SAlexandrov

Първата пилотирана мисия на Крю Драгън се очертава да е дългосрочна

24 февруари 2020 г. 08:05 ч. Първата пилотирана мисия на кораба "Крю Драгън", планирана за тази година, се очертава да бъде дългосрочна, а не просто демонстрационен полет до Международната космическа станция. До този развой се стигна след като от месец април нататък на МКС ще има само един американски астронавт, доставен посредством руски космически кораб "Союз". НАСА има нужда американският сегмент на станцията да бъде постоянно обитаван от екипаж. 

Вестта първоначално бе намекната на 22-ри февруари, когато центърът на НАСА "Джонсън" публикува снимки как астронавтите от тази дебютна мисия Боб Бенкен и Дъг Хърли тренират за "космически разходки". Ако екипажът се подготвя да излиза в открития космос, това е знак, че космическото им пътешествие няма да е кратко, както първоначално се замисляше. 

На 23-ти февруари Гарет Рийзмън, който е бивш астронавт на НАСА и настоящ консултат на СпейсЕкс, потвърди новината. 

Засега не е ясно дали с промяната на профила на мисията и нуждата от допълнителни тренировки ще има допълнително отлагане и колко ще е то.  

На снимката: астронавтът на НАСА Дъг Хърли се подготвя за космически разходки. Photo credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3207-2020-dm-2-long-duration

Плоскоземецът Майк Хюз загина по време на изстрелване със самоделната си ракета

На този кадър от публикуваното в интернет видео се вижда как парашутът се откача от ракетата на Майк Хюз. Photo credits : Spade TV

23 февруари 2020 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Американецът Майк Хюз, който построи самоделна ракета, за да излети в космоса и да докаже, че Земята не е плоска, загина по време на вчерашното му изстрелване. 

"Ние отправяме нашите мисли и молитви към семейството и приятелите на Майк Хюз в този труден момент. Неговата мечта беше да излети, а каналът Science Channel бе там, за да документира пътешествието му", се съобщава в становище на Science Channel.

Съгласно информацията, публикувана от Discovery Channel, излитането на Хюз е трябвало да бъде включено в нов документален филм на име "Самоделни астронавти", разказващ за ентусиасти, които сами строят ракети, за да се изстрелят в космоса.

Майк Хюз вече е летял преди със самоделна ракета, при това успешно - това се случи през март 2018-та година. В рамките на тогавашния му полет ракетата достигна до височина около 572 метра, а плоскоземецът се отърва само с дребни наранявания. 

Вчерашното изстрелване обаче е било злополучно - на разпространеното видео в интернет се вижда как скоро след излитането парашутът на Хюз се е откъснал, което довело до фаталния завършек. 

Запис от злополучния полет: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3206-2020-mike-hughes-dies

Роботизираната ръка на ИнСайт ще избута пробивната машина, за да влезе в почвата на Марс

Пробивната "къртица" на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

23 февруари 2020 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. На 28-ми февруари ще се навърши цяла една година, откакто немската пробивна "къртица", доставена на повърхността на Марс посредством американската мисия "ИнСайт", се заклещи в почвата на Червената планета. Сега екипите на НАСА ще опитат нова стратегия за избутването на пробивната машина, за да почне да дълбае надолу - като това ще стане посредством роботизираната ръка. 

Всички системи на борда на "ИнСайт" работят нормално и няма никакви технически проблеми с приборите както на спускаемия апарат, така и на самата "къртица". Просто това, което се случи е, че Марс изненада учените

Оказа се, че почвата на Червената планета в равнината Елизиум е различна от останалите почви в другите региони, посетени от земните изследователски апарати. Вместо да е рехава и песъклива, както изследователите очакваха, пясъчните гранули се прилепват едни към други - подобно на цимент. За да може "къртицата" да дълбае надолу, тя има нужда от триене в почвения слой - и по ирония най-доброто триене се осигурява от хлабава почва, а не от циментен тип, тъй като така песъчинките падат около машината.

През изминалото лято екипите започнаха да притискат почвата с помощта на роботизираната ръка, за да могат да осигурят нужното триене - без обаче да докосват самата "къртица", за да не увредят крехката научна апаратура. Докато този метод спомогна донякъде, "къртицата" на два пъти изскочи навън, вместо да копае навътре - вероятно заради почвени частици, които се натрупват отдолу. Но сега вече не са останали много алтернативи за ръководството на мисията - налага се пробивната машина да бъде бутана директно с роботизираната ръка. 

Ще отнеме известно време, докато методът бъде усъвършенстван. В края на февруари или в началото на март роботизираната ръка ще бъде приведена в позиция, за да се направи проверка какво ще се случи, когато "къртицата" отново бъде задействана.

Като допълнителна мярка екипите обмислят да прехвърлят още почва във отвора, който се е формирал около бургията. Това може да осигури още налягане и триене, за да може машината най-сетне да почне да дълбае надолу. Но дали ще се стигне до тази мярка, зависи от това дали подбутването с роботизираната ръка ще помогне.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3205-2020-feb-insight-update

Мисията на НАСА Джуно извърши поредното си успешно сближение с Юпитер

22 февруари 2020 г. 12:20 ч. На 17-ти февруари мисията на НАСА "Джуно" извърши поредното си успешно сближение с планетата-гигант Юпитер. Всичко е преминало нормално, а камерата JunoCam засне нова порция прекрасни снимки. Напомням на читателите, че основната мисия на "Джуно" е свързана с работата на прибори, които изучават явленията дълбоко под облачната покривка на Юпитер, а камерата е монтирана главно с цел ангажирането на обществеността. Любители, имащи познания по графичен софтуер, редактират изображенията, след което те биват качвани на официалния уебсайт на JunoCam.

Подбраните и любими снимки на екипа на "Джуно" са достъпни на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?featured=1

Всички обработени изображения са налични на тази връзка: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public 

Суровите и необработени изображения са ето тук: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam

Ето избрана селекция изображения: 

Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov

Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill

Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3204-2020-juno-february-flies-by-jupiter

Американската астероидна мисия Озирис-Рекс облетя резервното място за спускане Оспрей

Снимка на региона Оспрей, заснета на 11-ти февруари от камерата "MapCam" на мисията "Озирис-Рекс". Към момента на фотографиране разстоянието между автоматичната станция и повърхността на Бену бе 600 метра. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

22 февруари 2020 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти февруари космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" извърши успешно облитане на дублиращото място за спускане Оспрей на астероида Бену. Всичко завърши безпроблемно, с едно-единствено изключение: отклонение в работата на лазерния висотомер, поради което някои от получените снимки са леко извън фокус.

Големи скали, намиращи се източно от Оспрей. Снимката е заснета на 11-ти февруари, когато "Озирис-Рекс" бе на разстояние 600 метра от повърхността на астероида. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

НАСА напомня, че лазерният висотомер вече е изпълнил всички необходими задачи за мисията "Озирис-Рекс", така че ръководството на мисията не се притеснява от евентуални по-нататъшни смущения в неговата работа. Благодарение на него бяха изготвени подробни триизмерни топографски карти.

Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември същата година влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби.

Не мога да не напомня също така и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019-та Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

За повече информация: Официален уебсайт на Озирис-Рекс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3203-2020-osiris-rex-conducts-osprey-flyby

Многострадалният руски спътник Меридиан-М най-после излетя вчера, мисията - на крачка от авария

Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос

21 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 20-ти февруари, руската ракета "Союз-2.1а" с космическия спътник "Меридиан-М" най-сетне излетя след близо месец забавяне. Напомням на читателите, че забавянето бе резултат от констатирана повреда в третата степен, касаеща нейното окабеляване. Оказа се, че не е възможно степента да бъде ремонтирана на космодрума, така че екипите се принудиха да доставят резервна трета степен.

Роскосмос оповести, че полетът на ракетата е бил успешен и че спътникът е бил изведен в целева орбита. По-късно обаче се оказа, че руската космическа агенция е премълчала за аномалия, която е могла да доведе до цялостна катастрофа.

Първоначално руските медии съобщиха на базата на свои интервюта с анонимни източници в ракетно-космическия отрасъл, че третата степен се е изключила по-рано от очакваното и че въвеждането на спътника в орбита е станало само благодарение на допълнителната работа на ускорителния блок "Фрегат". Причината за това отклонение от работата на третата степен е била недостатъчно зареждане с гориво.

По-късно обаче РИА Новости оповести, че не е имало претупване на работата на стартовата площадка и ракетата е била напълнена с гориво по план. И докато действително е сработила сигнализацията за недостиг на гориво, което е довело до преждевременното изключване, причината е била в програмното обезпечение. 

Всичко това показва, че дори и руските ракети "Союз" не са застраховани от грешки в програмния код. Хубаво е да го имаме предвид занапред - особено знаейки, че от месец април нататък космонавтите ще бъдат изстрелвани с ракети от серията "Союз 2" като тази, която летя вчера - а те са модернизирани и цифровизирани за разлика от предишните аналогови "Союз-ФГ". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3202-2020-russian-satellite-launch-anomaly

Роскосмос замени космонавтите на следващата пилотирана мисия с дубльорите им по медицински показатели

На снимката: Тихонов и Бабкин по време на тренировка в кораб "Союз" през 2018 г. Фото : Роскосмос

20 февруари 2020 г. 10:15 ч.

Светослав Александров. Вчера Роскосмос оповести, че руският екипаж на пилотирания космически кораб "Союз МС-16", състоящ се от космонавтите Николай Тихонов и Андрей Бабкин, ще бъде заменен от техните дубльори Анатолий Иванишин и Иван Вагнер.

Измененията касаят само руския екипаж на кораба. Американският им колега Крис Кесиди продължава подготовката за мисията си съобразно установения план. Изстрелването на "Союз МС-16" остава насрочено за 9-ти април. 

Роскосмос съобщава единствено, че причината за замяната е "медицински показатели". Според неофициални сведения Тихонов е получил очна травма по време на разходка, когато клон го е ударил в лицето. 

Макар че това на пръв поглед изглежда незначителна новина (какво по-нормално е, когато основният екипаж не е в готовност, да бъде сменен от дублиращия?), няма спор, че Тихонов и Бабкин преживяват огромна лична трагедия. Двамата чакат своя първи полет от десетилетия!

Николай Тихонов (р. 1982 г.) е избран за космонавт през 2006-та година. Той е избран за дубльор на кораба "Союз МС-02" през 2016-та, а после за част от основния екипаж на "Союз МС-04" през 2017-та, но поради орязването на бюджета е премахнат от него. Отново е преназначен да лети през 2018-та на кораба "Союз МС-10", но заради липсата на готовност на руския сегмент вследствие на отлагането на изстрелването на многострадалния модул "Наука" е пак премахнат от екипажа. Следващото му назначение е на "Союз МС-15" и тогава е премахнат за трети пореден път като следствие от катастрофата на "Союз МС-10". Това е четвъртият път, когато Тихонов губи мястото си на кораба! 

Андрей Бабкин (р. 1969 г.) е избран за космонавт през 2010-та година и е назначен за своя първи полет чак през 2020-та, на "Союз МС-16", когато е премахнат от него.

Въпреки че засега "Союз"-ите са единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до МКС (или поне бяха, защото вече американският кораб "Крю Драгън" е в готовност за полет), руските космонавти са тези, които най-дълго време чакат за първата си мисия. Според статистиката времето, което минава от назначаването за астронавт до първата мисия за астронавт на САЩ, е средно 5.7 години. За астронавт на ЕКА - 6.1 години, за канадски астронавт - 6.5 години, за японски - 8.5 години. Руските космонавти чакат средно цели 9 години - и това до голяма степен се дължи на факта, че всеки път когато Русия прави селекция, се чертаят амбициозни планове, но повечето от тях си остават на чертожната дъска.

Що се касае до дубльорите, които сега ще летят, Анатолий Иванишин е ветеран - избран през 2003-та година за космонавт и има вече два полета зад гърба си. Късметът се усмихва на Иван Вагнер, който е избран за космонавт през 2010-та и след десетгодишно чакане ще получи своя шанс да лети още сега поради замяната на екипажа. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3201-2020-roscosmos-replaces-crew-member

Руската космонавтика бе разтърсена от поредния страховит корупционен скандал

На снимката - руски космически скафандър "Орлан". Фото : Олег Кононенко / Роскосмос

20 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Руската космическа индустрия бе разтърсена за пореден път от страховит корупционен скандал. Както съобщава Коммерсант, майор Александър Кузмин, един от военните представители на Роскосмос, бе признат за виновен заради получаването на подкуп за одобрението на изпитанията и квалификацията на руските космически скафандри "Орлан". 

Скафандрите "Орлан" са важни, защото благодарение на тях руските космонавти могат да излизат в открития космос и да извършват поправки от външната страна на Международната космическа станция. На МКС винаги трябва да има два скафандъра "Орлан", но в началото на 2018-та на разположение бе само един заради катастрофата на товарния космически кораб "Прогрес МС-04".

Поради това беше много важно да бъде доставен нов скафандър на МКС и такъв бе готов още през лятото на 2018-та година. Именно тогава майор Кузмин е отказал да подпише документите, без да получи подкупа от 200 000. Това е доста дребна сума. Но кое е толкова страховитото на скандала, ще попитате?

Както обяснява Катя Павлушченко в Туитър, съдът е осъдил Кузмин да плати 2.1 милиона рубли и му е възложил забрана да

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3200-2020-korupciq-roscosmos

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?

На снимката - астронавтът Юджийн Сърнан и луноходът от мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA

ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 19 февруари 2020 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. През месец юли 2019-та година отбелязахме цял половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. В рамките на програмата "Аполо" са осъществени общо шест пилотирани кацания на Луната, последното от които е през декември 1972-ра година. След приключването на програмата не просто се слага край на екскурзиите до нашия естествен спътник, но човек престава да пътува отвъд пределите на ниска околоземна орбита въобще.

Защо се случи така? Защо в продължение на половин век никой не се е завърнал на Луната? Хората, които си спомнят за тези славни години, вече остаряват. По-младите се съмняват, че изобщо е имало лунни мисии. Даже допускат, че всичко това е било грандиозна фалшификация, а кадрите от експедициите са заснети в тайно филмово студио.

Но дали? Ако сме по-мъдри, ще признаем, че в човешката история се е случвало нееднократно след историческо събитие да настъпи затишие и никой да не успее да повтори постижението дълго време след това. През 1911 и 1912 година Амундсен и Скот първи достигат до Южния полюс. Но минават повече от 40 години, преди нова експедиция да повтори постижението им - през 1958 от Едмънд Хилъри. През 1960 година батискафът "Триест" с Жак Пикар и Дон Уолш достига до най-дълбоката точка на океана - Челинджър Дийп в Марианската падина. Но минават над 50 години, преди батискафът "Дийпсий Челинджър" през 2012 година да повтори постижението. Подобни затишия са напълно нормални и фактът, че през това време не се провеждат експедиции, не е показател, че човечеството забавя своето развитие. Нито че първите експедиции са фалшификат. Това се отнася както за експедициите на Скот и Амундсен, така и за тази на батискафа "Триест". Същото се отнася и за мисиите "Аполо".

И все пак, защо половин век по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция.

1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни

След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество.

През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по Международната космическа станция, роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети.

Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера.

През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години, а понякога дори повече. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 20 години страната изпрати хора в космоса, станахме свидетели на китайска космическа разходка през 2008-ма, а през 2019-та година роботизиран апарат на Китай извърши първото в историята на космонавтиката кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на китаец в космоса и първото китайско роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като тази през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, фирмите процедират много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни.

2. Днес вече няма свръхтежки ракети като "Сатурн 5"

За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена свръхтежка ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на Международната космическа станция (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета.

Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия".

През 2018-та година СпейсЕкс успешно изстреля ракетата "Фолкън Хеви" - първата свръхтежка ракета на 21-ви век. Със своята товароподемност от 64 тона товар до околоземна орбита ракетата сериозно отстъпва на "Сатурн 5" или дори на "Енергия". Теоретично е възможно чрез две изстрелвания на "Фолкън Хеви" да бъде изпратена пилотирана експедиция до орбитата на Луната, а чрез три-четири - до лунната повърхност. За огромно съжаление НАСА и досега пренебрегва "Фолкън Хеви" не поради технологични, а поради политически причини. Агенцията предпочита да налива средства в много по-скъпата и проектирана от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" заради необходимостта да се пазят работните места от прекратената през 2011-та година програма "Космическа совалка", а не защото това е най-ефективният начин за изпращането на човек на Луната. Вероятно "Спейс Лонч Систъм" ще проработи някой ден -  в проекта вече са вкарани много средства, а поради факта, че много хора се изхранват от него, вероятно нито един политик няма да преустанови работата по ракетата. Очакванията са дебютният полет на "Спейс Лонч Систъм" да е факт през 2021-ва година, а новите пилотирани експедиции до Луната - през 2024-та, но това надали ще стане в срок - ракетата използва стари технологии и наследява недостатъците на космическите совалки. 

Ако изключим "Фолкън Хеви" и "Спейс Лонч Систъм", защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Даже и последните биха могли да станат в близко бъдеще излишни - с миниатюризацията на спътниковите технологии вече се появиха специализирани ракети за микроспътници като "Електрон" (която през 2018-та година бе въведена в експлоатация). Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи.

Днес някои частни предприемачи като Илон Мъск проявяват известен интерес към свръхтежките ракети. Понастоящем СпейсЕкс проектира такава ракета на име "Супер Хеви", която ще е в състояние да изпраща отвъд пределите на околоземна орбита, до Луната и Марс, космически кораб на име "Старшип". Дали обаче тази концепция ще намери своето приложение на пазара? Мъск вярва, че това ще е така - "Старшип", освен че се очертава да е драстично по-евтин поради факта, че ще е възвръщаем кораб, може да заеме важна ниша и в областта на авиацията, осигурявайки пътнически свръхзвукови полети от един континент до друг за изключително кратко време - само за няколко минути! Точно така - идеята е "Старшип", освен да лети до Луната и Марс, да извършва кратки "подскачания" до космоса по суборбитална траектория, преминавайки от една точка на Земята до друга и така превозвайки хора. Дали обаче идеята ще проработи, остава да видим. 

3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната

Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността.

В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, половин век по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила.

Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите две десетилетия Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в безпилотен режим.

Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо".

Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече средства.

4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове.

По тази точка вече е писано в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително".

През последните няколко години станахме свидетели на някои големи постижения, които биха могли да доведат до революция в пилотираната космонавтика. Едното беше появата на частните възвръщеми ракети - суборбиталната "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и орбиталната "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Другото бе началото на полетите на новите частни космически кораби - "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг. Изпитателните безпилотни полети на СпейсЕкс завършиха с категоричен успех, а тези на Боинг - с известни аномалии, но в нито един от случаите не се стигна до катастрофа. Ако тези проекти бяха създавани през 60-те години, непременно щеше да станем свидетели на първите пилотирани мисии съвсем в началото на полетните тестове на "Крю Драгън" и "Старлайнър". Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали още от самото начало с хора на борда, а не в безпилотен режим! Какво се случи в последните години? НАСА поиска СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да одобри ракетата за пилотирани мисии. Кому бе нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс.

5. Променливият икономически и политически климат не е благоприятен да се влагат средства в космическите програми поетапно

Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции.

Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама, който предлага човек да полети до астероид. Накрая на власт се озовава Тръмп, който праща астероидните планове на Обама в коша и Луната се връща на дневен ред. 

В Русия положението никак не е розово. В началото на миналото десетилетие властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това в началото изглеждаше реалистично. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок в периода до 2035-та година. 

Китай има своите дългосрочни планове за изпращането на човек до Луната в периода между 2030-та и 2035-та година, но това ще стане само след като страната построи голяма модулна станция в ниска околоземна орбита и добие опит с дългосрочни пилотирани мисии. Първоначално станцията трябваше да бъде построена през 2018-та година, но поради катастрофата на тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" през 2017-та повечето от амбициозните планове на Китай бяха поставени на пауза. В края на 2019-та година ракетата се върна в експлоатация, но ще мине още известно време, преди космонавтиката на страната да се възстанови и да започне конструкцията на станцията. 

6. Днес международната космическа общност е твърде фокусирана върху Международната космическа станция

Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е Международната космическа станция. Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в Международната космическа станция, руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии.  Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси.

През 2011 година Международната космическа станция беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно, доведе до удължаване на експлоатацията й до 2024-та година. Почти са финализирани преговорите до следващото удължаване за 2028-ма година, а може и то да не е последното.

7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната

Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността ѝ има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти.

Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3.

Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство.

Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии.

https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

Пилотиран космически кораб Крю Драгън ще изведе туристи във висока орбита на 1 000 километра над Земята!

На снимката: мишената за скачване "Аджена", заснета от екипажа на "Джемини 10" по време на мисията във висока орбита през 1966-та година. Photo credit : NASA

19 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Прекалено дълго време отмина, откакто астронавти летяха по-надалече от пределите на ниската околоземна орбита. След приключването на експедицията до Луната "Аполо 17" през 1972-ра, руските космически кораби "Союз" и американските совалки са летяли само на височина около 400-500, максимум 600 километра (когато са провеждани обслужващите мисии до телескопа "Хъбъл"). И докато НАСА подготвя следващите пилотирани мисии до Луната посредством кораба "Орион" през 2024-та година, а СпейсЕкс конструира "Старшип" за експедиции до Марс, изглежда, че първото голямо постижение за пилотираната космонавтика през 21-ви век ще стане посредством вече съществуващ кораб - "Крю Драгън". Мисията, включваща изпращането на туристи във високите предели на околоземната орбита, ще бъде изстреляна през втората половина на 2021-ва или през първата половина на 2022-ра.

Инициативата е организирана от частната компания Спейс Адвенчърс, която в периода между 2001-ва и 2009-та изпрати в орбита първите космически туристи Денис Тито, Марк Шатълуърт, Грегъри Олсън, Анушен Ансари, Чарлз Симони, Ричард Гариът и Ги Лалиберте. Всички тези туристи летяха благодарение на споразумение между Спейс Адвенчърс и Русия. Сега компанията е подписала договор със СпейсЕкс за изстрелването на четирима частни астронавти на мисия, която няма да включва полет до Международната космическа станция.

В случай че има заинтересовани страни, космическият кораб "Крю Драгън" ще полети на височина поне два пъти по-голяма от тази на МКС. Според Том Шели, президентът на Спейс Адвенчърс, целта на кораба е да се отдалечи на разстояние 1 000 километра от Земята. Мисията ще е много сходна с тази на височинните експедиции от програмата на НАСА "Джемини" - например през 1966-та година корабът "Джемини 11" постигна рекорд за пилотирана мисия в околоземна орбита от 1 374 километра. 

Но уви, такива мисии са също в далечната история на космонавтиката. Време е за промяна! 

Тъй като става въпрос за мисия от четирима души-туристи, а това е капацитетът на "Крю Драгън", изглежда, че корабът ще бъде изстрелян без пилот на борда. Т.е. туристите ще зависят само от автоматиката на "Крю Драгън", а СпейсЕкс винаги са твърдяли, че корабът е напълно автономен. 

Ще видим дали идеята на Спейс Адвенчърс ще се реализира - за съжаление последният полет на компанията бе през далечната 2009-та година. През 2015-та фирмата трябваше да изстреля певицата Сара Брайтман в космоса, но само няколко месеца преди изстрелването тя се отказа. По официална информация това се е случило поради "семейни причини", но според неофициалните слухове е имало притеснение относно надеждността на космическите кораби "Союз" - а същата тази година катастрофира един от "Прогрес"-ите.

Според прес-съобщението, публикувано на уебсайта на Спейс Адвенчърс, договорът със СпейсЕкс "надгражда на успеха на "Крю Драгън" по време на първата му демонстрационна мисия до МКС през 2019-та година и скорошният успешен тест на спасителната му система". Безспорно успехите на СпейсЕкс и "Крю Драгън" са повлияли на решението височинната мисия да бъде реализирана именно с този кораб! 

За повече информация: Спейс Адвенчърс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3199-2020-crew-dragon-high-altitude-mission-announced

Успех: Европейската ракета Ариана 5 излетя успешно за втори път през 2020-та

19 февруари 2020 г. 08:05 ч. Втората мисия на европейската космическа ракета "Ариана 5" за 2020-та завърши с успех! Ракетата излетя днес в 00:18 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Около 31 минути след началото на полета в космоса бяха изведени два космически спътника: JCSAT-17, собственост на SKY Perfect JSAT Corporation, и Geo-Kompsat-2B на Корейския аерокосмически изследователски институт. Първият е комуникационен спътник и ще обслужва Япония, а вторият има за цел мониторинг на океаните и околната среда.

За повече информация: ЕКА

Запис от изстрелването тази нощ. Photo credit : Arianespace

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3198-2020-second-ariane-5-launch-success

Блу Ориджин започва доставката на ракетни двигатели BE-4 през май

18 февруари 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти февруари американската космическа компания Блу Ориджин откри официално фабриката за ракетни двигатели в Хънтсвил. С това започна масовото производство на двигателите "BE-4" и "BE-3U". Те ще се използват на ракетите на Блу Ориджин "Ню Глен", както и на новите ракети "Вулкан" на Юнайтед лонч алайънс, които ще заменят "Атлас". Именно "Атлас"-ите са тези ракети, които използват произведени в Русия двигатели "РД-180".

Според информация от изпълнителния директор Боб Смит, първите два двигателя, които са в готовност за полет, ще бъдат доставени за Юнайтед лонч алайънс през месец май. 

И докато тази чудесна новина бе съобщена вчера, руснаците излязоха със свое комично становище, че Щатите няма да намерят алтернатива на безаналоговите им двигатели "РД-180" поне до 2030-та година. Това е поредното игнориране на реалността. Макар че "РД-180" вероятно ще продължат да бъдат купувани, поне докато има интерес от компании като Нортроп Груман (работеща с ракетата "Антарес"), началото на производството на "BE-4" опровергава това. Отделен е въпросът, че американската компания СпейсЕкс е създала двигателите "Мерлин" и "Раптор", като "Мерлин" се използват на ракетите "Фолкън 9" от години. И когато през тази година астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излетят до Международната космическа станция на борда на "Крю Драгън", това ще стане посредством изцяло американски ракети с американски ракетни двигатели. 

Но очевидно пренебрежението и омразата към Мъск в някои среди си имат своите корени... 

Кадър от огнево изпитание на двигател BE-4. Photo credit : Blue Origin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3197-2020-be-4-begins-delivery-may

Марсоходът на НАСА Кюриосити отново издълба скала и взе проби за анализ

17 февруари 2020 г. 08:04 ч. Американският марсоход "Кюриосити" отново дълбае скалите на Марс с цел взимането на проби за анализ! Съгласно публикуваната от НАСА информация, дълбаенето на скалата Хътън в началото на февруари е завършило успешно, а учените са започнали обработката на пробите. Първоначалният минералогичен анализ посредством прибора CheMin е приключил благополучно и сега екипът на SAM е пристъпил към подготовката за следващото изследване. Това ще стане като събраният материал бъде нагрят в специална фурна, за да се отделят газове - водни пари, въглероден диоксид, молекулярен кислород, серни съединения и други. Газовете ще бъдат подадени за изучаване към масспектрометър.

За повече информация: НАСА

Тази снимка бе заснета от "Кюриосити" на 7-ми февруари и показва последния скален отвор, издълбан с цел взимането на проби и тяхното изучаване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3195-2020-02-17-09-15-43

Корабът Крю Драгън пристигна на стартовата площадка за първата му пилотирана мисия до МКС

На снимката: техници работят по пилотирания космически кораб "Крю Драгън" след пристигането му на стартовия комплекс. Photo credit : SpaceX 

17 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. След дълго чакане, моментът най-сетне дойде: започна подготовката по изстрелването на първата пилотирана орбитална мисия на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. Началото на тази подготовка настъпи на 13-ти февруари, когато първият космически кораб на СпейсЕкс за пилотирана мисия "Крю Драгън" пристигна на космодрума. 

До благоприятното развитие се стигна след като СпейсЕкс бе първата компания, която изпълни всичките си изискуеми безпилотни полетни тестове. Последният от тези полети бе осъществен на 19-ти януари тази година, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Сега пътят към първия пилотиран орбитален полет на САЩ след края на совалките е открит. НАСА и СпейсЕкс са се съгласили работната дата за изстрелването да е 7-ми май, като в зависимост от протичането на подготовката то може да е факт по-рано или по-късно. 

Съгласно официалната публикация на уебсайта на НАСА става ясно, че СпейсЕкс, а не Боинг ще е първата компания, която ще изпрати хора към Международната космическа станция. През 2019-та година Боинг също изпълни двата изискуеми безпилотни полета, но макар че те завършиха безаварийно и "Старлайнър" и двата пъти се прибра безопасно на Земята, успехът не бе стопроцентов. Скачването с МКС бе провалено, а последващият анализ откри множество проблеми със софтуера. Понастоящем специална комисия разследва причините защо софтуерните бъгове не са открити при наземните изпитания, а ръководствата на НАСА и Боинг умуват дали ще се наложи да се повтаря безпилотната мисия с роботизирано скачване до МКС, или следващият старт на "Старлайнър" ще е пилотиран. 

Що се касае до СпейсЕкс, пред тази компания такива дилеми няма - безпилотните полети завършиха със стопроцентова успеваемост. НАСА ни информира, че сега след като първият пилотиран "Крю Драгън" се намира на стартовия комплекс, той ще бъде подложен на окончателни тестове в специалното съоръжение на базата Кейп Канаверал, след което ще бъде прикачен към ракета "Фолкън 9" и изстрелян в космоса. Към МКС ще се отправят астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен.

Засега всичко по подготовката изглежда да протича по план - днес СпейсЕкс ни съобщи, че "Крю Драгън" е вече издържал акустичните изпитания. Американската космическа агенция НАСА е отново в готовност за пилотирани космически полети! 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3194-2020-crew-dragon-arrives-launch-site

Следващата бюджетна планетарна мисия на НАСА: До Венера, Йо или Тритон!

14 февруари 2020 г. 08:05 ч. НАСА подбра четири концепции за потенциални роботизирани междупланетни мисии в рамките на бюджетната програма "Дискавъри". След като бъдат анализирани щателно, от тази подборка ще бъдат одобрени максимум две експедиции. 

Ето кои са подбраните концепции: 

1. Мисия "Давинчи+" до Венера. Ако НАСА се спре на тази идея, към най-близката до нас планета ще бъдат изпратени орбитален и спускаем апарат. Последната мисия на САЩ до Венера със спускаеми апарати е реализирана през далечната 1978 година - "Пайъниър Винъс" - тогава в атмосферата навлизат общо 4 американски десантни сонди, от които една достига до самата повърхност и работи в продължение на повече от час. За съжаление този американски спускаем апарат не е оборудван с камери, за разлика от съветските сонди по това време, така че извършва само някои измервания без да заснема снимки. Спускаемият апарат на "Давинчи+" обаче ще има камера.

2. Мисия "Айво". Ако НАСА реши да избере тази амбициозна експедиция, към Юпитер ще бъде изпратен апарат, който ще прави близки облитания на вулканичната луна Йо. Възможно е "Айво" да разгадае дали под повърхността на Йо има океан от течна магма.

3. Мисия "Трайдент". Ако НАСА я одобри, предстои полет до Нептун и неговия спътник Тритон. Мисията е съвсем простичка и ще включва едно-единствено облитане на Тритон, в рамките на което трябва да се разузнае дали под повърхността му има воден океан. 

4. Мисия "Веритас" - още една концепция за мисия до Венера и ако тя бъде одобрена от НАСА, към планетата ще излети мощен орбитален апарат, оборудван с радар за изготвянето на подробна топографска карта. 

Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" е заснела тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3192-2020-nasa-downselects-discovery-missions

Най-сетне: пилотираният космически кораб Юнити пристигна на космодрума Спейспорт Америка

На снимката: самолетът-носител "Ийв" с прикачения към него кораб "Юнити" пристига на космодрума Спейспорт Америка. Photo credit : Virgin Galactic

14 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Измина почти цяла една година, откакто космическият кораб на Върджин Галактик "Юнити" за последен път летя и изведе в космоса по суборбитална траектория трима души. Вчера "Юнити" се отправи отново към небесата, но този път не към космическите висини - а към космодрума Спейпорт Америка, намиращ се на територията на щата Ню Мексико. С това бе завършен важен етап от преместването на Върджин Галактик на мястото, където ще провежда туристически космически полети. 

Вчерашният полет на "Юнити", дори и да имаше за главна цел неговото преместване, все пак бе тълкуван като изпитателен полет. Това бе най-дългият полет на кораба - доста по-продължителен, отколкото бяха реалните му космически мисии през декември 2018-та и февруари 2019-та. В рамките на три часа инженерите проверяваха какво е поведението на "Юнити" при ниски температури. Пилоти на кораба бяха Никола (Стик) Песил и Дейв (Мак) Маккей. Песил е бивш летец-изпитател на италианските военновъздушни сили и това бе първият му полет с "Юнити". Самолетът-носител "Ийв" бе управляван от пилотите Майк Масучи и Фредерик Стъркоу.

След пристигането на "Юнити" на територията на Спейспорт Америка завърши и този дебютен от новата серия тестови полети. Тази серия се очертава да е продължителна и цели адаптирането на екипа на Върджин Галактик към новите работни условия в Ню Мексико. "Юнити" първоначално ще лети в прикачен режим към "Ийв", след което ще започнат полети с отделянето му от самолета-носител. Накрая ще има отново ракетни и космически мисии. Важна цел е също така да бъде изпитана новата туристическа кабина на космическия кораб, за да се направи оценка какво би било преживяването на хората, които ще излитат в космоса срещу заплащане. 

Но може би най-същественото от вчерашното събитие бе фактът, че на космодрума Спейспорт Америка най-накрая има пилотиран космически кораб, който е в състояние да лети в космоса и дори го е правил два пъти. С това очакванията на жителите на Ню Мексико би следвало да бъдат оправдани, тъй като строежът на космодрума бе финансиран с над $220 милиона долара държавни пари, събирани посредством увеличаването на данъците им. Спейспорт Америка бе завършен през 2011-та година, но поради липсата на космически кораби ролята на космодрума бе сведена до тази на скъпоструваща и пустееща туристическа атракция. Американският писател Джак Мърфи направи знаменателно изказване по време на неговото посещение на мястото през 2017-та година: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат".

Кому е нужен космодрум без космически кораби? От вчера това се промени за Спейспорт Америка - и се надяваме в съвсем близко бъдеще съоръжението най-накрая да се използва целево - да посреща реални туристи, които да се качват на "Юнити" и да се отправят към космоса. А междувременно голяма част от екипите на Върджин Галактик продължават да се трудят в Мохаве. Там се строят два нови космически кораба - единият е почти изцяло завършен, другият е на 50%. Очакванията са скоро в САЩ да има цяла флотилия от частни суборбитални кораби. 

За повече информация: Върджин Галактик

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3191-2020-unity-arrives-spaceport-america

СпейсЕкс нае на работа бившия шеф на НАСА Бил Герстенмайер!

Бил Герстенмайер. Photo credits : NASA/Bill Ingalls

11 февруари 2020 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Това е вероятно една от най-важните новини за СпейсЕкс през 2020-та година, ако не и най-важната - защото маркира повратна точка в пилотираната космонавтика на САЩ. Компанията на Илон Мъск назначи на работа Уилиам (Бил) Герстенмайер - бивш шеф на отдела на НАСА за пилотирани мисии, заемал длъжността в продължение на 14 години, с десетилетен стаж в космическия сектор и един от утвърдените специалисти в цял свят щом се касае за пилотирани космически полети! 

Новината бе съобщена от журналиста от CNBC Майкъл Шийтс. Ерик Бъргър от Арс Текника ни разкрива в Туитър защо назначението е от такава изключителна важност.

Бил Герстенмайер е човекът, който буквално спаси СпейсЕкс от фалит. Това се случи през декември 2008-ма година, когато компанията най-накрая бе провела успешен тестов полет на ракетата "Фолкън 1", но след трите предходни поредни провала бе изразходила всички средства. Герстенмайер връчи договор на Мъск за изпълняването на товарни мисии до Международната космическа станция и днес СпейсЕкс е утвърден превозвач на провизии, а корабите "Драгън" летят редовно.

През 2014-та година Герстенмайер успя да се пребори за това НАСА да даде пари на два разработчика на пилотирани космически полети - Боинг и СпейсЕкс. Тогава имаше огромен натикс от Боинг и бяха впрегнати всички лобита за да може старата корпорация да получи цялата сума пари. Герстенмайер беше човекът, който каза "не" - и така спаси пилотираната космонавтика на САЩ, защото през януари т.г. СпейсЕкс успя да завърши всички изискуеми тестови полети на кораба "Крю Драгън" без аварии, докато "Старлайнър" се сблъска с множество софтуерни проблеми по време на първата му мисия през декември. 

Не на последно място - Герстенмайер е редовен говорител в Конгреса на САЩ и експертизата му винаги се взима под внимание. Замислете се: Боинг разработва свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" за пилотирани полети до Луната. СпейсЕкс вече създаде свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", която е в експлоатация, и сега работи по още по-мощната ракета "Старшип". Назначаването на Герстенмайер може да започне да обръща везните, когато се стигне до преразпределянето на държавни средства за свръхтежки ракети и пилотирани мисии до Луната и Марс. Досега почти всички битки в тази област бяха печелени от Боинг. 

Безспорно се задават много, много вълнуващи времена в САЩ. Ще следим с интерес какво се случва! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3190-2020-spacex-gersternmaier

НАСА и СпейсЕкс определиха работна дата за първата си пилотирана мисия до МКС!

Пилотираният космически кораб "Крю Драгън". Credit : SpaceX 

11 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Докато положението около Боинг продължава да е неясно покрай софтуерните проблеми, в САЩ пилотиран космически кораб вече има - и това е "Крю Драгън" на СпейсЕкс, който през януари завърши всички изискуеми безпилотни тестови полети и е в готовност да превозва хора! НАСА и СпейсЕкс определиха работна дата, когато да очакваме дебютната пилотирана експедиция. 

Според журналиста Ерик Бъргър, който оповести информацията в Туитър, датата е 7-ми май. Обаче имайте предвид, че това е само първоначална работна дата и може да бъде изместена по-рано или по-късно в зависимост от причини, които не са свързани със състоянието на хардуера. Така първият пилотиран полет на "Крю Драгън" може да стане факт в края на април или по-късно през май. 

Едно решение, което все още не е взето, е също така каква ще е продължителността на експедицията. Според първоначалните планове този пилотиран дебют трябваше да е не повече от две седмици. Но очевидно НАСА обмислят по-дълъг престой на астронавтите - особено с оглед на факта, че от месец април нататък на американския сегмент на Международната космическа станция ще има само един астронавт, доставен посредством руски кораб "Союз". Със сигурност от американската космическа агенция ще желаят да оптимизират времето, за да може в орбита да има колкото се може повече хора. 

Напомням на читателите, че първите астронавти, които ще полетят до МКС на борда на нов американски кораб, са Боб Бенкен и Дъг Хърли. И двамата са ветерани с по два полета на космически совалки. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3189-2020-crew-dragon-first-working-data

Накъде отива Роскосмос?

На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls

10 февруари 2020 г. 17:35 ч.

Светослав Александров. Роскосмос е на кръстопът, пише основателят на проекта "Открит космос" и космически анализатор Виталий Егоров. Ето материала, представен от Егоров и преведен на български: 

И така, Роскосмос е на кръстопът. От една страна държавата не обещава да повиши финансирането на космическия отрасъл. От друга страна предишните чуждестранни клиенти си тръгват - американските астронавти се готвят да се преместят в собствените си кораби, комерсиалните клиенти вече се прехвърлиха от руската ракета "Протон" на американската "Фолкън 9", заместителят на руския двигател "РД-180" е вече в етап на изпитания, французите подготвят за изстрелване "Ариана 6" - ракетата-конкурент на "Союз-СТ". Последният голям договор със спътниковия оператор УанУеб едва сега навлиза в активната си фаза, а самият клиент изпитва проблеми с доверието на инвеститорите и отлага насрочените изстрелвания. На фона на всичко това се натрупват политически фактори - например забраната на Пентагона за изстрелването на комерсиални спътници на руски ракети.

Всеки, който оценява трезво състоянието на нашия космически отрасъл, разбира, че ситуацията се променя кардинално. Все още можете да иронизирате авариите на американските кораби, но времето, което остава за шеги, е малко. Сметката вече не е за години, а за месеци. Ако се запази текущото ниво на държавно финансиране, нашата космонавтика е застрашена от бавен разпад, загуба на компетенция и също така преход - от производство към решаването на земни задачи. 

Роскосмос се опитва да спаси положението, като ще изстрелва "туристи" от Турция и ОАЕ. Усърдието на ръководителя Дмитрий Рогозин относно предлагането на тази услуга на международната сцена заслужава уважение, но тези успехи не са способни да покрият дори една четвърт от финансовата черна дупка след като американците ни напуснат.

Единственото реално спасение, което Роскосмос вижда за себе си, е многократно увеличение на държавното финансиране. Нашата космонавтика се нуждае от 1.5 пъти повече средства, за да може да си стои на краката и да си отдъхва от постоянните реорганизации и оптимизации - и това е просто за да изпълни федералната космическа програма до 2024-та година, която включва справянето с дълговете на ГКНПЦ "Хруничев", завършването на руския сегмент на МКС, изстрелването на три апарата до Луната и привършването на полетните изпитания на ракетите "Ангара". А за да може изобщо да започне някакво развитие, са нужни два пъти повече пари - за да се направи нов космически кораб, ново семейство ракети, да се дострои Восточний, да започне оборудването на спътниците с руски електронни компоненти и да се пристъпи към нов етап от фундаментални научни изследвания със съвременни задачи - не просто тези, които датират още от 80-те и 90-те години. Но всичко това е в мечтите на представителите на нашата космическа индустрия - там се намират и тези мечти за възраждането на "Буран", обитаема база на Луната и полет до Марс.

Държавата не разполага с пари за реализацията на тези мечти, защото и в другите ведомства също има мечтатели. Космонавтиката на Русия не може да расте по-бързо от икономиката, ако не се стигне до нещо радикално ново и важно не само за Роскосмос, но и за цялата страна. През последните години бяха инициирани цели три мащабни проекта в Роскосмос: пилотирана лунна програма, глобална мрежа за нискоорбитален спътников интернет "Ефир" и многофункционална спътникова система "Сфера".

Относно тежестта на лунната програма и "Ефир"

Относно лунния държавен договор, Рогозин почти повярва в теорията на лунния заговор - така се появи надеждата да се озове първи на Луната. Даже поздравът по случай 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната от името на Роскосмос бе написано на такъв език, че бе непонятно дали това се отнася за полет до Луната или за фалшификация в Холивуд. Само че президентът Владимир Путин неколкократно заяви публично, че не се съмнява в реалността на програмата "Аполо". Наскоро предварителният проект за свръхтежката ракета бе отново преустановен заради недостатъчна обосновка. Съгласно някои оценки, лунната програма ще струва на Русия между 0.7 и 1.5 трилиона рубли, което означава увеличение на бюджета на Роскосмос 1.5-2 пъти. Значението на програмата в представата на Роскосмос е само едно - да се натирят носовете на американците.

Проектът "Ефир", мрежа от няколкостотин спътника за предоставянето на интернет връзка по целия свят, бе оповестен още по време на предишното ръководство на Роскосмос. За неговата разработка и изстрелвания Роскосмос предложи да бъде привлечено активно извънбюджетно финансиране. В началото бе предложена сума от 300 милиарда рубли. После тя нарасна, но инвеститори не се намериха. Икономическите перспективи на проекта са илюзорни с всеки изминал ден: конкуриращата система на СпейсЕкс е вече в етап на масово производство на спътници и от тях 240 са изстреляни. Вторият конкурент УанУеб проведе първите си полетни изпитания на спътниците и през февруари бяха изстреляни 34 от тях. В етап на разработка са проекти на Амазон, Самсунг и други желаещи, които са много по-успешни от Роскосмос в изкуството да предлагат стоки и услуги на глобалния пазар. По план "Ефир" трябва да се превърне в глобална услуга и да генерира доходи от чуждестранни инвеститори, но възможностите на Роскосмос да продаде услугата не се увенчаха с успех и нито един от инвеститорите не повярва, че ще има милиони ползватели. 

Проектът "Сфера" е дори по-ефимерен от "Ефир", макар и да има повече материално изражение, тъй като Роскосмос го счита за първия етап от изстрелването на всички съществуващи невоенни спътници. Съдейки по описанията, над 5000 спътника "Сфера" ще трябва да правят всичко наведнъж: да снимат Земята, да разпространяват интернет, да изпращат навигационни сигнали като ГЛОНАСС и т.н. Фактически "Сфера" е програма за обновяване на руската спътникова групировка за граждански цели и преход на спътниковия отрасъл към ново технологично ниво. Но опитът тя да се представи като унифицирана система, която ще доведе до големи ползи за държавата, е профанен. За всяка задача - снимки на Земята, предаване на данни, навигации е нужен отделен апарат, отделен наклон, отделна височина на орбитата, отделна програма на полетите. Уеднаквяването на тези задачи е невъзможно. 

Газпром се надява да участва в проекта "Сфера", но не като инвеститор, а като подрядчик - изготвител на безпрецедентно голямо количество спътници от системата за предаване на данни "Маратон". Странно е, че Роскосмос се съгласява към такъв отлив на съществена част от потенциалния финансов пай. Роскосмос се опитва да заинтересува Китай с проекта "Сфера", но реално погледнато нашата космонавтика не може да предложи нищо на източния ни съсед. Китайците почти ни догониха в сферата на ракетните технологии, а по отношение на микроелектрониката отдавна са ни задминали.

"Сфера" се оценява от порядъка на 1 трилион или повече рубли. Перспективите на проекта са мрачни, дори и да са по-реални от полетите до Луната. Във всеки случай Роскосмос ще се принуди да обнови спътниковите си групировки съгласно предходната програма и сериозно количество пари ще бъдат осигурени, дори и да не се използва названието "Сфера". Главният проблем със "Сфера" е същият като лунната програма - не е ясно защо Русия се нуждае от това. В презентациите си Роскосмос се позовава на "мултипликативния ефект в развитието на новите технологии и икономиката на Руската Федерация", но не може да обясни на прост език по какъв начин този проект ще реши текущите икономически и социални проблеми на страната.

Какво ще избере Роскосмос?

Прост отговор няма и няма да има, но по моя гледна точка е хубаво да се поучим от собствената си история. Предишната мащабна свръхзадача на нашата космонавтика бе програмата "Енергия-Буран". Космическата совалка си свърши работата - показа на американците, че руснаците могат да правят същото, което и те. Но от практическа гледна точка системата се оказа съвършено безполезна - СССР можеше да изстрелва товари и хора даже без космически совалки. "Енергия-Буран" се разпадна както и СССР, но това, което остана, може да се нарече като полуфабрикат или запас. Полуфабрикатът на "Енергия" стана руско-украинския-американски проект "Морски старт", украинската ракета "Зенит" и самолета "Мрия". Запасът намери израз и в съвременната гордост на Роскосмос - двигателите "РД-180" и "РД-171". Ракетата "Ангара" може да се счита за внучка на "Енергия". Запасът на "Енергия" и "Зенит" сега се преобразува в бъдеща свръхтежка лунна ракета. Тоест безполезният към момента на създаването му проект стана полезен в бъдещето и кърмеше следващото поколение ракетостроители в продължение на три десетилетия. Но много усилия бяха в буквалния смисъл "зарити в пясъка". Изпитателните съоръжения в Подмосковието са превърнати в склад, а стартовият комплекс на Байконур в най-добрия случай ще се превърне в музеен експонат. В най-лошия ще бъде оставен за скрап.

На базата на опита от "Енергия-Буран" Роскосмос ще трябва да измисли проект, който не просто ще запуши финансовите пробойни и ще позволи на сегашните директори да останат на постовете си до пенсия. Нашата космонавтика има нужда от проект, който ще стане база за развитие на следващия половин век. Главните проблеми на отрасъла са недостатъчното използване на съоръженията (хората и заводите могат да бъдат два пъти повече, но има държавна поръчка само за първата половина, значи трябва да има преобразуване - на газопроводите, трамваите, пивозаводите), зависимостта от съветските технологии (нямаме средства да започнем от нулата, тъй като старото още работи и е по-евтино), зависимостта от чуждестранна електроника (космонавтиката се явява твърде малък потребител, за да може наш производител да създаде изцяло нови и модерни елементи за нея), кадровите проблеми поради отсъствието на видимо развитие, слаби кариерни перспективи, лошо заплащане, катастрофална бюрокрация и цялостна регулация на индустрията.

Именно тези проблеми трябва да бъдат решени от новия свръхпроект и по мое мнение най-близо до тази цел е "Сфера". Но проектът трябва да изпълнява и по-важни държавни функции, които да покажат на Кремъл реалната потребност да се дадат пари за него. Роскосмос, в опита си да се представи като лидер на световната космонавтика, изпада в логически капан - ако всичко изглежда толкова добре, защо изобщо просите пари? Ако бъдат признати проблемите, както и убедително решение за тях, разбирате, ще има преместване от сегашната опорна орбита. 

Прочетете целия материал на руски език: Pikabu.ru

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3188-2020-kuda-letit-roscosmos

УСПЕХ: Американската ракета Атлас 5 изстреля към Слънцето мисията на ЕКА и НАСА Солар Орбитър!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA

10 февруари 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Първото междупланетно изстрелване за 2020-та година е вече факт! Тази сутрин в 06:03 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя американската космическа ракета "Атлас 5. Близо 53 минути след началото на полета, както беше планирано, от горната степен на носителя се отдели мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА "Солар Орбитър". Наземните екипи потвърдиха, че космическият апарат е комуникативен и е в добро техническо състояние. 

"Като човеци ние винаги сме били наясно с това колко е важно Слънцето за живота на Земята, наблюдавали сме го и сме го изучавали как то работи в детайли, но също така отдавна знаем как притежава потенциала да наруши ежедневния живот, ако попаднем в огневия обсег на могъща слънчева буря", съобщава Гюнтер Хасингер, директорът на научния отдел на ЕКА. "Към края на нашата мисия "Солар Орбитър" ние ще знаем много повече от преди за скритите сили, отговорни за променливото поведение на Слънцето и влиянието му върху нашата планета". 

През следващите три месеца екипите ще проверят 10-те научни инструмента, за да се убедят, че те работят според очакванията. Ще отнеме на "Солар Орбитър" около две години, за да достигне своята основна научна орбита.

Но и по време на пътуването, което ще продължи до ноември 2021-та, приборите ще събират ценни данни за околностите около космическия апарат. Ще бъдат проведени две облитания около Венера през декември 2020-та и август 2021-ва и едно около Земята през ноември 2021-ва. Първото голямо сближение със Слънцето е планирано за 2022-ра, когато "Солар Орбитър" ще мине на една трета разстояние в сравнение с разстоянието Земя-Слънце. Периодично космическият апарат ще продължи да използва гравитационното поле на Венера, за да се сближава още повече със звездата ни - както и да се отдели от равнината, в която обикалят планетите на Слънчевата система, за да навлезе в полярна околослънчева орбита. 

Космическите апарати, изстреляни от земната повърхност, обикновено остават в тази равнина, което означава, че ние нямаме изглед към слънчевите полюси. "Солар Орбитър" е първият космически апарат, който ще заснеме полярните области на Слънцето! 

До този момент е имало само една друга роботизирана експедиция, която е успявала да влезне в полярна орбита около звездата ни. Това е съвместната мисия между САЩ и ЕКА "Юлисис". Тя е прелитала над полюсите на Слънцето през 90-те години, но на далечно разстояние. И освен това е нямала камери.

През изминалите десетилетия космическите мисии на САЩ, Европейската космическа агенция и Япония доведоха до революция в изучаването на астероидите, кометите и далечните планети. Но по всичко изглежда, че 20-те години на 21-ви век ще бъдат решаващи за проучванията на нашето собствено Слънце - стига, разбира се, изстреляната през 2018-та година американска мисия "Паркър" и новата експедиция "Солар Орбитър" да бъдат реализирани без съществени проблеми. 

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3187-2020-solar-orbiter-lifts-off

АВАРИЯ: Иранската ракета Симорг не успя да изведе в орбита спътника Зафар

На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която бе използвана за извеждането на спътника "Зафар" тази вечер (очевидно неуспешно). Photo : MelliunIran

9 февруари 2020 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Днес Иран изстреля ракетата "Симорг", която трябваше да изведе в космоса изкуствения спътник "Зафар". 

Съгласно информацията, разпространена от иранските медии, "Симорг" не е успяла да достигне нужната скорост за достигането на орбита и мисията е завършила с провал.

Напомням на читателите, че ако изстрелването беше успешно, това щеше да е първото извеждане на ирански спътник в космоса след петгодишно затишие (справка: статията на страниците на КОСМОС БГ). Напоследък всички опити на Иран завършват без желания резултат. През февруари 2019-та бяха изстреляни две ракети, но и двете не сполучиха да изпратят спътниците си в орбита. През август беше подготвена трета ракета, но тя експлодира още на стартовата площадка. Освен това по време на друг инцидент на територията на космодрума Имам Хомейни избухна пожар и трима учени загинаха.

Иранските медии оповестяват, че след днешния провал ще бъдат направени нужните оптимизации, след което ще последва нов опит. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3186-2020-iran-launch-ends-failure

Новият европейски космически телескоп Хеопс засне първата си снимка

9 февруари 2020 г. 10:20 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че новоизстреляният изследовател на извънслънчеви планети "Хеопс" е заснел успешно първата си снимка! 

Както сами виждате, снимката не е особено забележителна - но въпреки това е много важна, защото доказва, че камерите на телескопа са оцелели след сътресението по време на изстрелването. На фотографията се вижда HD 70843 - звезда, която се намира на разстояние 150 светлинни години от нас. Екипът е избрал тази звезда за тестово заснемане поради нейната яркост и локация на небето, което я прави идеална за проверката.

"Когато първите изображения на звездното поле се появиха на екрана, веднага стана ясно на всички, че имаме работещ телескоп", оповести Уили Бенц от Университета Берн в Швейцария, ръководителят на проекта.

Напомням на читателите, че изстреляната на 18-ти декември 2019 г. мисия "Хеопс" е първата мисия на ЕКА за изучаване на екзопланетите. Но вместо да търси нови планети, мисията ще изучава характеристиките на вече известните екзопланети. Така очакваме скоро да научим за първите сериозни открития, направени за планети, намиращи се извън Слънчевата система! 

Първата тестова снимка на "Хеопс". Credits : ESA/Airbus/CHEOPS Mission Consortium

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3185-2020-cheops-first-photo

В готовност за първото междупланетно изстрелване през 2020: Солар Орбитър е на стартовата площадка

На снимката: ракетата "Атлас 5" с мисията "Солар Орбитър" очаква своето изстрелване. Photo credits : ULA

9 февруари 2020 г. 09:40 ч.

Светослав Александров. Предстои първото изстрелване на космически апарат в междупланетното пространство през 2020 година! Американската ракета "Атлас 5" е на стартовата площадка и ако всичко мине според очакванията, в космоса ще бъде изведена европейско-американската мисия "Солар Орбитър", която ще се отправи към нашето Слънце. 

Изстрелването е насрочено за този понеделник, на 10-ти февруари в 06:03 ч. българско време. Времето се очертава да е благоприятно, но ако технически или метеорологичен проблем отложи полета, условията във вторник ще се влошат и ще имаме едва 20% шанс за хубаво време. 

Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на апарат към Слънцето е по-трудно, отколкото да се изстреля такъв към Плутон и отвъд Слънчевата система. Не е толкова просто да се организира слънчева мисия, колкото може би си го представяте: насочвате към Слънцето и стартирате. Земята е тази, която обикаля около нашата звезда и тя пътува със скорост около нея, възлизаща на 30 km/s. За да изпратим космически апарат извън Слънчевата система, достатъчно е да изстреляме апарат по посока на движението на Земята, и да добавим към тази скорост още допълнителни 16.67 km/s. Но единственият начин да изпратим апарат към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, обратна на движението на Земята. Това де факто представлява ретро запалване за излизане от околослънчева орбита, също както един космически кораб "Союз" би запалил двигателя си, за да излезе от орбитата на Земята и да кацне на нея.

Даже за предстоящото изстрелване на "Солар Орбитър" няма да е достатъчна мощта на ракетата-носител "Атлас 5". Ще са необходими множество гравитационни маневри посредством облитания на Земята и на Венера, за да може мисията да се отправи към Слънцето. Но задачата е дори по-сложна - екипите на Европейската космическа агенция (ЕКА) и на НАСА ще се опитат да вкарат "Солар Орбитър" в полярна околослънчева орбита. Ако всичко мине по план, ще бъдат получени първите снимки на полюсите на Слънцето! 

До този момент е имало само една друга роботизирана експедиция, която е успявала да влезне в полярна орбита около звездата ни. Това е съвместната мисия между САЩ и ЕКА "Юлисис". Тя е прелитала над полюсите на Слънцето през 90-те години, но на далечно разстояние. И освен това е нямала камери.

Мисията "Паркър", този път изцяло американска, беше изстреляна към Слънцето през 2018-та година и минава в близост до звездата ни на разстояние само от 0.04 астрономически единици. Но и "Паркър" няма камери, които да позволят заснемането на снимки от близко разстояние. Автоматичната междупланетна станция "Солар Орбитър" обаче е екипирана със специални камери, които биха позволили направата на фотографии. Те се намират навътре в космическия апарат, защитени от специален щит. Когато дойде моментът, покритието на обектива ще се разкрие за съвсем кратко време - достатъчно, за да се заснеме звездата ни. 

През изминалите десетилетия космическите мисии на САЩ, Европейската космическа агенция и Япония доведоха до революция в изучаването на астероидите, кометите и далечните планети. Но по всичко изглежда, че 20-те години на 21-ви век ще бъдат решаващи за проучванията на нашето собствено Слънце - стига, разбира се, мисиите "Паркър" и "Солар Орбитър" да бъдат реализирани без проблеми. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3184-2020-solar-orbiter-launches

НАСА е в готовност да изстреля кораба Сигнус към МКС

На снимката: американската космическа ракета "Антарес" се отправя към стартовата площадка. Photo credit : NASA

9 февруари 2020 г. 09:10 ч.

Светослав Александров. Американците са в готовност да проведат първото си космическо изстрелване до Международната космическа станция през тази година. Ракетата "Антарес" е във вертикална позиция на космодрума Уолопс и ако всичко мине наред, тя ще изведе в орбита 13-тия кораб Сигнус. 

Ако няма технически или други пречки, ракетата може да излети още през идната нощ, на 10-ти февруари в 00:39 ч. българско време. Метеоролозите дават шанс за 95% благоприятни метеорологични условия. В случай че частната компания Нортроп Груман реши да отложи полета с 24 часа, за съжаление шансът в понеделник времето да е хубаво възлиза само на 20%.

На борда на "Сигнус" пътуват повече от 3 400 килограма провизии, от които 1 040 килограма са за научни експерименти. На МКС ще бъде качена Мобилната космическа лаборатория, която ще позволи отглеждането на клетъчни и тъканни култури, както и специални генетично модифицирани бактерии E. coli, притежаващи потенциал за производство на биогорива. Експериментът OsteOmics пък ще изучава молекулярните механизми за загуба на костна маса в орбита - проблем, с който астронавтите се сблъскват по време на дългосрочни полети.

Напомням на читателите, че Нортроп Груман и СпейсЕкс са двете американски компании, които изпълняват договори за товарни полети до Международната космическа станция. Нортроп Груман изстрелва космически кораби "Сигнус", а СпейсЕкс - "Драгън". А пък двете компании за пилотирани мисии до МКС са СпейсЕкс и Боинг - но от тях в готовност за полети е само СпейсЕкс. В бъдеще към американската космическа флотилия очакваме да се присъедини и мини-совалката на компанията Сиера Невада. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3183-2020-9-feb-antares-preview

Боинг и НАСА ще проверят ред по ред програмния код на Старлайнър

На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing

8 февруари 2020 г. 00:10 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА най-накрая свика пресконференция, на която бяха обсъдени всичките проблеми с новия пилотиран космически кораб на Боинг "Старлайнър". Чудесно е, че агенцията този път не замаза положението, не омаловажи възникналите гафове по време на полета през декември и бяха дадени отговори на най-важните въпроси. Засега обаче е все още рано да се каже дали ще има повторение на безпилотната мисия на "Старлайнър" - решението зависи от резултатите на цялостното разследване. Но това, което се знае със сигурност е, че програмният код на софтуера на космическия кораб ще бъде проверен ред по ред. 

Относно неправилно настроения часовник, най-сетне беше дадено обяснение как се е стигнало до тази абсурдна ситуация. Ако софтуерът на "Старлайнър" функционираше според очакванията, той щеше да извлече информация за бордовото време през последните 4 минути преди старта. Но поради грешка в програмния код това се е случило цели 11 часа по-рано!

Вече знаете, че грешката e провалила скачването на "Старлайнър" с Международната космическа станция. Но както споделиха на днешната пресконференция - било е за добро! НАСА призна, че ако не е възникнал този проблем, нямало е да бъде направена детайлна проверка през следващите часове, която е установила втория проблем със софтуера. А този втори проблем е можел да доведе до катастрофален завършек на цялата мисия.

Изводите са ужасяващи: представете си, че по време на декемврийския полет на "Старлайнър" е имало астронавти на борда. В такъв случай, представете си, че след изстрелването астронавтите установяват, че часовникът им не е настроен правилно. Те действат абсолютно професионално и хладнокръвно, коригирайки часовника, след което наземните ръководители приемат, че всичко на борда на кораба е наред. При такъв развой на мисията вероятно не би се стигнало до щателна проверка на бордовия софтуер. Скачването с Международната космическа станция би било успешно. И буквално по време на завръщането този втори неустановен софтуерен бъг би се проявил ... и астронавтите биха загинали!

В интерес на истината НАСА и Боинг не смятат, че фаталният изход би бил категоричен. Но от компанията и агенцията са убедени, че проблемът е криел сериозна опасност за сблъскване на сервизния с командния модул скоро след тяхното разделяне. Това е щяло да доведе до увреждане на топлинния щит и... въобще до много сериозни последствия (без обаче говорителите на НАСА и Боинг да конкретизират какви биха били те)

Изводите са ясни - сега софтуерните специалисти на НАСА и Боинг ще трябва да прегледат много сериозно целия програмен код на "Старлайнър". А това е комплексен софтуер - говорим за 1 милион реда код! Според Боинг по време на декемврийската мисия са били тествани успешно около 66% от всички скриптове, но при този развой на събитията, вече всичко трябва да се провери отначало.

Едно е видно - ще отнеме доста дълго време, преди пак да видим "Старлайнър" в полет - било то в безпилотен или в пилотиран режим. Но можем само да се радваме, че истината най-после изскочи наяве. Чест прави на НАСА, че призна за всички проблеми. Изказването на администратора на агенцията Джим Брайденстайн е показателно: "Никога, никога, никога не се страхувай от истината". 

Уви, в последните минути на пресконференцията Боинг пак се опитаха да замажат положението. Когато представителят на компанията бе попитан защо медиите и данъкоплатците не са били информирани за втория софтуерен бъг, той отговори: "Ние го поправихме. Не бихте искали да говорим за нещо, което не се е случило"...

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3182-2020-starliner-preliminary-analysis