ramus

мисля че дори и по форума много личи как и други... като са стигнали до "партизаните и партията"... и са запецнали до "матушка Русия". И не мърдат... вкопчени като в сламка. Това се вижда навсякъде по политическите теми, но го има и извън тях. Има цяла глава от когнитивните анализи на житейските и социални явления, защо за някои хора е толкова важно да са вкопчени в миналото и как и защо те го 'обожествяват" като го накичват само с положителни качества...

това е чудесен мит, който обикаля именно за да се държи на "свещен пиедестал" въпросното четиво. Едновременно с това същото това четиво служи и досега за огромна разновидност на интерпретационни версии и нови приказки. И всяка от тях непрекъснато се опира на 'свещеното писание', с настояването че именно това е 'правилния прочит". И Хитър Петър или Бай Ганьо могат да са писани на 'много нива', но никой не се е сетил да ги обяви за свещени писания. Както и че всеки може да обяви какви 'възвишени или интелектуални" нива са скрити и как той ги е разкрил. Между другото - всеки филмиран субективист, оправдава и обяснява заблудите си чрез баналния номер "защото аз осъзнавам истината. Другите не я виждат и разбират толкова ясно, защото или още не съм им я обяснил правилно, или просто още не са толкова осъзнати като мен". Така субективистите веднага започват своята задължителна и естествена "презентация" до степен на "мисионерство", като най-често имитират именно т.н. "пасторски маниер и стил" на изказ. Това, като етап в синдромите на потъване в самозаблуди, се нарича именно "месиански етап". Имаме такива няколко примера сред форума, има ги навсякъде сред виртуала, има ги и извън него... Да напомня, че писането на нещо в текст, като писано слово, и неговите интерпретации при прочит... често толкова се разминават, че ако авторът получи директен фийдбек от масовите си читатели, направо ще ахне. Имам такъв пример от над две десетилетия - съвсем близък пример. . Затова и Въпросният ми примерен автор трябваше да направи неизбежния компромис - да следва общия таргет... или да пише именно онова, което е основния замисъл, без оглед на свободните и пристрастни интерпретации на таргета, които в най-широкия си смисъл отново забиха в мистика и свещености.., при това съвсем произволни и свободни. Какво да се прави - филмирането не е само модерно явление... ! Ролята на библейските писания като свещени не е до тяхната мъдрост, а до значението им да обединят и послужат за идеологическо ядро новосформиран по този начин етнос. Създаването и въвеждането на нещо подобно , и по онова време и географско място, социални и културни обстоятелства, неизбежно е съпроводено с митология и свещености. В голяма степен това е неизбежен момент и досега - при създаването, формулирането и въвеждането на днешните идеологии.

Китайска среда е нямало как да има, защото е нямало КИТАЙ като единна държава по онова време. И си личи и разликата в ценностите, които имате и според които нещо е "концентрирана мъдрост" щом за вас текста на Еклесиаст бил такъв пример. Защото за мен - не е. А примерът, който давате от ЛаоДзъ просто не го разбирате и само факта че го изваждате от контекст, който дори не ви е понятен с нищо, го показва. Едва ли имате въобще дори информация защо ДАОизма е една от трите основни ( централноазиатски ) системи за описание на живота, света и човека... Кои са останалите две, какво ги събира, обединява, какви са разликите... Всяка една от тях е "океан", вкл и че имат практическо проявление и аспекти. Тук се цитираха и някои други имена и индуистки описания. Ние сега ги наричаме "философии" или религии, а те не са нито едно от тия... И когато ги е имало и когато тия хора са дебатирали и разисквали абстракции за живота, вселената, човека и мястото му сред тях, в Европа е имало само гори и полудиваци... Не ви упреквам, нито иронизирам - т.н. висша мъдрост изисква определен резонанс и някакво съответствие, а не гледната точка на някои си ( вкл и моята собствена ), за нещо си лично или колективно договорено. Хората, като този от който цитирате се броят на пръсти през всички хилядолетия... и има защо да са толкова малко... и анонимният проповедник ( Еклесиаст) въобще не е един от тях.

А, намерих оригиналната статия: Quantum watch and its intrinsic proof of accuracy | Phys. Rev. Research

Всъщност това е устройство с което НЕ СЕ ОТЧИТА ВРЕМЕТО. То се ползва за да се съпоставя спрямо времето. ============================= В скорошно проучване от университета в Упсала изследователите откриват метод за разказване на време, който не разчита на тиктакащ часовник или ясна отправна точка. Вместо това той използва естествените модели, създадени от енергизирани атоми, по-специално, хелиеви атоми, изпомпвани в екстремни енергийни състояния, известни като състояния на Ридберг. Тези атоми се държат много различно на квантово ниво, където електроните не се движат по предсказуеми пътища, а следват странно, подобно на вълна поведение. Когато електроните са побутнати в тези състояния на Ридберг с лазери, техните движения образуват модели, известни като пакети с вълни в Ридберг. Тези вълнови пакети могат да се намесват един в друг, като вълни, пресичащи се в езерце, създавайки сложни модели, които се променят с течение на времето. Оказва се, че тези интерферентни модели действат като пръстови отпечатъци и всеки един съвпада с определен момент във времето. Това, което прави това забележително, е, че не се нуждаете от ясен „старт“, за да проследите колко време е минало. Вместо това можете да погледнете самия модел и да определите точно къде сте във времето, нещо като да можете да кажете колко далеч в песен сте само като чуете няколко ноти. В експеримента си учените удрят хелиеви атоми с лазерни импулси и след това четат получения модел на интерференция. Те открили, че тези модели надеждно съвпадат с теоретичните прогнози, доказвайки, че могат да се използват като точни времеви маркери. Това е особено полезно в квантовите експерименти, където е трудно да се определи ясно „сега“ или „тогава“ и още по-трудно да се измерват събития, които продължават само трилиони от секундата ========================================================= РАзбира се статията не е сериозна, а нечия журналистическа интерпретация в опит за популяризиране, но все пак...: Ако моделът на ОКАМ се използва за формализиране от типа "щом с нещо ще мерим времето, дори то да не е направено за това, то то е часовник"... то не мисля че това е ментален практичен инструмент, а нещо друго... Нека припомня, че ЧАСовник е етикет на устройство, което мери в бройна система по определен приет протокол как да се интерпретира броенето и то се съотнася към "времето". Това не изглежда да е така в случая - но според мен е нужна повече и по-адекватна информация по новината.

Доколкото схващам идеята - не е точно така. Тук се ползват квантови ефекти, а не се сравняват осцилации с някакъв еталон. В примера от линка няма нужда от еталон, а това според мен е именно различното, защото това на практика не е часовник. Разбира се не съм специалист, а само любопитен любител - нито по темата, нито във физиката и може би греша.

вече може и без "часовник" https://www.facebook.com/photo/?fbid=1354524629461736&set=a.568782714702602

аз също не съм я чел цялата, защото ми е едно скучно четиво, за неща, които нито им е времето, нито им е мястото в сегашния живот. Някъде, някога си, за някои си... И тия игри със 'многото смисли"... съм доста скептичен. За висш смисъл има далеч по-ясни и кратки примери за писмени следи - например ДИАМАНТЕНАТА СУТРА. или ДаоДъДзин, на ЛаоДзъ - сентенциално, вечно и непреходно - няма бог, няма религиозности, митологии, а само есенцията на чисто познание от най-висок порядък, изразени от съвсем "човешки същества", които са работили усърдно и са преминали през трудностите на етапите и пътя. Това са моите условни примери за "висш смисъл", а не историческите легенди и митологии на някои си, за тяхното си, и щото бог там, нещо си, тоя така, оня иначе... Тия неща ги делят "граници между различни вселени", но тук идва и въпроса за значението на ценностите за всеки човек. Ама сентенции на най-високите степени на познание били недостъпни за повечето хора... Квантовата физика също не е достъпна за "повечето хора" И за самите учени не е достъпна, вкл и за много от самите физици... , но това не я прави незначителна, а по-скоро обратното?

Въобще не е пряко пропорционално. В общи линии човешкото развитие си има фази - някои аспекти на развитието във физиологичен план имат едни етапи, други аспекти на развитието в психичен план имат други етапи. В първите (двадесет, примерно) години имат общи положения защото са свързани. След това нямат никаква задължителна връзка. Психичната зрелост при повечето хора никога не настъпва поради емоционални тежести от детските им години именно когато някои аспекти на психичните етапи към зрелостта не успяват да преминат един към друг. Психичната зрялост не може да се развие докато емоционалната компонента е в блокажи, травми и дефицити, които които несъзнаваните защитни механизми се опитват да компенсират. Най-честата форма, която се наблюдава е "разделяне" - емоционалните блокажи се "отделят" и при израстването всеки човек потиска каквото му е възможно, а компенсира с менталния си план в психичния свят. Или се стреми да се адаптира социално, някъде и някакси в социалния живот - образование, професия - колкото да се вмъкне в общия социален механизъм и да придобие някаква роля в него... Това е масовият случай. Жените преминават през всичко това по техния си начин, особено в дадени етапи на пубертет и социализиране. Мъжете - по друг, но всеки е нужно да премине през различните фази на израстването, които се бележат от съответните "кризи". Всяка криза е "летва", която трябва да се прескочи и преживее, чрез отработване. Всички тия подготвят психиката за "следващия етап". Ако не се преодолее летвата, има различни подходи, но най-негативния сценарий става когато в дадена криза в етапа се получат допълнителни "тежести" и дисонанси - загуба, травма или тежък негативизъм, с който психиката не може да се справи. Особено този сценарий става негативен през струпване на няколко от тия фактори и психичното поле преминава в тежък защитен режим на оцеляване... В този смисъл - за развитието има и друг много важен фактор и това е точните характерови и ментални дадености на съответния индивид. В това отношение хората сме много различни и допълнено с различията на житейските аспекти на всеки, които не се определят само по "случките в живота" а по начините по които те се "преживяват"... Така, че е много характерен подхода при който даден автор на ник много държи неговото да се чуе, види... и понеже не издържа на критика и анализ, той си го повтаря преди всичко заради него си, в опит да си го затвърди. Ето това примерно НЕ Е пример за зряло поведение. Пристрастията и особено вкопчеността в тях НЕ СА прояви на зряло поведение. Те, както и споренето чрез отстояване са белези на непреживени адекватно етапи в психичното съзряване... Съвсем спокойно мога и да опиша на кои етапи точно е блокажа - особено при масовия случай на отстояването чрез спор и вкопчването в личните положения на някого, но не това е темата тук. Нито ми е работа да разкривам начините и способите на условите психични профили по писано слово и форумно поведение.

Вие ги казвате тия неща, а не "практикуващия човек" И всяка 'жена на пазара" може да ви каже нещо, а вие да си интерпретирате вашето си. И аз "казвам разни неща" но вие пишете как те 'стигат до вас'... Имам и съмнение как и кой може да ви каже нещо за АДВАЙТА и той да е "практикуващ" в нея. И какво като го е казал - той да не би да е говорител или представител на тези. Как ще се практикува АДВАЙТА въобще... ? Имате ли въобще представа какво значи това и направо нелепо звучи някой който бил практикуващ да се взима априори за "цяла традиция" като се вземе предвид колко разновидности и криволичения има тя през вековете досега? А хрумвало ли ви е въобще че дори онова, което ви "бил казал практикуващия" няма нищо общо с вашата интерпретация, която изнесохте в представянето й? А въпросния "практикуващ" - той знае ли вие какво сте си нагласили от неговите думи? "ДА НЕ ПРАВИШ НИЩО" - това е синтезен символичен израз на огромна по обем вътрешна работа - "да се спре потокът..." и поне десетки негови разновидности... Това е работа дори за цял един живот..... и пак може да не се достигне "точката"..... Ето за тия ваши интерпретации става въпрос, а не за традиции или "кво ми каза практикуващия". Вместо "така съм го прочел и в християнството" идва неизбежното - така пише и няма кой да го оспорва, вместо "аз така съм си го разбрал..." И за двата примера грешите и тия представи за 'спорене' не са тема на тази тема. Като нямате какво ПОВЕЧЕ да кажете, добре. Никой не ви насилва, а само оспорва. И то не теориите или традициите, а ВАШИТЕ интерпретации по тях. Вие сте им автора и това няма нищо общо с критика на личността ви, само дето вие самия правите "връзката".

два погрешни примера, с напълно погрешни тези. Тези тези са именно ваши, а не на "традициите". И стига с тия "лични отношения" - поемете отговорност за вашето си като ваше, а не да се оправдавате с Традиции, защото няма такива, а това са си ваши интерпретации. ВАШИ си - не разбирате ли. Тия традиции се основават на синтез от практика, а вие нямате такава. Вие само сте прочели нещо си и за вас това става "традицията". Но така е само според вас си, а не според някакви си "традиции". Чудесна защита е да отклоните всичко в 'лично отношение' и игрите с 'адхоминем' и тоя нахален и агресивен рамус, но няма как да скриете напълно вашите си форми на интерпретации и грешките в тях. И това не е проблем на традициите а на автора зад вашия ник и нужните му пристрастия. Вкарвате всичко в лично отношение точно когато показвам с примери грешките и личните ви интерпретации и "духовните" пристрастия. И това че си ги защитавате не е проблем на рамус и никой не ви упреква за него. Пристрастието ви личи и както виждате не само рамус го долови. И не само рамус долавя че се пързаляте по наклона си точно заради пристрастие. Никакви "традиции" няма в това, нито има обективни закономерности или логика - пристрастието не се основава на тия. И според мен вие чудесно си го знаете своето си пристрастие, но правите всичко необходимо да "не личи". Ама личи. И когато пишем че е точно пристрастие, вие веднага заставате зад 'личното отношение', като използвате че пристрастието винаги е израз на вас самия, а не на 'традициите' или писанията, философията или логиката. Няма да застане никой с тезите си срещу някакви си традиции, учения или абстракции. Вие ги ползвате, а не сте им говорител. Вие ги ползвате заради себе си и именно това е пристрастието - вашето ползване на тях. И тия грешки заради свободни аналогии са именно от пристрастието ви, а не заради "ученията, философията или традициите" и че "проверих кво пише и как е казано че се наричало "психологни факти". В абстракциите и размишленията си НИКОЙ не застава като говорител или представител на една или друга теория. Пристрастния застава с пристрастието си и пързалката винаги личи именно при дисонанси и откриване на несъответствия или направо парадокси и недомислие в очертаната предварително от Пристрастния територия. Няма как в тази територия да няма пропуски, тя няма как да се съчини по "идеален начин". И именно тия й особености могат да се използват вместо за лично пазене и отстояване, в начин да се вникне кога, как и защо някой е пристрастен. ИМЕННО тогава е начина да се премине на следващо ниво на разбиране и вникване - зад линията на ПРИСТРАСТИЕТО и неговата защита и отстояване.

Според мен това е чудесен пример как от общи формални и непълни данни, само според общи сходства изводите могат да стигнат твърде далеч от практиката. В един друг форум, където пиша, има няколко псевдорегиозни натури, които се надпреварват да пишат всеки ден своите афирмации - самоуверения и самосугестии, колко ги разбират работите. Те непрекъснато пледират какви са практици... а когато опре въпросът до съвсем практични неща, от самата практика... и са дотам. Те медирирали, те имали видения, имали контакти... Та единия от тях е почитател на 'късната мистика' от типа Блаватска и по нея той е изключително убеден, че мислите му не са негови, а само плуват в някакво общо вселенско поле ( той даже от откраднал от науката понятието НООСФЕРА ) и само когато си готов и изчистен отвътре... могат да ти подадат определени мисли... Вие пледирате нещо подобно и е напълно погрешно - просто вашите проекции са че "от даден момент нататък от вас вече не зависи"... Това са чудесни примери за особени форми на представни форми, при които е много важно отговорността и деятелността да се "раздели" на такава, която е от мен си, и на такава, дето е 'някъде там' и е "нещо свише".

там е въпроса - примерът е формален. Остаряването... не е решението за 'разбирането на нещата". Трябват И други условия

Това са поредните ви популизми и освен битови клишета, са и напълно неверни. Твърде много хора са "остарели" или "дърти" а нямат нищо общо със зрелостта. Нещо повече - при много разпространени общи психични условия, се наблюдава 'вдетиняване' в определени напреднали възрасти, нямащи нищо общо с явлението ЗРЕЛОСТ. И обратно - има млади хора, които проявяват зряло поведение и вътрешно-психична организация, която е с всички признаци на зрялост.

Но за кого? РАзбирате ли - аз слагам акцента на най-важния компонент в гледната точка на казусите тук - не е дали науката е наука и кога е наука, а какво е това за хората и как едно и също нещо за едни е едно, за други друго, защо е така и какво го поражда. Науката също се прави от хора и тя е за хората... аз слагам акцента именно на това. И по отношение на основната тема на казуса тук, именно човешкия фактор и процесите в него я определят. Намекнах за апориите на Зенон - те са перфектно-логични и именно това ги прави парадокси... като уловката е именно в умелото залагане и подреждане на предпоставките. Така илюстрирам гледната си точка относно представянето на ЛОГИКАТА като най-важния критерий за научност, а чрез предпоставките тя може да доведе до който където му допада. И работата е там - практиката чудесно показва че костенурката не може да настигне бягащ заек, но логиката тук доставя проблема да става и обратното, само заради умелото подбиране на предпоставки и описание на контекста. И да - въпреки непрактичността. Разбира се като упражнение апориите на Зенон са чудесен пример, вкл и за абстрактно мислене - все пак разглеждането им изисква ментална симулация по поставено описание на контекст. А така са направени и в голяма степен много от научните открития. И науката и учените го ползват като похват. Но пък не става така относно плоската земя - да, учен ще го разгледа като хипотеза макар и несериозна, но други, с други интереси ще се вкопчат за това и ще го направят своя псевдожитейска приказка. В нея няма никакъв проблем небето да е оранжево, небето да е океан, а оттатък огледалото да има един друг свят и то да е вратата към него. Така е - едно нещо е наука, но за едни, които са в договора кое какво, как и според кое да е наука. Но интересите на хората не са само до науката, защото за някои тя дава опора и служи за център на битието им, за други - им отнема опората като реже начините по които те съставят, поддържат и ползват заблудите си. И сега - ето ги двата съвсем условни варианта: 1 - плоската земя е просто хипотеза и се опира на... някаква си форма в интерпретирането на данни и перцепция. Ок - учения я подлага на проверки, съпоставя с други данни, слага я в обща картина и гледа съответствия или не... И тя отпада за него. Така е в науката. 2 - но за други хора това описание им доставя нещо важно и се вкопчват за него. И тук се появяват други хора, които също са изследователи - те пък се интересуват от явлението ЗАЩО е така - кои са тия хора, защо им е важно това, за да се вкопчват в него, защо не ги интересува практичността и какво им носи... Така ЧОВЕКЪТ за едни е основния фокус, за други - онова, което е важно за хората но е извън тях. Така в темата тук се смесват двата варианта - условно едните разглеждат човешки субективни явления като размислят по тях и се опитват да ги вкарат в някаква условна философска логика. И се получава формализъм - нещо заради нещото (си). Уж е субективно явление и амалгама от процеси, а някой дори без да се интересува от същността, започва да го 'сравнява' даже и исторически. А субективното явление е акцент на цял голям набор от науки и синтетично познание. Ама - кво пречи да се философства за каквото и да е и за някои това е достатъчно интересно. А други - се занимават със субективния фактор и го изследват. Именно заради това че ПОЗНАНИЕТО не е нещо само по себе си, а се прави от хора и само за хората то има значение. Има човек - има познание... и обратното. И така - ЧОВЕКЪТ...