ramus

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности. Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното. Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Ок. Така да е.

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало". Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване. Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример). И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н. Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е... "Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

ТАКААА - ето ги знаците за условност: "...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него. Това е все едно геометрично описание в риманово пространство някой да го доведе до едномерен обект и така да го постулира като "твърдение".

Не знам - навремето дъщерите ми когато бяха в детска градина ме питаха Слона ли е по-силен или Кита... Така че... силно, силно - колко да е силно Ако е толкова важно да го обобщаваМЕ, тогава аз съм ЗА всякакъв вариант. Демонстрацията на съгласие и съгласяването, обаче, не водят до проблемите с ограниченията и оттам - на развитието и разширението. Поне според мен.

Разбира се Никое твърдение не може да бъде "истина", освен ако не е сключена сделка по това. Това е обобщение, а не ТВЪРДение, дори по-скоро е "МЕКение"

За мен СЪЩЕСТВУВАНЕТО е когато нещо е в действителността - както са стола и масата. ИСТИНАТА е само етикет на неща, които възприемаме, но не и непосредствено. Това я води към понятието АБСТРАКТ Моля ви да четете, защото от уважение към всеки участник се налага да повтарям, а според мен това означава че не е налице съответственост в комуникацията.

Но вие с това показвате как колетата АТОМ не е "прав", освен че е "прав за себе си". Вижте, дихотомията е в това че на всеки отвътре изглежда че е "прав" (правилен). Това е важно за всеки човек по някои... съвсем примитивни причини, в които са встрани от темата. Отвътре и на всяка група - им изглежда че са прави и тук идва въпроса със "съгласието" - защото конвенса не е различния от двата ваши условни типа според което истината била такава и такава. С конвенционалността на истината - вие описвате и двете, защото и двата ваши "аспекта" са всъщност един и същ. ИСТИНА е човешко нарицателно за нещо си. Сред менталните си симулации на действителността ползваме такива похвати - например БЕЗКРАЙНОСТ, СВОБОДА, ВЕЧНОСТ... НУЛА... това са абстракции в които ние хората влагаме сборни значение, макар и фиктивни. Именно това е един аспект от относителността - избираме критерии, избираме условия, отправни точки, контекст сред който нещото да е "валидно"... Но и критериите, условията, отправността или контекста - всичко това ако не бекзрайно, е в доста широк диапазон. Колегата АТОМ въобще не е внесъл сред своите "4"вида истини, въпроса за "конвенционалността". Според мен - защото тезите са му готови, той само ги ползва за себе си, защото го изразяват. Ето това е - всеки ползва онова, което го изразява, с което изразява и степента на сложност на възприятието и организираността му. Дали групово (конвенционално) или личностнонагодено - всички се ситуираме според възможностите си да възприемем и отразим. А всички хора сме РАЗЛИЧНИ в това. Приближенията са просто прийом, но ако задълбаем в подробностите и детайла - почват да личат силно различията... А това е прекалено за някои хора в които представата че "всички сме заедно, всички сме еднакви, за всеки трябва да е "ЕДНО"... и му реагират като на дисонанс. Байдъуей - земята за някои наблюдатели в началото е била "плоска". След това - била сфера. Сега - вече не е и сфера, а с доста сложна форма, макар и сфероподобна. Ако се погледне обаче от контекста на многомерност - тя не е и сфера... За всеки от тия типове наблюдатели, е смятал че е прав. И да - това е релевантно на начина на възприятие, натрупванията, сложността на сравненията и съпоставките...

И какво от това, след като ви дава непрекъснати ваши си основания да се повтаряте до зацикляне. Винаги съм се чудил на това колко е важно на някои хора непрекъснато да се повтарят в обясненията и описанията си, които са приели за да подчертаят с това колко са 'убедени'. Но пък - тяхна си работа.

В това е въпросът - ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Тя е просто човешки етикет за нещо си. Тя е просто абстрактно понятие, символ... Има човек, има потребности - има и "истина", според която да се ситуира относително спрямо "неговата си реалност". Дори не смятам че е чак толкова сложно... обаче друго си е да се повтаря главно защото на някого "му се губела логиката"...

добре. Можете ли да го повторите отново - може би така ще ви изглежда още по-непоклатимо... 'логически'. В условните 4 типа вие дори сте заложили 'условията" и "отправните точки" - спрямо кое и какво нещо си е "нещото си". Но е друго нещо повторението. Е - добре. Аз приключих с повторенията.

темата не е само това, което ви изразява вас... Просто ви ползвам като формална 'контра' на формална моя "гледна точка". Това е прийом в изразяването. Това е логически трик и не може да бъде твърдение. Хем истината била "една", а имало 'четири типа". А защо да не са 40, 4000 ... ? Типологиите всъщност са чисто условни... Няма такова нещо - и да го повторите 100 пъти няма да го направите релевантно на друго, освен собствените си схващания. С което показвате че участвате само да пишете и изразявате вашето си, а не да четете.

Не, няма такова нещо. Има още множество "методи" за обяснение на света. Причинно-следственият и времево-последователният са само основното, началното ниво. С тях се формира и поставят основите на менталното отражение да бъде максимално доближено до действителността. Има хора, които след това надграждат до други... "методи". Един от тях е т.н. "релативен". Другото понятие е "комплексен подход"... Предполагам че поне долавяте, че комплексният подход е нещо като преминаване от двумерна към многомерна геометрия - поне като най-близка аналогия. Допускат се модели сред които "всичко взаимодейства със всичко", както и че "времето" не се дели на "миг"...

Ми не е така... Скоростта на светлината също е относителна, тя е "максимална" само в определени условия, в други - е различна. Движението - също е относително и зависимо от условия, наречени 'отправна точка". И въобще и двете не означават че са 'непознаваеми'... И сред физиката и живота.. непрекъснато някои "абсолютни постулати" постепенно се превръщат в "релативни"... Обаче вие продължавате да мерите по "дуални клишета, използвани в учебния материал по философия за гимназисти. И дуалната "логика" ( вкл и похвата на взаимното дуално изключване) е само начален етап в логиката и мисленето. Познайте какви етапи "следват" след нея ... ? С други думи - ОТНОСИТЕЛНОСТТА е познаваема, само средствата, похватите, прийомите и типа на Изследователя се различават. За много хора проблемите на квантовата теория също са напълно недостижими, дори и "скандални"... Но си има хора за които това не е проблем... Ок, изразявате вашето си, ок. Вижте - философските клишета са просто в учебниците. Виждам че разделът е ФИЛОСОФИЯ, но аз не съм философ и игрите на "размишления и имитация на логика" са ми безинтересни главно заради липсата им на практичност. Аз съм практичен човек. Заради което и правя обикновена констатация че "не разбирате" онова, което представих по-горе. Можете да постулирате или уверявате каквото си е според вас си - нямам претенции... нито ще навлезна в дебат. Не ме интересува особено "версиите на истини", вкл и моята лична версия. Затова тя сега е една, в друг контекст - друга... Мога да си играя и сам да сблъсквам една с друга - все едно играя сам на партия шах, и с двата цвята фигури. Ето защо ми е малко нелепо да играя на "отстояване" или "защитаване" - просто това не ме изразява с нищичко и го намирам за непрактично.

Надценявате ме. Може би надценявате и себе си, но това не е в темата тук, нито аз съм някакъв лектор застанал на катедра. Казусът за ИСТИНАТА, ЗАБЛУДИТЕ и ЛЪЖАТА е най-сложният човешки казус. Ако вие си представяте че ще се изправя срещу цялата ви защитна стена от съпротиви... и ще я боря... за да "разберете" нещо си, от което вие няма как да имате никаква полза. Ама никаква - по-горе направих опит да опиша защо и как става. Няма как да бъда обстоятелствен и подробен - това е "тема-океан" и съм посветил огромна част от личните си ресурси да навлезна в нея. И само съм нещо като "навлезнал", а не "излезнал и изчерпал я". ИЗКУСТВОТО, като думичка в тази тема, за мен лично, е етапът в който дадено човешко същество психично израсне своята зависимост от това да "има гледна точка", освен относителна, формална и временна форма на изказ и израз, с ясното осъзнаване че това е преходно и без да "потъва" в нея сякаш за 'вечността". В това е целият проблем на РЕЛАТИВНОСТТА и смея да спомена, че РЕЛАТИВНОТО мислене е категория обозначаваща съответно на понятието типология на МЕНТАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Такива възможности са качества, далеч надхвърлящи нивото на т.н. "абстрактно мислене". В това е и основния проблем на РЕЛАТИВНОТО МИСЛЕНЕ - представи, реалност, отражение, когнитивни връзки - че неговата сложност прави невъзможността да се съотнесе до голямата част от човешки същества. Тази разлика "в нивата" (условно) няма как да бъде компенсирана или заобиколена. Просто няма как - това е нерешим казус, вкл и в комуникационен аспект .

чудесно е да раздавате защитни етикети, за да отстоявате личните си представи. Вероятно - така го усещате за 'правилно'. Само дето... нищичко не разбрахте от писаното по-горе и цитираното тук ваше изречение чудесно го онагледява... Не пиша това в негативна конотация, нито е лично отношение - просто констатирам, защото за мен е без всякакво значение.

Всъщност понятието изразява цялото си съдържание в прилагателното на първата думичка. Това е големият проблем - нуждите на голяма група от хора от неизменност, постоянство, защото така получават усещане за стабилност. Ето защо РЕЛАТИВНИЯ аспект на живота за тях е неприемлив, защото в него участват условия и е относителна спрямо едно или друго, като в относителностите се намесва и 'преходността' ( времето) Защо това да е толкова важно - защото СИГУРНОСТ е нужна на всяко човешко същество за да функционира психично... Важна е защото има свойството да намалява страховия и тревожния фон сред всеки човек. Ето защо голяма група от човешки същества имат нужда от неизменност, постоянство и им се предлагат идеологични картини в които е наблегнато на "абсолютните елементи", а не на преходните и непостоянните. Всичко това е проблем, обаче, защото сред света всичко е преходно и изменчиво. Именно заради това идеологиите предлагат описание на живота, което подава уж стабилност и ако може - направо абсолютност, вечност и безкрайност ( както е в религиите, например). Откликът на това сред човешките същества е образуването на психично тяхно сборно отражение, което всички наричаме РЕАЛНОСТ. Това стига до крайности, защото за всеки човек неговата "реалност" се конструира от него самия и субективният фактор и аспекти са прекалено определящи - доста повече отколкото на всеки човек му се иска да приеме че са. И когато при възприятията възникне несходство с вече конструираното, то се променя за да се намести сред предварителната лична или групова конструкция. Това "наместване" резултира до психичен комплекс от проявления, наречени общо ЗАБЛУДИ, пристрастия, вярвания, (пред)убеждения. Най-показателният белег за сливането на личността със заблудата се проявява по "защитаването и отстояването" и корелацията "колкото повече, толкова повече"... Както и, че всяка ЗАБЛУДА, за Приелият я за негов контекст и личностен скелет, той я нарича ИСТИНА и я проектира и сред представите "за извън себе си". Всяка идеология е сбор от приемливи за група от хора заблуди... Приемливи - защото ги обуславят и компенсират в голяма степен дефицитите им на сигурност... Идеологиите са толкова, колкото са и аспектите и нюансите на дефицити сред всяка група, която се самоопределя от приказката сред която да живее. Това продължава хиляди години и досега не се е променило с нищо, нито лично аз допускам да се промени в близко бъдеще. Инстинктивното 'животно' дето е вътре сред всеки един от нас играе своята игра "на живот" и въпреки хилядите цветни, красиви, научни, когнитивни или ментални окраски - то продължава неумолимо да определя екзистенцията ни... Именно сред такъв контекст се появява понятието ИСТИНА и четирите "разновидности", които сте изписали са просто клишета и история на един отминал момент сред развитието на познанието. Поне за някои... които се научават да стабилизират дотолкова личностната си конструкция, че да се откъснат от зависимостта и определянето на възпитанието и сугестирането от заварената в социалната му група идеология, която за тази група се нарича договорено ИСТИНА. За мен, именно този тип човешки същества, наричам ЗРЕЛИ - следващата стъпка в психичното развитие...

защото колкото повече се навлиза в нея, започват да имат значение ползите от една или друга "версия" - къде в личен план, къде в групов. Цялата работа относно самото съдържание на понятието ИСТИНА е свързана с личното усещане и полза от една или друга "нейна версия". От това идват и проблемите, защото хората сме много, идеологиите според които се идентифицираме като личности, са доста разновидни и много от тях влизат в дисонанс помежду си. А в днешния глобален свят, на глобален лесен достъп до информация, се оказва че дисонансът между различните идеологии, става най-висока важност и значение, защото този дисонанс резултира до противоречие и невъзможност за естествено съжителство, защото то трябва да се реализира извън зоната на идеологията, след като през нея резултира непримиримост. Нещо повече - съществуването на дадена идеология, се основава на своя версия на "истина". Тя изпълнява ролята на консолидатор в социалната група, която приема тази идеология за своя идентичност. Обаче такава идеологическа "истина" става голям проблем за друга такава идеология и нейна "истина". И битките прерастват до войни.... отбрана, защитаване, отстояване - точно както и сред всеки човешки живот, вкл и както сред форума тук правим. Възможността на даден човешки субект да узрее да напусне първоначалния си етап на идеологическо личностно обуславяне е твърде сложна и заради това "РЯДКА" случка. Опитите да се реализира някакъв тип ГЛОБАЛНА идеология, която да осъвмести дисонансите на отделните заварени - се проваля и среща огромни непрекъснати съпротиви... защото за някои от групите, това се преживява като "провал" или пък "изгубване". Точно както и всяка личностна конструкция отключва защитаване в програмите за оцеляване - за всеки отделен човешки субект.

Тази нощ се надявам да проследя всичко с интерес. Все пак по план всички етапи на теста са предвидени да са малко над час ( ако всичко протече по зададения график) Който няма тази възможност предвиждам да пусна някое от многобройните клипчета в които се синтезира всичко случило се през тестовия 7-ми полет.

Защо да го прави. Той така и така симулира "мислене", просто пристрастието е по-важно и "мисленето" следва предварителната му посока. МИСЛЕНЕ ( за мен) е най-сложният и висшият когнитивен процес и ( ако въобще се стигне до него) е в далеч в по-късен етап от формирането на личността и основния "й скелет". Така, че на мисленето е отредена второстепенната роля да бъде патеричка на конструкцията на личността, в опитите й да поддържа баланса си. Това определя и цялата обменна картина на човешката комуникация ( със съвсем малки изключения). Тук всеки идва за да изкара подготвените си предварително "защити" за пристрастието си, в опит да се представи като "правилен, сигурен, убеден и истинен". Това не идва от мисленето, а се пришпорва от съвсем чужди на когнитивната висша работа на мозъка, импулси и процеси. Затова последната е винаги в подчинено положение и всеки обмен само имитира "разумност", като се подражава всеки избран за "правилен за някого" казус да се подпре с т.н. "аргументи". Това е игра, която започваме да играем всички още от деца и в нея няма нищо общо с "мисленето". Изключения са хората, които могат да регистрират пристрастията си и да ги "отделят" от поведението и мисленето си. Пристрастията когато са компенсация на дефицити и конфликти в личността, са само проявление на мощните несъзнавани механизми, които ни крепят и за тях няма никакво значение кое какво ще изкривят само и само да прилича, че "кошницата" е единна и работи някак си. Генералното отделяне на мисленето от пристрастията е една от най-значимите предизвикателства в битието на всеки човешки индивид. Именно затова то е толкова "висока летва" и няма смисъл да се изисква от хората да проявяват нещо, на което те самите не са способни и самите те нямат сили и възможности да го преодолеят.

Струва ми се че идеализмът и вярата в чудеса са успокоително занимание, но според мен мярката винаги има значение.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/19539844

според друго инфо бомбата е заложена в тротинетка, която е стояла пред входа.