AciDBurn

Чета вече десетата страница на размисли и страсти по въпроса и си давам сметка, че всъщност това не е отражение на съгласие/несъгласие с руските власти, а по-скоро отражение на това какво всеки един индивид коментиращ тук би искал да види под форма на наказание всяка една изява, излизаща от рамките нормалното и моралното. Причините (не им знам социалният климат в Русия, не живея там, ама и не искам) не оправдават действията. Но поне могат да ги обяснят, нали? Развихриха се разни дискусии и сценарии, които не просто, че нямат общо с темата, а са и тотално абсурдни по мое мнение. Какво наказание, трябва да получи човек, който дойде и ти се и*сере на масата в ресторанта? Това пък от къде дойде? Какво общо имат продуктите на отделителната система с дискусията? Малко по-абсурден пример не можахте ли да дадете? Другото нещо, с което съм крайно несъгласна е да се съпоставят държавите от арабският свят. Всъщност съпоставянето на която и да е държава с друга си е малко или много субективно - къде е Русия и къде е Саудитска Арабия (примерно)? И какво общо имат тези две държави? Отговорът е - нищо. Политическият и социалният климат, културата, историята, манталитет, ценности, политическото устройство....всичко, ама абсолютно всичко им е различно. Къде ги сравнявате? И защо? Опит да се убедим, че може и по-лошо от 2 години затвор? Ами разбира се, че може и по-лошо, но в това, че ако пет арабски пънкарки отидат в джамията в Йемен и направят нещо подобно ги чака смърт с камъни се очаква да има нещо утешително за състоянието на човешката цивилизация ли? Независимо дали смямаме, че 2 години лишаване от свобода са прекалено тежко наказание за подобно деяние или пък мислим, че затвор и бой с камшик са по-подобаваща присъда, всичко си остава в ръцете на руските власти. А Русия, дори и не се опитва да минава за демократична и правова държава - едно от малкото неща, които й харесвам.

И двете статии за пръв път ги виждам. В сайта на пулс съм попадала и друг път, но нямам спомени да съм я чела. Имах архив с информация, която съм намирала в интернет по въпроса, извадих някои неща от него, когато реших да публикувам информацията в сайта на БГ наука. Ще Ви помоля да не превръщате темата от етноботаника в дискусия за авторското право. Някой модератор да добави въпросните източници към постигна ми, тъй като аз нямам права да редактирам началният си пост. Ако случайно намерите още източници от където съм "откраднала" чувствайте се свободен да ги публикувате, тъй като аз ги нямам налични.

Благодаря за информацията. Не знаех. На етноботаниката, най-интересният й аспект е именно как дадени растения са повлияли върху културата на дадена общност. Когато намеря достатъчно свободно време обещавам да пусна малко материал и за това.

Галахад, засегна една много важна тема според мен, а именно това, че в един или друг момент децата ги избива на една или друга форма на простотия. В моята гимназия на времето (хем, че беше най-елитната в града и се влизаше с най-висок бал) към 10ти клас започнаха разни прояви на някои съученици - пушенето на цигари вече отдавна беше широко разпространено. Имах трима съученици, които по едно време идваха с бутилките алкохол в училище - не че толкова им е кеф да пият евтината водка на Тасков (блах!), а знам ли и аз...да се доказват като големи пиячи? И все по-малко и по-малко внимание се обръща на физическата култура. Знам, че има хора, които няма да се съгласят с мен (не помня кой точно смяташе спорта за най-голямата злина), обаче по мои наблюдения и мнение, когато подхванеш едно дете (в по-ранна детска възраст) и енергията му се ориентира към даден спорт или друг вид занимание, то вероятността да се подхване с неща като пушене, пиене и наркотични вещества е по-малка.

А, в този ред на мисли - наистина ли има такива гъби в България? От чисто любопитство питам. Аз знам само за руските аманити и разни централно американски сортове.

Правило номер едно на всеки психаделик ентусиаст - винаги, ама винаги трябва да има някой наоколо, който да е наясно в какво се забъркваш в случай, че нещата тръгнат на зле. Аз съм се убедила, че човек не може да спре потока от любопитни експериментатори - те все ще намерят начин да си строшат главите. За това по-добре да се информират как най-безопасно да ги трошат.

Е това, което се прави тук на Запад е пушене на екстракта на Салвията. Нямам си и на идея на каква химическа обработка го подлагат. След синтетичната му обработка не оставя никаква следа от автентичното растение - едно тъмно виолетово прахче просто. И е много, ама много силно. Хич не е шега работа. По отношение на статията - източници нямам, поради простата причина, че един ден седнах и написах всичко което знаех за етноботаниката. Отворих википедия за спецификата на някои растения и толкоз.

Автентичният начин за консумация на салвията е или като напитка или направо дъвкане на самите листа На тези хора съвсем са им пречупени вкусовите рецептори. И индианските племена нагъват кактусите като ябълки.

Аз никога не съм ги разграничавала. Даже алкохолната зависимост е по-зор за лекуване. Особено имайки предвид, че алкохола е социален наркотик - има го във всеки бар, кръчма, ресторант и магазин.

И аз с такива впечатления оставам в последно време - апатчни сме към много по-наболели и сериозни проблеми, но пък за налагане на тояги на чужд гръб сме винаги насреща. Явно не осъзнаваме (или поне повечето хора) какво наистина означава лишаване от свобода. Била съм свидетел на това как една година затвор (и то скандинавски) оставя сериозни психологически последици (страх от затворени врати/прозорци и т.н.) у индивида. За подобно деяние е необходимо наказание, но 2 години затвор - прекалено е.

Независимо от мотивите - било то политически или артистични (ако изобщо могат да се нарекат такива) - постъпката е грозна. Но наистина ли смяташ, че 2 години лишаване от свобода е оправдана присъда? И то не къде да е другаде, ами в руски затвор. Има редица други санкции, които биха имали ефект, наистина ли е необходима подобна ексцесия? Затвора е за истински престъпници, а не за хулигански изцепки. Но като гледам все повече и повече престъпници са на свобода, явно трябва да се попълват квотите в затвора като по времето на Сталин.

Отстрани трудно можем да преценим каква доза удоволствие изпитва даден индивид под въздействието на дадено вещество. Нещата са абстрактни. А мизрията покрай злоупотребата - в един момент за тези хора хигиената не е приоритет, а това как ги виждат другите - още по-малко. За средата е така - че то спор по този въпрос има ли? Не за пръв път съм чувала от наркотично зависими, че едно от нещата, които им дава наркотика е идентичност. И именно там се провалят повечето опити за лечение - след детокса си повечето хора се връщат в същата среда (в голяма част от случаите поради липса на друга или трудности при адаптацията в трезвото общество) и рано или късно пак се започва.

Че е хулаганска проява и простития, никой не може да го отрече. Че не са обмислили в коя част на света се намират и какви биха били последствията от действията им - пак никой не може да го отрече. Но 2 години?! Аз не мога да повярвам, че има толкова много хора, които подкрепят наказанието, дори го насърчават и като за капак има и такива, които смятат, че е благосклонно. Това май ме шокира повече от колкото самата присъда.

Ами хайде де - и аз за това пледирам. Свобода, свобода и още свобода.

Аз мърдам темата към Асанж, ти обаче си захапал Чомски и това си е. Всъщност, не знам до колко си се зачитал по-надълбоко в трудовете му, но в политическата си реторика Чомски сравнително рядко се занимава с вътрешната политика на САЩ. Основната му критика е външната им политика - както на САЩ, така и на Израел и войните които иницират. По отношение на вътрешната им политика, предимно напада монополистичната структура на икономиката. Това, че критикува основата на забогатяването за пръв път го чувам. Чакай, чакай малко. Изобщо не ме разбра какво се опитвам да ти кажа. Кътай си парите, аз не ти ги искам. Нито твоите, нито на който и да било друг. На който съм имала възможността през годините да помогна съм помогнала. И колкото повече личните ми възможности го позволяват, толкова повече бих го правила, защото няма по готино чувство от това. Който има възможността и желанието - нека също го прави. Аз ти говоря за съвсем, ама съвсем друго нещо. Разбира се, че при постъпване на повече пари в хазната, нещата значително ще се подобрят. Но само и единствено при елиминирането или поне драстичното снижаване на корупцията и кражбите от страна на държавни и частни лица. И разбира се регулация на частният сектор, който да не си позволява да играе на покер с цените на стоките и да се правят разни далавери, от които да печелят първи, втори и осми братовчеди. Но за тази цел се сещаш какви човешки качества са необходими, но за съжаление модерната "еволюция" е на път безвъзвратно да унищожи подобни белези у хората. Много социално-либертарианско-идеалистични са ми...по-скоро мечтите за този свят. Наясно съм, че няма да ме разбереш. И нека все пак оставим Чомски и капитализма за малко и се върнем на темата за Асанж. Много интересно нещо вметна - какво щеше да стане с Асанж, ако примерно му бяха препратили класифицирана информация от...как се изрази "на изток от рая"? Същото, ама абсолютно същото, което се случва в момента. Е добре де, почти абсолютно същото. Когато лийкна класифицирана информация от кухнята на САЩ, знаеш ли кой беше един от първите хора, които скочиха в негова защита и осъдиха действията на САЩ спрямо него? Пробвайте да познаете? Владимир Путин. Ама ако бяха лийкнати руски секретни документи, хич нямаше да го и защитава. Тогава щеше да го защитава Запада и по-конкретно англо-американската империя. Идеята, че ако палачинката беше обърната от другата страна - към Русия или Китай - щеше да приключи с евентуалната смърт на Асанж е много спорна. Нека не забравяме, че не малко видни американски личности пледират за екзекуцията на Асанж и цитирам един специфичен образ, който по (не помня точно коя телевизия) каза shoot the son of a bitch illegally if you have to. Така, че нека не си мислим, че ако не беше САЩ, а Русия или Китай нещата щяха да бъдат по-различни.

Няколко документални филма, които очаквам с нетърпение. Samsara - от създателите на Baraka, ако сте го гледали, знаете, че си заслужава. Ако не сте го гледали - марш веднага пред екрана! Продуциран е от Скорсезе и тематиката определено ме вълнува. Изключително много ценя и уважавам танцовото изкуство. И честно казано, след документалният филм за Пина Бауш, нямам търпение да видя и този!

След като смених няколко дестинации, пък и по природа трудно седя на едно място се убедих, че цитата на Арто е много адекватен - where there is a stink of shit, there is a smell of being. Колкото и грубо да звучи. Рай няма никъде, за това не го и търся. Отстрани нещата изглеждат по един начин, но след няколко годинки, пейзажа се променя. За това имам навика да говоря в по-широк смисъл за нещата, защото нужда от реформи и промени винаги има...навсякъде. И в тях няма нищо лошо (стига да са с положителен ефект, разбира се). П.П.: Единият ми съсед е от САЩ и вчера като се заприказвахме за масовите протести, които са плъзнали по света ми каза, че в някоки щати е забранено да се протестира на публично място, с довода, че протестите "стресират" хората, които работят.

Именно. Аз не мога да вляза в положението на средно статистическият американец на моята възраст. Защото не съм 22 годишна американка, а 22 годишна българка. Колкото и да чета и да се интересувам не живея там, не съм отраснала в тяхната система и честно казано, визирайки благоприятните условия на моя живот до този момент - нямам и желание. Всеки си е най-наясно с неговата си кочинка. Следователно и всеки си търси начини да си я изчисти. Но нали знаеш, че чуждата кочина винаги е по-хубава от собствената.

Така ли? От кога е прието, че богатството може да се критикува само от позиция на бедността? Това за пръв път го чувам. Всяко нелегално акумулирано богатство или такова, което се извършва на чужд гръб (имайки предвид, че лобистките закони правят всичко възможно легално да се краде) подлежи на критика от всяка позиция - бедни, средна класа и богати. Доколкото знам, Чомски няма зад гърба си финансови измами, укриване на данъци и спекулиране с финансите на други хора, за да може да си изкара някои друг милион. Каквито и пари да има в банковата си сметка, те са дошли единствено и само от академичните му и интелектуални заслуги. Хубаво, няма лошо човек да иска да осигури добро пребиваване на близките си. Но пък ако го нямаше това психологическо убеждение, че трябва да ни пука само и единствено за себе си и собственият ни хабитат и ако го имаше колективното самосъзнание за осигуряване на достъп до добро здравеопазване и образование на всички членове на дадено общество, то нещата щяха (според мен) да бъдат доста по-добре. Но да, прав си. Защо трябва теб примерно да те интересува, че съседът ти няма къде да си прати детето на училище, ако бъдат масово приватизирани и гимназиите? Ти като имаш пари да си пратиш твоите деца в частно училище, ама изобщо не се очаква да ти пука, че някои друг не може. Пък майната му, че това дете може да има потенциала да стане добър инженер или лекар или нещо друго. Майната му и на възрастните хора, чийто деца по една или друга причина нямат възможността да им осигурят качествено здравеопазване. Не всички успяват в този живот, така както им се иска и не всички са подложени на еднавко благоприятни обстоятелства за да успеят. Това не ги прави по-малко хора. Ако ще го караме по теорията за естественият отбор - които не може да изкара достатъчно пари да мре, то тогава нека поне спрем да се правим на хуманисти. На мен пък ми пука за детето на съседа. И ми се иска да живея в общество, на което също да му пука. За съжалание, масово хората, които държат наистина масивна сума от пари, си ги стискат и нямат нито намерението, нито желанието да се разделят с малко по-голяма част, защото това ще ги направи по-малко богати, от колкото са. Тъпо. Конкретно? Къде по-конкретно от това, че на едни хора има писна от една страна да плащат данъци на държавата и да не получават нищо конкретно в замяна? Да трябва да си плащат здравното осигуряване, което не гарантира, че дори да се разболеят тези осигуровки биха покрили разходите по лечението? Младежта да потъва в студентски заеми за да изкара поне един бакалавър, за да могат да бъдат поне малко по-конкурентно способни на трудовия пазар? Финансовият сектор до такава степен да е оставен без контрол и регулация, че банкерите да си позволяват сериозни скепулации с парите на депозиторите си и накрая като осерат положението да си национализират загубите, а да си приватизират печалбите? Това не е ли достатъчна причина за инициация на промени? А какви промени - ами как какви, хората искат по-правово общество. Много станаха вече хората, които са за затвор, а продължават да стоят на видни позиции. Едни искат промени в управлението, други искат просто да спрат да ги бомбандирват, трети натискат за други промени. Факт е, че в това състояние не може да продължи да се оперира. Забелязвам, че по отношение на Wikileaks и Асанж много невярна информация се разпространява. Разберете, че от него лично или от екипа на Wikileaks нищо не зависи. Да бил разкрил класифицирана информация на държави по на изток от рая? Русия? Китай? Ако ги има и тях ще ги лийкне. Но ги няма. Ако тръгнат да се занимават с хакерство, тогава съвсем ще нагазят в калта и вече реално могат да бъдат подсъдими. Wikileaks са лийквали класифицирана информация и от Африка, също така и от църквата на сциентологистите и т.н. Тоест не са си нарочили Америка и по-специално военно-индустриалният им комплекс, както на много хора им се иска да вярват. Да не говорим, че Wikileaks като сайт търпи доста сериозни атаки и цензура в Китай, Иран и редица други държави. Няма да забравя в началото на скандала, имаше интервю с Джулиан Асанж по CNN, в което обясняваше за изтеклата информация и какво съдържа тя и колко стотици хиляди иракски цивилни жертви от войната правителството и медията е преценила да премълчи. Засегна сериозно и въпроса за свободата на журналистиката. Следващият въпрос на интервюиращата (която сякаш си беше изключила слуховата система и изобщо не обърна внимание на сериозността на разговора) беше за секс скандала в Швеция. И Асанж стана и си тръгна. При наличието на информация, която ясно разкрива престъпления срещу една нация и факта, че арабските власти лобират за нападение над Иран, най-вълнуващото нещо беше секс скандала, който по своята абсурдност си заслужава да бъде дискутиран само в жълтата преса. Да не говорим, че по съвет на адвокатите си Асанж се очаква той да не говори по случаят, докато не бъде изяснен. Ебаси приоритетите. Много ме учудва как хората не са наясно със законите, които се прокарват в собствената им държава, но виж кой кого изчукал и коя актриса с кого се е развела са наясно. Че даже и сериозни мнения имат по върпоса.

КГ, хипотетично ако не беше капитализма щеше да бъде друга система - исторически всяка една система си има свое начало, подем и евентуален край. Т.е. книгоиздаването щеше да съществува независимо от наличието или липсата на капитализъм. Всяка политическа система репресира дадени права и свободи от една страна, а от друга - дава нови. Система, която позволява пълна свобода все още не съм чувала/виждала - ако някъде съществува такава, кажи ми да знам коя ще е следващата ми дестинация. В това отношение Чомски и Ранд са на едно мнение - и двамата са видни представители на либертарианската идеология. Не мога да разбера какво общо имат идеите на Чомски с месечните му доходи. Трябва да се срамува от това, че интелектуалните му заложби са добре платени ли? Или да работи про-боно за MIT? Не го е обърнал на бизнес мениджмънт - взима толкова колкото му дават и не ламти за повече, за разлика от други хора. Мисля, че не оценяваш особено приносите на хора като Чомски. Знанието (според мен) е по-голямо богатство от офф-шорните банкови сметки и е съществувало много преди появата на долара. Чомски критикува егоистичното разпределение на ресурсите. И е прав в много отношения. Не разбирам дивият ламтеж за пари - и тук говоря не за хората, които нямат и искат, а за тези които имат много и искат още много. Има един образ в медицинския университет, като се видим и се заприказваме за специализации и аз му казвам, че искам да се занимавам с addiction medicine и психиатрия и той започва да ми обяснява какви луди пари могат да се изкарват и коя специалност по колко хиляди евро е платена и т.н. Хубаво де. Е кажи ми хипотетично с една заплата от 15 000 евро (той ги изкарва някакви такива звездни суми, съмнявам се, че всъщност са такива) колко мога аз с моя манталитет на консумация да се съдера да харча? Нямам никакъв проблем половината от тези пари да отидат за инфраструктура, образование, здравеопазване и т.н. Ама наистина да отидат за развитието на подобни сфери и за осигуряването на достъп до тези "услуги" за хората, които не могат да си го позволят, а не да потънат в нечий джоб. Бих се радвала дори. Не разбирам това ексцесивно и компулсивно мега-консумиране и ламтеж за още, още и още. За това и философското критикарство на Чомски ми се връзва с ценностите и идеалите. За секунда го забрави тоя комунизъм, социализъм и капитализъм. Забрави, че си говорим в рамките на тези доктрини - приеми факта, че комунизма "си отиде" (както пееха Подуене Блус Бенд)и социализма се провали - забрави, че някога тези системи биха се върнали "на власт" (приеми еволюционната теория, че като изчезне даден белег/орган или система никога не се появява повторно, защото вече не е благоприятен за индивида - та така и с икономико-политическите системи). И приеми факта, че в момента живеем в едни интересни времена, в които хората се вдигат на крака срещу начинът по който фунционира системата. Имам познати от много крайща на света - в момента всички са изключително граждански и политически ангажирани и търсят промени. Защото "там" - независимо дали си говорим за САЩ, Европа, Близкият Изток, Хонг Конг и т.н. се е натрупало сериозно напрежение, което ескалира. И само "тамошните" си знаят защо и как - от страни изглежда по един начин, но тамошната реалност е съвсем друга. Революция без причина няма. В този ред на мисли се връщаме обратно на темата за Асанж. Наличието на подобни сайтове и тяхната широка публика говори, че те са нужни на обществото, което вече не се доверява на мейнстрийм медията - хората масово започват да търсят други източници на информация, искат да знаят какво наистина се случва, а не какво им се казва че се случва. В моята си лична утопийна представа за света, ми се иска да видя едно прозрачно правителство и едно общество, на което наистина да му пука за човека отсреща. Колко хубаво щяхме да си живеем ако не се чудехме как да се спънем и ограбим един друг. Ех, мечти, ех, идеали.

КГ, радвам се, че цениш мненията ми но не бързай, защото не съм особено съгласна с теб Книгоиздаването съществува много преди капитализма да се зароди като политико-икономическа доктрина. Аргумента ти по отношение на местоживеенето на Чомски също не го намирам за особено валиден - той е роден и израснал в САЩ, там е градил академичната си кариера и семейството си. Да зареже 83 години на живот за да тръгне те първа да се адаптира в условията на друга държава не ми се вижда рационално. И няма особено смисъл в неговата позиция като ръководител на департамента по философия и лингвистика в MIT. Или под фразата, че без капиталисти не би могъл да издаде книгите си имаш предвид, че при липсата на капиталистическата система няма да има какво да критикува, т.е. няма да има какво да пише? Защото идеална система няма и всичко/всеки може да подлежи на критика. За едно съм съгласна - че в реториката си не предлага никаква алтернатива или начин за решаване на текущите проблеми. И този аргумент много години съм го дъвкала с различни хора, които опонират на хора като Чомски. Лично аз също съм била критична спрямо подходите му - една истинска енциклопедия от информация без заключение. Да, прав си. Но ако погледнеш аргумента от другата страна - длъжен ли е да се нагърби с рискованата задача да пропагандира определена алтернатива? Ти лично, ако си в позиция, в която имаш възможността да повлияеш върху възгледите на голяма маса от хора, би ли им казал - ето така може да се реши този проблем, давайте! Защото аз не бих го направила и подозирам, че Чомски също избягва подобни изяви, защото са...меко казано опасни. Ами ако това не е най-добрият начин? Ами ако този подход създаде повече проблеми, от колкото реши? Тогава всички ще сочат пръст към първоизточника, защото хората масово не обичат да поемат отговорността, която им се полага. Чомски отдавна е изразил личните си политически убеждения и мисля, че с това е приключил въпроса. В края на крайщата той е философ, работата му се свежда до това да коментира случващото се въз основа на собствените си знания придобити от безкраен информационен поток. Настъпи ме по ахилесовата пета, защото Чомски е един от публицистите с които съм отраснала и много от нещата в исторически, политически и социален аспект съм ги научила от него. Не го харесвай, разбира се, че имаш право да коментираш и изразяваш мнението си, това право все още го имаме Но и аз няма да спра да си защитавам хората, отговорни за начинът ми на мислене и Чомски е един от тях. Той е в залеза на живота си - и да има енергията и желанието да прави радикални социални и политически промени, няма за кога. Тези промени се очаква да се осъществят от поколението, което те първа ще се бори с настоящето. И като член на това поколение, съм благодарна на хора като Чомски и техните трудове, защото ми позволяват да погледна на нещата от различен ъгъл. По отношение на Майкъл Мур - бога ми, умолявам те, не го слагай в едно изречение с Чомски! Никога, ама никога не съм харесвала Мур, независимо на колко либертариански демократ се опитва да прилича, никога няма да му се получи, поне не в моите очи. Обратно по темата за Асанж. Може и да греша - накрая може да се окаже някое поставено лице или някоя от конспиративните теории да излезе вярна. Но за текущият момент, това което знам за него и организацията му ме кара отчасти да не бъда толкова скептично настроена. Както бях казала и в началото на тази тема - за мен Асанж не е и никога няма да бъде някакъв cyber-герой. Отчасти, въпреки, че е създател на Wikileaks, той до голяма степен е лицето на организацията и човекът, който ще отнесе пешкира от гнева на властите. Историята на живота му обаче ми говори за човек отраснал с алтернативно мислене и възгледи. Всъщност Асанж е изучавал математика и физика в два различни австралийски университета, което според мен говори, че е доста интелигентен човек. Отделно, липсата на традиционно гимназиално обучение, според мен е изиграло голяма роля във формирането му като характер - очевидно до голяма степен липсва или е редуциран страха срещу властта, която примерно на мен ми е натяквана през 12 годишно обучение (директен цитат от класната ми ръководителка, по отношение на ученически протест по време на гимназиалното ми обучение "Вие сте дъното на образователната йерархия и независимо дали сте прави или не, няма смисъл да се оплаквате.") - демек, ние като образователни власти можем да си правим каквото си искаме и вие нищо не можете да направите, за това си мълчете и дори не се опитвайте. Ами какво остава за другите сфери на живот? Ако през целият ти съзнателен живот е насаждано чувството, че като човек стоящ на по-ниското стъпало, не трябва да повишаваш гласът си, дори когато виждаш, че нещо не е редно, тогава за какво общество си говорим? В whistleblower-сайтовете няма нищо лошо. Аз лично искам да знам какво правят правителствата зад кулисите, вместо сляпо да се надявам, че са поне малко честни в действията си. Има нещо много интересно в цялата идея зад whistleblower-ите. Иронията е, че в историята има не малко случаи, в които класифицирана информация е излизала наяве и за това много държави, включителни и САЩ са прокарали закони в защита на хората, които разпространяват тази информация. Но в последните години нещата доста се промениха. В случаят с Wikileaks подсъдим може да бъде само и единствено Маннинг - човекът, който е изнесъл класифицирана информация, защото това наистина е незаконно. Асанж, като вестоносеца не би трябвало да подлежи на обвинения в шпионаж и нарушаване на човешките му права - от почти две години вече е под домашен арест в Англия без да бъдат повдигнати никакви официални обвинения срещу него. На времето Оруел добре го беше казал - Журналистика е да публикуваш нещо, което определени хора не искат да видят публикувано. Всичко останало е връзки с обществеността. В този смисъл подкрепям идеологията зад подобни действия.

Малка поправка - САЩ го търсят за да му е*ат майката (бях попаднала на дълъг списък с цитати на видни американски личности, които в прав текст си казаха, че ако има възможност да го гръмнат, било то незаконно, да го направят). А го търсят по обвинения за изнасилване (бяха дискутирани в предните страници на темата) в Швеция. Проблема му е, че не иска да попада в държава, в която законите за екстрадиция са хлабави и лесно могат да го транспортират в САЩ. Не ми е ясно там как ще го обвинят, тъй като сайта и дейността му са защитени от първата поправка в конституцията (свобода на словото). Де факто Асанж не е нарушил закона - сайта му само и единствено лийква документи, които са му изпратени от трети лица. Нито един от членовете на Wikileaks не се занимава с шпионаж или хакване на правителствени сайтове, кражба на информация и т.н. В случаят само и единствено Маннинг, които изпрати класифицираната информация на Wikileaks има основание да бъде подсъдим. Колкото до "обещанията" за Китай и Русия, не знам от къде/кого ги чувате тея работи, но за всичките години от както следя уебсайта веднъж не съм чувала подобни смели изяви. Първо, за да бъде публикувана каквато и да е секретна информация за тези държави е необходимо някои да я препрати към Wikileaks, т.е. някои вътрешен човек, работещ в системата. Второ, не веднъж е споменавано, както от самипт Асанж така и от други хора асоцирани с Wikileaks, че основната причина за липса на подобна информация от страна на Русия е факта, че там си имат много силно развита мрежа от т.нар. хактивисти и редица сайтове подобни на Wikileaks. Виж, не знам кой смелчага ще посмее да изнесе секретна информация от китайското правителство. А колкото до шоуто му - КГ не знам къде си ме видял да го определям като велико. Единствената причина поради която разрових темата от прахта, беше защото все повече и повече хора се досещат за скандалите покрай Wikileaks и всеки втори се пита какво става с Асанж, за това реших и тук да пусна малко свежа информация. А по отношение на Чомски за пръв път от 7 години (от както чета неговите книги/есета и прочие) виждам някой толкова грубо да умаловажи труда на един изключително виден интелектуалец, които има зад гърба си десетилетия практика и опит в политическия активизъм. Не е неохбодимо да държи докторантура по политология или социология за да може да има мнение. По тази логика и Меркел като физико-химик няма място да управлява цяла нация, ама уви. Разбирам позицията ти по отношение на капитализма и факта, че всеки които си отвори устата да критикува капиталистическата доктрина ти е трън в очите. Това не означава, че хората, които имат какво да кажат срещу него са тъпи философски мрънкалници. Лично аз често слушам и чета коментарите на хора, с чийто възгледи и мнения съм в тотално противоречие. Защо? Ами защото винаги можеш да научиш нещо дори от хората, с които си крайно несъгласен. Най-малкото всяка една подобна личност е огледало на това как определена група от хора мислят и разсъждават. Това за мен е ценно, надявам се и за други хора. Ако толкова те дразнят коментарите и мненията на личности като Чомски и прочие други просто не ги чети и проблемът ти е решен.

Живеее в Бостън (преподава все пак в MIT) и не клейми, а има интересен поглед върху случващото се и обширни познания (според мен).

За тези които се питат (и дори за тези които не се питат), какво аджеба стана с Джулиан Асанж, да подметна, че след като му спонсорираха чудовищната сума за да го пуснат от затвора, Асанж е все още задържан под домашен арест без да има повдигнати обвинения. В момента се надява да му дадат убежище в Еквадор, а през това време си е започнал собствено talk show по RT (Russia Today - медия, която лично аз доста уважавам) с някои интересни и не толкова интересни гости. Препоръчвам епизода с Чомски и Али - доста интересни личности, които винаги има какво да кажат.