ramus

да. Може би и е от зодиакалната ми принадлежност към "стрелеца". Шегувам се, но не е съвсем изключено. За мен всичко има стойност на път. Аз съм пътник и е важно да не спирам, да имам идея кога вървя, кога насищам, кога спирам за да изследвам себе си. Защото през мен самия е самия път - нанякъде. Не зная накъде, просто тръгнах малко неочаквано за мен, без дори да съм предполагал. И досега - пред мен държа да не си представям нищо, държа го неизвестно, енигматично. И това е за мен непознатото. Защото ако си го представям, ако си поставя цел, ако вървя към нея - се прави от нуждите на игрите за сигурност, за контрол... А онова, което наистина е НОВО... би трябвало да е НЕПОЗНАТОТО, НЕВИЖДАНОТО... те няма как да е представят, да се обозначат, да се изобразят, защото тия и трите са зависими от паметовите записи на "вече познатото, вижданото, възприетото). Затова гледам къде съм, а не накъде вървя. Някои остатъци в мен много държат да си го проектират както те са програмирани. Но внимавам и ги държа изкъсо... да не ми се качват "на главата". ( малко образно стана, но следвам насоката на твоите собствени думи)

това е погрешен прочит - с тия думи рамус изразява учудване това, че толкова много хора, в които аз виждам потенциала, разликите и индивидуалните им качества, се държат, реагират, дори интуитират (нова дума) чрез межжуличностни взаимодействия, заобикаляйки и неглижирайки своята индивидуалност. Че толкова много хора продължават да ме учудват колко е важно за тях да са като другите, да отговарят на моделите, да са възпитани, да са прилежни, да са одобрени или разбрани, да са "взаимни". Това беше само една форма на разкриване на някои аспекти от начина по който рамус възприема и отразява света, като отклик, защото за рамус, всичко това няма значимост, освен чисто практическа. А тя няма други основания за мен, освен в чисто социалния ми аспект на битие. Но менталния ми вътрешен свят съдържа и аспект, който не е социалния. Просто при всеки човек са налице две основни... нещо като "начала", Те пораждат два основни импулса - единия е сбор от уникалните дадености, условия и фактори - това е индивидуалния. Но той е възможно да се прояви на значително по-късен етап от живота, много по-късно о раждането. Докато другия аспект е заложен заради оцеляването и наследството от атавизмите - това е социалния аспект. Той се попива веднага след раждането, той се приема безкритично, той формира, той идва на първо място и заема празно пространство на още "бял лист". Той задава началото, с него се поемат първите стъпки. Някъде напред, в някакъв момент, би трябвало да се изчерпи и все повече да се появява назряващата вече индивидуалност. Но това спира някъде по пътя, някъде става блокаж. Темата за това е много обширна и твърде "плъзгава". Няма как за нея да се напише научен труд. Няма как да се постанови като теория или хипотеза. Тия неща важат но само за определен контекст, който социума се е договорил да се нарича НАУКА. Но то е само частен случай на ПОЗНАНИЕТО. Разбира се - имам свободата всичко това да го напиша и после да поясня и напомня, че... всичко е погледа на битието през очите на рамус, някой си. И няма никаква стойност извън него. То не може да е "истина". Не е нужно да е истина и за самия мен, защото вече за мен истината като тази за социалните личности, не ми е потребна. Това е твърде объркващо за много хора, за които е най-важно да са приели някоя от версиите на социална стабилна основа и само да я надграждат, като дори и така ползват наготово вече социално-създаденото. Но сред всички тия рамусови думички някой може да привиди нещо за себе си, но... това вече е работа и отговорност на прочитащия, при самия му прочит, защото е разултат от резонансна форма на възприятие и отражение и то само в някои "пресечни точки". не е нужно да се чете като библия, или труд, нито като канон или че рамус знае и задава кое какво е и е говорител и пояснител на всички истини. И само остава на четящия да се бори с вече приетото, с което вече си е оформил "образа за "себе си""... Някой чувал ли е какво означава или да поясни какво е КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ - ако някъде е дефинирано и се ползва за някаква цел? Аз не съм намерил такова, но не си правя илюзиите че съм прочел и зная всичко и навсякъде. Бих бил любопитен, защото го изведох от "нулата", направил съм условни описания задал съм относителни маркери... Просто - за съпоставка и сравнение...

да. Това е входното ниво за разбиране. Матрицата е нужното формиращо етапно "начало". Докато не се насити и изчерпи. Докато не се изпълни... и се породи импулс за разширяване. Чак тогава същото става 'граница" с конотация към "ограничение". И се тръгва към преодоляването му. В най-честа формаза преодоляване е, когато една граница се заменя с друга - отвъд първата. Защото мисленето и съответно - битието на МИСЛЕЩИЯ и на него в качествен смисъл са му потребни матрици. Но на определен етап - след абстрактно мислене, към КОМПЛЕКСНО такова... започва това да отпада като нужда и необходимост. Условността и относителността стават в основите и описват вече липсата на "устойчиви финдаменти" които да се надграждат. По пътя към това отпадат все повече и мощните задръжни процеси на страхуването, а това има огромно значение за МИСЛЕНЕТО и съответно - МИСЛЕЩИЯ...

Така, че... когато някой "например копира мислите на някой друг" му е внушено че е нужно да ги повтори изрично и точно... Но всъщност - за да го направи той привижда нещо от себе си през този подбран "отрязък". Така, че - имитацията и подражанието е и в този случай и не решава с нищо проблема за социалната зависимост. Без никакъв смисъл е да се излагат идеи за ограничения на такъв тип участници. За толкова години това не е довело до нищо, освен цикленето и безкрайните опити за защитаване на заучените и приети социални устои. Няма да участвам в битки, ако ще и да са от любопитството на някой си или за неговите харесвания или радости. От друга страна, обаче, участвам в тази сценка и с други, свои (подли) намерения защото тя предлага и някои възможности за евентуални странични четящи. Така, че... всеки използва за неговото си...

Мисленето е продукт на мислещия. Тук не мисленето има значение, а МИСЛЕЩИЯ, защото мислене без да е налице МИСЛЕЩ е несъстоятелно. Мисленето е процес чрез който се изразява нивото на възприятие и отражение в даден субект. Мисленето има множество аспекти, разновидости... и етапи. ПОсоката на мисленето е от конкретно към абстрактно, нататък - към комплексно. Мисленето следва съответствието на субекта (си). Мисленето може да се имитира и учи. Може да се обучава някой да "мисли". Мисленето е израз на системата на отражение на самия субект. А тя е пряко съответствена на цялостната съвкупност от огромен брой фактори, дадености, среда... Мисленето от конкретност към абстрактност, предполага обозначения и дефиниции, през формиране на системност и структуриране във вътрешната ментална карта. За да се получи това, е нужно да се постановят дадени рамки в отражението на субекта. А неговия колективен инстинкт, задава мисленето да се определи и от колективните процеси и динамики в отношението индивид-група. За да е налице колективно битие, опита и историята показват че е нужен общ фон, обща система, обща конструкция, която да играе ролята на обединително звено, а то - на обща платформа. Договорките в общата платформа, в най-общ смисъл в социума се наричат с понятието ПАРАДИГМА. Парадигмата не е само колективен договор. Тя се задава през новите членове като обществени елементи и спомага за груповата динамика. Когато парадигмата не е избор, а е предварително обособена, с поколенията идват нови групови елементи, които я поемат в готов вид. Това задава в тях предварителни граници, защото това е едно от особеностите на обучението - следва най-малкото съпротивление на невронните процеси и готовото е аналогично на лесното - по-малкото съпротивление. Задаването на граници в груповите процеси, е неизбежно и напълно смислено от гледна точка на практичността. Но когато границите са вложени още при израстването, те не се предават като граници, защото не се предлага нищо отвъд същите, за да се направи съпоставка. Границите сами по себе си не са никакъв проблем - те са само условни ограничения, за целите на изясняването, комуникацията, ситуирането... Но за хората с вложени предварително граници, те стават края на вселената им. Договорените "краища на вселената" от гледна точка на различните групи хора, е пряко зависимо от особеностите и резонансите или липсата им. В случая - МАТРИЦА ползвах като понятие, с което обобщавам разбирането си за граничните процеси и колективните граници, явяващи се граници и за самото битие на ползващите ги субекти. Самото понятие :граница" е налице през смисъл, когато то задава условно очертание - от едната си страна... и - от другата. Няма как да се ползва понятието "граница", ако то е внесено и очертава битие само "от едната си страна"... За мен "ограничение" е когато то е посока и "летва", която да се прескочи, доближавам го, изучавам го, вниквам го - за да го преодолея. За други - просто "края на вселената" защото е забранена зона, която се асоциира с опасност. И в конкретния болднат текст - смисъла му е, че общите граници задават по естествен път общи очертания в отражението на битието. Колективния реал се сугестира, а не се изгражда на относителни и условни "основи", което е трудно, изисква дадености и не отговаря на масовите потребности от инстинктивизми и атавизми, които определят битието в основната си част. Заради това колективната парадигма задава очертания на колективен принцип. Това задава процес към уеднаквяване - на отражението, на възприятието и на изразяването, задава и моделирането на психичните процеси. Това уеднаквяване задава да са налице сходства, които от възприятия и отражения, преминават в близък тип реакции, поведение мотивации, ценности. Това имах предвид - че реакциите, дори думите, изказа за толкова години, са свойствено на напълно непознати хора, без значение от пола, възраст или социален статус. Начините по които се реагира на дразнители до голяма степен си остават сходни, заради груповите динамики по тяхното постановяване, на основата на несъзнателни процеси и разпространявани през имитацията и подражанието - все явления, които започват веднага след раждането, когато не е налице каквато и да е интелигентност и съзнателност. И накрая - защо " и досега ме учудват" многобройните сходства - включително и мисленето, защитаването, дисонансите - защото аз съм индивидуалист. За мен разликите между хората са много по-важни и значими от зададените еднаквости, които са заучени и са нещо като "опитомяване". Цялата социална конструкция се крепи на еднаквостите и взаимностите... Нужни са за да е налице колективен живот. Той има своето значение, смисъл, има стойност. Но не е единственото поле за битие. Няма как да се забележи дали нещо е "граница", ако не е импулс, който се поражда някъде дълбоко отвътре. Защитните системи са призвани да запазват и съхраняват - това е тяхното основно предназначение. Кога, как и защо се поражда импулс към приближаване, докосване и преминаване на граница, това е изключително сложен въпрос и в него имам само общи догадки и множество експерименти. Но няма как да са налице еднозначни отговори. На такъв етап не може да е налице нищо еднозначно, нито схематично да е като "причина-следствие". В социалните науки няма такова нещо като КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ. Това е доста далеч от настоящата колективна парадигма, дори в най-общите си положения. Но това е вече към други въпроси, но от друга страна е пример за "извънматрично мислене". Какво е, кое е, как да се обозначи... са отговори на евентуални други въпроси в тази посока. Но понеже се искаха "примери" дори и с въпроса - "как си представяш"... Не се налага да си го представям - представите само донякъде са свързани с мисленето (ако въобще е мислене, на МИСЛЕЩ). За мен МИСЛЕНЕТО Е ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС, налице е когато е креативно когато създава, когато променя, когато то е стрела към... границите. Мисленето - като инструмент на МИСЛЕЩИЯ към самия себе си, за да вникне и намери своите ограничения.... Някъде по пътя към тази взаимна връзка, се раждат явления обобщаващи се с понятието САМОПОЗНАНИЕ, защото мисленето е акт от- , и средство за - , познание.

Очаквам отговора на въпроса за "разбирането относно понятието МАТРИЦА", за да отговоря адекватно на този въпрос.

Аби, дори не е толкова прикрита провокацията ти. Както и мотивацията ти. Ами - не бих си представил извън матрично мислене. МИСЛЕНЕТО няма как да се "представи". Ако ще се - това означава че ще опитва субект, който не е в състояние да "мисли". Мислещия човек няма нужда да си представя "мисленето си". Още нещо - ти като прочете "матрица", какво точно означава за теб смисъла на това понятие? То се използва на много места, с различно значение и насока. Ти кое точно подбра от възможните?

разбира се - разузнаването, примерно. държавната сигурност, голямата политика и дипломация... А са и налице и други подобни - например специфични техники за изменение на съзнанието. И в психологичните дисциплини са налице доста насоки, които се крият и се използват само за "специални цели", от ограничен кръг хора... Въобще - сред познанието, дори и в науката са много примерите за "положения", за които е нужно да се сложат грифовете от "поверително", до строго секретно. Целите са все същите - определени от масата или избран от нея елит - за нуждите на работата "зад завесата", зад паравана на защитаването

странен избор за заглавие на тема. Още повече - с думички на някой си, за антре, отделени от контекста им. Подозирам също и специфична провокация от страна на авторката на темата, но да видим - ще си покаже, така или иначе. А и за същия рамус, доставянето на удоволствие, както "харесванията" не спадат към мотивацията ми, включително и спрямо самия мен си и моите "удоволствия" или харесвания. Това че пиша в теми, касаещи въпроси от психонауките, социологията или антропологията не означава че написаното е някакъв тип пара- сред същите. И въобще - не е адекватно да се нарежда до което и да е направление на научните дисциплини, поради много съществена разлика с тях - тя е насочеността и същността. Разбира се - има сходства, още повече че за да пиша съм се постарал да ползвам понятия и проблематика от тия дисциплини. Както и ползвам същите като допълнителен материал за сравнение, анализ, съпоставки, с това което минава през мен. Това е само от ползвателска страна и за комуникативни функции, за целите на писането тук, сред форума, и т.н. Изведеното от мен не е наука. Не е наука според социалните критерии за нея. Не съм учен, написаното не е научен труд, нито има претенции за каквото и подобие за същото. В този смисъл, възможно ми е да изведа основанията, аргументите и изминатото от мен за да се изкристализира горния извод и обобщение, но... това няма да се хареса на доста хора. В смисъл - че има положения в познанието, които споделени сред масата хора биха създали значителни импулси към дисонанс, спрямо представите и положенията сред които са приели да определят битието си. Мисля, че са достатъчно примерите дори от краткото ми участие на това виртуално форумно място и съвсем ясно някои хора реагират защитно. Не бягам от отговорност за думите си, но предлагам авторката да зададе конкретно въпросите си по отношение на горното. По този начин ще ме насочи когнитивно да определя нивото и да събера насоките спрямо конкретиката на интереса й. Колкото вече написаното - рамус, някой си, пише по въпросите касаещи горния болднат текст, дори през цялото си участие в този форум. Но някой очаква всичко да бъде смляно, овкусено и нагласено за ... Ок - нека видим въпросите и дали зададени вече не е написано по същото. Ако е - значи определени предположения ще се окажат адекватни и няма да си губя времето за да продължа.

никой не е споменал психичните аспекти на тютюнопушенето. А и някои други... Още в първата страница на темата имаше много характерен коментар, който есенцирано може да се преизрази с "знам че е вредно, информирана съм, но си пуша - та е. Не мога да ги откажа... само опити... и после пак...". Имаме тема на друго място, в друг раздел - "фактите нямат значение". Тази тук е темата пример, в която дори и интелигентни люде, информирани, научени... не могат да повлияят на деструктивно за тях поведение. Както и личащите си навсякъде пристрастия - срещу... за... пасивни или активни пушачи, вреди... Освен всичко това пушенето на тютюн образува зависимост - психична и физиологична. Мозъка и неврологични процеси и програми, участват във всичко това. Обикновено, както в темата тук, се постановяват цитати, публикации... свързани с физиологичния аспект, като се пропускат психичните и невронните. Много е написано, много може да се прочете. Аз ще напиша нещо, което съм извел по време на изучаването на това явление преди някакви си години. Преди всичко - не пуша, никога не съм пушил, освен заради един бас, в 10-ти клас, който спечелих цели 10 лв... (в '84-та това бяха доста пари). Оттогава разбрах че пушенето и аз няма да вървим заедно пред битието ми. И така е и досега. Но зависимостта - вече е психичен аспект и на него съм посветил голяма част от внимание, време и усилия за вникването им, защото това е универсално човешко явление... В общия смисъл - пушенето на цигара е начин за прием на никотин в организма, който влиза в участие в невронната химия - налице са доста изследвания - повлияват се памет, концентрация... Въпроса е, че приема на никотин през процес на горене на тютюневи листа е възможно най-мръсния начин за неговото поемане в организма. И в тази връзка - никотина, не е отрова. Или въпроса за отровите, както и ползите и вредите се определя в по-голямата си част от дозата. Да се цитира тук прагът отвъд който следва летален изход, не е практично, защото такова поемане през цигарен дим е невъзможно. В този смисъл обобщавам - не никотина е проблема на физиологичния аспект на отравяне с цигарен дим, а са останалите големи количества деривати от вещества и изгарянето им. Разбира се, веднага застава въпроса - щом никотина е основната причина за пушенето, защо при толкова много хора приема по друг начин на същото вещество не им носи нужното, както с цигарата... Именно оттук идва простия извод, че пушенето на цигара подава други въздействия, които носят нещо много важно за пушещия. В чисто принципно положение, основното което носи ролята на магнит и образува зависимости в психичните процеси, това е намесата на "външни вещества" които променят химичната игра на мозъка, във вътрешните процеси по баланс между страхови и освобожаващи процеси. Или - най-общо - нещо като психичен аналог на другите физиологични регулационни системи (симпатикова-парасимпатикова, примерно). Наличието на такива вещества от природата и живота, носи въздействие върху възприятието на човека - оттам на отражението и поведението. Такива вещества съпътстват човешките култури навсякъде по глобала и географията му. И както всичко друго, те носят ефект върху самия човек, но той има съответната "цена". Значимостта и въздействието на ефекта, съответно и цената - са тясно зависими от "дозата" и възможността за нейния контрол и управление. Както и че... измененията на съзнанието на индивида под въздействието на външни химични вещества, е пряка заплаха за неговите естествени психични процеси, които са тясно зависими от неврохимията му. И все пак - кои са другите аспекти, които оформят толкова облика на пушенето на цигари от тютюневи листа На първо място - пушенето е значителна част от социалното общуване (заедно с кафето и алкохола). Социалния аспект носи на употребяващите ги специфични ползи и компенсации... На второ място - малко е известно за психичния аспект на самото пушене, защото именно той е по-значимия "наркотик" в сравнение със самия никотин и това е причината за проблемите и неуспехите с "отказването". Основния компонент в психичния аспект при пушене, е т.н. "орален рефлекс (комплекс)"... Ако трябва да се опише повече за това явление този текст би нараснал значително, а и без това стана прекалено дълъг. Ако някой проявява интерес, ще опитам, но . ОРАЛНИЯ РЕФЛЕКС, заедно с повторяемостта на едни и същи действия (компулсии), при определени условия, заедно с никотиновото въздействие, подават образуването на "павловска второсигнална верига". Нейната най-голяма значимост в общ план е, - че тя намалява праговете на стрес, на страхуване, на тревожност и несигурност... Това е всъщност основата на всеки "наркотик" и именно комбинираното въздействие е основната причина толкова хора да ползват "дъвки", клечки, да опитват с лепенки или "ел.цигари". Както и за всичко друго в тази посока, отказването на цигарите не е само до спиране на пушенето. И се знае че нужния "допамин", който е произвеждан с общото въздействие от цигарите трябва да се пренасочи през нещо друго. Допаминовите комплекси в мозъка играят изключителна роля за контролирането на поведението и по-точно - те създават "ефекта на наградата"... А производството на допамин (или останалите неврохимични компоненти, които са преки участници в приятните изживявания) при стимулация от външни дразнители, изменя неговия естествен баланс и става пряко зависим от "външния стимулатор".

Моля дамите да ме извинят, но има хора, които очакват рамус да направи нещо специално... за да изпълни изискванията им за какво - за нещо си наричано "диалог". Може би поклони, флиг-флаг или фокуси, смешки... Върбанов и други хора вече си написаха толкова точно - "каквото ми трябва си взимам...", той специално дори пита, отговарям както мога - личи си че е налице изяснителен процес. Както е ясно, че на всеки неговото, си е според него си. Не ми е нужно да убеждавам, нито да доказвам - изразявам обобщения и изводи, правя условен път към тях чрез опита си или чрез аргументи... Не виждам защо е нужно да се играе на тия форумни колективни трикове - хайде напиши НИ го - ама еди как си, не така, не иначе... а ние... Може би първо трябва да се израснат някои детски етапи, защото в думички които чета "щото така ми харесва" са свойствени на подрастващи и определени социални сборни "героини", със изрусени коси, от женски пол и честото обръщение "милооооо...". За тия неща си има "дир.бг", абв.бг... там е пълно с нарицателни "тестени изделия", от двата пола. Пиша по форуми повече от 15 години, тук има и някои участници които са нещо като "свидетели", очевидно че виртуалното пространство също "не е много голямо". Та през годините, колко е ясна и стандартна типологията на реакциите, което говори за пишещите зад тях... И според всичко това, една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението. И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"... Вече се написа - има хора които разбират, други - не. Не пиша учебници, нито съм на лекции, не съм популяризатор, нито възпитател, учител или преподавател. Не съм и учен. Нямам никакви ангажименти, нито съм обещавал каквото и да е. Спазвам условията на форума и чета както навсякъде очевидната колективна динамика. И "явленията" в нея. Има неща които не ме интересуват, други - чета с интерес... Всъщност е просто. И "момичета" - зрялото отношение е когато човек се обърне и към себе си и поеме отговорността за явленията от живота СИ. Включително и "неразбирането". Не зная защо все за децата и възпитанието говорите когато се налагат вдъхновителните инжекции, но ми се струва, че за "децата" е по-добре ако зрели хора им предават зрелостта си... И не може да се очаква подрастващите да достигнат зрелост, след като те не я виждат по тия, които им преподават и ги възпитават (най-общо и условно).

Мдаа - "диагностика", в първи семестър... Всичко това почва да става твърде лековато и да прилича на цирк с клоуни в него. И то започна още от "Защото на мен ми харесва... - а пък на теб ти харесва..." Твърде тийнейджърско е... и твърде несериозно и някак детско. Ако някой не е в състояние да схване нещо, защо е толкова трудно да го остави - така или иначе дори с напъни несхващането си остава. А породеното безсилие задава съвсем инстинктивно привиждането на дразнител и насочването към него на ... всичко това. Признавам си че с все сили се опитвам да не напиша думичката "глупости"... Но не ставам за дипломат. Аби, понеже все повече затъваш по дисонансите си, аз ще спра, за да имаш възможност да ги изгладиш достатъчно.

Аби, компетентността ти към тия науки изглежда е твърде слаба. Обръщам внимание, че психологията е наука, която не се занимава с хора с "тежки разстройства". За същите социалната специалност се нарича "психиатрия" и е подспециалност към медицината. Пък и ти само си пишеш - колкото да става приказката, а изглежда е налице и мотивация. Дали съжденията ми имат тежест или не, не зависи от оценката на някой си - особено ако същия няма дори общи представи по отношение на същото. "Диагностиката" най-малко се изучава в първия семестър, а и по-нататък въобще не се нарича така. За теб цялата вселена се върти единствено и само около социалните ти вкоренени идеи. Пишеш си го всеки коментар - още и още и дори шегите или закачката също е ограничена в този диапазон на мироглед. За теб това може да е цялата (ти/ви) вселена, но за други хора ти живееш в малка кутийка - въпрос на переспектива. А за двата типа переспективи, само за един от условните "нас, двамата" има проблем с тях. И се вижда неуморно същия какво, кое и как му се налага да защитава, потвърждава, доказва и повтаря, повтаря... само и само да изглажда и асимилира появяващия се дисонанс. Социалните утвърждения за толкова много хора са целия им живот, гръбнака и ядрото около което те са приели да преживеят земното си време. Не критикувам това, нито го омаловажавам - то има своето значение и роля. Но живота не се побира само и единствено до това, което определен тип хора са в състояние да възприемат и отразят, дори и да са се договорили взаимно, дори по "точката, касаеща че "не може да има нищо друго"... Именно затова наричам социалната парадигма също идеология - тя има всички белези и особености, динамика и роля...

За мен, когато се разглеждат въпроси касаещи битието е най-малкото несериозно да се ползва ниво от рода "защото така ми харесва"... И както по-горе вече споменах, когато самия субект го има като шаблон, заучен, вменен и внедрен в основите си, после си стои в неговата клетка и си го надгражда. Няма никакъв шанс да се провиди нещо отвъд и само се пърха щастливо с идеята че отвътре клетката е чудесна, повторенията от вдъхновителен характер - за децата, за ползите, за щастието и харесванията... може би всичко това е чудесно, но няма нищо общо с това, което изразявам, нито с онова, което описвам тук. Само ще спомена нещо - по-горе зададох обикновена и проста провокация - точно с цитирания абзац. Направих си малък експеримент - кой ще откликне на зададения образ - получих съответните отговори, написани и изразени прилежно - съответни по отношение, изказ, насоки и утвърждения... Учителския синдром е производна социална модификация на родителския и разновидността му - майчинския... Но това е за съвсем други теми. да - точно утвърждения от убеждения... И ролята им да се докаже, утвърди ползваната картина на живота, света и себе си... За същата цел са и вдъхновителните елементи от типа - това е в което вярвам, щастието, децата, бъдещето... браво. Само дето - казуса за "мисленето' описан в цитата НЕ Е ВЕРЕН... Може би - за тия, дето по принцип оставането в рамките на... части или модели, или шаблони... си е избора за житейска естественост. Мисленето - що е то, какво е, как се формира, кое го поражда, как се изгражда, как се огражда... и още много други въпроси, се чака да се учат по учебниците. А няма как - няма как, ако някой не е разбрал и вникнал какво е мислене, да говори адекватно за мисленето, след като той самия не го познава. По този начин той описва само нивото дотам, докъдето той самия резонира. Очевидно че както и доста други въпроси, всеки си ползва съдържанието им за своите си цели, за начина по който той отразява лично или груповоприето живота и себе си... Но и най-важното - подбраните версии на пълнеж на думичките дори не са в личен план, а повтарят социални лозунги, създаващи нужната сугестивна колективна платформа. Принадлежността към всичко това е видима и описана... и се пише всеки нов коментар. В този смисъл е достатъчно само основните думички... и нататък става ясно кой "клон" на социалните внушения е приет и кой се защитава, с идеята и вярването че "той е добрия, правилния, важния и придава значимост" на привиждащия се чрез него.

а друго? - дали може да се изведе? Кой да го изведе? и Защо точно определен вариант на извеждане, а не друг? иначе маниера на дистанция от думичката АЗ и п.л. ед.ч. дали може да породи извеждане за нещо, на някого? което е... Което си е обикновен принцип, на който се основава цялото образование, учене, дори възпитание... Когато самото мислене е конструирано на базата на готови лего-елементи, и дори сглобени също по "модел и шаблон", то каквито и думи да са все носят основанието си в същата посока. В тази връзка - дали когато с лекота се разпознава толкова убедено кое е "умотворение" се схваща кои са личните такива, за самата личност. Прави впечатление психичните особености от типа "винаги отвън, някъде там, при всеки и другото, другия... само не и при мен, само не аз...". Като също така е толкова тривиално някой да е противник на каквото и да е. Или обратното... А някъде отвътре... нещо определя дали някой да е противник на едно или друго, един или друг... Пристрастието е чак накрая на една невидима каскада. Иначе чудесни мисли, описания, сравнения или аналогии - но са чак накрая на нещо друго... Също така се усмихвам на начина по който някой очаква да "прочете през собствените си очи" нещо особено нещо различно, нещо интересно... Чудя се дали се схваща че - няма как Еднаквия да възприеме Различното... Нещо повече - подобното се влияе и резонира на "подобно". Нещо като да чакаш да :прочетеш "критично мислене... а да виждаш само познатото ти - та то е компрометирано още преди самото прочитане... Критичното независимо мислене, не се чете, колеги. То е продукт на съответен на него субект, който го "произвежда" и не може да се научи, нито предава от един на друг. А е напълно невъзможно да бъде дори провокирано от един на друг, при положение че не е налично в "първия"... Но и да е налично - няма как да стигне до 'втория', ако няма нужните вече психични и индивидуални условия за него.

колко ли вида "истини" да има... а защо да няма и толкова вида "лъжене"... Всеки опит за категория е чист компромис. Налице е един от подходите - или усложняване, или крайно опростяване - или е лъжа, или е истина. И веднага идва следващото - за кого, според кое и какво?... Нещо като гладен ли съм или не съм... Ама имало различен вид глад, пък чувстването е едно, физиологично е друго и в зависимост от грешките във възпитанието и личния опит в разграничаването довеждат толкова хора до резултати като наднорменото тегло, например. Тия игри с "оправдана лъжа", например... са чисти стъкмистики поне за мен. Аз съм човек, който не понася лицемерието и линията ми на отражение и поведение се наложи да я изчистя до крайни форми на директност и прямота. Направих го по простата причина че колкото повече навлизах в осмислянето на ставащото около мен, толкова повече виждах ясно колко много се налага да се лъже... Направо мога да заявя открито и директно, че огромната част от положенията регулиращи социалния живот, налагат да се приеме лъженето като естественост. Знаете ли колко е смешен опита да се накара някого да говори открито само и единствено ИСТИНАТА - ясно, точно и директно. И колко са шокиращи реакциите на околните, неудобствата които им създава... Понеже съм правил този експеримент със себе си, после и с някои личности от обкръжението ми през годините... Друг голям проблем с "истината и лъжата" е силната доза вложена сугестия при възпитанието и формирането на социалния модел сред всяка личност. И отново напомням, че при всеки заучен модел, винаги се предпоставя чрез опростена схема, описание и система от кратки и подредени дефиниции, според които да се предполага еднозначност, яснота и по този начин - категоричност. Това сваля напрежението от всяка личност като й дава много нужни опорни положения Няма групов масов модел, който да е сложен, да не говорим - изпълнен с условности и заложени относителности. Та каква да му е регулативна ролята в социалния живот, ако в самия модел се заложи сложни казуси за ситуиране и определяне на явления и процеси от битието? Ползвам веднага хрумналия ми пример за правилата в закона за движението по пътищата за МПС. Ако в него внимателно се загледа всеки мислещ човек, ще открие много примери на проблеми, дори базови - сещам се за нещо толкова тривиално като "определението за предимство", като още преди толкова десетилетия, когато бях на теорията попитах Предаващия че виждам проблеми с това, което е на пътя, с това, което е написано... Човека просто вдигаше рамене и настояваше според неговата функция и мисия да вложи в мен онова което изискваха от него цяла система от социални регулаторни механизми. Идеята ми за този пример беше, че... казуса с ЛЪЖА и ИСТИНА е многопластов заради острото влияние на контекстите и опорните положения сред които е подбрано те да се регулират. Само ще намекна, че тук са налице изключително много идеологични пишещи, сред които социалните идеи направо се леят - правила, лозунги, постановки - направо струят от коментарите. Веднага си личат пристрастията и нуждата от готовите постановки приети по време на възпитанието и ученето, при които социалната договорена картина се попива и влиза дори в несъзнаваното. Проблема при това положение е НЕвъзможността за критично мислене. С риск да пиша досадни положения, но да напомня, че в думичката КРИТИКА само децата и хората с психични обременености, могат да възприемат единствено като "негатив", пораждащ дисонанси от емоционален и изживяващ характер заради конфликт с базови елементи на идентичността. Което пък ги предизвиква към защитни реакции. От друга страна - КРИТИКА може да се направи сериозно, когато не е налице какъвто и да е вътрешен уклон (пристрастие) към анализираното - без значение от какъв характер. Ето защо е напълно естествено, когато много социално-обвързани личности не смеят да се обърнат внимателно към анализ и широк синтез на видяното в социалните процеси, които участваме всеки един. Критичния ментален анализ и синтез са базови примери за психични ментални процеси. Намесата на неотработени и неизраснати емоционалности и непреживяности, (както и вложени базови предубеждения и нагласи в несъзнаваното) само създават проблеми и ограничения пред широтата и дълбочината на менталността. За целите на това на което съм посветил живота си, се налага лично аз самия да се занимавам с анализ на моите собствени пристрастия и за целта разработих множество от психични прйоми, подходи и техники за самонаблюдение и самоанализ. В началото всичко беше просто експеримент, дори като игра. Но... откритото направо ме смая откривайки пред мен напълно нов начин на отражение, разбиране и посока на вникване в битието (ми)...

Може би някой четейки това, решава че нищо от написаното няма връзка с темата... И че по принцип участието ми е за теми като философия или психонауки. Но интересите ми не са в нито една от тях, особено в социалните им насочености. С всичко това всъщност илюстрирам моя опит да 'пиша популярно' за въпроси, които никак не са популярни. Въпроси и теми, които през моя поглед и опит са изключително дълбоки и многолики... И като опитвам, за пореден път виждам ясно, че за да го изразя се налага да го опростявам, а това веднага повлича каскада от компромиси със сложността и многомерността. Въпроса е - докъде да опростявам, защото в някакъв смисъл, за целта аз се налага да "лъжа" Да - след като не може да се предаде разбирането в неговата цялост, се налага дори ЛЪЖА... Доколко, дали... докъде... ето част от начина по който минава всичко написано през "рамус", някой си...

там е работата - че "сигурността" няма как да е състояние. Състояние е усещането за нейния непрекъснат недостиг и стремеж да се компенсира. Лъженето и лъжата са само най-разпространените начини. Всъщност темата ЛЪЖА и ИСТИНА е изключително сложна, заради постановката на задължителен контекст, спрямо който двете понятия се определят. Колкото до... дали е "хубаво" в изборите ИЗБИРАЩИЯ да е готов на коригираща промяна - въпроса е, че тя често е невъзможна. Изборите предпоставят 'поредност' и пример за това е именно т.н. "черна дупка на лъжата" - веднъж като се формира, след това - насища с повторения, след това става огромен проблем "излизането", защото широтата на измисления и деформирания с нея реал, става все по-голяма и самия "лъжец" е принуден да се води по нея... Всичко това отнема изключително много енергия, а има хора с огромен потенциал, които го хабят в тази посока... и си "изтича" някъде по канала... Усмихвам се често, когато някой уверено заявява "казвам самата истина"... дори да е вътрешно убеден в това... или не толкова... Колкото до "драматизма" и широтата на това явление - става въпрос за силни дози от атавистични емоционални филми, сред които направо е изостанало битието на субекта. Като цяло, в най-общ смисъл, съставянето на "измислена реалност" има защитна цел при всяко дете. Но както вече казах по-горе, неговата роля и значение толкова нараства, че вместо временно оттегляне и защита на психични процеси от деформация и срив, се получава направо "оживяване" на същата тази формирана "измислена реалност". Оживява заради все по-честа употреба за защитаване, докато започва да се превръща постепенно в "основна". В нея всеки субект реализира нужното "свое лице" от вида "този, който искам да бъда". Всички останали "образи в личната приказка" са всъщност преработени по сложен път отражения на хора и ситуации, които са внимателно миксирани и заедно се образува една обща конструкция. Цялата работа е, че когато е достатъчно наситена, нейната роля на "основен реал" става фактор. И стои в основата на горния пример и аналогия на "черната дупка на лъжата". И най-важното - по-голямата част от всички тия явления и процеси, протичат несъзнателно, още от наай-ранна възраст. А малкото, което е възможно да се "засече" влиза в дисонанс и допълнително бива "покривано"... От всичко това възниква толкова сложния казус за ЛЪЖАТА и ИСТИНАТА... Защото например убедения вече субект, предпочита несъзнателно предварителната си нагласа, избира и взима решения на нейна основа. Погледнато отстрани той често "лъже", но когато лъже себе си, това лъжа ли е, при положение че са налице механизми, при които "отвътре' същото изглежда е ИСТИНА. И е важно да е точно ИСТИНА-ТА... Също така - колективната лъжа - ЛЪЖА ли е - за кого, и дали "в името на... " е оправдано? И пак - зад всичко в целия вътрешен психичен свят, стои неуловимо и невидимо едно единствено нещо и това го прави да има огромна роля в целия "спектакъл"... Нещо толкова просто... толкова очевидно... че всички свикваме с него и спираме да го забелязваме...

виж самите думи - и по-горе, дето касаеха идеята ти за "децата" и важността на ранното... Както и тия тук - за сигурността. Сигнатурата на тия думички показва заученото, нужното - разбира се, това са заучени и шаблонни думички... но те издават несъзнателните процеси и динамиката им - точно в несъзнателното. Видимото е ясно, всеки дефилира образа си за себе си пред останалите. Обаче много повече процеси и "дебри" са налични, освен тази игра с личния образ и подбора на утвърждаващи за него огледала, а дисониращите му - да се преборят, неглижират, подминават... А по канона на "възпитанието" и добрите обноски се изисква да се заобиколи или асимилира дисонанса, да се обработи - понякога деликатно, внимателно... докато се тушира точно в дяла си, който влиза в конфликт с несъзнателната базова нагласа. Сега... - ако се подходи съвсем рационално към въпроса за "страховете", през горната фраза "не съм съвсем сигурна" - то въпроса за сигурността е изключително важен - особено за всяка жена и родител. Особено за "майката" сред всяка жена, които и двете са значителна част от социалните рефлекси и първични нагласи.. Та някъде сред простите положения на чистия здрав разум, стои ясния, очевиден и съвсем прост извод - точно от самия живот - СИГУРНОСТ няма как да съществува. Тя съществува заради страхуването и оцеляването - които пак са свързани тясно с каналите на майчинството, родителството, поколението... В най-общ смисъл - няма как да е налице "сигурност" - просто защото самото битие е сред непрекъснато изменящи се условия, които в по-голямата си част са напълно невъзможни за контрол от самия ЖИВЕЕЩ. Или казано с други прости думи - който му трябва СИГУРНОСТ, би трябвало въобще да не се ражда. Много добре разбирам и наблюдавам около себе си силния уклон на повечето хора към стабилност чрез непрекъснато контролиране - именно като компенсация на дефицит на сигурност.... И понеже личното нито се познава, нито се разбира - то няма как да се контролира, затова социалния инстинкт предпоставя нивото на "взаимния контрол - едни на други" - липсващото отвътре, се компенсира с "помежду си"... Пак напомням - използвам създадения контекст, за да изразя нещо, което смятам за важно (според мен си). А не е толкова да влизам в лични диалози, дискусии или лични обсъждания. Разбира се е нормално и да се породи дразнене, като част от защитните механизми, един от които е именно "преодоляването на дисонанси", сред контекст на пазенето на личната територия. Нямам претенции за към един или друг - само ползвам създалото се положение в написаното сред тази или друга тема. Темата за психичните особености на родителството и в частност майката, е огромна в подробностите и конкретиките си, но е обозрима откъм общите изводи и обобщения.

проблема е че тази информация... не е предназначена "да убеждава". Убеждаването, убеденост, убеждение са примери пример и съвременна дума за наличие на процес на "вярване" и за неговата толкова широка социална роля и социално явление. Така, че... убеждаването не е написано, а се явява при твоя прочит и позволява да се проследят начините по които търсиш нужното за себе си, сред всяко написано. Когато се получава противоречие с предварителния "багаж", се получава дисонанс и определени вериги в мозъка несъзнателно го филтрират. Когато обаче се получава съвпадение - предварителните нагласи специално търсят да получат "съвпадение" за да се утвърдят - нещо което несъзнателно непрекъснато толкова хора тук правят. Хем говорят за дисонанси... но само за прочетеното и възприетото по същото, без въобще дори опити да го съпоставят и намерят при самите себе си, в своите собствени явления, процеси... Друг проблем е и начина по който за много хора тук, както и за теб, обученията и ученето, възпитанието... продължават да играят най-важната социална роля, убедени с внушената "мисия" за подготовка на подрастващи... - нещо като "учителски синдром", който е вариант на "родителския" такъв... Всъщност ученето е процес, но значението му е да предпостави етапни нужни положения за всеки индивид. А проблема е.... че тия етапи сякаш не се израстват, не идва "другото", дето е след тях. Нещо се случва и всеки вътрешен етап, вместо да тече към следващия, се "спира" и се получават "блокажи". Разбира се, това е чисто условно. Просто психичните етапи и процеси, са със съвсем други "темпове" в сравнение с всичко останало по което социума е свикнал да (се) мери.

Това се корени в психичните процеси. В т,н. "система за бърз отговор (реакция)" това е предпоставено и програмирано. Основава се на т.н. "шорткът", имащ оцеляваща функция в по-старите дялове на мозъка. После същите програми преминават и в "надстройката". системата за бърз отговор протича по невронни пътища, които заобикалят дяловете на висшите функции в неокортекса. Именно и заради това са "бързи" - защото съединяват дяловете за перцепция и възприятие, направо с реакциите. Всичко това дори не е ново, нито е оригинално. Цяла нова хибридна психонаука се занимава с когнитивните процеси и се основава на внимателен и пространен анализ на експериментални и наблюдателни данни от поведението и реакциите. Изводите в общото си цяло, условно насочват към посока на обобщения, според които ние хората все още живеем чрез "Е-мозъчните си дялове". Че все още твърде много сме зависими от атавизмите в реагирането, дори и когато много приличат на "интелигентни" или "разумни". Работата е там, че цялата картина се усложнява от това, че всъщност пътищата на невронните вериги са и в двете посоки, но понеже първата е кратка и по нея е предпоставено да се възприема и решава "бързо", тя определя първа и задава насоката на изборите ни. Чак след това, сигнала идва до дяловете за по-сложни процеси - съпоставки, мемо-сравнения, анализ на моментната ситуация... Но вече основното направление на реакцията вече е решено чрез "бързата система" и вторичния канал идва само за да покрие с интелигентни псевдоаргументи вече направения несъзнателен "избор". Използвах посочения цитат само като основание да опиша всичко това, защото всеки един от нас продължава да се самозаблуждава в идеята за себе си колко е "разумен", колко е рационален... А всъщност това съвсем не е така.

Това е фундаментален разделител, който определя същността в нещото, наречено "НАУКА" и хората които "носят" това в себе си. За всеки смислен субект, отдал живота си на ПОЗНАНИЕТО, въпроса за 'отговорите' никога не може да бъде затворен. Познанието е човешката интерпретация на възприятието и отражението на света и себе си. И в системата ЧОВЕК-ВСЕЛЕНА няма как нищо в нея да е константно. В този смисъл - относителността и условността, са най-естествените следствия от горното. Няма обяснение, което да е явлението или процеса. Ние хората делим, събираме или изваждаме, съчетаваме или изключваме... заради нас самите и ограниченията в способностите ни да обработим, да възприемем или реагираме... Всичко това беше подложка на следното - няма как, няма и защо субект на ПОЗНАНИЕТО да се усеща неловко, неудобно или неприятно когато той не знаел "отговорите"... и то "всички". Няма нищо по-естествено от невъзможността да се отговори. Хората които на всяка цена им трябват отговори са личности, които опитват да ползват "обясненията" за компенсация на адаптивни, характерови и психични дефицити. За такива хора, макар те да са огромната част от човешката маса, ПОЗНАНИЕТО не може да свърши работа, защото да няма отговори на сложни въпроси... особено пък "прости отговори"... си е самото естество. Така, че хора, които усърдно търсят отговори и завършени категорични обяснения на света, живота и... себе си, са хора които тепърва съзряват психически и етапите в това съзряване нямат много общо с физиологичните, мерени по слънчевите цикли. Именно заради това има религии, има идеологии - все системи от предварително подготвени конструкции от описания и обяснения, въпроси и отговори, с които да се компенсира липсата на индивидуален психичен пълнеж. Най-голямото предизвикателство за всеки човешки индивид в растежа си, да добие възможност, да усети зрелостта и необходимостта да намери у себе си принадлежността си и влиянието на задължително придобитите в неговия социален живот, идеологични и религиозни опори. В опита си да ги израсне, да ги откачи от идентичността си. Това е "цената" на всяка идеология - идва бързо, естествено, дори инстинктивно, идва на нужното място, подбира се според особеностите на приемника и ползвателя си... Но задава граници. А смисъла на израстването, на смяната на етапи... е в надграждането и разширението. А докато някаква форма на граници, са дори невидими, значи че "онзи, който е затворил ситуирането си сред тях, все още е твърде малък, за да му станат тесни..."

Малко е наивно да се ползват за опорни точки, положения, залегнали в УИКИПЕДИЯ. Всички знаят, че в основната си част обясненията там се пишат от любители и ентусиасти. Мисля, че случая е точно такъв. Очевидно, че е лесния начин и гугъл първо подава линкове от уикипедия, но през годините съм намерил множество статии, включително и чисто научни, в които са налични грешки и непълноти. Цитирам последния за мен пример: В един друг форум, на който колегата от този "капитан немо" добре познава, се отвори тема за "кое е чайка и кое гларус". От любопитство разрових и аз въпроса в детайли и открих проблем в информацията именно в Уикипедия. И то точно в научната част - описанието на принадлежността на птицата към вид, род, семейство, клас... Самата идея на УИКИПЕДИЯ не е инфото в нея да бъде изрядно и точно, а само насочващо и по-общо. То е прицелено за масовата публика и любопитните, отколкото да се ползва за по-сериозни цели.

Леееееекичко из писаното летят духовете на пристрастията - невидими, неизмерими и... обясними. Разбира се, че утвърдителния уклон да се представи личното като вярно, правилно, изведено, логично... и така - значимо, стойностно, важно, е разбираем и съвсем естествен. Но... Как преподавател ще обясни до ниво на разбиране в подопечния си нещо, което самия той не разбира? Вече трети коментар загатвам че за да се решат голяма част от комуникационните проблеми между хората е нужно да се внесе в "картината" елемента "слой", или "ниво" - дадености, потенциал... и развитието им. Въпросът за вътрешните нива, е условен, той е изключително трудно дефинируем, заради липсата на еднозначни и неизменчиви граници. Но е неизбежно когато се касае за комуникация и дискусията за нея. Разбирането не е възможно да се преподаде. Разумност - също. Преподават се готови подготвени договорени форми на обяснения на света, за да предпоставят нужното ситуиране, за да предпоставят ролята на всеки ученик в общата социална матрица, за да се припознае и подбере нужното му на което той резонира и да го ползва за идентичност. Има своето значение, но само като "база", за определена "възраст, етап". Тепърва над това се надгражда цял живот и това вече не е социален или колективен въпрос, а - въпрос на индивидуалност и нейното развитие към устойчивост и отговорност за проявлението й. Толкова ли е трудно да се допусне поне в личното разбиране на всеки, че онова, което се постулира като висш социален идеал, е твърде ограничено, когато се касае до въпроси, излизащи отвъд него. Един от тия въпроси е комуникацията и нейното социално проявление - общуването. Вселената не е напъхана в социална кутия и, според индивидуалист като мен, е твърде анахронично да се продължава със социалната идеология, при положени,е че индивидуалният елемент, тежненията и характеристиките вече все повече започват да имат значение. Обаче възниква въпросът - а как, след като самите преподаватели нямат нещо при самите себе си, въобще да са в състояние да го "преподадат" на друг? Ако един ученик е с по-висок потенциал и дадености от учителя си, колко сценария са налични за разрешение на настъпващия дисонанс между двамата, защото е неизбежно? Много е добре че се леят вдъхновителни изречения за светлото минало, огромното значение и величието на образованието и образователите, за безценната роля на преподавателя... Но светът като че ли е "маааалко по-голям". И в такъв случай, защо и как ще го затворите в кутията на договорените си разбирания?

Интересно ми е как се дриблира с лекота около едно и също поле - с предварителната постановка, според която - разликите между хората са само на база на това кой колко знае, колко е учил, колко е подготвен с натоварването с предварително приготвения "багаж". Самата тема и писаното в нея, обаче, е пример за друго: 1. че се говорят думички които не се интерпретират адекватно между Пишещия и Четящия 2. че това от т.1 говори за съществени разлики в начините по които се възприема и отразява случващото се от всеки субект. 3. и на базата на двете предходни точки - че са налице и качествени разлики които най-често не могат да се компенсират с количество учене, научено, запомнено, цитирано, взето за модели... и още много друго. Че между "знаене" и "разбиране" е налице качествена разлика. Че между образован, начетен, умен, интелигентен... и разбиращ... та чак до "разумен" разликата в качеството е още по-значима. Не случайно по-горе дадох пример с музиката и музиканта. Защото музика може да свири или да прави всеки. Музиканти има много, но вникващи и разбиращи музиката и дълбочината й - са единици. За някаква част от тях, след смъртта им откриват че били изключителни или значими - но това също е определено дали, някога, някъде социума би имал полза от направеното от тях, за да може след това да се превърнат в примери и модели за подражание и... мярка за ценност, важност и значимост. Всички тук имат обща нагласа по един прост казус - той е социалния лозунг и идеал, според който - ако нещо е важно за социума, то само тогава то е значимо. Както и "идолните имена" на социално важните хора. Но това е наивно и твърде ограничено. И има и други мерки и критерии за значимост, а не е само и единствено социалните такива, идващи според ползи и потребности. На базата на някои общи аналитични похвати, те дават вероятностен резултат, според който повечето от пишещите тук принадлежат към преподавателските и учителските съсловия. И горния описан уклон става съвсем естествен. Но по този начин се тъпче в едни и същи граници.