Гагов

Преди 9 часа, ramus said:

разбира се. Но не в линейната логика. Тя е най-опростената форма на "логика" - линейно-последователна и с това нещо като "двумерна" и "еднопосочна". Обобщава се смислово чрез понятията "причина->следствие"...

В комплексното мислене линейността е напълно безсмислена и е само един от безкрайните варианти които съставят "комплекса". Именно поради това ако се ползва понятието "КОМПЛЕКСНА ЛОГИКА", то при нея е напълно възможно един въпрос, да има безкрайно много "верни" отговори. Както и обратното - на безкрайно много въпроси да е налице един единствен отговор и той да е също ВЕРЕН.

Разбира се - КОМПЛЕКСНОТО мислене е "квантов тип". В него условността и относителността (без да е възможна крайна определеност) са основните признаци. Разбира се - за това се изисква напълно друга вътрешна постановка във възприятието и отражението - демек различно психично-устроен субект. Причините мисля са напълно естествени...

Абсолютни глупости си написал, недей така че ще ти се смее и самият Аристотел, никога и никъде не може 2 взаимоизключващи се твърдения да бъдат верни, сега и твоите изсмукани от пръстите терминологии като "линейна логика" и "комплексна логика" никъде не се ползват в онтологията, навярно ти си ги измисляш или им влагаш някакъв твой си завоалиран смисъл без да е вярно и в унисон с никоя наука, само за да можеш да се изявяваш като софист в споровете. Та така да продължим никога 2 взаимоизключващи се твърдения в логиката не могат да бъдат верни, те взаимно се изключват, логически са невъзможни, затова трябва да се подходи към 3 твърдение , демек това е метода на дедукцията, опознаване на нещо чрез елиминиране на предварително създадени взаимоизключващи се хипотези. Твърденията че земята се върти около оста си или че всички небесни тела се въртят около земята не са 2 взаимоизключващи се твърдения, защото едното по никакъв начин не опровергава другото, твърденията представят различни гледни точки, и могат да бъдат еднакво верни без да се взаимоизключват. Движението, кинематиката е относително още Галилей го е прозрял, но причините за него не са относителни, когато хвърляш камък, ръката ти действа със сила на този камък и му придава движение, но не може да бъде обратното, така че камъкът действайки със сила на ръката ти да се задвижи, не че не може ако беше ракета, но в случая не е така, което явно показва че има зависимост само от едната страна и не може да се тълкува относително и двусмисленно както е при относителността на движението и покоят.

1 hour ago, Б.Богданов said:

Питам -  различни обеми и еднакви маси, различна гравитация ли се наблюдава!

 

да

различна плътност предопределя различна гравитация

Преди 1 час, Б.Богданов said:

а обратното? различни обеми и еднакви маси, какво се случва?

пак имаме различна плътност формулата за плътност е https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/f63465553e3f944d6ef79f90f992a02cf29c7f38

Преди 38 минути, Б.Богданов said:

Ми разбери я, Гагов. Хубаво е да се чете, но без разбиране резултатите са нулеви.

* * * 

Представи се еднакъв обем и различна маса, кое ще има "по-силна" гравитация ? 
 

за ото колко я разбирам разбирам че си мислиш че не я разбирам, което няма как да разбереш. А когато имаш еднакви обеми и различни маси в тея обеми, имаш и различна плътност оттам и различни гравитации. Ай със здраве 

Ако масата на земята е разпределена на милиони кубични парсеци обем, нямаше и да има помен от земна гравитация ха сега какво е збъркал Нютон?

ще дам следният пример, имаме 1 тон маса съсредоточен в 1 кубически сантиметър обем, и същата маса съсредоточена в 1000000000000000000000000000000  кубически сантиметра обем, което се равнява приблизително на плътността на междузвездният газ, та каква гравитация той създава ? тоя междузвезден газ ? някой може ли да каже ?

Преди 22 минути, Gravity said:

Добре бе, Гагов, в закона на Нютон за гравитацията, какво участва маста или плътноста? ОТО само ще те обърка допълнително.

Да в закона на Нютон за гравитацията фигурира само масата, но той не е бил достатъчно наясно , затова е формулировал недостатъчно прецизно този закон, иначе закона си действа. Ми то по какво ще различиш голяма маса от голяма плътност на масата , само по формулата за плътност, маса върху обем, да ама този обем не променя масата, един килограм памук се равнява на един килограм олово, по маса,  ама плътността е различна, гравитацията също е вследствие на маса, но нейната величина се влиае от плътността но не и от количеството маса, все едно една сила да я разположиш на 1000 квадратни сантиметра и на 1 квадратен сантиметра, къде стойността и ще е по голяма ? виждаш ли разликата ?, та това и казвам, гравитацията зависи от плътността на масата, но не и от масата, а се предизвиква от наличие на маса. Ми то ако зависеше не от плътността а само от масата, то тогава 2 тела едното което е с много малка плътност ще има същата гравитация като тяло с голяма плътност, но това не е забелязано, напротив установено е че тела с голяма плътност имат и голяма гравитация.

Преди 2 часа, Doris said:

може да прочетете  тук за разликата между гравитационна сила и налягане вътре в обема на Земята:

Ми налягането е правопропорционално на гравитационната сила, това и малко дете го знае, налягането във вътрешността на Юпитер е милиарди килограми на квадратен сантиметър, за разлика от този на земята, ми Юпитеровата гравитация е по голяма от земната, ма то гравитацията на едно бяло джуже със диаметър по малък от този на Юпитер е много по голяма. Извод, гравитацията зависи от плътността но не и от масата, но се предизвиква от наличие на маса.

Преди 19 минути, Б.Богданов said:

Посочих - Алберт Айнщайн 

нищо не си посочил, казваш безпрецедентно и необосновано да се запозная със ОТО, ми чел съм я, но никъде не се споменава че плътността не играела роля за силата на гравитацията. Напротив, тензорът който описва в ОТО кривината на пространствовремето- респективно силата на гравитацията, показва че тази сила се влиае от плътността на масата-енергията, същото което и аз твърдя.

Преди 22 минути, Б.Богданов said:

Колега, просто пишеш неверни неща, какво да опровергавам? Например, да опровергавам че един кубичен метър вода има различна гравитация като един кубичен метър олово? 

Ми не си прав в твърденията си, посочи изсточник който опровергава моите твърдения, или дай свои аргументирани доводи, в подкрепа на твоите твърдения, а не само да караш на декларации.

Just now, Б.Богданов said:

Това е научен форум и постовете трябва да бъдат съобразени с господстващите теории, останалото е псевдонаука. С конкретният случай, това е ОТО.

Ако се запознаеш с тази голяма частна теория ще разбереш защо предизвиква подобна емоция написаното за връзката м/у обем и гравитация.

Караш на декларации, вместо да се обосновеш защо така, та кажи на форумистите без да клинчиш, по какво смяташ че силата на гравитацията не зависи от плътността на обектите ? или да смятам спора ни за приключил ?

Преди 10 минути, Б.Богданов said:

УжаСТ! 

какво му е ужасното, обоснови се не само да караш на емоции

Преди 14 минути, Doris said:

Хора, ако не се шегувате с горните изказвания за кухина в центъра  на земята и за това, че

може да прочетете  тук за разликата между гравитационна сила и налягане вътре в обема на Земята:

http://popular.geo.web.ru/materials/library/yakush/capt_2.htm

да силата на гравитацията се определя от плътността на едно тяло а не от неговата маса, Ако плътността на земята беше равна на тази на разреден космически газ, нямаше да има никаква гравитация която да може да се измери даже и със свръхчувствителен гравитометър.

Преди 54 минути, Б.Богданов said:

Ще взема за пример "пъчение на хокинг". Вероятно става дума за лъчение, но познато под името изпарение на черни дупки. Тази хипотеза се отнася за виртуални частици, а Пенроуз я свързва с идеите си за запазване на информацията.

именно де, какво му е тюрлюгювучът ? мисля че съм достатъчно изчерпателен

Преди 24 минути, Малоум 2 said:

Гравитация в центъра на Земята има, но сумата от  гравитационните сили от "земя" е близко до  нула.

Най-вероятно е да има кухина в центъра, която се колебае и "премества" от геом. център - т. е., да няма вещества там, но заради динамиката на ЕМПоле - ще има токове и полета в кухината. Налягане на "газове" - няма да има, щото ... газове не може да има, там.

...

Баш в центъра няма гравитация, но само по отношение на този център, спрямо всеки друг център от друга маса, има. Явно гравитацията е следствие от неравномерности в плътността, и се пита кой отпървоначално е създал тази неравномерност. Аз съм на мнението че това не е гравитацията, няма как при напълна хомогенност на маса да възникне гравитация, нещата са по сложни, навярно в първите мигове от ГВ в тъкънта на вакуума са били обособени нехомогенности, т.е в неговата скаларна енергия щото тогава не е имало маса( има една хипотеза на Пенроуз, че ГВ е следствие от експанзия на гигантска черна дупка внезапно превръщайки цялата си маса в пъчение на хокинг, като отпреди е била запазена информация на вещество от колапсирала вселена съществувала отпреди ГВ). Та онази анизотропия на реликтовият фон показва че вселената се е зародила с вече първоначални зачатъци клъстери конгломерати от енергия в последствие на което придобивайки маса на покой са се е образувала и нехомогенност в първична на маса. После възникват около тези масови центрове и галактики , звезди, планети.

Преди 9 часа, vorfax said:

Както и сам предположих, вероятно това, което казвам си е така и има силите, за които говоря, но масата в центъра е толкова пъти по-ниска, спрямо тази извън центъра на цялото кълбо, че тялоко колабира в центъра си, а не вътрешна за кълбото сфера. Така ли е?

Естественно логично е да е така, но от друга страна ядрото на планетата е с най висока плътност изградено основно от никел и желязо, та гравитацията около това ядро би трябвало да е най голяма защото силата на гравитацията се определя не от количеството маса а от плътността на обекта, ако цялата маса на земята бъде съсредоточена в обема на молекула или атом, то гравитацията и многократно би надвишавала тази на планетата в настоящият и обем.

Преди 4 часа, laplandetza said:

Електрон има релативен диаметър с размер вероятно близък или дори по малък от един квант промяна, т.е.  на крайно възможни разграничими събития.
Наложено я квант. електр.магн. поле , саизмиримо или по малко от квант промяна на полето.

какъв е тоя релативен диаметър по малък от планковската константа ? откъде го измисли ? нова физика ли правиш?

Преди 1 час, Малоум 2 said:

 

Преди време сме коментирали, тук, в тази тема, стр.2:

Постинг от: Публикува August 14, 2014

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

"Напротив - квантова е хипотезата..." и т. н., съм обяснил... да не повтарям, че е отегчително.

 

и един въпрос - ако има един единствен електрон в цялата вселена, това не противоречи ли на хипотезата на Малоум?

Частиците в хипотезата също се раждат по двойки - споменал съм го по-горе. Сам електрон - не може да съществува в цялата Вселена - не може да се роди. Някъде ще има ... частица с "анти"-заряда му и съответно - полетата на двете частици ще си взаимодействат. Сам електрон, ако ще търсим такъв, съществува около протон в атом водород, но ... "Електронът не е това, което е!", беше смешката.

 

Пример за електрони по орбитали и суборбитали:

за какви обеми на електрона можем да говорим?

Не са тези "обеми" на картинките, разбира се. Нищо общо нямат с форма и размер на електрон, който не е в атом. Значи - и с обем на електрон нямат общо.

Това са области на вероятности за "намиране" на електрон около протон. Матмодел на различни ситуации за различни квантови числа.

(При мен - електронът непрестанно се образува в полетата на протона, на бързината за образуване на протона е много по-голяма. Измененията на ЕМПолета от характеристиката заряд, на една вълна разстояние протон-електрон, се е превърнала във Фотон за връзка. Така електронът "потъва-изплува" в променливото поле на протона - движат се и двете частици Ускорително и затова има непрестанно излъчване-поглъщане на фотон за връзка. Така, за най-вътрешния слой-орбитала, вероятността електронът  да се открива по "сфера" е най-голяма (очакван сферичен слой) - при свободен атом водород. Добра представа е стояща вълна - права и обратна, но меняща се посока за всеки цикъл на образуване на частиците. Към фотонът за връзка може да се погълне  фотон от окръжаващия фон - тогава Образуването на електрона е на по-висок слой, без да е бил някъде между слоеве. Променя се и формата на пространството на вероятността за намиране  на електрона около протона.

Така че - квантово е началото на хипотезата и затова са обясними квантовите картинки. Става и по-ясно: Защо съществуват по ..."този" начин!)

...

малоум твоите хипотези са ялови, те от никъде не следват нямат и 1% някакъв експеримент да ги подкрепя за да станат поне някви хипотези камоли теории.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Да, прав си. Така, както си го казал, се възприема и в сегашната интерпретация за обектите - вътрешна динамика, напрежения на Поанкаре и др., но - не могат да се изведат физическите свойства по слоеве, а там именно са свойствата - всеки слой "отговаря" за едно проявление - свойство!. За сегашната "приемлива"  интерпретация, свойствата (маса, заряд, спин ...), след като са открити, са Приети  за даденост - образувани от ГВ, насам.

(Няма "постоянна промяна" на обектите, а непрестанно ... образуване... има "прекъсвания" на формата и размерите на вида обект, като "цяло".   Демек, ако можем да видим отделни етапи на образуване, то обектът съвсем не е това, което е при над..., да кажем, 10 000 цикъла за себеобразуване. (Сещай се за култовото от "Туин пийкс": Совите не са това, което са!, преформулирано към странностите на физиката : Електронът не е това, което е!.. Известно е - не е точкова частица и въпреки че има спин - няма "изгрев и залез" на слънцето-протон, при наглед за водороден атом., нито постоянен "полюс", който да е обърнат към протона)

Електронът има обем, както и всяка друга елементарна частица. При всеки такт за образуване - затваряне на външния си слой - се ползва външна за електрона подредба на вакуума (неподвижен, но структуриран етер), електронът се образува, затваряйки собственото и външното подреждане към собствен център - ползването на структурирана вакуумна подложка "разклаща" структурата в околността - все едно, от електрона постоянно се излъчва подреждане, характерно за структурата на излъчващата го частица.  Това "излъчване на структура" - честотата е огромна в сравнение с възможността за наблюдаване - това "разклащане" на околното поле до безкрайност, е физичната характеристика "заряд" на електрона. (тя е с дясно завихряне по посока на пренос, докато при протона е с ляво завихряне) При това - за всеки цикъл образуване - се променя посоката на момента на количеството на движение, когато се променя структурата на външното ЕМПоле. Но за запазване количеството на движение има и механичен момент, допълващ  образуващия елмагнитен. Сумата от тях е сложно "двойно" въртене около моментен център - за свободен електрон. При фиксирано външно поле (несвободен електрон, зададена е структурата на вакподложката) - посоката на образуващото за множество цикли на образуване, изразено чрез вектор, се проектира върху общият момент. Това е физ. характеристика "спин" на частицата. Вижда се, че зарядите правят изменения в подреден вакуум, Преносът е посредством ЕМВълни (разклащат поле) а не - че зарядите Създавали ЕМПоле. Не създават поле, измененията в него. Има философски смисъл - полето си съществува, дори и да няма "изменения" в него.

Така - за всеки такт за образуване - има самоцентриране към нов център - тоест, не може да се натрупва безкрайно много енергия в точка, защото точките (геом. центри) са различни, за всеки цикъл на себеобразуване. И ... Защото?! - при сегашната официална интерпретация - при пресмятане на енергията на точков заряд се получава, че енергията е безкрайно голяма. Тоест - един принудителен "парадокс", едно неприятно несъответствие за известното, е избягнат.)

...

малоум, хубаво говориш за непрестанното образуване на вещеви частици от вакуума от фотони, но дай експеримент който го потвърждава за да не бъдеш голословен по форумите .

Преди 45 минути, Last roman said:

животът започва там, където има репликация - т. е. система /или дори молекулен комплекс/, която може да се възпроизвежда. В този ред на мисли, вирусите примерно са на границата между живото и неживото, защото имат нужда от помощ при възпроизвеждането си. Макар че се счита, че те са еволюционно деградирали, демек опростили се, за да могат да паразитират по този начин.

И все пак имаме и теорията за РНК свят;

http://bgchaos.com/347/origin/theory-abiogenesis/рнк-свят/

Да, вирусите са на границата м\у живото и не живото, те се размножават и хранят с чужда ДНК. Най простите форми на живот са, аз ги смятам за "тухличките" на живота.

Аз донякъде съм привърженик на панспермията, т.е живота е дошъл от дълбокият космос под формата на вируси със кодирана в тях информация и функция да създава живот от неживото вещество (да усложняват структурите на вече образували се по химичен път сложни неорганични и органични молекули, във условията на младата земя под въздействие на различни фактори, електричество, UV  светлина, топлина от геотермални източници, магнитни полета, космическа радиация) при благоприятни за тях условия каквито са налице при нашата планета. А ето тук http://hicomm.bg/science/bakteriite-mogat-da-obshtuvat-pomejdu-si.html бактерии които  комуникират.

Не смятам че сложната съвкупност и комбинация, както и сложните процеси между простите неорганични вещества, а и на по сложните органични вещества, може да се нарече живот. Самият живот има способността да изгражда сложна комбинация чрез сложни процеси, на вещества и химични елементи, които сами не биха имали тези способности. Основните характеристики на живота които го определят като живот са : възпроизводство, хранене, дишане, метаболизъм, самоорганизиране, приспособяване,видоизменчивост, рекомбинация със друг жив организъм на наследственна информация геном, съхранение на генетична информация, фенотипни геномни проявления, избирателна активност на хабитат .

On 8.01.2017 г. at 21:38, Joro-01 said:

Не знам, Гагов, не съм проверявал. В момента не ми се тършува из нетя, виж...

Онова дето знам / мисля

Мисля че феромагнизмът има връзка със спина на електрона (спин е манитния момент на електрона, освен, че го представят като вътрене на електрона около остта му), ако имаме много атоми с електрони с еднакъв спин се получават феромагнитните свойства. В твърдите феромагнитни матерали областите с еднакъв спин. Един вид микромагнитчета.

И аз знам че е така, различните хим елементи не са всичките феромагнетици, а защо, квантовата механика трябва да обясни. Но знам че при огромни стойности на магнитната индукция, всички материали стават феромагнетици, така карат жабите да левитират във всръхмощни електромагнити 

Без някои да ме смятат за привърженик на нацизма, ме заинтригува един материал за нацизма и Хитлер.

https://setlans.wordpress.com/2015/01/05/12-neshta-koito-sas-sigurnost-ne-znaete-za-adolf-hitler-i-natsistka-germania/

Как смятате, "лошият" нацизъм на Хитлер, дали всъщност е толкова лош ?

On 4.12.2016 г. at 17:27, Joro-01 said:

Докато  още сме на магнитна вълна... Говорим за ферофлуиди... Но дали знаете един интересния и малко известен факт, че течният кислород има магнитни свойства (ферофлуид)?

По-долу:

Едното нещо е течем азот - без магнитните свойства

Какво пречи на газообразният кислород да е феромагнетик, след като течният е такъв ? нещо свързано ли е с точката на Кюри, в смисъл че тя е изместена много по надолу в температурната скала за  елемента кислород ?