Б. Киров

Очевидното не винаги е възможното, особено в този случай, според мен, има и друг прочит. Но е извън темата.

Точният въпрос е "каква е новата газова схема за Европа", което отвсякъде е тема за тесни специалисти, но без да сме такива, нищо не ни пречи да погледнем някои основни параметри. Първо - Европа няма ресурс сама да увеличава добива на природен газ, изчерпан е. Тъмнозелената линия индикира спад в капацитета на Европа сама да произвежда, светлозелената линия горе индикира консумацията, вижда се че "ножицата" между собствен добив и консумация се разтваря от 200 млрд. куб м през 2014 до 350 млрд. през 2024 или 80 процента 2. За разлика от Азия и Китай, Европа няма да увеличава драстично консумацията на природен газ: Почти нулево увеличение, увеличава се консумацията на газ за електроенергия, но се редуцира за битови нужди 3. Пита се какво ще запълни тази празнина от нови 150 млрд. куб.м. Отговорът е втечнен газ и алтернативен на руския газ. Европа ще внася 22 процента от целия импорт на втечнен газ за света през 2035, което прави над 160 млрд. куб. м. Въпросът е откъде ще идва този втечнен газ и как ще се разшири неговият внос в ЕС. На втората част от въпроса, как ще се импортира, се вижда как се работи в ЕС още отсега: Изграждат се терминали, рязко се увеличават транспортните средства, различни от тръбопроводи: Обърнете внимание на втората схема - 3.5 пъти /350 процента!/ се увеличават камионите цистерни за превоз на втечнен газ от 2016 до 2030 и това е общоевропейска политика. Най-големият производител на втечнен газ засега е Катар, но според мен в рамките на няколко години ще бъдат САЩ. https://entsog.eu/sites/default/files/2019-07/5_IOGP - LNG Supply Potential in Europe.pdf

Съгласен съм, неправилно съм се изразил, но и двамата разбираме едно и също. Байдън има 1 ключ в повече. Около година преди пандемията Лихтман пак беше публикувал този свой анализ с 13 ключови показатели, тогава той категорично предсказваше победа за Тръмп срещу кандидат на Демократическата партия. Вижда се на какво основание: № 5: Краткосрочната икономика е силна. /беше такава/ № 6: Дългосрочният икономически растеж през този президентски мандат беше толкова добър, колкото и през последните два мандата. /Растежът беше по-голям/ № 8: По време на мандата няма социални вълнения. /нямаше сериозни такива/ № 9: Белият дом бе хванат неподготвен за скандал. „Любимият ми ключ. Както прогнозирах, Тръмп бе въвлечен в съдебен процес." /Инициирането за импийчмънт разклати силно Тръмп, макар че нямаше импийчмънт/ Демократите "обърнаха мача" в тяхна полза и сега за Тръмп и екипа му остават твърде малко време и възможности отново да си върнат загубените ключове. Почти невъзможна задача, въпреки че, според мен, Байдън в личностен план е слаб кандидат, а и също беше замесен в корупционен скандал. Според мен, Тръмп все още има шансовете си да спечели и очевидно прави отчаяни опити да постигне успех - скоро беше атакувана от неговия отбор точка № 11: Белият дом има голям успех в чужбина. Търсят пробив в отношенията на Израел с арабския свят, за което заслуга има Белия дом, досега не са убедили американската публика и света, че има такъв, но правят всичко възможно. В американските избори по принцип всичко е възможно, там има исторически много резки обрати, това го признава и Лихтман - той прави грешка като предсказва победа на Ал Гор в състезанието с Буш-син на изборите през 2000 /обяснява че все пак е познал, защото Гор е спечелил повече гласове, но е загубил от електоралните колегии/, мисля че прави грешна прогноза и за избора на Буш-баща, като предсказва победа на кандидата на демократите Майкъл Дукакис, за това обаче не съм съвсем сигурен, може да се провери.

Ето ги 13-те "ключа" на Лихтман, които той прогнозира в интервю за Ню Йорк Таймс на 5 август тази година. Условието за победа е единият от кандидатите да има повече от 6 "ключа" обозначени с "вярно"; Байдън засега има 7, но Лихтман прави уговорката, че той самият е демократ още в началото на интервюто и също така в края на интервюто прави още една уговорка: № 1: Партията в Белия дом спечели мнозинство в Конгреса на междинните избори. „Републиканците загубиха междинните избори в САЩ през 2018 г. Фалшиво.“ № 2: Няма първични избори за кандидата в Белия дом. „Никой републиканец не оспорва Тръмп за неговото повторно номиниране. Вярно." № 3: Смяна на титуляра Президент. Настоящият президент се кандидатира за преизбиране. „Не изглежда, че той ще бъде сменен, вярно.“ № 4: Няма трети претендент. "Въпреки претенциите на Кани Уест да се кандидатира, това е двустранно състезание." Това изглежда доста добре за Тръмп досега, вярно." № 5: Краткосрочната икономика е силна. „Пандемията тласна икономиката към рецесия. Фалшиво ". № 6: Дългосрочният икономически растеж през този президентски мандат беше толкова добър, колкото и през последните два мандата. „Пандемията предизвика такива негативи за G.D.P. растеж през 2020 г., че този ключ е фалшив. “ № 7: Белият дом направи големи промени в националната политика. „Чрез голямото си намаляване на данъците, но най-вече чрез изпълнителните си заповеди, Тръмп промени коренно политиките от ерата на Обама. Вярно." № 8: По време на мандата няма социални вълнения. „По улиците настъпиха значителни социални вълнения, с много насилие, така че да застрашат социалния ред. Фалшиво. " № 9: Белият дом бе хванат неподготвен за скандал. „Любимият ми ключ. Както прогнозирах, Тръмп бе въвлечен в съдебен процес. Плюс това има много други скандали. Фалшиво. " № 10: Белият дом няма големи чуждестранни или военни провали в чужбина. „Имахме много трудни моменти с Доналд Тръмп. Но засега, вярно. " № 11: Белият дом има голям успех в чужбина. „Докато Тръмп не е имал големи ярки провали, той също не е имал големи успехи. следователно фалшиво. " № 12: Кандидатът за Президент на партията е харизматичен. „Доналд Тръмп е страхотен шоумен. Но той се харесва само на тесен кръг от американския народ. И като резултат, фалшиво. " № 13: Опонентът не е харизматичен. „Байдън е почтен и съпричастен човек, но не е вдъхновяващ или харизматичен. Вярно." That means — “The keys predict that Trump will lose the White House.” That’s Allan Lichtman’s prediction. And Allan Lichtman is always right. “Don’t just take my word for it. There are forces at play outside the keys — voter suppression, Russian meddling. It’s up to you the voters to decide the future of our democracy. So get out and vote. Vote in person. Vote by mail. As Abraham Lincoln said, the best way to predict the future is to choose it.” https://www.nytimes.com/2020/08/05/opinion/2020-election-prediction-allan-lichtman.html?action=click&module=Opinion&pgtype=Homepage Обективно погледнато неговата прогноза е на кантар - 7 на 6 за Байдън, като той се застрахова, че нещата още не са напълно фиксирани във времето

+ Наистина е изкуство, и то много рядко срещано. За съжаление с дублажите на български език, според мен, нещата стоят трагично дилетантски. Аз затова като видя дори и стойностен филм с български дублаж го прескачам и не гледам. Сто пъти предпочитам дори не до там добре преведени субтитри, отколкото преекспонирано дублиране с викове и неправилен говор на дубльорите. Ужасно е Марлон Брандо да ти е дублиран с фалцет или някоя любима актриса с диалектен просташки глас, тръпки ме побиват По начало българската театрална школа/а и филмова/ има тенденция да изкарва подчертано преекспонирана актьорска игра, с много жестикулиране и на високи октави, не се търси изграждане на вътрешен образ /а то е по-трудно/, а външни ефекти. Актьорите, които озвучават по телевизиите, поне така ми се струва, са неколцина уредили се в бранша занаятчии, обединени в нещо като съсловен цех и карат всичко на поточна линия, изработили са си рутина в лошия смисъл. Това само като отклонение, към иначе доброто представяне на Байков, при него очевидно нещата са изкуство. п.с. Сега съм задълбал в системно гледане на уестърни от 50-те до 80-те, то като че ли след това този жанр запада тотално.

Ами да, ако в тръбата не тече достатъчно количество газ този сценарий е възможен. Тръбите са продадени и положени, арабите и сие си получават парите от българската държавна фирма и случаят е ясен, който имал бол излишни пари платил за нищо. Но има и много различни други варианти, които не зависят от Андрешко. Най-напред капацитета на тръбата, който се постига първо с по-голям диаметър на тръбата и второ с по-мощна помпена станция, компресор. В случая американската страна доставчик на компресорите държи ключа за по-големия капацитет. Второ - като го има този капацитет какво ще тече по тръбата - защото след Сърбия, която не е член на ЕС - остава по-малко от 50 процента запълнен капацитет на Българската тръба с руски газ за Унгария, ако тя е 20 млрд., значи тръбата се класира в директивата на ЕС, ако другите 50 процента са на други доставчици. Втората схема е мислена с Набуко, но при неговата липса трасето ще минава през Турски/Балкански/Български поток за Сърбия-Унгария Затова е важно интерколектора с Гърция да вкарва поне 5 млрд. куб.м. и да има или разширено много хранилище в Чирен или второ в Галата. Засега такива няма. Изобщо с тази тръба Булгаргаз е казал "хоп" преди да скочи - защото най-важният елемент тя да заработи по директивата на ЕС го няма засега, а този елемент е свързан със евентуалните санкции на САЩ - има санкции, няма помпени генератори. Нещата са в сферата на геополитиката и геоикономиката, защото до известна степен зависят и от резултатите от изборите в САЩ. Според мен, ако Демократите там спечелят, курсът към руските газови проекти в ЕС ще се втвърди до пълен отказ, ако остане Тръмп ще се търсят други инструменти на редуциране на руските доставки на газ за ЕС и разширяване пазара на американския втечнен газ там.

Има очевидна неяснота в параметрите - Газпром обявява входен капацитет на тръбата от 15.7 млрд. куб метра, от които е резервирала 90 процента и мисля 12 млрд. изходен капацитет, от които е резервирала 75 процента; обаче българската страна обявява капацитет на тръбата от около 20 млрд. Някой някого се опитва да надлъгва или се опитва да направи сделка от типа и вълка сит и агнето цяло, всички печелят. Защото 90 процента от 15.7 са 14.13, а 75 процента от 12 са 9; имаме и правило на ЕС една тръба да не носи повече от 50 процента на един доставчик. Имаме и "хъб". От три коня та на земята, защото имаме и други доставчици.

Доколкото виждам в информацията от първия пост цената ще бъде около 1.5 млн. евро, което е приблизително 1.8 млн. щатски долара, тоест това на което го продават украинците сега ще бъде и българската цена. Кугарите са на цена 21 млн. щатски долара за брой и май са 12 бр. в българската армия, ако все още ги поддържат годни. https://www.aircraftcompare.com/aircraft/eurocopter-as-532-al-cougar/ Има и 6 бр. Bell 206, американски евтинджоси по за около 1 млн. долара, обаче те са с много по-скромни показатели от обявения Mi-2AM-1 - при всички случаи тази машина, според мен, ще върши добра работа и в цивилния сектор - спасителни, медицински, а защо не и за частно транспортно средство. Мисля, че пазар на тази цена ще се намери.

Съгласих се, Гербов, и трите са подпечатани, сам го проверих. Има и още едно от същата дата до Анастас Попхинов /то и в другите две до ЦК и Данаил пак става въпрос за Анастас/, то е препис и не е подпечатано. Да, и аз го видях това писмо. За паспорта на Драсов пише бившия директор на Регионалния исторически музей Ловеч Иван Лалев: Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август https://m.facebook.com/408704882590377/posts/664052160388980/?refsrc=http%3A%2F%2Fwww.google.com%2F&_rdr Аз съм писал 8 август по памет, но Лалев твърди, че е 11, тоест пак преди Ловчанското приключение. Според мен е важно кога и как Драсов си е извадил паспорта, а не точно кога се е изпарил физически, защото изваждането на паспорта вече е осъществено намерение за напускане. При това напускане Драсов не отива направо в Писек, Чехия, а минава през Букурещ при Каравелов и „Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/. Самият Драсов в своите спомени пише: „Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…”

Знаете ли за мен какво е най-подозрителното в това писмо - двата печата върху него. Не знам, тук Гербов се изявява като капацитет по архивите и печатите, интересно ми е неговото мнение, но в това, което съм виждал като факсимилета на писма, Левски не е поставял печати в лична кореспонденция, а писмото до Каравелов е такова. Може и да греша, ако е така, очаквам с интерес мнението на Гербов, защото обикновено с него сме на противоположни мнения по отношение личността на Левски, той си има неговите причини, както и аз моите. Вижте, Иван Драсов се изпарява преди убийството в Ловеч; неговия задграничен паспорт е заверен с дата 8 август и това е доказано.

Да, сигурен съм, че в неизследваните досега архиви са отговорите на всички въпроси, които тук си задаваме вече повече от три години. Слава Богу, че има хора, на които им се занимава с ровене. Оптимист съм, че сега след публикуването на тези нови документи българските изследователи ще се активизират още повече да изследват Османския архив в Истанбул и се надявам в близките години да бъдат публикувани нови документи, осветляващи какво точно се е случило и кой кой е в историята ни.

"Проектът всъщност е международен и от българска страна се движи от фирмата “Ferrum Group”, като в непосредствено бъдеще ще бъде регистрирана, специално за по-лесна комуникация с българските власти, нова компания с управител български гражданин. Проекта е с технологични партньори – департаментите на “Antonov Engineering” в Швеция и Австрия (където се намира главният им офис), както и украинската “Pac Agroaviadnipro”. Като финансирането е основно българско и украинско." https://nauka.bg/savsem-skoro-da-startira-proizvodstvo-balgarski-helikopteri/ “Ferrum Group” имат ли нещо общо с тази швейцарска фирма или е просто съвпадение на имената? https://www.ferrum.net/fr/ferrum/news/meldungen/ferrum_group_struckture.php Както и да е, въпрос на пазар и финансиране е, според мен - държавата може да помогне, ако закупи от български производител, стига да не е някаква далавера с цел взаимно обогатяване на чиновници и производители. За цената на производителите от Украйна, че е три пъти по-ниска от тази на Еърбъс, производител на Еврокоптер, то е ясно - марката прави цената. Поляците например си произвеждат две модификации хеликоптери на техни разработки още от 60-те - лек и среден - като средния, за 12 души държи цена от 3 млн. евро, а лекият е 1.2 млн. и са въоръжили армията си с тях, даже продават навън. Могат, правят. Чехите си правят техни самолети и т.н., украинците бронетранспортьори. Дискутирали сме ги много тези неща, но полза от дискусии никаква, досега резултат нула за производство в България.

+++ Много добър въпрос! Документът, в който се твърди това е номер 6 от Книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир” и представлява докладна записка на Мазхар паша до Великия везир. Тя е датирана от 8 ноември 1872, обаче в нея не се посочва точна дата, когато Общи е направил опит за самоубийство, тук някъде след 9.20 мин Виктор Комбов, който е открил документа, прави предположение, че това се е случило веднага след залавянето му. Първият документиран разпит на Общи е от 27 октомври 1872, където той разказва с невероятни подробности всичко, паметта му е била фотографски точна, въпреки че е бил неграмотен, той помни по дни и дори часове къде е бил и какво е правил преди повече от година и го разказва: "Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила. – Дякон Васил какво ти направи? – Взе ги. Той влезе с книжата в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях три дни. След три дни той ми изпрати известие по един младеж. Но младежът не си каза името и аз не го познавам. Даде ми златни минцове за разноски. Изпрати ме в Карловските бани. Там престоях две седмици. После Дяконът пак ми изпрати известие и един златен минц за разноски. Изпрати ме в Хисарските бани, Пловдивско. И там престоях 45 дни. После отидох в Пловдив. Заверих паспорта си. В Пловдив накарах да ми заверят и тескерето. Отивайки в Карлово, отседнах в същия хан. Там, в Карлово, два дни чаках в хана. Той [Дяконът] ми изпрати известие пак чрез по-раншния младеж. Сега си спомних името на тоя младеж. Той бил Петър, синът на попа. Очаквали сме с Дякона писмо от Ловеч. От Ловеч пристигна писмо да идем и двамата там. Понеже и двамата тръгнахме пеш, той ми каза: „Ти мини през Сопот!“ А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир. Аз пък пътувах като търговец. Поисках от евреите 10000 оки пашкули. Те ме взеха за голям търговец, не знаяха защо пътувам. Понеже се срамувах да пътувам без кон, от Сопот наех един кон за 54 гроша. [72] Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. Сега идва друг наш начин на работа. В Ловеч пристигнал един нов наш другар. Чакал ни две седмици. Когато аз идвах в Ловеч отсядах в хана. Нощем отивах в къщите на кафеджията Марин Попов на терзията Ваньо и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков, и разговаряхме. – За какво разговаряхте? – Новодошлият другар бе убитият по-сетне в Русе Ангел Кънчев. Той ме запита: „Напредват ли работите на нашия Дякон по ония места?“ и т.н. Преди него обаче свидетелстват Анастас Попхинов и даскал Иван Фурнаджиев от Сопот, особено вторият разказва всичко, което знае не само за Левски /той му дава описанието, което почти повтаря онова на гърба на полицейската снимка, с която е издирван Дякона/, но и за самия Димитър Общи: – Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т. е. по комитетския въпрос. А като пристигнах, дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и Димитър Общи, когото сега търсите. Наричат го и Македонски. Те тримата дойдоха в моето училище. Пред мен отвориха едно писмо. Това беше преди девет месеца. Те прочетоха при мен писмото. Казаха ми: „Ако ти разправим нещо, ще се съгласиш с нас. Ако не се съгласиш, ще те убием.“ Така те ме заплашиха. – От Влашко и от Димитра идваха тук писма по комитетския въпрос. А името на Тетевен, както е написано на писмата между тия книжа тук, е Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Хаджи Станьо и Петко Милев ме извикваха, за да им прочета писмата. После ми обясняваха, какъв отговор да напиша. И, на основание на тяхната заповед, аз пишех и изпращах отговорите. – Даскале, в Орхание бе убит дяконът. Знаеш ли кой го уби? – Да, знам. Димитър го уби. Той дойде и разправи как го е убил. Дяконът се научил за комитетската работа и поради това, че можел да издаде на властта, той го убил. – След като го убил, къде е забягнал през нощта от Орхание? – Скрил се в една царевична нива. Там избягал. Дори, когато бягал към царевичната нива, паднал в една локва и там останал калпакът му. – Знаел ли е за това някой от Орхание? – Май че Васил е знаел. – Димитър ли ти каза, че Васил знае? – Не, не ми е казал. Така допускам по моему. – В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!"

Друга не по-малко любопитна констатация е, че на 16 септември 1872 османските власти са знаели поименно целия революционен комитет в Ловеч, което може да стане само от вътрешен човек в комитета; не само това, те са знаели поименно и други важни фигури в другите комитети на ВРО, а също и какви решения са взети на Общото събрание в Букурещ. Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това. Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит.

Най-атрактивното за една страна със скромен бюджет като нашата, обаче е уникално ниската цена, която предлагат конструкторите. Според тях бюджетната цена на вертолета в базова модификация (без въоръжение и др. консумативи) ще е около едва 1.5 милиона евро, или под 3 милиона лв, което е повече от приемлива цена за подобна машина. https://nauka.bg/savsem-skoro-da-startira-proizvodstvo-balgarski-helikopteri/ Толкова е наистина, украинците го предлагат за 1.8 млн. долара на пазара. За сравнение Eurocopter EC145 https://en.wikipedia.org/wiki/Eurocopter_EC145 който е със сравними показатели е на цена 5 млн. евро. Партньорските фирми са австрийска, швейцарска и украинска. Ако България направи пробив с производство тук, има потенциал да направи такъв и за други подобни изделия. Между другото Ми-2 е бил много успешна модификация за времето си, произведени са над 5000 бр., и то главно в Полша. https://en.wikipedia.org/wiki/Mil_Mi-2

Хайде още малко да се посмеем, след което ще следвам правилото, че мълчанието е злато: Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти Русе,16/28 септември 1872 г Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността [на вилаета] през [територията на] Никополската, Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии, Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана. Ето защо, ако разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния комитет, то това лице ще бъде незабавно задържано и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит. Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 16 септември 1872 Ес‐сейид Ахмед Хамди https://unibit.bg/files/following-levskis-footsteps/CHASING LEVSKI and the REVOLUTIONARIES.pdf стр. 73-77 от документа

Димо Драсов е 57-годишен, когато Парашкев Стоянов записва този негов разказ, следователно през 1872 е бил 28-годишен и е пряк участник в събитията. Всъщност това е най-силното свидетелство за участието на Христо Цонев-Латинеца в нападението. Той, Левски, никъде поименно не споменава Вутьо. Няма имена в писмото му до Каравелов, а на разпита в София отрича да е виждал Вутьо в Ловеч. Защо не споменава Латинеца, защото го пази, естествено - Латинеца не фигурира никъде в протоколите от разпитите, освен в показанията на Общи, който го нарича "Христо Бояджията". А защо Вутьо не споменава Латинеца? Вутьо е арестуван на 15 ноември, а на 16 вече е изпял всичко за Левски, но не обелва дума за Латинеца? Впрочем Вутьо и брат му умират в каторгата, а твърде скоро след Освобождението и Латинеца. Да, но от новооткритите документи се вижда, че османската власт в Дунавския вилает е била осведомена поименно за организацията на Левски в Ловеч. И което е по-интересно, ловчанския мюдюрин е бил предложен за повишение преди Арабаконашкото приключение, тоест преди арестуването на Поплуканов. Това става ясно от линка със записа на Виктор Комбов, ако го изслушате. И още нещо става ясно от него - веднага след арестуването му Димитър Общи прави опит за самоубийство, това вече е новост, той започва да предава всичко и всички, защото разбира че разпитващите го вече знаят това.

Много смешно, нали, boilad :) "Със сигурност новите документи ще променят и представата за вината на Димитър Общи за провала на революционната организация. Все още не е публикуван документът, в който се оказва, че Дунавският валия е знаел цялата подробна информация за организацията на Левски и действията ѝ още преди обира в Арабаконак и още преди Димитър Общи да попадне в ръцете на Османската полиция." https://www.bnr.bg/plovdiv/post/101229421/oshte-mnogo-neizvestni-dokumenti-za-levski-ni-chakat-v-osmanskia-arhiv Смех

Когато Дж.П. Морган починал през март 1913 в Рим, нефтеният крал на Америка Джон Рокфелер удивен възкликнал, след като узнал за размера на личното богатство на Морган от 80 млн. долара, еквивалентно на днешните 40 млрд.: - Аз си мислех, че той е бил много богат човек, а той дори не е бил богат... По същото време Рокфелер е притежавал лично богатство от 900 млн. щатски долара, еквивалентни на 450 млрд. днешни долара, което го прави най-голямото лично богатство за всички времена. Това не е анекдот, а действителни факти. Морган обаче оставя много по-трайна следа в американската финансова и икономическа система от Рокфелер, той е автор на това, което някои икономисти днес определят като "морганизация" - сливане на банковия и промишления капитал. Морган може и да е имал десет пъти по-малко лично богатство от Рокфелер, но той успява да установи ефективен контрол върху: - железниците в САЩ - стоманената промишленост в САЩ - корабоплаването в САЩ - машините за фермерство в САЩ и най-важното - върху цялата финансова система в САЩ. Де факто той е основният идеолог и стратег на Федералния резерв /ФЕД/ на САЩ, консолидиран банков синдикат, финансиращ правителството. През 1911 Джон Пиерпонт Морган вече е тежко болен и депресиран от непрекъснатите медийни и политически атаки срещу него, но неговият старши съдружник в банката, Хенри Дейвисън, заедно с Пол Уолбърг от Kuhn, Loeb Investment House и Франк Вандерлип от Ситибанк по инициатива на сенатора Нелсън Олдрич, се събират тайно на остров Джекил и договарят основните принципи на бъдещия Федерален резерв на САЩ, синдикат от частни банки, изпълняващи ролята на Централна банка за Федералното правителство. Две години по-късно е създаден Федералния резерв, в годината на смъртта на Дж.П. Морган:

Единственият награден с повишение в пост е мюдюрина на Ловеч. Единствените предадени членове на комитета в Ловеч, които са били откарани в София са поп Лукан /по грешка/, Марин Поплуканов и Пъшков. И то почти веднага след арестуването на Димитър Общи, който издава и други, в това число споменава и Христо Бояджията, който според мен е Христо Цонев-Латинеца. Веднага след убийството на слугата започва полицейско наблюдение над къщите на Латинеца, Цвятков, Сиркови и Величка, четирите къщи, където се е укривал Левски, по думите на Сиркова. Величка идва един ден след като Левски се премества в къщата на Сиркови да ги предупреди, че турците ще правят обиск там, пак по нейните думи, на Сиркова, те са знаели къде е тайното скривалище и са търсели в него. Двете къщи - на Величка и на Сиркови - са били най-тайните убежища на Левски в Ловеч, и двете са имали изход през покрива към скалите, откъдето може да се спаси той от блокада. Къщата на Сиркови, пак според Сиркова, е била най-тайната - там не са били допускани дори членове на комитета и не са се правели събрания. Ловчанския мюдюрин може и да не е оставил документи в Ловеч, но е изпращал такива в Цариград, защото иначе няма основание да бъде отличен еднолично, за случаен успех едва ли би му била връчена персонална награда.

Следователите по процеса нямат необходимост от писмото, ако са имали още един свидетел на убийството, а такъв може да бъде само трети предполагаем участник. Това им е било достатъчно. Писмото може и да е напълно идентично, но в него става дума за брой на участниците само веднъж в две думи, прочетете го внимателно, ето тези две думи: "един другар", ако вместо тях Левски е писал "двама другари", няма необходимост да се пипне нито една друга дума, за да бъде подправено автентично вътре в текста само с няколко букви Вторият "другар" е ключът към предателството, но това трябва да се докаже документално, ако въобще е възможно, то трябва да е в в архивите на османската полиция в Ловеч. Аз имам обосновано предположение кой е бил този "другар", но това е само предположение.

Те сами ме намериха като зададох интересуващ ме въпрос. Има една описана от Малкълм Гладуел история в книгата му "Повратната точка" със зашеметяващият успех на продажбите на обувките Хъшпъпис през 1995 - той я дава за пример на "повратна точка", когато малка група хора с минимални усилия преобръщат инерцията/кинетиката на махалото, в случая на пазара, в обратна посока. Тук е описана от друга гледна точка същата история: https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1997-aug-30-fi-27351-story.html Лично за мен описанието на "Лос Анжелес Таймс" е обективната история. Няма нищо случайно в такива "повратни точки", всичко е закономерно и предварително обусловено, а доколкото малка елитна група може да обърне събитията в противоположна посока, това винаги е връх на айсберга.

Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега". Интересното за мен в неговите показания е друго, те са документирани близо месец след тези на самия Вутьо, който още на 15 ноември разказва за убийството. Значи някой е предупредил следователите какво да го питат, защото поводът за ареста му е наличието на револвер в него, който при това се оказва, че не е намерен там. Свидетели на признанието на Левски били и другите трима - хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван, но в техните показания не фигурира нищо за това събрание. Има големи несъответствия между казаното от Вутьо и Левски, както в отделните им свидетелства /разпит само на Вутьо и описаното в писмото от Левски/, така и в казаното на очната ставка между двамата. В разказа на Вутьо Левски е този, който напада слугата и го убива; в разказа на Левски до Каравелов слугата напада Вутьо, а Левски го убива защитавайки Вутьо. Левски говори за трима души с арнаутски дрехи при очната ставка с Вутьо, така е записан разказът му и в протокола на комисията, Вутьо говори за двама. "Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Вутьо в единия разказ говори, че е спал в къщата на Марин поп Луканов, в другия пропуска този детайл. "Дяконът изпрати един свой човек на име Лукан1, [който] ме заведе в къщата на Марин поп Луканов. Нея нощ аз спах в Лукановата къща. Сутринта пак тоя Лукан ме заведе на края на града [и] там се срещнахме с Левски. Дяконът имаше една пушка, [която] даде на Лукана да я занесе в къщи, а на мене [каза]: „Ти иди в Лукановата къща, аз ще те извикам [и] ще приказваме.“ Кои още са били свидетели и посветени на станалото в къщата на Денчо Халача? При всички случаи, според мен, това са самият Марин и сестра му Величка, както и цялата им рода. Марин поп Луканов е арестуван веднага след арестуването на Димитър Общи, сестра му Величка ден след него. Писмата за които говориш от 25 август са били препратени през Ловеч, защото на едно от тях, това до Анастас поп Хинов, има добавено на ръка от Иван Драсов /значи още не е бил избягал по това време към Чехия/: "Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е." Точно от неговата къща, според мен, Вутьо и Левски влизат през откъртените дъски на оградата в къщата на Халача, в неговата плевня се и преобличат. Кой е занесъл там дрехите и пушките, кой е охранявал отвън пред портата на Халача и не е предупредил Левски и Вутьо, кои са другите членове на тайната полиция в Ловеч, участвали и друг път в подобни акции заедно с Левски? Много въпроси около логистиката и другите участници в тази провалена акция.

Със сигурност Димитър Общи лъже, като свидетелства от първо лице, че е чул това от Левски на събранието в Тетевен през втората половина на август 1872 . Защото въобще не се е виждал с Левски от датата на убийството на слугата в Ловеч, 14 август 1872 до датата, в която твърди това пред комисията, 11 декември 1872. Изобличава го писмото на Левски от 12 декември 1872 до дейците в Ловеч: "Също и Д.Общи ме вземаше за привилегист, като казваш и Вам [това], без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отпочне, решихте Вие всички, като най-много настояваше Анастас [Попхинов] от Плевен, Ваньо [Иван Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия. Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д. Пощата [Пеев] пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си – отде какво е земал и давал, – пак не дойде. Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д.Общи. Повиках го с мене да дойде [и] заедно да обиколим местата, [от]където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша." Левски няма никаква причина и по логиката на неговия характер, който е бил дискретен и извънредно предпазлив, да ходи да разправя наляво и надясно подробности как е извършил убийство, още по-малко да описва с подробности това в писмо, като е бил пределно наясно, че това може да го качи на бесилото.

"По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Той разказа събитията по ловчанското нападение. – Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? – Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная." Това е въпросният разказ за случката в Ловеч на Димитър Общи, документиран с дата 11 декември 1872. Вутьо Ветьов е арестуван на 15 ноември 1872 и веднага на другия ден дава показания за убийството в Ловеч. Това става ясно от следния документ: Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление София, 16 ноември 1872 119 думи, пощ. № 2548, подадена в 6:10 часа. От София за Русе До Дунавското областно управление Донасям следното: При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар инв. 248/1951 Тоест Вутьо, който не е участник в обира е бил издаден от някои от вече заловените участници, те са 14, и посочен като участник в убийството. От изброените от Димитър Общи участници на събранието в Тетевен, те са четирима - самият Димитър, хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. Според мен най-вероятно посочилият Вутьо е Димитър Общи, единствено той има мотив да натопи Левски, защото го мрази лично и защото целенасочено руши организацията, изградена от Левски. Това е неговата постоянна линия още от идването му в Ловеч. И така, Димитър Общи е издал Вутьо, Вутьо още на другия ден посочва като убиец Левски, за да се оневини сам, естествено, и да спаси собствената си кожа. Свидетелството на Общи обаче няма никаква доказателствена тежест - той не е пряк свидетел, а препредава думите на самия Левски. Единствения очевидец на убийството е Вутьо и пак си остава въпросът за тежестта на неговите показания, тъй като Левски дори отрича да го познава при една от очните ставки между двамата. Тоест Вутьо и още повече Общи по този случай са кошаревски свидетели.