ramus

Е... скоро не бях се смял така... Това е направо една есенция от хумор и шега... Ако не са - е по-скоро тъжно.

понятието ЧАКРА е с индуистки произход и според тяхната концепция са 7. В китайския ДАО е най-детайлно в раглеждането на този тип концепция и там се постулират три основни ... нещо като "зони", а в тях с три центъра. Общо 9. Всъщност това е свързано и със символите на т.н. "ТРИГРАМИ" - които са точни концептуални проекции: Трите основни линии в триграмата символизират ЗЕМЯТА ЧОВЕКА и НЕБЕТО. ЧОВЕКА като свързващо звено между двете крайни. Същото е и при енергийните центрове в ДАОската концепция ЗЕМЯТА са първите три енергийни центъра най-долу на торса до пъпа. Следват енергийните центрове на ЧОВЕКА (посредника, връзката), стигат до гърления център. А в главата са събрани центровете на НЕБЕТО. Всъщност триграмите и комбинациите от тях са "езика" на който се предават абстрактни описания на нещо в природата и отношението и ролята на човека спрямо тях. Работата по вътрешната енергия като същинската практика в ДАО следва същия принцип. А т.н. "енергийни меридиани са по енергийните канали по които тече жизнената енергия" - според същите тия концепции КОИТО НЕ СА ИНДУИСТКИ и заради това не се наричат чакри. В индуизма и по-специално ЙОГА са застъпени по съвсем различен начин, с различно отношение - и съответно различна практическа насоченост и цели... "Издигането на змията нагоре" (както е в ЙОГА) за ДАО-стите е по-скоро самоубийство. Искам да изразя и че бройката няма никакво значение, нито типа и начина на концептуализиране. Концепцията няма обективно и социално значение на знание. Тя е просто вид условна и описателна конкретика. Повечето хора, които боравят с това би трябвало да са практици, а не бърборковци или фантазьори. Работата е там, че когато липсва практиката, приказките и вживяванията в роли идват за заместители на дефицита. Знаенето на всичко това е без всякакво значение, защото е твърде условно и относително и заради това по-скоро подвежда. Предполагам че разбираш и сме говорили за това - не че е излишно да знаеш, но е само фрагмент... А без "цялото"... Поздрави!!!

Аз не бих синтезирал въобще в тази посока. Ще опитам да изложа тезата си импровизирано така: В същината си споменатото тук "мистично преживяване" е само малък аспект от една сложна и генерална психична трансформация. Има известни разлики в психичния свят, между т.н. "мъже и жени", въпреки че и това деление е доста условно от психична гледна точка и критериите нямат връзка с първични и вторични полови белези сред физиологията. От това произлизат и разликите в "мистичността" - изнесения напред емоционален аспект е предварително зададен в "женския" мозък. Вие обобщавате това като ирационалност и го приемам. Но да напомня че думичката ПРЕЖИВЯВАНЕ няма полови различия като процес и психично явление. И двата условни пола имат преживявания, и то още преди да са полово диференцирани - още от съвсем малки. ЯВЛЕНИЕТО ПРЕЖИВЯВАНЕ е сложно съставно и сложността идва постепенните наслагвания в процеса на психичното развитие. Обобщавам така - поради заложените от еволюцията полови различия, с цел видово оцеляване, се определят и съответните практики за управляеми преживявания - както е мистичността. За условно жените - има една типология. За условно мъжете - друга. Мистиката не е принадлежна на нито едната от тях, нито я определят. ВИЕ също имате преживявания, както и автора на темата, както и аз или всеки друг автор зад ника си и няма никакво значение дали е "мъж или жена". ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са едно от най-значимите и сложни психични явления, с най-голяма роля и значение сред всяко битие. А в предишния си коментар предложих пък тезата че просветлението НЕ Е ПРЕЖИВЯВАНЕ.

Тук има проблем. Освен условността в другите опити за 'сравнения'... тук са налице генерални грешки и неточности. Будизмът има сложна история и съдържание, но дори и ако приемете крайно опростените форми и аспекти, които в това антре се засягат относно него, то е налице проблем в основната ви схема построена на тип 1 и 2. А именно - будизмът не разглежда въобще "бог" - нито като цел, нито като "сливане с него". Просветлението... въобще не е "преживяване" и от него не произлизат никакви "учения" - именно когато става въпрос за Гаутама-БУДА Религиозният аспект на будизма идва от доста други последствени исторически и социални процеси, в които будизма е употребен, но основните религиозни постулати и специфики се въвеждат от манастирските монашески комуни - нещо важно и особено характерно както за онази култура, така и за историческия период, вкл и на социални промени и етапи в развитието на тия народи. Според мен вие сравнявате мистицизма преди всичко в неговите религиозни аспекти. Същината на будизма НЯМА религиозен аспект. Будизмът още преди Гаутама е сложно наслагване на възгледи, религии и култури. БУДА не е един човек и човешкия аспект е само носител. Това е етикет, название за особено и специално ниво на постижение в нещо, което именно ГАУТАМА изчиства от всякакви божествености и го пренася като практика, начини, принципи и концепция. Той не е откривател на всички тия, а само нещо като "осъвременител" - принципа, задачата и мисията на поредния БУДА е именно да актуализира едно и също основно концептуално и синтезно ядро към променящия се исторически и психично етап в развитието на човешките същества. Защото това е послание, че в човеците има нещо особено - има път, има начин, има форми и вариации... през които ако се премине те стават вектор на съвсем нов поглед, мироглед възглед и позиция спрямо битието. БОГ в това няма нищо общо... и като послание това е било нещо сложно и почти "революционно" за по-голямата част от човешките същества и битието им, дори по ония места и време. Гаутама, като последния за сега БУДА всъщност не предава послания на народа, а винаги е акцентирал думите и предаването на опита и практиките си, на отбрани субекти - нещо като "елита" около него и по онова време и места. Елитарността не е случайна, а народния социален будизъм идва много след Гаутама, като и там правят т.н. будистки събори (откъдето се взима и практиката в първите години на християнството) на които се решава кое става канон, как да се въдвори, как да се пренесе за поколенията и как да се ползва. И основната роля в това е именно на монашеската общност (санга) която поема ролята да го пренася, а и тогава е с голяма социална роля и значение в ония култури и общества. Именно от това се ражда религиозния аспект на будизма - далеч след Гаутама, особено вече при ТИБЕТСКИЯ будизъм, който става социално явление почти 7-10 века след неговата "кончина". Това искам да вметна - будизмът не разглежда нищо по отношение на бог. Нито човека към бога, нито бога към човека. Нещо повече - в Азиатския континент и сложната и динамична амалгама от култури и социални промени, са налице и други форми на прояви, на нещо особено, което няма нищо общо със социалния живот и суетата в него. Появяват се нещо като "няколко центъра" около които произлизат доста сложни описания и систематизация на съвсем различен човешки мироглед, в сравнение с масовия. И то това е в далечни исторически времена, но преди всичко там. Мога да вметна и че онова, което ние сега наричаме "философски аспект" на будизма, и дори го наричаме "будистка философия" не е същината на будизма, а само нещо съпътстващо. Все пак в историческите инерции будизмът се явява надграждане и нещо като модернизация на индуизма , в неговата сложна амалгама от аспекти и процеси. Гаутама не е бил "философ" - тия, пред които е говорил са били преди всичко практици. Философският аспект е бил преди всичко за обръщенията и контактите, за езика и опитите да се предадат основните положения и с тях да се намери път към възприемането на тази уникална идея, защото малцината хора "които са хващали нишката" и са вървели по нея... не ползват философия, нито с философи. Те не са и монаси, нито се сливат с бог. Никъде няма бог във висшите послания на крайно редките човешки същества, които оставят следи на нещо, което сякаш е извън човешкия "психичен космос". Никъде няма да се срещне бог, нито божествености нито в ДАОдъДзин, нито в Диамантената или Сърдечната сутра. А това са есенциалните известни върхове на тия послания. Има и други... но това не е особено важно. Важното, на което акцентирам е, че за пътят, който тия следи биват оставени, няма място за мистицизъм, нито за бог, нито за религия или вярвания, преклонения. Няма как да са и учения, защото тия неща не могат да бъдат "научени", нито предадени от един на друг, те не са социално-значими, нямат групов характер. Но те не са и преживявания, нито са емоционални или чувствени състояния на съзнанието, нито са умуване над философски концепции от абстракции, повтаряне на имената на бог, прострации, ритуали, повторения... Те са само преходен начин, път - за един едно, за друг - друго, което е според самия конкретен човешки субект. МИСТИКАТА е просто един етап в това, и е само за някои психични типологии - всичко останало е просто пропадане в капан заради неподготвеност и невежество. В заключение на всичко това искам да вметна и че... будизмът умира и най-големите усилия за това са именно на будистите, които в опита да го спасят и поддържат от разпад, всъщност го загробват ускорено. Това просто се повтаря в историята...

https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-atakuvala-bazi-na-ukrainskite-spetschasti-i-chuzhdestranni-naemnitsi-ot-prizratsite Русия нанесе удари по бази на украинските специални части и чуждестранни наемници в отговор на нападението с дронове по курортния град Форос на Кримския полуостров, заяви руското Министерство на отбраната, цитирано от ТАСС.

няма как някой да ги "разбере"... ================ колкото до "какво е човекът"... няма как да се "узнае" така... някак си някой да го напише, а друг да го научи... Огромно поле в "казусът какво е човека" се крие и в това че много важни аспекти са открити за изучаване само "отвътре" в неговия личен свят. А изучаването им "отвън" е ... нещо като "невъзможно". А за да се допълнят тия "вътрешни аспекти" към общата картина - е нужна "особена и специална версия на "ЧОВЕК", способна да реализира научно поле за "вътрепсихично опознаване", което пък открива напълно нов път и вектори за самоизменение и развитие... Това е съвсем особен клон на познанието и макар понятието за него да не е въобще ново - САМОПОЗНАНИЕ. Все още това не е попаднало в "социалната научна сфера", но и е твърде сложно да се получи на сегашен етап. Основната причина според мен са изключително редките хора, способни и зрели дотам, че да го реализират.

имате проблем с някои ваши предубеждения и ги проектирате като дисонанси сред прочита си. Горните описания на "особения" тип личност касаят нейните особености, а не екзистенциални общи положения. Не че не е ваша работа, но ако четете внимателно и непредубедено може би ( МОЖЕ БИ) бихте извлекли по-големи информационни ползи. Всички се раждаме зависими от условия и обстоятелства, но целият живот на човека е развитие с вектор на все по-висока самостоятелност. Разбира се това е пожелателно но все пак ако бяхте все толкова зависим, още нямаше да можехте да ходите на два крака... =========================== Психологията е вече сбор от широк спектър от научни дисциплини. И много научни дисциплини, които досега нямаха общо с психологията, вече имат все повече допирни точки с нея и се образуват непрекъснато 'хибридни" производни. ======== Според мен до голяма степен "високофункционалните аутисти", които дори се визират като имена, са твърде близо до "синдрома АСПЕРГЕР" =========== Никой "гений" не се побира в група - ако можеше, нямаше да е гений. И нещо друго - никой "гений" не се има за такъв той самият. Така го наричат другите, които имат нужда от понятийна патеричка защо е различен. Съвсем същото е и с понятието МЪДРЕЦ. ============= Аутизма е сравнително ново поле за разглеждане на човешките същества от психологична гледна точка. Има твърде много нерешени въпроси от теоретичен характер заради все по-широкия спектър от нюанси и степени на девиация. Със сигурност това не е болест, нито е налице "лечение" за нея. Девиациите са още на ниво "хардуер" - различни дялове с различни приоритети в невронните мрежи. Високите когнитивни способности на някои аутисти са и като вид компенсация, но не са толкова чести явления. Само да добавя и че сред тия, които уж "не са аутисти" проблемите с психичния им свят е набразден от травми и също психични девиации, блокажи, емоционална незрялост, зависимости, спасения и бягства в заблудни конструкции и емоционално-чувствени "тежести" през целия си живот...

Няма никаква "новина" със самолета на "госпожата". Това е журналистически фейк, при това не е с български корени. Имаме човек на летището в Пловдив, той показа че всичко това са измислици и ги раздуват заради пропагандата. каза също че няма никакъв проблем да погледне всеки и на FLIGHTRADAR... Самолета изгубва спътниковата навигация, както и много други самолети, по различни време, по целия свят, но особено в районите в близост до войната. Това че я изгубва не създава никакъв проблем и прави около летището само един голям завой преди захода към пистата по една от двете резервни системи за водене по сигнал от радари и от пистата. Летището има такива още от преди доста години, иначе няма да е лицензирано да се ползва от световните компании. Човека представи и сводка от разговорите между пилота и кулата, заедно с разбивка на времето... Ако някой поиска ще я пейстна, като аз не виждам смисъл от това. Няма нищо от раздувките от западния печат, някои от които веднага ги подеха и у нас, от "двата враждуващи лагера".

Вкопчените искейпъри в своята си приказка НЕ е възможно някой "да им отвори очите за истината". Влюбените, любовта... са част от една обикновена човешка заблуда и ако тя не беше толкова важна за вида ХОМО в чисто репродуктивен план, едва ли щеше да е някакъв социален идеал. Отношенията в личният живот на хората, живеещи в заблуди са основани също на заблуди относно "партньорите си". Няма как при това положение да няма "разочарования". Щото заблудата вътре непрекъснато се подпира и пази от дисонанси, но когато става въпрос за "отвън" има граници, които усилията с които се крепи заблудата няма как да бъдат прескочени. И следват неизбежните драми...

Това е въпрос, а не заключение. Освен това за мен цялата работа тръгна от "мъдростта" и "мъдреците", щото някой си, дето бил посочен за такъв, бил написал че... мъдростта носила печал, а знанието - мъка - перефразирам... Също така посочих и че никой мъдрец не се има такъв. За такъв го смятат тия, дето такъв етикет им е нужен... заради тях си. И така - какво е мъдрост и кой е МЪДРЕЦ - носител на мъдрост ли, може ли въобще тя да има "носител" или е само "изразител"? А може ли въобще мъдростта да се изрази... МЪДРЕЦИТЕ са човешки субекти, които принципно не "живеят сред социума"... Другото е, че и с огромни знания да е някой, уменията за авторефлексия - самонаблюдение, самоанализ, самопознание си остават в "различна вселена". Зрелостта през личностното и психичното развитие, не се опира на количеството и качеството на обработената информация, колкото и "мозъчни връзки или подскоци" да са налице. Например - най-огромната база данни, която да касае емоционалната интелигентност и усвояването на огромни знания по същото... не спомагат с нищо един субект да изучи, опознае и стигне ниво да управлява и балансира проактивно СОБСТВЕНИЯ СИ ЕМОЦИОНАЛЕН СВЯТ. И огромни знания да са налице при даден човек, ако той е с психични и емоционални дефицити, въобще не е възможно знанията да ги компенсират - дори и знанията да са от психонауките. Налице е именно сред психиатри и психолози често пълната невъзможност да използват знанията и познанията си относно хората, пациентите и клиентите си, спрямо себе си.

Значи че субект, който има широка база от знания... е мъдрец ли?

а ПОЗНАНИЕТО?

! да знаеш... и си мъдър? Сега всеки може да знае... с ИИ или с гугъл - значи ли че е мъдър? Примерът, който сте дала ( за сгромолясването) изисква само едно от условията "наличие на знания". Има и други условия - например субект, който може да извлече от знанията есенция, връзки, да ги комбинира... за да е "с една крачка напред". Дори в кухнята за готвенето на ястия не са нужни само рецепти...

Не че не разбирам за какво е писал и за какво става въпрос. Все пак ЕКЛЕСИАСТ, значи "проповедник". Това е религиозно четиво и едва ли някой очаква да е с висшата степен на синтез в "ДаоДъДзин" , на Лао Дзъ. Мъдростта е с вектор към висш синтез. А проблеми като "нещастието на света" и как "не може мъдреца да промени нищо" няма нищо общо с този вектор. Това са преди всичко религиозни и частни въпроси - като "нещастието и страданието в света". ПОЗНАНИЕТО е нещо, което включва и частни въпроси, но и вектори с много широк обхват. Никой астроном, например, не се занимава с частните въпроси за човешкото страдание, според мен... Според мен описаното от теб и интерпретациите му, са от представи на хора, които не са мъдри, относно мъдростта. Това е нещо подобно на това хора, които не са виждали вода, да проектират какви са проблемите на плувците, водолазите, гмурците и моряците. Разбира се - преекспонирам го, за целта на разбираемост на основната идея. Вече написах... че смесването между емоционалните и чувствени страни на психичния свят, с когнитивните висши аспекти на същия, е проблем и предизвикателство, но сепарацията между тях е не само задължителен етап. И ако някой си представя че рационалният изследовател за да се превърне в мъдрец означава да си пререже емоционалните и чувствените си страни, то това е заблуда. РАЗБИРАНЕТО НА ЕМОЦИИТЕ и ЧУВСТВАТА, както и стигането на ниво за техния мониторинг и управление... е част от това, през които минава "мъдреца". Да знаеш - не е нищо. Всеки може да знае, като стига до някаква информация и я запомня или асоциира. Или пък да стигне да я ползва. Както се вижда през виртуала вече да "знае някой" не е никакъв проблем. Но да знаеш, означава "да научиш". После... да схванеш. МЪДРец не е човек, който много знае и който има много знания и информация. Няма как ЕКЛЕСИАСТ да е мъдрец. Има проблем кога точно е писано произведението, но все пак... мъдреците никога не са проповедници, нито религиозни водачи. Именно заради това лично аз предполагам че в популярното пространство и народните информационни канали, понятието МЪДРОСТ и етикета МЪДРЕЦ... не са адекватни на явлението и на разбирането на субектите, за които това се отнася. То изразява само онези, които си представят или етикетират някого като някакъв - защото нито един МЪДРЕЦ не се самонарича така - така го наричат тия, за които това е лесният начин да си го :обяснят' и вкарат в техния си 'свят'.

не познавам автора, нито той мен. Това че го е написал не означава нищо за мен - всеки може да си пише, и си пише това, дето му е отвътре. За въпросния може и да е било така - това е негов проблем... Нито в мъдростта има скръб, нито в знанието печал. Нещо повече - според мен и опита ми - този, който си докарва скръб от мъдрост няма как да е мъдър. С този, който привижда печал през знанието - е същото. Мъдростта е етап в развитието, който е приоритетно когнитивна зрялост. Тя не може да дойде ако не е вече преминат етапа на емоционалната зрялост. Просто няма как едното да не е преминато а да е стигнало до другото. В развитието няма как да се прескачат етапи - отработването в един, дава основата на "следващия" и "прескоци " няма как да има. Емоционарите винаги измислят драми и генерализацията на частни случаи е една от когнитивните заблуди. Вероятно въпросния автор няма как да ги е знаел... преди хиляди години.

за кого е така? Защото за мен това не е така Давате примери за емоционален приоритет на когнитивната работа в мозъка. Това е смесване поради неразличаване. Съществува състояние на съзнанието при което емоционалния живот "спира да има значение", докато по-голямата част на ресурса отива в когнитивните мрежи. Те, принципно изискват огромен ресурс. За емоционално-изнесените хора, знам че това им изглежда напълно невъзможно и фантастично, но е факт. Пак пиша че това са набор от умения , нужно е усвояване и практика. Налични са професии в социума при които устойчивостта на стрес , шок и силно негативни преживявавния е от огромно значение и има начини и прийоми с които се запазва приоритета на съобразителността, вярната ситуативна преценка... Понякога от тия качества на един зависят животите на много хора, които хал-хабер си нямат понятие каква е цената на това да "останат живи". Непрекъснатият натиск на емоционалности и преживявания винаги са някакво ехо от емоционални травми или дефицити. Нуждата непрекъснато да се ползва перцепцията за да "стимулира" преживявания и вълнения, смените и динамиката им... е също свързано с някои психологически моменти, които тук не са мястото да се коментират. Така или иначе всички започваме живота си емоционално-предпоставени. С това се раждаме... следват етапи в развитието при които постепенното натрупване и усложняване на мрежите започва да дава основа на когнитивните дялове. Хората сме различни... това не ни прави нито по-добри или по-лоши - просто различни. Умението да се различат менталните процеси от емоционалните е дял от психологическото развитие и сега се доближава до понятието "емоционална интелигентност". Има психологическа концепция, която определя типа на зависимост на когнитивната работа от емоционалната динамика. И т.н. с което просто се опитвам да кажа, че всичко това не си го измислям за да се правя на интересен, а е част от познанието и хората.

без да искам с нещо да ви засегна, ще напиша, че импресиите, спомените и дневниците пред огледалото са нещо чудесно. И аз го ползвам често този похват, но за мен ПОЗНАНИЕТО стои някъде по-далеч от личната ми приказка, спомени и заблуди. Няма как на 5 години да сте ЛЮБОЗНАТЕЛНА - предположително има тук понятиен проблем, в значението кое какво е и какво означава. Извън сухият анализ иначе разказът е чудесен, но аз гледам на важностите и ценностите по друг начин. Пак за мен, например - да си в своята приказка няма как да общуваш с друг, и то пълноценно. Трябва да излезеш, той да излезе от неговата и чак тогава отивате двамата на ОБЩа територия на която може да се реализира ОБЩуване. Не може от личния ми филм да достигне до мен, нещо, което не влиза в него или не му е сходно, особено пък дисонансно. Пробвал съм го много години... опитвах да го заобиколя - не стана... Скрити всеки в личната ни утроба няма как да се проведе общуване и обмен в сериозния му смисъл - поне както е според мен. Скритите хора в личния си филм винаги напират да привлекат други в него, само и само да не го напускат. Особено наранените - са най-уязвими и те са направо вкопчени и решени в никакъв случай да не го допускат. Иначе да - можем да спишем всеки неговата си изповед, през призмата на личната си приказка... но ПОЗНАНИЕТО не е направено от приказки, вкл и сбор от тях. То е някъде извън приказките, извън шелтера им, извън укритията... в някаква "неутрална територия". И ако сме загубили вече различимостта на "границата", то няма и как да стигнем до този "неутрал". За мен, например - щастието (каквото и да значи това) няма особена стойност на "награда" за това че съм открил или разбрал нещо, че съм разширил хоризонта си и наученото ще го поставя като възможност за разкриване пред нови непознати хоризонти... и така това върви в геометрична прогресия. Това някой да ми каже нещо... дори и вярно да е, няма стойността на личното ми откритие, на извървения път към него, на грешките или уцелването, от търсенето, усета или интуицията... от това да го проверя дали "работи", дали е валидно или е погрешно, ограничено или само преходно... ========== Витилиго... не се оправя с Монопрепарати - от личен опит го заявявам. Иначе като част от общия ви разказ и аналогиите в него - пак не са за мен така нещата. Но пък те са си "вашите неща" и за мен няма проблем да си останат "ваши".

Реших да спиша две вметки по това... с предложение да НЕ се четат с емоционална нагласа, нито да се приемат с негативна конотация. Ако трябва да се приеме за ОФ-ТОПИК или просто да не се чете. ---------- предварително уточнение: ЛЮБОПИТСТВО - обобщен етикет за сбор от проявено поведение, носещо възможност за разширение на ареала на жив организъм сред такъв, който е непознат или нетипичен за него. Колкото са по-висши организмите, толкова по-широко е значението и проявите на "любопитството". За да "работи" в позитивен план то трябва да е придружено от широката гама от адаптивни процеси и стратегии. В това понятие са включени широка гама от придружаващи емоционални и чувствени процеси и явления. --- ЛЮБОЗНАНИЕ - обобщено понятие за сбор от висши когнитивни качества, предпоставени от достатъчното развитие на такива възможности в даден субект. В някакъв смисъл това е форма на надграждане на съдържанието на понятието ЛЮБОПИТСТВО, но е твърде различно от него, в много по-широк план и обхват. Когнитивните висши процеси надхвърлят далеч стойността на чувствените и емоционални процеси. Придружават ги, но би трябвало да стигнат до състояние да са независими от емоционалната динамика. Това е огромно предизвикателство, всъщност... и повечето хора не могат да си го позволят през целия си живот, въпреки че са разработени системи за обучение как практически да се стигне до това ниво... ------------ 1. ТРЕСКАВО любопитство... е някак пресилено и ако е адекватно описание това не е здравословния вариант на любопитството ... Често при хората любопитството се използва за да им донесе "нови форми на чувства и емоции, нови усещания"... но така става емоционално предпоставено и зависимо. Има и вариант на "любопитство", който е насочен да донесе успокояващ ефект за субекта... --------------------------- Това е етикет за емоционално предпоставеност на любопитството. Всъщност от самата психична структура и типаж на всеки субект зависи за какво и спрямо кое ще се ползват "въпросите". Но най-ползвания мотив за "питането" е отново емоционално-чувствения - "задавам си въпроси" има не толкова когнитивна стойност, а търсене на успокояващ ефект, когато е налице "подходящо описание". Наличен е механизъм, който при подходяща за субекта образна среда, дадено обяснение има ролята да намали стреса, напрежението и тревогата от непредсказуемостта и неизвестното... ---------------- Има огромно значение предварителното състояние, етап на зрелост и характеровите особености на субекта. Стабилността му в емоционален план е задължително за да може висшите когнитивни зони да работят без да им се "пречи" от емоционалните мрежи. Ако в последните е налице повишено ниво на тревожност, безпокойство... дори несъзнавано, това веднага оказва ограничително въздействие на широтата и дълбочината на мрежите на висшата когниция. Точно от емоционалния натиск и някои допълнителни особености, се определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, чрез проявите на УБЕЖДЕНИЕ... Широта и множественост на гледните точки... проектирането на "други възможности", условността, относителността, многозначността, моделирането, концептуалността, високите степени на абстрактност... - са възможности само на висшите когнитивни мрежи и те могат да се проявят само когато не е налице потискане от емоционални напрежения, конфликти, дисонанси, безпокойства или тревожност... Именно от горните изброени възможности на висшата когниция се раждат най-високите достижения на ПОЗНАНИЕТО. Така те далеч надхвърлят границите и значението на самия субект...

проблемът може да се изпише и чрез следната аналогия: Кое е първично - идеологията или интелекта (изкуствен или естествен)?

няма такава тема - тя е озаглавена с други думи. Това, че за вас е така, само ви описва какво става в главата ви и вида и топологията на идента ви ( от него на личността и средата сред която се е формирала). Всъщност и по това не сте компетентен. Блгодаря, за единия комплимент от вас живея. Сега вече ще спя спокойно! Не мога да си представя някой който да е донесъл толкова гениален принос в тази тема, особено за някакво си противопоставяне... даже и между идеологии. Толкова разбиращ, толкова изслушващ, толкова компетентен и такъв експерт по геополитика... Военщината се задържа цял живот и това го определят някои професии, в които се носят фуражки.

идеологическите спорове не се водят с агресии, нито някоя може да победи. От друга страна - всички войни през последните хилядолетия са се водили и с битка ЗАРАДИ идеологии. Ползването на идеологии за налагане, за надмощие... пораждат съпротива и още конфликти. Няма как да е разумен подхода с нагласата 'аз знам истината и тя е на страната на убежденията ми'. "Народа" в това е само маска. Народа от другата идеология е също "народ" и също е от хора, които настояват за тяхното си. Те също се фантазират на 'народолюбци" точно както сте вие. А всичко това не води до никъде. Личното мнение по нещо си - чудесно. Само си пишем нещо си, но тази борба на няколко ника винаги да са прави, да убедят останалите колко разбират, знаят, с тиичния нахакан и агресивен маниер и парадната експресия на сигурност ... не виждам да е полза на която и да е дискусия. Това, разбира се е само мое мнение.

Не, едва ли е заради същото... Просто не се сдържате, и това ви издава, но не аз решавам и не ме интересува особено.

Нихилистична идеология няма. Нихилизъм е философско понятие и няма смисъл да влизам с вас в теми, в които сте некомпетентен. Дали сте - сам си го списвате Голямото надговорване, с непрекъснато утвърждения на лични убеждения са по-скоро сигнали на някои девиации, които не ми е работа да коментирам, но така или иначе в тях няма и никога не е имало каквото и да е "научност", нито познание. Най-яките народняци толкова я разбират политиката - тва партиите, тва тия или ония, тоя или оня... Лековатия начин по който всеки геополотически казус се разглежда е като на селска вечеринка и типично като за нея не се търпи каквото и да е противоречие - казах, така е, точка... Тва Путин, тва Орбан, тва Русия, Сърбия. Тая партия е такава, другата е друга - типичното патриотарско черно-бяло мислене, каквото е и написаното... Така, че... ТАКА Е - вие сте прав, каквото напишете е истината, каквото си измислите че е нихилизъм, слагате му сам етикет, после борите етикета.,... са типични заучени реторични трикове, като че ли аха - и да минат. Но каквото и да е - "аз съм прав, щото знам истината и няма как да ми разказвате некви си ваши измислици, щото "историята", народа, правдата..."

Чудесни идеални и пожелателни утвърждения, но не знам точно за "каква реалност" става въпрос. Само по себе си цитираното е също част от някаква форма на ваша си идеология. В нея също са налични идеални форми и съвсем ваши си вярвания. Чудесни са изцепките на никове, които толкова нахакано проповядват личното си схващане как всичко знаят, всичко им е ясно. Разбира се - иделогията на някаква "българска нация" въобще не е "измислена" и тя е истинската истина, историческа истина, вселенската истина и само некви македонци са измислените от някого си заради нещо си. Ама Русия няма нищо общо. важното е че Орбан ги е измислил, той ги крепи, щото тва е заговор... А победителите тва им е победата - да натресат идеологията си на поробените. Има ли държава - има. Има ли световно-признати граници - има. Щом ги има... задължително ще започнат процеси по образуването на национална идентичност и съответната идеологична приказка. Освен това отвътре в самата държава има сложни процеси по "интегрирането" в приказката и на друга нация в пределите на СМ и тя също оказва своя натиск и изисква "втвърдяване" и много сложни политически игри. Първо се почва с "езиковите форми"... ама езика бил български, ама се разбираме . И какво от това - пак ще се разбираме, макар че албанците там стават все повече и с тях това не виждам как точно ще стане, но през "македонския", примерно... След езика като символ на идентичност, следва историята. Идеологията задължително включва историческа приказка, нагласена за целите на следваната цел. Ама тя била измислена - и какво от това, след като всички са точно толкова измислени, колкото нея. Нима при Русия или САЩ не е същото. Последните всъщност нямат и история... и няма какво точно да нагласят. Това им дава някои предимства, но и някои негативи в "комплексите". Ама идеолотията била някаква си, тя била измислена - е, всички приказки за измислени от от някои, за някои. Ако нямаше полза от тях нямаше да съществуват. В "българските национални приказки" да не би да няма лъжи или нагласации? В румънските или гръцките... да не би да няма. А в Турските национални приказки. С религиозните приказки е същото - всичко се прави за полза на някого. Има огромна маса от емоционални и объркани хора, които страдат, но които трябва да са вплетени в общия социален живот. Демокрацията - също е вид приказка, в идеологичната и приложната й част. ----------------- Просто личните самоуверения на някого никога не са били нещо сериозно, което да се дискутира. Познанието е по-голямо от всеки от нас и в науката се прави всичко възможно за да се заобиколи личностните самозаблуди и пристрастия. Не знам вие дали го можете... Поне досега в участието ви, не се забелязва. Битките за идеологично надмощие за мен лично са просто комплексарска инерция от разни неизраснати етапи в личностното развитие. Комплексите на "македонската нация" са същите както са и в отделния човек . Както и за всяка идеологична криза ( на вярата в нея), така е и с личностните кризи, бележещи смяната на етапите в развитието. Наддумването и замерянето с идеологии от типа 'моята е всичкото и истината", щото за някого си е такава, няма нищо общо с научното познание. С тия елементи всяка тема се превръща в раздумница. "Моабета" има емоционална основна цел - всеки да се разтовари, утвърди и да се "почувства по-добре". Той е част от социалните ни инстинкти. Много е трудно на някои никове въобще да разграничат мислите от емоциите и чувствата си. То принципно това си е едно от най-големите предизвикателства, защото всички се раждаме "чувстващи същества", но малцина от тях се развиват до "мислещи такива". В това не влагам никаква негативна конотация, съвсем никаква - просто констатирам и изразявам кое какво е за мен.

Не съм съгласен с това. Конструирането на една идеология е сложен процес. И дълъг, защото се касае за приказка, създадена за да устройва известни нужди на част от населението, в някакви географски граници. Тази приказка първо се конструира, после започва нейната инфилтрация сред населението. А това изисква време. Та - конструирането на идеологията винаги става на основата на договорени ИДЕАЛИ, които се обявяват като висши позитивни проекции. Те заиграват ролята на граници, на "висши цели за подражание" или "постигане"... Те се залагат като "проекции за бъдещето", като път за развитие... и т.н. от приказката. Основната цел на една ИДЕОЛОГИЯ е да послужи за залагане на идентичност, според която да се формират по-тесни договрени връзки между приемащите я. А тя - в чисто личен план изиграва ролята да подаде "цели, смисъл, път и така - житейски мироглед" на всеки, който я приеме за 'своя'.... Нужни са компетенции в няколко психологически дисциплини за казуса... така, че тук не е темата. Конструирането на идеология е част от социалните и психологични науки. Мен, лично, ме занимава чисто психологическия аспект на идеологиите в личен план и начините за откопчване от идеологическите ограничения и особеностите на идеологическото обвързване с личността.