Атила Дуло

Както казвам, имаме след 9 век хубави славянски имена и предполагам (затова и питам за 2 път откога се казва(т) Камчия реките). И, че са късни тюркски названия. Имаме и почти буквален превод от Тича и Дичина на Камчи(я) и Дели Камчи (Луда, дива, буйна Камчия) с вероятен гагаузки произход. И се възмущавам от наличните етимологии. А Вие също критикувате "автора" под мой пост, все едно аз съм писал дивотиите на др. Войников. Елементарната коректност изисква да упоменете кой "автор" критикувате. Тук нещата показват, че ни най-малко не уважавате форума и труда на другите (не сте прочели какво съм писал). Аз последователно доказах, че Вашите твърдения, че капь и капище произлизат несъмнено от "пратюрко-прабългаро-чувашкия" корен кеп , които според Вас и привържениците на ТАТ е в основата на капище. Ако сте чели, значи манипулативно използвате принципа "с твоите камъни, по твоята глава", давайки извадено от контекста моето отрицание на тюрския произход на капище. Още по - далеч стигате с критиката на определението(смисъла) на капь, исползвано за "образ и подобие" в Супрасълския сборник. За мое съжеление, аз почти не получих признание за оборването на едновековната заблуда, че капище е с тюркски корен по формулата "щом е прабългарска дума, значи е тюркска дума" и след многократно цитиране, се приема за даденост и става "тюркска дума в старобългарския от прабългарско-тюрко-чувашки произход", ЕРГО - ПРАБЪЛГАРИТЕ СА ТЮРКИ...ДА, АМА НЕ! Тук изопачавате мен, другаде други/о/ и така омаловажавате доказателствата за някои тюркски заблуди и/или грешки за произхода на българите... Толкова сте добри в това (така сте ме цитирал), че даже някой противник на ТАТ е помислил мен за сторонник на тюркския произход, а Вас за обратното (+1). Защо ли се удивявам? Perkūnas Posted 01 November 2013 - 16:00:34 ki:b (g-) originally “mould, model” in concrete sense, in Oguz it early acquired the metaph. meaning “likeness, resemblance”, and with the poss suff -i: kibi: (gibi:) came to be used as a postposition meaning “like”, Uyg. Bud. yaŋ kib yalŋuklarda üstünki kişi “supreme among men who are models and examples”, Xak. ki:b “a mould” (qalib) for anything; (Etymological Dictionary, Clauson, 686) киригизки кеп “форма, одежда, маска”, үйдүн кеби жакшы “форма юрты хороша”, кеп жыгач “сапожная колодка”, кеп куйгандай келише калды“пришлось впоруили к лицу”, “чучело” жаныбарлардын жана канаттуулардын кептери “чучела животных и птиц”, бүркүттүн кеби “чучело беркута”, кептен- “иметь вид, принимать вид, форму, уподобляться” ач жорудай кептенип (фолк.) “уподобившись голодному грифу”, кептүү “стройный, хорошего сложения, хорошей формы” (Киргизко-русский словарь) (да не се бърка с кеп "дума" < перс. гап "клюки, слухове") ойротски кеп “форма, подобие”, кепке бас “делать по форме, печатать, делать оттиск”, “лицо, маска”, кеп сöс “пословица”, кептен- "принять вид кого-л, чего-л, уподобиться”, ач бöрÿге кептенип алды (фолк.) “уподобился голодному волку, принял вид волка”, кептÿ “складный, ладный, хорошей формы”, “подобный” салкын кептÿ уча берди “полетел как ветер” (Ойротско-русский словарь) якутски киэп 1) “образец, форма; выкройка”; таҥас киэбэ "выкройка одежды"; 2) “вид, облик, обличие”; киһи киэбэ “облик человека” тувински хеп 1) “одежда”; ак хеп “бельё”; 2) “обмундирование, форма”; спорт хеви “спортивная форма”; 3) тех. “форма, шаблон”; ок хеви “форма для отливки охотничьих пуль”; бир хепке куткан ышкаш “точная копия, вылитый, очень похожий (букв, как будто отлитый в одной форме)”; бир хепке шаптырар “поступать одинаково дурно (неблаговидно)”; хевин кедер “следовать дурному примеру”, хевир (прям. и перен.) “форма; вид”; борбак хевир “шарообразная форма”; суурнуң ниити хевири “общий вид села” (Тувинско-русский словарь) чувашки кап “внешний вид, фигура”, кĕлетке капă “внешний вид, фигура (человека)”, капĕ пур та вăйĕ çук “с виду он большой, а силы нет”

И как по-точно? Като кесия...

Коньяк говорил: - Мадам, он не стоит Ваших слез! Мартини шептало: - Дура ты! И мужик твой козел!!! ))) И только водка кричала: - Пляшем, бабы! Пляшем! )))))) Вообще, так кричит текила...))))))))))

А мама еще говорила: учи языки, сынок :) Словарь пошляка: Трахе негро пара ми ниета - Чёрное платье для моей внучки(исп.) Херня (Herna) - биллиардная(чеш.) Яйца на очи - яичница-глазунья (болг.) Шас о ебу - Спрячь сову (франц.) Hид о ебу - Гнездо совы (франц.) пизд'анволь - Взлетная полоса (франц.) атьебу билядина - Самая красивая страна (арабск.) собакахер мударисен - Здравствуй учитель (арабск.) сУки - Любимый(японск.) сОсимасё - Договорились (японск.) мУде вИснет - Показ мод (шведск.) хуемора - Доброе утро(африканос.) хуйки - Вещички(африканос.) на хуй хипО - Спокойной ночи (китайск.) хуй цзянь - до свидания (китайск.) Huesos - Косточки (исп.) Ялда - "девочка"(иврит) Тамхуй - благотворительная столовая(иврит) мудак - обеспокоен(иврит) дахуй - отсроченный(иврит) Можете выписать дохуя - т.е Можете выписать отсроченный чек Схуёт - права(иврит) Ин хулио пидарас охуэлос - (In Julio pidaras ohuelos) В июле блинчиками объесться (португ.) Хер манд аныб хуюб - Характер каждого быка (турецк.) Усрат ахуй атъебифи биляди - Семья моего брата - лучшая в стране (араб.) Хуй лю лю хули ибу ибу хуй суши - Грязно-серая лиса шаг за шагом возвращается в общежитие (кит.) Ибу ибуди - хуйдао муди - Шаг за шагом можно достигнуть цели(кит.) Йо трахо трахе - (Yo trajo traje) Я принёс костюм (португ.) Доеби - суббота (япон.) Peace Dance - Танец мира (англ.) Ибуибу дэ дао муди - Шаг за шагом к намеченной цели (китайск.) Ebbene - Итак (итал.) Йоббар (Jobbar) - работать (шведский, естественно)) Трабахар (Trabajar) - работать (исп.) Pereibar - запрещать (итал.) Ebedelni - обедать (венгр.) Near Bird - "рядом птица"(англ.) Употребляется в выражениях "А меня это Near_Bird!" Chop is dish - "Котлета - это еда" (англ.) bardak - стакан (турецкое) Блю вота (Blue water) - голубая вода (англ.) Урода - Красота (пол.) Ша уибу - кошка или сова (фр.) Huerte - огород (исп.) Figlio perduto - потерянный сын (итал.) Бляйбен - оставаться (нем.) Их бляйбе зер гут - я хорошо сохранился (нем.) Охуэла - (Hojuela) - Блин (исп.) Бляйх - бледный (нем.) Ebeniste - столяр-краснодеревщик (венгр.) Ebahi - изумиться (венгр.) More dark? Some more dark. (Модак? Сам модак.) - о пиве: "Более темное? Hемного более темное." (англ.) Kaka - пирожное (швед.) Хуэва пейва -добрый день (финский) (на слэнге - Хуява пиява) Pedestrians - Пешеходы (англ.) Склеп - магазин (польск.) употр. в фразах: "сегодня в склепе мясо кончилось, остались только кости на бульон..." Еbauche - набросок(фр.) Hи хуй бу хуй - Ты возвращаешься? (китайск.) Mandar - посылать (исп.) Huile - масло (фр.) Cuchara - ложка (исп.) Huis - калитка (фр.) Eber - чуткий (венгр.) Mando - командование (исп.) Монда (Mandag) - понедельник (швед.) Тухлая пойка - блудный сын (фин.) Свалка (svalka)- прохлада (швед.) Глюк - счастье (нем.) Ёлопукки - Дед Мороз (фин.) Дядо Мраз - Дед Мороз (болг.) Миньетта (Min hjarta) - моё сердце (швед.) Палка (Palkka) - Зарплата (фин.) (Получил палку - распишись!) Липун (Lipun) - Билет (фин.) Сукла (suklaa) - Шоколад (фин.) Лохи (lohi) - Лосось (фин.) Ленинки (Leninki) - Платье (фин.) Бундесрат - Дума (нем) Яма - Гора (яп.) И в конце - немного из гагаузского: Карасик - черный мужской половой орган Амстердам (Ам истер дам) - Женский половой орган хочет конюшню И бал - кушай мед И бешь - кушай пять Биз да - и мы Сок - суй дурак - остановка сыч (птица) - сри и т. д... Кто еще обновит словарик?

Ко да се струва, кат':

Табиет, батьо ))) То с темите на бат Гена, Конан репа да руча... Сегинка, ке ги метнем кимерийците - татари...))) Ама първом да оправим Шумер/Самар/Шамар? Одновремено тема похож на http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15830&hl=

Някой знае ли кога за пръв път е документирано "Камчия"? Че сaмо глупости чета: 15. Камчия, Чая – български реки, Ком - връх. Вл.Георгиев също признава прабългарския произход на името Камчия. Но тръгва да търси тюркски паралели. Смята че в старобългарски е съществувала хипотетична дума *камъчии – лодкар, по аналогия на турското gemi, gemiçi – лодка, лодкар, така че Камчия – лодкарска река. /ВГ-БЕО,стр.32-34/ Може да посочим етимологични паралели с осетинското kаm, kоm – теснина, клисура и cыaj /чай/ – извор, река. В съвр.персийски kam – предверие, в пущунски, шугнански kamar - клисура. /VS-ETD/ Във фински kymi означава река и дало името на р.Кама. Общоугрофинското *käm`v, озночово река, във фински kymi, удмурски, хантски, манси kam, коми kom`mu – река. Също във финскиkomi, komo, унгарски homorú – теснина, в монголски *kömüg, тунгусоманчжурски *kum, евенкски kamni, корейски kumэŋ, японски *kúma – впадина, теснина, клисура, дупка. В тох./б/ cake – река, прототохарското c.ke, отразява протоиндоевропейското tekos – тека. /DA-DT-b/ Сходни са санскритското taākti, авестийското taati /датя/ - река. В осетински cъаj – кладенец, cъаti – ледник, осетински cæala, пущунски šela, персийски šēla – речно легло, осетински cыaj, ягнобски čox, кюрдски çah, пущунски ca, персийски čoh, шугнански čō, гилянски ča, язгулемски ča – извор, река. /VS-ETD/ Осетинското kоm – клисура обяснява етимологията и на българския планински връх Ком, но може да посочим и пущунското kūmaey – планинско било. Чай /çay/ е проникнало и в тюркските езици, Старостин посочва протоалтайското *č`ājv/˜-ē-/, тюркското *čāj, монголското *čeγel – речен нанос, като иранска заемка. Смятам че /пра/българо-осетниската, или угрофинската аналогия е много по-удачна, от изкуствените “тюркски” еквилибиристики. От/по д-р Войников Едната теория изгражда името от двута корена на думите камъш - тръстика на турски и Тича със сливане в КамъшТча--->Камча---->Камчая---->Камчия. Тази теория е най неправдоподобна от всички останали, защото съчетава думи от турски и български произход, което не е типично, макар, че подобни примери за смесени търско-български думи са налице в българския език. Втората теория изгражда името от думата камар, която на пущунски означава клисура. Камартича---->Каматча --->Камча. Но тя също има своята доза недостоверност. Третата теория допуска произхода на българските глаголи искам и сакам за строго индо-ирански. В корените на тези глаголи присъства индийската дума за желание кама, като тя е използвана също и за наименоване на индийския бог на желанието Кама. Тя присъства също така и в наименованието на великата книга на Ватсаяна - Кама Сутра. Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков. Смятам, че се е появило късно, поради очевадния му "гагаузонизъм" или "османизъм". Изумен съм, как може толкова невежи и/или тесногръди хора да се занимават с кабинетен/интернетен "кретенизъм". Реките са си имали хубави славянски имена, възприети към 9 век (822г. - чаталарски надпис) и Дичина или Тичина за Луда Камчия.

Проходит смотр кур-несушек. Выходит на подиум французская курочка, вся беленькая, в розовых бантиках. Комиссия ей вопрос задает: - Сколько у тебя любовников? - (с чувством собственного достоинства) Пятнадцать. - Сколько яиц в месяц несешь? - Сто пятьдесят. - Молодец! Хорошие показатели Выходит на подиум английская курочка, вся рыженькая, в зеленых бантиках. - Сколько у тебя любовников? - (с чувством собственного достоинства) двадцать. - Сколько яиц в месяц несешь? - Двести. - Молодец! Отличные показатели Выходит на подиум русская курица, вся синяя, взлохмаченная, с обломанными когтями. - Сколько у тебя любовников? - (на выдохе) ПИСЯТ! - Сколько яиц в месяц несешь? - ПИТСОТ!! - Слушай, ну у тебя такие показатели, ты бы уж могла бы себя как то в порядок привести... - А когда? То е@@сь, то несусь!))))))))

Читайте: "...Сабаны- первоначально одно из ираноязычных племен( слово "сабан" значит по ирански "пастух"), которое позднее отюречилось и явилось одним из главных предков татар. Тюркское прозвище сабанов - сабары, баджанаки ..." "...Серби(сюрби) - 1) гунское племя; 2) чуваши; 3) босняки. .." "...Самра- первая татарская писменность, которую изобрели булгары Самара(Шумер)и которую затем восприняли у них при царе Буртасе татары Иделья. "Самра" стала основой тюркской рунической писменности. Микаил Бащу лично перечитал тексты на "самра" и выбрал из них древние слова, которые могли употреблять моллы в своих речах и записьях. Бакир(Ахмед ибн Фадлан) не отменил этого решения, и оно осталось в силе, но при этом сеиз запретил мусульманам пользоваться "самра". "...Пианче(бинедже) - тюркское племя - один из предков татар. О нем пишет только Шамс. Было покорено ура, и позднее одна половина его ушла с частью булгар в Шумер, а другая - осталась в Волго-Урале. Племя называлось "пиняче" в честь алпа дождя Пиняче(Бинедже), которому поклонялось со времени жизни в безводной Хинской пустыне. Соседи ура-даики - называли пиняче "тун". Потом это племя стало называться также "пирюли", так как после изтребления тюрками своих биев пиняче оставили в живых одного малолетного сына своего бия, который и возглавил племя подименами"Пирюли"("Один сын") и Урал-Батыра. После ухода части булгар в Месопотамию 12 тысяч лет назад пирюли вместе составшимися ура-даиками основали в Волго-Урале свое удельне княжество"Эсегель", что означало "Соленая страна". Дело в том, что Урал-Батыр научил соплеменников добывать соль, и это прославило их землю, как изобилующую солью. Даики называли Эсегель и по своему - "Эсетун", так как именем "Эсетун" звали Урал-Батыра. В это княжество вошла также и часть угров. За 900 лет до времени Айдара несколько масгутских родов Туркестана, разбитых хонами, откочевало к Джаику(река Урал) и стало стеснять Эсегель набегами. Одна часть пирюли ушла тогда к сакланам-скифам, а оставшихся стали называть также и бесерменами. Когда пришли хоны, пирюли-бесермены провозгласили их вождя Кама-Батыра своим главой...Кама-Батыр велел называть Идель Буляром. Еще раньше пришли из Самара(Шумер) булгары, причем части их в Скифии объединились в одно племя со скифскими пирюли, а в Эсегель - с бесерменами и хонами. Обе эти части назывались также и булгарами. Часть пирюли во время похода Айбата(Атиллы) на Алтын Баш(Италия) настолько ослабла от болезней, что осталась там. Потом к ним переселилось еще несколько груп булгар. "Насколько мне известно, они крестились и считают своим долгом окрестить своих соплеменников..., для чего постоянно посылают своих проповедников на Восток". Не потому ли Габдулла ибн Микаиль Башту "пропустил" это сообщение, заметив: "Я опускаю многое из того, что наплели моему доверчивому деду румские информаторы"? Известие Шамса о "пиняче" сохранил лишь Гази-Барадж. ..."

Все так просто: не было Московии или Руси... Я тоже могу "переводит по русский(ом) ": «…в Троянской войне (1200 г . до н. э.) … Ахилл (герой Троянской войны) имел собственную армию из мирмидонцев, которых сейчас все называют татарами/булгар». Греческий историк Iohannes Malalas (491-578 гг. н. э.)

Защо само те да са метиси? Защо приемаш за даденост тюрки=монголоидност? Да не се окаже нещо друго? А и уйгури/я на живо/пряко виждал ли си? От И ЮИ може ли да се метисират? Или в Китай тогава никви дръпнати очи, никаква експанзия... Но тъпите тюрки ИЕ и АА писменост и гени ги е теглило? Тепърва има да изненадваш... Но предубежденията ти пречат. Камчия точно не е славянско, кажете от кога се казва така и ще ви кажа какво и защо е камчи...

Защо тогава приемаме за даденост, че в К.Албания хуни=тюрки=монголоиди=тюрки=хуни?

Да видим Тервел, какво иска да каже: 1. Хуните са хомогенни антропологично. Ако са племенен съюз някъкъв по времето на Мовсес Каланкатуаци, то всичките са монголоиди. 2. Всички хомогенни хуни са тюрки ("... на самите извори по отношение на тюркския антропологичен тип??? ). 3. Следователно тюрките са хомогенни монголоиди, а "тюркския антропологичен тип" е основоопределящ за това, кой е тюрк и кой - не. Особенно ми харесват честите му докази с бюстове за монголоидност на тюрки и същевременно снимки на руси и синеоки уйгури. Уйгурите тюрки ли са (били)? Европеидността им (20-30%) следствие на "иранизиране" след 7-8 век ли е? Накратко, кога са се тюркизирали(= според горното на монголоидизирали) или пък кога са се европеизирали? Нещо куца при Тервел...?! Борим догми с други догми?

Я, я, натюрлих

"...beğim tigin, yukarıdaki Tanrı ----taş bitidim Yolluğ Tigin. " Има каквото трябва (освен форми и калъпи де ) - Танръ таш. Изобщо, ако ви трябват тюркски идоли и кумири, се оглеждайте за "таш" и "баба" / по рус. баби .

Последно : Не знам като Перкюнас ойротски и тувински, но щом с уйгурките се разбирам някак, ще се разбера и с него... Ей тука много хубаво го рекъл: тувински хеп 1) “одежда”; ак хеп “бельё”; (АД: да палудейш, тели гиби))) такива вицове знам за тувинци с/и бельо ) 2) “обмундирование, форма”; спорт хеви “спортивная форма"; 3) тех. “форма, шаблон”; ок хеви “форма для отливки охотничьих пуль”; бир хепке куткан ышкаш “точная копия, вылитый, очень похожий (букв, как будто отлитый в одной форме)”... те това последното е причината, защото от корена за форма, калъп, се е отишло към еднаквост (гиби). Обаче някак не ми се вярва идолите и коумирите да са били как будто отлитый в одной форме.

За завършек на киргизките докази за самоедското начало на древнеславенските коумирища: Русско-Киргизский словарь Юдахина (ru-kg) идол м. 1. бут (жасалма кудай); Зележката АДуло: жасалма кудай е фалшив, неистински бог, а капище е буткана (бутпарастардын храмы). 2. перен. аздек; сидеть (стоять) идолом молодой болуп былк этпей, сүйлөбөй отуруу (туруу). Относно Кептен: В същото време (и да се застраховам от скептици и модератори) да не се бърка със суфиксите -dan/-den -tan/-ten за обстоятелствен падеж, които се превеждат на български език като от. Обикновено се използват за обозначаване на движение на отдалечаване. За пълно успокоение ще ви кажа, че в съвременния киргизки език се ползват основно суфиксите -дан (-дон), ден, (-дөн)... За сега спирам, утре мога да продължа, ако ви е интересно или още има вярващи за тюрския корен на КАПИЩЕ. Защото съм убеден, че каквито други тюркски езици от първите източници насам подхванем все ще е това: форми за тухли и (kör) köpek gibi... Повервайте също на един тюркоезичен европеиден тюрк, лайк (гиби) мойто мене , че ако имаме идол, статуя и т.н. на божество, демон и прочие, предхристиянски или не, никога, ама хептен никога няма да кажа за идола си tanrı gibi (като Бог, Богоподобен)!!! Идола ще е моя Бог... И никога няма да напиша в богословска литература, че някой, освен Сина Му е Богоподобен... Capere?

Изтървали са главния подбудител - ВМРО. Те сегинка ударийме БЮРМ и Туркия под корема, по заемките с корени "топ" и "таш" ))))))))))) Коджа Искендер бег и Великио Санде Филиповски веке ке е тракоболгар!!! Не одил на рат у Бактрия, ми на гости на деда си!!! )))))

Продължавам, щом ви харесва : 6. Кептен - Имаме попадение за образ и подобие, но нека да погледнем какво е това тен в кептен... тен I ир. тело; тенден башты кетириш керек нужно обезглавить (букв. убрать голову с тела); жан-тен менен кириш- приняться серьёзно, энергично, вплотную. тен II (самостоятельно не употребляется) принадлежащий, относящийся; тен ал- принять на себя, взять на себя; признать; магатен (это) принадлежит мне; бизгетен к нам относится, нам принадлежит; мойнуна тен албай койду он не признал за собой; өз мойнума тен албайм на себя я (вину за это) не приму; албадым деп, тен албады он отпёрся, говорит, что не брал; тен бер- южн. признать (превосходство, правильность), подчиниться; преклоняться. В същото време (и да се застраховам от скептици и модератори) да не се бърка със суфиксите -dan/-den -tan/-ten за обстоятелствен падеж, които се превеждат на български език като от. Обикновено се използват за обозначаване на движение на отдалечаване. Русско-Киргизский словарь Юдахина (ru-kg) идол м.1. бут (жасалма кудай); 2. перен. аздек; сидеть (стоять) идолом молодой болуп былк этпей, сүйлөбөй отуруу (туруу).

Към горното ще се върна по късно, like canavar, eşek gibi кеп II 1. форма; одежда; маска; үйдүн кеби жакшы форма юрты хороша; кеби кеткен чөнтөгүнө кол салды он сунул руку в рваный карман; кеп жыгач сапожная колодка; кеп куйгандай келише калды пришлось впору или к лицу; бүркүт кеп или кеп баштык войлочная сумка для пойманной хищной птицы; кеп чач нижняя часть алечек'а (см.; кладётся непосредственно на голову); чач кеп или баш кеп южн. небольшой женский головной платок; кеп сой- снять шкуру чулком; эчкини кеп союп, терисин чанач кылды он снял с козы шкуру чулком и сделал бурдюк; кеп сойдур- понуд. от кеп сой-; каралуу кебин кийиптир фольк. она оделась в траурную одежду; кеп дөңгөч пренебр. чурбак, одетый под человека; кеп топу или кеп такыя см. топу, такыя; такыя ...кеп такыя белая тюбетейка, надеваемая женщинами под элечек (см. топу); ... топу .....кеп топу тяньш. то же, что кеп такыя (см. такыя). 2. чучело; жаныбарлардын жана канаттуулардын кептери чучела животных и птиц; бүркүттүн кеби чучело беркута. Чу́чело — многозначный термин: чучело обрядовое — объёмное изображение мифологического существа — антропоморфного или зооморфного, используемое в том или ином обряде (ср. Масленица, Кострома, Ярила, Купала); чучело животного в зоологии — набитая чем-либо шкура животного (см. Таксидермия); чучело садовое — пугало, выставляемое в садах и огородах, служащее для отгона птиц; переносн. оскорбительный, унижающий эпитет. http://bizdin.kg/dict/index.php?page=main&lfrom=kg&lto=xx&word=%D0%BA%D0%B5%D0%BF маска ж.1. (напр. на маскараде) маска (таанылбас үчүн бетке кийме кеп); 2. (гипсовый слепок) кеп (кишинин, көбүнчө өлгөн кишинин, бетинин гипстен жасалган кеби); 3. (противогаза) маска (зыяндуу газдан коргоо үчүн башка кийилүүчү маска); 4. перен. маска, парда, чүмбөт (кубулуп жүрүү; алдамчылык менен өзүн жашырып жүрүү); сбросить с себя маску өз бетиндеги масканы таштоо; анткордонууну четке коюп, ачыктан-ачык аракет кыла баштоо (жашырып-жаап жүргөн жаман оюн, аракетин ишке ачык ашыруу); .... под маской друга дос болумуш болуп. http://bizdin.kg/dict/d-1/word/%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0 Какво виждаме тук: 1. КЕП се ползва като др. тюрското значение за форма, калъп: (гипсовый слепок) кеп (кишинин, көбүнчө өлгөн кишинин, бетинин гипстен жасалган кеби). Какво прави формата, калъпа - формова, оформя, обгръща, обхваща, покрива предмета. Формата на тази "форма", не е "образ и подобие" (като в Супр. сборник). 2. Одежда и маска: все нещо дето обгръща, покрива облича, вече и защитава, но едва ли като идол, коумир. Освен, ако предположим, че имаме живи идоли - кукери и хоро - капище, но изворите не съобщават за бесовски игри на коумири... 3. Чучело: бүркүттүн кеби чучело беркута. Ето го и "like", т.е като беркут, похож на беркута, бүркүттүн кеби. Тук сме най - близко до подобие на идол и образ. Но пак имаме "набитая чем-либо" кожа или плат, които обгръщат... 4. 3а приличащо на идолите, намирам дървената форма за ботуши/обувки (кеп жыгач сапожная колодка), но тук имаме аналог от вида: калъп за обувки - калъп за тухли. 5. Бүркүт кеп или кеп баштык войлочная сумка для пойманной хищной птицы. За сумка, калъф, чанта, торба нещата и така са ясни, но може да ги погледнем конкретно при други тюркски... 6. Кептен - хептѐн Значение на думата хептен: нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав. Итоги: древнотюрското КЕП е със смисъл на формиращо, обгръщащо, покриващо, защитаващо, маскиращо.

Ако ме четяхте внимателно и непредубедено, щяхте поне време да си пестите... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=96#entry290400

Мислех, че е всеизвестно )))

Шегуваш ли се? На "алтайски" тибетски или "тюркски" санскрит? Ритуална чаша -(от) глава може ли да е идол/капь/свещен предмет? Аз мисля, че може. Да не забравиш, че английското "Cap" произлиза от тюрското "капак"!

Глава - идол (бюст)? Може ли да има връзка? А каква е връзката с тюрските езици? "Прабългарския тюрко-чувашки" и "прабългаризмите" в унгарския? Вече писах за омагьосания кръг (може и да е изтрит поста...) Специално за кап, обявява се за "тюрски корен" поради предпоставката, че "прабългарскочувашкия" е тюркски и се дават примери със СЪВРЕМЕННИте чувашки и унгарски. Защо? Това са знанията, парадигмата, ако щете и модата към средата на 20 век. И поеееехали... ))) После други включват думата при списъка на "прабългарските" и днес капище вече служи (заедно с останалите "прабългаризми") за доказване на тюркоалтайския произход на "прабългарите". Дайте ми подобен тюркски корен или дума до 13 век за коумири/идоли, образи и статуи, икони и стаси! До калъп за тухли зооорлям ще стигнете )))

Ако това не е сарказъм , защо простичко (като любимия ни Окъм), не каза преди това, че не си наясно с много неща? Ето вече два пъти обясних, че при христ. литература и после в православието битува като негативизъм. Сложил бях и податки, че капището при славяните - дохристияни е било и място за събор/съвет на хълм, и/или до/с аязмо и прочие, дадох и паралел с Капитолийския хълм, така, че косвено се предполага, че е стара дохристиянска дума, без негативизъм естествено. Потвърждава го и Супр. сборник (засега най-ранен источник), където не изпозвано капь, като негативизъм. Предполагам прочете, че с требище (то си беше очевадно) имат различен смисъл и синонимността им е доколкото на капището са се принасяли жертви, а местата за жертвоприношение (но не винаги) са били кумирищата. Паралелното им битие още веднъж е доказ за славянски дохристиянски произход. А появата на капище (говорим за славянските езици, а не за Дунавска България) в контактната зона с РИ и постепенното му отмиране на СИ, едва ли сочи за тюркска заемка. Сapire?