AciDBurn

goshawk, мисля че намесата ти в темата е много полезна, особено по отношение на кучетата. Всяко едно животинче си изисква определени грижи - понякога по-малко, понякога повече и е добре, хората да са наясно в какво се въвличат преди да станат те част от живота на едно куче. Тези животни не са модни аксесоари и човек трябва да е много наясно дали ще има възможността - както физическа, така и финансова да отглежда едно куче. Големите кучета, например хапват доста стабилно и месечният бюджет за храната им си е инвестиция. Отделно стъпват имунизации и други видове разходи. Това е само финансовата страна на въпроса. Отделно. всяко едно куче си изисква внимание, грижа, игра от страна на стопанина. Някои породи - като хъскита и голдън ретривъри са изключително игриви и пълни с енергия, следователно стопанина трябва да има предвид, че взимайки едно такова куче, поема отговорност да намери достатъчно време, два пъти на ден за по-дълги разходки. Да не говорим, че според мен да гледаш голямо и волно по природа куче в апартамент си е тормоз за самото животно. Колкото и неприятно да звучи. Когато бях тийнейджърка, родителите ми отглеждаха чистокръвни хафлингери на Балкана и аз по цяло лято стоях там, за да се занимавам с конете. В последствие домъкнаха една каракачанска овчарка - беше единак и много бързо наедря. Стана към 80кг. куче и макар да беше много миролюбиво, именно защото беше пълно с енергия и иргиво, го държаха предимно вързано, защото в играта си имаше потенциала да нарани някого. Пусках го, само когато бях сама и макар, че двора е 7 декара, пак не му стигаше, затова всеки ден за по няколко часа го извеждах из горите с мен. Честно казано, имах малко страх, защото на два пъти ме събори по очи в играта си и носех в себе си веригата на повода му и съвсем нежно го размятах, всеки път, когато реши, че аз съм плюшената му играчка. Но тръгнех ли си на есен, оставаше само човека, който се грижеше за конете и никога не го пускаше. Накрая му намерихме хубав дом, с постоянни обитатели, които се занимаваха с него и го извеждаха, защото това не си беше живот, да стои на верига вързано през по-голямата част от живота си. За това лошо/срамно няма, човек да си прецени възможностите и да си вземе домашен любимец, който отговаря на тях. Ще е най-добре, както за стопанина, така и за животинчето.

Всъщност за мен няма особено значение дали кучето е породисто (повечето животни, кои съм имала са били прибрани от улицата). Със сигурност е хибрид, тъй като и аз знам, че чисто бели хъскита няма. Но от това котило, видях и другите кутрета - още едно чисто беличко и две "баш хъскита" с украска. Бащата си е хъски, а майката е чисто бяла, но не е самоед. Явно назад в родословието има някакво умешване. Но това е без значение за мен. Кученцето е много сладко и даже ми харесва, че е чисто бяло (макар сега по муцунката й да започват да се оформят едни изящни форми с по-тъмно бял цвят). Както Дорис беше подчертала по-горе - наистина си заслужава човек да жертва част от интериора, но пък в края на крайщата си е до приучване. За сега поне, нямам никакъв проблем с животинките. Котарака изобщо не си и помисля да си точи ноктите по мебелите, а малкия дзвер си има собствена дървена колибка, която й направих още с идването и вечер си спи там самичка. Намери ли сме и решение за тоалетните навици. Макар, че повечето хора ми правеха забележка да не я извеждам, аз още в самото начало започнах да я разхождам с каишка. Обожава да се разхожда, особено когато има сняг навън. Правим всякакви дресировъчни гимнастики - пускам я без каишка по двора и непрекъснато я викам, за да се научи да идва при мен веднага. Даже в един момент толкова се беше ошашавила, че и без да й кажа "седни", само с идването си сядаше с готовност да подаде лапичка Сега сме в процес на носене на топка/клечка. Хвърлям я, гони я, носи ми я, обаче е голям злобар и изобщо не ми я дава. Даже ръмжи като се опитам да си я взема. Понякога ми става жал като й се скарам, защото тя веднага се свива и вади един виновен поглед. Но гледам да не се разтапям, защото иначе има потенциала да ми се качи на главата. Много обичам животни, но избягвам да ги глезя прекалено много, защото после тъпкано ще ми се върне. А имайки опит с други кучета през годините съм установила, че трябва да има баланс.

Ей това е моята зоологическа градина.

Богданов, аз ако съм на тебе зимата няма да пускам никакво отопление - гушкаш котака и си готов

...бих искала да обърна внимание и на другите номинирани в категорията - в случая Voland, който , освен изключително проницателен в предположенията си, беше и човекът, който създаде тази тема и бе така добър да ни информира за тазгодишните номинирани. И разбира се, искам да благодаря на мъжа си, кучето и дерматолога ми за подкрепата. Иначе церемонията беше доста забавна, а речта на Мерил Стрийп изключително забавна (както винаги) "...I could hear half of America going....oh, no! Not her! Again?"

Искам да благодаря на академията.... Просто Оскари-те стават все по-предсказуеми всяка следваща година.

Не точно. Моят котарак има афинитет към точните науки - ако я няма енциклопедията по биохимия да легне на нея, няма заспиване. goshawk, искрено ти завиждам за змиите! Съвършени животни са, да не говорим и колко красиви има сред тях! Като малка ходех из балканските реки и си ги ловях сама, но майка ми никога не ми даваше да ги оставя вкъщи, а идеята на баща ми да ги удавя в алкохол и да ги препарирам хич не ми хареса. Ето например една красавица.

Спорта кръчмоориентиране явно вече се практикува официално:

Обичам всички видове животни - всяко едно животно си е комплексен организъм с очарователни качества. Това е и една от причините, поради която не ям месо. За домашни животники най-много тача котки, кучета и лабораторни плъхове В момента си имам два домашни любимеца - прекрасен и арогантен котарак и три месечно, чисто бяло и синеоко хъски. Котарака е доста независим и изящен в движенията си, но като се разгони си идва вкъщи само да се нахрани, да поспи и после пак изчезва. Кученцето, въпреки, че сега е палаво, игриво, има прекалено много енергия и си завира нослето навсякъде, пък е доста лоялно, изпълнява ми всякакви команди и върви плътно до мен. Така, че баланса е пълен А от дивите животни най-много харесвам сърни, елени, тигри, делфини, змии, пингвини и акули. Детска мечта ми е един ден да се гмуркам сред акули и възнамерявам в близките години да я реализирам. П.П: Сетих се за един виц. Срещат се куче и котка и кучето казва: - Има един човек, който ме храни, обича ме, играе си с мен - той сигурно е Господ. Котката му отвърнала: - И при мен има един човек, който ме храни, обича ме, гали ме - сигурно съм Господ.

Има един много добър документален филм за историята и различните стилове на Тай-чи чуан, както и съвременните школи в Китай. Казва се Masters of Heaven аnd Earth - The Secrets of Tai Chi Chuan и го препоръчвам на всеки.

Женската хомо и бисексуалност винаги се е третирала по-толерантно от мъжката такава от предимно естетически причини според мен. Чисто психологически погледнато, малко са мъжете, които няма да изпитат сексуална възбуда при вида на две жени в интимна ситуация, особено ако е налична възможността и те да се присъединят. Поне такива са моите наблюдения, поправете ме ако греша.

Добре, че отказах алкохола.

Ако се комбинира с триатлон, дисциплината би била достойна за олимпийските игри. 1. Плуваш за да достигнеш до кръчма номер едно. 2. Пиеш в кръчма номер едно. 3. От кръчма номер едно се тръгва към кръчма номер две чрез колоездене. 4. Пие в кръчма номер две. 5. И накрая, разбира се, от кръчма номер две, палиш маратонките и бегом към кръчма номер три. Визирайки природата на спорта, който достигне успее да стигне до кръчма номер две - печели

Сериозна спортна дисциплина си е това. Изискванията по отношение на физика и психика са си доста сериозни. На първо място - непоклатим черен дроб, бързият метаболизъм е голям плюс за спортуващите, тъй като колкото по-бързо преработят изпития алкохол, толкова по-лесно ще се ориентират към следващата кръчма и ще бъдат там преди другите състезатели. Да не говорим, че след тежка тренировка си изисква голям кураж, човек да се прибере при жена си...

My bad. Точно Брус е. Погрешно съм го запомнила.

Рик Пери се казва пича и той обикаля всякакви такива изолирани племена. Специално серията за Габон беше интересна - като цяло не гледат с много добро око на белите хора там и избягват подобни церемонии, тъй като не знаят къде им е прага на поносимост. Преживяването е изключително интензивно и е както интровертно (задълбаваш в самият себе си и твоя житейски път), така и в един момент става непоносимо комплексно - осъзнаваш как всичко, което правиш има отражение на всичко и общо взето как всичко е свързано с всичко. Мислиш/виждаш/усещаш, но лишен от собственото си его. Разбира се, разликата е, че за тях това е начин на живот. Те живеят по тези принципи. За нас това си остава едно, предимно и само преживяване. Интересно е да се отбележи, че тази практика е популярна предимно и само за Габон. Още по-интересно е, че повечето държави граничещи и/или в непосредствена близост до тази държава са разпокъсани от войни и конфликти. Общо взето много спокойно гледат на нещата габонците. Иначе из арийския запад можете да намерите мнооооого бели "шамани", дето разбираш ли, толкова са си повярвали, че чак са смешни и са готови срещу няколко хилядарки да ви помогнат да видите "истината" Е това е човека - в кенеф да го затвориш, пак ще намери начин да го превърне в бизнес. П.П.: Разбира се, има и такива, които не се вземат толкова на сериозно. Мои много близък (равин в Израел) е живял 21 години сред индианците. Първите 10 изобщо никой не е искал да комуникира с него. И въпреки, че е човек, който има толкова много житейски опит е безкрайно скромен и смирен в приказките си.

Това за какво се използват ентеогените от нюейджъри и хипита, които си мислят, че могат да си купят любов, мъдрост и състрадателност за 50$ няма нищо общо с първоначалната вметка. Този духовния туризъм в Перу и прилива на "бели шамани" си е чисто социално явление, което ще си отшуми рано или късно. Например Bwiti духовната практика е основана именно на употребата на Tabernanthe iboga - африкански корен на храст. Има си както етномедициски употреби, така и чисто духовни. На 16 години, момиче, момче няма значение, се събират тамошните шамани и те тъпчат безмилостно с корена на растението. Чак след като даден индивид е преминал тази церемония, гледат на него като на...човек И всъщност, не може да бъде причислено като религия, а по-скоро чисто духовно учение, което се провежда в сламената барака и не учи на идопоклонничество, а на чисто спрямо природните сили и начина по който човешкият живот протича.

През годините съм спортувала различни неща - хандбал, ориентиране, плуване и йога. В момента единственото нещо, което редовно спортувам (под редовно, имам предвид всеки ден) е хатха йога. Иначе на пролет/лято го удрям на hiking и много плуване, барабар с йогата. Бих искала да се запиша на Тай Чи и с удоволствие бих се занимавала със стрелба с лък, но за съжаление нямам толкова свободно време

Ох, имах една снимка на един графит, който гласеше: Religion is not the opium of the masses. Opium is. Интересен факт е, че не малко религиозни/духовни учения (особено в Африка и Южна Америка) са основани именно на употребата на психитропни вещества. Ако някой ден изобщо напиша темата за етноботаника можем да си спретнем интересна дискусия. Иначе за мен религията (в организираната й съвременна форма, в която съществува днес) си е един вид бягане от отговорност - в един момент вдигаш ръце и казваш, че това е Божията воля и готово.

Много добър аргумент. Колко на шега, колко на сериозно, винаги съм казвала, че хомосексуалността може да се разглежда като начина природата да ни каже "айде стига толкова!" Има и едно друго явление в съвременното общество, което до скоро бе смятано за недопустимо поведение. Все повече и повече расте процентът на двойките, които решават да не оставят поколение след себе си. Отделно има много хора, чийто репродуктивни способности са в изрядно състояние, но решават да осинивят дете, вместо да създадат такова.

Всъщност гледах го само и единствено, защото беше филм на Финчър. Шведската трилогия, първо се доближава много повече до книгите и второ - много по-автентична е. Да не говорим за представянето на Наоми Рапас в оригинала просто няма равно. Колкото и да е добър Дейвид Финчър, шведския оригинал си остава оригинал.

Имаше един политически дебат преди време, където се бяха събрали цяла армия от политици и ги питаха, кой не вярва в еволюцията - само двама не вдигнаха ръка.

Съгласна съм с alvassareiro по отношение на САЩ. Има си цяла армия от юдео-християнски лобисти, за които неща като хомосексуализъм, аборт и т.н. са тоталния грях и един такъв индивид би бил тотално стигматизиран от обществото, в което живее. Не са малко щатите и средните училища в САЩ, където еволюцията е забранена в учебната програма. По отношение на хомосексуалността - биологичните причини са много спорна тема. Тезата на Кокран сякаш нагажда едни факти, а други ги премълчава. Мисля, че от социална гледна точка хората не се интересуват особено от това дали хомосексуалността е болест или не. Има една приказка - not in my back yard! Така че за мен въпроса си остава чисто социален - тези хора ги има, независимо на нас дали ни харесва. Според мен, ярките изяви на хомосексуалността в днешно време, до голяма степен са резултат от начина по който обществото ги третира. Забелязала съм, че в общества, в които на хомосексуалността се гледа като на сексуална ориентация, а не на нещо абнормално, деформация на ценности и т.н., липсват и гей-парадите и всякакви видове протести от страна на тази обществена група. Обикновенни хора, които работят, плащат данъци, пият сутрин кафе и т.н. Ако не знаеш, няма и да предположиш с кого делят леглото си. Според мен си остава въпрос на разбиране - който, както желае да гледа на хомосексалността. Но важното за мен е, хората да умеят да толерират различното.