Б. Киров

On 22.12.2023 г. at 9:56, ramus said:

Може би с навлизането на ИИ ситуацията ще бъде изменена, защото става въпрос за огромно количество разностранни данни, които трябва да бъдат обработени и да им бъде уловен модел, при това с висока степен на вероятност... А всичко това ИИ го реализира по-добре от всеки човек. И най-вече - защото му липсват типичните за човешките същества пристрастия - както е според мен в случая с Турчин...

Питър Турчин не работи сам, а с голям екип от археолози, историци и антрополози, базиран във Виена, и поне от 2017 година екипът му използва компютърно моделиране на голяма база данни.

Тук:

https://peterturchin.com/cliodynamica/

е неговия блог, в който детайлно обяснява методите си на работа.

Доколкото разбирам, методите му са донякъде идентични с количествения анализ на голяма база от данни /Big Data/, който използват и най-големите хедж-фондове като Renaissance Technologies LLC, които моделираха Брекзит на Великобритания, обсъждали сме го в темата за Брекзит, по-точно тяхното подразделение Cambridge Analytica.

https://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance_Technologies

Това, според мен, включва и ИИ.

Преди 34 минути, ramus said:

Въпросът беше до понятието ЕЛИТИ... При Турчин то е просто част от опитите за историческо моделиране. Вие какво значение точно му прилагате - икономическия му аспект, или политическия? Защото разликата е налице и в някои отношения е значителна...

Същото, за което говори и Турчин, макар че той се концентрира върху американската действителност, развивайки тезата, че богатството дава възможност за власт във всички аспекти, включително политическа, икономическа и идеологическа "мека власт", а властта е структурирана йерархично.

Новото, според мен, при Турчин, е че той говори за свръхпроизводство на елити, защото има свръхпроизводство на богатство в горните 10 процента на пирамидата на богатството, и по-специално в най-горния 1 процент. И го доказва статистически, без да обременява с математическите си методи читателя. Простата аналогия е играта на музикални столове, при която играчите се увеличават експоненциално с увеличаването на богатството в горния 1 процент. Процесът е успореден на обедняването на долните 50 процента, защото помпата на богатството работи така - тя изхвърля богатството нагоре, за сметка на долната част от пирамидата. В резултат на такова изпомпване на богатство, отгоре се поражда хаос и нарушаване на правилата и нормите /прекалено много кандидати за елит при лимитирани места/, а в долната част на пирамидата гняв.

Все пак, Турчин е биолог по образование, и като такъв трансферира опита си в изследване на биологични системи върху човешката история.

На въпроса Ви, кой е водещия, според мен, аспект при прочита ми на Турчин - това е икономическия, защото без така направената машина за трансфер на богатство отдолу нагоре, не биха се проявили толкова остро и политически хаос и напрежение.

On 18.12.2023 г. at 14:29, ramus said:

Не съм фен на това понятие и досега не съм забелязал някой сериозно да го ползва за сериозни концепции.

Ако наистина Ви интересува, някой сериозно ги ползва за сериозни концепции:

https://shipdf.com/book/end-times-by-peter-turchin/?template=pdf_show

Преди 13 минути, ramus said:

Всъщност - компетентността няма връзка с носенето на отговорност, както и отговорността не се носи само от Компетентни. 

Е то затова сме където сме. С уточнението, че да не се носи отговорност е престъпление, буквално за затвор.

Преди 24 минути, Zara Thustra said:

Първоначално финансирането на фашистките движения идва най-напред от собствените им членове със собствените им средства, които отделят за организацията. Германското предприемачество впоследствие също допринася за това, но не заради някакви идеологически интереси, а защото просто тогава те са виждали накъде задухва вятърът и затова решават да заложат на печелившия кон, надявайки се, че ще бъдат оставени да си развиват бизнеса, както и става. Германската аристокрация тогава вече е била в залеза си и тя не е имала почти никакво влияние върху развитието на страната, единствено онези хора от аристократичен/благороднически произход, симпатизиращи на Нацистката партия, допринасят с някакви средства за нея. Естествено, говоря основно за Германия, но мисля, че и в Италия нещата се развиват горе-долу по същия начин.

Хитлер е проект на Германския генерален щаб, има и документи за това, той е бил техен даровит пропагандист след загубената война. Германският генералитет по онова време е предимно с произход от старата поземлена аристокрация, пред почти всяко значимо име ще откриети "фон", което е добър знак за кастова принадлежност. По-късно, също има документи, предизборната кампания на Хитлер е щедро финансирана от крупния капитал /крупен идва от Круп, нали/. Много е сложна цялата тази история, нищили сме я в този форум в други теми, тук са намесени и непосилните репарации след Версай, дълговете към Англия и Франция, които от своя страна дължат на САЩ, които от своя страна продават своята собственост на европейски дълг срещу германска собственост и така американски акционери стават съдружници в немската автомобилната, химическата и военната индустрия на поставената на колене Германия.

След 1937 година Фюрерът излиза от всякакъв контрол и къса всички стари конвенции, това е така.

Преди 1 минута, ramus said:

Но не е сериозно да се подхожда с "глас" от некомпетентни хора, относно казуси, свързани с компетентност, експертиза... да се носи отговорност... и т.н.

Така е, но това е казус "нож с две остриета" - защото сега, при съществуващата система у нас, точно некомпетентни хора биват манипулирани по най-грозен начин с кебапчета и пари на калпак, или пък с корпоративна зависимост и резултатът е 35 процента даващи глас на различни партократи-мошеници радващи се на власт с по 10-15 процента гласували за тях и делегирали им цялата власт над останалите 80-90 процента имащи формално право на глас. И, което е по-лошо, в негласуващите 60 + процента "мълчаливо мнозинство" остават голяма част от компетентните хора, те просто не искат да са част от маскарада.

Преди 1 минута, deaf said:

Такава демокрация е технически и реално невъзможна. Няма как примерно шест милиона избиратели (колкото са в България),да познават лично кандидата за президент или премиер... А без такова познаване,е стрелба в тъмното...

Според мен е възможна, точно защото медиите /включително интернет и смартфони, социални мрежи/ я правят реално възможна. Какъв е проблемът гласоподавателите да гласуват с мобилни телефони? Чисто технически, според мен, никакъв, дори на този етап. Но политически и социален, вероятно не. Това, разбира се, е мое лично мнение.

Преди 3 минути, ramus said:

Ок, но в демокрацията тия... Управляващи, се избират от "народа".

Това е твърде относително, че се избират от "народа", биха се избирали от "народа" при пряка демокрация, но не и при представителна, чрез системата на партиите.

Преди 2 минути, deaf said:

Държавата не плаща,защото няма нито една своя стотинка/цент.

Държавата има два източника да "плаща" - единият е данъците, а другият дълговете. Така че формално погледнато "държавата плаща", но всъщност цялото общество плаща през данъци и дългове.

Преди 17 минути, ramus said:

Има и нещо друго - чии "ЕЛИТИ", какво значи това точно и сред какъв контекст е валидно - оставяме настрани.

Не го оставяме настрани, разбираме управляващите държавата елити.

Преди 3 часа, kipen2 said:

И, според мен, опитът с "Базовият социален доход" е добър в тази насока инструмент. (...и за това попитах за повече подробности от вече 4годишното му прилагане във Финландия.) .

Преди 1 час, Atom said:

Според мен, безусловният базов доход по някое време ще стане неизбежен ако искаме да запазим някакво функциониране на обществото. Не мисля обаче, че въвеждането му ще ни доведе до социализъм. По-скоро безусловният базов доход ще  играе ролята на "хляба и зрелищата" в Рим.  

А какво става при Безусловен базов доход с цялата съществуваща система на социално подпомагане, не е ли това хитър начин държавата всъщност да плаща по-малко социални разходи, отколкото при сега съществуващата система на социално осигуряване? Как се съотнасят една към друга тези две системи?

Преди 2 минути, ramus said:

Все пак - нещо/някой/някои са призвани да я 'води напред' и да се изменя и развива.

Това са елитите, а ако те са неспособни /неадаптивни/, закономерно на сцената се появява контраелит /да не се бърка с антиелит/, който поема щафетата.

Преди 5 минути, deaf said:

Останалото – разните капитализъм,християн-демокрация (?!),либерализъм и прочие са наукообразни измислици на нездрава човешка фантазия. Вече писах за това...

Де да беше само това... Казваме, че нямат значение и ги забравяме. Но зад тях стоят икономически и държавни системи.

Преди 45 минути, Zara Thustra said:

Не съм съгласен с това. Сплотени общности като амишите например са пряко опровержение на твърдението ти, особено когато се погледнат статистическите данни, свързани с тях:

Да, имайки предвид многоженството и семейства средно с по 5-6 деца, данните за нарастване на населението в техните общности са впечатляващи. А в най-бедните африкански страни не са ли? И какво от това, като средните доходи на семейство амиши /средно с по 5-6 деца/ са по-ниски от средните доходи на семейство в САЩ:

https://ideaexchange.uakron.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1018&context=amishstudies

Тези с по-високи доходи, статистиката е за 2010, когато средния доход на американско семейство с 1.9 деца е бил 52 000 долара годишно, та тези с над 50 000 при амишите вече се занимават с търговия, занаяти или друг бизнес, а не със земеделие, но около 50 процента от основната им маса са далече под доходите на средно американско домакинство, и то с три пъти повече деца. Както и да, амишите да са ни проблема при спасяване в стил "назад към природата".

Преди 45 минути, Zara Thustra said:

Малка поправка - фашизмът, както и националсоциализмът (двете идеологии не бива да се смесват) подчиняват малкия, средния и големия бизнес на държавното управление (при Фашистка Италия мисля, че бизнесът е имал малко повече свободи, отколкото в Нацистка Германия) в полза на общността. В същността си и двете идеологии са и капиталистически, и социалистически, с разликата, че премахват отрицателните черти на двете системи, запазвайки само положителните им. Все пак нека не забравяме, че отначало Мусолини е бил отявлен комунист/марксист и доста от идеите му са почерпени под една или друга форма от трудовете на Маркс, Енгелс, Сорел, Малатеста и други.

Да разбирам ли, че фашизмът е най-доброто от държавния социализъм и класическия капитализъм, според подчертаното от мен? Това, според мен, е абсурдно, напротив, той е най-лошото от двете системи.

Държавният социализъм /да не се бърка с либералната социалдемокрация в Скандинавия и отчасти в Германия/ просто замества класата на крупния капитал с класата на номенклатурата, която де факто и де юре е собственик на всички средства за производство, тоест на всичко в държавата.

При германския фашизъм, абстрахирам се от формата му на националсоциализъм, подчиняването на едрия, средния и малкия бизнес идват във фазата му на военната икономика, преди това фашизмът зависи от едрия капитал и едрата аристокрация и им слугува, буквално, те го финансират. Затова Хитлер организира "нощта на Дългите ножове" и избива старите си другари щурмуваците /Рьом/, после, разбира се вкарва в концлагер Тисен.

Преди 14 минути, Zara Thustra said:

В началото на темата съм дал отговор на този въпрос - https://www.forumnauka.bg/topic/25509-zascho-liberalizmt-se-provali/#comment-585980

Дал сте отговор - християн-демокрация в малки общности, това е отговорът на автора.

Тази идея битува в много американски форуми на консерватори, всеки да се спасява поединично и хората да се самоорганизират в местни общности по споделени ценности и взаимопомощ. Това, според мен, е биберон за наивници или дълбоко отчаяни хора, който обслужва единствено "дълбоката държава", те си го пишат в документите от Давос, извън организираните от тях 15-минутни градове живеят някакви "селяни"-маргинали извън системата, те не пречат на никой и на тях не им пречат.

Преди 14 минути, Zara Thustra said:

Алтернативи има всякакви. Въпросът е дали могат да бъдат реално приложени, или не. За съжаление съвременната история често ни е показвала, че коренните промени не идват от народа или гражданите, а от хората с власт и пари на върха на пирамидата, и то само когато имат полза от такава промяна. В действителност управляващата клика си остава една и съща, само формата и видът на управлението й се изменя.

Алернативите не са толкова много, според мен. Едната е старият класически капитализъм от 19-ти и началото на 20-ти век до ПСВ, базиран на производство, на който съответства класическия либерализъм, другата е социализъм, при който всички средства за производство са одържавени и третата е китайския капитализъм с контрол върху крупната промишленост и банките от държавата и класически капитализъм за средната класа и дребния бизнес.

Има и четвърта алтернатива и тя се нарича фашизъм - срастване на едрия капитал с държавата и колаборация между тези два субекта в полза на едрия капитал.

On 9.12.2023 г. at 18:42, Zara Thustra said:

Защо либерализмът се провали

Ако либерализмът се е провалил, което според мен не е вярно - проваля се неолиберализма - каква алтернатива предлага авторът на тази книга, и каква алтернатива лично вие виждате на либерализма?

Доколкото прочетох в биографията на автора на книгата, той се е присъединил към американския аналог на християндемократите в САЩ, които на президентските избори имат колосалните 0, 01 процента като независим кандидат.

On 13.11.2023 г. at 21:22, vvarbanov said:

Ако беше "комитетско", защо няма сребърни монети ? Нима дарителите са били само богати хора.

Според мен, защото сребърните монети са се използвали от комитетските дейци за непосредствени харчове, а златото се е отделяло като чиста концентрирана стойност, която може лесно да се пренася и да бъде обърната в монети в обращение при всеки сараф и лихвар, както на територията на България, така и във Влашко и Сърбия, където е бил задграничния център на БРЦК. Левски идва в Ловеч именно за липсващата част от комитетската каса, за което ясно пише в последното си писмо до членовете на комитета.

Наличието на стари златни монети, според мен, може да се обясни, че това злато е било събирано не само от редовни доброволни дарения на комитетите, а също така от обири на богати хора, насилствено, такъв е последния обир в Ловеч, при който е убит слугата, но той не е бил единственият.

Честната позиция за решаване на този казус е да се публикува точния опис на намерените монети и точните обстоятелства, при които са открити. Във всеки случаи и според мен е абсурдно тази находка да е "нумизматична колекция", още повече пък на някакъв си общински чиновник, както се лансира малоумната теза, 4 килограма злато и по днешни и по тогавашни цени са около 300 000 евро, бая заплати за общински чиновник с влечение само към златни нумизматични монети без никаква нумизматична стойност.

Just now, Втори след княза said:

Вече се прокрадва това, сърбинът, чифутинът, съвместно с геройската кръв.

И не трябва да забравяме, че във втората част от книгата на Алеко бай Ганьо /прототип Ганьо Сомов, реална личност/ бай Ганьо се явява депута/тин във фрак и папионка, народен избраник, качен на власт от приятелите си Динко Хаирсъзина, Дочоолу и Гочоолу, за един от които с възхита казва "хитро момче излезе, всинца ни измами".

В крайна сметка бай Ганьо уби Алеко, това не бива също да се забравя.

Преди 23 часа, Dobri_I said:

Колко да е жив.  Бай Ганьо търси изгодата, но не е позьор, даже напротив - нарочно се прави на по-беден и по-прост от колкото е. В настоящето е обратното - позата е на първо място (хубава кола, лъскава ковра, татуси на кило и т.н), парата е чак след това (даже много често самата поза е на кредит).

Бай Ганьо на Алеко Е позьор и простак:

"Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене:

- Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости.

Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе.

- Ти я чуй, момче - обърна се той към мене, - ти хем се къпи, хем понаглеждай мускалите, па гледай и мен какво нещо ще изкалъпя. - И с тия думи бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата... - Ти само гледай... Повдигна се, тури и другия крак, изправи се, прекръсти се и извика:

- Гледай... Яла, боже, помози... Хоп!... - И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и - бух! - сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата - пуф! - и пръсна вода през увисналите си мустаки - пуф! - и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя:

- Ха, ха, ха... а? Какво ще речеш?...

Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по "гемиджийски": пляс! - с ръката и ритне две текмета назад, пляс! - с другата ръка и още две текмета. Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени.

- Туй се казва "по гемиджийски" - извика през вълните тържествующият бай Ганьо; - чакай сега да им покажем "вампор" на кое викат.

И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: "Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу - и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:

- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!"

Което въобще не му пречи да изпие водицата за болно детенце с аргумента "на едного му прилоша" и след това да вика патриотично:

"И искаше да скочи от вагона и да иде да се разправя със сърбина. Геройска кръв!

- Шш... Стой мирно, бай Ганьо - увещаваха го пътниците, - недей прави скандал. Имай пред вид, че влизаш в Сърбия...

- Е, че какво, като влизам в Сърбия! Ще ме уплашат ли? Ами Сливница? Ами "натраг, брача" - и из устата на бай Ганя изхвръкна една псувня като бомба.

- Какво ти е крив сърбинът, че нашите вагони били тъмни! - успокояваха го другите.

- Кой? Той ли? Знам ги аз тях! - отговаря бай Ганьо и клати глава."

Ама нейсе запуши я.

Преди 48 минути, deaf said:

Бай Ганьо е измислен литературен герой. Буквално измислен в случая...

Не е измислен, "жив е той, жив е":

Врачанските тарикати с най-яките машини...тук и сега.

Програмна статия в Financial Times за новата китайска стратегия:

Fortress China: Xi Jinping’s plan for economic independence

James Kynge in London, Sun Yu in Beijing and Leo Lewis in Tokyo September 15 2022

„Наноножът“ на Tianjin Saixiang е инструмент на прецизна хирургия, но е показателен за широка тенденция, която променя икономическите отношения на Китай с останалия свят. Произведен от малко известна китайска компания, той е предназначен за рака на простатата без инвазивна хирургия. Tianjin Saixiang получи официалната титла „малък гигант“ през 2020 г., което означава, че отговаря на условията за преференциално третиране в замяна на това, че помага на Китай да се изкачи по технологичната стълбица. Според изпълнителен директор на компанията, който отказа да бъде назован, тази китайска версия на авангардно лечение е част от стремежа за намаляване на нуждата от вносни медицински технологии. Правителството „изисква от местните болници, когато е възможно, да заменят чуждо медицинско оборудване с местно“, казва изпълнителната власт. „Това е благо за нас.“ Този месец Си Дзинпин изнесе реч за спешната необходимост от пробиви в китайски технологии, за да се надмине Запада и да се укрепи националната сигурност. Опитът на Tianjin Saixiang е малък пример за мащаба на амбицията на китайския лидер. Под ръководството на Си - който изглежда почти сигурен, че ще си осигури още един мандат на власт следващия месец - Китай се стреми да се превърне в ръководена от държавата и самодостатъчна техно-суперсила, която вече няма да разчита толкова много на Запада.

Стратегията има няколко съставни части и - ако бъде успешна - ще отнеме няколко години, за да се реализира, казват анализаторите. В технологиите целта е да се стимулират вътрешните иновации и да се локализират стратегическите аспекти на веригата за доставки. В енергетиката целта е да се насърчи внедряването на възобновяеми енергийни източници и да се намали зависимостта от вносен нефт и газ. Що се отнася до храните, пътят към по-голяма самостоятелност включва съживяване на местната семенна индустрия. Във финансите императивът е да се противодейства на потенциалното използване като оръжие на щатския долар. Подобни промени представляват ясно предизвикателство за много мултинационални компании, някои от които извличат лъвския дял от глобалния си растеж от китайския пазар. Стремежът на Китай към самодостатъчност се изгражда от няколко години, но се ускори след нахлуването на Русия в Украйна и последвалите западни санкции срещу Москва. Чен Жиу, професор по финанси в университета в Хонконг, казва, че китайските лидери разбират, че военните конфликти може да са „трудни за избягване“, ако Пекин иска да обедини Тайван с континента. „Всеобхватните икономически санкции срещу Русия след нейното нахлуване в Украйна само добавиха спешност към [Китай] постигането на самодостатъчност в технологиите, финансите, храните и енергията“, добавя Чен. „Самодостатъчността като фраза си възвърна популярността в изданията на партията.“ Стив Цанг, професор в Соас, Лондонски университет, предупреждава, че изграждането на „Китайската крепост“ не означава, че Пекин е на път да се изолира от външния свят. Като най-голямата търговска сила на световната икономика и един от най-големите получатели на преки чуждестранни инвестиции, подобен курс би се равнявал на икономическо самонараняване. „Вместо това [Си] изгражда поредица от движещи се крепости или предни бази, за да подобри мястото на Китай в света“, казва Цанг. „Те се стремят преди всичко да превърнат Китай в иновативна сила с технологии, които другите ще очакват от Китай за споделяне, правейки ги зависими от Китай.“

Много от промените, за които се сигнализира, докато Китай се готви да бъде домакин на 20-ия Национален конгрес на китайската комунистическа партия в средата на октомври, са предизвестени или са в ход от известно време. Но партийният конгрес изглежда вероятно ще потвърди и ускори темпото на няколко подобни развития. Забележките на Си, докато той председателства този месец заседание на Централната комисия за всеобхватно задълбочаване на реформите, един от партийните органи, които той използва, за да управлява Китай, излагат ясна визия за технологиите. Развитието на „основните технологии“ не беше нещо, което можеше да бъде оставено на свободния пазар, а трябваше да се ръководи от правителството на Китай. „Необходимо е да се укрепи централизираното и единно ръководство на Централен комитет и установяване на авторитетна командна система за вземане на решения [за технологиите]“, заяви Си в предаването на CCTV. Като индикация за значението, което Си придава на тази програма, той изглежда е готов да напълни новия Централен комитет, който се състои от около 200 от най-високопоставените служители в Китай, с технократи, а не с кариерни бюрократи, според анализ на Дамиен Ма, управляващ директор на Macro Polo, базиран в САЩ мозъчен тръст.

След това тези технически разбиращи служители ще бъдат отговорни за надзора на това, което представлява огромен хазарт. Китай налива безпрецедентни ресурси за насърчаване на технологичната самостоятелност, особено в стратегически отрасли като полупроводниците, с надеждата, че подобно финансиране ще доведе до иновации и заместване на вноса. Общо над 150 милиарда долара са обещани за стимулиране на напредъка в полупроводниците. Доклад от миналата година на Semiconductor Industry Association, група от производители на чипове в САЩ, установи, че 39 милиарда долара вече са инвестирани от Китайския национален фонд за интегрални схеми основно в нови производствени проекти.

В допълнение, повече от 15 местни правителства обявиха средства на обща стойност 25 милиарда долара, предназначени за подкрепа на китайските компании за полупроводници. Допълнителни 50 милиарда долара са заделени под формата на „правителствени субсидии, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми“, се казва в доклада на SIA. За сравнение планът на САЩ да отдели 50 милиарда долара за подкрепа на собствената си местна полупроводникова индустрия изглежда много по-скромен. Полупроводниците обикновено се смятат за ахилесовата пета на китайската индустрия. През 2020 г. Китай е внесъл полупроводници за колосални 378 милиарда долара, което представлява негова уязвимост на веригата за доставки, потвърдена от факта, че 95 процента от инсталираните местни китайски мощности са посветени на създаването на най-съвременни технологии, се казва в доклада на SIA. Въпреки това са настъпили някои забележителни пробиви. Това лято стана ясно, че SMIC, един от водещите производители на чипове в Китай, успешно е направил 7 нанометров чип, поставяйки го само с едно или две „поколения“ зад лидерите в индустрията като TSMC в Тайван и Samsung в Южна Корея. Няколко анализатори обаче казват, че независимо от такъв напредък и огромните средства, които Китай е отделил за развитието на своята индустрия за чипове, целейки пълно саморазчитане на полупроводниците са заблуда. Индустрията е толкова сложна и взаимосвързана, че никоя държава не може да стои сама. „Самодостатъчността е фантазия за всяка страна, дори за толкова големи като САЩ или Китай, когато става въпрос за чипове“, казва Дан Уанг, технологичен анализатор за Gavekal Dragonomics, базиран в Шанхай.

Второто направление в усилията на Китай за постигане на технологична самодостатъчност идва в две взаимосвързани области - изборът на потенциални шампиони от страна на държавата като Tianjin Saixiang и подкрепата на правителството за напрегнат натиск към рисковия капитал.

На национална среща, проведена този месец в източната провинция Дзянсу, Китай посочи 8 997 предприятия като „малки гиганти“, поставяйки ги на линия за данъчни облекчения, за да могат да помогнат на Китай да се конкурира със САЩ и други западни сили. Си, в писмо до срещата, каза, че се надява, че такива предприятия ще „играят по-важна роля в стабилизирането на веригите за доставки“ – което показва амбицията му, че „малките гиганти“ ще помогнат за местното развитие на китайската технологична индустрия. Подкрепа за подобни усилия може да се намери в твърдението на Пекин за увеличаване на контрола върху индустрията за рисков капитал в страната. През последните няколко години Китай контролира създаването на повече от 1800 т. нар. правителствени насочващи фонда, които са събрали повече от Rmb 6tn ($900 милиарда), за да инвестират до голяма степен в технологични сектори, които Пекин смята за „стратегически“. Основната характеристика на фондовете е, че те се управляват предимно от провинциални и местни власти или от държавни предприятия. Но и тук анализаторите са скептични по отношение на дългосрочната ефикасност на опитите на Пекин да „избере шампиони“. Съветник на китайското правителство, който отказа анонимност, казва, че няколко аспекта на плана за „малките гиганти“ са били погрешни. Компаниите трябваше да бъдат проверени от местните власти на първо място, отваряйки потенциал за фаворизиране и корупция. В същото време държавните служители могат да бъдат лоши оценители на перспективите на една компания, особено когато тя включва технология, която е трудна за разбиране. „Най-добрият начин за идентифициране . . . шампионите е да следват правилото за оцеляване на най-силния“, казва правителственият съветник. „Всяка високотехнологична фирма, която расте чрез конкуренция, трябва да се разглежда като кандидат „малък гигант”. Това не може да бъде предварително определено от правителството. Подобни опасения не означават, че програмата за „малките гиганти“ няма да успее да постигне целите си за насърчаване на по-голяма самостоятелност, а само че в системата може да бъдат вградени значителни отпадъци на неефективност.

В пресечната точка на геополитиката и технологиите лежи друга голяма уязвимост за Китай - доставките на енергия. При посещение в петролно находище в северен Китай в края на миналата година Си отправи ярък призив, който отекна в официалните медии оттогава. „Нашата енергийна купа с ориз трябва да се държи в собствените ни ръце“, каза той. При сегашния процент на енергийна самодостатъчност на страната от около 80 процента, това оставя около 20 процента от доставките - предимно под формата на вносен петрол и газ - относително уязвими на външни шокове.

По-неразрешимата зависимост от външния свят идва в селското стопанство. Продоволствената сигурност на Китай се срина рязко през последните три десетилетия, тъй като населението му нарасна и използването на земеделска земя се измести от зърнени към по-доходоносни култури. През 2021 г. само 33 процента от общото търсене на трите основни хранителни масла в страната – соево масло, фъстъчено масло и рапично масло – е било задоволено от местно производство, което е спад от повече от 100 процента в началото на 90-те години. Въпреки че последователните китайски лидери са подчертавали жизненоважното значение на продоволствената сигурност от години, анализаторите смятат, че езикът и тонът са се втвърдили при Си. Това е особено вярно след реториката на търговската война, отприщена от САЩ при Доналд Тръмп и публикуването през 2019 г. на бялата книга за продоволствената сигурност от Държавния съвет на Китай. Продоволствената сигурност и националната сигурност оттогава са ясно обединени от висшите лидери и целта за самозадоволяване с основни храни все повече се описва с подобни термини на другите амбициозни цели на „Китайската крепост“. Основните политики за производството на зърно се фокусират върху необходимостта от все по-големи добиви, както и по-голяма защита на обработваемата земя, по-ефективно използване на водата и други големи проекти за пестене на вода. Китай има за цел да поддържа самозадоволяването си с основни зърнени култури, което достигна над 95 процента през 2019 г. Но най-важната политика, според анализатора Трина Чен от Goldman Sachs, е планът за съживяване на производството на семена, който Си промотира за първи път през 2021 г. и който настоява за по-големи усилия за постигане на самостоятелност. Наистина ключовата повратна точка, която ще покаже, че производството на храни попада в групата на „Китайската крепост“ ще бъде въвеждането на първото поколение ГМ семена в Китай – промяна, която беше силно оспорвана, но която сега анализаторите виждат като неизбежна. (Китай използва само ГМ памук в този момент.) Отношението се промени след китайското придобиване на Syngenta, швейцарската агротехнологична група, чието голямо бизнес портфолио включва семена и развитие на местни ГМ производители.

Изчисленията на „крепостта Китай“ могат да се видят и в отношението на Китай към господството на долара. За Пекин една от най-тревожните характеристики на западните санкции срещу Русия беше изключването на някои от нейните финансови институции от Swift, глобална система за съобщения, която е централна за международното споразумение. Китайските власти отдавна предупреждават за подобен сценарий. „Когато американците . . . често използват санкции и прекалено подчертават интересите на САЩ, като същевременно пренебрегват международните си отговорности, все повече и повече нации се надяват да намалят зависимостта си от долара“, написа Джоу Ченджун, директор на Финансовия институт на Народната банка на Китай, през май миналата година. Уязвимостта към този тип санкции възниква, защото около три четвърти от търговията на Китай се фактурира в долари - което означава, че разчита на достъп до Swift. Решението на Пекин може да бъде само в дългосрочен план. Китайските усилия да „интернационализира“ ренминбито, нейната валута, досега са имали ограничен успех. По подобен начин усилията за популяризиране на „цифров ренминби“ – който освобождава необходимостта от използване на платформи като тази на Swift – са мудни. „В краткосрочен план Пекин полагаше усилия да не бъде засегнат от западните санкции, наложени на Русия заради нейната инвазия в Украйна, но също така фокусът му върху отделянето от долара се изостри“, казва Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics в Лондон.

Акцентът на Китай върху разчитането на собствените сили идва отдавна. От около 2015 г. нататък администрацията на Си постави все по-голям акцент върху самостоятелността в индустриалните вериги за доставки. Това се засили с миналогодишното стартиране на 14-ия „петгодишен план“ на Китай и въвеждането на политика, наречена „двойна циркулация“, която подчерта необходимостта на Китай да разчита на вътрешния динамизъм. Оттогава нарастващата вълна от санкции на САЩ срещу китайски компании, геополитическите разделения, произтичащи от подкрепата на Китай за Русия във войната в Украйна, и нарастването на напрежението около Тайван засилиха тенденциите в основата на „Китайската крепост“. Такъв силен акцент върху местните технологии представлява значителен риск за тези мултинационални компании, фокусирани върху доставките на китайския пазар. Според един високопоставен азиатски банкер в момента има огромно разминаване в заседателните зали на западните компании между техния ентусиазъм за потенциала за растеж на техния бизнес в Китай и мълчанието им относно геополитическия дебат, който оформя средата, в която трябва да работят. „Много от западните компании се обвиняват, че не говорят и не са изяснили как според тях трябва да изглеждат бизнес отношенията между Китай и Запада“, казва банкерът. „Но в същото време се чувстват доста неспособни да направят нищо по въпроса, защото при нещата, каквито са, какъв е плюсът да бъдеш компанията, която говори?“ Някои анализатори обаче смятат, че въпреки всички политически лозунги, все още има важни ограничения върху обхвата на плановете за „Китайската крепост“. Ю Джие, старши научен сътрудник в Chatham House, мозъчен тръст в Обединеното кралство, твърди, че Китай не може да си позволи напълно да се изолира от света поради експортно-ориентираната си структура. В резултат на това Пекин вероятно ще приеме хибриден подход в зависимост от индустрията. „Сектори със стратегическо значение и ежедневни нужди за населението ще бъдат третирани като въпроси на националната сигурност“, казва Ю, „докато секторите, които изискват чужд капитал и работна ръка, ще останат отворени и взаимосвързани със света.“

https://www.ft.com/content/0496b125-7760-41ba-8895-8358a7f24685

On 8.10.2022 г. at 7:39, новорегистриран3 said:

В момента САЩ, съдейки по инфлацията, май са в периода на кризата от трети век.

Имах предвид ролята на преторианците, като сравних времето на военните императори, първият от които е Галба, с участието на правителствените агенции при изборите в САЩ. Дали този паралел е адекватен, ще видим на следващите президентски избори, предишните бяха белязани с огромно напрежение. Както е известно, преторианският корпус става нещо като дилър при издигането на римските императори след Нерон, нещо което принуждава следващите императори да ограничат функцииите му, а Константин го закрива като институция.

Преди 9 часа, новорегистриран3 said:

А днес имаме едни крайно отслабени САЩ, една разклатена Pax Americana и група некадърници буквално съсипващи западната система отвътре. Само като си спомня хаоса с изтеглянето от Афганистан и нищо учудващо, че саудитите действат така, както в момента. 

След поредицата от "некадърни императори" в Рим следва поредица от "военни императори". Галба идва след Нерон.

Преди 11 часа, новорегистриран3 said:

Нали това е тезата на изследователите - докато тече икономическия и строителния бум всичко е ок, само че построената инфраструктура след 20-30-40 години трябва да се подмени. И тогава започват финансовите и дълговите проблеми.

Инфраструктурата е сравнително малко перо във федералния бюджет. Най-големите сектори от разходите са социалното осигуряване, разходите за медицина и военните. както е известно дългът се формира от разликата в приходите и разходите, когато вторите надвишават първите имаме дефицит. Федералното правителство трупа дълг от дефицити. Това е в предложения за 2017 бюджет от Обама:

И предложението му за същата година за приходи:

Разходите надвишават с 600 млрд. приходите, това са 13 процента дефицит!! година след година този дефицит се натрупва като федерален дълг:

Върху този натрупан през годините дълг се плащат лихви, които допълнително го утежняват. Да търсим в разходите за инфраструктурата в американските предградия причина за федералния дълг е търсене на теле под вол, според мен, измиване на гузната съвест на политиците, които през годините се надпреварват да си правят разни програми /военни и социални/, за да печелят подкрепящите ги финансиращи лобита /то се вижда в кои сектори на разходи от бюджета за 2017/, и накрая посочват жертвите на дефицита, средната класа, с пръст като виновник, ей тия "средни американци" от "предградията" с еднофамилните къщи са виновни за нашите... планини от дълг.

И на този етап се появяват услужливи интелектуалци, които развиват сложни и добре обосновани теории, как алчните типове от предградията са натрупали дълга.

Преди 2 часа, новорегистриран3 said:

Голям подарък за републиканците и нефтеното лоби.

Определено, в политически план, особено след посещението на Байдън скоро в Саудитска Арабия и договорката му с принца /който вече официално е и министър-председател/ да увеличат добивите; сега принцът решава да намали добивите, и то с повече от обещанато увеличение на Джо Байдън.

На мен ми е по-интересен друг аспект на ставащото, почти копи-пейст на случилото се вече веднъж с петролната криза от 1973:

https://www.thebalancemoney.com/opec-oil-embargo-causes-and-effects-of-the-crisis-3305806

Най-вече с това, че саудитците правят връзката на решението си с вдигнатата лихва на американския долар, вие вдигате лихвите с 3 процента, ние свиваме добива с 2 процента, в резултат само за седмица цената на нефта в долари се повиши с около 10 процента.