AciDBurn

Ох, абсурдите на нашето време не спират. Преди няколко дни, докато си четях новините се загледах в заглавията на новините отдолу, където има извадка за най-четените статии. И така под новината за дебнещата война с Иран стоеше новината за Кейт. Явно хората много повече се вълнуват от циците на Кейт. Да им имам приоритетите. Хубав въпрос задаваш - може ли? То че може е ясно - ако не можеше нямаше да ги има тея таблоидни сензации. А дали трябва, вече е друг въпрос. Но щом подобна "новина" събира толкова много аудитория и продава толкова вестници, значи явно хората имат някакъв неподозиран глад за...подобно нещо? Ако зависеше от мен - нямаше да може. И то не само снимки на полуголата Кейт, ами интимни снимки на която и да е публична личност. Не мога да ги разбера тези хора - каква е тръпката да гледаш папарашки снимки на който и да е?! И още сто години да живея, пак няма да разбера някои от човешките нрави.

Михов, нали се сещаш, че зад тези 47% стоят пенсионери, ветерани, нетрудоспособни хора и т.н. Друго нямам какво да добавя.

Не целя никого да обидя с изказването си, но хора...вие чувате ли се какво говорите? Или наистина българите до такава степен сме свикнали с просташката реторика на сегашното управление, че подобни изказвания вече ни се виждат в рамките на нормалното и политически коректното? Когато борисов отиде в Чикаго и каза, че в България е останал само лош човешки материал, вие като жители и данъкоплатци как се почувствахте от това изказване? Нека не забравяме причините за съществуването на дипломацията. Аз например мисля, че потребител Х във форумите на БГ наука е егоцентричен, досаден, груб и безкрайно нетактичен човек. Разбира се, мога да дам и редица други не толкова тактични определения, но не го правя. Защо? 1. Защото си има правила в общуването, особено в интернет пространството. Този форум има правила за общуването между потребителите. Ако кажа, това което наистина мисля и аз смятам за истина, то ще последва наказание от страна на модераторският екип. 2. Това, че аз смятам този човек за еди-какъв-си, не означава, че той наистина е такъв - той може да е и много готин дори, откъде мога да съм сигурна? Познавам ли го лично? Не. Моето мнение е изградено върху повърхностни наблюдения, които може би нямат нищо общо с истината. Пък може и да имат, знам ли? Но това не ми дава право да давам определения на човек, който в края на крайщата не познавам. Или да слагам общи знаменатели на цяла една общност/народност. Какво остава да кажем за човек, който се опитва да накара хората да му гласуват доверие в управлението на държавата им? Глишев много добре го каза - това са избирателите му! Да изтипосаш подобна цифра на 320 милиона души население и да кажеш, че 47% от тях се имат за жертви и смятат, че правителството е длъжно да им осигури работа, здравни грижи, храна, жилище и т.н. е не само политически некоректно, ами направо грозно, независимо дали е вярно или не. И всъщност да, едно от многото му задължения в случай, че спечели изборите през ноември ще бъде да работи с цел осигуряване на по-добър икономически климат, намаляване на безработицата и т.н. В случаят единственото нещо, което Ромни може да каже в своя защита е следното:

От една страна си прав, но в САЩ нещата не са точно такива каквито изглеждат. Има щати и градове, където безработицата е непосилно висока - не защото хората ги мързи, а защото просто работа няма. Да се преместиш от един щат в друг е като да се преместиш от една държава в друга - поне от финансова гледна точка де, което също е голяма пречка. Колкото е по-голям града, толкова са по-високи и цените на...всичко. Пример - една приятелка замина да работи в Ню Йорк и трябваше да даде 10 000 долара за първи наем и депозит. Нали се сещаш, че не е наела квартира в Манхатън? Подобен начален капитал си е сериозна инвестиция, която не всеки може да си позволи да извади. Мисълта ми е, че обстоятелствата покрай безработицата са много, следователно и покрай беднотията. Сигурно има хора, които ги мързи, да. Не отричам. Но едва ли са 47% както ги изкарва Ромни. Даже в САЩ хората много повече клонят към работохолизма, от колкото към мързела, защото знаят, че спрат ли да работят, наистина няма от къде да дойдат пари. Социалните помощи и купоните за храна са нищожни и са до време. В техният случай не мисля, че е до мързел, а по-скоро от наличие на безработица. Разбира се, при 320 милиона души население и държава, която е изнесла по-голямата част от производството си на...всичко в Китай се очаква да има подобен дисбаланс. И все пак в САЩ 1000 долара заплата на месец не те оправят до никъде. Като платиш наем, консумативи, храна, минеш през здравни застраховки, поддръжка на кола (в по-голямата част от САЩ без кола просто няма как), да не говорим за лихвите по кредитите или ако опази боже си ходил в да учиш в колеж и си се заглобил със студентски заем. Така, че бедността си има своите причини и не винаги мързела е в основата на нещата.

Обстоятелствата покрай бедността са много и все различни. Нека не бързаме да съдим хората.

Всъщност средната класа носи не само бедните на гърба си, но и богатите - от къде си мислиш, че дойдоха парите за спасителните пояси на инвестиционните банки и застрахователните дружества, които бяха пред фалит? Със сигурност не от офф-шорните банкови сметки на Ромни или Уолстрийт банкерите. Бедните не са виновни никому - никой беден не иска да е беден. САЩ не са известни със социалната си политика, там бедните/безработните не получават кой знае какви големи парични помощи като например в други по-социални държави като Канада или Скандинавските държави. Изказването му е грозно - от една страна го разбирам, защото той никога не е бил в положение на финансово затруднение. За никому не е тайна, че идва от много богато семейство и самият той е изключително богат. В което, разбира се, няма нищо лошо. Но поне в реториката си (била тя и спрямо екипа му), трябва да се опитва да бъде по-умерен по отношение на хората, които не са имали късмета да отраснат в условията, в които той е отраснал.

Не. Най-вече защото е прекалено късно - изборите са след месец и нещо. Някой лийкна в интернет видео на Ромни, където обсъжда с екипа си стратегията на президентската си кампания и нарича 47% от американците freeloaders и се изказа доста просташко по отношение на бедните жители на държавата. Т.е. да - доста сериозно сгафи.

Историк и аз харесвам Джил Стайн, но за огромно съжаление тя няма никакви шансове в тази президентска кампания. Успеха на един кандидат-президент (независимо от коя партия) се гради почти изцяло върху спонсорите му - или с други думи, кой колко пари ще даде. С пари се купува повече медийна изява, която е решаваща в опитите на един кандидат-президент да "продаде" идеите си на публиката. Имам достъп до почти всички по-големи, мейнстрийм американски медий - CNN, CBS, ABC и т.н. Нито един път не съм попадала на интервю/репортаж за Джил Стайн и нейната президенстка кампания. Като цяло, в САЩ не се обръща много внимание на представители на трети партии, а основно се набляга на Републиканците и Демократите. Поддръжници на Джил Стайн са хора като Ноам Чомски, Ричърд Сталман (компютърен програмист и активист за безплатен и open source софтуер), Крис Хеджес (журналист и военен кореспондент, носител на награда Пулицър) и т.н. Кой е чувал за тях? Почти никой. От друга страна разни хора като Клинт Иистууд, които се явяват по националната телевизия в подкрепа на Ромни, а други известни личности горещо подкрепят Обама им правят половината PR кампания. Тук можете да прочетете политическата платформа на Зелената партия и Джил Стайн. Нещата, които ми направиха най-добро впечатление са идеята по отношение на Glass-Steagall Act и "разцепването" на огромните инвестиционни банки и като цяло строгата регулация на финансовият сектор и вместо да се реже бюджет от здравеопазване и образование, да се отреже бюджета на армията, която на година харчи БВП на няколко малки държави взети заедно. Но уви... П.П.: Иванов, ние не "оправяме" нито българската, нито американската политика. Просто дискутираме. Може би ако американската политика не беше толкова силен играч в глобалната такава нямаше и да знаем много много за нея.

Моята красавица пък има разни доста нехарактерни черти за породата си. И тя понякога се прави на глуха, когато й се скарам или й кажа какво да не прави, но като цяло се старае да ме слуша. Но пък лае - още от малка я бях хванала с една мъничка хавлия, която тя захапваше, а аз й я дърпах и тя си ръмжеше и в последтвие от яд, започна и да лае. Иначе за пазач наистина не става - прекалено е дружелюбна към всички. Но пък на мен не ми трябва да за пазач. И без кайшка - никога. Само когато ходим на трекинг из планините, защото там колкото и да си тича, винаги гледа да е покрай мен. Пусна ли я из града, абсурд да я накарам да се върне. Иначе да, големи са образи. Една нощ чувам някакъв страхотен шум и като излизам какво да видя - нейна милост си е нямала работа в 3.30 сутринта и е решила да провери има ли нещо интересно в кофата за боклук. Да де, ама кофата беше празна (даже и чувала бях махнала) и не знам какво и как го е направила, ама капака на кофата й се беше заклещил на корема и тя си обикаля вкъщи с висящ през тялото й капак от кофа за боклук. Така съм се смяла като я видях

Единствено има излишък от хора. Всичко останало в момента поема пътя на изчерпването. Такъв дисбаланс никога не е имало. Китайците добре са се сетили да въведат закон за раждаемостта. Невски, в Англия ми прави впечатление, че доста висока раждаемост има. Наскоро бях в Манчестър и доста млади девойки гледам с деца. Даже повече от едно. Един приятел там ми каза, че момичета на моята възраст (22) е нормално да имат поне едно дете. До колко са ми верни наблюденията?

Ние с Анук (моето хъски) с нетърпение чакаме зимният сезон. Катерене по планини и тичане из снега. Добре, че вече е по-голяма, че когато беше мъничка не можех да я намеря из преспите.

Ако имаше възможност за подаване на повече от един глас в анкетата, освен за Китайската империя, щях да гласувам и за Персия. Но не съм напълно обективна, тъй като съм по-наясно с историята на тези две империи, от колкото на останалите посочени.

Още един глас за Китайската империя от мен (по статистиката виждам, че не съм единствената).

Поради социалната ми среда, доста слушам/чета/гледам по отношение на американската политика. Дори гледах републиканскците как си избодоха очите по време на кандидатурата, която в края на крайщата спечели Ромни. Вие си мислите, че нашият парламент прави изцепки? Толкова глупости изречени в минута не бях чувала от много време насам. Единственият от републиканската партия, които горе-долу ми допадна като идеи, реторика и начин на мислене беше Рон Пол, но неговите либертариански амбиции няма да хванат почва никъде. А останалите, о, бога ми, останалите бяха уникални - Ромни (да му е честито) успя да поведе класацията, защото добре си изигра PR картите, остави бог извън политическата си реторика и макар очевидната му неадекватност по отношение на проблемите на средно статистическият американец, успя да се класира за президетските избори - кой казва, че в политиката външният вид не бил определящ? Но Рик Санторум и онзи другият върл католик...да плюеш и да бягаш. То бива ксенофобия, сексизъм и религиозен фанатизъм, но това на нищо не приличаше. В края на крайщата остават на финала Ромни и Обама - много надъхани и добре спонсорирани, даже до колкото разбирам делят някои от корпоративните си спонсори. Общо взето, който и да спечели все ще е зле. За Ромни е ясно, че щата Юта му е в кърпа вързан - гледам какви хора се събират по време на речите му. Общо взета 50 нюанса на белият цвят. Което го улеснява - по отношение на таргетната му група де. Обама от друга страна е крайно противоречива личност - толкова харизматична е реториката му, че оставаш с впечатлението, че много неща е постигнал по време на мандата си, а в края на крайщата нито едно от обещанията му не беше изпълнено (изключвайки здравната реформа, коята е още обект на спорове и дебати). От една страна, той верно пое управлението след 8 години Буш - САЩ бяха в окаяно икономическо състояние. Четири години не са много, но не са и малко. Но пък на него ще му е малко по-зор в тази президентска кампания - за разлика от Ромни, чийто басейн от гласоподаватели са толкова приблизително еднакви по политическа принадлежност и икономически интерес, колкото са еднакви и по цвят на кожата, при Обама нещата са по-различни, т.е. на много по-различни хора ще трябва да угоди поне на приказки де. Афро-американци, демократи, жени, хомосексуалисти, активисти и ред други. За това говори, че аборта трябва да се направи легален и достъпен навсякъде (губи гласовете на pro-life поддръжниците, но пък печели pro-choice), да легализира гей браковете и редица други дребни и не толкова дребни вътреполитически промени. Ако можеше само да говорят повече за проблемите на икономиката, вместо да обсъждат женските репродуктивни способности и еднополовите бракове, щеше да е много добре. Ако аз трябваше да гласувам на тези избори, щях да си остана вкъщи. Тяхна си държава, те си решават. Само ако можеше външната им политика да не рефлектира толкова на глобалната такава, но не може да се угоди на всеки. Хайде ноември ще видим какво ще стане.

Ако ще си говорим за пренаселването на планетата, нека говорим конкретно за пренаселването като общи демографски данни, а не кой точно етнос в България ражда повече или по-малко. Има една доста интересна книга написана от двама американски и един норвежки учен - The Limits to Growth. Първоначално е публикувана през 1972, но през 93'та и 04'та я преиздават с нови открития и предположения. Книгата е изградена върху математически принцип използвайки променливи величини и има за цел да даде предполагаема/потенциална представа за това какъв ефект ще има постоянно растящото население на земята и темповете му на консумация върху изчерпаемите ресурси (моля ви, само не искам да чувам думите infinite resources, които наскоро един американец ми изплю като аргумент, защото както беше казал Айнщайн само вселената и човешката глупост са безкрайни). И така тези трима господа са седнали и визирайки всички възможни обстоятелства, за които са се сетили са направили една груба математическа сметка до кога аджеба ще можем да цоцаме различни видове ресурси, които са отговорни за така нареченият човешки прогрес. Защото каквото и да си говорим до време ще можем да копаем Менделеевата таблица изпод земните дълбини, а после? Тук не опира само до това колко консумираме като цивилизация, а и какъв екологичен отпечатък оставяме с консумацията си - отпечатък, който има пряк ефект върху планетата. Както беше казал Славой Жижек на времето (просто няма по-галантен начин да си го кажем) - тонове ла*на. Във всички възможни агрератни състояния. Рязкото увеличение на населението на земята е почти изцяло резултат от индустриалната революция, а всеки растеж в природата си има граници. Нормално е при намаляването/изчерпването на даден ресурс цените да се покачват, да се появи икономическо напрежение, което в последствие да ескалира в социално такова и оттам вече...мамата си трака. Както обича да казва майка ми - много е трудно да слезеш от кон на магаре. Не знам за вас господа (гледам, че предимно джентълменски клуб се е събрал тук), но аз съм спокойна с факта, че не ни чакат добри времена.

Днес случайно попаднах на едно много любимо стихотворение, което бях открила като малка и се сетих как през годините съм попадала на много хубави стихове от различни автори. Интересно ми е да прочета и вашите любими стихотворения и понеже не намерих подобна тема реших да създам една. Имаме тема за любими книги и цитати, нека споделим и любимите ни стихотворения. Ако Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха – зъл предател еднакво със триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! Автор: Ръдиард Киплинг Превод: Стоян Медникаров If by Rudyard Kipling оригинала If you can keep your head when all about you Are losing theirs and blaming it on you; If you can trust yourself when all men doubt you, But make allowance for their doubting too; If you can wait and not be tired by waiting, Or, being lied about, don't deal in lies, Or, being hated, don't give way to hating, And yet don't look too good, nor talk too wise; If you can dream - and not make dreams your master; If you can think - and not make thoughts your aim; If you can meet with triumph and disaster And treat those two imposters just the same; If you can bear to hear the truth you've spoken Twisted by knaves to make a trap for fools, Or watch the things you gave your life to broken, And stoop and build 'em up with wornout tools; If you can make one heap of all your winnings And risk it on one turn of pitch-and-toss, And lose, and start again at your beginnings And never breath a word about your loss; If you can force your heart and nerve and sinew To serve your turn long after they are gone, And so hold on when there is nothing in you Except the Will which says to them: "Hold on"; If you can talk with crowds and keep your virtue, Or walk with kings - nor lose the common touch; If neither foes nor loving friends can hurt you; If all men count with you, but none too much; If you can fill the unforgiving minute With sixty seconds' worth of distance run - Yours is the Earth and everything that's in it, And - which is more - you'll be a Man my son!

Преди време бях гледала една подобна сцена - как полицията разхожда група журналисти и им показва колко прекрасно живеят северно корейците (разбира се, те определят къде ще ходят и какво ще говорят с хората). Влязоха в някакво апартаментче на местна жена и вътре освен скромното обзавеждане, на една голяма маса (като на сергия) бяха изложени различни видове храни - от брашно, ориз, олио, до месо, плодове и зеленчуци. Този клип го показваха на двама северно корейци, които са избягали преди време и в момента живеят в Южна Корея. Едното момиче каза, че това е изцяло нагласено и тя през живота си в Северна Корея никога не е виждала плодове като банани и портокали и никога не са имали в домът си 5 литрова бутилка с олио.

Да, да, точно така живеят в Северна Корея. Да им завиди човек.

off-topic //: Ей това е дефиниция за носталгия.

Ами голфа? Както беше казал Карлин на времето, все едно да гледаш секс между мухи. Иначе за гледане на спорт аз най-обичам да гледам женски плажен волейбол Особено, когато бразилките играят.

Това където се пребиват от бой, гонейки една малка, продълговата, кафява топка ли? Да и това е много малоумен спорт.

Всъщност, като се замисля, присъдата им донесе много повече слава и пари от колкото ако се беше предвидило друг вид наказание. Тогава нито щяхме да чуем за Pussy Riot (както беше до сега, защото аз за пръв път ги чувам тези), нито медийте щяха да гърмят, а социалните мрежи преливат от постери Free Pussy Riot. Т.е. ефекта на присъдата е именно обратен (според мен).

Има. Никога не подценявайте свободата на словото - няма заплата, която да може да го купи.

Трябва да се направи и една тема за най-малоумният и безмислен спорт. Аз гласувам с две ръце на вдигане на щанги/тежести или там каквото му викат.