Б. Киров

Разбира се, само демонстрираме какво е възможно да се постигне с аргументация. Истината е в документите, а не в замерянето с тях.

Когато си изправен пред абсурдно обвинение, което предлага виновност по презумпция, се защитаваш с огледални аргументи, предлагащи невинност по презумпция. Каквото повикало, такова се обадило. Път за никъде.

Ами, Скуби, аз ти отговорих поне три пъти на един и същи въпрос Какво друго очакваш - четвърти, пети... н-ти път да ти повтарям едно и също нещо, сори, досадно е.

Не си прав, защото не четеш достатъчно внимателно: в Македония и Тракия окупационната власт е на Германия, а не на България. Германия никога не признава анексията: С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини – 2968 km2, Македония – 23807 km2, Беломорска Тракия – 12363 km2, остров Тасос – 443 km2 и остров Самотраки – 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.[1][2][3] Присъединяването към България на Вардарска Македония, Беломорието и Поморавието не е санкционирано от специален акт на българския праламент. На 14 май 1941 г. Народното събрание се събира на заседание на което при демонстративното отсъствие на пълномощните министри фон Рихтхофен и граф Маджистрати, министър-председателят Филов произнася реч в която обявява за присъединени Новоосвободените земи. Тази анексия не е призната официално нито от Италия, нито от Германия. Въпреки това, през войната България се опитва да представи това като свършен факт. Докато присъединяването на Добруджа става с международен договор, който влиза в сила, то териториалните промени през 1941 г. са оставени за окончателно решаване след войната. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F,_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1944) Да ти го обясня така: ако българските власти бяха дали статут българско поданство на евреите или директно бяха отказали да изпълнят заповедта на германците, защото това е заповед, а не молба: "По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." то самите германски военни власти щяха да осъществят депортирането, защото те са владетели на тези завзети с тяхна военна сила земи. Не забелязваш ли, че Бекерле дори не употребява "новоприсъединени към Блгария земи" или нещо свързано с България по отношение на тези територии, той казва Македония и Тракия, за Вермахта това са окупирани от него югославски и гръцки територии. Това че мошениците от правителството на Филов баламосват българския народ и Парламент, че са "анексирали" към България нови територии си е за тяхна и на балъците сметка, никой не е признал тази анексия, а най важното, окупаторите не я признават. И пак зацикляме - а какви щяха да са последствията за българските евреи /48 000/ при един такъв акт на камикадзе-отказ на българското правителство да се съобрази със заповедта на окупатора Германия на окупирана от Германия територия? Какво щеше да стане с тези вече български евреи, евреите в Македония и Тракия пак щяха да заминат за Полша. Според мен щеше да последва окупация на самата България и депортация и на българските евреи. Значи тогава вече щяхме да говорим не за 11 300, а за 60 000 български евреи. Няма ненаказано добро. Но щом ти харесва да се присъединяваш към хора на националните мазохисти, твоя воля, дрънкай си.

"По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." - Бекерле, посланик на Германия в София през 1943 73-годишният Херберт фон Рихтхофен, дипломат от старата имперска школа и някогашен посланик в София, умира в подземията на Лубянка. Неговият приемник Бекерле, който изпраща на смърт евреите, а преди това е вилнял и в Лодз, е осъден на 25 години затвор, но през 1955 влиза в групата на последните германски военнопленници, освободени от СССР. Бекерле се завръща в Германия и получава от общината на Франкфурт обезщетение от 6 000 марки. В края на 1966 все пак го арестуват, но до осъждане така и не се стига. https://www.dw.com/bg/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-15493876 Това е от публикация на Дойче Веле от 2011 година, свидетелството на Бекерле е пред разпитващи го офицери от Смерш в Лубянка.

... е на баба ти балалайката.

Такива хора обичат скандалите и шума около тях, според мен, това ги прави по-значителни в собствените им очи. Гъливер и Лилипутите. Аз също не съм професионален историк, да му мислят академиците и маститите професори, те са на ход, те знаят всичко по-добре от мен и Вас, но пуста кариера...дали им стиска? Адмирации за смелостта Ви

Холокост в България не е имало и следователно няма на кого да се извиняваме за него. Холокостът на евреите в Македония и Беломорието изцяло пада като отговорност върху нацистка Германия. Казусът е кристално ясен от правна гледна точка, новозаетите територии не са анексирани от България, а окупирани от Германия, ерго цялата отговорност за окупираното население на тези две области пада изцяло върху окупатора: SECTION III. -- ON MILITARY AUTHORITY OVER HOSTILE TERRITORY https://avalon.law.yale.edu/19th_century/hague02.asp Това е част от Хагската конвенция от 1907, по която Германия е страна, където много точно е определено какво е окупация и какви са правата и задълженията на окупатора. България в конкретния случай не е окупатор, защото не воюва нито с гръцката, нито с югославската армия, за да окупира бивша гръцка и бивша югославска територия. България и не анексира тези територии, защото, за да има анексия, България трябва да е сключила договор с определена държава, чиято територия анексира, в случая България няма такъв договор нито с бивша Югославия, нито с бивша Гърция, нито с окупатора Германия. Затова поданството, което България дава на българите и другите националности в тези земи всъщност е било валидно единствено за старите територии на България. България и да е искала не може да предложи поданство на еврейските граждани на бивша Югославия и бивша Гърция, без разрешение на окупиращата сила, защото там окупационната власт, която се разпорежда с територията по силата на цитирания раздел по-горе е Германия, а не България. Следователно цялата отговорност за изселването/депортиране на тези бивши югославски и гръцки граждани от еврейски етнос пада върху нацистка Германия, която в момента се е разпореждала с окупираната територия. Българската полиция и войска, които провеждат депортирането, реално са били маша и параван на германските окупационни власти, техен подизпълнител за арестуването и транспортирането на тези хора до друга окупирана от Германия територия, Полша. Контрастен и напълно противоположен е случаят с Добруджа, която е анексирана и там евреите получават автоматично българско поданство. Евреите в Македония и Беломорието са "вдигнати" от домовете им от българската полиция в качеството им на югославски и гръцки граждани и така са откарани до окупирана Полша, където са изтребени до крак, и това става единствено по волята и в правомощията на германските окупационни власти, които носят цялата отговорност за този Холокост, но сега се прави опит България отново да бъде параван за морално аутодафе, като й се пришива Холокост, което е не по-малко грозно от лисугерската тактика на гестапо някога при ареста на тези жертви да се крие зад гърба на българската полиция и войска.

От което, разбира се, автоматично следва, че въпросните хора, натоварени на шлеповете, през цялото време са били под юрисдикцията на Германия, а не на България, тоест германците са имали последната дума дали да им бъде дадено българско поданство и дали да бъдат преместени от една контролирана от нея територия на друга; българските власти са били "шерпи" на германските.

Означава, че през цялото време на така наречената анексия на Македония и Беломорието /защото такава де юре няма според международното право/, правителството е заблуждавало Народното събрание и обществеността, че анексирането на тези земи към България е скрепено с договори. Или иначе казано, лъгало е, защото такива договори няма. Пръв за това се усеща народния представител проф. Петко Стайнов, който малко след депортирането на евреите от тези земи задава въпрос към правителството: Той е правист и познава Международното право, според което на територия, анексирана от една държава от друга държава, действа правилото, че всички жители на новата територия придобиват автоматично поданството на анексиращата държава. Стайнов оспорва законността и валидността на постановлението на Министерския съвет, с което се определя поданството на живеещите в анексираните територии, съобразно Международното право. Стайнов е прав, че това постановление е в нарушение на Международното право, но в случай, че новите територии действително са анексирани от Царство България, както твърди правителството "по силата на договори". Но точно тук Стайнов е в дълбока заблуда, защото "договори" няма - правителството през цялото време блъфира със статута на Македония и Беломорието като със статут на анексирани към България територии. Тъй като липсват договори с окупиралите ги Германия и Италия, анексиране де юре няма. Правителството е лъгало. Затова правителството издава Министерско постановление за поданство на жителите на тези земи, а не прилага Международното право, по силата на което те автоматично стават български поданици. По-ясно правно доказателство за статута на Новоприсъединените земи не може да има - те са окупирана от Германия територия, която Германия е обещала на България, но която е под нейна юрисдикция. На практика актовете на българския Министерски съвет дават българско поданство на местните жители, което в аспект на международното право важи единствено за пределите на Царство България, но не и за Македония и Беломорието. В противен случаи, българското поданство е трябвало автоматично да се разпростре над всички живеещи, включително евреите, с опция, те да искат да се откажат от него, а не с опция да кандидатстват за него, това важи за сърби, гърци, турци и т.н.

Е, в отношенията между държавите, приемам официалното извинение като инструмент на меката сила, дипломацията. Обикновено такива извинения са подплатени с някакви обезщетения, американците плащат нещо на индианците, германците на евреите и т.н., дори моралните отстъпки са своеобразни обезщетения. Затова подобни жестове на държавно ниво трябва да се изчисляват много внимателно като плюсове и минуси. Въпросът за еврейските имоти у нас не знам дали е изчистен "пито-платено", преди години ме интересуваше по друг повод еврейските къщи в София и случайно открих, че голяма част от тях са обявени за паметници на културата, с такъв статут. Кой, как и колко е обезщетявал тези фамилии, великолепни къщи на някои, който се интересува може да ги намери по някои сайтове на паметници на културата, не знам, интересно би било. Но е за друга тема, макар и не съвсем.

Кои държави? Германия се извини на Чехия за престъпления през Втората световна война https://novini.bg/sviat/eu/69710 Германия признава и поема отговорността за престъпленията през Втората световна война. Това заяви президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер в полския град Велюн https://www.youtube.com/watch?v=CP-NHuRzqLI Президентът на Германия помоли гейовете за прошка заради десетилетията страдания и несправедливости, които са претърпели в резултат на репресивни закони в Германия в епохата на нацизма и след Втората световна война, съобщава "Асошиейтед прес". https://www.chernomore.bg/sviat/2018-06-03/prezidentat-na-germaniya-se-izvini-na-geyovete САЩ се извиниха на Япония за поредицата от военни инциденти https://news.bg/world/sasht-se-izviniha-na-yaponiya-za-poreditsata-ot-voenni-intsidenti.html САЩ официално се извиниха на американските индиански племена за "зле замислената политика" и насилието, извършено срещу тях, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. https://www.mediapool.bg/sasht-se-izviniha-za-nasilieto-nad-indianski-plemena-news165467.html САЩ се извиниха на Гватемала, че са заразявали нейни граждани с венерически болести https://www.dnevnik.bg/sviat/2010/10/02/970572_sasht_se_izviniha_na_gvatemala_che_sa_zaraziavali/ Франция се извини на Сърбия https://fakti.bg/world/342616-francia-se-izvini-na-sarbia Парламентът на Тунис обсъжда предложение, с което да призове бившия си колониален владетел Франция да се извини за престъпления, извършени "по време на и след колонизацията" https://www.club.bg/news.php?news-url=V-Tunis-umuvat-dali-da-iskat-Francija-da-im-se-izvini- Сърбия официално се извини на Италия за изстъпленията в Генуа https://gong.bg/football-sviat/italia/syrbiia-oficialno-se-izvini-na-italiia-za-izstypleniiata-v-genua-139964 ........ Има и хора, които не се извиняват, и не съжаляват никога и за нищо. Как ги наричаха?

+++ Имаме за какво да се покаем пред българските евреи като държава - самият ЗЗН е мракобесен и расистки, а неговото изпълнение, защото такова е имало, отвратителен акт. Само през 1941 от българските евреи са секвестирани 1.4 млрд. лева, което е било близо 2 процента от целия БВП тогава; да не говорим за лишаването на тези хора от професиите им - адвокати, юристи, банкери, индустриалци, търговци. Отнети имоти, изселвания, унизителни отличителни знаци, това е срам за българската държава. От друга страна, ако не беше българския народ, българските евреи вероятно щяха да отпътуват към лагерите на смъртта, така че, според мен, има и с какво да бъдем горди като хора. Една от причините евреите в Македония и Беломорието да заминат към лагерите в Полша е липсата на подкрепа в тамошното население, това се вижда от документите. Един от разграбващите еврейско имущество даже е документиран да казва нещо от рода "Абе това грабеж ли е, вие да видите в Сингапур какво беше /вероятно визира разграбване на английско имущество от японците/, това съм го запомнил. Така че на братята македонци, според мен, извинение йок.

И аз

Защо да не разглеждаме - при едно открито противопоставяне на волята на Хитлер в началото на 1943, след битката при Сталинград, това би се възприело от него като преориентиране към Съюзниците. Защо тогава кани спешно същата година Царя в Берлин и е крайно недоволен от поведението на България, защо след тази среща иначе в добро здраве Борис Трети почива скоропостижно? Известен е фактът, че Борис се опитва да балансира между СССР и Германия, което изнервя до крайност Хитлер и е причина германското разузнаване в България винаги да държи резервен жокер в ръкава си. Възможно е било преврат срещу лоялния Хорти, а не срещу плъзгавия Борис Трети? Според мен, при най-малък опит за съпротива от страна на българското правителство, точно в онзи момент германската реакция щеше да бъде жестока, включително военен преврат или пряка окупация. Давам за пример Унгария, защото веднага след окупирането й унгарските евреи са депортирани. Точно в онази обстановка спасяването на българските евреи е изключителен подвиг за България като цяло.

Това са негласни уговорки на четири очи между Царя и Хитлер, но няма публично оповестен документ, подписан от тях двамата, освен споменатата спогодба Клодиус-Попов, която, пак се повтарям, не е документ, уреждащ цялостен суверенитет, тя касае предимно материално-финансови отношения. Подписана е на ниво 2-ри секретар на Външно министерство от германска страна, тоест господин Никой https://bg.wikipedia.org/wiki/Спогодба_Клодиус-Попов

Унгария е добър огледален образ какво щеше да се случи при такъв завой за излизане от германската орбита: 19 марта 1944 года Германия начала операцию «Маргарете». Вермахт оккупировал Венгрию, после чего в мае 1944 г. началась отправка венгерских евреев в лагерь смерти Освенцим. Вопросом депортации евреев занимался Адольф Эйхман. В период с 15 мая по 9 июля было депортировано 437 402 еврея, из которых, за исключением 15 тыс. человек, примерно 422 тыс. были отправлены в Освенцим[28]. Според мен при една окупация на България от Вермахта, щеше да бъде назначено отявлено фашистко правителство, начело с Цанков най-вероятно, а българските 48 000 евреи без никакви въпроси щяха да последват съдбата на унгарските 437 000. Но няма ненаказано добро.

Ами никъде няма документ, фиксиращ суверенитет на българската власт над новоприсъединените територии. Има едно мижаво споразумение между третокласен нацистки служител и българския външен министър, което даже не е парафирано от държавните глави. И де факто и де юре териториите са окупирани от Германия и Италия и се чака края на войната, за да им се даде друг статут на суверенна българска територия. Това че българските власти се изживяват като суверен с нищо не променя този статут на окупирани от Германия/и Италия територии, ерго върховната власт и суверен там е Германия/защото Италия губи войната в Гърция та трябва да ги спасява Вермахта, жабарите са в същата позиция и като българския "суверен", поканени бедни роднини на чужда трапеза. Аврамов, според мен, е съвсем наясно, след като пише за "мръсната работа", която са щели да свършат германците - тоест с или без българско съгласие, тези 11 300 евреи щяха да бъдат депортирани, а Аврамов пише за "измиване на ръцете" в стил Пилат Понтийски, демек ние сме само едни временно управляващи, да решават истинските собственици на тези земи. И сега при тази постановка, а какво щеше да коства на България такъв красив морален жест. Според мен незабавна окупация и свалянето на Царя, той и без това е убит няколко месеца по-късно.

Не. Нищо такова не оправдавам, всичко това е гнусен факт. Евреите са дискриминирани и ограбени. Но факт е, че няма депортирани в лагерите на смъртта български евреи. Едното е жестока дискриминация, другото е спасяване от смърт /Холокост/. Не е Холокост да ти вземат бизнеса, парите и да те унижават с принудителен труд и жълти звезди. Холокост е масово убийство. Суверенна България единствена в окупирана Европа не допуска Холокост за българските евреи. Това са фактите, другото е игра на сенки.

Има съмнение, и пълно противоречие, в двете различни тези на самия Аврамов: щом суверенитетът е български, как Германия ще свърши "мръсната работа" на българска суверенна територия? Едната теза отрича другата - ако българското правителство е суверен на територията на Македония, и забрани депортирането на евреите, примерно като им даде българско гражданство, както е аналогично на територията на Царство България, как могат германците да вършат "мръсната работа" на чужда територия и да депортират български поданици? В Царство България това не се случва. Аналогично не би трябвало и на територията на Новоприсъединените земи, нали? Но самият Аврамов предполага, че германците дори и в този случай са щели да свършат "мръсната работа", въпреки суверенитетът. Няма никаква логика в двете твърдения на Аврамов, едното напълно отрича другото, той си знае каква е истината.

Тук има протокол от разпит на обергрупенфюрер от СС Бекерле, бивш посланик на нацистка Германия в Царство България, разпитът се води от представители на Смерш в Москва: Вопрос. Продолжайте ваши показания. Какие еще поручения германского правительства выполняли вы в Болгарии? Ответ: Весной 1942 г., согласно телеграфному распоряжению из Берлина, я потребовал от болгарского правительства через министра Попова объявить войну Англии и Америке в соответствии с принятым им обязательством (присоединение к пакту 3-х держав)13. Болгарское правительство объявило, что Болгария находится в состоянии войны с Англией и Америкой. http://istmat.info/node/21925 Цитирам точно отговорът на този въпрос, за да се разбере колко непреодолимо и голямо е било влиянието на Германия над политиката на Царството, за да се предприеме под натиск този налудничав ход България да обяви война на САЩ, който коства българския Холокост с бомбардировките. В разпита е засегната и ролята на германския натиск по отношение на евреите. Нищо от това не оправдава морално тази позиция, но от дистанцията на времето, не е коректно да се раздават морални оценки, още повече от позицията на победителя, според мен.

Запознат съм с монографиите на Аврамов. Да, не сме "спасени от еврейския въпрос" и това е от гледна точка на политика и морал, а не исторически. Ето какво пише самият Аврамов в предговора му към монографията с документи: "Тамошните евреи са се намирали в български ръце и, защо не, бихме могли да въобразим ситуация, при която, опитвайки се да запази бъдещото си добро име, българската държава отстъпва, или поне прави опити да отстъпи, мръсната работа изцяло на петимната за нея съюзна Германия. За това обаче са били необходими твърди морални ориентири и воля, а от поместените документи става съвършено ясно, че българските власти в нито един момент не са проявявали колебания дали да изселват евреите от Беломорието и Македония, че от самото начало и до края пра­вителството е приемало тяхното депортиране като допустимо за постига­не на свои външнополитически цели. Именно гонейки „националния идеал“ в сложните предвоенни условия, България прави своя избор и става съюзник на Гер­мания във войната. Акт от който, независимо дали са поделени с друг или поети под натиск, произтичат отговорности за последствията, чието сляпо и упорито отричане води единствено към недостойния негационизъм." http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2146-2013-08-19-09-01-06 В историята няма "бихме могли", защото нещата вече са се случили. Но Аврамов сам проектира какво би могло да се случи - "мръсната работа" на "вдигането" на евреите щеше да бъде извършена от германските военни и Гестапо. Това е косвено потвърждение какъв е бил статутът на "новоприсъединените земи" - те де факто са били под германски контрол. Кой разпна Христа - Пилат Понтийски или фарисеите? Казусът е същият.

Нищо. Де юре и де факто тези земи са били окупирана от Вермахта чужда територия. Това че българските власти ги наричат "новоприсъединени земи" не е регламентирано с никаква официална спогодба или договор. Върховната власт в тези територии е принадлежала на окупатора Германия. "Германските и италианските въоръжени сили, завладели териториите им, придобиват правата и задълженията на завоевател, определени в Хагската конвенция за водене на война от 1907 г.(5) България не участва по никакъв начин в бойните действия и няма статут на завоевател. На 17 април Хитлер разрешава навлизането на българските войски в Тракия с устно разпореждане към Главното командване на Вермахта — “българите да влизат в Тракия”. (6) След 3 дни той потвърждава думите си пред Цар Борис и Втора армия навлиза в Беломорието. На 23 април, след нова инструкция на фюрера, започва окупирането и на част от Западна Македония (Вардарска) - дотогава в пределите на Югославското кралство. На 24 април в София пристига Карл Клодиус. Той е треторазряден германски чиновник (заместник-началник на търговско-икономически отдел във Външното министерство на Райха), упълномощен да уреди бъдещото българско присъствие в Беломорието и Македония. Клодиус незабавно се среща с царя и веднага след проведения разговор, изпраща доклад до Рибентроп: “... Утре ще определя с външния министър дословното съдържание на писменото споразумение. Аз съм на мнение, че към настоящия момент, е по-добре засега да бъде избегнато сключването на официална спогодба и по тази причина възнамерявам да обменя с външния министър само парафирани записки.”(7) (**) Подписаният на следващият ден “документ” перфектно защитава германските интереси в Македония и на 27 април е последван от допълнителна “записка” за Беломорието в същия смисъл. Дава се пълно съгласие за неограничена експлоатация на индустриални суровини, издръжка на Вермахта при задължително осребряване на германски военни банкноти, които са без никаква стойност извън окупационните зони, заплащане за ползване на различни видове съоръжения и имущество, поемане на югославски и гръцки финансови задължения към Райха. За да не останат някакви илюзии, че срещу поетите задължения ще се получават материални облаги, се уточнява: “извършените конфискации се запазват в полза на Германия”, а в т. 4 е записано: ”В окупираните от България области неприятелската собственост подлежи на германско принудително управление.” От тези текстове следва да се подразбира и уреждането на временна българска окупация (използваната немска дума е ”besetzten”). В тях думата “окупация” и нейните производни са употребени 8 (!) пъти, а изрази като “областите, които при едно окончателно уреждане ще се паднат на България” – 3 пъти. Листовете, подписани от Клодиус и министър Иван Попов (и парафирани от българския министерски съвет), не само не са съставени в обичайната дипломатическа форма – не са оформени на официална бланка, липсват подписи на държавни глави или последваща парламентарна ратификация, но показват и фрапиращо несъответствие в ранга – подпис на заместник-началник на отдел срещу подписите на външен министър и цялото правителство. Остава ни да гадаем какво е това – споразумение, спогодба или някакви парафирани бележки, каквито Клодиус е обявил в споменатия доклад, че ще подпише. Тези страници, които нямат дори заглавие, по нищо не приличат на сключения преди това договор за присъединяване на България към Тристранния пакт, нито на спогодбата с Румъния за връщането на Южна Добруджа. Въпреки че е добил историографска популярност като ”Спогодба Клодиус-Попов”, ”документът” изобщо не урежда статута на България в Беломорието и Македония. И някой може ли да си представи чиновник с ранга на Клодиус да сключва договор за национален суверенитет върху тези земи? Това са единствено две записки, които подсказват, че много е трябвало да се преглътне, за да бъдат изобщо допуснати българската армия и администрация.(8) Подписаните текстове са в нарушение на чл.17 от Конституцията, защото не са одобрени от Народното събрание и формално не задължават България.(9)(***) За Хитлер обаче разпоредбите на основния закон на царството са излишни подробности – силата на оръжието на Вермахта е предостатъчна осигуровка за тяхното изпълнение. Така наречената “спогодба” с Берлин никога не е последвана от междудържавен договор, определящ окончателния статут на двете области. Съставените в условна форма “документи” са изключително удобни за германците. Те са своеобразна гаранция за българската ангажираност в Пакта с мъглявото обещание, че след войната царството ще получи нещо, без дори да се споменава какъв е настоящият регламент за окупация. Или по-просто казано – завоевателят може във всеки момент да си вземе обратно всичко, което е предоставил. Трудно е да се намери по-ясно свидетелство, което да показва кой ще командва и кой в последна сметка ще решава съдбата на окупираните територии. Вермахтът и германските военни власти никога не ги напускат напълно. В германските печатни издания и географски карти те са означени като зони “Под българско управление”.(10) На 23 април професор Димитър Яранов — правителствен пратеник по териториалните въпроси към германското командване в Солун, докладва: “немците допускат само наша военна окупация, но правят спънки за гражданското управление”.(11) На следващия ден, веднага след подписването на “бележките”, премиерът Филов разговаря с Клодиус и записва в дневника си: “Разисква се за пречките от германците по въпроса за администрацията на окупираните земи, обаче съгласихме се, че ще трябва да държим сметка за исканията им до окончателното разрешение на въпроса за границите.”(12) Политическите декларации и публикациите във вестниците за “национално обединение” отразяват единствено желания и намерения. Страната инвестира милиарди левове в строеж на пътища, железопътен транспорт, пристанища, училища и др. с надеждата, че колкото повече средства влага в региона, толкова по-голяма е вероятността той да стане трайно български. https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/77-godini-ot-mita-che-belomorieto-i-makedoniya-stavat-balgarski-prez-vtorata-svetovna-voyna

Не е губене на време. Основният аргумент на вменяващите вина на България за холокоста на евреите в Новоприсъединените земи е, че българските власти са екстрадирали по искане на Германия над 11 000 български евреи. Това не отговаря на действителността. Българските власти са екстрадирали по искане на Германия тези хора като югославски и гръцки поданици, защото към датата на тяхната екстрадиция тези хора не са имали българско поданство и това много ясно се вижда от този документ: http://archives.bg/wars/98-s-Началото_на_Втората_световна_война_и_България_(1939–1941_г.)_# стр. 5 от сайта. Няма холокост за евреите български поданици в пределите на Новоприсъединените земи, за което българската държава да носи вина, защото там евреи български поданици не е имало. България спасява от изтребление 48 000 български евреи, които са били български поданици в Царство България. Гърция и Югославия по онова време са окупирани от Германия, която изисква техни бивши поданици, каквито се явяват евреите в пределите на т.н. Новоосвободени земи. Статутът на Новоосвободените земи не е бил признат нито от Германия, нито от Италия, този статут е бил оставен за след войната.