laplandetza

Не не е това, по скоро е развитие на Айнщайн, неговата хипотеза в бъдещето, Физичното <материалното> пространство/време в което Механизъм на гравитация и гравитация имат причинна важна роля, те не са следствието, просто обръюаме Основите.

И аз това питама, Какео е , имаш ли отговор?

Това е само хипотеза, според Етерия няма да е толкова.

Сложно е заюото искам да използвам Еднозначен физичен феномен, да няма възможност за друго тълкуване. Простата задача, макар че всъщност никак не е проста, само изглежда е Скоростомер на Лапландеца 2, но поради по простата си конструкция е атакуем..........

Аз съм антиетерист и съм релативист, но казвам каквото откривам като проблеми.........

Изобщо не си и прочел, там в Младеновия парадокс си иска наистина време, не е толкова лесен. Кои обяснения, ти разбираш ли како обясняваш и ли си на автоматичен режим?

Това не е вярно, виж теоретичните основи на експеримент в Скоростомер на Лапландеца 2. За практическата подготовка в този теорет. проблем е нужна техника за сверяване на часовниците без да бъдат ползвани ЕМГ , защото експеримента търси точно онези разлики които сверяването с емг. носи със себе си. Потърси Скоростомер 2 , там е писано набързо и има неточности , в други теми са изчистени нещата, но основата е тази, елементарна....

Ти за това ли не четеш Парадокса на Младенов, където поради движението на системата, спрямо Светлина има закъснения и Парадокс............чети де

Запознахте ли се с Парадокса на Младенов?

Ако вече съществуват въвъ въображението, едно добро начало, ако ти се случи продължавай да им даваш живот, може и да се закрепят и пораснат. Какво като не е механична вълна, носи ли импулс, енергия, порция отнет порядък, носи, значи градивните и елементи са обекти, а с тях се работи като колективен обект, това означава измерване на движение спрямо тях, нищо че съществуването им е пространственно разтегнато поради <С> .

Виждам , че си млад, според мен не е добре да повтаряш писаните неща като паппагал, тренирай да мислиш всестранно а както изглежда ще продължаваш да трупаш знания, ако комбинираш с форсирана мисъл.......... още нещо което да ме кара да съм щастлив. Мисли и имай силата да променяш и заменяш ........, всичко без изключения. Така наречения Доплер ефект един път зависи от скорост на излъчвателя спрямо Онова което търсим и етори път зависи от приемника , неговата скорост спрямо пакета фотони и Онова което търсим. Така не е ли достатъчно просто за моделно мислене.

Отново ти припомням коректната относителност, излъчването е Едно събитие и то е непроменливо, да речем става от Станцията и е в Точка по х = 0 , У нулае . Когато Станцията е неподвижна в х=0 излъчване и то е 90 градуса според станцията, според Ракетата е (като приеме че станцията се движи) в зависимост как ориентираме координ. система, ще бъде в обратна посока, тогава броено от положителната Х ос, ще е по голям от 90 градуса. Обратно сега , за да разбереш по добре нещата сложи един помощен неподвижен спрямо станцията наблюдател, от нейната системеа се има в предвид , който е на У координ, както ракетата, когато станцията се движи , там се излъчва под ъгъл 90 градуса за да може да уцели помощния наблюдател който по условие е перпендикулярен на излъвателая, от една система са , но според неподвижен наблюдател, ракета, този ъгъл съвсем не е 90 гр., а по голям. Не виждам да има парадокс тук, не го виждам , къде е ?

Е и, за това и говорим за локално състояние и в него се измерва движение. СТО не приема движение справмо Светлина, ЕНГ, а точно това се доказва, Р.Л., което означава , че исветлина излъчена в самата система е същото , движение спрямо нея, примерно крушка в движещ се вагон, нищо ,че наблюдател се смята за неподвижен в системата си, това е неправилно допускане. Не си видял скоростомерите, виж ка става откриване на движение без взаимодействие с външни обекти, като изключим един все още неразучен мега и комплексно съставен механизъм. Пространството не е пусто, той е част от мегаструктурата за която правим всички тея напъни, хипотези.

Аз имам в предвид друго, но в относително разглеждане, излъчването винаги си остава непроменено събитие и ако разглеждаме противоположно , ъглите на излъчване са различни, противоположни по знак или едни и същи зависи как ги разглеждаме. Имах в предвид не прост случай на относителност, а едни и същи источници с различни скорости спрямо неподвижен наблюдател излъчват под различни ъгли в зависимост от относителните скорости, като за неподвижния налюдател приемаме фиксиран ъгъл, примерно 90 градуса.

Е не е така. Ако нямаше промяна тогава ъгълът на излъване от подвижен излъчвател щеше да е един и същ измерен от самия излъчватек и измерен от неподвижния приемник.

Как да не се променя ъгъла, променя се , в системата на излъчвателя , който се движи е един, в неподвижна система друг, това е промяна вместена в относителност.

Втория Постулат бил само за скаларната скорост, ъгълът се променя, така бил казал Главния Магйосник !

От твоите анимации се обърках, хахах. Исках да кажа ти приемаш от подвижния излъчвател излъчване от 90 градуса, но отново от гледна точка на неподвижен наблюдател, като разваляш симетрията на Гледните точки, коректното е различно, обяснено беше. Ако в първия случай погледнеш през <очите> на ракетата , която се е приела за неподвижна тогава , ще ти се изясни

Примерно един подвижен когато според неподвижния излъчва под 90 градуса, то всъщност само челото на фронта при напредването си се движи по вертикала, ако си представиш , че има продължителен импулс, всъщност лъчът е под ъгъл спрямо неподвижния наблюдател , но фронта го застига по вертикалата и това ако идва и с <образа. на подвижния обект, виждаме как той се движи, разбира се виждането е <закъснително>

Ами Светлината носи импулс, енергия, значи има нещо подобно на инерция, но не е това което си показал.Проявява се като дефпрмация ъглите на излъчване и всъщност само челото на фронта <описва> желаните от нас <траектории>

Младенов, можеби ще ме разбереш така, нека не променяме положенията на играчите, станция долу, ракета горе. 1. Станция неподвижна, излъчва според нея си под ъгъл 90 градуса, от гледна точка на ракета ъгъла е по голям от 90 градуса. 2. Разменяме само ролите, не и местоположението, ,Ракета неподвижна, Станция подвижна. НО , Младенов , Излъчването е Събитие и е Абсолютно и това събитие излъчване трябва да се случи само от Станция. Сега тя е подвижна, излъчва, от гледна точка на Неподвижната Ракета под ъгъл по голям от 90 градуса, но от гледна точка на Станция ъгълът си е 90 градуса. Тези по големи ъгли са равни по абсолютна стойност. Това е коректната относителност. Събитията като такива не бива да се променят, ти имаш само Едно събитие, Излъчване и то трябва да е Непроменливо!

В едната система този , който си приел за неподвижен излъчва под 90 градуса, но от гледна точка на другия, излъчването е под ъгъл по голям от 90 градуса. Обратно, във втората анимация този който си приел за подвижен, тои излъчва и от негова гледна точка излъчването не е е 90 градуса, а е под по голям от 90 градуса, съшия като първия по абсолютна стойност. Исках да кажа , че в първия случай, при този по голям от 90 градуса ъгъл , ако беше излъчен пулса, щеше да улучи.

На втората схема, анимация , ъгтлтт от гледна точка на Наблщдател в подвижната Станция Ъгълътне е (0 градуса, такъв е от гледна точка на Неподвижната ракета.Ако в системата на подвижната Станция ъгълът беше 90 градуса се получава в този случай с тези чертежи, анимации , получава се <симетрия..т.е. няма противоречие с Айнщайн.

Ще пиша в новата тема за твоя парадокс.

Надявам се приятелят Младенов да не се засегне, но той всъщност е създателя на парадокса. << Парадокс на Младенов Имаме следната постановка, Един источник и приемник на светлина, той е и наблюдател и е една ИОС, друга ИОС е по сложна, представете си я за начало като неподвижна, в нея има в конфигурация фигура, все едно я гледате на монитора , на долната отсечка на монитора в ъгъла отдясно е разположено пробито огоедало, под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта, на горе срещу огледалото е приемник, датчик за светлина и генератор/лазер който излъчва и пулса се разделя на две, после ще обясня. От по горния ляв ъгъл се намира друго огледало под ъгъл също 45 градуса по хоризинта. Лазерът е свързан с разделител на импулса, който <вкарва> двта разделени пулса в оптични влакна с подбрана дължина , такава, че в неподвижната тази система двата пътя на светлина в крайна сметка са равни, от там светлина излиза и се отразява в огледалата. Онова огледало в ляво е на някакво разстояние по оста Х и с някякви У координати, за него У координатите не са от значение ,служат за местоположени в което изравняваме пътищата. Нагласена е така системата, че при приета неподвижна Огледалната ИОС , след отраженията , импулсите улучват Едновременно точка от Х , като точно в този момент там ще бъде Подвижния Наблюдател. Имаме Трета страна, Трети Наблюдател, за който приемаме за по лесно винаги да е Неподвижен. Сега юе ви кажа защо ни е, ами Защото имаме Две Едновременни събития В Една единственна точка от Пространството. Това означава , че Тази едновременност, като две такива едновременни събития се запазва за всякакви наблюдатели, независимо от относителните скорости,т.е. тази Едноврменност е Абсолютна! От гледна точка на третата страна, а и на неподвижбите огледала, се получава конструкция образно казано с два прави ъгъла от отраженията, но не е част от правоъгълник или правоъгъл. триъгълник, за тази цел ползвахме оптичните влакна за да избегнем сложна система от отражения, която е страшно трудно да се опише без чертеж. Когато , както казах светлина излезе от оптичните влакна е точно срещу огледалата които са по наклон 45 градуса. Едното , долното огледало, в долния десен ъгъл е пробито, неговите координати са Х = 0 , У=0. Датчика за светлин, приемник, където е и Лазерът е с координати Х = 0, У е някаква стойност. Повтарям другото ляво огледало е с координати Х = някаква стойност, да речем стойност Е( от едновременност) и У = друга някаква стойност. Координатите , където подвижния наблюдател е улучен едновременно от двата пулса е Х = Е , У = 0 . Нарочно съм обърнал координ. система с положителни стойности наляво, по лесно ми е. Наясно сте , че пробитото огледало отразява под такъв ъгул, 90 градуса, така както другото огледало. До тук ниюо особенно, относителна скорост между двете системи е да речем 2/3С , Подвижбият наблюдател(излъчвател,приемник) е вточка Х = 0, там имат обща точка с Наблюдател от система Огледала и Подвижния излъчва, така че фронта на неговия пулс достига по вертикала, по У с координати х=0 , до приемникадатчик/лазер, от там на сетне преминаване по светлинните пътиюа , които са абсолютно равни, в които се включват и отраженията и едновременното достигане до Подвижния Наблюдател. Единият фронт го достига в противоположна на движението посока, на 180 градуса от вектора му на скорост , другият го достига, според неподвижната система, под 90 градуса. Важно е да отбележим, ключово е , че този ъгъл от 180 г се променя към нула градуса ( 0 градуса) ако разменим местата подвижен , неподвижен, той е по оста на движение!!, за него има такъв вид <антиподна> трансформация. Сега интересното. Приемаме системата Огледала за подвижна и това наблюдаваме от Трети наблюдател, който е пак неподвижен. Тогава както си му е реда в трансформиране на ъглите , вече Неподвижния Наблюдател Излъчвател/приемник (онзи в който трябва да се случи Едновременността) в Х= нула, излъчва, фронта върви под ъгъл и в някакви координати Х улучва подвижния датчик лазер. От там се задейства цялата машинария, НО според Третия наблщдател и според приетия за неподвижен излъчвател, системата по ос Х се е <скъсила>, <горното> огледало се движи срещу сега неподвижния источник/Наблюдателм както и докато светлина е по пътя си , огледалото оюе повече скъсява положението си по Х спрямо , неподвижния, подминава го по Х координати. Обратно на това, пробитото огледало се отдалечава от неподвижния и още повече удължава пътя. За да пристигнат отново Едновременно фронтовете до Неподвижния Наблюдател има само един начин , <горното> огледало да промени ъгъла си на отражение и той да е значително по голям от 90 градуса.това означава ъгълът на огледалото да се промени от 45 градуса в значително по голям Обаче, двете огледала, когато системата беше неподвижна бяха успоредни по между си и бяха по 45 градуса.Ако едното промени Ъгъла си на разположение и отражение, съвсем същото и по същия начин трябва да направи и другото пробито огледало. Отново Обаче, най важното, ако пробитото огледало промени ъгъла си на отражение , то никога няма да улучи пробата, Наблюдателя приемник за да се слуи едновременност. Може да се запитате, ами нали след като от оптичното влакно до огледалото <излезе> светлината, тя го прави под ъгъл по посока на двибение, отговора е и какво от това, фронта удря огледалото винаги на едно и съюо място , да го нречем във фокуса си, освен това ако фронта иде от ъгъл по малък от 90 градуса, гледано от монитора, то отклонението трява да е такова да прави огледалото наклонено в по малък от 45 градуса ъгъл,т.е. обратно на другото огледало. Поради законите на СТО , айнщайнова относителност, точката по Х на Случваната Едновременност, поради неподжижност на Наблюдател трябва да съвпада с Х = 0, но сега разстоянието по Х между огледалата е скъсено,а поради срешуположното движениеимаме по ранно отражение, но нека приемем , че отражението на <горното> огледало се случва в Х=0 и отражение под 90 градуса, това няма пак да е достатъчнода компенсира увеличения път от страна на пробитото огледало. Извода е Няма едновременност , при размяна на полите подвижен/неподвижен, има нарушена Относителност по СТО, няма симетрична относителност и това е в Абсолютно противоречие със СТО Бързах, че имам работа, по късно мога да обяснявам и поправям вероятни грешки. Младенов може да помогне с чертежи. Редактирам с Бележка : Да припомня, Когато имат обща точка двете системи при Х=0, тогава , разбира се, пробито огледало и Наблюдател/приемник (онзи в който се Случва Едновременност) са в тази обща точка, срещата им е Абсолютна , и когато разменим ролите и за всякакви наблюдатели.