vorfax

Аа не, пчеличката е монтаж. Аз винаги слагам нещо за хумор, защото съм несериозен. Намаляване броя на пчеличките е напълно нормално, дори само пестицидите да вземем под внимание, тук конспирация няма. Разглеждам по-скоро случая дали евентуалното изчезване на този вид би променило драстично флората на планетата. Както писах, да се говори за изчезване на цялата растителност, е несериозно.

То и света какъвто беше вчера вече не е това, което е днес...

Това е идеята

Практиката показва друго. Съкровищата ни са за постоянно по света, а в България гледаме само техни позлатени копия

Ми то пише за хранителната стойност. Изглежда като хлорелата е храна за която разнообразното хранене не е фундамент

От сериала Mortal Combat ^^ Търсех уникална дума за програмите, които пишех и тази се оказа свободна...

Току що се чудех къде да пиша за същият проблем. С разширения редактор се визуализира коректно

Не открих къде да пиша. Преди малко написах този пост с бързият редактор и ми излезе на маймуница. Редактирах го, като прехвърлих съдържанието му в Notepad без ефект. Минах на разширено редактирано и се появи читаво. Мисля наскоро някой беше споменал, че също има проблем с това, но не можах да експериментирам за да разбера кое е проблема. Изображението съм взел с точен адрес, така че не съм закачил стил с него. ПП: Току що стана същото. Като влязох на разширения редактор и дадох на preview всичко си е нормално, а при първото публикуване имаше следния вид:

Comodo наистина е направен по-сигурен. Това е в насока проверка на сертификатите, блокиране на нежелано съдържание, изскачащи прозорци, рекламни банери и т.н. С други думи, ако не работите в министерството на вътрешните работи и имате addblocker или друг плъгин на браузъра, разлика май няма. Не мога да открия една хубава илюстрация на браузърите с коли, но срещнах подобна: Моя голяма изненада беше, когато Google Chrome задмина Мозилката не само по скорост, но и по сигурност. Мазилката я правят все по-бъгава и се случва през месец-два коренно да променят продукта си извеждайки нова версия и това е заради надпреварата в скоростта. Тази статистика се гледа като едва ли не решаващия признак при избора на браузър и се пропуска, че най-функционалния браузър е Мозилката. На онази карикатура Мозилката беше военен джип оборудван с безброй приспособления. Opera пък все не я включват в класациите и вероятно тъкмо заради това не е масовият браузър, въпреки, че чупи всякакви рекорди по скорост.

Там е работата, че аз водих беден живот и никой не ме е пускал да спортувам, защото е нямало и какво да яда. Затова нарекох спорта буржоазна привилегия, защото колкото и поетично да звучи, че пред желанието непреодолими граници няма, по-голям от хляба и глада няма. Аз обаче съм работил и забелязах нещо минаващо за противоестествено. Бях по-добър в състезанията от спортуващите. Като студент бях в общежитие с един културист. Той ми обясни, че работата в залата с перфектните уреди, удобни, на топло и на сито не могат да се сравнят с трудностите на живота. Що се отнася до печалбата от спорта, аз вече я разкрих - развлекателен бизнес, рекламни права, задоволяване на комплексарщината. И както вече писах, това за мен не се припокрива нито с печалба, нито с успех, особено за цената, които струва. Малко историята на Фауст.

Ползвам 5 браузъра, предимно Мозилката, макар, че ме дразни как осират последните и версии и това явление ми е странно, защото научавам, че и мои познати ползват цяла гвардия от знайни и незнайни браузъри.

А ако това е обективна истина потвърдена от доказателства, тогава пак ли ще е расизъм? Чернокожите са тотални доминанти в късите експлозивни дисциплини. Ако чернокож каже, че (мнозинството от) белите не могат да скачат, това прави ли го расист?

Етимологията на думата некролог идва от "некрос" и "логос" - известие за смърт. Традицията казва, че снимката би затруднила пътя на душата на мъртвия към отвъдния свят. Ето защо по традиция на некролога не би трябвало да има снимка. Чета, че важи само за първите 40 дни, толкова ли е пътя??

Е да, но има расова обусловеност, още повече, че тя е и някаква локална, едва ли почива на опит или общуване между точки от целия свят. И дали расистите (аз не мога да бъда такъв) смятат, че всички чернокожи примерно са по-глупави? Това не предполага ли, че приема всички белокожи за умни, а опита му трябва да му докаже, че това е невъзможно.

Е нали расовите белези определят религиозните и културните? Не е ли расизма раздадени пагони, където поведението ти се определя от това дали си пред висшестоящ? Расизма е считан за нещо лошо, защото нарушава човешките права и свободи. Аз писах, че ако не ги нарушава (споменах геноцида, но имах предвид и другите права), то как точно е нещо лошо? Остават едни предубеждения, които лежат върху опита на предишните поколения, но няма пречка личният опит да ги опровергае.

На първите въпроси - с ощетяване. Ощетяване не значи гонение, колене и бесене. В предното си мнение обясних смисъла, който вложих в думите си. Не считам, че съм в графа подбуждане към престъпления или дискриминация. Аз лично съм ужасно толерантен към различните етноси и дори подхождам със специално внимание, за да не остане съмнение в това, че не ги смятам за неравни с мен. Не знам какво впечатление съм оставил, изтрийте го, ако не е добро.

Ще го кажа другояче. Дискриминацията, ако не нещо хубаво, то е поне нещо неизкоренимо. Тази година май обсъждах национализма и патриотизма. И двете, макар едното да е популярно за враждебно, а другото за миролюбиво, са форми на дискриминация. Няма как да обичаш повече своето, без да обичаш по-малко чуждото. А делението на мое и твое е в основата на всяка дискриминация. Обърнете внимание, че си имаме свой дом, свой/своя съпруг(а), свой брат, своя сестра, свои родители, своя родина, свои деца, своя кола... и всичко това е дискриминация, която ни позволява да защитим себе си и предаването на гените си. И ако дискриминацията, в частност расизма, ни посочват кой за какво е подходящ или не подходящ, то това поне към момента съответства на вътрешните убеждения на всеки с инстинкт за самосъхранение. Когато искаме някой да носи тухли четворки - търсим по-як човек, когато търсим някой да сметне данъците ни - търсим отличник, когато циганин ни поиска заем - подхождаме скептично към шансовете да ни го върне. Ето това е дискриминация по различни критерии. Защо едното е правилно, а другото да не е?

Заявяваш теза, която не е обоснована, за да я считаш за отправна точка на това да ме предупреждаваш в нейното следване. Повече ми напомня на определяне на граници в които имам право да мисля, а това да кажем не ми харесва за свободно място. Не. Заявявам, че медиите често заместват самостоятелното мислене и поставят постулати тип аксиоми. Пример за това са различни политически строеве, примерно комунизъма и аз не виждам нищо скандално да разкрия, че спортуването е приоритет на едни и на заден план за други строеве или учения. Е, защо да ми го обясняваш? Аз нали критикувам именно спорта заради принципите, които поставя за да бъде постигнат успех в тесен и удовлетворение в широкия смисъл на думата. А, ето един добър пример за това как спорта ограничава свободата и желанията човешки. Работата е там, че спечелването на мач, световната купа или медал не прави света по-добър. Не произвежда нищо, прахосва ресурси и служи единствено на развлекателната индустрия, където играчите са просто стока или ако имат късмет - рекламно лице. А, дойдохме си на думата Сега искам да ти обърна внимание върху смисъла на думи, които и двамата ползваме, но влагаме различен смисъл. Това са победата и успеха. Какво и защо приемаме нещо за провал примерно? Изпуснатата дузпа и гръдната обиколка, в контекста на "меренето" ли са критериите по които определяме ценността на човешкият живот? На това ли всъщност учиш децата си, ако имаш такива? Силно се съмнявам, особено в опита си да придадеш стойност на спортуването. Аз пак да повторя, такъв не отричам. Примера ти е неподходящ. Първо цената е много висока, а тя в общия случай е пропорционална на статуса в обществото/възпитанието. А последното ти изречение само показва, че някой държи остена, а не че публиката не би изригнала по един или друг начин. Моля да не ми вкарвате в устата думи като това, че гледащия спорт непременно е лумпен или се държи като такъв

Непознато ми е понятието масова храброст. Общественото съзнание и вселенски разум за мен са общи приказки. Това, което исках да изтъкна е първопричината нещо да бъде свършено. Един човек може да прочете книга, защото е любознателен, а може и защото му е опрян пистолет в черепа. И в двата случая книгата е прочетена, но първопричините са различни, както и хората, които са чели. А спорта е боравене с мерки и теглилки и в този ред на мисли е еквивалентен на мерене на пишки. Ако си изгледал Bigger Stronger Faster, значи ме разбираш за какво говоря. Наясно си и какво жертват спортуващите. Доста ми напомня на биенето на парафин в мъжките членове и слагането на силикон в гърдите на жените. Няма да отречеш, че това е проява на осъзната маловажност, комплексарщина. Може би думите ми са силно провокативни, защото изваждам на яве една истина, която чичо Фройд отдавна е открил, но всъщност никой не признава за себе си. През детството човек формира комплекси, които избива през остатъка на живота си. Кой сега ще хвърли пръв камъка? Относно човешкият напредък. Четох една книжка по психология тип тухла четворка, където разпростряно се обясняваше за фрустрацията, мързела и прочие. Та там се обясняваше, че ако някой го мързи, това е дело на средата, защото естественото състояние на човека е да е активен, любопитен и т.н. В човешката природа е стремежът към усъвършенстване, към съревноваване, към воюване. Вероятно просто естествен подбор. Едва в последните столетия обаче това съревнование е на ниво безполезен труд. Дори в колизеумите меренето на пишки не е била първа грижа, защото ако някой от неправилен етнос много добрее ще му пратят двама, трима или петима, докато не докажат върху трупът му етническо превъзходство и други тогавашни ценности. И ако надбягването е било с цената на оцеляване, воюването начин на живот, а ловуването прехрана, то днешните стимули са пари, курви и пари. Говоря за спорта, бягането в парка и шльопането на семки не ги броя. Давам пример: Когато един копиехвъргач хвърли копието, какво е първото нещо, което го интересува? Удоволствието от стореното? Убеждението, че си е свършил добре работата или че е бил полезен на обществото? Не! Интересува го колко метра и сантиметра е хвърлил. И тези метри и сантиметри могат и го правят щастлив или нещастен. Размера има значение в спорта.

Не е тази, ако за нея говориш. Но сега ме подсещаш за дистанцията на личното пространство, което различните култури имат и за един пример между исландец и някой от топла страна. Единият все опитвал да се приближи, а другия все се отдръпвал, като и двамата твърдели, че другия се е държал неприветливо. Дистанцията между циганите е много по-съкратена, поради което приемаме за нахлуване в личното пространство приближаването и. Докосването за циганите е приемливо, дори хващането, нахлуването в пространството звуково (заговаряне и викане), с миризми и т.н. Когато българите се отдръпват може и циганите да се чувстват обидени от неприветливост и враждебност. В Испания примерно пада голямо целуване по бузите по няколко пъти още при запознанство. Това са културни различия. Само за затегачка да си кажа, че всъщност расизмът е нещо хубаво, стига да не завършва с геноцид.

За циганите все се говори за интеграция, с други думи те не са интегрирани. Те живеят капсулирано, делят се на квартали, празнуват Нова Година на друга дата и хем можеш да ги срещнеш на улицата, хем обща работа нямате и са малко като манекените в магазините - и те се обличат, но разговор не можеш да проведеш с тях. Имаше една книжка за езика на тялото, където се говореше за нечовека. Когато си в претъпкан трамвай стягаш тялото си, не гледаш околните и свиваш ръце и крака, стараейки се да не ги докосваш. Та и циганите третираме като нехора. Разбира се по-ниската хигиена, култура и ангажираност с личната самореализация и изхранване дават своя дан. Интересно ми е, ако циганите се къпеха всеки ден, отдаваха същото значение на образованието и не разчитат на социална издръжка, дали щяхме да имаме същото негативно отношение към тях? Защото ако да, то тогава нашето отношение не е расистско или етническо, а чисто социално, така както и богатите и клошарите взаимно се презират. Освен това циганите не са лишени от никакви права, за да се смята, че има нетолерантност към тях. Не живеят в страх, че посреднощ Ку-клукс-клан ще ги изкара от домовете им и ще ги обеси на уличните лампи, могат безпрепятствено да седнат до всеки във всяко заведение, да се возят в обществения транспорт и прочие и прочие. Не е ясно дали децата българчета в училище не тормозят повече други българчета, отколкото някога ще тормозят циганини. А като отдушник на националният спорт самосъжалението най-непретенциозна и лесна мишена си остават циганите. Затова е най-лесно да се мразят те и без личен довод, а малко по инерция.

Имах един учител по английски език по някаква програма, който беше американец и не знаеше бъкел български. Та той, за да провокира интерес сред нас, ни разпитваше какви момичета/момчета харесваме. Разпитваше ни и за афроамериканки. Никой от нас момчетата не прие мисълта за логична или приятна. Тогава той ни каза, че причината е, че просто не живеем с афроамериканци, демек негри. И като се замисля е точно така. В случай, че си израснал с негри дали можеш да си расист спрямо тях? Ако си израснал с албиноси дали ще ти идва от вътре да им се присмиваш, подиграваш? А с днешните комуникации обществото ни е видяло и чуло всичко. Нищо не го шокирва, нищо не е новина, която да не може да приеме. И ми се струва, че това е пътя за борба срещу дискриминацията под всяка нейна форма. Афганистанци и разни там талибанци делят полове, възрасти и прочие, но и тънат в изолация и желязна завеса. От тоя род...

Защо да игнорирам ползите от спорта? Написах, че е "начин за раздвижване след сковаващ работен ден" и че "физическата активност е нещо прекрасно и незаменимо". Некоректно е само защото изтъквам мнението, странящо от медийните промивки на мозъци да бъда дамгосван като противник на спорта. Ако така ще ти хареса повече позицията ми, аз не съм против спорта, а "за" споменатите от мен здравословни алтернативни "безброй начини това да бъде изпълнено". Е, не съм съгласен. ИГРАТА учи на себераздаване, защото е удоволствие, казармата, т.е. наложения ред учи на дисциплина. Двете са коренно различни като първоизточник на енергия. Първото е насладата, а второто страх в чиста форма. Страх, че ще се провалиш, страх, че няма да спечелиш пари, страх, че ще те изключат от отбора, страх, че няма да те хареса публиката... децата в махалата заради треньор ли играят, или заради договори, или заради телевизионни права, или заради медали? Спорта е мерене на пишки, сантиметри, време, точки, гонене на оценки, по които трябва да бъдем оценени за да задоволим някакъв недостиг в себе си. Несъмнено, но виж какво написах аз. Аз писах и за гледащите спорта, които са далеч повече от практикуващите. На свой ред ще те поздравя, ако ми посочиш работа, която наблюдателите да ги избива на простащина, защото гледат как някой си върши работата. И все пак не смятам за подходящо сравнението ти вършенето в общия случай на неприятна работа с цел прехрана и жизнен стандарт с практикуването или наблюдаването на спорта, който погрешно се определя за еквивалентен на здраво тяло, мир и цветя за планетата. Тези комунистически лозунги още отекват във времето, за един по-добър свят и нов пирон в ковчега на американския империализъм с повече предадена вторична хартия.

(слях си мненията)

ОК, в такъв случай само показва, че не тълкуваш правилно думите ми. Да постъпиш смело не значи, че си юнак, така както и ако се уплашиш не значи, че си страхливец, защото ако ти се случат и двете трябва да си смел страхливец. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - mitaca, доколкото те разбирам игнорираш негативите на спорта, защото вредни са и други неща. По тази логика трябва да минаваме на червено, защото и на зелен светофар може да ни блъсне нещо. Искам да коментирам тази част от мнението ти обаче: Не е така. Тъкмо да ИГРАЯТ отиват децата. Не да спортуват. Децата са там заради удоволствието, докато водещите стимули в спорта са пари, слава и его. Аз съм виждал свирепа простащина и по време на шах и по време на футбол. Ако можеш да ми посочиш спорт в който това поведение не се среща, ще те поздравя.