ramus

Това се корени в психичните процеси. В т,н. "система за бърз отговор (реакция)" това е предпоставено и програмирано. Основава се на т.н. "шорткът", имащ оцеляваща функция в по-старите дялове на мозъка. После същите програми преминават и в "надстройката". системата за бърз отговор протича по невронни пътища, които заобикалят дяловете на висшите функции в неокортекса. Именно и заради това са "бързи" - защото съединяват дяловете за перцепция и възприятие, направо с реакциите. Всичко това дори не е ново, нито е оригинално. Цяла нова хибридна психонаука се занимава с когнитивните процеси и се основава на внимателен и пространен анализ на експериментални и наблюдателни данни от поведението и реакциите. Изводите в общото си цяло, условно насочват към посока на обобщения, според които ние хората все още живеем чрез "Е-мозъчните си дялове". Че все още твърде много сме зависими от атавизмите в реагирането, дори и когато много приличат на "интелигентни" или "разумни". Работата е там, че цялата картина се усложнява от това, че всъщност пътищата на невронните вериги са и в двете посоки, но понеже първата е кратка и по нея е предпоставено да се възприема и решава "бързо", тя определя първа и задава насоката на изборите ни. Чак след това, сигнала идва до дяловете за по-сложни процеси - съпоставки, мемо-сравнения, анализ на моментната ситуация... Но вече основното направление на реакцията вече е решено чрез "бързата система" и вторичния канал идва само за да покрие с интелигентни псевдоаргументи вече направения несъзнателен "избор". Използвах посочения цитат само като основание да опиша всичко това, защото всеки един от нас продължава да се самозаблуждава в идеята за себе си колко е "разумен", колко е рационален... А всъщност това съвсем не е така.

Това е фундаментален разделител, който определя същността в нещото, наречено "НАУКА" и хората които "носят" това в себе си. За всеки смислен субект, отдал живота си на ПОЗНАНИЕТО, въпроса за 'отговорите' никога не може да бъде затворен. Познанието е човешката интерпретация на възприятието и отражението на света и себе си. И в системата ЧОВЕК-ВСЕЛЕНА няма как нищо в нея да е константно. В този смисъл - относителността и условността, са най-естествените следствия от горното. Няма обяснение, което да е явлението или процеса. Ние хората делим, събираме или изваждаме, съчетаваме или изключваме... заради нас самите и ограниченията в способностите ни да обработим, да възприемем или реагираме... Всичко това беше подложка на следното - няма как, няма и защо субект на ПОЗНАНИЕТО да се усеща неловко, неудобно или неприятно когато той не знаел "отговорите"... и то "всички". Няма нищо по-естествено от невъзможността да се отговори. Хората които на всяка цена им трябват отговори са личности, които опитват да ползват "обясненията" за компенсация на адаптивни, характерови и психични дефицити. За такива хора, макар те да са огромната част от човешката маса, ПОЗНАНИЕТО не може да свърши работа, защото да няма отговори на сложни въпроси... особено пък "прости отговори"... си е самото естество. Така, че хора, които усърдно търсят отговори и завършени категорични обяснения на света, живота и... себе си, са хора които тепърва съзряват психически и етапите в това съзряване нямат много общо с физиологичните, мерени по слънчевите цикли. Именно заради това има религии, има идеологии - все системи от предварително подготвени конструкции от описания и обяснения, въпроси и отговори, с които да се компенсира липсата на индивидуален психичен пълнеж. Най-голямото предизвикателство за всеки човешки индивид в растежа си, да добие възможност, да усети зрелостта и необходимостта да намери у себе си принадлежността си и влиянието на задължително придобитите в неговия социален живот, идеологични и религиозни опори. В опита си да ги израсне, да ги откачи от идентичността си. Това е "цената" на всяка идеология - идва бързо, естествено, дори инстинктивно, идва на нужното място, подбира се според особеностите на приемника и ползвателя си... Но задава граници. А смисъла на израстването, на смяната на етапи... е в надграждането и разширението. А докато някаква форма на граници, са дори невидими, значи че "онзи, който е затворил ситуирането си сред тях, все още е твърде малък, за да му станат тесни..."

Малко е наивно да се ползват за опорни точки, положения, залегнали в УИКИПЕДИЯ. Всички знаят, че в основната си част обясненията там се пишат от любители и ентусиасти. Мисля, че случая е точно такъв. Очевидно, че е лесния начин и гугъл първо подава линкове от уикипедия, но през годините съм намерил множество статии, включително и чисто научни, в които са налични грешки и непълноти. Цитирам последния за мен пример: В един друг форум, на който колегата от този "капитан немо" добре познава, се отвори тема за "кое е чайка и кое гларус". От любопитство разрових и аз въпроса в детайли и открих проблем в информацията именно в Уикипедия. И то точно в научната част - описанието на принадлежността на птицата към вид, род, семейство, клас... Самата идея на УИКИПЕДИЯ не е инфото в нея да бъде изрядно и точно, а само насочващо и по-общо. То е прицелено за масовата публика и любопитните, отколкото да се ползва за по-сериозни цели.

Леееееекичко из писаното летят духовете на пристрастията - невидими, неизмерими и... обясними. Разбира се, че утвърдителния уклон да се представи личното като вярно, правилно, изведено, логично... и така - значимо, стойностно, важно, е разбираем и съвсем естествен. Но... Как преподавател ще обясни до ниво на разбиране в подопечния си нещо, което самия той не разбира? Вече трети коментар загатвам че за да се решат голяма част от комуникационните проблеми между хората е нужно да се внесе в "картината" елемента "слой", или "ниво" - дадености, потенциал... и развитието им. Въпросът за вътрешните нива, е условен, той е изключително трудно дефинируем, заради липсата на еднозначни и неизменчиви граници. Но е неизбежно когато се касае за комуникация и дискусията за нея. Разбирането не е възможно да се преподаде. Разумност - също. Преподават се готови подготвени договорени форми на обяснения на света, за да предпоставят нужното ситуиране, за да предпоставят ролята на всеки ученик в общата социална матрица, за да се припознае и подбере нужното му на което той резонира и да го ползва за идентичност. Има своето значение, но само като "база", за определена "възраст, етап". Тепърва над това се надгражда цял живот и това вече не е социален или колективен въпрос, а - въпрос на индивидуалност и нейното развитие към устойчивост и отговорност за проявлението й. Толкова ли е трудно да се допусне поне в личното разбиране на всеки, че онова, което се постулира като висш социален идеал, е твърде ограничено, когато се касае до въпроси, излизащи отвъд него. Един от тия въпроси е комуникацията и нейното социално проявление - общуването. Вселената не е напъхана в социална кутия и, според индивидуалист като мен, е твърде анахронично да се продължава със социалната идеология, при положени,е че индивидуалният елемент, тежненията и характеристиките вече все повече започват да имат значение. Обаче възниква въпросът - а как, след като самите преподаватели нямат нещо при самите себе си, въобще да са в състояние да го "преподадат" на друг? Ако един ученик е с по-висок потенциал и дадености от учителя си, колко сценария са налични за разрешение на настъпващия дисонанс между двамата, защото е неизбежно? Много е добре че се леят вдъхновителни изречения за светлото минало, огромното значение и величието на образованието и образователите, за безценната роля на преподавателя... Но светът като че ли е "маааалко по-голям". И в такъв случай, защо и как ще го затворите в кутията на договорените си разбирания?

Интересно ми е как се дриблира с лекота около едно и също поле - с предварителната постановка, според която - разликите между хората са само на база на това кой колко знае, колко е учил, колко е подготвен с натоварването с предварително приготвения "багаж". Самата тема и писаното в нея, обаче, е пример за друго: 1. че се говорят думички които не се интерпретират адекватно между Пишещия и Четящия 2. че това от т.1 говори за съществени разлики в начините по които се възприема и отразява случващото се от всеки субект. 3. и на базата на двете предходни точки - че са налице и качествени разлики които най-често не могат да се компенсират с количество учене, научено, запомнено, цитирано, взето за модели... и още много друго. Че между "знаене" и "разбиране" е налице качествена разлика. Че между образован, начетен, умен, интелигентен... и разбиращ... та чак до "разумен" разликата в качеството е още по-значима. Не случайно по-горе дадох пример с музиката и музиканта. Защото музика може да свири или да прави всеки. Музиканти има много, но вникващи и разбиращи музиката и дълбочината й - са единици. За някаква част от тях, след смъртта им откриват че били изключителни или значими - но това също е определено дали, някога, някъде социума би имал полза от направеното от тях, за да може след това да се превърнат в примери и модели за подражание и... мярка за ценност, важност и значимост. Всички тук имат обща нагласа по един прост казус - той е социалния лозунг и идеал, според който - ако нещо е важно за социума, то само тогава то е значимо. Както и "идолните имена" на социално важните хора. Но това е наивно и твърде ограничено. И има и други мерки и критерии за значимост, а не е само и единствено социалните такива, идващи според ползи и потребности. На базата на някои общи аналитични похвати, те дават вероятностен резултат, според който повечето от пишещите тук принадлежат към преподавателските и учителските съсловия. И горния описан уклон става съвсем естествен. Но по този начин се тъпче в едни и същи граници.

Има и музиканти, които не познават нотите, но са изпълнители - самоуки имитатори, репликатори или дори нещо като композитори, защото на базата на свиренето или пеенето, мозъкът може да предложи съставни сборни форми, които могат да минат за композиции сред невежи или народна публика. Съвсем друго нещо е, когато се вникне в музиката, в комбинация с музикалната теория, изпълнителските особености, физическите и дори психичните аспекти... та чак до творческото използване като изказ. Разбира се има и парадокси - и досега не могат да разшифроват как ЙСБах е оставил в голяма част от произведенията си символни музикални похвати и примери, касаещи изключителното му разбиране, философия, връзки между аспекти в битието, чувствата, религията и човека, всичко това символно изразено в музиката му чрез специални развити от него похвати... И всичко това без да е налице ясна постановка, как ЙСБах е стигнал до всичко това, след като в автобиографията му няма никакви данни да го е следвал или учил... И остава място за допускания и предположения, но няма да се узнае никога, но това е геният, като в допълнение към всичко сам въпросния е бил изключителен органист, като изпълнител. Когато се касае за наука, нека не се забравя, че има и области на битието, сред които научния подход, гледна точка, отношение и въобще парадигма, са недостатъчни и ограничени. Едно от тях е изкуството... особено в дълбочината, достигната от единици... Същото е и по отношение на други насоки на битието - също постигнати от редки "единици". Именно това нека напомня, че особените големи пробиви не се правят в колективен мащаб. И дори колективни мащаби не е възможно да достигнат дълбочината на много редките примери на индивидуални "пробиви"...

Между другото това е като за учебник - сентенциална фраза, изразяваща каквато и да е способност да се поеме лична отговорност. Само заради едно простичко признание от рода "не съм в състояние да разбера" е нужно да се пише тази небивалица от рода - всеки може да разбере всичко... Очевидно е, че не може, след като става въпрос именно за такъв пример. И.... изведнъж, по-надолу същия автор пише следното: най-после - както се казва "алелуйа" не било толкова страшно. Явно относно "енциклопедия", някак си все пак "не е кво да е - тва е "енциклопедия" дет' са я писали толкова умни, учени, знаещи и начетени люде. Приемливо е "да не се разбира", дори и да се "знае"... Докато някой си рамус (ма тоя на къв се праи, баси надувката)... няма как да не е "виновен", макар да се отнася до същото явление, за същия "четящ"... и вече е трудно да се "преглътне".

мисля, че един от основните проблеми свързани с темата е факта, че информацията която се натрупва, и с която се борави в социума, нараства и преминава границите на възможностите на повечето хора да я обработват. Дори в една научна дисциплина, информацията нараства с порядъци за някакво време. Нарастването на обема само до едно ниво може да се компенсира с "повече учене". А да не говорим че масата извън академичните заведения става все повече и по-голяма. Как въобще личностите от нея да се справят с проблема? За целите на което голяма част от познанието, определени личности от масата, откликват нанейните сигнали за потребност. И съставят резонансни опростени системи от обяснения, съответствени по ниво. В някакъв момент подобни моменти задължително стъпват във взаимоддействие с предварително поставените на същото ниво вече предварителни социално обособени нагласи които всеки човек усвоява без да учи каквото и да било - по силата на други природни инстинкти. Тясна връзка с това ниво има религията. Не заряди своята теоретична платформа, а защото отговаря на нуждата от точно определена масова житейска система за обяснение и елементарно житейско ситуиране, за която в миговете на оцеляване и "изгубване" да се закрепиш, като котва или спасителен пояс насред бурен океан. Всички хора минават през етапите на това. някои преминават, други - остават сред тях. И още нещо - още един фактор, който до момента не се взима предвид, е че човешките същества не сме еднакво предпоставени като дадености и нямаме еднакви възможности за адаптиране към условията. Дори в демократична среда да е предпоставено да има равен достъп и възможности откъм общото спрямо личността, то самата личност няма как да преодолява разликите за които говоря, колкото и да й се дава или дори тя да се мъчи да компенсира. Това е във връзка с поредния опит да обясня нещо на ДОРИС. Всички знаят от опита, че има толкова много хора, които и да им говориш, показваш, дори да се правиш на маймуна, просто не влиза... Нито им трябва, нито им е нужно, нещо повече - колкото повече правиш усилие да го докараш до тях, това им създава дисонанси, демек - натоварва ги и психично и ментално. И те се защитават като или изключват или реагират активно към дразнителя... За каква популярност тогава да говорим... Разделянето на популяризатори, преподаватели и активни изследователи... е смислено и не виждам какво толкова не беше приемливо в изразеното от Върбанов. Колкото до Пандора - картинното се предпочита заради физиологичната даденост на мозъка според която зрителния анализатор е с най-голям канал за информация, в мозъка най-голям дял за обработка е налице именно зрителния. това дава отражение и при психичните особености и паметта. Зрителните вериги и психични особености стават основни и приоритетни за повечето хора. между другото това е в някакъв смисъл парадокс - защото в неврофизиологията се смята че основните надграждания към по-висши процеси във възприятие и отражение, е на базата на обонятелния център.

ОФтопик, колеги, моля ви, нека не пренасяме отново темата в посока към рамус. Как да го напиша, за да стане ясно, след като се налага да се повтарям: Нека затворим това и ако е толкова интересно, да го оставим за друга тема. За последно да кажа - аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ, а популярно социално изказано - краен индивидуалист. Хората от такава условна група са изживели в себе си потребността да се оглеждат през другите сред които живеят и по този начин да получат идеята си за "АЗ" - като последното е социален инстинктивен механизъм и той работи при всеки човек още от раждането му. Просто при редки хора това се насища и израства. Посоката в промяната се изразява в нарастване на независимостта на такъв индивид - отпърво емоционална независимост, и следват житейска, ментална, физическа... като има и още които тук не им е мястото да ги коментирам. Това не е самореклама, нито има повод за нещо подобно. От гледна точка на откопчването от социална зависимост най-вече във вътрешните аспекти, ми дава известни възможности които не са достъпни за повечето от социалните личности. Често изразявам някои аспекти именно на такъв тип гледна точка, която изключително трудно бихте срещнали. Нямам никакви претенции някой въобще да я взима предвид - само рядката и предположителна възможност за някои отделящи се личности... да докоснат през прочита си нещо си... тяхно. Меренето на постъпките, думите, мислите, предположителните ми мотиви, според социалните ви критерии е неадекватно и създава погрешна посока на интерпретация. За много от вас такива като мен въобще не би трябвало да съществуват и ако все пак има тук-там бръждят някакви сигнали, то удобно е да се сведат до някакъв тип социална девиация или психични "дефекти" или "дефицити". Ако това ви е удобно, ако това е начина да го "смелите" - добре. Но според всичко казано дотук, да го сведа до писането ми тук... или където и другаде сред виртуала: Не ЖЕЛАЯ, нито полагам усилия или очаквания, за разбиране. Нито одобрение, нито поощрения, нито благи или остри думи... За мен нищо от това няма значение. Очевидно е изключително трудно социална личност въобще да си представи до какво ниво е възможно да се реализира НЕЗАВИСИМОСТ и САМОСТОЯТЕЛНОСТ. Не пиша тук, за да получа нещо от ВАС, нито ме интересуват битките за налагане, мерене или защити. Онова, което най-много ме интересува почти никой не може да го напише - именно "своето себе си" - не колко знае, не колко е научил, не в какво вярва или в какво е убеден. Мен ме интересува много зад всички тия положения, които от друга страна за ВАС са основни. Заради това че няма как да го очаквам, нито е възможно или бихте си позволили да го напишете, го извеждам индиректно, по различни способи и прийоми, след като е оставено в думите на всеки пишещ... Всички тия думи са само за пояснение и не е нужно да продължават да се коментират. Или се разбират или не са приемливи и се отхвърлят. И в двата случая става ясно по реакциите. Край на ОФТОПИКА, (като думите на Б.КИРОВ са доста точни и малко ме озадачават с тази си точност, след като двустранната комуникация с него протече с фалстарт чрез едностранно импулсивно оттегляне. Много хора тук са с много добро владеене на езикови и изказни умения. Нещо, на което колкото и да се уча, няма как да постигна. )

Както написах - не ме интересува възпитанието. Не съм възпитан да уважавам, уважението за което говоря не може и няма как да се възпита. Тия училищни клишета са за подрастващи и не вършат работа когато става въпрос за сериозни неща. Уважавам личната отговорност и дорасналите да са отговорни към себе си хора. Само те могат да са отговорни за всичко и всички, без девиации. Демонстрацията на "възпитание и маниери" без самоуважение поражда лицемерие. Като в този пример, с тия думи, особено в контекста на показания начин на прочит, с ползването на думичката "собственост", която не само че няма основание относно "времето", но е и напълно неадекватна като интерпретация. И показва, че и да е налице мотивация за "четене", проблема с липсата на адекватност в прочита остава, без значение от "количеството" и "времето". Иначе реториката е чудесна, дори фина, но на ниво училищно образование. И всичко това заради демонстрацията отново и отново как някой или нещо нямало да бъде прочетено от някой си друг... защото последния имал основания... Колко още ще трябва да се върти тази песен? А в допълнение към "музиката", писанията на "нечетящия" също не са от две изречения, нито са крайно лаконични, макар да са с чудесен изказ и да говорят за опит със словото и езика. Но той - езика, е само медиатор между това, което някой иска да изрази... и това, което накрая прави. И се стига до нещо, наречено "качество"... =========== И като за края на участието ми в тази лична полемика - ще кажа, че да задавам въпроси на себе си, е първото нещо, далеч преди да започна да пиша. И пиша за отговорите които съм си дал, а не да ги чакам от "другите". В този смисъл - имам съвсем ясен отговор на иначе само изглеждащото като въпрос, болднато от цитата горе: Не искам, нито желая да бъда прочетен, нито разбран... Нямам нуждата да ме разбират, нито одобряват, или обратното. Нито дали някой решил да оправдае себе си намирайки и играейки си с основания защо нямало да направи нещо си, което си е обикновена детска игра на "интересен", но не е сериозно. Какво да направил или не, си е негова работа и вътрешен въпрос и не виждам защо е нужно да занимава други с него. И че е израз на липсващо самоуважение, защото личните въпроси са лична отговорност, а не на някого друг. И когато пиша че "времето" е лична ценност, когато то наистина се цени, това означава че не е нито нечия собственост, нито личността може да го контролира. Тя само го ползва за да прояви съдържанието си (или липсата му ) - винаги по съответствие. И по "пълнежа" (или липсата му) си личат много неща...

да, Дорис. Разбирам, но написаното няма никаква връзка с него, освен през прочита и личната интерпретация. Съвсем друга насока и ниво на обобщения използвах, за съвсем друга посока... Вие изглежда останахте още на първото си изречение от поста си преди - всъщност демокрацията създава проблеми именно защото постановява свободи, които нуждаещите се не са готови да използват адекватно. Има огромно множество хора които огромната информация сега ги залива и нямат никакъв шанс да се адаптират и ситуират сред нея. С това искам да кажа, че... дори и да имат възможности, въпроса е - готовността на тия, които ще се възползват. защото се виждат ясно последствията от тази неподготеност и проблемите които всичко това носи. Поглешна е интерпретацията че аз критикувам демокрацията, както и припознаване през думите ми на елитарни идеи. Разбира се, че за човек като мен, демокрацията е най-добрия възможен контекст сред който бих могъл да правя това, което правя. Нямам нищо против моите думи да са неточни, непълни или погрешни... да се сметнат като "причина" за интерпретацията им. Още повече че това е и напълно вероятно, следователно възможно. В общи линии - проблем няма и нека свободата на всеки го закара там, където самия той си позволи.

Поствам според мен интересен материал, който касае информации и съждения, свързани с феномена "РЕАЛНОСТ". Материалът е на руски език, но според мен това не е никакъв проблем за участниците във форума. Колкото до съдържанието - налице са достатъчно събрани материали по този казус - ЩО Е РЕАЛНОСТ, както и че самата идея нито е нова нито е оригинална и има исторически културни корени по цялото земно кълбо. Налице са достатъчно допълнителни линкове от други източници, както сред публикацията, така и под нея. И, макар в материала да не се засяга толкова този аспект, е налице същественото значение на знания, касаещи психичните особености в начина по който всяко отразяващо съзнание генерира и създава "карта на реалността" около себе си... И винаги е бил сериозен казуса - доколко генерира, доколко отразява онова, което достига до него... Има ли разделителна линия за да се диференцира и различи - кога и как съзнанието ни създава реалност... и кога я отразява на базата на обективни достъпващи до съзнанието сигнали... как става смесването, каква е динамиката... Всички, които са с идеята, че това са отвлечени положения, нямащи нищо общо с науката, ги очаква известно разочарование... поне според мен. Интересен би бил за мен дали би се получила интелигентна дискусия, още повече че аргументи от рода - това е лъженаука и лъжетеории... са твърде повърхностен подход за оправдание, в случая... http://www.3dnews.ru/943138/print

времето не може да бъде ничие. а личното време е въпрос на лична отговорност. Мен възпитанието не ме интересува, нито добрите маниери или нрави след като от тях се генерира главно лицемерие. Съвсем по друг начин стои друга форма на отношение, наречена "уважение", тя не зависи нито от маниери, нито от възпитание, харесване или допадане на нечий възглед. Такъв тип отношение започва първо от възможността за "самоуважение", но това е от света на индивидуума и няма връзка с повечето нагласи на пишещите тук. Изглежда че е важно за много хора да повтарят твърдото си ... да го наречем - "мнение", . И да го отстояват като "на всяка цена". Комбинирането и конструирането на аргументи изглежда има значение само да се подпира "твърдостта". Каква е ползата от "твърдостта" с която толкова ярко се заявяват позициите тук?

полемиката... не е решение, докато не се четем. Така стават паралелни монолози и пързаляне по прочита... Но бих задал въпрос - може ли пример за толкова разпространената "теза, която била навсякъде"... дайте ми линк, цитат... да сравня интерпретацията и оттам нивото на прочит? Щото аз пиша за едно... вие четете своето си... Всъщност нямам претенции, нито ми е работа, само съм любопитен.

Да, права сте... Но обществото се състои от хора. Вярно - налице е уеднаквяващ социален фактор, и самия субект вече се явява самото общество. Но то се състои от субекти. Колкото и да се уеднаквява, осреднява, обобщава, всъщност всеки субект - дали колективен или индивидуален - се разглежда само общо. А това не дава никаква адекватна картина. А се разглежда общо... защото конкретното е толкова изменчиво, динамично, комплексно, че създава проблеми да се вземе предвид... Да не говорим че всъщност то е най-неизвестната област в сегашната социална парадигма на науката. Най-голямата част от познанието за хората, се крие вътре в самите хора. Там се задават мотивацията, ценностите, там се реализира баланса между социалното и индивидуалното "лице", поведението, импулсите, водещи или прикрити. Там са нуждите, потребностите... Интересното е че в самата наука за човека, дори обществото, икономиката... се разглеждат човешките същества само като условно-прието описание, с доста идеални осреднени характеристики. Например - нямаше въобще да съществува икономиката в този си вид, ако основната константа в човешките същества не беше алчността и непрекъснатата потребност от блага - още и още... И никога да не спира тази потребност. Задава се това като аксиома, защото е изведена през историята и практиката статистически... Но осредняването се прави заради опростяване, за да се надгражда от други науки... а всъщност ядрото е от пясък... Но нито философията, нито психологията, нито друга наука се занимават с въпроса - ЗАЩО човешките същества непрекъснато изпитват нужда от "още и още". Защо съществува алчността, кое я поражда, защо това е проявлението й, как и кога се генерира за първи път, каква е динамиката й, значението й, ролята й за... ? Може да се направи прост експеримент с тема в този форум - че и повечето от останалите участници нямат отговори на сравнително прости човешки въпроси, касаещи битието на всеки един. Ами ако собственото ви дете попита - "какво е алчността, има ли я, и защо"... Ами ако попита всеки един от вас - "ти алчен ли си, и ако да - защо?". Та алчността я носим всички в себе си - без никакво изключение. Могат да се знаят толкова много други данни и информация, но дори никой няма да се запита относно толкова прости негови човешки положения, като следното - какво е желанието, защо желая, защо искам, защо стремя... какво е надеждата, какво ми е нужно, защо... все неща от битието на абсолютно всеки човек. Я да видим в кое учебно заведение се предлага обучение. И как някой може да си представи че в аулата студент би задал въпрос на академичния си преподавател по време на лекция - "извинете, имам въпрос - вие защо сте алчен" Примерите са навсякъде. Дори и в този форум най-малкото участници, почти липсващи, са тия, които боравят с психопознания. Да не говорим че в по-голямата си част, дори и тия дето ги има, си карат по инерцията на академичното научено и потеглят да стават труженици... нещо като аналогията на "занаятчийството". Повтарят, утвърждават каквото да научили, правят каквото са им казали, каквито примери са изучавали се превръщат в еталон... Психопознанията са само частен случай на ПОЗНАНИЕТО въобще. А за да се реализира познание, да изкристализира и екстрактира, е нужен адекватен и съответен на същото индивид, способен да трансформира идеалното от знанието, през опита си, до проявлението и извеждането кое, при какви условия,как важи и... защо. Не само в психодисциплините важи въпроса за адекватния индивид, мислещия различно, особено-отразяващ живота, света... себе си...

всъщност не само във вашата представа е така. Фрагментирането дори не е самия проблем. Генералното пропускане на психологическите аспекти, когато се касае за човешки същества, за динамиката и отношенията им, културата или развитието... вече е проблем когато не се взимат предвид психичните аспекти, защото те са най-решаващите. Как въобще би било достатъчно да се ползва математика или статистика в социологията, а да се пропускат психичните аспекти. Разбира се - лесно е да се борави с ограничен набор от явления и процеси. Това прави лесна представата, боравенето, създава идея за яснота. Съвсем ясно е, че психичните аспекти на човешките същества са изключително сложен, комплексен феномен. При тях не върви нито математика, статистика, не става и с ЯМР или ЕЕГ регистрации, колкото и да са модерни... Да- как да се вземат предвид в нечии представи, след като дори общото им учене не дава въобще някаква ясна картина. Не става да се заимстват общите информации за психичното, не е достатъчно само учебници, изпити или образования. Всичко това е само подложка, и то евентуална, но чак когато самия субект сам се зарови в безкрайния океан на психичното... и това са първите стъпки в познанието. По-горе зададох изяснителен за мен въпрос на който никой не отговори. Но според някой си рамус: Между ЗНАНИЕ и ПОЗНАНИЕ има съществена разлика, качествена - за второто е нужен субект, през който е нужно знанието да премине и да се реализира неговия екстракт във взаимодействие между знание->субект->практика и да рефлектира обратно към субекта... Това не е социална версия на пълнежа на думичката ПОЗНАНИЕ. А още по-объркващо в схемата е, че всъщност съществуват основания да е предположи че ноосферата, като условен носител на ПОЗНАНИЕ в амалгамата между субектите през които екстрактира знанието в познание, съдържа в себе си форми на ПОЗНАНИЕ, които не са точно от сегашната човешка култура. Но това вече е за други теми... може би и за други обсъждащи...

има основание за такъв извод, а и е от практиката на всеки развиващ се индивид. И все пак - без "глупави хора" не могат да се изведат кои са "умните". Противно на горната сентенция, от собствения си опит бих обобщил обратното: Най-трудно е да се учиш от собствените си грешки - глупавите хора не могат да го правят. Или само до една степен. Друг е въпроса кое и какво точно е "грешка" и според кои критерии. Какво ли значи също "да се учиш" какво точно включва, защото... смея да кажа че лесно се говори според социален конвенс, но трудно се вниква в думи, които са отвъд него. При мен например най-важното в живота ми са точно грешките. Не успехите - точно грешките и анализа им - това се оказа най-решаващо и определящо разширяването на кръгозора, особено в посоки на битието при които няма нито конвенси, нито "чужд опит", нито "чужди грешки"... Да не говорим че са налице и граници в битието... след които вече няма разделяне между "грешка и успех"... Въобще не става въпрос за условностите според които се определя кое какво е, а за аспектна линия отвъд която дори условията вече спират да имат значение... Едва ли някой тук би разбрал, но това не ми пречи да го напиша точно както си е за мен.

съгласен съм с този извод. Но проблема не е в даването на възможност, а в това че различията между хората относно потенциал и дадености, ще продължава да излиза все повече на преден план, защото ще става все по-очевидна. Елитаризма за който по-горе споменавам не е по отношение на подбрани предварително индивиди от някакъв критерий на потекло. Увеличаването на праговете на безопасност и контрол на условията на живот, задава голям прираст на населението. Но това се вижда сред кои групи от хора същият е най-висок. Това поражда ефекта на репликацията на ниво... защото културата се предава със всяко поколение, аналогично на гените във физиологично отношение. Става въпрос, че при увеличаване на възможностите за нарастване на популацията, вече оцеляването не е на преден план. Вече изживяването за приятност, за сигурност, за доставка за наслада и богатство на изживяванията и усещанията - стават приоритет... Другия проблем е, че на планетата в различните културни наследства и инерцията между тях, различията в развитието стават все по-значими в условията на глобализация. За някои слоеве по човешки култури тази глобализация идва съвсем естествено. Но за другаде по планетата огромната инерция на човешкия фактор докосва и типове социум, основани на анахронизми и атавизми. В условия сякаш са замръзнали във времето. Разликата с докосването на тия последните, с вече развити типове колективно битие и култури, създава огромно различие заради огромната дистанция. Това различие създава напрежение, а то вече се насочва към склонност към изолация - като атавистичен инстинктивен импулс за самосъхранение. Така, че - за един ескимос и да е налице всички възможности за обучение и достъп го количество информация, едва ли това би го заинтересувало по някакъв начин. (само като условен и формален пример). Но за арабските племена и народи примерно, знаят вече че "някъде там има рай" има нова територия в която хората въобще не се занимават с оцеляване, убийства и войни, а само с удоволствия, много свободно време, че машини отглеждат храната,,, и т.н. Това хем ги привлича, но и създава адаптивен стрес и активира защитни импулси... които са в основата на синдрома - да си закараме културата както си я знаем, както си живеем, но да е сред рая... Всички сегашни проблеми сред човечеството са етапни. И те ще са твърде знакови - защото е налице за първи път обосновка за появата на качествено друг тип мислене, отражение и битие - само заради смяната на парадигмата на идентичности, която е заварена с огромна степен на фрагментация. Именно това е глобализма - не да е една територия, а да се формират условия за "глобална идентичност" на мястото на днешните заварени наследени типове според кожа, вид, територия или културна или родова принадлежност. Всичко това е огромен скок към промяна на досегашните процеси. И като се говори за глобализация, естественото роене на "за и против" всъщност въобще няма как да схванат изключителната сложност на обобщителното поняти ГЛОБАЛНОСТ и че всъщност най-голямата трансформация се налага именно във вътрешен , психичен аспект на тази дума.

всичко може... всеки говори нещо си. Това е цената на демокрацията... която от обществена идея постепенно премина и в съвсем несъответствени за същото аспекти. Всеки има мнение и той бил с обещано право на същото. Проблемите идват когато некомпетенени хора се договорят за удобното за тях общо мнение и проблема за мнозинството определя че тяхната договорка става водеща и приоритетна. Това са сложни казуси и никъде не са решени освен частично с компромиси. Народа не харесва елитаризма, защото не го разбира и несъзнателно се страхува. А народа, с увеличението на числеността на планетата става все повече и все повече всеки е с претенцията че понеже имал мнение, му е обещано да си го отстоява. Преди бяха налице поне еталони и договорката че са социални такива. А сега - тази социална мярка отпада, всеки си настоява своето си... щото това го прави съществуващ, значим - поне в собствените му очи. Мнението и неговата заявка стават вече компенсационни механизми на посредствени хора в опита си да се величаят и покажат, заявят и претендират... Това е играта на малкия човек в опита си да се изживее на велик, голям, можещ, силен,... Както се разбира - да учиш с години, да запомняш огромни бази данни, да боравиш с тях, да вникваш... е сложна работа, а не е за всеки. както се оказва - дори и тия дето преминават през всичко това не стават онова, което аз наричам УЧЕН. Да напомня че според чисто моите си мерки, УЧЕН е активен изследовател, изобретател, новатор и откривател. А не чирак - репликатор и поддръжник на едно или друго. Да - ето го примера - това е обикновено мнение на някой си рамус, който дори не е учен и според писаното тук дори не разбира толкова много неща. Много е лесно да се "диагностицира неразбирането на някой си", но е най-трудното да се реализира диагноза за към "себе си".

на мен ми се струва че: Времето ... няма как да е лично "притежание". И ако се говори за "личното време" едва ли някой би "ценил" "личното време" на някого друг. И също така - между другото, СТО дали някой се е пробвал да я изложи лаконично с две изречения? Освен това мисля, че въпроса с "нечетенето на дълги постове" не опира до "изложените принципни положения", а са твърде лични и психично обосновани... И нещо друго - проблема понякога е и принципен от гледна точка на теорията на комуникацията. Според същото - ако се обменят инфо на базата на предварителни конвенционални основни положения, е винаги лесно защото "подложката" позволява да се предава само "допълненията". Още повече ако се ползват предварителни вече постановки, които само да се репликират, следват, чрез цитиране и/или заимстване. Но съвсем друг е въпроса, когато при обмен е налице задача по предаване на информация, която не стои на основната конвенционална база. И че е нужно да се направи "подложка", понякога "съвсем отначало", още в базовите положения. Най-голям проблем в една дискусия са "разликите" в интерпретационните процеси на участниците. А това не е въпрос толкова "някъде в гората или в "магелановите облаци"", а в самите хора. Голяма част от хората предпочитат да се пързалят по "готово- предпоставеното". Това ги улеснява, опростява обменя, те не се натоварват ... но това не може да е сериозен обмен. Сериозните неща се реализират от сериозни хора - елементарен въпрос на съответствие. Но освен "разликите в интерпретацията", налице е и още по-голям проблем, пораждащ разминавания при общуване - това е непрекъснатото подвеждане от неразпознаване - кога базата е предпоставена от предварителна конвенция и кога това не е така и е нужно да се преразгледа самата база - понякога напълно да се преконструира - нещо като изграждане от нулата. Всичко това дори касае и популяризаторите на науката, както и преподавателите - винаги опира до личните качества.,.. винаги. Обикновено лесния вариант е да се сметне че "студентите са виновни" - че са глупави, несериозни, че не се интересуват, не са мотивирани... В общ смисъл има го и всичко това, но по принцип хората които имат усета и даденостите да предават знания, са малцина. По принцип - като пример от който за първи път разбрах нещо повече за физиката и химията бяха двете изложения на "фантаста А. Азимов" - Пътуване в света на физиката... и същото - за химията. Писателят, който всъщност е с две висши образования, сред действащи тогава научни колективи, в научни среди, успя да оползотвори всичко това заедно с умението си да пише и разказва. Да, историческото изложение е добра основа за проследяване, защото представя схемата - от основата и простото, през надграждането и довеждането до по-сложното. Това е и основен принцип при всеки човек, при всяко познание. Азимов представил двете четива като проект, озаглавен - "енциклопедия на интелигентния човек" и искал да напише и други от тях. Вместо това - той написа на основата на същото най-известния си епос, и го направи основа на целия си живот - поредицата "Фондацията". Отклоних се, но се връщам като искам да кажа следното - лесно е да се ползва предварителния конвенс. Но проблема с него е, че когато се ползва по дефоулт, неусетно същия формира и самото мислене. Така то остава в рамки - в повечето случаи напълно неусетно, защото това се основава на базови психични положения в несъзнаваното у всеки човек и става изключително неусетно и за групи хора. Голямото предизвикателство за един интелигентен ум е умението да борави и отвъд обозначеното, да има умения за основополагане, за подреждане, за структуриране... И умението всичко това да бъде "изложено"... Има и нещо друго - колко преподаватели въобще се учат на "реторични умения". А колко са чували да НЛП и другите му производни - как се управлява аудитория и публика, как се насочва... Да, не е лесно човек да разбира от много неща, затова обикновено -> този, или това, са ми виновни, в тях е причината - пишат дълго, не слушат, не разбират, не мислят...

Чета, че заглавието на темата е "възможно ли е да се обсъжда популярно науката?". Но дори и сред научен форум се вижда, че всеки има различна интерпретация (прочит), уж на едни и същи думички. Поне според мен - едно е да се преподава, друго е да се обсъжда, трето е да се популяризира. Освен разликата в интерпретацията на "обсъждане", е налице и различна интерпретация на "наука". Затова за мен е практичен и изяснителен следния въпрос -> НАУКА - е ли еквивалент на ПОЗНАНИЕ? Къде са приликите и разликите в пълнежа на тия две понятия? Предлагам пишещите в темата да опитат да реализират идеята за 'популярно обсъждане на наука' - като пример. Защото така общото говорене се върти около въпросите в разбирането на всеки за него си... А уж става въпрос за "наука" и детайлна и ясна договореност кое какво е, защото самата идея за "НАУКА" го предпоставя.

Според мен са налице проблеми от два типа - чисто комуникативни и личностни. 1, Комуникативните проблеми са сложни по характер и са в няколко посоки. - На първо място стои въпроса за "съответствието по ниво" - на изказ, изложение -> спрямо възприятие. Решава се с избор на усреднено предположително ниво на таргет-групата и насочването на цялото изложение спрямо него. Колкото е по-масова групата, толкова й е по-ниско и ограничено нивото на възприятие и отражение. Такива популизатори като МИЧИО КАКО са малцина, а дори и те, доста хитро се опират на множество реторични похвати и се налага да се поднасят аналогии, приказни образи... за да се решава проблема с несъответствието. Но дори и така - проблемът се решава частично и с компромиси - понякога съществени, стигащи до недопустими - в науката има дисциплини които са несъответствени на масовите социални нагласи от възприятие и отражение - най-очевидния пример е именно споменатата КВАНТОВА ТЕОРИЯ. И досега колкото и да се говори и пише по базовите ѝ въпроси, с каквито и думи, това среща съпротивата на възприемащия, заради появата на дисонансите с базовите му нагласи. - особеност на социалното съзнание е принципния характер на ниското ниво на масовата аудитория. Както и относно "историята" писах вече - в масовото съзнание нивото е "архетипно". За да стигне до масова публика е нужно не само да се поднесе просто и популярно, а и да се следват архетипните линии на масови нагласи, които са приети за базови в дадена култура. В този аспект голяма част от познанието не влиза в социалните модели на конвенции и въобще не е нужно да се показва. Още повече когато се отнася до процеси и явления в самия социум и ползването на познанието за управление и насочване на социума. В този смисъл, както е и друга тема - касаеща разработки на пишещите за глобализма и възможните пътища за... - не се взимат предвид маса социални фактори, като те са изключително многопластови и комплексни. 2. в личностните проблеми влизат даденостите и мотивацията на който и да е сериозен учен, за да се хвърли в популяризаторство и придружаващото го задължителното опростяване, схематизиране... което силно орязва дълбочината на сериозните изследвания... ------- изводът през моя поглед: Не е възможно да се реши генерално въпроса за несъответствието, защото винаги е налице нужда от компромиси. Няма как да НЕ пострада от това пълнотата и дълбочината на което и да е научно изследване или резултати. Не е възможен толкова пълен изказ, за да се докара "възприемащия" до нивото на самия "лектор". Пълно е с примери и с опитите да се реши този казус... Всяко решение обаче е частично, към един или друг компромис. Но и съвсем друг аспект - има области на познанието, които в никакъв случай не е възможно да се популяризират - като дори се полагат усилия да се прикриват от социалното масово съзнание.

Ползвам цитата от ДОРА, защото в него се крие причината за популизма в историята ( и където, и сред което и да е друго познание ) . 1 фактор - трудността в две посоки - 1.нужда от много време. 2. сериозен ментален потенциал по възприемането, съпоставянето и смилането на голям обем информация. 2 фактор - силната лична нужда от групова принадлежност и тя да придаде на нуждаещия се потребната за него доза от подходяща "важност", дълбочина, стойност ( все положения, компенсиращи дефицита на същото в "настоящето" на конкретното битие). На повечето хора са нужни съставени социални приказки и това е далеч по-нужното за тях - усвоява се лесно, получава се каквото е нужно в личен план, за да бъде ползвано за психичните потребности. Историята и "научната история" са две различни положения, идващи от различни социални "групи" и техните особености. За масата хора е нужна приказната история. Това е и основата на която явления като манипулацията се опират и ширят вече хиляди години. Никой не му се занимава с чисто личния план на възприятие, дори и когато се касае за "история". А това е най-важното (поне за мен )... Нуждата на всеки човек от идентичност, предпоставя задължителен набор от психични процеси, при които същата постепенно се формира. Процесите и динамиката в тях, се обединяват чрез общото понятие ИДЕНТИФИЦИРАНЕ. Социалния инстинкт във всяко човешко същество определя първите стъпки по отношение на идентификацията да е по "принадлежност към група" по която да се 'припознае' човешкия (ново-)изграждащ се субект. Именно това е основното звено за организираната манипулация, защото същото е в основата на дискутираните аспекти по "изкривяването" и дори подменянето на историческите процеси, които науката претендира да разкрива обективно. На каква обективност обаче може да се разчита при положение че се касае до интерпретации на СЛЕДИ на вече отминали събития - писмени и археологически. Следите са изменени от времето, като дори същите съдържат елементите на потребностите, ограниченията, заблудите и пристрастията на авторите си. И както при авторите, интерпретаторите им, дистанцирани във време и място - са в същото положение. Да, това има своето основание... Но както се оказва от цялата тема, както се вижда в социалния реал на която и да е "епоха", при която и да е култура - историческата картина не е надеждна като обективна даденост... а и тя няма как да е обективна даденост въобще. В този смисъл - възможно ли е синтезирането и осмислянето на битието само на базата на фактически и на обективни дадености за групата или индивида?

Милко, ти продължаваш да не разбираш написаното към теб... Не може да стигне до адекватна интерпретация по няколко причини. Не е толкова важно и това не ти е "силната страна" (по-скоро обратното). Всъщност това, което пишеш че "не би направил" не биха го направили никои от пишещите тук. И не само тук. Това е прието да не се прави от никого. Тук са налице само "светлите" лица на всеки пишещ, ти също си с "твоята версия" на такова лице. Опита ти да си го обясниш като "толкова свещено, толкова интимно, толкова важно и ценно" е напълно измислен и всъщност това е част от обикновени атавизми от детските и подрастващите етапи. Цялата работа е, че е напълно безмислено да описваш и обясняваш "ИЗЖИВЯВАНИЯ"... В никои изживявания няма нищо стойностно. Както и сред всеки сън, във фазата на сънуване, мозъкът има способността да поражда огромно многообразие от "изживявания", без в тях да има нищо рационално. Ето защо - изживяванита всъщност се конструират в самия мозък и те са по-скоро лакмус на това, което си ти самия, и е безмислено и напълно безпредметно да бъдат обяснявани в някакъв "свещен " контекст. Разбира се - би се наблюдавало известно "разголване". а това... е същината на "проблема" - че би те направило уязвим - това е несъзнателен страх и той е остатък от най=детските ни неизраснати призраци. Форумната комуникация предлага чудесни условия на манифестацията на нужното лице на всеки пишещ. Никой от тях не би написал за слабостите си, за съмненията или дори за догадки, насочени към утвърдената "линия на парт... ,опс - науката". Виртуалът предлага лесно и просто създаване на "територии", определени от сходните нагласи на участниците в тях. По този начин, нужното за всеки "лице", достатъчно защитено от дистанцията, да се изявява сред предварително нагласения му контекст. И само и единствено в него. Въпроса е... че това е предпоставка за неглижиране на ролята на субекта за всичко през неговото битие. Защото както и сред този форум, сред тази тема, дори и сред темите за психопознания - не е налице въобще нагласата да се излезе от предварителния шаблон на зададената територия. И съпротивата срещу всякакъв опит за подобно нещо, е съвсем очевидна, като неин рупор са няколко човека. Това, че УБЕЖДЕНИЯТА се основават на голяма съставна част от "ПРЕД-УБЕЖДЕНИЯ", въобще е предварително разгледано като нелепо, несъстоятелно... Това че УБЕДЕНИЯ всъщност е вярващ и религиозен тип личност - се смята за ненаучно, защото не се предлага от никоя водеща идолна фигура сред света на учените. Да не говорим че подобно твърдение само по себе си няма как да отговори на критериите за "научност". Следователно... е лъженаучно и по този начин дисонанса изчезва и всичко се подрежда по вече установения договорен начин.

всъщност това е елементарна версия и тя има ограничение в себе си - ролята на СУБЕКТА е сведена до един второстепенен елемент. Всъщност всички ИДЕИ са отражения в субекта. В същия "отражателен свят" се намират и всички "науки", закони, принципи... примерно. И заради същото - именно СУБЕКТА е връзката между ИДЕАЛНОТО и РЕАЛНОТО. ИДЕИТЕ никога не са съществували някъде другаде, освен в самия СУБЕКТ... Така, че... кое е "РЕАЛНО" и кое е "ИДЕАЛНО" са доста еластични обяснения... и са пак обяснения - пак стоят в ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ. Като един прост лаик, дори не можещ да се нарече "любител на науката", да спомена, че човешкото същество борави с ОТРАЖАТЕЛЕН СВЯТ и това за него е единствената форма на РЕАЛНОСТ. ОТРАЖАТЕЛНАТА ФОРМА НА РЕАЛНОСТТА е онова, което се изгражда във всеки субект и договорено сред групи от такива. Именно в това отражателно поле, същия субект, "изследва" и валидира степените на съответствие - между отразеното и онова, което "то отразява". Картината с описанието и дефиницията на "обективната и субективната реалност" е напълно компрометирана, защото от нея е отрязан много съществен елемент - трети елемент - това е ОТРАЗЕНАТА РЕАЛНОСТ, Въпреки това продължава да се учи дуално и опростено, продължава да се мултиплицира, защото в този си вид е твърде подходяща за платформа на много голяма част в инерцията на социалното познание, наречено "НАУКА". Интересно дали латинската фраза, с която се дефинират нужното в интерпретациите на толкова хора (аргумент от незнание), е възможно да ѝ нарасне значително периметъра на валидност и доколко толкова много хора биха приели че има територия от познанието, която е неизвестна за тях? За никой същински изследовател, не е проблем че "има незнайна територия", защото за него това се приема по подразбиране (иначе не би бил изследовател, откривател, новатор...). Но когато същото е маскирано като "знае се", ясно е,... му се слага завеса на невидимост и дори и да се допуска, удобно се прескача като несъществуващо. В схемата ОБЕКТ- СУБЕКТ, когато се нанесе третия елемент, неговото място е между тия двете и схемата придобива този условен вид: СУБЕКТ <->ОТРАЖЕНИЕ<->ОБЕКТ. А това променя цялата схема и я усложнява значително, като придава многомерност. Смущението идва от това, че... за "третия елемент" нещата въобще не са ясни, не се познават принципите, условията и динамиката на процесите в него... Никоя наука не се занимава с това. Сред философските разработки тук-там се загатва... но по-скоро "призрачно"... И понеже създава много голяма сложност, "третия елемент" просто се маха от обяснението на картината на живота - поради неудобство. Обаче всеки човешки субект борави с ОТРАЖАТЕЛЕН СВЯТ. отгоре на всичко, това се учеше още в средното образование (сега вече няма идея как е) - че всеки човек разполага с отражение на реалността, а не със самата нея. После удобно всичко това се забравя и подминава, отново утвърждаващо "дуалната схема". Не ми се занимава да намирам подходящи примери, стоящи сред всички пишещи, толкова ангажирани да утвърждават заучения им дуален описателен модел, без дори да подозират че дуалното е най-простата форма на възприятие и отражение. Именно заради това несъзнателно то е предпочитано и идва "по дефоулт".