SAlexandrov

УСПЕХ: Тежкотоварната китайска ракета Лонг Марч 5 се върна в експлоатация след безпрепятствено изстрелване!

Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : China Space Program 

27 декември 2019 г. 16:15 ч.

Светослав Александров. Най-сетне! След прекъсване от две години и половина, тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" се върна в експлоатация и така китайската програма влезе отново в правилните си коловози, които ще я отведат към усвояването на околоземната орбита, Луната и Марс. Ракетата "Лонг Марч 5" е критично важна за космическата програма на Китай - със своята товароподемност от 25 тона до околоземна орбита тя е третата най-мощна ракета в света, нареждайки се директно след американските ракети "Фолкън Хеви" и "Делта 4 Хеви" с товароподемности до околоземна орбита съответно от 63 тона и 29 тона.

Първото изстрелване на "Лонг Марч 5" бе проведено на 3-ти ноември 2016-та. Множество проблеми съпътстваха обратното броене, а след излитането спътникът бе въведен в неправилна орбита. Впоследствие сателитът запали своите собствени двигатели и коригира орбиталните си параметри, след което стартът бе оповестен за успешен.

Истинската трагедия за китайската космонавтика настъпи на 2-ри юли 2017-та, когато по време на второто изстрелване един от двигателите "YF-77" на първата степен се самоизключи заради отказ на турбопомпа. Ракетата и спътникът бяха изцяло загубени. Китайските специалисти се захванаха да коригират дизайна на "YF-77", като през 2018-та година бе проведено тестово успешно запалване. Впоследствие бяха установени други дефекти, които отложиха третото изстрелване първо за януари, после за юли и след това за края на 2019-та година. 

Но усилията на китайските специалисти доведоха до успех и днес стана ясно, че те са успели да стабилизират дизайна на "Лонг Марч 5". Днешното изстрелване бе факт в 14:45 ч. българско време и спътникът "Шичжиян 20" е в правилната си орбита. Какво означава това за китайската космическа програма?

На първо място, Китай най-сетне ще може да реализира мисията си до Луната "Чанг' е 5" - това е първата възвръщаема експедиция до естествения ни спътник, откакто през 70-те години на миналия век американските астронавти от "Аполо" и съветските автоматични станции "Луна" взеха проби от лунния грунт и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. "Чанг'e 5" трябваше да лети още в края на 2017-та година, но след аварията на "Лонг Марч 5" това нямаше как да стане. Сега обаче подготовката за полет може отново да започне. 

Второ, което е и най-критично за китайската космонавтика, страната ще може да изстреля роботизираната си мисия до Марс, която се състои от спускаем апарат и марсоход. Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета - първият път бе през 2011-та година, когато китайски орбитален апарат бе прикачен към руската мисия "Фобос-Грунт". Но след провала на руснаците Китай създаде своя самостоятелна марсианска изследователска програма. Ако днешният старт на "Лонг Марч 5" не бе успешен, това щеше да означава продължително отлагане за новата роботизирана мисия и тя щеше да пропусне стартовия си прозорец през лятото на 2020-та.

Трето, най-сетне могат да започнат полетните изпитания на новия пилотиран космически кораб, който се очаква някой ден да полети до Луната. Прототип на кораба може да бъде изстрелян още през първата половина на 2020-та.

Четвърто, ще започне строежът на първата модулна орбитална станция на Китай. Основният модул "Тианхе" трябваше да бъде изстрелян през 2018-та и със забавянията на "Лонг Марч 5" това не се случи - но вече и този проект може да потръгне. 

Днес, след като "Лонг Марч 5" отново полетя успешно, мнозина си отдъхнаха и се успокоиха - по понятни причини! 

Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3116-2019-27-dec-long-march-5-returns-to-flight

УСПЕХ: Русия изстреля последната ракета с украински компютър Рокот!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos

27 декември 2019 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. В края на 2019-та за пръв път Русия ще посрещне Нова година в добро настроение - 2019-та е първата календарна година след 2003-та, в която страната няма провал на орбитална космическа ракета. 

Тук е важно да се подчертае - тази класация отчита единствено орбиталните изстрелвания и включва само стартовете на ракетите, без да се взема предвид работоспособността на космическите апарати след отделянето от горните степени на носителите. Не отчитаме и военните тестове, при които също може да има аварии - напр. "Буревестник".

Изстрелването на ракетата "Рокот" тази нощ бе проведено в 01:11 ч. българско време. Роскосмос потвърждава, че ракетата и ускорителният блок "Бриз-КМ" са сработили нормално и че спътниците "Гонец-М" са се отделили благополучно от горната степен.

Макар и успешно, изстрелването носи горчив привкус - това е последният полет на ракета "Рокот" поне в обозримо бъдеще. "Рокот" е оборудвана с украински компютър. След анексацията на Крим от Русия стана все по-трудно руските специалисти да си сътрудничат с украинските. Космическият експерт и собственик на сайта Russianspaceweb.com Анатолий Зак съобщава, че благодарение на европейците, които имаха нужда от "Рокот" за собствени спътници (напр. "Сентинел") бяха получени ограничени бройки компютри и резервни части, но руснаците нямаха как да разчитат на същото за чисто руските мисии.

Роскосмос съобщава, че понастоящем предприятието ГКНПЦ "Хруничев" създава модернизирана версия на "Рокот", при която чуждестранните компоненти трябва да бъдат заменени с чисто руски. Дали това ще се случи, предстои да видим. Новите разработки на руснаците вечно са съпъствани от големи трудности и отлагания. Не е нужно да напомням, че след два тестови полета на новите ракети "Ангара" през 2014-та все още не сме станали свидетели на третия полет. "Ангара" има тежкотоварен вариант "Ангара А-5", който трябва да замени "Протон", както и лекотоварен "Ангара А-1.2", способен да поема полети от типа на тези на "Рокот". 

И докато Русия днес се радва на безаварийна космическа 2019-та година, предстои да видим дали следващите години също няма да са безаварийни по много проста причина - липсата на нови ракети, които да летят... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3115-2019-last-rokot-successfully-launches

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 10 поредни безпроблемни полетни теста на парашутите на Крю Драгън!

Снимка от комплексно парашутно изпитание на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX

23 декември 2019 г. 22:20 ч.

Светослав Александров. Частната компания СпейсЕкс оповести, че вчера бе проведен успешно 10-тият пореден комплексен полетен тест на парашутната система на "Крю Драгън"! 

С това компанията изпълни заръката на НАСА за десет поредни благополучни летателни теста на версията "Mark 3" на парашутите - изискуемият минимум, за да могат те да бъдат одобрени за пилотирани космически мисии.

Една от най-големите спънки при разработката на новите пилотирани космически кораби на СпейсЕкс и на Боинг беше създаването на надеждни парашутни системи за тях. Парадоксално, но факт - дори и в човешката цивилизация парашутите да съществуват от столетия, а космическите кораби - едва от десетилетия, много по-лесно е да направиш нов кораб, отколкото парашути за него. Самият Илон Мъск, основателят на компанията СпейсЕкс, споменава, че в рамките на лунната програма "Аполо" през 60-те години разработката на парашутите на корабите се оказала толкова трудна задача, че се е превърнала в сериозен морален проблем за работниците.

Наистина, само месец след първия успешен полет на "Крю Драгън" до МКС през тази пролет, парашутната система се провали при едно от атмосферните им изпитания. Но Мъск не се предаде и всички усилия бяха впрегнати за преодоляването на проблема. Както напомня журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Мъск бе обещал, че до края на 2019-та година ще има десет поредни успешни комплексни полетни теста на парашутната система. 

Обещанието е изпълнено! Парашутите са готови за превоз на хора! Все по-вероятно изглежда, че първата пилотирана мисия на борда на "Крю Драгън" ще е факт през пролетта на 2020-та - стига, разбира се, и изпитанието на аварийната система да мине успешно през януари. 

Източник: СпейсЕкс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3114-2019-23-dec-parachute-testing

Отложиха полета на новата руска ракета Ангара за 2020-та

23 декември 2019 г. 19:30 ч. Днес ТАСС съобщи, че следващият полет на новата руска ракета "Ангара" няма да се състои през този месец декември, както бе оповестено по-рано, а през 2020-та година.

Точна дата на изстрелването не е обявена - казва се само, че "Ангара" ще бъде предадена от предприятието "Хруничев" през първата четвърт на 2020-та. Което означава, че до старта ни делят още поне няколко месеца...

Това е поредното отлагане на третия полет на ракета от серията "Ангара". Напомням на читателите, че "Ангара-1.2ПП" (лекотоварна) и "Ангара-А5" летяха на демонстрационни мисии за последен път през 2014-та година. "Ангара-А5" е тази ракета, която трябва да извежда в космоса и следващия пилотиран кораб на Русия "Орел" (известен доскоро като "Федерация"). 

От 2014-та насам - гробна тишина... никой не знае какво точно се случва с "Ангара". Според някои непотвърдени и неофициални слухове третият произведен модел е бил толкова дефектен, че се оказал негоден да лети... 

Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3113-2019-angara-launch-delayed

Българският принос за изучаване на астероида Бену се увеличава - Лъчезар Костов е вторият сънародник, успешно картографирал кандидат-място за спускане!

На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

23 декември 2019 г. 15:45 ч.

Светослав Александров. Броени дни след като оповестих, че съм картографирал основното място за спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, оказа се, че има още поне един българин, който е работил по едно от четирите кандидат-места. 

Това е космическият ентусиаст Лъчезар Костов. 

Лъчезар Костов споделя за себе си, че по професия е строителен инженер, който обича космоса от малък. Разказва, че помни ясно края на космическата надпревара, когато полетите към космоса рязко секнали. Помислил си, че тогава човечеството е загубило своя път. Днес Лъчезар е оптимист - по неговите думи всичко върви по-бързо от всякога. Изключително много се е развълнувал, когато СпейсЕкс приземили първата си ракета и осъзнал, че бъдещето най-сетне е дошло и е започнала нова ера в космонавтиката.

Лъчезар е картографирал около 20 снимки на астероида Бену, сред които са изображения на кандидат-мястото за кацане Сендпайпър. Въпреки че "Озирис-Рекс" вероятно няма да се спусне там (основното място е Найтингейл, а резервното - Оспрей), това е един от четирите региона, които бяха обсъждани от екипа на мисията.

Напомням на читателите, че аз (т.е. Светослав Александров, основателят на КОСМОС БГ) съм картографирал 258 фотографии, сред които присъстват такива на основното място за кацане Найтингейл. 

За повече информация относно картографирането на Бену: PSI

Прочетете предишната статия: Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби!

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3112-2019-23-dec-bulgaria-bennu

Първите космически полети на новосъздадените пилотирани кораби са тестови - и следва да се тълкуват като такива

На снимката: космическият кораб "Старлайнър" след успешното си завръщане на Земята вчера. Photo credit : NASA/Bill Ingalls

23 декември 2019 г. 10:22 ч.

Светослав Александров. Българинът разбира от всичко - най-вече от футбол, жени и политика. И от космически кораби разбира! Затова не е чудно, че мнозина се вживяха в ролята на анализатори и се изказаха от позицията си на висши разбирачи относно новите пилотирани кораби на САЩ. Разбира се, голяма част от тези разбирачи са западнофоби и са политически мотивирани да очернят всичко що иде от западния свят. 

През 2019-та година станахме свидетели на три изстрелвания на новосъздадените пилотирани кораби в тестов (безпилотен) режим. Едно беше на СпейсЕкс и две бяха на Боинг. И докато мнозина се изказват категорично за способността на САЩ да създава космически кораби, те забравят, че тези първи три полета бяха тестови. С акцент върху думичката тестови. Да постигнеш 100%-ов успех на първото или второто изстрелване на нов космически кораб е истинско чудо - защото до този момент той никога не е бил в космоса и колкото и добри да са компютърните модели, все още не разполагаш с реални данни. В този ред на мисли - единият полет на "Крю Драгън" и двата на "Старлайнър" завършиха доста прилично и бяха отчетени много постижения. В тази статия ще сравним тестовите полети на "Крю Драгън" и "Старлайнър" с предишните тестови полети на новосъздадени космически кораби. 

Да вземем например проекта "Мъркюри", в рамките на който НАСА създава първите си пилотирани космически кораби. Първият тестов полет на 21-ви август 1959-та година завършва с пълен провал, а при следващите три - на 9-ти септември, 4-ти октомври и 4-ти ноември е отчетен само частичен успех. Пълен успех е постигнат чак на петия полет, на 4-ти декември - това е мисията "Литъл Джоу 2", когато до ръба на космоса е изпратена маймуната Сам. 

Аналогична е историята на пилотираната програма на СССР "Восток". Изстрелването на "Корабл-Спутник 1" на 15-ти май 1960 е частичен успех, на 28-ми юли имаме пълен провал на мисия, която не получава официално име - тогава загиват кучетата Барс и Лисичка. И накрая на 19-ти август имаме успешна мисия, която е кръстена "Корабл-Спутник 2" с Белка и Стрелка - този път кучетата се завръщат на Земята. Четвъртият полет е отново частичен провал - "Корабл-Спутник 3", на 1-ви декември 1960-та, тогава умират кучетата Пчолка и Мушка. На 22-ри декември имаме пълен провал и чак през 1961-ва година, съответно на 9-ти и 25-ти март, са отбелязани два поредни успеха. Те проправят път към полета на Гагарин. 

Ранната разработка на корабите "Аполо" и "Союз" е трагична, защото тя е свързана с първите смъртни случаи на екипаж. На 26-ти февруари 1966-та година е изстреляна мисията "AS-201" с първия функционален кораб "Аполо" с команден и сервизен модул. Мисията е частичен успех - двигателят на сервизния модул работи само за 80 секунди поради замърсяване на горивната камера с хелий. Настъпва авария и на електрическата система, която води до загуба на контрол при навлизане в атмосферата. Следват два безпилотни успеха по-късно през 66-та, но накрая знаем какво се случва на 21-ви февруари 67-ма, по време на подготовката на мисията "AS-204" (прекръстена официално на "Аполо 1" след трагедията). Върджил "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват мъчително след пожар в капсулата. 

Всички знаем и за трагичната история на кораба "Союз 1" със смъртта на космонавта Владимир Комаров поради отказ на парашутната система на 24-ти април 1967-ма. Комаров е изстрелян с космически кораб, който не е завършил успешно безпилотната си тестова програма. Към момента на подготовката на неговия кораб инженерите се борят с над 200 проблема, но те са игнорирани от политическия елит - СССР не са изстрелвали космонавт в орбита от 65-та година, когато е полетът на "Восход 2" с Беляев и Леонов. Говори се, че Комаров е бил наясно с проблемите на неговия кораб, но не е желаел да откаже назначението на мисията, дори и с риск да не се върне на Земята - тъй като неговият дубльор е бил Гагарин. Но фактите са факти - "Союз 1" излита без предходните тестови полети да са завършили с успех - при "Космос 133" през ноември 66-та отказва системата за контрол на височината, при "Космос 140" през февруари 67-ма корабът навлиза в атмосферата под толкова стръмен ъгъл, че горещата плазма прогаря дупка в топлинния щит. 

Фактически космическият кораб "Союз" е стабилизиран чак след дългогодишна експлоатация и още една трагедия ("Союз 11", 1971-ва година). Но и при предишни полети на кораба "Союз", дори и с успешни завръщания, са били отчитани множество аномалии - например при мисията "Союз 5", когато се завръща на Земята, имаме неразделяне на сервизния модул, оплитане на парашутните върви и провал на ретроракетите. Космонавтът Волинов оцелява на косъм с няколко счупени зъба. И по-нататък има проблеми, да не забравяме, че и българският космонавт Георги Иванов се спасява по чудо след провал на бордовия двигател. Днес, когато се смеем на космическите кораби "Союз" заради неочакваните пробойни в корпуса, или когато се смущаваме поради проваленото изстрелване през октомври 2018-та, то не е защото "Союз"-ите са лоши кораби. Напротив - това са добри кораби! И след дългогодишна експлоатация от тях се ОЧАКВА да работят нормално и без засечки! И когато това не се случва, говорим за криза в космонавтиката и за спад в качеството на работа. 

Изстрелването на совалката "Колумбия" на 12-ти април 1981-ва година е паметен момент за космонавтиката - за пръв път космически кораб излита с хора на борда (астронавтите Джон Йънг и Робърт Крипън) без изобщо да е имало тестов безпилотен полет преди това. Мисията завършва успешно и астронавтите се завръщат на Земята, но са отчетени над 70 аномалии - включващи и увреждането на топлинния щит на совалката. Истинско чудо е, че Йънг и Крипън се завръщат живи - но игнорирането на проблемите със совалката не може да продължи дълго и всички знаем какво се случва в дългосрочен план... 

Как се вписват полетите на "Крю Драгън" и "Старлайнър" през 2019-та година? Както казах, това са тестови полети. За пръв път в историята на космонавтиката е предвидено изцяло нов космически кораб за пилотирани нужди да се скачва с Международната космическа станция още от първия си космически полет. Отново повтарям: за пръв път! Обикновено дебютните космически полети представляват просто изпращане на кораба в космоса, за да се провери какво е неговото поведение, за да се съберат данни и да се отчете каква е неговата работоспособност.

И фактите са следните: да, "Крю Драгън" е единственият, който лети перфектно и се скачва с МКС безпроблемно. При него е отчетена авария на капсулата едва след кацането, след допълнителни тестове (т.е. не по време на космическа мисия). Но фактите са си факти - при нито един от трите полета, проведени през 2019-та година, няма загуба на космически кораб. "Крю Драгън" каца успешно след единствената си мисия тази година. И "Старлайнър" каца успешно след двете си мисии - през ноември, когато са тествани аварийните системи, и сега през декември. Нямаме загуба на космически кораб. Утвърдено е, че и при "Крю Драгън" и при "Старлайнър", ако имаше астронавти на борда, те щяха да излетят и да се завърнат успешно. 

На фона на това дребните заяждания, че през ноември един от парашутите на "Старлайнър" не се е разтворил, или че през декември не се е скачил с МКС, издава дълбоко невежество. Да, ние може да критикуваме Боинг, че компанията има лошо лидерство и систематични проблеми в ръководните органи (които се отразяват на качеството на работата). Можем да отчетем, че недобре вързания парашут през ноември или неправилно настроения часовник през декември са елементарни грешки, които е трябвало да бъдат отчетени навреме. Но е факт - дребни грешки се допускат в космонавтиката постоянно, и те провалят цели мисии. Виждали сме го и при една аномалия на "Ариана 5" наскоро, а за руските полети - да не говорим. А когато говорим за първите полети на нови пилотирани космически кораби - ами, когато говорим за толкова много нови неща, да недогледаш нещо преди тест ... е нормално. В бъдеще, когато "Крю Драгън" и "Старлайнър" отчетат множество мисии, СпейсЕкс и Боинг ще стават все по-добри - с натрупването на опит. 

В този ред на мисли, ако бях на мястото на пишман анализаторите, щях да се срамувам, че очерням западната космонавтика заради това, че не всичко при един пръв тестов (ТЕСТОВ!) полет не всичко минава нормално. Нямам търпение да видя как същите тези пишман анализатори ще реагират, когато "Орел" ("Федерация") полети. Съдейки по постоянните отлагания на този проект обаче, май доста ще си почакаме... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3111-2019-test-projects

УСПЕХ: Космическият кораб Старлайнър се завърна на Земята след безупречно кацане!

На тази снимка, заснета от инфрачервена камера, се вижда космическият кораб "Старлайнър", който се спуска към Земята посредством три парашута. Photo credit : NASA TV

22 декември 2019 г. 15:10 ч.

Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време космическият кораб на Боинг "Старлайнър" се завърна успешно на Земята, след като всичките му системи за навлизане в атмосферата, спускане и кацане сработиха без никакви проблеми. Така корабът приключи своята двудневна космическа мисия, в рамките на която проведе демонстрационен безпилотен полет като подготовка преди планираното догодина пилотирано изстрелване. 

Напомням на читателите, че "Старлайнър" бе изстрелян в космоса на 20-ти декември в 13:36 ч. българско време посредством ракета-носител "Атлас 5". Това бе първият полет на "Атлас 5" със степен "Центавър", притежаваща два ракетни двигателя "RL-10" на американската компания Аероджет Рокетдайн. Ракетата свърши своята работа блестящо и изведе "Старлайнър" на неговата планова суборбитална траектория. 

Скоро след разделянето обаче, поради неправилна настройка на бордовия часовник, корабът не запали двигателите своевременно за вмъкването му в правилната орбита за сближение с Международната космическа станция (МКС). Екипът хладнокръвно и професионално пое контрол над кораба и запали ръчно двигателите му, за да може да бъде постигната безопасна орбита. За съжаление тази нова орбита означаваше, че корабът няма да може да достигне МКС - неприятен развой и отклонение от планираната мисия. Но "Старлайнър" бе спасен - и това е най-важното. Получените данни на Земята показаха, че разделянето му от ракетата-носител е било нормално, животоподдържащите му системи функционират според очакванията и най-важното: ако на борда на кораба имаше астронавти, те щяха да пристигнат в космоса невредими. 

С оглед на пропуснатото скачване на МКС, екипът на мисията мина към двудневна фаза, кулминираща с кацане днес. Вчера, на 21-ви декември, в орбита бяха тествани всички системи на "Старлайнър". Дори пръстенът за скачване бе разгърнат и бе потвърдено, че работи нормално.

Истинското изпитание за мисията обаче бе днес - спускането и приземяването. Едно от основните препятствия пред Боинг и СпейсЕкс, докато двете компании разработваха корабите "Старлайнър" и "Крю Драгън", бе създаването на надеждни парашутни системи. Щеше ли "Старлайнър" при неговото първо завръщане от космоса да разгърне трите си основни парашута? Притеснение витаеше във въздуха, още повече, че по време на неговия първи полет в началото на ноември, когато бяха изпитани спасителните му системи, един от парашутите не се разтвори. И тогава "Старлайнър" кацна безпроблемно, но мнозина се притесниха дали няма някакъв сериозен дефект. 

Проблемът обаче се оказа съвсем дребен - хлабава връзка. Парашутите на "Старлайнър"-а, който излетя на 20-ти декември в космоса, бяха щателно инспектирани предполетно и не бяха констатирани никакви дефекти. Както се вижда от днешния развой на събитията - те действително сработиха!

Успешното завръщане на "Старлайнър" означава, че всички експерименти на борда му ще бъдат свалени, а данните - анализирани. Очакванията са следващото изстрелване да е пилотирано и да бъде проведено през пролетта или лятото на 2020-та. Междувременно тази капсула на "Старлайнър", който кацна днес, ще бъде подготвена за нова мисия, тъй като корабът е преизползваем. 

И така, приключваме една чудесна 2019-та година, в рамките на която корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" летя веднъж на мисия до МКС, а  корабът на Боинг "Старлайнър" - два пъти, първо на изпитание на спасителните му системи и след това на космически орбитален тест. Очакваме с нетърпение 2020-та, когато двата кораба най-сетне трябва да започнат да извеждат хора до орбита! 

За допълнителна информация: Боинг

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3110-2019-starliner-returns-home

Още лоши новини за руския кораб Орел - не само тежък, но и недостатъчно преизползваем

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3109-2019-orel-not-enough-reusable

Ръководството на мисията на Старлайнър се готви за най-важното изпитание: кацането

На илюстрацията: космическият кораб за превоз на астронавти "Старлайнър" се завръща от космоса посредством парашути и амортизиращи възглавници. Image credit : Boeing

21 декември 2019 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. Космическият кораб на Боинг "Старлайнър", който бе изстрелян успешно вчера, сполучи да изпълни много от предвидените си задачи днес - дори и да не можа да се скачи с Международната космическа станция (МКС). Сега екипът на мисията е фокусиран върху най-важния тест от всички: кацането. От успеваемостта на предстоящото завръщане на Земята зависи дали Боинг ще започне своевременно да извежда астронавти в космоса. 

Днес астронавтът Крис Фъргюсън, който е част от екипа на Боинг и който ще лети по време на следващата мисия на "Старлайнър", потвърди в Туитър, че към настоящия момент корабът е в много добро състояние. Той е коригирал орбитата си благополучно по начин, който позволява завръщане в района на базата Уайт сендс.

Ако всичко мине по план и метеорологичните условия са благоприятни, "Старлайнър" ще запали двигателите си в 14:32 ч. българско време утре, на 22-ри декември. Това ще кулминира с кацане в 14:57 ч. българско време. В случай че се наложи отлагане, втора възможност ще има по-късно през деня. Телевизионният канал НАСА ТВ (линк тук) ще излъчва процедурите по спускане и приземяване в реално време. 

По време на днешната пресконференция отново бе потвърдено, че скачването с МКС е било вторична, а не основна цел. Добре щеше да е, ако се бе случило. Но основната задача на настоящия космически полет на "Старлайнър" е да се валидира, че е безопасен и че може да превозва астронавти в космоса безпроблемно. Макар и без посещение на МКС, беше доказана работоспособността на повечето от системите - ракетата-носител "Атлас 5" сработи нормално, отделянето на кораба от степента "Центавър" протече нормално и бе потвърдена годността на животоподдържащите системи. Днес, на 21-ви декември, екипът успя да изпробва скачващия механизъм на "Старлайнър" в космически условия, макар и без МКС да бе наблизо. 

Така че ако кацането е благополучно, НАСА вероятно няма да изиска нов безпилотен полет на "Старлайнър", само за да се тества автоматичната система за скачване. Бъдещето на комерсиалната пилотирана програма на НАСА и на "Старлайнър" зависи доколко системата за кацане, която се състои от парашути и амортизиращи възглавници, ще сработи. 

Ако изобщо сработи ... 

Една от най-големите трудности по време на разработката на пилотирания кораб "Старлайнър", а и на "Крю Драгън" на СпейсЕкс, бе свързана със създаването на надеждна парашутна система. Парадоксално, човешката цивилизация е създала първите парашути преди столетия, а космическата епоха е започнала преди около шест десетилетия. И въпреки това се оказва много по-лесно да създадеш космически кораб, отколкото парашутите за него. Илон Мъск напомня, че по време на лунната програма "Аполо", изработката на парашутите се оказала толкова сложна задача, че се е превърнала в сериозно морално предизвикателство пред успешната ѝ реализация. 

Специалистите на Боинг, подобно на тези на СпейсЕкс, са провели множество компютърни симулации и височинни изпитания на парашутите. Те са завършили успешно. Но това е първият космически полет за "Старлайнър". Никога преди този кораб не е бил в космоса, никога не е влизал от орбита обратно в атмосферата. И както се оказва често пъти в космонавтиката - решаващо е не това което си моделирал и предвидил да се случи. Решаващо е това, за което не си се замислил и не си го предвидил...

Стискаме палци утре за благополучен завършек на тестовата мисия! Един успех ще е страхотна новина - практически ще гарантира, че през 2020-та година астронавти ще полетят на борда на "Старлайнър". 

Но един провал на системата за кацане ще нанесе сериозен удар върху програмата и ще доведе до месеци отлагания. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3108-2019-boeing-landing-preview

Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби!

На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

21 декември 2019 г. 08:52 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 20-ти декември, Планетарният научен институт, намиращ се в Тусон, Аризона, САЩ, оповести кои хора са картографирали 4-те кандидат-региона, където "Озирис-Рекс" може да се спусне и да вземе проби. Оказва се, че аз съм един от тях. Даже нещо повече - картографирал съм основния и предпочитан от екипа регион на име Найтингейл! 

Сертификат, предоставен от Планетарния научен институт

Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби.

Но след като "Озирис-Рекс" пристигна около астероида Бену, оказа се, че теренът му е много по-скалист от очакваното, което силно затрудняваше екипа да подбере място за спускане и пробовземане. Поради това ръководството на мисията се обърна към Планетарния научен институт в Тусон, Аризона, който в рамките на проекта CosmoQuest започна да набира хора, желаещи да картографират Бену. Сред желаещите имаше и българи като мен. 

На всички тях бе поставена задача да измерват големите и малките скали, както и да маркират трудно забелязващите се кратери. Работата бе трудоемка - за обработването на единствено изображение е необходимо време между 15 минути и половин час. Включили са се над 3 500 души, като мнозинството от тях са картографирали по-малко от 10 изображения. Но 68 души са обработили между 100 и 500 снимки, а 23 - над 500 снимки! Аз съм сред онези 68, с картографирани общо 258 снимки. Доколкото разбрах съм и единственият българин с картографирани над 50 снимки. 

Какво следва оттук насетне? Имената на тези от нас, които сме картографирали едно от четирите кандидат-места за спускане, ще бъдат добавени до края на февруари в каталог на страниците на Планетарния научен институт.

Но това е само началото - работата по нашите данни ще отнеме време и силно се надявам, че тези от нас, които сме се включили в проекта, сме допринесли за нови открития на астероида Бену. 

За повече информация: PSI 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3107-2019-svetoslav-mapped-bennu

Космическият кораб Старлайнър успешно коригира орбитата си за предстоящото кацане в неделя

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3106-2019-starliner-adjusts-orbit

Експертна намеса спаси Старлайнър: корабът е в безопасна и стабилна орбита. Завръщане на Земята - след 48 часа!

На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" в космоса. Photo credit : NASA TV/Boeing

20 декември 2019 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Днес в 16:30 ч. НАСА излъчи специална пресконференция, на която представи последните новини относно проблематичното, но все пак успешно изстрелване на "Старлайнър" в космоса. 

Напомням на читателите, че космическият кораб, който в бъдеще ще се използва за превоз на астронавти в орбита, бе изстрелян благополучно в 13:36 ч. българско време. Скоро след изстрелването обаче възникна проблем - двигателите за вмъкване в орбита на път към Международната космическа станция не се запалиха по план и така скачването няма да може да се случи. 

Макар че това е нежелан развой на мисията, ръководителят на НАСА Джим Брайденстайн подчерта, че днешният полет е тестов, а не редовен. При тестовете винаги има шанс нещо да се обърка. В рамките на днешното изстрелване бяха валидирани доста системи, което показва, че ако днес на борда на "Старлайнър" имаше хора, те щяха да са в орбита живи и здрави. 

На първо място бе валидирана ракетата "Атлас 5" и бе потвърдено, че тя може да се използва за изстрелване на хора. Тази ракета притежава на първата степен основен двигател "РД-180", създаден от руското предприятие НПО "Енергомаш", плюс още два допълнителни американски твърдогоривни двигателя "AJ-60". На горната степен "Центавър" ракетата притежава два американски двигателя "RL-10-A". Това бе първото изстрелване на "Атлас 5" с "Центавър" и два двигателя "RL-10-А" и те работиха така, че ускорението да е максимално щадящо за астронавтите. Утвърждаването на ракетата "Атлас 5" за пилотирани цели бе много важна задача! 

Така че какво не е сработило? Колкото и тривиално да звучи - часовникът! Той не е бил програмиран правилно. Иронията на съдбата е, че ако днес "Старлайнър" бе излетял в пилотиран режим, астронавтите щяха да забележат грешката и да насочат кораба на правилен курс към МКС. 

Но за съжаление наземните екипи не разполагали с пълните данни относно това, което се е случило. Въпреки това те реагирали професионално и, както подчертаха на пресконференцията, спокойно и без емоции. Те успели да стабилизират орбитата и да я променят така, че да позволи кацане в района на Уайт Сендс след 48 часа. 

Един от големите въпроси на конференцията бе: ще бъде ли проведен втори безпилотен полет на "Старлайнър" с автоматично скачване до МКС, тъй като очевидно това не може да се случи сега? Отговорът на Джим Брайденстайн бе: твърде е рано да се каже. Но стана ясно, че скачването с МКС не се явява като задължителна цел, която трябва да бъде изпълнена преди полетите с хора. Администраторът оповести, че космическите совалки никога не са имали автоматична система за скачване и винаги са летели с хора на борда. Това е намек, че очевидно следващият полет на "Старлайнър" ще е пилотиран, дори ако скачването сега не може да стане. 

Относно космическия кораб "Старлайнър": той е в отлично състояние, намира се в космоса, в стабилна орбита, с работещи слънчеви батерии и генерира електроенергия. Компютрите му, по данни от специалистите на Боинг, работят чудесно. 

И така, мисията на "Старлайнър" ще продължи, макар и без скачване с МКС. През следващите два дни ще бъдат събрани още тестови данни, вероятно ще бъдат изпитани някои от системите между астронавтите на МКС и кораба. Но идеята е след 48 часа, т.е. в неделя, "Старлайнър" да се завърне на Земята в базата Уайт сендс. 

Това не е фиксиран срок - ако НАСА и Боинг решат, че могат да удължат тестовата програма, "Старлайнър" може да престои още в орбита. 

Истинското изпитание пред космическия кораб тепърва предстои: навлизането в атмосферата и кацането на Земята. През последните няколко месеца СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с множество проблеми с парашутните системи. Силно се надяваме, че тези проблеми са били разрешени. 

Ако това е така и "Старлайнър" кацне на Земята успешно, ще бъде потвърдено, че корабът може да излита до орбита и обратно - т.е. ще е годен за превоз на хора. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3105-2019-starliner-is-safely-in-orbit

Космическият кораб Старлайнър излетя успешно в космоса, но не изпълни маневра за сближаване с МКС!

На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" на път към МКС! Photo credit : NASA TV/Boeing

20 декември 2019 г. 14:46 ч.

Светослав Александров. Днес е много важен ден за пилотираната космонавтика на НАСА. Космическият кораб "Старлайнър" на Боинг, създаден от компанията по заявка на НАСА, излетя успешно към Международната космическа станция. Това е  вторият му полет след дебютния тест през ноември, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване, но първият космически. Това е и последният планиран полет на "Старлайнър" в безпилотен режим. 

Ракетата-носител "Атлас 5" запали двигателя си "РД-180", произвеждан от руското предприятие НПО "Енергомаш",  в 13:36 ч. българско време. Две секунди по-късно се запалиха и двата твърдогоривни ракетни двигателя "AJ-60", построени от американското предприятие Аероджет Рокетдайн. Заедно "РД-180" и "AJ-60" бяха отговорни за първоначалните етапи от полета. Около две минути и 40 секунди твърдогоривните ускорители с "AJ-60" бяха изхвърлени, а още две минути по-късно бе преустановена работата и на "РД-180".

Следващата стъпка бе изхвърлянето на първата степен. Четири минути и 45 секунди се запалиха двата двигателя "RL-10-А" на степента "Центавър". И тези двигатели се произвеждат от американската компания Аероджет Рокетдайн. Моментът за мисията бе много важен - до този момент "Атлас 5" бе летяла винаги само с един двигател "RL-10", но сега за пръв път беше използвана степен с два двигателя. Работата на "Центавър" бе продължителна - двигателите се изключиха 11 минути и 54 секунди след началото на полета. 

Разделянето на космическия кораб "Старлайнър" от "Центавър" бе проведено близо 15 минути от излитането. Но към този момент той бе все още на суборбитална траектория. За да може да достигне до орбита, самият той трябваше да си запали двигателите.

Това щеше да се случи 31 минути след началото на полета - но поради някаква неизвестна причина не е станало. По-късно НАСА обаче потвърди, че изстрелването е успешно, "Старлайнър" е в стабилна орбита, комуникира със Земята, а слънчевите батерии генерират електроенергия. 

Очакваме с нетърпение да видим дали екипите ще успеят да приведат "Старлайнър" в правилна орбита за скачване с МКС, или дали ще изведат кораба от космоса без това да се случи. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3104-2019-20-dec-starliner-lifts-off-iss

Тежестта на скафандъра от Любен Дилов - сериозна фантастика за извънземния контакт и същността на човека

Корица на романа "Тежестта на скафандъра" - ИК "Библиотека Галактика". 

20 декември 2019 г. 12:45 ч.

Светослав Александров. Темата за предстоящата среща с извънземни същества винаги е вълнувала човечеството и около нея витаят множество въпроси. Искаме ли такава среща? Какво ще си кажем на такава среща? Какво очакваме от извънземните? Какво те биха очаквали от нас? Би ли преминала подобна среща мирно? Или напротив, ако две технологични цивилизации се срещнат, това непременно ще доведе до конфликт, при който едната цивилизация ще се опита да завладее другата? 

Ами... ако те не искат да се срещнат с нас? 

(Внимание: следват някои спойлери!)

Романът "Тежестта на скафандъра" на Любен Дилов е публикуван през 1969-та, онази гореща година, когато астронавти вече са започнали да летят до Луната. Главният герой е лекар от екипажа на звездолет, който се рее в пространството, за да изследва планетите и звездите и да търси на тях живот. Един ден звездолетът се натъква на планета с луна, около която има орбитална станция - свидетелстваща за високотехнологична цивилизация. Докторът и отбран екипаж се отправят със совалков кораб към станцията, за да се опитат да осъществят контакт. Сюжетът в "Тежестта на скафандъра" е разказан в първо лице, предаден чрез думите на лекаря. 

Основен мотив в книгата е зависимостта на хората от технологиите. Подобно на много други фантасти, така и Дилов не е успял да предскаже появата на съвременните компютри и мобилни телефони. Човешкият кораб се командва от електронен мозък, членовете на екипажа разговарят помежду си с визиофон, а наоколо обикалят човекоподобни роботи. Както много други класически фантастични произведения, "Тежестта на скафандъра" също се усеща като остаряла книга, но въпреки това Дилов е предвидил как ние все повече ще губим човешкото с развитието на технологиите. Лекарят-главен герой се чувства напълно уязвим, когато извънземните започват да атакуват екипажа на кораба с масови халюцинации и при първия признак на страх се утешава в прегръдките на робота Рони. Всички останали герои доброволно жертват личната си свобода и безропотно я предават в ръцете на машините. 

Но с дългогодишната зависимост от техниката хората са забравили как да бъдат хора. След цял живот на звездолета, на който всички са виждали едни и същи лица, те не знаят какво е страх, какво е да се срещнеш с непознат човек, дори не знаят какво означава да флиртуват. Сблъсъкът с непознати същества, било то и извънземни, кара екипажа да си припомня позабравени умения. Земната совалка и чуждоземната станция обикалят колебливо една около друга, ако едната предава радиосигнали, другата преднамерено мълчи, един настъпва, друг прави крачки назад. Контактът наподобява флирт. Ти трябва да се покажеш кой си, а другият - да те хареса. 

И, както сами можете да се досещате, извънземните не желаят контакт. Това е известен мотив сред фантастите и прогностиците, а и сред учените. Един от възможните отговори на Парадокса на Ферми ("Вселената е толкова голяма, че живот все някъде другаде трябва да е възникнал, тогава защо не виждаме доказателства за него?") е именно този: доказателства няма, защото другите цивилизации не искат да се покажат, не проявяват интерес да се свържат с нас. 

Писателят Любен Дилов правилно подчертава следното: в момента в който две цивилизации разберат една за друга, това автоматично означава, че предизвикателството е отправено. Не можеш да си заровиш главата в пясъка и да избягаш - самото "познание", че другите ги има, е достатъчно, за да разтърси дадена цивилизация из основи. 

И ето - оказва се, че извънземните са доста по-неподготвени от нас. Религиозният мотив също присъства в "Тежестта на скафандъра" - станцията е била конструирана преди незапомнени времена и впоследствие изоставена, а нейните обитатели са си създали божество. Появата на човечеството се явява катастрофално - човешката цивилизация е фактор, който не се вписва в тяхната религия. Катаклизмът се оказва твърде сериозен - и, както сами ще разберете, ако прочетете книгата до края - чуждоземната цивилизация ще загине. Тук е уместно да се поставим ние на мястото на извънземните. Ако не ние открием другите, а те нас ни открият, как бихме реагирали тук, на Земята? Не ли по същия начин? Не пречупваме ли преживяванията си през нашите собствени философски и верски светогледи? Ако се окаже, че нашите гледни точки са оборени на пух и прах, какво ще остане от нашето "аз"? 

"Тежестта на скафандъра" повдига множество философски въпроси и аз нямам време да се спирам на всички тях. Единствено мога да кажа - ако желаете да прочетете някоя по-сериозна книга, която ще ви размърда мозъка, а не просто лека фантастика - романът на Любен Дилов е за вас! 

Рейтинг: 5/5

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3103-2019-tejestta-na-skafandura

Виртуалният астронавт в космоса. Как да го намерим?

Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса

11 декември 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. И така, след няколкомесечно чакане, моята книга "Аз, виртуалният астронавт" (линк към книжарница knigite.bg) е вече в космоса след успешно изстрелване на ракета "Електрон" на 6-ти декември с няколко микроспътника на борда. Книгата е записана на карта памет, прикачена към платформата за освобождаване на сателити AlbaPod. А самата платформа е монтирана към горната степен на ракетата-носител. 

Вчера президентът на компанията Mini-Cubes Джоузеф Латрел съобщи за КОСМОС БГ, че книгата все още се намира в космоса, тъй като степента продължава да обикаля около Земята. Латрел също така даде информация как степента може да бъде открита на небето. 

Това става, като отидете на уебсайт за проследяване на сателити, например n2yo.com (цъкнете тук). Уебсайтът ще ви предостави карта, показваща над коя точка от земното кълбо прелита "Аз, виртуалният астронавт". Ракетната степен представлява самостоятелен изкуствен спътник около Земята, а зададеният от NORAD номер е 44825. Към настоящия момент перигеят на орбитата е 349 километра, а апогеят - 417 километра. Орбиталният наклон е 97 градуса. "Аз, виртуалният астронавт" прави една пълна обиколка около планетата ни за 92.1 минути.

Пак по информация от сайта n2yo, степента с книгата, ако междувременно не бъде изведена от орбита, ще мине в небето над България (според зададени координати за гр. София) на 13-ти декември в 07:25 ч. българско време, на 16-ти декември в 07:35 ч. българско време и на 19-ти декември в 07:44 ч. българско време. Шансът обаче да бъде забелязана от наблюдателите е сравнително малък. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3096-2019-virtual-astronaut-space

Европеизирана руска ракета Союз-СТ-А ще изведе в космоса европейската обсерватория Хеопс на 17-ти декември

На тази снимка от 28-ми ноември се вижда как техниците прекачват европейската обсерватория "Хеопс" към адаптера на ракетата "Союз-СТ-А". Credits : ESA/CNES/Arianespace/Optique vidéo du CSG/J Odang

9 декември 2019 г. 18:55 ч.

Светослав Александров. Предстои изключително важна мисия за Европейската космическа агенция (ЕКА). На 17-ти декември европеизираната руска ракета "Союз-СТ-А" с ускорителен блок "Фрегат" ще излети от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана, за да изведе в космоса космическата обсерватория за изучаване на извънслънчеви планети "Хеопс". 

Обсерваторията няма да полети сама. На борда на ракетата ще се намира още и спътникът COSMO-SkyMed за нуждите на Италия. Сателитът ще наблюдава Земята и ще се използва както за граждански, така и за военни цели. Като вторичен полезен товар ще пътуват и три микросателита, изготвени по стандарта CubeSat : OPS-SAT, EyeSat и ANGELS.

Разбира се, "Хеопс" е най-интересната мисия, като космическият апарат тежи 273 килограма. Плановият живот на обсерваторията е три години и половина, но очакванията са да работи много повече.

Основният фокус на "Хеопс" е да изучава планети, намиращи се около други звезди - т.нар. извънслънчеви планети или още известни като екзопланети. Мисията му се отличава съществено от мисиите на предходни телескопи като френския "Корот" или американските "Кеплер" и новоизстреляния "Тес". Предходните мисии са се ограничавали само до това да определят дали около дадена звезда има планета или не, както и да преценят относително какъв е нейният размер. За разлика от тях "Хеопс" е първата мисия, която ще се концентрира върху вече известни планети, за да направи първите открития на техните характеристики.

Ще бъдат изучавани тези планети, за които се знае, че са с размер между този на Земята и на Нептун. Основният научен метод, по който ще се работи, носи названието "транзитна фотометрия със свръхвисока прецизност". Чрез наблюдаването на пасажите на екзопланетите пред диска на техните звезди, учените ще могат да разберат техния размер, маса и плътност. Така "Хеопс" ще може да ни даде първата ясна информация какви точно са планетите: скалисти, покрити от лава, океански светове или съставени от газове.

Очакваме да научим и първата информация за атмосферните свойства на планетите. За съжаление "Хеопс" не е екипиран със спектрограф, който да позволи определянето на химичния състав на атмосферите. Въпреки това наблюденията на обсерваторията ще дадат възможност да се изучи фазовата крива на звездата, около която планетата обикаля - т.е. как светлината се променя в рамките на една пълна орбита на планетата. В зависимост от позицията на планетата спрямо звездата, общата светлина, изучавана от "Хеопс", ще включва и отразена от планетата светлина. Така учените ще могат да разберат някои интересни атмосферни свойства - например, дали в атмосферата има облаци или не. Близо една четвърт от програмното време ще е заделено за такива наблюдения, като обсерваторията ще се фокусира върху най-ярките звезди от подбрания списък за изучаване.

"Хеопс" също така ще се опита да разбере дали новооткритите планети притежават луни, пръстени или приливно-отливни явления. 10% от програмното време ще бъде заделено за тази цел.

Не на последно място - макар и да се води последваща изследователска мисия за вече известни екзопланети, "Хеопс" ще е в състояние да открива и нови такива. Около 15% от времето ще бъде посветено и на тази цел.

За реализацията на "Хеопс" ЕКА си партнира основно със Швейцария, като принос за разработката имат още Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.

Пълна информация на полета можете да откриете на сайта arianespace.com (ще се отвори PDF файл)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3095-2019-9-december-cheops-preview

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети днес

9 декември 2019 г. 08:05 ч. Днес след седеммесечно прекъсване американската компания Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния космически кораб "Ню Шепърд". 

По информация от компанията, стартът е планиран за 16:30 ч. българско време. Метеорологичните условия се очертават да са благоприятни. Корабът ще пренася научни експерименти и хиляди пощенски картички като част от неправителствената инициатива Clubs for the Future. Изстрелването ще бъде излъчвано в реално време на сайта https://www.blueorigin.com

Това се очертава да е предпоследният безпилотен полет на "Ню Шепърд", преди Блу Ориджин да се осмели да изпрати хора в космоса. След още една безпилотна мисия ще бъде качен и човек. Първоначално компанията предвиждаше първите пилотирани полети да са факт през 2017, после през 2018, а след това през 2019 година. Изглежда, че няма да видим пилотирана мисия и тази година, но поне се доближаваме крачка по крачка към това. 

Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън. Върджин Галактик проведе пилотиран космически полет през февруари тази година, като в космоса летяха трима души, включително и първата комерсиална астронавтка Бет Моузес. Понастоящем корабът на Върджин "Юнити" бива оборудван с нова кабина и се очаква в края на годината да бъде изпратен на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико, където ще завърши изпитателната си програма. 

Кадър от полета на "Ню Шепърд" през май. Photo credit : Blue Origin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3093-2019-new-shepard-flight-set-today

Успех: товарният космически кораб Драгън бе прикачен към МКС

9 декември 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 8-ми декември, американският космически кораб "Драгън" бе прикачен към Международната космическа станция.

Първо астронавтите на борда успяха да прихванат кораба посредством роботизираната ръка Canadarm 2 в 12:05 ч. българско време. Три часа по-късно "Драгън" бе стабилно застопорен към американския модул "Хармъни".

Корабът достави за астронавтите 2 585 килограма полезен товар, който включва 38 научни постановки. Една от тях е на бирената компания Будвайзер, която ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация.

Освен това на борда на МКС пристигна специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия.

На снимката: космическият кораб "Драгън", прикачен към МКС. Photo credit : SpaceX

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3092-2019-spacex-attached-iss

УСПЕХ: Ракетата Електрон изведе в космоса 7 спътника и книгата Аз, виртуалният астронавт на Светослав Александров!

Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab

6 декември 2019 г. 15:30 ч.

Светослав Александров. Тази сутрин в 10:18 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя американската космическа ракета "Електрон". На борда на ракетата се намираха общо седем спътника.

Шест от тези спътници са създадени от частната компания Alba Orbital по стандарта PocketQube и са с размера на куб с ръб 5 сантиметра. Платформата-носител на спътниците AlbaPod пренасяше карта памет по заявка на американската компания Mini-Cubes, на която бяха записани множество снимки на клиенти, илюстрации, както и научно-популярната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". 

Ето кои спътници по стандарта PocketQube бяха изведени днес в космоса: 

ATL-1: Унгарски микроспътник за тестване на нови изолационни материали в космоса.

Fossasat-1 и Fossasat-2: Испански интернет сателити

NOOR1A и NOOR1B: Спътници на частната американска компания Stara Space, които ще тестват телекомуникационни технологии в околоземна орбита

SMOG-P: Още един унгарски спътник за измерването на антропогенното електромагнитно замърсяване от космоса.

Освен горепосочените сателити, на "Електрон" летя и още един спътник на японската компания ALE, който ще се опита да създаде изкуствени метеори. 

Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса

Днешното изстрелване бе осъществено след повече от седмица закъснение. Първоначално полетът беше планиран за 25-ти ноември, но поради забавяния в наземната подготовка бе изместен за 28-ми. На този ден обаче, броени минути преди запалването на двигателите, бе установен проблем с един от тръбопроводите, зареждащи втората степен с гориво. Проблемът беше достатъчно дребен, за да се коригира в рамките на един-два дни, но пък времето на п-ов Махия се развали и това доведе до допълнително отлагане. Най накрая днес, на 6-ти декември, силните ветрове в региона утихнаха и ракетата излетя. 

Изстрелването бе напълно благополучно и всички седем спътника бяха въведени в техните целеви орбити. Но може би най-важното от днешната мисия е, че Рокет Лаб започна първоначалните проучвания относно предстоящата възвращаемост на първата степен на ракетата "Електрон". Бяха изпитани новите системи за насочване и навигация, иновативните компютърни системи и датчици, системата за ориентация на първата степен при повторното навлизане в атмосферата. Според информация от шефа на Рокет Лаб Питър Бек, днес бяха събрани ценни данни до самия момент на падането на степента в океана. "Това е голяма крачка напред към възвръщаемостта!", написа той в социалната мрежа Туитър.

Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3090-2019-6-dec-2019-electron-launches

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-13 излетя към МКС!

6 декември 2019 г. 11:55 ч. Какви невероятни два дни по програмата на Международната космическа станция! След като вчера американската компания СпейсЕкс изстреля товарния кораб "Драгън", днес и руският кораб "Прогрес МС-13" излетя безпрепятствено. Както съобщава Роскосмос, стартът бе осъществен в 11:34 ч. българско време. Девет минути след началото на полета, корабът се отдели от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с МКС. Антените и слънчевите му батерии са се разгърнали нормално.

Скачването е планирано за 9-ти декември в 12:38 ч. българско време към стиковъчния модул "Пирс". 

"Прогрес МС-13" ще достави за станцията 700 килограма гориво и сгъстени газове, както и 1 350 килограма оборудване, научни експерименти, санитарни материали, 420 литра вода и хранителни запаси. 

Кадър от днешното излитане - НАСА/ЦЭНКИ

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3089-2019-6-dec-progress-launch

УСПЕХ: Американската космическа ракета Фолкън 9 изведе към МКС кораба Драгън!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

5 декември 2019 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 19:26 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя американската ракета "Фолкън 9" с космическия кораб "Драгън". Това е 19-тата товарна мисия, която СпейсЕкс провежда за доставката на провизии към Международната космическа станция. 

Броени минути след началото на полета "Драгън" се отдели от втората степен на ракетата-носител, разгърна слънчевите си панели и започна самостоятелно сближаване със станцията. Ако всичко мине по план, прикачването на кораба към модула "Хармъни" на МКС ще е факт в неделя. 

"Драгън" ще остане прикачен към станцията до 4-ти януари, когато ще напусне орбиталния комплекс и ще извърши меко кацане в океана с отработени научни експерименти.

В рамките на днешния полет СпейсЕкс отново успя да прибере първата степен от ракетата-носител "Фолкън 9" посредством меко кацане върху плаваща океанска платформа.

На борда на космическия кораб пътуват 38 научни постановки. Една от тях е на Будвайзер (изненада!). Да, тази компания ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация. 

Освен това СпейсЕкс изпрати в космоса специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Прочие, същото явление е установено и при други животни и дори при хора. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия.

Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3088-2019-5-dec-falcon-9-launches

Корабът Старлайнър бе изведен на стартовата площадка за главната репетиция преди изстрелването

На снимката: космическият кораб "Старлайнър" на стартовата площадка. Вижда се "ръкавът" за астронавтите, откъдето те ще се качват на кораба. Photo credit : NASA/Sunita Williams

4 декември 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Космическата ракета "Атлас 5" и корабът на Боинг "Старлайнър" бяха изведени на стартовата си площадка за главната репетиция преди изстрелването. Репетицията ще бъде проведена в края на тази седмица, като ракетата ще бъде заредена с гориво и ще се симулира обратно броене - точно както би било по време на реално излитане.

Изстрелването сега е насрочено за 19-ти декември - два дни по-късно от очакваното заради дребен технически проблем, който вече е коригиран. Очаква се корабът да остане скачен с Международната космическа станция за 4-5 дни, след което ще се завърне на Земята. 

Напомням на читателите, че "Старлайнър" излетя на своя дебютен полет в началото на ноември, когато беше изпитана системата за аварийно спасяване. Предстоящата мисия ще е аналогична на тази на "Крю Драгън" през месец март. В случай че и тя приключи успешно, "Старлайнър" ще е напълно готов за превоз на хора до МКС. 

На снимките: корабът "Старлайнър" на стартовата площадка. Photo credit : ULA/Tory Bruno

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3087-2019-starliner-rolled-launch-pad

Топ 10 космически мисии на десетилетието

На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA

3 декември 2019 г. 18:25 ч.

Светослав Александров. Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. "празнични статии". По принцип в края на всяка година правя обзор на изминалите 12 месеца и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата година. Сега обаче е различно. Не просто си отива една година, а цяло десетилетие от 21-ви век. Поради това смятам, че е по-уместно с тази първа статия да направя класация кои са 10-те най-вълнуващи мисии за десетилетието. 

Разбирам, че за 10 години са се случили много неща. Признавам, че тази класация ще разочарова някои от вас, тъй като вероятно някои от вашите любими мисии са пропуснати, а вместо тях са включени други. И все пак бих желал да предложа своето виждане кои са топ 10 събитията на десетилетието. 

10. Мисия STS-134 на совалката "Индевър" с "Алфа Магнитен Спектрометър" и астронавти на борда Марк Кели, Грегъри Джонсън, Майкъл Финк, Роберто Витори, Ендрю Фойстел и Грегъри Чемитъф

На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA

Това бе предпоследната совалкова мисия преди окончателното пенсионирането на космическите совалки. Защо съм включил нея, а не последната - т.е. мисията на "Атлантис" (8-21 юли 2011-та)? Защото, когато "Индевър" излетя в космоса на 16-ти май 2011-та, тя изпрати в космоса търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Това е най-скъпият научен прибор, доставен на Международната космическа станция - стойността му се оценява на $2 милиарда. Въпреки че плановият живот на инструмента бе едва три години, той продължава да работи до ден днешен. Понастоящем астронавтите на МКС Лука Пармитано и Ендрю Морган извършват ремонт на "Алфа Магнитен Спектрометър" и ако той се увенчае с успех, срокът му на експлоатация ще бъде удължен до 2030-та година. 

9. Първият полет на кораба "Драгън" до Международната космическа станция

На снимката: товарният кораб "Драгън" доближава Международната космическа станция на 25 май 2012 г. Photo credit : NASA

Първият товарен кораб "Драгън" (без да броим демонстрационния от 2010-та) за мисия до Международната космическа станция бе изстрелян на 22-ри май 2012-та година посредством ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това бе първият американски космически кораб, който достигна МКС след пенсионирането на космическите совалки, както и първият комерсиален кораб, който започна да провежда редовни полети до станцията. За съжаление поради редица причини, както технически, така и бюрократични, частната пилотирана орбитална космонавтика не стана факт през това десетилетие, но успехите на СпейсЕкс по отношение на програмата "Драгън" за доставка на полезен товар са безспорни. 

8. Изстрелването на "Союз ТМА-16М" и едногодишната мисия до МКС

Изстрелването на кораба "Союз ТМА-16М" на 27-ми март 2015-та година. Photo credit : NASA/Bill Ingalls

Едногодишната мисия до Международната космическа станция е безспорно най-амбициозният проект на пилотираната космонавтика за десетилетието. Астронавтът на НАСА Скот Кели и неговият руски колега Михаил Корниенко прекараха в орбита 342 дни - всъщност малко по-малко от една година, но достатъчно за провеждането на важни научни експерименти, които са свързани с изучаването на дългосрочните ефекти на космическата среда върху човешкото тяло. Тъй като американският астронавт Скот Кели има брат-близнак Марк Кели (също астронавт, от гореспоменатата совалкова мисия - №10 в класацията), това позволи да се направят уникални генетични изследвания. Получените резултати ще спомогнат за планирането на дългосрочни експедиции до Луната и Марс. 

7. Първият космически полет на частния пилотиран американски кораб "Юнити"

На 13-ти декември 2018-та година астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic

На 13-ти декември 2018-та година пилотираният космически кораб "Юнити" достигна до космоса според американската дефиниция за началото на космическото пространство (=80 километра височина). Астронавтите на борда бяха Марк Стъки и Фредерик Стъркоу. Полетът бе суборбитален и продължи едва няколко минути, но това бе първата пилотирана космическа мисия, проведена от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Понастоящем корабът "Юнити" бива оборудван с нова кабина, която ще превърне космическите полети в туристически лукс. Очакванията са през 2020-та година частните пилотирани екскурзии до космоса да са факт. 

6. Мисия Розета и първото кацане на повърхността на комета в историята на човечеството

Монтаж от четири снимки на кометата Чурюмов-Герасименко, заснети от навитационната камера на "Розета" на 18-ти октомври 2014-та година. Photo credit : ESA/Rosetta/NAVCAM

Европейската космическа мисия "Розета", която бе изстреляна на 2-ри март 2004-та година, успя да пристигне в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко през август 2014-та. На 12-ти ноември същата година спускаемият апарат "Филе" извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху повърхността на комета. Мисията "Розета" направи множество открития, като едно от най-забележителните е откритието на свободен молекулярен кислород  (O2) около Чурюмов-Герасименко. 

5. Чанг'e 3 и първото меко кацане на Луната през 21-ви век

Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 3", заснета от лунохода "Юту". Photo credit : CNSA

Въпреки че мисията на Китай "Чанг'е 4" през 2019-та година привлече повече обществено внимание поради първото в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната, в тази класация аз ще поставя предходната мисия "Чанг'e 3". Мисията извърши меко кацане откъм видимата страна на Луната на 14-ти декември 2013-та година и с това тя се превърна в първата спускаема лунна мисия на 21-ви век. Това бе първото меко кацане на Луната след 1976-та година - тогава за последен път през 20-ти век съветската роботизирана автоматична станция "Луна 24" успешно събра проби от Луната и ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. 

4. Марсианската одисея на Индия 

Снимка на Марс, заснета от индийската "Марсианска орбитална мисия" през 2015-та година. Photo credit : ISRO

За мен индийската "Марсианска орбитална мисия" е един от най-впечатляващите проекти на десетилетието поради една-единствена причина: Марс е планета, която е изключително трудна за изучаване. СССР, САЩ и Япония са се проваляли при първите си опити (респективно при мисиите "Марс 1", "Маринър 3", "Нозоми"). Но Индия успя от раз - автоматичната междупланетна станция бе изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013-та година, а на 24-ти септември 2014-та влезе в орбита около Червената планета. "Марсианска орбитална мисия" продължава да работи до ден днешен, заснема планетата и събира ценни научни данни. 

3. Мисия "Хаябуса 2": първи самоходни апарати на повърхността на астероид

Снимка на астероида Рюгу, направена от европейския спускаем апарат "Маскот". Проблясъците на снимката се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit : JAXA/DLR/CNES

Японската мисия "Хаябуса 2" бе изстреляна на 3-ти декември 2014-та година. През юни 2018-та тя пристигна успешно в орбита около астероида "Рюгу". На 21-ви септември 2018-та "Хаябуса 2" освободи успешно два астероидохода "Минерва 2" върху Рюгу - това бяха първите самоходни апарати на повърхността на астероид, които се придвижиха посредством подскачания! На 3-ти октомври същата година мисията спусна европейския спускаем апарат "Маскот" - отново самоходен. А пък на 21-ви февруари 2019-та "Хаябуса 2" извърши самостоятелно кацане върху Рюгу с цел събирането на проби от повърхността му, които ще бъдат доставени по-късно на Земята. Второ пробовземане бе осъществено на 11-ти юли т.г., като няколко седмици преди това на мястото на спускане бе взривен детонатор, за да се издълбае изкуствен кратер и така да се изкопае материал от самата вътрешност на астероида. 

През месец ноември т.г. "Хаябуса 2" със събраните проби започна своето пътешествие към Земята. 

2. Марсоходът "Кюриосити"

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Мисията на американския марсоход "Кюриосити" заема почетното второ място в моята класация. Марсоходът извърши меко кацане в района на кратера Гейл на 6-ти август 2012-та година и продължава да работи там до ден днешен. "Кюриосити" е най-амбициозната и сложна роботизирана експедиция на Червената планета, като марсоходът тежи почти един тон - това е най-тежкият полезен товар, доставен на марсианската повърхност. За успешното кацане е използвана авангардна система, наречена "небесен кран". 

През 2019-та година "Кюриосити" откри необичайно поведение на кислорода в атмосферата на Червената планета. Неговите нива се повишават съществено през пролетта и лятото - много повече, отколкото учените очакваха. И обратно, през зимата спадът му е по-голям от предвиденото. Изследователите все още нямат обяснение защо това се случва. 

1. Ню Хърайзънс до Плутон и отвъд него! 

Снимка на повърхността на Плутон, заснета от "Ню Хърайзънс" през 2015-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL

Това е безспорното първо място в моята класация. Мисля, че смело мога да прогнозирам, че това ще е и безспорното първо място във всички класации, които анализират космическото десетилетие. Двата успеха на "Ню Хърайзънс", съответно през 2015-та и 2019-та година, трудно ще бъдат надминати през следващите години, а може би и през идните десетилетия. На 14-ти юли 2015-та мисията извърши първото в историята на човечеството посещение на планетата Плутон и успя да заснеме детайлни снимки както на нея, така и на спътниците ѝ Харон, Хидра, Никс, Цербер и Стиск. 

А на 1-ви януари 2019-та "Ню Хърайзънс" извърши първото в историята на човечеството посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, който носи названието Арокот. 

Снимка на Арокот, заснета от "Ню Хърайзънс" в началото на януари 2019-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL

Арокот е планетоид с неправилна форма и размери 36 на 18 на 10 километра. Средният му диаметър е 18.3 километра. Обектът бе открит през 2014-та година и дълги години бе известен просто под обозначението 2014 MU69. На 13-ти март 2018-та планетоидът получи официалното название Ултима Туле. Изборът на това име бе остро разкритикувано, тъй като е използвано от нацистки окултисти, за да опишат митологичния произход на арийската раса. Първоначално ръководителят на мисията Алън Стърн оповести, че няма намерение да преименува планетоида, тъй като името Ултима Туле се е използвало и в древногръцката и латинската литература. "Просто защото лоши хора са харесвали това наименование, ние няма да им позволим да ни го отмъкнат", категоричен бе Стърн. Все пак протестът на учения не успя и в крайна сметка обектът бе преименуван на Арокот. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3086-2019-top-ten-missions-decade

Американската лунна мисия ЛРО откри останките от индийския апарат Викрам

Останките от спускаемия апарат "Викрам", заснети от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Credits : NASA/GSFC/Arizona State University

2 декември 2019 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Близо три месеца след злополучното кацане на индийския спускаем апарат "Викрам", три месеца на недомлъвки, спекулации, отказ от страна на Индийската космическа агенция ISRO да публикува снимките от "Чандраян 2" на мястото на спускане, американската автоматична лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" бе тази, която разгада съдбата на мисията. 

Спускаемият апарат наистина се е разбил. 

Въпреки че някои индийски медии пускаха информация, че "Викрам" е достигнал лунната повърхност непокътнат, макар и под наклон, и така хората останаха с впечатление, че мисията му е постигнала поне частичен успех, истината най-сетне излезе наяве. Спускаемият апарат се е разбил - и е на множество малки парчета: 

На тази карта, съставена на базата на снимки от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", се виждат следите от "Викрам". Със зелено са отбелязани потенциалните парчета хардуер от спускаемия апарат, а със синьо - нарушената почвена структура. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University

Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" успя да заснеме снимките на мястото на падане на "Викрам" на 17-ти септември, 14-ти и 15-ти октомври и 11-ти ноември. Фотографиите от 17-ти септември бяха официално качени в публичното пространство няколко дни по-късно и ентусиаст на име Шанмуга Субраманиан пръв е успял да установи къде са останките. Последващото заснемане през октомври и ноември просто потвърдило находката.

Държа да напомня, че разгадаването на мистерията е възможно само благодарение на отворената политика на НАСА, която постановява всички заснемани снимки от междупланетните мисии да бъдат качвани в мрежата за общонародно ползване. Нито една друга космическа агенция освен НАСА не обнародва всичките си фотографии в срок.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3085-2019-virkam-lander-found

УСПЕХ: Астронавтите Ендрю Морган и Лука Пармитано инсталираха охлаждаща система за търсача на тъмна материя Алфа Магнитен Спектрометър!

На снимката: астронавтите Лука Пармитано и Ендрю Морган по време на днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV

2 декември 2019 г. 21:55 ч.

Светослав Александров. Днес, на 2-ри декември, американският астронавт Ендрю Морган и неговият европейски колега Лука Пармитано излязоха в открития космос за трети път. В рамките на извънбордовата дейност, продължила шест часа и две минути, астронавтите успяха да монтират нова охлаждаща система за авангардния търсач на тъмна материя "Алфа магнитен спектрометър"!

Освен че охлаждащата система бе благополучно монтирана, Морган и Пармитано свързаха захранващите кабели и кабелите за пренос на данни, както и всички осем тръби от "Алфа магнитен спектрометър" към системата. Също така астронавтите успяха да изпълнят и още една допълнителна задача - поставиха ново изолационно покривало върху спектрометъра, тъй като старата изолация бе изхвърлена в открития космос по време на първата извънбордова дейност. След това наземното ръководство активира охлаждащата система и по предварителна информация тя фукционира според очакванията.

През следващите дни ръководството на "Алфа магнитен спектрометър" ще извърши щателна проверка на новия уред и ако бъдат установени отклонения, ще бъде проведена последна четвърта "космическа разходка". Напомням на читателите, че ремонтът на "Алфа магнитен спектрометър" е също толкова сложен, колкото бяха някогашните поправки на космическия телескоп "Хъбъл" от астронавтите на совалките. Това е така, защото "Алфа магнитен спектрометър" никога не е бил предназначен да бъде поправян в космически условия. 

Очакванията са ремонтираният инструмент да работи поне до 2030-та година. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3084-2019-2-dec-morgan-parmitano-success