ramus

Това е народопсихология, идваща на фона на хилядолетни традиции. В тия точки на света т.н. "демокрация", дори и да я има ( като в ЮК и Япония) си е по тяхному... Така си върви инерцията и това няма да се промени. Винаги е имало ВОЖД и идол за кланяне и послушанието и подчинението към вожда са заложени исторически от хилядолетия. Но не е само това - руснаците имат най-силната идеологична школа в света. Това е нация създадена и функционираща основно чрез идеологична митология, създадена за да ги крепи, оправдава и обяснява колко са велики. Така, че - и в последното обръщение бащицата им отново им внуши че той е тяхното спасение, че войните са против западното зло, което иска да ги пороби и разграби техните природни богатства... Всеки, който нарушавал целостта на империята... е злото и трябва да се борят със всички сили, за да ги има, за да възтържествува доброто, вселената, истината... и бла-бла.

https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-osashtestvi-parvata-si-podzemna-ataka-v-ukrayna има ли някой актуална информация относно това събитие... или е поредния фейк?

точно с тази цел публикувах това, тук. Както вече написах на друго място, в историята дори не мога да се нарека "любител", но материалът ми се стори любопитен и за мен е малко изненадващ. ПОтърсих нещо за авторът му - оказа се журналист от Казанлък. Не ми е познат с нищо, но е възможно написаното да има някаква стойност, освен за популярния си таргет.

https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/carica-katerina-szdala-moshna-blgarska-drjava-v-mala-aziq Царица Катерина създала мощна българска държава в Мала Азия ОТ Петър Марчев Докато хипотезите на съвременните историци търсят първите български следи в империята на Атила, достоверни исторически източници доказват, че древните българи са имали свои държави и в Мала Азия, още преди близо 2000 години. От арменски източници (Мовсес Хоренаци, Ашхарацуйц) е известно, че първите древнобългарски поселения в Анатолия датират още от Античността (II в. сл. Хр.) и са на т. нар. Вундови българи, които са преселници от Имеон или Севернокавказките степи на арменската територия, наречена от Хоренаци Вананд. Днес в България живеят хиляди потомци на малоазийските българи, които са прогонени от земите си след Междусъюзническата война от 1913-а. През цялото Средновековие, чак до началото на ХХ век, в Мала Азия се заселват българи - те са заточени там от византийци и турци или са се преселили доброволно, бягайки от кърджалийския произвол и размирици в балканските български земи. В края на 7. век император Юстиниан заселил 30 000 пленени българи от Македония в Киликия, за да ги използва като щит срещу сарацините (арабите). Друг документ сочи за други 208 000 българи, които по времето на кан Телец са заселени от византийците във Витиния в околностите на днешна Бурса. При появяването на турците селджуци в Мала Азия те заварват там освен Византия и една друга голяма държава - Караманската. Караманците били основният съперник на османските турци в Анатолия. Те били християни, както и малоазийските българи. От караманските хроники научаваме повече за българските държави в Мала Азия. В Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригата Торос. За държава в Мала Азия с името Булгар се споменава още в летописна бележка на Санджар, а в повествованието „Сказание за Малик Данишменд“ също се говори за българската държава в Булгар-даг с център Ерменак. Едната е просъществувала до разбиването на българските войски (водени от българската царица Катерина) от войските на османския султан Селим I преди похода му до Египет и Арабия през 1516 г., а другата Булгар е унищожена от селджуците след две години. В летописа на Абу Мансур ал Хазини се споменават „славянските страни Сувар, Булгар и Анкара“. „Историята на Караман“ хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Има сведения, че периодично тук са идвали през вековете още преселнически вълни - българи от Кавказ, Балканите, Приазовието, Средна Волга, Долна Кама. Когато караманците идват в Южен Анадол около 1217 г., влизат във войни с България от Тороските планини. След едногодишна война те заживяват в съюз до разбиването им от Селим І. В немалко източници се споменават средновековните държави Версак, Сувар, Булгар и Анкара като български. След битката на Косово поле (1380) султан Баязид Йълдъръм (Светкавицата), бъдещият поробител на Търновска България, се видял подсигурен в Европа и решил да уреди несигурното си положение в Мала Азия. Но емирът на караманците Алаедин ІІ и българите от Булгар-даг и Тюркмени се събрали на съвещание. Сблъсъкът с Баязид бил неизбежен Водачът на българите от Тюркмени с 10 000 “българи каменохвъргачи” и 6000 гюлнарци връхлетял върху войските на турския стратег Демир Таш. В боя се хвърлил и султан Баязид, но се намерил в опасност и се принудил да сключи мир - през 1391 г. Въпреки забраните на Корана Баязид посягал често към чашката с алкохол. Вероятно поради тази причина (според историците мюсюлмани) през 1402 г. монголският хан Тамерлан напада и разгромява войските на Светкавицата Баязид. Самият поробител на България е заловен от Тамерлан, затворен в клетка като маймуна и развеждан по тържища и мегдани за подбив от всички. Малоазийските българи останали неутрални при този сблъсък и се прибрали в своята непристъпна област. Заради това им благосклонно поведение хан Тамерлан останал доволен от тях и “върнал на българите всичко, що било българско”. Царственикът на караманците съобщава за още една българска държава - в непристъпната планина Еренкелов (Еренколоф - вероятно това е днешната планина Еренлер с височина 2319 м, която се намира на североизток от Бейшехир). Там в края на 14. и началото на 15. век управлявала българската царица Катерина. Турският проф. Асъм бей (изследовател на караманския царственик) пише за нея: “Понеже била умна, тя станала много богата. Тя не ходила на плячка, а войската си използвала за обработване на земята. В една хубава местност тя имала чифлик и дворец, който наричали Алтън сарай, т.е. “златен”, защото стените му отвън били със златни покривки. Водата за него била хваната отдалеч и доведена с водопровод”. По нейно време, изтощени от вековните войни с турците, караманците се били оттеглили при българите в Булгар-даг и цялото население от границите на Коня до границите на Бейшехир останало под властта на царица Катерина. През това време султан Селим водел войни в Египет, но понеже тилът му бил постоянно смущаван от караманците и българите от Ерменак, той решил веднъж завинаги да се разправи с тях. За тази цел изпратил своя пълководец Абдулах Кемал паша срещу Катерина. Тя обаче отлично се защитавала с въоръжените си с прашки войници и оръдия, разположени по височините около двореца <210>. Имала успех - Кемал паша паднал убит в сражението, а войските му се върнали в безредие в Кония. Но по-късно султан Селим обградил Алтън сарай, бомбардирал го и го разрушил. Катерина се отдръпнала в планината и поставила в пещерите в прохода войници, които обстрелвали турците, те с големи жертви овладели прохода. Там успели да поставят артилерия, която довършила българите. Царицата, войската и част от населението загинали, а останалите се разпръснали. Според надписа на гроба на Кемал паша тези битки се водили около 1413 - 1414 г. Каква е била по-нататъшната съдба на българите от двете български държави, не е известно. Останали са “много старини” от крепостта "Ерменак", но до тях не можело да се иде, а развалините на двореца на кралица Катерина стояли чак до 19. век, според преписвача на шахнамето Ибрахим Аджизи. Те образували могила, която местните наричали Хатун сарай - Женски дворец. Най-късните български поселници в Мала Азия са бежанците Високата порта, подобно на Византия, за да отслаби България, започнала да заселва в Добруджа, Делиормана и на други места селджуци и други турци. В България станало несигурно заради кърджалии, черкези и други бандити. Много българи се принудили да търсят спокоен живот по-близо до централната османска власт. Така се появили най-новите български селски и градски махали в Мала Азия - от 17. до 19. в. Те са запазили българския език, нрави, носия, лични и фамилни имена, песни и обичаи. Занимавали се със земеделие, пчеларство, бубарство, скотовъдство. Българските преселници преобладаващо били заможни и беден човек между тях рядко имало - всеки род притежавал средно по 100 декара земя. Багдадските българи Западни учени пишат, че българите имат вродена склонност да колонизират. Така една част от малоазийските българи стигат чак до... Багдад! И по-точно до планинската му околност. Те се занимавали с обработване на горите, селата им били чисти, без инородци и иноверци. През 19. век те говорели български и знаели за съществуването на българи и българска държава в Европа. По селата си багдадските българи си построили каменни черкви. Към края на 19. век в България пристигнал един багдадски калугер, който събирал помощи за един тамошен български православен манастир, който те си устроили. ================================================================================================

трябва да отговори някой, който е на високо ниво в английския език - за да е налице компетентност. Аз не съм такъв.

сега няма нищо общо с тогавашната версия. Разликите са огромни и направо качествени. Да не говорим че беше крайно време да се вкарат преводите през ИИ, защото специално с българския винаги имаше проблеми. Версия 3, на въпросния генеративен ИИ, дори нямаше опция за превод и можеше само на английски. А сега... такъв български език, толкова граматически чист, толкова интелигентен... твърде малко българи пишат. Грешките вече са толкова редки... че стават неотличими от човешката българска реч на интелигентен журналист.

извинете за офтопика. В историята дори не мога да се нарека любител, но ми се струва че имам някакъв паралел, който може да се окаже и напълно неадекватен. Става въпрос за Сидхарта Гаутама и това че е роден в царството на "племето САКИ или ШАКИ" (Шакиите или Сакиите)... Войнствено племе, с арийски външен вид... Няма да пояснявам кой е Сидхарта Гаутама (Сака-Муни), в УИКИ може да се зачетат основни положения, но има опити за паралели през Азия, та чак до рода Дуло, които може и да не са исторически обосновани, но все пак това не тема сред факултет по история и може да се допуснат и малко по-широки интерпретации и аналогии. Ще ми е любопитно хората, които са компетентни дали разполагат с допускания и предположения... или интерпретации в тази посока.

По всички медии зациркулира слухът, дошъл от телеграм-канали, според който Путин са го намерили в апартамента му в Москва, след получен сърдечен арест (удар)... Моля, който има поглед по каналите да обърне внимание има ли потвърждение и доколко може да се приеме за достоверно. ( https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15940007)

И да се добави - че всяка криза е израз на по-обща геополитическа игра: ================================================= https://www.24chasa.bg/mneniya/article/15789598 (ДАЛИ) Някой иска да блокира дръзкия нов коридор към Европа, който заплашва китайско-руския. Но имаме коз за Шенген Проф. Владимир Чуков Инвестицията за геополитическия и транспортен проект IMEC е огромна и агресията на “Хамас” не е отказала Саудитска Арабия Агресията на “Хамас” в Израел стана месец след като на срещата на Г-20 в Ню Делхи, Индия, бе взето решение за дръзка нова геополитическа инициатива - транспортен логистичен и жп коридор (IMEC), който свързва Индия с Европа през Близкия изток и преминава през израелското пристанище Хайфа. Осем държави, в това число САЩ, Германия, Франция Италия, ОАЕ и Саудитска Арабия, представиха меморандум за участие - там бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Работата е там, че този коридор конкурира досега известния, част от китайския “Един пояс, един път”, който транспортира стоки от Индия до пристанищата на Иран и през Каспийско море, Централна Азия и Русия. Буквално седмица след обявяването на IMEC руският зам.-министър на транспорта каза, че те ще реконструират пристанищата в Каспийско море така, че старият коридор да е още по-активен. Очевидно става дума за конкуренция между двата коридора, при това много сериозна. В конкуренцията между руския и саудитско-израелския маршрут според мен има усилие на Иран да блокира новия IMEC, като покаже на инвеститорите, че сигурният път е старият Към днешна дата обаче смятам, че саудитите не са се отказали от новия проект. Просто те поставят условия по какъв начин Израел да накаже “Хамас”, като правят много ясно разграничение между радикалите терористи и цивилното население. Това всъщност е трудната задача пред израелското правителство. Но да се върнем на транспортните коридори. Маршрутът по новия проект достига от Хайфа до Атина. Още не е решено окончателно как ще продължи на север към Европа, но има планове да минава по Адриатическото крайбрежие - Албания, Черна гора, Хърватия и на север към Германия. Много се надявам българското правителство да си направи сметката какво означава членството на България в Шенген по отношение на тези бъдещи инвестиции, ако коридорът мине през България Едно е да бъдат проверявани стотиците тирове на гръцко-албанската граница, после на албанско-черногорската и т.н., съвсем друго - да минават през България и Румъния, които са влезли в шенгенското пространство. Ние трябва да се опитаме да намерим държави лобисти, включително и САЩ, защото това е възможност тези стоки, ако минават по саудитско-израелската отсечка, да стигат по-бързо и лесно до пазарите на Западна Европа. Освен транспортен коридор в плановете за IMEC е и полагане на кабел за пренос на данни. Като проектобюджет само в арабската отсечка Саудитска Арабия вече е инвестирала 15 милиарда долара и планира още 18 милиарда. Саудитска Арабия се е съгласила след Нова година да увеличи производството на нефт, което е искането на САЩ в призмата на затоплянето на дипломатическите отношения с Израел. От друга страна, в края на септември Саудитска Арабия назначи първия си посланик в Рамала, в Палестинската автономия, което е безпрецедентно. От 1967 г. за пръв път на територията на Западния бряг стъпи саудитски официален представител, при това човек от висшата аристокрация на саудитите. Това означава, че е изключително важна за тях. И ме кара да мисля, че Саудитска Арабия ще гледа под лупа какво става между Израел и Хамас. Но те вероятно си дават сметка, че това е ирански саботаж на амбициозните планове, които имат не само регионално, но и световно присъствие. Турция от своя страна има негативно отношение към новия проект за коридор. Ердоган каза, че не може да има коридор в Близкия изток, който да не минава през Турция. Анкара впрочем в момента има много интересна позиция по отношение на агресията на Хамас - изключително пестеливи са, няма радикална реторика. Египет пък смята, че новата отсечка ще конкурира в някаква степен Суецкия канал и там ще намалеят приходите.

24chasa.bg Мохамед Халаф: Ситуацията не предполагаше да има такава военна операция срещу Израел 2–3 минути "Ситуацията през последната година не предполагаше да има такава военна операция срещу Израел. Имаше споразумение между Хамас и правителството на Нетаняху с посредничеството на Катар и Египет, които са страните гаранти за дълготрайно примирие, както и израелски инвестиции от 1 млрд. долара за подобряване на инфраструктурата, създаване на работни места и допускането на 100 000 палестинци в Израел, за да работят", заяви пред БНТ журналистът Мохамед Халаф. По думите му в същото време Хамас със съгласието на Израел получава 15 млн. долара месечно от Катар, за да може да посрещне нуждите на управлението, макар че то не е законно. "Това е шестата поред война на Хамас срещу Израел, в която се изпълнява дневния ред на Иран, който има проблеми със САЩ, ЕС, със световната общност", каза още Мохамед Халаф.

24chasa.bg Разгромът на "Хамас" е в интерес не само на Израел, а и на арабските държави, и на Запада Дейвид Харис На 7 октомври "Хамас" започна пълномащабна инвазия в Израел на множество нива. Стотици израелци бяха убити, няколко хиляди бяха ранени, а стотици други — отвлечени и отведени в Газа. Сраженията продължават. Броят на жертвите е зашеметяващ, още повече за страна с население, малко по-голямо от това на България. И пропорционално, броят на израелските жертви е идентичен с този от 11 септември, когато Ал Кайда пое отговорността за извършените убийства и предизвикания хаос в САЩ. *) Съществуват много въпроси: Как е възможно Израел, известен със своите разузнавателни способности и военна готовност, да бъде сварен толкова изненадан? Доколко Иран — водещият държавен спонсор на тероризма в света и покровител на "Хамас" — е участвал пряко в планирането, въоръжаването, обучението и изпълнението на операция, която трябва да е била подготвяна с месеци? Катар — водещият спонсор на "Мюсюлмански братя", чийто изразител е "Хамас" — също ли е участвал в планирането? Дали продължилата с месеци политическа поляризация в Израел и ежеседмичните митинги за и против правителствената коалиция са подсказали, макар и неволно, на Иран и "Хамас", че Израел е твърде разединен и разсеян, за да води война? Дали Иран е избрал момента, притеснен, че преговорите между Саудитска Арабия и Израел с посредничеството на САЩ могат да доведат до историческо споразумение, което да отслаби хегемонистичните амбиции на Иран в региона? Разбира се, това са все важни въпроси. Но отговорите може да не дойдат скоро. По-скоро основният фокус в момента трябва да бъде насочен към бъдещето — към войната, започната от "Хамас", и разгръщащия се отговор на Израел. И дори този конфликт да е с безпрецедентни мащаби, има важни факти от миналото, които не трябва да се забравят: Първо. Газа, тясна крайбрежна ивица, никога не е упражнявала суверенитет в историята си — нито когато Османската империя я е окупирала в продължение на векове, нито когато Египет е наложил военно управление в продължение на две десетилетия, 1948-1967 г. Второ. Израел завладява Газа в резултат на Шестдневната война през 1967 г. Тогава еврейската държава — изправена пред смразяващи кръвта призиви на египетските и сирийските лидери за нейното унищожаване, подкрепени от зловещи движения на войски — действа бързо и надделява. Окупацията на Газа е един от резултатите от тази война. Трето. При липса на арабски партньор, който да желае да преговаря за бъдещето на Газа, през 2005 г. Израел решава едностранно да изтегли всички войници и заселници, всички до един. Това даде на местните жители първия им шанс да се самоуправляват. Четвърто. В следващите две години "Хамас" завзема властта, като прогонва Палестинската автономна власт от Газа и установява пълен контрол, който продължава вече 16 години. Пето. "Хамас" е терористична организация. Това е определението на Европейския съюз (включително България), на Съединените щати, на Обединеното кралство и много други международни фактори. За 16 години нищо не се е променило. Властта не е направила "Хамас" по-умерена. Изложената в хартата на "Хамас" цел е да унищожи съседен Израел и да установи ислямски халифат, в съответствие с доктрината на "Мюсюлмански братя". Шесто. Колосалната международна финансова помощ — ако беше инвестирана в просперитета в Газа — имаше потенциала да превърне Газа в Сингапур на Близкия изток. Вместо това, "Хамас" предпочете да изгражда терористична инфраструктура, включително трансгранични тунели за проникване в южен Израел, контрабанда на оръжия и материали от чужбина (главно през съседен Египет) за оръжейните заводи в Газа, както и върху обучението на жителите на Газа, започващо още от детска градина, където у невинни деца се култивира стремежът към "мъченичество". Седмо. Както израелското разузнаване е откривало неведнъж, голяма част от тази терористична инфраструктура е вградена в цивилни обекти — училища, болници, линейки, джамии и жилищни сгради. За "Хамас" няма табута и целта е ясна: или да откаже Израел да атакува обекти под страх от причиняване на съпътстващи щети (въпреки усилията на израелските сили да ги избегнат), или да си прави PR пред света, показвайки снимки на поразени “цивилни” обекти и жертви. Осмо. Докато "Хамас" се стреми към чисто и просто унищожаване на Израел, единствената стратегическа цел на Израел е да постигне спокойствие на границата си с Газа. Очевидно е, че това е невъзможно, поради естеството на режима на Хамас. А онези от международната общност, които се опитват да "деескалират конфликта" или предлагат пътища за "мирно съвместно съществуване", напълно не разбират, че за съжаление това е невъзможно, докато "Хамас" е на власт. Девето. Израел като цяло провежда политика на "моркова и тоягата" в борбата със заклетия си враг на границата — понякога се опитва да предложи приятелски жестове, включително разрешителни за работа в Израел и медицински грижи в израелски болници, а понякога разгръща военната си мощ, за да изпрати послание за сила и възпиране. И накрая, това ни връща към събитията от последните няколко дни. "Хамас" се радва на опустошенията, които е нанесъл в Израел, като смята, че еврейската държава е разкрила своята слабост, а не сила. Поради огромния мащаб на проникването на "Хамас", зашеметяващия брой жертви, отвлечени хора, (включително малки деца и възрастни) и тероризираното цивилно население, Израел е изправен пред фундаментални решения. Дали сега ще предприеме всички мерки, за да унищожи "Хамас" до корен, като същевременно постави Газа на колене? Възможно ли е това да бъде смъртоносен удар за израелските граждани, държани там като заложници? Възможна ли е по-широка война, при положение че "Хизбула" е въоръжена до зъби в Ливан, иранските сили са разположени в Сирия, а Иран се хвали с желанието си да "изкорени ционисткия режим"? И как ще действат приятелите на Израел, включително България, в хода на конфликта? Ще продължат ли да бъдат на страната на Израел, или ще започнат да призовават за "деескалация и преговори"? Докато световните медии позабравят за нацистката кръвожадност и жестокост на "Хамас" на израелска земя и вместо това започнат да представят последствията от израелския отговор… След геноцида на "Хамас" никой не бива да очаква нещо друго освен мощен израелски отговор. Той е необходим, оправдан и е това, което всяка друга държава би се чувствала задължена да направи при подобни обстоятелства. Приятелите на Израел трябва да си дадат сметка, че един разгром на "Хамас" служи не само на интересите на Израел, но ще е в услуга и на умерените арабски държави, както и на Запада. В дългосрочен план – всички те са еднакво застрашени от добре въоръжена и финансирана джихадистка идеология, която смята светските, демократични и мултикултурни общества за свой смъртен враг. *) Междувременно броят на израелските жертви расте. Б.Р. Дейвид Харис е почетен директор на Атлантическия клуб в България и двукратен носител на държавни отличия, връчени от Президента на Република България. бил е главен изпълнителен директор на Американския еврейски комитет от 1990 до 2022 г.

dnes.dir.bg Що за организация е "Хамас" и кой е основният й спонсор? Денис Коробко Основният удар по Израел през последните дни беше нанесен от бойци на палестинското ислямистко движение Хамас. Организацията е създадена от палестинския шейх Ахмед Ясин на 14 декември 1987 г. Програмният й документ е "Ислямска харта". В нея е формулирана целта на движението да унищожи Израел и да създаде ислямска държава в Палестина. Хамас контролира изцяло ивицата Газа, като от 2007 г. е управляващата партия там. От самото начало тя се противопоставя на Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат (която допуска възможността за запазване на държавата Израел и водеше преговори с нея). Сега политическите решения на ООП се влияят главно от Фатах (паравоенна политическа партия в Палестина). Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия, е едновременно ръководител на Фатах и на изпълнителния комитет на ООП. Западният бряг на река Йордан е под частичен контрол на Фатах. Противоречията между Фатах и Хамас периодично довеждат Палестина до ръба на гражданска война. Хамас включва легално крило и бойни части, наброяващи 10-12 хил. души. По време на своето съществуване организацията е извършила над 1100 терористични нападения, като често прибягва до използването на атентатори самоубийци - шахиди. Хамас е изключително активна в областта на разяснителната и пропагандната дейност. Под нейна егида се откриват центрове за взаимопомощ, болници и училища (предимно с религиозен уклон). Това оказва пряко въздействие върху популярността на движението сред обикновените палестинци. Желанието да се заличи Израел от политическата карта е в съответствие и с намеренията на Иран - от създаването на теократичната република на аятолах Хомейни там. Ето защо до неотдавна Иран е основният спонсор на движението, като превежда на Хамас милиони долари месечно. Техеран спонсорира и друга терористична ислямистка организация - ливанската Хизбула, която преди два дни пое отговорност за обстрела на северните израелски територии в знак на солидарност с Хамас. Бойците на Хамас са обучени най-вече на територията на Сирия и Иран. По време на гражданската война в Сирия отношенията между Хамас и Иран претърпяха период на охлаждане. През 2010 г. това доведе до частично преориентиране на движението към сътрудничество с Катар и Турция. Напоследък Хамас отново започва да се сприятелява със Сирия и Иран на базата на споделената омраза към Израел. Повечето развити страни признават членовете на Хамас (както и на Хизбула) за терористи. Русия, заедно с Китай и Турция, счита движенията за легитимни. През 2022 г. лидерът на Хамас Исмаил Хания пътува до Москва за преговори. В продължаващата десетилетия регионална вражда между Израел и Иран палестинската войнствена групировка Хамас никога не е попадала изцяло под влиянието на ислямската република, пише в. "Файненшъл Таймс". През последните години тя получава пари от Катар, усвоява стила на пропаганда от ИДИЛ и поддържа отношения с египетското разузнаване. Но атаката срещу Израел в събота, приветствана от Иран, предизвика преоценка на това колко дълбоки са връзките между Хамас и Техеран. За Израел и регионалните сили основният въпрос е дали подкрепяните от Техеран групировки, които представляват екзистенциална заплаха за Израел - т.нар. ос на съпротивата - дават обяснение как Хамас е развил способността да извърши такава дръзка атака. "Оста на съпротивата... има за цел да унищожи и изтрие от лицето на земята Израел", казва Абдул Маджид Ауад, ръководител на службата за политически и медийни връзки на Хамас в Ливан. Другите съюзници не са били информирани за операцията, докато тя не е била в ход, но Иран и неговият най-важен пълномощник, ливанската бойна групировка Хизбула, са "следили всеки момент" от нападението, каза Авад. Според израелски официални лица през последните години Иран работи усилено за укрепване на връзките с палестинските войнстващи групировки, представяйки се за защитник на тяхната кауза в момент, когато няколко арабски държави се стремят да нормализират отношенията си с еврейската държава. Оценката на Израел е, че Техеран е направил опит да пренесе пари, оръжия - и дори наркотици - в окупирания Западен бряг през Йордания като част от усилията си да подклажда нападения на палестински бойци срещу израелски цели. "Иран разглежда палестинската арена като основна възможност да популяризира визията си за обграждане на Израел с "огнен пръстен"... тежко въоръжени терористични армии, които могат да активират огнева мощ и трансгранични набези срещу Израел под иранско влияние", казва Яков Лапин, израелски анализатор в областта на отбраната. "Това е част от целта на Иран да предизвиква Израел отвътре и по границите му". Преобладаващо шиитският Иран вече има пълномощник в Газа в лицето на палестинския "Ислямски джихад" - по-малка групировка, която понякога се съревновава с "Хамас", а понякога се бие заедно с него. Хамас "не е в джоба" на Иран. Тя има многобройни връзки, наред с други, с Катар и Турция", казва Моханад Хаге Али, старши научен сътрудник в близкоизточния мозъчен тръст "Карнеги", базиран в Бейрут. "Този нов съюз с Иран, колкото и важен да е той, има смисъл само ако е реципрочен и ако ще подкрепи Хамас". Израел е изчислил, че "Ислямски джихад", която също твърди, че е участвала в нападението в събота, и Хамас получават по 100 млн. долара годишно от Иран. Техеран също така предоставя обучение на бойци и експертни познания за това как да се подобри производството на ракети, за да станат те по-смъртоносни и точни. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей заяви за нападението срещу Израел: "С божията воля туморът на узурпаторския ционистки режим ще бъде изкоренен от ръцете на палестинския народ и съпротивителните сили в целия регион." Въпреки това Хамас - сунитско ислямистко движение, създадено по времето на първата палестинска интифада - винаги е поддържало стратегическа двусмисленост, за да запази максимална подкрепа за своята кауза. "Всички, които се противопоставят на ционисткия режим, са наши приятели - палестинската кауза е универсална", заяви миналата година пред "Файненшъл таймс" Ахмед Юсеф, старши съветник на лидерите на Хамас. Израел и Иран водят война в сянка в целия Близък изток - в Сирия, Ливан и Ирак - с ракетни удари и нападения с дронове, както и с убийства. Иран тормози Израел от север чрез Хизбула в Ливан и от североизток, където ирански бойци и бойци на Хизбула имат свобода на действие по сирийската граница. В неделя "Уолстрийт Джърнъл" съобщи, че ирански служители по сигурността са "помогнали за планирането" на изненадващата атака в събота - доклад, който беше отречен от Иран и неговите пълномощници. "Ние категорично заставаме в непоколебима подкрепа на Палестина; въпреки това не участваме в действията на Палестина, тъй като те се предприемат единствено от самата Палестина", заявиха от иранската мисия на ООН. Високопоставен израелски военен служител заяви, че макар мнението му да е, че "иранците са замесени", той предупреди да не се преувеличава ролята на Техеран. Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване, казва, че целта на Иран в изграждането на групировки като Хамас и Ислямски джихад в Газа, Хизбула в Ливан и различни шиитски милиции в Сирия е да "унищожи държавата Израел ...". Трябва да се запитаме дали войната, която Хамас започна, не е началото на атака на няколко фронта". Въпреки че офанзивата на Хамас е била планирана отдавна - израелски анализатори твърдят, че вероятно е отнела месеци, ако не и година, за да се развие - моментът може да е бил свързан със страховете на Иран и Хамас от нарастващите перспективи за нормализиране на споразумението между Израел и Саудитска Арабия. Хаменей също така наскоро предупреди, че е "грешка" да се залага на "нормализиране на отношенията с ционисткия режим", докато иранското външно министерство определи инвазията на Хамас като "спонтанна". Един от инцидентите, които сочат към засилено сътрудничество между враговете на Израел, беше посещението в Ливан през април на лидера на Хамас Исмаил Хания, за да се срещне с палестинските фракции в Ливан. Той ги е помолил да се "обединят и да ескалират". Други членове на ръководството на Хамас посещават Иран и редовно се срещат с Хизбула, а някои лидери на групировката са се преместили в Ливан. Засиленото присъствие на ръководството на Хамас в Ливан означава, че Хизбула и Ливан са "обвързани с междупалестинското напрежение и с насилието срещу израелската окупация", заяви Хаге Али и добави, че тази завера може да доведе до по-широк регионален конфликт.

https://www.ixbt.com/live/offtopic/soznanie-eto-relyativistskoe-yavlenie-kotoroe-podchinyaetsya-zakonam-eynshteyna-novaya-model-kotoraya-obedinyaet-materiyu-energiyu-i-informaciyu.html Съзнанието е релативистичен феномен, който се подчинява на законите на Айнщайн: нов модел, който обединява материя, енергия и информация Съзнанието е един от най-загадъчните и сложни проблеми в науката и философията. Как 1,4 кг мозъчна тъкан създава мисли, чувства, мисловни образи и вътрешен свят? Как мозъкът е свързан с реалността, която възприемаме? Какви физически процеси са в основата на съзнанието? Тези въпроси остават без отговор дълго време, тъй като нито една от съществуващите теории не може да обясни природата и механизма на съзнанието. Една от най-разпространените хипотези е, че съзнанието е продукт на нервната активност в мозъка. Тази хипотеза обаче среща трудности, тъй като съзнателният опит не може да бъде сведен до никакъв физически процес. Например, когато се чувстваме щастливи, мозъкът ни създава определен модел на сложна невронна активност. Този модел корелира с нашето съзнателно усещане за щастие, но не е самото чувство. Той просто представлява нашето чувство. Така че един учен, който гледа нашия мозък и вижда този модел, трябва да ни попита какво чувстваме, защото моделът не е чувство сам по себе си, а само негово отражение. По този начин не можем да сведем съзнателното преживяване на това, което усещаме, чувстваме и мислим, до каквато и да е невронна дейност. Можем само да намерим корелации с тези преживявания. Този пъзел е известен като труден проблем на съзнанието . Друг набор от хипотези предполага, че класическата механика не може да обясни съзнанието, но предполага, че квантово-механичните феномени като заплитане и суперпозиция могат да играят важна роля в мозъчната функция и да обяснят критични аспекти на съзнанието. Тези научни хипотези все още не са тествани експериментално и може би имат нещо общо с квантовия мистицизъм. Някои физици и философи смятат тези аргументи за недостатъчно убедителни. Дейвид Чалмърс, един от водещите изследователи на проблема за съзнанието, се противопоставя на квантовото съзнание. Той анализира как квантовата механика може да се свърже с дуалистичното съзнание. Чалмърс е скептичен към идеята, че всяка нова физика може да помогне за разрешаването на трудния проблем със съзнанието. Той също така заявява, че квантовите теории за съзнанието страдат от същата слабост както и по-конвенционални теории. Освен това той казва, че няма конкретна причина някои макроскопични физически характеристики в мозъка да пораждат съзнание. Наскоро двама учени - физикът Нир Лахав от университета Бар-Илан в Израел и философът Закария Ниме от университета в Мемфис в САЩ - публикуваха нова физическа теория в списанието Frontiers in Psychology, която твърди, че решава трудния проблем на съзнанието в чисто физически начин. Според авторите, когато променим нашето предположение за съзнанието и приемем, че то е релативистичен феномен, мистерията на съзнанието е естествено разрешена. Авторите предлагат нов концептуален и математически модел, който описва динамиката на съзнанието от гледна точка на пространство-време и енергия. Те твърдят, че съзнанието е поток от информация, който се случва в определен регион на пространство-времето и има определена енергия. Тази енергия зависи от скоростта на информационния поток и от относителното движение на наблюдателя. Така съзнанието се подчинява на законите на относителността на Айнщайн и може да се променя в зависимост от референтната рамка. Авторите също твърдят, че съзнанието може да взаимодейства с материята чрез електромагнитно поле. Те предполагат, че мозъкът е приемник и предавател на електромагнитни вълни с различни честоти. Тези вълни носят информация за реалността, която възприемаме чрез сетивата си. Мозъкът обработва тази информация и създава свой собствен поток от информация, който оформя нашето съзнание. Този поток от информация също се излъчва под формата на електромагнитни вълни и може да повлияе на други мозъци и материални обекти. Така съзнанието може да се разглежда като енергиен процес, който свързва материя и информация.

nauka.offnews.bg Раждаме се в самота и цял живот бягаме от нея, а пътят е в обратна посока - към себе си Представяме ви една статия за ползите и вредата от самотата, която придружава човека от раждането му и до преследва през целия му живот и за нейния социален и еволюционен смисъл от руския психолог Василий Проскура. Авторът определя публикацията си като "доста абстрактна" и не дава конкретни препоръки и съвети за укрепване на "психологическото здраве", а проследява мъчителното бягство от себе си и посочва единствения спасителен, но труден път обратно към себе си. ==================================== Ражда се дете. Това може да е радост за родителите, но какво е това за детето? Детето, което се лишава от безусловната топлина, храна и лекота? Детето, което сега ще трябва да получава храната си, полагайки усилия и изразходвайки енергия? Детето, което сега трябва да се бори ежедневно с гравитацията, дори просто за да диша и да губи енергия за всичко това? Детето, което ще умре от глад и ще замръзне и ще загине, ако няма някой, който да се грижи за него? Детето, което преди това всяка секунда е усещало около себе си неразривното присъствие на друг, чрез удара на сърцето му, топлината, енергията му? И сега всичкото това го няма - новороденото е изгонено от рая, то е голо, то страда, то не чувства присъствието на големия грижовен Бог. Детето за първи път се сблъсква със студа, гравитацията и самотата ... Съвсем естествено е нежеланието му да приеме тези промени, изпълващи го с болка, страх, тревожност и отчаяние. Ще приеме ли своето раждане? Изгонването си от рая? Ще приеме ли изолацията и самотата си? Доста бързо детето се научава да се справя със студа и гравитацията. Но как да се справи със самотата, все пак животът на детето зависи изцяло от външната грижа и подкрепа в продължение на много години. Изчезването на подкрепата и грижата от близките е равносилно на смърт. Детето не може да се грижи само за себе си. Всичко, което може да направи със самотата си, е да се опита да я избегне. Да избяга от нея, влагайки цялата си сила и цялата си енергия в това бягство. И малкото дете бяга. Бяга към родителите си (най-близкия си социален кръг), които му осигуряват това приятно преживяване на грижа, любов, обич и подкрепа. У детето отново се появява надежда, че не е само в този свят - защото до него е някой, на когото не е безразлично, който разбира желанията му без думи и ги изпълнява. Раят почти се връща, но ... Но все повече започва да забелязва, че желанията му все по-рядко се удовлетворяват и че родителите му могат да имат други желания, които са в противоречие със собствените му желания и те все по-често предпочитат да удовлетворяват своите желания, оставяйки детето неудовлетворено все по-често. Детето отново се сблъсква с раздялата, то губи това мъничко сливане с родителите, което наскоро е успяло да придобие с толкова мъка и отчаяние. И отново се чувства „изхвърлено”, измамено в очакванията си, предадено в надеждите си от политеистичните си богове ... отново ... Какво трябва да прави сега? Къде да бяга сега? Самотата е непоносима и детето бяга. Бяга в посоката на по-широк кръг от обществото - баби и дядовци, лели и чичовци, други роднини, приятели и приятелки от улицата, съученици в училище - навсякъде детето търси общуване, а в общуването - сходство на желанията, вижданията за света, ценностите, преживяванията и усещанията. То търси нещо, което му дава разбирането и усещането, че не е само, че има до себе си „сродна душа”. И всеки път, намирайки капчица нещо сродно и близко в друг човек, то искрено се радва и въодушевява. И прекарва целия си живот, събирайки себе си капка по капка в отраженията на други хора. Краят на юношеството започва с разбирането, че потокът от тези капчици става все по-малък всеки ден. И сега е почти пресъхнал. И отново, на прага идва почти забравената самота. В отчаян опит да избяга от самотата човек се втурва към по-далечни хора, в обществото, в отношения, притеснения и проблеми. Но колкото повече усилия инвестира човек в стремежа си да се отърве от самотата, толкова по-далече бяга от себе си. А и социумът го подтиква към това, наливайки масло в огъня на мечтанията на човека към щастие, което по този начин никога няма да достигне. От друга страна, това "бягство от себе си" допълнително мотивира неприемането на себе си като цяло или някои от свои части. И ако търсенето на "сродна душа" е "морковът", то неприемането на себе си е "тоягата", стимулираща бягството на човека от себе си. В това движение "от себе си към хората", човек може да загуби години и десетилетия от живота си, а желаната "липса на самота" така и няма да бъде постигната. Нещо повече - отказвайки да признае безсмислието на загубените време и усилия, човек се лишава от възможността да преразгледа целите си, да разбере реалните (а не илюзорните) си желания и да преоцени методите за постигането им. Още по-трудно е за малцината, които са успели да превърнат мечтите си за социален успех и популярност в реалност, като начин да избегнат самотата. За тези хора, които сякаш са намерили това, за което са мечтали, разликата между очакваното (да се отърват от самотата, да постигнат желаното приемане) и реалността (където самотата все още присъства дори сред тълпа от почитатели, както и приемането го няма никакво) достига най-високия си връх. Това създава много висок "вътрешен стрес" (поради голямата разлика в потенциала на желаното и действителността). И такова високо напрежение прави живота непоносим, те "изгарят" на върха на успеха си, рязко пропадат, търсейки забрава в различна степен - от наркотици до самоубийство. Примери за това, сред някога популярните и "култови" личности, могат да бъдат намерени в изобилие. Хората, които не постигат желаното (т.е., по-голямата част), продължават да съществуват при относително умерена степен на вътрешно напрежение, с което се справят с относително умерени дози забрава. Така например, някаква степен на бягство от самотата може да бъде постигната чрез алкохол и хазарт, "разтваряне" в работата или в семейството и т.н. Но има и друг вариант, как да се намали това "напрежение": може бавно да се отравя средата на живот чрез пасивна автоагресия, бавнопротичаща хронична депресия или чрез активна агресия - вечни спорове, конфликти, изясняване на отношенията и всичко, което води до хронично състояние „на ръба". Има и още една категория хора, които избягват самотата си чрез бягство към Бога, единението, които са загубили. Първо преминават през етапа на политеистичните богове, които са достатъчно отделени от човека и независими в своя символизъм (при това символите на тази вяра са подобни на ценностите на представителите на семейството на детето на съответния етап от неговото развитие, когато то се идентифицира със семейството). Следващият етап е монотеистичният Бог, като отражение на предишния етап на сливането с майката. И това "пътуване към Бога" завършва с етапа на пантеизма, където Бог е навсякъде и съответства етапа в утробата на майката. Ще намерят ли тези хора бог? Вероятно да. Ще избягат ли от самотата? Да. Но само докато не изчерпят ресурса на своята вяра, след като са преминали през всички тези етапи на намиране на "боговете" в обратен ред. И когато вярата им отслабне, те отново ще усетят неизбежната студена, мълчалива и безжизнена самота на прага си, неумолимо звъняща на вратата. И ще осъзнаят ужаса, че самотата всъщност винаги е била с тях и е звъняла през цялото време, докато затискайки ушите си с ръце те са тичали, за да намерят някой, с когото да се слеят. Така живеят хората в продължение на години и десетилетия - и дори не искат да променят каквото и да е. От друга страна, не виждат възможност да променят нещо в живота си и смятат състоянието си за безнадеждно. И какво може да направи човек в такава патова ситуация, когато вече няма сили да се противопостави на натрупващата се тъга и депресия? Тъга по времето, когато е усещал, че не е сам? Тъга по времето на разбирането и безусловното приемане? Нещо повече, в съзнанието му започва да блуждае идеята за безплодността на всички положени усилия. Бори се през цялото време и в опита си да избегне самотата, сега се чувства безкрайно самотен, дори и да е безкрайно близо до своята среда. При това е изразходил почти всичките си налични ресурси от сили, надежди и вяра и пак е останал до "разбитото корито" на своите безплодни очаквания. Но единственият, който може да даде на човек така желаното усещане, е самият той. А през цялото време е бягал от самия себе си - презиращ се и необичан от себе си. И хората скитат в джунглата на обществото, надявайки се в поредния срещнат да зърнат отблясък от отдавна загубеното си Аз, но никога няма да открият човека. Защото не търсят където трябва. Някои хора, сред които, не е странно, са много психолози и някои от техните клиенти, все пак са намерили себе си или вървят към себе си през джунглата на своите страхове и тревоги, обиди и разочарования, срам и вина. Този път към себе си не е прост и лесен, за разлика от обратния. Да престанеш да бягаш от самотата - тази перспектива едновременно плаши и тревожи. ============================== И макар статията да не дава рецепти, авторът намеква, че това, което ще помогне по този труден път, е осъзнаването, че самотата има положителна страна и възможност за развитие на отделния човек.

https://www.ixbt.com/news/2023/09/29/uchjonye-dokazali-chto-gravitacija-vozdejstvuet-na-antiveshestvo-tak-zhe-kak-i-na-obychnuju-materiju.html (на руски, съкратено резюме) оригинал, на английски: https://www.nature.com/articles/s41586-023-06527-1 =============================== Учёные доказали, что гравитация воздействует на антивещество так же, как и на обычную материю Это один из постулатов Общей теории относительности Учёные из CERN провели эксперимент, который наконец-то доказал, что антивещество реагирует на гравитацию так же, как и обычная материя. Несмотря на то, что это вполне логично, так как антивещество отличается от обычной материи в основном лишь электрическим зарядом (и ещё рядом параметров, которые в данном контексте не важны), доказать этот постулат удалось лишь сейчас. Заодно эксперимент в очередной раз позволил подтвердить Теорию относительности. Описание эксперимента может показаться максимально простым: учёные всего лишь захватили и удерживали античастицы (атомы антиводорода), чтобы пронаблюдать, будут ли они падать вниз под действием гравитации, как и обычная материя. Большинство частиц в итоге действительно упало. Технически же эксперимент был очень сложен. Физики из лаборатории ALPHA создали антипротоны, которые затем замедлили посредством специального инструмента ELENA, после чего антипротоны соединились с позитронами, образовав атомы антиводорода. Затем атомы были отправлены в вертикальную шахту высотой 3 метра, окружённую сверхпроводящими электромагнитными катушками. Магниты удерживали антиатомы на месте в горизонтальной плоскости, чтобы они не контактировали с обычной материей. Далее напряжённость магнитного поля постепенно ослаблялась вверху и внизу шахты, а детекторы фиксировали антиатомы, когда они выходили из двух «дыр» в своей магнитной ловушке. В эксперименте 80% атомов в итоге вышли из нижней части, то есть опустились туда под действием гравитации, что соответствовала моделированию такого процесса. Асимметрию в распределении учёные объясняют нисходящей силой гравитации. Кроме очередного подтверждения Общей теории относительности, эксперимент исключает одно из существовавших ранее теоретических объяснений Барионной асимметрии Вселенной, которое заключалось в том, что после Большого взрыва гравитация оттолкнула антивещество, поэтому его фактически нет в наблюдаемой части Вселенной. ====================

Програмируема материя и 4D печат: все по-близо до „интелигентния прах“ https://3dnews.ru/1093054/programmiruemaya-materiya-i-4dpechat Дигитален превод от руски ====================================================================================== 18 септември 2023 г Максим Белоус Виртуалната реалност на практика ще се слее с естествената реалност, ако цифровите изображения, създадени пред очите на потребителя, са органично насложени върху физически обекти, които са последователно формирани от програмируема материя. Ще трябва да изчакате обаче: все още има много технически трудности по този път ======================================================================================= Най-обикновеният 3D принтер буквално изгражда определен обект малко по малко в съответствие с цифрово определен чертеж. Тези зърна - например капки от нагрята ABS пластмаса - слепващи заедно и по-късно втвърдяващи се, образуват формата, предвидена от създателя на цифровия чертеж. В този случай директният изпълнител на зададената от човек програма е самият 3D принтер, а консумативният материал не е нищо повече от инертна материя, чието подреждане се извършва от външна сила. Но какво ще стане, ако направим този въпрос „умен“? Дори и да не е способен да взема съзнателни решения (за което днес дори компютърният изкуствен интелект не е готов), а само програмируем,готови да образуват определени форми - чрез преместване по един или друг начин на отделните си частици една спрямо друга - в отговор на определени контролни сигнали? Ако не сглобите сами, никой няма да ви сглоби (източник: AI поколение въз основа на модела SDXL 1.0) Най-простата версия на програмируемата материя отдавна е известна на металурзите: това са така наречените сплави с памет на формата(сплави с памет на формата, SMA). Специалният дизайн на кристалната решетка на такива сплави се характеризира с термоеластичност, т.е. способността за преобразуване на топлинната нагряваща енергия в механична работа за връщане на клетките, разтегнати или компресирани по време на деформация, в първоначалното им състояние. Първоначално правият SMA проводник може да се огъне със същата лекота като обикновената медна или алуминиева. Но когато се нагреят, разтегнатите клетки на кристалната решетка на сплавта с памет на формата (разположена на външната граница на всеки завой) сами по себе си, или по-скоро преобразувайки топлинната енергия в механична енергия, ще започнат да се компресират, а компресираните (на вътрешната страна) ще започне да се разтяга. Това ще доведе до изправяне на пробата при всеки деформиран микросрез - и в резултат на това целият SMA проводник ще се върне към първоначалния си гладък вид. Сплавите с памет на формата се използват доста широко,манипулатори, които имитират човешка ръка - с чисто термомеханично управление вместо цифрово (т.е. не изискващи микромотори, сигнални вериги, сензори за обратна връзка и други сложни машини). И все пак е трудно да се нарекат метални проводници, изработени от специални сплави, наистина програмируеми: техните възможности не са толкова обширни. От друга страна, напълно функционален „умен прах“ - дискретна програмируема материя, всяка микроскопична частица от която е способна, по указание на контролния център, да се свърже с всяка друга в дадена точка - засега съществува само в произведения на научната фантастика като наградения с Оскар анимационен филм "Градът на героите" (оригинално заглавие - Big Hero 6). Всъщност именно в научната и инженерна пропаст между отдавна познатия SMA и футуристичния „умен прах“, непостижим на сегашното ниво на технологиите, днес работят изследователите, работещи по проблемите на програмируемата материя. Така, че без участието на 3D принтер или друго макроустройство, управляващо директно консумативния материал, той може да променя формата си в доста широк диапазон. ⇡#Навсякъде (самоорганизиращ се) живот Суперминиатюризацията на основните елементи на съвременната електроника - полупроводникови транзистори - приближава изследователите все по-близо до физическото въплъщение на "интелигентния прах". Вярно е, че в наши дни отделните частици от такава програмируема материя са доста големи, така че по-скоро трябва да се наричат не прашинки, а, да речем, камъчета (в английската терминология - умни камъчета вместо умен прах). Това са напълно автономни устройства с характерен размер от порядъка на няколко милиметра, оборудвани с батерии, различни сензори, лазерни и/или радиокомуникационни модули, по-рядко електромеханични елементи ( MEMS ) - и, разбира се, процесор, RAM и хранилище за данни. Общувайки помежду си, такива монадипрограмируемата материя може да формира силно свързани мрежи, готови да изпълняват различни задачи - от формирането на сензорни облаци (при ниска гъстота на мрежата - в агрегатното състояние на "умен газ" - осигурявайки събирането на много по-подробна и структурирана информация от разпръснатата макросензори) до създаването на тактилни интерфейси за виртуална реалност (когато, да речем, хващайки дръжката на изваден меч в цифров свят, играчът стиска дланта си вътре в контейнер, пълен с „умен прах“ - и се образува плътна продълговата структура в хватката на юмрука си, възпроизвеждайки точно виртуалния обект). Образуването на едно плодно тяло на Myxococcus xanthus със спори отнема около 100 хиляди едноклетъчни организми от този вид (източник: Wikimedia Commons) Интересното е, че прототипът на „интелигентния прах“ - подобно на много други високотехнологични разработки - съществува в природата от стотици милиони, ако не и от милиарди години. Така myxobacterium Myxococcus xanthus , напълно уважаван едноклетъчен организъм, демонстрира колективно поведение при неблагоприятни условия. Когато храната стане сериозно оскъдна, огромен брой отделни миксобактерии се събират в доста макроскопични агрегати, образувайки така наречените плодни тела. По-голямата част от едноклетъчните организми в този случай умират - по-точно те престават да съществуват като отделен жив организъм; става фрагмент от здрава, но биологично инертна стена на общото плодно тяло. Най-щастливите миксобактерии, защитени от неприятности от защитната обвивка, създадена от телата на техните роднини, образуват спори - и по този начин получават шанс (когато външните обстоятелства се променят и храната отново е в изобилие) за себе си и за всички останали, да предадат нататък. гени на техния вид към следващите поколения. Освен това няма външен разум, който да зададе на Myxococcus xanthus програмата „всички се събират и изграждат плодно тяло, но вие, вие и вие започвате да образувате спори“: тук самоорганизацията се е развила в хода на еволюцията в най-чистия си вид форма се осъществява. Миксобактериите, строго погледнато, дори не могат да се разглеждат като междинен етап по пътя от едноклетъчни към многоклетъчни организми: тяхното колективно поведение се проявява само при определени условия и те нямат еволюционен стимул да образуват по-сложна колективна структура, с изключение на оцеляването при особено неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Въпреки това, способността на някои протозои за такава сложна временна самоорганизация може да се превърне в един от стимулите за учените и инженерите да излязат с идеята запрограмируема материя – вече не е пряко свързана с биологията. Клетъчният автомат CoDi (от думите събирам и разпространявам) е създаден, за да симулира импулсна невронна мрежа - най-правилното приближение към биологичните невронни мрежи в момента (от гледна точка на физиологията) (източник: Wikimedia Commons) Самият термин „програмируема материя“ се появи не толкова отдавна : през 1991 г. беше предложен от физика Норман Марголус и специалиста по компютърни системи Томазо Тофоли. В своята теоретична работа те описват клетъчните автомати CAM-8: съкращението означава „машина за клетъчни автомати“, а серийният номер 8 показва мястото му в дългата поредица от модели, разработени от тези изследователи. Когато обсъждаха възможните приложения на CAM-8, Марголус и Тофоли посочиха моделиране на флуиден поток и химични реакции - и използваха термина „програмируема материя“ в контекста на факта, че определена пространствена конфигурация на елементите на предложената от тях машина (заедно с правилата, по които работи) напълно определя неговите свойства. С други думи, тя не се нуждае от програмист като такъв. В ретроспекция, първият наистина успешен демонстратор на програмируема материя може да се счита за известната Игра на живота , описана от британския математик Джон Хортън Конуей през 1970 г. Тази игра е без играчи (това, което се случва на полето, се определя само от първоначално определени правила и първоначалната конфигурация на „живите“ клетки) ясно демонстрира как едно пространство, разделено на клетки, съчетано с ясно дефинирани закони, действащи в него, поражда, при определени условия, автомат на фон Нойман - машина, способна при липса на на подробни инструкции, дадени от жив операторпресъздайте себе си. Самият Джон фон Нойман теоретично разработи клетъчното поле и правилата за работа на самовъзпроизвеждащ се автомат още в края на 40-те години на миналия век, много преди появата на публично достъпни компютри, които биха направили възможно ясно да се демонстрира работата на такова устройство. Играта „Живот“, базирана на много по-прости правила и много по-малко взискателна към изчислителните ресурси (пълното внедряване на клетъчен автомат на фон Нойман ще изисква, според различни оценки, поле от 100-200 хиляди клетки , докато елементарните структури на „Животът“ е доста функционален и в рамките на решетка 3x3), по-голям късмет - той е получил много превъплъщения в програмния код и сега е обстойно проучен. Пушките са специален вид клетъчни автомати в играта на Живота, които не само се повтарят циклично, но и генерират други автомати – в случая планери; Планерът Gosper е показан тук (източник: Wikimedia Commons) Но и „Животът“, и CAM-8 не са нищо повече от математически абстракции, докато миксобактериите, действащи (понякога) на принципа на клетъчен автомат, са живи и здрави. Развивайки идеите на Марголус и Тофоли, някои изследователи на програмируемата материя вече създават доста сложни - и не най-миниатюрните - структури, които са готови да действат като елементарни клетки на програмируема материя; Нека използваме вече споменатите „умни камъчета“ като пример. Малко по-различен подход беше посочен от френския химик Жан-Мари Лен , който получи Нобелова награда през 1987 г. за създаването в лаборатория на синтетични молекули, способни да изпълняват в жив организъм същите функции като естествените (невротрансмитери, например) , а понякога дори и с по-голяма ефективност. Той въвежда термина „познаваема материя“ в научното обръщение (информирана материя ), което означава синтетични материали със свойства, предварително определени на атомно-молекулярно ниво, които биха им позволили, при определени условия, спонтанно да се самоорганизират в сложни структури - демонстрирайки координирана динамика, напомняща за колективното поведение на едноклетъчните организми. ⇡#Магнитът е ваш, нашите задачи Практически демонстратор на идеите за програмируема материя на макро ниво беше предложен още през 2015 г. от изследователи от Масачузетския технологичен институт. Създаденият от тях оригами робот е не просто самоходен, но и управляем и дори способен да транспортира товари (два пъти повече от собственото си тегло!) с тегло приблизително 0,3 g с характерен размер от няколко сантиметра, в първоначалното си състояние прилича на квадрат от златисто лъскаво фолио , очертан с пресичащи се диагонални линии в триъгълници . В средата на конструкцията има малък постоянен магнит - и всъщност това е всичко: дизайнът не предвижда никакви чипове, автобуси или задвижващи механизми. Оригами робот разгънат (вляво) с магнит отгоре; сглобени; натискане на тегло; постоянен магнит отделно (източник: MIT) Принципът на работа на робота оригами е подобен на SMA: поливинилхлоридът, който образува средния слой на филма, се свива при нагряване. Не много, но достатъчно за такъв миниатюрен дизайн. От двете страни на PVC основата има друга пластмаса, без термомеханични свойства, като прорезите в нея са направени така, че от едната страна получените луфтове (те не са проходни - средният слой остава плътен) са по-широки, отколкото от другата. Когато поливинилхлоридът се свива при нагряване, неравномерността на напрежението от различните страни на основата води до факта, че трислойният материал естествено се огъва, така че от вътрешната страна на завоя се появява тясна междина, а отвън - широка. Редуват се широки и тесни прорези по външните слоеве на фолиото, Роботът се движи под въздействието на магнитно поле, което се генерира по определен начин под подлежащата повърхност. Ако постоянният магнит в центъра на структурата изпитва привличане с изместване (спрямо локалния вертикал), тогава „краката“ на структурата, които са разположени по-близо до източника на полето, стоят стабилно на място поради сила на триене, докато тези отзад леко се повишават. След това е достатъчно леко да преместите източника на поле по-близо до постоянния магнит, така че адхезията на предните „крака“ да отслабне леко - и тъй като самостоятелно сглобената пластмасова оригами структура има достатъчна твърдост, това ще доведе до леко изместване на целия робот „напред“ (т.е. посоката, в която източникът на магнитното поле първоначално е бил изместен под повърхността спрямо постоянния магнит на самия робот). Допълнителна модификация на този метод включва поставяне на четири променливи магнита в ъглите на квадратната платформа, върху която е инсталиран роботът. Координираната промяна в величините на генерираните от тях полета води до факта, че структурата прави прецизни и бързи движения - приблизително четири дължини на собственото си тяло в секунда. Можете да се насладите на бързите движения на това устройство във видеототук _ Оригами роботът на Масачузетския технологичен институт е малък - но не достатъчно малък, за да бъде от реална полза (източник: MIT) Роботът оригами в оригиналната си форма не е много полезен: да, той е в състояние да премества малки предмети от място на място и дори да действа като динамично движещ се сензор за електромагнитни полета - струва си да покриете повърхността му с проводим филм и внимателно да измерите отклонения от очакваната скорост и траектория на движение под въздействието на външно поле, но това е всичко. Но ако изследователите успеят да приложат същия принцип, за да създадат устройства с характерни размери от части от милиметър,това ще отвори безпрецедентни възможности - за микрохирургия, например. Отпечатани на специален принтер подобни субминиатюрни роботи под формата на тънки и плоски квадрати могат да бъдат вкарани например в кръвоносен съд на пациент. Под въздействието на топлината те ще се самосглобят, с притока на кръв ще стигнат до определената точка - и там под въздействието на променливи магнитни полета ще изпълнят определена задача; Да кажем, че го разделят на фрагменти и постепенно отстраняват получения кръвен съсирек. Ако изберете материали, които се биоразграждат с течение на времето, за изграждането на такива роботи, дори няма да се налага да се притеснявате за последващото отстраняване на чужди тела. ⇡#Рисуване на аналогии По-сложен демонстратор на (само)програмируема материя – също в съответствие с концепцията за „интелигентен прах“, а не „познаваема материя“ – беше създаден през 2021 г. в Университета на Пенсилвания. Една доста проста електрическа верига, която обаче се простира на почти цял метър дължина, е по същество аналогов персептрон - и е в състояние да класифицира обекти и такива, които не всеки може да различи на пръв поглед. Машинната дискриминация се извършва по същата схема, по която работят биологичните неврони и техните изкуствени аналози като част от цифровите невронни мрежи - с обратно разпространение на грешки. Аналогова невронна мрежа, базирана на варистори (източник: Университет на Пенсилвания) Основният елемент на описания дизайн е двойка електрически вериги, които включват варистори (променливи съпротивления). Към двете вериги се прилага същото напрежение, така че силите на тока в тях, в съответствие със закона на Ом, също се оказват равни. След това започва "обучението": експериментаторите променят съпротивлението на един от варисторите, за да постигнат определена стойност на изходния ток. Тъй като силите на тока в двете оригинални вериги вече са различни, можете да добавите още една към тях - и зарядът също ще започне да се движи по тази поради наличието на потенциална разлика. Обратната връзка от третата верига към втората (варисторът, в който остава в първоначалното си положение) ви позволява автоматично да регулирате стойността на съпротивлението, така че силата на тока в двете оригинални вериги да се изравни отново. Основният елемент на такава верига изглежда тривиален - но чрез изграждане на мрежова структура от подобни блокове с три вериги (в които контролната верига на първата двойка вериги служи като основа за втората и т.н.), изследователите получиха, всъщност най-простата невронна мрежа на напълно аналогова основа. И дори я научиха да различава цветята на ириса, класифицирайки ги като една от трите разновидности, изборът между които се прави въз основа на сравнение на четириизмерните параметри на дадено цвете. Поради липсата на оптична система, описаната структура, разбира се, не може да „види“ самите ириси - тя работи с база данни, събрана от ботаници за 150 такива цветя. Обучена на 30 цветя (когато операторът задава параметри на размерите чрез завъртане на варистори и след това ръчно посочва коя разновидност на ириса описва всяка от въведените комбинации от стойности на съпротивление), аналоговата електрическа невронна мрежа независимо класифицира останалите 120 с 95% точност , Сериозно предимство на такава мрежа може да се счита за нейната висока устойчивост на повреди. Срязвайки отделни жици и повтаряйки цикъла на обучение, изследователите успяха да постигнат почти същите резултати като Най-добрият роботизиран космически изследовател е този, който е способен на самолечение (източник: AI поколение, базирано на модел SDXL 1.0) И това е изключително важно за междупланетни мисии, например, когато една високоенергийна частица от космически лъчи може да повреди всеки полупроводников контролер - дори защитен с олово или друг изключително плътен корпус. В такава ситуация аналогова изкуствена невронна мрежа, загубила част от вътрешните си връзки (да кажем, че са толкова миниатюрни, че космическите лъчи започват директно да им вредят), ще може автономно да се реорганизира, за да продължи да работи. Дори изглежда като „програмируема материя“ - в смисъл, че доста плътна електрическа невронна мрежа от елементи с малък размер ще изглежда като парче тъкан с голямо тъкане и изисква програмиране за решаване на определени проблеми. „Обучавайки“ такава структура на земен или близо до земята тестов полигон в условия, възможно най-близки до работещите, Строго погледнато, една изчислителна система не трябва непременно да се състои от електрически вериги. Концепцията за „логиката на пръчката “, предложена от пионера и популяризатора на нанотехнологиите Ерик Дрекслър, е добре позната.Първоначално тя възниква в приложение към молекулярни структури, но може да бъде приложена и на макроскопично ниво. Молекулите, до известно приближение, могат да се считат за механични системи - топки (атоми) с пружинни (ковалентни) връзки между тях. Специфичен вид въглеродна молекула, карбини, са верига от въглеродни атоми, в които една и три ковалентни връзки се редуват последователно. Тази верига е изключително тънка (всъщност с дебелина от един C атом) и има значителна напречна твърдост поради силни междуатомни връзки - и следователно, от механична гледна точка, тя е почти идеален прав прът (пръчка, щифт; пръчка). Принципът на работа на наномащабния инвертор на пръти на Drexler: два щифта с издатини, разположени перпендикулярно на равнината на фигурата (сеченията им са показани в кръгове под цифрите 1 и 0) позволяват или забраняват хоризонталното движение на прът с подобни издатини - в зависимост от независимо дали са изместени така, че да преминат покрай неговите издатини или да ги блокират (източник: NanoCon) Ако хетероциклична структура с три флуорни атома се постави между два определени въглеродни атома в състава на такъв прът, ще получите малка издатина, стърчаща отстрани на основния прът, но също така твърда в механичен смисъл. Пръчките с издатини, разположени в перпендикулярни равнини, точно образуват механична изчислителна система с нано размери: надлъжният прът може да се движи само ако напречният е монтиран така, че издатините на надлъжния да минават свободно покрай неговите издатини, в противен случай преместването е блокирано . Всъщност се внедрява аналог на полупроводников инвертор: сигнал, разпространяващ се в надлъжна посока (преместване на надлъжния прът с определена величина) позволява или блокира разпространението на сигнала в напречна посока (преместване на съответния прът). С инверторите можете да създавате логически схеми с всякаква сложност. Докато стандартните компютри на молекулярно ниво продължават да си остават теоретични конструкции, тяхното сглобяване почти със сигурност ще изисква наномашини, чието развитие се насърчава активно отвсе същият Дрекслер. Въпреки това, по-големи структури от този вид - да речем, с микрометър - могат да станат основа за процесорните възли на вече споменатите „умни камъчета“ и, вероятно, първоначални реализации на „интелигентен прах“. В бъдеще, например, специално програмирани (на генетично ниво) ДНК ботове ще могат да задействат стоковата логика за извършване на изчисления - но това е напълно отделна тема за обсъждане. ⇡#От камъчета до глина Исторически, както вече става ясно, могат да се разграничат два подхода за създаване на програмируема материя: „отдолу нагоре” и „отгоре надолу”. Първият се основава на използването на наночастици, отделни молекули и в бъдеще дори електрони за организиране не само на изчислителна (и следователно програмируема), но и на самореорганизираща се интелигентна материя. И тук отново няма магия: учените отдавна знаят, че „квазиживите“ колоидни структури са способни да демонстрират много сложно поведение, към които в известен смисъл могат да се отнесат дори добре познатите течни кристали - същите, благодарение на които днес работят дисплеите на по-голямата част от телевизорите и компютърните монитори на планетата. Създаването на програмируема материя чрез „плаване“ изглежда най-логично, с преход от прости компоненти към все по-сложни структури, но изисква толкова сериозно предварително развитие на нанотехнологиите, че осезаем напредък по този път не трябва да се очаква в близко бъдеще. Миниатюрен оригами робот с двигатели, който не изисква външно магнитно поле за движение, е пример за устройство, което се развива към програмируема материя по пътя отгоре надолу (източник: Wyss Institute) Друго нещо е подходът на „потапяне“, който предполага постепенно миниатюризиране на доста сложни системи; от многократно споменаваните „умни камъчета“ до „умни прашинки“ – които всъщност в идеалния случай трябва да се състоят от програмируема материя, която има буквално магически свойства (според мнението на непосветен наблюдател). Ако в логиката отдолу нагоре организиращата роля се приписва на определени сили, външни за частиците на такава материя - законите на химичните взаимодействия, например, дори и да се проявяват по не най-тривиален начин поради уникалните свойства на самите частици - тогава миниатюризираните чрез „потапяне“ компоненти на интелигентната материя запазват способността за автономно действие, именно благодарение на което (а също и наличието на безжични комуникации помежду си, разбира се) те са в състояние да проявяват кохерентно колективно поведение. Важно е да се отбележи, че програмируемата материя в подхода отгоре надолу обикновено не се нуждае от MEMS като един от ключовите си компоненти. Субминиатюрните сензори и механизми, разбира се, са нещо добро, но осигуряването на тяхната висока надеждност само по себе си не е най-тривиалната задача. А ремонтирането на някаква неработеща нанотурбина от „умна прашинка“ с диаметър микрон, улавянето й от безброй подобни устройства за тази цел, е повече от съмнително удоволствие. Ето защо разработчиците на програмируема материя чрез потапяне, като групата на Сет Голдщайн в университета Карнеги Мелън, залагат на толкова малки машини, че могат да променят формата и/или ориентацията си, без да разчитат на деликатни движещи се части за това .. Колкото по-прости (от чисто механична гледна точка) и по-надеждни са „умните камъчета“, създадени днес в лаборатории, толкова по-лесно ще бъде впоследствие да се миниатюризират, за да образуват наистина фино структурирана програмируема материя. Освен това, тъй като размерите на всяко такова „камъче“ намаляват, задачата, строго погледнато, става по-проста: манипулирането на малки обекти изисква по-малко енергия и се извършва по-бързо поради намаляване на инертната маса. Друго нещо е, че самата тази миниатюризация, при запазване на всички възможности на по-големите образци, е изключително нетривиална задача. Един от първите прототипи на катомни демонстратори, заобиколен от електромагнити „пънове“ (източник: Carnegie Mellon) Но перспективите в тази посока са повече от привлекателни: в крайна сметка проектът Claytronics (от английската глина - „глина“), разработван почти две десетилетия на базата на университета Карнеги Мелън, има за цел да създаде клейтронни атоми или катоми,сравними по размер с естествените молекули, които ще образуват триизмерни форми, определени от оператора. Всякакви. Операторът се нуждае от стол - и кокетната сивкава локва на пода на стаята му се превръща в стол, при това с определените параметри на еластичност на седалката и облегалката. Имате нужда от чаша - моля! Кухненски нож - няма проблем (само ако интелигентната система засече, че клейтронният нож опасно се приближава до човешкото тяло, тя ще може незабавно и независимо, без да иска потвърждение, да превърне заплашителния предмет обратно в сивкава локва - но това е въпрос на създаване на софтуерно обезпечение). По същество claytronics възвестява интеграцията на виртуалния и физическия свят , когато формата, текстурата и цялостните механични свойства на обекти, създадени от компютърна система, се осигуряват от „умна глина“, а външният вид се осигурява от оцветяване и определен вид функционалност - очила или шлем с добавена реалност. Такава синтетична реалност, както очакват инженерите и учените, работещи по нея, лесно ще премине визуално-тактилния аналог на теста на Тюрингда имитират обекти от физическия свят - с едно изключение обаче: вътрешната структура на сложните системи ще бъде изключително трудна, ако не и невъзможна, за възпроизвеждане - поне за много, много дълго време. Столът Claytron може лесно да се превърне в рафт за книги или дори в почистващ робот, като редовно почиства „глупавия“ прах от по-традиционните мебели с метла Claytron, но не може да се превърне в компютър или смартфон - пълнежът им е прекалено сложен. Тук, между другото, идват на помощ очилата с добавена реалност: ако нещо прилича на лаптоп, усеща се точно като лаптоп на допир (включително по отношение на тактилната реакция на натиснатите от оператора клавиши) и чрез очилата също работи като лаптоп, показвайки резултатите от изчисленията на виртуален дисплей, дори ако са извършени някъде в облака, означава ⇡#Пясък, който (още?) не пада Катомите, за чието създаване групата на Голдщайн и нейните сътрудници работиха усилено, в бъдеще трябва да бъдат сферични обекти с максимални микронни размери, способни да се движат чрез търкаляне (например поради изместване на центъра на масата вътре в тялото), здраво закрепени един към друг в определени точки и притежаващи основни изчислителни възможности и развити средства за взаимна комуникация - което ще им позволи, ако е необходимо, да обединят своите ресурси за решаване на сложни математически проблеми в клъстер: формиране на изчислителна среда за стартиране на локален AI, за пример. Първите прототипи на тези футуристични дизайни бяха „ клекналите цилиндри “, създадени в началото на 2000-те) малко по-голям от батерия с размер D и с редици електромагнити по ръбовете. Благодарение на селективното активиране на магнитите, „пъновете“ са в състояние да се прилепват един към друг, образувайки двуизмерни конфигурации с почти произволни форми в равнина, или да се отблъскват един друг, като по този начин покриват определено разстояние в отсъствието на механичен задвижващо устройство. Задавайки определена последователност от координирано включване на електромагнитите, изследователите постигнаха изпълнението на доста сложни движения на катомите един спрямо друг. До средата на 2010 г. новите версии на тези макромонади с програмируема материя, вече произведени с помощта на фотолитография, са се свили в диаметър до около един милиметър. Командата „Събирайте се!“, дадена на шепа контролирана от AI програмируема материя, ще има изключително буквално значение (Източник: AI поколение, базирано на модел SDXL 1.0) Въпреки това, с миниатюризирането на котомите и нарастването на броя им, нов проблем започна да се появява с пълна сила: софтуерът. Би било трудно да се нарече система самоорганизираща се , ако, за да се образува някаква проста чаша от шепа „умни прашинки“, ще е необходим мощен компютър, стоящ наблизо, готов да се справи с пространственото позициониране на всеки катом индивидуално. Голдщайн и колегите му са склонни да възприемат принципа на познатата материя - и се ограничават до директни комуникации само между съседни монади (индивидуални катоми), вместо централно да разпространяват команди директно към всеки. Всъщност същият подход се прилага еволюционно в Myxococcus xanthus и други едноклетъчни организми, които демонстрират колективно поведение: реагирайки на промените във външните условия, организмите се събират, прилепват и докато някои (тези, които продължават да изпитват неблагоприятните въздействия на околната среда) изграждат здрава обвивка, други (тези, които се „чувстват“ в безопасност) започват да образуват спори. Разпределението на ролите се случва, очевидно, по най-естествения начин. Въз основа на същите принципи на предварително програмиране на сценарии, катомите неизбежно ще бъдат ограничени в своите възможности: липсата на централизиран контрол няма да позволи формирането на произволни макрообекти от тях - а само тези, чиито принципи на изграждане са били включени в системата първоначално . Въпреки това, никой не забранява динамично да се променят програмите (например в процеса на товарене/разтоварване на коти от транспортен контейнер, в гърлото на който съответният програмист би изглеждал много органично) или включването на местен изкуствен интелект за тази задача - това със сигурност ще можете да промените изходния код, който контролира взаимодействието на catoms, директно в реално време и в доста широк диапазон. Мечтаят ли наноботите за електрически петъци? (Източник: AI поколение на базата на модел SDXL 1.0) Вярно е, че в допълнение към новите творчески възможности, препрограмирането на монадите на „умната материя“ отваря естествена кутия на Пандора по отношение на сигурността - не само информационна, но и самата физическа. Ние дори не говорим за хипотетичната заплаха от превръщането на всичко, което е на повърхността на планетата, в „сива слуз“ от основни елементи ( сива слуз - термин и сценарий, предложен от същия Ерик Дрекслер) поради факта, че свръхразвити и освободени под контрола на човечеството, наноботите ще разглобяват всичко, до което могат да достигнат, на компоненти за свое собствено самовъзпроизвеждане- и ще продължи да прави това, докато материята, която по принцип може да бъде разглобена, свърши. Прихващането на контрола на програмиста на кататома ще бъде достатъчно, за да може чаша, донесена до устата на жертвата, да изхвърли, например, тесен и остър шип - това едва ли ще зарадва щастливия собственик на система за синтетична реалност. Засега такива сценарии във всеки случай са фантастични, но тъй като разработчиците на програмируема материя се приближават към планираните цели, подобни заплахи ще трябва да бъдат взети под внимание най-сериозно. Отляво е образец, изработен от тъмна пластмаса, чиято форма е копирана заедно от „умни камъчета“; вдясно е копие, компилирано от тях (източник: MIT) Междувременно „умното камъче“ продължава да се развива на макро ниво, придобивайки способности, които са от съществено значение за бъдещата самоорганизираща се материя, като способността да копира дадена форма - и без предварително програмиране. През 2012 г. тя правеше това в Масачузетския технологичен институтпроцесорната група на Daniela Rus, използвайки доста големи „умни камъчета“ под формата на 12 mm кубчета със сензори за докосване по ръбовете като демонстратори на решения. Паметта и мощността на обработка на всяко от тези кубчета не са достатъчни, за да определят формата на обекта, около който са поставени. Въпреки това, веднага щом някое от „умните камъчета“ открие извънземен обект благодарение на своите сензори, той сигнализира за това на своите съседи - и по този начин записва определен участък от външната му граница. След това друго кубче наблизо също съобщава за контакт с обекта (и „запомня” позицията си спрямо него – както своето, така и непосредствения съсед), след това следващото... Алгоритъм за самоорганизиращо се взаимодействие на „умни камъчета“ в процеса на копиране на предложен обект (източник: MIT) И когато поредицата от монади, които са намерили границата на обекта, се затвори, информацията за формата на веригата, в която са се подредили, ще бъде предадена на съседните, свободни „умни камъчета“. И те от своя страна първо ще образуват кух контур наблизо, точно повтарящ оригиналния, и след това ще го напълнят, като леярска форма със стопилка, с други кубчета. Последната точка в тази схема е командата за разединяване на „умните камъчета“, които очертават границите, така че в резултат на това до оригиналния обект да остане негово копие, събрано от монади, закрепени заедно - а останалите остават свободно разпръснати наоколо. Алгоритъмът за генериране на копие позволява пропорционалното му увеличаване спрямо оригинала; Вече има разбиране как да копирате триизмерни обекти слой по слой в перспектива. Препъникамъкът все още остава значително намаляване на размера на „умните камъчета“ (които групата Rus гордо нарече Smart Sand предварително, въпреки поразителната разлика в размера с песъчинките), като същевременно напълно запазва техните функционални свойства - но това е общ проблем за всички разработки на програмируема материя при подход отгоре надолу. ⇡#Затваряне на кръга И така, създаването на изкуствена материя, способна на само(ре)организация, се сблъсква по пътя към „изкачването“ с бавното развитие на наномашините, а след „потапянето“ се сблъсква с трудности с по-нататъшното миниатюризиране на прототипни демонстратори под ограничение на размера от няколко милиметра. Съдейки по факта, че няма твърде много рецензионни материали за програмируема материя в откритата преса през последните десет години, а инвеститорите на ниво Intel Labs през 2010 г. започнаха да губят интерес към теми като claytronics поради прекомерното количество на инвестиции с неясни перспективи, програмируема материя Като област на високотехнологични изследвания днес, ако не е в състояние на криза, със сигурност не може да се счита за най-бързо развиващата се индустрия. Време за хвърляне на прах и време за събиране на прах (източник: AI поколение, базирано на модел SDXL 1.0) Въпреки това има известен напредък в тази насока и той е свързан, колкото и да е парадоксално, с SMA, споменат в самото начало на тази статия - по-точно с полимерни материали, които също са способни да демонстрират поведение, подобно на ефекта на паметта на формата на метала сплави. Използването на подобни материали в 3D принтирането си има име – неочаквано, нали? - „4D принтиране“ , като четвъртото измерение тук означава способността на многослойните обекти, произведени на принтер, да променят физическите си характеристики с течение на времето. Това, разбира се, не е познавателна материя в смисъла на Лен, а първото, най-често бинарно, приближение към нея. Такива обекти обикновено преминават само между две състояния при определено външно въздействие - светлинно излъчване, топлина, контакт с вода и др. Отново, материали от този вид също съществуват в природата - вземете, например, сухо дърво; от гледна точка на органичната химия, това е доста сложен полимер (основата на структурата на дървото е целулоза) и дори многослоен композит, естествено образуван в процеса на биологично развитие. Парче дърво, поставено във вода, ще набъбне - но не равномерно във всички посоки, а по сложен и не винаги предвидим начин, в зависимост от това как точно са ориентирани влакната в него, както и от колко и от какви слоеве се състои . Така чрез 3D принтиране от няколко години е възможно чрез избор на специални видове полимери да се създават структури с програмируемо последващо поведение. Да, не от най-разнообразните: обикновено 4D обект при определени условия просто променя формата и/или размера си; по-рядко - след това може да се върне в първоначалното си състояние, ако условията са се променили. Но все пак, това е напредък - и, бих искал да вярвам, необходима стъпка към намаляване на разликата между стратегиите отгоре надолу и отдолу нагоре за изграждане на програмируемв широкия смисъл на думата материя. В началото на 2010 г. разработчиците на 4D печат експериментираха предимно с макро обекти. Десет години по-късно група изследователи, ръководени от Ева Бласко от университета в Хайделберг, създадоха 4D отпечатани микроструктури , които могат да увеличат размера си с почти един порядък и/или да променят своята твърдост – ставайки по-меки или по-твърди спрямо първоначалното си състояние. Екипът откри специални полимерни материали, способни да образуват динамични ковалентни връзки и използва 3D принтери за отпечатване на своите обекти, работещи на принципа на полимеризация, където лазерен лъч точка по точка излага полимера, който се втвърдява под въздействието на видима светлина на определен дължина на вълната. Photo\smartdust-17 Микроскопични 4D отпечатани произведения променят формата си под въздействието на температурата (източник: Университет на Хайделберг) Обикновено този метод, който е добре познат от дълго време, се използва в масовия 3D печат специално за производството на миниатюрни обекти. В макроскопичен мащаб това е просто неефективно - отнема твърде много време (като се има предвид малката площ на напречното сечение на лазерния лъч), за да се експонира последователно дори един квадратен сантиметър. На микро ниво обаче това не е проблем и тук са полезни веществата с динамични ковалентни връзки, открити от групата на Бласко. В присъствието на специални катализатори тези връзки се образуват или разкъсват, като по този начин се дава възможност на полимера, образуван в 3D принтер, да промени своите физически параметри: обем и твърдост. Обекти, направени чрез лазерна полимеризация от смес, съдържаща вещества с динамични ковалентни връзки, след това бяха поставени в течност, съдържаща мономера стирен (стирен)., който от своя страна се превръща в полистирен. Когато при нагряване субстанцията в детайла освобождава ковалентни връзки, те се затварят от нишки от полистирен - което води до увеличаване на обема на оригиналната проба, и то доста равномерно във всички посоки (с изключение, разбира се, където е субстрата разположен). Обект с характерен размер от първоначалните десетки микрони увеличава обема си приблизително осем пъти за 4 часа и благодарение на добавянето на полистирол придобива по-голяма твърдост. Друг експеримент на групата на Бласко показа, че ако пробата се нагрява без потапяне в среда от стирол, разкъсването на ковалентните връзки, които в този случай остават незатворени, води до факта, че пробата запазва първоначалната си форма, но става по-мека - точно поради до намаляване на плътността на междумолекулните съединения в полимера. По времето на Бабидж не би било по-лесно да си представим програмируема материя, способна да се самоорганизира, отколкото да позволим прякото участие на феите в мистерията на нейното самосглобяване (източник: AI поколение, базирано на модела SDXL 1.0) 4D печатът, който се развива активно от 2012 г. насам , постигна значителен успех в създаването на материали, които могат да променят едно от свойствата си под въздействието на определен външен фактор - еднократно или със способността да се върнат в първоначалното си състояние. Предимството на работата, извършена от групата на Blasko, е, че материалът и методът, които те предлагат, засягат два параметъра на пробата наведнъж, а именно обем и твърдост. Да, разбира се, това също е само демонстрация на възможности - такъв специално проектиран полимер все още далеч не е компетентен материал. Въпреки това, има шанс, че разработването на такива материали буквално ще преодолее празнината между „потапянето“ и „аварийните“ подходи към създаването на програмируема материя. Може би, ако „умните прахови частици“ започнат да взаимодействат не директно, а чрез слой от вещество, получен чрез 4D печат, и променят свойствата си локално, действайки като центрове за кристализация в стопилка, това ще направи възможно да се задоволите с монадите налични днес - далеч от нанотехнологиите - за създаване на програмируема материя с доста широка функционалност. Достатъчно , за да привлече отново вниманието на инвеститори и/или бюджетни програми за финансиране на напреднали ИТ области – и по този начин да даде нов тласък на тази, без съмнение, вълнуваща посока в развитието на високите технологии. ================================================================================== ⇣ Съдържание Навсякъде (самоорганизиращ се) живот Магнитът е ваш, нашите задачи Рисуване на аналогии От камъчета до глина Пясък, който (още?) не пада Затваряне на кръга

Няма защо да се иска от някого нещо, което на него му липсва или не му е възможно. Така или иначе - ако можеше, щеше.

Моля модераторите да почистят поредната тема от поредния спам и флуд, че децата отново се заиграха на пясъчника...

Клипове... с "научен характер"... и с тях, някой се фантазира как "на релативистите им ставало напечено". И това са "клипчета" с научен характер. Денис просто си играе на популизми и не той ги прави и тия клипчета струват пари с които се печелят гледания и така - пари. Вие му направихте чудесна реклама, чрез лицемерието да си играете на бунтар и да се вживявате в комикси с "научен характер"... Денис пише че в неговия канал математиката въобще нямала място - била твърде абстрактна... Е - честито на "научния характер" на клипчетата на Денис, чрез които поредния 'истинник" се преживява като светнат, докато е на амбразурата срещу смотаните индроктриналници... Не знам защо някои хора така и не порастват и не са в състояние да направят разлика между игрите и сериозните работи, за сериозни хора.

Ми... не е особено оригинален - то това сигурно е някаква мода, защото един през друг се сипят никове, дето се фантазират на "гениални физици"... и всеки си е намерил неговото да си го проповядва.

Аз съм малко объркан... Това форум относно наука ли е? Кое е точно "науката" сред раздел за ТЕОРЕТИЧНА ФИЗИКА след като се леят клипчета по тубите, съвета е някой си да ги гледал, пък той самият е подминал с лекота въпроса да се образова и вниква в материята за която има претенции. Мисля че ФБ е на друго място, но някои хора всичко и навсякъде им се привижда като клюкарница и маса в кръчма... Виртуалът се превърна в поредното място за намиране на подходящи и харесани фантазии, вкл и за 'описания реалността', такава, каквато на някого се харесва... Ок, но защо и сред този форум? На другите клюкарници не ви ли е достатъчно? Там ще си срещнете сродни и сходни... Ама не - вече ви е нужна контрата, щото както и за ФлетЪрта се сугестирахте колко сте светнати и се разпиляхте да спорите с невежите кухари, дето само името им е "учени"...

разчитам изцяло на вас за това. Иначе по форумите и целия виртуал текат банални игри на "гаражни доказатели" на тяхната си истина. Главно защото не им стиска да си минат по реда и да защитят тезите си по надлежния научен начин... А и ролята на бунтари срещу научната и елитна хунта, въдворяването на нов ред, опасностите пред човешката раса и разни други мнооооого важни екзистенциални заигравки са им повече по вкуса, и носят повече насладни фантазии...

Чудесно, дали това ще е достатъчно за да спрат повторенията и на "другите доказатели" на частните си вселени и вселенски "закони"? Че "етерните ветрове" брулят в нечии глави и резултират винаги до неизменни грешки в тоя или оня, а "главите" са си ок и "доказват и правят каквото, и както, трябва"...

Повторенията на една заблуда не я прави валидирана истина. Може би - за "Заблудения", да, но това си е негов и ваш частен въпрос, докато си "говорите със вселената". Горните емотикони и "зомбита" също не са по темата, но се налага да изтърпим подобни емоционални изстъпления.