмата "Mars Exploration Rover"), а по-късно след проведен конкурс сред ученици са кръстени "Спирит" и "Опортюнити". По времето на този следващ еволюционен етап от спускаеми апарати, НАСА се отказва да добавя научни инструменти към стационарната спускаема платформа, с което нейната роля се изчерпва само до това да достави успешно марсоходите на повърхността на Червената планета и след това бива зарязвана. Иначе както при "Патфайндър", така и при програмата "MER" се разчита на система за кацане с амортизиращи въздушни възглавници. На снимката - спускаемата платформа на марсохода "Спирит", заснета след кацането. По времето на програмата "MER" всички инструменти са монтирани към марсоходите, а платформата не притежава никаква научна апаратура - нейната роля се изчерпва само до това да достави марсохода успешно. Photo credit : NASA/JPL-Caltech При "Спирит" и "Опортюнити" всички научни инструменти са монтирани към марсоходите. Така общото тегло на всеки един от тях нараства до 185 килограма. Те могат да комуникират със Земята самостоятелно, без да имат нужда от спускаемата платформа като релейна радиостанция. При това могат да се придвижват практически неограничено. Програмата "Mars Exploration Rover" се превръща в най-големия триумф на марсианската космическа програма на НАСА. Планираният живот на работа на двата марсохода е 90 дни, но "Спирит" е функционален от кацането си през 2004 г. до 2010 година, а "Опортюнити" разбива всички очаквания - работи от 2004 до 2018 година. Панорамна снимка, заснета от борда на "Опортюнити". Виждат се слънчевите панели на марсохода. Photo credit : NASA/JPL-Caltech След успеха на "Спирит" и "Опортюнити" инженерите на НАСА започват да мечтаят за още по-големи машини. Изчислено е, че полезен товар от 185 килограма (колкото тежи всеки от марсоходите) е максимумът, който може да бъде доставен на Червената планета посредством система от парашут и амортизиращи възглавници. Всеки по-голям марсоход ще има нужда от нови системи за кацане. Така е измислен революционният "небесен кран", чрез който следващото поколение марсоходи биват спускани върху повърхността на планетата посредством въжета от борда на ретроракетна платформа. Както "Съджърнър", така и "Спирит" и "Опортюнити" са оборудвани със слънчеви батерии, поради което се налага да работят в тези региони на Марс с най-голямо слънчево осветяване - т.е. екваториалните региони. Но най-интересните от научна гледна точка местности се намират отвъд екваториалната зона. Това налага новите марсоходи да бъдат оборудвани с радиоизотопен термоелектрически генератор. Първият от това поколение марсоходи е т.нар. "Марсианска научна лаборатория", която впоследствие придобива името "Кюриосити". "Селфи" на "Кюриосити", заснето през 2015 година. Photo credit : NASA / JPL-Caltech Никога до този момент НАСА не е създавала толкова мощна мобилна машина и като резултат разработката е съпътствана от редица проблеми, водещи до отлагане на изстрелването от 2009 за 2011 година. Но чакането си струва, тъй като "Кюриосити" каца благополучно на Марс през 2012 година и от тогава досега работи безпроблемно. Марсоходът е забележителен - общото му тегло е 900 килограма, от които 72 килограма се падат на научната апаратура. В сравнение с "MER" ("Спирит" и "Опортюнити") и "Съджърнър", при които заделеното тегло за научна апаратура е съответно 5.5 и 0.5 килограма, "Кюриосити" е съответно с 13 пъти и 100 пъти по-голям комплект от инструменти! Снимка на "Пърсъвиърънс", заснета по време на кацането на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Новопристигналият "Пърсъвиърънс" изглежда до голяма степен като брат-близнак на "Кюриосити". Основната разлика е в това, че новият марсоход притежава по-голяма роботизирана ръка, което е свързано с поставената цел да бъдат събирани скали за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. "Китката" на роботизираната ръка е също по-масивна и притежава модерна пробивна машина, два научни инструмента и камера за цветни снимки. Колелетата на "Пърсъвиърънс" са подобрени и подсилени. При "Кюриосити" в хода на мисията бяха констатирани нежелани структурни увреждания. За да няма проблеми и сега, новите колелета са по-тесни, но с по-голям диаметър и по-дебело алуминиево покритие. И не на последно място - инструментите са коренно различни, тъй като "Пърсъвиърънс" е първата мисия от 1976 година, която ще търси живот на Марс. Няма никакъв спор - през последните 25 години, откакто бе изстрелян "Марс Патфайндър" със "Съджърнър", до ден днешен, когато сме съвременници на мисията на "Пърсъвиърънс", прогресът е ясно видим. А какви ли марсоходи и научни лаборатории ни очакват и занапред? Нямам търпение да разберем!

Американската мисия МРО е заснела кацането на Пърсъвиърънс от орбита! Невероятно постижение - орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" e заснела кацането на "Пърсъвиърънс" по времето на спускането с парашут. Photo credit : NASA TV 19 февруари 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Започна първото пълно денонощие от работата на новия марсоход "Пърсъвиърънс", който вчера извърши меко кацане върху повърхността на Червената планета! По този повод екипът на мисията публикува своите първи цветни снимки от Марс, както и уникално изображение, показващо спускането на марсохода посредством парашут. Горепосоченото изображение е заснето от орбиталната мисия на САЩ "Марс Риконисънс Орбитър". Едва за втори път в хода на човешката история орбитален апарат успява да проследи визуално кацането на спускаема мисия. Преди това единствено спускането на "Кюриосити" през 2012 г. е било заснемано. Опитът през 2018 г. да бъде сниман парашутът на "ИнСайт" не се увенча с желания успех. Позволете сега да ви насоча вниманието към снимките, заснети от самия "Пърсъвиърънс". Започваме с фотография, която изобразява как марсоходът се спуска към марсианската повърхност, направена посредством камера, прикачена към ретроракетната платформа. Вижте т.нар. "небесен кран" - иновативната технология, позволила кацането на полезен товар на Червената планета с тегло близо 2 тона! Photo credit : NASA TV Вчера ви бяха показани първите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" непосредствено след неговото кацане. Тогава прозрачните капаци на камерите още не бяха премахнати, следователно фотографиите изглеждаха с лошо качество заради напластения върху тях прах. Днес обективите на камерите вече не са покрити. Това позволи на екипа да направи първата цветна снимка. Тя все още е с ниска резолюция и цветовете не са калибрирани, но въпреки това вижте резултата: Photo credit : NASA TV Последната снимка, която искам да ви покажа, е на едно от колелетата на "Пърсъвиърънс" върху грунда на Марс: Photo credit : NASA TV Тези и още много други изображения ще бъдат качвани през идните дни на специализирания сайт на НАСА : https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3811-2021-percy-photographed-mro

Астронавтите на МКС изгледаха кацането на Пърсъвиърънс от космоса! 19 януари 2021 г. 00:12 ч. Какво е по-вълнуващо от успешно кацане на Марс? Успешно кацане на Марс, което е наблюдавано в реално време от астронавтите в космоса! Виктор Гловър, понастоящем на Международната космическа станция и част от екипажа на пилотирания космически кораб "Крю Драгън", се похвали в Туитър, че той и неговите колеги Майк Хопкинс, Шанон Уокър, Кейт Рубинс и Соичи Ногучи са изгледали тазвечершното спускане на "Пърсъвиърънс" от орбита. На публикуваната от Гловър снимка се вижда стриймът от НАСА ТВ на лаптоп, разположен в американския сегмент на станцията. Photo credit : NASA/Victor Glover https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3809-2021-percy-rover-landing-iss

УСПЕХ: Американският марсоход Пърсъвиърънс извърши меко кацане на Червената планета! Eдна от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV 18 февруари 2021 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 18-ти февруари, в 22:55 ч. българско време, марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" извърши меко спускане върху повърхността на Червената планета! Малко след кацането към Земята бяха изпратени и първите снимки. Още една от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV През следващите часове и дни екипът на мисията ще провери всички подсистеми на "Пърсъвиърънс", както и научните инструменти, за да могат изследователите да се уверят, че всичко е минало наред. Марсоходът започва амбициозна мисия, която ще продължи поне две години. През това време очакваме "Пърсъвиърънс" да търси следи от отминал живот на Червената планета и да освободи малък експериментален хеликоптер в марсианската атмосфера. "Пърсъвиърънс" полага началото на още една амбициозна задача на Марс - събирането на скали и проби от грунда, които ще бъдат опаковани в специални контейнери и оставени за по-нататъшен превоз към Земята. Напомням на читателите, че през декември китайският спускаем апарат "Чанг'e 5" извърши меко кацане на Луната, взе проби и ги достави на Земята по аналогичен начин, по който са го правили американските пилотирани мисии "Аполо". Но Марс е много по-далече в сравнение с Луната, гравитационното привличане е по-силно и задачата по доставката на скалите е по-трудна. Три мисии са ангажирани с изпълнението на тази цел, първата от които е "Пърсъвиърънс". След като материалът бъде събран и опакован, по-нататък той ще бъде прихванат от европейски марсоход, след което натоварен към възвръщаема ракета и изстрелян от марсианската повърхност. Вече в околомарсианска орбита ще бъде осъществено скачване с преходна степен и обратното пътешествие към Земята може да започне. Докато се стигне до този етап обаче ще мине време. Сега е време за празнуване. Браво, НАСА! Не ни разочарова! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3808-2021-perseverance-lands-on-mars

НАСА се готви за най-трудното кацане на Марс в историята - и шансът за неуспех е реален На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA 18 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:15 ч. българско време НАСА ТВ започва своето живо предаване, на което ще бъде показано кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" в района на марсианския кратер Джезеро. Агенцията признава - шансът за неуспех е реален, макар че е трудно да се направи изчисление какъв точно е той. Проблемът по думите на Мат Уолъс, директор на проекта, причините това пресмятане да е толкова трудно са две: първата е, че всяко кацане на Марс е комплексно и изисква перфектната работа на множество подсистеми. Втората е, че изпращането на спускаеми мисии към Червената планета се случва все още твърде рядко. Например през предишното десетилетие е имало само три опита за кацане - през 2012, 2016 и 2018 година. От тях два са успешни. През по-предишното е имало четири, от които има три успеха. Сега обаче задачата на НАСА е още по-сложна. При изпращането на старите мисии агенцията винаги се е стараела да подбира местата за кацане да са възможно най-равни, без остри скали, без стръмни урви и баири. Но това не са местности, които са особено интересни за науката. На Марс има по-масивни каньони от колорадския Гранд Каньон и по-високи върхове от Еверест. Кратерът Джезеро блазни изследователите открай време. Даже е било обмисляно марсоходът "Кюриосити", който кацна през 2012 г., да бъде пратен там, но НАСА се отказала, тъй като шансът за разбиване заради препятствията бил оценяван на между 15 и 20%. Там са налице всякакви възможни препятствия, за които можете да се сетите, но местността е интригуваща, защото в далечното минало е имало реки и голямо езеро. Водата, която някога е изпълвала Джезеро, е пресъхнала и дъното на кратера се е напукало. Предишните мисии са разчитали основно на радар, за да определят разстоянието до повърхността и да знаят колко време да държат ретроракетите си запалени. Но това е като да се движиш в тъмна стая пипнешком. По думите на Суоти Мохан от екипа на "Пърсъвиърънс", сега за пръв път в историята на космонавтиката ще се прави опит за кацане "с отворени очи". Камери ще снимат спускането, а бордовият компютър ще сравни къде "Пърсъвиърънс" се намира на базата на предварително заредени снимки от орбиталните апарати. Новата система за кацане е вече изпитана по време на спускането на "Озирис-Рекс" към повърхността на астероида Бену през октомври миналата година. Както вече съм споменавал, тогава множество хора участваха в картографирането, за да се подсигури успешното кацане - включително и аз. Всичко беше успешно. Но марсианските спускания са трудност от много по-голям порядък. "Озирис-Рекс" имаше на разположение няколко часа път към повърхността на Бену, а в случай на проблем изследователите винаги можеха да подадат команда за оттегляне. Но кацането на Марс отнема само седем минути, ако броим от момента на навлизането в атмосферата до достигането на повърхността. Това е по-малко време, отколкото е необходимо да сварим яйце до твърдо. Добавете и факта, че радиосигналът от Марс към Земята пътува около 11 минути. Това прави намесата на наземния екип невъзможна в случай на проблем. В момента, в който бъде получен радиосигнал, че "Пърсъвиърънс" е навлязъл в марсианската атмосфера, кацането отдавна ще е приключило и марсоходът ще е вече на Червената планета - в непокътнат вид или на парчета. Какво може да ни успокои? По думите на Уолъс екипът се чувства готов и най-важното - няма никакви технически проблеми на борда на "Пърсъвиърънс". Всичко е в изправност, системите са тествани многократно, правени са симулации, както и летателни изпитания на Земята. Едно обаче е сигурно - всички ще си отдъхнат, когато кацането е приключило. Стига да е успешно, има какво да очакваме - първи полет на експериментален хеликоптер, изпробване на система за генериране на кислород, събиране на скали за по-нататъшна доставка на Земята, търсене на следи от отминал живот... Но може да мислим за всичко това едва утре и при благоприятен развой. Очакваме. Гледайте излъчването в реално време след 21:15 ч. на този линк по НАСА ТВ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3807-2021-perseverance-pre-landing

Космонавтите на МКС скачиха Прогрес МС-16 ръчно след провал на автоматичната му система На кадъра: космическият кораб "Прогрес МС-16" доближава МКС. Photo credit : Roscosmos TV 17 февруари 2021 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:26 ч. българско време руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков от екипажа на пилотирания космически кораб "Союз МС-17" успяха да прикачат ръчно към МКС изстреляния преди два дни товарен кораб "Прогрес МС-16". Това се случи след като системата за автоматично скачване отказа. Аномалията се случи, след като "Прогрес МС-16" започна неочаквано да се отклонява от станцията, когато бе застанал на около 20 метра от нея. За щастие руските космонавти бяха добре тренирани за такава ситуация и незабавно поеха управлението на кораба. След като беше осигурено безопасно отдалечаване, отстоящо на 30 метра от МКС, корабът бе стабилизиран и впоследствие скачен безопасно. Ръчната стиковка представлява резервен вариант в случай че автоматичните системи откажат. Единична аномалия на системите сама по себе си не би следвало да е смущаваща. Но според съобщеното от журналиста Анатолий Зак на уебсайта RussianSpaceWeb, това е вторият пореден и сходен инцидент. По време на изстрелването на предишния товарен кораб "Прогрес МС-15", антената, която е необходима за прецизното определяне на местоположението, е била увредена от отломките по време на разделянето на обтекателя. Счита се, че сега се е случило същото. Досега след замяната на старата ракета "Союз-ФГ" с по-новата "Союз-2" е имало общо три инцидента, свързани с обтекателя. Случаят е достатъчно сериозен, поради което Зак съобщава, че е формирана специална комисия, която ще го разследва. Напомням на читателите, че макар и руските ракети "Союз" и съответно корабите "Союз" и "Прогрес" често да бъдат критикувани като стари, тази критика понякога е лишена от основание. Макар че те на външен вид са идентични на ракетите и корабите, изстрелвани през 60-те години на миналия век, вътрешно са претърпявали множество обновявания на системите. Ъпгрейдите са въвеждани поетапно и експерти нееднократно са се изказвали с притеснение, че провежданите изпитания не са достатъчни, за да гарантират безопасността. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3806-2021-progress-ms-16-docked-manually

Успех: Ракета Фалкън 9 изведе безпроблемно 60 спътника в орбита, но пропусна кацане на първата степен Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:59 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракетата "Фалкън 9" с 60 спътника от интернет групировката "Старлинк". Всички спътници бяха изведени благополучно в целевата им орбита, с което беше изпълнена успешно основната част на мисията. За съжаление обаче първата степен не успя да осъществи меко кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам", позиционирана в Атлантическия океан. "За нещастие ние не си върнахме този ускорител, но втората степен е все още на нормална траектория", сподели коментаторът Джесика Андерсън по време на излъчването в реално време. И наистина - за успешен полет се брои този, при който полезният товар достигне безпроблемно орбита. Кацането на първите степени е само добър бонус. Към настоящия момент СпейсЕкс са изстреляли успешно общо около 1 584 спътника "Старлинк". От тях 1 050 са действащи, а останалите са изведени от експлоатация. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3805-2021-16-feb-starlink-launches-misses-rocket-landing

Здравейте, за коя от всичките мисии говорите? Ако е за Фобос 1, ето с каква информация разполагам. В ROM паметта командата е била програмирана за изключването на двигателите и системите за ориентация. Тази команда е съществувала със специална цел - да се изключват тези системи по времето на наземните изпитания. Никога обаче не се е предвидило да се изключват по време на полет. Ръководството на мисията умишлено изстреляло Фобос 1 с тази програмна характеристика, защото все пак е в РОМ паметта и тя не подлежи на преформатиране. Но те така или иначе са знаели, че няма да прибегнат до изпълняването на тази команда. Само че след няколко месеца работа в космоса ръководството изпратило друга команда с научна цел. Тази команда е притежавала някакъв бъг, който инцидентно задействал командата за изключването на системите за ориентацията. Оттам дошла кашата.

Първата ракета Вулкан с американски ракетни двигатели пристигна на Кейп Канаверал за началото на изпитателната програмa 15 февруари 2021 г. 08:05 ч. Първата ракета "Вулкан", която е оборудвана с двигатели "BE-4" на американската компания Блу Ориджин, пристигна на Кейп Канаверал за началото на изпитанията си. Новината бе съобщена от Юнайтед Лонч Алайънс - обединението между Боинг и Локхийд Мартин. Напомням на читателите, че "Вулкан" ще замени старите ракетни семейства на ЮЛА - "Делта" и "Атлас". От особено важно геополитическо значение е замяната на "Атлас 5", тъй като тази ракета притежава построени в Русия двигатели "РД-180". Отношенията между САЩ и Русия се обтегнаха след кризата в Украйна през 2014 г. "Атлас 5" е една от само две американски ракети, които използват руски двигатели - другата е "Антарес" на Нортроп Груман. Всички останали американски ракети - в това число "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви" на СпейсЕкс, "Електрон" на Рокет Лаб, "ЛончърУан" на Върджин Орбит, "Делта 4" на ЮЛА, "Ню Шепърд" на Блу Ориджин, "Минотавър" и "Пегас" на Нортроп Груман, използват само американски ракетни двигатели. Респективно изстрелването на астронавтите на САЩ с "Крю Драгън" става посредством изцяло американски ракетни двигатели. Въпреки всичко ЮЛА олицетворява стария космически отрасъл на Щатите, а "Атлас" се използва от дълго време за изстрелването на значими космически мисии на НАСА, така че въвеждането на новата ракета "Вулкан" е от съществено символично значение. През следващите месеци тази пробна ракета "Вулкан" ще бъде подложена на редица изпитания, в това число "мокър тест" - т.е. зареждане с гориво и провеждане на обратно броене. Ако всички тестове бъдат изпълнени по план, първото изстрелване на "Вулкан" ще бъде проведено в края на годината с частната лунна мисия "Перегрин" на компанията Астроботик. На снимката: ракетата "Вулкан" пристига на Кейп Канаверал за началото на изпитателната кампания. Photo credit : ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3804-2021-ula-arrives-cape-canaveral

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-16 излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Фото: ЦЭНКИ/Роскосмос 15 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 06:45 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическата ракета "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-16". Около осем минути след началото на полета корабът се отдели благополучно от третата степен, разгърна антените и слънчевите си батерии и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция (МКС). За разлика от предишни руски кораби "Прогрес" и "Союз", които постигаха рекорди за най-краткото възможно пътешествие до МКС, настоящият кораб "Прогрес МС-16" ще пътува по класическата двудневна схема. Скачването с руския модул "Пирс" е планирано за 17-ти февруари, сряда, в 08:20 ч. българско време. На борда на кораба пътуват общо 2 460 килограма полезен товар, сред които научни прибори, храна, дрехи, вода, сгъстени газове и гориво. Напомням на читателите, че първоначално "Прогрес МС-16" трябваше да лети още през декември, но претърпя двумесечно отлагане. Заради това НАСА помагаше в изхранването на руските космонавти. Сред научния хардуер присъстват установката "Неуролаб" за изпълняването на серия от медицински изследвания, сондата "Биодеградация" за мониторинг на микроорганизмите във въздуха на МКС и тяхното влияние върху конструктивните материали на станцията, апаратурата "Каскад" за клетъчни култури в условия на микрогравитация, както и фотобиореактор за отглеждане на микроводорасли с цел получаването на кислород и биомаса за храна. "Прогрес МС-16" може да бъде натоварен с още една отговорна задача след края на своята мисия - да разкачи възловия модул "Пирс" от МКС, за да освободи място за скачването на новия руски модул "Наука". Отлаганото в продължение на близо 14 години изстрелване на "Наука" засега е планирано за това лято. За повече информация : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3803-2021-15-feb-progress-launches

Американската мисия Мейвън постави рекорд за количество предадени данни от Марс 14 февруари 2021 г. 13:40 ч. Американската космическа мисия "Мейвън", която понастоящем изучава Марс, постави рекорд за количество предадени данни, съобщи официалният Туитър акаунт на мисията. Рекордът бе счупен на 1-ви февруари, като на този ден от орбитата на Марс към Земята бяха предадени 1.74 гигабита данни в рамките на единствен непрекъснат радиосеанс. Това има съществено значение за НАСА, тъй като "Мейвън" е една от мисиите, които ще препредават към Земята данните от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Напомням на читателите, че марсоходът ще трябва да кацне на Червената планета в четвъртък, на 18-ти февруари. Стига всичко да е успешно, американската мисия ще може да предава до 2 гигабита данни в хода на единичен радиосеанс. На илюстрацията: така може би е изглеждал Марс в миналото, когато е бил покрит с океани. Image credit : NASA Goddard https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3802-2021-maven-sets-record

ПЪРВА СНИМКА: Арабската мисия Ал-Амал фотографира Марс след успешното си пристигане! Първата снимка на "Ал-Амал", заснета след пристигането на 9-ти февруари. Photo credit : UAESA/MBRSC/LASP/EMM-EXI 14 февруари 2021 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Мисията на ОАЕ "Ал-Амал", която във вторник пристигна успешно в орбита около Червената планета, изпрати оттам своята първа снимка. Напомням на читателите, че на 9-ти февруари автоматичната междупланетна станция беше вмъкната в първична околомарсианска орбита с параметри 1 000 на 49 380 километра. Впоследствие орбитата ще бъде коригирана до параметри 22 000 на 43 000 километра. Това изглежда твърде голямо разстояние - повечето марсиански мисии се стремят или да кацнат на повърхността, или да работят във възможно най-ниската околомарсианска орбита, за да снимат терена с големи подробности. Но построената в Колорадо, САЩ, и собственост на ОАЕ роботизирана експедиция "Ал-Амал" има за основна задача да изучава атмосферата на Марс и по-точно нейните горни слоеве. Автоматичната междупланетна станция ще разследва механизмите, по които водородът и кислородът напускат планетата и отлитат в космическото пространство и така ще стане ясно защо в далечното си минало Марс е изгубил своята вода. Знае се, че в миналото Червената планета е била топла и покрита с океани, докато днес е студена пустиня. От своята далечна орбита "Ал-Амал" може да заснема глобални снимки на Марс, което малко други мисии го умеят. Горното изображение беше получено от основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 24 700 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. "Ал-Амал" притежава още два научни инструмента: EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. За повече информация: Туитър акаунта на "Ал-Амал" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3801-2021-al-amal-first-photo

Екипът на китайската мисия Тянвън-1 публикува видео от пристигането около Марс! Кадър, заснет от борда на "Тянвън 1" по време на навлизането в околомарсианска орбита на 10-ти февруари. Photo credit : CNSA 12 февруари 2021 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Китайската роботизирана мисия "Тянвън 1", която на 10-ти февруари благополучно пристигна около Червената планета, е успяла да заснеме видео по време на навлизането в орбита! Днес, два дни по-късно, видеото беше официално обнародвано. На клипа се вижда ясно как Марс постепенно влиза в полезрението на камерата, забелязват се вибрациите на борда след запалването на двигателя, както и преминаването на автоматичната междупланетна станция от дневната към нощната половина на планетата. Част от компонентите на "Тянвън 1" са също ясно различими. Напомням на читателите, че успешното пристигане на "Тянвън 1" в орбита около Марс е поредният признак за амбициите на Китай през настоящата 2021-ва година. През 2019-та страната първа успя да осъществи благополучно кацане на обратната страна на Луната, а през декември 2020-та спускаемата станция "Чанг'e 5" кацна откъм видимата страна на естествения ни спътник, взе проби от скалите и грудна и ги достави на Земята. Това бе първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната след повече от четири десетилетия прекъсване. Всички постижения на китайците през изминалите пет години обаче са осъществени посредством безпилотни мисии. Космическата програма на Китай не е изпращала човек в космоса след 2016-та, но очакваме скоро това да се промени, тъй като през пролетта започва амбициозният строеж на първата модулна китайска станция в околоземна орбита. Що се касае до "Тянвън 1", изпълнението на научната програма на експедицията тепърва предстои. Автоматичната междупланетна станция се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, през месец май или юни спускаемият модул с марсохода ще трябва да извърши меко кацане на Червената планета. Към настоящия момент САЩ остава единствената държава в цял свят, постигнала меко кацане на Марс с работещи спускаеми апарати, които сполучват да изпратят информация и снимки след примарсяването. Изгледайте пълното видео от "Тянвън 1" на този линк - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3800-2021-tianwen-video-entering-orbit

Русия отново отлага изстрелването на четвъртия спътник Ресурс-П 11 февруари 2021 г. 19:10 ч. Спомняте ли си за най-новия руски спътник от серията "Ресурс-П", за който писах през август 2020 г. и който претърпя отлагане за 2021 година? Информационната агенция РИА Новости, позовавайки се на източник от ракетно-космическия отрасъл, сега пише, че спътникът не се очертава да лети преди 2022 година. Напомням на читателите, че Русия започна да извежда спътниците "Ресурс-П" през 2013 година, като до 2016-та бяха осъществени пускове на общо три от тях. Стартът на четвъртия бе планиран първоначално за 2018-та, но оттогава все търпи отлагания. Причината - липса на ред компоненти, които се доставят от външни предприятия. Спътниците "Ресурс-П" служат за заснемане на снимки на Земята с висока разделителна способност. Те са масивни, с тегло 6.5 тона и с размера на малък модул на космическа станция. На снимката: спътникът "Ресурс-П" №3 по време на подготовката за изстрелване през март 2016 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3799-2021-russia-resurs-p-delayed-again

Японската мисия Хаябуса 2 откри, че в миналото астероидът Рюгу е бил необичайно горещ Снимки на събраните проби от астероида Рюгу. Photo credit : JAXA 11 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японската възвръщаема космическа експедиция "Хаябуса 2", която през месец декември се завърна на Земята с проби от астероида Рюгу, вече прави интригуващи открития! Оказва се, че в далечното минало астероидът е бил изложен на висока температура, която не може да се обясни само с нагряването от Слънцето. Резултатите са получени вследствие на спектрофотометричен анализ от бордовите инструменти на "Хаябуса 2", съобщава уебсайтът Phys.org. Учените от японската космическа агенция установяват, че както повърхността на Рюгу, така и неговата вътрешност са били нагорещени до 300 oC. Подпочвените слоеве няма как да се нагреят само от звездата ни, така че изследователите предполагат, че преди милиарди години астероидът е претърпял сблъсък с друго небесно тяло или докато е бил част от по-голям планетоид е получавал топлина от него. Подобни изводи имат огромно значение за еволюцията на Слънчевата система и за ранните години от съществуването на нашата собствена Земя. Изследователите ще търсят следи от органични вещества в събраните проби, които биха могли да дадат сведения как точно се е появил животът. Скалите и грундът ще бъдат анализирани както от японски, така и от американски специалисти. Напомням на читателите, че Япония и САЩ ще си разменят проби от мисиите "Хаябуса 2" и "Озирис-Рекс". През октомври миналата година "Озирис-Рекс" извърши успешно кацане на астероида Бену и колекционира около 2 килограма материал от него. Материалът ще бъде доставен на Земята през 2023 година. Тепърва ще научаваме все по-интересни неща за света, в който живеем! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3797-2021-hayabusa-2-heat

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс откри хлороводород в атмосферата на Червената планета! Вероятният кръговрат на хлороводорода на Марс. Image credit : ESA 10 февруари 2021 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Марсианските новини от днес продължават! На фона на успешното пристигане на мисията на ОАЕ "Ал-Амал" и на китайската "Тянвън 1" в орбита около Червената планета, днес беше оповестено голямо откритие от мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". В атмосферата на планетата е намерен хлороводород! Това е първото откритие на нов газ от роботизираната експедиция. Откритието представлява един от двата нови резултата, публикувани в две научни статии в новия брой на списанието Science Advances. Първата научна статия е озаглавена Transient HCl in the atmosphere of Mars с водещ автор Олег Корабльов от ИКИ-РАН, а втората - Water heavily fractionated as it ascends on Mars as revealed by ExoMars/NOMAD с водещ автор Геронимо Вилануева от НАСА. Резултатите стъпват на измервания, направени от руския прибор "АЦС" и европейския "NOMAD" на борда на "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". "Ние открихме хлороводород на Марс за пръв път", съобщава Кевин Олсън от Оксфордския университет. "Това е първото откритие на халоген в атмосферата на Марс и показва нов химичен цикъл, който трябва да разгадаем". Марсианските изследователи винаги са се мъчили да открият газове, съдържащи хлор или сяра, тъй като са вероятен показател за вулканична активност. Но фактът, че хлороводородът не е открит на местата, където се очаква да бъде намерен, както и в присъствието на други газове, образуващи се вследствие на вулканите, показва, че неговият източник е друг. Учените смятат, че става въпрос за някакво ново взаимодействие между праховите вихрушки в атмосферата и марсианската повърхност. "Изключително възнаграждаващо е да видим как нашите чувствителни инструменти откриха газ, който никога преди не е виждан в атмосферата на Марс", съобщава руският учен Олег Корабльов и главен ръководител на инструмента "АЦС". "Нашите анализи откриват връзка между образуването и снижаването на хлороводорода към повърхността на Марс". За пръв път хлороводородът е намерен по времето на глобалната прахова буря през 2018 година. Той е наблюдаван както в северното, така и в южното полукълбо, като изследователите са открили, че изненадващо бързо изчезва с края на сезонните прахови вихрушки. Това е и първият нов газ, открит в атмосферата на Марс след метана от европейската мисия "Марс Експрес" през 2004 година. Вторият резултат, публикуван днес, касае разбирането на механизмите за това как Марс е загубил своята вода - процес, който също е свързан със сезонните промени на планетата. Знае се със сигурност, че в далечното си минало Червената планета е била покрита от реки и езера и затова свидетелстват множеството пресъхнали канали. Днес водата се намира основно под формата на лед в полярните шапки или е погребана под повърхността. Марс продължава да губи вода дори днес, под формата на водород и кислород, които напускат атмосферата. Основният механизъм, по който учените разгадават процесите на загубата на водата, е като измерват съотношението между обикновената вода и т.нар. тежка вода (при която единият водороден атом във водната молекула е заменен с деутериев атом, изотоп на водорода с допълнителен неутрон). "Съотношението между деутерия и водорода или D/H представлява нашият хронометър - мощна метрика, която ни разкрива историята за водата на Марс и как водната загуба е еволюирала с течение на времето", съобщава Геронимо Вилануева от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на второто проучване. Екипът, ръководен от американския учен, е установил сериозни промени в съотношението между деутерия и водорода с издигането във височина и със смяната на сезоните. Интересното е, че когато водата се изпарява, D/H нараства с шест пъти повече в сравнение с наблюдаваното на Земята. "Това потвърждава, че големи количества вода са били загубени с течение на времето", съобщава Джулиано Лиюци от Американския университет и космическия център на НАСА Годард. Събраните от "ЕкзоМарс" данни показват, че в последни години Марс е губил сериозно вода по времето на три скорошни събития - по времето на глобалната прахова буря през 2018 г., по времето на кратка, но интензивна буря през януари 2019 г. и по времето на топенето на полярните шапки с настъпването на летния сезон. През следващите месеци руско-европейската мисия "ЕкзоМарс" ще се координира с американската "Мейвън" за допълнително изясняване на механизмите за загубата на вода. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" пристигна в орбита около Марс през есента на 2016 година и работи до ден днешен. На нейния борд има и български научен прибор - "Люлин-МО". Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3796-2021-exomars-discovers-hcl

Положителна тенденция: нито една от орбиталните мисии, изпратени към Марс през последните 20 години, не се е провалила Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 10 февруари 2021 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Често пъти наричаме Марс "гробище на космически апарати". Често пъти се позоваваме на статистиката, че от всички изпратени мисии към Червената планета, повече от половината се провалят. Но по отношение на орбиталните експедиции, тенденцията вече започва да се обръща. От изстреляните след 2001 г. орбитални апарати, нито един не е претърпял авария - независимо дали става въпрос за мисия на САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия, ОАЕ или Китай. Все още обаче предстои да станем свидетели на обръщането на тенденцията и при спускаемите мисии. Отдавна са минали времената от аварията на мисията на НАСА "Марс Клаймит Орбитър" през 1999 г., когато са объркани имперските мерни единици с метрични. След това американската космическа агенция се реформира и през 2001 година изпраща към Червената планета орбиталната роботизирана станция "Марс Одисей". Тя работи до ден днешен. Следващата орбитална мисия е "Марс Експрес" на ЕКА - изстреляна през 2003-та с помощта на руска ракета "Союз", тя пристига около Марс на Коледа същата година. След "Марс Одисей", "Марс Експрес" е втората най-стара и все още действаща роботизирана експедиция около Червената планета. През 2005 г. Щатите отново постигат успех - с "Марс Риконисънс Орбитър". Това е мисията с най-мощната камера в околомарсианска орбита, способна да различава дори дребни скали на марсианската повърхност. "Марс Риконисънс Орбитър" оказва незаменима помощ при подбирането на места за спускаемите експедиции, както и при издирването на останките от разбили се такива. През 2013 година НАСА изпраща "Мейвън", но този път американците не се устремяват към Червената планета сами. Индийците също изстрелват своята "Марсианска орбитална мисия". И двете експедиции успяват, като Индия се превръща в първата държава, изпратила безпроблемно апарат около Марс от раз, без предходен опит. Следващият стартов прозорец, който се открива през 2016 година, е много интересен - тогава ЕКА и Русия изстрелват съвместната си мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ работи български прибор - "Люлин-МО". Пристигането около Марс през октомври'16 е отново безпроблемно. И сега през 2021 година Китай и ОАЕ (с помощ от САЩ) се превръщат в най-новите държави, установили орбитално присъствие около Червената планета. Изводът е, че напредъкът в сферата на компютърните технологии по отношение на софтуера, но и на хардуера, вече дава своя плод. Провали на орбитални експедиции вече няма. За съжаление същото все още не може да се каже за спускаемите мисии. Да, говорейки само и единствено за американските опити, статистиката е в полза на НАСА и през последните 20 години станахме свидетели на успешните кацания на "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", "Кюриосити" и "ИнСайт". Но през декември 2003 година британският апарат "Бийгъл 2", който е доставен на Червената планета като вторичен товар към "Марс Експрес", не успява да се свърже със Земята след кацането си. През 2016 г. вторият европейски опит за кацане, на демонстратора "Скиапарели", също не се увенчава с желаното благополучие, след като двигателите му се изключват по-рано от предвиденото. "Скиапарели" все пак изпраща от атмосферата на Марс ценни научни данни, така че мисията може да се класифицира като "частичен провал" или "частичен успех". И, разбира се, нека не забравяме за трагичната загуба през 2011 г. на възвръщаемата спускаема мисия на Русия до луната Фобос - "Фобос-Грунт". Истинските изпитания през 2021 г. тепърва предстоят. На 18-ти февруари ще кацне американският марсоход "Пърсъвиърънс", а през май или юни предстои спускането и на все още неименувания китайски самоходен апарат. Рисковете са много големи - "Пърсъвиърънс" е най-тежката спускаема мисия, изпратена някога към Марс, а що се касае до китайците - те никога не са опитвали кацане на Червената планета. През следващите дни и месеци ще разберем дали тенденцията при спускаемите мисии ще се обърне. Стискаме палци! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3795-2021-pozitivna-tendencia-mars