SAlexandrov

Марсоходът Пърсъвиърънс тръгна по северния маршрут към основната си научна цел Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка днес, на 6-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 6 март 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Ръководството на марсохода "Пърсъвиърънс" не губи време. След като довчера екипът проверяваше системите на борда му и провеждаше тестови придвижвания, днес марсоходът се отправи директно на север, изминавайки 36 метра към основната си научна цел. Защо това е важно? Нека да погледнем картата на предвидения маршрут за "Пърсъвиърънс": Credit : NASA/JPL-Caltech С жълто е означен основният маршрут, който "Пърсъвиърънс" ще изминава през следващите месеци и години, като марсоходът ще се придвижва в западна посока (т.е. отдясно наляво). Бялата точка в дясната част на картата е точното местоположение, където мисията е кацнала. Довчера изследователите се чудеха по коя посока да поемат, за да заобиколят големите пясъчни дюни и да стигнат до началото на точката на маршрута. Бяха начертани два малки маршрута за тази цел, обозначени със синьо (на север) и лилаво (на юг). Благодарение на получените днес снимки стана ясно, че ръководството на мисията е избрало да се отправи на север. Интерактивна карта, която се обновява ежедневно и на която можете да следите къде се намира "Пърсъвиърънс" във всеки един момент е достъпна на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/mission/where-is-the-rover/ Ето ви и релефна карта на основния маршрут: Credit : NASA/JPL-Caltech Сами виждате, че пред "Пърсъвиърънс" предстои сериозно изкачване. Сигурно си спомняте, че в хода на придвижването на по-стария марсоход "Кюриосити" бяха забелязвани износвания и дори напуквания на колелетата. Сега обаче са взети мерки и колелетата са многократно подсилени, за да не се случва вече това. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3847-2021-perseverance-heads-north

Екипът на марсианската мисия ИнСайт започна да заравя кабела на чувствителния сеизмометър 6 март 2021 г. 14:30 ч. За разлика от "Пърсъвиърънс" и "Кюриосити", третата понастоящем работеща мисия на повърхността на Марс "ИнСайт" не е марсоход, а стационарен спускаем апарат. През последните няколко дни нейното ръководство реши да пристъпи към отговорна задача - заравянето на кабела, захранващ сеизмометъра. Защо това е необходимо? Сеизмометърът SEIS, който е построен от Франция за нуждите на американската мисия "ИнСайт", е изключително чувствителен. Разликата между температурите през деня и през нощта на Марс е голяма и това влияе върху измерванията. Посредством заравянето на кабела изследователите ще получат още по-точни данни. Към настоящия момент мисията "ИнСайт" е изключително успешна в научно отношение, като досега тя е открила стотици марсотресения. Основната ѝ задача продължава да е изучаването на вътрешната структура на Червената планета. Напомням на читателите, че "ИнСайт" кацна на марсианската повърхност на 26 ноември 2018 година. В края на миналата година тя приключи базисната си научна програма, но наскоро получи официално одобрение от НАСА да работи поне до декември 2022 година. Източник: НАСА Тази снимка бе заснета на 4-ти март и показва частично заровения кабел на сеизмометъра на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3846-2021-insight-burying-cable

Марсоходът на НАСА Кюриосити достигна до подножието на върха Мон Мерку Тази снимка бе заснета от марсохода "Кюриосити" вчера, на 5-ти март, и тя показва околностите край върха Мон Мерку. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 6 март 2021 г. 14:00 ч. Светослав Александров. След бавно и продължително изкачване, марсоходът на НАСА "Кюриосити" достигна до подножието на малкия връх Мон Мерку на планината Шарп. Учените се надяват, че с това постижение най-сетне ще започне изучаването на богатите на сулфати региони от планината. Това е цел, поставена от изследователския екип още в мига в който кратерът Гейл бе избран за място на кацане на "Кюриосити" през 2011 година. Мон Мерку, заснет от "Кюриосити" на 5-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Когато марсоходът "Кюриосити" кацна през август 2012 г., той все още не притежаваше модерните системи, които позволиха на съвременния "Пърсъвиърънс" да се спусне точно в делтата на пресъхнала река през февруари тази година. Разбира се, самото кацане на "Кюриосити" бе величествено постижение - никога досега полезен товар с тегло от един тон не бе спускан меко на повърхността на Марс. Но способността да бъдат идентифицирани опасности на базата на фотографии, снимани в реално време по време на кацането, не съществуваше през 2012-та. В крайна сметка "Кюриосити" се спусна на километри от желаното място - планината Шарп, извисяваща се точно в центъра на Гейл. Така че учените бяха принудени да тътрузят марсохода бавно, докато достигне интересните за науката места. Имайки предвид, че максималната му скорост на придвижване е между 25 и 100 метра в час, отне години на "Кюриосити" да се довлачи до поставените цели. Например подножието на Шарп бе достигнато през 2014 година. Но това бе само началото. Интригуващите местности са високо в планината и чак през пролетта на 2019 година марсоходът доближи наносите, богати на глинени материали. Данните, изпратени от "Кюриосити" от това място, разкриват повече знания за времената, когато планетата е била топла. Но още по-нависоко се намира друга област, която е богата на сулфати. Тяхното наличие се счита за признак, че е настъпило засушаване или че водата е станала по-кисела. Сравнявайки измерванията, получени от тази област с тези, направени сред глинестия регион, изследователите ще могат да разгадаят тайните на най-интересния период в геологичната история на Марс - когато той е започнал да пресъхва и се е превърнал от благоприятна за живот планета в днешната ледена пустиня. Така че най-интересното пред мисията на "Кюриосити" тепърва предстои. Сега, когато на Червената планета е и новият марсоход "Пърсъвиърънс", очакваме богатство от научни открития, направени от двете роботизирани експедиции. През следващите няколко дни "Кюриосити" ще заснеме подробни снимки на Мон Мерку с мултиспектралните камери и ще започне подробно изучаване на избрани скали посредством спектрометрите. Междувременно пробивната машина ще издълбае отвор в плоския скален нанос, разположен пред Мон Мерку (вж. снимката в началото на тази публикация). Така ще бъдат събрани проби от вътрешността на наноса. Очакваме да научим с интерес на какви находки ще се натъкне марсоходът! За допълнителна информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3845-2021-curiosity-reaching-mont-merkou

Американската астронавтка Кейтлийн Рубинс и японецът Соичи Ногучи излязоха в открития космос 5 март 2021 г. 17:40 ч. Днес, на 5-ти март, НАСА провежда 236-тата извънбордова дейност по поддръжката на Международната космическа станция. Астронавтката на САЩ Кейтлийн Рубинс и нейният японски колега Соичи Ногучи излязоха в открития космос в 13:37 ч. българско време. Очаква се космическата им "разходка" да трае около 6 часа и половина. Двамата ще продължат работата по подготовката на МКС за монтирането на нови слънчеви батерии, които са създадени от Боинг и ще бъдат доставени по-късно през годината от товарните кораби на СпейсЕкс "Карго Драгън". Гледайте "космическата разходка" в реално време на този линк Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3844-2021-5-march-spacewalk

Днес отбелязваме 39 години от последните снимки, заснети от повърхността на Венера Една от последните снимки, получени от повърхността на Венера посредством космически апарат - съветската мисия "Венера 14". Photo credit : USSR Space Program / Ted Stryk 5 март 2021 г. 17:25 ч. Светослав Александров. Човечеството празнува триумфа на американската спускаема мисия "Пърсъвиърънс" на Червената планета, а днес в орбита около нея работят роботизирани експедиции на САЩ, Европа и Русия, Индия, Китай и ОАЕ. Но ако Марс е пренаселен от роботи, Венера е зарязаната планета... Една от последните снимки, получени от повърхността на Венера посредством космически апарат. Photo credit : USSR Space Program / Ted Stryk За последен път космически апарат, оборудван с камера, каца на Венера преди 39 години на днешния ден. Автоматичната спускаема станция на СССР "Венера 14" се позиционира на 5 март 1982 г. в района Феба и започва да изучава свойствата на венерианската почва, както и да заснема фотографии. Човечеството получава шанс да изучава най-близката до нас планета само още веднъж - през 1985 година, когато автоматичните междупланетни станции "Вега" (с българско участие) изпращат във венерианската атмосфера балони и спускаеми апарати. Но те не притежават камери... Чудесно е, че Марс се радва на огромен интерес и космическите агенции не спират да изпращат мисии. Но Венера е пренебрегната. Понастоящем около планетата работи единствено автоматичната междупланетна станция на Япония "Акацуки", но тя е орбитална. Периодично край Венера прелитат американската мисия "Паркър", американо-европейската мисия "Солар Орбитър" и японско-европейската "БепиКоломбо". Но те си имат други цели, респективно Слънцето и Меркурий, а Венера просто е транзитна станция по пътя... Крайно време е да се върнем на венерианската повърхност. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3843-2021-venus-last-photos

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати детайлни снимки, заснети по време на неговото кацане! Тази снимка бе заснета от камерата LCAM на марсохода "Пърсъвиърънс" по време на неговото кацане на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 5 март 2021 г. 01:00 ч. Светослав Александров. На Земята най-сетне започнаха да пристигат зашеметяващите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" по време на неговото спускане към повърхността на Марс на 18-ти февруари. Горепосочената снимка бе щракната от камерата LCAM малко след като топлинният щит на космическия апарат беше отделен от задния щит с парашута. На нея се виждат атмосферните слоеве, кратерът Джезеро (Йезеро) и самият топлинен щит. Още една снимка, заснета от LCAM. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS LCAM бе в състояние да заснема черно-бели изображения с размери 1024 на 1024 пиксела. Времето на експозиция възлизаше на 150 микросекунди, което позволи ясно да се визуализират детайлите на Марс. Получаването на тези снимки не бе самоцелно само заради факта, че биха се оказали красиви. Камерата бе важен компонент от системата за умно кацане. "Пърсъвиърънс" фотографираше разположения под него марсиански терен, докато се спускаше, а компютърът му сравняваше снимките с предварително заредена карта и вземаше решения кои региони да избегне и къде точно да кацне. Така за пръв път НАСА сполучи да спусне космическа мисия на място, което не е плоско и скучно, а осеяно с урви, дюни и големи скали - местоположение от изключителен интерес за науката и подходящо за търсенето на отминал живот. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3841-2021-perseverance-breathtaking-landing

Руските космонавти почнаха да дълбаят корпуса на модула Звезда, за да спрат разпространението на пробойните 4 март 2021 г. 20:00 ч. Невероятно, но факт - руските космонавти започнаха да дълбаят корпуса на модула "Звезда", за да спрат разпространението на съществуващите пробойни. Звучи антиинтуитивно, но явно стратегията се прилага успешно в редица отрасли. Това бе съобщено днес от журналиста Анатолий Зак, а той от своя страна се позовава на руските медии. Очаква се тази седмица да приключи работата по окончателното запушване на двете пробойни, локализирани в руския сегмент на МКС през изминалата година. Днес космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков започнаха да обработват първата от тях, която представлява пукнатина с размер 4.5 сантиметра. Първо те нанесоха върху нея слоеве от "Анатерм" и "Херметал". След това издълбаха пробойни от двете страни, за да може да се спре напукването. Пробойните впоследствие ще бъдат запълнени с клей и най-накрая върху цялата цепнатина ще бъде приложена кръпка. Отговорната работа по дълбаенето на отвори бе извършена от Сергей Рижиков, докато Сергей Куд-Сверчков премахваше стружките с прахосмукачка. Очакваме да научим резултата от положения труд. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3840-2021-cosmonauts-drill-zvezda

Инженер от НАСА: сега е моментът да бъде прекратена работата по Спейс Лонч Систъм Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" през януари. Photo credit : NASA TV 4 март 2021 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На фона на успехите, които СпейсЕкс постига по отношение на ракетите "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви", пилотирания кораб "Крю Драгън" и новия космически кораб "Старшип", все повече се надигат гласове работата по ракетата "Спейс Лонч Систъм" да бъде прекратена. И това е напълно нормално. След налети $20 милиарда, "Спейс Лонч Систъм" все още не е летяла. Тъй като това е ракетата, която стои в основата на програмата на НАСА "Атремис" за нови пилотирани полети до Луната, всяко едно забавяне се отразява и върху цялостния график. Няма да е преувеличено да кажем, че бъркотията относно лунните проекти на САЩ е пълна. По този повод Кеси Хендмър, инженер от НАСА, е публикувал няколко статии в блога си. Естествено, те са изразени в лично качество и не представляват официална позиция на агенцията, но не е трудно да разберем защо много хора от космическия сектор се чувстват така. Препоръчвам ви да ги прочетете в оригинал на следните уеб адреси: https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/03/04/sls-what-now/ https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/02/24/sls-is-cancellation-too-good/ Тук ще предоставя най-важните акценти - на български език. Както нееднократно е подчертавано, решението за строежа на "Спейс Лонч Систъм" е мотивирано политически - да се запазят работните места на хората, работили някога по програмата космическа совалка. Освен това използването на хардуер от космическата совалка би следвало да намали риска при разработката и да ускори работата по ракетата. Но Хендмър подчертава, че е важно да запомним, че въпреки че космическите совалки са летели на над 100 успешни мисии, нито един от компонентите на совалковата система не е бил достатъчно надежден, за да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт. Хендмър дава пример с авиацията: ако той иска да модифицира "Чесна 182" така че да може да лети със скорост 300 възела, това трудно може да се постигне без по-гъвкаво крило и по-лоши летателни характеристики. И ако самолетът почва да проявява склонност към аеродинамично "увисване" при 61 възела и нагоре, регулаторната агенция никога не би сертифицирала машината. Разбира се, човек може да си сложи стикер, че самолетът му е експериментален, както и да си прекрати застраховката "Живот". Но не може да заблуди себе си, че тунингованата му "Чесна" може да изпълни основните сертификационни изисквания. Същото е приложимо в случая със "Спейс Лонч Систъм". Частите от космическата совалка не са непременно надеждни. Вярно е, че в хода на 30-годишната история са загубени само две совалки, но подробен анализ е открил хиляди сценарии за потенциални аварии. Например главните двигатели на совалките, създадени на принципа на затворения цикъл, притежават склонности да дефектират, в това число витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е осигурена възможност за спасяване в случай че някой от трите двигателя на совалката откаже, освен ако това не се случи много късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, подобно решение звучи разумно - предвидено е двигателите да са също толкова надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва така. Склонността към дефекти е причина след всеки совалков полет двигателите да се разглобяват, преглеждат, повторно сглабят и изпитват статично. И разходите за всичко това са огромни. Двигателите са совалката също така работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вариант, тъй като специфичният импулс е по-голям в сравнение с този на двигателите с друг тип гориво. Днес обаче се счита, че ако вземем предвид цената, комплексността и допълнителната маса, която е необходима, то водородът не се справя по-добре в сравнение с останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което лесно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, освен това водородът е толкова студен, че изборът на материали е ограничен. Също така специфичният импулс не е всичко. При излитане е нужна сериозна тяга, а тук възможностите на водородните двигатели са ограничени. Ето защо разработчиците на совалката е трябвало да играят руска рулетка, като добавят още два странични твърдогоривни ускорителя. За сравнение ракетата на СпейсЕкс "Фалкън 9", подобно на совалките, може да превозва 22 тона до околоземна орбита, но за 5% от тяхната експлоатационна цена. Това е двадесет пъти по-евтино! Нека се замислим - за строежа на Международната космическа станция е трябвало да бъдат изстреляни 35 совалки. Ако модулите са били пратени на днешната ракета "Фалкън 9", цената за конструкцията на МКС е щяла да възлезе като на два совалкови полета. Да се върнем на "Спейс Лонч Систъм", която е базирана на совалков хардуер. Ракетата има по-големи твърдогоривни ускорителя, четири двигателя на водород вместо три - и въпреки всичко нейната товароподемност е само мъничко по-голяма от тази на "Фалкън Хеви". Една добра втора степен би подобрила товароподемността, но нейното финансиране не е осигурено. Ако парите бъдат дадени, за създаването на степента ще са нужни още минимум 10 години. Това ще рече, че "Спейс Лонч Систъм" може да има смисъл едва през 2035 година. Как е възможно една ракета, която е базирана на вече съществуващи компоненти, да е най-скъпата, най-трудната за разработка, с най-бавен график и най-опасната в сравнение с останалите алтернативи? Хендмър не знае - разпитвал е множество негови колеги и нито един от тях не му е дал удовлетворителен отговор. Eкспертът не смята да хвали излишно СпейсЕкс, но не може да си затвори очите пред фактите - в рамките на нужното финансиране и на базата на правилния подход са създадени ракетите "Фалкън 9" и космическите кораби "Драгън", които не са толкова екзотични като совалките, но все пак са много по-евтини, безопасни и по-качествено изпълняващи задачите си. Същевременно вече са произведени десетки совалкови двигатели. Те не са по-надеждни, нито по-достъпни, макар и да са възвръщаеми, но въпреки всичко производителят им ги продава за нуждите на "Спейс Лонч Систъм" за $150 милиона. И въпреки че са възвръщаеми, след всеки полет двигателите ще бъдат изхвърлени в океана. Хендмър е категоричен, че проектът "Спейс Лонч Систъм" трябва да бъде прекратен. Ракетата е плод на политически решения, но резултатът, когато политиците взимат тези решения, без да се съобразят с науката, е винаги катастрофален - Лисенко, Колумбия, Чалънджър. Въпросът е ще се намерят ли смели хора в НАСА, които да кажат, че царят е гол? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3839-2021-why-sls-needs-to-be-canceled

Марсоходът Пърсъвиърънс раздвижи за пръв път роботизираната си ръка 4 март 2021 г. 08:05 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който на 18-ти февруари кацна на Червената планета, изпълнява някои от последните си задачи преди да започне да се придвижва на повърхността и да провежда научната си дейност. Според информация от официалния акаунт на мисията, понастоящем екипът прави проверка на инструментите. Заснемат се множество нови снимки и най-важното - за пръв път бе задвижена роботозираната ръка, с помощта на която ще се изследват интересните обекти на Марс. Множеството нови снимки продължават да бъдат качвани в реално време на този уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка вчера, на 3-ти март. На нея се вижда роботизираната ръка. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3837-2021-perseverance-stretches-arm

Китай сподели първите снимки на Марс с висока резолюция, заснети от мисията Тянвън 1 Eдна от снимките, заснети от мисията "Тянвън 1". Photo credit : CNSA 4 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес китайската космическа агенция CNSA сподели първите снимки с високо качество от автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1", която пристигна в орбита около Марс на 10-ти февруари. Споделени са две панхроматични изображения и едно цветно. Останалите две снимки, заснети от "Тянвън 1". Credit : CNSA Панхроматичните изображения са заснети от камерата с висока резолюция при височина от между 330 и 350 километра над повърхността на Марс. Виждат се разнообразни характеристики, в това число планински хребети, малки кратери и дюни. Счита се, че диаметърът на най-големия кратер на тези изображения е 620 метра. Цветната снимка показва северния полюс на планетата и е заснета от камерата със средна резолюция. За повече информация: Синхуа https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3836-2021-tianwen-first-highres-photos

УСПЕХ: Старшип SN10 излетя на 10-километрова височина и след това кацна! На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX 4 март 2021 г. 01:35 ч. Светослав Александров. Илон Мъск успя!!! Тази нощ в 01:15 ч. българско време излетя поредният прототип на новия космически кораб на СпейсЕкс - "Старшип SN10". Подобно на неговите предшественици "SN8" и "SN9", той също бе оборудван с три двигателя на течен метан и течен кислород "Раптор". И подобно на тях той отново успя да достигне планираната 10-километрова височина. Но докато "SN8" и "SN9" се взривиха при опитите си за кацане, "Старшип SN10" се спусна плавно и докосна площадката. Е, има още какво да се желае - крачетата му поддадоха и той се наклони в една страна. Увреждането доведе до теч на гориво и в крайна сметка и този прототип гръмна, но не и преди да изпълни благополучно цялата си полетна програма - от самото излитане до приземяването! Налице е много съществен напредък по отношение на експедитивността на подготовката за излитане. Предходните прототипи бяха изпитвани в продължение на 6 - 10 седмици, преди да бъдат изстреляни. "Старшип SN10" излетя по-малко от 5 седмици след достигането на стартовата площадка. Междувременно "Старшип SN11" е почти готов, така че Илон Мъск няма да ни даде дълга почивка, преди маратонът отново да започне. Но дотогава има още мъничко време. Днес е време за празненство! Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3835-2021-starship-sn-10-flies-lands

Руска ракетна степен гръмна в орбита, замърси околоземното пространство със стотици боклуци 4 март 2021 г. 01:00 ч. Експлозия на руска ракетна степен "Фрегат" доведе до най-тежкото замърсяване на околоземното пространство през последните пет години. Новината бе съобщена от уебсайта на Анатолий Зак - Russian Space Web. Експлозията се е случила още на 8-ми май миналата година. Става въпрос за степента "Фрегат", която през 2011-та година е извела телескопа "Спектр-Р". Чак сега обаче стана ясно колко е сериозно положението. В началото на този месец бе публикуван анализ на НАСА, който показва, че след взрива са се образували поне 325 отломки. От тях само 5% са изгорели в земната атмосфера - останалите са разпръснати на височина между 100 и 6 000 километра. Безспорно случаят е много неприятен... Руската степен "Фрегат". Фото: Wikibob ru wikipedia user https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3834-2021-fregat-explodes

Рокет Лаб започна създаването на нова ракета за спътникови мегагрупировки и пилотирани космически полети На илюстрацията - вляво е показана сегашната ракета "Електрон", вдясно - бъдещата ракета "Неутрон". Image credit : Rocket Lab 1 март 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб е топ лидер в изстрелванията на малки спътници посредством лекотоварната ракета "Електрон". Днес фирмата оповести, че започва работа по нова ракета "Неутрон", която ще може да извежда в орбита полезен товар с тегло 8 тона. Ракетата ще се използва за изстрелването на спътникови мегагрупировки и пилотирани космически мисии. Това е сериозен обрат за Рокет Лаб. Доскоро официалната позиция на фирмата бе, че е фокусирана единствено върху малки ракети за нуждите на създателите на микросателити. "Няма да изстрелваме месо. Съсредоточени сме върху създаването на орбитална инфраструктура, която ще подобри живота на Земята", оповести основателят на компанията Питър Бек през 2018-та година. Днес обаче заявката за 40-метровата ракета "Неутрон" включва изстрелването на големи спътници, междупланетни роботизирани станции, товарни мисии до Международната космическа станция и пилотирани експедиции. Засега техническите подробности относно ракетата не са известни. Споменато е само, че капацитетът на "Неутрон" предвижда превозването на полезен товар от 8 тона до околоземна орбита, 2 тона до Луната и 1.5 тона до Венера и Марс. Също така първата степен на ракетата ще бъде възвращаема и по подобие на "Фалкън 9" ще извършва кацане върху плаваща океанска платформа. Изстрелванията на "Неутрон" ще се провеждат от Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Първият полет е насрочен за 2024-та. Покрай новите грандиозни планове, Питър Бек оповести още една важна новина за Рокет Лаб - компанията става публична чрез нейното сливане с Vector Acquisition Corporation. За повече информация : Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3833-2021-rocket-lab-neutron-unveiled

Стига мрънкане: компютърните системи на марсохода Пърсъвиърънс отстъпват на битовите - и това е нормално Снимка на Марс, заснета от камерата на "Пърсъвиърънс" Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 21:40 ч. Светослав Александров. Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета преди броени дни ... и веднага започна дежурното мрънкане защо е такъв, а не онакъв. Някои хора дори се осмелиха да сравняват характеристиките му с тези на смартфоните и домашните си компютри. Това е глупаво - да, компютърните системи на марсохода отстъпват на битовите, но това е напълно в реда на нещата! Характеристиките на основния компютър на "Пърсъвиърънс" не изглеждат впечатляващи. Процесорът му е RAD-750 с тактова честота 200 MHz, RAM 256 MB и флаш памет 2 GB. В сравнение с по-старите марсоходи "Спирит" и "Опортюнити", при които компютърът имаше процесор с тактова честота 20 MHz, RAM 128 MB и флаш памет 256 MB, безспорно има напредък. Но все пак компютърът на "Пърсъвиърънс" е сравним по изчислителна мощ с Pentium 1 от 1992 година. Днес повечето от нас използват компютри с многоядрени процесори и тактова честота над 2-3 GHz. Но "Пърсъвиърънс" няма за задача да зарежда тежки операционни системи или компютърни игри. За нуждите на неговата работа RAD-750 е напълно адекватен процесор. И най-важното - това е процесор, който е изключително надежден, подсилен е за работа в условия на космическа радиация и се използва за нуждите на хиляди космически мисии! Има причина да не се използват най-съвременните компютърни системи на марсохода. "Колкото повече пакетираш транзисторите, толкова по-чувствителни стават откъм радиация", съобщава Ричард Рибър от Лабораторията за реактивно движение към НАСА (източник : CIO). Допотопният компютър на "Пърсъвиърънс" обаче не е единственият на борда му - той работи в тандем с FPGA-компютри, а те са решаващи за процедури като отбягване на препятствия и контрол на бордовите камери. В случая са използвани Virtex-5, които са технология от 2006 година - доста по-модерни в сравнение с базисния компютър на марсохода, но все пак остарели за 2021 година. И все пак са напълно адекватни за нуждите на мисията - обработката на една стереоснимка става за 1.5 секунди (в сравнение с основния процесор на нивото на Pentium 1, който може да я обработи за 180 секунди). Навигационните камери NAVCAM съответно са 20-мегапикселови и цветни, в сравнение с 1-мегапикселовите на "Спирит" и "Опортюнити". Да, мнозина биха отвърнали, че достъпните телефони Xiaomi са със 108-мегапикселови камери. Но е факт, че "Пърсъвиърънс" е първият марсоход, който е оборудван с такива камери (Mastcam-Z), притежаващи zoom-функция, нещо, което не го е имало досега на Червената планета. И освен това беше първата спускаема мисия, при която всеки един от етапите по време на кацането, от отварянето на парашутите до самото съприкосновение с повърхността, беше заснет и към Земята бе изпратено висококачествено видео. А относно тези, които мрънкат, че "Пърсъвиърънс" не е като айфона или сайомито, имам едно предложение - сложете си вашите телефони във фризера при температура -20°C, пък тогава ще видим кое е по-добро... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3832-2021-perseverance-computers

Фотогалерия: Марс, заснет от мощните камери Mastcam-Z на Пърсъвиърънс Снимка на Марс, заснета от Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. През нощта на 27-ми срещу 28-ми февруари на специализирания сайт на НАСА за необработени изображения бяха качени множество снимки, заснети от камерите Mastcam-Z на марсохода "Пърсъвиърънс". Mastcam-Z са тези камери, монтирани към голямата мачта на марсохода на височина 2 метра над повърхността. Притежават zoom-функция и могат да се фокусират върху отделните обекти, да заснемат видеа, както и 3D изображения. Качеството на снимките наподобява това на комерсиална 2-мегапикселова камера, а размерите на изпратените снимки са 1600 на 1200 пиксела. Камерите са в състояние да различават съвсем дребни обекти, като резолюцията варира между 0.15 mm/pixel и 7.4 mm/pixel в зависимост от разстоянието. Ето фотогалерия от снимките, заснети от Mastcam-Z: Credits : NASA/JPL-Caltech/ASU Тези и още много други изображения от различните камери на "Пърсъвиърънс" можете да свалите от сайта на НАСА на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3831-2021-mastcam-z-percy-images

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса първия спътник от групировката Арктика! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос, ЦЭНКИ 28 февруари 2021 г. 14:40 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми февруари, в 08:55 ч българско време от площадката №31 на космодрума Байконур, бе проведено изстрелване на руска ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат" и спътник "Арктика-М" №1. "Фрегат" се отдели от третата степен на ракетата-носител както бе планирано девет минути след началото на полета. След неколкократни запалвания на ускорителния блок, "Арктика-М" №1 беше освободен в целевата си орбита в 11:14 ч. българско време. По информация от шефа на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин, след изстрелването спътникът е разгърнал благополучно слънчевите си батерии, с него е била осъществена радиовръзка и наземното ръководство поело контрола на мисията. Началото на проекта "Арктика" е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до днешната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита. Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традиционните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения. Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 беше изстрелян днес в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион. Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион. Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3829-2021-arktika-m-launches

Американските астронавти Кейтлийн Рубинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос 28 февруари 2021 г. 14:55 ч. Днес американските астронавти Кейтлийн Рубинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос. Това е третата "космическа разходка" за 2021-ва година. Напомням на читателите, че Рубинс започна своята мисия през октомври м.г. посредством руския кораб "Союз МС-18", а Гловър - през номеври м.г. посредством американския кораб "Крю Драгън". Двамата астронавти ще престоят в открития космос около шест часа и половина. През това време те трябва да инсталират хардуера, който е нужен за монтажа на новите слънчеви батерии на МКС по-късно през годината. Батериите са построени от Боинг и ще бъдат доставени на станцията чрез товарния космически кораб на САЩ "Карго Драгън". Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо по НАСА ТВ На снимката: американската астронавтка Кейт Рубинс преди днешната космическа разходка. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3830-2021-third-spacewalk-underway

Затоплят ли се най-сетне взаимоотношенията между Русия и САЩ? 27 февруари 2021 г. 11:30 ч. Признаци за затопляне на отношенията между Русия и САЩ и продължаване на сътрудничеството между двете държави! В четвъртък Роскосмос оповести, че шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин и и.д. администратор на НАСА Стив Юрчик са провели телефонен разговор. В хода на разговора Рогозин е поздравил Щатите за успешното кацане на Марс на 18-ти февруари посредством мисията "Пърсъвиърънс", докато Юрчик пожелал успех на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс", която ще излети през 2022 г. Също така Щатите поели ангажимент да изучават климата на Земята от космоса. Съответно, руснаците предоставили информация за предстоящия полет на хидрометеорологическия спътник "Арктика-М" на 28-ми февруари. Но може би най-важното е, че се очертава нов американски астронавт да полети на следващия руски кораб "Союз", планиран да бъде изстрелян през месец април. На 9-ти февруари НАСА обяви, че търси начин да се сдобие с мястото на кораба без да дава пари на Роскосмос, а на разменни начала, като в замяна на сделката руски космонавти ще летят на американските кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър". Вероятно в спогодбата ще бъде въвлечена американската компания Аксиом, която след 2024 година ще започне да гради комерсиална станция на базата на МКС. Засега Роскосмос и НАСА не предоставят допълнителна информация относно потенциалния полет на американец на "Союз", тъй като преговорите все още текат. Предполага се обаче, че ще полети Марк Ванде Хай, който беше дубльор на американската астронавтка Кейт Рубинс по време на мисията, започнала през октомври миналата година. На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос на 18-ти ноември 2020. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3828-2021-russia-usa-satrudnichestvo

Най-сетне: първият руски спътник Арктика-М за наблюдение на северните полярни региони е готов за полет! Спътникът "Арктика-М" №1, който ще бъде изстрелян на 28-ми февруари. Фото: Роскосмос 27 февруари 2021 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Космическата програма на Русия не е известна с бързото изпълнение на проектите си, а и голяма част от тях никога не достигат до реализация след като напуснат чертожната дъска. Сега обаче изглежда, че страната най-после е в готовност да започне изграждането на спътниковата мрежа, която ще наблюдава северната полярна област на Земята - там, където се простира съществена част от територията на Руската федерация. Началото на проекта е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до сегашната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита. Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традицонните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения. Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 ще бъде изстрелян в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион. Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион. Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения. За утрешното изстрелване ще се използва ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат". Наблюдавайте видеоизлъчването в реално време на този линк. Живото предаване започва в 08:10 ч. българско време на 28-ми февруари. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3827-2021-russian-arktika-satellite-ready-for-launch

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс засне американския марсоход Пърсъвиърънс на повърхността на Червената планета Снимка на мястото на кацане на "Пърсъвиърънс", заснета от руско-европейската орбитална мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" на 23 февруари. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS; acknowledgement A. Valantinas 25 февруари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Роботизираната мисия на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" успя да заснеме американския марсоход "Пърсъвиърънс" след неговото кацане на 18-ти февруари. На снимката се виждат различните компоненти, използвани по време на спускането и намиращи се в различни местности. Това са топлинният щит, ретроракетната степен, парашутът и задният щит, както и самият "Пърсъвиърънс". Изображението е получено посредством камерата "CaSSIS" на 23-ти февруари, а отделните компоненти се забелязват като светли или тъмни пиксели. Екипът на руско-европейската мисия потвърждава, че "ЕкзоМарс" е успяла да запише съществена част от изпратените по време на кацането на "Пърсъвиърънс" данни, в това число видео и снимки. Орбиталният апарат ще продължи да служи за свързочна станция между марсохода и Земята. Той ще се използва за същата цел и когато бъде пристъпено към изстрелването на следващата мисия от програмата на Русия и Европа, включваща руския спускаем апарат "Казачок" и европейския марсоход "Роузалинд Франклин". Пристигането им е насрочено за 2023 година. Същевременно "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" продължава да изучава газовете на Червената планета. Напомням на читателите, че наскоро мисията успя да открие наличието на хлороводород. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3826-2021-exomars-photographs-perseverance

Марсоходът Пърсъвиърънс е заснел експлозията на спускаемата степен на Марс! 25 февруари 2021 г. 08:05 ч. Първата експлозия на космически апарат, заснета на Марс! Снимката бе получена неочаквано от марсохода "Пърсъвиърънс", а взривът е причинен от падането на спускаемата степен - т.нар. "небесен кран". Взривяването на степента е било самоцелно. След като "небесният кран" достави "Пърсъвиърънс" меко на повърхността на Червената планета, той трябваше да отлети много бързо, за да не попадне върху марсохода. Точно това се е случило - степента бързо се е отдалечила, след което е паднала далеч отвъд обсега на научната апаратура и се е разбила. След като на Земята бяха получени първите изображения от "Пърсъвиърънс", на едно от тях се забелязва експлозията. Източник: НАСА Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3825-2021-perseverance-photographs-descend-stage

Американската космическа мисия Паркър засне изумителна снимка на Венера! Снимката на Венера, заснета от Паркър. Photo credits : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher 25 февруари 2021 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Докато фокусът на космическите ентусиасти продължава да е насочен към Марс, нека не забравяме, че американската мисия "Паркър" периодично посещава Венера, като по този начин коригира орбиталните си параметри спрямо Слънцето. За последен път "Паркър" се сближи с най-близката до нас планета на 20-ти февруари. Сега обаче НАСА показва изненадваща снимка на Венера от по-предходното облитане - на 20-ти юли миналата година. От тазмесечното също се очакват изображения, които обаче ще бъдат получени на Земята по-късно - към края на април. Снимката е заснета посредством широкоъгълната камера WISPR (Wide-field Imager of the Parker Solar Probe). Принципно инструментът е предназначен да фотографира слънчевата корона и вътрешна хелиосфера във видимата област на електромагнитния спектър, но се вижда, че може да се използва за изучаване и на Венера. Камерата е заснела ярък ръб около краищата на планетата, който може да се окаже нощно сияние - светлина, излъчена от кислородните атоми високо в атмосферата, докато се свързват отново в молекули през нощта. Сивото петно в центъра на снимката е планинският масив Афродита - най-мащабният масив на венерианската повърхност. Той изглежда по-тъмен от останалата част на планетата, защото температурата му е средно с около 30 градуса по-ниска в сравнение с останалите географски структури. Самият екип е изненадан от възможностите на WISPR и приложимостта на камерата за венериански наблюдения. "Очаквахме да видим облаци, но камерата успя да проникне чак до повърхността", съобщава Анжелос Върлидъс, член на научния екип от приложната физическа лаборатория "Джон Хопкинс" в Мериленд, САЩ. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3824-2021-parker-photographs-venus

Марсоходът Пърсъвиърънс засне следобедното слънце над кратера Джезеро 24 февруари 2021 г. 17:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който кацна на марсианската повърхност на 18-ти февруари, засне Слънцето, докато над кратера Джезеро бе късен следобед. Изображението бе направено на 23-ти февруари (4-тия ден от кацането) в 16:40 ч. местно време. Източник: НАСА Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3823-2021-sun-setting-perseverance

Китайската мисия Тянвън-1 зае паркираща орбита около Марс Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA 24 февруари 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Китай "Тянвън 1", която пристигна около Червената планета на 10-ти февруари, успя да достигне паркираща орбита. Оттук мисията ще провежда научни наблюдения през следващите три месеца, преди спускаемият апарат да се отдели и да извърши кацане. Новината бе съобщена днес от китайските медии. Когато е в най-близката точка от тази паркираща орбита, разстоянието между "Тянвън 1" и повърхността на Марс възлиза на 280 километра, а в най-далечната то е 59 000 километра. Необходими са два дни, за да може автоматичната междупланетна станция да направи една пълна обиколка около планетата. Очакванията са през следващото тримесечие "Тянвън 1" да изучи подробно посредством камерите и спектрометрите си набелязания за кацане регион - равнината Утопия. Самото спускане ще е факт през май или юни. Засега САЩ е единствената държава, постигала успешни меки кацания на марсианската повърхност с работещи спускаеми апарати. За пръв път това е факт през 1976 година по време на мисията "Вайкинг", а за последен път - на 18 февруари тази година, когато се примарсява най-новият марсоход "Пърсъвиърънс". Останалите държави имат само частични успехи - през 1971 г. съветският апарат "Марс 3" сработва само 14 секунди след спускането, а през 2016 г. европейският "Скиапарели" изпраща някои ценни данни за атмосферата на Червената планета преди да се разбие. В случай че спускаемият апарат на "Тянвън 1" успее, той ще се превърне едва в десетата космическа мисия, кацнала меко на марсианската повърхност и първата такава, която не е американска. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3822-2021-china-tianwen-parking-orbit-mars

Никой не пренася примитивността извън Земята. Международната космическа станция работи по подобие на усвояването на Антарктида - без войни, без борби, с научно-изследователска цел.