AciDBurn

Има един много добър документален филм за историята и различните стилове на Тай-чи чуан, както и съвременните школи в Китай. Казва се Masters of Heaven аnd Earth - The Secrets of Tai Chi Chuan и го препоръчвам на всеки.

Женската хомо и бисексуалност винаги се е третирала по-толерантно от мъжката такава от предимно естетически причини според мен.

Чисто психологически погледнато, малко са мъжете, които няма да изпитат сексуална възбуда при вида на две жени в интимна ситуация, особено ако е налична възможността и те да се присъединят.

Поне такива са моите наблюдения, поправете ме ако греша.

Добре, че отказах алкохола.

Ако се комбинира с триатлон, дисциплината би била достойна за олимпийските игри.

1. Плуваш за да достигнеш до кръчма номер едно.

2. Пиеш в кръчма номер едно.

3. От кръчма номер едно се тръгва към кръчма номер две чрез колоездене.

4. Пие в кръчма номер две.

5. И накрая, разбира се, от кръчма номер две, палиш маратонките и бегом към кръчма номер три.

Визирайки природата на спорта, който достигне успее да стигне до кръчма номер две - печели

Сериозна спортна дисциплина си е това. Изискванията по отношение на физика и психика са си доста сериозни.

На първо място - непоклатим черен дроб, бързият метаболизъм е голям плюс за спортуващите, тъй като колкото по-бързо преработят изпития алкохол, толкова по-лесно ще се ориентират към следващата кръчма и ще бъдат там преди другите състезатели.

Да не говорим, че след тежка тренировка си изисква голям кураж, човек да се прибере при жена си...

My bad. Точно Брус е.

Погрешно съм го запомнила.

Рик Пери се казва пича и той обикаля всякакви такива изолирани племена.

Специално серията за Габон беше интересна - като цяло не гледат с много добро око на белите хора там и избягват подобни церемонии, тъй като не знаят къде им е прага на поносимост.

Преживяването е изключително интензивно и е както интровертно (задълбаваш в самият себе си и твоя житейски път), така и в един момент става непоносимо комплексно - осъзнаваш как всичко, което правиш има отражение на всичко и общо взето как всичко е свързано с всичко. Мислиш/виждаш/усещаш, но лишен от собственото си его.

Разбира се, разликата е, че за тях това е начин на живот. Те живеят по тези принципи. За нас това си остава едно, предимно и само преживяване.

Интересно е да се отбележи, че тази практика е популярна предимно и само за Габон. Още по-интересно е, че повечето държави граничещи и/или в непосредствена близост до тази държава са разпокъсани от войни и конфликти. Общо взето много спокойно гледат на нещата габонците.

Иначе из арийския запад можете да намерите мнооооого бели "шамани", дето разбираш ли, толкова са си повярвали, че чак са смешни и са готови срещу няколко хилядарки да ви помогнат да видите "истината"

Е това е човека - в кенеф да го затвориш, пак ще намери начин да го превърне в бизнес.

П.П.: Разбира се, има и такива, които не се вземат толкова на сериозно. Мои много близък (равин в Израел) е живял 21 години сред индианците. Първите 10 изобщо никой не е искал да комуникира с него. И въпреки, че е човек, който има толкова много житейски опит е безкрайно скромен и смирен в приказките си.

Това за какво се използват ентеогените от нюейджъри и хипита, които си мислят, че могат да си купят любов, мъдрост и състрадателност за 50$ няма нищо общо с първоначалната вметка. Този духовния туризъм в Перу и прилива на "бели шамани" си е чисто социално явление, което ще си отшуми рано или късно.

Например Bwiti духовната практика е основана именно на употребата на Tabernanthe iboga - африкански корен на храст. Има си както етномедициски употреби, така и чисто духовни. На 16 години, момиче, момче няма значение, се събират тамошните шамани и те тъпчат безмилостно с корена на растението. Чак след като даден индивид е преминал тази церемония, гледат на него като на...човек

И всъщност, не може да бъде причислено като религия, а по-скоро чисто духовно учение, което се провежда в сламената барака и не учи на идопоклонничество, а на чисто спрямо природните сили и начина по който човешкият живот протича.

През годините съм спортувала различни неща - хандбал, ориентиране, плуване и йога.

В момента единственото нещо, което редовно спортувам (под редовно, имам предвид всеки ден) е хатха йога. Иначе на пролет/лято го удрям на hiking и много плуване, барабар с йогата.

Бих искала да се запиша на Тай Чи и с удоволствие бих се занимавала със стрелба с лък, но за съжаление нямам толкова свободно време

Ох, имах една снимка на един графит, който гласеше: Religion is not the opium of the masses. Opium is.

Интересен факт е, че не малко религиозни/духовни учения (особено в Африка и Южна Америка) са основани именно на употребата на психитропни вещества.

Ако някой ден изобщо напиша темата за етноботаника можем да си спретнем интересна дискусия.

Иначе за мен религията (в организираната й съвременна форма, в която съществува днес) си е един вид бягане от отговорност - в един момент вдигаш ръце и казваш, че това е Божията воля и готово.

Струва ми се, че идеите на такива като Кокран са пласират много лесно и безпроблемно за автора им. Много по-проблемно е да се развие противната теза, макар тя съвсем да не страда от многото мътни места на Кокрановата идея, т.е. че ХС е нормален природен механизъм за компенсиране на инстинкта за размножаване в момент на криза за дадена популация /социална група/. Казвам, че е проблемно да се развие не от гледна точка на доказването, а от гледна точка на оплюването, което очаква този дето я развива.

Много добър аргумент.

Колко на шега, колко на сериозно, винаги съм казвала, че хомосексуалността може да се разглежда като начина природата да ни каже "айде стига толкова!"

Има и едно друго явление в съвременното общество, което до скоро бе смятано за недопустимо поведение. Все повече и повече расте процентът на двойките, които решават да не оставят поколение след себе си. Отделно има много хора, чийто репродуктивни способности са в изрядно състояние, но решават да осинивят дете, вместо да създадат такова.

Всъщност гледах го само и единствено, защото беше филм на Финчър.

Шведската трилогия, първо се доближава много повече до книгите и второ - много по-автентична е.

Да не говорим за представянето на Наоми Рапас в оригинала просто няма равно.

Колкото и да е добър Дейвид Финчър, шведския оригинал си остава оригинал.

Имаше един политически дебат преди време, където се бяха събрали цяла армия от политици и ги питаха, кой не вярва в еволюцията - само двама не вдигнаха ръка.

Съгласна съм с alvassareiro по отношение на САЩ. Има си цяла армия от юдео-християнски лобисти, за които неща като хомосексуализъм, аборт и т.н. са тоталния грях и един такъв индивид би бил тотално стигматизиран от обществото, в което живее. Не са малко щатите и средните училища в САЩ, където еволюцията е забранена в учебната програма.

По отношение на хомосексуалността - биологичните причини са много спорна тема. Тезата на Кокран сякаш нагажда едни факти, а други ги премълчава.

Мисля, че от социална гледна точка хората не се интересуват особено от това дали хомосексуалността е болест или не. Има една приказка - not in my back yard! Така че за мен въпроса си остава чисто социален - тези хора ги има, независимо на нас дали ни харесва.

Според мен, ярките изяви на хомосексуалността в днешно време, до голяма степен са резултат от начина по който обществото ги третира. Забелязала съм, че в общества, в които на хомосексуалността се гледа като на сексуална ориентация, а не на нещо абнормално, деформация на ценности и т.н., липсват и гей-парадите и всякакви видове протести от страна на тази обществена група. Обикновенни хора, които работят, плащат данъци, пият сутрин кафе и т.н. Ако не знаеш, няма и да предположиш с кого делят леглото си.

Според мен си остава въпрос на разбиране - който, както желае да гледа на хомосексалността. Но важното за мен е, хората да умеят да толерират различното.

Opening sequence-a на The Girl with the Dragon Tattoo беше направо уникален!!!

О, да, Майкъл Фасбендър беше феноменален в Shame. Доста съм изненадана, че не е номиниран.

Беше номиниран за Златен глобус, но статуетката отиде при прехваления Клуни.

Принципно за мен има разлика между това кой ми се иска да спечели и кой най-вероятно ще спечели. Да не говорим, че всяка година Академията ме изумява с това как пропуска да номинира някои феноменални актьорски изпълнения.

Но както и да е. Аз залагам на следните:

За "Най-добро изпълнение на актриса в главна роля":

Мишел Уилямс - My Week with Marilyn

Макар в случая да намирам всички изпълнения за невероятни, залагам на Уилямс, тъй като другото толкова силно изпълнение бе на Мерил Стрийп, а дълбоко се съмнявам, че ще получи още един Оскар (имаше един лаф, че всяка година Академията за категорията най-добра актриса номирина 4 актриси и в каквото е участвала Мерил Стрийп последно).

За "Най-добро изпълнение на актьор в главна роля":

Жан Дюжарден - The Artist

Изключително много харесах Олдман в Tinker Tailor Soldier Spy, но играта на Жан Дюжарден мисля, че ще обере овациите.

За "Най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля":

Октавия Спенсър - The Help

За "Най-добро изпълнение на актьор в поддържаща роля":

Кристофър Плъмър - Beginners

За "Най-добра режисура":

Michel Hazanavicius - The Artist

За "Най-добър оригинален сценарий":

Уди Алън - Midnight in Paris

Макар конструкцията на диалозите в Margin call да ми допадна много, просто няма как да излъжа себе си и да не сваля шапка пред Уди Алън (колкото и пристрастно да изглежда визирайки, че той ми е един от любимците).

За "Най-добър адаптиран сценарий":

Бриджит О'Конър, Питър Строхан - Tinker Tailor Soldier Spy

За "Най-добър чуждестранен филм":

А Separation – Иран

Абсолютно никаква конкуренция. Винаги съм харессвала иранското кино.

За "Най-добър анимационен филм":

Puss In Boots - мноого сладко филмче. Сърдечно се надявам да спечели.

За "Най-добър филм на 2011 година":

The Artist

Малоумна нация. Ще ме прощавате.

В момент на сериозна криза, византийците решиха, че най-добрия вариант да покажат недоволството си бе да излязат по улиците на Атина и да нанесат щети за милиони. Унищожавайки магазините на сънародниците си, оставяйки ги без работа.

Баси и икономическия бууст.

Термина колективна отговорност отдавна е излязъл от мисловна употреба из тези земи. Че и не само там.

Честно казано за пръв път чувам за тази теория и би ми било интересно да се сформира дискусия по въпроса.

А, то веднъж тръгнат ли метастазите по жизнено важни органи битката е загубена, преди да е започнала - надявам се повечето хора са наясно, че съвременната медицина не е д-р Хаус или някои друг докторски сериал, където с последен стадии на рак с метастази по почти всички системи пак се намира спасение.

Превенция и редовна профилактика му е майката, че ако има нещо да се пребори навреме. Болката има защитна функция, а не просто за да ни е гадно. Започнат ли необичайни болки в някои области (гръден кош и т.н.) - веднага на лекар.

Мда, така е.

И не само на хумора. На начина по който са се тренирали по-спокойно да гледат на нещата. Имам смс със съдържанието "ще закъснея, че трябва да ампутирам един крак".

Шегата настрана, но аз понеже съм се насочила и много се интересувам от addiction medicine и хирурзите са доста чести "клиенти" тъй като явно стреса от работата при някои се отразява сериозно и залитат по алкохол, че понякога и други неща.

Връщайки се към темата - ако тази технология наистина стане приложима, това би било голяма стъпка напред. Слушала съм колко е трудно да се премахнат всички ракови клетки по време на операция, именно защото се работи "на тъмно".

Това да е урок за всички хора, които смятат, че са прекалено "стари" за да учат езици.

Или каквото и да е друго. В края на крайщата да си стар е по-скоро състояние на духа. Има 30 годишни старци и 70 годишни младежи.

Доста стабилна психика си трябва.

Китайски трябва да се учи както е тръгнало...

Взе ми думите изпод клавиатурата.

Аз пък много се радвам на подобни ентусиасти. Имам един дядо в София, който сега пролетта трябва да направи 100 години - не вижда с едното око вече, но продължава да е заровен в книгите и все нещо ново е хванал да учи.