mecho1

Гравити, ти четеш тенденциозно. Ако си прочел по предния ми пост, щеше да видиш, че там пиша, че няма смисъл да подкрепям думите си с цитати. Просто вземи каквато си искаш книга, или какъвто и да е сайт по въпроса и сам ще се убедиш, че сред нобелистите идеалистите са много повече от материалистите. Предполагам, не си мислиш, че след като съм написал за 26, те са само толкова. Мога да напиша за много повече. А трябва да има и равнопоставеност. Нека и Митака малко да се поизпоти. Да намери 26 материалиста и тогава аз ще намеря още 26 идеалиста.

Става въпрос за количеството изпит алкохол, а е нормална и асоциацията с ВСВ. Многопластова мисъл. Смисъла е, че истината, морала и доброто не могат да бъдат абсолютни. Зависят от гледната точка.

1. Алберт АЙНЩАЙН – Нобелов лауреат за физика “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400). 2. Макс ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984). 3. Ервин ШРЬОДИНГЕР – Нобелов лауреат за физика “Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността. Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93). 4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ – Нобелов лауреат за физика “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10). 5. Гулиелмо МАРКОНИ – Нобелов лауреат за физика “Науката сама по себе си е неспособна да обясни хиляди неща, и преди всичко, тя не може да обясни една от най-големите мистерии – мистерията на нашето собствено съществуване. Ето защо аз вярвам не само като католик, но и като учен.” (МАРКОНИ, цитиран в Morrow 1949, 14a). 6. Макс БОРН – Нобелов лауреат за физика “Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996). 7. Робърт МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика “Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение науката без религията ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството.” (МИЛИКАН 1992, 304). 8. Чарлз ТАУНС – Нобелов лауреат за физика “Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a). 9. Уилям ФИЛИПС – Нобелов лауреат за физика “Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b). 10. Уилям БРАГ – Нобелов лауреат за физика “От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161). 11. Артър КОМПТЪН – Нобелов лауреат за физика “За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936). 12. Невил МОТ – Нобелов лауреат за физика “Ето какво е моето описание на Бога. Той е едно същество, което не нарушава природните закони и не предузнава бъдещето, но Той може да ни помогне да изберем начина, по който да живеем, ако Го помолим; и така, Той може дълбинно да повлияе на случващото се в този свят. Бог е говорил на хората чрез чудесата в човешката история. Най-върховното чудо за християните е Възкресението. Нещо се е случило на онези малцина мъже, които са познавали Иисус; нещо, което ги е накарало да вярват, че Иисус е жив, и то да вярват с невероятна сила и убеденост. Тази вяра стои като фундамент на Християнската църква вече 2000 години.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 67-68). 13. Арно ПЕНЗИАС – Нобелов лауреат за физика “Когато наблюдаваме подредбата в света, ние разбираме, че в света е заложена една цел. Тази цел ни дава знание за самия Творец, който е планирал цялата Вселена. Това е моят възглед за Бога. Аз опознавам Бога чрез творенията на Неговите ръце; в тези творения аз откривам Божиите цели. Анализирайки тези цели, аз придобивам представа за Всемогъщия Бог.” (ПЕНЗИАС, цитиран в “The God I Believe in”, Joshua O. Haberman - editor, New York, Maxwell Macmillan International, 1994, 184). 14. Изидор РАБИ – Нобелов лауреат за физика “Физиката ме изпълваше със страхопочитание, тя ми даваше едно усещане за първичните причини. Физиката ме доведе по-близо до Бога. Това чувство остана в мен през всички мои години в науката. Винаги, когато някой от моите студенти идваше при мен с научен проект, аз му задавах само един въпрос: ‘Този проект ще те доведе ли по-близо до Бога?’.” (I.I. RABI 1999, “Physics Today”). 15. Абдус САЛАМ – Нобелов лауреат за физика “Айнщайн е роден в Авраамовата вяра и според неговите собствени думи той е дълбоко религиозен човек. Именно усещането за чудо довежда повечето учени до вярата в едно Върховно Същество – der Alte, the Old One, както Айнщайн с любов наричаше Бога – Върховният Разум, Богът на цялото Творение и на природните закони.” (САЛАМ, цитиран в Lai and Kidwai 1989, 285). 16. Антъни ХЮИШ – Нобелов лауреат за физика “Аз вярвам в Бога. Според мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси в една природна среда, която също така по случайност е притежавала нужните характеристики. Като християнин, аз започнах да осъзнавам каква е истинската същност на живота благодарение на моята вяра в Твореца, чиято природа ни бе разкрита от един човек, който се роди преди 2000 години.” (HEWISH 2002a). 17. Артър ШОЛОУ – Нобелов лауреат за физика “Бог е необходим както във Вселената, така и в моя собствен живот. Ние сме щастливи, че имаме Библията и особено Новия Завет, които ни казват толкова много за Бога чрез съвсем достъпни човешки понятия.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 107). 18. Джон ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина “Аз вярвам, че ние хората сме резултат от творчеството на Бога и се надявам, че този живот ще ме отведе в едно бъдещо съществуване, където моята душа ще има друг живот. Аз мисля, че моята съзнателна душа ще премине отвъд.” (ЕКЪЛС, цитиран в “The Human Brain” by Gilling and Brightwell, London, Orbis Publishing, 1982, 180). 19. Алексис КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина “Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 20. Джоузеф МЪРИ – Нобелов лауреат за медицина “Ние просто работим със средствата, които Бог ни е дал. Няма причина, поради която науката и религията да бъдат във враждебни отношения. И науката, и религията произхождат от един и същ извор – единственият извор на истината – Творецът.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). 21. Джордж УОЛД – Нобелов лауреат за медицина "Неотдавна аз прозрях, че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах в миналото. От една страна, това решение невероятно ме въодушеви, но от друга страна, то беше в крещящо противоречие с моите научни разбирания. И все пак, само след няколко седмици аз разбрах, че се намирам в отличната компания на велики учени – мои единомишленици. Аз открих, че това решение е съществувало не само в хилядолетната източна философия, но и че то е ясно изразено от мнозина прочути съвременни физици." 22. Вернер АРБЕР – Нобелов лауреат за медицина “Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал живота. Според мен вирусът не е жив организъм; той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функциониращата жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят поне от няколко стотици специфични биологични макромолекули [ДНК]. Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, е за мен едно удовлетворително решение на този проблем.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 142). 23. Ернст ЧЕЙН – Нобелов лауреат за медицина По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва: “По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки. От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да 43 бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.” (ЧЕЙН, цитиран в “The Life of Ernst Chain: Penicillin and Beyond” by Ronald Clark, London, Weidenfeld & Nicolson, 1985, 147-148). 24. Дерек БАРТЪН – Нобелов лауреат за химия “Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144). 25. Кристиян АНФИНСЕН – Нобелов лауреат за химия “Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139). 26. Валтер КОУН – Нобелов лауреат за химия “Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).

Интересно защо аз не съм чувал или чел за известен учен откривател, който да е материалист. Болшинството от носителите на Нобелова награда са обективни идеалисти. Има и субективни идеалисти. За материалисти не съм чувал. Разбира се, това че аз не съм чувал не означава, че няма, но все пак може би са много малко. Интересното е, че субективните идеалисти са по малко от обективните идеалисти, но са с по голям принос за науката. Не мисля, че е нужно да подкрепям мнението си с цитати и доказателства. Всеки който се е интерисувал от житейската философия на най известните учени е наясно с това. Книги, сайтове и енциклопедии дал господ.

"Това, което е добро за руснака, за немеца е смърт." Не е моя мисъл де. С чужда пита помен правя. Но хубава мисъл за доброто и злото.

То това, марксистите ленинистите дето се опитвали да омаскарят всякаква свободна мисъл. Не че е възможно да съществува несвободна мисъл, ама такава е думата.

За костенурката е малко по трудно, защото се движи, но е пак същото. Ако на една права се намират Ахил и пред него три костенурки, които се движат с еднаква скорост по същата права, по посока на отдалечаване от Ахил, като магическата костенурка е по средата, то излиза, че Ахил ще задмине най близката, магическата ще я доближи на косъм, но няма да може да я настигне и задмине, а най първата изобщо няма да може да я доближи. Пак уж три еднакви костенурки, пък двете са с привилегии. Първата даже с по големи привилегии. Следователно разсъжденията не са верни и свободната логика е нарушена. Поставили сме си ограничение, което прави така щото реалността (Ахил ги задминава костенурките) да изглежда парадоксална.

Е, това е несериозно. Всъщност прав си, но не знам дали го разбираш.

Ха, най после ме разбра. Не очаквах.

Магията е в условието. Нека да го променим. Нека между стрелата и прословутата мишена, до която тя (стрелата) не може никога да достигне, да поставим друга една мишена, която се намира точно на половината разстояние. Значи сега, до привилегированата мишена, стрелата никога не може да достигне, обаче до другата мишена стрелата достига от раз. Даже от първия раз. Нека сега да поставим друга една мишена на два пъти по голямо разстояние, отколкото е разстоянието между стрелата и прословутата мишена. В този случай се оказва, че стрелата не само не може да достигне до така поставената нова мишена, но дори не може да достигне и до половината от това разстояние. Сега предполагам е ясно защо задачата е философска. Парадокса се появява от това, че си поставяме ограничение. Привилегироваме една от мишените за сметка на всички други мишени. Няма ли равнопоставеност и свобода - има привилегии, ограничения и парадокси. Ако третираме равнопоставено всички мишени, никога не бихме достигнали до парадокс

Материята е идея. Обективния идеализъм е опасен с това, че на моменти се радикализира. А материализма се явява най - радикалното течение на обективния идеализъм. Съответно е и най - опасен. Светът е идеален. При обективния идеализъм се абсолютизира една идея, като се приема, че тя е абсолютната истина (обективната истина). За това му се вика обективен идеализъм. Най - често срещания обективен идеал е бог. Единния бог. Единствения бог. "Един е Аллах и Мохамед е неговия пророк." - казват ходжите. "Недей да имаш друг бог освен мене." - казва еврейския бог. "Бог има три проявления, но е един единствен. Той е триединен." - казват ортодоксалните попове. Абсолютната идея може да бъде сбор от различни идеи събрани в едно и абсолютизирани, като една единствена истина от последна инстанция. Пример за това са десетте божи заповеди. Всъщност идеята за десетте божи заповеди се явява най слабото място на обективния идеализъм. Идеята за десетте божи заповеди най - лесно води до осъзнаване на субективността на света и липсата на обективна истина, тъй като е най лесно опровержима. Опровержението се крие в единайстата и дванайстата божи заповеди, които на руски звучат така: 11.Не попадайся !!! 12.Не пойман не вор !!! Разбира се всякакви опровержения са безсилни срещу вярата, която е бронирана здраво в бронираните глави на обективните идеалисти и техните най -войнствени представители - материалистите. Най - правата вяра е субективния идеализъм. При субективния идеализъм не се абсолютизира нищо. Субективните идеалисти вярват, че когато се абсолютизира нещо, се нарушава симетрията и правилната представа за света. Не съществува абсолютна истина. Истината е въпрос на вкус, капризи, желания, избор. Избора е над всичко и е най верен. Свободата е над всичко. Всички са прави в избора си. Прави са дори и материалистите, които абсолютизират материята, а също като тях са прави и обективните идеалисти, които абсолютизират някоя идея или единен бог. Прави са защото, макар и да е ДИВОТИЯ, това е техния избор и като такъв е винаги верен и неоспорим.

Вярата в свободата оставя вярата в бога на заден план. Аз например вярвам в свободата и многобожието. Но много лесно разбирам учението на будистите, които също вярват в свободата, но пък не вярват в бог. Това е напълно нормално, тъй като за свободното мислене "има бог" и "няма бог" е едно и също.

"Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” Вернер Хайзенберг

"Какъвто аршин за вярващия, такъв и за невярващия." Аз съм съгласен с автора. Вяра и неверие е едно и също.

Ученикът е самонадеян. Отшелникът е просветлен. Любопитен като дете и свободен от всякакви ограничения. Знае, че винаги има какво ново да се научи. Има високо самочувствие, но не е надменен. Беседва с ученика като с равен. Когато разбира, че знае по зле мантрата, не се притеснява да пита, като един напълно свободен човек. Той върви след лодката по водата, не за да покаже превъзходство, а защото е забравил съвета на ученика относно мантрата. Не се заслепява, когато удивеният ученик признава превъзходството му, а продължава да настоява за съвета за мантрата, който е забравил, тъй като знае, че познанието е свобода и от всеки човек може да се научи нещо.

МЪДРИЯТ ГОЛЕМЕЦ Двама Чански Учители били поканени при един големец. Когато те пристигнали първият се обърнал ласкаво към големеца и му казал: Вие господине, сте мъдър по натура и имате вродена способност за усвояването на Чан будизма. — Глупости — възкликнал ядосано другият. — Какво ласкаеш този глупак? Може да е големец, но от Чан будизъм нищо не разбира. Скоро след това големецът построил храм на вторият Учител и станал негов ученик. На първият не обърнал никакво внимание. Големецът е умен. Всъщност първия учител е прав, но без да знае това, той просто ласкае. Но големецът няма ограничения на егото си и не обича ласкателството. Вторият учител е много умен. Той разбира, че големеца сам е осъзнал повечето от ограниченията си и затова говори грубо, за да не би големеца да го помисли за ласкател. Така той печели благоволението на големеца.

Знае ли човек ... МЪЛЧАЛИВИТЕ УЧЕНИЦИ Четири ученика от една школа по Чан будизъм решили да медитират няколко дни. Уговорили се никой да не проговаря през това време. Преминали първият ден в безмълвна медитация. Когато настъпила нощта, газовите лампи започнали съвсем да мъждукат. Единият ученик не можал да издържи и извикал на слугата: — Оправи тази лампа! Като чул това вторият ученик много се зачудил. — Уговорихме се да не казваме нито дума — казал учудено той. — Бъбривци такива, стига сте говорили — обадил се другият. — Само аз си мълча — заключил четвъртият. Уговорката е ограничение, а човек е грешен. Грешката е свобода. Да укоряваш човек задето е допуснал грешка, означава да укоряваш човек задето е свободен. Всички сме грешни. Всички сме свободни. Но не всички осъзнаваме това. Историята е разказана така, че да не е възможно никой от учениците да укори другарите си задето са сгрешили, без той сам да допусне абсолютно същата грешка. Много поучителна история.

НА БРЕГА НА ВОДОПАДА ЛЮЙЛЯН Веднъж Конфуций стоял пред водопада в Люйлян и му се любувал. Струите падали от височина тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязал там плувец, Конфуций помислил, че този човек от мъка си търси смъртта и пратил учениците си долу за да го измъкнат. След няколкостотин крачки обаче, човекът излязъл от водата с разпуснати коси, запял и почнал да се разхожда наоколо. Като видял това, Конфуций тръгнал подире му и го заговорил: — Водопадът в Люйлян е висок тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязах как ти влезе в него, си помислих, че от мъка си търсиш смъртта и пратих учениците си долу за да те измъкнат. Когато излезе с разпуснати коси, запя и започна да се разхождаш те помислих за душа на удавник. Като се вгледах, обаче, видях че си човек. Позволи ми да те попитам — знаеш ли тайната как да ходят хората по водата? — Не — отвърнал плувецът. — Аз нямам тайна. С вълната потъвам, с пяната изплувам. Следвам течението на водата, без да и натрапвам нищо от себе си. Свободата е в стихията. Там където нищо не може да се изчисли предварително и всичко е само интуитивно следване на капризите на вилнеещата природа. Плувецът няма тайна, която може да изрази с думи така щото да може да бъде разбран от друг, който не познава логиката на стихията. Стихията няма логика. Стихията е свобода в най чист вид. На стихията не се противостои. Стихията се следва. В бурните води оцелява не този, който може по добре да плува, а този, който е свободен в стихията, който интуитивно чувства волята на стихията и я следва, без да се бори, като прави само леки усилия да се движи в желаната посока. Не се бори, когато водата го потапя, знае, че както го е потопила, така и ще го изхвърли на повърхността. А може и да не го изхвърли. Зависи от волята и. Такива са стихиите. Не се бори, когато течението го отклонява в различна от желаната посока, защото знае, че вероятно по нататък друго течение ще го върне обратно на желания път. А може и да не го върне. Зависи от волята и. Такива са стихиите.

НОВИЯТ УЧЕНИК — Учителю, аз съм нов — обърнал се един ученик към Учителя - моля Ви, покажете ми Пътя. — Ти вече закуси ли? — попитал го на свой ред Учителят. — Да, Учителю! Тогава иди и си измий паничката! — отвърнал му Учителят. Ученикът си мисли, че пътя към просветлението е обикновено учене. Той се лъже. Не е това. Пътя към просветлението е всекидневния опит. Опита, който провокира самостоятелно мислене и дава на човека възможности да греши, да се осъзнава и да опознава себе си и света. Пътят към личната свобода представлява мост над пропаст, който е построен от личните грешки. "Иди и си измий паничката." Проста задача от всекидневието. Осъзнатия човек знае, че върховенството на свободата е основния закон, който движи мирозданието и който се проявява навсякъде, включително и във всекидневието. Неосъзнатият човек може да се осъзнае чрез всекидневният опит и самостоятелното мислене.

Христос воскресе !!!

НА ТОЧНОТО МЯСТО Един майстор на чаената церемония решил да закачи на една колона кошничка с цветя. Той помолил своя калфа да окачи кошничката и го насочвал накъде да мръдне кошничката. Той го карал да я придвижва ту нагоре, ту надолу, вляво, вдясно и.т.н. Процедурата била доста дълга и приключила едва, когато той намерил точното място. — Ето сега е на точното си място — казал Учителят доволно. Ученикът решил да го провери, отбелязал мястото незабелязано и казал, че го е загубил. Цялата процедура се повторила отново и насочването завършило на същото място. Така Учителят потвърдил изключителното си чувство за хармония и естетика. Свободата е хармония

"Пътят за познаване на понятията е интроспекция, самоанализ, познаване на себе си." Курт Гьодел

Ето в подкрепа на моята теза един текст от "Светът на физиката", свързан с логиката на Гьодел и съвременните метафизика и физика. http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2007/Bushev.pdf

Човешкото мислене се състои от логически грешки плюс подчинено на тях вярно логическо мислене. Как мисли човек 1. Приема за верни по нелогичен път (избор) дадени истини (вярва в неща, които не може да докаже). Допуска логически грешки. 2. Подчинява се чрез вярно логическо мислене на приетите в точка 1 истини. Как мисли компютъра Подчинява се чрез вярно логическо мислене на заложените в програмата истини. Не може като човека да допуска логически грешки. За да отговаря дадена програма на човешкото мислене, тя трябва да може да допуска свои собствени умишлени логически грешки. Трябва да може сама, по свое усмотрение да променя заложената от програмиста логика с друга, като сама пише и изменя програмния си код. Трябва да има интуиция. Заради това предполагам, че опитите със създаването на изкуствен интелект се провалят. Тъй като е невъзможно да се програмира интуиция. Не може да се програмира свободен избор на логика. Не може да се напише програма, която сама по свое усмотрение да си променя логиката, като сама си пише нова логика по свой избор. За да може компютъра да мисли като човек, трябва да може да извършва логически грешки, като по този начин да осъзнава ограниченията на заложената в програмата логика, и по свой избор да променя тези логически ограничения с други, които сам той (компютърът) си избере.

То даже си има по графиките на брокерите. Нива на Фибоначи. Ветрила на Фибоначи. Но аз не им вярвам на тези неща. За книгите за инвестиране и търговия на финансовите пазари е характерно следното. Няма нужда човек да ги чете всичките. Достатъчно е да ги прочете само половината. В другата половина пише точно обратното. Принципа на върховенство на свободата е спазен едно към едно. От опит го казвам.