Б. Киров

Нищо не защитавам, опитвам се да анализирам. Никога не бих предполагал какво мисли да каже или направи някой мой опонент, само бих анализирал и това е всичко в което вярвам и се опитвам да правя.

Южняк, с цялото ми уважение към теб и аналитичните ти способности, ще ти отговоря така: какво искаме да постигнем с тази тема (тя си е твоя, разбира се); да изобличим в пропаганден стил идеите и реториката на Сорос, или обективно да изследваме нещата, като това неминуемо включва и по-широк контекст? Ако е първото, просто не е моята тема; ако е второто, моля те, остави ме да си развия моето виждане. като казах "кръчмарски аргументи" във вече изтритият пост, имах предвид как приключи темата ми за Русия, която накрая се превърна в точно този тип разговор и Роман я затвори заради това. напълно съм съгласен, че съдбата на Европа, в която сме и ние, е заложена на карта.

Добро утро. Киров, въздържай се от спам, моля. Постингът ти прилича на произволен набор от думи ("Изобщо правилата в тази "игра" са много по-сложни от тези при играта шах, защото всяка от страните може да използва една и съща фигура и то едновременно с другата"), квалификациите ти ("политизират по кръчмарски начин") са неприемливи за добрия тон, а изявленията ти ("Сорос е важен говорител на КБС (Корпоративен Банков Суперелит) и неговата идеология ") са необосновани не могат да бъдат защитени с доказателства - кой го е назначил за говорител? Има ли такава организация, КБС? - не, няма, поради което няма и "говорител". Темата тук е кризата в европейската общност. Ако кризата е политическа, значи темата е политическа. Но ако не е, темата също не е. Политическа ли е кризата в Европа? Ако смяташ, че Отворено общество или Сорос са причина за кризата в европа, си добре дошъл да го споделиш. Ако смяташ, че не са - също. Приветствам всеки постинг по отношение на ролята на Отворено Общество в настоящата криза. Но ако ще ни запознаваш с правилата и устава на "Отворено Общество" - моля отвори отделна тема и ни запознай. Преди да продължиш, ще ти предложа да отговориш на въпроса, който КГ125 ти зададе: - "Как точно Орбан подкопава европейските ценности?" - твърдение на Сорос, което присъства в постинга ти. Отговори, моля. (съгласен със Сорос, несъгласен със Сорос - каквото искаш. Но се обоснови, моля.)

Не знам, не съм се интересувал никога от военна кариера, и всичко това не ми е ясно; на времето, когато се уволних, просто хвърлих един голям камък върху вратата на портала, за да забравя, и се изнесохме на бегом поне километър от онова място, чак тогава спряхме да тичаме, за да не ни върнат обратно, смятай какви хубави спомени са.

Е, тук Ник почти ме беше убедил че е така, и донякъде има резон, защото както всичко е корумпирано и крадливо, няма начин и тук в тази работа да не се случи нещо такова; аз затова тогава му писах че по принцип, като идея съм, но не сега, в тази ситуация на държавата; а иначе дето пишеш, за който го влече платено, да де, ама там сключваш договор и трябва да стоиш голям срок време, пък като влезеш вътре и да не ти харесва, няма излизане, а за това, което обсъждаме няма да е повече от 2-3 месеца; но явно няма да стане, пък и кой знае как ще го направят, ако въобще. Иначе още в началото им казах, че в Швейцария е така, доколкото знам ги взимат мъжете за по няколко месеца, и всеки си държи оръжието в къщи, ама де е Швейцария, де сме ние...

Сър, имам чувство, че сме пуснали някаква безкрайна грамофонна плоча да се повтаря безкрай: не знам вече за кой път се повтаря - става въпрос за ДОБРОВОЛНО записване на младежи да се обучават за резервисти ДОБРОВОЛНО, и то след обсъждане на този проектозакон и т.н - не става въпрос някой да мобилизира хората насила или да увеличава армията; вече има над 100 поста, и все това се върти - едните си повтарят тяхното, другите тяхното; изясни се че и темата е малко подвеждащо формулирана с това "задължително", всичко се изясни, и пак някакви абсолютно безмислени спорове. Казвам ти откровено, и аз лично не обичам военщина, фатмаци, киртаци, фуражки и т.н. Говорим че не всички сме еднакви, може и да има хора да ги влече - къде е драмата?

Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити) По този начин поставена темата, според мен, би изглеждала приблизително така: Европа като шахматно поле върху което се разиграва съперничество между Русия и САЩ и фигури (по-силни или по-слаби) в ръцете на двамата играчи. Още в самото начало изключвам европейските политици в настоящия момент като самостоятелни играчи, те очевидно нямат този потенциал в този момент и биха могли да са фигури в ръцете на единият от двамата противници; кои са другите им фигури - горе-долу Южняк ги е изброил - ИДИЛ, Израел, бежанците, Турция (пропусната), уахабити, сунити, шиити (Иран, пропусната), Сирия на Асад (пропусната), опозиционни негови фракции (пропуснати), сигурно пропускам и други важни фигури, допълнете Естествено, основните играчи движат фигурите си посредством своите елити (суперелити); това е руския (чиито "цар" в настоящия момент е Путин) и съответно американския, който Южняк нарича "дийп стейт", но за мен по точното е Корпоративен Банков Суперелит (КБС), чиито видим "цар" естествено е американския Президент; нарочно опростявам. В Европа в момента американският КБС притежава много силна "лява ръка" в лицето на левите партии, за които говори и Орбан, и значително по-слаба за момента "дясна ръка" в лицето на по-независимите десни партии; руският суперелит не притежава две такива "ръце", той би могъл частично да разчита на отделни десни политици от рода на Орбан и да се опитва да ги консолидира, което и прави; пуснат е и "часовник" и Сорос ясно определя времето на "играта" - 2017 г., когато руският "цар" трябва да бъде матиран. Ваш ход...

като първи анонс към темата, след като по неизвестни за мен причини ми бе изтрит предишния пост, в който не без основание поздравявах Южняк за добре формулираната от него тема Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити); защото тази формулировка е важна 1. Сама по себе си 2. Не включва нищо друго, освен интервюто на Орбан, но не и това на Сорос, И тъй като да се сравняват позициите на Орбан с тези на Сорос, без да имаме мнението на Сорос е безпредметно, този мой пръв анонс към темата на Южняк включва интервю на Сорос, кореспондиращо с това на Орбан, от 12.02.2016 и малко данни за самия Сорос; и отново припомням молбата на Южняк: "Молба към всички, които биха се обадили в темата. Не спамете. Въздържайте се да казвате неща, които вече знаем. Кажете нещо ново. Не хейтвайте." Putin is No Ally Against ISIS Putin is a bigger threat to Europe’s existence than Isis George Soros 12.02 MUNICH – The leaders of the United States and the European Union are making a grievous error in thinking that President Vladimir Putin’s Russia is a potential ally in the fight against the Islamic State. The evidence contradicts them. Putin’s current aim is to foster the EU’s disintegration, and the best way to do so is to flood the EU with Syrian refugees. Russian planes have been bombing the civilian population in southern Syria forcing them to flee to Jordan and Lebanon. There are now 20,000 Syrian refugees camped out in the desert awaiting admission to Jordan. A smaller number are waiting to enter Lebanon. Both groups are growing. Russia has also launched a large-scale air attack against civilians in northern Syria. This was followed by a ground assault by Syrian President Bashar al-Assad’s army against Aleppo, a city that used to have 2 million inhabitants. The barrel bombs caused 70,000 civilians to flee to Turkey; the ground offensive could uproot many more. The families on the move may not stop in Turkey. German Chancellor Angela Merkel flew to Ankara on February 9 to make last-minute arrangements with the Turkish government to induce the refugees already in Turkey to prolong their stay there. She offered to airlift 200,000-300,000 Syrian refugees annually directly to Europe on the condition that Turkey prevent them from going to Greece and will accept them back if they do so. Putin is a gifted tactician, but not a strategic thinker. There is no reason to believe that he intervened in Syria in order to aggravate the European refugee crisis. Indeed, his intervention was a strategic blunder, because it embroiled him in a conflict with Turkish President Recep Tayyip Erdoğan that has hurt the interests of both. But once Putin saw the opportunity to hasten the EU’s disintegration, he seized it. He has obfuscated his actions by talking of cooperating against a common enemy, ISIS. He has followed a similar approach in Ukraine, signing the Minsk Agreement but failing to carry out its provisions. It is hard to understand why the leaders of both the US and the EU take Putin at his word rather than judging him by his behavior. The only explanation I can find is that democratic politicians seek to reassure their publics by painting a more favorable picture than reality justifies. The fact is that Putin’s Russia and the EU are engaged in a race against time: The question is which one will collapse first. The Putin regime faces bankruptcy in 2017, when a large part of its foreign debt matures, and political turmoil may erupt sooner than that. Putin’s popularity, which remains high, rests on a social compact requiring the government to deliver financial stability and a slowly but steadily rising standard of living. Western sanctions, coupled with the sharp decline in the price of oil, will force the regime to fail on both counts. Russia’s budget deficit is running at 7% of GDP, and the government will have to cut it to 3% in order to prevent inflation from spiraling out of control. Russia’s social security fund is running out of money and has to be merged with the government’s infrastructure fund in order to be replenished. These and other developments will have a negative effect on living standards and opinions of the electorate before the parliamentary election in the fall. The most effective way that Putin’s regime can avoid collapse is by causing the EU to collapse sooner. An EU that is coming apart at the seams will not be able to maintain the sanctions it imposed on Russia following its incursion into Ukraine. On the contrary, Putin will be able to gain considerable economic benefits from dividing Europe and exploiting the connections with commercial interests and anti-European parties that he has carefully cultivated. As matters stand, the EU is set to disintegrate. Ever since the financial crisis of 2008 and the subsequent rescue packages for Greece, the EU has learned how to muddle through one crisis after another. But today it is confronted by five or six crises at the same time, which may prove to be too much. As Merkel correctly foresaw, the migration crisis has the potential to destroy the EU. When a state or association of states is in mortal danger, it is better for its leaders to confront harsh reality than to ignore it. The race for survival pits the EU against Putin’s Russia. ISIS poses a threat to both, but it should not be over-estimated. Attacks mounted by jihadi terrorists, however terrifying, do not compare with the threat emanating from Russia. ISIS (and Al Qaeda before it) has recognized the Achilles’ heel of Western civilization – the fear of death – and learned how to exploit it. By arousing latent Islamophobia in the West and inducing both publics and governments to treat Muslims with suspicion, they hope to convince young Muslims that there is no alternative to terrorism. Once this strategy is understood, there is a simple antidote: Refuse to behave the way your enemies want you to. The threat emanating from Putin’s Russia will be difficult to counter. Failure to recognize it will make the task even more difficult. А тук малко за Сорос: Джордж Сорос (George Soros, на унгарски: Soros György - Дьорд Шорош) е американски финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход. Става известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Неговото богатство е оценено на 8,5 млрд долара от списание Форбс, с което той се нарежда на 80-то място по богатство в света и 24 в САЩ. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез своята фондация „Отворено общество“, е около 5 млрд. долара. Роден е в Унгария през 1930 г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946 г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи философия в London School of Economics. През 1956 г. заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност. Сорос става известен в Черната сряда (16 септември 1992), като спекулира срещу лирата стерлинг. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос е спечелил 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който взриви Английската банка“. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни. Според неоконсерватора Дейвид Хороуиц чрез Институт Отворено общество и мрежата от организации, които той финансира, Сорос не само подпомага Демократическата партия в САЩ чрез т.нар. Сенчеста партия (от англ. Shadow party), но и с група от хора около него активно диктуват дневния ред на партията Поради дейността на фондациите „Отворено общество“, подкрепящи и финансиращи неправителствения сектор, неправителствените организации и свързаните с тях лица често биват наричани иронично „соросоиди“, на които се приписва прокарване на користни интереси в своя или на самия Сорос изгода, както и протекционизъм над „малцинства“ (етнически, сексуални и др.) в ущърб на „мнозинството“. След като през 2011 г. в Сирия избухва гражданска война, както и след настъпилата криза в отношенията на Руската федерация със САЩ и Европейския съюз поради Украинската революция от 2014 г., различни източници посочват Сорос като отговорен за кризата с бежанци от Близкия Изток и Африка, която настъпва в Европа. Финансираните от Отворено общество организации, наричани „соросоиди“ пък, биват обвинявани в участие в този процес. В радиоинтервю на 30 октомври 2015 г. унгарският премиер национал-консерватор Виктор Орбан става едно от малкото официални лица, които публично изказват тези твърдения. Той заявява: „Името му [на Сорос] е вероятно най-силният пример за човек, който подкрепя всяко нещо, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот. Тези активисти, които подкрепят имигрантите, без да знаят стават част от тази международна мрежа за трафик на хора“. На това обвинение Сорос отговаря, че малко по-рано същата година е представил план в шест тоцки за справяне с кризата, а който план „поддържа европейските ценности“, докато „действията на Орбан са тези, които ги подкопават“.

Значи това е то, успешният, но не докрай продължен опит в Израел? Преди време се бях пристрастил да свалям от торенти израелски съвременни игрални филми, има ги с добре преведени субтитри; изгледах поне 20-на от тях, между другото, много са добре. И не видях това в живота на хората, за което ти говориш - конкуренцията си е конкуренция, безработицата - безработица, проблемите са същите както навсякъде в Западния свят, даже някои от тях са много по-остри.

Браво, Алва, все по-добре, но къде е Маркс?

Продължавам по-натам - Тойнби допуска, както знаеш, че в крайна сметка може да има сливане на всички живи висши религии в една обща универсална религия, примиряваща противоречията между тези религии, НО - добавя той - дори и това да се случи някога, той си остава скептик по отношение на това, че тази религия би родила безконфликтно общество, поради естеството на човешката природа.

това вече е "висш пилотаж" - от една страна църквите са "какавиди" на цивилизацията; но от друга - "До тук действахме според предположението, че цивилизациите са главните действащи лица в историята, и ролята на църквите дали като пречки (ракови образувания), или помощници (какавиди) са вторични. Нека сега отворим умовете си за възможността, че църквите могат да бъдат действащи лица и че историите на цивилизациите могат да бъдат представяни и тълкувани в термини не от своите собствени съдби, а по въздействието им върху историята на религията. Идеята може би е нова и парадоксална." същите тези "какавиди" са "действащи лица в историите на цивилизациите", а не обратното.

Ами те са хора, а както казва Стефан Ив. в по-горния си пост "Само че има един огромен проблем- еволюция при хомо-сапианса няма. Той може да се адаптира към различни начини на живот, но това не го променя. Именно това е главната причина за утопичността на Марксовия комунизъм и за провала на всички опити , той да се реализира на практика." И пак се връщаме на изходна позиция.

Сир, верен на аристократичното си име и потекло, Вие аргументирано и изискано поставихте всички дегенерати от „агитката” на полагаемото им се място, за което получавате искрения ми респект и уважение. Само се осмелявам да Ви обезпокоя с тази малка уточняваща информация, Сир, като се надявам да не Ви засегна лично: Агитката – Куртенков, Шпага, Киров, sirius, КГ125, ДеДо Либен, Warlord, kramer – 8 парчета Осмелявам се да Ви доложа, уважаеми Сир, че в състава на „здравите сили” извън Агитката, освен Вас, остават още петима аристократи със здрав разум и морал Съществува и една персона с независима и неутрална позиция, именуваща себе си Дорис. П.С. Особено съм възхитен, Сир, от Вашето изтънчено и фино чувство за хумор, така добре демонстрирано от Вас в този малък виц, увенчаващ Вашата пледоария в полза на статуквото. Бог да пази България, Сир.

Браво, Алва, демонстрираш добро познаване на Тойнби, но нека ти създам малко работа, като ти цитирам самият Тойнби: Църквите като какавиди Завършихме прегледа на църквите в ролята на какавиди, но ако ще трябва да погледнем от птичи полет, откъдето се виждат едновременно всички познати на историята цивилизации в техните отношения една с друга, няма да се забавим да забележим, че църквите-какавиди не са единственото средство, чрез което една цивилизация може да се сроди с предшественика си. С това подреждане сега сме в състояние да подходим към въпроса дали църквите са, или не са нещо повече от възпроизводителни удобства на определено поколение цивилизации. Църквите като по-висш вид общество До тук действахме според предположението, че цивилизациите са главните действащи лица в историята, и ролята на църквите дали като пречки (ракови образувания), или помощници (какавиди) са вторични. Нека сега отворим умовете си за възможността, че църквите могат да бъдат действащи лица и че историите на цивилизациите могат да бъдат представяни и тълкувани в термини не от своите собствени съдби, а по въздействието им върху историята на религията. Идеята може би е нова и парадоксална. Цивилизациите като пролози Предшестващото изследване ни убеди, че църквите, въплъщаващи висши религии, са различни приближения на земята на една и съща божия общност и че видът общество, на което те са единствени представители, е от по-висш духовен порядък от видовете, представяни от цивилизациите. Сега можем да бъдем насърчени да продължим нататък с нашия експеримент на обръщане наопаки на първоначалното предположение, че ролята на цивилизациите доминира в историята, а ролята на църквите е производна. Вместо да се занимаваме с църквите с език, подходящ за цивилизациите, смело ще поемем нов път, като се занимаваме с цивилизациите с език, подходящ за църквите. Ако гледаме за социален рак, ще го намерим не в някоя църква, която заема мястото на цивилизация, а в цивилизация, която заема мястото на църква. А ако бяхме мислили за църквите като какавиди, чрез които една цивилизация възпроизвежда себе си в друга, сега ще трябва да мислим за родствените цивилизации като пролози към появяването на църкви и за родствените цивилизации като отстъпление от това високо равнище на духовно постижение. Извличането на духовно значение от материалния му смисъл е пример за процес, който по-горе в това изследване нарекохме „етериализиране“ и признахме за симптом на растеж. Нашето изследване на „етериализирането“ на гръцкия и латински речник — което може лесно да бъде удължено, — е достатъчно да покаже, че елинизмът е истинска евангелска подготовка и търсейки смисъла на съществуването на елинизма в службата му на пролог към християнството, ако не друго, сме поели обещаваща линия за изследване. Така погледнато, когато животът на една цивилизация е послужил за пролог към раждането на жива църква, смъртта на предшестващата цивилизация може да се смята не за катастрофа, а за подходящ завършек на историята й.

Абсолютно не от моя страна, никаква обвинителна нотка не влагам.

Това за лихвата направо ме развеселява и ми напомня за оня виц за Чапаев и Петка, в който Чапаев изпил на екс чаша водка, обърсал мустак и казал: "Пыю, но с отвращением!" Това е в кръга на шегата, а и явно всички банки навсякъде в нашия свят, ни възприемат като "те". Както и да е, подходът ти наистина е интересен, но според мен, щом човек търси истината, поне в кръг от хора, които претендират за същото, би трябвало без никакво притеснение от емоционалните им реакции, да я казва такава, каквато я вижда, с единствената цел, да получи нейното рационално опровержение или потвърждаване. И все пак... нещо в този подход, както излагаш неговата методология, ми се губи. Излиза че в него абсолютно всичко е толкова студено обективно, колкото може да бъде в света на химията и физиката (а в тези светове такова ли е?); и едва ли не някаква аура от политически, културни и религиозни категории витае като призрачен облак около това ясно детерминирано от икономически закономерности ядро на метода. Въпрос на прецизни математически анализи е да схванем, опишем и разберем взаимовръзките в икономическата част, а другите фактори могат само да оцветят или осветлят "твърдите" факти. Привлекателно ясно е, но точно затова ми изглежда някак стерилно. Няма значение, обаче, как изглежда, въпросът е доколко е ефективно. Но ще ти дам един друг пример в полза на така леко отместените встрани други два метода на "утопистите" Маркс и Тойнби, тези мечтатели и фантазьори в научно облекло. Опитвали са се да създадат програма за писане на поезия и са я направили; мощен компютър плете великолепни словосъчетания в идеален ритъм и поетична стъпка, те са почти съвършени - но не са поезия, никой не ги чете, и никога не би ги чел, ако обича поезията. Преди години АйБиЕМ направиха един суперкомпютър ДеепБлу и той победи в демонстрационни мачове великият Каспаров, направо го размаза. После Ай Би Ем прекратиха експеримента и се извиниха на всички хора, които обичат да играят шах. Та така за методите... ти си на ход.

Годината е 107 преди Христа, авторът и е Гай Марий http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html Разбира се и първият му враг е неговия ученик Луций Корнелий Сула. Тъй като схващам тази реплика към мен като подканващо „И?”, продължавам да развивам своята теза. Създаването на професионалната армия е предпоставката, която отключва възможността в Рим да бъде установена военна диктатура, увенчана логично в крайна сметка от императорската институция. След като това се случва на практика при Октавиан Август, семето на разрушението вече е посадено, макар и тогава нещата да не изглеждат така, а да предвещават бляскаво бъдеще; въпрос на време е това отровно семе обаче да пусне корени, да покълне и да доведе до отровните плодове на залеза и катастрофата на Западната Римска Империя няколко века след Август. След циментирането на императорската власт и превръщането й в династична, армията става единственият гарант за тази власт, а личността на конкретния император е съдбоносна за просперитета или упадъка на империята. Така например, когато имаме „добри” императори, каквито са тези от династията на Антонините, империята процъфтява. По тяхно време владенията на Рим обхващат най-цивилизованата част на човешкия род, границите се охраняват сигурно и доблестно от славни легиони. Връзките между провинциите са циментирани, хората в тях се наслаждават на добър живот и богатство, непознат за варварите отвъд техния свят. Нерва, Траян, Адриан и двамата Антонини са разумни и просветени монарси с добродетели и използват за доброто на държавата своята власт. Те оставят относителна свобода на Сената, и се концентрират само върху изпълнителните функции на властта си. Периодът продължава повече от 80 години и оставя империята в цветущо състояние. Но след смъртта на Марк Антонин започва упадък и разрушение, който е гибелен и съдбоносен. И причината изглежда е субективна, дължаща се на цяла поредица от неспособни и покварени императори, но всъщност се дължи само и единствено на факта, че тези "лоши" императори (много от тях като хора са наистина такива) злоупотребяват безконтролно със същия инструмент, който преди това, в ръцете на добрите им предшественици, е играл благотворна рола. А този инструмент е добре организираната, боеспособна и професионална римска армия, наброяваща над 500 000 със спомагателните войски. Онова, което е било полезен инструмент, в един момент се превръща в опасно и самоунищожително за Империята оръжие, и няма сила в римския свят, която би могла да изтръгне този инструмент от ръцете на императора, па бил той и идиот като Калигула, Нерон или Комод.

О.К., от написаното разбирам, че за теб синтезиращия метод е системният – при него се освобождаваме от опозицията „ние – те”; всички сме „ние”, но поставени в три различни кръга на един голям кръг от реалности – вътре е ядрото (Първи свят); следва първа периферия близка до ядрото (Втори свят) и по-далечна периферия (Трети свят); при това всяка от тези групи би могла (и го прави) да премине по-навътре или по-нъвън в този голям кръг? Ако приемем този системен подход се освобождаваме от противопоставянето „ние – те” и можем спокойно да се заемем с изследване на причините и законите на самото движение, а те са чисто икономически. Правилно ли съм разбрал? Другите два метода са аналитични – те разлагат цялото на елементи, които след това групират в абстрактни конструкции и ги обособяват в класи и цивилизации съответно. Чак накрая, след донякъде чисто рационалното обособяване, авторите на тези методологии, подобно на богове-сътворители създават своите светове – Маркс този за безкласовото общество; Тойнби онзи са Универсалната Религия, която е крайна цел в развитието на цивилизациите. С една дума – и двамата създават всеки своята Утопия. Предпочиташ метода на синтеза, пред другите два аналитични, защото той е базиран върху реално съществуващо (макар и динамично) цяло, несътворено от човешки ум.

За сега се въздържам да правя каквито и да е паралели с Русия или (не дай боже) със САЩ. Хайде да се концентрираме върху един такъв въпрос - кога армията на Рим се превръща от непрофесионална в професионална? Защото, според мен, това е ключов въпрос. Не много след като това се случва, републиканското управление е подменено с монархическо и използването на професионалната армия важен инструмент в тази подмяна. Според Питър Коноли, това се случва още по времето на Републиката, в края на 2 в.пр.н.е. с реформите на консула Марий. След една продължителна война в Алжир, станало почти невъзможно да се свикват редовни набори за легиони. Тогава Марий (назначен да води войната) отваря вратите за платени доброволци, кандидати за римско гражданство; бедняците веднага се отзовали на призива, без да се притесняват, че няма да ги уволнят бързо. Именно тогава, според Коноли, била сложена основата на професионалната армия. При предишните кампании легионите се свиквали временно, сега, след реформата на Марий легионерите оставали за дълго в легиона и между тях се получавала спойка. тези легиони трупали постоянен боен опит и традиция. Преди от легионерите се изисквало сами да си осигурят оръжие и екипировка, новите пак си го купували, но с вече повишените им заплати. Унифицирало се и въоръжението - всички станали тежковъоръжени, манипулите от хастати, принципи и триарии се слели в кохорти - един легион станал вече само от 10 кохорти, вместо предишните 30 манипули. Предишното "политическо" командване от трибуни се подсилило при Цезар от опитни офицери с боен опит, наречени легати. С една дума, от "армия на римския народ", армията през това време става боеспособна професионална машина. По времето на Цезар това си е вече абсолютно добре изградена и с опит професионална армия, и е разбираемо защо този тъй обичан от войниците си пълководец, се изкушава да премине Рубикон точно с такава армия. След Цезар вече имаме имперска армия, с помощта на която се правят не само външни завоевания, но се решават и всички проблеми на властта в Империята. Върхът в това отношение са преторианците, базирани в столицата, които от един момент нататък, когато започва упадъка, не се занимават с нищо друго, освен със сваляне и качване на императори. Те дори си изработват ценоразпис за това.

Аз даже за себе си мислех да се огранича от една страна със Западната римска империя (без Византия) и от друга да "тегля" паралелните линии от там към модерните времена, но е много хубаво, че включваш Византия и Османската империя, защото имаме много повече междинни точки.

Системната теория е най-модерната и теоретично би трябвало да е най-прецизна. За съжаление съм само бегло запознат с нейните основни принципи, не съм чел в оригинал или превод Имануел Валерстейн; чел съм в превод основните текстове на К.Маркс (пък и през неговата призма се изучаваше всичко по времето, когато бях в университета), както и „Изследването на историята“ на Арнолд Тойнби. Маркс е твърде догматичен, систематичен и праволинеен в интерпретацията си на историята (то в марксизма като че ли Фр.Енгелс е този, който повече изследва историята като такава); Тойнби е парадоксален автор, който увенчава цялата си теория за историята с идеята, че не цивилизациите са движещата сила на историята, а религиите – старите цивилизации, според него, са само „пашкулите”, в които се раждат новите религии, създадени от „пролетариата” (под този термин той разбира всички ония, които са хем включени в рамките на цивилизацията, хем чужди на нея); доколкото знам Валерстейн разглежда всичко през призмата на „свят- икономика” и историята като движение в посока към и от ядро-периферия; оттам и разделенито на Първи, Втори и Трети свят, според отдалечеността от ядрото (но тук съм най-малко информиран) Къде е истината и кой е най-добрият метод? Ако един физик може да сравни теорията на Нютон с тази на Айнщайн и Стивън Хокинг, и да каже коя от тях е по-добра, сигурно може да се каже кой от трите посочени по-горе исторически подходи е по-добър. Може би по точният подход е да се вземе конкретно нещо, както правиш с руския царизъм и да се оперира паралелно с всеки един от методите, доколкото е възможно по-прецизно, за да се види как те действат като инструменти в реална среда от факти.

Римската армия е строител и разрушител на най-дълго просъществувалата на Запад империя. Мисля, че тази тема е интересна и от съвременна гледна точка, доколкото може да хвърли светлина върху проблема за ролята на изградените върху военна мощ модерни суперсили; днес в света те са две – САЩ и Русия. И двете споменати държави са базирали геополитическите си цели, основани върху техните могъщи въоръжени сили и подкрепящите ги военно-промишлени комплекси. В недалечно минали типична такава милитаризирана империя бе замисленият от Адолф Хитлер Трети Райх (хилядолетен, според него, но просъществувал двадесетина години). Знам, че във форума има хора много по-компетентни от мен в областта на римската история, виждам, че тук са разработвани теми, касаещи римската армия, но бих искал да подходим към тази тема по-широко – като опит за паралел със съвременните реалности. Много моля съфорумците да бъдат конкретни, аргументирани и да се придържат към темата, за да не се случи обичайното разливане и празнословие по всичкология, което в крайна сметка обезмисля всякакви дебати и води в задънена улица. И така: Рим е основан около 800 г. пр.н.е. като малко селище край река Тибър. Той започва да разраства като завладява отначало територията на днешна Италия, а после и цялото Средиземноморие; покоряването на Италия му отнема 600 години; останалото – по-малко от 100. На какво се дължи този забележителен успех? На римската армия, естествено. През 2 век пр. н.е. Рим е Република. Той вече е приключил с овладяването на Италия и контролира Испания и северозападна Африка. Неговите най-страшни врагове Картаген и Сирия са сразени. После идва реда на гръцката държава Македония, която също е прегазена след разгромната за нея битка при Пидна. След това вече Рим е безспорния господар на Средиземноморието. През 50-те години след битката при Пидна, Рим си извоюва твърде малко териториални придобивки. Ръката му тежи върху Испания, Тунис и Гърция, покорява Южна Франция, като така си подсигурява сухоземните пътища към Испания, но нещата спират дотам – почти нищо не се прави за разширяване по-натам. И тогава, в края на 2 в.пр.н.е следва цяла серия от военни реформи, които създават нов тип армия. Армията вече е съставена от дългосрочно служещи легионери, верни не толкова на държавата, а на своите генерали. От този момент натам навлизаме в една нова епоха – тази на генералите-авантюристи – тя е блестяща, кървава и в крайна сметка деструктивна. В следващите 50 години Рим практически удвоява своята територия. Генералите му водят маршируващите си легиони на изток и на север. Към средата на 1 в. пр. н.е. Цезар покорява галите и навлиза в Британия, Лукулий стига до Южна Русия, Помпей стъпва в храма на Йерусалим. Но такава армия от наемници, армия от нов тип, крие твърде големи рискове от гражданска война, тъй като между генералите пламват вражди за власт. Един от римските пълководци, Гай Юлий Цезар, пръв се изкушава да посегне към политическата власт от позицията си на „пръв сред равни”; превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Убит е от група сенатори, но през 42 пр.н.е., две години след убийството му, е обожествен от Сената. Неговият наследник, Октавиан Август, след десетгодишно управление на триумвират, привидно възтановява Републиката, но на практика така обезсилва Сената, че се превръща в едноличен владетел на Рим. Той става първият римски император, обявен за бог от Сената и неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. Той развива пътната мрежа с куриерска система и създава преторианска гвардия (оттук натам тази специална военна част ще играе решаваща роля в политическата история на Рим). Август съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti); започва имперския период от историята на римската армия. До времето на императорите Траян и Антонините Римската империя постига най-високият си ръст на развитие и могъщество. След това нещата тръгват към упадък и залез. Процесът свършва с рухването на Западната Римска Империя под ударите на варварите от Германия и Скития, тези нецивилизовани тогава предци на модерната Западна цивилизация. Около началото на 4 век всичко е приключило – готите превземат Рим. Източната римска империя, наречена Византия, продължава живота си още близо 1000 години, но това е една много дълга история на агония и залез. Каква е ролята на римската армия за възхода и гибелта на Западната Римска Империя? И би ли могла тази история да се повтори отново?

Върбанов, вярно е и това което ти ми сочиш, но верни са и данните, които аз ти соча. Хайде тогава да разнищим противоречието. Според мен, в данните, които аз цитирам, не са включени цифрите от "private debt owed to nonresidents" - ще рече чужди банки, корпорации, фондове и т.н., регистрирани в Люксембург, но дължащи суми навън; по-долу съм пейстнал дефиницията за "външен дълг" и "публичен дълг", взета от същия източник, от който ти цитирам; ако проследиш моя линк, ще видиш, че на същото място в раздела икономика на Люксембург са цитираните от мен цифри. Между другото, ако кликнеш върху малката единичка на мястото откъдето ми цитираш твоята цифра, ще видиш допълнително обяснение точно в тази посока, че при малки държави с голям финансов и банков сектор се получават точно такива чудовищни диспропорции, защото регистрираните на тяхна територия банкови и финансови институции са длъжници. Според мен дължимото от държавата Люксембург е цитираната сума от публичния дълг - не повече от 12 млрд. Ако имаш по-добро обяснение, дай ми го. This is a list of countries by external debt, the total public and private debt owed to nonresidents repayable in internationally accepted currencies, goods, or services,[1] where the public debt is the money or credit owed by any level of government, from central to local, and the private debt the money or credit owed by private households or private corporations based in the country under consideration. This is not to be confused with public debts which can be found under "List of countries by public debt".

Привет, Дорис, да ти кажа честно на нищо не съм поклонник. Книгата, която ми препоръчваш ще я намеря и прочета; ако я имаш в електронен вариант като линк, моля те, прати ми го; има много сериозен опит за установяване на Биг Брадър в световен мащаб по много канали - най-малко, че докато си пишем сега с теб, някой добър аналитик може да ни направи прекрасен профайлърски портрет, с който да ни, хайде да го кажем по-меко, манипулира прекрасно по всякакви начини. Средната класа е и моята надежда за доброто бъдеще на света. Русия, според мен, изостава по този показател - средната й класа не е силен фактор, но пък държавното й чиновничество е едно от най-силно развитите в световен мащаб.