kall

Някакви конкретни примери? Или само ще си лафим ей така по "доброто старо и консервативно време".

Нещо от дядо Вазов, ей така просто: "XXI. Мичо Бейзедето Само двамина души най-много уважаваше на тоя свят чорбаджи Мичо Бейзадето: Миронча, който му говореше за възточния въпрос, и уважаемият учител Климент, който описваше пламенно величието на Русия. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и виждаше руски пръст във всички политически събития на света: от мексиканската революция, която влазяше кой знай в какъв гигантски план на Горчакова за превземането на Цариград, до Хаджи Димитровата чета, която предвождаха кой знае какви руски генерали, пратени от Петербург да изучат пътя към Цариград. .......... Не ще ни дума, че бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима, и всички помнят как по-лани, на изпита, той смъмра люто един ученик, комуто се беше паднало жребий Кримската война. Ученикът захвана да разказва събитието и като че искаше някак си да каже, че уж Русия била победена. — Грешиш, синко, грешиш! Иди си вземи парите от даскала, който те е учил: нивга не е било руско побеждение!… Но после, когато се отбиха в учителската стая, обиденият учител му доказа с история в ръка, че Русия е била надвита при Севастопол. Оттогава той пропадна в мнението на чорбаджи Мича; чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред. Додето даскалуваше още учител Климент (руски семинарист и сега изключен, по чорбаджийски междуособия), чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Там той ги завеждаше при картата на Европа и кажеше просто: — Минко това жълтото е Франца, а това моравото — Инглитера, а това зеленото — Аустрия. — А Русия къде е-питаше бай Минко. — А това е Данемарка — продължаваше бай Мичо, като си правеше нарочно оглушки. — А Русията? — попита друг. Бай Мичо погледне тържествено, едвам се усмихне и викне знаменателно на учител Климента, който се задава, за да ги здрависа. — Учителю, учителю, ела да ни обадиш де е Русия! А учителят още от вратата впиеше орлов поглед в картата, замахнеше и направеше голям кръг с ръка по нея. — Страшна работа! — издумваха всички. А бай Мичо им смигаше. — Учителю, колко милиона има Русия? — пита бай Мичо стотния път, като се отбиеха да пият кафе у учителя. — На 1872 имаше седемдесет и два милиона! — отговори той. — Сега трябва да е порасла на сто милиона — забележи бай Мичо. — А Петробург велик град ли е? — От първите европейски столици. — А Царское село… там живей царът? — Да, лятно време. — Какво ти село, то ще бъде страшен палат! — продума бай Петър. — А война колко има? — попита пак бай Мичо сладострастно. — Във военно време може да има един милион храбри солдати! — Велика сила, майки! — продума б а й Минко. — Лъжеш се, Русия може пет милиона война да вдигне въз Туркия! — възрази бай Мичо разпалено. — Цял руски народ може да въстане, както на 1812 против великия Наполеона Бонапарта и цяла Европа! — каже одушевено учител Климент. (Обикновено флегматичен, учителят пламваше, щом заговореше за Русия, и тогава четеше оди от Державина или Ломоносова.) — Туркия нито ден не можа стоя насреща! — извика бай Мичо. — Русия е предопределена от провидението да завоюва Цариград! — каже, пребледнял от вълнение учителят и задекламира стихове (от Хомякова): Высоко гнездо ты поставил, Славян полунощной орел, Широко крылья ти разставил, Высоко в небо ты ушел! — Това и Мартин Задекът пророкува: „Константинопл, столица султана турецкаго, взята будет без малейшаго кровопролития. Турецкое государство в конец разорят, глад и мор будет окончанiем сих бедствiй, они сами от себя погибнут жалостнейшим образом!“ — четеше бързо и разпалено бай Мичо, като тупаше с пръст по масата. Учителят подземаше, като сечеше въздуха с ръка: И ждут окованьiя братыя. Когда же зов услышут твой, Когда ти крьлья, как объятья, Простреш над слабой их главой. Бай Мичо продължи, като стана прав: „…О, Гданск! Град достохвальный, почитающий Бога и пребывающий верен своему государю! Ти взойдеш на высокую степен знатности, которой вся Европа удивляться будет. Но вы, несчастные турки! Греческий Вейсенбург и всю Венгрiю добровольно оставите. На несколько времени вы от взора всях скроетес. Мечети ваши разорены, а идолы ваши и алкоран вовсе истреблены будут. Магомет! Ти восточный антихрист! Время твое миновало, гробница твоя соженна и кости твой на пепел обращени будут… Лилiя, я говорю о Францiи…“ О, вспомни их, орел полночи! Пошли им звоний твой привет!… — продължаваше с трагически вид учител Климент… И така тоя диалог в стихове и в проза се продължава между двамата разпалени патриота за голямо иступление на присъствуващите, додето училищният звънец обадеше, че е настал час за предаване. " От "Чичовци" е това. Всякакви съвпадения с реални лица и събития са напълно случайни, при все, че това се вписва в темата.

До момента никой от поддръжниците на "добрия стар и консервативен" соц не е привел и един източник за бездоказателствените си твърдения. Ето още малко за лагерите: http://www.decommunization.org/Articles.htm А както казах, документите от тези времена изобщо са унищожавани системно или просто като цяло не е водена документация за случващото се. Или са били подправяни още тогава. остават само свидетелите, уви. Но ето някакви свидетелства, не български( очаквано), уви: https://chitanka.info/text/2911/4

Естествено, че конкретна статистика няма как да се намери, всичката документация е систематично унищожавана. Тия неща са били секретни. А за обезщетенията- какви обезщетения, кучета ги яли хорицата, това е официалната политика в БГ по отношение на всичко.

http://ntotkov.blogspot.bg/2010/09/blog-post_638.html

По принцип стратегията за правене на колкото се може повече копия на различни места и на различни носители наистина е най-доброто възможно решение. Правя вметка само за протокола.

Значи аз не отричам предимствата и на електронното писане и съхранението в цифров вид. Неоспорими са възможностите за съхраняване на огромен обем данни, възможността за лесна редакция( нож с две остриета е обаче), възможността за форматиране, по-лесно и бързо писане, възможността за автоматични корекции на граматическите и синтактични грешки. Недостатъците към момента вече ги посочих. Е, сега ясно, че тези технологии се и развиват, де.

Напротив, вероятността за грешка се увеличава винаги с увеличаване броя на копията. Неизбежно е, отделен е въпросът за стойността и. Посочвам реални технически проблеми към настоящия момент, къде има конспирации тук, че не ги виждам? Вътрешната информация за докса- имат ограничение по време за съхраняването на файловете. И за книжката- не си се справил баце, цялата книжка искам, ти си прекопирал само предговора, който си е ОК. Скролни надолу и гледай дясната част.

А как се осъществява като процес копиране при "нормални" условия? Кои са тези "нормални" условия? Разясни така, ако обичаш, на нас, нищите люде... И няма да е същото след безброй презаписи, защото с увеличаване броя на презаписите до безкрайност се увеличава и вероятността от появата на грешни битове. А причините за това може да са много и различни. А и DOX, дето го сочиш като вариант за онлайн бекъп, определено няма да надживее чекмеджето на който и да е. Да не говорим, че някои от посочените от теб хранилища имат ограничение за времето на съхранение на файловете. И не ме интересува какво си правил в нета, нито дали е твоя програмата, не съм те питал за това... И си чакам редакцията на книжките!

Твоя е задачата, ти се хвалиш, че ще се справиш, така че давай... А като говорим за анонимност- ти що се криеш зад никнейм, нали Интернет бил по-сигурен ужким:-)

А говори ли ти нещо понятието BER( bit-error-ratio) при пренасяне на информация в дигитален вид по даден информационен канал? Грешки при пренасянето има почти винаги. Отделен е въпросът, че съществуват алгоритми за поправяне на грешките и методи за подобряването на BER, но е факт, че грешките при пренос на информация просто си ги има, повече или по-малко... 2.) Не съм казвал, че е безопасна, проследяването по IP обаче не е по-малко опасно. Пак да напомня, че ако е само до личната карта, човек може да си намери някакви задни вратички. 3.) Въпроси ли? Къде ги видя, аз въпроси не видях.

Хайде, давай, до утре искам тази книжка в приличен и четим вид. Твоя е задачата... И още една повредена книжка( последните страници): http://hinko.org/hinko/Dowloads/11/1/XI-1-60.djvu Дава грешка "Unexpected end of file"

Хайде пак... 1.) Не, не е вечно и не е без загуби. Даже не е и по-дълготрайно. Казах ти и защо, ама то вярата е голяма работа явно:-) И да, каменните плочки наистина са най-дълготрайни, колкото и да не ти се вярва. И информацията на някои от тях си е съвсем читаема. 2.) Утопизмът е фантазия, при това вредна. Човек трябва да е реалист и да си дава ясната сметка, че светът не е розов или дори черен, ами е... да го кажем кафяв 3.) Да, няма по-добра алтернатива към момента. И аз това и подчертавам. Иначе за генерираната информация в Интернет- наистина е в астрономически количества, като 99% от нея е безполезен спам( като твоите постове например). Още една добра черта на хартията впрочем. 4.) Бори се не само с престъпността, но и с личната свобода на хората( или поне има потенциала за това). И без Интернет хората си правят престъпления, но не това ми е идеята, ако не си разбрал. 5.) Ми не е по-опасна, да не говорим, че може да не си я нося и полицаите понякога могат да бъдат подкупвани, стига човек да има нужната сума, де. Или пък мога да живея някъде вдън горите Тилилейски без лична карта.

И понеже стана дума за неизползваеми хартиени копия, ето електронни такива- зле сканирана книжка1 може би трябва собственика на сайта да бъде уведомен): http://hinko.org/hinko/Dowloads/01/I-01.pdf Лошото е, че тематиката и е интересна и щеше да е много полезна... И е раритетна на всичкото отгоре...

По реда на номерата. 1.) Както казах- подходящи условия за съхранение. Например както се съхраняват ръкописите от Османския период в Народната библиотека( отделно, че и достъпът до тях е ограничен). Не знам към момента електронен носител, който да е способен да оцелее толкова дълго впрочем. 2.) Далеч не само, но щом на някои хора до там им стигат въображението и капацитета... 3.) Към момента проблемът със саморазряда не е решен( и не само той). Познавам хора от БАН, които в момента работят в подобни области, така че имам представа как стоят нещата. А за сървърите на Гугъл и хостинг сайтовете- да, имат огромен брой сървъри и сървърни клъстери. Лошото е, че могат да правят с тях каквото си искат и това може да не е това, което ти се иска на теб. Да не говорим и, че подобни компании не са независими от разни правителствени решения и международни събития. 4.) Ами, баце, на улицата си по-анонимен, отколкото в Мрежата, такова е положението днес, а дали ти се харесва- това вече си е твой проблем.

Само да вметна след като го спомена- Bookfi е още жив, но на друг, по-скрит домейн по разбираеми причини. Сега са на Bookfi.net, имат бекъп копия на сайтовете на Bookzz.org и booksc.org(последния е основно за научната литература) А за онлайн бекъп- мисля, че добър вариант могат да са и архивиращите машини като тази на archive.org. Впрочем, живи са и libgen(Library Genesis), но отново на по-скрит домейн(.io им е сега).

Това с броя на книгите важи и за обществените и специализирани библиотеки и архивохранилища. Давай да ги закриваме, така ли? Плюс това, както вече споменах, за ширпотребата съм в основни линии съгласен, но си има и специфични области, където хартиените носители ще останат още доста време, пък ако ти се харесва. Никой не е казал, че ще откажат флашки и сървъри едновременно, винаги повече са ме плашели бавните, постепенни и неусетни промени. Впрочем, видях поста на Фружин, описал е много характерен проблем за PROM паметите- саморазреждането на гейтовите капацитети след дълъг период от време. Неизбежно е. И за следенето- не са нужни специални средства. Понякога просто проследяване по IP с traceroute е напълно достатъчно. А и не трябва да се забравят бисквитки и подобни неща. И също така големите компании като Гугъл трупат статистика за сърфиранията и трафика. Защо си мислиш, че е толкова безобидно тъй нареченото персонализиране на разните рекламни банери в Интернет. Да не говорим, че много големи фирми наемат и психолози, които да анализират тези данни, за да се знае кои точно недостатъци на потребителите да се манипулират. Мога да дам конкретен пример- гейминг-индустрията. В момента се произвеждат манипулативни боклуци, в които, за да се отключат нови функционалности, се плащат големи суми. А тези функционалности са просто някакви картинки на екрана. И това така е направено, че се експлоатират психологически слабости на склонните да дадат пари за тези неща хора.

Отново ще спомена факта, че хартиените носители при подходящо съхранение са много по-сигурен начин за дълговременно архивно съхранение на информацията( хартиените книги могат да са наистина много дълготрайни). А това, че на някой му е оцеляла флашката след изпиране не е аргумент- друг може и да не е имал този късмет. И да, много силно електрично поле пак може да повреди ROM паметите, те все пак са на капацитивен принцип и използват съхраняване на електрически заряд(флашките и SSD). Хартията пък не се влияе от магнитни и ел. полета, да повторя пак. Сега, за ширпотребата съм съгласен, че електронните носители най-вероятно напълно ще изместят всякакви хартиени, ако и вече не е станало това. Но за специфични цели като например сигурно и продължително архивиране хартиените носители ще си останат още доста време незаменими. То същото важи и за магнитните ленти- в ЦЕРН в момента си ги използват, защото за дадените цели там те са незаменими. А за местата в Интернет за съхраняване на данни ще кажа само едно- не е добре да се зависи от чужди хора за лични данни, но блажени да са вярващите:-) А от подходящото проследяване на трафика в Интернет- и най-читавата парола или криптиране не може да спаси никого.

Баце, баце... Каква сигурност в книжен текст и в електронен:-) Текстът в електронен формат може изключително лесно да се редактира освен да се копира и разпространява. Освен това информацията в Интернет лесно се и проследява. Затова хартиените носители са "железни":-) Електронните носители също така много лесно се влияят от магнитни и електрични въздействия. Отделно EEPROM паметите имат определен цикъл на "запис-изтриване", след него са неизползваеми. Безплатните места в нета пък са "от днес за утре", особено заради омразните ми глупости с авторски "права" на разни паразитни издатели и разпространители. А и за преписването не си прав- става така днес: цифровизираш книгата на личния си компютър, принтираш искания брой копия и те това е...

Гага, те са бая на брой:-) И ще можеш ли да разбереш написаното също тъй, щото аз не съм сигурен... Ето ти като за начало нещо от търсачка: https://scholar.google.bg/scholar?hl=en&q=dark+energy&btnG=&as_sdt=1%2C5&as_sdtp= Приятно четене, ако ти стиска:-)

Забелязах преди време, че доста от книгите в сайта се хостват в Мегаъплоуда. Сега гледам, че новите са по разни други сайтове. И оттук въпросите ми- какво е положението с Мегаъплоуда; има ли резервни планове за backup, ако стане нещо с тези сайтове, има ли трети вариант за хост. Питам, защото много качествени неща вече си отидоха така или заради фалиране на фирмата-собственик( Rapidshare), или заради проклетите авторски "права". Ще е жалко и тук да се загубят ценни неща или вече да са загубени.

Душко, повестта, за която пишеш, е "Милиард години до свършека на света": https://chitanka.info/text/63-miliard-godini-do-svyrsheka-na-sveta Според мен те двамата почти нямат слаби произведения. Може би само "Хищните вещи на века" ми беше леко скучновато, но пак си беше добро.

Фружине, евала, поне веднъж да се съглася от-до с тебе, аз ти лепнах плюса на последния ти пост. Романите на Ранд наистина са плоски и действието се развива изключително еднотипно и предсказуемо. Има много разпростиране в проповядваната от нея идеология също така. Както съм казвал вече, нейните романи са повече пропагандна литература, отколкото нещо друго.

Че те наистина са уникални в много отношения аборигените в Австралия. До голяма степен заради неблагоприятните условия на този континент и дългата изолация от останалия свят.