Б. Киров

Съгласен съм, но не аз ги правя сметките на китайците, нито съм експерт в тази сфера. Китайските експерти, политици и военни отдавна сами са си ги направили: The existing sea route being used by China passes through the risky South China Sea, Pacific Rim, the Strait of Malacca and Sri Lanka, and Chinese ships have to cruise about 10,000 kilometres for reaching its final destination. The Gwadar Port will reduce the sea distance to 2,500 kilometres and land distance for Kashgar to 2,800 kilometres because Kashgar is 4,500 km from the main Chinese port of Shanghai. The CPEC related projects will not only save China time but also millions of dollars. The overland route, via Pakistan, eliminates the need to ship crude through Malacca Strait. Chinese will establish a massive Industrial Park at Gwadar, which will house an oil city and petroleum refining zone beside dozens of other technical and logistical installations. This will help China meet its energy needs...and the Gwadar-Kashgar pipeline is likely to take around 17 percent of the share of total Chinese import. https://nation.com.pk/13-Jun-2016/china-to-build-mega-oil-pipeline-from-gwadar-to-kashgar https://www.merics.org/en/bri-tracker/the-bri-in-pakistan Морският маршрут през Малака, освен че е много по-дълъг, сега им коства между 1-3 млрд годишно повече при повишените цени на тарифата на супертанкерите, това си го изчислих сам. Китай ще вложи в този нефтопровод, който е успореден и на газопровод, жп линия и магистрала - но само в нефтопровода - 10 млрд. долара, които ще избие като цена за 5-10 години, след което е на печалба. На фона на оформящата се антикитайска коалиция срещу него, в която влиза и Индия /проблеми през протока Малака/.

Съгласен съм, но първоначалната ти теза, колега, беше съвсем друга, цитирам те буквално: "А по-голям БВП е невъзможен. Накъде повече?!". Тук ти говориш "за по-голям БВП", който е невъзможен, а не за "по-голям БВП на глава на населението". Разликата е фундаментална, защото при 55 процента от БВП на глава от населението на китайски гражданин в сравнение с този на американския, при три пъти по-голямо население на Китай от това на САЩ съвкупния БВП на Китай става 165 процента в сравнение с този на САЩ. Не е ли очевидно произтичащото от този факт: 3 процента от БВП например отделяни за отбрана от Китай ще бъдат повече от 4 процента отделяни от САЩ за отбрана. А от това ще последват множество геополитически проблеми за САЩ и съюзниците им, като например едно е, че самолетоносачите на Китай съвсем реално могат да бъдат повече и по-съвършени от тези на САЩ с всички произтичащи за САЩ последствия в глобален план. Моля не измествайте темата. Моята теза за избягване на влизане в капана на Тукидид от страна на САЩ е много ясна, това може да стане единствено с изолирането на Китай в негова затворена сфера, като за контратежест САЩ нямат друг ход, освен да направят тяхна сфера на Западния свят и съюзниците им, задължително с ЕС, Япония и Великобритания вътре в нея, за да могат да балансират противотежестта на Китай. И да се надяват че времето работи в тяхна полза и Китай ще завърши с вътрешен колапс от собствените си вътрешни проблеми, както това стана със СССР, което е вероятно, но не гарантирано. Всякакви сравнения за капан на средните доходи и БВП на човек са релевантни дотолкова в тази тема, доколкото са свързани с вътрешните проблеми на управляващата ККП и нейния режим.

Не искам да споря, то е и извън темата, но според мен теорията е в конфликт с практиката. Пример: Турция, която е с 27 /!/ позиции по-надолу в индекса на върховенството на закона от Китай, вече технически е преминала капана на средните доходи /40 процента от БВП на глава на населението по покупателна способност на САЩ/, при това Турция не е богата на природни ресурси https://worldjusticeproject.org/our-work/publications/rule-law-index-reports/wjp-rule-law-index-2019 https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?locations=TR Турция през 2018 има БВП на глава от населението по покупателна способност 28 139 щ. долара, което я приближава до средно-европейските нива и е около 50 процента от тези в САЩ. Китай за същата година има съответно около 18 000 щ. долара. Друг очеваден пример - германците през 1939 г. в годините на абсолютен тоталитаризъм и липса на върховенство на закона имат поне 50 процента по-висок стандарт от французите, които живеят по същото време в демократична република с върховенство на закона. Трети пример, прогнозата на експертите от OECD за БВП изчислен по покупателна способност в щатски долари от 2010 за БВП през 2060: Китай - 63 трлн. долара САЩ - 39 трлн. долара Прогнозирано население на Китай през 2065 - 1 млрд. 170 млн или БВП на глава от населението по покупателна способност 53 800 долара China's population is expected to fall back to 1.36 billion by the middle of the century, it said, which could mean a decline in the workforce of as much as 200 million. If fertility rates remain unchanged, the population could fall to 1.17 billion by 2065, it said. https://asia.nikkei.com/Politics/China-s-population-forecast-to-peak-at-1.44bn-in-2029 Прогнозирано население на САЩ през 2060 - 404 млн. или БВП на глава от населението 97 500 долара by 2060. By that year, the U.S. population is projected to be 404 million, nearly one-quarter larger than today’s 326 million residents. https://www.apmresearchlab.org/blog/the-united-states-will-soon-be-bigger-older-and-more-diverse Съотношението на БВП на човек по покупателна способност на Китай към това на САЩ е прогнозирано 55 процента, при днешно около 30 процента. По дефиниция за капан на средните доходи /40 процента от тези на САЩ/ Китай ще е прескочил капана. Или теорията е грешна /по-скоро не универсална/ или практиците грешат, едно от двете е.

VLCC tanker rates along the busy Middle East Gulf to China route jumped to about $160,000-$180,000 per day on Thursday, up from about $70,000-$100,000 per day on Wednesday, according to several ship broking sources. Only a month ago, the same rate was about $20,000-$30,000 per day, the sources said.Mar 12, 2020 Saudi Arabia exported a whopping 1,802,788 barrels per day to china Не е съвсем точно това за сухоземния транспорт и оскъпяването. Терминали и тръбопроводи от Гуадар до Китай почти изравняват цената на траспорт с танкер. Имаме 6 дни, около 1500 км. от Джибути до Гуадар и около 1000 км с тръбопроводи до Китай през Пакистан. Алтернативният маршрут отнема само 22 дни до Сингапур и още поне 6-7 дни до пристанищата в Източен Китай, поне три пъти повече време и три пъти по-голямо разстояние. Китай е най-големият вносител на суров петрол в света, над 10 млн. барела дневно, около 60-70 процента от тях идват от Близкия изток и Африка. Всичко това при усложнения през Малака може да бъде пренасочено през Пакистанския коридор, става въпрос за много спестено време и пари при транспорт и осигурени доставки на петрол. По този три до четири пъти скъсен маршрут няма да върви само суров петрол, а и стоки в двете посоки.

С това допълнение, че парите на богатите се стичат навсякъде, където печалбата е по-голяма и по-бърза. В други теми бях изследвал движението на инвестиционните средства под управление, Китай и Азия са привлекателно място за бързи печалби, не е задължително там да се купуват имоти или инвестира в производство, едни по-краткотрайни инвестиции в печеливши акции или сфери с отмиване в офшорни зони са достатъчно привлекателни. Студената война с Китай, която по нищо няма да прилича на предишната със СССР, главно защото в нея няма идеология, според мен ще бъде една странна Студена война на разделяне на сфери, главно в стандартите и пазарите, а не война целяща унищожаване. В такъв смисъл ще я водят стратези като Кисинджър, а не тактици като Помпео.

Цифровата валута на Китай – необходим стимул или прелюдия към антиутопия Липсата на ефективно държавно стимулиране на потреблението в азиатската страна може да бъде компенсирана от въвеждането на „дигитален юан“ Светът премина с бърз поглед през новината, появила се в средата април, относно намеренията на Китайската народна банка да експериментира с цифрова валута, която потенциално може да бъде въведена от държавните банки. Тази новина представлява потвърждение на това как Китай изпреварва останалата част от развития свят, що се касае до електронните разплащания и финансовите технологии, като подсигурява допълнително своите системи, пише Хени Сендър в коментар за Nikkei Asia Review. „Обосновката Китай да премине в цифрова валута е ясна“, отбелязва Кристофър Ууд, стратег в базираната в Хонконг инвестиционна банка Jefferies. „Освен че спестява разходи, технологията също така представлява начин централното правителство да поеме обратно контрола над частните компании, като Alibaba и Tencent, които в действителност контролират платежните системи през последните години чрез възхода на електронната търговия в континенталната икономика", добавя Ууд. Китай може просто да допълни акаунтите на своите граждани в WePay и Alipay с виртуални трансфери на ваучери. Това ще гарантира, че парите не напускат страната, подчертава Сендър. Дигиталната валута може да помогне на азиатската страна в момент, когато тя продължава пестеливо да действа по отношение на мерките за възстановяване от щетите, причинени от коронавируса. Сдържаният стимул на Китай контрастира на големите усилия на Вашингтон да подкрепи икономиката на САЩ. "Станахме свидетели на масивен, безпрецедентен стимул в САЩ", казва Дзън Син, съосновател на Soho China, като добавя: "Все още не сме видели много стимули от страна на Китай. Защо това отнема толкова време? Всички чакаме Китай да изготви план". Син не е единственият, който поставя този въпрос. В крайна сметка брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай се сви с 6,8% през първото тримесечие, отчитайки най-лошото си представяне от десетилетия. Междувременно заетостта в градовете се свива с 6%, след като 26 милиона работници загубиха работата си през първото тримесечие, според данни на HSBC. Контрастът в стимулите между Китай и САЩ може да се проследи и в близкото минало. По време на световната финансова криза през 2008-2009 г. САЩ намалиха основните си лихви с почти 4,5 процентни пункта, докато Китайската народна банка сви своите лихви с близо два процентни пункта. От момента на избухването на пандемията от COVID-19 САЩ намалиха лихвите с 1,5 процентни пункта до почти нула. В същото време Китай ги понижи с едва 10 базисни пункта. "Общият фискален стимул на Китай трябва да възлиза на 4% от БВП", смята Тао Уан, главен икономист в UBS. По неговите думи подобни мерки биха били по-мащабни от 2-та процента, освободени през 2016 г., и значително по-малки от 10-те процента, използвани през 2009 г. Проблемът с настоящите стимули е, че по-голямата част от тях ще отидат в инфраструктурата, докато най-голяма нужда има потреблението – нещо, което целенасочените дигитални плащания биха стимулирали. Остава въпросът по какъв начин Китай ще развива тези технологии. Преминаването към цифров юан може в крайна сметка да очертае още един начин, по който страната използва технологиите, за да следи гражданите си. Когато хората използват конвенционални пари, правителството не може да следи разходите им. От друга страна цифровите валути са по-малко натрапчиви от софтуера за разпознаване на лица. В някакъв бъдещ момент „гражданският мониторинг“ на Пекин може да прерасне в нещо друго – контрол на потребителските сметки. https://www.investor.bg/analizi/9/a/cifrovata-valuta-na-kitai--neobhodim-stimul-ili-preliudiia-kym-antiutopiia-304179/

Като гледам картата, това де факто вече е факт в Индийския океан - китайците имат опорна точка с пристанището в Гуадар, Пакистан и друга в Джибути, Африка, те просто правят байпас и на двете островни линии. САЩ ще трябва да ги затворят в Тихия океан с цел да не допуснат Китай в тяхната зона на Национална сигурност, но Китай има отворен излаз към Африка, сферите са очертани. Китай затова строи самолетоносачи, да охранява вътрешния кръг на Южнокитайско море те не са му толкова необходими, където е изградил вече бази в оградената с пунктирана линия /9 прекъснати линии/ и може да ги защитава с авиация и ракети. Самолетоносачите му са необходими, според мен, за Индийския океан, за да осигуряват пътя на нефта, а не в Тихия океан, за да се конфронтират с флота на САЩ. Тайван попада в зоната на пунктира, и макар САЩ да си го наричат "остров-самолетоносач", въпрос на време е, плановете на Китай са до 2050, Тайван да последва съдбата на Хонконг, според мен в един момент Щатите тихо ще отстъпят, избягвайки пряк сблъсък. Те вероятно ще се опитват да изолират Китай в тяхната Тихоокеанска зона, да скъсят и укрепят двете островни линии там, да ги затворят и да изолират Китай в неговата сфера, но не да го притискат прекалено силно до бреговете му, защото това вече е невъзможно. Протокът Малака е критично важен и за двете страни.

История за любов и мрак е израелско-американски драматичен филм от 2015 г., по сценарий и режисура на Натали Портман въз основа на едноименния автобиографичен роман на израелския автор Амос Оз. Действието се развива в Йерусалим през последните години на британския протекторат Палестина и в първите години на независимата държава Израел. Този филм е режисьорският дебют на Портман, която е и негов сценарист и изпълнява една от трите главни роли. Филмът е презентиран на филмовия фестивал в Кан през 2015 г.и в секцията за специални презентации на Международния филмов фестивал в Торонто за 2015 г. Той не е касов успех, но е сто процентов художествен успех, за ценители на добрата литература и кино. Базиран на международния бестселър на Амос Оз, A TALE OF LOVE AND DARKNESS това е историята на неговата младост, поставена на фона на края на британския мандат за Палестина и ранните години на държавата Израел. Филмът описва подробно отношенията на малко момче с майка му и неговото формиране като писател, човек на духа и мечтател, докато гледа как се случват нещата в живота, когато историите, които разказваме, стават историите, които живеем. Натали Портман режисира филма „История за любов и мрак“, със сюжет съсредоточен около живота на съпруг, съпруга и сина им в Йерусалим. Тя играе ролята на Фаня Оз, мечтателка, родена в Ровно, свалена от звездите на бляновете сред суровата действителност на следвоенните години в Йерусалим. Самата Портман казва за работата си над тази литературна творба, претворена от нея в кинематография: - Защо решихте да направите филм по романа „История за любов и мрак”? - Четях романа за удоволствие като нормален консуматор на качествена литература и в един момент просто започнах да виждам кадрите. Страниците оживяваха в съзнанието ми като завършен филм – с композициите, движенията на камерата, ракурсите, гледните точи, лицата на актьорите и актрисите, преходите, монтажните връзки, музикалното оформление. Съзнанието ми продуцира завършено екранно произведение, стимулирано от преживяването с тази великолепна книга. - Какво е специалното качество на книгата във Вашите очи? - Изключителният писателски талант на Амос Оз стои в основана на моето вдъхновение. В същото време аз успях да се идентифицирам страшно силно с историите, които са разказани в романа, да почувствам връзката с образите и техните житейски арки. Усетих, че именно това е книгата, по която трябва да създам свой режисьорски филм. А сега режисирането ми е страст. - Хареса ли ви режисирането. Как протекоха снимките? - Страшно трудно и в същото време изключително интересно. Забавлявах се много и държа да отбележа, че имах топло и плодотворно сътрудничество с Амос Оз. Първоначално се запознах с него през моите агенти, които уредиха да се срещна с него в Израел. Той веднага ми направи впечатление на щедър и отворен към предизвикателства човек, който не се смути от факта, че нямах никакъв опит в режисурата и по това време бях на 27 години. Няколко различни режисьори са му предлагали да превърнат книгата му във филм, но той е отказвал. За него беше важно в тази екранизация да няма лесни обяснения, да остане усещането за мистерия и да се даде свобода и възможност на публиката сама да изкове своята интерпретация за мотивациите на централните персонажи. За него беше излишно книгата да се редуцира до някаква форма на популярна психология. Линк към филма с бг суб: http://zelka.org/details.php?id=502539 „Можете да намерите Ада и Рая сред едни и същи хора около вас. Малко зло и хората стават за другите хора Ад. Малко милосърдие и същите хора стават за другите Рай.” „Единственият начин да запазите мечтата жива, пълна с надежда и горещ копнеж, е никога да не се опитвате да я осъществите. Сън, реализиран в живота, е разочароващ. Това е природата на мечтата.”

Не само че е възможен, според мен, а е предстоящ с навлизането в Четвъртата индустриална революция. Китай има ясна очертана програма за качествен скок в производството и технологиите, в 5 Г например е поне 5-10 години пред САЩ. Вътрешният потенциал на покупателна способност е неограничен, защото не зависят от световната валута на Запада долара и нейния резервен германски вариант еврото толкова много, колкото всички останали - Централната им банка може да печати неограничени количества юани, без да се съобразява с МВФ и Световната банка, стига да го пожелаят. Засега се въздържат да го правят, заради външната им търговия и ползите, които им носи отворената световна икономика. Затворят ли им се външните пазари на Запада и техните съюзници, според мен, ще го направят, като се насочат към неоколониализъм към Африка, където има суровини и пазар за техни стоки.

Да,последният случай на Капан на Тукидид беше Студената война между СССР и техния блок от Варшавския договор и САЩ плюс съюзници от НАТО. Противостоенето завърши без Трета световна война и с имплозия на Съветския блок. Това е добре разработен и проигран сценарий за Запада и може да бъде синтезиран с думите на Чърчил за Съветите "Оставете ги на тях самите, те сами ще се довършат", перифразирам по смисъл. Дали Китай ще влезе в такава схема - най-вероятно да, защото ще му бъде наложена, НО... Китай не е Съветския съюз. Китайският БВП вече е по-голям от този на САЩ по покупателна способност, а китайският пазар е с потенциал два пъти по-голям от този на САЩ и ЕС взети заедно. Има и хипотетична възможност, която лично не смятам за реалистична - Китай да "се сниши", да скрие силата си както правеше по стратегията на Дън Сяопин и да вегетира мирно в сферата на САЩ както доскоро /докъм 2008/ беше статуквото. Проблемът със сферите на влияние е, че всяка от страните се стреми да ги разширява за сметка на другата. При Пакс Американа имахме глобализъм, който бе нищо повече от глобална американска сфера. Някой тогава оповести Краят на Историята, блажени времена, рокендролът беше жив. При последната Студена война имаше една сфера - тази на Свободния свят /САЩ и съюзници/ и друга на СССР, а помежду им и Трети свят, където двете суперсили се конкурираха за влияние и надмощие. Новите граници на китайската и сферата на Запада тепърва предстои да бъдат очертавани, не е ясно ще има ли нов Трети свят. При първоначалното очертаване на нови сфери винаги е най-опасно и прескачат искри на гореща война по границите - така е било през 40-те и 50-те години в Източна Европа и през 60-те в Куба, светът е бил на ръба на атомна война. В интересен свят ни предстои да живеем.

Църквата не се отказва от него и по същество го защитава, като не го отлъчва от поста му. А знаем ли как е гласувал попът на това събрание, решило съдбата на Паисий? Дали е бил за или против още тогава, а не със задна дата - както е известно всичко се е приемало по вишегласие, така е натресен и Общи за апостол, въпреки мнението на Левски против, който остава в малцинство.

След общото събрание на БРЦК през май 1872 ВРО на Левски поема курс на терор, насилствено събиране на пари за оръжие за въстанието, което по същество е акт на война срещу Османската държава. Поп Кръстьо като деец на Църковната борба е против такова вътрешно насилие и терор, той затова изтъква като светли примери войводите Панайот, Хаджи Димитър и Ботев, но това по същество е старата четническа тактика, обречена на неуспех и доказала се като неуспешна. Левски както е известно е имал съвършено друго виждане за въстанието, което влиза в пълно противоречие с разбиранията на поп Кръстьо, това е сериозна база за конфликт на идеи между двамата. Попът смята тайната вътрешна организация и нейната тактика на насилствено събиране на пари от богати българи за "глупава работа", това си е негово лично право като свещеник. Левски има своето право като глава на Привременното правителство, което по същество е държава в Османската държава - тайната полиция е орган за терор и когато тя започва да действа като такъв, попът се отдръпва от делото, то влиза в противоречие с разбирането му на свещеник. Не мисля, че го е тресял страх, че ще му търсят отговорност за Паисий. До последния момент, до гибелта му, Левски не снема доверието си от поп Кръстьо, за това свидетелстват редица съвременници, той изпраща свой пратеник при него в Ловеч, за да го разпитва за предателството в града, кой рационално мислещ човек би изпратил свое доверено лице, за да го пита кой и кои са предателите, ако смята, че самият поп е предател - това е пълен абсурд. След Освобождението, буквално подлуден от моралния терор върху него, както и опитите да бъде физически убит от същите тези виновни хора, попът става открито критичен към самия Левски, но едва ли Левски е мислел да го праща през юли 1872, само няколко месеца преди гибелта си с комитетски пари в Букурещ, ако е имал и грам недоверие в поп Кръстьо.

Всяка една война е масово престъпление, но винаги има две противоположни гледни точки за това. Престъпления организирани от държави вече се наричат война.

Някога да съм твърдял, че поп Кръстьо е бил на друго мнение за убийството на момчето, както и за убийството на Паисий, и въобще срещу насилието? Това си е лично право на поп Кръстьо. Което не го прави предател, нито пък автоматично хвърля вина върху Левски. Двамата са стъпили на съвършено различни позиции и всеки един от тях има своето право. Гербов, според твоя начин на мислене, излиза, че единственият начин да се освободи България е била Руско-турската война и всичко друго е престъпление. Ами хайде тогава да зажалим за убитите турски войници в тази война, те са десетки хиляди - това според твоята логика е оправдано убийство, защото е организирано по заповед на Руския Цар? Прав ли съм, или крив - значи Левски е "убиец" на "невинното чираче", за което османската власт го осъжда на смърт за престъпление срещу османски поданик, защото действа от името на Българската държава, а Руския Цар е Освободител и не е убиец на хиляди османски поданици, каквито са били турските войници? Така ли е или не, според теб?

Левски очевидно е познавал добре османските закони, защото при всичките му разпити много умело се отклонява от обвиненията, които биха го довели до смъртна присъда. По обвиненията за подбудителство и участие в бунт ето какво казва: – Възложиха ми да обнадеждявам цяла България. – В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш? – Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам. ... Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам Прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението. – Какво ти попречи да изпълниш това си намерение? – Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха. 18 зилкаде [12]89 [6 януари 1873] година. Подписал: Дякон Васил Левски Искал да "обнадеждява" бедните заради тежките данъци, да отиде в Цариград, "да потърси големи личности като вас" /Ха! ха!/ да си признае "престъплението и грешката, да поискам Прошка" /още веднъж ха-ха!, Дяконът направо се гъбарка с членовете на Комисията, прави си гаргара с тях/ Не признава нищо, не издава никой, който вече не е известен на турската власт. Отрича всичко и го извърта така, че Комисията не получава негово признание нито за убийството на дякон Паисий, нито за това на слугата на Халача. За убийството на Паисий: "– Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание? – Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу. Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това? – Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона. – Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо? – Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен. [Отпечатал пръст]: Димитър Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш? – Комитетите не вършеха никаква работа без подпис с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия." Излиза, че нареждането от Букурещ е изпреварило това на Левски и Общия, нали е неграмотен, избързал с убийството, преди неговото нареждане. За слугата Стойчо: – Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това? – Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч. – Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти? – Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек. [Подписал]: Васил Дякон Левски Общи предава всичко и всички и го прави с кеф. Той е гръцки гражданин по паспорт и вероятно е разчитал, че гръцката държава ще го спаси, както се е случило вече преди с участието му в Критското въстание. На него не само че не му дреме за никой, той предателства с удоволствие, ето как започва още първия му документиран разпит: – На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава. На остров Крит прекарах три години. После, от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук... Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч. – На кого предаде в Ловеч книжата? – Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета, – Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила... На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание. Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов. Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872, с 183-184 Преди да го обесят поискал богата вечеря, но му донесли вода, хляб и лук. Когато го повели да го бесят, казал "ах, ТЕ ме излъгаха..." Кои са били ТЕ, турците, сърбите или гърците, само грешната му душа знае.

Колкото и да му е смешно на господин boilad, това е безспорен факт, документиран от османската власт. На 14 януари (1873) председателят Саиб паша изпраща следната телеграма до Великия везир в Цариград: „Понеже се установи, че арестуваният в Ловеч водач и организатор на размириците Васил Левски е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че е убил, за да не бъде заловен, един слуга – за всичко това той е осъден на смърт. Когато се разпитаха лицата установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и е бил главатар на всичките организирани действия на комитетите. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут със своята храброст, той не можа да бъде заловен веднага. Въз основа на тия подробности и неговите резюмирани признания, както и писмените, и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е дошъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под неговото лично главатарство за бунтуване заедно с други разбойници, той не само, че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“ и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчаване са се образували бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични средства за закупуване на оръжие. Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика. От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с други разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът за тоя бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона останалите българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България. Тъй като в чл.55 от Имперския закон е обяснено и изрично споменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнението на делото, той се наказва със смърт. В чл.57 пък е казано, че ако група разбойници извършват заедно бунтовнически дела, споменати в гореизложените членове 55 и 56, или пък пристъпят към изпълнението на целите си, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на вината им и доказано съучастие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор. В чл.67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове, или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури, подбужда населението и жителите да извършват престъпления, споменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления. В чл.147 се казва, че ако той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. Ако обаче това убийство е сторено при извършването на някое друго престъпление, или пък е извършено при изпълнението на някое нарушение, то лицето, което извършва убийството се наказва със смърт. Споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу Османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически действия, с цел да върши престъпления, посочени в Глава втора от Имперския закон. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл.55, ал.I, чл.56, чл.66 и чл.147, ал.II, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт по политически причини. Ако Ваше високопревъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая политическа присъда, съгласно закона“. https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Друг е въпросът, че така формулираната смъртна присъда по османското законодателство от онова време е нелегитимна, според мен. Защото в нея се казва "по политически причини", а Левски не е осъществил деянието "бунт" по чл. 55 и чл.56, по чл. 57 Общи извършва деянието подбудител на "бунтовнически действия", обира на пощата, но не и Левски, който е против този негов акт - следователно Общи попада под удара на закона в този член, а именно - смъртна присъда, защото сам се изтъква като подбудител. Левски по политически причини не може да бъде осъден на смърт, а единствено на някакъв срок каторга, Комисията не успява да докаже неговата роля като организатор на бунт, а като такъв само на подготвян бунт, което не предполага смъртна присъда. Смъртната му присъда е фиксирана с " Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика." Това е единствената сламка, за която са се хванали съдиите, но и тя не им дава основание да го качат на бесилото - защото Левски е отричал това убийство, срещу думата на съучастника си Вутьо Ветов от Видраре. Дума срещу дума. За убийството на дякон Паисий, че Левски е издал заповед за това убийство, единственият свидетел, потвърждаващ това е убиецът Димитър Общи. С една дума по политически причини Левски е трябвало да получи някакъв срок каторга, но не и смъртно наказание, по буквата на закона, защото той де факто е нямал доказано участие в осъществен бунт, а само в подготовка на такъв. По отношение на убийството на слугата, което е буквално пришито към политическото обвинение, присъдата също е спорна, тъй като турската власт е изтълкувала неправомерно в своя полза, без негово самопризнание, единствено по думите на съучастника му Вутьо, който за същото деяние получава 6 години затвор, от спомените и описанието на самия Левски става ясно, че въпросният Вутьо пръв е искал да убие слугата, но Левски го е спрял и чак когато слугата застрашава живота му, посяга към камата, тоест това е самозащита и може да мине по горе цитирания В чл.147, в който се казва, че ако "той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. " https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Така или иначе смъртни присъди се изпълняват единствено за Левски и Димитър Общи, като тази на Общия е по два прараграфа от закона, докато срещу Левски е неправомерна и съшита с бели конци по политически причини.

Въпросът е принципен. Левски и неговата организация в България са представители на новата българска държава. Въстанието е било средство, а не цел - целта е била установяване на независима българска държава. Като изпълнителен орган на българската държава, Левски и другарят му влизат в къщата на Халача, за да приберат дължимия данък, наложен на този чорбаджия от държавата /ВРО/ - те са Законът на тази Държава. Халачът е бил предупреден от държавата за дължимото към нея. И сега си представете, че при изпълнение на Закона, частно лице в някаква държава застрашава живота на представител на тази държава, изпълняващ законните си задължения. Държавният служител, било то полицай, било друго длъжностно лице, при нападение с опасност за живота му има законно право на неизбежна самоотбрана. Именно такъв е бил случаят с "невинното момче", което задържа Левски и другарят му при прибирането на законно дължимата сума - ако един от тях бъде задържан, турската полиция ще го арестува или убие, а това е смъртна опасност за цялата ВРО, тоест за Държавата на българите. Ерго, от гледна точка на България, Левски и другият член на ВРО са действали законно и правомерно, те са употребили сила в неизбежна самоотбрана при изпълнение на дълга си. Случаят с Паисий е аналогичен - дяконът публично е заявявал, че знае кои са членовете на организацията и ще ги съобщи на турската власт, тоест той е застрашавал живота на представители на българската държава. Противоположната гледна точка е на представителите на Османската държава - Левски затова е осъден на смърт, за неправомерно убийство на поданик на Османската държава, а не за правомерно изпълнен дълг към Българската държава. Каква е Вашата гледна точка, господа?

Анастас Попхинов купува 42 револвера и ги пренася в Ловеч година и половина преди Арабаконашкото приключение, след това поетапно са закупени още около 150 револвера от комитета в Ловеч, откъдето са били раздавани по другите комитети срещу пари, всичко това е минавало през ръцете на Марин Поплуканов. Цената на един револвер е била около три златни наполеона, но Ловчанският комитет ги е продавал за по 3.5 златни лири на другите комитети, тоест значително по-скъпо. Анастас Попхинов разказва сам с подробности при разпита му пред Софийската комисия: След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. – Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия? – Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него. [34] – Какво направихте после? – От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите]. – Къде беше централата на комитета в Ловеч2? – Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание. – Какво направи, след като предадохте оръжията? – Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писмата се предаваха за двете страни чрез мен. Разпит на Анастас от Плевен Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд Документи из турските архиви, с.230 Около 150 револвера са били закупени след Общото събрание на БРЦК през 1872, те са били пренасяни на части от отделни куриери и разпределяни от Ловеч по окръжните комитети, както и в самия Ловеч: – Колко броя бяха дошлите у тебе револвери и на кого ги дадохте? – Пристигнаха на два пъти шест броя. От тях един [задържах] аз, дадохме един на брат ми, един на Вутьо Пелов и един на Вутьо Ветьов. Двата броя върнахме обратно. – Колко гроша дадохте за тях? – Купихме ги по за три и половина лири, с. 266 Разпит на Фильовия брат Йосиф 23 декември 1872 – Колко бяха парите, които събрахте от Видраре, къде ги изпратихте и получихте ли срещу тях оръжие или нещо друго? – Аз зная за около четиридесет лири. Събраните пари изпращахме в Извор. Оттам идваше временна разписка за получаването им. От Извор ги изпращаха в Ловеч; оттам изпращаха в Извор по отделни разписки на името на изпращача, а от там [Извор] ги изпращаха нам. Временната разписка ние връщахме на Извор. – Колко бяха пристигналите револвери? – На два пъти дошли девет револвери за Йосифа. Той раздал шестях, а за връщането на трите ми каза да напиша писмо. Аз написах писмото и върнахме револверите. – Кому дадохте тия револвери? – Един взема Йосиф, един дадохме на Фильо, един на Вутьо Ветьов, един на Вутьо Пелов и един на Георги Филев; кому се даде останалият, [12] не зная, забравил съм. – Какво направихте [с] парите, които получихте срещу револверите, и колко гроша взехте? – Револверите дойдоха у Йосифа, той ги раздаде и взема по три и половина лири. Тия пари се изпращаха с писмо на адрес „Българско“, къде отиваха – знае изворският куриер. Тия пари се изпращаха в един плик на Марин Луканов в Ловеч, оттам отиваха в българския комитет, а тоя комитет е главният централен комитет в Букурещ. с. 442 Разпит на даскал Васил от Видраре1 23 декември 1872 За точната бройка на револверите закупени от Ловчанския комитет свидетелства и Параскев Стоянов: В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България. Решили да снабдят хората с револвери и патропи, после с пушки. Пари взели 6000 лева от манифактурджийският еснаф с лихва и ги пратили на Димитър Ценов чрез Данаил Попов (в Турну Мъгуреле). Револверите 150 с по 25 патрона се пратили от Д. Попов, отдето Ловчанския комитет пратил хора да ги вземат: Пано Драганов Агопа, Лукан Цачев, Стефан Фичев, Тошко Луканов и Цвятко Берберчето. Револверите ги донесли у Марин Луканов и се разпродали, а А. Хитров взел останалите 30 револвера и ги занесъл да ги продаде в Търново. Един револвер за 6 патрона (алтъпатлак) с 25 патрона го продавали за 3 наполеона. Понеже в Търново тъкмо обискирали дюкяна на Хр. Ив. Крачула, Анастас Хитров дал револверите на Иван Захарелията. Парите ги върнали на еснафа и останали и други – всичко 450 наполеона. Заедно с плевнелията Анастас Попхинов в чували с чушки пренасяли патроните за Ловеч. Ханджията в Никопол бил цинцарин; той бъркал в чушките, разбрал, че има револвери, и си откраднал един. Те били около 200 револвери с по 6 патрони („алтъпатлаци“). 5-6 души минали по два пъти в Мъгуреле и всеки от тях носел по 10 револвера опасани по голо, на един път, за едно ходение. Тези хора, които пренасяли оръжието, били: Лукан, Тошко, Анастас Хинов, Цветко Вълчев (зет па Лукана, берберин в Радкоолу на хана, у когото остана перото [от] калпака на Левски. Виж за това бележките ми за музея в Ловеч) и Стефан Фичът. Патроните ги турили в два чувала, ред патрони, ред чушки. Един от хамалите, който носил чушките, забележил: „Чок авур биберлер“ (много тежки чушки!). Всичко се пренесло в „Компания хан“ в Никопол в една стая. Стопанина цинцарин си откраднал един револвер, но не ги издал. Те прибързаха и с две каруци пренесли всичко през Плевен в къщата на Анастас. Там оставили чушките, а патроните ги турили в дисаги и с коне ги откарали в Ловеч и ги стоварили в бащината къща на Лукана (сега, в 1901 г., къща на учителя Сирков), която, малко поправена, стои още. Не са я гътнали. Марин Луканов сетне ги взел всички у тях си и всеки си взел по един револвер. Лукан си взел два револвера десетака (за 10 патрона) без патрони за 1300 гроша, и двата – един за себе си и един оставил за Василя Йонков от Гложене, да го продаде. https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Системата е била следната, парите събрани в Ловеч и в другите комитети са отивали в Ловеч, откъдето са се изпращали до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, Попов е закупувал с парите по на цена около 3 наполеона единия револвер, тези револвери, общо около 200 с първата пратка на Анастас Попхинов, са били внасяни на части и разпределяни сред членовете на комитетите, но вече за цена по 3.5 златни турски лири, събраните пари от вътрешната продажба сред комитетските хора отново са идвали у Марин Поплуканов и от него е трябвало да бъдат изпратени в Букурещ. И нека бъде много ясно - става дума за около 200 револвера продадени на "вътрешния пазар" на революционните комитети за цена по около 3.5 лири бройката. Това прави една хубава сума от 700 златни турски лири.Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6,61419 грама чисто злато - или еквивалента на около 5 кг. чисто злато са преминали само за револвери през ръцете на Марин Поплуканов. Какво е направил Маринчо Поплуканов с тези 700 турски лири, еквивалентни на 5 кг. злато, ти ще ми кажеш, сигурно ги е предал до стотинка на комитета в Букурещ? Или пък не? Не идва ли Левски за тези пари, не пита ли той за тях в писмото си от 12 декември 1872? Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната. (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) Момчето готвело за вечерята и ги видяло скрити в самата къща и познало Левски, понеже Стойчо е бил по-рано слуга у Иван Драсов. Момчето извикало, те обяснили на момчето защо са дошли. Преди да дойде то, те бяха претърсили къщата и едва бяха намерили няколко наниза пари за стотина лева. Те искали даже да си излязат, но момчето не ги пущало и се боричкало с тях няколко минути до портата. Вутко искал няколко пъти да го убие, но Левски не давал, докато момчето не хванало силно Левски и почнало силно да вика. Като видял вече опасността, Левски сам извадил камата и я забил в сърцето на Стойчо и понеже и тогава не можал да се изтръгне от ръцете му, Левски завъртял камата в раната и момчето извикало и умряло…Левски се много кахърял, че бил принуден да убие момчето иа Халача. При обира (в къщата) били само Левски и Вутю. Разпит на даскал Васил от Видраре, 23 декември 1872 Неизбежна самоотбрана, "момчето" е било як мъж на 25 години, който е стискал Левски за шията.

Е, и утре е ден, ако рекъл бог, но тия дни ще ме върти голяма мелница. Сега нямам време да ровя из архивите, ще цитирам тия дни точно за какви количества става дума от показанията на свидетелите, при това, забележи, те нямат интерес да казват повече, защото това е нелегална тяхна престъпна дейност, но си казват, по някаква тяхна, според мен, дебилска, логика. Приятна вечер и доскоро

200, има го в разпитите пред софийската комисия, даже са били повече от необходимото, затова продават на пазара част от тях. Само на един път Анастас Попхинов, братчето на Данаил Попов, внася наведнъж 40, всичко това е разказано с подробности в протоколите, скоро ги четох, ще цитирам, ако ти се струва невероятно. Печатница се купувало с дебели пари, то е сега като сървър за големи данни, Каравеловата е купена със сръбски държавни пари по линия на роднински връзки на жена му, не е била по силата на обикновен емигрант. Каравелов затова става фактор в Букурещ, защото има печатница, голямата работа.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему. По-преди ги е искал, тогава Марин се е измъкнал, че ги употребил "за ден-два в своя работа", не е уточнена сумата, не е уточнено времето. Факт е, сам знаеш, че закупуват 200 револвера, сметни колко е било парчето, това не е малка сума. Друго, през юли същата година Левски пише до Каравелов, че ще му изпрати като редактор и помощник във вестника поп Кръстьо и, цитирам по памет, ако Каравелов не се съгласи, попът ще носи достатъчна сума, за да започне Левски, респективно поп Кръстьо, да печати вестник на Вътрешната организация, независимо от Каравеловия. Колко е струвала печатница, според мен, сериозна сума. Това са били парите от експроприациите и обирите, не рдовно събирани пари като членски внос, въпреки това са вписвани в шифрования тефтер като от "дарители", защото после Бурски цитира свидетел, сега не мога по памет да кажа точно кой, който говори за тези суми събирани не само в Ловеч по този начин и мнозина ловчанлии надигат глас, че са вземани от тях такива пари. Според мен това е златото намерено в двора на Поплукановата къща през 20-ти век, приблизително толкова като злато са били събраните по този начин от обири и насилствени покани до богати пари. Затова и хаджи Мичо е изпитвал зверска омраза към Левски - взели са му насила 10 златни лири, колко още такива е имало. Всичко това се е втечнявало в злато и Левски идва за това злато в Ловеч, говорим за поне 4-5 килограма злато, огромна сума за времето пък и не малка и днес. За какво са били тези пари, за пушки естествено, работата е щяла да се разгърне още по-нашироко в Букурещ, ако Левски беше стигнал дотам. Имал е договорка с белгийска оръжейна фабрика, зад която стои и белгийската държава, да закупи 50 000 пушки, три от които са закупени като образец, едната е била в скривалището на Величка, впоследствие изчезнала. По-добри от турските армейски пушки по онова време. Пазарлъкът с белгийците е да се плати част от сумата, другата след успех на въстанието от новата българска държава. Защо белгийците са били толкова щедри - не защото са мили и добри хора естествено, имали са аспирации към барон Хиршовата железница, щели са да сложат ръка върху концесията. И така нататък. Левски си слага главата в торбата с отиването до Величка не заради морални проповеди или сладки разговори, а защото му трябва това злато, иначе няма никакъв рационален мотив, след като знае кой е предателя да му ходи на свиждане.

Хайде да сме точни с това писмо, паметта на Левски го иска: "Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас.Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: "Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!" Словата в писмото са ойдурдисани [нагласени] да наподобяват на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." Тефтера иска предателят, а "друго каквото има да го изгорите"; тефтерът със записаните дарители на пари, който вече е у попа, него попа е искал да изпрати като доказателство за злоупотреба с комитетските пари от Председателя, тоест от Марин. Този тефтер е трябвал на Величка /респективно на брат й/, защото по него е можело точно да се проследи сумата, като се питат дарителите. И не попът е инициатор, защото тефтерът е у него, а Величка, която му прави засада със заптии, защото тефтерът им трябва на Лукановци, той е тяхното изобличение. Затова после са толкова злобни към попа, той стиска тефтера, това може да ги изобличи като крадци на комитетски пари. Наказанието за такава злоупотреба по Устава е било Смърт! Няма четири-пет, вече са били изпълнени няколко смъртни присъди от тайната полиция по нареждане на Левски. Страхът за Величка е бил по силен от Левски, отколкото от турците, тя през цялото време уж е под арест, а пише писма и осъществява срещи с други членове. Как стават тези работи под носа на турската полиция??? Затова Левски им пише "Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." Той много добре е знаел, че Величка е съчинила историята с писмата, затова казва "ще ви го посоча", но се досеща, че и други от комитета й сътрудничат, затова пише "по вишегласие ли сте го направили", тоест отваря им вратата да ги оневини, да се отдръпнат от тази игра, докато е време. Предателството и присвояването на голяма комитетска сума, в случай че Левски е успеел да се измъкне жив, впоследствие са щели да бъдат наказани по Устава. Играта за Величка и брат й е била на живот и смърт. Буквално.

Той носи писмото на комитета /което е изчезнало от архивите/ и това на председателя от 7 октомври до Левски, вероятно в тайна къща в село Миленча на 12 декември. Той носи и писмото на Левски от същата дата, в което Левски е казал почти всичко за предателя и предателството в Ловеч, както и за присвоените пари от Председателя, който е бил Марин Поплуканов, а не поп Кръстьо. След като Мария Сиркова пише, че къщата им е била под турско наблюдение от август до Коледа, Никола не е ли знаел, не е ли казал за това на Левски? Според мен не, защото в писмото си Левски нарежда на другите членове "от сега нататък всичко за мен ще носите у Сиркови, пари и писма". Щял ли е да пише това, ако Сирков му е казал, че къщата им е под наблюдение, въпросът ми е реторичен.

Партията на Поплуканови му издава "смъртна присъда", те още се изживяват като "комитет" след Освобождението, въпреки че Марин е в управлението на българската държава, този опит за отровителство на попа /а дали не бяха два?/ е засвидетелстван не само от самия поп Кръстьо. Да не говорим за моралния терор, наложен над него, който според мен, доста бързо го докарва до гроба. Попадията му после мизерства, работи като слугиня по чужди домове да се издържа. Ако беше откраднал пари, нямало ли е да останат за нея?

Да, и още казва, цитирам по памет и по смисъл - най-голямото му притеснение идва не от залавянето на Левски, а да не дойдат и него да приберат, арестуват. +++ Много интересна работа, наистина "сурдиса се и...умря", плюел черна кръв, после Големия идва в Ловеч и търси местния хекимин, заподозрян в отровителство на Сирков. Според един наш автор, сега не мога да си спомня кой точно, чиято съпруга е съдебен лекар, симпотмите на Сирков са типични за човек погълнал отрова. Няма човек, няма проблем. Сирков пред отец Матей искрено се пита "кой може да го е предал?", вероятно сам е стигнал до отговора. Всъщност не е бил толкова възрастен, малко над 40-те, нямат деца от брака с Мария, после тя има дете, дъщеря, от брака й с по-младия от нея комшия Цвятков.