Атила Дуло

Глава - идол (бюст)? Може ли да има връзка? А каква е връзката с тюрските езици? "Прабългарския тюрко-чувашки" и "прабългаризмите" в унгарския? Вече писах за омагьосания кръг (може и да е изтрит поста...) Специално за кап, обявява се за "тюрски корен" поради предпоставката, че "прабългарскочувашкия" е тюркски и се дават примери със СЪВРЕМЕННИте чувашки и унгарски. Защо? Това са знанията, парадигмата, ако щете и модата към средата на 20 век. И поеееехали... ))) После други включват думата при списъка на "прабългарските" и днес капище вече служи (заедно с останалите "прабългаризми") за доказване на тюркоалтайския произход на "прабългарите". Дайте ми подобен тюркски корен или дума до 13 век за коумири/идоли, образи и статуи, икони и стаси! До калъп за тухли зооорлям ще стигнете )))

Ако това не е сарказъм , защо простичко (като любимия ни Окъм), не каза преди това, че не си наясно с много неща? Ето вече два пъти обясних, че при христ. литература и после в православието битува като негативизъм. Сложил бях и податки, че капището при славяните - дохристияни е било и място за събор/съвет на хълм, и/или до/с аязмо и прочие, дадох и паралел с Капитолийския хълм, така, че косвено се предполага, че е стара дохристиянска дума, без негативизъм естествено. Потвърждава го и Супр. сборник (засега най-ранен источник), където не изпозвано капь, като негативизъм. Предполагам прочете, че с требище (то си беше очевадно) имат различен смисъл и синонимността им е доколкото на капището са се принасяли жертви, а местата за жертвоприношение (но не винаги) са били кумирищата. Паралелното им битие още веднъж е доказ за славянски дохристиянски произход. А появата на капище (говорим за славянските езици, а не за Дунавска България) в контактната зона с РИ и постепенното му отмиране на СИ, едва ли сочи за тюркска заемка. Сapire?

Дайте да ги видя тези доста примери...даже след 13 век. Защо слагаме в "калъп" и един "кюп" само турсkия kıpısı/начин. Уважавам тюрколозите, но ми се струва, че имаме повтаряне на "теорема" без доказателства, а само преповтаряне на Фасмер. http://vasmer.narod.ru/ Уважавам го и него, но дали е безгрешен. Ако беше така безпорно, защо не го намирам у Радлов? А и пантуркистите отдавна да са почнали да я ползват и превъзнасят.

Аз допускам бореалност с романизирани (всякакви, в т. ч. и семити), ИЕ, угрофини на славяните, но не и с тюрки до 7-8 век. Напротив чувашите (а и тюрки) са се повлияли на по - късен етап в случая. Равене, дай ми пример (питам много пъти, но постовете...) за корен КАП и производните му в древнотюркския, във смисъл на статуя и идол http://altaica.ru/LIBRARY/dts.htm , и/или "в смисъл разпространението му започва от тази среда". Даже от бореална към 10 век да е....или спри, моля, да повтаряш (и други може да се включат или да спрът ) като 100% истина, "че все пак си е тюркски и тюрко чувашки."

Точно обратното, служил е да се наричат неславянските храмове с идоли, при това в старобългарския и производните му православни текстове, думата и полисемните и форми имат определено негативен характер. Доколкото е взета от говоримия славянски (капь - кап-ище, без преки аналози в дотогавашната другоезична христ. литература на корена кап, паралелно използване с преки заемки), то тя се е използвала от тях и в дохристиянския им период в прекия смисъл. Мдааа, тръгнах за по - лесно да си търся от примерите за използване в прекия смисъл, но открих, че са премахнати...търсете сами в нета..., ако има въпроси, питайте. Защо свеждате всичко "праславянско" до "прабългарско"??? Или до Дунавска България??? ... Защо се (ви) занимавам с това: 1.Търсим в славянските българки езици и диалекти екзотични влияния, незнайно с какъв доказ... и не виждаме огромното влияние на/в другите славянски езици, РИ и ИРИ. Ако дори сто "тюркизми" или "тохаризми" намерим, какво е това (доказва) на фона на хилядите "славизми" и "ромеизми"??? 2. Струва ни се по - лесно да се заровим в далечни и екзотични места, езици, религии, а забравяме по - близките и простите. 3. Абсолютизираме предпоставки и не забелязваме/почитаме/уважаваме нищо друго (сякаш целта на темата беше обратното).

тре́бище ср. 1.Языческий обряд принесения жертвы; жертвоприношение; треба II.2.Место, где совершалась треба. Синонимы: жертвенник, жрище, ирзань, капище, кумирня, святилище, храм Ка́пище — древнеславянское слово, которым обозначается пространство языческого храма, расположенное за алтарём, и предназначенное для установки капей (статуй, изображающих богов) или иных сакральных предметов. В классический период капище отделялось от требища (площадки перед алтарём) сакральным занавесом (в Арконском Храме это были тяжёлые ковровые занавеси, в современном храме Ясукуни — легкая раздвижная стенка). Однако, как показали раскопки на горе Богит, занавес устанавливался не везде. Който не разбира добре славянски езици, моля да не ползва електронни преводачи, че кой знае, какво ще да се преведе "разкопки" например... ))) За останалите: считам, че да правя анализ и пояснения за очевадни неща (капище - кумирня, развитие в капли́ца (польск. kaplica, белор. капліца — «часовня») небольшая (чаще неправославная) часовня — выделенное помещение с алтарем. Часть собора или отдельностоящее культовое сооружение. : требище-жертвеница, развитие в място за треба - Богослужебный обряд, совершаемый священником по желанию, просьбе из верующих ) и чужди изводи, би ги обидило и, че е загуба на време да се спори, заради спора. (до)Колкото за говоримия СЛАВЯНСКИЯ български, има доосмански пласт (често също обявен за османизми), то това е заслуга смятам повече на нашите деди от по - късни тюрски вливания (узи, печенеги, "кумани"...). Има и много (не само) иранизми, донесени от селджуки и османци... Но да зачеркнем съвсем ролята и значението на слав. култура, език и православието за историята на България (обективни, иначе всеки да си вярва в каквото ще и да се самоопределя както иска - аз например съм вече Зороастриец - Тохар, вследствие на усилията на мейкбулгарите да ме направят "цист" българин ) е малко рано. Но коп-ай Маготине!

С бръснач (на Окам) или не, с целувка или не (KISS), по - просто не може да се каже: Капь и Капище са славянски дими. Коренът кап е ИЕ и означава глава, бюст, ако искате се сетете, защо може да е и идол. Дадох (оттегчих) ви с достатъчно примери още от санскритското череп и ритуална чаша направена от човешка глава. Не виждам защо да го свъзваме с тюркски корени за калъп (славяните, за ужас на археолозите не са лели, а са дялкали идолите си ) Съгласен съм с Войников, "..че коренът е бореален, палеолитен и ностартически...". Затова е толкова разпространен. Поради това, че в много езици е по латинско влияние, все със смисъла на глава, главен, в т.ч. религ. термини (дадох примери), допускам, че имаме силно РИ и ИРИ влияние за разпространението му. Колкото до корена на шапките, те са доказателство, че става дума за глава - аксексоар за глава. Също дадох примери с паралели в много езици за връзката глава - шапка, в т.ч. в тюрските, естествено с "тяхния" си корен "баш". В следствие на това ви гарантирам: Капь и Капище не са с "тюркско-чувашки" или "прабългарски" произход! Дадох ви примери в няколко поста с надеждата, че изводите са очевадни... Не знам какво става с бг науката и доколко е по Окам, да не се познава (ползва) добре православието и славянските български езици (срамота, мене не ми е "бащин" българския даже), а да се отдава такова значение на зороастризъм, тенгризъм...таджикски, осетински, тюркски и т.н Просто казано: под вола - теле... Ако искате проверете назад в темата (моето "плагиатство") или в нета, за примери за или против горното. Достатъчно прост ли бях (простено да ви е), без да ви оттегчавам с "копи-пейст"? Ще се борим ли с парадигми? Аз поне не го правя като "рицар на печалния образ"... _magotin_ Posted Yesterday, 15:28:03 Aspandiat, on 31 Oct 2013 - 15:21, said: Не се обиждай, но да се интересуваш (или да ми опонираш?) за дадена дума и да не си погледнал значението поне в 2-3 славянски езика, в 10-15 речника, а да се чудиш на определението след толкова... Нямам думи... А трябва и кога се появява, къде и как се използва, какъв смисъл и се влага през/във времето... Така щеше да разбереш приликите и отликите от синонимите... Намеквах няколко пъти, но ако някой мисли, че вся, и все е археология...

Те това е полисемия в чист вид...,но без да "капе" )))

Още малко: Куйо Куев - Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете, 1979.djvu Pikkio R. Pravoslavnoe slavyanstvo i drevnebolgarskaya kul'turnaya tradiciya (Sofiya, 1993)(bg)(K)(T)(C)(600dpi)(724s).djvu Uluhanov_I.S._O_yazueke_Drevnei_Rusi._Otvetstven(BookFi.org).djvu

Не е проблем голям. Аз пък мислех (както и за други работи - балтославски праезик, силно "гръцко" и латинско влияние), че е азбукарна работа. Почнете само от православието, буквален превод (пренос) на ορθοδοξία. Качвам малко файлове, за съжеление по-обемните, като Селишчев не се "събират". cejtlin_staroslavjanskij_slovar.djvu Bolgarsk_iiпё aпёЎ_gramoty.pdf Rukovodstvo_po_Staroslavyanskomu.pdf Staroslavyansky_yazuek._Ucheb._posobie.pdf

Или "срещнаха се и не се познаха"? Търсете историк за арбитър.

Всичко +++++, само един минус:" това е несъмнено заемка от тюркски..." Това несъмнено, много ме съмнява. Не видях до сега, защо да е тюркско?

С какви значения? За полисемия да не питаш?

Гледай какви ги говори Енравота: http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/gal/9_2_066.html

1.Не търсете само археология. 2. Не забравяйте, че става дума: а) за СЛАВЯНСКИ език; б) за христ. литература; б) подражание на съществуващата такава и т.д. Или формулирайте "дунавски българи" включва ли словени/славяни и т.д. Ако е имало (според мен достатъчно) славене, само в Мизия и Македония ли са? Идол и к(о)умир се ползват също...богата работа! Или пък мушмороците писари, са искали да ошашавят бъдещите археолози?

Извинявай, на мене въпроса ти ми звучи, като мое: Мдааа. Сега остава да изясним, защо се налага паралелна употреба на различни погребални ритуали, керамика и т.н. " Остави синонимите (молельня, моленная, богомольня, мольбище, святилище (церковь, собор, часовня, кирка, костел, синагога, мечеть, капище, требище, кумирня, дацан, бурханище, кереметь, пагода, божий дом, здание; уляньдянь, чанди, вимана, айван, амфипростиль, диптер, дарохранительница, толос, ойкос, кондо, тетраконх, мартирий, шиши, чайтья, псевдопериптер, моноптер, триконх, кааба, божий храм, монастырь, мусейон, базилика, кирха, пантеон, простиль, зиккурат, адитон, псевдодиптер, периптер, кафедральный собор, хурул) и богатството на езика, ами кажи каква точно ти е идеята (или какво/кой те обърква), че да отговоря, ако мога.

На Селишчев напълно може да се довериш: "Вероятно, из романской же среды пришло к балканским славянам, жившим неподалеку от Эгейского моря, и название кормы или лавки для гребцов дохъторъ (употреблялось также в значении„подушка"). Это слово восходит к др.-верхн.-нем. dofta — „лавка для гребцов", слово, близкое по значению к латинскому ductariris."

Защо приемате само авторитети? Не може ли Бешевлиев и другите да са се подвели? По Макс Ю́лиус Фри́дрих Фа́смер например? http://fasmer-dictionary.info/%D0%AD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A4%D0%B0%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0/5340/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%89%D0%B5 Ако следваме тези предпоставки, значи чуваши и чувашки са наследили "прабългарския тюркски "алтайски"" по презумция? Същото и за унгарските "прабългаризми"? Ето речник на древнотюрски, намерете ми кап, кеп, кип, с ер-малък, ер-голям, както искате: кав, кег, със смисъл образ, картина, идол, олтар...търсете: http://altaica.ru/LIBRARY/dts.htm

капать - От праслав. формы, от которой в числе прочего произошли: ст.-слав. капати, каплѭ, русск. капать, капля, укр. ка́пати, болг. ка́пя, сербохорв. ка̏пати, ка̏пље̑м, словенск. kápati, kápljem, чешск. kараt, kapám, польск. kарас́, в.-луж. kарас́, н.-луж. kараś. Согласно Бернекеру (1, 487), от подражания звукам kар-kар! (ср. русск. кап! кап!), но сама по себе эта звукоподражательная форма также может быть образована от глагола. Ср. ка́пля. В каждом языке наряду со словами, имеющими долгую и сложную историю возникновения, есть и слова достаточно простые по своему происхождению, хотя именно они и являются одними из самых древних в языке. Это слова звукоподражательные, к которым относится и глагол капать, звучание его напоминает стук капли. http://enc-dic.com/rusethy/Kapat-872.html

Кап - корена е заемка. Дали е от латински през сафарадо-картагенски или старофренски все тая. Не случайно почнах от санскрит. Обеснява и капъ и капище. Капка е съвсем друго. Яко! Джанавара и Кармъзъ Таки са ми любимци. Също и Чекиргe/Щурчо.

Oт 4-5 поста не разбрахте, че нещата не опират до шапки всъщност или до Долния Дунав, а до старославянски, славянски и ИЕ корен?

"Прабългарско" капь, капъ има, колкото има и ирански суфикс -ар. Къде, кога и при кои "тюркюти" със съответния смисъл го има, не ми е понятно... Явно при тибетските или при тюркойогите . Дрън-друн: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_STRBG_DUMI_PRBG-PROIZHOD.pdf , че пляс: 110). капъ¹ – идол, старобългарска дума, в староруски кипъ, кыпъ, също капъ – обреден хляб. Думата е от безспорен прабългарски произход и обекновенно се свързва с прототюркски kep, *gēp, тюркменски gãp, турски gib, в ост.тюркски езици kep, протомонголски *keγe, старомонголски keb, бурятски xeb, xē, съвр.монголски xev, xē, калмикски keve, kē, тунгусоманджурски kēp, xēγ, kepe, hempu, японското kápúa – форма, тяло, образ, лице. (Б.а.: Смята се че коренът е бореален, палеолитен и ностартически *kVpV със значение лице, уста, в протоиндоевропейски *gēbh – челюсти, уста, в старонемски *kifta-z, *kiftu-z, *kala-z – челюсти, общославянски жабра – хриле, староиндийски jámbhatē – хващам с уста (вж. и бълг.хапя), авестийски zafarэ – уста, паст на животно, староирландски gop – уста, клюн, в картвелските езици *ḳap`- уста, в дравидски kavuḷ – буза, протосинокавказки *kēp – уста, буза, в старокитайски – kēp, kjāp – уста, буза, тибетски šэkap – ям, в енисейските езици (кетски, югски) *kup – клюн, устни, зурла, в източнокавказките езици, лезгински qwep, агулски qup, лакски qiIpa – клюн. Тук трябва да поставим и осетинското иронско dzых, дигорско dzuх, gæzzо, cъuх - уста, българското (от прабългарски произход) джуки – устни. Те са кавказки заемки от адъгски žаjakъ, кабардински dzux, вайнахски žuх, džuх – уста, убихски žakыэ, абхазки a-žakыiэ, мингрелски bzakэ – брада. (АШ-ЭСАЯ-1,стр.199) В карачаевобалкарски džol – уста, džаjаkъ – буза, в татарски jažаk - буза. В кумански žакъ – буза, също показва осетински (сармато-алански( произход. (ПРС) В чувашки çăvar – уста, по-сходно с осетински и различно от общотюркското auyz/agyz/auyz/aaz/ooz – уста. (VS-ETD) В.Абаев посочва още вайнахското dzok – клюн и също смята че се касае за кавказки произход на осетинските понятия. (ВА-С-1,стр.399) С по-далечни паралели на корена в езика банту (Африка) kópé – лице, в езика на австралийските аборигени *ka:p – буза (Старостин). (S-AE) Прабългарската форма се извежда от еднозначното чувашко (прабългарско) kap, xapa, евенкски hempu, заето и в унгарски като kép, удмуртски kab, марийски kар и в осетински иронски džipp, дигорски gepp – форма, модел, матрица, печат. Също в осетински иронски čъыpхæ, дигорски kъipxæ – форма, матрица за гравиране на фигури, върху обработена кожа, ръмъци, конската сбруя, (S-AE),(ИРС),(ДРС),(МФ-ЭСЧЯ- 1,стр.224-225),(ССТМЯ-2,стр.363) Така че прабългарското капъ – идол, образ, статуя е от алтайски произход, предвид точното смислово развитие именно в алтайските езици, в останалите, този палеолитен корен е еволюирал до уста, бузи, клюн. От капъ произблизат думите капиште (капище), капиштница – езически храм, светилище, капиштеслужение – идолопоклонство, които са вече славянизирани производни." Единственото свястно "преписано" : "..Смята се че коренът е бореален, палеолитен и ностартически..." Но как и защо уста или джуки става идол, образ, статуя?? Защо разхождаме славяните до Чувашия и Алтай...не ми е много ясно, а на вас? Кап, капь, капъ, капа, капо, капот, капут...))) Даже не е "изолат", "прабългарското" капъ.

Кап - ище чисто и просто няма общо с кал -ъп. Каква е етимологията на калъп не знам и не ми се занимава. Да не е "прабългарска"? Но капище е хубава западна заемка в славянска среда. Остава някой да ми докаже, че капа и капелла са "тюркизми" и произлизат от калъп, защото се произвеждат на/с калъп? Капъ в турски може да е заемка, а не обратното. Да не дразня по-ентелегентите няма нищо за "капо ди тути капи(башкафаната)" да напиша, а капитена и капота ги оставям при капителла и естонския шкаф...

За това лично съм те хвалил вече. Но още трудно "избягваш" от политиката и модата. Пансарматизма е същото зло, че и по-измислено от панславизма и пантюркизма. Ако се използваха без (гео)политически цели от "големите братя", а само за културен обмен...

Опазил ме Господ. В никакъв случай. Също така на Траките, Македоните, Дачиите...да не карам наред, че списъка дълъг....))) Русия, Полша и Турция и кой ли не, колко години се карат за сарматското наследство? http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=5407.0 : Нали говорим, че българите произлизат от Балхара и са били ираниезичен народ, арийци, сармати, скити и т.н.! Техните богове са били слънцето, луната и другите звезди, които са и ирански богове. Също така зороастризма - арийската огнена религия има много точни аналози в българските обичай и ритуали - кукерите, нестинарството, поклади! От известно време научавам това онова за полските хусари и намирам много съвпадения с изброените по-горе исторически връзки! Ето това са крилатите хусари:...Какво е интересното тук?! - Първо така наречения Сарматизъм в средновековието на полша, при който аристокрацията - Сарматите са се делели от славяните(поляните) и литовците! - Второ относно символиката на крилата на хусарите намирам много ясно обяснение - Ако хусарите са произлезли от сарматите, то те са ирански народ и са зороастрийци. Като зороастрийци почитат Ахура Мазда, а той е изобразяван като Крилат лъв с човешко лице - Херувим(Ангел пазител). Този крилат лъв е много разпространен в двете българии - дунавска и волжка... Хусарите освен, че са с крила са си наметнали и кожа от леопард и заедно са именно този крилат лъв - бога Ахура Мазда(мъдрия бог)! Той ги закриля в битките! По същия начин стрелеца от златното съкровище даден по горе е носен(подържан) на крилете на мъдрия бог. -Трето цветовете на знамената на хусарите(и в последствие стават и знаме на полша) са бял и червен и отговарят точно на мартениците! -Четвърто в ето това клипче за хусарите на 5:38 е дадено едно хусарско знаме с слънце и луна на него! Същите слънце и луна са в гербовете на почти всички народи произлизащи или владяни от българите:България... ... Унгарското малцинство Секей в румъния за което се смята че произлиза от българското племе Есегел...