Атила Дуло

И все пак, доста е логично да има българско културно въздействие върху Русия.

Неминуемо и безспорно. Особено след падането на България от Византия. Както писах в друга тема на Макето - в края на 14 и през 15 век не бягат за пръв път български книжовници на север и североизток...

Все пак тя никога не е служила в църквите си на гръцки!

И минувшу лѣту, в лѣто 6496(988г.) ... Володимеръ же поимъ цесарицю, и Настаса, и попы корсуньскыя, мощи святаго Климента и Фива, ученика его, и поима сьсуды церковныя, иконы на благословенье себе. Постави же церковь святаго Иоана Предтечю в Корсунѣ на горѣ, иже ссыпаще средѣ града, крадуще приспу, и яже и церкви стоить и до сего дни. Взяша же, идя, мѣдянѣ 2 капищи, и 4 конѣ мѣдяны, иже и нынѣ стоять за святою Богородицею, яко иже невѣдуще мнять я мраморяны суща. Вдасть же за вѣно Корсунь грѣкомъ цесарицѣ дѣля, а самъ прииде Кыеву. И яко приде, повелѣ кумиры испроврещи, овы исѣщи, а другыя огньви предати. Перуна же повелѣ привязати кь коневи хвосту и влещи с горы по Боричеву на Ручай, и 12 мужа пристави бити жезлиемь. Се же не яко древу чюющю, но на поругание бѣсу, иже прильщаше симъ образомъ человѣкы, да возмѣстье прииметь от человѣкъ. «Велий еси, Господи, чюдная дѣла твоя!» Вчера чьстимь от человѣкъ, а днесь поругаем. И влѣкому же ему по Ручаеви кь Днѣпру, плакахуся его невѣрнии людье, еще бо не бяху прияли кресщения. И привлекше, и вринуша ̀и въ Днѣпръ. И пристави Володимеръ, рекъ: «Аще кде пристанеть, вы-то отрѣвайте его от берега, доньдеже порогы проидеть, тогда охабитеся его», Они же повелѣное створиша. Яко пустиша ѝ, и проиде сквозѣ порогы, извѣрже ѝ вѣтръ на рѣнь, яже и до сего дни словет Перуня рѣнь. По сем же Володимиръ посла послы своя по всему граду, глаголя: «Аще не обрящеться кто заутра на рѣцѣ, богатъ ли, убогь, или нищь, или работенъ — противникъ мнѣ да будеть». И се слышавше, людье с радостью идяху, радующеся и глаголаху: «Аще бы се не добро было, не бы сего князь и бояри прияли». Наутрѣя же изииде Володимѣръ с попы цесарицины и корсуньскыми на Днѣпръ, и снидеся бе-щисла людий, И влѣзоша вь воду и стояху ови до шеѣ, а другии до персий, младѣи же по перси от берега, друзии же младенци держаще, свѣршении же бродяху, поповѣ же, стояще, молитвы творяху. ...

Въ лѣто 6545(1037г.). Заложи Ярославъ городъ великый Кыевъ, у него же града врата суть Златая; заложи же и церковь святыя Софья, Премудрость Божию, митрополью, и по семь — церьковь на Златыхъ вратѣхъ камену святыя Богородица Благовѣщение. Сий же премудрый князь Ярославъ то того дѣля створи Благовѣщение на вратѣхъ, дать всегда радость граду тому святымь благовѣщениемь Господнимь и молитвою святыя Богородица и архаангела Гаврила. По семь святаго Георгия манастырь и святыя Орины. И при семь нача вѣра крестьяньская плодитися и раширятися, и чернорисци поча множитися, и манастыреве почаху быти. И бѣ Ярославъ любя церковьныя уставы, и попы любяше повелику, излиха же бѣ любя черноризьци, и книгамъ прилежа, почитая часто в день и вь нощи. И собра писцѣ многы и прѣкладаше от грѣкь на словеньскый языкъ и писмо. И списаша многы книгы, и сниска, ими же поучаються вѣрнии людье и наслажаються учения божественаго гласа. Якоже бо нѣкто землю разореть, другый же насѣеть, инии же пожинають и ядять пищу бескудну, — тако и се: отець бо сего Володимиръ землю разора и умягчи, рекше кресщениемь просвѣтивъ. Сий же Ярославъ, сынъ Володимерь, насѣя книжными словесы сердца вѣрныхъ людий. А мы пожинаемь, учение приемлюще книжьное....

В лѣто 6559(1051г.). Постави Ярославъ Лариона митрополитомъ Руси въ святѣй Софьи, собравъ епископы... (Впервые на Руси митрополитом стал не грек, а русский.)

От 988 до 1037 година дали са повечето "попы цесарицины и корсуньскыми", на гръцки "молитвы творяху" ???

Брех, нали княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон ги бе покръстила?

И сѣ слышавъ Володимѣръ и рече посланымъ от цесарю: «Глаголите цесарема тако, яко азъ кресщюся, яко испытахъ преже сихъ дний законъ вашь, и есть ми любъ, и вѣра ваша и служение, иже ми исповѣдаша послании нами мужи». И се слышавша цесаря и рада быста, и умолиста сестру свою, именемь Анну, и посласта к Володимеру, глаголющи: «Крестися, тогда послевѣ сестру свою к тобѣ». И рече Володимиръ: «Да пришедше съ сестрою вашею крестять мя». И послушаста цесаря и посласта сестру свою и сановникы нѣкыя и прозвутеры. Она же не хотяше ити яко в поганыя, и рече им: «Луче бы ми сде умрети». И рѣста ей брата: «Еда како обратить Богъ Рускую землю в покаяние, а Грѣчкую землю избавиши от лютыя рати. Видиши ли колико зло створиша русь грѣкомъ? Нынѣ же, аще не идеши, то же имуть творити намъ». И одва принудиста. Она же, всѣдши в кубару, цѣловавши ужикы своѣ с плачемь, поиде чресъ море. Яко приде ко Корсуню, и излѣзоша корсуняни с поклономъ, и введоша ю въ градъ, и посадиша ю в полатѣ. По Божью же строенью вь се время разболѣлся Володимиръ очима и не видяше ничтоже, и тужаше велми, и не домышляше, что створити. И посла къ нему цесариця, рекуще: «Аще хощеши болезни сея избыти, то вьскорѣ крестися, аще ли ни, то не имаеши избыти сего». И си слышавъ, Володимеръ рече: «Аще се истина будет, поистѣнѣ великъ Богъ крестьянескь». И повелѣ крестити ся. И епископъ же корсуньскый с попы цесарицины, огласивъ ̀и, и крести Володимѣра. И яко возложи руку на нь, и абье прозрѣ. Видив же се Володимеръ напрасное исцѣление и прослави Бога, рекъ: «То первое увидѣхъ Бога истиньнаго». Си же увидивше дружина его, мнози крестишася. Крести же ся въ церкви святое Софьи, и есть церкви та стояще в Корсуни градѣ, на мѣстѣ посредѣ града, идеже торгъ дѣють корсунянѣ; полата Володимѣря воскрай церкви стоить и до сего дни, а цесарицина полата за олътаремь. По кресщении же приведе цесарицю на обручение.

T.e. Aна, сестрата на Василий II и Константин VIII ги покръстила...

Трябвало да го ожени за Василий Втори и нещата щяха да се оправят...))))))))))

Малко етимология
Думата “циганин”, с която се наричат наследниците на древните люли на редица европейски езици, произхожда от старогръцкото “асинганос”, означаващо “гадател” (връзката със заниманията на женската част от циганската общност е очевадна). И така, на всички славянски езици циганите са си “цигани” или “цигане” (с изключение на чешки – “чикани”), на немски са “цигойнер”, на италиански – “дзингари”, а на турски – “ченгене”, което си е пак същото. В някои страни циганите имат друго прозвище – “фараоновото племе”, което само по себе си е една романтична безсмислица, тръгнала покрай мургавия им тен и навика на циганските старейшини да разказват опашати лъжи – като тази, че древният им народ произхожда от земята на фараоните. Въпреки това другата дума, с която ги наричат в Европа, етимологически води началото си точно от “египтянин” – такива са английската “джипси”, френската “житан”, испанската “хитано” и разпространените в Южна България, Македония, Албания “гюпци” или “егюпти”. Както вече стана ясно, те самите (защо тогава да не са "Аспарухови"?) се наричат “рома”. А по отношение на всички останали народи са радикални космополити – за тях и руснакът, и средноевропеецът, и китаецът са “гадже” (“чужденец”, “чужд човек”). Не се чудете, съвпадението не е случайно – “гадже” е циганска заемка в българския език, макар и с видоизменено до неузнаваемост значение...Колкото до циганските барони - разбира се, не става дума за аристократични титли и синя кръв... За да се ползва един цигански род с уважение, не е нужно той да е “древен” – важното е да се смята за “почтен”. А старейшината на катуна или табора се избира с гласуване. И по принцип правилно е да го наричат не барон, а “баро” (“голям”) – оттук впрочем идва и българското “баровец”, а не че баровецът е човек, който обикаля баровете .

Полека-лека люлите, номади по природа и призвание, плъзнали из целия Изток. С най-широко отворени обятия ги посрещнали в съседна Персия, където обаче не се вълнували особено от артистичните им заложби. На тъмнокожите имигранти империята предлагала работа в сферата на резбарството, медникарството, врачуването, билкарството и дори изработката на фини фереджета от конски косъм за красавиците от самаркандските хареми. Т.е. занимавали се с какво ли не. Социалната интеграция на люлите въобще не била проблем в онези древни времена – те охотно си плащали десятъка (а когато се наложи – и подкупа) и масово приели християнството, без да се дърпат. Старейшините на клановете им имали полезния навик при влизането в нов град да тичат с дарове при градоначалника – да не ги закача, докато лагеруват на негова територия. Така проникнали и навсякъде в ИРИ към 9-10 век. Смята се, че от онези времена им остава и названието “рома”, с което сами се наричат, и което означава... “византийци” (сиреч “ромеи”). По-либерален човек би казал, че имат известно право – все пак изкарват, чергарувайки, из Византия цели 500 години, чак докато тя пада под османците през 1453. Войната и новата власт пропъжда огромни маси ромско население из цяла Европа, особено Средна. Част от тях все пак остават на окупираните територии и охотно приемат исляма, продължавайки безгрижното си съществуване в сянката на полумесеца, вместо на кръста. Над главите на побягналите из Европа техни събратя обаче надвисват мрачни облаци...

Еми примерно на нашето Гостун отговаря името Гостас от надписите от Северното Черноморие. Корена на името явно е Гост, без значение какво значи. Окончанието -ун пък не трябва непременно да ни праща в далечна Азия сред алтайци и ираноезични, щото и при гръците окончанието е доста популярно, като примерно при ПосейдОН, ХармОН, ЛикОН, МетрОН, АгамемнОН...

А нашето Каломан отговаря на КальмАН...)))

Тази форма е източноиранско произношение на др. инд. и санскритски думи, при р > л, като при врика > влък, брика > блъха и т.н. Като тя и днес си е напълно търпима и съществуваща в северозападните българки говори. Явно от тях произлиза и старобългарското блъгарин, блъгаре, както и днес се казва в посочените говори. Същите форми се срещат и в югозападните български говори (македонските).

Да приемем значи, че българе е СИ говор (Преславски), а блъгаре е ЮЗ - Охридски?

Отново за народностния произход и семантиката (значението) на имената на българските владетели

Тази тема е по молба на RIZAR, който смята, че е необходима.

Както се казва: "За всички, които я пожелаха!"

В една друга тема (в тази за произхода на видовете ли, за произхода на българите или пък - за прародината на българите беше; не помня вече) той споделя следното:

Цитирам

--------------------------------

"200 години великите ханотюркски "учени" от школата на Рьослер така и не благоволиха да ни кажат какво означават имената на българските ханове - тюрки.

Оказа се обаче, че чрез трако-гото-скандинавско-келтски успоредици много лесно се намират произходът и СЕМАНТИКАТА НА имената на нашите князе и царе. От тях:

- 30-40% имат келтски имена

- 20-30% имат тракийски имена

- 15% имат готски имена!

--------------------------------------------

Би могъл да даде примери:

- за етнически/народностен произход на имената

- за тяхната семантика

- за конотациите (всички смислови асоциации)

Имена на владетели, на династии, на благородници, на светци, на селяни...

Има предостатъчно имена, може да ги вземе от справочника "Кой кой е в средновековна България?"...

Ако не са достатъчни, има още един справочник: "Кой кой е сред българите от XV-XIX век"

До и при ПБЦ, Аспарух определено е иранско, другите са спорни. При ВБЦ нещата са по-ясни, но също много интересни. След християнизацията интересното е, че продължават да се срещат "езически" имена.

1. Прародина.

Да се търси прародината на прабългарите северно от Кавказ ни насочват, на първо място, сведения на писмени извори. Специално внимание заслужава едно известие от съчинението на анонимен хронограф, което се отнася към 334 г. от н. е. и което представлява списък на различни племена и народи. В него „българите” се споменават между онези народи, които живеели северно от Кавказките планини, като се добавя, че те били потомци на Симовия (за ужас на антисимитите) син Зиези (Ziezi ех quo Vulgares). За това, че прабългарите обитавали някога областта северно от Кавказ, може да се заключи и от два откъса в хрониката на арменския писател Хоренаци (втората половина на V в. от н. е.). В първия откъс четем, че след царуването на арменския цар Вахаршак (153—131 г. пр. н. е.) в неговите земи се поселили част от българите, водени от някой си Вунд. Съответният пасаж гласи текстуално така: „След като (Вахаршак) разпусна своите люде, той сам се насочи към равнинните земи близо до пределите на Шарай, наричани от древните хора Горен Басен. Това са земи твърде обезлесени, които по-късно бяха заселени от преселници вхндур-булгар начело с Вунд, по чието име бяха наречени Вананд. Селищата на тези преселници и досега се назовават по имената на братята и потомците (на Вунд).” Във втория откъс от Хрониката намираме сведения за преселване на „българи” по време на царуването на Аршак I. Съответният пасаж гласи: „В неговите дни станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и за дълго време се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области.” Относно времето, когато са станали тези преселвания на „прабългари” в арменска територия, съществуват разногласия между историците, но най-вероятно изглежда предположението, че гореказаните събития се отнасят към втората половина на IV в. от н. е. Тогава в Армения са управлявали последователно двама царе с име Аршак — единият от 351 до 367 и вторият от 378 до 389 г. и по време на единия от тях са проникнали „прабългарите” от своите по-селения северно от Кавказ в пределите на съседна Армения.

Преселването на част от „ прабългарите” на територията на Армения се потвърждава и от някои топонимични данни. Областта, в която се настанили те, започнала да се нарича Вананд по името на техния предводител. С това име е била позната тя не само на Мойсей Хоренски, но и на редица по-късни писатели. Левият приток на река Аракс и досега се нарича Вананд Чай, а една малка река в Мурганската област се нарича Булгару Чай.

За това, че „прабългарите” са живеели в областта северно от планината Кавказ, може да се заключи и от някои други извори от по-късно време. Между тях особено внимание заслужава т. нар. Църковна история на Захари Ритор, писана на гръцки език, но дошла до наши дни само в своя сирийски превод, направен към 569 г. В нея има един списък на народи, населяващи Северното Закавказие, между които са споменати и „прабългарите” под формата „бургари”, като се добавя при това, че те имали свой език и били народ варварски и езически и че имали свои градове. Прабългарите се делели при това на отделни племена и всяко от тях наред с общото име „българи” си имало и свое специфично название. Такова е било примерно споменатото у Хоренаци племе „вхндур булгар”, което според неговите думи се изселило на арменска територия. Друго племе, което вероятно спада към кавказките прабългари, е носело названието „барсили” ,или „барсула”. За него споменават византийски, арабски и еврейски извори по повод на събития в Закавказката област, свързани с нашествията на авари и хазари през VI—VII в. Областта, заемана от „берсула”, се нарича в някои източници с името „Беленджер”, а у други — с името „Булщер” или „Балк”, което има явна връзка с името „балкарци”. Други прабългарски племена в Кавказката област, познати от т. нар. Арменска география (втора половина на VII в.), са купи-булгар, дучи-булгар, огхондор-блгар и чдар-болкар.

Један од други преписивање или са истог места писање...?! )))

Алтернативно обяснение?

1. Фасмер: 

Несериозно ми се струва това обяснение.

Съвсем сериозно, логично и адекватно си е.

Напротив, Рашев оборва това, че прабългарския е бил тюркски език. Просто и ясно казва, че титлите, календарните термини и няколко инвентарни термина, не могат да служат за възстановяване на някакъв говорим прабългарски език. - ДА Така от езиковия материал за прабългарския език по старите методи остават като доказателство единствено имената и старобългарския език. НЕ

Предполагам, Бешевлиев е бил добър лингвист, но ми е интересно какви са аргументите му относно "алтайската граматика" на българските надписи на гръцки!?

Днес, при положение че на балканите съществува Балканска езикаво група със определени граматични прилики, значи ли това че всички в тая група говорят на един и същ "балкански" език? НЕ Възможно ли е видяната от Бешевлиев алтайска граматика да е била използвана и от не алтайскоезични народи? ДА ама НЕ )))

Търси отпред - назад. Поне от дамаскините тръгни, мускалското койне и влашките грамоти... После детайлно и по метода на изключването...

Дако-мизйски субстрат=трако-дако-гето-мизийски език (няма 2 различни езици: южнотракийски и дако-гето-мизийски, според мен)=староалбански език.

Доколкото знам буза и мургав са общобългарски а не диалектни думи, срещат се и в Мизия и даже (части от или цяла?) Македония, може би и в Сърбия (торлашките раёни: тракийски (Пиротско) или не) но според този езиковед Щайнке те се срещат само в Тракия заедно с другите примери: цап (козел) и колиба. Доколкото знам колиба е или старогръцка или старославянска дума а не албаотракисйка.

Не ми се вярва че балкан(шпрахбунд)ските черти на новобългарски са всички или гръцки или румънски или аромунски защото например в новогръцки език определеният член е предпоставен (както в западните романски и германски езици с изключение на скандинавските) а в албански, новобългарски, румънски, аромунски и т.н. е задпоставен. А защо тези "романски" или гръцки балкански черти не ги има и в старогръцки и латински (или западния романс): тези иновации на новогръцки, румънски, истровлашки, мегленовлашки и аромунски ли са?

Други забележки: в щокавски/стандартен сърбохърватски език няма почти никакво илирийско а и почти никакво далматинско влияние. В словенокайкавски не знам но в чакаски има малко повече далматинско влияние (доколкото знам), а за илирийско влияние не знам.

Други примери: албански неопределен vajze, със счуа звук определен vajza

румънски неопределен fată, пак със счуа определен fata

Много здраве на немецо и за разпространението на "колиба"... Нещо за думата "дизгин/и" знаете ли?

стойчестойчески, on 22 Nov 2013 - 09:34, said:Това означава че има големи шансове албански да е новотракийски език, сигурно е обаче че не е новоилирийски език.

Христо Тамарин, on 22 Nov 2013 - 13:13, said: Шансове има. Но нищо не се знае и няма как да се узнае.

Според археология и история, едва ли....

Арнаутинът, когато се обърка, конски лайна сере.

"Тръшка" ми се стори по-културно и в тон с шашърдиса...Иначе поговорката си я бива

Рум. buză освен всичко друго, означава и "устна", а лат. bucca означава "уста, буза", нгр. βυζί /vizi/ < стгр. βύζιον /dzion/ "гърда, цицка" е свързанa и с нем. Busen "гърда" например, както и с хол. boezem "гърди" англ. bosom “гърди”, староангл. bosm, от зап. нем. *bosm, бълг. бухвам вероятно от ие. *bhou- “раста, подувам се”, < ИЕ *bh(e)u-s- "подутина, подувам", който Покорни обяснява като звукоподражание от издутите бузи (buuu!, puuu!). "Sprenglaut der aufgeblasenen Backe." (WP. II 114) В БЕР (І, 87) също смятат, че алб. buzё е сродно с лат. bucca "уста, буза", но смятат за по-вероятно бълг. буза да е заемка от алб. или да е дако-миз. субстрат. А в DER свързват рум. buză (-ze) "буза, ръб, връх, margine a vulvei", арум. buză, мегл.-рум. budză с лат. botum"муцуна" + окончание -ză. В такъв случай алб.(ост.) buzё, бълг. буза, пол. buzia "буза", латв. budzis "подутина" са от балкански латински [Cihac; Meyer]. ЕССЯ също разсичат възела на буза с коментара: "звукоподражание", а аз заставам зад БЕР, "че алб. buzё е сродно с лат. bucca "уста, буза", но по-вероятно бълг. буза да е заемка от алб. или да е дако-миз. субстрат."

Буза и мургав се срещат и в Мизия.

Ха така.... не може с двоен аршин да се мери, когато, комуто е нужно.

Ето и за бразилските:

http://www.youtube.com/watch?v=_CN08jHUYCs

http://www.youtube.com/watch?v=bfwgK6C9GvI

" Възможно е да има влияния откъм българският език и откъм другите езици от Balkansprachbund-ът върху нашенските диалекти на турският език. Но конкретни примери няма, има празни приказки. Освен това, за което писах по-рано:Впрочем, влиянието на {Балкан-4}върху турски диалекти може на някого да му се види и като "турски с български словоред". Освен това, това влияние на {Балкан-4} го има и върху "мюсюлмански" диалекти. В същност, не знам дали го има баш в гагаузски. "ТОВА ДА БЯХТЕ ОТГОВОРИЛИ САМО...и проблем йок .

Библията и други религиозни книги са преведени още през 19 век на гагаузки. В Гърция или Украйна не са си забравили толкова езика, но за друго писах.... Ако мислите, че гагаузите са "турцизирани"? "славянофонни" българи, защо тогава предпочитате да са порумънчени", "погърчени" и "руски ваяци/баяци", а не българи? Цялата ли "стара" диаспора е било редно да се унищожи? Нали не мислите, че без подкрепата на "хомеланда"/митрополията, диаспората не може да се запази. Кой е "хомеланда" тогава на Одринските, Конявските или Зиляховските гагаузи? А на запорожките и кавказките? На бразилските? http://www.youtube.com/watch?v=_CN08jHUYCs

Прочетете това MANOV.doc и се замислете над някой неща. Вкл. и за това торки/узи и т.д., дали през проливите са стигнали до Киев? Изобщо тюрко-турските езици не са Ви силата комай, може би защото подценявате ролята на историческите методи при лингвистиката? Или си имате "Вашите аксиоми" и напасвате история и езикознание по тях? Нещо, като ДНК - биохимиците...

И най-вече - запомнете: гагаузите далеч не са в България само...повече и по-често са били в Русия, Румъния и Турция, нежели в България. Основната маса в Бесарабия верно са преселници от западните части на Варненско и Добричко (области), и източната на сегашната Шуменска област, но там от 150-200 години почти няма гагаузи...

"Язык Русских, Поляков, Чехов (Воеmorum) и Славян один и тот же с языком Вандалов, отряд которых всех вместе был с Гуннами, а теперь по большей части с Татарами..." (Карпини-Рубрук, с. 101).

Това пък как да го разбираме? Маке?