ramus

това са популизми и клишета, които могат да се прочетат навсякъде. Само да напомня, че вашите написани думи по-горе бяха следните. няма никакви проекции на рамус, написах ясно че тия ваши думи са фейк, въпреки думичката "ВЕРОЯТНО" - за същия тоя рамус просто вие си играете с думичките само заради бърборкането. Ролята на любимата контра - ту в политически план, ту в каквото и да е - сигурно за форума е чудесна, защото ражда повече съдържание. Но да се ползва наука за това, се налага да се извъртат всякакви нагласации за да приличат на "аргументи на другата страна". Поне не намесвайте в това науката, защото така заради някаква си нужна форумна роля се превръщате в рупор на заблуди и псевдонаука. А смешното че именно вашата роля като борец и разобличител именно срещу същата "псевдонаука" едновременно с това ви прави неин репликатор. Една роля на контра в моабета, за да върви някак си, за да не затихва - сигурно ви харесва или пък имате разбирателство със Радослав - това са само условни предположения, защото сред други форуми го има и това. Но за мен вашата роля не е просто компромис, а е нещо като "лицемерие", примерно. Да, сега е модерна позицията че всякаква гледна точка имала право да се изрази. И че съвкупността от гледни точки са някаква форма на мироглед и всякакъв тип имал място, роля и значение. Но според мен само когато се налага, като инструмент, а не да се намира каквото и да е сред виртуала, да се извърта и мимикрира с разни реторични трикове само и само да се държи една напълно ефимерна и съвсем културно обусловена социална мода. Относно храненето темата е огромна и за нейната компетенция се изискват широки познания в няколко биологични дисциплини, вкл и в медицината. А сред социума залитането по една или друга мода няма никаква научна стойност. Обаче понеже живеем във времена на измислици, що да не се подпрат и социалните залитания с "научни аргументи, изследвания". По същия начин с лекота могат да се намерят "аргументи" и за плоската земя, за отвъдното, за бог, за чорапеното чудовище, за диетите само на шоколад, за модата и заблудите на ония" дето се храниха с дишане" и си измряха тихо един след друг... но не е достатъчно атрактивно, нито скандално...

това, както и същото относно калция са фейк. само за пример: Няма активен механизъм, но е налице друг такъв - чрез регулация на усвояването. С калция е същото. Щом е налице контрол на желязото през хормон, значи че хипофизата го управлява динамично, спрямо хомеостазата. А за калция мога веднага да напиша без справка през ИИ - точно зад щитовидната жлеза стоят подобни като нея образования, които хирурзите наричат жаргонно "копчета". Те са основните, които регулират усвояването на калция в организма. като мое лично обобщение: Трудно ми е да повярвам колко вътрешен напън е нужен на някого, за да поддържа личното си вярване с какви ли не влачения и позоваване на подбрани миксове от кого ли не, само и само да маскира личната си падалка като общовселенска "мегаистина". При това - само с няколко клика може да се разбере общата схема, през информацията от ИИ-бот, вместо да се влачат "научни трудове" от кой ли не.

"... Защо саморазвитието стана толкова популярно? Разбира се, без никакво съмнение – печелене на пари, но в интерес на истината, трендът към саморазвитие е свързан и със стандарта на живот. Широко известната пирамида на Маслоу показва, че когато основните потребности на човек са задоволени (храна, сън, безопасност), други видове стремежи стават по-важни (нуждата от принадлежност, желанието за определен статус в обществото, личностното самоусъвършенстване и развитие). С други думи, колкото по-добре живеем, толкова по-ценно става за нас качеството на междуличностните отношения, достигането на нови висоти, духовното развитие и познанието за външния и вътрешния свят. Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес и тревожност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта. Второ, съществува концепцията за магическо мислене. Традиционно то е налично при децата и би трябвало в по-късна възраст да се трансформира в по-реалистична гледна точка. Детето вярва, че може да повлияе на света с помощта на мисли или прости действия: „Ако много го искам, родителите ми няма да се разведат“, „Дядо Коледа ми даде подарък, защото му написах писмо“. Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес, тревожност и несигурност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта," защото се потвърждавало от изследвания" ( науката, познанието). " Освен това, високите нива на магическо мислене често са свързани с психични разстройства, вариращи от обсесивно-компулсивно разстройство до шизофрения. Елементи на магическо мислене се срещат във всеки от нас. Седнете на пътеката, плюйте през лявото си рамо, пожелайте си късмет, визуализирайте желание – всичко това може да се превърне в работещ начин за облекчаване на тревожността, автотренинг и разширяване на границите на възможното. Възрастният човек обикновено разбира, че с позитивни мисли и целенасочени ритуални действия можем да повлияем положително на състоянието си, а поредица от прогресивни действия ни водят до резултат, но в същото време светът не ни се подчинява, въпреки че със сигурност съдържа елементи на късмет и щастливо стечение на обстоятелствата. Положителният ефект на магическото мислене е свързан и със склонността към внушаемост. Човек изпитва плацебо ефект, който се използва например за облекчаване на болка (доказано е, че прилагането на плацебо мехлем може да се намали болката при много хора). Нещо подобно се случва и на популярни тренинги, когато водещият, от позицията на гуру, наистина може да внуши нови нагласи у човек. В бъдеще те могат да повлияят на неговите действия и в крайна сметка на реалността. Страничен ефект от подобно внушение е, че заслугата започва да „принадлежи“ на гуруто, което означава, че човекът (клиентът) ще се връща към него отново и отново, свързвайки победите не с действията си, а с човека на сцената. .... Кога саморазвитието превръща в „саморазвитие“? Точно както някога в обсебването по фитнеса и здравословното хранене, така днес виждаме цяла гама от крайности в сферата на саморазвитието. Първо, това често се превръща във форма на „легална“ прокрастинация (синдрома на отлагането) и бягство от реалността. По-лесно ни е да се оправдаем, ако сме прекарали два часа в гледане на лекции на психолози в YouTube, вместо телевизионен сериал. По-лесно ни е да четем книги със съвети как бързо да забогатеем и да подобрим взаимоотношенията си, отколкото да влезем във взаимоотношения с реалността, където от нас се изисква да предприемем действия. Така самопомощта и саморазвитието се превръщат в илюзия за активност – струва ни се, че прекарваме времето си полезно, но нищо не се променя в живота ни. В един момент обсесията прави личността напълно неадекватена и човек оглупява. Човек, вместо да решава реални проблеми, се занимава с духовни и езотерични практики. Би било интересно да се спомене набиращото обороти явление spiritual bypassing (духовното/философско заобикаляне), когато човек, вместо да решава реални въпроси, свързани с емоционалните си проблеми и належащи житейски задачи, се впуска въс философски концепции, духовни и езотерични практики. Струва му се, че работи върху себе си, но всъщност по този начин психиката се опитва да се справи със стреса ( чрез духовни фантазии, блянове, теории и концепции ). Изследванията потвърждават, че духовното заобикаляне може да увеличи магическото мислене и суеверията, както и да увеличи бездействието, поради очакването на помощ от висша сила. Други симптоми на отдръпване в духовна практика е отчуждеността, пренебрегването на подкрепящите взаимоотношенията, сляпата вяра в харизматични лидери и отричане на личната отговорност ( както е при проекцията с висшата истина на реалността, която била "детерминизма" и фантазиите как всички хора били "кукли на конци" и осъзнаването на това можело да даде спасение, облекчение и генерална промяна на живота и щастието на хората). Трето, „синдромът на инфантилната личност“ и зависимостта от саморазвитие са често срещани. Според някои оценки, до 94% от младите хора днес поемат редовен ангажимент за личностно развитие, а умората от литература за самоусъвършенстване се превръща в нова мания. Довеждането на себе си до психологическо съвършенство често става обсесивно. Подобни твърдения могат да бъдат отправени и срещу обкръжението. Ако по-рано човек можеше спокойно да клюкарства, да изразява мнението си непринудено в кръг от приятели, да спори емоционално, днес в среда от „обработени“ хора той може да бъде наречен „нисковибрационен“, неемпатиен и токсичен. И тогава един обикновен човешки разговор се превръща в общуване, препълнено с интелектуализация. „Саморазвитието“ може да бъде и легален и социално-приемлив начин за удължаване на собствения инфантилизъм. Тогава човек прехвърля отговорността за своите избори и действия върху инструкции от маратони и чудодейни техники от тренинги (които след това могат да бъдат обвинявани) и вместо реални действия избира фантазии с надеждата за тяхното изпълнение..." https://kunchev.blog.bg/drugi/2025/06/10/rai-za-infantilnite-vyzrastni-i-zashto-sme-obhvanati-ot-epid.1953041 ---- "...В теорията за семейните системи на Мъри Боуен съществува концепция за диференциация: колкото по-малко са слети емоциите и интелектът на човек, толкова по-висока е диференциацията. А само това може да доведе до когнитивно развитие през етапите на съзряване. Хората, които могат да разграничат (диференцират) чувствата от постъпките си, са способни да създават и удържат граници. На другият полюс е високо ниво на сливане между емоции и интелект. В семействата и социалните групи, намиращи се в "сливане", доминират емоциите – страх и тревожност, а членовете на семейството действат в посока обединение. Това е място, където няма граници и индивидуализация на личностите. Всички ние принадлежим един на друг, ти принадлежиш на мен, аз принадлежа на теб. (бележка на рамус - това е и основата на синдрома "ВСИЧКО/ВСИЧКИ сме едно " и идва по естествен път към "принадлежните недооформени личности". Версиите на "принадлежния синдром" са огромно многообразие - особено когато са потиснати силни нарцистични склонности и те намират място за компенсация като власт, контрол, като "аз знам кое е доброто за теб"... ВЛАСТНИТЕ МАЙКИ или авторитарни бащи, моделите на 'голямото семейство' от типа 'всички сме заедно", парите идват при най-възрастния и той ги разпределя" и други атавистични отживелици, деривати на "вечното оцеляване" от вечни заплахи и безличностното сливане в принадлежност и страх от разделяне и огромни травми при загуба на звено... ) Нивото на сливане/диференциация влияе върху емоционалните процеси, нивото на близост/дистанция и нивото на тревожност в семейната система. Това дава отражение и на начина на живот, на страхове и дълбоки грешни стратегии в образуването на ново семейство и невъзможност въобще на сериозни и зрели социални отношения. ===================================== Всъщност навсякъде по форумите популярността изисква да не се дискутират неприятни или неудобни за повечето хора, теми. При неприкосновеността и свободата сред виртуала това веднага е спусък за търсене на приятно и удобно друго място, а това не е целта на всеки виртуален форум ( с някои изключения). Аз, обаче ще рискувам.

Вие още не сте си изяснили какво значи явлението ВЯРА и какво са ВЯРВАНИЯТА. Така, че аз няма смисъл да продължавам повече, в допълнение на това, че се опитвате да имитирате рационалност, на фона на "кръгови когнитивни имитации". Чудесна за вас може би е легендата как "вярата се зародила от... това, или пък няколко разкази на майка ми"... Това не само е наивно, но и показва че не сте въобще наясно със себе си. Обаче, от друга страна списвате чудесен пример, което го пиша БЕЗ КАКВАТО И ДА Е НЕГАТИВНА КОНОТАЦИЯ!!! Вие показвате че и не сте наясно с явлението УБЕЖДЕНИЕ, а го ползвате като готово клише. Докато четете НЕ "оставате с убеждение, каквото и да е", а с някакви си ваши бързи аналогии ( от "ТИП ЕДНО" ). Вече на няколко пъти твърдите повторително че "това, което пише рамус ви било много полезно", но вие чрез коментарите си показвате, че дори още не го разбирате. И то - заради съпротивите, които дисонансите от текста пораждат, а се опитвате веднага да ги туширате с моментални нагласации само и само да ги вкарате някак си във вече заучените си модели и схеми. Не пречите на никого с това дали вярвате в бог или в каквото и да е друго. Няма значение вярванията в кой и какъв обект са, аз ги разглеждам именно като явления, а не според обектите на вярване. Каквито и да са обектите на вярване, каквато и да е идеологията, аз разглеждам самото психично явление, механизмите и генезиса му, а не обектите на вярванията и идеологическите описания. С последните се занимават съвсем други клонове на познанието. Въпросът обаче е... че темата ви е проблемна още от заглавието. И това е проекция на ваш съвсем личностен конфликт, който се опитвате непрекъснато да проектирате през форума. Няма нужда бог от никакви доказателства. Когато се се зародили божествените приказки хората въобще не са имали и най-малка представа от "доказателства". Вярванията нямат нужда от никакви доказателства. Вярванията се появяват винаги първи в живота, като допълнително е налице натискът от социалната среда, които ги оформят още в съвсем ранна възраст. Когато се формират въобще нямат нужда от "доказателства". Никой не е повярвал в бог, заради "доказателства"... А най-нелепо е да се ползва бог в рационалната картина на живота, света, хората и вселената, след като такава картина въобще няма място за бог и божествености в нея. Научната парадигма не се занимава въобще с бог и нито го отрича, нито го приема - просто тя е поставена на съвсем други критерии и условия. И така - накратко и сентенциално: Да задавате въпроси от рода на тия в заглавието на темата, означава че не разбирате нищо от рационалният аспект, залегнал в научната настояща парадигма. Въпросът от заглавието не е нито метафизичен, нито религиозен, нито научен или философски.

Тук искам да сложа една пояснителна бележка по това: ДОПУСКАНИЯТА не са шум в мисленето, поне не за мен. Допускането на каквото и да е... е просто инструмент за мислещите хора. Да допуснеш нещо.. не означавяа че вярваш в него, защото допусканията са вариативни, допускането върви в комплект с условия, абстракции, понятия, релации. И за познавачи и практици е просто прийом. Да допуснеш че има бог... не е никаква вяра в него. Да допуснеш че го няма - също. Въпросът е, че ползвайки рационалният аспект в психичната сфера, хората, които го могат са построили картина и описание на света, в който въпросът за бог е напълно несъществен и излишен. ПОВЯРВАНЕТО е проява на личен, дори личностен акт. ПОДБИРАНЕТО на една версия, която носи намаляване на вътрешния тревожен и дистресов фон е с огромна важност за тревожните и несигурните хора. Това е нужната ПОЛЗА за тях и те се вкопчват и фиксират в нея. Всички знаем от живота, че се стига дори до обсесии, които популярно се наричат "фанатизъм", до степен на радикалност и това се отнася до която и да е форма на идеология. Колкото са повече потиснати от страха, толкова повече навлизат в заблудите от някаква предпочетена от тях приказка с която да почувстват облекчение. Инстинктивно е влизането в заблудни процеси и насред тях за потъващия те са "спасителен фактор" и той се самоусеща все повече "свободен от страхът и дистреса"... А това подава усещане за "живот" - най-много на "задушените" от схватката със страховете си, хора... СТРАХЪТ... е най-силният фактор, заложен в психичния ни свят с цел оцеляване. Но когато дозата е подмината и са се насложили атавистични бъгове по "веригите за сработване и защита" става огромен проблем и блокатор в екзистенцията. Разбираш ли - за хората които живеят в силен страхов фон развитието спира и всичко се завърта около "някак си това да спре". Защото е като черна дупка и ако не са заблудите тия хора ще се разпаднат психически. Преекспонирам доста, с цел пояснение в описанията си. Просто правя някакви опити да подам нещо което да е разбираемо за хора, които са далеч от този сложен казус. Може и да не успявам, но поне опитвам... и дори се старая.

Вижте, уж потвърдихте че 'схващате нишката', но отново е налице проблем в същото... Много добре разбирам съпротивите ви и опитите да си го внушите как "мислите логично"... и всичко това е естествено и така трябва да е. Нарича се "избягване на дисонанса" и с това върви процес по конструиране в себе си на картина в която то "липсва". Така дисонанса (конфликта, противоречието) отпада. Идеята на рационалният ум е да постави рационалността си като приоритет и да измести от приоритета завареното положение с "вярването". Опростявам силно казуса, но се стремя да ви го представя в опит някак си да стигне до вас. Да не допускаш нещо... и да го допускаш - не е еквивалент на ВЯРВАНЕТО в едно или в противното. Вие сякаш не различавате тази за мен съвсем очевидна разлика, която е дори качествена. МЕНТАЛНИТЕ ХОРА, в мисленето си работят с допускания. КОгато МИСЛЕНЕТО се дистанцира достатъчно от предубеждения, заблуди и вярвания, това го освобождава. В обратния случай ВЯРВАНИЯТА застават в основата на личностната конструкция. Това се дирижира от несъзнаваното в човека, в опит да закърпи баланса в чувствената и емоционалната сфера и конфликтите на екзистенцията, които удрят директно по нея. Когато заложените от еволюцията механизми за справяне с конфликтите не са достатъчни и някои защитни сработвания протичат "прекалено" или с бъгове, те наслагват тия грешки помежду си и резултатите от това в психопознанието се наричат общо "травми". За да се справи с тия свои психични 'рани' несъзнаваното сред всеки от нас се мъчи упорито да закърпи психичния свят да не се разбърка или разпадне. Именно тогава ударно се стига до заблуди и подмяна на вътрешната психична реалност, която е комплексен сбор от психични отражения, породени от възприятието и перцепцията, но силно допълнени със свободни "картини " и всякакви паметови записи. Така в дяловете за "преживяване" постъпват подменени и нагласени сигнали, чрез които се конструира имитация на ЖИВОТ, на екзистенция, но вече във версия, която да не съдържа "страхови тригъри" и да липсват конфликти. Също като по време на сънуване. Всичко е само и само да се реализира психично съхранение и това го дирижира нашето несъзнавано. Като такова, то е скрито от съзнанието и откриването, изучаването му, опознаването и практическите прийоми по 'опитомяването му" са много висока летва. И повечето хора на планетата и през историята за тия неща дори и не са дочували, нито ги интересуват. Та... работата с вярванията е, че вярващите хора приемат версия на живота и света, която да им е по-удобна, в която да им е по-спокойно, само за да избягат от житейската си действителност, в която са им се случвали проблеми, конфликти и травми, с които те не са се справили и дори не са получили каквато и да е адекватна подкрепа. И за да е ясно - ВСИЧКИ ИМАМЕ ВЯРВАНИЯ. Всички! ВЯРВАНИЯТА са помагали през цялата история на човечеството за да стигне до днес в развитието си. Но работата е в дозата... и способността да се контролира и управлява. Защото когато мисленето е роб на вярванията, то е като като "в клетка" Чували ли сте сентенцията за "птичката в кафез"? За нея кафеза е края на нейния свят. А тя се фантазира, че това е края на вселената и това е "истината" ( за нея). Въпросът е в някаква отминала или заварена полза - защото все пак кафезът е форма на утроба ( защитна, сигурна и гарантирано оцеляваща) - поне в усещането за самата птичка в нея. Други птички живеят и извън клетка, за тях затварянето е вид затвор. За израсналата в клетка птица излизането от клетката е огромен риск... НАдявам се да схващате - страхът от житейски неволи, определя вярванията на хората, защото ги слага като в клетка. Най-важната аналогия за вярванията е "спасението" - сещате ли се... Дори в будизмът, в който дори в религиозен смисъл не се постулира какъвто и да е бог , отново кукичката, заложена като магнит за уплашените и страдащите е именно "спасението от страдание"... И накрая, с което спирам да ОФТОПИКВАМ по темата - това, което пиша сега е огромна, сложна и дълбока тема. Познание по нея се пише цял живот... Защото летвата да се дистанцираш от заварените вярвания е мноооого висока. Дори ИИ няма как да ви подаде каквото и да е адекватно инфо или каквато и да е концепция по казуса... ( поне засега )

Не е въпросът дали оспорвате... Опитайте да схванете самата нишка... Въпросът в случая е дали можете да си го позволите, защото ако го направите осъзнато това би разклатило веднага основната ви друга опорна нишка - тази на бог и на божествените патерички за обяснения на света, живота, хората, вселената... Вие си представяте невярващите в бог, като вярващи в някаква си тяхна убеденост. Но вие така проектирате собствените си представи в другите хора. И вече сте в грешна посока.. Въпросът е никога убедеността да не застава на пътя на опознаването. Дори и когато е удобна, важна, нужна... да се стигне до положение да се преодолее нейната 'гравитация', защото доведена до вкопчване поради личностни, психични или характерови дефицити и травми, тази :гравитация" направо върви към 'черна дупка' от личен свят, основан на лични заблуди, с които примери са пълни психиатричните отделения. РАЦИОНАЛНИЯТ ПОДХОД е основоположен в познанието. Той е в основата на НЕВЯРВАНЕТО, като явление при което вярванията са важни за личността и социума, но спрямо ПОЗНАНИЕТО са извори на пристрастия и заблуди. И следва да се усвои умението да се отличат и разпознаят заблудите ( защото винаги са заварени и започват още от детството) и след това да се начертаят пътища за дистанциране и независимост от тях. Това е едно от най-големите предизвикателства в битието на всеки човек... И малцина преминават през тази "висока летва"... Такива пътища, прийоми и практически ментални инструменти са известни отдавна сред историята и глобала. Всеки се ражда с възможността чрез повярване ( и проявлението на вярването - убежденията) да си създава негова си лична реалност, която да му е по-удобна, сигурна и спокойна версия. Ние, хората имаме тия възможности още от сънищата и сънуването и всеки от нас чудесно познава от съвсем личен опит как по време на сънуване идентичността изисква нужен спрямо нея контекст... и несъзнаваното успява чрез сложен микс от невронни игри да създаде напълно негова си "реалност" и усещане за битие в нея. Именно това правим хората - ползваме същото, но вече и "в будно състояние", защото е спасително, защото особено при силен дистрес, загуба, травми, уплах... развиваме стари атавистични защитни сработвания, които в днешни условия са повече пагубни, отколкото съхраняващи нещо си... И както всичко друго, и в защитните сработвания, проблемите в тях идват от 'дозата'..... докато се вкопчим... и се стигне до обсебване и все по-силна съпротива да напускаме "удобния си заблуден микс'... И за да се спасим през него водим битки целия си живот да го представим на другите като убедителен, като истински, като важен и спасителен и за тях... И след дълбоки и сложни сънища, по време на събуждането ни, се преминава през един странен 'шок' - изведнъж идва яснотата на "действителността'' сред която тялото е сред напълно физически контекст и идва отново нужното 'сработване' и излизане от сънната хипноза.

от друг форум, друг мой текст, но свързан с темата ( но не и с раздела). Нека несъгласните да го приемат като "офтопик": =============== "...Petitio principii, или "взиране в началото", е логическа грешка, при която заключението на аргумент се залага в неговите предпоставки. Това е вид преднамерено кръгово разсъждение, при което аргументът използва самия себе си като доказателство. По-просто казано, "petitio principii" се случва, когато някой се опитва да докаже нещо, като изхожда от вярването си, че това нещо вече е вярно. Това е логическа грешка, защото не предоставя никакво ново доказателство или информация, а просто се наглася за да се завърне към вече заявеното. Така ПОВЯРВАНОТО предварително се насажда като предпоставка, след това му се конструират нужните за това "аргументи" като основната цел е да се представи предварително повярваното като "доказано" . Например, аргументът "Библията е истината, защото казва, че е истината" е опростен пример за petitio principii. Той използва предпоставката, че Библията е истината, за да докаже, че Библията е истината. За да се избегне тази грешка, трябва да се уверите, че предпоставките на вашия аргумент не предполагат логическите аргументи и заключението им. Това е само явлението в неговия логически механизъм. А нуждата от такъв механизъм и самото явление са си съвсем психично-обусловени... Примерите в целия форум чудесно онагледяват стремежа на всеки към психичната си полза. Този механизъм е най-ползваните средства, особено за субекти, които се фантазират колко са рационални и логични, като с това те прикриват подмяната на вътрешната си реалност с удобната за тях. Този механизъм стои в основата на явлението ПРИ-СТРАСТ-ИЕ. Налице е и зависимост - дълбоката нужда личните вярвания да се представят като валидирана обективност, е в пряка връзка с когнитивните възможности на даден субект. Колкото тия възможности за по-широки, толкова повече се усложняват схемите по които той конструира подходящ за вярванията си контекст и се заиграва с него да го "доказва като валиден и истинен". В същата корелация е и явлението - последователност и упоритост в конструирането на подмяната на предварително повярваното и нужното, като "вселенски истинско". Колкото е по-остра необходимостта от тази подмяна, толкова такава нужда преминава във "вкопченост" и става мотиватор по схемата "на всяка цена"... И нещо в края на тези ми думи: ЗНАЧЕНИЕТО НА МИСЛЕНЕТО, логиката и съжденията, както и техните принципи, за някои хора са задължителни като път към вярванията им. Именно заради това формално схемата се нарича "кръгово съждение". Нуждата от повярване е основния проблем за всяко мислене, защото в принципите и проявлението си МИСЛЕНЕТО е начин и път за разкриване на новости, неизследвани територии, неизвестности... А не да служи за психичните ползи на някого. От друга страна - вярванията винаги имат нужда от 'ПОДКРЕПА' чрез имитация и манипулация на 'съждения', защото няма как да се понесе разделението, което се преживява като 'конфликт' и в когнитивистиката се нарича "дисонанс". Разбира се - когато дадени дефицити са остри, в стремежа си да се закрепи някак психичния баланс Несъзнаваното в нас има възможността да наглася вътрешната реалност, макар и в някакви рамки. Но въпросът е, че вместо да е със защитна преходна роля, тя става едно 'постоянно" усилие, което прераства в сложни схеми за самозаблуди. И тия заблудни схеми се поддържат в съзнанието именно с негово усилие, като когнитивните способности стават "роби" на вътрешната нужда от "поддръжка". "

Не "МОЗЪКЪТ"... а до възможността за нужната сложност (комплексност) на невронни мрежи между все повече дялове. Проявлението на тази комплексност, когато по време на сън или други състояния на съзнанието не се потиска, хората наричаме общо "интуиция". Трябва поне схематично да се има предвид - невронните мрежи работят на принципа на "борбата на потенциали". Емоционалните, чувствените мрежи и дялове, имат заложен предварително по-висок потенциал от късните когнитивни дялове. Именно така подавам някаква формална представност при която емоционално-чувствените потенциали в мрежите винаги потискат когнитивните такива, защото първите винаги са с по-висок приоритет и това е заради еволюционна инерция.... Комплексността на психичните явления е основния проблем за тяхното изучаване и вникване, защото изисква като условия много широк спектър от знания, информация и познания... И нужни и отработени умения за предпазливост в обобщението и синтеза им. И въобще темата се насочва неизменно към психични процеси, явления и механизми... и това е съвсем естествено. Въпросът е, че както за всичко друго, е нужна компетенция, а психичното познание е нещо като "квантовата физика" - много си говорят за него, но са малцина тия, които са наистина навътре в материята. Не твърдя че този ми текст е от компетентен автор, а само че най-голямата част от познанието по тия казуси се крие сред познанието за човешката психика, а не е до 'религиозна метафизика'. Още повече, че според мен няма как да е смислено това понятие...

Тече вече "петата вълна" https://dnes.dir.bg/svyat/peta-iranska-ataka-sreshtu-izrael-zakaniha-se-i-na-amerikanskite-bazi

https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Masirana-ataka-s-BpLA-nad-Krim-Eksplozii-otekvat-iz-celiya-poluostrov-2591527 Някой има ли повече информация по това? Да не би да е поредният фейк?

Да, тоя филм сме го гледали вече сред форума - поредния сакрален бърборко, с баналните си заучени моабети и игри на контри - с мрънкане, заучени летящи фрази от рода те, тия, онези... ама вие, докато аз съм си ок, ама помислихте ли за едно или друго. На глупости поне се начетохме, като от ФБ и политическите идиотизми на самонарекли се 'скептици'.

клишетата на истериците дебнат в този откъс. Защо не и "мъртва планета"... те и хората измряха от глад, нищо че заведенията вече са препълнени и в Пловдив се чака на опашки за места. Горките хорица... бедния народ, съсипаха я тая държава и тя отдавна е фалирала... Ама вижте кви загуби, ама вижте колко ще плащаме сега..... и горката държава като няма за пенсии ще обере пак ценните пиячи и пушачи, защото техния кеф имал висока цена... и ставала все по-висока. И разни други народни популистки хвърчалки. Добре познати, защото ги натякват непрекъснато, докато се вкарват сред плява от думички на компетентни - кое как било, колко било и колко много ги разбират нещата. Ама Европа, ама САЩ, ама едни или други - все някой, все нещо им е гадно и направо ще умиргат утре Кола карам, работя в ИТ фирма, плащам всички данъци и подавам редовно декларации и не гледам ТВ . Дали едно или друго струвало нещо си - който иска кола, ще плаща и няма да мрънка за кефа или необходимостта си. Като ти е скъпо - отиди някъде на евтино - в Русия, примерно... или в Зимбабве, Пакистан... Един колега от фирмата има от последната държава - подържа цяла махала в един малък град там, със заплатата си и всички роднини идват да му се молят за пари... ОФ-топик Аман от мрънкачи - нито един шофьор досега от националната или частна новинарска истерия не даден интервю в което да признае - сгреших, не направих правилното решение, избързах, не прецених и поемам цялата отговорност... Винаги "пътищата" и "полицията" са виновни и се претрепват редовно, вкл и с моторите. На една обикновена права отсечка някъде си се трепат редовно и систематично - сложиха камера, сложиха специално знаци... и видяха че само 15% от преминаващите не превишават скоростта. Нито видимост е проблема, нито асфалта... Но пътя е виновен, щото поредния тир се засвяткал и претоварен и недоспал от 30 часа ударил нещо, или каквото там дойде.... И после - държавата убива децата ни... даже и стачки... щото стачкуващите въобще не карат коли и ги карат само с 10км/ч Не минава ден в който да не хванат опиянени от алкохол и наркотици зад волана... Убиват се, но не спират да пият скапаната ракия, да се мерят кой колко носил на пиене и да се качват да карат, че и други карат с тях. Понеже са бедни, сигурно и плащат много данъци... та от мъка, по националната им парична гордост - лева. край на офтопика

Цигарите и алкохола са въпрос на данъчна политика, а не от икономически или геополитически процеси. Аз като не си купувам цигари не виждам в нищо увеличение, а цигарите и 20 евро да станат кутията, не ме интересува по никакъв начин. В КАУФЛАНД пак си е толкова, колкото миналия месец. дори някои са понижили цени. В заведения ходя едва няколко пъти в годината, заплатата ми се увеличава заедно с компетенцията и отговорностите. В строителството цените хвърчат нагоре заради принудата да извадят пари от дюшеците и като няма къде и не им стига ъкъла за друго - влагат ги в имоти. Какво толкова се напъвате, аз лично не мога да разбера - заради някакво си име на паричен знак. Дали ще е лев, лъв, лив, или евро, копа или сапа - какво значение да има, след като стойностите са им вързани в БГ от десетилетия. Всички знаем чудесно че едни хора загряват за избори, щото банковите сметки им се пълнят, пък за възнагражденията се изискват резултати и събития. През целият свят преминава силна популистка вълна - някъде повече тежко и с по-тежки и трайни последствия. Другаде - не толкова. Който както може се спасява - нещо като в КОВИД-кризата. Полша потъна за няколко стотни, но на Румъния се размина. В Испания, Франция и Германия - също, поне засега... Италия потъваше няколко пъти, но не сериозно. Гърция - и тя така. Проблемът наистина е САЩ, за момента... но да се надяваме че това ще премине, защото забелязвам известни процеси по прибиране на тежката разделителна линия, чрез която изтрещелия им сегашен президент отново взе позиция, пък и почнаха му гафовете... Цигарите и алкохола са извори за постъпления в хазната. Има избор - който му се виждат скъпи ги оставя. Никога не съм дочувал някой да е "задължен със закон да пуши или пие". Мен като не ми харесва нещо, не го ползвам.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/20637566 Украйна взриви Кримския мост с подводни експлозиви (Видео) 03.06.2025 14:49 31612 Кримския мост КАДЪР: Туитър/@igorsushko "24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп Запиши се Службата за сигурност на Украйна (ССУ) заяви, че е поразила Кримския мост за трети път и че подводната поддържаща структура на съоръжението е сериозно повредена, предаде Укринформ, цитирана от БТА. Операцията е подготвяна в продължение на няколко месеца. Агенти на ССУ поставиха експлозиви по поддържащи колони на моста. Тази сутрин в около 4:44 ч. първите експлозиви бяха детонирани. Няма жертви сред цивилното население при взрива. Подводните части на опорните колони са получили значителни повреди. Използвани са общо 1100 кг експлозив (в тротилов еквивалент). По думите на ССУ "мостът на практика е в аварийно състояние". Ръководителят на ССУ генерал-лейтенант Василий Малюк лично наблюдава операцията и координира нейното планиране. "Бог обича Тройцата, а ССУ винаги завършва започнатото и никога не се повтаря. Вече два пъти поразихме Кримския мост - през 2022 и 2023 г. Днес продължихме традицията, този път под водната повърхност. На украинска територия няма място за каквито и да било незаконни руски обекти. Поради това Кримският мост е напълно легитимна цел, особено след като врагът го използва като логистична артерия за снабдяване на войските си. Крим е Украйна и всякакви признаци на окупация ще получат твърд отговор от наша страна", заяви Малюк.

защо? Акцентът може да го "поставим" където и да е. Но в основният смисъл - молитвата в самолета никого не е спасила, защото се е молил. - Защото се е молил на "правилното божество", - защото се е помолил "искрено и честно"... - се помоли да му се опростят греховете като се разкая за грешките. В общи линии вметката ви за мен е просто опит за фиксация в повярваното... заради ползата от него. ВЯРВАНИЯТА са просто инерцията от доказаните социални и лични средства за преживяване от конфликтите и дистресът в екзистенцията. Такива още средства са алкохолът, хашишът и в общ смисъл пушенето, кафето... и дори храненето или клюките . Такива "средства" съпровождат човешката култура още от пещерите и първите масови явления за вярвания е шаманизма - който е социално-културен феномен, който няма географски или общностни граници. В смисъл - че е налице като "ЕТАП" в развитието на ХОМО по целия глобал, макар и в различни "модификации". Социалните вярвания са просто опит за консолидация на вярванията по принцип, заради огромната им роля да обособяват общности именно според вярванията, а не по други признаци. Нуждата от окрупняване на социалните групи поражда и нуждата от консолидация на вярванията им... Чудесен пример за това е именно Римската империя и появата на християнството, което вече в 4 век става "имперска религия" и чрез което то тръгва "по света"... Вярванията са специфичен тип системи от описание на света и живота, които спомагат за основната житейска необходимост от сигурност, яснота и проекция за контрол. А чрез религията - дефиниция, идентификация и сплотяване на общността. ================ За твърде много хора търсенето на ползи ги насочва погрешно и към науката, вкл и към "психопознавателните" дисциплини. Но никой не ги е намерил там и заради същото "търсачите" почват да смесват психологичното познание с рационалния му принцип на гледна точка, към ирационалните си вярвания, представи, митове и всички останали лични заблуди, нужни за оцеляване и преодоляване на житейските трудности от ежедневието. За твърде много хора проблемът е в различаването - къде е "границата" между заблудата заради ползи, с научното и безпристрастното разглеждане на процеси и събития...

Малко ОфФ топик За мен ( само за мен ) този месиански уклон е твърде подозрителен и издава освен силно пристрастие, така и параноичност. Искам да спася от разрушение, искам да помогна - на бедните, на обикновения човек, на политиците... Да насърча... този или онзи, тия или ония... Като че всички са изпаднали в тотална депресия и умиране и един спасител и исус е протегнал ръка за спасение, изцеление и световен център за помощ на нуждаещите се... За целта ви описвам една световна апокалиптична картина на разпади, на сътресения... на пропадания, сриване на реда... та историята... та "доказателства". И в българското пространство има едни... автори, дето са вселенски експерти и... всичко виждат, знаят... То няма история, няма икономика, няма геополитика... която да не им е известна, в опита да си нагласят нужната си лична приказка в която те са с мисия на спасители, пророци, те са толкова сигурни... И един от тях е летящият "Валери Найденов" Друго си е да знам че има поне един световен мислител и спасител, дето да иска " да ми помогне"... край на офтопика ================== Доколкото си спомням - Тръмп се опита да играе с митата същата игра още в първия си мандат... И дотам. Не виждам някаква огромна драма в това и светът си продължи и след първия му мандат, ще е и след втория. Проблемът с демокрацията за мен е огромното разделение между компетентни хора и самата идея че неграмотния, безработния, неукия и обикновения егоист е в състояние чрез бройката си да определя какво, кое и как да правят "ВСИЧКИ". Мантрата - "те ни крадат, лъжат, грабят, пазят тайни"... е народен радикален популизъм. Дали ще е десен или ляв - те се събират именно в крайните си проявления и динамика. Това е напълно погрешна самата идея и принцип на Римската демокрация. Изискването да си "ИЗБИРАТЕЛ" и да определяш... е било свързано с условия - грамотност, имотност, образование, ценз, социален и обществен статус... ( т.н. ГРАЖДАНИ ). Огромното разделение между неуки, неграмотни и примитивни хора и компетентни, грамотни, вкл и сред научното познание, няма как да не породи бунта на първите... И винаги за тях проблемите са в "другите", някъде там... вкл - до "врагове". За мен КЛАСИТЕ се оформят вече на друг принцип и тази непримиримост в едната страна е пагубна за всички ни. Не мога да не изразя че всичко това умело се използва именно от тия авторитари, за които т.н. "демокрация" е само фасада и... пречка за тяхното. А глобалното им влияние даде отражение навсякъде... Защото едната "класа" е изключително податлива на примитивни влияния, и именно тя е основния таргет, защото в демокрацията тя е "скритата й слабост".

Едва ли - статията е само обзор, опит за сентенциални обобщения, дори по ваши думи. Но е чудесен опит в една толкова дълбока и комплексна тема.

ако направите по това научен труд, ще стигнете и до Нобелова награда. Сещате ли се откъде се сдобихте с тази информация, за да я представите толкова смело, сигурно и... безотговорно?

според мен... ми се струва че от време на време би било чудесно и полезно нещо като "мярка". Не зная дали наистина вярвате в това или е типично емоционален порив, но в когнитивен смисъл това не е нито смислено, нито почива на аргументи, информация или синтез от тях. Зная чудесно че за разлика от когнитивния обмен, емоционалния има съвсем други особености, друга рамка, други характеристики и... цели. Но все пак... !

Това че е така в партиите не е защото партиите са... някакви. Това е явление сред целия човешки живот, на всички нива и мащаби. То се основава на инстинктивизми, които все още работят по "биологични инерции'. Двата основни инстинкта, които ръководят явлението са: - съревнователността и стремежа са си по-... от другия/другите. Доказването и състезанието по това дава еволюционно преимущество в оцеляването - нуждата че ти/ твоята група с която се идентифицираш, сте по-добри от другата група е част от груповото оцеляване и пак е свързано с първа точка. Навсякъде сред битието, там където има хора, през историята, глобуса, културите и цивилизациите - тия основни инстинкти и преди и сега продължават да определят голяма част от груповата динамика, както между хората, така и между групите, които взаимодействат помежду си на всякакви мащаби. На същото явление се дължи от футболните запалянковци, примерно, през всички религиозни и други групови идеологии, до всеки един от нас, хората.... Същото явление поражда заблуди, стои като важна основна причина за явлението "ПРИСТРАСТИЕ"... и т.н. Въпросът с атавизмите е проблем... условията, сред които това е било определящ и оцеляващ фактор, отдавна са отминали... Всъщност - въпросът е вече ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ... навсякъде по глобала. =============== Колкото до "границата"... - граници... сред инстинктивни импулси - е много сложна работа и е по силите на малцина. Все пак е далеч все още отговорът на въпроса - ХОМО доколко има основние да се нарече САПИЕНС...

Вие ли го попитахте Вапцаров , или...??? С какво точно ви "отговори" ?

https://www.facebook.com/reel/1810513266416246 (За да се отвори е нужен действащ ФБ акаунт в същия браузър. )

Добре че "понеже са работили украинци" те са причината за инцидента. Добре че имало някой си да бъде "обвиняван"... и някой "да не питал" Дивият народен популизъм е рожба точно на нуждаещи се от него, които да му резонират. Вие сте чудесен пример за думите ми по-горе, за което съм доволен, че се получи и точния ник, по точния начин... отново се самоизписа доброволно. Ама споделянето на популизъм било и манипулация - но потребителите, които се нуждаят от приказка са в очакване за "правилната манипулация" защото те са в объркана битка за отстояване на заблудите си и тя не може да спре, защото нуждата от нея е непрекъсната.

Вижте... изглежда не разбрахте - животът, планетата, звездите... не се интересуват от това дали аз, или някой си ще бил 'по-добре'. Заблудни измишльотинки, за да се почувствал някой си по-добре... Както и самия импулс за "искам да съм добре"... за първосигналните хора означава задължително "искам да съм сигурен". И всъщност "искам да знам" - е подтик не към информираност и когнитивна работа, а е с вектор към емоционалния свят и съвсем примитивни основни невронни зони, характерни за ХОМО далеч преди пещерите. Всички лъжем и си измисляме истории, дори си ги повтаряме, самоуверяваме в тях... дори се сугестираме с тях (наричат се АФИРМАЦИИ) и това е естествена част от всяко развитие и израстване. Това че някои си били лъгали и криели... не създава "почва за конспирации". Почва за тях има само в нуждаещите се от сигурност човешки субекти, които непрекъснато са във наситен и обсебващ тревожен фон. Тук веселият парадокс е, че те са на лов непрекъснато за информация с която да намалят тревожността си, и колкото повече информация стига до тях, толкова фонът нараства, защото те не са в състояние да се справят когнитивно с нея, и остава отново емоционалния (параноичния) план В когнитивно отношение дали отнякъде се е "пръкнал СПИН" е напълно без значение. Но за тревожниците има огромно значение и важност да им се състави приказка. Обаче едни от тях имат нужда от една приказка, други - от друга. И им се подава, или си я измислят и разпространяват сами помежду си. ОФИЦИАЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ за Чернобил не означава "ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ". И дали и какво я било причинило... е без значение относно щетите и пряката заплаха за съществуване на многото хора. Просто понятието ИНФОРМАЦИЯ и ИНФОРМИРАН СЪМ има огромно значение за огромната маса от емоционални хора с явни или спящи паранои. Хора, за които тревожния им фон е за цял живот и са непрекъснато на лов за каквото и да е, с което да го намалят. Обсесията на тия хора в "сигурността" е най-показателно.