vorfax

Съдържание на витамини в кръвта (източник): Витамин Синоним 95 % граници Единица Витамин C мъже аскорбин. киселина 27 11-50 µmol/l Витамин C жени аскорбин. киселина 51 35-80 µmol/l Забатачих се в сметките. Опитах да конвертирам тея молове в грамове. 1 mol е количеството вещество в система, съдържаща толкова структурни единици (частици, елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма (12 грама) въглерод 12 (12С). 1 mol от даден елемент (или съединение) е точно толкова грама, колкото е атомната (молекулната) маса на атома (молекулата) на този елемент, измерена в u (единицата за атомна маса). Единицата за атомна маса е равна на 1/12 от масата на един атом на нуклида въглерод-12 (12С). Съдържанието на витамини в животно биха били други, но ориентировачно не излиза ли, че при положение, че дневно са нужни 60-80 мг витамин C на човек, то 100 ml кръв биха ги удовлетворили?

Прочетох хипотезата, че хората (или техните потомци) били тревоопасни, но ледените епохи ги принудили да ядат месо. Има ли нещо вярно в това?

По официални данни на ООН, ресурсите на Земята стигат за "издръжката" на 10 милиарда души. Отделен е въпроса за това, че голяма част от земните ресурси не се ползват. Примерно само водораслите са достатъчни за изхранването на цялото човечество.

А това количество може ли да удовлетвори човешки нужди? Възможно ли е в кръвта да има витамин C?

Възможно ли е в месо да се съдържа витамин С?

Никога не съм спортувал. За мен това е буржоазно удоволствие. Имам здраво тяло и органи, но това се дължи на работата ми.

Това е в дефиницията на носталгията. И фашизъм да е било, пак щеше да има носталгия.

Хубава работа, гледам, че не мога да си редактирам първото мнение Исках да пооформя темата с малко данни, които и отговарят на въпросите, които зададох. Пчелите вършат работата си отпреди 100 млн. години. Развили са се заедно с цветните растения и са изградили партньорство. 3/4 от всички растения зависят от животни за опрашване. Опрашват плодниците на познатите ни плодове и зеленчуци, за да завържат плод. Феномена "разпадане на пчелните колонии" се изразява в безследното изчезване на пчелите от кошери отглеждани от човека. Това засяга в САЩ 800 000 кошера, или близо 1/3 от всички. Тук искам да наблегна върху "безследно". На мястото на кошера не остават трупове. Спекулации са това, че пчели изчезват или умират. Те са се преместили, а обяснение за това за момента няма. Спекулации са това и че явлението е повсеместно. Пример за това е Англия, където се отказват субсидии и обявяване на епидемия. Зимните загуби са нещо нормално и от тях се правят погрешни изводи напомнящи ни, че стадото се брои на пролет. Колебанията в броя пчели е също нещо нормално и места, където е обявен феномена "разпадане на пчелните колонии" в момента разполагат с предишният си брой. Зад популяризирането на този проблем стоят финансови интереси и е нужно да се разграничат претенциите на бизнесмени занимаващи се с отглеждането на пчели и природните закономерности. Друго любопитно е, че царевицата, житото и ориза не са зависими от пчелното опрашване. Това само по себе си гарантира и че животновъдството не е заплашено. Като основни причини за загубите в пчеларството са следните причини, където резултата е вследствие на комплексно наличие: токсини и пестициди влияещи на паметта, апетита и имунната система на пчелите. Малко известно е и че над 40 пестицида се намират и в меда в някой региони. недохранване вируси акар вароа (Varroa destruktor) хищници (насекоми, птици и бозайници търсещи мед) навигационни проблеми причинени от клетъчните телефони стрес Стрес? Причината за масовата евакуация е допуснато, че може да бъде стрес. И се питам аз, не е ли възможно тази "епидемия" да е просто синхронизирано роене?? На практика имаме пчели, които трупат мед и хора, които го крадат. Не вземат, а крадат, защото тук няма симбиоза или доброволно отдаване. Не е ли това просто еволюционна стъпка? Всяка от изброените алтернативни обяснения е лишена от доказателства. Пчели изчезват и на територии, които не се пръскат с токсини, сити са, няма епидемии от вируси и акари, нито естествени врагове.

Като се замисля, изчислено е, че човешката популация може да се изхранва с най-голямото "зеленчуково" поле на планетата - океаните. За вкусовите качества на водораслите не се споменава ^^ Таа, очевидно водораслите нямат нужда от пчелички, което е някакво утешение.

Това е друга тема. В САЩ фъстъченото масло убива стотици хиляди повече души от проявите на тероризъм или дори това, което се представя за това. Всичко е опасно и отровено - храната, въздуха, водата, общуването.

Алберт Айнщайн е заявил в Life and Living, че ако пчеличките изчезнат, човешкият род ще се затрие в срок от 4 години. И други са го казали, но Айнщайн е известен... физик. Преди години българската пророчица баба Ванга предсказва изчезването на пчелите като начало на катастрофа, която очаква хората: “Ще дойде ден, когато от лицето на земята ще изчезнат различни растения, зеленчуци – най-напред лукът, чесънът, пиперът. После ще изчезнат и пчелите, а млякото ще стане отровно”. Пророчеството е за 2006 г., но те вместо да изчезнат са започнали да намаляват и не по целия свят, а само на един континент при това 2 години по-късно Друга версия е, че светлата дата за планетата с гътването на човечеството ще бъде 2029. Като стане 2029 г. датата ще се измести 2042 г. и така... Любопитно е, че 15% от пчелите неподложени на инсектициди не могат дори да си намерят кошера при познат маршрут (процента е 43% за подложените на инсектициди). Причините за намаляващата популация на пчеличките са различни, като почнем от стреса им и употребата на пестициди, но това, което искам да изясня е, че няма как заличаването на пчеличките да гътне цялата земна растителност. Този сценарий за апокалипсис става все по-популярен и абсурден в българските медии - телевизии, вестници и сайтове за споделяне на клипчета самоделки. Та, ако може някой по-компетентен да ми изясни няколко въпроса. Кога точно възникват пчеличките и заварват ли някаква растителност? Опрашване не се ли извършва и от други насекоми и вятъра? Достатъчно ли е то и за кои култури? Опрашването има ли отношение към оцеляването на растителните видове или само към култивирането им? Тестове в САЩ, където пчелите са намалели наполовина за 50 години показват, че добива от културите е еднакъв с пчелно и с вятърно опрашване. Само домашните или и дивите пчели са засегнати? Нейде четох, че в САЩ имат проблеми с някакви африкански пчели внос, които се чифтосали с местните и новият вид бил агресивна гадина. Гледал съм и филм за премахването на такива гнезда от къщите (имат си цяла служба за това). На един пич като му отвориха стената и там имаше пити по 5-6 метра, направо просят бурканчета и ножа XD

Браво. Ти си.

Е, мадагаскарска де, Mantella madagascariensis. Гошо от вчера ми бута цяла галерия с красоти от там.

Според мен е жаба А според Гошо е mantella frog.

Здравейте! Може ли да ми посочете поне приблизителното отношение между животинските видове (като брой индивида и/или вида/породи и т.н.) които се хранят с други животни (не задължително като основно меню) и тези, които не се хранят по този начин. Като казвам животни, включвам и едноклетъчни организми и прочие.

Констатирането на такова явление само по себе си е измерването му. А след като едно явление е отчетено с уреди по някакви скали, то просто престава да бъде считано за паранормално.

Е, тогава става въпрос за страшно, а не за грозно. Мимикрията с позната заплаха също може да отблъсне противника. За хиените открих само хипотезата, че са плод на генетичен дрейф с малка популация.

Моята позиция беше, че животните не познават красотата като усещане, за да бъде тя фактор при избора на плячка, а началото на това естетическо усещане присъщо за човека са първично заложени представи за форми отразяващи здравото състояние на индивида, или с други думи инстинкти. Що се отнася до грозноватия вид на мършоядите (не знам защо си го сложил в кавички), аз такъв не виждам и затова се писа в темата. Ако ще ползваме човешкият критерий за красота, то той е пригоден за човешките разбирания, разбирай форми. Ако бяхме дакели щяхме да се кефим повече на късокраките, а не на антилопите. Ако бяхме гъсеници сигурно щяха да ни отвращават живите организми с кости. В този ред на мисли смятам въпроса за безпредметен.

В първата част те подкрепям. Палитрата на емоции на които са способни животните е далеч по-бедна, но не и липсваща. Всъщност наскоро опитвайки си да си дам обяснение какво е красота в сексуалния партньор достигнах до извода, че е чисто и просто здраве. Признаците за здраве се приемат за красота - чистото лице, симетрията, дълги крайници, тънка талия, широки рамене, блестяща коса, гладка кожа и прочие. При животните миризмата на урината, размера и дуелирането често се оказва достатъчно. Във втората част обаче не виждам логика. Не може красотата или грозотата да са фактор при избора на плячка за хищниците. Единственият фактор би трябвало да е вложена енергия за добиване на количество храна. В "Боговете сигурно са полудели" имаше една сцена където едно дете държеше над главата си парче дърво, защото хиената (ли беше) не нападала животни по-високи от нея. Размера на зъбите, силата на рева, поведението би трябвало да ориентират дали насреща има плячка или друг хищник. Или нещо в руската дума "грозный" за страшен, заплашителен се тълкува, че страшен значи грозен. Къде се вписва естетиката? Имам предвид, че това не е типично поведение. Това не е заложено в нормалното поведение на леопарда, а е следствие на химичен дисбаланс. Все едно от някой надрусан с хероин човек да правиш изводи за човешкото поведение. И на мен са ми известни тези случаи на осиновяване. Обикновено неопитната майка се упражнява и накрая убива или изоставя играчката си. Разбира се има и изключения, като кучета осиновяващи прасенца. На село пък две мои женски гончета сляха котилата си и ги гледаха на едно. Всичко това обаче трябва да бъде разглеждано с разгонването и извън контекста няма как да определя хранителния режим.

А това важи до голяма степен и за човешките раси.

Е, тук се различаваме. Разликата е ни повече, ни по-малко една пропаст. Красотата е естетическо усещане неприсъщо за животинското царство. Поправи ме, ако греша. Животните са неспособни да творят изкуство съзнателно. Животните се ръководят от практични съображения и както писах придаването на човешки черти само би ни попречило да ги разберем. Това е първичен инстинкт, когато майката изгубва малкото си. Няма нищо общо с поведението или съзнателният избор на храна.

А може би не точно красиво (като пеперуда), а по-скоро признаваме правата му да съществува, защото ни е по-лесно да се персонализираме с него. Но това би трябвало да е морален казус и като такъв да не касае животните. Това за мен е абсурд. Майчиния и бащиния инстинкт се събуждат от облите лица с големи очи, несъразмерно голяма за тялото глава и къси крайници. Това и в учебника по биология съм го чел. Но това да спре животно да се наяде!? Грозните (за нас) лешояди взаимно се харесват, избират и чифтосват. Ако вземем различни видове лешояди, то логика би имало взаимно да се плашат, но с ръст и поведение, не естетическа негодност. Ако едно перо е накриво на едно животно, това не гоправи нито по-страшно, нито по-малка мръвка за вечеря. Конкретно за лешоядите има видова йерархия, според силата им, затова сядат на блюдото в определен ред. Не, че не е възможен хаос, но така отнасят и по някой клюн. Агонистичното поведение на плащеносния гущер се изразява в това, че не е само действителната агресия, но и отправена заплаха. В случая имаме една заблуда, че реалният размер на противника е по-голям и от там съпротивата му ще бъде по-яростна. Но тук говорим за размер, не за грозота. Това ми напомни за рибата балон, която се превръща в по-голяма хапка, отколкото може да бъде погълната. Да вземем за пример лъвовете. Те често избират невръстни жертви, но аз вече се обърках каква трябваше да е връзката - хубавите са по-вкусни, по-лесна жертва или по-малка съпротива оказват. А причината е, че по-лесно могат да достигнат млада от възрастна антилопа. Ако става въпрос обаче за остаряла или куцаща антилопа - пак е в менюто. Струва ми се, че можем да се подведем за животинското поведение приписващи му човешки норми за красота.

Говорех за преписаната статия http://www.puls.bg/health/herbs/news_6928.html и ползваната http://bgfreaks.org/topic_2873.0.html , които нямат нищо общо с Википедия.

Тук не разбрах. Третираме хищниците като красиви, защото приличат на нас или мърщоядите са красиви и хищниците се смиляват над тях да не ги ядат или? Тук не съм съгласен. Невероятно е да допуснем, че вкусовите предпочитания на животните се определят дори в малък аспект от естетическите им такива, доколкото са способни изобщо да имат такива възприятия (за красота). Виждал съм мой домашен любимец - гонче - да изяжда пред мен язовец. Започна от главата, излишно е да казвам, че я направи на кайма, премина през органите, изяде и всички кости и накрая остана само козината. Ако в този процес е имало някаква красота, то аз не я открих. Междувпрочем основното хранене на комодските варани са... комодските варани. Излиза, че се смятат за големи красавци XD