Атила Дуло

По-добре не споменавайте... :laugh: Не е хубаво да се основаваш само на един източник или източници с едностранчив поглед на историята... Благодаря! Поздрави

Същото казват и за кук-огузите...

Moже би ще кажете нещо и за гаджалите и част от юруците? Имат ли нещо общо с гагаузите? Защо езика им е еднакъв, İSO 639-3 bgx , а не тrk?

"Салют" и за другите "памирци" ....

Може и да няма обаче. Старо и средно българско/деспотството/ има ли? Може би историците и археолозите във форума ще подскажат?

Но явно си имат последователи в темата и форума . И обикновено нямат бележки и над линия .

ТОПЛО ! С "кипчашките" ще си вече в целта. Ако беше ме чела внимателно, щеше по-малко иш-лер да си отвориш. За едно и отговорихме на Историк, "тюркцизъм" ли е -ЧИ/я/и...без да сме му толмакчи/и и ибрикчи/и.

Както писах вече, за никого не е тайна, че съвременните славянски езици са от индо-европейското езиково семейство и с останалите такива/в т.ч. чеченския/ произлизат от общ праезик. Но какво доказва това за прабългарския??? И за да си спестим още спам, да добавим от сега "индийските", "персийските", "арменския", "грузинския", "албанския", "келтските", "романските" и т.н. Относно ЧИ по-добре обаче се ровете в друго семейство . Станахме ли ясновати? или сме зарзаватчии още .

И как да разберем, че е прабългарско "хъща"? През казашката "хата" или "хутор" ли ? А kış, kışlık, kışında, kışla, да Ви говорят нещо? Что такое Куща? Значение и толкование слова kuschta, определение термина: Куща - -щица ж. сень, скиния, шатер, наметь, палатка, ставка, шалаш, балаган, курень, навес, беселка; хижина, временная лачуга в лесу, на безлюдьи. Кущи мн. или кучки южн. зап. жидовский вешний праздник в память странствия с Моисеем; все выбираются из домов в шалаши, кущи. Кушица, вм. кущица арх. землянка, временно жилая пещера или крытая яма. Кущный, к куще относящ. Кущник м. -ница ж. житель кущи. В арх.-мез. в тайболе (дремучих лесах) ставят хижины поселяемым там кущникам, старикам, для приема проезжих по безлюдным дорогам. Кущевать, жить в куще (близко к татарск. кочевать). Кущеванье ср. житье в куще.В Северна Азия / Сибир/ пък си имат Каштак/kashtak-шалаш, балаган в лесу, где тайком сидят хлебное вино и савраску. Да подхващам сега и "уникалното" пес - род. п. пса, укр. пес, блр. пес, др.-русск., ст.-слав. пьсъ (Остром., Супр.), болг. пъс, пес (Младенов 419), сербохорв. пас, пса, словен. рs, psa, чеш., слвц. реs, польск. рiеs, рsа, в.-луж. роs, н.-луж. рjаs. Интерес представляет выражение: густопсовая собака, т. е. "с длинной шерстью", псовая собака "лохматая с." (см. Ильинский, AfslPh 34, 11 и сл.), возм., в противоположность *хъrtъ (см. хорт). Фонетически наиболее безукоризненно сравнение с др.-инд. picagas "рыжеватый, коричневый" (так же как имя собаки), picas м. "лань" и со слав. *pьstrъ (см. пестрый), авест. раesа- "прокаженный" (первонач. "пятнистый"), греч. "пестрый", д.-в.-н. feh – тоже, лит. раisаs "грязное пятно"; см. В. Шульце, Sitzber. Preuss. Аkаd., 1910, стр. 802 и сл.; Kl. Schr. 125; Гуйер, Uvod 75; LF 40, 302; Уленбек, Engl. Stud. 31, 251; Петерссон, ВSl 33; AfslPh 36, 140 и сл.; Шпехт 121 и сл. Другие сближают с лат. ресus, -oris ср. р. "скот", ресu, -us, ресus, -udis (ж.) – тоже, греч. ср. р. "шкура", др.-инд. pacu ср.р., раcus м. "скот", авест. раsu- – то же, гот. faihu "деньги", д.-в.-н. fihu "скот", считая при этом исходным либо знач. "мохнатый" (Ильинский, РФВ 69, 13; 73, 286; AfslPh 34, 11 и сл.), либо – "страж скота": лат. ресus servans, авест. pasushaurva- "собака-овчарка" (Остхоф, Раrеrgа I, 214, 256 и сл., 265 и сл.; Прельвиц 253; Брюкнер 411; ср. Бартоломэ 881). Мейе (Et. 238) тоже считает первонач. знач. "страж" для слав. слова, но при этом он предполагает родство с лат. sресiо "смотрю", др.-инд. рacуаti "смотрит", авест. sраsуеiti "выслеживает". Совершенно отлично сближение слова *рьsъ в недавнее время с чеш. vypiskati "вытекать струйкой, бить ключом; освистать к.-л.", pisteti "течь", слвц. рisаt "мочиться" (Махек, "Studiе 111 и сл.; ZfslPh 13, 405; Голуб 196 и сл.; К. Г. Майер, IF 50, 172) и с франц. pisser, ит. рisсiаrе, рум. pisa "мочиться". Против этой этимологии выдвигается возражение, потому что в древнем слове подобной фонетической формы следовало бы ожидать слав. *рьх- (Мейе, ВSL 31, 53) и потому что вообще названия собак с таким исходным знач. не известны (Коржинек, LF 58, 427 и сл.). Сам Коржинек (там же) производит рьsъ из подзывапия рs, рs!, которое он усматривает в чеш. psikati, польск. psi, psi, ст.-франц. bisse, порт. buz, исп. buzquе (см. также ZfslPh 13, 416), что невероятно. Ср. песец. II II "палка, которой мнут глину", онежск. (Подв.). Во всяком случае, из пест, возм., из *пьстъ. Стига за днес "прабългарски"...Ади лека, аз да се прибирам на къшлата си , нищо, че е лято...

Нали липсата на тюркски думи се изтъква,чрез старобългарските писмени източници/макар да са строго канонични и едва ли отразяват достатъчно живия език/. Пък то там липсват и "сакралните" КАКА, КЪЩА, КУЧЕ, да не продължавам, че работата става КАЗАН за БОКЛУК . Тангра, Перуне, колко мъка има на този свят... Иначе и малките школарчета знаят, че славянските/в т ч. българския/ са индоевропейски езици и произлизат/имат общи корени/ от един праезик. Така, че нека да не откриваме 'коло"-то на "колата", а да се замислим дали все пак не е имало и място за "тюркските" думички в прабългарския, наред с "таджикските".

Но като цяло се налага мнението за тюркска връзка в това деспотство. Доста често паралелно се говори и за предците на гагаузите.

Аз повече си мисля за наслагване/в т.ч.и на карабулгари/, а не за съхраняване.

Споко макебулгар, я виж какво хубаво си ХОРтуваме. Мене пък ми е интересно, защо извън България сериозната наука не се впечатлява от докторите Ж. Войников и П.Добрев/и последователите им/ и даже малко ни вземат на подбив в кулоарите?

Отворих произволно Авестийските думи и освен Азем/Аз/ другите думи не ги намирам. Да не би къща да е:kashem ? Ако го разровя/а нямам време/ ще намерим доста съответствия с доста евразийски езици, което едва ли доказва етРуско-сармато-скито-славянските / новия панславизъм / теории. На пръв поглед виждам даже повече съответствия с турския: kim/кой и т.н. . Всичко това само доказва, че "чисти" раси няма, и че славяни или тюрки е по-скоро лингво-културно определение. За видеото-но коммент , за речниците-благодаря.

Балъкчи/и трябва да е доосмански пласт. Чи, джи и даже чу и чю/kürkçü/, са си едно и също. Чи и досега се ползва в тюркски езици за партийна принадлежност: PKK-çi.

Точно крайностите и ваденето от контекста е проблема ни...Не може само дедукция, без индукция накрая .

Очаквам линкове към Речниците...

Да оставим настрана, че още не сме уточнили кое му е "възрожденското" на мита и ако така лесно смесвате епохи, теории и етноси, спора става много ментален... и не искам да Ви вярвам и за другите Ви твърдения. Огъня са го запалили в края на 19 век международните/в т.ч. и българските/ научни среди с "тюркската" теория за българите и какво са виновни селяните, че запушил и при тях.... Иначе доста големи "народи" се изкарват,кой наследник на Рим, кой на друга империя, но това вече не е наука...

От турското или гагаузкото възраждане е? Защото българското е преди всичко панславянско и отпреди тюркската теория...И като "ески булгалар" по-скоро се търси оправдание пред себе си и околните за разминаването/така се смята и до днес сред хората, които вярват на митове, че турчин=мюсюлманин/език-вяра. И мита трябва да се е появил наистина края на 19, началото на 20 век. Но и дим без огън няма...

Та покажете ги вече...

Мислех, че се подразбира за кои и от кога некрополи говорим, но ще уточня: некрополите от Дунавска България и от 7-9 век. Ако ще отиваме към философията, доста е условно, дали сега пиша в този форум . Нека археолозите кажат, доколко може да се вярва на некрополите, но ми се струва, че който ги зачерква с лека ръка, трябва да има доста силни аргументи. Напомням, че става дума за хиляди погребения, а не за едно/срам ме е да го напомням, но иначе ще се появят още постове в стил "Гибралтарският сервиз" на Б.Димитров.../ .

Не са, защото там има и пра, и старобългарско влияние, освен ако не се приеме, че сегашните езици са Московско и Киевско койне. Второто е ясно само, че не са донесени от Аспарух и Кубер, особенно за сърбите, които тогава са къде Полша.

И аз така мисля(взе ми го от устата ). По скоро трябва да се гледа полския, и то преди да се "омърси" от "татари и казаци".

През средновековието селищата често сменят местоположението си и имената си, но относно топонимите според мен имаме по-голяма устойчивост и доосмански пласт с тюркски корени.

Случайно ли е съвпадението в почти еднаквото разпространение на прабългарски некрополи, "Добруджанското" деспотство и на гагаузите /18-19 век/ ? Това е един въпрос, който не е еднозначен, но може да бъде все-таки разнищен, докато не е късно . Ще помоля, независимо от личните пристрастия, да съхраним един по-лек тон на дискусията и едновременно по-малко менталност и политика.