ramus

Защо да го прави. Той така и така симулира "мислене", просто пристрастието е по-важно и "мисленето" следва предварителната му посока. МИСЛЕНЕ ( за мен) е най-сложният и висшият когнитивен процес и ( ако въобще се стигне до него) е в далеч в по-късен етап от формирането на личността и основния "й скелет". Така, че на мисленето е отредена второстепенната роля да бъде патеричка на конструкцията на личността, в опитите й да поддържа баланса си. Това определя и цялата обменна картина на човешката комуникация ( със съвсем малки изключения). Тук всеки идва за да изкара подготвените си предварително "защити" за пристрастието си, в опит да се представи като "правилен, сигурен, убеден и истинен". Това не идва от мисленето, а се пришпорва от съвсем чужди на когнитивната висша работа на мозъка, импулси и процеси. Затова последната е винаги в подчинено положение и всеки обмен само имитира "разумност", като се подражава всеки избран за "правилен за някого" казус да се подпре с т.н. "аргументи". Това е игра, която започваме да играем всички още от деца и в нея няма нищо общо с "мисленето". Изключения са хората, които могат да регистрират пристрастията си и да ги "отделят" от поведението и мисленето си. Пристрастията когато са компенсация на дефицити и конфликти в личността, са само проявление на мощните несъзнавани механизми, които ни крепят и за тях няма никакво значение кое какво ще изкривят само и само да прилича, че "кошницата" е единна и работи някак си. Генералното отделяне на мисленето от пристрастията е една от най-значимите предизвикателства в битието на всеки човешки индивид. Именно затова то е толкова "висока летва" и няма смисъл да се изисква от хората да проявяват нещо, на което те самите не са способни и самите те нямат сили и възможности да го преодолеят.

Струва ми се че идеализмът и вярата в чудеса са успокоително занимание, но според мен мярката винаги има значение.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/19539844

според друго инфо бомбата е заложена в тротинетка, която е стояла пред входа.

Проблемът е на западните ни граници, които са преходни за към Италия и Испания, с държави които не са в ЕС и още по-малко Шенген - Македония и най-вече СЪРБИЯ. Няма никакъв шанс да се мине през тия граници в момента без ЛК - нито теоретично, нито практически. Дори сега още повече ще се затегнат с тях проверките. Не знам, хората, които са пътували по-често имат ли идея какъв е пътя през Калафат , Турну Магуреле и Тимишуара - който е най-краткия възможен в посока Унгария? Като целта е да се пренебрегне Сърбия. Любопитното е, че Гърция за първи път в историята си ще има сухопътна граница с европейските държави - през България и Румъния.

През къде точно ще минете - към Испания? Щото още на първата граница в западна посока... и ще се връщате за картата от вкъщи. За удобството ще има да изчакаме Румъния да спретне читави магистрали към Австрия и Унгария... и на север към останалите държави... Тежките транспортни загуби от пътни и гранични такси ще са за Сърбия, но чак след като Румъния поеме трафика.

https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-saobshti-che-gubi-pozitsii-kray-pokrovsk-rusnatsite-sa-na-3-km-ot-strategicheskiya-tsentar На Покровск май закъсват нещата за ВСУ.

Има - на този етап основната роля на НЕСЪЗНАВАНОТО пред съзнанието е неоспорима и това се налага от обобщенията и практическите експерименти. И да направя едно уточнение - аз не съм психолог, не претендирам че съм компетентен специалист в тази област на познанието. Занимавам се с изучаването й заради съвсем лични мои интереси и практически насоки на които съм се посветил. Имам и среда от специалисти, сред които имам щастието да съм и от които да се уча... ( не само на психопознание, а и че споделят опита си, неуспехите и успехите си, спекулациите и грешките си и т.н). Не си правя никакви илюзии че съм нещо повече от... някакъв "среден любител" и без никакъв афинитет към терапиите, като това не ми пречи да имам теоретичен интерес към същото. Всичко това, обаче ми дава и една различна переспектива от тяхната, която се научих да ми служи добре във вектора, който съм избрал.

Проблемът е следният: - дали това е избраният подход... ...или това е неизбежният "остатък" от липса на други подходи? (Има съществена разлика) - Импровизациите са от сферата на изкуството, в менталистиката и философията се наричат 'спекулации'. В общ смисъл и двете са прийоми в посока на "нещо ново" , но и двете са прийоми на хора, които са много запознати с "основите" и са много навътре в тях. - Принципно ФИЗИКАТА и ПСИХОнауките имат съвместимост в много малко пресечни 'точки'. Както се вижда дори в сферата на самата ФИЗИКА са налице доста проблемни положения, до несъвместимости и парадокси. Това не пречи с нищо на ФИЗИКАТА, но пречи на много вярващи хора, които търсят сред науката пристан от психотравмирано наследство и спасение от висок фон на тревожност и безпокойство. Такива хора са налице навсякъде и на тях всичко сред живота им е търсене на 'утешителни пристани' или средства за бягство в своя версия на реалност. Такива хора са налице и сред форума тук, както и навсякъде сред виртуала или извън него. За такива хора дори рационалните аспекти на отношението към живота, съдържат в себе си някакъв утешителен или намаляващ тревогите им аспект. Хора, с такава типология, остро се нуждаят от "утроби" във вид на подходящо като за тях съставени приказки, със задължително избягване на дисонанси, несъвместимости, конфликти или парадокси... Колкото повече се нуждаят, толкова повече имат устрем към "спасителните си приказки", до степен на "окончателно изгубване в тях". Работата е там, че е налице "слепотата на личното огледало". Това е мое обобщение на това че "винаги отвътре, субектът се подвежда че си е ок и за него е важно да си е ОК". За да стигне до това се грижи мащабен психичен апарат, който е невидим и работи далеч отвъд зоната на несъзнаваното, който поддържа психичния му баланс. Това е израз на импулса към самосъхранение на системата 'човек' и мозъка в нея е 'център" и диригент, режисьор, сценарист и дърпа конците дори и на "сънищата". А едно от най-сложните предизвикателства в екзистенцията на всеки човек е... да съумее да улови залитанията, пристрастията, заблудите си... защото вътре в него нещо невидимо дирижира и прави всичко възможно той да не допусне да разбере че те са залитания, пристрастия или заблуди.

Не е точно така... Имат роля, както и на още много друго. Според мен малко се увлякохте в подобие на "мисловните и въображаеми пътешествия" в теоретичната физика. Лишаването на мозъка от перцептивните сигнали е експериментирано достатъчно и нашироко. Не е нужно въобще да се 'отделя мозъка' Да, възниква дефицит на сигнали, който се обобщава като "депривация". Тия сигнали мозъка ги замества известно време с такива от паметовите записи - както принципно се гради "личната реалност"... Така тя придобива значение на нещо като "сънуване"... Опитвам се да правя аналогии, за да го изразявам опростено. Всъщност нещата са изключително сложни, но пък така нямат стойност да са популярни. В това е проблемът с компетенцията... и дефицита й не може да се компенсира с клипчета, снимки или разкази. Все пак това е сложен аспект в познанието, и само навлизането в него сериозните хора му отдават години на сериозно обучение... после специализации " до безкрай"..... И дори и така пак са налице "граници"...

Това е погрешно схващане. В психологичен аспект - "сетивата не подвеждат и няма как да го направят". Сетивните сигнали са нищо сами по себе си. "Подвеждането" се реализира от сложен интерпретативен апарат, на който се подават сетивни сигнали от перцепцията, но също така и много други сигнали. ( Резултатите от подмените се наричат общо "ЗАБЛУДИ" и в тях най-малка роля имат "сетивата". Заблудите са най-значимото психично явление сред човешката екзистенция. Тяхно производно е и явлението "ЛЪЖА". ) С други думи, същото се обобщава и чрез разликата между думичките "ГЛЕДАМ" и "ВИЖДАМ" (аналогично "СЛУШАМ'' и "ЧУВАМ" ) . В народният речник от ежедневието тия думички са синонимни, но за компетентен човек разликата в значенията им е направо "качествена'' и твърде важна.

Да. Всъщност момента СЕГА в " осъзнаването" се мери по Психичното време, по което "работят невронните системи". Смесването на две системи с различни "часовници" е извор само на проблеми и недоразумения. Поради "групови" ползи и нужди, се приема за обективно "физическото време", което се явява извън системата на "психичното". Така се прескачат недоразуменията, генерирани от разликите в психичното време, което е динамично и се определя от множество динамични условия и фактори. Психичното време е онова, което е валидно и е за рамките на самия индивид. Физическото - е ясно вече какво е...

МИНАЛО... според кое, какво, кого... ??? Тия когнитивни опити са един доста спорен експеримент и са част от една... "идеологическа кампания" в популярното пространство - на ДЕТЕРМИНИЗМА. Работата е там, че според едно се измерва едно време, а според друго - друго "време" и се смесват доста пристрастно... и твърде манипулативно. Цялата кампания от тия експерименти беше свързана с една клика сред философските залитания, която постулира че "избор не може и няма как да съществува" - това са толкова стари мисловни забежки, колкото е и вечния клиширан дуализъм - идеалното или материалното е в основата.

Трябва непрекъснато да си напомня всеки, че - самото понятие АЗ е психична условна конструкция. Понятието ЛИЧНОСТ - също. - Никое човешко същество не може да регистрира "обективната реалност". Между съзнанието и "такава реалност" стои психичен апарат, формиран от "възприятията" и резултиращ до "отражението". ВСИЧКИ ХОРА имаме достъп до физическия ни контекст през един "посредник" - ОТРАЖЕНИЕТО, а не самата реалност. За човешкия психичен свят ОТРАЖЕНИЕТО формира т.н. "лична реалност". - Изучаването на "физическия ни контекст", ние хората реализираме чрез усложнавящи се комбинации от възприятия и отражения, чрез непрекъснатите "обратни връзки" които се явяват тяхната валидация. Всъщност изучаваме именно процеса на валидиране чрез взаимодействието ни с този контекст и така реализираме максимална адекватност към него. - Именно някои особености в принципното отношение към обективната действителност, която ни се явява контекст през който взаимодействаме, наричаме "РАЦИОНАЛЕН ПОДХОД" и това е основния водещ подход в днешното познание, дал най-много и мащабни резултати на всякакво ниво. Това не е съвсем така. Веднага подавам импровизиран пример с явлението СЪНУВАНЕ... Също така и при конструирането чрез въображение - при което нито физическите закони, нито последователността на времето имат задължителна стойност. Също така - ПРЕДИ, СЕГА, ПОСЛЕ - са също човешки конструкти, с които хората обозначаваме свои представности. Нужни са повече познания в психичните клонове на съвременното познание за да се дебатира този казус. Поне според мен, а темата не е за това - просто исках да вметна, защото се повдигат съвсем неуместни, ( пак според мен ) вметки за влиянието на съзнанието в съвсем друг за него контекст. Мисля че твърде често се объркват периметрите на "философията" и философстването, с рационалното познание. А психологията е винаги там, където е налице човешко същество, отразяващо света, другите и себе си, сред своят комплексен свят, наречен ОТРАЖЕНИЕ. Психологията е клон на познанието изучаващ психичните явления, които формират света ни, вкл и онова, което сами наричаме "ЖИВОТ". Просто според мен непрекъснато се бърка че ЖИВОТ - не е нещо извън човешкото ни възприятие и отражение... Това се отнася и до всичко останало - например, когато ползваме ВСЕЛЕНА - ние ползваме за пълнеж на тази абстракция именно човешките измерения в отражението ни за нея... И САМО ТОВА имаме, независимо че то се усложнява непрекъснато чрез допълване на информация и знания за нея. Нямам достатъчни обратни сигнали за начините по които тия ми думи стигат до всеки, който реши да ги осмисля. А и съм далеч от точността, коректността и изчерпателността. От друга страна - това е огромна тема и е встрани от конкретиката на тази.

1. e тайна и за самото себе си и вече хиляди години "съзнанието" още крие своите тайни. В този смисъл - как и защо, са въпроси и относно самото съзнание, вкл и въпроса "дали е човешко и доколко, как, кое и какво" 2. съществува и понятието ПСИХИЧНО ВРЕМЕ... и когато става въпрос за "усещане" ( за време) тогава изучаването на начина по който се "отразява" времето в психичния ни свят не опира до физиката, вкл и заради това, че усещанията не се влияят задължително от физическите закони и принципи. Парадоксът тук е, че явлението УСЕЩАНЕ ( вкл и за ВРЕМЕ) е обусловено от съвсем биофизически и биохимични процеси, но "резултатите в психичното отражение" на всеки човешки субект, не са задължително обусловени от рамките на законите на материята. Към това се добавят и явленията ПРЕДСТАВИ, ВЪОБРАЖЕНИЕ, ФАНТАЗИЯ... Сънуване...

Въобще не е "един път" лятото Софийска опера имаха поредното представление, дори сред "фестивал на Вагнер". https://www.operasofia.bg/repertoire/WAGNER_FESTIVAL Не знам дали някой тук има представа какво значи такава постановка - Вагнер е особен и специфичен тип музика, която върви с особен и специфичен стил на пеене. Поставя се с много трудно, певци на Вагнерови опери на запад се наричат "ВАГНЕРОВИ ПЕВЦИ" и означава че типичната класическа оперна техника за пеене, се нарича БЕЛКАНТО, произлиза от Италия и няма нищо общо с ВАГНЕР. За ВАГНЕР са нужни съвсем друг тип пеене, звукоизвличане и е много по-трудно, времеемко и с много финансов ресурс. Амалогични проблеми са налични и сред артистите, спрямо постановките, авторите им, режисьора... С танците - е също нещо подобно.

примерът не е дефиниция. ОБИДА е психологически етикет за определена типология негативно отражение. Психологическите етикети са за спецификата на психологията и хората, които са специалисти сред психопознанието. ОБИДА е етикет за определено негативно сработване. И именно тук е интересното - това е вид инстинктивна реакция, основана като "отговор" на възприемането на "атака" или съмнение към важността или значимостта на персоната ( и нейната идентификация). Действа инстинктивно, но ако се овладеят и отработят механизмите на реагиране, или не е прицелен векторът на "атаката" не се реализира сработване. Тук някои хора вече списаха сами как тяхната идентификация, стояща в личностния им скелет, не се засяга от "обиждането". В общ смисъл - означава че винаги тайната на обидата е в ОБИДЕНИЯ. Тя е неговият начин да прояви негативна реакция на определени "сигнали" отвън. Но ако не са "правилно адресирани" НЯМА да "стигнат до тригъра" и да се отключи сработването. Освен това - за да се реализира "РЕАГИРАНЕТО" е важно "да я има ключалката" у самия субект. Травматичността от предишни "обиждания" играе главна роля в това да се реализира "резонанс" и дори това определя "силата и облика на самата реакция". А самата реакция - обикновено е опит за огледално връщане на негативното сработване. Мен ме боли, но когато съм обиден ще стигна и до там че и теб да те заболи - но това е само разновидност Има "мачкани" хора при които "обидата" се преживява твърде лично... и твърде вътрешно и незабележимо отвън. Тази схема работи инстинктивно и "автоматично". Тя е част от емоционалната динамика на "ниско ниво". Не е тема тук за психология и малко импровизирам уж с цел да го направя разбираемо, но нямам идея дали въобще успявам. Най-общо - ако се предприеме специфичен обучителен профил и овладеят някои специфични умения, обида може и да НЕ СЕ РЕАЛИЗИРА въобще дори и при упорити сигнали отвън... Това дава възможност на всеки субект да промени основните си зависимости от емоционалните си сработвания, а с особено значение това е важно за "негативните". Но това е само за хора, които се насочат към всичко това и имат нужните дадености и овладеят уменията.

Няма как с преразкази или нечии призми да се предава изкуство. Просто няма как. Пиесата не е сценария си... не е и нечии изблици относно едно или друго. Романите не са "истина". Пиесите не са исторически труд, нито са описание на знание или познание. Ползват се специфичен език и "героите' и историята им не са истински, а само средство за да се предаде на "реципиента" нещо особено, нещо което не може да е директно списано или казано. Личното усещане от дадено произведение е именно ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за всеки зрител, слушател... Нищо в драмите и трагедиите не е истинско, но масови са изблиците на плач и сълзи - особено на някои знакови. Не пише никъде в сценария че зрителят трябва тук да се трогне и да заплаче - но така става... Нищо във филмите не е такова, каквото изглежда - когато се прави даден филм, "зад кадъра" е съвсем друга вселената в сравнение с тази в главата на крайния зрител в салона. Вживяването във материали от визуалните изкуства е проблем. Да се вживяваш как си НЕО, след като си гледал 20 пъти МАТРИЦАТА е вече предпоставка за шизофрения или най-малкото ИСКЕЙПИЗЪМ. А не спират дотам... ами се вживяват и по-надълбоко... Познавам в момента случая на момче в 6 клас, което е неадекватно и нерелавантно към действителността. Негов "живот" е станал един сценарий от комиксови герои. Той се фантазира на бяла нинжда, който е безсмъртен. Можело да му отнемат живота само със специален сребърен меч и само в Япония. Непрекъснато участва в "схватки" със съучениците си в училище, щото " и те били черни нинджи, а ролята му е да спасява света от тях... Носи разни оръжия в училище, агресира за секунди и не може въобще да се владее... Потъването в готово описание на живота и света е и сред религията - просто за много хора описаните в Библията събития няма начин да не са "истина"... Исус, героите... бог - не може да не са истина... И ги преживяват като "филм"... Има обоснована и добре изучена система от психични механизми защо е така, как става, кога става , как работи и какво му е значението... По същия начин ползват силата на визуалните представления като внушения - например филма ТАЙНАТА, който внушава колко много живота зависи от това силно да си пожелаваме нещо и че има "технология" чрез която като си го мислим често и нахъсано... и всяко желание може да стане действителност. Да ви кажа ли колко изтрещял народ се емна да "мисли позитивно" и да си изпълнил желанията... и как всяко желание ще стане реалност. Това малоумие от надъхвации се превърна в символ на т.. "ново мислене" и проблемите в него текат по всички социални "канализации". То идва от т.н. "нова епоха", както и "нова вълна" ( нюуейв)... все са нужните някому набори от фантасмагории, които да станат за самозаблуди и подпомогнат фантазното преживявание и искейпизма. По същество няма разлика да се вживееш в дадено произведение и да се "обидиш" на сценария, на автора, на режисурата, на културата в БГ... въобще - що всички тия ще се "гаврят" с фантазиите си колко си 'от народа'. Ама те са били "група" и така си "мислим че сме - обидени". Не може да не е, щото така си го "чувстваме", така го "усещаме". Дори и не сме гледали или чели пиесата - но сме поругани (щото "нашите" така казаха че е). Трябва да сме "народ" и да се борим... с ПОРУГАТЕЛИТЕ. ...

За мен това изречение е достатъчно показателно... Може да са простаци, диваци, идиоти... ама да са "народ", а не неква си "мекушава маса". То именно "народа" правил с проявите на дивотия и примитивизъм "своята версия на ИМУНИТЕТ". Не знам, за някого сигурно и това е "мнение"... За мен - не е. Това за мен е оправдателно-описателни нагласации, целта на които е да доближат да приличат на "гледна точка".

Всички тия тия определения от интернет ли ги прочетохте? Или бяхте на представлението? А между другото - в общия контекст, сред който представяте своето отношение, в привидно въпросителна форма, излиза че Малкович е пълен бунак и е готов да се занимава и с "посредствени пиеси" - от скука и безхаберие, може би...???

Няма нужда - пари има всякакви. Има и интереси за които да се ползват. Бухалката не се интересува от "ръката", нито от това, по което удря. В това е и нейният смисъл за останалите... "звена".

А вие поставял ли сте ВАГНЕР? Имате ли въобще понятие какво значи това? Едва ли, но знам ли, може да ме изненадате и да подадете някои... да го наречем детайли, подробности, че сте решили дадени проблеми, свързани с "поставянето"? А вие в общ смисъл - колко пъти сте ходили на ВАГНЕР, така като публика? И накрая - какво значение има кое дали е поставяно... На театър или опера ходят хора, които имат "резонанс" от тях. Вие от кои сте, точно?

според мен трябва да се прави разлика кой "аргумент" е емоционален и му се измисля "псевдологична" завеса, да прилича... Учим се да го правим още от деца, защото в ония възрасти дори не разбираме какво значи "смисленост", защото няма как, няма " с какво". Затова се учим да имитираме и подражаваме на възрастните, с "техните думички, с техния език" само и само да стане на нашето. Това не е СМИСЛЕНОСТ, поне за мен. Не е и понятието АРГУМЕНТ. Не е и понятието МНЕНИЕ, нито "ГЛЕДНА ТОЧКА". Независимо от популистичното ползване на тия, не може целият свят да се побере сред общото им ниво, само защото според тях е така.

Няма такова "блюдо". Аз, лично нямам никаква национална, родова, градска, спортна, народна, битова или филанкишиева идентичност и не ме интересуват "обидените" . Така, че в личен план такова 'блюдо' не може да съществува. Това е само до мен самия. Колкото в общ план - разбира се че хората не сме равни по нищо, освен по права и отговорности и то при определени условия. Разбира се че компетентността по даден казус определя ЗА КОМПЕТЕНТНИЯ с кого би обсъждал въпроси касаещи компентността. Ама било демокрация - народното допитване трябвало да реши ще имаме ли атомна централа къде да бъде и т.н... Баба Гицка от Горно нанадолнище имала право на глас и той бил важен. Защо? Как един глас бил важен от субект, който никога няма да вдене онова, за което гласува кое е, какво е, защо е и как е. Никога! А това е проблем, защото НЕКОМПЕТЕНТНИЯ решавал нещо си. Какво "РЕШЕНИЕ" е това? Аналогичен е въпросния казус - много добре на нас ни е ясно защо, от кого и защо възникнаха тия изстъпления, и че мемът "СРАМНО ЗА БЪЛГАРИЯ" е обединяващото звено, защото е добре подбран за да резонират емоционално точно определени социални групи. Разбира се - отвъд платеното. Много добре знаем за тия "социални групи" кои са и че голяма част от тях се изживяват на патриоти и че цял живот са били облъчвани с тази идеология, с определена "военна идентичност". Когато става въпрос за война, войска, оръжие, фуражки и пагони - ок. Но не и когато става въпрос за ИЗКУСТВО - това няма как да се решава от някой, който "го било срам, щото някой, някъде си говорил за българите срамни работи". Да изразиш мнението си - ок. Да си емоционално обагрен - ок. Да го покажеш свободно, ок, въпреки че това вече е с някаква мярка, с ограничение и условия. Но дадени специфични социални елементи вече нямат "ограниченията, условията и мярката" вече тях не ги касаело, щото "те имали права и свобода и това било демокрацията". Изкуството няма как да обиди някого, ако той е с естествена култура. Дори един актьор може да обиди колега, но никога пиесата, фабулата, сценария или режисьора .. Като човек ангажиран с изкуство тия работи мога с лекота да ги обрисувам, но както се вижда и от форума казуси, свързани с компетенцията във военщината, оръжията, патри- или матри-оти... не ме интересуват и нямам интерес в тях. Нямам го още от казармата, която карах 2 години... Онова, което се случва в демокрацията че под претекст че "някой си бил давал парите си" решава и кой, за какво и как ще ги изразходва, без дори да има каквато и компетентност по въпроса. Няма как такива хора да определят кое и какво... защото са некомпетентни. Ама не можело така - те били имали права... Ще имате права, когато станете компетентни и именно това е липсващо важно условие и отговорност от конституцията - поне според мен. Нещо трябва да определи КАЧЕСТВОТО, а не само количеството, защото и с един "качествен" човек не могат да се сравнят и сто хиляди от "количествените" Отгоре на всичко като закъсат последните си искат някой дето да ги води, да ги спаси, да промени кризата. Такава маса от хора не може да се самоуправлява само чрез количеството. Просто не може и няма как - аргументите за това са безкрайни. Хората по бройка може да сме условно равни, но по качество - няма как. Обаче... бройката била недоволна и за нея били обидни разни работи и искала да ги изрази - чудесно, да ги изразява, но настойчивостта преминава в истерия, после в насилие. Те така си го разбират "обиждането", щото и в живота като някой ги обидел, те имат юмруци, приятели и отмъщения... Няма как човек на полето, в редиците в фъстъци да зададе и определи дали да се дадат държавни пари за нов тип изследване във вирусологията. Това не само е нелогично, това е опасно и деструктивно... И примерът с това, което се случва и по света показва ... разни работи, за които не ми се пише.

"честните хора" изхвърлиха националните си флагчета и подготвените си принтирани страници, с които се имитираха колко били 'обидени'. И всичко отиде в коша след като мина "сценката". И не за друго - защото бяха раздадени и беше платено. Агитките за да отидат там, всичко е било организирано и платено. Съвсем ясно е кои 'политици' яхнаха тия идиотизми и бяха на място - те са едни и същи, защото са изразители точно на такава маса от избиратели и заради тях те стигат и до народното събрание и взимат пари, идващи от целия народ. Идат поредните нови избори и цялата работа е да се ползва нещо си за претекст. А лумпените това си чакат - малко кинти никога не са излишни. Футболните агитки са като проститутки и услугите им са за "тоя дето плаща повече". Това с тях е така още от зората на демокрацията. В тях основната маса са под 20 г средно и културата на татуировките по цялото тяло, "батка" , нацепени мускули, ММА, БОКС, и улични бойци... и една улична, дори бандитска култура е тая дето се "продава" и винаги е имала "пазар" И... между другото... подозирам че вие въобще не сте "ДАМА" - ако въобще сте наясно и със смисъла на това понятие, възникнало във викторианската епоха.