ramus

Няма никаква "новина" със самолета на "госпожата". Това е журналистически фейк, при това не е с български корени. Имаме човек на летището в Пловдив, той показа че всичко това са измислици и ги раздуват заради пропагандата. каза също че няма никакъв проблем да погледне всеки и на FLIGHTRADAR... Самолета изгубва спътниковата навигация, както и много други самолети, по различни време, по целия свят, но особено в районите в близост до войната. Това че я изгубва не създава никакъв проблем и прави около летището само един голям завой преди захода към пистата по една от двете резервни системи за водене по сигнал от радари и от пистата. Летището има такива още от преди доста години, иначе няма да е лицензирано да се ползва от световните компании. Човека представи и сводка от разговорите между пилота и кулата, заедно с разбивка на времето... Ако някой поиска ще я пейстна, като аз не виждам смисъл от това. Няма нищо от раздувките от западния печат, някои от които веднага ги подеха и у нас, от "двата враждуващи лагера".

Вкопчените искейпъри в своята си приказка НЕ е възможно някой "да им отвори очите за истината". Влюбените, любовта... са част от една обикновена човешка заблуда и ако тя не беше толкова важна за вида ХОМО в чисто репродуктивен план, едва ли щеше да е някакъв социален идеал. Отношенията в личният живот на хората, живеещи в заблуди са основани също на заблуди относно "партньорите си". Няма как при това положение да няма "разочарования". Щото заблудата вътре непрекъснато се подпира и пази от дисонанси, но когато става въпрос за "отвън" има граници, които усилията с които се крепи заблудата няма как да бъдат прескочени. И следват неизбежните драми...

Това е въпрос, а не заключение. Освен това за мен цялата работа тръгна от "мъдростта" и "мъдреците", щото някой си, дето бил посочен за такъв, бил написал че... мъдростта носила печал, а знанието - мъка - перефразирам... Също така посочих и че никой мъдрец не се има такъв. За такъв го смятат тия, дето такъв етикет им е нужен... заради тях си. И така - какво е мъдрост и кой е МЪДРЕЦ - носител на мъдрост ли, може ли въобще тя да има "носител" или е само "изразител"? А може ли въобще мъдростта да се изрази... МЪДРЕЦИТЕ са човешки субекти, които принципно не "живеят сред социума"... Другото е, че и с огромни знания да е някой, уменията за авторефлексия - самонаблюдение, самоанализ, самопознание си остават в "различна вселена". Зрелостта през личностното и психичното развитие, не се опира на количеството и качеството на обработената информация, колкото и "мозъчни връзки или подскоци" да са налице. Например - най-огромната база данни, която да касае емоционалната интелигентност и усвояването на огромни знания по същото... не спомагат с нищо един субект да изучи, опознае и стигне ниво да управлява и балансира проактивно СОБСТВЕНИЯ СИ ЕМОЦИОНАЛЕН СВЯТ. И огромни знания да са налице при даден човек, ако той е с психични и емоционални дефицити, въобще не е възможно знанията да ги компенсират - дори и знанията да са от психонауките. Налице е именно сред психиатри и психолози често пълната невъзможност да използват знанията и познанията си относно хората, пациентите и клиентите си, спрямо себе си.

Значи че субект, който има широка база от знания... е мъдрец ли?

а ПОЗНАНИЕТО?

! да знаеш... и си мъдър? Сега всеки може да знае... с ИИ или с гугъл - значи ли че е мъдър? Примерът, който сте дала ( за сгромолясването) изисква само едно от условията "наличие на знания". Има и други условия - например субект, който може да извлече от знанията есенция, връзки, да ги комбинира... за да е "с една крачка напред". Дори в кухнята за готвенето на ястия не са нужни само рецепти...

Не че не разбирам за какво е писал и за какво става въпрос. Все пак ЕКЛЕСИАСТ, значи "проповедник". Това е религиозно четиво и едва ли някой очаква да е с висшата степен на синтез в "ДаоДъДзин" , на Лао Дзъ. Мъдростта е с вектор към висш синтез. А проблеми като "нещастието на света" и как "не може мъдреца да промени нищо" няма нищо общо с този вектор. Това са преди всичко религиозни и частни въпроси - като "нещастието и страданието в света". ПОЗНАНИЕТО е нещо, което включва и частни въпроси, но и вектори с много широк обхват. Никой астроном, например, не се занимава с частните въпроси за човешкото страдание, според мен... Според мен описаното от теб и интерпретациите му, са от представи на хора, които не са мъдри, относно мъдростта. Това е нещо подобно на това хора, които не са виждали вода, да проектират какви са проблемите на плувците, водолазите, гмурците и моряците. Разбира се - преекспонирам го, за целта на разбираемост на основната идея. Вече написах... че смесването между емоционалните и чувствени страни на психичния свят, с когнитивните висши аспекти на същия, е проблем и предизвикателство, но сепарацията между тях е не само задължителен етап. И ако някой си представя че рационалният изследовател за да се превърне в мъдрец означава да си пререже емоционалните и чувствените си страни, то това е заблуда. РАЗБИРАНЕТО НА ЕМОЦИИТЕ и ЧУВСТВАТА, както и стигането на ниво за техния мониторинг и управление... е част от това, през които минава "мъдреца". Да знаеш - не е нищо. Всеки може да знае, като стига до някаква информация и я запомня или асоциира. Или пък да стигне да я ползва. Както се вижда през виртуала вече да "знае някой" не е никакъв проблем. Но да знаеш, означава "да научиш". После... да схванеш. МЪДРец не е човек, който много знае и който има много знания и информация. Няма как ЕКЛЕСИАСТ да е мъдрец. Има проблем кога точно е писано произведението, но все пак... мъдреците никога не са проповедници, нито религиозни водачи. Именно заради това лично аз предполагам че в популярното пространство и народните информационни канали, понятието МЪДРОСТ и етикета МЪДРЕЦ... не са адекватни на явлението и на разбирането на субектите, за които това се отнася. То изразява само онези, които си представят или етикетират някого като някакъв - защото нито един МЪДРЕЦ не се самонарича така - така го наричат тия, за които това е лесният начин да си го :обяснят' и вкарат в техния си 'свят'.

не познавам автора, нито той мен. Това че го е написал не означава нищо за мен - всеки може да си пише, и си пише това, дето му е отвътре. За въпросния може и да е било така - това е негов проблем... Нито в мъдростта има скръб, нито в знанието печал. Нещо повече - според мен и опита ми - този, който си докарва скръб от мъдрост няма как да е мъдър. С този, който привижда печал през знанието - е същото. Мъдростта е етап в развитието, който е приоритетно когнитивна зрялост. Тя не може да дойде ако не е вече преминат етапа на емоционалната зрялост. Просто няма как едното да не е преминато а да е стигнало до другото. В развитието няма как да се прескачат етапи - отработването в един, дава основата на "следващия" и "прескоци " няма как да има. Емоционарите винаги измислят драми и генерализацията на частни случаи е една от когнитивните заблуди. Вероятно въпросния автор няма как да ги е знаел... преди хиляди години.

за кого е така? Защото за мен това не е така Давате примери за емоционален приоритет на когнитивната работа в мозъка. Това е смесване поради неразличаване. Съществува състояние на съзнанието при което емоционалния живот "спира да има значение", докато по-голямата част на ресурса отива в когнитивните мрежи. Те, принципно изискват огромен ресурс. За емоционално-изнесените хора, знам че това им изглежда напълно невъзможно и фантастично, но е факт. Пак пиша че това са набор от умения , нужно е усвояване и практика. Налични са професии в социума при които устойчивостта на стрес , шок и силно негативни преживявавния е от огромно значение и има начини и прийоми с които се запазва приоритета на съобразителността, вярната ситуативна преценка... Понякога от тия качества на един зависят животите на много хора, които хал-хабер си нямат понятие каква е цената на това да "останат живи". Непрекъснатият натиск на емоционалности и преживявания винаги са някакво ехо от емоционални травми или дефицити. Нуждата непрекъснато да се ползва перцепцията за да "стимулира" преживявания и вълнения, смените и динамиката им... е също свързано с някои психологически моменти, които тук не са мястото да се коментират. Така или иначе всички започваме живота си емоционално-предпоставени. С това се раждаме... следват етапи в развитието при които постепенното натрупване и усложняване на мрежите започва да дава основа на когнитивните дялове. Хората сме различни... това не ни прави нито по-добри или по-лоши - просто различни. Умението да се различат менталните процеси от емоционалните е дял от психологическото развитие и сега се доближава до понятието "емоционална интелигентност". Има психологическа концепция, която определя типа на зависимост на когнитивната работа от емоционалната динамика. И т.н. с което просто се опитвам да кажа, че всичко това не си го измислям за да се правя на интересен, а е част от познанието и хората.

без да искам с нещо да ви засегна, ще напиша, че импресиите, спомените и дневниците пред огледалото са нещо чудесно. И аз го ползвам често този похват, но за мен ПОЗНАНИЕТО стои някъде по-далеч от личната ми приказка, спомени и заблуди. Няма как на 5 години да сте ЛЮБОЗНАТЕЛНА - предположително има тук понятиен проблем, в значението кое какво е и какво означава. Извън сухият анализ иначе разказът е чудесен, но аз гледам на важностите и ценностите по друг начин. Пак за мен, например - да си в своята приказка няма как да общуваш с друг, и то пълноценно. Трябва да излезеш, той да излезе от неговата и чак тогава отивате двамата на ОБЩа територия на която може да се реализира ОБЩуване. Не може от личния ми филм да достигне до мен, нещо, което не влиза в него или не му е сходно, особено пък дисонансно. Пробвал съм го много години... опитвах да го заобиколя - не стана... Скрити всеки в личната ни утроба няма как да се проведе общуване и обмен в сериозния му смисъл - поне както е според мен. Скритите хора в личния си филм винаги напират да привлекат други в него, само и само да не го напускат. Особено наранените - са най-уязвими и те са направо вкопчени и решени в никакъв случай да не го допускат. Иначе да - можем да спишем всеки неговата си изповед, през призмата на личната си приказка... но ПОЗНАНИЕТО не е направено от приказки, вкл и сбор от тях. То е някъде извън приказките, извън шелтера им, извън укритията... в някаква "неутрална територия". И ако сме загубили вече различимостта на "границата", то няма и как да стигнем до този "неутрал". За мен, например - щастието (каквото и да значи това) няма особена стойност на "награда" за това че съм открил или разбрал нещо, че съм разширил хоризонта си и наученото ще го поставя като възможност за разкриване пред нови непознати хоризонти... и така това върви в геометрична прогресия. Това някой да ми каже нещо... дори и вярно да е, няма стойността на личното ми откритие, на извървения път към него, на грешките или уцелването, от търсенето, усета или интуицията... от това да го проверя дали "работи", дали е валидно или е погрешно, ограничено или само преходно... ========== Витилиго... не се оправя с Монопрепарати - от личен опит го заявявам. Иначе като част от общия ви разказ и аналогиите в него - пак не са за мен така нещата. Но пък те са си "вашите неща" и за мен няма проблем да си останат "ваши".

Реших да спиша две вметки по това... с предложение да НЕ се четат с емоционална нагласа, нито да се приемат с негативна конотация. Ако трябва да се приеме за ОФ-ТОПИК или просто да не се чете. ---------- предварително уточнение: ЛЮБОПИТСТВО - обобщен етикет за сбор от проявено поведение, носещо възможност за разширение на ареала на жив организъм сред такъв, който е непознат или нетипичен за него. Колкото са по-висши организмите, толкова по-широко е значението и проявите на "любопитството". За да "работи" в позитивен план то трябва да е придружено от широката гама от адаптивни процеси и стратегии. В това понятие са включени широка гама от придружаващи емоционални и чувствени процеси и явления. --- ЛЮБОЗНАНИЕ - обобщено понятие за сбор от висши когнитивни качества, предпоставени от достатъчното развитие на такива възможности в даден субект. В някакъв смисъл това е форма на надграждане на съдържанието на понятието ЛЮБОПИТСТВО, но е твърде различно от него, в много по-широк план и обхват. Когнитивните висши процеси надхвърлят далеч стойността на чувствените и емоционални процеси. Придружават ги, но би трябвало да стигнат до състояние да са независими от емоционалната динамика. Това е огромно предизвикателство, всъщност... и повечето хора не могат да си го позволят през целия си живот, въпреки че са разработени системи за обучение как практически да се стигне до това ниво... ------------ 1. ТРЕСКАВО любопитство... е някак пресилено и ако е адекватно описание това не е здравословния вариант на любопитството ... Често при хората любопитството се използва за да им донесе "нови форми на чувства и емоции, нови усещания"... но така става емоционално предпоставено и зависимо. Има и вариант на "любопитство", който е насочен да донесе успокояващ ефект за субекта... --------------------------- Това е етикет за емоционално предпоставеност на любопитството. Всъщност от самата психична структура и типаж на всеки субект зависи за какво и спрямо кое ще се ползват "въпросите". Но най-ползвания мотив за "питането" е отново емоционално-чувствения - "задавам си въпроси" има не толкова когнитивна стойност, а търсене на успокояващ ефект, когато е налице "подходящо описание". Наличен е механизъм, който при подходяща за субекта образна среда, дадено обяснение има ролята да намали стреса, напрежението и тревогата от непредсказуемостта и неизвестното... ---------------- Има огромно значение предварителното състояние, етап на зрелост и характеровите особености на субекта. Стабилността му в емоционален план е задължително за да може висшите когнитивни зони да работят без да им се "пречи" от емоционалните мрежи. Ако в последните е налице повишено ниво на тревожност, безпокойство... дори несъзнавано, това веднага оказва ограничително въздействие на широтата и дълбочината на мрежите на висшата когниция. Точно от емоционалния натиск и някои допълнителни особености, се определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, чрез проявите на УБЕЖДЕНИЕ... Широта и множественост на гледните точки... проектирането на "други възможности", условността, относителността, многозначността, моделирането, концептуалността, високите степени на абстрактност... - са възможности само на висшите когнитивни мрежи и те могат да се проявят само когато не е налице потискане от емоционални напрежения, конфликти, дисонанси, безпокойства или тревожност... Именно от горните изброени възможности на висшата когниция се раждат най-високите достижения на ПОЗНАНИЕТО. Така те далеч надхвърлят границите и значението на самия субект...

проблемът може да се изпише и чрез следната аналогия: Кое е първично - идеологията или интелекта (изкуствен или естествен)?

няма такава тема - тя е озаглавена с други думи. Това, че за вас е така, само ви описва какво става в главата ви и вида и топологията на идента ви ( от него на личността и средата сред която се е формирала). Всъщност и по това не сте компетентен. Блгодаря, за единия комплимент от вас живея. Сега вече ще спя спокойно! Не мога да си представя някой който да е донесъл толкова гениален принос в тази тема, особено за някакво си противопоставяне... даже и между идеологии. Толкова разбиращ, толкова изслушващ, толкова компетентен и такъв експерт по геополитика... Военщината се задържа цял живот и това го определят някои професии, в които се носят фуражки.

идеологическите спорове не се водят с агресии, нито някоя може да победи. От друга страна - всички войни през последните хилядолетия са се водили и с битка ЗАРАДИ идеологии. Ползването на идеологии за налагане, за надмощие... пораждат съпротива и още конфликти. Няма как да е разумен подхода с нагласата 'аз знам истината и тя е на страната на убежденията ми'. "Народа" в това е само маска. Народа от другата идеология е също "народ" и също е от хора, които настояват за тяхното си. Те също се фантазират на 'народолюбци" точно както сте вие. А всичко това не води до никъде. Личното мнение по нещо си - чудесно. Само си пишем нещо си, но тази борба на няколко ника винаги да са прави, да убедят останалите колко разбират, знаят, с тиичния нахакан и агресивен маниер и парадната експресия на сигурност ... не виждам да е полза на която и да е дискусия. Това, разбира се е само мое мнение.

Не, едва ли е заради същото... Просто не се сдържате, и това ви издава, но не аз решавам и не ме интересува особено.