SAlexandrov

Генезисът на съветската космонавтика и създаването на Семьорка Ракетата "Р7" (известна като "Семьорка") на ВДНХ. Фото: Алекс Зеленко 28 март 2021 г. 21:53 ч. Светослав Александров. В първата статия от поредицата, посветена на 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин, аз ви разказах за великолепния космически кораб Восток. В настоящата публикация смятам да насоча вниманието ви към самия генезис на космонавтиката на СССР, като ще проследим пътя до създаването на известната ракета "Р7" (позната като "Семьорка"). Базисната конструкция на ракетата е използвана в различни модификации за изстрелването на първите спътници в космоса, първите роботизирани мисии до Луната и първите космонавти. Модерните ракети "Союз 2", извеждащи товар и екипажи към Международната космическа станция, са пряк наследник на "Р7". Полетите на носителите от семейството на "Семьорка" са начертали богата история, която все още не е свършила. Началото обаче не е толкова благородно, колкото би ни се искало. То е положено не къде да е другаде, а в следвоенна Германия. Както съобщава известният експерт по руска космонавтика Анатолий Зак, забележителен факт е, че въпреки пословичната вманиаченост на съветските власти по отношение на секретността, Йосиф Сталин позволява на множество специалисти да пътуват в Германия и да работят рамо до рамо с немските си колеги, учейки се от тях как да създават ракети. Не е изненадващо, че това не продължава дълго. Едно писмо, което ръководителят на НКВД Иван Серов получава на 7 май 1946 година, променя всичко. Писмото, написано от полковник А.Г. Мрикин, акцентира, че немците не само придобиват сериозен опит, но притежават и пряк достъп до съветските планове за създаването на ракети от следващо поколение. Така започва Операция "ОСОАВИАХИМ" - принудителна депортация на немски конструктори, инженери, техници и изобщо квалифицирани работници. Операцията е осъществена под прякото ръководство на НКВД и Иван Серов. Трудно е да се опишат всички подробности относно операцията поради противоречивите източници. Твърди се, че на немците е било позволено да вземат със себе си всичките си лични принадлежности и мебели. На жените им е била дадена възможност да останат в Германия, стига да пожелаят - и някои от тях са се възползвали от нея и са се разделили с мъжете си. А някои, даже и да не са били омъжени, са решили да последват своите възлюбени към СССР. За едно обаче Зак и руските източници като сайта "Всьо о Второй мировой" се съгласяват - макар и депортацията да е била осъществена насилствено, на немските специалисти са били осигурени по-добри условия и по-високо заплащане в сравнение с техните съветски колеги. Единственото им ограничение е било да не напускат населените си места без позволение. Шефът на екипа по ракетостроене Хелмут Грьотруп е получавал 8 500 рубли месечна заплата, докато Сергей Корольов - 6 000. Обикновените немски инженери (т.е. които не са били на ръководен пост) взимали 4 000 рубли заплата, а съветските - 2 500. Счита се, че общо 136 души биват назначени в новосъздадения научно-изследователски институт НИИ-88. Благодарение на усилията на Грьотруп и екипа му, СССР успешно получава свое копие на "Фау 2" - ракетата "Р1". Приликата е забележителна, както проличава от тези снимки: Ракетата "Р1" (вляво) от 1948 г. и немската "Фау 2" (вдясно) от 1942 г. "Р1" е прекият предшественик на бъдещата "Семьорка". Властите на СССР правят всичко възможно, за да може работата на немците да е еднопосочна - т.е. да предадат знанията си към съветските колеги, но да не получат нови в замяна. През 1948 г., след като разработката на "Р1" е към своя край, е проведена поредната кошмарна депортация (според записките на Гьотруп). Този път немците са изпратени на остров Городомля. Там те все още получават някои задачи, но вече не са допускани към най-новото поколение разработки. След още две години, когато ракетчиците на СССР са усвоили всичко, що може да се усвои от Германия, немските специалисти са преместени обратно в родината си. През 1950 г. е даден ход на проекта Н-3, който постановлява проучване за създаването на течногоривна ракета с обхват от 5 000 до 10 000 километра, способна да превози бойна глава, тежаща между 1 и 10 тона. Проектът е оторизиран с указ на 4-ти декември и е поверен на НИИ-88 под ръководството на Сергей Корольов, като участват и множество други институции. След приключването на това базисно изследване, започва следващият проект Н-1, озаглавен "Теоретична и експериментална работа върху двустепенна балистична ракета с обхват между 7 000 до 8 000 километра". Работата по плана е оторизирана с указ на 13 февруари 1953 г. Според предвиденото ракетата трябва да може да покрие максималното разстояние от 8 000 километра ако бойната глава е с тегло до 3 тона. Но на 3 октомври същата година СССР създава по-мощна бойна глава, тежаща 5.5 тона. В такъв случай ракетата би могла да покрие разстояние само от 5 500 километра. За да могат конструкторите да се справят с новите предизвикателства и да увеличат обсега на носителя, те предприемат няколко стъпки, сред които е проектирането на здрава стартова площадка, прикрепяща здраво ракетата над огневата яма и защитавайки я от напречни ветрове. Това позволява бъдещата ракета се изработи от по-леки сплави. Ракета "Союз" (изстреляла кораба в хода на проекта "Аполо-Союз") в предстартово състояние. Цялата ракета бива застопорена на мястото, където четирите странични ускорителя са прикрепени към централното ядро и където натоварването е най-голямо. Ракетата запалва двигателите си, застопоряващите механизми я придържат здраво над огневата яма, след което се освобождават настрани и ракетата излита. Фото: Роскосмос През 1954 година съветските специалисти се спират на окончателния конструктивен вариант, а през юли е издаден указ за строежа на ракетата, като на проекта е зададен приоритетен статут - т.е. от най-съществена национална сигурност. "Р-7" или "Семьорка" достига до етапа на полетни изпитания през 1957 година. Ето какъв е нейният завършен вид: Съветските специалисти съумяват да създадат желаната си двустепенна ракета, като тя е изградена по т.нар. "пакетна схема". Първата степен притежава четири странични блока, всеки от които е с 10 метра дължина и с 3 метра диаметър. Четирите блока са прикачени към централен блок, представляващ втората степен на ракетата. Блоковете са сходни по устройство с това на предшестващите ги едностепенни ракети, като разположението на кислородния резервоар е предно. Всеки от блоковете притежава специален унифициран четирикамерен течногоривен двигател. Четирите блока осигуряват критичната ранна тяга в началото на полета, след което на по-късен етап се изхвърлят eдновременно, образувайки красива геометрична фигура, известна под названието "Кръст на Корольов": "Кръстът на Корольов". Снимка: Роскосмос/ЕКА Изпитателните изстрелвания на "Р7" започват през пролетта на 1957 г. и както може да се очаква, в началото те са неуспешни. По време на първия полет на 15-ти май, един от страничните ускорители се откъсва на 98-мата секунда от началото на мисията. Инцидентът е причинен от теч на гориво. Следващият опит за старт е на 11 юни - тогава ракетата въобще не успява да литне заради отказ на двигателната система на централния блок. На 12 юли ракетата излита, но на 33-тата секунда се дестабилизира и се отклонява от траекторията. Причината за аварията се оказва късо съединение. Едва четвъртият полет, осъществен на 21-ви август, е напълно успешен, като ракетата достига до крайната си точка. Този успех проправя пътя към старта на първия изкуствен спътник "Спутник 1" на 4 октомври и на "Спутник 2" с кучето Лайка на 3 ноември. Макар и "Семьорка" да е замислена като бойна ракета, тя в крайна сметка се превръща в първия носител, с помощта на който човешки апарати се откъсват от земното привличане и достигат до орбита. Оттук насетне започват модификациите - "Восток", "Восход", "Молния" и "Союз". Всички те са производни на "Семьорка" и полагат началото на цяла поредица от пилотирани и научни мисии. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3896-2021-semerka-history

Южна Корея изпълни успешно последното огнево изпитание на орбиталната ракета Нури 27 март 2021 г. 20:00 ч. Южна Корея изпълни една от най-важните стъпки преди да пристъпи към дебютния полет на първата си истинска самостоятелна орбитална ракета "Нури". Беше осъществено последното стендово огнево изпитание на първата степен - и всичко приключи успешно! Четирите двигателя "KRE-075" работиха в продължение на 125.5 секунди. Това е много по-дълго в сравнение с предишния тест, за който писах в края на януари. Тогава двигателите бяха оставени да работят само 30 секунди. Сега, след като изпитанията са приключили безпроблемно, Южна Корея обещава първият старт на ракетата да е след шест месеца - т.е. около октомври. Видеозапис от изпитанието - Youtube връзка Снимка от успешното огнево изпитание. Photo credit : KARI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3895-2021-south-korea-last-test

Американски учени откриха потенциални следи от живот в атмосферата на Венера на базата на данни от старата мисия Пайъниър Винъс Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от мисията "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 27 март 2021 г. 13:45 ч. Светослав Александров. През месец септември 2020 г. международен екип от учени обяви, че в атмосферата на Венера се съдържа веществото фосфин, което се счита за сериозен показател за наличието на живот. Находката беше оспорена от редица други изследователи. Но на 10-ти март т.г. в научното списание Pioneer Research Letters беше публикуван нов анализ на спектрите от мисията на НАСА "Пайъниър Винъс", изучавала Венера през 70-те години на миналия век. Американските изследователи потвърждават наличието на фосфин, но също така откриват и други следи от хипотетичния метаболизъм на живите организми. Повърхността на Венера е истински ад, като там температурите могат да надхвърлят 470 oC. Тя е абсолютно негостоприемна даже за най-екстремофилните организми на Земята. Но високо във венерианската атмосфера налягането е сходно с това на нашата планета, а температурата е като стайната. Именно в тази умерена зона някои учени смятат, че могат да виреят венериански микроорганизми. Когато през 2020 г. беше оповестено, че в умерената зона има фосфин, това бе първото сериозно доказателство в подкрепа на тази хипотеза. Тогава обаче международният изследователски екип предостави данни, получени от наземна телескопична техника. Много е по-лесно тези сведения да бъдат подложени на съмнения и оспорване, отколкото ако данните са получени директно на място от космическа мисия. За тази цел Ракеш Могул, който е биохимик в Калифорнийнския политехнически университет Помона, е поискал достъп до данните на масспектрометъра на мисията "Пайъниър Винъс". Нанси Аткинсън, блогър и автор на статии за сайта на Планетарното общество, ни информира, че Могул се е свързал с Ричард Ходжис, който е бил част от екипа на роботизираната експедиция. През 1978 година учените са се фокусирали върху основните вещества във венерианската атмосфера. Те дори не са се досетили да изучават в подробности тези газове, които са в ниски концентрации, но могат да са показател за наличието на живот. "Ние веднага осъзнахме това, когато се разровихме в архивните данни и оригиналните публикации", съобщава Могул. "Незабавно се натъкнахме на сигнали, които публикациите не са обсъдили или споменали. Това бе всичко необходимо, за да се мотивираме и да продължим напред". Американският екип под ръководството на Могул успя да потвърди, че в атмосферата на Венера има вещество, съдържащо фосфор, като най-вероятно това е фосфин. "Няма друго вещество, съдържащо фосфор, което може да се впише в данните, особено отчитайки умерените температури и налягания в умерената зона, където много други фосфорни съединения не биха съществували под формата на газ", категоричен е Могул. Нещо повече - на базата на сведенията от "Пайъниър Винъс" изследователите стигат до заключението, че биологично значимите вещества в атмосферата на Венера не са в равновесие. Това означава, че съществува някакъв непознат химичен процес, който може да е свързан с метаболизма на живите организми. Освен фосфин Могул и колегите му откриват също така сероводород, азотиста киселина, азотна киселина, циановодород, етан, амоняк и хлорна киселина. Някои от тези вещества също могат да бъдат асоциирани с наличието на живот. Макар че тези нови сведения на базата на стари данни са безспорно вълнуващи, Могул признава, че спорът дали на Венера има живот или не, все още не е решен окончателно. Ще трябва да бъдат проведени нови мисии, които да изследват венерианската атмосфера. Следващата такава мисия може да излети през 2023 година. Тя ще бъде организирана от частната американска компания Рокет Лаб. Прочетете статията в оригинал на страниците на Geophysical Research Letters https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3894-2021-pioneer-venus-life-signatures

Китай показа две нови снимки от Марс, заснети от мисията Тянвън-1 26 март 2021 г. 08:00 ч. Макар че космическите ентусиасти са насочили вниманието си най-вече към марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс", американците не са единствените, които пристигнаха в околностите на Червената планета. Днес Китай публикува две нови снимки, заснети от орбиталния отсек на мисията "Тянвън-1". Снимките са направени с помощта на камерата, която заснема изображения със средна разделителна способност. Това означава, че "Тянвън 1" е в състояние да снима глобални снимки на Червената планета. Южното полукълбо на Марс... ... и северното полукълбо на планетата. Photo credit : CNSA/PEC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3893-2021-two-photos-tianwen

Метро 2033 - Дмитрий Глуховски. Ревю. Корица на книгата - издателство "Сиела" 26 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. От доста време не съм писал ревю на книга, но покрай третия т.нар. "локдаун" (каква звучна българска дума) реших да дам шанс на Дмитрий Глуховски и неговото "Метро 2033". Винаги съм обичал постапокалиптичната фантастика и това не се промени дори през последната година, макар че апокалипсисът вече не е това, което някога беше... Годината е 2033-та. Глобална ядрена война е унищожила човечеството. Единствените оцелели населяват тунелите на московското метро, което не е като софийското метро с неговите 48 километра дължина на линиите и 43 метростанции. Московското метро е огрооомнооо - с 239 станции и дължина на линиите 408 километра. В тази подземна система от лабиринти останалите хора са принудени да се борят с всякакви външни и вътрешни заплахи. Външните са стандартните за постапокалиптичната литература - мутанти и прочие гадове. Тук е уместно да кажа, че към настоящия момент все още няма филм по "Метро 2033", но за сметка на това има компютърни игри. Аз вече си закупих "Metro Redux" от стийма и смея да твърдя, че това е най-яката постапокалиптична игра, която съм играл от времената на "Half-Life" и "Half-Life 2". Естествено, нищо не може да задмине детските ми преживявания и моите подвизи в Black Mesa и City 17, но "Metro Redux" си струва! Сюжетът на играта се различава от книгата, при това съществено - например в романа главният герой Артьом излиза на повърхността чак след като си изпълнява главната задача, докато в компютърната игра това се случва почти от самото начало. Но в крайна сметка игра, действието на която се развива само под земята, би била скучна. А и основният интерес на геймърите, особено тези, играещи single player shooter-и, е да трепят гадове. Но в романа не гадовете са толкова интересни, а вътрешните заплахи. Именно в това е основната му красота. Човечеството е почти изтребено, няколкото хиляди души са се пръснали по метростанциите, а те вече са се нароили на държави, всяка вярна на идеологията си и воюваща със съседите. Има нацисти, комунисти, чегеваристи, капиталисти, йеховисти, сатанисти (тези копаят още по-дълбоки тунели, за да стигнат до ада) и даже поклонници на култа на Великия Червей, създаден като експеримент от оцелели професори по философия. Дмитрий Глуховски е руски писател и ако досега сте имали досег с руската литература, знаете, че тя е твърде описателна и повествованието се разгръща бавно. В "Метро 2033" ще имате усещането, че основната сюжетна линия служи само като предлог авторът да разкрие различни философски и политически възгледи. За тази цел даже Артьом е замислен да се като пълен кретен - израснал е в крайната станция ВДНХ, където няма достъп до книги. Когато героят тръгва да изпълнява главната си задача, т.е. да достигне Полиса (единственото останало място в метрото, където цивилизацията кипи, развива се наука, печатат се вестници и прочие...), той се среща с всякакви хора с различни вярвания. Не знае почти нищо за нацистите, не е чул за Че Гевара, а хората му обясняват, обясняват, обясняват. С това бедничкият Артьом хем ти става трогателно мил, хем философските размишления си текат. Не отхвърляйте руската литература заради това нейно свойство, в това ѝ е чарът! Накрая искам да ви дам един съвет. Ако досега не сте били в Москва и не сте се возили на метрото като мен, подходете към книгата като към голям фентъзи роман. Задължително трябва да имате карта пред себе си, иначе просто ще се загубите сред имената на станциите, линиите и прочие. Давам най-висока оценка на "Метро 2033", защото романът съчетава много качества, които ценя във фантастичната литература - философски възгледи, постапокалиптична атмосфера, куестове и обширен измислен свят по подобие на Епичното фентъзи. Затова: Оценка: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3892-2021-metro-2033-review

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б излетя от Восточний и изведе 36 спътника УанУеб! Снимка от днешния полет. Фото: Роскосмос 25 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първият пуск от новия руски космодрум Восточний за 2021 година е вече в историята! Тази сутрин в 04:47 ч. българско време беше изстреляна ракета "Союз-2.1б" с 36 спътника от групировката на британската компания УанУеб. Това е основният конкурент на проекта "Старлинк" на Илон Мъск. Всички спътници бяха благополучно въведени в тяхната целева полярна орбита на 450 километра над земната повърхност. След днешния старт общият брой на сателити "УанУеб" възлиза на 146. Днешният полет беше вторият комерсиален от Восточний. Напомням на читателите, че първата мисия за частен клиент от модерния руски космодрум беше проведена през декември. Напомням също така, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов" и с това експлоатацията на Восточний започна. Засега обаче продължават да летят единствено руските ракети от по-старо поколение "Союз". В ход е строежът на нова площадка за новите носители "Ангара". Припомням ви, че през декември Русия успешно изстреля ракета от този тип, като стартът бе проведен от северния космодрум Плесецк. Очаква се "Ангара" да дебютират и от Восточний до няколко години. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3891-2021-25-march-first-vostochny-launch

УСПЕХ: Американската фирма СпейсЕкс проведе деветата си космическа мисия за 2021 г. Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 24 март 2021 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:28 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя ракета "Фалкън 9" с поредната порция от 60 спътника на интернет групировката "Старлинк". Девет минути след началото на полета, първата степен на ракетата-носител извърши меко кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам", която бе позиционирана в Атлантическия океан. Това бе шестото изстрелване на тази конкретна първа степен. Обтекателите, използвани по време на днешната мисия, също бяха рециклирани. Журналистът Ерик Ралф от Тесларати ни информира, че всички проведени през тази година полети на СпейсЕкс са реализирани посредством вече върнати степени. Полет на изцяло нова ракета "Фалкън 9" не се очертава преди втората половина на 2021-ва. Дори следващият пилотиран старт на компанията, който е насрочен за края на другия месец, ще използва рециклирана "Фалкън 9", както и рециклиран кораб "Крю Драгън" от предходната му мисия през май миналата година. Цялостната равносметка за СпейсЕкс е следната: това бе деветото успешно космическо изстрелване за компанията през 2021 година. От тези девет полета, осем са завършили с успешно кацане на първа степен. В орбита има вече над 1 300 спътника от серията "Старлинк". С това фирмата на Илон Мъск е на път да приключи първата фаза от извеждането на мегагрупировката, след която тя ще се състои от 1 584 сателита. В пълния си размер групировката се очаква да нарасне до 12 000 спътника. Следващата мисия на СпейсЕкс е планирана за началото на април и тя отново ще включва полет по програма "Старлинк". Следват още едно или две изстрелвания на спътници "Старлинк" по-късно през следващия месец, след което в края на април компанията ще се фокусира върху пилотирания старт на "Крю Драгън". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3890-2021-spacex-launches-ninth-mission

НАСА насрочи 8-ми април като най-ранната възможна дата за полета на марсианския хеликоптер Хеликоптерът "Инджинюъти", прикачен към "Пърсъвиърънс" в сгънато състояние. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 24 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първият опит за управляем полет на друга планета от апарат, по-тежък от въздуха, ще бъде осъществен не по-рано от 8-ми април. Новината беше съобщена по време на специална пресконференция, излъчена вчера, на 23 март в 19:30 ч. българско време. Към настоящия момент експерименталният хеликоптер "Инджинюъти" остава прикачен към коремния отсек на "Пърсъвиърънс". На 21-ви март беше отделен щитът, който предпазваше хеликоптера по време на кацането на марсохода месец по-рано. Понастоящем "Пърсъвиърънс" се придвижва към подбран плосък район на Марс, където ще освободи "Инджинюъти". Осъществяването на управляем полет на Червената планета е много по-трудно от провеждането на такъв на Земята. Гравитацията на Марс е съществена, макар и само една трета от земната, и освен това плътността на атмосферата е едва 1% от нашата. Освен това Червената планета е по-далече от Слънцето и в рамките на един ден даден апарат на нейната повърхност би получил само половината от слънчевата енергия, която достига до Земята за същия ден. Добавете и към това факта, че през нощта температурите падат до -90 oC. Хеликоптерът "Инджинюъти" е разработен за $80 милиона (в сравнение с цената за разработка на "Пърсъвиърънс", която възлиза на $2.7 милиарда). Все пак за разлика от основния марсоход, хеликоптерът представлява само малка експериментална машина, която тепърва ще провери дали е възможно да се лети в тънката атмосфера на Марс. Разработчиците на "Инджинюъти" е трябвало да се справят с редица ограничения. Едно от тях е диктувано от възможностите на самия "Пърсъвиърънс", който притежава ограничен капацитет да достави вторичен полезен товар на Марс. Така че хеликоптерът трябва да бъде малък. За да е в състояние изобщо да излети, той трябва да бъде лек. За да може да оцелее през минусовите температури, той трябва да притежава достатъчно електроенергия, за да поддържа работата на нагревателите си и да предпазва електронните компоненти. Така че според екипа на мисията самото разгръщане на хеликоптера и неговото оцеляване през първата марсианска нощ би било съществено инженерно постижение. "Както всичко, свързано с хеликоптера, така и този тип разгръщане никога не е било правено преди", съобщава Фара Алибей от екипа на "Инджинюъти". "Веднага щом почнем разгръщането, няма да има връщане назад. Всички дейности са тясно координирани, необратими и зависещи едни от други. Ако има дори намек, че нещо не се случва според очакванията, ние може да решим да го отложим с ден или два, докато придобием по-добра идея какво точно се случва". Разгръщането ще е процедура, която ще отнеме шест марсиански дни. По време на първия ден ще бъде освободен заключващият механизъм, който е прикрепял "Инджинюъти" здраво към "Пърсъвиърънс". На следващия ден пиропатрон ще позволи на роботизираната ръка, прикрепяща хеликоптера, да го изведе от хоризонтална позиция. В този момент "Инджинюъти" ще разгърне две от четирите крачета. На третия ден специален електродвигател ще извърти изцяло хеликоптера във вертикална позиция. На четвъртия и последните две крачета ще се разгърнат. Петият ден е последният, при който "Инджинюъти" ще бъде захранван директно от марсохода, така че екипът ще използва деня за цялостното зареждане на батериите му. На шестия ден екипът трябва да потвърди, че хеликоптерът е спуснат на повърхността на Марс. След това "Пърсъвиърънс" ще се отдалечи на 5 метра от него и ще се направи проверка на радиовръзката между двете машини. В този момент започва да тече 30-дневният експлоатационен срок на работа на "Инджинюъти". НАСА напомня, че това е изцяло експериментален хеликоптер. На борда му няма научни инструменти, съответно "Инджинюъти" не е в състояние да прави открития. Той просто ще демонстрира, че на Марс може да се лети - нещо, което не е правено досега. Първият полет ще е доста скромен - хеликоптерът трябва да се извиси на три метра над повърхността на Марс, да се задържи там за 30 секунди и накрая да кацне. Потвърждаването дали процедурата е минала успешно или не ще бъде осъществена на базата на снимки, заснети от навигационните и научни камери на "Пърсъвиърънс". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3889-2021-ingenuity-helicopter-8-april

Топ 1 по брой изстрелвания на година, товарни и пилотирани превози до МКС. Кое не е узряло?

Мда, поредният коментар в стил "гроздето е кисело"

Отбелязваме шест десетилетия от трагичната смърт на космонавта Валентин Бондаренко 23 март 2021 г. 19:30 ч. Броени дни преди историческия първи полет на Юрий Гагарин, космонавтиката на СССР преживява голяма трагедия - космонавтът Валентин Бондаренко загива при нелепи обстоятелства. Светът не научава за смъртта на 24-годишния космонавт в продължение на повече от две десетилетия, тъй като режимът засекретява случилото се. Историята става известна едва по времето на Горбачовата "перестройка" през 1986 година. Поклон пред паметта на героя! Разказът е следният: на 23 март 1961 г. Бондаренко е настанен в изолационна камера, а лекарите снемат информация за здравословното му състояние. След като тестовете приключват, космонавтът премахва датчиците от себе си и почиства тялото си със спирт. Впоследствие изпуска памука със спирт върху печка с открит реотан. Тъй като изолационната камера е с атмосфера, която е богата на кислород, тялото на космонавта е незабавно обгърнато от пламъци. Заради разликата в налягането не е предвиждано екипите да могат да отварят бързо вратата на камерата и така не успяват да загасят пожара своевременно. Бондаренко е все още жив и в съзнание, когато камерата най-после бива отворена. През цялото време повтаря: "Сам съм си виновен, не обвинявайте никого". Космонавтът е незабавно транспортиран в болницата "Боткин", където лекуващите го лекари забелязват страховита гледка - Бондаренко е покрит с тежки изгаряния от главата до петите, а очите му са напълно унищожени. След осемчасова агония космонавтът умира. Космонавтиката на СССР научава тежък урок и са взети мерки никога повече подобна трагедия да не се случва. Но множество западни анализатори са гневни на комунистическия режим заради засекретяването. Опасностите, свързани с работата на пилотирани кабини в условия на богата на кислород атмосфера, са сериозно подценявани и Щатите научават аналогичен урок шест години по-късно, когато лумва пожарът в кораба "Аполо 1" и астронавтите Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват. Може би ако на запад се е знаело за трагедията с Бондаренко, екипите на НАСА са щели да бъдат по-внимателни. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3888-2021-bondarenko-death-anniversary

Паметна дата: на 25 март отбелязваме 15 години от първото изстрелване на ракета на СпейсЕкс! На снимката: ракетата "Фалкън 1" малко преди изстрелването на 25 март 2006 година. Photo credit : SpaceX 23 март 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Датата е 24 март 2006 година. На стартовата площадка на малкия атол Куаджалин техниците на младата компания СпейсЕкс подготвят първата ракета "Фалкън 1" за полет. След продължителни отлагания и три неуспешни опита за старт, ракетата най-сетне изглежда да е готова. Малко след полунощ на 25-ти март тя сполучва да запали двигателя си и се отправя към небето. Тогава малцина подозират, че това е момент, който ще преобрази облика на космонавтиката завинаги. Днес СпейсЕкс е водеща компания в цял свят, като годишно изстрелва повече ракети от всеки друг частен производител, задминавайки дори държави като Русия. Ракетите "Фалкън 9" са частично възвръщаеми, а първите им степени се завръщат редовно след изстрелване върху специални наземни площадки или върху кораб в океана. Товарните кораби "Драгън" изнасят провизии към Международната космическа станция, а днес в орбита живее първият постоянен екипаж на пилотирания кораб "Крю Драгън". Но на 25-ти март 2006 г. това бъдеще все още изглежда нереално. Дебютното изстрелване на този ден завършва с неуспех. Само 25 секунди след началото на полета настъпва неочакван теч на гориво, който води до пожар в двигателния отсек. На четиридесет и петата секунда "Фалкън 1" рухва в океана. Тогава за много космически експерти Илон Мъск не е нищо повече от ракетомоделист, който не може да се мери със старите аерокосмически гиганти. Днес ние разглеждаме Боинг и Локхийд Мартин като мастодонти, които смучат държавни пари и не произвеждат нищо съществено. Но през 2006 година ракетите "Атлас 5" и "Делта 4" са все още нови и до известна степен обещаващи (изминали са едва четири години от дебютния старт на "Атлас 5" и по-малко от две от този на "Делта 4 - Хеви"). Именно с "Атлас 5" биват изстрелвани междупланетните мисии на НАСА, включително "Марс Риконисънс Орбитър" до Червената планета през 2005 г. и "Ню Хърайзънс" до Плутон в началото на 2006 г. И все пак някои космически експерти съзират в СпейсЕкс възможност за предстояща космическа революция. Месец преди старта на "Фалкън 1", на 27 февруари 2006 г. Сам Динкин пише статия за The Space Review. В нея той хвали Илон Мъск и неговото нежелание да управлява фирмата си по подобие на бюрократичните аерокосмически компании, а като модерен интернет стартъп от типа на Zip2 или Paypal. Динкин съзира склонността на старите фирми да се превръщат в бездънна финансова яма и критикува отказа им да иновират въпреки усвоените от тях средства. Анализаторът пише следното: "Ако ракетите от серията Фалкън полетят и съхранят ценовата си листа, Илон Мъск може да създаде т.нар. момент Нетскейп". В утрото на 25-ти март мечтите на Мъск изглеждат да са потънали в океана заедно с рухването на "Фалкън 1". Предприемачът обаче е непоколебим. "Компаниите, също като хората, имат добри и лоши дни. Имахме лош ден, но ще накараме това нещо да проработи", съобщава той. Концепция на космическия кораб "Драгън" от 2006 година. Image credit : SpaceX Още преди полета на "Фалкън 9" на 25-ти март, Мъск е вече започнал работа по космическия кораб "Драгън". Публикация от 6-ти март 2006 г. на СпейсРеф разкрива плановете на предприемача - "Драгън" трябва да лети с ракета "Фалкън 9", която към момента все още не е построена. Корабът трябва да е в състояние да превозва до 7 души до околоземна орбита или комбинация от няколко човека плюс полезен товар. Тук е уместно да напомня, че през 2006 г. са изминали вече три години от катастрофата на "Колумбия" и остават не повече от четири до пенсионирането на совалките на НАСА. Така че агенцията сериозно обмисля да подпомогне частни компании, които да създадат нови космически кораби - и един от вариантите е този на СпейсЕкс. Графикът на Мъск е амбициозен - през 2006 година той предсказва, че "Фалкън 9" ще е готова да полети за пръв път през 2007 година, а корабът "Драгън" - през 2009 година. Реалността се оказва по-различна. Ракетата дебютира успешно през 2010 година (с три години закъснение), а "Драгън" в безпилотен режим - в края на същата година (само с година закъснение). Изглежда, че СпейсЕкс наистина е в състояние да спаси космонавтиката на САЩ и корабът е готов за превози още преди пенсионирането на совалките (което е отложено от 2010 за 2011 година). Но промяната не идва веднага. Макар че през 2010-2011 г. ракетите на Мъск вече не се провалят при излитане, както е през 2006-та, а корабът "Драгън" се доказва от раз, Мъск все още не може да убеди политиците, че е на правилния път. Основният му опонент, влиятелният сенатор Ричард Шелби, се противи яростно на намерението НАСА да разчита на комерсиалния сектор. "Не разбирам защо сен. Шелби толкова се противи на комерсиалните пилотирани превози, имайки предвид, че ракетите "Атлас" и "Делта" са налични в Алабама и никой няма да е по-голям победител от Юнайтед Лонч Алайънс", коментира Мъск през 2010 година. "За Юнайтед Лонч Алайънс ще е сигурно, че ще спечели договорите. А за СпейсЕкс е голяма въпросителна". Тогава републиканецът Шелби се бори с намерението на Барак Обама да преустанови работата по космическия кораб "Орион". За да докаже добрите си намерения, Мъск е максимално дипломатичен. Сам предприемачът е против спирането на програмата и не смята, че СпейсЕкс застрашава държавните проекти. "Но изведнъж това се промени. По някакъв начин това се възприе като заплаха. Започнаха да ни атакуват яростно, включително определен сенатор от Алабама, който не ме обича", оплака се Мъск, визирайки Шелби. В крайна сметка през май 2012 година корабът "Драгън" с полезен товар на борда за пръв път бива прикачен към Международната космическа станция - исторически момент, тъй като никога дотогава кораб, собственост на частна фирма, не е посещавал орбиталния комплекс. Програмата за пилотиран полет се развива по-мудно. По отношение на товарните превози на СпейсЕкс е осигурена съществена самостоятелност и самоинициативност. Но културата на НАСА е белязана от две катастрофи на совалки и се колебае сериозно за стартовете с астронавти. Моделът за разработка, приложен при товарните полети, е изоставен, а агенцията започва сериозно да се намесва на всяка стъпка в разработката на новите пилотирани машини. Като резултат проектът за подпомагане на частни компании се превръща в умалено копие на държавната програма "Орион". Въпреки всичко СпейсЕкс се справя с всички бюрократични трудности. Компанията изпълнява всички изискуеми тестове от страна на НАСА, включително седемте последователни безпилотни полета на ракета "Фалкън 9" и няколко десетки последователни полетни теста на парашутите. Бавно, но сигурно Илон Мъск доказва на агенцията, че корабът му е сигурен. Резултатът, дори и да закъснява, е налице. През май 2020 година, десетилетие след първоначално предвиденото, "Крю Драгън" превозва за пръв път хора до орбита. С това успехът на предприемача е пълен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3887-2021-falcon-1-15-years

УСПЕХ: Американската фирма Рокет Лаб изстреля мисия за тестване на технологии за Луната и Венера! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 23 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 00:30 ч. българско време от новозеландския космодрум на п-ов Махия излетя американската космическа ракета "Електрон" на частната компания Рокет Лаб. На борда на ракетата пътуваха шест комерсиални спътника, както и експериментален сателит "Патстоун" за тестване на технологии за предстоящите полети до Луната и Венера. Мисията беше знакова за Рокет Лаб, тъй като след днешния старт компанията е извела общо 100 спътника в орбита. С това ракетата "Електрон" се превърна и във втория най-често летящ носител в САЩ след ракетата "Фалкън 9" на американската компания СпейсЕкс. "Поздравления и добре дошли в орбита на всички наши клиенти на "Електрон". Да достигнем повече от 100 изстреляни спътника е невероятно постижение за членовете на нашия екип и аз съм горд от техните неуморни усилия, които превърнаха "Електрон" във втората най-често летяща американска ракета. Днешната мисия беше безпроблемна демонстрация как "Електрон" промени начина, по който достигаме космоса. Не само изпратихме шест спътника за клиенти, но също така ние изстреляхме пътеводителния си спътник в орбита като подготовка за нашата мисия до Луната по-късно през годината", съобщава президентът и основател на компанията Питър Бек. "Патстоун" всъщност представлява модификация на горната степен на ракетата "Електрон", която, след като бъде оборудвана с нужните технологии, се превръща във функционален спътник от серията "Фотон". Това е вторият частен спътник на Рокет Лаб - напомням на читателите, че първият такъв бе изстрелян през август миналата година. В хода на сегашната мисия "Патстоун" ще тества нови системи за управление на полета и технологии за термозащита, които ще бъдат използвани по-късно през годината, когато компанията ще изстреля мисията на НАСА "Кепстоун" до Луната. Сходна мисия ще бъде изпратена през 2023 година и към Венера. Но докато венерианската инициатива е частна, организирана от Рокет Лаб, тазгодишната мисия до Луната е за нуждите на клиент - не кой да е друг, а най-голямата държавна космическа агенция в света, т.е. самата НАСА. Космическият апарат "Кепстоун" ще бъде позициониран в окололунната орбита, където през следващите няколко години САЩ и останалите партньори от проекта МКС (без Русия, която ще си сътрудничи с Китай) ще построят новата станция "Гейтуей". Към "Гейтуей" ще бъдат изпращани астронавти, а от борда на станцията астронавтите ще летят по-нататък до ниска окололунна орбита, до повърхността на Луната или по-далече в Слънчевата система. Източник: Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3886-2021-23-march-rocket-lab-pathfinder-moon

Европа е в паника заради напредъка на американската компания СпейсЕкс 22 март 2021 г. 20:10 ч. Преди около седмица Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви инициатива, която ще проучва възможностите за създаване на космически системи от ново поколение. За тази цел агенцията награди три частни компании - АрианаГруп, Авио и Рокет Фактори Ауксбург. Всяка от тях ще получи €500 000 за създаване на модерни космически ракети. Тази стратегия обаче има сериозен недостатък - ракетите трябва да са готови след 2030 година. Приема се, че през настоящото десетилетие европейската космонавтика ще бъде доминирана от две нови ракети - "Ариана 6" и "Вега-С", които представляват следващото еволюционно стъпало в традиционното ракетостроене на Стария континент. Както нееднократно е споменавано на сайта КОСМОС БГ, ракетите са проектирани съгласно стари парадигми и не са възвръщаеми. Поради това, макар че все още не са провели първите си полети, те вече са морално остарели. Днес на страниците на Арс Текника се появи материал, според който европейските политици започват да осъзнават този факт. Изразено е притеснение от министрите на икономиката на Франция и Италия (нека не забравяме, че ракетите от серията "Ариана" са основно френски, а "Вега-С" - основно италиански). Понастоящем Европа финансира разработката на новите си ракети с държавни пари, но очакванията са, че когато тази разработка приключи, ракетите ще излязат на пазара и ще станат финансово независими. Когато обаче "Ариана 6" и "Вега-С" били проектирани през 2014 година, пазарът е бил съвсем различен. Днес американската компания СпейсЕкс доминира във всяко едно отношение - тя е световен лидер, като по брой изстрелвания задминава даже държави като Русия. Фирмата може да изстрелва астронавти и е започнала да изгражда групировка за спътников интернет. Именно поради тази причина Франция и Италия призовават за незабавен отговор към постиженията на СпейсЕкс. Но какъв ще е той - не се знае. "Проблемът, с който се сблъскват Европа, а и всички останали", пише журналистът Ерик Бъргър в Туитър, "е че в сферата на изстрелванията те изостават поне с 5-10 години от СпейсЕкс и Фалкън 9. Така че какво следва да направят? Да копират Фалкън 9? Да проектират нов кораб, който да се съревновава със Старшип? Няма добър ход". Бъргър напомня, че отговорът на Китай е да стимулира, образно казано, комерсиална космическа индустрия, която взаимства от правителствените технологии. Тя копира СпейсЕкс, но същевременно иновира. На илюстрацията: ракетата "Ариана 6", която е морално остаряла още преди да полети. Credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3885-2021-europe-worried-spacex

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1а изведе в космоса 38 спътника на 18 държави! Снимка от днешния полет. Фото: Роскосмос 22 март 2021 г. 19:30 ч. Светослав Александров. След двудневно забавяне заради технически проблем, днес в 08:07 ч. българско време космическата ракета "Союз-2.1а" излетя благополучно от Площадка №31 на космодрума Байконур в Казахстан. Час след началото на полета, от ускорителния блок "Фрегат" се освободи успешно основният полезен товар - южнокорейският спътник "CAS500-1" за дистанционно сондиране на Земята. След това блокът продължи да изпълнява своя сложен полет, докато всички 37 допълнителни спътника бяха въведени в техните целеви орбити. Днешният полет бе на същата тази ракета, която Русия пребоядиса в чест на 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин, която ще отбележим следващия месец. Ето в кои държави бяха построени спътниците, изстреляни в хода на мисията: Русия, Южна Корея, Япония, Саудитска Арабия, Канада, Великобритания, Тайланд, Испания, Унгария, ОАЕ, Италия, Нидерландия, Германия, Словакия, Аржентина, Израел, Бразилия и Тунис. Днешното изстрелване бе четвърто за Русия през 2021 година, като страната засега е на трето място след САЩ с 11 космически полета и Китай със 7 полета. Следващият полет е планиран за 25-ти март, когато ракета "Союз" ще трябва да изведе 36 спътника от интернет групировката "УанУеб" на Великобритания - това ще е и дебютното изстрелване за годината от новия руски космодрум Восточний. А на 9-ти април ракета "Союз-2.1а" ще излети от Байконур и ще изведе в космоса пилотирания кораб "Союз МС-18" с космонавтите Олег Новицкий, Пьотр Дубров и американския астронавт Марк Ванде Хай. За допълнителна информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3884-2021-22-march-russian-launch-success

Сам подаде оставка. Още преди края на мандата на Тръмп реши, че не иска да работи нито ако той бъде преизбран, нито ако спечели демократ.

Първи реакции на предишни лидери на НАСА след номинацията на Бил Нелсън 21 март 2021 г. 23:05 ч. Предишният администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който заемаше поста по времето на Тръмп, изяви изненадваща подкрепа за номинирания от Джо Байдън кандидат Бил Нелсън. "Бил Нелсън е отличен избор за администратор на НАСА", пише Брайденстайн. "Той има политическото влияние да работи с Офиса за управление и бюджет на Президента Байдън, Съвета за национална сигурност, Офиса за научни и технологични политики и членовете на двете партии в Сената и Камарата. Той притежава дипломатическите умения, за да ръководи международна коалиция по усвояването на Луната и Марс". Но както човекът на Тръмп в НАСА подкрепи Нелсън, номинацията на Байдън срещна също толкова изненадваща опозиция. И то не от кого да е друг, а от Лори Гарвър, която съвместно с Чарлз Болдън управляваше НАСА по времето на двата мандата на Барак Обама. Гарвър не е очарована, че Байдън, който тогава бе вицепрезидент, днес се е спрял на Нелсън. "Имайки предвид колко много слухове имаше, че се обмислят квалифицирани и талантливи жени, той (бел. прев. Байдън) вложи голямо доверие в своя бивш колега от Сената", твърди Гарвър в интервю за Ню Йорк Таймс. Но основната критика на някогашната зам. администраторка не е толкова във връзка с пола и възрастта на Нелсън (78-годишен бял мъж), колкото заради факта, че през 2010 година той бе основният политик, прекарал законопроекта за строежа на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Макар че преди броени дни тази ракета за пръв път успешно премина през пълновременно огнево изпитание, това се случи след усвоени $20 милиарда и дългогодишни забавяния. Нелсън също така бе противник на намерението НАСА да разчита на частни космически компании като СпейсЕкс за превоз на астронавти до Международната космическа станция - политика, която в крайна сметка се увенча с успех през изминалата година с дебютните полети на "Крю Драгън". "Би било трудно за Нелсън да се откъсне от "Спейс Лонч Систъм" отколкото когото и да е друг човек", съобщава Гарвър. "Защото по този начин би признал, че това, което е вършил, не е в било най-добрия интерес за космическата агенция". Бил Нелсън е летял в космоса на совалката "Колумбия", като си е издействал астронавтското място чрез политическото си влияние. Астронавтите са му се подигравали и са му лепнали прякора "Баласт". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3883-2021-first-reactions-nelson

Марсоходът Пърсъвиърънс успешно премахна щита, защитавал хеликоптера по време на кацането! След като щитът бе освободен (долу), екипът за пръв път видя "Инджинюъти" след неговото кацане на Марс. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 21 март 2021 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Екипът на американския марсоход "Пърсъвиърънс" за пръв път засне експерименталния хеликоптер "Инджинюъти" след неговото пристигане на Марс, след като днес бе успешно изпълнена поредната важна стъпка преди дебютния полет. Стъпката включваше изхвърлянето на щита, предпазил "Инджинюъти" от отломки по време на кацането на марсохода на 18-ти февруари. След като въпросният щит беше премахнат, екипът сполучи да фотографира хеликоптера: Photo credit : NASA/JPL-Caltech Понастоящем "Инджинюъти" е в сгънато състояние и е монтиран странично от долната част на "Пърсъвиърънс". Лесно можете да забележите лопатите на витлата. Екипът сравнява предстоящото разгръщане на хеликоптера с разгъване на оригами. Но преди това "Пърсъвиърънс" трябва да достигне до избрания плосък регион за освобождаването на "Инджинюъти" на марсианската повърхност, което ще отнеме няколко дни придвижване. Дебютният полет е насрочен за началото на април, а на 23-ти март НАСА ще излъчи специална пресконференция, на която плановете ще бъдат разяснени подробно. Можете да изгледате конференцията на този ден в 19:30 ч. българско време по телевизионния канал НАСА ТВ. Източник: Туитър страницата на Пърсъвиърънс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3882-2021-ingenuity-shield-dropped

Аероджет не се притеснява от евентуални промени по програмата Артемис Кадър от днешното огнево изпитание. Photo credit : NASA TV 21 март 2021 г. 12:30 ч. Георги Танев. Aerojet Rocketdyne не очакват промени по програмата Artemis да имат какъвто и да било негативен ефект въху бизнеса им с ракетни двигатели за NASA и SLS. Говорейки пред J.P. Morgan Industrials Conference на 15ти март тази година, главният финансов директор на Aerojet Rocketdyne Дан Боел, отбеляза като незначителни шансовете за възможни промени по програмата Artemis, въведени от администрацията на Байден (включително забавяне на лунната програма) – да окажат съществено влияние въру бизнеса на фирмата. “Не очакваме някакви особени проблеми от новата администрация.” заяви той, позовавайки се на подкрепата за Artemis от двете партии в конгреса, както и от Белия дом. “Имаме план и се движим по график, и макар да сме в началото на процеса, не виждаме нищо, от което да се притесняваме.” Aerojet осигурява двигателите RS-25 за първата степен на SLS, както и двигателите RL10 за втората степен на ракетата. Докато първите полети на SLS ще бъдат извършени с RS-25ци, произведени за и летяли на Совалките, миналата година компанията спечели договор за производство на 18 чисто нови двигателя за следващите мисии на SLS. Тези дейности няма да бъдат засегнати от забавянията в планираните за 24та година лунни мисии в рамките на програмата Артемис, които забавяния в момента изглеждат неизбежни предвид проблемите с финансирането на програмата Human Landing System. “Нещата може да се забавят донякъде, може и да не кацнем на луната през 24та.“ - заяви Дан Боел. „Но не очаквам това да окаже съществено влияние на нашата дейност, всички тези двигатели са предварително заявени, и ние ще държим производствените си мощности работещи.” RS-25 допринасят за все по-голям дял от печалбите на компанията, от 14% на 18% за последните няколко години. Боел заяви, че тази програма ще продължи да е приоритетна за печалбите на компанията през следващите няколко години, - “RS-25 е страхотна програма за нас.”. Акцентът върху RS-25 идва след като другите двигателни програми на Aerojet започнаха да замират през последните години, включително спадна и търсенето на двърдо-горивния ускорител AJ-60, който компанията произвеждаше за Атлас5 на United Launch Alliance. ULA в последно време се преориентира към GEM-63, произвеждан от Northrop Grumman. “Нямаме вече бъдещи планове за тази програма” заяви Боел, след като последните продажби на ускорителя бяха отбелязани в началото на 2020та. Aerojet се приготвя и за края на водородния RS-68 с пенсионирането на Delta 4 Heavy около средата на десетилетието. Боел заяви, че Aerojet ще произведе последния си RS-68 по-късно тази година. Aerojet ще продължи доставките на RL10, който ще се ползва на вторите степени на Vulcan, Atlas 5 и Delta 4. Тези продажби ще тушират донякъде загубите, но “няма изцяло да заменят приходите, които RS-68 и AJ-60 ни осигуряваха.” Боел каза, че не очаква промени в отношенията с ULA, след обявеното през декември придобиване на Aerojet Rocketdyne от Lockheed Martin. Акционерите на Aerojet одобриха сделката, както се и очакваше, на 9ти март, но има регулаторни мерки, през които трябва да се премине преди сделката да се финализира през втората половина на годината. “Lockheed официално заявиха, че ние ще продължим да оперираме в ролята си на търговски доставчик, следователно аз не очаквам някакви особени промени в работнита ни отношения с ULA” заяви той, въпреки че Lockheed Martin държи 50% от собствеността върху ULA. Придобиването на Aerojet от Lockheed беше посрещнато с остра критика от други компании, като например Raytheon, които обявиха миналия месец, че ще поискат Federal Trade Commission да блокира сделката. Raytheon отстоява позицията, че тази сделка ще даде на Lockheed нечестно преимущество във военните ракетни програми, за които Aerojet също така осигурява двигатели. Боел повтори, че ако сделката бъде одобрена от регулаторите, Aerojet ще продължи да бъде доставик за трети компании. “Зная, че има твърдения, че това сливане е лошо за конкуренцията в отрасъла. Това просто не е вярно. Ние сме твърдо решени да продължим да бъдем търговски доставчици за всички в индустрията, и ще продължим да играем чесно и да бъдем ефективен партньор за всички участници в отбранителната индустрия.” Източник: СпейсНюз https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3881-2021-tanev-aerojet

Русия отложи изстрелването на пребоядисаната ракета Союз заради технически проблем 20 март 2021 г. 15:40 ч. Изстрелването на пребоядисаната в чест на 60-годишнината от мисията на Гагарин руска ракета "Союз-2.1а", което беше насрочено за тази сутрин в 08:07 ч. българско време, бе отложено заради технически проблем. Според Дмитрий Рогозин, ръководителя на Роскосмос, преди старта бил констатиран неочакван скок в напрежението, поради което екипът "решил да не рискува". Засега забавянето е с 24 часа. Това е очаквано и оправдано решение - полетът се осъществява за комерсиални клиенти, така че по-добре да има отлагане, отколкото провал. Ракетата "Союз-2.1а" трябва да въведе в космоса 38 спътника, създадени в 18 държави - Русия, Южна Корея, Япония, Саудитска Арабия, Канада, Великобритания, Тайланд, Испания, Унгария, ОАЕ, Италия, Нидерландия, Германия, Словакия, Аржентина, Израел, Бразилия и Тунис. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3880-2021-repainted-soyuz-delayed

Първа подробна цветна панорама от марсианския връх Мон Мерку, заснета от Кюриосити! Мон Мерку в цялата му красота. Натиснете тук, за да разгледате вариант на панорамата със средна резолюция. Цялостната панорама с висока резолюция можете да свалите от Flickr акаунта на Кевин Джил. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Kevin M. Gill - CC BY 2.0 20 март 2021 г. 14:00 ч. Светослав Александров. На Земята пристигнаха достатъчно снимки с висока разделителна способност от камерата MastCam на марсохода "Кюриосити", които позволяват изготвянето на пълномащабна панорама на Мон Мерку. Напомням на читателите, че марсоходът достигна успешно до подножието на върха в началото на месеца. Графичният експерт и работещ в Лабораторията за реактивно движение на НАСА Кевин М. Джил е съставил горепосоченото панорамно изображение от общо 202 сурови кадри. Напомням на читателите, че необработените снимки от "Кюриосити" могат да бъдат свалени от този уеб адрес: https://mars.nasa.gov/msl/multimedia/raw-images/ Заснемането на Мон Мерку продължава. Според информацията, оповестена от журналиста Ленърд Дейвид, марсоходът ще направи специална фотосесия на слоестите скали в подножието на върха малко преди залеза на Слънцето. Това ще позволи да се забележат още по-големи детайли. Според геолога Мелиса Райс всичките подробности под формата на издатини, вдлъбнатини, набръчкавия, които бъдат фотографирани от камерите, ще разкрият историята и еволюцията на планината Шарп. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3879-2021-fullres-panorama-mt-mercou

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-e 5 достигна до точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце! 19 март 2021 г. 20:00 ч. Спомняте ли си за историческата мисия на Китай "Чанг'e 5", която през декември осъществи първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след четири десетилетия прекъсване? Днес тя отбеляза нов успех. Орбиталният отсек на мисията достигна до точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце! Новината бе съобщена от Китайската космическа агенция. Очаква се "Чанг'e 5" да изпълни серия от технически изпитания, както и измервания на слънчевата активност. Не е изключено през следващите месеци мисията да се отправи и към други цели в далечния космос. Точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце се намира на 1.5 милиона километра от нашата планета. Освен "Чанг'e 5", на това място работи и американската автоматична междупланетна станция "DSCOVR", която прави забележителни снимки на Земята и Луната. На снимката: отлитащата степен на "Чанг'e 5" след отделянето от орбиталния апарат през декември 2020 година. Photo credit : CNSA/CLEP/BACC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3878-2021-cnsa-chang-e-5-reaches-lagrange

Американската мисия ИнСайт измери ядрото на Марс Снимка на повърхността на Марс, заснета от "ИнСайт" на 17 март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 19 март 2021 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Успехите на марсианската програма на НАСА продължават! Благодарение на мисията "ИнСайт", която кацна на повърхността на Марс в края на 2018 г. и работи там до ден днешен, учените успяха да разберат какъв е размерът на ядрото на планетата. Новината бе съобщена от сп. Нейчър. Съгласно измерванията, направени от "ИнСайт", радиусът на ядрото на Марс е между 1 810 и 1 860 километра - наполовина по-малък от този на ядрото на Земята. Все пак се оказва, че марсианското ядро е по-голямо от очакваното и с по-малка плътност от досега предполаганото. Макар че желязото и сярата заемат основната част от структурата му, вероятно ядрото съдържа и по-леки елементи като кислород. Скалистите планети (т.е. тези като Земята и Марс, за разлика от газовите гиганти като Юпитер и Сатурн) притежават следния строеж: в горната част се намира кората, под нея е мантията, а в центъра е ядрото. Установяването на точните им размери е важно за разбирането на образуването на планетите и тяхната еволюция. Благодарение на "ИнСайт" учените ще разгадаят по какъв начин металното ядро се е обособило и отделило от скалистата мантия, докато Марс се е охлаждал с течение на милионите години от неговото съществуване. Единствените други обекти от Слънчевата система, на които изследователите успешно са измерили ядрата, са нашата собствена Земя и Луната. Сега, след като към този списък може да бъде добавен и Марс, ще имаме база за сравнение между земната еволюция и марсианската, по какво те си приличат и по какво се отличават. Както вече съм споменавал, в далечното минало Червената планета е притежавала силно магнитно поле, но с охлаждането на нейната вътрешност силата му е намаляла, което довело до изтъняване на атмосферата и като резултат днес повърхността на планетата е студена и суха пустиня, негостоприемна за повечето форми на живот. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3877-2021-insight-core-mars

Снимка на Земята, заснета от камера на борда на "Ракета 3.2" след като беше достигнато космическото пространство. Photo credit : Astra Space 19 март 2021 г. 19:20 ч. Георги Танев. 80те и 90те бяха време в което космосът не без преувеличение се превърна в нещо прозаично за обикновените хора. Стартове като по часовник, мимолетни упоменавания в новинарските хроники, космическата тематика загуби популярността си дори в киното. В 21ви век обаче възходът на „малките космически риби" направи това, което не беше по силите дори на чудовищният PR департамент на NASA - направи космоса отново интересен за масовата публика. SpaceX и RocketLab, Virgin, BlueOrigin - са вече нарицателни имена за всеки фен на космическите изследвания на планетата. Десетките клипове на кацащи (или не толкова) ракети, постоянните новини за забележителни технически постижения, хилядите мемета и весели туийтове на ексцентричните директори – безспорно допринасят за митичния статус на „космическите частници“. Има нещо безкрайно привлекателно в древната история за малкия и слаб Давид, който побеждава големия и силен Голиат. Целево или не, SpaceX и RocketLab например се възприемат в масовото съзнание именно като независими и целеустремени предприемачи, които разбиват монопола на закостенелите в държавната си хранилка аерокосмически мастодонти. Популярността на този наратив по съвместителство направи и космоса като цяло отново интересен за масовата публика. На този медиен фон е някак лесно да пропуснем защо именно САЩ е мястото, в което фирми като RocketLab и SpaceX имат възможност да се развият. Лесно може да не обърнем внимание на създадената в САЩ благоприятна хранителна среда от държавни поръчки, дотации и конкурси, които са ориентирани именно към малките разработчици на аерокосмически технологии. Няма да се впускам в спекулации и сравнения с политиката на други държави по въпроса, но през 2021, резултатите подобна политика към малките в САЩ за добро или лошо – са налице. Днес ще разкажем за три нови ракетни фирми, които възползвайки се от хранителната среда на американските държавни поръчки, се готвят да станат следващите „Давидовци“ на пазара. Relativity Space: Relativity Space беше избрана от Defense Innovation Unit да изведе в орбита малък товар за американските военни през 2023 с използване на ракета, произведена чрез 3D-печат. На 15ти март компанията заяви в официално изказване, че е получила първия си контракт от Министерството на отбраната (Department of Defense - DoD) за извеждане на товар в орбита, по тестова космическа програма към DoD. Първото упоменаване на този тендер е в интервю със CNBC от 9ти март, с изпълнителния директор на Relativity – Тим Елис. The Defense Innovation Unit (DIU) е подразделение, което работи с цивилни компании и старт-ъпи; същото е избрало Relativity Space за доставчик на услуги по изстрелване на товари по тестовата програма на Министерството на отбраната - Rapid Agile Launch Initiative (RALI). RALI е програма, менажирана от Space and Missile Systems Center Launch Enterprise, която на своя страна е инициатива на нозосъздадените американски Космически Сили (Space Force), целта на която е да открие и спомогне за развитието на потенциални комерсиални субекти, способни да извеждат в LEO товари от 450 до 1200 килограма. И Relativity, и DIU отказаха да разкрият финансовите рамки на контракта. Relativity създава ракетите си чрез 3D-принтирани компоненти, във фабриката си в Лонг Бийч Калифорния. За мисията към DoD, компанията смята да използва Terran-1, ракета, разработена за извеждане на малки сателити в орбита, чийто първи полет се очаква да е по-късно тази година от Кейп Канаверъл във Флорида. Американското министерство на отбраната е деветият клиент за Terran 1, и вторирят правителствен такъв след договора NASA Venture Class Launch Services. Relativity е третият доставчик на услуги по изстрелване, избран от DIU по програмата RALI, откакто същата стартира през 2017та. Дугите са Rocket Lab и Virgin Orbit. Стийв Бътоу, директор по поръчките към DIU, заяви, че военните търсят „евтина и гъвкава услуга по изстрелване, която не само би осигурила повече достъп до космоса, но и би позволила малки сателити да бъдат специзно позиционирани в строго конкретни орбити за изпълнение на конретна мисия, с малко или никакво забавяне при заявка.” Terran-1 е разработена да извежда 900 килограма на слънчево-синхронна орбита, и 1250 килограма на орбити с ниска инклинация. Relativity наскоро анонсира плановете си да разработи по-голямата Terran-R, многократна ракета тежък клас, цета на която е да конкурира Falcon 9 на SpaceX. Firefly Aerospace С наближаването на първото си изстрелване на лекия си носител, доставчикът на услуги по извеждане на малки товари в орбита Firefly Aerospace, започна да търси $350 милиона, с които да стартира серийно производство на носителя си и да започне също така развойна дейност на по-тежък носител. На 26ти януари тази година, по време на IPO Edge webinar, посветен на инвестициите в космическия отрасъл, Том Маркусич, главният изпълнителен директор на Firefly Aerospace заяви, че търсеното финансиране би позволило въвеждането в серийна експлоатация на лекия им носител Alpha, както и би спомогнало за разработката на носителят им Beta, ракета среден клас. “През следващите пет години бихме искали да превърнем Firefly от компания с монетизация $1милиард и способности да изстрелва Alpha и SUV,” - заяви той, позовавайки се на горната степен, Space Utility Vehicle, която може да служи и за космически влекач - “в компания за над $10 милиарда.” Маркусич заяви, че $125 милиона от парите ще отидат за подобрение на производствената инфраструктура, сгради и машини, с които да се ускори серийното производство на носителите. Това включва и оборудване, което в авиационната индустрия се ползва за изработка на голямо-габаритни детайли от композитни материали, каквито Firefly възнамерява да ползва в ракетите си. “Това означава, че ще имаме възможност да реализираме лоу-кост визията, която имаме за нашата компания.” Другите $225 милиона ще подкрепят други развойни инициативи, и по-конкретно създаването на ракета среден клас, способна да достави 10 тона товар в LEO, което е около 10 пъти повече от способностите на Alpha. Компанията иска да направи първото изстрелване на тази по-голяма ракета не по-късно от началото на 2024. Firefly Aerospace възникна като наследник на Firefly Space Systems, която обяви банкрут през 2016, след пропадането на кампания по набиране на средства. Предприемачът Макс Поляков и инвестиционният му фонд Noosphere Ventures купи Firefly и започна финасирането на операциите й. “Развойната ни фаза погълна $200 милиона, които бяха осигурени от Макс Поляков и Noosphere Venture. Това бяха хората, които изявиха апетит да инвестират в тази първоначална високо-рискова фаза на проекта.“ - заяви Маркусич. “Дължим ужасно много на Noosphere и на Макс, че го направиха” Той намекна обаче, че допълнителното финансиране ще дойде от други източници. “Откъде ще дойдат тези допълнителни средства нямаме особени предпочитания. Като цяло обаче търсим най-добрата възможност да продължим развитието си по поетата посока, без да променяме фирмената си култура на гъвкава и бързо адаптираща се компания за развитие на космически технологии.“ Кампания по набиране на $350 милиона макар голяма, но не безпрецедентна за млада компания в космическия сектор. Relativity Space, която разработва малък носител в същия клас като Alpha, събра $500 милиона през Ноември 2020 в подкрепа на плановете си. След прераждането си през 2017та, Firefly най-накрая се приближава към първото изстрелване на ракетата си Alpha. Маркусич заяви, че това изстрелване е планирано след няколко седмици от Ванденбърг, но не влезна в подробности отностно кога точно. По-късно по време на уебинара Маркусич беше попитан дали смята да пусне компанията на борсата. „Ние търсим развоен капитал, какъвто е най-добрият начин да го постигнем – по този път ще тръгнем.“ Той отбеляза обаче, че пускането на компанията на борсата може да има негативен ефект върху фирмената култура и въру способността за гъвкаво вземане на решения. “Малко съм притеснен, защото не съм убеден, че бихме имали същата гъвкавост, както с частно финансиране.” ASTRA Заедно с Firefly Aerospace и Relativity Space, Astra Space спечелиха договори и финансиране от НАСА по програмата VCLS2 (Venture Class Launch Services). Планирано от 2022ра по тази инициатива и трите компании трябва да започнат да извеждат кубсатове и малогабаритни апарати в орбита. Като част от мерките по започване на регулярни изстрелвания, Astra нае наскоро бившият лийд по автоматизациите на Tesla. Astra, обяви, че Пабло Гонзалес, бившият главен инжинер автоматизаци към Tesla, започва работа в Astra и ще помогне за автоматизиране и конвейрно увеличаване на производството на ракети. Тази новина идва скоро след като Astra нае бившия главнен инжинер, отговарящ за дизайна на Apple Car и го назначи за главен инжинер на Astra. Astra, която е типичн представител за новото поколение аерокосмически стартъпи, се опитва(до тук успешно) да създаде малък и евтин носител с възможност за бързо извеждане на товари по заявка. Целта им е да извеждат стотици малки сателити на година от площадки, които изискват като подготовка единствено наличието на бетонна плоча отдолу. Последното им изстрелване на ракетата Rocket-3.2 от остров Кодиак, Аляска за много малко не успя да изведе тестовия си товар в орбита, поради малка грешка в смесването на окислителя и горивото. Освен тази грешка всички системи сработиха както се очакваше и от компанията смятат, че носителят е готов за комерсиална употреба. Из заявление на компанията: Наемането на Gonzalez ще помогне на компанията да се придвижи от преимуществено развойни дейности към производствени и комериални такава. Надеждите на компанията са в дългосрочен план да започнат да предлагат не само изстрелвания от произволна точка на планетата, но и цялостна разработка на сателити, поле в което опитът на Гонзалес също би могъл да бъде полезен. Тези развития идват, след като в средата на декември 2020, Astra осъществи (почти) успешен първи старт на носителя си. Тогава, разположеният в региона на Сан Франциско стартъп Astra, стана поредният американски производител на ракети, който достигна космоса със успешното си изстрелване на Rocket 3.2 от Кодиак, Аляска. Ракетата почти достигна целевата си орбита, като управителят на Astra, Крис Керп заяви, че са достигнали планираната височина от 390 километра, но са били само с половин километър в секунда по-бавни от планираната орбитална скорост. “Надминахме всички очаквания на екипа си.” - заяви Кемп. Astra сподели изображения от космоса. Ракетата не е носела полезен товар, бидейки чисто демонстрационна мисия. Astra е създадена прди 4 години през октомври 2016. Разположена в Аламейда, Калифорния Astra до тук е събрала около $100 милиона, от инвеститори като Advance (инвестиционното подразделение на семейството на милиардера S.I. Newhouse), ACME Capital, Airbus Ventures, Canaan Partners и основателят Salesforce – Марк Бениоф. Ракетата, разработена от компанията е около 12м висока, което я позиционира в класа на леките носители. Подобни малки ракети набират все по-голяма популярност в последно време, благодарение на миниатюризирането на технологиите. Все повече от разработваните нови сателити и орбитални апарати са достатъчно малки, с размер на пощенска от кутия до пералня, което позволяват да бъдат извеждани с малки и евтини носители. От друга страна леките ракети като на Astra имат възможност за гъвкаво изстрелване от произволни геолокации за постигане на прецизни орбити, които иначе биха били затруднителни. Ракетата на Astra е с възможност за извеждане на 100 килограма в LEO. За сега пазарът на малките ракети е доминиран от Rocket Lab, която до момента е изстреляла 16 мисии със своята 18-метрова ракета Electron, способна да изведе 300 килограма в LEO. SpaceX също често включва малки сателити като “rideshares” на Falcon 9, който е с височина 70м и може да носи извежда почти 23 тона до LEO. След SpaceX и Rocket Lab, Astra е третата частна американска компания от началото на века, която успява да разработи система за изстрелване на сателити и да достигне орбиталният космос. Както името й предполагаше, Rocket 3.2 беше последната итерация на носителят на Astra. Rocket 3.0 се разруши на площадката за изстрелване миналия Март, след проблем с клапан при опит за изстрелване. Rocket 3.1 излетя успешно на 11ти септември 2020, но не успя да напусне атмосферата, след като системата за управление изключи двигателите 30 секунди след началото на полета и ракетата падна обратно на земята. Управителят на Astra, Крис Кемп, заяви тогава, че е очаквал това да бъде първият от три тестови опита, преди компанията най-накрая за достигне орбита. Astra използва много малък екип от хора за изстрелванията си, едва половин дузина проведоха изстрелването от Аляска. Компанията в мометна е набрала немалък брой контракти за извеждане в орбита, като всяко изстрелване се очаква да струва около $2.5 милиона. Това я превръща в изключително конкурентно-способен носител, тъй като един старт на Electron на RocketLab струва около $7 милиона. Кемп заяви, че Астра ще бъде готова да започне комерсиални извеждания през 2021ва. Източници: https://www.cnbc.com/2020/12/15/astra-rocket-3point2-reaches-space-after-launch-from-alaska.html?fbclid=IwAR2vTaRJme4FXGSCbNjCgNRN7TV-q4nZXHM34DZ6YTcQ_XGKUOYcPhxBnR0 https://spacenews.com/firefly-aerospace-seeking-to-raise-350-million/?fbclid=IwAR1XID6R_1Ze-d1ljSyupaPbcrc1PHYLm_9RdYq4XnW0VRI-hm3rmxbYRKc https://spacenews.com/relativity-space-to-launch-a-u-s-military-mission-to-low-orbit-in-2023/ https://spaceexplored.com/2021/03/15/launch-company-astra-poaches-tesla-automation-lead-to-boost-rocket-production/?fbclid=IwAR1DxzVGUZmGDV7v0D6_qkU_TP00AxetpxWoRwv2rD7kpIhxUG0xhfhemFI

УСПЕХ: Американската свръхтежка ракета Спейс Лонч Систъм изпълни пълновременно огнево изпитание! Кадър от днешното огнево изпитание. Photo credit : NASA TV 18 март 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Два месеца след неуспешното огнево изпитание, днес НАСА отново запали двигателите на свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм". Този път всичко мина благополучно! Четирите двигателя "RS-25" работиха в продължение на осем минути - точно толкова време, колкото е необходимо, за да може "Спейс Лонч Систъм" да достигне до орбита. Днес обаче нямаше изстрелване - изпитанието беше проведено, докато ракетата бе прикрепена към стенд на космическия център Стенис в щата Мисисипи. Това бе последното важно изпитание, преди ракетата да бъде одобрена за полет. През следващите дни и седмици инженерите на НАСА ще прегледат събраните данни, след което "Спейс Лонч Систъм" ще бъде изпратена към центъра Кенеди във Флорида. Там ракетата ще бъде прикачена към двата спомагателни твърдогоривни ускорителя и приведена в стартова готовност. Стига графикът да бъде спазен, "Спейс Лонч Систъм" ще излети в края на тази година или в началото на 2022-ра, като в хода на мисията ще изпрати кораба "Орион" на път към Луната. Това ще е първата мисия от програмата на НАСА "Артемис", която цели завръщането на американските астронавти на повърхността на естествения ни спътник. Като за начало дебютният полет на "Орион" със "Спейс Лонч Систъм" ще е безпилотен, но ако той бъде реализиран безпроблемно, две години по-късно към окололунна орбита ще се отправят и хора. Днешният успех безспорно ще затвърди потенциалната номинация на Бил Нелсън за администратор на НАСА, която се спряга от администрацията на Джо Байдън. През изминалите години "Спейс Лонч Систъм" беше критикувана от редица журналисти, експерти и космически ентусиасти, така че привържениците на тази ракета имаха нужда от категоричен успех - какъвто най-накрая беше отбелязан днес. Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". Видеозапис от днешното изпитание - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3875-2021-sls-completes-full-duration-test