-
Брой отговори
851 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
6
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Атила Дуло
-
-
Наличието или отсъстието на български феодали (спахии) в началото на 15 не е индикация за българска държавност.
Ето какво научаваме от писмото на крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип (1404 г.), в което са изброени воюващите против османците унгарски васали: "Господин Остоя, крал на Босна (...), знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка (Сърбия), известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воеводата на трансалпинска Влахия (...). Последните двама също се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцките области и други области, които и досега се владеят от турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си..."Едно от най-важните известия за съдбата на България в онези години се съдържа във византийската хроника на Псевдо-Сфранцис. Според него в битката при Чамурли, Софийско (някогашното с. Шишманово, днес на дъното на язовир "Искър"), на страната на султан Мехмед І против Муса се сражават войските на "...владетелите на Сърбия и България, и на василевса (византийският император Мануил II Палеолог)..." (юли 1413 г.). По същия повод Константин Костенечки допълва, че султанът "...върна българските пленници, които Муса бе прогонил, и заживя в мир с всички..." Византийският историк Михаил Дука дава следната информация: "Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир..."Както съобщава Константин Костенечки, на 17 септември с.г. Константин умира в Белград. Същата година е посочена и в Руския хронограф, където се уточнява, че Константин идва в Белград от Унгария. Смъртта на "императора на българите" ("imperator Bulgarorum") Константин е отбелязана и в сръбския Бранковичев летопис. Не на последно място, всички известни български средновековни "Поменици на българските царе и царици" неизменно завършват или с Константин и Фружин, или само с "Константин Асен цар".Черногорският учен Б. Шекуларац направи достояние един документ, който може би по-ясно от всички изброени дотук отразява как е схващан Константин Видински от своите съвременици. Става дума за една приписка в ръкопис № 125 от сбирката на Хилендарския манастир, където неизвестен монах бележи следното: "В годината 6920 (от Сътворението на света, т.е. 1421/1422 г. от Р.Хр.) умряха Крисчи амир (султан Мехмед I) и КОНСТАНДИН, ЦАРЯТ БЪЛГАРСКИ, и Балша Зетски, а деспотът (сръбският владетел Стефан Лазаревич) превзе арбанасите (албанците)..."Едва ли трябва да се доказва извънредната важност на това съобщение, още повече че то е абсолютно съвременно. Неизвестният монах е написал тези редове през есента на 1422 г., а в неговото съзнание Константин категорично е "цар български". Едва ли дългогодишен емигрант (от далечната 1396/1397 г.!) би бил наречен така. Напротив, явно авторът има предвид доскоро и реално царувал владетел! Трябва да отбележим още един детайл към тази сложна панорама от сведения и напластени "митологеми" - за османски санджак с център Видин се споменава за първи път едва през 1430 г.- 3
-
-
Особено имената на градовете масово (с ферман?) се турцизират, а на места самите турци жители си полват българските имена (не се съобразили с фермана?). Като почнеш от Стара Загора и стигнеш до Тетово.
Разбира се че има проблеми между новодошли и местни. То това е навсякъде. В ден днешен можеш да го наблюдаваш по целия свят. Минават поколени докато се слеят, обикновено при първо поколение антагонизма между двете общности е голям. Особено ако новодошлите са и насила.
То това се наблюдава масово като явление дори сред бежанците в 20 век в България, Гърция и Турция (и в 19, но не е описано така ярко?). Бежанците първо поколение макар, че в новото място са сред хора със същия език и вяра, имат проблеми и делят едни от други (най-вече земя и препитание?), избягват бракове между местни и новодошли.
Ето например българските турци (ерлии, дето не са се изселвали сами?) изселени в Голямюата екскурзия, чест местните им викат гяури и направо българи (с право?). Предпочитат да се женят помежду си или карат децата си да се женят за турци от България. Същото го има в Гърция с бежанците, същото го има и в България нач. на 20 век. (във Варна се възроди след реституцията и връщането на земите с пълна сила между местните гагаузи (ерлии) и придошлите (гелмета), предполагам това "възтановяване" е част от тази война...)
Е къде са масовите тюркски топоними в Зап. България, където също се заселват масово и узи, кумани и печенези. За град Куманово ще спомена...пътем
- 1
-
Сега варненци... За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев?
Байрактаров - Знаменосков, Флагоносов, Банеров, Пряпорецов, Стягов, Щандарте(фюрер)ров...Хорунжий също става))) Енсигния Вимпелова е хубаво име за жена...
Бекяров - Неженатов, Самотников, Неангажеров, Изоставников, Солович, Единокиев... Ергенов също става)))
Авджиев - Ловджиев, Ловецов, Охотников, Траперов, Сталкеров...
Интересно ще се получи с Домуз(с)ч(дж)иеви (явно силно арабска фамилия ) - Свинарови, Свинепасови, Прасенови, Свинкяните... Шопарови или Кабанови също става ))) ... мога още, ама хич не ми се ще.
Тук е "възтановено" много древно име: Камбура – Асфалтова база. Интересното е, че точно това е правилно решение, защото новото название е вече станало по - разпространеното и това е естествения ход на нещата...
- 1
- 2
-
Сега варненци да дадат личен пример с фамилните си имена. Папазов да стане Попов, Караколев – Черноколев, Куюмджиев – Златаров, Бакърджиев - Медникаров. За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев?
Тогава наистина ще има ново "българско възраждане".
Koстадин Костадинов - Постоянко Постоянов или поне Константин Константинов... Цар Иван Шишман вече да е вече Дебеланов или поне Големанов... уви и т.н.
- 1
- 1
-
Всъщност това е практика в България, Гърция и Турция, за подмяна на топонимите, частично го правят и румънците. Аз лично от една страна я обобрявам, от друга не. Все си мисля, че налагането на имена на топонимите трябва да е естествено. Не е рядкост, когато новото име от деситилетия стои по картите и в офиц. документи, а всички продължават да използват старото. Все ми се струва, че в повечето случаи трябва да има обългаряване на турските топони, а не подмяна с български, по естествено е.
Истина е че и много български топоними са подменяни с турски по османско време, по същият неестествен начин.
За последното изречение не съм много съгласен... Ако знаеш конкретни данни за такива "начини" при Османите, дай пример, моля.
А иначе проф. Пламен Павлов:
"...Заселването на номадите кумани в страна с уседнало по тип стопанство, с изграден държавен механизъм и развита християнска култура съвсем не протичало гладко. Съществуват данни (Георги Акрополит, добавката към хрониката на египетския летописец Ибн Тагри-Бирди) за конфликт между Иван Асен II и заселниците кумани през 1237 г. Тази "орда", се съюзила в 1240 г. с латинците, а година по-късно преминала на страната на Никейската империя. Едва ли е минало без сътресения и при идването на куманската "вълна" от Унгария в българския северозапад през 1241 г. Тези нови пришълци напуснали унгарското кралство, опустошавайки южните му райони след конфликт с тамошните "магнати", при който бил убит куманския хан Котян от Тертероба.
Обикновено се смята, че усядането и българизацията на куманите протекли сравнително бързо. Има достатъчно основания да се приеме, че тези процеси, подобно на аналогичните най-вече в Унгария, а и във Византия, мамлюкски Египет и, разбира се, в "Златната Орда" били сложни и продължителни. Присъствието на неизяснени напълно като етническа основа тюркоезични групи българско население векове наред (християните гагаузи и "сургучи", мюсюлманите "гаджали") с предполагаем поне отчасти кумански произход или куманско наслояване върху по-стара прабългарска (при гагаузите), печенежка или узка основа свидетелства за сложността на тази симбиоза по нашите земи. Топонимията от сигурен или предполагаем кумански произход също показва продължителното съществуване на "неразтворени" кумански заселници. ..."Из "ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЪЮЗНИЦИ КУМАНИ, ТАТАРИ И АЛАНИ ВЪВ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО"Сега без топонимия, как ще пише...))) Той май е сред инициаторите на новото "възраждане"...- 1
- 1
-
Използвайки твоята инерция, бих желал Петър Голийски да ни изброи кои известни исторически факти изключват съществуването на българи в Кавказ през 2 век преди новата ера?!
Оставам с впечатление, че г-н Голийски модифицира сведението както му изнася. Очеизвадно там става дума за 2 век преди новата ера, но г-н Голийски скромно премества събитията с 400 години напред и се озовава във 2 век от новата ера.
С подобни нагласявания на историческите извори, без значение дали отряват точно историческите събития или не, няма да стигнем далеч.
Поне не по-далече от Рашев и другия смешник - Бешевлиев.
Рашев ли е смешник...
-
Всички местности в община Варна, които имаха турски имена, бяха прекръстени с български. Това стана възможно с решение на общинския съвет.Процесът по преименуването започна в началото на 2012 г., когато съветникът Костадин Костадинов (oт ВМРО тогава) предложи своебразния “възродителен процес”.След създаването на специална комисия и много консултации с краеведи бяха изяснени българските имена на над 200 географски обекта, повечето от които са преведни буквално от турски. През юли миналата година обаче предложението бе отхвърлено.Година и половина по-късно инициаторите на преименуването получиха подкрепа и без дебат общинският съвет гласува “за”. Сега идеята мина и заради отсъствието на много от местните депутати на сесията на съвета.Един от мотивите за преименуването бе, че другият голям морски град - Бургас (там смениха предимно гръцки названия), отдавна го е направил.Съветниците решиха гражданите, които имат имоти в местностите с нови имена, да получават служебни бележки, свързани с преименуването. Документът ще се издава безплатно.Всъщност промениха названия в населени изконно с гагаузи местности, където османски крак не е стъпвал. Гагаузите турци ли са??? Голям удар, но по "тюркофонията" във ВБЦ, както пише проф. Павлов. Кабакум от гагаузки е мек, пухкав, заоблен пясък, а на османски е груб, недодялан пясък, което е нонсенс. Затова са го превели през "волжко - булгарски" на Големия пясък. Каба "удар" на полугагауза с гръкогагаузкото име Костаки Костадинов по бабите и дядовците си/ни....ГАГАУЗИТЕ СЪЩО СА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ!Ето и пълният списък на преименувани обекти с общинско значение:Землище с. КаменарАкча ач – ЯловоАрмут табия – Крушев редутЕши тарла – Зелената ниваКайнаците – ИзворитеКайряк – КамънакаКама тарла – Крайна ниваКара ач – ЧерневоКараач – БрястовоКаракуш – ОрловоКарасолук – СтръмнотоКаратекемлика – ТрънищетоКостадин йолу – Костадинов пътКостандилер – КостандовциКуванлъка – КошераКум тарла – ПясъчникаКърчанлък – КичевскоКърши тарла – НасрещнотоКьор бунар – Слепия кладенецМезарлък – Старото гробищеПелит тарла – Жълъдова ниваПунар алча – Под кладенецаПъндъклък – ЛешниковоСаракайлар – Жълт камъкЧукур тарла – ЧерноземаЯйла – ПолянатаМера бою – Голямата мераЗемлище с. ТополиАрпалъка – ЛуковоАчмите – КоренищетоБеглик чеир – СбораБостан тарла – ОвчагаГебеджански път – Белославски пътГерен чеир – МочурищеИбиш йолу – ИвановоКаваклък – ТополницаКакракуш тепе – Орлов хълмКамбура – Асфалтова базаКлисе баир – ЦърковищеКозаджи – КозарскоТаш тарла – КаменякЧенгене чешма – Кривата чешмаЧукур тарла – Долна ниваЗемлище кв. ВиницаКокар пунар – Миризлив кладенецКълчикли кайнак – Къпинов изворКоджа тепе – Големия хълмДрагу кула – КукеровоПарашкева алтъ – Св. ПеткаДолаплъ кая – ДолапаТепелер аркасъ – Зад хълмоветеШидерин малкою – Шидерова стокаЧукур тарла – Долна ниваКуру тарла – Горска ниваЯмач тарла – Гранична ниваБанала чешма – Болярска чешмаКълчикла – КъпинакаКара таш – Черния камъкКанара юсти – Над канаратаДжевизли тарла – Орехова ниваДере бою – Край долПарашкева алтаса – До св. ПеткаАкчелар – БелицаБаба алино – СветецаАязма – ИзвораБостан тарла – Динена ниваБостанджика – БостанаВарна йолу – Варненски пътДели сава – СаваДермен йолу – Воденичарския пътДжеферли йолу – Кичевски пътДилбер чешма – Хубава чешмаДрагу дере – КукерскотоКабакум – Големия пясъкКаваклар – ТополитеКазълджик пунар – Дрянов изворКанара йолу – Скалния пътКара али – ЧернакаКара тепе – Черни връхКаракаш – ЧерновеждияКокодива – ГрадищетоКору тепе – Горски връхЛамбур пунар – ГъстакаЛафолу – ПриказкитеМанастир тепе – Манастирски връхМанда гьолджу – Биволската локваМантар тепе – МанатаркатаМешелик – ДъбакаМешелика – ДъбакаМишелика – ДъбакаПалат йолу – Дворцовия пътПапаз чаир – Попови ливадиПелит тарла – Жълъдова ниваСаръ баир – Жълтия баирТаушан тепе – Зайчи връхТелки пунар – Лисичи кладенецТепеджиклер – ВръхчетатаУзун келеме – Дългия долФатрико – ДълбокотоШидер малкою – Шидерова стокаЯсарлък – ЗалезаОрта ачма – Средния коренБаир баши – Големия баирМалкою – СтокатаКьор дермен – Сухата воденицаАчма – КоренищетоАна дере – Майчин долТокат баши – ПортатаЯн тепе – Страничния връхАлтън тарла – Златна ниваГермето – ПреградатаКанара юстю – Под канаратаКаракаш юстю – ЧерновоДрагу тарла – Кукерска ниваЯмач (ямача) – ГраничарХор тепе – Голия връхГорен каракаш – Горно черновоКору дере – Горски долДимитри чешме – Димитрова чешмаЕрек тарла – Сливова ниваЯн тарла – Странична ниваБати пунар – Срутения кладенецЕникьой йолу – Кумановски пътЧукура – НискотоФъндъклък – ЛещакаТонево тепе – Тонев връхДрагу кола – КукеровоЕкши алма – КиселицатаКаракаш тепе – Черни връхЗемлище с. ЗвездицаАдата – ОстроваБонджук дере – Мънистов долЕкши алма – КиселицатаКаракольов чукур – КаракольовоКемекчията – КостиОлуклу тепе – Шарен връхПалаза – ОхранатаПерлекини – БлясъкТашлъ гечит – КалдъръмаТепето – ХълмаУлуклията – ВадатаЮртлука – СелищетоКору чешма – Горска чешмаМиликия – ИмениетоЗемлище с. КонстантиновоБелия ямач – Белия скатБигич – ВираБоаза – ПроходаБонджук дере – Мънистов долГерена – МочураДалън чешма – Потъналата чешмаЕсек борун – Високия носЕшек тарла – Магарешка ниваЕшекчия – Старо селоИсек борун – Високия носИски бостан – Старата градинаКабата – Стара ниваКараманачмасъ – БиволариКаратепе – Врани връхКартала – Орлов връхКокар пунар – Миризлив кладенецКолузлука – УсоетоКулактърла – КулашкоКьомен дере – МогилаМениджитърла – Мъжка ниваМиликия – ИмениетоМимикия – ИмениетоОзмина – КъпалотоС/у юрдере – Биволски долСнапонар – Ясен кладенецСнапунар – Ясен кладенецСрещу бонджук дере – Срещу мънистовия долСрещу юрдере – Срещу биволския долСъзлъкола – Тръстиков долТабите – РедутаЧеира – ЛивадатаЮр дере – Биволски долЯзалджика – НадписаКокар понар – Миризлив кладенецГюргенджата – ГабъраБаладжалъка – ХарманаЗемлище кв. ГалатаГерген чешме – Габрова чешмаКаин гечик – Бабин проходКарач борун – Брястов носКокарджа – БоищеКору кокарджа – Горско боищеМанол чешме – Манолова чешмаМимишона – ПриселскоОрта борун – Средния носПатрабана – СтражатаСакама дере – Пясъчния долТаушанлията – ЗайковоТепе тарла – Високата ниваТокат янъ – ВратникаЧиган – ТъпанаЧок бунар – Големия кладенецПаша дере – Царски заливЕски балар – Старите лозяАда бахча – ЕленскоЗемлище кв. АспаруховоМалкия джанавар – Малко ШкорпиловоМара сарта – ПещераАраб табия – РедутаКючук караач – БрестакДжанавара – ШкорпиловоТуфла кула – Тухлената кулаЗемлище кв. ВладиславовоАтанас тарла – Атанасова ниваБоклук тарла – НиватаГерен чаир – МочурищеДжанаварски път – Шкорпиловски пътДюсчелии – Равни връхКайряк – СинораКьор бунар – Сух кладенецКюклюк – КоренякаМешели тепе – Дъбов връхУзун давлам – КошаритеЯйла баши – Равна полянаБалъм дере – Дъбов долБайряка – ЗнаметоЗемлище кв. ИзгревКокарджа – ГледкаФранга дере – Каменарски долИмена на селищни образуванияМентеше – СборяновоАкчелар – БелицаБалъм дере – Дъбов долВаялар – Връбница
- 1
- 1
-
Коледарската, на гагаузки:
Koladacılar kapunuza varsın
Kolada gagauz türküsünü çorbacıya çalsın:
"Avşamêrsın bey çorbacı,
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Haberleriz koladayı
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Koladada Hristoz duudu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Bütün dünnäya savk oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Gökte, erdä sevinmelik oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Yazılar da tamannandı
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Hepsi inkinat oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Çok yıllar size baaşlêrız
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Allahı metedin siz
Hey, saabi koladeli – 2 kere"- 1
-
В этом году в Израиле выпал обильный снег. На расчистку использовалась военная техника. Старый еврей по утру выходит из дома и видит - вокруг лежит снег, танки с отвалом гребут его по улице, неподалеку стоит офицер - цхал и по русски отчитывает танкиста. Господи! - говорит старый еврей: снег, танки, русские - куда я попал?" )))
-
Сега се върнах от Украйна...не ги мислете ))) Помислете как ще ги стигнем!
- 1
-
Тази конспиративна теория за спекулациите на тюркофилите спонсорирани от КГБ и Позитано 20 много отдавна не върви, в момента се вадят води от всякакви кладенци на държавно ниво само и само да се докажа някакъв измислен иранизъм, експедиции с неясно финансирано по авганистанските чукари, предавания по национални телевизии, изобилие от публикации и книжки по темата.
Иранизмът в момента е национална доктрина, впрегнати са държавни ресурси, ама нещо куца работата, още работим на ниво балх, бълх.........
Ако имаше как да се отрече този надпис до сега да е отречен с всички възможни средства, освен тълкуванието че Омуртаг направил сина си таркан друго не съм чел като опровержение на този надпис и той се приема за това което е.
В тази връзка и аз се питам питам след като се наляха толкова държавни пари да се пратят балетисти и специалисти по народна музика да обикалят Афганистан да търсят уногондури що не се капна малко и за едно генетично изследване на малко прабългарски кокаляци? Нито са скъпи нито кокали липсват.
Някой да не се притеснява от нещо случайно?
Не е Омур таг, а се пише правилно "о Муртаг" (о/для/за таг(натите) мур(и)/борове), затова внуците му са Бор*... Капере? )))
- 1
-
в общи линии като гледам събитията от площада тази нощ, нещата вървят към Game over за протестиращите.
Ленин само не трябваше да пипап... Но плана си е план. Поводи за всичко трябва да има!
-
-
Уважаемые участники XVII Всемирного международногофестиваля молодёжи и студенчества!Украинская делегация хочет донести до вас чрезвычайно важную информацию. Уже почти две недели как центр столицы Украины города Киева охвачен анархией, в городе идут погромы. Официальная власть в стране не контролирует ситуацию. Улица, под главенством украинской неофашистской партии «Свобода», переросла в неуправляемую толпу.Вчера, 8 декабря, толпа, подстрекаемая неофашистами, осуществила акт вандализма: разрушила в центре Киева великую святыню – центральный украинский памятник Владимиру Ильичу Ленину. Второй раз в новейшей истории был целенаправленно и по-вандальски уничтожен памятник, занесенный в список Всемирного наследия ЮНЕСКО.Снос памятника – это символ осуществляемой на наших глазах попытки неофашистского переворота в государстве. До этого момента сносили памятники Ленину в Киеве только гитлеровские оккупанты во время Второй мировой войны.Официальная капиталистическая власть Украины долго закрывала глаза на рост неофашизма в Украине. Теперь набравшие силы неофашисты пытаются свергнуть эту власть. Ситуация в Украине критическая. Мы просим вас выступить с осуждением акта вандализма, направленного против одного из крупнейших коммунистических и пролетарских символов в Восточной Европе. Война с памятниками – это не война с камнем и бронзой. Это открытая война с идеями, которую украинские неофашисты, по всей видимости, решили вести до полного уничтожения коммунистической идеи в Украине, а также и прямо до физического устранения её носителей.Голос молодёжи мира должен прозвучать в эту трудную для Украины минуту. Украина всегда была активной участницей международного антиимпериалистического движения. Граждане Украины не забудут вашей помощи и вашего участия.Да здравствует ученье Ленина – верного продолжателя идей Маркса и Энгельса! Ленин оставил такой след в мировой истории борьбы с эксплуататорами и империалистами, что даже его памятники опасны для всех противников свободы, равенства, братства.С уважением украинская делегацияна Всемирном фестивале молодежи и студенчества,09.12.2013
-
Това няма какво да се коментира - стари възгледи, от време, когато се е знаело малко.
Старо, старо - 2005г. е издаден труда на А. Толочко. Чели ли сте го? Мога да Ви разбера с А.Чилингиров, без Татищев сте за никъде, но не мога да разбера някои българи, защо официалната Руска имперска доктрина толкова им приляга? Нима тя е в полза за българите? Дайте примери, моля. В първия том на "Историята" (1768г.) се споменават българи и България само около 15 пъти в 16 глави и над 250 страници, като 1/3 са за волжките (според автора погрешно назовавани българи) и "черните" българи. Докато пацанаките, турките и т.н. са споменати многократно. Естествено всички са славяни - траки, мизи, даки, илири, амазонки, естонци и т.д.
Джагфар Тарихито поне е направено като древен епос, а "ИЛ" е преразказ с допълнения и разсъждения. И Вие ми го цитирате като източник?
- 1
-
Може ли да се изразите малко по-ясно, освен ако не държите да оставите впечатлението,
че не виждате никаква разлика между горепосочените автори и Джагфар?!!
За "Иоакимовската ръкопис" иде реч, иначе от авторите, само Вашия труд е достоен за обсъждане.
- 1
-
Това няма какво да се коментира - стари възгледи, от време, когато се е знаело малко.
Не са знаели например за Симеон-Роман и името на цар Симеон се е възприемало като означаващо Симеон Велики и т.н.
С логика като в горните писания в старо време са гледали и на Брачолини, който намерил ръкопис на Тацит, преписал го, после ръкописът изчезнал ... Така че, ако сте последователен, повторете същото и за Тацит. Разбира се, не е изключено Брачолини нещичко да е сбъркал, нещо да е преправил ... но да съчини целия Тацит ...
Добре е все пак освен тия старотии да прочетете и проф. Добрев, а още и Вс. Николаев, П. Димитров, А. Чилингиров ...
А и да помислите още ...
Ами чел съм ги, а като помисля освен за "Джагфар Тарихи", друго не ми идва на ума...
-
Според мен е латино-германо-угрофинска заемка и подобна на произхода на "товарищи". Така са си подвиквали "разбойники-подделники", когато керваните са грабили: "Товар ищи!/Стоката(ценното) търсете!" и така станало нарицателно за всички разбойници - съобщници (така и до сегинка ).Край на майтапа (само за разведряване на обстановка). )))
- 1
-
Те да не са живели в мезозойската ера тия прабългари или по времето на Ксеркс? Аз твърдя, че без преводач щях да се разбера с Борис и Климент Охридски и то без да уча никакъв език допълнително. Палео-малео - говорим за 7-8 век след новата ера за България, не за хиндокушия,тюркутия или иранистан или там как се казва страна на ирански.Ама то може ли човек с фамилия Овчаров или Чобанов да ми разясни тънкостите на палеоезиците? Виж коя трева по-става за паша на овцете може и да науча от него предадена през родовата памет и цървулите на дядо му.
Хубаво, че нямаме проф. Боруев...)))
-
Еми тук ми казаха, че Истанбул било "ис там полис" демек там ли е градът, та "ис" го превеждам от гръцки
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13690&page=31#entry293963
-
Пробвайте да се отърсите от българоцентризма, защото не тези текстове, касаещи България са основното в писанията на Татищев )))) Четете (и горните текстове), после коментирайте )))))))))))))))):
tatishhev_istoriya_tom1_2005.pdf
tatishhev_istoriya_tom2_2003.pdf
Това е в "усъвременен" вид, за по-лесно "смилане"... Удачи!
- 1
-
Обаче част от аргументите срещу летописа са спорни... (просто разсъждавам над версия, не твърдя, че тук може да се правят категорични изводи).
Това, че победителят щял да наложи вярата си на победения, въобще не е задължително - напротив, понякога става точно обратното, напр. германците над Рим.
Kaкто се казва, изключенията...
Хронологично не се вързва изобщо казаното в летописа, защото Симеон и Владимир не са съвременници. Може да има някакво объркване при преразказа и да става дума за времето около 988, когато Владимир превзема Херсон и се доближава до бившите български земи. Тогава сключва договор с Византия и се смята, че тогава е започнал процесът на християнизиране?
И пак - защо му е на Татищев да измисля тази история??
Пробвайте да се отърсите от българоцентризма, защото не тези текстове, касаещи България са основното в писанията на Татищев, пък и помислете кога е писал той (При этом скептики подчеркивают, что это не свидетельствует о научной недобросовестности (во времена Татищева понятий о научной этике и правилах писания исторического исследования ещё не было) или сознательной мистификации читателя, а скорее как раз отражает именно выдающуюся самостоятельную исследовательскую, отнюдь не «бесхитростно летописную» деятельность, одно из важнейших произведений русской историографии второй четверти XVIII века, значительный этап в её переходе от средневекового летописного к критическому стилю повествования). Това е руския Паисий! Чест и слава, но...
Той доста "татищевские известия" е натворил (Татищева (и Карамзина) критикуют многие. И естественно, что на сегодня результаты работы этих исследователей позапрошлого века требуют критического анализа (особенно с учетом их придворного статуса - т.е. желания польстить власть придержащим). Известен е сборника статии на В.С. Астрахански. В частност, с позоваване на две негови статии, той пише, че за Екатерина II "Татищев стал едва ли не образцом историка". Защо? Накратко - на "Третия Рим" му трябват доводи за "Задунайская губерния", излаз на "топлите" морета, проливите, жена на престола и т.д. В годината когато е издадена неговата "История Российская", започва поредната руско-турска война, известна като първата Екатеринина война. Двете Екатеринини войни нанасят силен удар върху престижа на Османската империя. Макар проектите на руската императрица да са свързани с възстановяването на Византийската империя и да са с прогръцка насоченост, българското население се заразява със заблудата за покровителство на християнството и за освобождение с помощта на Русия. Даже на Татищев му трябват доводи, че произлиза от Рюриковичите..., а "българската следа" си е примамлива, може и за цар на България да се е гласял ''по право"...
Може би става дума за грешки, описващи някакво българско участие в процеса, а не за лъжа?
- 3
-
Но това ще значи, че Византия е приела трайна политика на подкрепа на самобитността на всички славянски държави ... Не е изключено, но все пак ми е странно.
Съвсем логично е, да.
Но наистина, тогава излиза, че Византия е дала тласъкът на славянството. ) Обаче.... тя направо си е послужила с българския, директно. В случай, че сама е инициирала държавно действие по покръстването на руснаците.
А дали не е така - естествени културни процеси, в т.ч. и след Светославовото нашествие а и преди, позволяват на старобългарския, като твърде близък, в. т.ч. и географски, до Русия, да проникне там в определена степен и да позволи после, когато съответния политически процес започне, да се извърши християнизиране по български модел?
Хм, от това, което видях за Иоакимовската летопис, тя е твърде оспорвана - едни я смятат за бъзик на Татищев, други просто за сбор от всевъзможни сведения, които самият той или роднината му - монах, са събрали. Показателно е, че в историята й присъства измислен преписвач или събирач - монахът Вениамин, за чието съществуване после осведомителят на Татищев и негов роднина - Мелхиседек Борщов се оказва, че е лъгал.
От друга страна - голяма част от написаното в нея съвпада с други руски легенди и летописи, потвърдени в доказани източници.
Т.е по-вероятно е да се касае до компилация от различни източници, записана или от монаха Мелхиседек Борщов преди смъртта му през 1748 г., или от самия Татищев (но пък защо му е на Татищев да измисля монаси, ако сам е писал - налице са и посещенията му в манастира след смъртта на роднината му Мехиседек, издирването на несъществуващия монах Вениамин и в крайна сметка издирването на тетрадката с летописта..), или от трето лице.
Ако сведението, което съдържа за Симеон е вярно, т.е. не е измислено от Татищев или някой друг, то тогава какво ни казва то:
- княз Владимир води война с българите и ги побеждава, като установява мир;
- Симеон изпраща книжовници и книги в изобилие;
- Владимир търси сакнция от Констанинопол и тя охотно му е дадена, за митрополит;
- за митрополит му е изпратен българинът Михаил и маса народ книжовници и църковни певци "от славяните";
- следва кампания, наложена на местните, със съответната географска организация и местни църковни власти.
Т.е. описва се класически процес на покръстване от държавната власт, точно както е било и в БГ.
Сега - хронологично обаче не съвпада - защото Симеон е по-рано от края на Х в.; Само че някои руски църковни историци смятат, че процесът е започнал по-рано и то именно при Симеон и че Асколд и Дир, руските князе, са кръстени още тогава...
Следователно освен обосновано предположение имаме едно сведение, с неясен произход но с ясно изложена фактология, която е исторически логична.
Мисля, че то не може с лека ръка да се пренебрегне, защото просто не виждам причина при която Татищев или който и да било ще фалшифицира сведение за това, че русите били покръстени от българите. През 18 век Русия просто няма политика спрямо българите, нито негативна, нито позитивна, за нея България я няма - българите са гърци, т.е. православни във Османската империя. Кой би се занимавал да измисля такива работи?
За последното много бъркаш, брат. Точно след Петър I почват "активните мероприятия"...
Летописът не е измислица, а по-скоро компилация. Останалите му неща "в общей сложности" съвпадат с други извори. Защо това да не?
При това, то съдържа доста конкретика.
Ну, а почему не должно "сходиться" то? Татищев (ежели конечно это его выдумка) знаком был с летописными сводами. Черпал из них сведения нужные.Сказано также о судьбе других жен: Владимир роздал их своим неженатым приближенным. На этом рукопись Иоакима обрывается. Обратимся теперь к крещению Владимира, версия Иоакимовской летописи совершенно неприемлема. В чем же дело?После победы над поляками Владимир якобы пошел на болгар, победил их, заключил мир, и принял крещение сам с сыновьями и крестил всю Русскую землю. Царь болгарский Симеон якобы прислал ученых иереев и книги в достаточном количестве.Ложность этой версии безусловна: царь Симеон (893—927) давно уже умер и посылать никаких иереев не мог; самое восточноболгарское царство не существовало, а в западноболгарском царстве был царь Самуил, находившийся в крайне критическом положении, - дела и внешнеполитические (с Византией), и внутриполитические шли крайне плохо, государство едва существовало и ему было не до религиозных дел на Руси. Наконец, государство Самуила территориально не соприкасалось с Русью, и не было никаких оснований для войны.Во-вторых, как убедительно показал Расовский («Seminarium Kondakovianum». Вып. VI. Прага, 1933), Владимир воевал не с дунайскими, а с волжскими болгарами, как это было еще со времен Аскольда (Русь почему-то всегда билась с этими болгарами).В-третьих, победа Владимира над болгарами и принятие их веры совершенно невероятно: победитель мог навязать свою веру, а не заимствовать ее у побежденных.В-четвертых, если в дальнейшем Владимир просил и получил у Царьграда митрополита, епископов, священников и даже певчих, то это он мог сделать и до похода на Болгарию.В-пятых, если болгарское крещение Владимира верно, то почему русские, византийские, армянские и арабские источники утверждают, что Анна вышла замуж при условии, что Владимир крестится?Наконец, если Владимир был крещен болгарами (и, как утверждают некоторые, женат на болгарской княжне), то как он мог, будучи христианином, жениться и на Анне и стать двоеженцем? Этих аргументов совершенно достаточно, чтобы утверждать, что версия Иоакимовской летописи ложна, но как мог нести явную чушь епископ Иоаким, который, возможно, лично присутствовал при крещении Владимира и во всяком случае был осведомлен об этом самым точным образом?- 2
Кога България е окончателно завоювана от Османите?
in Средновековна история
Публикува