ramus

няколкото ника се забавляват да си грачат глупостите си. Разбира се, че не ви четат внимателно, а и принципно въобще не четат, още повече - да ви прочитат внимателно. Изглежда вашите лимити още не са достигнати - те си плямпат без всякаква нужда от друго, освен за чесане на личните си сърбежи. Просто всеки гледа да си достави нужната подкрепа на заблудите си. Така изписаното е всичко друго, но не и интелигентен обмен. Те припознават темата като грачилото си сред ФБ

съгласен съм. Просто моят кредит стигна до лимита си на теоретично възможна полезност ( за мен) и се стигна до практическа безполезност.

няма как, няма и защо - при когнитивен дисонанс веднага се задействат типичните защитни сработвания от повторения на своето, с различни украсявания от лични хрумки и свободни аналогии... Няма как да се получи диалог, защото няма двупосочен обмен.

Няма такова нещо. Сигурно е някаква 'дума', но от някакъв ваш си свят, който си описвате, но няма никаква връзка с действителността извън фантазиите ви. Само че там в тази ваша си реалност няма място за друг или друго, освен въображението ви. Вероятно ви е чудесно така, но "дума няма как да има, освен монологична" Секса ви е толкова далечен и толкова смътен, че запълвате това с някаква форми на патетика и измишльотини. И не си заслужава въобще да си губя времето по такава тема.

Клишетата, вероятно са нещо чудесно, но вие сте сглобили няколко в едно и резултата е доста абстрактна "картина" - нещо като "кубизъм" Колкото до когнитивния смисъл на думите ви - няма такъв. Реалността била неизбежна... а това въобще не е вярно. А и е нужно да стигнете до ниво да правите разлика в пълнеже в думичките РЕАЛНОСТ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. За вас те може и да са синоними, но това е защото не сте вникнали за да схванете разликите. А те са значителни... Реалност в психичен смисъл е конструкция от отражения, която да е модел на действителността. Доколко й е адекватна - е въпрос, който е сложен и е по-добре да се дискутира само от компетентни хора. Щото плявата и въображаемостите и без това са станали утроба за доста хора. А иначе - личната конструкция на реалност (т.н. "лична реалност" ) наистина се подбира "да носи спокойствие" на конструктора си. За целта дори има налична "тъхнология", почива на принципи и на обносновки. Според мен е важно преди някой да ползва думички, да се запознае със значенията им извън частните му ползи, заради които си служи с тях. Аз също ползвам "мои си пълнежи" на общи понятия, но поне съм си направил труда да разуча какво хората на познанието имат предвид с тях.

от гледна точка на познанието - да. Но субектите, които се отстояват - за тях това се превръща от първостепенно значение. Явлението УБЕЖДЕНИЕ е сложно съставно и с много голяма роля за човечеството, през цялата му география и история. Знаете, когато УБЕЖДЕНИЕТО изразява аспекти на идентичността, няма как Защитаващия и Отстояващия да "по-желае" да бъде разубеден. Той потъва в играта на "защита на всяка цена", защото убежденията и нагласите му са част от тъканта на личността му, дори и неин скелет. ... Заради това някои "защитни битки" са толкова бурни и драматични, че (сякаш) са "на живот и смърт". Е, в други такива битки имат роля и някои характерови особености - себичност, гордост и дори нарцистични елементи.

чудесно е, че сте си намерили пристан за спокойствие, в случай че "се разбие стената". Тя, горката, е толкова напукана вече... но тук разни стожери, смели защитници и корави отстоятели са готови да застанат "пред картечните абразури"... за да изиграят сценката си как "спасяват света", цивилизацията, културата, природата, вселената и човешкия род Да, на моменти е весело. За мен цирка е един, за друг - друго...

Оо, на моменти се забавлявам, а в други моменти - ползвам точно такива "колеги" като контраст с нещо друго, което аз изразявам. Колкото до "стената" - това са обикновени житейски явления, която се срещат навсякъде. Толкова вече съм им свикнал, че на моменти са ми "невидими". Все пак от време на време са полезни... - именно като форма на контраст. Между другото намирам сега случая да обърна внимание на нещо, което забелязвам и ми се ще да обобщя - все по-често се случва в различни теми, дори и в различни форуми, някои заиграват ролева игра на "контра". Според мен е възможен сценарий, при който това да е като "катализатор" за да не "заспиват темите". - Имам и някакво подозрение че сред някои форуми... тия "контри" са като ботове - толкова е сходна, до степен еднаква, формата, изказа, векторите... и другите смислови и граматични особености.

Интересен пример за позабравени традионни ценности и "традиционното българско семейство" беше припомнянето на един разказ от български литературен класик. Една "съпруга" обикаляше в селото за да търси състрадание и спасение от "традиционния си съпруг", след тежкия побой, който й е нанесен... И някои характерни "отговори" - като "тя си ми е жена, ще си я бия"... Бих се усмихнал, но всъщност е жалко. От друга срана - тогава това е било нормалното и нормата... Жалко е - от сегашна гледна точка, каквато е моята сега. Много поучителен разказ, умело разказан - просто сега ми избяга името и автора й - може би други тук ще се присетят, просто за мен не е толкова важно

за мен не е така - просто "нормалното" става друго... и за хората с такава конвенция пак си е "нормално".

само на вас ви изглежда така.

да, да... Признавам си че леко се забавлявам на тия изхвърляния... Тази демонстрация и парадна форма на убеденост и сигурност ... показват някои личностни и характерови ваши особености, не знам дали се досещате, но може би няма как -вие нямате нищо общо с психопознанията.

Но вие не правите никакъв избор. Това е част от вашите заблуди, друга част от които са и тия ви защитни отстоявания. Въпросът с ИЗБОР... е доста разтеглив и в когнитивистиката отдавна са извели положението че всички наши "ИЗБОРИ" са чисто формални, като продължение и в резонанс с предварителните нагласи. НЕСЪЗНАВАНОТО е онова, което насочва и конструира заблудата че това е "избор". С което преразказвам частта на обясненията, при които преди да формулирате че правите избор... той вече е "направен", вие само си го валидирате за да съставите и запазите вътрешния си консонанс. Има и някои форми на изключения, но аз визирам дори точната конкретика тук - онова, което се проявява като ПРИСТРАСТИЕ, е онова, което ви кара да си въобразявате как "правите обмислен, реален и правилен избор и той е "подкрепен от закони, правила и принципите на вселената, еволюцията и човечеството през всички времена" Знаете ли - темата за т.н. "свободна воля' е стара, колкото е философията. И да се стигне до положение днес да я сведат до обикновена ментална абстракция, без да има никаква връзка с действителните положения и процеси.

няма обективни такива категории. За вас - е едно, за друг друго, за мен - трето... Ето там е хитрият номер - да се подпирате на някакви въобразени от вас патерички с измислици за едно или друго. Няма как да измислите някаква обективен и непреходен във времето критерий според което да бетонирате нагласите и убежденията си. Просто няма как, въпреки настойчивите опити. Всъщност пристрастието ви определя всичко, а в ролята на негова надстройка за всички нагласации чрез подборки на онова, което може да влезе в ролята на "аргумент".

Всъщност току що ме поставихте в ролята на "ненормален", защото моите деца израснаха сред "различни", като постепенно се оказа че твърде много дето са се "маскирали на нормални" се оказаха "ненормални" и... заради новите времена си "станаха нормални, както е всеки друг'. И още нещо - там където са приети като равни, те не парадират с нищо, пред никого. Вие въобще не разбирате - парадността е форма на протест, на обществен протест - именно, за да бъдат забелязани, като контраст на неглижирането им от обществото. Това че консервативните ядра били против, си е техен проблем и това постепенно ще си отпадне, защото консервативните възгледи са свойствени в общия си смисъл на едни оставащи сред отминалото схващания, представи и разбирания - за едно друго време, за един "предишен" свят. Времето решава тия неща, идват нови хора, те ще направят света си, според тях си.

Отдавна вече никой не участва в сексуални отношения единствено и само заради еволюцията и поколението. Нещо повече - налице са достатъчен брой други механизми и технологии, които дават за резултат човешко поколение, без да е налице въобще сексуален акт, под никаква форма И да добавя - хомосексуализъм е наличен и сред някои видове маймуни и сред други представители на животинското царство. Има и интересни и много любопитни примери - в зоологическа градина е наблюдавана "тройка" от двама мъжки и една женска гъски. Става въпрос не само за купулацията между тях, а и като трайно съжителство. От зоопарка са им дали и имена и са нещо като емблеми. За мен, лично... е проблем липсата на информация за света и психичната сфера при ЛБГТ+. Твърде малко е написано, твърде малко е известно. Заради това на мен ми се наложи да намеря и разговарям известно време с подобни хора... И изненада - в емоционално отношение те са си съвсем като всички ни... С всичко човешко. Що се отнася до другото... мен лично тия неща не ми правят особено впечатление, но консервативните ядра виждат в това заплаха за техните представи за правилност, за верност, за модел на света (им). Но тия консервативни ядра ще си отидат... затова е въпрос на време, защото посоката е зададена и разни истерии няма да попречат. Пак за мен - е непонятно защо някои хора трябва да се срамуват от това, което са. Има и девиации, които са проблемни за цивилизационната култура - това са серийните престъпници, но в случая на конкретиката не виждам нищо проблемно, още повече че историята и културите по света показват колко е относителен общественият консенсус по един или друг житейски аспект.

Не знам - за мен срамът няма никаква стойност. С упоритостта характерна за синдрома "защитника на правата вяра" си повтаряте с патос вашето си, което си е точно "по синдрома". Само мога да ви кажа... че относно секса сте на ниво "кое какво казали по телевизията, казали по радиото, или прочетох във ФБ". За мен лично - това е не само несериозно, а нещо повече - в моите очи е недопустимо и никога не бих го допуснал относно себе си. и така - само маркирам: - Статистически много голям брой жени не са способни да изпитват оргазъм при проникване на пенис. - Проникване през анус чрез пенис, изпитват голям брой жени, вкл и такива, при което само така могат да стигнат до оргазъм. - Самото понятие ОРГАЗЪМ е... само етикет с което някой решава че е "изпитал някакво удоволствие, чрез сензорика и перцепция, но всъщност, особено за жените - психологическия аспект вече е все повече важен. Дори и в това жените са изключително различни. - проникването на пенис в ректум... както и относно клиторната стимулация, си имат своята физиологична обосновка и твърдението че "нямало как мъж да получи оргазъм от това" е грешка от некомпетентност и необразованост по тия въпроси. Ако бяхте се образовали и осведомили повече по тия неща - може би щяхте да стигнете до когнитивен дисонанс. Вие и сега в темата стигате до него... и давате пример как се "отстояват предубеждения и първични нагласи" Повторенията на некомпетентни и грешни твърдения няма да ги направи компетентни и адекватни. За вас имат защитна стойност и са станали част от идента ви, затова и си ги отстоявате, но откъм познание те нямат нищо.

Разбира се. Съгласен съм със всички аргументи и с изводите от тях. Моят фокус беше че УЧЕНЕ е когнитивен процес, в който участват преди всичко съзнателните процеси. Особено когато се касае за информация и данни с по-висок коефициент на абстрактност..,. Докато ХАРЕСВАНЕТО - се определя от несъзнаваното сред човека. То е част от обобщените от мен като "социални инстинкти" като е израз на позитивно ( преди всичко ЕМОЦИОНАЛНО ) отношение и че "харесването определя и възможност за разкриване" и започва от родителските образи, с проекции, идеализацията им... и нуждата от доверие. В този смисъл - ако информацията и мотивацията за усвояването й са по-важни, и са налице другите фактори от по-късна възраст и етапи в съзряването, въпроса за личното отношение към "извора" й може да се превърне в нетолкова важен. Или - в общ смисъл - налице са още критерии като възраст, когнитивно развитие, зрялост, степен на осъзнаване и нивото на овладяване и практическо използване на т.н. "УМЕНИЯ ЗА УЧЕНЕ". И според мен описахте доста добре схемата на взаимовръзките и ги аргументирахте защо са така. Въпреки това имам някои различия, без те да са по същество, а дори могат да бъдат разгледани и като допълнение към думите ви. 1. Ученето не е процес при който ХАРЕСВАНЕТО е задължително и определящо условие. Има корелация, да, но хората учим и от извори... които може и да не харесваме особено. Аз например не харесвах някои учители, после - преподаватели... С някои бях дори като "на нож", вкл и доста взаимна антипатия. Въпреки това - когато ставаше въпрос за материята пристрастията не ми попречиха, защото за мен предмета беше важен, нужен и много полезен. ( Разбира се - сте напълно точна в аргумента си - нужни са малко повече ресурси, за да се пренебрегне инстинктивизма... Тук може би определящото се изразява с баналното клише "то си е до човека". ) И обратно - имаше предмети по които преподавателите ми импонираха... но онова, което предлагаха не беше на ниво, а за други - просто тия предмети за мен нямаха особено значение.... Имах и примери точно според описаната от вас схема - математиката ми беше доста проблемна още от първи клас... Така си ми остана, вкл и като самооценка - че не е за мен. Обаче в 7 клас дойде един нов преподавател... И изведнъж всичко ми се "проясни" и дори я захаресвах, защото усетих развитието... Не че го "харесвах" - новия учител, но просто свеждането на информацията сякаш беше "на моя език", по моя начин, с точните думи, примери... Така... отклоних се и се връщам на основното: Въпросът в заглавието на темата получи развитие, а не само констатацията си. Смятам това за полезно - поне за себе си. Радвам се че стигнахте до тази тема и участвахте в нея. Рядко се случва да участвате, но за мен е полезно... ( без да се налага да ви харесвам, апропо ) С което искам да кажа - че за мен вече информацията е по-важна и когато намеря в подаденото ценна нишка, опит, нещо особено и различно, нещо което да ме обогати допълнително - изворът и личното ми отношение към него нямат особено значение за мен и мога да ги пренебрегна като фактор. Това става още по-отчетливо именно сред виртуала. И тук вече... идва и едно друго явление, което аз намирам също за свързано с казуса, наречено популярно "РЕСПЕКТ"... Но това, вероятно е за друга тема.

Верно е, че всеки има своите си убеждения, но вашето вече отива към инат. Извън личното ви пристрастие, което определя и отношението и убежденията ви, всичко цитирано е напълно погрешно. Ама толкова погрешно че сред изреченията няма нито едно вярно твърдение. А са изписани с такъв апломб, с такава вътрешна убеденост... че много държите да си повярвате. Ок, както си вярвате, така да е... Понятията ви относно секса са на ниво "курсове по вероучение"... и се оказва че спорите, а дори си нямате никакво понятие кое, какво и как е при хомосексуалността - и при двата физически пола. Ей така - на нравоучения и някакви си ваши представи деформирани от пристрастието ви. Според мен - компетентността винаги е в полза на всеки обмен. И преди някой да има мнение (още повече пък убеждение) винаги е по-адекватно ако преди да го защитава и упорства провери как са нещата от компетентни хора, от независими източници, при това различни, с различна насоченост... и задължително извън пристрастието си. Разбира се - ако може да си го позволи... Пак уточнявам - това е според мен и не ангажира нищо и никого.

О, не само има как, но е "съвсем иначе". Можехте поне да се запознаете по-детайлно със синдрома СТОКХОЛМ... той е регистриран и анализиран преди доста години и има доста материали по него. Няма нужда да влизам в детайли, но вие имате по тия казуси съвсем романтични и популярни представи. Разбира се, това си е ваша работа, но тия представи не кореспондират по нищо с действителността и познанието.

Това е неверен извод, от гледна точка на психопознанието... ( Импровизиран пример - "синдром СТОКХОЛМ" и са налични и много други примери за НЕ-БЛАГОСКЛОННОСТ, заедно с "харесване". Без обяснение или описание... Самото понятие ХАРЕСВАНЕ е сложно-съставен психичен феномен и преди всичко е зависим от психичното НЕ-съзнавано. ) Отбелязвам специално - не пиша че е "ГРЕШЕН" извода, а само че е НЕВЕРЕН - за мен има разлика и се надявам да тя да се забележи, защото е зависима от условия.

Не виждам нищо притеснително, ако по въпросите на компетентността на дадена научна област, се изказват професионалисти и експерти в нея. Тук няколкото тези, които се въртят са от гледна точка на непрофесионализъм в дадената сфера, заради това не са достатъчно адекватни към материята. Визирам също и че... ПСИХОЛОГИЯТА и ПСИХИАТРИЯТА не са единствените форми на научни дисциплини, които изучават психичния аспект на човека. Вероятно не е известно на дискутиращите относно това че в двете изброени по-горе отдавна са се обогатили с огромен обем знания и информация от невробиология, неврофизика, когнитивните науки ( хибридна дисциплина, с изразена практическа насоченост) и още много други аспекти на познанието, вкл. и от "точните науки"... Психоанализата вече отдавна не се занимава само с Фройдовите или Юнгиански наследства. Това е толкова некомпетентно мнение, твърде сходно с това да се постулира че еволюционната теория и днес се определя от идеите на Дарвин... Твърде много път е извървян и както и относно еволюцията, така и в психонауките. Дали една научна област е "наука в тесния смисъл" е условен казус - зависи от избора на критерий. Разбира се - психодисциплините не са ТОЧНИ науки. А дали са наука - те се развиват чрез използване на рационални средства, чрез рационални похвати - както е цялото научно познание. А точността... все повече ще е проверима като критерий, заради вмъкването и навлизането на модерни технологии и средства за изследванията. Нещо повече - симулацията на невронни мрежи чрез технически средства още повече ще покачи "точността"... следователно - и фалсифицируемостта. Когато става въпрос за ПСИХОПОЗНАНИЕ не трябва да се забравя, че това е огромно поле, пълно с известни... и неизвестни. И е с комплексен характер - налице са огромен брой променливи, между които зависимостите не са точни нито са количествени... Нещо повече - не са и последователно или времево зависими... макар да са налични и такива аспекти. Дали нещо "помага"... когато се касае до психопознание - тази материя няма единствено отношение само към "лечението". Но на този етап - когато става въпрос за "психични проблеми" не е като "хапчето" и силно зависи от "психиката на реципиента". Няма как да се заобиколи бариерата на реципиента и именно това е големият проблем свързан с "работи-не работи"... Но най-вече - огромната част на проблемите в психиката... са скрити от самия "реципиент". Не става просто с жици на главата и "вълшебни сигнали" или изчислителни алгоритми... Не става и с уравнения или таблици, тестове или вербални проверки... Заради това пътят, който се извървява между лечител и пациент... е сложен, дълъг... и труден. И твърде зависим от огромен брой фактори, които са преди всичко ЧОВЕШКИ... ------------------ Само маркирам, аз също не съм професионалист в тези области на познанието, макар да се занимавам сериозно и отдавна с тях...

Според мен да, но има и друго - "харесването" поражда/отваря склонността към доверяване и сваляне на естествената защита - т.н. "недоверчивост"... Харесването подава възможност за "сваляне на естествените прегради", които еволюцията е постановила. ПАрадокс е, че откакто естествените природни врагове са рязко намалели и сред фактическата среда на екзистенцията липсват, ние хората сме започнали да сме си врагове едни на други. Всъщност това е така и по еволюционни причини, но рязкото разрастване на човешката популация и нейната глобална доминация определя ние хората освен да ловуваме други видове за да оцеляваме, водим битки и войни помежду си - заради същото... Парадоксът е, че дори когато няма проблем относно физическото оцеляване и ресурси за него са налични, вече идеологията става водеща и дори основен определящ фактор за "принадлежност" - следователно и за определяне на неприятелите и враговете, които трябва да ловуваме и подчиним... Ето защо определенянето на "свой и чужд" определя "социалната среда" сред която даден индивид да сподели, да е заедно, в съобщност, в т.н. "близост"... Така се образува "семейството", после - клана... после племето... - все хора с които можеш да си "позволиш заедно да оцелявате в съобщност". А "авторитетът"... идва от ролята на родителските образи и ролите им за оцеляването на всеки "нов индивид"... Всичко това стои до днес сред всички нас... сред всички хора. Затова и има хора... които го ползват, за да насочват (манипулират) други хора, но и самите "автори на манипулацията" също са манипулирани от други "манипулатори"... в други аспекти на живота... и т.н.

Да, но има и още нещо - едно от когнитивните обобщения, които рекламата използва е, че "хората, които харесваме инстинктивно приемаме че са 'добри' и са такива на когото можем да се доверим". Заради това лицата от рекламите, образите сценария... се подбират по две линии - едната е да се представят образи, които средностатистически приемаме че ни "харесват". А другата линия - за да се доверим и да приемем посланията повече инстинктивно (несъзнателно) трябва да се допълни харесвания образ и с такъв, който да приемем за "авторитетен" - за образец на опитен (възрастен) на когото да се доверим без да се замисляне Всичко това тече по линия на човешкия несъзнаван аспект и има още "линии"... Същото се използва не само от рекламите, а и според особеностите си то е практически приложимо и за всяка друга форма на идеологическа обработка

Може би да, но през моите очи клишетата не са отговори. Поне за мен - не са. Затова и търсенията и интереса ми никога не са се изразявали до, и чрез клишета.