AciDBurn

Ако ефекта от наркотиците беше гаден, никой нямаше да ги взима и този проблем изобщо не би съществувал. Грозната истина, независимо дали ни харесва или не е, че ефектите на много опиати и стимуланти са толкова силни и удовлетворяващи, че имат способността да бъдат пристрастяващи. Лесно можеш да си отговориш на терзанията по отношение на въпросните "гълтачи" наречени като общо мулета - замисли се само какво дъно би трябвало човек да е достигнал, за да се навие да пренесе 20-30-50 презарватива с хероин или кокаин в собственият си организъм? Гарантирам ти, че това кого ще отровят и колко човешки живота ще бъдат съсипани с "доставката" е последна грижа на хората занимаващи се с преноса на тези "стоки". Истината е, че психологически и физиологически здрав човек, никога не би си причинил това, което хората страдащи от наркотична зависимост си причиняват. Някои от историите в тези среди са меко казано потресаващи.

Напоследък все по-често се споменава термина "невропсихиатрия". Някои има ли наблюдения върху тази дисциплина? Само бегло съм чела някои неща, но виждам, че тук има хора, които са по-наясно с тези среди...

Е, разбира се, че е по-яко човек да специализира в България - при този богат избор на специализации, модерно оборудване и заплата колкото да не умреш от жажда да се чуди човек защо младите лекари отиват в тая гадна, прогнила Германия...

Имам един грях да призная - първо постнах отговора и чак тогава прелистих да прочета какво е изписано до сега.... (от чист мързел)

С доста закъснение чух за инцидента и в момента, в който се поразрових из българските медии и надникнах из коментарите отдолу бях ужасена от това, което прочетох. С риск да бъда нападната, бих искала да споделя и моето мнение по въпроса, което за съжаление не е по-малко враждебно от това на хората, които мислят, че чрез брутално кучешко кръвопроливане, проблема с бездомните кучета в България ще бъде решен. Първо искам да кажа, че през по-голямата част от живота си винаги съм имала куче. Дори наскоро отново станах стопанка. През годините съм се разделила с три различни вида кучета (другите, които съм имала си умряха по естествени причини) - каракачанска овчарка, която в последствие се оказа, че не можехме да отглеждаме, кокер, който майка ми подари на приятелско семейство след като заминах да студентствам извън страната и голдън ретривър, с който трябваше да се разделя поради ново местожителство, което не позволяваше домашни любимци. Никога не съм си позволявала, което и да е от тези кучета да остане на улицата. Винаги съм успявала да му намеря нови стопани, които да се грижат добре за него. Защото човек винаги може да намери ново семейство на кучето си, в случай че бъде възпрепятстван в отглеждането му. Но българина от мързел и безхаберие не се занимава с подобни инициативи. Той си изхвърля кучето на улицата - нека бере душа самичко и след време евентуално да се превърне в опасност за обществото. Има ли нужда да споменавам през годините колко бездомни кутрета съм прибирала вкъщи и съм им търсила дом? И не, не всички съм ги намерила в кашон до гюма, имало е случай, в които малко кученце съм го вадила ОТ гюма, изхвърлено като кутия с развалени яйца. Много хуманно, нали? После защо имало агресивни кучета. Обръщам се към стопаните на кучета и хората, които са запознати с природата им по принцип. Уважаеми съфорумци, поправете ме ако греша, но кучетата като цяло са кротки животни, особено когато живеят сред хора, нали? Разбира се, освен ако стопанина им не реши да избива комплекси и да ги дресира да бъдат агресивни. Замислете се колко гладни и побеснели са били кучетата нападнали професора, за да започнат да го дъвчат жив? Наясно съм, че без убиване на агресивните бездомни кучета няма как да стане. Аз и не пледирам за тяхното опазване - замисляйки се, ако ще студува по улиците и ще умира от глад (до степен до която е готово да яде жив човек), то по-добре да бъде приспано, от колкото да продължава да живее така. Ние сме си създали този проблем, нека бъде решен по мирен, разумен и хуманен начин. Хах, и аз какви глупости говоря - разбира се, че няма да бъде решен проблема. А разума и хуманността дори не са тема за обсъждане. Докато има печалба в този "бизнес" ще има и бездомни кучета и подобни инциденти. На моята съвест нищо не тежи, но мисля, че всеки един човек в България, който си е изхвърлил кучето на улицата трябва много добре да се замисли върху това, че именно подобни действия водят до такива изключително трагични инциденти. Приключвам тази си триада с една извадка, на която попаднах днес (до колко е истинска не знам, но не бих се учудила). Ето как се разпределя труда у нас: двама (ловци) вършат работата, а 22-ма ги подкрепят морално:

Традиционната йога в Индия и тай-чи в Китай не се практикуват на музика. Най-много в случай, че се практикува в близост до някой храм да достигнат чантите на монасите. Но тук не си говорим за традиционните методи на практикуване, защото на Запад никой не практукува традиционно - почти невъзможно е. С йога режима си сутрин, предпочитам да си пусна източни ритми, от колкото да чувам звуците на пробуждащия се град и сутрешния скандал на съседите (който започва по часовник, всяка сутрин) Музиката е много приятна и няма нищо общо с "художествената гимнастика" (която също не се практикува на музика, до колкото знам). Музиката помага за създаването на атмосфера, която малко или много е необходима при подобен тип дейности.

Имам огромна колецкия от духовна музика от Изтока. Както и за йога и тай чи! Прекрасна тема си създал, поздравления!

Изкуството да балансираш. Има и друга истина за йогата...

Не е точно на тема физика, но е достатъчно близо.

Тамън. След няколко години можеш да ги заведеш да се гмуркат ей тука Страхотна морска находка и хубавото е, че не само професионалисти ходят да се гмуркат из тези води.

С кислородни бутилки пробвали ли сте? Осигурява повече време под водата и човек може да се гмурне на доста по-дълбоко

Роботи с изкуствен интелект, нито са корумпирани, нито са алчни - какво им трябва? Един системен администратор да им оправя бъговете и това е. Сега по-сериозно. КГ, аз не казвам, че всички хора, които работят за корпорациите са алчни и корумпирани свине, които са готови на всичко в името на парите. Голямата ми сестра от 8 години работи за корпорация и е честен и добър човек (не го казвам, защото ми е сестра). Друг е въпросът, че не винаги е съгласна с политиката, която компанията й провежда. И макар, че вече е на сравнително висока длъжност, нейният глас пак няма никаква тежест в решенията на големите шефове. Каква е нейната алтернатива? Да напусне? Да, би напуснала, но както вече ми сподели, икономическият климат в момента не й позволява. Но ако решенията не се взимаха от една малка група хора, а се взимаха от служителите на цялата корпорация? Както е например в компанията John Lewis Partnership - корпорация, която е държана и управлявана от всичките си 75 000 служители още от 1920г., които държат по равни дялове от компанията. Един от най-добре развиващите се бизнеси в Англия от десетилетия. Или Arla Foods - компанията произвеждаща млечни продукти за цяла Скандинавия, чието CEO е съставено от фермерите. Или Лондонският симфоничен оркестър, основан преди повече от век и смятан за един от най-престижните оркестри в света. Държи се от музикантите и се ръководи по принципите на истинска демокрация. Carl Zeiss - компанията е основана през 19 век от Carl Zeiss и Ernst Abbe. Zeiss умира през 1888г. и Abbe в негова памет дава неговият дял на работниците в работилницата. Компанията до де днешен се държи от фондация, а печалбата се дели между служители а другата отива във фонд за проучвания. Друг пример - Mozilla - интернет браузъра е създаден през 98'ма в отговор на корпоративния монопол в софтуера. Open source. Така, че може и по друг начин. Но другият начин страда от два много големи проблема: 1. Основава се на принципа, че хората са честни и добри. Според мен до няколко десетилетия, това ще са застрашени видове. 2. Очаква се от хората да са съгласни да живеят добре знаедно, вместо малцина да живеят свръх добре, а останалите - с колкото толкова. Т.е. преразпределение на благата и първата асоциация на хората е !комунизъм, комунизъм! и всичко живо бяга в която посока види в ужас и паника, щото хвърчат змии и гущери разбираш ли... Това е моята визия за човека - в един момент да разбере, че независимо от множеството различия, които ни се натрапват и ни делят - етническа и религиозна принадлежност, социален статут, образование, сексуална ориентация и т.н., ние в края на крайщата сме членове на един биологичен вид и ако искаме да оцелеем, трябва да се научим да живеем един с друг и да разпределяме ресурсите, на тази земя така, която временно ще обитаваме, за да може всички да живеем добре, а не само малцина. И тук е момента да въздъхна и да кажа "ех, мечти!".

КГ, с всичките ми уважения спрямо теб (повярвай ми по много други въпроси съм съгласна с твоите възгледи), но тук не мога да се съглася. В съвременната си форма, една не малка част от корпорациите са тоталитарни институции. Борда на директорите казва, другите изпълняват. Ако шефа дойде и каже - абе тука имаме един абсолютен боклук, който сме произвели, но понеже принципите ни (от бизнес до морални такива) са оптимизация на печалбата, дайте да го продадем за колкото можем повече пари. Хората, които го продават, никога няма да си го купят. Хората, които го продават, може и да не са съгласни с начина на опериране, но изпълнпват, защото заплатката накрая зависи от това, колко хора си успял да пре*беш в края на деня. Колкото повече, толкова по-добре за теб и за корпорацията, толкова по-зле за клиентите. Да беше изолиран случай, да си затворим очите и да си кажем "случва се". Но не е. Съжалявам, но съвременната икономико-политическа доктрина, чиято движеща сила до голяма степен е корпоративния монопол, се опитва да ме убеди, че група от алчни и безкрупулни хора, някак си ще работят в полза на обществото, от което и аз съм част. Вчера беше посегателството пад билките, което ще принуди хората да си купуват всичко в оскъпени фармацевтични продукти, капсулирани в Китай. Днес е посегателството върху правата на потребителите, чийто резлутат няма да е нито в полза на потребителите, нито в полза на творците. Утре ще е посегателството върху малкото селско стопанство - като има мляко в магазина, що гледаш две кози? Другиден, че почукат на вратата и ще се окаже, че за фотоволтаичните панели на покрива трябва да плащам всеки месец на някоя компания. И така постепенно ще се ограничи всяка една свобода, която имаме - от това с какво да се храним, каква енергия на ползваме, докато не ни се вземе и свободата на собственото ни слово. А печалбите от тези ограничения няма да отидат в държавата, а в частния капитал на поредния корпоративен монополист.

Искам да се включа само с един пример, който мои близък ми разказа. Някакъв музикант от Ню Йорк си записал албум - в днешно време един музикант, с достатъчно страст и желание може абсолютно сам да си запише и продуцира албум. Под наем дават и звукозаписни студия и всичко необходимо. Както и да е. Направил албума, но вместо да се занимава с PR агенции и промотъри, решил да качи албума си онлайн, за безплатно слушане, но с опция за покупка. Учтиво помилил (но не задължавал), тези които харесат албума му, да си го купят. Цената била нещо от сорта на 10-15 долара. Пича направил около 1 000 000 $. Което означава, че грубо 100 000 души са харесали албума му и са отделили съответната сума. И така парите си отиват директно при него, а не минават през още една сурия институции. Хората дават пари за изкуство, особено когато е качествено. А неговата достъпност го прави още по-търсено и купувано. Иначе корпоративните свине, които държат правата стават безсрамни. Когато Уитни Хюстън умря, още на същия ден iTunes качиха цените на албумите й. Нищо свято няма за тия хора.

Защо да е "излишна фантазия"? Растенията имат способността да усещат околната среда и да нагаждат съществуването си спрямо нея. Отделно ентеогените, благодарение на психоактивните си съставки имат способността да отключат човешкото съзнание към алтернативен начин на фуциониране, докато трае действието им и да разкрият много интересна информация. Разбира се, арогантно можем да кажем, че това са само некви "халюцки" обръщайки внимание на грозноватия вид, в който западната цивилизация и култура е употребявала подобни растения, но автентичната им и традиционна употреба говори съвсем друго. Разбира се, интелекта при растенията е съвсем различен термин от този, които използваме по отношение на хората и животните. А по отношение на лекцията по екологична биохимия - благодаря ти, че я сподели, много е ценна!

Определено може да се говори за социални и исторически ефекти от употребата на ентеогени в различните народности по света. Мисля, че би било интересно да си поблъскаме главите в тази насока. Една интересна статия: Evidence for Ritual Use of Entheogens in Ancient Mesoamerica and the Implications for the Approach to Religion and Worldview bravo е прав - растенията имат интелект и някои от тях, имат възможността да предават информация на хората, които го употребяват. Пример за това е ибогата в Западна Африка. (лично наблюдение). По отношение на Европа през вековете се е образувала интересна култура покрай консумацията на абсент. Абсентът е напитка с високо съдържание на алкохол, която се получава се от цветовете и листата на растението Artemisia absinthium (пелин). Като алкохолна напитка, абсента има много дълга и интересна история, която датира още от 18 век, а с неговата консумация се асоцират френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век. Начинът по който се е консумирала напитката е имала ритуален характер. La Louche, или оригиналния ритуал по консумация на абсент, представлява: Първо, към абсента се прибавя ледено студена вода, която бавно превръща изумрудено зеления на цвят абсент в по-светъл, млечно зелен. Водата се излива върху кубче захар, което е поставено на лъжица с дупки, за да може водата да попие от захарта. Налива се вода, докато кубчето захар не се разтвори напълно. Широко разпространено е, че оригиналния абсентов ритуал, включва подпалване на захарната бучка, но в действителност наистина оригиналния начин за конусмиране на абсент, изключва огъня. Въпреки това, има и други начини и ритуали, които включват огън, което не действа по никакъв особен начин на самата напитка - просто с огън изглежда по-интересно. Добавянето на студена вода, нежно освобождава съществените масла на билките, от които абсента е направен. Тези есенции са смятани за тайната зад която се крият ефектите на абсента. Символика на ритуала La Louche ритуала има и смислово символично значение - трансформация, която може да се наблюдава в чашата се смята за символичната трансформация, която консумиращия абсент ще преживее. Също както водата освобождава есенциите, така и абсента ще освободи ума. Естетика на ритуала Оставайки практическата и символичната част настрани, ритуала е също и толкова визуално красив. Когато водата, започне своето въздействие, тогава и чашата, която съдържа абсента се превръща в сцена, в която цветовете играят важна роля - човек става свидетел на млечното оцветяване, постепенната промяна от дълбокия изумруден сцвят до оцветяването в деликатен тон на светло зелено. След като напитката е преминала своята цветна трансформация, идва ред и на другата, много по-важна трансформация - тази на нашите усещания.

Сома/Хоама не се сетих, защото ботаническата му идентичност е все още тема на спекулации. Иначе има още доста растения, които могат да се включат - всеки е добре дошъл да сподели.

Растенията винаги са имали важна роля за човека. Различните растения са намирали широка употреба - от храна и материали за конструкция на подслон и дрехи, до медицинските им свойства при лечение на болести и духовни обреди . Терминът етноботаника е бил предложен за първи път от Джон Харшбергер през 1896г. с цел да разграничи специфична област от ботаниката, която да изучава употребите на растенията в различните културни общества по света. Термина етнобонатика произлиза от етнология (наука изучаваща формирането и развитието на различните етнически групи, тяхната идентичност, форми на културна самоорганизация и закономерностите в колективното им поведение) и ботаника (наука за устройството, еволюцията и значението на растенията). Съвременната етноботаника е мултидисциплинарна наука, фокусирана върху комплексните взаимоотношения между растенията и хората - техните битови, медицински и религиозни употреби в различни общества. В днешно време от етноботаниците се изискват различни видове умения: ботанически знания, за идентификация и опазване на растителните специменти, антропологическо обучение с цел разбиране на културният контекст и лингвистични познания, достатъчни за да се разбере местната морфология, синтакс и семантика на определено растение. Макар етноботаниката да изследва всякакви видове употреби на растенията, науката предимно набляга върху употребата им в местната етномедицина и отчасти в духовните практики на определени племена. Етнобонатиката и медицината Счита се, че древните племена, практиуващи медицина, играят важна роля в създаването на медикаментите. Познанието за лечебните свойства на растенията, които притежават, са отправна точка за съвременната наука. Антрополозите откриват, че все още има голямо количество знания относно медицината, заложени в племена по света, но никога не намерили място в ранната западна фармакология. Като резултат се развива специализирана област в антропологията и ботаниката, наречена етноботаника. Областта представлява особена смесица на културна антропология и биология на растенията, която води лечителите в джунглите и полетата, с цел да разкрият традиционното познание за медицината в процес, наречен „разкриване на естествени продукти". По време на тези походи местно племе разкрива лечебните растения на етноботаник. Те му обясняват какви са свойствата на растението, при какви условия се използва за лечение, коя част от него е лековита и как се приготвя като медикамент. Етноботаникът събира проби от растенията за анализ и там именно е процесът, чрез който тази наука преминава в сферата на химията – такава, каквато я познаваме днес. Важната задача, която имат химиците, е да измислят начин, по който синтетично да възпроизведат натуралните съставки. Като основен начин за добиване на медикаменти от растенията е екстракцията – отстраняване на етеричните масла от растението и тяхното сгъстяване. Синтетичните химици извличат лечебните свойства от растението в най-високи нива. Те постигат това чрез произвеждането на компоненти, имитиращи молекулярната структура, открита в растенията. Процесът е използван успешно много пъти в историята на синтетичната химия. Хининът – медикамент, предназначен да лекува малария, е разработен на основата на кора от хининово дърво. Морфинът е друг такъв пример - алкалоидът е намерен в цвета на мака и синтезиран в диацетилморфин. Друго лекарство, което произлиза от растение, е аспиринът. През 19 век химици изолират натуралния компонент салицин от върбова кора. Медицината, заедно с алтернативните методи, взети от растенията, осигуряват на учените ензими и структури, които биха могли да послужат като катализатори при създаването на синтетични компоненти. Безспорно е, че извличането на ценни съставки от растенията като древен подход на медицината, играе основна роля в съвременната фармакология. Етноботаниката и текстила Освен за медикаменти, растенията често се използват (дори и днес) за направата на различни текстилни изделия. Например, дзукови, канабис сатива и сизал са използвани за правене на въжета. Канабис сатива е използван известно време за направа на хартия, а сизала - за килими. Сламата и бамбука са били популярни растителни материали за производство на шапки. Памука, културния лен, юта (тропическо влакодайно растение от семейство Липови) и модал (целулозна фибра, извлечена от буковите дървета) са използвани за изработка на облекла. А койр (влакна от кокосов орех) са имали широка употреба в изработката на торби, килими и т.н. Етноботаниката в културен и духовен аспект Голям интерес за етноботаниците представляват различните видове растения, билки и гъби, които са използвани или все още се използват в различни племена с шамански и духовни цели. Това са т.нар. ентеогени - термин създаден през 1979г. от група етноботаници, с цел да бъдат заместени думите халюцигени/психеделици, поради тяхното масово навлизане в популярната култура през 60-те. Ентеогените се използват от хилядолетия и са били известни на почти всички древни цивилизации и племена (като Ацтеките и Майте например). Употребата им е почти винаги свързана с духовни ритуали. Макар голяма част от употребата на ентеогени да е вече в историята, днес все още може да се наблюдава тяхната употреба в изолирани племена по света. В Африка например, най-известните ентеогени употребявани с духовна цел са корена на храста Ибога (Tabernanthe iboga) от Буити в Габон и други части на Западна Африка, и растението Silene capensis, култивирано и често използвано от народа Кхоса, обитаващи югоизточната част на Южна Африка (известен кхоса е Нелсън Мандела). Silene capensis, наричано още African Dream Root е използвано от местните с цел предизвикване на осъзнати сънища (билката много наподобява Calea zacatechichi). В Америките и до ден днешен употребата на различни видове ентеогени е широка практика. Кактуса пейот (peyote) например, е един от първите ентеогени записани в дата базата на етноботаниката. Употребата му в духовен и етномедицински аспект била широко разпространена сред народа Kiowa, обитавали земите, които днес разпознаваме като щата Оклахома. Кактуса продължава да се използва от различни видове племена предимно в Мексико и централна Америка. Друг вид кактус, често употребяван от местни племена е San Pedro и днес се използва предимно в Перу. Друг известен ентеоген употребяван в Южна Америка, който вече освен от местните, често се използва и от западни туристи е аяуаската (Ayahuasca), заради лечебните му, психоактивни и терапевтични свойства. Аяуаската е напитка, приготвена от смесица билки и растения, които могат да бъдат открити в местните богати на растителни видове джунгли. Отварата се приготвя от амазонска лиана Banisteriopsis caapi и други видове билки като Psychotria viridis и Diplopterys cabrerana. В Азия пък, местните сибирски племена са били изключително известни с употребата си на гъбите Amanita muscaria. Като цяло, в Азия употребата на гъби с медицинска цел е много популярно явление - гъби като Кордицепс, Шийтаке и Мейтаке се консумират за укрепване на имунната система и общо здраве (днес стават все по-известни и на Запад, продавани под формата на хранителни добавки или екстракти). Друг ентеоген, широко употребяван е Кава (Kava или Kava Kava) и то не само от местни племена, но популярен и сред съвременните общества. Употребява се свободно предимно в Океания - Австралия, Фиджи и т.н. Макар популярната му употреба, растението все още има своите духовни приложения в местни племена в Океания. Как протича една етноботаническа експедиция и какви са ползите на етноботаниката? Преди етноботаниците да тръгнат на експедиция, те събират обширна информация за културата и поведенческите харектеристики на местните хора, при които отиват. Подготвя се регионално проучване за епидемиологията, традиционната медицина, културата и екологията на хората и тяхната среда на живот. С цел да се поставят приоритети при събирането на растителни екземпляри, се подготвя извадка за етномедицинските, биологическите и химическите свойства на употребяваните в местността растения. Тази информация често се снабдява от отдалечени здравни заведения и местни хора, които работят/живеят в близост до областта на интерес. След това, етноботаниците с месеци се подгатвят както психически, така и физически за експедицията. Събират се всички необходими ресурси необходими за оцеляването им в тотално различни условия на живот, тъй като повечето експедиции се провеждат в тропически джунгли и отдалечени селца. Веднъж достигнали до местността, етноботаниците прекарват стотици, дори хиляди часове в търпеливо наблюдение на местните хора и начина по който използват различни видове растения. Етноботаниците почти винаги работят в екип с лекар, който има опит в етномедицината (т.нар. народна медицина). Различни видове болести, характерни и за западния свят са представени на тамошните шамани или лечители - използват се и визуални материали като снимки, но най-често болестта се обяснява от етномедицинското лице. Не се използва медицинска терминология, защото термини като хепатит, паразит, вирус и т.н. не са известни на местните лечители. Ако лечителя успее да идентифицира симптомите и да ги разпознае със същите или подобни, с който се е сблъсквал по време на практиката си, той детайлно разказва начина по който третира болестта, неговата ефективност и най-вече - растенията, които употребява и начина им на приготвяне. Когато етноботаниците съберат достатъчно информация и растителни екземпляри, те се връщат в лабораторията, където фармаколозите внимателно преглеждат както информацията събрана по време на експедицията, така и самите растения. Чрез високо технологично оборудване се изследват свойствата на растенията и в последствие - може да се достигне до синтезиране на дадено лекарство. Етноботаниката набира популярност в последните години и все повече университети започват да предлагат курсове и обучение в тази сфера. Silene capensis Peyote cactus Amanita muscaria Kava Kava San Pedro cactus http://www.puls.bg/health/herbs/news_6928.html http://bgfreaks.org/topic_2873.0.html

Така, всеки западняк, който се вземе прекалено на сериозно в контекста на дадена далечна (в случая източна) философия е просто смешен. Срещала съм всякакви просветени гурута, дето изкарали няколко месеца в индийски ашрам, и са си повярвали, че са духовни водачи едва ли не. Разбира се, че има такива хора. Но не бива всички да се слагат под един знаменател. Но това не означава, че човек не може да адаптира някои от принципите на будисткото или хиндуисткото учение в собствения си живот, по адекватен и полезен за него начин. От чисто физиологична гледна точка, йогата и дори хранителният режим, който се препоръчва са доста по-здравословни навици от тези, които се практикуват масово в днешно време. Ако човек се чувства добре физически и психически от йога практиката, не разбирам какъв е проблема. Ако се старае да бъде смирен и скромен, вдъхновен от източните духовни учения - пак не виждам какъв е проблема. Единствения проблем (според мен) е, когато човек се вземе прекалено на сериозно по отношение на нещо, което не разбира напълно. Тогава става просто досаден.

Истината е, че като цяло НА хората не им пука толкова много за екологията и опазването на околната среда. На теория - да. На практика - не особено. Опазването на околната среда започва от действията на отделният индивид - поведението му спрямо природата, битовите му навици и личните му решения в ежедневието, които пряко или косвено засягат околната среда, в която живее. Когато много индивиди, започнат да живеят и разсъждават екологично, съответно и натиска върху зверствата от страна на правителство, корпорации и инвеститори ще бъде по-голям и по-ефективен. Това не е проблем само на младите хора, защото в края на краищата всички все още обитаваме тази планета и докато я обитаваме, сме длъжни да я опазваме, за да може идните поколения също да я обитават, без да бъдат подложени на катастрофални последствия от немарливостта на родителите си. Но, разбира се, начинът, по който не малка част от хората функционират не е такъв. Ако от еко може да се изкарат пари, особено - ако са много пари, всякакви задръжки и ценности отпадат. В днешно време, единственото нещо, което човек трябва да направи, за да си осигури по-добър маркетинг на бизнеса и следователно повече печалби, е да сложи думата био някъде из редовете и да турне едно зелено лого. На колко екологично-съзнателни-елити съм попадала, за които екологията и опазването на природата и околната среда се свежда до чистота и подреденост на собствения им хабитат и осигуряване на добра подвижност на Волвото по пътищата, не е истина.

Те са върховната плюшена играчка Имат един много сладък период, в който растат предимно на уши и лапи и вечно си моркят ушичките като пият вода. Прав си - такъв тип кучета (по-малки на размери и по-питомни) стават за апартамент. По отношение на дебата котки/кучета. Обожавам котките именно поради независимата им и непокорна природа. За тях няма господар. Изящни са в движенията си, в лекотата, с която скачат от едно място на друго, просто са прекрасни животни. Но при тях трудно се говори за лоялност към стопанина. Това и една от причините да се притеснявам по-малко за тях - те винаги ще намерят начин да оцелеят и без стопанина си. Кучето обаче се привързва до такава степен към човека, че би му било много трудно да оцелее само или да се адаптира към друга семейна среда (особено ако е живяло дълго време при определен стопанин). Имаше една новина преди няколко месеца, за едно куче, което след смъртта на стопанина си, не напускало гроба му. Местните хора му носели храна и вода, защото когато се опитали да го приютят, то пак се връщало на гроба. Такава новина за котка няма да прочетете.