SAlexandrov

Днес отбелязваме 15 години от първото успешно кацане на сатурновата луна Титан

Снимка, заснета от повърхността на Титан посредством космическия апарат "Хюйгенс". Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona

14 януари 2020 г. 20:38 ч.

Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката - отбелязваме 15 години от успешното кацане на космическия апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Хюйгенс" върху повърхността на сатурновата луна Титан. Това е първото и засега единствено кацане върху небесно тяло, намиращо се във външната Слънчева система. Това е и първото кацане на естествен спътник, различен от нашата собствена Луна. 

"Хюйгенс" е европейският принос за съвместната мисия между САЩ, ЕКА и Италианската космическа агенция "Касини-Хюйгенс". Мисията е изстреляна на 15-ти септември 1997-ма година посредством американската ракета "Титан IV(401)B" от космодрума Кейп Канаверал в САЩ. Отнема близо седем години пътешествие, преди "Касини-Хюйгенс" да влезе благополучно в орбитата около Сатурн на 1-ви юли 2004-та. Орбиталният апарат на САЩ "Касини" работи в продължение на повече от десетилетие, чак до 15-ти септември 2017-та година, когато умишлено е изведен от орбита и изгорен в атмосферата на Сатурн, за да не би случайно да попадне на някоя от интересните сатурнови луни и да ги замърси със земни микроорганизми. 

Що се касае до европейския апарат "Хюйгенс", той се отделя самостоятелно от "Касини" на 25-ти декември 2004-та, точно навръх Коледа. На 14-ти януари 2005 г. "Хюйгенс" навлиза в атмосферата на Титан и започва да предава данни.

Това е първата снимка, предадена от "Хюйгенс" към Земята по време на спускането към повърхността на Титан. На снимката вероятно се виждат следи от "канали", водещи към някакъв бряг. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona

Титан е много интересен спътник - това е най-голямата луна на Сатурн и втората най-голяма луна в Слънчевата система след Ганимед (спътник на Юпитер). Титан e дори по-голям от планетата Меркурий. Но не тези факти правят луната толкова интересна за учените - а откритието, че Титан притежава плътна атмосфера от азот, подобно на атмосферата на Земята. На практика атмосферата на Титан напомня на земната в ранните етапи от еволюционното развитие на нашата планета. 

Учените предполагат, че на Титан има езера и морета от въглевородороди, така че предвиждат възможността "Хюйгенс" да се приводни в някое от тях. Все пак спускаемият апарат се спуска на твърда земя. След получаването на първото изображение (показано в началото на статията), става ясно, че повърхността е покрита със сферични камъчета, изградени от воден лед и с размер 10-15 сантиметра. Поради отдалечеността си от Слънцето и поради плътната атмосфера, Титан се оказва доста по-мрачен свят от Земята - яркостта към момента на кацането на "Хюйгенс" е около една хилядна от тази по време на земното пладне. Тоест, ако искате да си представите какво е да стоите на повърхността на Титан, когато там е ден, представете си Земята около 10 минути след слънчевия залез. Луната се оказва и доста студена - измерената температура е −179.3 °C.

Това е компилация от множество снимки, изпратени от "Хюйгенс".  Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona

Но условията се оказват благоприятни за съществуването на езера от въглеводороди (примерно течен метан). Макар че "Хюйгенс" каца върху твърда повърхност, по-късно орбиталният апарат на САЩ "Касини" успява да потвърди със сигурност наличието на такива езера. Към настоящия момент Титан е единственото известно място в Слънчевата система освен Земята, където на повърхността има постянни езера - въпреки че някои други луни, например сатурновата Енцелад и юпитерианската Европа, да имат такива дълбоко под повърхността им. 

Съставно изображение от около 30 заснимки, заснети от "Хюйгенс" на височина между 8 и 13 километра над повърхността на Титан. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona

Европейският спускаем апарат "Хюйгенс" работи в продължение на 148 минути по време на спускането към повърхността на Титан и над три часа след кацането. На Земята са получени около 474 мегабайта данни, сред които 350 снимки. Научната информация продължава да се анализира до ден днешен. 

През това десетилетие човечеството ще започне своето завръщане на Титан - мисията на НАСА "Драгънфлай" ще излети през 2026-та година и ако всичко мине наред, тя ще кацне в района на дюнното поле Шангри-Ла през 2034-та година. 

За повече информация: Thales Group

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3140-2020-15-years-titan-landing

В близко бъдеще няма да има руски космонавти в открития космос

12 януари 2020 г. 09:35 ч. Според информация от Новости-космонавтики, които от своя страна се позовават на РИА Новости, планираната за 15-ти януари руска "космическа разходка" се отменя. Нов срок за нейното провеждане не е съобщен.

"Руското излизане в открития космос се отлага за неопределен срок", съобщил източник в ракетно-космическия отрасъл. По информация от него отмяната е наложена поради факта, че през януари са планирани три излизания в открития космос по американската космическа програма. След този месец в периода между февруари и април е малко вероятно да станем свидетели на руска "космическа разходка", защото в орбита ще остане само един руски космонавт - Олег Скрипочка. 

На 6-ти февруари на Земята трябва да се завърне другият му негов колега Александр Скворцов, а на 9-ти април на МКС трябва да излети корабът "Союз МС-16", когато на МКС ще пристигнат космонавтите Николай Тихонов и Андрей Бабкин.

Руски космонавт в открития космос. Credit : Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3139-2020-no-russians-space-anytime-soon

3...2...1... Запалване! СпейсЕкс изпробва ракетата преди предстоящия полет на Крю Драгън идната седмица!

На снимката: техници подготвят космическия кораб "Крю Драгън" за тестовото му изстрелване на 18-ти януари. Photo credit : SpaceX

12 януари 2020 г. 09:10 ч.

Светослав Александров. Предстои решаваща демонстрационна мисия за новия пилотиран космически кораб "Крю Драгън". Вчера СпейсЕкс запали тестово неговата ракета "Фолкън 9" и ако всичко мине по план, още идната седмица, най-рано на 18-ти януари, корабът ще бъде изстрелян. 

СпейсЕкс потвърди в Туитър, че вчерашното огнево изпитание по план е завършило според очакванията. 

Това е последната планирана безпилотна мисия на "Крю Драгън" преди да започне да извозва астронавти до Международната космическа станция. Затова е много важно всичко да завърши с успех. Но дали ще завърши с успех, не се знае - това е буквално първият реален опит да се изпробват спасителните системи на космически кораб в момента на максималното динамично натоварване по време на ракетно изстрелване. Досега поведението на ракети и космически кораби са единствено симулирани, но едно са компютърните модели, друго е да има реален полет. 

В случай че мисията през този месец завърши безпроблемно, СпейсЕкс ще може да подготви кораб за пилотирано космическо изстрелване още през февруари. Илон Мъск обаче оповести, че преди първата пилотирана мисия има още някои дреболии за дооправяне, така че в зависимост от тяхното доизчистване и дооформяне на документацията, може да има отлагане на пилотирания старт за по-късно през пролетта или за лятото.

Независимо обаче дали пилотираната мисия ще е реализирана през тази зима, през пролетта или през лятото, тя може да стане факт само ако демонстрационният полет на "Крю Драгън" на 18-ти януари бъде успешен. Така че стискаме палци за сполука през идната седмица.  

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3138-2020-crew-dragon-rocket-tested

Американската космическа мисия Джуно засне луните Ганимед и Йо

Сърповидна снимка на Ганимед, заснета от американската мисия "Джуно". Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov

11 януари 2020 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Джуно" направи поредното си сближаване с Юпитер на 26-ти декември, но поради факта, че планетата се намираше от другата страна на Слънцето и радиокомуникациите между Земята и автоматичната станция не бяха възможни, снимките бяха получени чак в началото на Нова година. 

Получени са доста интересни фотографии - включително и такива на луните Ганимед и Йо. 

Снимка на Йо, заснета от американската мисия "Джуно". Photo credits : NASA / JPL-Caltech/ SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov

Поредица от четири нови изображения на Ганимед. Забелязва се северният полярен регион. Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt

"Джуно" се намира в полярна орбита около Юпитер, която не позволява близко облитане на Галилеевите спътници, така че детайлни снимки на Йо, Ганимед, Европа и Калисто не могат да се очакват. Въпреки това понякога получаваме любопитни фотографии. Например едва сега учените сполучиха да направят снимки на северния полярен регион на Ганимед - най-голямата луна на Юпитер, най-голямата луна в Слънчевата система изобщо и по-голяма дори от Меркурий. 

Нова снимка на Юпитер. Credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Kevin M. Gill

Разбира се, по време на сближаването на 26-ти декември, бяха получени снимки и на самия Юпитер - като показаната по-горе.

Източник: Missionjuno.swri.edu

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3137-2020-juno-images-galilean-moons

Известният астрофизик Итън Сийгъл пожела на СпейсЕкс да се провали

9 януари 2020 г. 19:40 ч. Спорът между част от професионалните астрономи, които се оплакват от присъствието на множество сателити в небето, и СпейсЕкс придоби много неприятен развой. Итън Сийгъл, известен астрофизик и колумнист за Форбс и НАСА, написа грозен коментар в социалната мрежа Туитър.

"На 6-ти януари бе първият път в моя живот, когато стисках палци за провал при изстрелването", сподели Сийгъл.

Оплакванията срещу орбиталната групировка "Старлинк" започнаха почти веднага след като беше изстреляна първата партида от 60 спътника. Професионални астрономи, които работят с наземна наблюдателна техника, смятат, че работата им е силно затруднена, защото спътниците са твърди ярки на нощното небе. Проблемът може да се реши поне частично - стига спътниците да използват тъмно покритие. Илон Мъск вече изрази желание да помогне в тази насока. Един от най-новите сателити, изстреляни преди няколко дни, вече е оборудван с такова експериментално покритие. Специалистите на компанията ще анализират поведението на този спътник и ако то е удовлетворително, всички бъдещи сателити "Старлинк" ще бъдат тъмни.

Очевидно това не задоволява някои от най-враждебно настроените астрономи като Сийгъл.

"Ние се превръщаме в космическа цивилизация", пише журналистът Кийт Кауинг в своя сайт НасаУоч. "Това скоро ще се разпростре до всички точки от нашата планета. Можем да бъдем разумни и да управляваме последствията, но няма връщане назад. Космосът е полезен".

Кауинг цитира и известната планетарна изследователска д-р Памела Гей. "Слушам много уплашени коментари - хората се страхуват, че евтиният интернет няма да стане реалност, че няма да се вземат мерки за затъмняването на спътниците. Слушам, че хората се страхуват, че другите вече няма да се влюбват в нощното небе, ако виждат на него спътници. Но страховете не са факти".

"Емоционалните аргументи как това, че виждаме спътниците сред звездите, е лошо нещо, нямат тежест. Ще има промяна - и промяната ще е трудна", категорична е Гей и недоумява как може да има такова неразбирателство между хората, които единствено харесват звездите, между тези, които харесват единствено космическите апарати и тези, които виждат стойност в двете неща без да си противоречат. 

Общо 60 спътника "Старлинк" могат да се вмъкнат в носовия отсек на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX

https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3136-2020-ethan-siegel-rooting-failure

Новият американски космически телескоп Тес откри първата си потенциално обитаема планета с размера на Земята

Планетата TOI 700 d през погледа на художник. Image credit : Goddard Space Flight Center 

8 януари 2020 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. За пръв път новият космически телескоп на НАСА "Тес" успя да открие планета, приблизително с размера на Земята, която се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда. Това е разстоянието от звездата, което позволява съществуването на вода в течно агрегатно състояние на нейната повърхност. Откритието не доказва със сигурност, че на планетата има живот, но това е една от планетите, притежаващи потенциала да са обитаеми. 

Звездата TOI 700 е сравнително близо до нас - на около 100 светлинни години в съзвездието Златна рибка.  Тя е от типа "червено джудже" - с 40% по-малка и с 50% по-хладна от нашето Слънце. Телескопът "Тес" е установил наличието на три планети, обикалящи около нея. Най-вътрешната планета TOI 700 b е приблизително с размера на Земята и обикаля около звездата за 10 дни. Втората планета TOI 700 c е 2.6 пъти по-голяма от Земята (вероятно представлява газообразен мини-Нептун) и прави една обиколка около звездата за 16 дни. 

Най-интересна е третата планета - TOI 700 d. Размерът ѝ е само с 20% по-голям от този на Земята и прави една обиколка около звездата си за 37 дни. Планетата се намира на идеалното разстояние от звездата, което позволява на повърхността ѝ да има вода в течно агрегатно състояние. 

Космическият телескоп "Тес" е направил още едно интересно откритие с помощта на Улф Куукир - току-що завършил гимназист, който се е присъединил през лятото на 2019-та към центъра на НАСА Годард като стажант. Куукир е работил в рамките на общодостъпен проект, позволяващ обикновени граждани да се включат в сериозна научна мисия. 

Планетата TOI 1338b е своеобразен Таутин - обикаля едновременно около две звезди! Намира се на около 1 300 светлинни години от нас в съзвездието Живописец. Двете звезди обикалят една около друга в рамките на всеки 15 дни. Едната от тях е с 10% по-масивна от Слънцето, а другата притежава само една трета от слънчевата маса и е по-бледа. TOI 1338b е единствената засега известна планета в тази система. Тя е 6.9 пъти по-голяма от Земята - т.е. размерът ѝ е между този на Нептун и Сатурн. Планетата обикаля в една равнина с тази на звездите, така че от нея редовно биха се наблюдавали звездни затъмнения.

Напомням на читателите, че космическият телескоп "Тес" бе изстрелян на 18-ти април 2018-та година посредством ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Телескопът работи във висока околоземна орбита и задачата му е да сканира 85% от небето, за да открие най-близкоразположените до нас извънслънчеви планети, както и да определи кои от тях са най-подходящи за по-нататъшно изследване и търсене на живот. 

Източници: НАСА 1, 2

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3135-2020-tess-earth-size-planet

Научната продукция на Международната космическа станция е смущаващо ниска

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA

8 януари 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера американската космическа агенция НАСА публикува информация за научния принос на Международната космическа станция - и той е смущаващо нисък. От изстрелването на първия модул през 1998-та година до 1-ви май 2018-та са установени 2 135 публикации "в списания, конференции и сивата литература".

Нещо повече - само 135 публикации са в топ 100 списания според метриката на Eugenfactor, а 85 - в топ 10 списания. 

Новината шокира много космически ентусиасти, тъй като Международната космическа станция е най-скъпата орбитална конструкция - цената към завършването ѝ през 2010-та година възлиза на $150 милиарда. Би следвало за тези средства и за 20-годишен период на експлоатация да има много по-голяма научна продукция. Вместо това - 2 135 статии в рамките на всички научни дисциплини, които се изучават на борда на МКС. 

За сравнение, пише анализаторката Лора Форчик, космическият телескоп "Хъбъл" е довел до над 10 000 научни публикации само за 1 дисциплина. Безпилотните мисии водят до много повече публикации - например мисията на НАСА до Сатурн "Касини" е довела до написването на 3 600 статии, при това за 12-годишен период, слънчевата обсерватория "Сохо" на над 5 000 статии за 20-годишен период, а космическия телескоп "Спицер" - на над 8 000 статии за 15-годишен период.

Възможно е, казва Форчик, причината за тази ниска продуктивност да се дължи на факта, че голямата част от научните лаборатории са били добавени късно поради забавянията в строежа на МКС. Тя обаче напомня, че повечето от експериментите на МКС дори не се вършат от астронавтите, а са автоматизирани.

Други анализатори твърдят, че разочароващият научен резултат от станцията не е изненадващ. Тя е построена основно поради геополитически причини, докато роботизираните мисии имат конкретни цели, съответно водят до повече открития. 

Тук е коректно да напомня, че МКС е силно критикувана от редица известни учени. Още през 2002-ра година американският физик Робърт Парк публикува своята книга "Вуду наука", в която оповести, че само безпилотната програма е тази, която има научна стойност, докато орбиталната станция е безсмислено начинание. А през 2007-ма година Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг каза следното: "Международната космическа станция е пуйка в орбита. Никаква значима наука не е произлязла от нея. Почти бих се осмелил да добавя, че абсолютно никаква наука не е произлязла от нея. Дори бих продължил нататък и ще кажа, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова абсурдно скъпа, не е произвела нищо с научна стойност". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3134-2020-science-production-quite-low

Успех: космическият кораб Драгън на СпейсЕкс се завърна на Земята

7 януари 2020 г. 20:10 ч. Днес в около 17:42 ч. българско време в района на Тихия океан, около крайбрежието на Калифорния, се завърна товарният кораб на СпейсЕкс "Драгън". Така приключи 19-тата мисията на компанията за доставката на полезен товар до Международната космическа станция.

На Земята бе прибран много важен компонент - повредено зарядно устройство. Специалистите не успяха да го активират след инсталацията на нови литиево-йонни батерии към МКС на 11-ти октомври. По-късно американските астронавтки Джесика Меър и Кристина Кук сполучиха да го сменят с друго устройство по време на извънбордовата дейност на 18-ти октомври. Сега компонентът ще бъде щателно анализиран, за да се установи причината за повредата.

Напомням на читателите, че товарният кораб "Драгън" бе изстрелян на 5-ти декември. Корабът се скачи с МКС два дни по-късно. Мисията бе напълно безпроблемна.

За повече информация: НАСА

На кадъра: космическият кораб "Драгън" преди днешното му разделяне от Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3133-2020-7-jan-dragon-returns-earth

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса 60 спътника от групировката Старлинк!

Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX

7 януари 2020 г. 06:00 ч.

Светослав Александров. Американската компания СпейсЕкс откри космическата Нова година! По време на първото изстрелване за 2020-та днес, на 7-ми януари, в 04:19 ч. българско време, ракета "Фолкън 9" изведе в космоса третата порция от спътници "Старлинк". С това Илон Мъск се превърна в най-големия спътников оператор в света.

СпейсЕкс спази традицията да изстрелва спътниците си с ракета, която притежава рециклирана първа степен. Степента, която летя днес, е извеждала в космоса три предходни мисии - "Телстар 18" през септември 2018-та, "Иридиум 8" през януари 2019-та и "Старлинк 1" през май 2019-та. След днешния полет степента отново се завърна успешно на Земята посредством кацане върху плаваща платформа в Атлантическия океан. Това бе 48-мото благополучно връщане на ракета. Последният вариант на "Фолкън 9" е предвиден да лети в космоса до 10 пъти с минимално обслужване и до 100 пъти с малко по-сериозно обслужване. Все още компанията не е изстрелвала една и съща ракетна степен дори 5 пъти, но сега, след като на разположение има степен, летяла 4 пъти, постижението вероятно ще стане факт през 2020-та.

В рамките на днешния полет бяха изведени още 60 сателита "Старлинк", с което общият брой изведени спътници от групировката възлиза на 180. Това превръща СпейсЕкс в най-големия спътников оператор в световен мащаб - нито една друга компания няма толкова много спътници, предишният рекордьор Планет Лабс (отново американска фирма) разполага с 30 сателита по-малко. "Старлинк" е опит на Мъск да осигури световен интернет в целия свят и ако замисълът на предприемача е успешен, той ще налее доста пари в неговия джоб. Пари, които Мъск от своя страна ще налива в неговата мечта да засели Марс.

"Старлинк" ще придобие минимално покритие, когато бъдат изстреляни 400 спътника, а за средно покритие са нужни 800. Разбира се, Мъск не открива спътниковия интернет - има много интернет доставчици, които притежават спътници в геостационарна орбита. Но тъй като спътниците в тази орбита са на разстояние 35 000 от земната повърхност, сигналът пътува дълго и сателитният интернет е бавен. За сметка на това спътниците "Старлинк" са в ниска околоземна орбита и се очаква да предоставят високоскоростен нет.

Не всички са щастливи от амбициите на предприемача. Мъск вече си навлече гнева на професионалните астрономи, които се оплакват, че неговите спътници "Старлинк" пречат на нощните наблюдения. Очакванията са в рамките на мисията, която започна тази нощ, да бъде тествано ново покритие, при което сателитите няма да са толкова ярки. 

Запис от днешното излитане: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3132-2020-7-jan-falcon-9-launches

Защо ЕКА продължава да не публикува своевременно снимките от космическите си мисии?

Снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, заснета на 10 декември 2015 г. с помощта на камерата OSIRIS. Credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA

6 януари 2020 г. 23:30 ч.

Светослав Александров. На 3-ти януари Китай отбеляза една година от успешното кацане на мисията "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната. Събитието беше отпразнувано по съществен начин - бяха обнародвани данни и снимки от 5 научни инструмента на борда на стационарния апарат и лунохода, като те са достъпни на сайта moon.bao.ac.cn. За мен това е същинска изненада. Китай има репутацията на тоталитарна държава, но въпреки това много от космическите ѝ проекти са открити към широката общественост. 

Питам се - защо Европейската космическа агенция не постъпва по същия начин?

Разбира се, би било некоректно ако направя цялостно генерално обобщение. Голяма част от изстрелванията на Китай продължават да не се излъчват в реално време. Същевременно не можем да не отчетем, че ЕКА постигна големи успехи с публичността на уеб-камерата на старата мисия до Червената планета "Марс Експрес". Освен това данните от спътниците "Сентинел" са обществено достъпни. Но когато става въпрос за  високопрофилни европейски междупланетни мисии, ЕКА продължава да се проваля в популяризирането им. 

Въобще не си правя илюзии, че Китай публикува абсолютно всичко от мисиите си до Луната, но е факт, че от "Чанг'e 4" има публикувани 20.9 GB данни. А мисията започна само преди година! За сравнение руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстреляна през 2016-та. И въпреки че, когато интервюирах проф. д-р Николас Томас относно това кога снимките от европейската камера CaSSIS ще са общодостъпни, аз получих обещание, че ще бъде осигурено публикуване на всички фотографии от мисията на всеки три месеца, нищо подобно не се случи. Спорадично, веднъж на няколко месеца, получаваме избрана селекция от няколко снимки. Междувременно все още нямаме доставка в Планетарния научен архив на фотографиите на CaSSIS дори от най-началните етапи на мисията! 

Не за пръв път се случва такова нещо. През 2014-та година, когато историческата европейска мисия "Розета" пристигна в околностите на кометата Чурюмов-Герасименко, екипът на камерата OSIRIS отказа да си публикува снимките. Даже тогавашният директор на ЕКА Жан-Жак Дорден е поискал достъп до тях, но му е било отказано!

Защо изобщо това се случва? За разлика от НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) е силно децентрализирана. Когато се подготвя междупланетна мисия, се сключват договори, които гарантират, че научните институции в страните-членки имат пълното право върху данните от разработените от тях изследователски инструменти. Мотивът е благороден: така отделните държави на Европа са защитени от това някой отгоре да им спуска заповеди, в случая от ръководството на ЕКА. Но това означава, че екипът на дадена камера може да откаже да публикува снимките си, позовавайки се на вече сключения договор, и никой не може да каже и копче. Както вече се случи с "Розета".

НАСА няма такива проблеми - агенцията е много по-централизирана и когато дадена междупланетна мисия придобие широка публичност, агенцията изисква от екипите да си публикуват данните. Затова снимките от марсианските мисии се публикуват в реално време - но и екипите им желаят това. Не такъв беше случаят с американската мисия "Касини" до Сатурн. Екипът на камерата не искаше да си публикува снимките, но беше принуден от НАСА.

Аз разбирам, че камерите са научни инструменти, а не просто джаджи за селфита. Наясно съм, че по тях е работено с години. Наясно съм, че създателите им искат първи да докоснат получените данни. Но Европейската космическа агенция (ЕКА) е публична агенция, а космическите ѝ мисии са разработени със средствата на данъкоплатците. Коректно е данъкоплатците, които са направили европейските експедиции възможни, да получат своевременен достъп до снимките. 

Честно казано аз се ужасявам от публичността на предстоящата мисия от програма "ЕкзоМарс", която ще включва кацането на руския спускаем апарат "Казачок" и на европейския марсоход "Роузалинд Франклин". Представете си през 2020-та година да бъдат изстреляни успешно всичките планирани мисии, а през 2021-ва китайският, американският и европейският марсоход да достигнат повърхността на Марс. Същевременно, САЩ и Китай да публикуват редовно фотографиите си, докато ЕКА да не го прави. Силно се надявам това да не се случи, но съдейки от историята на европейската космонавтика, не го изключвам... 

Да, обещано ни е, че снимките от "Роузалинд Франклин" ще се публикуват почти в реално време. Но никой не може да ме обвини, че не вярвам на това обещание.

Защото ми беше обещано, че снимките от "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" ще се публикуват на три месеца... Къде са те? 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3131-2020-esa-image-release-criticism

Истинските грешки на американската космическа програма

На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA

5 януари 2020 г. 15:10 ч.

Светослав Александров. Американската космическа програма, подобно на всяка друга космическа програма, заслужава критика за грешките си. И докато най-често критикувана е руската космическа програма заради проблемите ѝ през последните години, много хора правдиво отвръщат: да, слабостите на руската космонавтика са видни, да, пилотираният космически кораб "Союз" е твърде стар и това му личи дори и на фона на безконечните му модернизации. Но фактът, че "Союз"-ът е допотопен, по никакъв начин не променя един друг факт - това е най-надеждният космически кораб, създаван някога и освен това е единственият космически кораб за превоз на космонавти до Международната космическа станция и обратно. А в САЩ такъв космически кораб не бе създаден - нещо повече, 14-те загинали астронавти на "Чалънджър" и "Колумбия" доказват провала на совалките и тези смъртни случаи са позорно петно за НАСА.

В името на обективността обаче е редно да подчертая, че макар общественият фокус върху совалките да е насочен към авариите на "Чалънджър" и "Колумбия", ние не бива да забравяме и успехите на програмата. Американските космически совалки са летяли общо 135 пъти, като 133 от мисиите са били успешни. Да, 14 души загинаха, но совалките бяха единствените кораби със способност да извеждат над трима души в космоса едновременно, даже редовно летяха с екипаж от седем астронавти. Повечето астронавти в историята на човечеството са летяли именно с космически совалки. Ето статистика: към настоящия момент (5 януари 2020 г.) в космоса са пътували общо 574 души, от които 562 са достигнали орбита (останалите са били на суборбитални мисии). От тях 355 са пътували в космоса на борда на космически совалки - 306 мъже и 49 жени. Дори да приемем, че през следващите месеци новите пилотирани кораби "Старлайнър" и "Крю Драгън" претърпят още аномалии, които ще отложат първите им полети с екипаж, биха изминали години преди руските "Союз"-и да изпреварят американските совалки по брой изведени хора в космоса. Нека не забравяме и другите триумфи на совалките - извеждането на телескопа "Хъбъл" и обслужването му, както и строежа на Международната космическа станция. И ако всички ни напомнят, че без руснаците САЩ не могат да стигнат до станцията, аз отвръщам, че без американците нямаше да има никаква станция. 

Това беше лирично отклонение. Темата е за грешките на американската космическа програма. Къде САЩ допусна грешки, за да се озове в незавидното си положение по отношение на пилотираната космонавтика?

Разбира се, първата грешка, която всички могат да посочат и аз само я напомням (не мога да я пропусна в тази статия), е цялостното прекратяване на програмата "Аполо". Както пише космическият експерт Дейвид Портрий, "програмата Аполо не умря. Тя беше убита". Всички можем да си представим алтернативна история, в която совалката никога не е била създавана, но програмата "Аполо" е продължавала напред. Макар и с ограничен бюджет, макар и без тежкотоварна ракета "Сатурн 5", без лунен модул, само със "Сатурн 1" и командния модул на "Аполо", настоящето можеше да се окаже доста по-различно. Настояще, в което, освен кораб "Союз", можеше да има и кораб "Аполо" - и двата щяха да се съревновават за най-надеждните в света за превоз на астронавти до орбита. 

Чест прави на руснаците, че никога не прекратиха работата по "Союз". В едно алтернативно минало, ако СССР се бяха фокусирали върху ракетата "Енергия" и совалката "Буран", но същевременно бяха прекратили строежа на корабите "Союз", днешна Русия щеше да се окаже в доста по-незавидно положение от САЩ, защото нямаше да има "Союз"-и, но страната нямаше да разполага и със средства за експлоатация на совалките си. 

Но дали самото решение за създаването на космическите совалки е грешка? Цялостното усещане в американския космически отрасъл е такова, а и преди десетина години тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин оповести публично, че совалката е голяма грешка. Пол Торънс, който също е инженер от НАСА и работи в центъра Джонсън, обаче е на друго мнение. Само по себе си решението за конструкцията на совалки не е грешка. Космическите кораби "Аполо" са построени с целта да изпратят хора на Луната - но те са твърде скъпи. Совалките са построени с друга цел - да направят орбиталните полети евтини и масови, за да могат хора да летят където си поискат. Това е добра и благородна цел - и продължава да е целта и на днешната космонавтика. Поради това Илон Мъск прави ракетите си възвръщаеми. Но подбраният инженерен метод за постигането на тази цел е бил грешен. Грешката е била да се комбинира дизайнът на ракетоплана "X-15" с този на наземно изстрелвани ракети. Това е бил подход, който никога не е бил тестван и в крайна сметка се оказал неефективен. 

Аз бих добавил още нещо към казаното от Торънс - другата сериозна грешка, която САЩ допуска на фона на вярата, че совалката ще бъде евтина, лесна за експлоатация и летяща на чести интервали, е стратегическа: спирането на работата по всички останали ракети - "Титан", Атлас", Делта". Така САЩ прехвърля всичките си яйца в една кошница. Междупланетни мисии. Комерсиални полезни товари. Военни спътници. Всичко трябва да се извежда посредством космическите совалки. Но ако кошницата се счупи? 

Има много интересна анализаторска статия на Ню Йорк Таймс от 16-ти март 1986-та година, написана броени седмици след катастрофата на "Чалънджър". Статията, макар и първоначално отпечатана само на хартия, е впоследствие дигитализирана и направена общодостъпна. В анализа е отчетено, че икономическият провал на совалките започва да се забелязва още през 1985-та година, когато са изстреляни едва девет мисии и НАСА е под натиск през 1986-та да изстреля 14 мисии - под изискуемия минимум от 30-60 мисии годишно. Совалките имат нужда от сериозно обслужване след всеки полет и цените им скачат шесткратно в сравнение с първоначалните предсказания.

Наистина фактът, че совалката е замисляна като машина за всичко, се оказва нейният най-голям недостатък. НАСА е принудена да я разработи за много по-малко пари от първоначално обещаните. Агенцията се обръща към Военновъздушните сили за помощ, които имат съвсем различни изисквания - совалката трябва да може да извежда голямо количество полезен товар в орбита (т.е. шпионски спътници) и да може да връща полезен товар от орбита (примерно, съветски спътници). НАСА от своя страна е агенция, фокусирана върху научни изследвания и разработки. Накрая се получава машина, която няма ефективността, желана от първоначелните ѝ разработчици. Или ако трябва да цитираме отново статията от Ню Йорк Таймс от 86-та, която се позовава на д-р Алекс Ролънд от универтитета Дюк: "Вместо кон, НАСА получи камила - по-добре, отколкото да няма никакъв транспорт, и наистина по-подходяща за определен тип работа, но това не е жребецът, желан от агенцията".

Катастрофата на "Чалънджър" променя много неща - в САЩ най-накрая се осъзнават, че ако всички яйца са в една кошница, от счупването на кошницата се чупи и всичко в нея. Катастрофира някоя совалка - няма какво да извежда междупланетните мисии, телескопите, комерсиалните спътници и най-важното - шпионските сателити. Веднага след трагедията военните се отдръпват от совалките. Рестартирана е работата по стандартните невъзвръщаеми ракети на САЩ. Американската компания Мартин Мариета създава "Комерсиален Титан 3" (източник), както и "Титан 4". Възобновена е работата по "Атлас" и "Делта", като през 90-те години системата "Атлас-Центавър" е комерсиализирана - чудесен пример за технологичен трансфер от правителството към частния сектор (източник). През 1994 година програмата за Expendable Launch Vehicles (ELV) се преобразува в EELV - добавя се още едно E, т.е. "evolve" - еволюирали ракети. Ракети, които са подобрени, по-евтини и по-надеждни. Процесът се оказва доста трънлив. С колапса на СССР в началото на 90-те, Русия комерсиализира космонавтиката си и руските ракети се налагат като най-евтините носители в световен мащаб. "Атлас" и "Делта" са доста по-скъпи от европейските и руските алтернативи. Следват няколко обединения - през 1995 г. Мартин Мариета се влива Локхийд и така се получава конгломератът Локхийд-Мартин. Но дори и САЩ да изстрелват военните си спътници само на скъпите Атлас и Делта, това пак не е достатъчно, ако Русия извозва всичко останало. Боинг и Локхийд-Мартин не могат повече да работят сами и така ракетостроителното им дело се обединява в нова компания - Юнайтед лонч алайънс (ULA). Именно това обединение е атакувано в съда от Илон Мъск през 2005-та година, именно оттук започва цялата нова надпревара, довела до създаването на евтини американски ракети "Фолкън 9" - които сега подбиват пазара на руснаците и заради това ракетата "Протон" си отива. Може да се каже, че след много криволичения, САЩ отново се връща на топ позиции в ракетостроителния бизнес.

Но това касае само комерсиалната космонавтика и спътниковите полети. Уви, нищо подобно не се случва в областта на пилотираната космонавтика. Стигаме до следващата голяма грешка според Пол Торънс. След катастрофата на совалката "Чалънджър" през 1986-та година, това е моментът САЩ да приложи поуките и в пилотираните полети. Това е моментът да се помисли за нов кораб, който да е алтернативен на совалките. Най-голямата грешка е, че НАСА вместо това строи нова совалка - "Индевър" (въведена в експлоатация през 90-те години). С това американската агенция се обрича на зависимост от совалките. Обосновката е ясна - много пари са вложени в тези машини, американците не могат да си позволят да се откажат (sunk cost fallacy). И действително допреди катастрофата на "Колумбия" НАСА планираше совалките да са в експлоатация до 2025 година - достатъчно дълго време, което ще даде отсрочка на агенцията, докато мисли по създаването на нов космически кораб...

Дори след 2003-та година, след катастрофата на "Колумбия", са допуснати много грешки. Сред тях са преустановената днес програма "Съзвездие", която използваше остарели технологии, за да се удовлетвори искането на Конгреса да се запазят работните места на работниците по космическите совалки и да има минимум съкръщения. НАСА преживява безумието "Арес 1" (лекотоварна ракета, която трябва да извежда кораб "Орион" до ниска околоземна орбита) - проект, спрян на много късен етап от Барак Обама.

Днес изглежда, че САЩ е в правилните коловози по отношение на пилотираната космонавтиката. Дори и да не харесваме Боинг заради лошата фирмена политика, дори и на фона на фиаското покрай "737 Макс", НАСА не допусна грешка, че освен СпейсЕкс реши да финансира и Боинг.  Винаги е по-добре да има алтернатива - и докато СпейсЕкс работи по "Крю Драгън", Боинг се труди по "Старлайнър". Като космически ентусиасти е важно да пожелаем успех и на двете фирми. Вярно е - работата по "Крю Драгън" и "Старлайнър" започва доста късно. През 2010-та година НАСА дава няколко милиона на Боинг и СпейсЕкс за първоначални проучвания, но реално финансирането за конструкцията на корабите е осигурено чак през 2014-та година: три години след спирането на совалките. "Крю Драгън" и "Старлайнър" почват да летят през 2019-та, при това без хора на борда, а първите пилотирани мисии очакваме през 2020-та. Но на фона на тези забавяния, няма какво да се оплакваме - този път пътят изглежда правилно начертан. Междувременно Локхийд Мартин продължава да конструира и кораба "Орион" за мисии отвъд ниска околоземна орбита. Така че в САЩ вече има множество кораби. Сега остава да чакаме само да дойде бъдещето. Когато дойде. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3130-2020-real-mistake-space-shuttle-program

Пилотираният космически кораб Старлайнър поема път обратно към Флорида за следващата му мисия

На снимката: корабът "Старлайнър" е в готовност да започне своето пътешествие към Флорида. Photo credit : Boeing

4 януари 2020 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на Боинг "Старлайнър", който на 22-ри декември се завърна успешно след дебютната му безпилотна мисия до околоземна орбита, се отправи на 10-дневно пътешествие към Флорида, където ще бъде подготвен за втората му експедиция. Тогава в космоса ще полетят астронавтите на НАСА Джош Касада и Съни Уилиамс заедно с двама други чуждестранни астронавти. 

Междувременно продължава работата по друг кораб "Старлайнър", който през тази година ще се отправи в орбита заедно с астронавта на Боинг Крис Фъргюсън и астронавтите на НАСА Никол Ман и Майк Финк. Това може да се окаже първият пилотиран полет на САЩ до Международната космическа станция след приключването на програмата "космическа совалка", стига, разбира се, частната компания СпейсЕкс да не изпревари Боинг и да изпрати "Крю Драгън" в пилотиран режим преди "Старлайнър".

Напомням на читателите, че през изминалата година "Старлайнър" летя два пъти - през ноември на тестов полет за изпитание на спасителните му системи и през декември на първата му космическа мисия. За съжаление по време на декемврийския полет неправилно настроен часовник провали скачването с Международната космическа станция. Но за успокоение и радост на ръководството на мисията, корабът бе спасен, проведе самостоятелна програма в околоземна орбита и се завърна на Земята успешно в района на базата Уайт Сендс, Ню Мексико. Това бе първото тестово завръщане на пилотиран орбитален кораб върху суша след приключването на програмата "космическа совалка". Другият частен космически кораб, "Крю Драгън" на СпейсЕкс, може да се завръща само в океана.

Боинг съобщи, че "Старлайнър" е в отлично състояние след декемврийската му космическа мисия. Животоподдържащата система е работила нормално, тестовият манекен е на мястото си, дори гравитационният индикатор Снупи се завърнал на Земята в същата позиция, в която излетял. Вътрешността на кораба изглежда по същия начин както и преди неговия полет. Това доказва, че "Старлайнър" е в готовност да превозва хора.

Техниците свалиха полезния товар със записите, за да започнат първоначалния им анализ. Те очакват да получат записи и от бордовите камери на "Старлайнър", като видеоматериалът ще бъде публикуван през идните дни. Вече във Флорида "Старлайнър" ще бъде още по-щателно анализиран и чак тогава ще бъде рециклиран и подготвен за мисията му с астронавтите Касада и Уилиамс. 

Източници: Боинг 1, 2

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3129-2020-starliner-begins-journey-back-florida

Най-опитният руски космонавт Генадий Падалка: екипът на СпейсЕкс напомня на този на Корольов

Космонавтът Генадий Падалка по време на негова космическа разходка през 2012-та година. Photo credit : NASA

3 януари 2020 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Генадий Падалка, най-опитният руски космонавт с прекарани рекордни 879 дни в космоса, сравни екипа на Илон Мъск с този на легендарния съветски конструктор Сергей Корольов. Падалка отправи и сериозна критика относно състоянието на руската космонавтика. 

Космонавтът подчерта, че Илон Мъск е събрал екип от млади специалисти: "Аз помня през 2012-та година, когато посрещахме първия космически кораб "Драгън" на борда на МКС, в реално време излъчваха неговия център за управление. Там се намираше екип от млади специалисти на възраст между 25 и 45 години с фанастични идеи и проекти. Напомни ми на времената на Сергей Павлович Корольов, под неговото ръководство е имало точно такъв екип от инженери, които не са се бояли да творят, да поемат рискове и отговорности".

Конкретно за Мъск, Падалка смята, че "той мечтае и поставя цели, които не винаги са достижими, но човек трябва да се стреми към тях. И сред останалите неща той създава конкуренция за мнозина. Дори и в рамките на неговата компания, например, при проекта "Старшип", има два екипа - единият е в Тексас, а другият - във Флорида. За основата на проекта "Старшип" ще служат най-напредничавият кораб и най-мощната тежкотоварна ракета. Работи се както е било някога в СССР, когато е имало няколко екипа, когато е имало конкуренция. Дали е била здрава или не, е друг въпрос - но е имало такава". 

Относно упадъка на руската космонавтика, космонавтът смята, че стагнацията е започнала още в началото на века. "Има няколко причини. Първо, това е технологичното изоставане. Руският сегмент на МКС е построен съобразно технологиите на 80-те години. Перспективните от наша гледна точка модули МЛМ "Наука" и Научно-енергетическия модул все още се намират на Земята, а те трябваше да бъдат в състава на нашия сегмент още през 2008-2009 година. Добре направеният и надежден, но отдавна остарял кораб "Союз", преминава през безкрайни модернизации".

Втората причина по думите на Падалка е "неефективното и нецелевото усвояване на бюджета и комерсиалните средства в отрасъла". "Третата причина е липсата на квалифицирани специалисти. Топ ръководството в чуждестранните космически агенции и компании като правило се състои от специалисти с отлично инженерно-техническо образование, представители на научната общност, специалисти по приложна физика. Някога така е било и в нашите конструкторски бюра през 60-те и 70-те години, когато са се ръководили от великолепни конструктори като Корольов, Глушко, Челомей", категоричен е космонавтът. 

Цялостната оценка на Падалка за Русия е тежка: "Ние все още летим на това, което е наследено от СССР. Не сме създали нищо ново, говоря само за пилотираната космонавтика. Не можем да се хвалим със "Союз", той е постижение на поколението на космическите първопроходци. Но нашето поколение не успя да създаде нищо подобно. Останали са ни само идеите и мечтите. Ние сме в режима на очакване на някакво чудо, но чудесата няма да дойдат". 

Източници: РИА Новости 1, 2

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3128-2020-padalka-comments-russian-space

Американският марсоход Кюриосити започна Нова година със страхотни снимки на Червената планета

Тази снимка бе заснета от дясната навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити" на 1-ви януари 2020-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 януари 2020 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. За марсохода на НАСА "Кюриосити" 1-ви януари бе ден, в който той засне множество снимки на околностите на планината Шарп, където понастоящем работи. Разгледайте последните фотографии от мисията!

Още една снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Трета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Четвърта снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Пета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Шеста снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Снимка от лявата навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Снимка от предната камера на "Кюриосити" за преодоляване на препятствия, заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Микроскопска снимка, заснета от "Кюриосити" на 1-ви януари. Photo : NASA/JPL-Caltech/LANL

 За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3127-2020-curiosity-new-year-photos

Китайската мисия Чанг-e 4 продължава да работи на обратната страна на Луната година след успешното кацане!

Тази нова снимка бе заснета през декември 2019-та от панорамната камера на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP

3 януари 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Днес отбелязваме точно една година от първото успешно кацане на обратната страна на Луната! Китайската роботизирана експедиция "Чанг'e 4", която извърши меко спускане на 3-ти януари 2019 г. в района на кратера Фон Карман, продължава да работи до ден днешен, а според ръководството на мисията инструментите на борда на стационарния спускаем апарат и на лунохода "Юту 2" функционират нормално. 

Снимка на лунния реголит, заснета от лунохода "Юту 2" през декември 2019-та. Photo credit : CNSA/CLEP

В четвъртък, на 2-ри януари 2020-та, "Чанг'e 4" и "Юту 2" са се самоизключили по план, приключвайки работата си за 13-тия лунен ден. Напомням на читателите, че един ден на Луната (когато е възможно да бъдат провеждани научни изследвания) продължава около две земни седмици. Толкова продължава и тежката лунна нощ, когато температурите падат до -173 ^oC. Много е трудно да се направи машина, която да оцелява в такива сурови условия. Луноходът "Юту 2" имаше планов живот само от три месеца, но надмина всички очаквания и досега пъпли на обратната страна на Луната. През втората половина на декември, докато продължаваше 13-тият лунен ден, луноходът измина 357.695 метра и успя да изучи една скала в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър.

Очакванията са мисията "Чанг'e 4" да обогати неимоверно познанията ни за Луната. Луноходът вече се е натъкнал на важна находка - открил е материал от дълбоките слоеве на естествения ни спътник, изучаването на който може да разкрие състава на лунната мантия и да разгадае загадките за образуването и еволюцията на Луната. 

Регионът, изучаван от китайската мисия, се оказа по-скалист от предвиденото и "Юту 2" се придвижва бавно. Въпреки това напредъкът е явен и очакванията са през следващите месеци луноходът да изучи повече местности и да направи повече открития.

За да могат наземните екипи да комуникират с "Чанг'e 4" от обратната страна на Луната, е необходим комуникационен спътник, намиращ се във втората точка на Лагранж на системата Земя-Луна на около 500 000 километра от планетата ни. Половин година преди изстрелването на спускаемия апарат с лунохода, китайците изпратиха спътника "Чьечиао" до тази точка. По информация от Чжан Лихуа, основен ръководител на проекта "Чьечиао", спътникът е в добро състояние и би могъл да продължи да работи още 10 години. Китай желае да предостави спътника и на други държави, които планират да проведат собствени мисии до обратната страна на Луната.

Междувременно лунната изследователска програма на Китай продължава. На 27-ми декември тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" успешно изпълни своя трети полет. Успехът прави възможно китайците да започнат подготовката за изстрелването на следващата мисия "Чанг'e 5", която ще кацне на лунната повърхност, ще вземе проби от нея и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории.

Това ще е първата възвръщаема мисия до Луната след края на съветската роботизирана програма "Луна" и на американската пилотирана програма "Аполо". 

Източник: ECNS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3126-2020-chang-e-4-marks-one-year

Русия не е успяла да изпълни почти половината от обещаните космически полети през 2019-та

2 януари 2020 г. 13:50 ч. В края на 2019-та година Русия за пръв път след 2003-та отбеляза цяла една календарна година без провали. И въпреки всичко постижението се оказва половинчато - изпълнени са само около половината от обещаните от Дмитрий Рогозин 45 изстрелвания.

За обещанието вече писах на страниците на КОСМОС БГ през февруари. Руската медия РИА Новости ни напомни, че през 2019-та са изпълнени само 25 орбитални изстрелвания. "Стартовата програма е изпълнена на малко повече от 50%. Причините са различни, в това число недостатъци на работната организация", съобщава вицепремиерът Юрий Борисов.

Особено сериозно е положението с планираното обновяване на руските военни спътници, което не се случи. В тази връзка президентът Владимир Путин е назначил специална комисия, която ще разследва причините за забавянията. 

Снимка от изстрелването на ракета "Рокот" на 27-ми декември. Photo credit : Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3125-2020-half-promised-launches-never-happen

Нова година - ново отлагане за руския модул Наука

1 януари 2020 г. 19:00 ч. Многострадалният руски модул "Наука" трябваше да напусне производствения цех на ГКНПЦ "Хруничев" и да бъде отправен към космодрума Байконур през този месец, за да се подготви за полет през есента или зимата на 2020-та година. 

Но по информация от Туитър акаунта на робота Фьодор (директно контролиран от руската космическа агенция), това няма да стане. В хода на изпитанията е възникнала нова нужда от допълнителни проверки и вместо това целевата дата за отправянето на модула се измества за месец март.

Така изстрелването на "Наука" за 2020-ва година отново виси на косъм. Нееднократно източници в руския ракетно-космически отрасъл са споделяли, че след пристигането на модула на Байконур са нужни още около 9 месеца за финални предстартови изпитания. Така че ако "Наука" наистина довтаса да се отправи към космодрума през март, бройте още минимум девет месеца до старта. Това означава изстрелване в края на декември или ... да, през 2021-ва година. 

Първоначално Русия планираше да изпрати модула в космоса през 2007-ма година. Това е скандално дълго отлагане. Изглежда, че руският сегмент на Международната космическа станция ще си остане още дълго време недостроен. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3124-2020-nauka-new-delays

Индийското правителство одобри провеждането на нова мисия до Луната

1 януари 2020 г. 15:40 ч. Днес, на 1-ви януари, индийската космическа агенция оповести, че правителството е одобрило реализацията на мисия до Луната "Чандраян 3" и вече е започнала нейната подготовка.

Напомням на читателите, че по-рано през есента, скоро след неуспеха на първия спускаем апарат "Викрам", индийските специалисти оповестиха своето желание страната да извърши меко кацане на Луната най-късно през ноември 2020-та. Дали обаче този срок е реалистичен или прекалено амбициозен, предстои да разберем.

Индийската космическа агенция също така продължава своята подготовка към осъществяването на първия си пилотиран космически полет. "Ние отбелязваме добър прогрес. Извършена е селекцията на астронавти", съобщава шефът на агенцията К. Сиван.

Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3123-2020-indian-government-approved-chandrayaan-3

Дмитрий Рогозин: пречат ни санкциите и липсата на частни космически компании

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3122-2020-roscosmos-sankcii

Днес си отива едно десетилетие - поне според астрономическото летоброене

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3121-2019-the-decade-is-over

Лента.Ру за 2019-та: САЩ покоряват Марс, Китай - Луната, а Русия гори съветското си наследство

30 декември 2019 г. 20:20 ч. Руският медиен сайт Лента.Ру публикува обзорна статия за космическите събития през 2019-та година, в която остро разкритикува състоянието на руския космически отрасъл.

Анализът акцентира върху успешното кацане на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната, както и на безупречното спускане на американската мисия "ИнСайт" върху повърхността на Марс. А що се касае до голямото руско междупланетно постижение през 2019-та - изстрелването на космическата обсерватория "Спектр-РГ", благодарение на която за пръв път в историята руски апарат достигна до точка на Лагранж, коментаторите на Лента.Ру не са особено впечатлени. 

Да, анализът отчита, че "Спектр-РГ" е първата голяма руска космическа мисия след дългогодишно прекъсване - предходната бе изстреляна преди повече от осем години, тази на стария телескоп "Спектр-Р". "Но не можем да не забележим, че повече от половината от ключовите системи на обсерваторията не са руски - конструктивно "Спектр-РГ" представлява многоцелева платформа "Навигатор" с разположени на нея немски космически телескоп eROSITA и руски телескоп ART-XC. На последния са монтирани огледални модули, произведени от НАСА в космическия център Маршал, САЩ. Това е така, защото руските огледала за ART-XC се оказаха неправилно полирани и съответно годни единствено за ресурсни изпитания". 

Източник: Лента.ру

Тази снимка бе заснета от немския прибор eROSITA на руския космически телескоп "Спектр-РГ" и тя изобразява Големия магеланов облак. Credit: F.Haberl, M. Freyberg and C. Maitra, MPE/IKI

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3120-2019-lenta-komentar-godinata

Космическата 2019 година: цялостно обобщение

Снимка на лунохода "Юту 2", заснета от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP

Това е четвъртата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В третата статия разгледахме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. Ред е сега да направим цялостно обобщение на 2019-та година. 

30 декември 2019 г. 09:51 ч.

Светослав Александров. През 2019-та година бяха проведени общо 102 орбитални изстрелвания. Така за втора поредна година, както и за втори път след 1990-та (годината преди разпадането на СССР), в световен мащаб има над 100 орбитални космически полета. 

Абсолютен лидер в спътниковите изстрелвания е Китай с общо 34 изстрелвания, но страната отбеляза 2 провала. САЩ е на второ място с 27 изстрелвания, но американците нямаха нито един провал тази година. Изненадващо руснаците, които са на трето място с 25 изстрелвания, също нямаха нито един провал (за последен път Русия отбеляза безаварийна година през 2003-та). Европа и Индия имаха по шест орбитални полета, като всичките индийски бяха успешни, а един на европейците (на лекотоварната ракета "Вега") бе провален. Японците имаха само два старта през 2019-та - и двата успешни. 2019-та е трагична за космонавтиката на Иран, защото от две проведени ракетни изстрелвания, и двете завършиха с провал и освен това при наземната подготовка на трета ракета настъпи експлозия. 

През 2019-та година Русия и САЩ бяха единствените държави, извели хора в космоса. Общо 12 души достигнаха космическото пространство - 9 на три руски и 3 на един американски кораб. Трите руски космически мисии бяха орбитални и благодарение на тях на МКС пристигнаха следните астронавти и космонавти: Алексей Овчинин, Ник Хейг, Кристина Кук, Александър Скворцов, Лука Пармитано, Ендрю Морган, Олег Скрипочка, Джесика Меър и Хазааа ал-Мансури. Единственият пилотиран космически полет на САЩ през 2019-та беше осъществен посредством частния кораб на Върджин Галактик "Юнити",  като мисията бе суборбитална и на борда на кораба летяха астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, летяла в космоса на частен космически кораб. 

Три роботизирани мисии достигнаха Луната - китайската "Чанг'e 4", частната израелска "Берешийт" и индийската "Чандраян 2". В началото на 2019-та "Чанг'e 4" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на естествения ни спътник. През пролетта "Берешийт" се превърна в първата частна мисия, достигнала орбитата на Луната - забележителен успех за частното предприемачество. За съжаление проблем с жироскопа провали кацането. Индийската мисия "Чандраян 2" влезе успешно в орбита около Луната през август. Очаква се роботизираната станция да работи там поне няколко години. Но прикаченият към нея спускаем апарат "Викрам" не успя да кацне. 

Три кацания на астероид бяха отбелязани - всичките от японската мисия "Хаябуса 2" и всичките върху астероида Рюгу. По време на две от тях бяха събрани скални и почвени проби, които по-късно ще бъдат доставени на Земята и анализирани в лаборатории. По време на третото кацане бе освободен астероидоходът "Минерва 2", който се бе повредил предварително и можеше само да излъчва радиосигнал, без да изпраща данни от инструментите му. Но японските специалисти успяха да изпълнят нова мисия чрез "Минерва 2" - да измерят гравитационното поле на Рюгу. 

Американската мисия "Паркър" за изучаване на Слънцето направи три сближения с него, а на 26-ти декември облетя Венера с цел корекция на орбитата. Всичко на борда продължава да работи нормално.

Безспорният триумф в междупланетната космонавтика за годината бе на САЩ и беше постигнат още в първия ден на 2019-та. Точно така, на 1-ви януари американската междупланетна сонда "Ню Хърайзънс" посети Арокот (известен доскоро като Ултима Туле). Това бе първото посещение на небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, от човешки апарат. 

Относно програмата на Международната космическа станция - бяха извършени цели 11 излизания в открития космос. Една от тези "космически разходки" бе руска, а 10 - американски. За пръв път след пенсионирането на космическите совалки имахме толкова много излизания в открития космос, защото се наложи екипът да подмени остарели батерии на МКС, както и да ремонтира търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Този спектрометър никога не е бил предвиждан да бъде сервизиран в космоса, така че НАСА се подготвяше за "космическите разходки" в продължение на няколко години. Агенцията смята, че степента на сложност на поправката съперничи на сложността на някогашните ремонти на космическия телескоп "Хъбъл". 

Освен първия полет на жена на борда на частен американски космически кораб през 2019-та, бяха отбелязани още две постижения, касаещи жени. На 18-ти октомври в открития космос излязоха едновременно две астронавтки - Кристина Кук и Джесика Меър - това бе първата изцяло женска "космическа разходка". А в събота, на 28-ми декември, Кристина Кук постави рекорд за най-продължителната космическа мисия за жена-астронавт. Така Кук счупи рекорда на американката Пеги Уитсън от 288 дни. 

През 2019-та година следните държави имаха за пръв път изкуствен спътник: Етиопия, Непал, Шри Ланка, Руанда, Судан, Обединените арабски емирства. 

Бяха проведени първите полети на няколко нови ракети - на два нови варианта на индийската PSLV, на три частни китайски ракети за извеждане на микроспътници, както и на американската "Атлас 5 Н22". Полетът на последната ракета бе много важен и можем само да се радваме, че бе успешен. Това е пилотираната ракета "Атлас 5" без обтекател, с два твърдогоривни ракетни двигателя и степен "Центавър" с два американски ракетни двигателя "RL10". По време на нейната първа мисия през декември успешно бе изведен в космоса кораба на Боинг "Старлайнър", който, както знаем, заради проблем с часовника не се скачи с МКС, но въпреки това демонстрира способностите са маневриране в космически условия, след което се завърна на Земята. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3119-2019-obobshtenie

Космическата 2020: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3118-2020-human-spaceflight-what-to-expect

Уошингтън поуст: липсата на космически туризъм е едно от разочарованията на десетилетието

27 декември 2019 г. 18:30 ч. Отминава не просто поредната година, а второто десетилетие на 21-ви век. През това десетилетие станахме свидетели на голям технологичен бум под формата на модерни мобилни телефони, таблети и други джаджи. Но много предсказания, които бяха обещани, че ще се случат, не се сбъднаха. 

Уошингтън поуст е предоставил на читателите си интересна класация (линк-тук) за най-големите технологични разочарования на изминаващото десетилетие. Класацията включва дезинформацията и разпространението на фалшиви новини в интернет (особено по време на избори), пълният монопол на Фейсбук и липсата на алтернативна социална мрежа, неуспехът на много групово финансирани проекти в Kickstarter, неуспехът на електронните цигари да се наложат като безопасна алтернатива.

Авиацията и космонавтиката също са дали своите разочарования. В областта на авиацията е несбъднатото пророчество, че доставката на храна и товари за нуждите на клиенти ще става посредством дронове. Обещано още през 2013-та година от предприемача Джеф Безос, основателят на Амазон, засега имаме само изпитания - но не и масова практика. 

Неслучилият се космически туризъм е големият пропуск в космонавтиката. Ричард Брансън обеща, че Върджин Галактик ще превозва туристи в космоса до началото на 2020-та - но последната му пилотирана космическа мисия бе през февруари и оттогава насам - нищо... Безос също каза, че човек ще полети в космоса през 2018-та година, а Илон Мъск предвиди полет на турист до Луната в края на 2018-та. 

Нищо подобно не се е случило.

И все пак Уошингтън поуст признава - ако има нещо от цялата класация, за което не бива да съжаляваме, че не се е случило, то е именно космическият туризъм. Нека туристическите кораби да станат готови, когато са готови, без да се бърза. Извеждането на хора в космоса не е тривиална работа. 

На снимката: космическият кораб "Юнити" по време на втория му пилотиран полет в космоса през февруари. Оттогава досега, вече 10 месеца по-късно, "Юнити" не е летял отново и все още не превозва туристи.  Photo credit : Virgin Galactic

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3117-2019-space-tourism-disappointment-decade

УСПЕХ: Тежкотоварната китайска ракета Лонг Марч 5 се върна в експлоатация след безпрепятствено изстрелване!

Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : China Space Program 

27 декември 2019 г. 16:15 ч.

Светослав Александров. Най-сетне! След прекъсване от две години и половина, тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" се върна в експлоатация и така китайската програма влезе отново в правилните си коловози, които ще я отведат към усвояването на околоземната орбита, Луната и Марс. Ракетата "Лонг Марч 5" е критично важна за космическата програма на Китай - със своята товароподемност от 25 тона до околоземна орбита тя е третата най-мощна ракета в света, нареждайки се директно след американските ракети "Фолкън Хеви" и "Делта 4 Хеви" с товароподемности до околоземна орбита съответно от 63 тона и 29 тона.

Първото изстрелване на "Лонг Марч 5" бе проведено на 3-ти ноември 2016-та. Множество проблеми съпътстваха обратното броене, а след излитането спътникът бе въведен в неправилна орбита. Впоследствие сателитът запали своите собствени двигатели и коригира орбиталните си параметри, след което стартът бе оповестен за успешен.

Истинската трагедия за китайската космонавтика настъпи на 2-ри юли 2017-та, когато по време на второто изстрелване един от двигателите "YF-77" на първата степен се самоизключи заради отказ на турбопомпа. Ракетата и спътникът бяха изцяло загубени. Китайските специалисти се захванаха да коригират дизайна на "YF-77", като през 2018-та година бе проведено тестово успешно запалване. Впоследствие бяха установени други дефекти, които отложиха третото изстрелване първо за януари, после за юли и след това за края на 2019-та година. 

Но усилията на китайските специалисти доведоха до успех и днес стана ясно, че те са успели да стабилизират дизайна на "Лонг Марч 5". Днешното изстрелване бе факт в 14:45 ч. българско време и спътникът "Шичжиян 20" е в правилната си орбита. Какво означава това за китайската космическа програма?

На първо място, Китай най-сетне ще може да реализира мисията си до Луната "Чанг' е 5" - това е първата възвръщаема експедиция до естествения ни спътник, откакто през 70-те години на миналия век американските астронавти от "Аполо" и съветските автоматични станции "Луна" взеха проби от лунния грунт и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. "Чанг'e 5" трябваше да лети още в края на 2017-та година, но след аварията на "Лонг Марч 5" това нямаше как да стане. Сега обаче подготовката за полет може отново да започне. 

Второ, което е и най-критично за китайската космонавтика, страната ще може да изстреля роботизираната си мисия до Марс, която се състои от спускаем апарат и марсоход. Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета - първият път бе през 2011-та година, когато китайски орбитален апарат бе прикачен към руската мисия "Фобос-Грунт". Но след провала на руснаците Китай създаде своя самостоятелна марсианска изследователска програма. Ако днешният старт на "Лонг Марч 5" не бе успешен, това щеше да означава продължително отлагане за новата роботизирана мисия и тя щеше да пропусне стартовия си прозорец през лятото на 2020-та.

Трето, най-сетне могат да започнат полетните изпитания на новия пилотиран космически кораб, който се очаква някой ден да полети до Луната. Прототип на кораба може да бъде изстрелян още през първата половина на 2020-та.

Четвърто, ще започне строежът на първата модулна орбитална станция на Китай. Основният модул "Тианхе" трябваше да бъде изстрелян през 2018-та и със забавянията на "Лонг Марч 5" това не се случи - но вече и този проект може да потръгне. 

Днес, след като "Лонг Марч 5" отново полетя успешно, мнозина си отдъхнаха и се успокоиха - по понятни причини! 

Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3116-2019-27-dec-long-march-5-returns-to-flight