mecho1

За Свободата и Нестор Иванович Махно

Какво се видя от протестите през тази зима. Видя се осъзнаване. Видя се солидарност. Солидарността показва, че свободомислието се разширява сред гражданите. Друг признак за настъпващото свободомислие сред гражданите е видимата неспособност на властите да разделят повече обществото на етническа и религиозна основа. Това означава, че сред всички общности вече има достатъчен брой свободомислещи хора, които успяват да тушират разделящата пропаганда на властите. Освен това, ясно се видя и неспособността на властите да настроят едни съсловия срещу други. Не се получи този път говорене на хората от едни съсловия срещу други съсловия, въпреки, че властта контролира всички основни медии. Това също е признак на увеличаване на свободомислещите хора сред гражданите.

Мнението не е вътрешно противоречиво, тъй като вяра и неверие е едно и също. Вярата в нещо е неверие в обратното. Вяра и неверие са свързани и взаимнопораждащи се. Какво е вяра, ако няма неверие от което да я различим. Неверието в бог е точно вяра в несъществуването (липсата) на бог.

Етика основана на свободен избор ми харесва. Обаче рационален избор не. За мен те си противоречат. Рационалността, във всичките и определения, които съм срещал предполага някаква логичност. А логичността е подчиненост, несвободност.

Аз не знам. Ако ти знаеш, дай определение.

Ами, как да го обясня. Живее човек по един начин, възприел едни истини. В един момент си казва, абе а стига, не искам да живея повече така, това живот ли е. И възприема други истини. Това е съзнателно. Въпрос на вкус е, на харесване, на избор, не е логично, но е съзнателно. Осъзнатите хора често сменят своите истини и гледни точки. Например ако разбера какви са истините на събеседника ми, мога да ги приема временно за верни и да разбера до какво водят неговите убеждения.

ПОДАРЕНИТЕ ПАРИ Учителят Гуан седял в домът си и четял сутри. Изведнъж в стаята влязъл крадец и заплашвайки го с нож поискал парите му. — Ей там са, в кутията — отвърнал спокойно Учителят и продължил да чете. Когато крадецът си тръгвал, Учителят Гуан му предложил: — Остави ми малко за данъците, че утре ще минават да ги събират. Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се насочил към вратата. — Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — попитал го отново Учителят Гуан. Крадецът му благодарил и излязъл. След няколко дни той бил заловен и заедно с другото признал, че е обрал и Учителят Гуан. Учителят обаче не пожелал да свидетелства срещу него. — Подарих му малко пари — казал Учителят — и той ми благодари. Това е всичко. Крадецът излежал наказанието си в затвора и рогато излязъл отишъл отново при Учителя и му се поклонил с думите: — Ще ми станете ли учител? Учителят Гуан е просветлен. Крадецът е много умен и е почти осъзнат. Останали са му само ограничението на алчността и схващането, че човек за човека е зло. Схващането, че човек за човека е зло е ограничение, тъй като е несиметрично (какво е зло, ако няма добро от което да го различим). Крадецът е респектиран, от липсата на страх от смъртта, на учителя Гуан. Той разбира, че Гуан притежава повече свобода от него самия. Неочакваната дързост на учителя да си поиска част от парите за да може да си плати данъците, както и кощунствената смелост да поиска благодарност от човек който владее живота му, затвърждават у крадеца виждането, че Гуан е свободен човек. Крадецът обаче, въпреки, че е респектиран от Гуан, не е осъзнал все още своите собствени несвободи. Това става на процеса, когато Гуан проявява качества, които са противоположни на личните разбирания и ограничения на крадеца. Крадеца знае, че Гуан е свободен и не действа от страх. Отказът на учителя да свидетелства, разклаща силно както вярата на крадеца в алчността, така и схващането му, че човек за човека е зло. Крадецът е разтревожен. Вярата му в алчността и злото е разбита. Той се лута и в затвора докато си изтърпява наказанието все още не може да осъзнае, кое е това знание, което прави учителя Гуан по свободен от него самия. За това, когато излиза от затвора, крадецът отива при учителя Гуан и го моли да го обучава на мъдростта на живота.

Слагаш ми думи в устата. Може би не ме разбираш и твърдиш, че казвам това, което не казвам. Не ги омешвам. Просто в случая част от ограниченията на ученика са поставени от егото му. Логическото мислене е друго. Основата на логическото мислене са ограниченията. За логическото мислене, ограниченията са винаги верни, независимо от кого (или какво) са поставени. Докато не се направи умишлена или неволна грешка, която да прекъсне логическата верига, съответните ограничения, стоящи в основата на логическото мислене си остават валидни. Вярното логическо мислене не е свободно. То не може само да се издърпа, като барон фон Мюнхаузен, за косата от блатото на ограниченията. Необходима е грешка (свобода), която да го издърпа. Свободата е грешка. Който не греши е роб. Именно за това в будизма, а и във всички останали свободомислещи учения съществува схващането, че свободата (необвързаността, пустотата) не може да се осъзнае от мисли назаем (чужди мисли). Защото чуждите мисли, не могат да съдържат собствени грешки (свободи). Хората са казали, че човек се учи от грешките си. За да прави свои собствени грешки, от които може да се учи, човек трябва да мисли самостоятелно. След като мисли дълго време самостоятелно и прави свои собствени грешки, за които не може да обвинява никой друг освен себе си, човек постепенно открива, че свободата е грешка. Веднъж открил това, човек започва да допуска умишлени грешки, тъй като вече осъзнава, че грешките са част от свободното мислене и са единственото средство за избавяне от ограниченията.

Да. Интуицията е Манджушри. Манджушри е воин. Той стои на границата на съзнанието в една тъмна стаичка и постоянно се упражнява като върти меча си. Той върти меча си в тъмнина и нищо не вижда. През тази стаичка откъм външния свят, по посока на съзнанието се опитват да преминат всички истини лъжи, заблуди, аксиоми и догми. Манджушри не ги вижда и не знае коя е грозна, коя е красива, коя е умна, коя е глупава, коя е добра, коя е лоша, коя е любяща и коя е омразница, коя е компетентна и коя е некомпетентна. Той само върти меча в тъмнината. На която отсече главата, отсече. Която има късмет да се промъкне покрай острия меч на Манджушри, влиза в съзнанието и става господарка на разума. Разума е слуга. Той е много добър слуга. Разбира всички желания на истината, която е на власт и ги изпълнява безпрекословно и точно. Той може да ги изпълни точно, защото е логичен. Манджушри отвреме на време заключва стаичката и влиза на светло в съзнанието за да си почине. Там той вижда на светло, кои истини са преминали невредими покрай меча му и са станали господарки на разума. Вече на светло, той може да различи коя каква е. След като ги е различил, коя какви качества има, Манджушри реже главите на тези, които не му харесват и оставя да господстват над разума само тези, които му харесват.

УЧЕНИЦИТЕ ОТ СЕВЕРНИЯ И ЮЖНИЯ ХРАМ В един град имало два съседни Чан будистки храма — Северен и Южен. Учителите всеки ден изпращали по един млад и умен ученик, за да изпълнява различни поръчки. Един ден момчето от Северния храм отивало за зеленчуци. Срещнало го момчето от Южния храм и го попитало: — Къде отиваш? — Където ме отведат краката — отговорил ученикът от Северния храм. Като чуло отговора момчето от Южния храм млъкнало и като се върнало, разказало случката на своя Учител и той го посъветвал следното: — Когато утре го срещнеш, му задай същия въпрос. Той ще ти даде същия отговор и ти тогава му кажи: "ами, ако нямаше крака, тогава къде би отишъл?" и това ще го постави на мястото му. На другия ден двете момчета отново се срещнали и момчето от Южния храм попитало: — Къде отиваш? — Накъдето ме духне вятърът — отговорило момчето от Северния храм. Момчето от Южния храм отново млъкнало и не можало да отговори нищо. Отишло и отново се посъветвало с Учителят си. — Е, добре — казал Учителят, — тогава утре го попитай: "ами, ако нямаше вятър?". Двете момчета отново се срещнали на другия ден. Момчето от Южния храм смело попитало другото момче с надеждата най-после да го наддума: — Къде отиваш? — Да купя зеленчуци! — не закъсняло с отговора си другото момче. Ученикът от северния храм е напреднал и не робува на ограничения. Той не се състезава. Не се наддумва. Отговаря каквото реши на момента и каквото е казал, казал е. Ученикът от Южния храм робува на ограничения и логическо мислене. Той е ограничен от егото си. Приема обикновения разговор за атака срещу него самия. Наддумва се. Обаче няма вяра в себе си, а търси помощ от авторитетите. Авторитетите от южния храм обаче не му помагат. Вместо да го посъветват да мисли самостоятелно, те му дават готови решения. Готовите решения са жестоко ограничение и пречка към осъзнаването на свободата. В пътя към осъзнаването всеки е сам. Светът постоянно се променя. Не може да се влезе 2 пъти в една и съща река.

Има много варианти. Всяка една пряка демокрация от историята и от съвремието е оригинална сама по себе си. Не знам да са взаимствани модели. То май и няма как. Знам как възниква. Възниква, когато елита тотално се улее и няма никакви аргументи в негова защита. Мисля, че сега в България ситуацията е подобна. Ако критичен брой хора са осъзнали, че властта за това е власт, за да облагодетелства себе си лично, има шанс да видиш на живо отговора на въпроса си. Никой не може да каже какво ще изберат хората ако се освободят.

Няма ли пряка демокрация - няма никаква демокрация. Свободата е над всичко. От това пряко следва и най добрата форма на управление - пряка демокрация !!!

А сега, ако се наема някой да ми обясни, как може избора да е хем морален, хем свободен. Що е морала, ако няма свободен избор ??? Ами ако няма свободен избор, няма морал. Свободния избор определя кое е морално и кое е неморално, а не обратното. Как може доброто да определя свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи кое е добро, а кое зло ??? Как може нравствеността да е над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор кой ще определи кое е нравствено и кое е безнравствено ??? Как може отговорността да е над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи, кое е отговорно и кое е безотговорно ??? Как може компетентността да се поставя над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи кое е компетентност и кое е некомпетентност ???

Свободата е най важната философска и етическа категория. Няма ли свобода няма нищо. Как може изобщо да се мисли, че абсолютната свобода е същото както абсолютната предопределеност. Абсолютната свобода и абсолютната предопределеност са единствените истински противоположности. Те са единствените противоположности, от които, според инкомпатибилизма, само едната може да бъде абсолютна. Естествено това е абсолютната свобода, тъй като съществуването на абсолютна предопределеност не може да обясни свободния избор и живота. Свободния избор отрича абсолютната предопределеност. Свободата и предопределеността са несъвместими. Абсолютната свобода и абсолютната предопределеност още по малко.

"МЪРТВИЯТ" ЧЖАН Чжан бил обикновено момче, което решило да изучава Чан будизъм. Веднъж то отишло при един Учител по Чан и той му поставил следната задача — коан за размисъл: — Какъв е звукът от плясъкът на една ръка? Чжан се върнал след няколко дни, но не бил намерил отговорът. — Махни се! — скарал му се Учителят. — Ти не се стараеш достатъчно. Все още мислиш за пари, храна и удоволствия. По-добре да беше умрял. Тогава може би щеше да научиш отговора. След още няколко дни Чжан отново се появил. Когато Учителят го задал пак същия въпрос, той се хванал за сърцето, изохкал и се проснал на земята. — Добре — казал Учителят. — Ти послуша съвета ми и умря. Но какво стана със звука? — Все още не съм отгатнал — отвърнал ученикът надигайки глава. — Мъртвите не говорят — скарал му се Учителят. — Стани и излез от тук Въпросът за звука от пляскане с една ръка се задава на начинаещи. Атакува склонността към ограниченото логическо мислене и склонността към подчинение на авторитетите. Ученикът е много несериозен. Той отива при учителя без да е измислил нищо оригинално. Когато отива втория път при учителя си и се прави на умрял, учителят не е сигурен дали ученикът все пак е измислил нещо със собствената глава или папагалски използва идеята на учителя за умирането. За това учителят задава допълнителен въпрос какво стана със звукът. Глупавия отговор на този въпрос, в който няма нищо друго освен подчинение на ограничението на логиката, дава на учителя да разбере, че ученика нищо не е научил и трябва да бъде върнат, за да продължава борбата с коана.

Щото бих бил лош адвокат. По добре да си остана добър философ.

"Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята. Свободата не ще екзарх иска Караджата " Любен Каравелов Всъщност свободата (духът на Караджата) ще спаси раята. Всяка една вяра (атеизмът също е вяра), която не поставя свободата над всичко, не ми я хвалете. На вяра, която не поставя свободата над всичко са и нужни роби. На вяра, която поставя свободата над всичко - респект от бате Мечо!!!

1. Икономическата криза не предизвиква ксенофобия 2. Властите предизвикват икономическа криза 3. След като си напълнят гушите властите се опитват да отвлекат вниманието с най различни хватки 4. Опитът да се предизвика ксенофобия е една от тези хватки 5. Опитът да се вмени на народонаселението вина, че е ксенофобско е друга такава хватка

Според свободното мислене, всичко, включително и убийството, само по себе си не може да бъде добро или зло. Нашето несвободно отношение към него може обаче да го направи едно от двете.

А как например логическото мислене би реагирало на следната манипулация на свободното мислене: Начало на манипулацията (провокацията): Представи си, че не умееш да се биеш. Обаче имаш пистолет. Корав пистолет и зареден до дупка с много патрони. Късно през нощта е. Ти си в апартамента си и се любуваш на оръжието. Близо си до входната врата и усещаш, как някой се опитва да я отключи с помощта може би на някакво приспособление. В антрето е тъмно. Поглеждаш през шпионката и виждаш, че манипулациите по отключването ги прави въоръжен до зъби катил, огромен и вероятно с 8 пъти по бързи рефлекси от твоите. Вътре в апартамента съпругата и децата ти спят беззащитни. Катила всеки момент ще се справи с ключалката. Вратата е дървена. Ти знаеш, че ако стреляш през вратата куршумите могат да я пробият и да напълнят тумбака на катила с олово и дърво. Край на манипулацията (провокацията)

Според свободомислието предателството не е нито добро нито зло. Нашето несвободно отношение може да го направи добро или зло. Без да има приятелство не може да има предателство !!!

САМОНАДЕЯНИЯТ И ПУСТОТАТА Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма: — Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува. Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани. — Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това. Младият ученик е глупав. Той навярно е чувал много пъти от учителя и от приятелите си, че свободното мислене не може да се научи само от сутрите, а трябва и да се осъзнае. Пренебрегвайки съветите, той назубря от сутрите всичко за началната точка на свободното мислене - абсолютната непривързаност (пустотата, свободата). Учителят е умен. Той разбира, че ученика не осъзнава това, което говори, и за да докаже, че не е научил нищо го удря с тоягата. Ученикът, тъй като не е осъзнат, вместо да се усети, че това е проверка на знанията му, се разгневява, с което показва, че не започва мисленето си от абсолютната непривързаност (пустотата), а робува на ограничения.

УЧИТЕЛЯТ И ЛИ Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си: — Ли! — Да! — отговорил ученикът. — Ли! — извикал отново Учителят. ; — Да! — отвърнал отново ученикът. — Ли! — извикал трети път Учителят. — Да! — отново отвърнал ученикът. — Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш. Ли не е свободен. Той не е разбрал, че думите са само названия на нещата, но не са самите неща. Имената на хората са названия на хората, но не са самите хора. Поради това, той не се усеща и след третото повикване на името му глупаво казва пак "да", вместо да се осъзнае и да благодари на учителя си.

Манипулацията е атака със свободни аргументи. Има едно единствено правило. А то е: "Няма никакви правила." Властта атакува народа със свободни аргументи, обаче го призовава да мисли логически (трезво). Да се подчинява в разсъжденията си на ограниченията, които властта свободно е наложила съгласно собствените си интереси. Сега например в България. Народа изгони правителството "с камъни и дърве". Обаче какво стана. Властите успяха да устоят на натиска и да не променят изборния закон. Народа е недоволен от управлението през целия преход дотук, в което през едни или други години са участвали всички парламентарно представени партии. Обаче властта казва. Ами това е положението. Сега на изборите ще изберете някой от нас, защото такъв е закона и няма друг начин. Вярно, че всички сме лоши, ама е по добре да изберете най малкото зло защото иначе ще настане анархия. И народа се връзва и приема ограниченията на властта. Веднъж приел ограниченията на властта и "инструктиран" от СМИ да мисли логически, народа вече не е опасен. Той ще избере най малкото зло. Какво щеше да стане ако критична маса от народа мислеше свободно и манипулативно. Свободното и манипулативно мислене се отличава с това, че не разрешава на никоя от противоположностите да задуши другата. За свободното мислене не е допустимо да съществуват голямо, средно и най малко зло, ако не съществуват голямо средно и най малко добро. Не може да съществува зло, ако не съществува добро, с което да бъде сравнено. Свободно мислещия човек би чул думите на властта така. По добре е да изберете най малкото зло, защото иначе ще настане доброто.

СЪНЯТ НА УЧИТЕЛЯ Учителят разказва на учениците си за един свой сън: — Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда, която пърха с крилца насам—натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се осъзнавах като човек. Изведнъж се събудих и усетих, че май отново съм човек, че съм аз. Но, кой бях аз всъщност? Вече не бях сигурен дали съм човек, сънувал че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува че е човек. Светът е в съзнанието на субекта. Не съществува ли съзнание, не съществува нищо. Съзнанието е измамно и светът е измамен. Нищо не е такова каквото изглежда.