SAlexandrov

Администрацията на Джо Байдън подкрепи официално програмата Артемис за завръщане на Луната На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" преди да започнат изпитанията в центъра Стенис. Photo credits : NASA/SSC 4 февруари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън подкрепи официално програмата "Артемис" за завръщането на човек на Луната. Това стана ясно след изявление от прес-секретарката на Белия Дом Джен Псаки. "Посредством програмата "Артемис", Съединените щати ще работят съвместно с индустрията и международните партньори за изпращането на астронавти към повърхността на Луната, друг мъж и една жена, което е изключително вълнуващо. Те ще осъществят нова и вълнуваща наука, ще се подготвят за бъдещи мисии към Марс и ще демонстрират ценностите на Америка. Към настоящия момент само 12 души са се разхождали на Луната - това бе преди половин век", съобщи Псаки. Прес-секретарката повърждава, че програмата за завръщането на човек на Луната среща широка подкрепа, включително от двете камари на американския Конгрес. Със сигурност промени ще има, категорични са космическите експерти. Очакванията са администрацията на Байдън да отмести датата за следващото кацане на Луната от 2024 г. за по-късен етап, тъй като към настоящия момент "Артемис" няма пълно финансиране. Например Конгресът е дал само $850 милиона за строежа на лунен модул - една четвърт от средствата, които НАСА изисква. Въпреки всичко тази новина е важна - тя показва, че Джо Байдън няма да направи резки завой от курса, начертан от предишната администрация на Доналд Тръмп и че ще има приемственост между старата и новата власт. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3783-2021-white-house-supports-nasa-moon

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс постави нов рекорд по възвръщаемост! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 февруари 2021 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Успехите на СпейсЕкс продължават! Днес, на 4-ти февруари, в 08:19 ч. българско време, беше изстреляна поредната ракета "Фалкън 9" и тя отново постави рекорд по възвръщаемост. За последен път първата степен на тази ракета летя преди 27 дни. Никога досега система за многократно използване не е била рециклирана и повторно употребявана в рамките на по-малко от месец! Предходната частично възвръщаема система на САЩ беше тази на космическата совалка. При нея периодът на рециклиране между два полета никога не е бил по-кратък от 54 дни - точно толкова време бе нужно на техниците през 1985 година, за да подготвят "Атлантис" за нова мисия след приключването на "STS-51-J". След това през 1986 г. настъпи катастрофата на "Чалънджър", а необходимостта от допълнителни щателни проверки и бюрократични процедури доведе до сериозни отлагания между полетите, които продължиха чак до пенсионирането на совалките през 2011 година. С период на рециклиране, вече възлизащ на по-малко от месец, космическите ракети "Фалкън 9" се утвърждават като достоен, по-добър и икономически изгоден заместител на совалковата система. Напомням на читателите, че СпейсЕкс счупи рекорда за периода на рециклиране при совалките през юли 2020 г. На борда на днешната ракета летя поредната порция от 60 спътника за интернет "Старлинк". Първоначално Илон Мъск планираше да постави още един рекорд днес - да изстреля друга "Фалкън 9" с още спътници "Старлинк" в рамките на 4 часа след сегашната мисия, но заради нуждата от допълнителни проверки, вторият полет бе отложен с 24 часа. Осем минути след началото на мисията, първата степен извърши благополучно кацане върху платформата "Разбира се, че още те обичам", разположена на 630 километра от стартовата площадка в Атлантическия океан. Днешният полет беше 107-ми за "Фалкън 9", а кацането на първата степен - 73-то. Последната версия на "Фалкън 9", т.нар. "Блок 5", бе въведена в експлоатация през 2018 г., като Мъск е предвидил всяка първа степен да може да се използва до 10 пъти с минимална поддръжка между полетите и до 100 пъти след по-сериозна профилактика. Засега Илон Мъск е постигнал общо 8 полета на една и съща първа степен. При добро стечение на обстоятелствата още през тази година може да отпразнуваме 10 успешни излитания и кацания! Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3782-2021-4-feb-starlink-launches

УСПЕХ: Русия проведе първото си изстрелване за 2021 година 3 февруари 2021 г. 23:00 ч. Макар и с известно закъснение, Русия проведе своя първи космически полет за 2021-ва година. Космическата ракета "Союз-2.1б" излетя вчера, на 2-ри февруари, в 22:45 ч. българско време, от северния космодрум Плесецк. Няколко минути след началото на мисията в орбита беше изведен спътникът "Лотос-С1". Това е петият сателит от военната групировка "Лиана". "Лотос-С1" е произведен от предприятието ЦСКБ "Прогрес" на базата на универсалната платформа за разузнавателни спътници "Янтар". Сателитът е стабилизиран по трите оси и притежава два слънчеви панела. След успешното си изстрелване вчера, "Лотос-С1" бе въведен в орбита с параметри 200 на 900 километра. Очаква се през следващите дни спътникът да проведе самостоятелни маневри, за да повдигне перигея си. За повече информация: Роскосмос Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3781-2021-first-soyuz-launches

Старшип SN9 излетя и достигна успешно 10 километра височина, но и този прототип се затрудни с кацането На кадъра: "Старшип SN9" излита на фона на чакащия да започне изпитанията си "Старшип SN10". Photo credit : SpaceX 2 февруари 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Поредният като цяло успешен полет по програмата "Старшип" на СпейсЕкс - днес прототипът "SN9" излетя в 22:25 ч. българско време и достигна безпроблемно до целевата височина от 10 километра. Но хората, които очакваха да завърши последната стъпка от изпитанието, а именно кацането, ще трябва да почакат още... Полетът много наподобяваше този на "Старшип SN8" през декември и също както тогава, прототипът реализира по-голямата част от предвидените задачи. След като апогеят беше преминат, двигателите се изключиха и "Старшип SN9" изпълни благополучно процедурата "цопване по корем", с която се проведе симулация на завръщането в атмосферата след космическа мисия. Но малко преди самото кацане един от двигателите "Раптор" не успя да се запали, поради което прототипът се заби в земята с голяма скорост и беше обгърнат от огнено кълбо. Експлозивният завършек на мисията на "Старшип SN9" не смущава ни най-малко космическите експерти - това е само един от прототипите на кораба, които се изготвят бързо, преминават през статичните си изпитания и след това се изстрелват при първа възможност. Следващият прототип "SN10" е вече на стартовата площадка и СпейсЕкс е в готовност да започне първата част от тестовете, които включват пълнене с гориво. Пък кой знае? Може той да е прототипът, постигнал меко кацане! Но това не е сигурно. Кацането след ракетен полет е едно от най-големите предизвикателства на съвременното ракетостроене. Към настоящия момент едва три компании, и трите американски, са успявали да върнат първа степен на ракета след космически полет - СпейсЕкс, Блу Ориджин и Рокет Лаб. От тях само СпейсЕкс и Блу Ориджин владеят приземяването със спирачни ракетни двигатели, докато Рокет Лаб може да връща степени посредством парашут. И единствено СпейсЕкс е в състояние да приземява ракета посредством двигателите си след орбитален полет - носителите на Блу Ориджин засега са суборбитални. С оглед на трудностите, не е чудно, че повечето държавни агенции и космически компании не се и опитват да създадат възвръщаеми космически ракети. Но за целите на Илон Мъск не е достатъчно "Старшип" да лети успешно - както се вижда и от днешния полет, това го може. Необходимо е да е в състояние да се завръща след полет, след което бързо да бъде привеждан в готовност за следващата си мисия. Едва след като космическите кораби станат напълно възвръщаеми и летят рутинно, ще може да се мисли за заселването на Слънчевата система и Марс. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3780-2021-starship-sn-9-flies

Компанията Върджин Галактик не е информирала обществеността за сериозни проблеми след полета през февруари 2019 г. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic 2 февруари 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. През февруари 2019 г. компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън проведе втория си успешен пилотиран космически полет, в хода на който Бет Моузес се превърна в първата жена-комерсиален астронавт. След това обаче фирмата рязко сложи пауза на изпитателната си програма, а след преместването си по-късно на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико започна тестовете отначало - с планиращи полети. Мнозина недоумяваха защо се налага това, но днес излезе на бял свят, че по време на февруарската мисия преди две години са възникнали проблеми - и обществеността не е била информирана своевременно. Новинарският уебсайт Параболик Арк се позовава на свои източници във Върджин Галактик и според тях елевоните на кораба "Юнити" са се повредили непоправимо по време на мисията. За да не се забележат уврежданията от широката общественост и новинарските агенции, астронавтите са повели "Юнити" по специална траектория при кацането. Именно увредените елевони са основната причина вече две години компанията на Брансън да не е провела нов космически полет. Замяната им се оказала по-трудно от очакваното. "Всичко може да бъде ремонтирано или заменено. Единствените променливи са времето и парите. Промяната на дизайна, анализът, сорсването, майсторлъкът, производството, инструменариумът, статичното тестване, замяната на структурите е сложен процес. Това е особено вярно, ако става въпрос за структури, които контролират траекторията на ракетата. Провалиш ли се на който и да е етап по пътя - и се връщаш отначало", съобщава източникът. Всичко това обяснява защо след като Върджин Галактик се премести на Спейспорт Америка, започнаха повторни тестове на кораба с планиране и без запалвания на ракетния двигател. Появили са се и някои други структурни проблеми. Композитната структура на "Юнити" се разпада и се е наложило да я закрепяват с болтове. Не само космическият кораб е проявил дефект, но и неговият самолет - носител "Ийв", който е вече на 12 години. Перилото, което носи кораба, е започнало да се откача. Корабът "Юнити" се оказал прекалено тежък за него. В отговор на тези критики компанията Върджин Галактик публикува официално становище: "Полетните програми представляват итеративен процес, а безопасността е нашият пръв приоритет. Ние сме преодолели множество технически предизвикателства през последните 15 години. Докато все още се намираме в тестовата си програма, ние ще продължим да анализираме, инспектираме и модифицираме космическите си кораби, когато е необходимо". Естествено, при разработката на всеки нов космически кораб възникват препятствия и Върджин Галактик не е изключение от правилото. Въпросът е защо компанията се е опитала да премълчи за тях. В крайна сметка корабът ще превозва туристи и е нормално клиентите да бъдат информирани за рисковете. Съвсем отделен е и другият въпрос - защо акциите на Върджин Галактик продължават да скачат нагоре... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3779-2021-virgin-galactic-unnanounced-problems

СпейсЕкс ще изстреля първата изцяло цивилна мисия още през тази година На борда на кораба "Крю Драгън", който ще изведе в орбита мисията "Inspiration4", няма да има професионални астронавти. Photo credit : SpaceX 2 февруари 2021 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс оповести, че още през тази година ще изстреля в космоса първата изцяло цивилна мисия. Под израза "изцяло цивилна" следва да се разбира, че на борда на космическия кораб "Крю Драгън" няма да летят професионални астронавти, а частно финансирани граждани на САЩ. Експедицията се финансира от 37-годишния милиардер Джаред Айзакман. Той ще командва космическия кораб и ще спонсорира останалите три места с благотворителна цел. Идеята на Айзакман е да бъде осигурено финансиране за Детската изследователска болница "Св. Юда" в Мемфис. Едно от местата ще бъде дадено на работник от самата болница. Името на космическия пътешественик не е оповестено, но се знае, че е жена. Второто място ще бъде връчено след кампания за набирането на средства за "Св.Юда", като името на избрания космически турист ще бъде оповестено посредством томбола. А третото място ще е запазено за заслужил предприемач, който използва платформата Shift4Shop. Уникалното за мисията, която носи названието "Inspiration4", е че тя няма да включва посещение на Международната космическа станция. Корабът "Крю Драгън" ще лети в околоземна орбита, като орбиталните параметри и продължителността на полета ще бъдат избрани по заявка на клиента - т.е. от Айзакман. Източник: СпейсЕкс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3778-2021-first-civilian-mission-spacex

АВАРИЯ: Ракетата Хипербола на китайската фирма айСпейс не достигна орбита 1 февруари 2021 г. 16:30 ч. Първата авария за 2021-ва година е вече факт. Ракетата "Хипербола 1" на китайската фирма айСпейс не успя да достигне до орбита. Излитането беше проведено в около 10:00 ч. българско време. Ако всичко беше минало по план, час и половина по-късно компанията щеше да обяви успех. Това не се случи - наземни фотографии показаха сериозно отклонение на ракетата от планираната траектория. Чак след четири часа местните медии признаха за провала. Напомням на читателите, че преди 18 месеца айСпейс се превърна условно в първата фирма на Китай, която изпрати спътник в орбита. Казвам "условно", защото голяма част от китайските космически компании се основават от "бивши" лица на държавния космически сектор, поддържат се финансово от държавата и най-вече е налице експорт на технологии от военния сектор към тях. Всичко това доведе до привидно бурно развитие на "частната" космонавтика в Китай през последните няколко години, като периодично научаваме за изстрелвания на експериментални твърдогоривни ракети за микроспътници. Но макар че много от тези нови ракети достигнаха до стартовата площадка за рекордно кратко време в сравнение с това, което наблюдаваме на запад и най-вече в САЩ, изглежда, че срещат сериозни трудности и често търпят аварии по време на самите изстрелвания и въвеждането в орбита. Разцветът на частният космически сектор в Китай все още не е настъпил. Снимка от днешния полет. Photo : iSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3777-2021-china-failure-ispace

Американските астронавти Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър отново излязоха в открития космос На снимките: астронавтите на НАСА Майк Хопкинс (вляво) и Виктор Гловър (вдясно) излизат на 27-ми януари на първата за 2021-ва година "космическа разходка". Photo credit : NASA 1 февруари 2021 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите на САЩ Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър, част от експедицията на космическия кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън", отново излязоха в открития космос днес, на 1-ви февруари. Очаква се двамата да завършат четиригодишния ремонт на Международната космическа станция, посветен на обновяването на електрическите ѝ системи. Хопкинс и Гловър ще инсталират нова литиево-йонна батерия към гредата "П4", след което ще монтират няколко камери с висока разделителна способност. Официално "космическата разходка" започна в 14:56 ч. българско време. Планирано е Гловър и Хопкинс да работят в открития космос в продължение на около шест часа и половина. За да могат да бъдат различавани, Хопкинс носи скафандъра с червени ивици (вж. снимките по-горе), докато костюмът на Гловър няма ивици. Наблюдавайте извънбордовата дейност в реално време по НАСА ТВ на този линк Източник : НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3776-2021-glover-hopkins-second-spacewalk

Отбелязваме половин век от мисията Аполо 14 до Луната На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд забива знамето в лунната повърхност по време на мисията "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA 31 януари 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Изстрелването на експедицията "Аполо 14" на 31 януари 1971 г. е осъществено след почти десетмесечна пауза в пилотираните полети на НАСА, породена от аварията с "Аполо 13", довела до героични усилия от страна на наземното ръководство и чудодейното спасяване на астронавтите Джим Ловъл, Джон Суайгърт и Фред Хейз. През тези десет месеца специалистите модифицират сериозно командния модул на кораба, за да гарантират, че подобен инцидент вече няма да се случи, както и да удължат престоя и работата на астронавтите на повърхността на Луната. Екипажът на "Аполо 14" включва новаците Едгар Мичъл (пилот на лунния модул) и Стюард Руса (пилот на командния модул), които нямат нито една мисия зад гърба си, но те са придружени от легендата Алън Шепърд (командир на мисията). Напомням на читателите, че Шепърд излита по-малко от месец след Гагарин на 15-минутно космическо пътешествие (доста по-кратко от Гагариновия 108-минутен полет), с което се превръща във втория човек в космоса и първия астронавт на САЩ. По времето на "Аполо 14" на астронавта е поверена отговорна задача - да върне вярата на обществото в НАСА след инцидента с "Аполо 13" на фона на все по-враждебната президентска администрация на Никсън, дебнеща за всеки дребен гаф и търсеща повод да съкрати средствата за пилотираната космическа програма. Астронавтът Ед Мичъл работи с модулната транспортна система на Луната. Photo credit : NASA Въпреки сериозната подготовка, мисията на "Аполо 14" не се разминава без проблеми. На път към Луната астронавтите срещат трудности при свързането на командния и сервизния модул с лунния модул "Антарес". Влизането в окололунна орбита е благополучно, но след отделянето на "Антарес" с Шепърд и Мичъл (Руса остава в командния модул), писва аларма. Повредил се е превключвател, свързан със системата за аварийно прекратяване на кацането, която би спасила астронавтите в случай на сериозна аномалия при спускането към лунната повърхност. Оказва се, че парче метал е попаднало сред електрическите вериги и е довело до късо съединение. Приложена е софтуерна кръпка, който изолира превключвателя от останалите компоненти. След това, по време на същинското спускане, отказва радарната система. Астронавтите я рестартират неколкократно и накрая "Антарес" сполучва да кацне на Луната с 55-метрово отклонение от крайната цел. Астронавтът Ед Мичъл на Луната. Photo credit : NASA Мичъл и Шепърд се спускат на 5-ти февруари в района на кратера Фра Мауро - същото място, където е трябвало да кацне екипажът на "Аполо 13". Вътре в този кратер се намира друг по-малък на име Коун, който отдавна е събудил интереса на учените. Ето защо след първата "космическа разходка", в рамките на която Мичъл и Шепърд разгръщат американското знаме и основната част от научните инструменти, те преспиват в неудобните хамаци на "Антарес" и на следващия ден се отправят да търсят Коун. По това време мисиите "Аполо" все още не превозват със себе си луноход (първият луноход е доставен от кораба "Аполо 15"), така че астронавтите се мъчат да достигнат до Коун пеша. Мичъл и Шепърд са принудени да се катерят в продължение близо километър и половина (първата планинарска разходка на друго небесно тяло), като си помагат само с грубо начертана карта. Но ръбът на Коун не приближава и не приближава. Астронавтите се връщат обратно в модула силно разочаровани. Едва през 2009 г., когато НАСА изстрелва към Луната мощната роботизирана станция "Лунър Риконисънс Орбитър", става ясно колко близо Мичъл и Шепърд са се озовали до целта. Камерата на "Лунър Риконисънс Орбитър" е много мощна и може да заснема съвсем дребни характеристики на лунната повърхност - в това число следите, оставени от ботушите на астронавтите по време на историческите експедиции "Аполо". Оказва се, че Мичъл и Шепърд са се доближили само на разстояние 30 метра от ръба на Коун, преди да се откажат. Истински малшанс! Снимка на "Лунър Риконисънс Орбитър" от 2009 г., показваща следите на астронавтите в близост до кратера Коун. Credit : NASA/GSFC/Arizona State University/Svetoslav Alexandrov След като тричленният екипаж се прибира на Земята на 9-ти февруари, става ясно, че въпреки възникналите проблеми, мисията е постигнала съществен успех в научно-изследователско отношение. Събрани са 42 килограма лунни скали. Изследването им потвърждава, че астероидният удар, който е довел до образуването на басейна Имбриум и съответно до формацията на Фра Мауро, е настъпил преди 3.93 милиарда години. Известна част от скалите представляват вулканичен базалт и датировката им показва, че са сходни с тези от останалите експедиции "Аполо", но са по-стари от тях - на възраст между 4 и 4.3 милиарда години. Снимка на скалата Садъл, заснета от астронавтите на "Аполо 14. Photo credit : NASA Докато Мичъл и Шепърд се разхождат на Луната, останалият в окололунна орбита Стюарт Руса успява да изготви много подробни и висококачествени снимки на района Декарт. Тези фотографии помагат за планирането на амбициозната мисия "Аполо 16". Някои от оставените от екипажа на "Аполо 14" инструменти на лунната повърхност работят и излъчват радиосигнали до септември 1977 година. Сред тях е и чувствителният сеизмометър, който открива хиляди лунотресения и спомага за изясняването на вътрешната структура на Луната. И накрая нещо любопитно - преди да се прибере обратно в лунния модул за пътешествието си към Земята, Алън Шепърд играе голф и изпраща топката на около 183 метра от себе си. За съжаление неговата цел топката да прелети няколко километра в условията на слабата лунна гравитация не е постигната, но няма как - Шепърд е ограничен от тромавия си скафандър. Десетилетия по-късно, през 2006-та, руският космонавт Михаил Тюрин отново играе голф в космоса - този път от външната страна на МКС. Вече в състояние на безтегловност топката прелита хиляди километри, преди да изгори в земната атмосфера. Източници: НАСА, Smithsonian National Air and Space Museum, Lunar and Planetary Institute https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3775-2021-apollo-14-50th-anniversary

На прага на 60-годишнината от полета на Гагарин: какво е бъдещето на руската космонавтика? Снимка от изстрелването на пилотиран кораб "Союз" през октомври 2020-та. Photo credit : Roscosmos 30 януари 2021 г. 21:15 ч. Светослав Александров. На 12-ти април ще отбележим точно шест десетилетия от изстрелването на първия космонавт - Юрий Гагарин. Кръглите годишнини представляват чудесен повод да отпразнуваме постижението, да си спомним за миналото, да направим равносметка на случилото се и да отправим взор към бъдещето. Но какво ще ни покаже Русия относно нейните близскосрочни космически планове? Макар че януари вече отминава, до ден днешен стратегията на руската космонавтика през 2021-ва остава неясна. По случая космическият анализатор Тони Куин написа подробна статия на страниците на журнала The Space Review. Най-общо казано, през настоящата година Русия планира да изстреля три пилотирани кораба "Союз", както и дългоочаквания модул "Наука", който ще стане постоянен компонент към Международната космическа станция. Роскосмос също така изразява желание да изпрати актриса в космоса за заснемането на филм и да проведе първите туристически полети до орбита след 12-годишно затишие. Допреди няколко месеца тези планове изглеждаха ясно начертани, пише Куин. След като НАСА възобнови пилотираните си космически изстрелвания, американците се отдръпнаха от използването на руски кораби "Союз". Но даже и когато американските совалки все още летяха, "Союз"-ите постоянно се използваха за превоз на чуждестранни астронавти. Истината е, че не е изстрелван изцяло руски екипаж след потопяването на старата станция "Мир" в океана. Затова през ноември миналата година Русия обяви екипажа на "Союз МС-18", който се състои от космонавтите Олег Новицки, Пьотр Дубров и Сергей Корсаков. Тяхната мисия трябва да започне на 9-ти април тази година - само три дни преди честването на Гагарин. Русия безспорно ще използва случая да популяризира отечествената си космонавтика, тъй като това е първият изцяло руски екипаж, който трябва да посети МКС. Представените през ноември дубльори бяха Антон Шкаплеров, Андрей Бабкин и Дмитрий Петелин. Ако не се налага спешна смяна на космонавтите през последните седмици и дни преди старта, като правило дубльорите веднага биват назначавани на следващата експедиция, която в случая е "Союз МС-19". Но само няколко седмици след оповестяването на членовете на "Союз МС-18", в интернет бяха публикувани снимки от НАСА и Роскосмос, показващи тренировките на космонавтите в Хюстън. Изненадващо сред тях не присъстваше Бабкин, но вместо него тренираше американецът Марк Ванде Хай. Защо? До ден днешен нямаме обяснение какво правеше Ванде Хай сред руския екипаж, което доведе до спекулации, че той може да излети през април тази година със "Союз МС-18". Но НАСА не е заявила желание да праща астронавти в космоса със "Союз"-и. Затова предположенията паднаха върху потенциална сделка между Роскосмос и частната компания Аксиом. Ванде Хай би бил назначен като временен служител на Аксиом и така Щатите биха избегнали тромавите процедури на НАСА. Като резултат американската космонавтика би се подсигурила срещу евентуални нови отлагания на корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър". От друга страна руснаците също биха спечелили - с отдръпването на НАСА от руските услуги спира съответно и американското финансиране, което движеше изстрелванията на корабите "Союз" през последното десетилетие. Евентуална сделка с Аксиом ще налее средства в закъсалата финансово руска космонавтика, но пък така Русия ще се лиши от престижно изстрелване на изцяло руски екипаж навръх годишнината от полета на Гагарин. Положението през януари т.г. стана още по-усложнено, коментира Куин. През този месец Русия изключи Андрей Бабкин от отряда на космонавтите поради медицински съображения. Това е огромна лична трагедия за Бабкин, който прекара 14 години в Роскосмос без да дочака своя шанс за полет. Неговото място беше заето от опитния космонавт Олег Артемиев. Ако Артемиев не излети като дубльор, вероятно ще заеме повторно своята предишна роля като командир на "Союз МС-21" през 2022 г. Ситуацията с кораба "Союз МС-19", който трябва да бъде изстрелян през октомври, е даже още по-неясна. По традиция екипажът трябваше да се състои от дубльорите на "МС-18", т.е. Шкаплеров, Бабкин и Петелин, както вече беше подчертано по-горе. Мястото на Шкаплеров изглежда сигурно, но що се касае до Бабкин - надали Роскосмос ще го върне толкова скоро след като беше премахнат от предишния екипаж поради медицински съображения. Ако се стигне до изстрелването на американеца Ванде Хай през април, вероятно Корсаков ще бъде преместен от екипажа на "Союз МС-18" на този на "МС-19". Стигаме и до заявения проект за изпращането на руска актриса в космоса. Самият шеф на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин застава в подкрепа на идеята като възможност за популяризация на космонавтиката навръх 60-годишнината от мисията на Гагарин. Но инициативата не се радва на повсеместна подкрепа в Русия - един от най-ревностните противници е руският вицепремиер Юрий Борисов. В свое интервю за РИА Новости Борисов сподели, че подкрепя изстрелването на професионална актриса само в случай че се намери комерсиален спонсор, но в никакъв случай за сметка на данъкоплатците, за да не бъде ощетявана научната програма на МКС. Очаква се в близко време да стане ясно кое политическо лоби ще надделее и дали Русия ще се опита да реализира инициативата, чрез която страната иначе иска да конкурира проекта на Том Круз за заснемането на американски космически филм. Последната пилотирана мисия, планирана за настоящата година, е тази на "Союз МС-20". Ако тя бъде реализирана, както се очаква, през месец декември, в космоса ще полетят двама туристи и един професионален космонавт. Понастоящем екип от руски инженери, както и от космонавтите Александър Мисуркин и Сергей Прокопиев, модифицират въпросния "Союз", за да може да бъде управляван само от един пилот. Счита се, че това ще е Мисуркин. Засега самите туристи не са официално оповестени. Неофициално, напомня Куин, се спрягат имената на Йоана Майслингер, австрийска авиаторка, както и на популярна японска певица. Мисията на двамата ще бъде осигурена финансово посредством комерсиални спонсори. Само че в края на 2020-та Майслингер претърпя травма и все още не е ясно дали това ще постави под въпрос космическото ѝ пътешествие. Възможно е тя да бъде сменена от други клиенти на компанията Спейс Адвенчърс, която традиционно е организирала досегашните туристически полети на борда на "Союз". И освен това съществува вероятност Роскосмос да е сключила самостоятелно договор с други кандидати посредством подфирмата за комерсиални мисии Главкосмос. Главкосмос вече е изразила амбиции да провежда туристически полети, с което може да се превърне в конкурент на Спейс Адвенчърс. Както сами виждате от представения по-горе текст, макар че първият месец от 2021-ва вече отминава, плановете на Русия за годината тънат в неяснота. Но едно е сигурно, твърди Куин. С отказването на НАСА от космическите услуги на руснаците, Роскосмос се опитва да намери нови начини за финансиране. Частната компания Спейс Адвенчърс ще се включи в осигуряването на попълнения за "Союз"-ите, а Главкосмос се очертава като нейна алтернатива. Източник : The Space Review https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3774-2021-gagarin-russia-future

Южна Корея проведе успешно огнево изпитание на орбиталната ракета Нури Кадър от днешното огнево изпитание. Photo credit : KARI 28 януари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Южнокорейският аерокосмически изследователски институт (KARI) проведе успешно огнево изпитание на орбиталната ракета "Нури". Четирите двигателя "KRE-075" на първата степен се запалиха едновременно и без отклонения на стенд, което проправя пътя към дебютния орбитален полет на ракетата по-късно през годината. Допълнителна информация от днешния тест и по-подробни снимки ще бъдат публикувани по-късно. Напомням на читателите, че Южна Корея е развита държава - една от най-силните икономики в Азия. Парадоксално обаче, страната изостава в космическите си амбиции. За съжаление забавянията са плод на тежката геополитическа обстановка - все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка дори днес. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова първоначално южнокорейците се насочиха към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета "KSLV-I", която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на "KSLV-I" бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети "Ангара" с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак после да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, "KSLV-I" бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение "KSLV-II" (или известна като "Нури"), като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. Този полет бе суборбитален и реализиран на 28-ми ноември същата година. Тогава всичко премина успешно и "Нури" достигна до височина 209 километра - два пъти повече от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. Така Южна Корея доказа, че може да провежда космически мисии изцяло със собствени технологии. Но един орбитален космически полет би бил много по-труден от суборбиталната мисия през 2018-та. По последна информация орбиталният дебют е запланиран за октомври тази година и ще включва извеждането на макет в околоземното пространство. Стига полетът да е безпроблемен, изстрелването на "Нури" с истински спътник ще е факт през май 2022-ра. "Нури" не е особено мощна ракета - тя ще е в състояние да извежда полезен товар от 600 до 800 килограма в околоземна орбита, с което може да се сравнява с първия носител на СпейсЕкс "Фалкън 1", който летя в периода между 2006-2009 г. Но макар че Южна Корея изостава драстично от останалия космически свят, посредством "Нури" страната ще придобие истинска независимост - а това е важна геополитическа задача. Видеозапис от днешното изстрелване: KARI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3773-2021-kari-tests-nuri

Руски експерт разясни защо Русия не може да се включи в строежа на новата станция около Луната На илюстрацията: Космическият кораб "Драгън XL" доближава станция Гейтуей. Credits : SpaceX 27 януари 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено, че Русия бе изключена от експертната група за създаването на международната окололунна станция "Гейтуей". Дмитрий Рогозин се оправда с думите "ние никога не сме искали да бъдем включвани, за да ни изключват". В реалността случващото се е напълно закономерно събитие, отразяващо състоянието на руската космонавтика. В тази връзка известният космически експерт Виталий Егоров написа подробна статия за списание "Н+1", която можете да прочетете в оригинал на този линк. На страниците на КОСМОС БГ представям най-важните акценти от нея. Според Егоров искането на Русия да има равноправно сътрудничество по "Гейтуей" по начин, по който днес се случва на МКС, би следвало да се тълкува ето така: да има равно разпределение на политическите и технологичните дивиденти, но в парично отношение Щатите да поемат основното финансиране. В Русия програмата за МКС се позиционира като общ проект със САЩ при равни дялове, но финансовият товар между руснаците и американците (заедно със западните им партньори) се разпределя в съотношение 10 към 90. Този дисбаланс е въведен съзнателно при създаването на МКС - основният принос на Русия за строежа на станцията не е паричен, а технологичен и опитен. Даже един от руските модули "Заря" е напълно платен от Щатите - от построяването до изстрелването. Руските модули на МКС поемат служебната функция - те притежават системите за водоснабдяване, зареждането с гориво и поддържането на станцията. Това е така, за да могат модулите на САЩ, Европа и Япония да бъдат основно ангажирани по научно-изследователската дейност. Роскосмос, твърди Егоров, няма да се откаже да участва в окололунната станция "Гейтуей" на същия принцип - ако тя се нарича обща, докато производството на модулите в руските предприятия бъде заплатено от САЩ. Основният стълб на Русия, който позволява на страната да претендира за равноправие на МКС, остава пилотираната транспортна система, която включва ракетите и корабите "Союз". В продължение на близо 10 години светът разчиташе на нея, защото Щатите и техните партньори не разполагаха със собствен способ за превоз на екипаж. Но в случая с окололунната станция "Гейтуей" монополът се държи от САЩ. Руският междупланетен кораб "Орел" тепърва напуска чертожната дъска и минава към създаването на първите макети. За сравнение американският кораб "Орион" е напълно построен и е вече готов за първия си полет в безпилотен режим. Русия не очаква "Орел" да полети преди 2023-та година. По отношение на корабостроенето Русия изостава с 10 години от САЩ, а по отношение на свръхтежките ракети - даже с повече. На теория, смята Егоров, Роскосмос може да обнови кораба си "Союз" за полети до Луната, като го изстрелва до околоземна орбита, след което се скачва с горна степен, изведена с ракета "Ангара А-5B". Но Русия трябва първо да го демонстрира на практика и чак тогава да диктува условията си. Към настоящия момент стартовата площадка за "Ангара" на космодрума Восточний още не е построена, ракетата не е завършила изпитателната си програма и водородната горна степен не съществува. Добре е да си спомним за инцидентите с пробойната на кораба "Союз МС-09", за аварията на "Союз МС-10" (които се случиха през 2018 година), а днес - за все още нелокализираната пробойна в руския модул "Звезда". Всичко това е на фона на успешните изстрелвания на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви", полетите на новия кораб "Крю Драгън" до МКС, завършения кораб "Орион" и изпитанията на централната степен на "Спейс Лонч Систъм". Това показва, че САЩ може да се справя и без Русия. Експертът е категоричен, че ако пътищата на САЩ и Русия в космоса се разделят, то тогава руснаците трябва да предложат своя собствена програма. Според Егоров най-добре се позиционира проектът за околоземна станция. Макар че това изглежда като повторение на станция "Мир" през 80-те и 90-те години на миналия век, по-добре е Русия да притежава нещо, отколкото нищо. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3772-2021-why-russia-cant-participate-gateway

Астронавтите на НАСА Майк Хопкинс и Виктор Гловър провеждат първата космическа разходка за годината 27 януари 2021 г. 14:15 ч. Днес, на 27-ми януари, в 13:30 ч. българско време, американските астронавти от Експедиция 64 и екипажа на кораба "Крю Драгън" Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос. Това е първата извънбордова дейност (или "космическа разходка") за 2021-ва година. Очаква се работата на двамата астронавти да продължи около шест часа и половина. Днешната извънбордова дейност е 233-тата по строежа и поддръжката на Международната космическа станция. Основната задача на Хопкинс и Гловър е да довършат окабеляването на европейската платформа "Бартоломео", която бе монтирана към модула "Колумб" през изминалата година. Ще бъде монтиран и нова антенен комплекс, построен от специалисти във Великобритания, Италия, Белгия, Канада, Франция, Германия и Норвегия. Комплексът ще осигурява по-добра връзка между европейския сегмент на МКС и наземното ръководство. "Космическата разходка" може да бъде наблюдавана в реално време по НАСА ТВ на този линк. За повече информация: НАСА На снимката: астронавтът на НАСА Майк Хопкинс работи от външната страна на модула "Колумб" по време на днешната извънбордова дейност. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3771-2021-27-jan-first-spacewalk

НАСА показа уникални снимки на Земята, заснети от американските мисии за изучаване на Слънцето! Тази снимка бе заснета от мисията на НАСА "Паркър" на 7-ми юни 2020 година. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher 26 януари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Всички космически ентусиасти сме запознати със снимката на Земята, заснета по заявката на великия Карл Сейгън от апарата "Вояджър 1" през 1990 г. и известна под названието Бледа синя точица. Историческите мисии "Пайъниър", "Вояджър" и "Ню Хърайзънс" доведоха до революция в познанията ни за външната Слънчева система и първи се отправиха към междузвездното пространство, като така разкриха какво е мястото на нашата планета сред необятния космос. Сега фокусът на НАСА е по-особен - агенцията е изстреляла няколко мисии, които се доближават все по-близко до нашето Слънце, а това ни предоставя по-различен поглед към дома. Днес американската космическа агенция ни показа нови и уникални снимки на Земята, заснети от автоматичните междупланетни станции "Паркър", "Солар Орбитър" и "Стерео". Вижте горната фотография, щракната от "Паркър" през юни 2020-та! Получена посредством широкоъгълната камера WISPR, на нея се забелязват общо шест планети: Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер и Сатурн. Снимка, заснета от "Солар Орбитър" на 18-ти ноември. Photo credit : ESA/NASA/NRL/Solar Orbiter/SolOHI Тази снимка е направена от автоматичната междупланетна станция "Солар Орбитър", която НАСА изпълнява съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА). Заснета е посредством инструмента SoloHI, като неговата основна задача е да наблюдава слънчевия вятър и прах, които изпълват пространството между планетите. Фотографията изобразява едновременно Венера, Земята и Марс. Снимката на "Стерео". Photo credit : NASA/STEREO/HI Горепоказаната снимка е заснета от "Стерео-А" - една от двете междупланетни станции, изстреляни от НАСА в хода на програмата "Стерео" (другата "Стерео-Б" се повреди през 2014-та). Фотографията бе получена по същото време, по което и "Паркър" снимаше Земята, но местоположението на мисията е по-различно, съответно перспективата не е същата. Отново се забелязват шестте планети Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн. Черните ивици са резултат от насищането на детекторите на инструмента заради яркостта на планетите и дългата експозиция. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3769-2021-sun-missions-photograph-earth

Аксиом официално потвърди екипажа на първата изцяло частна мисия до МКС 26 януари 2021 г. 19:30 ч. Американската космическа компания Аксиом потвърди кои са членовете на екипажа на първата изцяло частна мисия до Международната космическа станция. Тя вече е планирана за януари 2022-ра година (вместо декември тази година) и ще бъде осъществена с кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън". Ето имената на следващото поколение космически туристи: Photo credit : Axiom Изненадващо обаче сред екипажа не присъстват филмовите гиганти Том Круз и Дъг Лайман. Заснемането на филм в космоса засега се отлага за по-късна дата. Обявяването на частните астронавти обаче беше посрещнато от сериозна критика сред някои от американските космически фенове и академичния елит, които се оплакаха, че всички членове на дебютната мисия на Аксиом са бели мъже: На тази критика от компанията отговориха: "Ние разговаряме с множество кандидати за частни астронавти от всякакъв произход по всякакво време. Съставът на този екипаж бе определен от това кой е готов да се посвети на тренировки и полет" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3770-2021-axiom-first-crew-mission

Накратко: От една страна руснаците мрънкат, че са ги изключили от проекта за станция около Луната, а от друга недоволстват, че преди това не са ги поканили като равноправни партньори. Но кажете - освен прехвалените двигатели РД-180 и корабите Союз, какво друго може да даде Русия на света? Нито има нови разработки, нито даже модулите за МКС не са готови. Какво равноправно партньорство искат? Равноправно партньорство в космонавтиката може да има само между партньори на еднакво технологично равнище. Изключиха Русия от проекта за международната окололунна станция Гейтуей 25 януари 2021 г. 17:35 ч. Представителите на Русия бяха изключени от проекта за създаване на станция в орбита около Луната "Гейтуей". Новината беше съобщена от РИА Новости, като медията се позовава на анонимен източник в ракетно-космическия отрасъл. "Представителите на Русия бяха изключени от обсъждането на тази тематика, изключени от обмяната на писма, дискусията, достъпа до материали", твърди въпросният събеседник от Роскосмос. По думите на събеседника, решението било взето след като Русия се е оплакала, че няма достатъчно активна роля в проекта. Международните партньори са се доверили на руснаците само за конструкцията на един модул - шлюз за провеждането на извънбордови дейности. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин реагира на тази новина в своя канал в Телеграм по следния начин: "Как може да сме били изключени от въпросната лунна група, след като никога не сме се включвали?", пита той. "Ние многократно заявихме, че сме готови да вземем участие в проекта само когато всичките участници са равноправни". Като пример за равноправен проект Рогозин дава Международната космическа станция, докато "Гейтуей" по неговото мнение е основно американски. Но дали Дмитрий Рогозин се сеща, че МКС е също в основата си американски проект? Дали си спомня, че модулът "Заря" е собственост на САЩ, а "Звезда" е финансиран основно с американски долари, като ракетата-носител "Протон" излетя с логото на Пица Хът? Това е самата истина за разработката и изстрелването на основните руски модули към МКС - те полетяха след сериозни забавяния, драматични преговори между САЩ и Русия и в крайна сметка с американско финансиране. Обръщайки внимание на съвременните руски модули, предназначени за по-нататъшна инсталация към МКС, напомням на читателите, че те продължават да се бавят. Ние очакваме изстрелването на "Наука" още от 2007 година - т.е. налице е 14-годишно отлагане. Да, на Русия е поверен строежът само на един модул на "Гейтуей", но не е чудно защо американците не вярват, че и той ще бъде осъществен. Така че истинският въпрос на фона на цялото това политиканстване не е защо руснаците се чувстват вечно пренебрегнати. А какво Русия може да даде на останалия свят. На илюстрацията: Космическият кораб "Драгън XL" доближава станция Гейтуей. Credits : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3768-2021-russia-excluded-gateway

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 излетя и постави световен рекорд по брой изведени спътници в хода на една мисия! Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 януари 2021 г. 19:14 ч. Светослав Александров. Третото изстрелване на космическата ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" за 2021-ва година завърши с успех и с нов рекорд - не просто за американската космонавтика или за Илон Мъск, а световен! В орбита бяха изведени 143 частни и правителствени спътника. С това беше разбит предишния световен рекорд, поставен от Индия през 2017 година, когато посредством една ракета бяха изпратени в космоса 104 сателита. Акцентите от днешната мисия: ракетата "Фалкън 9" излетя в 17:00 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Нейната първа степен е летяла на четири предходни мисии през 2020-та - първото пилотирано изстрелване на "Крю Драгън", южнокорейския военен спътник, една мисия по програмата за спътников интернет "Старлинк" и първия товарен кораб "Карго Драгън". Осем минути след началото на днешния за степента пети полет, тя извърши благополучно кацане върху платформата "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 73-тото безпроблемно връщане на първа степен в историята на СпейсЕкс. Също така в хода на току-що приключилата мисия беше отчетено и безупречно връщане на двете половини от обтекателя посредством специализираните кораби "Мис Трий" и "Мис Чийф". 143-те спътника бяха изведени в слънчевосинхронна орбита на около 500 километра над земната повърхност. Общото тегло на сателитите възлиза на около 5 000 килограма. Не са ясни подробностите относно това кой е операторът на всеки един от тези спътници, но се знае, че 36 са на частната компания Планет, 30 - на ЕкзоЛонч, 20 - на Д-Орбит, 17 - на Кеплер, 14 - на Спейсфлайт, 10 - на СпейсЕкс по програмата "Старлинк", 9 - на НаноРакс, 3 са на НАСА и 2 на Капела. Фактът, че има някои неясноти относно предназначението и спецификите на някои от сателитите, повдига опасения, че трафикът в околоземна орбита се увеличава и скоро могат да се наложат регулации, за да предпазим околоземното пространство от потенциални колизии. Нещо повече - счита се, че понастоящем около Земята кръжат само около 3 000 работещи спътника. Всичко останало е космически боклук. И имайки предвид, че днешното изстрелване завърши с извеждането на 143 спътника, след него броят действащи спътници се увеличи с 5%. Мисията беше осъществена съгласно специализираната програма на Илон Мъск за споделено пътуване. Когато множество спътници летят на една и съща ракета, съвсем естествено цената за изстрелване спада. Така че ако искате да изведете 1 килограм полезен товар в космоса чрез "Фалкън 9", ще трябва да платите само $5 000. За сравнение частната компания Рокет Лаб на предприемача Питър Бек таксува извеждането на килограм полезен товар за $20 000. Това не значи, че СпейсЕкс ще отвее конкуренцията, ще се превърне в монополист и няма да има пазар за ракети като "Електрон" на Рокет Лаб, "ЛончърУан" на Върджин Орбит и ракетата на Астра. Фирмите за специализиран превоз на малки спътници предлагат тяхното въвеждане в специализирани орбити - докато при услугите за споделено пътуване възможностите за избор на орбиталните параметри са ограничени. Специализираните малки ракети могат да извеждат и междупланетни мисии. Напомням на читателите, че по-късно през годината очакваме "Електрон" да изпрати към Луната мисията на НАСА "Кепстоун", а през 2023-та година компанията ще изстреля към Венера своя собствена роботизирана експедиция. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3767-2021-spacex-world-record-satellite

Дели ни по-малко от месец до кацането на американския марсоход Пърсъвиърънс на Червената планета На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA 24 януари 2021 г. 16:40 ч. Светослав Александров. Съдбовният ден за американската мисия "Пърсъвиърънс" е 18-ти февруари, а часът е 22:55 българско време. В този миг най-сложният и най-тежък марсоход, построен от човешка ръка, ще достигне повърхността на Червената планета. Това ще е неизбежен факт, защото пътешествието е точно пресметнато, а мисията бе изстреляна още през лятото на 2020-та. Тъй че голямата въпросителна не е "кога", а "как" - дали "Пърсъвиърънс" ще се озове на Марс в непокътнат вид или под формата на купчина безполезно желязо. Кацането на марсианската повърхност е една от най-сложните процедури в човешката космонавтика, а гаранция за успех няма. Самата агенция се старае да не ни залъгва с очаквания и ни напомня на уебсайта си, че от всички световни опити за достигане на Марс, повече от половината са завършвали с провал. И това е истина, която винаги трябва да я имаме предвид. Вярно - НАСА се е справяла доста по-успешно в сравнение с останалите агенции, като днес на Червената планета работят две американски мисии - "Кюриосити" и "ИнСайт". Но и Щатите имат своите провали - през 1999 г. марсианската програма на страната претърпя троен крах със загубата на орбиталната мисия "Марс Клаймит Орбитър", както и спускаемите "Марс Полър Лендър" и "Дийп Спейс 2". Множеството неуспехи в опитите да се кацне на Марс е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия галактически таласъм - митично чудовище, което живее на планетата и се храни с останките от човешки апарати. Извън шегата, някои хора продължават да вярват, че извънземните са тези, които саботират земните опити да се достигне марсианската повърхност. Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата. Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! Профилът на кацане на "Пърсъвиърънс". Image credit : NASA За да подсигури успеха си, НАСА се осланя на вече изпробваните технологии по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. Както сами можете да забележите от горната схема, голяма част от методологията при кацането на "Пърсъвиърънс" е същата, както и тогава. За началните етапи при навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. Преди самото съприкосновение с повърхността ще се използват ретроракети, след което специален "небесен кран" ще спусне меко марсохода. И все пак има някои новости, които добавят известен риск. Такава например е технологията Range Trigger, която цели да прецизира местоположението. Напомням на читателите, че основната цел на марсохода "Кюриосити" бе да изучава слоестия терен на планината Шарп. Макар че кацането му през 2012-та бе успешно, марсоходът се озова твърде далече от тази цел и се наложи в продължение на няколко години да пътува по суша, което в крайна сметка доведе до увреждане на колелетата. Сега НАСА си е поставила за задача кацането на "Пърсъвиърънс" да е съвсем точно до желаната локация в кратера Джезеро. Предишните успешни мисии на САЩ са разгръщали парашута си веднага щом е била постигана подходящата за това скорост, но това е добавяло несигурност при определянето на местоположението. Сега компютърът на "Пърсъвиърънс" ще измерва скоростта и ще преценява колко е далече от крайната цел. Ако скоростта на космическия апарат е твърде голяма и съществува риск да прелети над целевия терен, парашутът ще бъде разгърнат рано. Ако "Пърсъвиърънс" е още далече от терена, разгръщането ще се осъществи по-късно. Стига софтуерът да сработи и кацането да е успешно, при това точно там, където учените желаят, ползите ще са огромни. Но ако нещо се обърка и мисията се провали, разочарованието ще е неописуемо. Ние обаче стискаме палци лошите сценарии да се разминат. "Пърсъвиърънс" трябва да достави на Марс няколко уникални прибора. Сред тях е MOXIE - инструмент, който може да генерира кислород от въгледвуокисната атмосфера на планетата. Това е важна стъпка напред към по-нататъшното усвояване на марсианската повърхност посредством пилотирани експедиции. Ще бъде доставен и експериментален безпилотен хеликоптер. "Пърсъвиърънс" е и първата космическа мисия от 70-те години на миналия век, която активно ще търси следи от отминал живот на Марс. За последно с астробиологически задачи се занимаваха роботизираните експедиции "Вайкинг", които кацнаха на планетата през 1976-та година. Последващите мисии като тези на "Спирит", "Опортюнити", "Кюриосити" и "Инсайт" бяха изцяло геологически. Не на последно място, марсоходът ще изпълни началната фаза от по-нататъшната доставка на марсиански скали на Земята за по-нататъшното изучаване в наземни лаборатории. Засега "Пърсъвиърънс" просто ще установи кои са интересните скали, след което ще ги опакова в стерилни контейнери. След няколко години контейнерите ще бъдат събрани от европейски марсоход, който ще ги прехвърли към възвръщаема ракета и оттам ще започнат пътешествието към родната ни планета. Като изключим спонтанно падналите на Земята метеорити от Марс, никога досега марсиански скали не са били доставяни от космическа мисия и изучавани пряко от учените. Все пак напомням, че през декември китайската експедиция "Чанг'e 5" кацна на Луната, събра скали и грунд от естествения ни спътник, след което се върна с тях на Земята. Същият месец се завърна и японската мисия "Хаябуса 2" с материал от астероида Рюгу. А пък два месеца по-рано американската мисия "Озирис-Рекс" успешно кацна на астероида Бену, колекционира проби и ще ги достави през 2023-та. Време е да положим началото и на възвръщаемите мисии до Марс. "Пърсъвиърънс" е една добра първа стъпка в тази посока. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3766-2021-perseverance-landing-preview

Заради отлаганията в руската космонавтика: астронавтите на НАСА изхранват руските си колеги На снимката: техници подготвят космическия кораб "Прогрес МС-16" за полет. Стартът първоначално беше планиран за декември, но впоследствие бе отложен за февруари. Фото : Роскосмос 21 януари 2021 г. 21:20 ч. Светослав Александров. НАСА изхранва руския екипаж на Международната космическа станция, съобщиха руските медии. Причината - отлаганията на полетите на космическите кораби на Русия. Макар че информацията беше съобщена като уникална новост от някои уебсайтове, това не се случва за пръв път. САЩ и Русия все още са партньори в космонавтиката и когато едната държава изпитва проблеми, другата се притичва на помощ. Това е напълно нормално. Напомням на читателите, че изстрелването на товарния космически кораб "Прогрес МС-16" бе планирано за 11 декември, но заради необходимостта от допълнителна проверка на неговите системи, то беше отложено за 15 февруари. Забавянето лиши руските космонавти от празнично меню за Нова Година и Рождество Христово, а след празниците доведе до допълнителни ограничения в хранителния режим. Според информацията, публикувана от РИА Новости, руската космическа агенция е изпратила молба към НАСА да превози храна на борда на американския космически кораб "Карго Драгън" - това е същият кораб, който излетя на 6-ти декември. Вместо това обаче американската космическа агенция предложила да даде на космонавтите от собствените си провизии, които са вече доставени на МКС. Руският космонавт Генадий Падалка си спомни за аналогична ситуация през 2015-та година, когато лично той участваше на дългосрочна мисия в космоса. През април същата година катастрофира корабът "Прогрес М-37М" и руснаците трябваше да разчитат на провизиите от американските товарни кораби. Но два месеца по-късно, през юни, аварира и американска ракета "Фалкън 9", която доведе до загуба на кораба "Драгън". Веднага след това ролите се обърнаха и американците зависеха от Русия. Самият Падалка похвали американската храна и смята, че нейните качества са великолепни. Според научно-популярното списание "Все о космосе" силната страна на космическата кухня на САЩ се крие в нейното разнообразие - астронавтите взимат със себе си обикновени хранителни продукти, които се закупуват от магазина. В сравнение с тях руските космонавти до 2009-2010 година се храниха само със специализирана храна, произведена от Бирюльовския експериментален завод. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3765-2021-nasa-food-russian-cosmonauts

УСПЕХ и РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 изведе спътници Старлинк, вече е най-надеждната в САЩ! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 януари 2021 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти януари, американската космическа компания СпейсЕкс проведе второто си изстрелване за 2021-ва година, с което изпълни два рекорда и едно постижение по надеждност. Първият рекорд е, че една и съща първа степен летя, след което се завърна успешно, за осми път. Вторият рекорд касае технологичното време за рециклиране - отнело е на компанията само 39 дни да подготви степента за следващ полет след завръщането ѝ от предходния. Относно постижението по надеждност - днешното изстрелване бе 77-мото последователно успешно за "Фалкън 9", с което ракетата задмина предходната най-надеждна ракета на САЩ "Атлас 5" със 76 последователни успеха. Но докато "Атлас 5" използва построени в Русия двигатели "РД-180", ракетата на Илон Мъск е изцяло американска с американски ракетни двигатели! Акцентите от полета днес: "Фалкън 9" напусна стартовата площадка на космическия център Кенеди в 15:02 ч. българско време. Девет минути по-късно първата степен извърши ретроракетно кацане върху роботизираната платформа в Атлантическия океан "Просто прочети инструкциите". В орбита бяха въведени още 60 интернет спътника "Старлинк", с което групировката официално надхвърли 1 000. Предишните седем полета на възвръщаемата първа степен включваха извеждането на други четири партиди "Старлинк", група от три спътника за Канада, комерсиален сателит за Сириус XM и първия кораб "Крю Драгън", който летя в безпилотен режим през 2019 година. Напомням на читателите, че програмата на СпейсЕкс за 2021-ва е изключително амбициозна, като са планирани 48 изстрелвания. През 2020-та фирмата изстреля 26 ракети, като това също беше рекорд за нея, а САЩ се превърна в световен лидер по брой орбитални полети през календарната година, задминавайки Китай и Русия. Що се касае до "Старлинк", Мъск очаква интернет услугата да осигурява печалба от $30 милиарда годишно, с което ще позволи на предприемача да финансира мечтата си за пилотиран полет до Марс. Засега услугата е в етап на бета тест, като потребителите могат да се включват в интернет посредством специален терминал с размера на лаптоп. Същевременно подготовката за покоряването на Червената планета е вече в ход, като тече разработката на новото поколение кораби "Старшип" и ракети "Супер Хеви". Очаква се последният прототип на "Старшип", обозначен като "SN9", да изпълни днес огнево изпитание, след което през идните дни да бъде изстрелян на 12-километрова височина по подобие на полета на "SN8" през декември. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3764-2021-20-jan-spacex-success?fbclid=IwAR307uuAz8HWoULBQnhNbHQ0SExvu3kZN-nG_Zg48gI2J-K3INy7HKqnCGg

УСПЕХ: Китай проведе своето първо изстрелване за 2021-ва година 19 януари 2021 г. 23:25 ч. След като големите космически барони на западния свят Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън откриха годината с по едно успешно изстрелване, време беше и Китай да отбележи своя дебют за 2021-ва. Това се случи днес в 18:25 ч. българско време. Излетя ракетата "Лонг Марч 3B", а в космоса бе въведен спътникът "Тянтон-1". "Тянтон-1" представлява комуникационен сателит, като неговият оператор е китайската компания СатКом. Спътникът ще предоставя мобилни данни за Китай, Близкия изток и Африка. С днешното изстрелване започна натоварена година за китайската космонавтика. Планирани са над 40 полета, сред които по-интересни са извеждането в околоземна орбита на първия модул на новата космическа станция на Китай, товарния кораб "Тянжоу 2" и пилотираната мисия "Шенчжоу 12". На 10-ти февруари очакваме пристигането и на китайската мисия "Тянвън-1" в орбита около Марс, след което три месеца по-късно на повърхността на планетата ще се спусне първият китайски марсоход. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3762-2021-china-first-launch-year

Добри новини за Спейс Лонч Систъм : ракетата е в добро състояние след огневото изпитание! Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV 19 януари 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Обрат след анализа на резултатите от статичното огнево изпитание на "Спейс Лонч Систъм", проведено в неделя! Сега вече може да твърдим, че то е завършило с частичен успех, тъй като Боинг и НАСА са изпълнили благополучно 15 от общо 23 поставени цели, независимо че двигателите са работили само за една вместо планираните осем минути. Освен това, въпреки че по време на живото излъчване беше споменато за "сериозна повреда на компонент", оказва се, че става въпрос за обикновен датчик, който е отказал още преди началото на изпитанието. Специалистите на НАСА са преценили, че могат да запалят двигателите въпреки отклонението от работата на датчика. Новината е повече от добра, защото ако няма повреда на двигателя, няма нужда от неговата цялостна подмяна. Основната причина, поради която изпитанието е прекратено само минута след запалването на двигателите, се дължи на консервативни параметри, заложени в софтуера. Тяхната цел е да предпазят структурата на ракетата от сътресенията на стенда. Тези параметри няма да се използват при реалния полет, така че няма основание да се вярва, че "Спейс Лонч Систъм" би претърпяла повреда по време на изстрелването към Луната. Американската космическа агенция все още не е взела решение дали ще повтори статичното огнево изпитание на ракетата или ще се задоволи с получените досега данни. Консервативното и правилно становище би било тестът да се повтори, за да може НАСА да е сигурна, че когато се стигне до същинския полет, ракетата ще сработи. При евентуално постановление за повторение на теста, това може да се случи най-рано през февруари. Съответно агенцията ще изостава от графика с месец, което гарантирано би отложило изстрелването на "Орион" до Луната за началото на 2022 година. Но далеч по-добре би било всички изпитания да се завършат успешно, дори и това да доведе до забавяне. По-добре отлагане, отколкото експлозия. Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3761-2021-sls-partially-successful

Корольовата метода не е аматьорски метод. И все пак НАСА заслужава съчуствие, защото прави най-доброто, на което е способна Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" тази нощ. Photo credit : NASA TV 17 януари 2021 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Въпреки че съм, поне така смятам, основателно критичен към НАСА за бавния напредък по проекта "Спейс Лонч Систъм" и "Орион", американската космическа агенция заслужава нашето съчуствие. Агенцията прави всичко, на което е способна, съобразно ограниченията, които ѝ се налагат. Защо днес НАСА не постига прогрес? Или по-точно казано, защо агенцията не напредва по същия начин, по който е напредвала през 60-те години на миналия век, когато е пращала хора на Луната? Отговорът би следвало да е очевиден. НАСА е напредвала тогава, защото е работила по различна метода. В началото на 60-те години в СССР се е работило по Корольовата метода. В САЩ също, защото американците са били принудени да догонват Съветския съюз в условията на космическата надпревара. Но каква е била тази Корольова метода? Представено най-общо: легендарният съветски учен Сергей Корольов и неговите екипи са създавали множество ракети и космически апарати. Не всички са успявали, но това е водило до прогрес. Една ракета гърми, следва анализ на грешките, прилагане на научените уроци, друга ракета лети, пак гърми, пак анализ на грешките, пак прилагане на научените уроци и така докато се стигне до евентуален успех. Съвременната космонавтика дължи почти всичко на Корольовата метода - "Союз", орбиталните станции, междупланетните мисии. Но след това както в САЩ, така и в Русия методата била зарязана за десетилетия напред. И така, докато се появил Илон Мъск. Днес Мъск работи по Корольовата метода - факт, който се признава от най-опитния руски космонавт Генадий Падалка. И вече не е само Мъск. Другата компания в САЩ, който най-много се доближава до Корольовата метода след СпейсЕкс, е Астра. През изминалата година нейните шефове заявиха: провалите са приемливи, те са част от стъпките ни към успеха. Какво се случи? През март ракетата на Астра се провали, през септември също. А през декември успехът най-накрая дойде и частната компания за пръв път достигна до космическото пространство. Но СпейсЕкс, Астра, Рокет Лаб, Вържин Орбит и т.н. биха могли да си позволят да работят съобразно Корольовата метода, тъй като представляват фирми и в по-малка степен зависят от държавата. НАСА, за съжаление, не може. След приключването на космическата надпревара, НАСА се е превърнала в поредната правителствена агенция, която трябва да се бори за собственото си финансово оцеляване - т.е. да усвоява държавни пари. Но за тези държавни пари дължи отчет. Представете си какво би се случило, ако НАСА почне да строи "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" съобразно начина, по който Мъск прави "Старшип" - чрез прототипи, които гърмят до мига, в който конструкцията се стабилизира. В такъв случай агенцията би се изложила на яростна критика от нейните противници, а политиците, дебнещи всеки удобен случай да орежат бюджета за космос, са много. Да изстрелва прототипи, които гърмят? Абсурд! В очите на данъкоплатците това е все едно да гориш долари в буквалния смисъл! Това обяснява поведението на американската космическа агенция. Специалистите дълги години провеждат симулации и компютърно моделиране, внимателно изпипват всичко, преди да пристъпят към рязането на метал, за да усъвършенстват космическите апарати още преди да полетят. Но както се вижда от несполуките със "Спейс Лонч Систъм", "Орион" и дори "Старлайнър", това не е възможно. До момента, в който не почнеш да режеш метал, да запалваш двигатели, да изстрелваш ракетата, ти не можеш да предвидиш всеки един сценарий. Компютърните симулации се базират на предположения, но откъде си сигурен, че тези предположения са правилни? Години минават, специалистите се мъчат да познаят всички вероятности за авария и се стремят да ги елиминират преди полета, а през това време ракетата изобщо не лети. Но резултатът е, че парите се усвояват, напредък се отчита и най-важното: агенцията не търпи критика, че прахосва средства. До момента, в който най-сетне не се стигне до реалното изстрелване и не лъсне истината, че методата на Корольов е незаменима и реално погледнато единствената работеща. Тогава, въпреки множеството симулации и компютърно моделирани, става ясно, че нещо все пак е пропуснато... и НАСА се принуждава да оправя грешките си отново и отново и отново. НАСА не е виновна. Поне не изцяло. Американската космическа агенция не може да поеме рискове, защото като държавна агенция е ограничена от зависимостта си спрямо данъкоплатците и трябва да се отчита пред тях. Данъкоплатците искат успехи, но не желаят да толерират провалите по пътя напред. Въпреки че след всеки провал администраторите на НАСА се мъчат да напомнят, че без неуспешни изпитания не може да се мине, това не остава разбрано от широката общественост. Вероятно проблемите със "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" ще бъдат коригирани и те ще полетят, но след години. Същевременно вече не може да се оплакваме - космонавтиката, слава Богу, е влязла в 21-ви век и не зависи само от НАСА. СпейсЕкс, Астра и останалите компании ще чертаят пътя към бъдещето. Американската агенция ще трябва или да се адаптира, да излезе напълно от сферата на ракетостроенето, защото не може да се справи в конкурентните условия на спътниковия пазар, или да изчезне. Други възможности няма. Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм - линк тук. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3758-2021-nasa-deserves-compassion

Не всичко в космонавтиката е пари, приятелю... НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет - а вчера дори не можа да изпълни статичното си огнево изпитание изцяло. Image credit : NASA 17 януари 2021 г. 15:25 ч. Светослав Александров. Преди години, когато още нямаше социални мрежи и дискутирахме любимите си теми в класическите форуми, много от космическите ентусиасти бяхме обезверени от бавния напредък на НАСА. Подобно на мнозина, така и аз обвинявах политиците, че заради тях космическите агенции са вечно недофинансирани. Бюджетът на НАСА е в пъти по-малък от този на военните и само около 0.5% от федералния бюджет на САЩ. Какво ли щеше да е, ако 1% от бюджета е за космос? А ако НАСА получи $100 милиарда за полет до Марс? Тогава един събеседник ми отговори: какво те кара да мислиш, че ако НАСА получи $100 милиарда, ще успее да изпрати човек на Червената планета? Казвам ти, убеждаваше ме той, че ако това се случи, подизпълнителите ще си вдигнат заплатите, шефовете им ще си купят яхти, а когато парите бъдат усвоени, пак ще се наредят на хранилката и ще мрънкат, че средствата не са им стигнали. Сега, близо 15 години по-късно, се убеждавам в правотата на този човек. Преди малко повече от десетилетие и половина, или на 1 март 2005, НАСА обяви официално конкурса към индустрията за построяването на космическия кораб, който днес е известен под името "Орион". Замислям се какво ли щеше да е състоянието на космонавтиката, ако за това време не беше изгряла звездата на Илон Мъск и си бяхме останали само с "Орион" и базираните на совалките ракети? Съдейки по случилото се вчера, когато "Спейс Лонч Систъм" дори не успя да запали пробно двигателите си за поне две минути, не смея и да си го представя... Ще забележите, че доста често аз, а и други анализатори, сравняваме правителствената космическа програма на САЩ с Мъск - и има защо. Правим го не заради безкритичност или фенщина, макар че мнозина ни обвиняват в това. Казват, че и Мъск е имал аварии, че в началото и неговите ракети са гърмели, че трябва да критикуваме неговите проекти и останалите на едно равнище. Но през декември попаднах на следното експертно сравнение - от журналиста Ерик Бъргър за Арс Текника. Нека да обърнем внимание как НАСА се справя с изпълнението на проекта за кораба "Орион" и да го сравним с прогреса на СпейсЕкс за същия времеви период на фона на усвоените финанси. Бъргър се базира на анализа на Каси Драйър от Планетарното общество, според който НАСА е усвоила $23.7 милиарда за създаването на "Орион". В тази сума не включваме сервизния модул, който се строи от Европейската космическа агенция. За усвоените досега пари НАСА е успяла да създаде окастрена версия на "Орион", която летя на безпилотен тест през 2014 година и към настоящия момент това е единственият космически полет на кораба за 15-годишния период. Построен е и втори кораб, който отново няма всички необходими животоподдържащи системи. Той ще се използва за безпилотната мисия до Луната "Артемис 1". Или с други думи, за $23.7 милиарда, програмата "Орион" е довела до: 1. Разработката на космическия кораб "Орион". 2. Производството на "Орион" за първия му безпилотен полет през 2014 година във висока околоземна орбита. 3. Производството на "Орион" за следващия му безпилотен полет до Луната, който още не е факт. 4. Начален етап на разработката на космическите кораби за по-нататъшни мисии. Очевидно резултатът не е нулев. Известен прогрес има. Но това е далеч от желаното, дори за голяма и тромава правителствена програма. За да разберете как същите пари теоретично са могли да бъдат похарчени, нека да сравним "Орион" със СпейсЕкс, фирмата на Мъск. Няма спор, че СпейсЕкс е екстремен пример в космическата индустрия и далеч не всички се стравят толкова добре, но това, което Мъск създава, е доказаният възможен максимум. Компанията СпейсЕкс е основана през 2002 година. До настоящия момент Мъск е усвоил между $16 и $20 милиарда от НАСА, военния сектор и частните инвеститори. За същия времеви период - т.е. от 2005 досега, тези средства са довели до: 1. Разработката на космическите ракети "Фалкън 1", "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви". 2. Разработката на космическите кораби "Карго Драгън" №1, "Крю Драгън" и "Карго Драгън" №2. 3. Разработката на космическите двигатели "Кестрел", "Мерлин" и "Раптор". 4. Построяването на стартови площадки на Ванденберг (два пъти), атола Куаджалин, на космическия център Кейп Канаверал и на космическия център Кенеди. 5. Общо 105 успешни космически изстрелвания до орбита. 6. Общо 20 успешни товарни мисии до Международната космическа станция и две пилотирани. 7. Разработката на системата за вертикално кацане на първите степени, бързо рециклиране и повторно използване на степените. 8. Начало на следващия космически проект "Старшип" и "Супер Хеви". 9. Създаването на спътниковата групировка "Старлинк". Досега с над 955 изстреляни спътника в орбита, Мъск е най-големият спътников оператор в цял свят. Или като заключение - СпейсЕкс постигна всичко това за същите пари, които НАСА похарчи за кораба "Орион" от началото на неговия проект през 2005 година. Фактите са очевидни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3757-2021-ne-vsichko-e-pari

ПРОВАЛ: Политически мотивираната ракета Спейс Лонч Систъм изпълни само 1 от общо 8 планирани минути огнево изпитание! Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV 17 януари 2021 г. 10:20 ч. Светослав Александров. НАСА и Боинг се издъниха. Не пак, а отново. Късно тази нощ в 00:27 ч. българско време четирите двигателя "RS-25" на ракетата "Спейс Лонч Систъм" се запалиха за пръв път на стенд. Очакванията бяха да работят в продължение на осем минути, но и две щяха да са достатъчни, за да бъдат събрани ценни данни. В края на краищата двигателите се изключиха след само минута работа. Това се случи, след като компютрите отчетоха "провал на голям компонент", свързан с Двигател №4. Към настоящия момент специалистите все още не могат да разберат какво точно е дефектирало. "Не се получи всичко, което очаквахме", призна администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Но събрахме множество съществени данни, множество съществена информация"..."Ние не се провалихме, може би сме имали спънка, но ще се върнем и ще опитаме пак". Класическите клишета, които чуваме след провал. Дали обаче наистина не става въпрос за провал? Да, вярно е, че това е тест, а при тестовете на нова ракета всичко се случва. Може би е уместно да напомним, че ранните "Старшип" на Илон Мъск също се издънваха по време на дебютните им пълнения с гориво и огневите изпитания? И все пак има един съществен фактор, поради който не може да мерим "Спейс Лонч Систъм" и "Старшип" с един аршин. Илон Мъск разработва своите ракети по т.нар. "итерактивен" подход. Ракетите, които виждате на стриймовете от неговите изпитания, не са окончателен вариант, а ранни прототипи. При това те се произвеждат серийно - ако един от прототипите се повреди, следващият е веднага готов да започне своите тестове. На никого не му пука от евентуална авария, защото следващата ракета ще успее. Относно "Спейс Лонч Систъм" обаче, американските данъкоплатци са налели $12 милиарда в рамките на десетгодишен период. Това, което ни беше показано вчера по НАСА ТВ, не бе прототип. Напротив, това се очертава да е първата ракета, която ще изпрати кораба "Орион" до Луната. И след толкова много вложени средства, проведени симулации и наземни изпитания, се очакваше тя да сработи от раз. Спомнете си, че имаше предложение корабът "Орион" да бъде изстрелян даже без проведено огнево изпитание, за да се пести време! Фактът, че ракетата не сработи от раз, ни напомня за издънката със "Старлайнър". И тогава се очакваше това да е окончателната версия на кораба, която след един гарантирано успешен тестов безпилотен полет, веднага щеше да е готова за превоз на хора. Но както днес за пореден път ни беше доказано - итеративният подход не може да бъде прескочен. Традиционният модел на работа, който тъй много се отличава от този на Илон Мъск, просто не работи. Влагат се милиарди долари за чертежи, компютърни симулации и сметки, преди да се пристъпи към реалното рязане на метал. Но симулациите не могат да предвидят всичко - до мига, в който не започнеш да запалваш двигатели и да изстрелваш, за да получиш реални числа. Специалистите на НАСА още не са наясно дали данните от теста са достатъчни - или ще се наложи повтаряне на огневото изпитание. Няма яснота и относно характера на проблема и дали няма да e необходима цялостна подмяна на двигателя. Ясно е обаче, че агенцията се надяваше на минимум две минути работа, а не на една, тъй като едва след първата минута започва проверка на завъртането на двигателите, докато работят. А този етап от теста не бе изпълнен. Продължава също така да не е ясно дали "Спейс Лонч Систъм" може да лети до края на настоящата година. По-скоро не - освен ако НАСА реши да пропусне повторение на огневото изпитание, или успее да го повтори максимум до две седмици. Ракетата задължително трябва да бъде преместена от центъра Стенис към центъра Кенеди през февруари, за да може да се стикова с останалите компоненти като страничните ускорители и кораба. Ако това не бъде изпълнено, край на надеждите за полет през 2021-ва. Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3756-2021-sls-fails-first-big-test