ramus
Потребител-
Брой отговори
2311 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ ramus
-
първо вие специално знаете ли какво значи "МИСЛЕНЕ"? Още повече че бих ви попитал - а наясно ли сте въобще какво значи "да се вярва"? Там, в раздела ПСИХОЛОГИЯ съм сложил една тема - за "мисленето" и какво принципно означава "мисля си"... И отново стигаме до проблема с компетентността - защото в битовизма и сред общата култура думичките може да са подобни, но когато става въпрос за познание - смисъла, значението и пълнежа им рязко се разширява или променя по мащаб. Най-честата грешка, когато става въпрос в общите приказки относно "ВЯРВАМ", е подвеждането че Да вярваш - значи да приемеш, там нещо си, защото не можеш да го докажеш. Но е грешка.
-
о, не. Волевия избор (свободна воля/избор)... е философска концепция, която е още от старо време. На другия полюс стои неговия дуален двойник - детерминираността. Нито едно от горните понятия - ВОЛЯ, СВОБОДА, ИЗБОР - няма покритие сред психопознанието, в сравнение с философските им значения. Например понятието ВОЛЯ в психичното и когнитивно значение... въобще няма как да му се прикачи че било 'свободно". Понятието СВОБОДА има контекстуално значение и смисъл. Ако липсва контекста е израз на непознаване неговото използване, защото то само по себе си нищо не изразява. Все едно е някой да си играе на "ИМА" без контекста на "няма" или на "ГОЛЯМО", без контекста на "малкото"... ========================= Това, което изразявам сред форума, особено в раздел психология и относно религиозността и вярването, не е някакви си мои субективни пътешествия или сънища. Отдавна много тясно съм завил към психопознанието и го ползвам в много широк план. През цялото време аз предлагам психологически валидирани или концептуални модели. Единственото различно е, че ги представям през моята призма и изказ.
-
Да, има модели, и ги извеждам и ползвам. Някъде в тях съм добавил от мен си, но са налице и ги споделям непрекъснато. За повечето от вас това са нови неща, без да взимаме предвид че ги изразявам и излагам по мой си начин, което още повече затруднява вникването. Проблемът е, че тия модели не е достатъчно просто да са "общи" - изисква се компетенция и много наслагване, за да се стигне до синтезната схема на концепцията. Това не може да се компенсира с общи съждения и формална логика. Не става с речници - точно както не става и по отношение на квантовата механика. Та навсякъде в раздела за тази наука, се вижда ясно колко гранична линия е компентенцията.
-
Нещо такова... макар че е далеч по-сложно. От коментарите надничат белезите, че четящите тук все още играят пред себе си играта "аз мисля, а не вярвам". Другите може и да вярват в едно или друго - аз разсъждавам, на мен ми е ясно... Това е договор, а не вярване в институциите. Като отидете на съд или ви приберат в полицията биха се посмели че всичко това е илюзия, защото е достатъчно вие да спрете да вярвате че сте в ареста. И в съда после - ако го споделите с адвоката си... би било весело.
-
Вие отново се подвеждате по обектите на вярване. Атеистът просто не споделя обекта на вярване с теиста. Но според понятието - няма никакъв проблем да има други обекти за вярване. Атеистът не е НЕВЯРВАЩ. Вие също не сте невярващ, а само не сте наясно с това в какво вярвате. Не е лично - всички хора започваме с вярвания и те ни остават за цял живот. С тях минаваме пътя по формиране на личността, на смисъла, целите, ценностите... Те формират идентичността и принадлежността ни и оттам стават основата на цялото ни битие. Това се залага много преди да са се появили проявите на висшата когниция. Не е работа на философията да обяснява психични положения. Тия две направления в познанието отдавна са се разделили - повече от няколко века. Ама... - особено в днешно време - вече нямат нищо общо. Може би има философия на психологията, има психология на философията... но философ няма как да има познания относно психопознанието и те да са задълбочени. Няма и как философ да е навътре и в квантовата механика и просто да си играе на логика кое какво е в имитация на съждения и ровене в речници.
-
Ако ще е за спорта - нека да е : Един пример за аналогия, която веднага ще схванете онова, което изразявам: Вашето разбиране по отношение на науката и физиката ваше убеждение ли са? А дали са "обективна истина"? ============================ Нека уточня че разликите идват от това, че аз разглеждам психичните явления през призмата на психопознанието. То не е мое убеждение, нито е "обективна истина". Не разглеждам философски или логически аналогии, а касая преди всичко огромния океан от психично познание, което обхваща много широк диапазон от научни дисциплини. Някои от тях са точни, други теоретични. Някои са практически валидирани, други са теории и хипотези. Все повече и по-често се наблюдават хибридни дисциплини, които комбинират откритото с теориите, практиката с хипотезите, включват се нови и нови прийоми, технически форми на практически експерименти, вниква се все по-дълбоко в невропроцесите и взаимовръзките им с поведението, когнитивността и несъзнаваното... Имам убеждения от които мога да се дистанцирам, но това не е работа на всеки човек, не защото аз съм нещо особено или изключително, а защото както е относно квантовата механика - има си "хора" за едно или друго нещо. С това визирам че още преди повече от 4 десетилетия поех по един особен и рядък път, нехарактерен за повечето хора. Стана случайно, открих че имам влечение към това, открих и че имам разбиране... но за разлика от прохождащите ми приятели и много познати в психологията, като нов предмет в СУ, аз направих рязък завой само към себе си. Избрах себе си като обект за изследване и наблюдение - нещо, което дори в самата научна дисциплина е по-скоро изключение и не се толерира въобще. Защо пиша всичко това - научих някои неща, които дори дисциплините не са извели. Някои понятия ги открих сам, когато се наложи да валидирам някои свои наблюдения в някаква форма на моя си концепция. Научих само как да го правя - следвах общите модели за да построя концепция. И т.н. Например аз открих понятието ПСИХОСТАЗА. Стигнах до него, трябваше да намеря дума за понятието - комбинирах от другата подобна думичка ХОМЕОСТАЗА. Много търсих в гугъл дали някъде не е ползвана - без значение в езика, и не намерих Но години по-късно тя се появи в едно изследване в Англия - студенти я бяха поставили, но в доста по-различен контекст и значение.... А сега вече много други я ползват... Аз не съм като теб, но няма как ти да си като мен. Обменяме инфо, обменяме данни, но това няма да намали разликите, а само ни обогатява. В психопознанията съм разбрал от практиката, че общите или философски аналогии не са част от него и по-скоро подвеждат. Много ми се искаше в началото да ги ползвам активно... но грешките, до които доведоха ме накараха да спра да ги ползвам. Разбирам чудесно че когато не са налице познания в дадено нещо, се компенсира някак си, но много от понятията дори не са възможни за общи дефиниции. И съм сигурен че не е достатъчно само някой да види в речника що е КВАНТ, за да му светне за толкова широките плитки и разнообразия от квантови хипотези и теории. Просто няма как - за мен, няма как, и го разбирам чудесно. Не става само да прочета в речника какво е вирус, за да съм вирусолог или молекулярен биолог. Ето защо смятам че когато работите опират до дебат, е важно всеки да е наясно с позицията на другия и поне основите на което другия предпоставя контекста на гледната си точка, понятията и свързаността им.
-
Като за кратки сентенциални обобщения, в съвсем общ смисъл, като в речник - е супер. Обаче вникването през психологическа призма не дава същите обобщения. ( не ползвам никакъв ИИ за следващото, а го синтезирам в риълтайм, без претенции че е изчерпателно, но никъде няма да се намери в този вид и концепция) ====================== 1. В основата на явлението ВЯРА е психичният комплексен процес ВЯРВАНЕ. ВЯРВАНЕ - е особен психичен ирационален феномен, при който наслагващи се комбинации от описания на света, живота, хората са тясно припознати от самия субект, като негови проекции. Този процес, води началото от възможността на психичното несъзнавано да подменя, измества или изкривява възприятията ( чрез т.н. "психични образи", които те генерират, и с които психичните процеси функционират). Основната цел на това изкривяване и нагаждането на психичните образи в някаква удобна на субекта форма и свързаност е да се достави по този начин вътрешно психично отражение на живота и света, които да не предлагат характерните за екзистенцията дисонанси и конфликти и по този начин самата екзистенция да е в удобна за субекта форма. УДОБНА ФОРМА, в този контекст, означава че са предназначени за основните психични потребности на всяко човешко същество: -Смисъл -ИДЕНТИЧНОСТ -ПРИНАДЛЕЖНОСТ -ОТНОШЕНИЕ (Тия са в най-общ план, какво означават и какво се обобщава с тия понятия в психопознанието е казус за съвсем друга тема) Така, че ВЯРВАНЕТО е психичен комплексен процес, при който се кръстосват несъзнаваните стремежи и търсения на изредените горни потребности. Когато в тия базови потребности и стремежа към тях възникне някаква форма на дефицити възникват сложни комплекси от компенсации, защото вътрешния тревожен фон остава трайно висок. Задължително трябва да се акцентира че в цялата схема процесите НЕ СА РАЦИОНАЛНИ, НИТО СЪЗНАТЕЛНИ . ВЯРА - е абстрактен етикет, като понятие. А обектите на (по)вярване и се наричат "вярвания". За повечето хора на планетата, те се проектират, идентифицират и самоопределят по ОБЕКТИТЕ на вярването си. Докато за рационалния изследовател основното си остава СУБЕКТА - процесите и динамиката на ВЯРВАНЕТО. ОБектите може да са всякакви, но специфичното отношение и роля на субекта и спрямо субекта - това е основното ядро, което определя всичко. Личните УБЕЖДЕНИЯ са проявления и производни на поВЯРВАНЕТО - те са описанията на обектите на вярване, предложени в някаква схема, много често с рационални елементи, и с непрекъснат натиск те да са свързани. В описанията също така могат да се отличат "възгледи" и са задължително оформи през призмата на пристрастието. ---------------------------- 2. Точка две е напълно адекватна и не бих допълвал нищо. ------------ 3. Проблемът с трета точка в горния цитат е "че е личен избор'. Не може да бъде избор нещо, което се определя от несъзнаваното в нас. Никой не избира сам вярването си, но при всички положение те са част от възникването на отношението на субекта към света. ВЯРВАНЕТО ,през обектите на вярване, е зависимо в най-голяма степен от социалната среда. А тя - не се избира от никого, а е екзистенциална даденост. ========================= Идеология, от всякакъв вид тип и схема, е специална форма на вярвания, които да задоволяват в най-висока степен основните психични потребности на човешките същества. Те са форма на специална конвенция, но за да се формулира тя, са нужни специфични организирани усилия, на подбрана и организирана група от хора. Веднъж въведена в груповото съзнание, тя става групов регулатор в отношенията на всички нива в социалния живот. Но и не само - ако са много внимателно организирани елементите в идеологията тя предоставя и път към базовите психични потребности изброени по-горе. Религиите са специфичен тип идеология. В това няма смисъл да задълбавам тук, но всички религии са идеологии, но не всички идеологии стават масови религии. В това имат роля сложни социални процеси по адаптацията и динамиката на групите, културите, бита и географските условия... В съвременни условия ИДЕОЛОГИЯ са всички социално договорени идеи, описания и представи за живота, света, хората, в достатъчна свързаност и системност. Основната ролята на ИДЕОЛОГИЯТА в днешно време излиза от ролята на масовата религия и се превръща във вид социален договор на всеки субект спрямо групата хора, сред която той се формира, израства и получава основните си физически и психични потребности.
-
Ако искате лек и импровизиран пример, ето го в цитата: -Това всички ли го прочетоха внимателно? - А дали знаете по вас си какво е то, познавате ли го лично и дали сте преминали през него? - А дали някой въобще знае какво е МЪКА, какво е ЗАГУБА и кои хора са ЛЮБИМИ? - А дали някой знае как идва МЪКАТА, защо ЗАГУБА на близки хора поражда МЪКА. - А дали някой знае какво е значението на това в еволюционен план - Някой дали знае механизмите на "изнесената идентичност", която е в основата на "родителската любов" и е основата за оцеляването на поколението? - Някой знае ли механизмите на емоционалната привързаност - които са сложна плетка от инстинкти, атавистични невропрограми и хормонални процеси? .................... и чак тогава, евентуално, при една по-обща синтезна познавателна картина, може да се направят изводи защо ИРАЦИОНАЛните положения се влияят толкова от вярванията и ВЯРВАНЕТО - като психични явления. Докато не се стигне до възможността всеки сам първо при себе си да реализира саморефлексия на собствените си такива процеси - първо на заварените, после проследяване в миналото и спомените му, за да стигне до ниво на миниторинга им в "риълтайм"... Докато не си е намерил сам разграничителните линии между неговия собствен ИРАЦИОНАЛЕН и РАЦИОНАЛЕН СВЯТ, докато не е вникнал в своя ИРАЦИУМ според проявленията му, според собствените си пристрастия, заблуди, химери, мечти, блянове, надежди, импулси, привличания или отблъсквания, пълната емоционална и чувствена динамика, възникването на конфликтите в нея, неотбягването на пътя към разрешението им - през дисонансите, а не да бяга инстинктивно от тях... КАТО НЕ Е ПОТОПЕН СРЕД ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ, а да реализира непрекъснато състояние на наблюдение и изучаване, осмисляне, вникване... това е вече вектор на етап, при който когнитивните "млади мрежи" добиват приоритет да са достатъчно организирани за да поемат управлението, в симбиоза с еволюционните атавизми. За мен едва тогава... някой има компетенцията да "изрази нещо относно ИРАЦИУМА на друг". Чак тогава - и то да е адекватно и валидируемо.
-
Изглежда че не разбрахте, че дали, точно ли е, какво е и откъде е - няма никакво значение за вярванията. Най-важното е те да носят утеха и спасение от вътрешния негативен натиск на преживяванията. В ирационални положения, акцентиращи единствено и само върху несъзнаваното, в битката му за психично оцеляване, е напълно неадекватно да се търси в тях рационалност, вкл и да се дискутират чрез принципите й. Когато ИРАЦИОНАЛНИТЕ начини за търсене и намиране на психична опора при дефицити са били валидизирани и включени в общия социален живот, на която и да е човешка група, РАЦИО въобще не е съществувало. Вие също вярвате във ваши си неща, и ако друг започне да ги подлага на прецизен когнитивен и смислов анализ, веднага би си проличало тяхната нелепост и парадоксалност откъм логически и когнитивен аспект. Не е важно това че били нелогични, нито че не били точни, нито че трябва да се търси логика, познание или каквото и да е. НЕСЪЗНАВАНОТО сред всеки от нас не съдържа когнитивни процеси, нито му е възможно да ги поддържа. Няма как да се разгледа внимателно и детайлно защо, кога и как децата толкова харесват Коледа, защо вярват в Чорапеното чудовище или това че Дядо Коледа идвал през комина за да донесе подаръците под елхата. Няма как да се дефинира логически защо има срам, защо се появява ВИНАта, кога се проявява СЪВЕСТта, кое и защо харесваме, защо нещо ни допада, защо точно в даден субект се влюбваме, защо дори сме склонни да се "завържем" за друг човек, да станем зависими към него, да се заблуждаваме и да поддържаме лъжите си и да се пренесем в света на преживяванията си... И всичко това при определени обстоятелства и условия - дори да е с по-високо значение от това "да си жив" - при положение че уж еволюцията е предопределила оцеляването именно като така и то се води с най-висш приоритет... Всички ние, още след раждането си минаваме през напълно ИРАЦИОНАЛНИ етапи в своето си развитие. Това че тия етапи остават неизраснати и блокирани не е нищо ново, не е нищо непознато, нито особено. Но то е важно за цялата човешка популация, защото чрез неговата масовост и повсеместност определя и до днес човешкия ни свят, в тотално-глобален план, без значение култура, география или история. Изключително слабото или никакво ниво на емоционална интелигентност - е не причината за този блокаж, а е по-скоро неговия симптом. Не е проблем че човешките същества продължаваме да търсим утеха именно в ИРАЦИОНАЛното в себе си, чрез неговите си ИРАЦИОНАЛНИ представи, фантазии - това си е по съответствие и ако някой настоява в ИРАЦИОНАЛния свят на всеки от нас друг да го рови с рационални средства, то това е израз на некомпетентност и непознаване на тази хибридна познавателна материя. За да се изследва рационално, и едновременно адекватно всичко това, е нужен специфичен тип "мислене и възприятие"... и много разбиране. И разни други работи... Не го може всеки и упоритите опити не са нито показател, нито довеждат до друго, освен повторяем провал.
-
Какво точно значи това? От какво да се "опази"? Кое/кой я заплашва? С какво?
-
Проблемите с тревожността не са задължително депресивни. Те са само основата, нещо като "нужното условие". Хората в непрекъсната тревожност въобще не е задължително да изглеждат така. А още повече че е налице и друг проблем - те свикват дотолкова с тревожността си, че тя става част от тяхната идентичност и личност, самоусещане и поведение. По този начин те дори развиват "съпротива" тревожността да им отпадне. Допълнително че е и въпрос на характерови особености, които още повече доставят "разнообразието" на поведение и незабележимостта. Принципно няма човек, който да не е минал през психична травма. Тя представлява преживяване на трудно за обработка негативно събитие, с което психиката не може да се справи. В несъзнаваното сред всеки от нас се задействат допълнително защитни механизми, за да не се стигне до психичен разпад. Тревожността е с много измерения и въобще не е в опростения си вариант, който предлагате - някой "да му трябва помагане". Нито тревожните са с депресия. Вие сигурни ли сте че във вас я няма... защото е част от играта "не съм от тях как Сийке"... Освен това вие вече няколко пъти подадохте и реактивни, и преднамерени рефлексии за вашата съпричастност към "религиозното възприятие".... Разбирате ли - отделянето на "те", от "аз", е част от защитата ви и в това няма нищо лично, а просто е пример колко са невидими несъзнаваните процеси. И че без тяхната скрита работа, всеки психичен свят, би се разпаднал. Като все пак проблемът е, в "дозата"... Винаги е това!
-
Мдааа - много точен фрагмент от описателната схема. хипотези с обяснения има много. Завиждането на момичетата на фалоса на момчетата... е друга хипотеза... ( още от Фройд). Обяснителните хипотези нямат практически характер, защото са твърде свободни.
-
това, вероятно са ваши обобщения, но извън вас те нямат никакво статистическо покритие. Много религиозни фанатици са самоубийци. Служенето и жертвоготовността са част от социалните идеали, а не само религиозните. Също така за пример си спомнете сектата в САЩ, която направи групово самоубийство, чрез отравяне с газ... "в името на вярата"... Така, че... какво значи бог ме обича, аз обичам бог... е изключително субективен казус, много често граничещ с психотизъм. Религиозното потъване има спасителни и облекчителни функции и значение - няма значение култури, география, история... Ние, хората си го носим още преди "пещерите". За мен ( не само) както и в психологическото познание, всички форми на психични облекчения са симптом за психичен или личностен дефицит. Визирам социално-приетите, заварените, историческите или съвсем съвременни форми - цигарите, кафето, сладкото, шоколада, алкохола, прехранването... са симптоми за психични проблеми, които чрез тия изредени напират за компенсация и "успокояване". Религията и религиозните приказки са част от същите тия социално-приети лечения, които допълнително имат и ролята да спояват човешките групи, основавайки се на масовостта на дефицита. Проблемите с тревожността са глобални и повсеместни. Отражението им в целия социален живот, е навсякъде около нас, сред всеки един. Едни си дават сметка за това, други не. Едни намират начин не просто да тушират тревожността и да гасят пожара, а да го преодолеят и отработят. Други - не смеят и дори не опитват, потъвайки в "дълбоката дупка" на самозаблудите, нагласациите и филмите си за едно или друго. Заради това по-горе в темата написах че "РЕЛИГИЯТА" няма да спре да има значение в целия човешки глобал, докато е налице масовата нужда от нея като универсално облекчително "лекарство" в чувстван и емоционален план. Дори последните коментари над мен се опитват да пробутат рационализиране на собствените си вярвания... Защото ние хората толкова се вплитаме във вярванията си... че ги правим неизменно ядро на идентичността си. И всеки опит за разклащане на вярванията ни... се интерпретира от защитните механизми в несъзнаваното, като атака към личността ни. Няма форма на обмен, който да не е пример за това, вкл и сред целия форум, всяка тема... Всеки се прави че защитава и отстоява нещо, наречено 'гледна точка', а тя всъщност е събирателен образ на възможностите ни да нагодим личните си вярвания, предразсъдъци и да ги сглобим в някаква форма на свързана система...
-
"МАГИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ Много българи вярват в магии. Замисляли ли сте се, че много наши сънародници са давали пари на врачки и са ходили при ходжа, за да направят магия на някого? Ще Ви споделя част от статистиката, представена от социологически изследвания на Изследователски център „Тренд“ от 2025 г. (цялото изследване е в първия коментар) за магическото мислене, вярата в ясновидци, в съдбата, в конспирации и др. Вяра в магии, урочасване и свръхестествено: 58% от българите вярват, че има хора със свръхестествени способности; 56% от българите вярват в проклятия и урочасвания; 38% от българите (над 2 млн. души) са посещавали врачка или ясновидец. 65% вярват, че „всичко се връща“ (карма). За съдбата: 47% — съдбата е частично предопределена; 23% — напълно предопределена; 23% — изцяло в ръцете на човека. Най-широко разпространено сред българите е убеждението, че „всичко се връща“ – 65%. Задгробен живот: 31% вярват, че човек се преражда, докато 53% посочват, че не вярват. 34% от българите вярват, че съществува живот след смъртта, докато половината (50%) не споделят това убеждение. Конспиративни вярвания: 47% вярват, че светът се управлява от тайни общества. - близо половината население. “Резултатите показват, че вярата в свръхестественото и конспиративното не е маргинално явление, а важен елемент от културната и идентичността на българите.” Магическото мислене е дълбоко вкоренено в българската култура – от суеверията в ежедневието („да не се урочасаме“, „чукам на дърво“, „не се хвали предварително“), през страхът от „лоши очи“, до ритуали за разваляне на уроки с вода, олово или червен конец. Още от детството човек усвоява представата, че злото идва отвън, от завистливия поглед или от нечие намерение, а не от собствените избори и действия. Общото между всички тези явления е външно-обвинителното поведение, отричане на личния житейски провал и “предаването“ на отговорността на „външна сила“. По-лесно е да предадеш живота си в ръцете на “провидението”, отколкото да понесеш тревогата от осъзнаването, че сам носиш отговорност за всяко свое решение. Така се живее по-лесно. Посещението при врачки и гледачки често измества търсенето на професионална помощ. В народното съзнание „баячката“ е по-достъпна, по-разбираема и по-малко застрашаваща от психолога или психиатъра. По традиция българинът изпитва недоверие към медицината – лекарствата „са вредни“, диагнозите „лепят етикети“, но в същото време злоупотребата с алкохол или наркотици може дълго време да не се е възприемала като проблем. Магическото мислене предлага бързо обяснение и още по-бързо облекчение: „не съм аз“, „някой ми го е направил“, „така е писано“. Това вярване предпазва “крехкия“ Аз от разпад, но това става винаги за сметка на реалния личностен растеж. Глупостта, страхът от живота, бягството от отговорност и потиснатата вина зад житейския провал са само част от причините за вярата в магии и ясновидство. Към тях можем да добавим и ниската толерантност към несигурността, както и трудността да се приеме, че животът е непредсказуем и не подлежи на пълен контрол, както болезнено ни напомня и случаят „Петрохан“. Висок процент от българите вярват, че светът се управлява от тайни общества – илюминати, масони и други конспиративни сили. Това вярване кореспондира с усещането за отдалеченост от властта, добре обобщено в народната мъдрост: „Бог високо, цар далеко.“ Отново виждаме външен локус на контрол, при който отговорността за личната съдба се „предава“ на външни сили, а човек удобно оправдава житейските си неуспехи. Преди няколко години Бойко Борисов заяви, че не бива да се взимат важни държавни решения, защото България се намира под влиянието на ретрограден Меркурий. В същото време друг нашенец казва: „Аз съм зодия Козирог и съм здраво стъпил на земята – не вярвам в такива конспирации.“ ******* Случаят „Петрохан“ ни показа колко силно ирационалното мислене продължава да влияе върху обществените реакции в България. На фона на широко разпространената вяра в съдба, знаци, свръхестествени сили и конспирации, голяма част от обществото интерпретира събитията около Петрохан не чрез факти, а чрез слухове, поляризирани нагласи, мистични обяснения и символни внушения. Това доведе до бързо разпространение на спекулации, подсилени от социалните мрежи. Така конкретният инцидент се превърна в “огледало” на по-дълбоки културни нагласи. Моята идея е за по-дълбок обществен консенсус, изграден върху качествено образование, споделени ценности и възстановено доверие. Огромна е нуждата от нов обществен договор, в който здравият разум, почтеността и отговорността не са изключение, а ядро. " ---------------------------------- https://rctrend.bg/project/нагласи-по-отношение-на-свръхестеств/ ---------------------------------- Коментарът е на Даниел Генков https://www.facebook.com/photo/?fbid=10239053036796601&set=a.10205046256128338
-
Сайтовете са дезактивирани и вече не съществуват. Не е въпрос на достъп вече... Но има форма на заместител - функционална и работеща търсачка, с която се опитват да запазят огромния архив натрупан през годините, като същевременно не дават възможност за проследяване и информация за разпространителите. Не знам дали се създават нови "банани", но усилията за запазване на всичко досегашно, са налице. Това, от моя гледна точка е достойно за респект. В новия сайт има и IRC канали за комуникация, които вероятно също са защитени, но това е само мое предположение. Има няколко анонимни групи където се коментира и се обменя инфо...
-
Сега - нека направя някои разяснения за да се знае повече, ще споделя : Торенттракерите които досега бяха в БГ-пространството бяха с остарели варианти на споделяне, което съвсем естествено беше да се провали в новите условия на България в ЕС. Проблемът с подсъдността е следния - не е подсъдно да се свали софтуера, а после споделянето му с други вече е критичното и попада под ударите на закона. Нека хората, които разбират от правната материя го разяснят или ми напишат че греша, но да се знае. Торентите както бяха досега, даваха пряка информация кой сваля, кой след това раздава "сийдва". Това се правеше заради изискванията за "точки" и беше основна мярка за да се катализира раздаването от на други от тия, дето вече са свалили. Ето тук е проблема - в сайта е налична информация кой сваля и кой раздава, защото тя минава през него и това е в част от структурата на самия генериран ТОРЕНТ-ФАЙЛ, чрез който се организира целия процес по сваляне и споделяне с други. Оттам идва и самото име на такива сайтове ТРАКЕРИ - от ТРА(е)КИНГ ( следене, проследяване - най-общо) Именно с цел преследване от закона има други варианти за споделяне - нарича се "МАГНЕТлинк" MAGNET-link. Принципно всеки торент си върви и с такъв линк. С него беше по-удобно защото се прескача системата за следене (traking) но инерцията и навиците на обикновения потребител се оказаха решаващи, а и инерцията на самия сайт да следи за 'точките' се оказа проблем. Именно заради това свалиха и самите сайтове, въпреки че властите им отнеха само домейн адресите и така общия достъп до тях. Но като сайтове ЗАМУНДА работеше до към края на миналата седмица. Свалиха го заради това, че хората дори със сложен достъп продължаваха да си свалят чрез торент-файл и при сегашните обстоятелства имаше риск да се разкрият и попаднат под закона твърде много хора, видими през тракера. Заради всичко това основните организатори преминаха на чудесен трик с който се решават всички проблеми, но той не е да се влиза по стария начин, а съвсем нов вариант на достъп. Централен сайт, който е само търсачка. С нея се търси на всеки нужното, но се предлагат само с МАГНЕТ-стрингове. Всички торент-програми работят и отварят такива линкове и не би трябвало въобще да е налице проблем с това. За любопитните - на лични. Има и още нещо, което искам да отбележа - основният натиск за атаката към трите ни бг-сайта беше не толкова заради американските или европейски изисквания, а заради българските телевизии и кабелни канали и споделянето в торентите на тяхно съдържание. Разбира се т.н. "Български телевизии" в голяма степен големите от тях са също на чуждестранни собственици... и сред цивилизования свят към който се присъединихме окончателно в началото на годината това вече е част от 'цената'. Хората на запад отдавна са се научили за всичко да си плащат. И не е по лесния начин - със строги законови мерки, от големи глоби, до затвор. Няма начин и посоката е ясна - българският обикновен потребител също ще стигне до това. Въпреки всичко - глобализмът също има своя дял и много от начините за споделяне на файлове (каквито и да са) остават извън влиянието на законите в западния свят. Въпросът е... че всеки трябва да е наясно с риска, който поема. Използването на VPN също ще стане задължителна част от тия, които са компютърно и мрежово по-грамотни, за да могат да поемат "този риск"...
-
Лично за мен това е напълно сбъркан начин - нито филмите, нито книгите се определят като съдържание по 'първите си страници или минути'. Това просто няма как да стане - особено за по-сериозни четива. Да не говорим че това може да се ползва и за рекламни трикове - зарежда се "интересното и привлекателносто в началото", за да се зариби закупуването... И после - квото и да е, щото парите са дадени.
-
Разбира се - как въобще са пропуснали да го направят. Вие самият, естествено веднага се повлияхте от "обясненията", вие вече сте експерт по 'чувствата и желанията". Вие вече сте наясно и знаете кое какво е, как е .... и край на религията вече. Те тва е решението - предлагам заради него да направим специална каста от "психолози" да обикалят по домовете и да разясняват ( с тояги или пистолети) на населението повсеместно за "чувствата и желанията"... За мен, лично - вие сте за НОБЕЛ, с тази ви идея и откритие на решението на хилядолетен проблем. Респект, за което!
-
това са народни популизми. Нито нещо е "добро" за всеки, нито "лошото" е лошо за всички. Същото е и думичката "наказание". Така с цялата плеяда от думички, клишето всъщност е обикновен народен популизъм. И неговото значение е именно една неясна и мъглива форма на повърхностни обяснения защо нещо е това, което го "чувства някой". Само да напомня, че основните механизми на самозаблудите се коренят и определят от "чувствам че...". Силата на древният еволюционен атавизъм може да се опише есенциално така - АЗ ЖИВЕЯ, защото чувствам. - Живея онова, което чувствам. - Щом чувствам, каквото чувствам - това е истина(та). И вместо да е "това е ИСТИНАта за мен", се задават схемите "това е истината за НАС" - щом си обясним и нагласим чувстванията да са сходни, за да обслужват ползите. Допълнително "груповата истина" попада в схемата за взаимно валидиране и влиза в инстинктивизма - щом така е за всеки, значи че е 'истина'. Губим дете, примерно - драма. Но драма няма извън чувството. Така определя просто природата - да я има драмата, заради някои психични и еволюционни механизми, които определят самото усещане за екзистенция. Тия механизми не са толкова сложни ако трябва да се опишат, но не е тук мястото за това. Драмите, които се задават и определят от процесите на "чувстването и емоциите" доминират цял живот. Именно това е полето, в което науката и рациото нямат поле за действие. Няма човешко същество, което да е в някакви неврофизиологични и психични норми и то да не е с чувствено ядро. Това ядро и неговата динамика е част от началните етапи в развитието. И в тия начални етапи рационалността не може да я има и тя не е налице. и т.н. Ето защо религиите са част от всеки човек - без изключение. За огромен процент от хора психичните травми остават за цял живот и бележат екзистенцията им чрез форми на компенсации. А няма дете, което да няма травми - въпроса е дали ще ги преодолее, дали ще има "поддръжка и подкрепа" в това, дали ще намери "разбиране", приемане. Дали ще попадне в подходяща социална среда за всичко това... А как да стане, след като самите родители също носят травмите от своето детство и неизменно ги отпечатват към своите деца. Негативният приоритет на чувстванията и "филмите с тях" се задава отново от древен еволюционен атавизъм. Например за маймуната е било много по-важно да си спомня за цял живот къде е срещнала леопарда и как е избягала от него, вместо да запомни колко е била "доволна" за каквото и да е. Това са неща, заради които видът ХОМО е оцелял, както според същото оцеляват и съвременните видове. Но условията са се променили, но древните механизми продължават да "живеят" в нас и да работят, без дори да им е налице обективно основание... И резултират до "драми". Имам друга тема, в която там давам някои основни положения "какво са т.н. "МИСЛИ" и какво се случва, когато всеки от нас си казва "мисля си". Със всичко това просто искам да обобщя, защо научното познание не може да поеме в себе си "целия индивид". Именно затова религиите няма да изчезнат - има налице психични потребности, които рациото не ги покрива и не им е "резонансно". А чувственият свят има най-голямата роля за човешките същества, защото всички ние започваме своето битие сред него, и го носим през целия си живот, като така става най-важния наш аспект. А в този аспект - негативното му ядро, довежда до бъркотия - както сред психичните етапи, в израстването, в развитието, така последствие и в грешни и неадекватни поведенчески модели и поредната "лична драма", която напира да "погълне личността". Именно от това нуждата от т.н. СПАСЕНИЕ е толкова важна... и която именно религиите и идеологиите подават начините - свързани проекции, чрез описания, обяснения и основни положения, сред които поредният някой объркан отвътре субект, да получи неговата порция от "цел, смисъл, идентичност, принадлежност и... награда", защото той непрекъснато преживява че "страда"...
-
не, това не е смисъла на понятието.
-
ми няма такова нещо. Такъв въпрос го решавам единствено и само аз. Иначе няма да е 'вътрешен'. Ако за вас решенията за емоционално-чувствените ви проблеми и конфликти са псалми, за мен те са без всякакво значение. По същия начин е няма значение и бог. И не е като да не направих опити в младите ми години - всъщност бях за кратко в опит да се направя на петдесятник... Ех младост, младост. :) Всъщност това са ми най-полезните години в живота и кризата, която ме доведе до тях, и после се измъкнах направи така че да ме обогати като нищо друго в живота ми. Живота ми изглежда че после си направи шега с мен... и година и половина след "измъкването" попаднах на тях вече в Консерваторията. Таман я бяха налазили мощно - става въпрос за 1990 година. Бях единствения който се осмели публично да застане срещу тях и станаха редица от много интересни събития, вкл и "два пъти групова анатема"... време, както е всяко друго. За мен и без бог и псалми времето въобще не е овълчено с нищо, и от никого. Всъщност светът и "времето" са най-чудесното място за растеж и развитие.
-
Какво значение да има - там си вярват в други работи. В Китай, например си имат техни си варианти. В будизма и ДАо има няма бог. Но и Като се направи равносметка и на тия условни "2 милиарда" и процента ще спихне съвсем. И не само там - непрекъснато се пръкват кадри от университетите, където получават образование и за най-голямата част от него е умения за проповеди, заради непрекъснатата нужда на лов на нов матрял - активно и дори агресивно привличане и поддържане на вече зарибения. Поддръжката е също с огромно значение - защото оставено без непрекъснат "бустер" и облъчване, магията отслабва и влиянието рязко намалява. Та - политическото влияние е едно от най-обезпокоителните активи в инфото за тяхл. В условия на ниска активност (която примерно в България е основното през последните над 20 години) те са "твърд електорат, който би гласувал организирано, сплотено и веднага стават фактор. Лоби имат и сред Парламента, имат и навсякъде сред европейските институции. Направете справка с ИИ относно България - коя е най-бързо развиващата се и влиятелна църква от техните, как е протекло тяхното инфилтриране по нашите земи, за опитите на бялото братство да спре потока към тях. За битката на БПЦ с тях и непрекъснатите ходове за пазене на вярващите... Най-важен за геополитиката е битката им с исляма и привличането на мюсюлмани в сектата. Особено това в момента е актуално в битката за АФРИКА, която за тях е "нещо като неразработена територия", която само чака "матряла" да бъде "обладан" от светия дух. В края на живковия период ги ползваха за обръщане на ромското население, като противовес на ислямизацията и турцизацията му. Много силна кампания развиха там и обърнаха много хора от тях. И досега в храмовете има много от тях... но е много важно как ги привличат - там сагрегация няма - няма разлика в пола, възрастта, произхода или цвета на кожата, езика, културата, нравите... Това тръгва още от първите им стъпки в историята на тяхното появяване - основния пастор, от който тръгва всичко е именно чернокож, макар по това време другите секти да продължава сагрегацията по цвят на кожата, там това оказва огромно влияние и става магнит за чернокожите и социално-слабите. Та така - тук си играете на статистики, докато религиите поемат по модерния път на окрупняване. Бурното развитие на петдесятниците е световен религиозен феномен, непознат досега в историята, културите и религиознанието. А изключителния йерархичен и организационен начин на управление е уникален по своята структура, глобализъм и смартмениджмент. Привличат и се внедряват всички нововедения и технически средства, модерна техника, психопознание и групово водене чрез НЛП... И само чрез няколко простички психологични трика, привличат тази огромна и сякаш вечна човешка маса, жадна и бленуваща за "спасението". Докъде ли ще стигне това... Те не спират да се разрастват - това е геометрична прогресия от типа "колкото са повече, толкова стават повече", като в допълнение не масата е цялата работа, а стройната организация и изключително мъдрото управление на всички нива. Не знам дали някога сте общували с хора като тях (защото аз съм общувал, дори с бонус...) но особено малките звена са изключително агресивни, настъпателни и много активни. Мотивацията им е огромна и са готови да минат през всеки и всичко, само и само да се отчетат че са докарали нови членове. В това всеки от тях дава сметка, следи се всичко, на всяко ниво... Ако натрупат точки имат опция да ги изпратят да учат в някой от университетите и да "пораснат" в йерархията... Това за един бивш пропаднал малък човек е просто "бустер" и той става готов на всичко. Но не е само това - една малка душа, с личностни дефицити, има нужда от "група, която да я приеме, в която да се усети защитена, сигурна и стабилна". Всяка тяхна църква става дом на такава група. Има и социални ползи - провокират ти вътре да си търсят "двойка", да се женят помежду си като така им обещават подкрепа, вкл и финансова, особено ако родят повече деца общността почва да се грижи за тях, да протектира образованието на децата, защото това са чудесни нови членове, за донори. Това е структура, която е извън социалния живот, от който повечето от тия хора не намират подкрепа, пристан, приемане.... и за тях това е "другата част на спасението". И магнита.
-
Какво значение има - все пак "бог да го прости". Ако не "това дете", ще е за друго - примерно "гладните негърчета в Африка" или нещастните животни в приютите или тия с лошия късмет да попаднат на втората поредна садистична двойка, която печелела за да ги изтезава и убива пред камера. Не че и за вас има значение - пак ще е същото, защото и друго да е, реакцията ще е тази или подобна, дисонанса от думите ми би бил същия, средствата за потушаване - нужни и сработващи. Въпрос на психостаза - като все пак добре че са тия механизми, защото заради тях сме тия, дето сме. ми не - нищо общо... А иначе - моите избори... са нещо, което касае само мен си, защото са вътрешен въпрос - най-вътрешния възможен. Много често, особено в един друг етап, много ми се искаше "да не беше чак толкова вътрешен"... но това не е по тая тема.
