1 hour ago, Joro-01 said:

И още една дето по-личи, че е дъгова:

Какъв газ използват дъгоразрядните лампи ? и харчат ли много ток ?

Тези дъгови лампи какво представляват ? 

Преди 6 часа, Joro-01 said:

Благодаря за темата и затова, че "ми" оживяваш форума.

Нека напомним закона на Ом, който гласи: Големината на тока е пропорционална на напрежението и обратно пропорционална на съпротивлението или - I=U/R

Нека напомним, че съпротивлението на металите се покачва с покачване на температурата. Това им свойство се използва при болометрите ( болометър - вид температурен сензор).

Какво става:

В първия момент светването - ако съпротивлението е 15 пъти по-малко (говоря наизуст, може да е и повече, може да се сметне) падът на напрежението в жичката е толкова пъти по-малък и съответно токът, който протича през жичката е толкова пъти по-голям. Вдига се бързо температура на границата на възможностите на жичката. Това също се смята. В нашия случай обаче така, че на производителите да им излезе сметката. Да кажем така че вероятността за се случи с нова лампа е процент (вероятно е доста по-малко) - една от 100.

Какво става с времето  през живота на ламата? Волврамът грее с температура 2500°K. Въпреки инертния газ и частичния вакуум, волфрамовата жичка се разрушава. От повърхността на жичката се изпаряват атоми (процесът изпаряване във вакуум се използва за метализиране на пластмаси, но тук е нежелан), нишката / жикчата докато работи губи постоянно от механичната и якост и полезно сечение. И това може да се сметне. Голямата повърхност на жичката (навита, че и двойно) много допринася да е силен този ефект.

 

Като искаш лампи с нажежаема жичка, използвай халоген. При тях изпаряването е решено, като в газовата смес има праи на Йод, които "хващат" волфрамовите атоми и ги "връщат" (отлаагат) на жичката. Затова и животт им е по-дълъг, при положение, е работят и на по-висока температура - Към 3000°K, ние го виждаме като по-бяло. За предпочитане халогени при ниски напрежения и с адаптер / захранване. Защо - при 12V жичката е по-къса и по-дебела, съответно и с по-малка повърхност. Това значи, че ще светят по-бяло и ще живеят по-дълго. Цената може да не ти хареса.

Определено така е, и аз съм съгласен.

Преди 4 часа, Joro-01 said:

Тази ако я доразвият и пуснат е добра опция:

Преодолява основния недостатък на нагреваемите жички - да излъчва 90% от енергията в невидима за човека светлина - ИЧ част от спектъра.

Спомената е в този форум някаъде назад.

Тази халогенна ли е ? ама и те светят гадно със един жълтеникав отенък .

Хубаво, минавам на светодиодни крушки, хем са енергоспестяващи хем имат по дълъг живот, на всичкото отгоре, и вече максимално се доближават до спектъръ на слънчевата светлина. 

Все пак не мисля да се отказвам от крушките с нажежаема жичка, защото светлината от луминисцентни лампи ми е много противна, мисля да си купя от онези димерни ключове и с тях да включвам крушките с нажежаема жичка, за да не изгарят толкова бързо. Но дали димирането ще удължи живота на крушките ?

Писна ми да купувам крушки с нажежаема жичка, и те след 2 до 3 най много седмица и изгарят. Някои от тях направо се взривяват като ги включа, това на какво се дължи ? и защо при луминисцентните енергоспестяващи няма изгаряне чрез взривяване ?

Малоум, как се обяснява тягата на ем дриве , чрез ефекта на ааронов - бом ?

Преди 59 минути, Малоум 2 said:

Прясно, прясно ... обяснение на тягата на Ем драйв:

https://www.youtube.com/watch?v=lrYsv0-yLF4

Новости безопорного движения: EmDrive и эффект Казимира

 

 

...

Естествено, с извинение - не е точно това обяснението.

Ефектът на Казимир - има смисъл на сили на сцепление - атомите на двете плочи "не знаят" на коя плоча принадлежат, заради малкото разстояние, почти "атомно", между плочите. Във вакуум - няма какво да им пречи на слабата сила на привличане от сцепление и - с допълнителна сила от налягане на остатъчната атмосфера във вакуумната камера с плочите.

Другият ефект https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Ааронова_—_Бома

е по-близо до "истината".

Освен "локалното" (вътрешно) несиметрично поле, около обекта има и много, много различни други полета. Така се получава, че при непрестанното образуване на всичко от обекта, ще се променя скоростта му, спрямо "старото" му състояние. Но - това е ускорение, сила. Взаимодействие с външни полета е под ?, но въздействието на външните полета е напълно възможно.

пп В Космоса - неизвестността на потенциалите на множеството околни за обекта полета, може и да го "спре"! Т. е. - неизвестно е накъде  и колко ще е тягата. Устройството е неуправляемо с тая "тяга". Или - трябва да са много на брой такива, различно насочени Ем-чета и автоматика за превключване за управление по траектория...

...

Не е ефекта на казмир причина за движението на ем дриве, микровълните частично се гасят като от по тясната страна на уреда се гасят в повече. И така се получава тяга от милинютони в посоката на по тясната страна.

Преди 15 минути, Joro-01 said:

Вълноводът инициира не директно взривното вещество, а възпламенителя - детонатора. Явно е нещо дето гори бързо, но в същото време ако се прекъсне (с кирка, машина) няма да се възпламени и да призведе взрив. Също така прекъснат вълновод може да работи, ако се съедини с плътна муфа (тръбичка).

Детонаторът който е инициалиращо взривно вещество, най използвани са, живачен фулминат, оловен азид и оловен стифнит, се активират или от механично въздействие, триене или удар,  или от топлина, невъзможно е по никакъв начин да се активират чрез електромагнитно въздействие. Освен  може би азотният трйодит ( всеизвестното вещество което се получава от йод и амоняк и което при най лекото механическо въздействие дори и леко потъркване се взривява, квалифицират го като най чувствителното взривно вещество, дори се взривявало и от облъчване с алфа радиация, навремето учениците мажеха черната дъска на учителите с това, така че като почне да се пише върху нея, гърми и трещи )

On 3.11.2016 г. at 22:28, Joro-01 said:

Патентовано от Dyno Nobel. Както се казва, добре, че през 1867 g Алфред Нобел изобрети динамита, та да има по-късно нобелова награда за мир. Използва се а цивилни взривниработи - рушене на сгради, добив и др. Всъщност това е неелектрически деонатер. Не ежица, не е фитил, не е точно огнепроводен шнур, а е вълнорвод.

"Вълноводът се състои от пластмасова тръбичка, покрита отвътре с реактивна субстанция. Ударната вълна е достатъчно мощна да инициира закъснителен елемент, но недостатъчно силна да разруши вълновода и да инициира близко стоящи до него взривни вещества. Скоростта на разпространение на ударната вълна във вълновода е около 2000 - 2100 м/с. Разликата между “неелектрическите системи за взривяване” и останалите неелектрически системи /огнево взривяване и взривяване сдетониращ шнур/ е че реакцията при тази система е ограничена вътре във вълновода. Вълноводът не се разрушава. При взривяване с огнепроводен шнур и детониращшнур, същите се разрушават и влияят на конструкцията назаряда от взривно вещество и околната среда. При иницииране на нечувствителни взривни вещества, използването на детониращ шнур може да предизвика преуплътняване на взривното вещество, водещо до частична или пълна загуба на детонационна способност. За разлика от електродетонаторите, вълноводът не се влияе от блуждаещи токове, електростатични заряди и електромагнитни полета в радиочестотния диапазон. Вълноводът също така ес по – ниска чувствителност към механични въздействия заразлика от детониращия шнур."

http://www.mgu.bg/sessions/04/2/dhristanov2.pdf

Хубаво е като се дават такива технологични открития, да се казва и на какъв принцип се основават. Защото е много неясно как вълновода детонира взривни вещества. За да се детонира тротил или хексоген е необходимо високо налягане и температура, което се постига със инициативен взрив, та този вълновод какъв иницииращ ефек тима като се споменава че той не се разрушава, как така става че на практика трябва високо налягане и температура, а вълновода не се разрушава ? как създава той това високо налягане и температура без да се разруши ? звучи фантастично.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ето малко подробности. За понятието "тембър", използвано при механичните вълни.

http://valyaplamenova.wixsite.com/home/article1

...

Нищо свързано с дисперсия на звукови вълни, кажи има ли такова явление на дисперсия на звукови вълни, защото аз не знам да има такова.

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Болднатото - точно. Не съм твърдял обратното.

В среда - преносът е  ВИНАГИ с поглъщане и преизлъчване на различни фотони от светлинната вълна. Поглъщането е не само от отделни частици, от отделни молекули (за газообразно състояние на веществото), но и от цели групи (клъстъри - моментно структурирани в подвижни среди - цвят на сиропа) - затова взаимодействията с фотоните зависят от честотите- резонансно. Преизлъчената вълна формира нов фронт, които по-бавно се пренася, защото се "задържа" от това което го е погълнало. (при вакуум - там няма какво да поглъща и преизлъчва (теоретично - на при земни условия - чист вакуум, космически, никога не е достиган за обозримо време. Всички измервания са при Ссреда < от Свак).

...

Вярно, но да се върнем към първоначалните ти твърдения, светлината казваш била дисперсна вълна, но нейната скорост във вакуум не зависи от честотата и , при дисперсните вълни в среда винаги има зависимост между скоростта и честотата, но при  светлинните вълни във вакуум нама такава зависимост, има я само в среда, това прави ли я дисперсна вълна ?. И ако знаеш защото аз не съм запознат, при звуковите вълни например, или водни, но акустични, има ли ефекта на дисперсията както при светлината ?

1 hour ago, Малоум 2 said:

Тогава, по-простичко:

http://www1.znam.bg/zmonres/edu/fizika 10/EUK/UNIT2/unit10.htm

 и ... става вярно!

Вярно само за светлина в среда, но не и във вакуум, там скоростта и не зависи от честотата на светлинните вълни, или пък обратното, честотата да зависи от скоростта. Вече обясних за това че когато светлинните фотони пътуват в среда въздух или вода, те срещат постоянно съпротивление на тази среда и затова скоростта на фотоните се забавя и честотата се променя. Но когато излязат от средата те си възстановяват скоростта и честотата каквито са били преди да постъпят в средата.

Преди 44 минути, Малоум 2 said:

ЕМВълни "стават" дисперсни, когато се разпространяват в СРЕДА.

Не е вярно, при преминаване на електромагнитна вълна през среда, въздух, вода например, тяхната скорост намалява но за сметка на скъсяване на дължината на вълната , за разлика от електромагнитни вълни във вакуум, при които тяхната скорост не зависи от честотата им. Но това е така защото ЕМ вълните в среда непрекъснато търпят съпротивление от средата. Така че има разлика но тази разлика не е от факта че ЕМ вълни са дисперсни, а че те търпят съпротивление от средата, това показва че средата от въздух или вода не е средата в която се разпространяват и че въобще те нямат среда за разпространение ефир или етер според някои хипотези.  Само ако се докаже че този ефир или етер който се намира във вещественна среда си мени параметрите, само тогава може да се смята че ЕМ излъчване са вълни в някаква среда.

1 hour ago, Малоум 2 said:

Вълнова природа
на микрочастиците. Първо ще направим важна уговорка - нарисуваните по-долу и наричани с думи и формули вълни НЕ СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ, макар често да става дума за светлинни кванти и за електромагнитната теория. Какви точно са тези вълни - по исторически и разумни причини е по-добре да изчакаме малко с отговора. За тях се смята например, че са дисперсни. Това означава, че скоростта им на разпространение не е константа и зависи от честотата

Да но вълните такива каквито ги знаем от класическата физика и ежедневният опит, не са дисперсни, тяхната скорост не зависи от честотата им, така че не е коректно такива вълни наречени дисперсни, да се квалифицират като вълни, това че електрони интерферират не означава непременно че са вълни, Файнман е показал как обхождайки по всички възможни пътища, една микрочастица може да даде интерферентна картина без да представлява действителна вълна в среда.

Когато обаче движим магнит, неговото поле следва причинителят си, та с аналогията на рояците мухи дето се вият около мърша, като изместим мършата мухите я следват, ама така е щото мухите усещат мършата от растояние, та фотоните " някак си надушват " постояният магнит като се движи така че постоянно го следват и се вият около него създавайки магнитното му поле. Така е и със заредено електрически тяло, нещо подобни и с гравитацията е, само че там има частици на гравитацията които не само че я създават но създават и инертност маса.

Преди 56 минути, Малоум 2 said:

От посочения източник:

"...

През 40-те години на 20. век Ричард Файнман (следвайки едно загатване на Дирак) приспособява идеята на Хюйгенс, за да изгради поновому основите на квантовата физика, като започва с кванта на светлината: фотона. Най-простата команда от три думи на Природата към фотона е: Проучвай всички траектории!; опитай всеки възможен път от източника до детектора. Всяка възможна траектория е свързана с определена промяна на фазата. Човек може да си представи, че всеки фотон притежава хронометър, чиято стрелка се върти с класическата честота на светлината.

 

Въртенето започва в момента на излъчване на фотона и спира в момента, когато той достигне детектора. Крайното положение на стрелката определя по една “стрелка” за всяка траектория.

 

Фотонът проучва всички траектории, които свързват събитието излъчване със събитието регистриране. За да се намери общата резултантна квантова амплитуда за събитието (резултантната стрелка), всички стрелки за възможните траектории следва да се съберат векторно (т. е. да се вземат предвид техните фази, точно както трябва да се сумират вторичните вълни). Тази резултантна стрелка описва излъчването на фотона в дадена точка в определен момент и неговата регистрация на друго място и по друго време. (Има също така правила, по които дължината на стрелката се променя в зависимост от разстоянието, така интензитетът на светлината да се подчинява на закона за обратната пропорционалност на квадрата от разстоянието. За опростяване ние разглеждаме само случаи, в които разстоянието се изменя малко, така че промените в дължината на стрелката може да се пренебрегнат.)

 

Резултантната стрелка определя вероятността за едно събитие. Вероятността е равна на квадрата от дължината на стрелката (нормирана по подходящ начин). По такъв начин се възстановява класическият резултат, че интензитетът е пропорционален на квадрата от амплитудата на вълната. Така ние скицирахме простото и ясно Файнманово описание на “квантовото поведение” на един фотон. По същество той открадва математическия апарат на вторичните вълни на Хюйгенс, без да предполага наличието на каквито и да е вълни. За Хюйгенс вторичните вълни се разпространяват навсякъде, защото така е при вълните.

 

За Файнман фотонът “се разпространява” навсякъде, защото фотонът наистина прави това.

 

..."

 

 

По-"основен" въпрос е: От къде фотонът ЗНАЕ, че има ДЕТЕКТОР? - па баш там да се хакне!

Естествено, фотонът нищо такова не знае. А иначе е вярно, че има честота на повтаряне на собствената си структура - непрестанно образуване. Преди обясних как става това. За да се ДВИЖИ обаче, реално трябва РАЗЛИКА във фазите на смесената вълна от прави и обратни токове и благодарение на тая "сума" има нещо което може да се движи. Нарекли са го ЕМвълна. И е смес (известно е) от множество фотони - не гледаме само видимите, а от:  пакет-фотоните на квантовате пяна, през - гравитоните са "фотони", глюоните, гама-фотоните. рентгеновите, УВ-фотони, ИЧ-фотони и т. н. - а не - разстоянието от ФРОНТ- до фронт НА ВЪЛНАТА ДА СЧИТАМЕ ЗА ЕДИН ФОТОН. И ... да се чудят хората, как "колапсира" вълната при регистрация на фотон! (забравят да споменат, че става въпрос за колапс на вълни на вероятности - те са наша "патерица" заради природните ни физически  ограничения за опознаване на Света в детайли.)

Фотонът - - ни се представя и с вълнови свойства. Те именно се ползват при отговор на горните въпроси. При фотоефекта се ползва също вълнова характеристика - честота. Нарекли са го "порция", "квант" само заради това, че като "цяло блюдо" се поглъща от вещевата материя.

...

Фотонът " пробва " всички пътища до детектора ? има нещо което е много загадъчно, а именно как фотонът пробва всички възможни пътища, може да има помощници за това, без ние да знаем за това.  Ами ако просто фотонът обхожда всички възможни пътища до детектора, ?  може би той образува в пространството фотонно поле, това поле за което се смята че е електромагнитно, но при статичните му видове като електростатично причинено от заряди, и магнитно, причинено от постоянни магнити или от ток на проводимост, фотонът само обхожда траекториите без да се изпуска и поглъща, нещо като рояк от летящи мухи около отпадък. При излъчване и поглъщане обаче тези "мухи" излитат от дадено място и кацат на друго, едното е все едно източника на рояка мухи другото дето кацат е детекторът  мухарска ми аналогия 

Преди 6 часа, Doris said:

Ако не ти харесва  изкривено, може да го наречем неевклидово. Не е ясно за какво искаш да говориш, постовете ти са много объркани и разнопосочни.

Неевклидово пространство, всъщност е изкривено пространство, в такова пространство сборът на ъглите на равностранен триъгълник е по голям или по малък от 180 градуса, две успоредни прави или се пресичат или се раздалечават.  Какво не ти е ясно, за какво говоря? кои постове са ми объркани и разнопосочни ?

Както съм разбрал, може и да греша, но съм чел популярна литература за СТО и ОТО, мирова линия е по основното понятие от геодезична, разгледани като понятия в СТО и ОТО. Мирова линия е траекторията от събития в четиримерното пространствовреме на Минковски, където събитията се характеризират като времеподобни , пространственноподобни и светлинноподобни. За всяко X, Y, Z  измерение на 3 мерното пространство, се полага ct скоростта на светлината по времето за достигане на случващо се събитие, ако това време е по малко за което светлината изминава път до случващото се събитие, то се казва че имаме пространственноподобно събитие, ако времето на изминаване на пътя от едно събитие до друго, от светлиният лъч,  когато светлинният лъч достигне точката на събитието и в този момент то се случва, имаме светлиноподобно събитие. Ако светлиният лъч подмине точката на събитието, и тогава то се случва, имаме времеподобно събитие. Когато едно тяло е в покой и не се движи според някоя отправна система, се смята че тялото всъщност се движи в пространствовремето на Минковски но само по времевата вертикална ос, но не и по хоризонталната пространственна ос.Когато едно тяло се движи със скоростта на светлината, то спира да се движи във времето и неговата траектория на движение във времепространството на минковски, става права успоредна на пространственната хоризонтално ос , и перпендикулярна на времевата вертикална ос. И при двата случая траекториите на тялото са прави линии в координатната система на пространствовремето на Минковски. Такова тяло е инерциално и няма геодезични траектории. Но тяло което се ускорява с положителна или отрицателна стойност, върти се , или орбитира около маса,  също свободно падащо ,  е неинерциално ,и има геодезична траектория която е крива изразена в координатната система на пространствовремето на Минковски. И така, ако правилно съм разбрал, геодезична линия в  КС на пространствовремето на Минковски, е крива мирова линия в тази КС на пространствовремето на Минковски. Когато тялото е в покой във гравитационно поле, силата на реакцията опората се съпротивлява на движението по геодезична, и възниква фалшива сила, наречена сила на тежестта.

On 31.10.2016 г. at 8:34, Малоум 2 said:

Според дьо Бройл - всичко.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълни_на_дьо_Бройл

Според Файман квантите не са вълни http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/12 kvanti.pdf

Преди 4 часа, Doris said:

В класическата механика няма пространство-време , има конфигурационо пространство, изкривяването на което следва промяната на потенциала на полето.

В това пространство също има движение - промяна  с времето на положението на точката, изобразяваща нашето тяло. Ако няма външни сили, движението е по геодезична линия.

Ако трябва да сме по-точни -  елипса е проекцията на геодезичната линия в пространството, а не самата тя.

В класическата механика въобще няма понятие като изкривено пространство, говорим за четиримерното времепространство на Айнщайн и Минковски, и за разликата от геодезична и мирова линия в това четиримерно пространство и време. Каква е разликата ?

1.bmp2.bmp

Ето тук изчерпателно е обяснено за мировите линнии.

1.bmp

2.bmp

Всъщност парадоксът за Ахил и костенурката или за стрелата, описани от Зенон, са  апории а не парадокси, апориите са  несъответствие между вярна логически теория, и експериментален факт , който опровергава теорията. Докато парадоксът е несъответствие на факти от експеримента, със теория създадена за обясняване на тези факти или явления, които в други случаи се потвърждават от теорията.