Б. Киров

Относно заема за Южен поток, Захариева казва през 2014: https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/kabinetat-oresharski-ne-e-garantiral-prihodite-na-balgarija-ot-juzhen-potok.html А министър Стойнев от правителството на Орешарски през 2013, година по-рано, е пояснил при какви условия е взет този заем от 620 млн. евро: https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/nito-lev-na-balgarskiya-danakoplatets-nyama-da-bade-izpolzvan-za-yuzhen-potok.html Стойнев твърди, че заемът ще се изплаща с приходи от транзит, а Захариева му опонира, че този заем е взет без транзитно споразумение, не е ясно какви ще бъдат тези приходи. По принцип Трансбалканския газопровод от Украйна към Турция и Гърция ще спре да работи, след пускането на Турски поток към Турция. България печелеше главно от транзита на руски газ към Турция по него - ако не се лъжа в обем на 14 млрд. куб. м - което сега влиза в Турция по Турски поток. Общо в България досега са се транзитирали около 20 млрд. куб. м., при потребление около 3 млрд., в числото на които и тези 14 млрд. за Турция. Всъщност спирането на Трансбалкански поток от север към юг, въобще не означава, че трасето ще спре, защото сега то може да се обърне обратно от юг към север, а продължението на Запад към Сърбия и Централна Европа създава възможност да се удвои трафика през България, съответно приходите от него. САЩ като политическо и военно изискване поставят условието Южния фланг на НАТО да бъде енергийно независими от руския газ, това означава в случай на война при пълно спиране на руски газ, този фланг да бъде на сто процента самоосигурен с алтернативен газ. Затова е този толкова силен политически натиск. Но обръщането на Трансбалканския газопровод реверсивно, особено гръцката му връзка, означава такава възможност и за тях, защото в Гърция има два терминала за втечнен газ, а в Турция такива терминали се разширяват. Освен това по Южния газов коридор от азерското находище до Италия с интерконекторни връзки могат да се пуснат сериозни количество газ в посока юг-север, неговият капацитет сега е сравнително малък, но се работи по удвояването му, а находището в Шах-Дениз е с потенциал 1200 млрд. куб.м., четири пъти по-голямо от новото находище на Турция в Черно море. Има възможност да се транспортира газ и по тръбопроводи от Северна Африка към Европа. И най-важното, според мен, е че в течение на времето, когато природния газ ще започне да бъде изместван от така наречения "зелен газ", добиван и от изчистване на природния газ от въглеводороди, ще има и преходен период, старите газопреносни системи, след известно подобрение, ще пръдължат да захранват Европа. Така че да останем вън от възможност да печелим от всички тези нови моменти, просто би било голям пропуск, защото така или иначе маршрутите ще ни заобикалят, ако не преминават през България.

Нямах предвид теб, а онзи господин бивш посланик, който се изживява като рупор на истината от последна инстанция и просто става несъстоятелен с прекалената си пристрастност и разпаленост като на футболен запалянко на определен отбор. Няма да му дадат поощрителна бучка захар, но това е друга история. Както и да е, излизаме от конкретиката на темата и това не представлява интерес за мен, защото както е поставена самата тема предполага конкретен анализ, а не ни се получава.

Съгласен съм, но когато разглеждаме този проект, според мен, не бива да се вторачваме в пъпа си и да си мислим, че сме център на газовото разпределение на Балканите, Южна Европа и едва ли не в Европа. Защото не сме. Има много по-големи играчи в голямата игра на газ, засегнати са различни интереси на различни "дълбоки държави", а България е само един сравнително малък и заменим елемент от голям пъзел в тази картина. Ето тук, ако представлява интерес, са очертани основните параметри на сегашното и бъдещо състояние /за период от 20-30 години напред/ на голямата световна схема на интересите в бизнеса с газ: https://www.ispionline.it/en/pubblicazione/great-game-gas-geopolitics-and-new-technologies-25043 Вътре в презентиращата статия има линкове, които развиват основната тема и са част от нея. Това, което каза Фанън има много-векторни измерения, то не е еднопосочно. Според мен тръбата към Сърбия от Турция не е на вятъра хвърлена инвестиция, но ще има промяна в правилата, по които тече газ в нея, както за запазени квоти, така и за организирането на пазар с равноправни участници на конкурентен принцип. Затова се бърза с изграждането на Интерконектора с Гърция, нещата са взаимно свързани, ако щеш и с войната в Нагорни Карабах, където бойните действия се водят на 30-40 км. от азерската част на газопровода, захранван с азерски газ, част от който в крайна сметка ще влезе и в българската газопреносна и газоразпределителна система/хъб. Идеята ми е, че локалните проблеми следва да се анализират от глобална гледна точка, за да не се заплетем в местни махленски клюки.

Хм, на базата на общите цифри, малко бомбастичен ми изглежда такъв извод. Ето: Има около 230 китайски компании - на обща стойност около 1,8 трилиона долара пазарна капитализация - изброени на фондовата борса Nasdaq и Ню Йорк, отбелязва докладът. Той посочи, че американските фирми за частен капитал изкупуват изброените китайски компании. Пример за това са Warburg Pincus и General Atlantic, които наскоро сключиха сделка за поемане на частна китайска технологична фирма, съобщи PIIE. https://www.businessnews.bg/ikonomika/8810-zasho-e-bezsmisleno-da-se-otpisvat-kitajskite-kompanii-ot-amerikanskite-fondovi-pazari.html Значи с темповете на делистване от 2020, които се считат за големи, само да се делистнат на китайстите компании ще им е необходимо време от 180 години. Доста дълъг период, според мен. По- скоро става въпрос за някакви очаквания и страхове на борсите пред изборите, но дори ако вземем това като индикатор, цифрите от 2015, преди да е имало ново законодателство дискриминиращо китайските фирми, са по-високи от 2020 три пъти. После има нещо друго, капиталите граници нямат - тези фирми като се делистнат от американските борси, ще отидат на азиатските или Лондонската, където същите инвеститори отново ще могат да си купят техни акции, само че, както находчиво е отбелязал авторът в статията си от горния линк, вече на подбита надолу цена, така че знаещите получават подарък във вид на по-ниска цена.

Няма угодия. Къде е темата и позицията ти, когато Орешарски за едната бройка щеше да зарови парите ТИ в тръби пренасящи 4 пъти /!!!/ повече руски газ, по 50-процента руска собственост на тръба, без да му мигне окото за Европейски директиви и 100 процентов монопол, та трябваше деликатно да го изрита един американски сенатор. Сега става за въпрос за 4 пъти /!!!/ по-малко руска газ, с реална възможност да се напълни изцяло собственост българска тръба: с алтернативен газ, така че да бъдат спазени всички европейски директиви, обърни внимание на Eastring, ITB, IGB, IBR и се поинтересувай какво означават тези съкращения, но... "няма начин да стане", "то не може", абе на крива ракета и космоса е крив. Естествено, нали при българския казан в Ада затова няма дяволи да ги пазят българските грешници вътре, те сами се дърпат надолу. Хайде със здраве от мен в тази тема.

Не намирам информация за трасето от Странджа-1 до с. Златина, Варненско /помпената станция/, но оттам до сръбската граница със сигурност тръбата е с диаметър 121 см. За какво според теб е резервиран този двоен капацитет на идващата от Турция руска газ? Ама то е известно: "Има ли желание има и начин." И обратното. https://ru.wikipedia.org/wiki/Балканский_поток Да му мислят политиците и експертите, не е мой проблем. Ако бях собственик на тръбите, щях да намеря начин да печеля от транзита по тях. п.с. До новата помпена станция на Балкански поток Провадия-2, газта ще отива по едната тръба на стария Трансбалкански поток реверсивно, има още една тръба, която може да бъде включена реверсивно, пак от същия поток. Щом заработи новия Балкански поток, старият Транс-балкански става излишен и спира, защото същия обем руска газ ще идва не през Украйна, а през Турски поток. Тогава се обръща реверсивно и другата част от Транс-балкански поток към Румъния. Теоретичният капацитет на Трансбалкански е над 30 млрд. куб.м. на двете тръби годишно, ерго влизащото през едната тръба от Турция в България за Балкански поток е половината от това, тоест 50 процента от капацитета на двете тръби. https://neftegaz.ru/news/transport-and-storage/514231-novaya-zhizn-trasnbalkanskogo-gazoprovoda-posle-1-yanvarya-2020-g/

Гърция се свързва с Балкански поток чрез Интерконектора: Комотини-Стара загора; едновременно с това интерконектора ще бъде свързан с терминала за втечнен газ в Александруполис; Там българската страна е акционер с 20 процента, този терминал ще се разшири с внос на катарски и американски втечнен газ; по този начин има възможност да се свържем с Южния газов коридор. Капацитетът на тръбата е 15.8 млрд. куб. м. газ годишно, тя е с диаметър 80 см, същия като идващата от Турски поток Аз и преди бях писал - тръбата на Турски поток доставя максимум 15.8 млрд. куб.м. годишно, от които Газпром е резервирал 90 процента, ще рече 14.2 млрд. Да, обаче диаметърът на българската част от тръбата не е 80 см., а 1.2 м., и този капацитет вече е за над 20 млрд., справка същият диаметър са тръбите на Северен поток, които в момента транзитират 55 млрд. куб.м., две тръби, следователно капацитетът на българската тръба теоретично е 27.5 млрд. В Сърбия влизат 11 млрд., защото там на изхода Газпром вече е резервирал не 90 процента, а 75 процента. Сърбия не е член на ЕС, поне засега, тя купува 2 млрд., в Унгария влизат вече 9 млрд., следователно България като страна членка на ЕС отвсякъде спазва Директивата на ЕС да пуска най-много 50 процента руски газ през капацитета на тръбата си към друга страна членка, каквато се явява Унгария. Останалите 50 процента от българската тръба остават свободни като капацитет, ако ще руснаците да си изпомпват и 100 процента от договорената квота. Точно в тези над 10 млрд. свободен капацитет е най-голямата полза за България - оттам през Гърция можем да вкарваме както втечнен газ от Александруполис, така и Азерски и евентуално ирански, иракски, турски, израелски газ от Южния газов коридор. Имаме свободен капацитет за алтернативен газ към Сърбия и към Румъния, който можем да транзитираме към Централна Европа. Независимо от това колко и дали тече руски газ в тръбата, колкото повече толкова повече като транзит. Тръбата си остава българска собственост, върху българска земя. ЕС, аз го бях писал в темата по-напред, в следващите 10-20 години ще има необходимост от още 150 млрд. куб. м. газ годишно. Въпросът е кой ще ги запълни и откъде ще минават. Американците искат да продават повече втечнен газ и могат да го предлагат на конкурентни цени, както и азерите и иранците в перспектива, също Ирак. ЕС си е сложил горния праг за руски газ - не повече от 50 процента, така че нашата газова връзка, стига да си изиграем картите умно, би могла да донесе добри печалби от транзит, мисля че става въпрос за поне 400-500 млн. лева годишно, което означава газопровода при добро натоварване, дори не максимално, да си върне парите за между 5-10 години и после да е на печалба. Брокерите на имоти смятат, че ако от наем си върнеш инвестицията за покупка за 15 години си отличник.

+++ Напълно съм съгласен, 100 процента.

Рали, сега се запознах бегло с дейността им, реално правят бизнеса си от Лондон; Базил Захаров, този е фамозен наистина! - също е играч на световната сцена. Идеята ми е, че такива личности не са могли да направят голяма кариера в рамките на Османската империя. Все едно Мъск да направи кариерата си в ЮАР или Сергей Брин в Русия. Под "византийска цивилизационна сфера", наследена от Османската империя, а оказва се и в днешни клонинги на този тип управление като Русия, България, Сърбия - разбирам голяма политическа централизация и концентрация на икономическа, политическа и идеологическа власт в един център, така наричаната "вертикала на властта" в Русия. Императорът /султан, Генсек или просто "бащица"-премиер, се изживява като Център и Слънце на своя свят - той раздава "порциите" в икономиката, изгражда феодални "обръчи" от "хранени хора"/олигарси, които имат правото да развиват някакъв бизнес, на практика духовния живот и независимо обществено мнение в такава централизирана политическа система не могат да виреят, обикновено в по-старите монархии от този византийски модел, Църквата е слуга на Царя/императора, а не обратното, както е било на Запад в Европа. Най-характерния белег на такъв модел е липсата на разделение на властите, те са събрани в една ръка, и тя е на Лидера, независимо как ще го наречем. Затова в такива системи пазарната икономика среща огромни трудности, а големите капиталисти са олигарси, назначени по принципа на лоялността към онзи на върха на властта. Ататюрк в Турция брутално разделя светската власт от религията и религията от образованието. Болшевиките в Русия отначало се опитват да направят нещо още по-радикално, но само десет години след ВОСР, както те я кръщават, сякаш от Нищото изскача фигурата на Върховния Вожд и със стоманена ръка реставрира Царския византийски модел. След това за пазар и дума не може да става.

Обаче тотално се отплеснахме от темата, и ако трябва да съм напълно откровен, моето мнение е, че тръбата, която идва от Турция и преминава през България към Сърбия, независимо как ще се нарече, беше един от малкото добри ходове в българската енергетика, ако не единственият, за последните десетилетия. В крайна сметка от нея страната ни, така мисля, ще спечели, въпреки политизирането на темата. И то не толкова от транзит на руски газ, а от свързването с Гърция и транзитирането на газ оттам, както на север, така и на запад.

Сега е време да си признаем всичко И аз от дядо ми по майчина линия съм слушал, че неговият дядо/или прадядо?/ също се е занимавал с хайдушкия занаят, но някъде около Петроханския проход, Берковица. Явно е бил доходен занаят rogue-bogie; и днес май е на почит, усещам, че има някакъв пиетет и завист към "мутрите", може и да се лъжа, но като гледам носталгичните сайтове, посветени на първите "герои на прехода", така ми се струва.

Турция е "болният човек" на Европа през 19-ти век; затова са и всички опити за европеизирането и реформите, но всички в Европа знаят, че трябва да си "поделят наследството на Болния човек"; страната е затънала в дългове и изостанала. Османската империя не може сама да си построи железниците, та затова й се налага да търси помощ от Франция, Австро-Унгария и Германия, сагата с Барон Хирш е показателна. За предприемачи в западен стил не може да говорим, защото цялата система не предполага такива - търговците и лихварите не са предприемачи, те са просто забогатели хора. П.П. Само като илюстрация: Това е статистика на брой работници, заети във фабриките в Османската империя към 1913 по сектори - 14 000 общо! За какво става въпрос, Османската империя пропуска Индустриалната революция в Европа, тя я подминава. Империята е износител на суровини и консуматор на фабрични стоки, съответно за и от Западна Европа. При това трябва да се има предвид, че доколкото е имало някаква индустрия, тя е била съсредоточена предимно в Египет, където я развива отцепилия се като автономно управление Мехмед Али Паша, предимно текстилна промишленост, захранвана с парна тяга машини. Това е разпределението по сектори на османската промишленост към 1915 - около 70 процента е хранителна. Предприемачеството предполага капитализъм и принадена стойност, както и платен наемен труд, условия за което в Османската империя дори през 19-ти век не съществуват. Банковият капитал, доколкото го има, също е съсредоточен във френски, германски и британски банки, половината от финансирането отива за погасяването на османския държавен дълг, натрупан главно от строежа на железници. Железниците обаче се строят не с предназначение за търговия, а за бързо превозване на войски в размирните региони на империята. Хайдутите бяха промотирани като "народни закрилници" по времето на соца в България, особена заслуга има Хайтов, но истината за тях е доста нелицеприятна.

Това го бях цитирал в темата "Източна и Западна Европа разделени на тема религия, малцинства и общество", но тук пак ще го цитирам съкратено, статията е от 2011: "В Германия по официална статистика през 2010 са живеели около 3 млн. имигранти от турски произход, от които работещи са 1.2 млн. Турците в Германия притежават над 80 000 компании, които генерират годишни брутни приходи от около 40 милиарда евро. "Днес в Германия има 82 000 турски предприемачи, за които работят 450 000 до 500 000 души, според Кескин. Тези фирми инвестират около 10 милиарда евро всяка година, каза той. "Процентът на предприемачите сред германците е 1%, докато тази цифра е 11-12% сред турците". https://siobhandowling.wordpress.com/2011/09/04/building-a-new-empire/ https://www.hurriyetdailynews.com/turkish-migrants-give-live-to-german-economy-6520 Излиза, че турските компании в Германия през 2010 са генерирали БВП колкото е бил БВП на България през същата година; с тази разлика, че работещите в България през тази година са били около 3 млн., докато заетите в "германските" турски компании са били 500 000 - шест пъти по-ефективни и продуктивни.

Това сега става централна тема в предизборната борба между Тръмп и Байдън - Байдън е декларирал се примерен католик и не малко гурута на прогресивната политическа мисъл съвсем сериозно го съветват да поведе партията към християн-демократичния германски модел, да реформира целия политически пейзаж в САЩ по германския модел, с една дума да се научи да говори немски, за да е в синхрон с Европа. Тръмп също парадира със своята религиозност, непрекъснато се появява с библия в ръка и вбеси опонентите си като тръгна на църква във Вашингтон, придружен от началник щаба на армията, та последния после трябваше да се обяснява, че едва ли не случайно е бил там. Американците, особено латиносите и черните, са дълбоко религиозни, това е част от живота им. Там политик декларирал се като атеист не струва много.

Без да претендирам че съм познавач, доколкото знам българските предприемачи в Османската империя се повяват като такива едва в началото на 19-ти век - това са предимно търговците, посредничещи между османския и западноевропейския пазари. Българските занаятчии, еснафа, са пар екселанс свободни предприемачи, напълно кореспондиращи с гилдиите в Западна Европа от времето на Ренесанса, но са закъснели с няколко века, защото докато абаджиите, гайтанджиите и другите занаятчии работят примитивно в допотопни работилници все още в средата на 19-ти век, промишлената революция в Европа помита ръчния труд. Така че когато се създава националната държава, ние като елит имаме една класа от много предприемчиви занаятчии, но не и промишленици. Част от тези будни и трудолюбиви люде стават обаче фабриканти и банкери, а богатите търговци преминават към новия национален елит, защото те са образованите и богатите. На сцената през 80-те и 90-те години изкачат и мощна вълна от парвенюта като алековия Бай Ганьо, напористи селяни с нестихваща жажда за пари и власт. Създава се и европейска класа от интелектуалци - поетите символисти, естети, представители на най-авангардната западна мисъл. Девети септември 1944 помита като вълна стария елит, но това е друга история.

Ами според мен в Турция има силна средна класа, която е невъзвратимо европеизирана, най-малкото за милионите турски граждани работещи в Западна Европа. И също така има промишлен капиталистически елит, който е европеизиран повече от източноевропейските елити, и като образование и като предприемачески опит и възможности. Нещо повече, този техен елит, в това число висшето офицерство са американизирани. Така че каквото и да прави Ердоган и неговата партия, а те правят немалко в това отношение, да разчупят черупката на кемализма, тази елитна доста широка прислойка ще остане прозападна. В същото време, ако Турция има амбиция да си върне влиянието в старите сфери на Османската империя, а такива очевидно не липсват, тя не може да говори с мюсюлманите в Близкия изток само на английски. Така че и двата процеса ще вървят успоредно, според мен.

Аз също не приемам поне половината от написаното от него и неговия модел. Това е изсмукано от пръстите виждане, което обаче прекрасно обслужваше политическия елит, предимно в САЩ, по онова време. Донякъде го обслужва и сега, защото идеално се вписва в Британския имперски модел на "разделяй и владей", все пак нищо ново под слънцето, новото е добре познато старо. Хънтигтън бързо беше изваден от актуалност след Фукуяма, забравен за известно време, но според мен, сега отново става донякъде актуален за истинските творци на геополитиката. Доктрината на Тръмп и екипа около него, защото въпреки че той говори срещу "дълбоката държава", точно те са тази държава, е възприел стратегия за сфери на влияние, нещо като риалполитик в Европа през 19-ти век, но модернизирана, а подходът на Хънтингтън донякъде кореспондира с това тяхно виждане. От друга страна са либералните глобалисти в Демократическата партия, с аватар Байдън-Харис, които виждат бъдещето повече в светилната на Фукуяма. Две напълно противоречащи си гледни точки, въпрос на баланси на силата.

Турция е много интересен казус, според Хънтингтън. Тя е страна с мюсюлманско цивилизационно ядро, която с Ататюрк изцяло се опитва да зачеркне миналото си и да стане част от Западната цивилизация. Русия, пак според Хънтингтън, прави също такъв опит с болшевизма и индустриализацията, но, за разлика от Турция, не за да се приобщи към Запада, а за да му се противопостави с неговите средства на индустриализация, светски модел и окрупняване на икономиката. И в двата случая, според Хънтингтън, имаме неуспешни опити. Туруция ще "преболедува" своето озапдняване и ще се върне към мюсюлманската си същност, нещо, което действително се вижда при Ердоган. Но това вече няма да е онази старата Османска Турция, а една модернизирана и озапднена Турция, която ще търси по нов начин мястото си под слънцето в мюсюлманския свят. Русия, според Хънтингтън, след като се отърси от болшевизма, ще се насочи категорично към Православната си същност.

Да, Хънтингтън развива теорията си в началото на 90-те, когато се разпадна двуполюсния модел, и тогава неговото виждане за многополюсен свят, базиран на "цивилизационни ядра" изглеждаше едновременно актуално и екзотично. Екзотично, защото в рамките на едно десетилетие след това светът де факто стана еднополюсен Свят доминиран от Америка и либералния демократичен модел, дотолкова, че Фукуяма написа опус за "краят на историята" и това в началото на нашето хилядолетие звучеше непоклатимо - просто нямаше алтернатива. Само за две десетилетия Хънтингтън става все по-актуален, но... Според мен той също е схематизирал една далече от реалността картина за света. Неговите ядра /мюсюлманско, православно, Западна юдео-християнска цивилизация, сино, индуска/ също не са толкова неразтворими и постоянни, колкото той ги описва. Според него, например, сега Русия трябваше да е ядро на православната цивилизация, около която естествено да гравитират Украйна, Сърбия, България, Беларус, а и до голяма степен Румъния и Гърция. Но това не се случи. Пак според него Турция, Иран и Саудитска Арабия трябва да решат спор помежду си коя от трите ще стане ядро на мюсюлманската цивилизация, но, както виждаме, това също е утопия. Индия не може да се оформи като световен център на цивилизация, Хънтингтън донякъде "позна" за Китай и САЩ, но и там нещата се движат, според мен, не толкова по оста на "цивилизационно ядро", а на ляво и дясно и то в икономиката. Излиза, че се намираме в началото на един съвсем нов и непознат ни свят, без аналогии и предварително очертани карти, който ще се движи повече не от традиция и културни особености в миналото, колкото от технологичен прогрес и начин този прогрес да се материализира в живота на хората. Между другото, точно "по Хънтингтън" идеолозите от рода на Дугин в Русия се опитват да обосноват икономическата и социална скованост на руското общество и да го облекат в една застинала форма на нео-феодализъм, базиран на православно-християнски ценности. Което по мое мнение е тотален нонсенс и ще рухне в практиката на идващата технологична революция. Къде сме ние? В Европа, естествено, където де факто винаги сме били, дори в рамките на Османската империя и нескончаемите ни войни с Византия. Българите са прагматици, и винаги са били такива.

Рентиери наследници на богатство да, но не и номенклатура. Сетих се за Лий Якока /скъпо платен наемник мениджър в автоиндустрията през миналия век/, който идва във Форд от Крайслер и изправя на крака за нула време рухващата компания на Форд през 80-те. Форд син /или внук, не съм сигурен по памет/ го вика на втората година, след като Якока е удвоил продажбите и печалбата и компанията продължава да върви нагоре и му казва: - Уволнен си! - Но защо, недоумява Якока. - Защото не искам след още някоя и друга година, когато дойда пред собствената ми сграда някоя сутрин, да видя над нея да пише "Лий Якока", вместо "Форд". https://ciela.bg/knigi/nehudozhestvena-literatura/biografii-i-avtobiografii/iakokaavtobiografiia/ Нямат край тези наши дебати за предимствата, пожелавам ви хубав ден.

Какво точно имате предвид под "американските енергийни пръстени" и техните бордове - ако говорите за големите енергийни компании, в тяхното ядро винаги има ясно обозначени собственици на контролен пакет акции, и тези хора, вижте сам историята им, са в добрия смисъл на думата предприемачи-акули с невероятни лични способности, някои второ, трето и пето поколение. В управителните бордове обикновено влизат високо платени наемници, чиято единствена цел в живота е да бъдат ефективни, защото излитането оттам към улицата е много лесно и опростено, не съм чул за капиталистическа номенклатура. Да, трансмисията между политиката, държавния бюджет и големите корпорации работи и това си е в реда на нещата, затова лобизма е узаконен. Но в основата на играта са личните качества на играчите в реалната икономика и затова има консенсус.

Доколкото си спомням, Аврамов е скептичен, че като нация и общество някога ще се цивилизоваме до степен да достигнем пазарно поведение и върховенство на закона, съпоставими с тези на развитите нации. Моето скромно мнение, без да съм песимист, е същото. Причините са много, най-вече в историческата ни памет и цивилизационна принадлежност. Ние сме във Византийската цивилизационна сфера, където централизираната власт определя стопанското поведение и дори отношението към религията. Доколкото сме имали своя Ренесанс, той е твърде кратък като историческо време и твърде закъснял - т.н. Възраждане, когато предприемчивите българи излизат на европейските пазари, но реално това е не повече от един век. Османската система, която до голяма степен наследява византийската, особено в стопанската сфера, не предполага индивидуализъм и лична отговорност, самата същност на капитализма и предприемачеството. Оттам и тази органична омраза към "чорбаджиите" у нас, която между впрочем има обективни основаниия, тъй като тези индивиди пак са ставали богати около държавната османска система за събиране на данъци, а не поради меритократичните им качества.

Да, но БЕХ не е така построен, като корпорация ориентирана към пазарно поведение и печалба; напротив, неговата конструкция е точно отражение на това, което Румен Аврамов дефинира като "комунален капитализъм": "Πoд „ĸoмyнaлeн ĸaпитaлизъм" тpябвa дa ce paзбиpaт мнoгoлиĸитe cили, ĸoитo изĸpивявaт пpинципитe нa cвoбoдния пaзap в интepec нa oбщнocти ĸaтo дъpжaвa, гpyпи, ĸoлeĸтиви, ĸooпepaтиви, пapтии, ĸлaнoвe, пpecтъпeн cвят и мнoгo дpyги. Зaщoтo липcвaщoтo звeнo нa бългapcĸaтa иĸoнoмичecĸa иcтopия ca тъĸмo иcтинcĸи ĸoнĸypeнтнитe пaзapи ĸaтo coциaлeн oпит. „Идeaлният пaзap e нeyдoбeн и тoвa пopaждa зaoбиĸaлянeтo мy." https://money.bg/economics/komunalen-kapitalizam-pat-za-razbirane-na-stopanskata-ni-istoriya.html https://www.bgenh.com/storage/app/public/uploads/files/finans/2018/30.06/BEH2_BG.pdf Ще рече Министърът /а всички знаем, че в българската Изпълнителна власт той е маша на Министър-Председателя/ е едноличен феодал, който се разпорежда със средствата на Енергетиката самовластно като феодал, а т.н. Съвет на Директорите е съставен от неколцина директори на отделните клонове и малко "независими експерти" за парлама. Херметично затворено управително тяло, неподлежащо на контрол от акционерите, защото 100 процента Акционер е Държавата. И какво прави една такава организирана Група - тегли средства, естествено чрез Министъра, за да запълва "загубите с печалбите": като печели НЕК /Атомната електроцентрала/, едната ръка взема печалбата и запълва с нея дупката, отворена от въглищата. Като не достигнат "денги" за заплати на работниците или покриване на стари дългове, ноу проблем! - бащицата натиска копчето на емитиране на държавни ценни книжа или гарантирани държавни заеми от банки. Ако управлението наистина беше корпоративно /пазарно/ - акционерите, които са собственици, щяха да се вдигнат на Велико въстание и да пометат Борда и Председателя/Министъра, защото капиталистът не обича да губи, а капитализмът е пазарна меритокрация. Тук обаче имаме "комунален капитализъм", който със зъби и нокти се бори да няма свободен пазар, тоест конкуренция. Просто цяло чудо е, че такава система още съществува, защото тя е Пирамида на Понци: Схема на Понци е термин, който днес се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Печалбите не идват от законни инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори от парите, които идват от новите инвеститори. Името Понци идва от Чарлз Понци, американец от италиански произход, който през 20-те години на 20 век създава незаконен бизнес модел, посредством който краде милиони от своите инвеститори.Схемата работи само дотогава, докато има постоянен приток от нови инвеститори, влагащи нови пари. Това понякога се нарича финансова пирамида. Схемата на Понци се разпада когато размерът на новите инвестиции не може да покрие обещаните големи печалби към старите инвеститори, които започват да изтеглят парите си. https://bg.wikipedia.org/wiki/Схема_на_Понци Подобна пирамидална схема на Комунален Капитализъм /по Румен Аврамов/ работи и в другите сектори на икономиката - най-вече здравеопазването /здравната каса е същата касичка за източване на едни "общи" държавни пари от отделни индивиди и колективи/

Да, безспорно, той умееше да "чува" мислите на хората, нали си спомняте онзи момент, когато посети възрастна двойка работници в предградията и поговори с тях, той имаше емпатичната способност да усеща тревогата на подобни хора... и им предложи решение - "да си върнем контрола". Във филма имаше и още един много впечатляващ момент - когато се срещна с представителя на Кембридж Аналитика, онзи носеше куфарче, в което му каза, че има данни за милиони гласоподаватели, за които знае ВСИЧКО в реално време, та тогава погледът /камерата/ на Къмингс се плъзна по хората около тях и се разходи по смартфоните и лаптопите им: "В реално време ли?" - попита той. Това реши изходът. +++ страхотен момент!! Това беше в експерименталния екзит-пол на лейбъристите, в тяхната зала. Хората реагираха емоционално, а кампанията за оставане ги атакуваше с рационални доводи. Кауза пердута! Защото в крайна сметка, според мен, от маркетингова гледна точка, протестът беше брандиран по този начин, което го обрича на провал. Липса на пазарна стратегия. П.П. За обувките "Хъш-Пъпис" в България нямам данни как се продават и какъв пазар имат, а и не ми се търсят такива данни, но по принцип те са се ре-брандирали през 1995 от "практични евтини обувки" в "практични модерни обувки" - евтин лукс - много е "готино" да носиш обувки като на Опра Уинфри, куул! Да, обаче това няма почва в България, а и 100 долара отиват в клас "скъпи" обувки /170 лева/.

Този филм ми е един от любимите. В него историята на Брекзит беше разказана като заслуга главно на един човек, Доминик Къмингс, който буквално в последния момент обръща нагласите в британското обществено мнение и изтръгва победата от ръцете на "оставащите". Прави го с намирането на правилния и точен слоган "Да си върнем контрола", около който изгражда цялата си кампания. Така или иначе, гласуването беше световна сензация, подобна на изборната победа на Тръмп през 2016. Общото и в двата случая е намесата на Кембридж Аналитика. Къмингс нямаше никакъв шанс, колкото и гениален маркетолог да е, без тяхната намеса в последния момент - тези момчета му дадоха базата си с данни на гласоподаватели, с които той можеше да "облъчи" индивидуално всеки един в реално време и да промени решението му в момента на вота. https://kinofen.net/filmi/41585-brexit-the-uncivil-war-brekzit-2019.html Пълното заглавие на филма е по-точно от българското: Brexit: The Uncivil War