ramus

добре... Ако смятате, че не е станало ясно можете още веднъж да го повторите, изясните... за вас какво кое било, защо... като че тук сме си на седянка и всеки трябва да си каже приказката като на благ моабет... Просто за мен нещата не са така. Вие настоявате за вашето си, а мен това не ме интересува и не касае с нищо темата и казусите и проблемите в нея. Това беше от мен за вас по повторенията и кое какво било, какво броите или не и какви са ви синонимите.

И в тази тема рамус ползва синтезно познание от когнитивните науки, и сам допълва защо това е така, как става... Вие например имате ли познание не само за това типично клише "всеки има своя истина и всеки си е прав ( в нея)" а защо това е така, как става, кои механизми и динамика го обуславят, как протича, кога, как се наслагва... А вие написахте че рамус изразявал 'една истина"... Друг пък напира че било безсмислица... Въобще - цирк... Затаил съм дъх да видя колко пъти още другия 'колега по тема" ще си напише неговото си - отново и отново... Какво лошо има в това някой да си даде сметка че е некомпетентен, не знам. Може би е моя заблуда че интелигентните хора първо четат непозната информация, после мислят... повтарят тия стъпки, докато не навлезнат в осмислянето на това, което четат. Може и да не е за тях... всичко не може да е за всеки и за един е едно, за друг - друго.

добре - може ли да го напишете още веднъж, че може някой да не го видял, прочел, разбрал... Колко ли още ще циклите върху личната си оценка, като единствено валидна и толкова правилна, че... направо кво се пъне тоя рамус... Че даже и с условия, претенции , съвети към автора на темата... Така, че моля ви - пак я напишете, даже няколко пъти я повторете ... да се знае

- точно обратното... Става все по-забавно... И само защото дори не се четем, всеки си взима парче от думички на рамус , и ги ползва за борене и отстояване на неговото си. И така всеки си пише неговото... и сред същото той "вижда правилно нещата, логичен е, осъзнава, мисли и му е ясно..." И точно това е целта на всяка човешка самозаблуда...

вие с лекота пренебрегнахте или въобще не прочетохте други думи, касащи какви са проблемите за 'абсолютните истини"... и защо те са само абстракция. Абсолютни положения не може да има сред един изменчив и динамичен свят. Дори в научното познание, през цялата му история, разни "абсолютизми" се оказаха не точно такива. Но този раздел е за ПСИХОЛОГИЯ - подадох условна схема как и защо ОБЕКТИВНА истина за човешките същества е само абстракция, а вярванията правят така че да се възприеме като "неизменност". Все едно че не го написах... и идва времето всеки да се защити и устои личната си реалност...

с кого? Вие го правите със себе си, за пред себе си, ползвайки прочита си на някакви думички, от някого си. Още си карате на инерция с "фактите", някаква 'критика, и дори "религиозни аргументи", мнения... Няма проблем за рамус - каквото пишете, така е и "добре". Искате да е на вашето - това си е ваше право, дори е част от социалните инстинкти. Само се усмихвам как всичко това, което изразява упоритостта и настойчивостта ви наричате "коментари".

Не знам дали вие погледнахте кой точно е раздела? Сред цялата ви приказка от ваши нагласени интерпретации думичката психология е спомената само мимоходом, само... два пъти. Налични са и доста проблеми сред примерната си обща схема. Например - Система 1, по Канеман, се основава на атавистични невронни мрежи, които са основани на емоции, инстинкти и примитивизми. Тя определя 'бързия отговор и обработка', които са давали еволюционно предимство при оцеляване, но и заради недостатъчен невронно-обработващ ресурс за по-сложна информационна обработка. Обаче за вас "емоциията нямала нищо общо"... а само някои си глобални тенденции, които някакви си подкопали свещеният пиедестел на 'обективната истина, като ЕДНА, вечна и неизменна"... Парадоксът е, че това е израз на един вече отминал идеал - този за "едната истина", при положение, че същия е сам по себе си точно "договорена версия на истина", само заради ползата, която носи. От друга страна тя е поредната обикновена заблуда, защото няма как да е налице ОБЕКТИВНА ИСТИНА за никое човешко същество, освен като понятие - както е "0"-та, например, като символ на една абстракция. Проблемът за "ЕДНАТА обективна истина" е, че тя е недостъпна, освен през филтъра на цялата верига от перцепция, възприятие, интерпретиране и крайната фаза - ОТРАЖЕНИЕ. През цялата схема, всяко звено от нея търпи функционални намеси чрез фийдбеци само защото някъде в своето несъзнавано субектът само така може да реши изходите от своите съвсем психични конфликти и дисонанси. Тук всеки участник е скрит зад цялата схема описана по-горе и зад ника и личността му стоят личностните му конструкции и съставено "копие-симулация" на света, наречено сборно ОТРАЖЕНИЕ. Няма друг вариант, а проблемът е само в непознаването и дисонансите, които той произвежда за иначе удобните за един или друг лични или групово-договорени сънища. Така, че... понятието ОБЕКТИВНА ИСТИНА, е само идеална абстракция, каквато е също например "СВОБОДА" ======================= Според мен, сред всяко място за сериозен обмен, основан на рационално познание, е нужно на първо място да се изложат ВСИЧКИ форми на когнитивни предразположения, защото човешката комуникация навсякъде е изпълнена с тях. Според мен те трябва да се знаят наизуст и непрекъснато да се имат предвид от всеки участник. Всички форми на когнитивни предразположения, подават общата картина на самозаблудната система на всеки човек - и не просто "някъде там, някои си хора" - става въпрос за всеки един тук от нас ( и мен включително) За да може някой да има претенции колко е "правилен, мислещ, осъзнат" не е достатъчно това че той самия се самоусещал така. Нужни са целенасочени и специфични усилия, работа и умения и практика в самонаблюдението... за да се намерят собствените заварени лъжи и заблуди и постепенно да им се отнемат "правомощията" да управляват. А това е един кански труд и може би най-голямото предизвикателство сред всяка човешка екзистенция. Хората, които е им във възможностите и са на такъв етап в развитието си неслучайно са "почти несъществуващи" в статистически план. Не съм имал и капчица съмнение че темата ще произведе типичния за дисонантните отпор от типа на рационализациите, неглижирането и другите съвсем банални и познати форми на съпротиви в защита на своите си убеждения и възгледи. В които те са правилните, знаещите, осъзнатите, логичните... А някакъв си наглец, дето се "пижондри" и се прави на велик тук ще им обяснява как те грешали, че и грешките са системни и са им още от детските години... Така, че няма да обръщам особено внимание на съпротивите на един или друг, особено когато са некомпетентни относно дори по научните области, които този раздел би трябвало да изразява. Чудесно и разбираемо е, че всеки трябва да разиграе своята защитна игра, защото тя е преди всичко пред себе си. Няма проблем всеки има това право, но си мисля наивно, че когато става въпрос за ПОЗНАНИЕТО, нито един от нас не може да застане НАД НЕГО. Думичката ИСТИНА е девалвирала още от преди пещерния период, и е останала като главно средство на идеологиите да си играят с нея. РЕЛАТИВНОСТТА не е измислица на някакви модернисти, а е структурен етап в развитието на мисленето по принцип и е на по-високо стъпало в него, в сравнение с "абстрактното мислене". Затова се нарича "РЕЛАТИВНО МИСЛЕНЕ" и чрез него се произвежда много по-комплексна, динамична и гъвката система за обяснение и описание на живота, хората, света... ( ОТРАЖЕНИЕ). Но дори и така - то отново няма нищо общо с "ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА".

За схемата ВЪЗГЛЕДИ, УБЕЖДЕНИЯ, ВЯРВАНИЯ, - ще има друга тема, която ще ги разглежда сред понятието ИДЕОЛОГИЯ - роля, значение, структура, динамика и как идентификацията на всеки един от нас, се определя от идеологията и прераства в някакъв момент, в криза на идентичността - лична, групова... И как именно ПОСТ-ИСТИНАТА е свързана с тия кризи. Това именно е и споменато в антрето, но не е фокуса в него. Но в основни линии всички когнитивни изводи и синтез насочват към емоционалните и социалните инстинкти като приоритетен вектор в причините. Твърде е млада висшата когнитивна дейност, в сравнение с примитивните дялове и дори и "покрити", всички инстинктивизми от "пещерния етап на ХОМО" продължават да управляват и определят битието... Това са твърде неудобни изводи за днешния "САПИЕНС"... и им създават куп дисонанси. Особено за смятащи се за "рационални" хора, като тези занимаващи се с наука и рационално познание.

Възприятията не са ограничени, те са просто инструменти за обработка на събраната информация от перцепцията, само като добавка на вътрешните процеси с определен емоционален заряд. В илюзия ги превръща субекта, защото неговото несъзнавано търси чрез това да възвърне загубеното си усещане за сигурност и няколко други неща. Възприятията не са еквивалент на перцепцията. Разликата е съществена. Мисля че никой не е прочел внимателно антрето на темата, ако въобще го е прочел. И между другото - в него има описание и на нежеланието то да бъде прочетено по принцип, защото задава твърде много дисонанси. В същото антре има дори подсказки защо толкова хора предпочитат виртуала да се изразяват и заявяват, вкл и чрез утвърждения на убежденията, вярванията и конструираната си лична реалност... Това е раздел за психопознание, от всякакви дисциплини. Не виждам нищо особено ако поне хората като Дора вземат отношение с компетентността си. Според някой си рамус, който иначе е "некомпетентен и не знае защо отваря някакви си теми", когато става въпрос за ПОЗНАНИЕ най-важното нещо в него е изискването за компетентност. Самият рамус, например никъде не взима участие в теми, в които не е компетентен, независимо че има любопитство към тях, същия само ги чете внимателно. А има и раздели, които въобще не го интересуват... Никога не му е било интересно просто да си бърбори и да разиграва имитация на социални конекции.

Вие не разбрахте нищо от горното. Именно с това давате пример как "четенето" не е еквивалент на "прочита"... Може би причините са в инерцията или бързането... или дисонанса. Но не виждам в какво може да се състои проблема ако търпеливо и спокойно зачетете, а не само "на диагонал" и с приоритет на емоционалното сработване. Вярванията са си ваша работа и могат да са в какво ли не, но така или иначе те изразяват историята на личностния растеж и проблемите в него. И това не е "ад-хоминем", а само констатация. И така - да поясня - возил съм се без билет, при това съвсем преднамерено, крадяхме дини от близката "клетка" през нощта цялата махала от деца, през лятото. ( Имам в личната си легенда много по-сериозни престъпвания на закона от това... Готов съм дори да влезна в ада и да обяснявам на адските същества колко съм грешен, но поправим...) Но не е работата в това "да е факт", защото това е спомен. А паметовите записи не са отпечатъци на действителността, а са деривати на моментното състояние на "запомнящия ги". Проблемът е че спомените не са просто сензорни отпечатъци, а следи на моментни състояния, вълнения, страхове, преживявания или импулси. Силата им в даден момент, се пренася като "силен паметов отпечатък". Най-стабилни паметови записи се образуват при негативни реакции и преживявания и това е следствие на еволюционен оцеляващ механизъм. Проблемът е, че е атавизъм и в днешни условия носи по-скоро проблеми, особено при фиксации и обсесии.

Не знам - аз като неразбиращ по темата имам субективното усещане че "НЯКОЙ КРАДЕ" не може да е факт, а само предположение. Х краде , също не може да бъде факт - защото ние гледаме, но не виждаме каквото гледаме, а внасяме в него интерпретация на гледаното. Интерпретацията не може да бъде факт... И не е, защото можем и да установим че някой краде, а това да не се окаже кражба, нито субектът на действието - крадец. Тук идва и силата и значението на явлението УБЕЖДЕНИЕ. Когнитивните изследвания отдавна са установили че между ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ разликата може да е значителна. Същото се отнася и до самия форум тук, например - чета и прочетох. Аз, например като нищо неразбиращ по темата тук, с лекота намирам непрекъснато примери за него. Естествената заблуда идва, когато тия два процеса инстинктивно ги сливаме като един, но изненадващо те не са. Инстинктите повеляват че каквото гледаме това и виждаме - както е било в пещерния етап. Тогава може и да е било така - но отдавна вече не е, но атавистичната заблуда още работи с пълни обороти.

Аз по Типотезите "мисля" само прав. (шегувам се).

не, никак не е трудно, но не намирам въпроса за сериозен . В излишни игри на полемики, нечии утвърждения и "или пък", не участвам по принцип. Питайте си, предполагайте си... пък защо съм я направил тази тема, пък дали съм разбирал, пък дали не... Това са си ваши неща и не виждам защо ме занимавате с тях и защо принципно някой трябва да е длъжен да се заиграва във ваши игри на "щом това било така, значи че преди него трябвало да е иначе". Ваша си работа, аз няма да играя в тях, не съм и длъжен и в това няма нищо лично. Подминах го вече по-горе, но вие сте упорит да стане на вашето и просто обяснявам че няма как.

няма такова нещо

ВСИЧКО... е малко странно понятие - обикновено с него само се генерализира, и то заради опростяване в изказа. В когнитивен аспект кратката ви фраза въобще не е "всичко", без значение за кого/какво/кое се отнася, защото така изразявате по друг начин "личното си отношение " като "всичко". А няма как без вас няма как да има отношение и то е само ваше производно, с доста тесен смисъл, значение и роля - нито една от които не е съзнателна.