ramus

Не виждам причината... написаното не е жест, нито комплименти,... нито "помагам" с нещо. Написах разни неща - ваша работа е доколко и дали ще ги "смелите". Да напомня, че "копенхагенската интерпретация" няма нищо общо по смисъл с това, което визирах - за специалното отношение към САМИЯ СУБЕКТ, като автор на която и да е концепция. Става въпрос за съвсем различно "отношение към себе си" - дали е налично, дали е развито... Защото от погледнатото в блога, и това, което пишете - то "не е развито". Такъв извод се затвърждава допълнително от описанието ви на "самия себе си". Още веднъж обръщам внимание - само за целите на евентуално пояснение - става въпрос за АВТОРа на която и да е концепция... но не който и да е "наблюдател", не безличния или някой си - а конкретно АВТОРА не просто в ролята си да "наблюдава или изследва" а да вложи собствената си изяснена тъкан, личностни характерови, психични особености, да ги сложи като изследвани, като разкрити, като изведени и внимателно прецизирани... За вашата концепция става въпрос - ТОЧНО ЗА ВАС, а не за някакъв си филанкишиев, описан само като ролеви или етикетен модел в схема касаеща взаимодействие между "изследвано", "резултати" и "изследовател' - става въпрос за точно вие самия, когато се наемате да напишете за "съзнанието" - да поемете отговорност вие самия като носител и проявител на това "явление", ползвайки го към света... но и към самия "себе си"... Това "самоотношение" е явлението САМОРЕФЛЕКСИЯ - за него няма въобще начин да напишете нито дисертация, нито труд, нито концепция. А най-малкото пък - за в света на социума, насред подбраната от него парадигма в най-общия и широкия й смисъл. това е голям проблем за всички човешки същества и вече хилядолетия не могат да се разберат по отношение на плъзгавотото описание - "нещо си, което Е...". Както и -> "кое, кога, как и при кои условия се приема че "съществува", дали съществува отвъд парадигмите човешки, ограниченията човешки, договорките човешки... А най-слабото ви място в цялата концептуалност, е проблема с привиждането на 'вашата проекция за "бог" през някаква форма на "вселенски универсален интелект", както и ползването му в размишленията си. Вместо да изберете този лесен вариант на насока на "отговор" заради неговата проста обяснителност и предварителна нагласеност, можехте да опитате например друга форма на обяснение на "съществуващото"... Защото ако се нарече нещо "съществуващо", то - кое и какво е "несъществуващото", спрямо което да се реализират взаимно двете понятия, като разлики, периметър на валидност и зона на обяснителност...

дори от краткото "обобщение" на визираната "теория" по-горе, стана напълно очевидно че в случая въобще не се визира "бог" според библейски или църковен смисъл, за да се "пита словото ли или битието било "бог" ". Колеги, ама вие наистина не четете, вече сложихте етикетите набързо, хванахте се за най-елементарното и сега следва разтягането му. Съвсем ясно е, че автора на горното предлага дискусия, но никой не му се занимава. Но кое му е лошото ако пишещите просто си го кажат ясно и точно, вместо да "хейтват" на това повърхностно ниво. По кое определям че има "разлика в нивото" - по това, че в други теми, в които пишещите са в "свои води" са далеч по-смислени, по-стойностни, изчерпателни... Само да нзапомня, че не един философ, както и гениален учен, ползват 'бог' за своите си проекции за едно или друго нарицателно... за нещо си тяхно. Като също така и самия Айнщайн (включително и Хокинс) му се разтеглят разни цитати със споменаването на "бог" в тях. Визирания Алберт, особено в края на живота си, доста честичко е споменавал 'омразната за лагера на атеизма" думичка, като дори я е ползвал за свои размишления относно вселената, живота... , без това да е накърнило с нищичко СТО или ОТО. (Както и че тия последните никога чичко Алберт не е успял да ги обясни на никое 6 годишно дете... от което, според собствените му думи от горния цитат, следва - че той самия не ги разбира ).

чудя се защо е нужно толкова да се пропада, заради обикновеното мерене по форумни писания и превръщането им в състезания по правота и разбиране на "истини". И то не с какво да е - а с "цитати"... Странни са претенциите и декларациите на научност и научни привързаности към правила, норми и критерии... а да се ползват тия... детинщини, с етикета "Айнщайн"... или който и да е друг, какво бил казал... И какво като го е казал - къде му е контекста, след като е наивност и вероятно е послужила на Айнщайн за нещо си... Но така извадена си е направо като фейк.

Като с придобит вече етикет на "ненаучен писач", ще напиша няколко "НЕнаучни" мисли. В концепцията е налице базисно несъответствие. Когато се касае за физика, биология, история или химия, философия - в академичните среди и правила е прието ролята на субекта да няма никакво значение и заради това са предприети множество съществени прийоми в тази посока. Но същото това няма как да е съответствено, когато автор на "теория на всичкото" се занимава със "съзнание" и декларира че го обяснява. Проблема в концепцията е липсата на самия субект сред самата концепция. Просто е - защото е изискуемо и съвсем естествено - когато се пише за съзнание, когато се извежда кое какво е, как е, защо е - няма как самия автор да се "самопрескочи" и да жонглира с понятията и логиката, при положение че и двете са направени за заобикаляне на субективния фактор. От друга страна - по-горе декларацията че... е важно семейството, че е важен живота и... няколко други явни или не толкова декларирани основни положения, свежда автора до стандартна социална личност, която се самоопределя сама чрез приоритети, характерни за матричния социум. От друга страна - същата личност, представя концепция с парасоциален уклон... или поне претенция за такъв, дори с претенция за паранаучен възглед. Ето това е основен проблем в цялата концепция - от една страна се декларира че се следват "правилата в науката" с претенцията за научност и логичност, извеждане и изграждане на теория. От друга - намесата на "съзнание" и особено опита да се асоциира лесната аналогия с вселенски интелект... е само прикрита форма на лесно решение на няколко прости дисонанса. В декларацията за личните ценности и представата за това как "индийските йоги" живеели в аскета, пък това не било възможно... или не било нужно... Но нито един йога в аскета, не се занимава с концепцуалничене, нито създава теория за всичкото... На въпросния "йога" въобще не са му нужни, защото той застава сам чрез собственото си битие и практика, пред Живота. Позоваването на някакъв странен и съчинен образ за 'индийския йога' е твърде слабо място, МИЛКО, в житейския ти възглед. Той е само патерица на определеното като невъзможно и твърде нежелателно да се опиташ самия ти да погледнеш на социума отстрани... и да разбереш самостоятелно какво точно се случва... и защо точно се прави. И че отделянето от "социума" не е задължително да се реализира чрез физическо отделяне, а целта е психичното развързване на хиляди сложни несъзнателни плетки, които са проблем за пътя на човека към себе си, през своята индивидуалност. ======= Колкото до последния коментар, преди този... Мисля че твърде ниско се пада, след като е налице претенция за "съзнание" и за неговото познаване, да се ползват тия манипулативни прийоми като: Това би вървяло някъде сред форуми като бг-мама или дир.бг. Но е твърде плитко за да се разгледа сериозно. Още повече на фона на твърдението че всеки изследовател когато поема път... накъдето и да е, неусетно ставал "сериозен". Очевидно в самата думичка "сериозност" са налице твърде съществени амплитуди в интерпретацията и смисъла ѝ.

защо да е трудно да се "открие"? Ето ме - рамус, някой си, има претенцията за изследовател на живота и съзнанието... и на съвсем ранни етапи от своите проучвания и анализ, лесния начин е интерпретацията на усещанията като за "организиращ и всепроникващ интелект". Всъщност такъв... дори "не е нужен", въпреки условността и сложната картина разкриваща се след някои граници на възприятието и отражението... След като вие също се заявявате като "сериозен изследовател'... добре. Това си е ваше право и разни мнения на един или друг, очевидно за вас нямат особено значение. Така или иначе одобрение или разбиране, похвала или резонанс... в изследванията на съзнанието, е твърде трудно да се намерят. Важни етапи от пътя на всеки такъв изследовател са крайните форми на индивидуални особености и тяхното ползване във вървенето по този път. Но на определен етап от синтеза започват да изплува постепенно все по-обща картина... Като ваш "колега" (в някакъв условен смисъл) мога да кажа ясно кое, къде и как се самоподвеждате, макар че това е напълно без значение. Нямате шанс сред тази аудитория да намерите някакъв резонанс, още повече че в пътя към собственото си съзнание, през моите очи, тепърва сте потеглили, като още се търсят посоките. В личен план мога да ви кажа неща, които са изписани - както във вашите текстове в посочения блог, така и сред тази тема. Защото през канала на написаното зад смисъла, който вие решавате че пишете съзнателно, е наличен и друг канал, по който вървят някои данни от "другия ви свят". Екзистенциалната криза при досег със смъртта е сравнително лош съветник и мотиватор... по ред причини, които не им е тук мястото да коментирам, без значение че това касае всеки един живеещ човек, без значение от роли, битие, култура или друга форма на идентичност. ========== Имах възможността лично да направя контакт с визирания М. Кремо, на организирана в ПЛОВДИВ преди години среща по представянето на "Деволюцията...". За мен вие изобщо не сте се вгледали внимателно и критично в изложените тези на въпросния автор, които както и внимателните ми лично оформени проверки и впечатления в директния контакт, показаха съвсем ясно неговите собствени залитания... Има налице едно явление, много подвеждащо всеки изследовател. Това е неусетния уклон към "предварително изведения извод". Съвсем неусетно при всеки човек, предварително е налице неосъзната посока на "извод", който в психичното много невидимо сработва, за да насочи субекта. Погледнато обаче в по-широк план, всъщност е налице един вътрешен път по "доказване" на предубеждение и силния уклон към неговото валидиране, в търсене на някои решения от борбата на защитните механизми в когнитивен и емоционален аспект. Темата е изключително сложна и многопластова. Но нейната посока не е философска, нито физическа, нито материална или идеологическа... В този смисъл посоката на изследване не е теория на всичкото... защото "всичкото е неизвестна величина" и патерицата, наречена "бог" е само част от капана в нея... Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една... Разбира се... нищо от това не може да промени с каквото и да е собствената ви вече конструирана от вас нагласа, която играе ролята на идентичност, през която приемате да привиждате света и себе си... Както и всичко написано... в тия думички е без всякаква практическа стойност... за ония, за които то не е практика и начин на живот.

Защо е нужно да се 'мисли върху нечии думи"... Какво е проблемното ако вместо върху чужди мисли и думички, извадени от контекст, само защото са от физик, се замисли някой за собствени думи, от собствен опит, експерименти... Това непрекъснато 'мислене, чрез периметъра на приети авторитети е главно заради нуждата все пак да се реши дисонанса - наука и/или бог. И така - какво се зачита в цитата - прости елементи от психични сигнатури на религиозен аспект: "макар да съм убеден! - длъжен съм!... да размишлявам... защото не съм се съмнявал в реалността им... Това е съвсем характерно за голяма част от научните идолни имена, които все пак, каквито и да са, човешкото в тях няма как да се пренебрегне - заедно с грешки, недомислици, обърквания и екзистенциални атавистични представни форми. Странно е, че вече над два века продължава дори в средите на големи мислители, да не се израсне "мисленето за, към, през и чрез, Бог". Инерцията е толкова силна заради хилядолетното наследство и силния натиск на колективното несъзнавано, който е напълно "невидим"... А всеки момент, когато се наложи на определен "мислител" да премине през вътрешни и психични драми, кризи или психични потъвания, стресови и гранични изживявания..., някъде пред прага на смъртта, на страха от докосването до "нея", спират кранчетата на отговорите на "науката" и се избутват на преден план скрити форми на религиозност - именно защото те са само прикрити, притъпени, само прибрани в "тъмните килери на психичното подсъзнавано"...

За мен е налице залитане към популизъм. Това е доста съотносимо като се добави факта, че таргета е сред ЮТЮБ и броя на преглежданията е критерий. Задържането на прости форми на мелодични линии, повторенията, насоката главно към мелодични шаблонни хармонични съчетания - това са белези за нужда от харесване от широк кръг слушатели и потребители на такъв тип продукт. Има и интересни моменти, налице са и експерименти във връзки между стилове, но новаторството спира до границата на миксирането между различните стилистики и опитите им за съчетаване. Самите "елементи" са останали за автора непокътнати само и само да извикват в достатъчна степен нужната асоциативност в слушателя, а тя е вече "заложена" и се ползва като "наготово". Нито един от опитите не е оригинален с нещо. Това вече е правено в много повече задълбочена степен от други... дори и в различните албуми на М.ОЛДФИЙЛД, примерно... (само най-общо). В най-общ смисъл, за мен, авторът на горните изпълнения... е версия на "народен творец", на който обаче липсва музикална самобитност и вникване, като търси попрището си в териториите на народното харесване, сред нуждите от приятност, емоционални или насладни изживявания. То и за народния тип слушател - музиката по принцип си остава просто начин за доставка на "приятност на душата"... Както се каза по-горе - за начало - става. Но през толкова много клипове и примери, все още не е ясна посоката на творческо и композиционно развитие (ако въобще има такова).

Колеги, нечетенето довежда до това, да прилича на няколко монолога, които дори не са паралелни. Сцената с нещо, наречено "спор"... започва с "разбира се, че ВИНАГИ ще има спор...", след обръщението... Но всъщност - съществуват още много други форми на обмен... на "мнения", които нямат нищо общо със "споренето". В този смисъл - някаква страна си играе на спор с някаква "друга страна в него". А за "втората страна" - спор въобще няма и не е имало. Както и въобще не се занимава със "спорене". Хем посочих как са нещата за "втората страна"... но не - настояването и утвърждаването кое какво е с "разбира се" и вече трети коментар колко са твърди нещата... защото всъщност точно това е представата на някой си за... "спор". Ами... добре Нямам претенции за мерене по твърдости и не се занимавам с подобни игри... дори и на игра. Чиста загуба на време - особено по отношение на "твърдите мнения", толкова нужни на... не толкова твърдите хора. Но това е психологичен казус, а не физичен. Странен е начина по който се ползва понятието "наука"... От едно общо и сборно понятие със смисъл на обобщение на принципни положения, се ползва сякаш е нещо... самостоятелно, независимо и обективно съществуващо... и с белези на идеология за нуждаещите се от това. Много често както в популярното "учените казаха", "науката обясни", някак си се получи че... се намериха "говорители на науката"... Колеги - защо му е на понятието "наука" "говорители" и пояснители, които да го обяснят и защитават? Това е характерен белег на религиозност. Изглежда че се улавяте за частните фрагменти на коментарите, но не и на по-общия план само заради припознаването на това кое и какво да се "атакува"... ---------------- В допълнение към това на рамус също му е странен смисъла на това изречение Рамус не се занимава с аргументация относно бог, по простата причина, че такъв за същия е обикновена колективна проекция, като рамус го е написал дословно. За каква игра на спор тогава се играе при положение че разиграните тези в същия са фактически несъществуващи. По-нататък се играе с различните латински наименования... също напълно несъответствено. Защото за да се "знае" какво твърди рамус, само заради игри със спорове, беше нужно поне да се прочете в опит да се осмисли. А така, само заради интерпретацията за "критика" направо се почна сценката "спор". Подбора на улавянето на буквализмите в граматическите вариации по отношение на глагола "обяснявам" е чиста форма "намиране на сламка" в търсене на подходящи "аргументи" за защита. Битка няма, какво се защитава толкова... не става ясно, но "спорещите" имат нужда от нея. Може би става въпрос за привиждане на "кауза". Нали се вижда как с лекота неусетно "каузата НАУКА" става толкова удобна за защитаване заради... Но всъщност всеки се е скрил зад някаква колективна обща кауза и чрез нейното име всъщност се защитават съвсем лични моменти, зад които стоят съвсем лични защитни реакции. Прикритието им с "наука" и аргументи е прийом зад който се крие личния фактор. При това положение могат да се измислят всякакви вариации и се наблюдава явлението "обработка на дисонанси" (не само когнитивни, а и емоционални, като последните умело се прикриват, а всъщност са основната искра в мотивацията) ------------- Извеждането на пример за колегата МАЛОУМ не беше никакъв личен момент, за да се налага защита на последния. Няма никъде лично отношение в това - само фрагмент от изказ и пример за насоката. Употребата на ника не е никаква атака, нито критика - лична или концептуална. Казвам го директно, честно и съвсем откровено... Личната реакция се поражда от неадекватна нагласа при прочит. Ражда се от състоянието в което се прочита нещо си и естествения уклон първата реакция да е винаги лична... --- Накрая пиша в отделен абсац - надявам се някой да го прочете и вместо игри на замеряния на твърдости и защитаване, се разгледат не толкова в личен план, колкото в нещо по-практическо и смислено. КОЛЕГИ - БИТКА НЯМА - няма противопоставяне, няма и спорове. Не са нужни, нямат никакъв смисъл, нямат и никакво практическо значение. Налице са и други начини за интерпретация на текст и евентуален обмен на гледни точки. Казано по опростен начин - въпрос на нагласа. Така, че - ако наистина става въпрос за наука и рационализъм, а не за "прегръдки на атеизъм", то не би трябвало да има проблем за дисциплинирания мозък в мислене за един "учен", да управлява нагласите си при възприятие и това да рефлектира в интерпретацията, оттам - в отражението.

Ето примера за думите ми - той винаги самия човек, най-добре се пише: ето сега и "продължението" на Дон Кихот: отбелязал съм с болд думичките, които създават нужния код на "воина" с мисията че е "защитник" и разиграването на сценки на битки, обвинения, бягства и издържане, устояване... дори "спор". Странно е да го зачета, не знаех че водя "спор" както и за останалите форми на разиграване в някаква пиеса за нещо си... Не че има някакво значение, след като някакъв филм върви и някакъв си рамус е само обект избран за нагласяне към образите в сценарий нечий си. Нима всичко това е само и само някой да се изиграе на "победител" дори и илюзорен? Виждат се съвсем характерни изразни средства и то само в три кратки изречения... само в три . За другите няма смисъл, картината и така е напълно очевидна.

Ще ползвам една аналогия - напомняш на човек, който е стъпил на моравата някъде около басейн и го играе на сигурен какво точно е водата, колко мокра била, колко е влажна, какво било усещането - ама никое от тия не е нищо друго освен заемки от колективното говорене по същото, присвоени впоследствие само за репликация между себеподобни. Иначе - така от дистанция и на направеното от други - сигурно е чудесно. Нищо че "плуването няма нищо общо с празните приказки" на седящите по моравата говорители и мислоумнѝци, обменящи си вярваното помежду си относно някакво си "плуване". Те си стоят там - на завет и на сухо... главно защото е най-лесно и най-безопасно, като важното е само да са сред "единомислещи" и така помежду си да изразяват нужната за тях "сигурност". Колкото до останалите думички, са повече афористични... но няма и как да са други. Пък и не могат да ме трогнат към каквато и да е провокация - дори и само като мотив дори и на игра. Няма как да имам противник, защото битка няма. Дори само идеята за противопоставяне чудесно показва представата ти за 'дискусия' и формите на "общуване". Ами... воювай - вятърни мелници колкото искаш и до една приличат на нещо си страшно. Така че - успех! Съвсем прост признак за убеждение, следователно и за убеждаване, за игрите на "истина" и доказване - това е защитаването на възглед. Колкото повече защитаване, толкова по-ясно става и си проличава схемата на Защитника. Той ясно си показва сред какво поле се описва, какъв му е периметъра на обяснения и заедно със всичко останало - психичния му хоризонт на мироглед и авторефлексия. Когато човек не е наясно поне с основни неща за себе си и отношението си към света, играе на колективната игра, която е призвана да замества липсващите тия.

Може и да не съм подготвен... но може и да не е така... Знаеш ли колко е лесно да се разбере, просто не става през форум, защото е твърде лесно да се изплъзваш. Става с разговор на живо, където обмена е бърз... ето тогава би забелязал кой колко да е "подготвен"... Нещо повече - не ми е нужна никаква подготовка за да покажа просто и ясно на всяко странично присъствие за опорните ти точки. Ти си ги пишеш съвсем очевидно. Тия пожелателни и идеализирани описания на това, преди тия думи, е толкова прозрачно... че направо е за "учебник". Ако само знаеше колко е лесно аналитично да се достигне до опорните точки на всеки човек... просто защото той няма как да не ги изразява непрекъснато. Дори да лъже, дори и да цитира, дори нищо да не казва - той непрекъснато поддържа канал през който вътрешните му системи от базови предубеждения "текат" за целите и нуждите му. Ако бях в друга възраст... би ми било предизвикателство. Сега вече... отдавна тия "състезания" са изгубили смисъла и значението си - за мен, разбира се.

цитирате, но не четете... подбирате си само онова, с което да ви е възможно да продължите да изразявате убежденията си. Как бихте научили каквото и да е... нима ви е толкова комфортно в зоната сред която сте се отредил и самоопределил? Промяната е сред цялата вселена, всичко се изменя и променя непрекъснато. Единствения начин човешкото същество да е адекватно на тази непрекъсната изменчивост е то да се приспособи към нея, като също стане изменчив... и то с приближение на "темповете". На всичко това тенденцията за убежденията... е точно обратната. Схемата на която човешкото същество и групи от него да се основават - непрекъснато те имат нужда да я направят "непроменима"... само за да я докарат да им върши работа. Защото сложните изменчиви схеми объркват огромната част от човешките същества и те не успяват да се ориентират в тях. За целите на опростяването се търсят непрекъснато способи към "затваряне" и застопоряване, към обобщения, валидни към множество процеси... И ако за някои от тях има адекватност, за други - някъде навътре в човека, някъде сред неговата по-дълбока връзка със ":света" - вместо адекватност е налице дисонанс. Казуса е изключително сложен и в него се съдържат твърде фундаментални несъответствия.

ok... може да е хубаво, може да не е... Вие продължавате да обърквате АТЕИЗМА с РАЦИОНАЛИЗМА. За вас тия са синонимни, но всъщност разликата между тях е качествена. Значи "света чисто и просто, просто СИ Е...". Ама какво Е - ами.,.. "просто си е" - е начин да се скрият сериозните процеси, свързани с възприятието и отражението. Човешкото същество има определени ограничения във възприятието, още повече - в отражението. За всеки човек "света е това, което може да си позволи да възприеме и отрази". След това - за групата хора - онова, което се разбират помежду си, на базата на осредненото помежду тях, възприятие и отражение. Но нито едно възприятие и отражение, през която и договорка НЕ Е ... "СВЕТА". Така, че СВЕТА... е нещо си, което е доста далеч някъде... от което и да е съзнание, което да го отразява - лично или групово. Изглежда че като колегата МАЛОУМ2, изразявате силната си вътрешна вяра... че науката е обяснила истините за живота. Че всяко обяснение е "истина"... дори с претенцията че обяснява обективния свят. Но това е само вяра. Въпроса за вярата в нещо... е изключително сложен. И става прозрачен, само в мига, в който вярващия, съумее и узрее да се "откопчи" от слетите с него опорни точки. Дотогава за него илюзията за "истина" е изключително силна и именно заради това е толкова подчертаното изразяване на "убеждения и убедителността", стояща зад такова изразяване. Това е изключително предизвикателство. Повечето хора дори никога не стигат до самата идея, защото вътрешно и несъзнателно това надига ужасяващ страх. Страх - вериги и сложни защитни механизми - призвани в общ смисъл да съхранят формата и границата която се приема за "жива единица, обособена от някакви условни критерии"... ============= Само ще кажа за ония, които вярват че "науката" била дала вече отговори: Аз може и да не съм учен... може да пиша "ненаучни мнения някакви си", но вярвайки в горното вие, дето се смятате за "учени", просто неглижирате научния смисъл. Ако "всички отговори" бяха дадени, то наука въобще нямаше да има. А тя непрекъснато открива нови територии. Защо и какво да открива... ако всичко било вече открито. Най=красноречивия пример за горното, през моите очи, сред този форум, отново се събира във визирания от мен колега МАЛОУМ - който толкова силно вярва в твърденията си, обяснявайки убедено някакъв свой модел, че каквото и да попадне в неговото полезрение, непрекъснато пише ли пише, как модела му е толкова пространен и толкова широк и задълбочен... че всички явления се побират в него. Това е психичен синдром - има доста хора, особено много интелигентни, нуждаещи се от илюзията за "обяснението и обясняването на всичко-то". Няма въпрос, на който те да нямат отговор... Но това само по себе си е затварящ модел. Това е модел, който вече е сложил граници на периметъра си от разглеждане. Дори да се "докосне явление", което някак си смущаващо да не влиза в модела, ще се намери начин при достатъчна еластичност или пластичност, същия модел да се нагоди към каквото и да е... но да се запази неговата роля, неговия смисъл - да играе ролята на спасителен пояс. Типично е за религиозен последовател, да събере в едно възприятие и отражение, и то напълно несъзнателно. За мозъка това минава накратко, като шорткът - направо към зоните за интерпретация че "това е външния свят" и той реагира като на такова. Това няма как да се промени, докато не се навлезе навътре и не се разберат толкова сериозните разлики и не се проследи къде, как, колко и защо човешкия мозък се самоподвежда през цялото време и огромните сложни процеси заети със всичко това. Самата идея за всичко това, обаче, е твърде парадоксална за хората, които вече някак си вярват че света до голяма степен вече е опознат... Ама - кой точно свят - нали света бил това, което е... "Света" за мравката е един, за човека друг, за котката - трети. Нещо повече - за хората в африканските или амазонските джунгли - е един. За ескимосите - друг. СВЕТА... всъщност е сборната проекция на обясненията, произхождащи от отраженията за него - от едни или други хора. И пак - сборна проекция - съвсем същото - както е "бог" за други хора, дето имат нужда именно от нея. Проблем е да се съчетаят няколко проекции, макар че непрекъснато множество от хора се напъва да решава това, като израз на дисонанси, които те са принудени да консонират. ----------- Аргументите за "лудите учени"... само ще им се усмихна. Дори не бих коментирал. А и не ми е работа. Не се занимавам с убеждаване, нито реториката ми има подобна цел. Убеждаването е социална игра, плод на социални процеси и обмен - в нея има две формални роли - убедител и убеждаван. Когато се касае за сериозност и задълбоченост е несъответствено да се подхожда от социалните заучени ролеви игри (според най-пространната аналитична теория за социалните игри - се наричат "ролеви транзакции" ) . Най-малкото не е съответствено за хора с претенции за сериозност да се занимават във форума с това. Друг е въпроса... че по принцип идентичността им е слята с база от опорни представни конструкции, които отгоре на всичко са и групово подадени и лично приети и... на свой ред изразени като "лични убеждения"... Всичко това е обвързано и участва в процеса по образуването и динамиката на явлението ИДЕНТИЧНОСТ. --------------- Колкото до включванията на "теисти"... - нямате никакъв шанс. Бог... е най-широката и договорена колективна проекция сред човечеството. Събирателен образ нужен на милиарди, през множество култури и векове. Ще са нужни още векове, докато се изчерпи. Всъщност - събирателния образ никога не е бил "ЕДИН" - именно това го прави разпознаваем като "проекция". Никога не е имало "единобожие". Дори в една религия. Дори в една религиозна общност. Нямате никакъв шанс дори вие самите да опишете тук, пред всички "какво, кой и кое - е бог", за да се налага да се доказва или отрича. Ако пък изведете "библейския образ за бог", или пък който и да е друг договорен образ, става още по-лесно да се посочат съществените логически или когнитивни проблеми, свързани с явлението, което всъщност най-важната му задача е да осигури нужна "илюзия" за "нуждаещия се от нея". Самата нужда от доказване отрича идеята и смисъла на БОГ. А самата идея на религията няма никаква връзка с "доказателствата". Да "докажеш бог" е елементарно несъответствие, но работата е на кого е толкова нужно, за да го привижда през различни свои интерпретации... Всичко това няма да попречи на ония, които са приели съществуването на БОГ за своя платформа... заради самите себе си и потребностите си.

мдааа - неусетно и напълно естествено дуалното мислене и отражение в психичния свят, се изразява точно в това. Според този цитат, АТЕИЗМА е етикет за нещо си... особено във второто изречение - прегръщат атеизма... Неизбежно е нали? Науката била обяснила всички неща... И какво да направим - ми да я следваме... Как - като научим постновките й, като заучим положенията, до готовите изводи... Ама това си е типично последователство, сред типичен религиозен идеологичен казус. Ето това е пример как точно се играе на "АТЕИЗЪМ". Разбира се - че при това положение "бог" въобще не е нужен. Защо да е - има си друга форма на "еталон", но отново религиозната схема се запазва в същността си. Нали има "кой да мисли" - важното е последователите да имат какво да следват, да поглъщат наготово... И да казват "какво било науката и как "тя" била обяснила всички неща"... Да, ама не - не ги е обяснила "всичките неща"... които преди години били давани отговори библията и корана... В последните четива също няма нищо за сериозните въпроси на живота - таргет групата за тях е била насочена в посока, в чиято характеристика въобще не влизат сериозните и задълбочени положения на битието. Просто подава нужните отговори, според заложена предварителна схема и съответните на нея описания. Всички направени за невежи хора, обременени от проблемите и тежината на битието си, на огромните вътрешни напрежения, съпътстващи несъзнателното възприятие и отражение... Така, че - тревожните и несигурните за живота си хора им трябват отговори - какви да са, какво да направят, как да живеят, как да получат, как да намерят нужното... Сега за много от тях "НАУКА, някаква си'' им стана иконата и в нея привиждат посоката на щенията и нуждите си. Сега ще дам за пример нещо просто - съвсем просто - колко човека от "научните гении" са били с балансиран личен живот, с емоционална култура и интелигентност. Колко от тях въобще са имали сериозни и задълбочени отношения - към хората, към света, към себе си... Да не говорим за лицата, наричащи се "философи" - които е твърде спорно доколко са сред "науката"... По-горе нарочно напомних нещо, също просто - рационализмът е онова, което е качествено различно от религиозния мироглед. Рационализмът е израз на напълно различно отношение на субекта към света и към себе си. Напълно различно... в сравнение с това, което описвам съвсем условно. Последователството е начин на живот - едно намиране на нужното сред социално предложеното - за всеки, който има нужда, си намира, на принципа "за всекиго - неготово", все пак това е част от екзистенциалната сделка - между групата и всеки неин член... Последователството е най-разпространения социален начин на битие, битие за хора, които са просто "тружениците" - никога никой от тях не му достига да е активен. За тях е характерно че "пренасят повярваното, с идеята че "това е науката" ". Как се разбира "кой е последовател" - съвсем лесно - достатъчно е да се забележат прости положения в неговото изразяване - възприемането на "научните възгледи" като свои... и най-вече - защитаването им. Съвсем просто - защитаването им. Точно това ги издава, точно това е и "входа към най-слабото им място". Какво би станало на толкова хора, които са се хванали на спасителния пояс, наречен сборно от тях "наука", ако виртуално се направи малък експеримент - и се наложи да го изгубят... Напълно да го изгубят - няма наука, няма правила, няма принципи, няма закони, няма математика, няма нищо... съвсем нищо... Кои са те, ако ги няма патериците на онова, в което несъзнателно и напълно незабележимо за себе си, те са се вкопчили... Да - и от това има нужда сред социума, все пак самата "наука" е социална дейност - произлиза от социални потребности, и основната й цел е да ги задоволи. Парадокса е, че не точно социални са основните малцина фигури в науката, които чертаят и съставят нейната тъкан. Точно тия - които са новаторите, създателите, които задават посоките, които променят "дотогавашното"... Тия, които създават науката - за мен това са УЧЕНИТЕ. За мен не е МУЗИКАНТ, този, който се научава да свири нещо, което някой друг бил написал... За мен композиторът е музикант. Пак за мен - не е математик този, който се е научил да решава задачи или да комбинира решенията към условията... Това се учи, това се заучава, защото се преподава. МАТЕМАТИК е онзи, който извежда непознатото, който създава математиката... там, където е "нямало математика". Ето това е АТЕИЗМА - не е рационализъм - просто е поредното в което някой да се вкопчи и да ПОВЯРВА в него. Когато си повярвал достатъчно в едно, другото не ти е нужно... бог не е нужен, след като е налице същата схема, но с други имена и понятия... В цитата, горе, всичко е казано ясно и съвсем откровено. И е очевидно... Нужни са просто малко по-други "очи" ( и, може би, нещо "по-друго" зад тях ) . Та... казано накрая - РАЦИОНАЛИЗЪМ е активно отношение на субект към битието си. Той започва по съвсем различен начин, в мига, когато някъде сред психичното започват процеси, които някой, някъде си, нарекъл САМОСЪЗНАТЕЛНИ. Рационализъм е някакво начално натрупване, преди миговете на самосъзнателното. После вече... то просто е нещо естествено. Защото някъде ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ, по посоката към самоизследването, религиозния аспект е напълно неадекватен и неприложим... и си самоотпада. Той е принадлежен на един отминаващ етап в битието на ХОМО... по пътя му към "САПИЕНС".

голям купон е темата и писанията в нея. Бог каза, според бог... То реклами на книги, цитирания, картинки и натъкмени клипчета... Елементарно и невежо... без никакво разбиране, без никакъв личен път, никаква собствена база от разсъждения, критика или анализ... да не говорим за - синтез. Именно заради това е толкова привлекателно - защото е мързеливия начин и придава възможност на напълно посредствени хора да се изживеят на велики, да реализират сред народните слоеве типичен маркетинг и реклама и да си ползват вековните традиции в схемите на зарибяването и привличането към поредната идеология и доктрина. И... едно голо нищо. Посредственост та дрънка бе хора, направо съм изумен защо след като тече реклама на доктрина, тече реклама на книжен продукт, не се намира някой да спре "последователя" и да го ограничи да си каже кой е той, какво иска, защо го иска... да каже какво е направил той лично, какво мисли, какво може, каква е есенцията от житейския му път... И... ако се допусне тезата че А-ТЕИЗМА е делюзия... първо да попитам религиозния последовател тук - какво всъщност е делюзия, той разбира ли от това? Изглежда че от много неща не разбира, но пък гуруто му, дето бог му е говорил - той е наясно със всичко и всички... И... какво да направим ако АТЕИЗМА е делюзия?... ами... нищо. Абсолютно нищо. Нещо повече - ако АТЕИЗМА е признак на делюзия, то всички социални религии, са плод на същото. Проблема е единствено че за мнозинството от идентичностите приели етикета АТЕИСТ това означава че те не вярват. Но както съставките на самата думичка показват - става въпрос за критерия че "не вярват и не приемат библейския вариант на бог с каноните с които той е представен". Но няма как да спрат да вярват по принцип и да изключат толкова сложния механизъм, основан на инстинктивизми и вплетен в защитните им психични системи. РАЦИОНАЛНИЯ мироглед предлага напълно различно отношение на човека към света, живота и себе си ( в сравнение с този на религиозния ). И че същия модел на възприятие и отражение е с отворена система, която предпоставя да се надгражда и разширява, да се сменя или критикува свободно... Основния проблем и голям недостатък на ползването на научното знание и мирогледа, който върви с него... е че до голяма степен не е възможно да даде екзистенциални отговори, толкова психично нужни когато всеки човешки субект потъва в екзистенциалните и психични кризи. Да напомня да се има предвид нещо важно - АТЕЗИЗЪМ не е еквивалент на РАЦИОНАЛИЗЪМ. (не)Умелото боравене на горния "духовник" между АТЕИЗЪМ и РАЦИОНАЛИЗЪМ, означава просто че той води битката си за заздравяване на редиците на последователите на исляма (в случая ) които като идентичност в момента са в криза на вярата, доктрината... Такава криза е била налична и в християнството, през "тъмните векове" и като всяка дълбока социална криза нанася огромни поражения на цяла култура и милиони хора. Сега е ред на кризата в исляма - точно толкова колкото века е разликата в "началата" на "двете религии" които дори имат общи корени. Всяка доктрина има свое бурно начало, възход... и падение. Сега е ред на исляма и кризата за огромен брой хора, идентифицирали се с него, е огромна и битката за тях е точно като "на живот и смърт". Разбира се в такива кризисни времена именно параноичните и маниакални човешки субекти, стават първите "жертви" и главни герои на събитията, защото именно за тях е най-остър въпроса за това че точно тяхното вкопчване в религиозния канон е спасителния им елемент от психичното потъване в "тъмното". За тях отпадането на системата от опорни точки... си е като смърт... и те няма как да не воюват. Схемата е проста и тя е повторяема и съвсем естествена, защото има инстинктивни и примитивни корени в психичното. Хората ще си вярват в едно или друго, както е било, както е, както ще си бъде. Ще е така, докато хората имат нужда да вярват, докато това е инстинктивно лесния начин да се справят с житейския стрес от неадекватността им на темповете на изменение в средата. Няма значение обектите на вярването и идеологичната конкретика - те може да са всякакви, но важното е да се подбират и есенцират онези, които да притеглят резонансно колкото може повече бройки хора.

Предвид интереса към темата за Будизъм, реших да сложа материал, касаещ до голяма степен автентични основни положения, съдържащи се в тази лекция. Не само защото лекторът е единствения българин, който е носител на линия на будистка приемственост в един от тибетските клонове на ВАДЖРАЯНА. А и защото има дар словото да предаде съществените основни положения, систематизирано и рационално, без излишества и претрупаност, на езика не средно-интелигентния слушател или читател. За да разсея съмненията и евентуални въпроси, ще кажа, че никога не съм бил будист, нито съм последовател или участник в подобни... "учения", не практикувам в групи, нито под каквато и да е форма на социална организираност. Разбира се интереса ми към Будизма е очевиден по много причини, но една от които е, че това е най-сериозното и задълбоченото направление от ПОЗНАНИЕТО за Вселената и Човека, излизащо далеч отвъд пределите на сегашната парадигма на науката. За целта на интереса ми потърсих контакти с хора които внимателно отсях, и които след това позволих да ми бъдат като "врата" към този познавателен необят. Специално относно БУДИЗМА не е лесно да се намерят такива хора, при положение че се срещнах на живо, дори с двама от тибетските преподаватели... но са твърде "нисък ранк" за да са носители на нещо сериозно и задълбочено... - поне според мен, в хода на комуникацията и анализа й с други, сред формална или специфична среда. Разбира се социалните, историческите, идеологичните, религиозните или философските елементи не са ми от толкова голямо значение, въпреки че философския аспект в БУДИЗМА и Хиндуизма, впоследствие - в земите на днешен Китай, е нещо, което е уникално за всички култури, по всички времена и географии на планетата. Във форума пишат и четат сериозни историци и добре знаят каква е била Европа, в годините когато на изток са били налични цивилизации с високо ниво на организация. Но знанията за човека и вселената, както и връзката и взаимодействията между тях, са с корени от най-дълбока древност и следите им се губят някъде във времето. Пренасят се в една или друга култура под различна форма, адаптирани от един или друг, за една или друга цел, човешки явления или процеси. Именно това е интересното за мен и в Будизма се проявява неговия аспект, касаещ вътрешни психични процеси и връзката им с реалността, измененията и принципите, което е в моя... да го наречем "интерес". Будизма се основава на платформа от знания за вселената и човека, които са без аналог в дълбочината си, в сравнение със сегашната форма на социално познание, наречена НАУКА, с цялото ми уважение и благодарност към нея. Будистите не твърдят че са изобретили или намерили нещо ново. Те само го практикуват и препредават, че то е дошло от "другаде", че БУДА не е един субект, а преди ГАУТАМА са налични още трима "като него", през различните "КАЛПИ" (ери) от човешките цивилизации на Земята... Като за тях Вселената е много по-голямо "място" и не е ограничено от представата за "големия взрив" или квантовата механика. И че тази форма на "човешкия ни свят" е един от най-малките и незначителни реалности, но с особен статут спрямо всички тях, като е описан механизма на... преминаването и трансформацията на реалностите, като "вратата" е в самия човек, в самото съзнание и начина му да отразява и създава... Материалът не е зарибяващ, нито е форма на проповед, вид пропаганда или индокринация на идеология. Става въпрос за рационално познание, основано на комбинации от теория и практика, преподавани му само чрез чист и жив пренос - от учител на ученик. Човека е много сериозен и лично за мен си имам нещо като съжаление, че вече не е в БГ, за да имам личен контакт с него на живо... Не че виртуален контакт е невъзможен, но вече е без значение в случая. http://skydharma.com/OUR_FILES/Ivo_Kalushev_Tibetan_Buddhism_Sofia.pdf

Не мога да възпра усмивката си, четейки всичко написано по тази тема. Не защото иронизирам пишещите, а защото има явления в битието, които излизат отвъд периметъра на договорките за дадени социални групи и култури. Освен това тук просто се "говори" за медитация, очевидно от хора без никаква практика... Или пък такава, която няма нищо общо със същността на явленията и процесите които са обобщени с думичката. Въпросите за любопитни за мнозина и интереса към това е естествен, защото е като че за нещо тайнствено, обвито с мистерия и митове, необяснимости и поле за всякакви колективни или лични проекции. Ще напиша моя поглед, като обобщения за някои основни положения от тази толкова голяма тема - МЕДИТАЦИЯ и значението й за такива като мен. Всеки ще си направи собствен прочит и ще реагира по своему. Ще се опитам да ползвам изказа и езика на академичните среди, да го структурирам и систематизирам, но това е само опит в целта ми да бъде на някой полезно и да си вземе нещичко от изложените фрагменти...: ----------------- Когато стане въпрос за "МЕДИТАЦИЯ" и... тук вече "науката" не върши работа, защото не са налице основните критерии за "научност". Макар че изследвания върху тестови лица са правени огромен брой, от всякакви научни колективи, за целите на множество научни изследвания, няма ясни и еднозначни интерпретации, освен описанията на множество експерименти. Последните такива бях видял от друг форум, касаещи много сериозните изследвания на лица от Тибет и Непал в американски лаборатории. Разбрах че става въпрос за програма, ползваща най-добрите известни практици в тази област - ТИБЕТ и НЕПАЛ, по линия на сътрудничество с ДАЛАЙ ЛАМА. Целта на изследванията беше явлението ТУ-МО, чийто външен ефект е изменение и поддържане на телесна температура при екстремно ниски околни температури. (Може да се прочете за него на доста места, на всички езици. ) Единствено беше стигнало до това, че явлението е регистрирано и измерено в няколкото опитни лица по напълно категоричен начин. От мозъчни скенери, до всякакъв вид апаратури... очевидно доста скъпа програма... Но само толкова... Другата сложност на явлението е неговата субективност и изменчивост във времето, дори и при едно и също лице. Дори едни и същи лица да "правят" едно и също, няма общи ефекти или проявления, като те са специфични за всеки един практикуващ. Причината са огромния брой променливи, и то в широки параметри (много от които неизвестни и неизследвани) които влияят на общия "резултат". В този смисъл няма еднозначна ТЕХНОЛОГИЯ за медитиране, нито практики които да дадат еднозначен, категоричен и предпоставен резултат. Следващ проблем е че процесите всъщност са невидими за външен наблюдател и изследовател. Опитите да се ползват дори модерни апаратури и механизми за измервания и сканиране, дават само външните проявления на явленията отвътре, но не самата им същност. Според мен, тази посока на изследване също не води към целите на всяко изследване, но пък се генерира огромна база данни за различните и разноликите проявления на вътрешните процеси. --------- МЕДИТАЦИЯ е практически действия от психичен характер, насочени към самоизменяне на състоянията на възприятие и отражение, чрез приучване към управляване на вътрешни психични процеси,. чрез други такива процеси. А от психичните процеси, по обратните връзки - към физиологични процеси. Понякога медитацията може да се ползва - в нейните отражения и ефекти върху физиологията. Но въпреки това, основното в същността е САМОИЗМЕНЕНИЕ на вътрешни състояние на съзнание, като физически или други придружаващи външни явления са само съпътстващи основната посока. Много от хората, които се наемат да практикуват се "спират" върху външните проявления на вътрешната работа. Особено са привлекателни и магнитни съпътстващите прояви - изживявания, отпушвания... които като всяко сънуване, пораждат огромен брой "ефекти". Голяма част от такива практикуващи се спират на "религиозните" трактовки и интерпретации, а това е напълно ограничено и няма никаква връзка с "БОГ". Въпреки това много от изживяванията породени по време на медитативни практики дават проявления странни и неочаквани по характер. Също така практикуващия може да се "загуби лесно" между всичко това. Опита подава решение, че обикновено за целта на "успех" на начинанието се ползва и допълнително "лице" което да има повече опит в практикуването и да асистира на "другото лице". Оттам по естествен начин се заимства социалната идея за "УЧЕНИК и УЧИТЕЛ" и се пренася и в медитативните практики. По същество обаче, МЕДИТАЦИЯТА Е НАЙ-САМОТНОТО ЗАНИМАНИЕ сред вселената. В него човека е напълно сам, защото единствения ключ към вътрешното, се държи от този, за който то е негова територия. Опитите да се "споделя", да се оформят тип "комуни" заради социалния рефлекс... са временни илюзии, характерни за различни типологии начинаещи и те на различни нива от практиката си самоотпадат като ненужни. --------- За да е налична практика по психични самоизменение, са нужни най-малкото... нещо като подготвителни стъпки. Заради това първите "упражнения" са свързани със задължителен елемент от всяка вътрешна работа - това е явлението ВНИМАНИЕ. Представлява форма на насочване на възприятията и отражението - дали към физически обект, дали към вътрешно генерирана картина, паметови отпечатъци... ВНИМАНИЕТО е психично явление, с което се назовават процеси по ограничаването на полето на възприятие, до крайното им стеснение. Спонтанно това се прави през цялото време от всеки човек или животно и е плод на несъзнателните вериги. Въпроса е, че ВНИМАНИЕТО зависи от несъзнателни процеси и те го стартират и определят като свиват или разширяват "полето на внимание", което се нарича ФОКУС. Свързано е тясно с оцеляването при всички живи същества с по-сложна нервна система. Характерно е, че при насочване на вниманието в дадена посока или към обект, всичко свързано с други обекти и посоки спира да има значение. В този смисъл ВНИМАНИЕ е явление при което се ограничава потока на възприятие и се фиксира до конкретно поле или обект. Например - всяка котка при дебнене на жертва, проявява признаците на насочване на вниманието и фиксирането им в "жертвата". Природата го е реализирала за целите на съхранението на енергията, с цената на нейното фокусиране, за да не се разхищават ресурси по възприятие и отражение на всичко едновременно и отвсякъде. И така - работата със ВНИМАНИЕТО включва практически действия по овладяване и контрол на точката на внимание, чрез съзнателно и волево насочване и стеснение на фокуса му. И втората стъпка, най-важната и трудната - това е практиката за ЗАДЪРЖАНЕ НА ВНИМАНИЕТО в обекта, колкото може по-дълго време. Изглежда просто, но само човек, който не е опитал практически, може да го твърди По същество именно тази стъпка - задържането на вниманието, вече не може да се ползва "спонтанност". В нея се налага да се направи нещо като "усилие" защото естествените несъзнателни процеси повеляват да не се задържа вниманието дълго в една точка, защото това поражда уязвимост. Процесите на несъзнателно ниво са "подскачащи" и непрекъснато изменчиви. Особено това се отнася до "система 1" в мозъка, която много хилядолетия е играла основната роля за оцеляването на вида ХОМО, а и на всички други животински видове. Ето защо, голяма част от хората практикуващи през всички истории, географии и култури на Земята, са избирали малки форми на комуни за "ЖИВ КОНТАКТ" и/или писмени ръководства с технически и практически насоки за практикуване. В будизма е наличен направо КУЛТ към тия елементи. Пренасянето на техниките, наставленията за тях и самите практики, от Наставник към Начинаещ, те наричат "линии на приемственост". За тях това има сакрално значение имат основанието зад хилядите години практика и опит. Само в скоби да допълня, че опитите да се описва будизъм в неговите религиозни, философски или социални аспекти... са напълно погрешни. Но все пак хората им е нужно да отразяват онова, което им е възможно. А практиката и практическото ядро, което е в основата на будизма, е достъпно само за малцина, които избират трудния път... и които успяват да се задържат в него. Именно то е най-малко известно, най=слабо популярно... по напълно очевидни причини. Също така - избиране на подходящо "място" за медитация - безопасно и защитено от външни опасности - за целите са избирани пещерни или други скални образования (само като частен случай) - или други естествени или изкуствено създадени условия за практиката... Като следващо просто изискване - е намаляване до максимална степен потока на стимули за сетивата от външния свят... ---------- МЕДИТАЦИЯТА е насочена към съзнателно волево управление на състоянието на съзнание само с вътрешни средства. Няма задължително условие практикуването да се провежда статично или динамично, в действие. Налице са практики и за едното или за другото. Ако се постигне устойчивост на измененото съзнание, то става "основно' за субекта, въпреки че отвън това не може да се забележи, освен при внимателни наблюдения в поведението, отношението, общуването и невербалните сигнали. Практикуването на МЕДИТАЦИЯ изисква постановяването, формирането и утвърждаването на "вътрешна дисциплина". В този смисъл не е възможно всичко да си стане като "от самосебе си", като на игра... Самата цел - едни мозъчни дялове да променят и доминират и определят над други, са действия насочени против природните кодирани програми, от което се получава силно противодействие на същите. Ето защо хора с психични, характерови или личностни проблеми, проявени или в зачатък, срещат съпротиви и "тапи" при практикуване. По един напълно естествен начин се налага и вътрешно ограничение - вътрешните процеси могат да се изменят само при достатъчни условия на зрялост и дадености. Ако това не е налице, да се скъсат от "правилни упражнения", от най-добрите "учители"... стигат до някъде и дотам... Това често кара множеството от тия, да се заловят за страничните съпътстващи явления - пораждане на топлина, ефект на отпушване на огромна физическа сила или бързина на движението, провиждания, телепатия или ясновидства... Допълнително голяма част от тия "ефекти" могат да се ползват за целите на подобряване на комфорта на социалното ежедневие. Едно от тях е - свалянето на стреса - като самоцел. Което е малко странно, но за множество хора, които са далеч и встрани от подобен начин на възприятие, и при които културата и социалната среда са също толкова далеч и встрани, е напълно естествено. И още нещо любопитно - за краткото ми изложение на фрагменти от тази толкова необятна тема: Навлизането навътре чрез изменение на съзнанието подава посока, в която някъде далеч "напред" стои напълно необятни простори на битието. Малцината за които това става възможно оставят изключителни по дълбочина следи. Малка част от тях, се насочват към влияние на социумната маса, като част от много по-голям план на възприятие и отражение - характерни за промененото им вече състояние и внасянето в него на идентичността на субекта, както и трансформациите на идентичностите, което е много характерен процес. От гледна точка на едно ниво на състояние на съзнание, не може да се говори за "друго такова ниво, което е по-широко (условно) от изходното" по причини за естествено ограничение. Нивата на съзнание не се поддават на научност от гледна точка на сегашното ниво на "науката", което е отражение на социалното ниво на отражение на статистически значимата част от масата му членове. Пробив в психичното не може да се извърши с "помощ" отвън. Не става да се учи, не може да се копира, имитира, да се подражава. Не може да се научи за него... защото това е най-малкото. Ученето не може да замести ПОЗНАВАНЕТО, но за много хора, които поемат и усвояват готовия социален опит, несъзнателно решават че щом е "опит" значи че е и техен. Много хора още не могат да направят разлика между ЗНАНИЕ - ЗНАЕНЕ, и ПОЗНАНИЕ - ПОЗНАВАНЕ, също така - УМ-РАЗУМ, ЛЮБОВ-ОБИЧ.... Както и много "народни хора" още не правят разлика между "цифра" и "число", защото в народния ограничен език, свързан с ограничения периметър на ежедневието, това няма особено значение и се ползват подражателно и с това - синонимно. Голяма и дълбока част от същността на битието, не се поддава на типичните за социалното битие процеси и не им съответства. Тепърва това ще бъде евентуална предположителна форма за развитие, защото дебрите на такава посока са като "безкрайни". Единственото ограничение (което си е много сериозно и естествено ) е, че за такава посока на развитие е нужен нов тип човешко същество - по-скоро - с качествено нов тип съзнание. Редките единици от цялото земно човечество ясно показват че това е една естествено затворена територия за несъответствените за нея. Не защото "някой я пази", не защото е скрита, а защото многовековния опит е показал, че голяма част от хора, които не са съответствени, а поемат в такава посока на битието, остават със страничните ефекти и рефлектират върху обкръжението им, след като те отвътре не са израсли достатъчно за да ги управляват и самите те да се владеят. С или без "страничните ефекти" същите хора си остават роби на инстинктивното в себе си, на страсти, на неизживяности или неотработености, на драми и следи или ями от конфликти и вътрешни филми от тях... Всичко това - в капаните в собствените си вътрешни светове. За тия капани, будизма описва "кръговете на съществуване" в "колелото на самсара" в различните си нива и... нещо като "орбити", като аналогия на цикличното обикаляне. В дълбоката същностна част в основата на познанието на което се основава БУДИЗМА, стоят много дълбоки и непознати форми на битие, следите и ехото от които достигат многократно изменени и обезличени, през писмени или устни следи, през ситото на митове и легенди, в различните култури и дори цивилизации.

нито едно от тия... нито някога съм бил сред подобни. Не си играя на тайнствен - просто това е действителното положение, колкото и да изглежда невероятно. Във висше учебно заведение съм учил само в държавната консерватория със специалност "естрадно пиано", през годините 89-92 и не довърших обучението си поради пълно разочарование. Оттогава нататък всичко, с което разполагам като пълнеж, съм го реализирал самостоятелно чрез самообучение. А ПОЗНАНИЕТО за което пиша - то може да е единствено самостоятелно. В това му е и основната особеност.

Не, не пиша че съм професионалист в буквалния смисъл и значение на думата. Сред социума няма такава "професия", спрямо която да се приложат критериите за "професионалност". Това, с което се занимавам няма социална значимост, защото касае и излиза от работата на индивид върху въпросите на индивидуалния аспект на битието. Както вече няколко други пишещи от форума отбелязаха, в моите думи няма научна стойност. И те са съвсем прави. Това, с което се занимавам не е възможно да се разпространи в социална среда по множество прости и сложни причини, които засягам и които дори се подразбират ако се чете написаното. Заради това аз нямам право да се нарека "ваш колега", освен по критерия да пишем в еднаква тема и да формираме опит за комуникация. От друга страна - ако сте изследовател или откривател - то тогава също е налице общи моменти и по тия условности също е възможно да ви нарека колега. Как вие бихте приели относно същото - е вече ваша свобода и нямам никакво отношение или претенция. Относно въпроса за ОТГОВОРНОСТТА - от гледна точка на индивидуалист - въпроса е неизбежно придружаващ самото ми битие. Не мога да се скрия зад групови или идеологични фактори, като понякога виждам колко е удобно това за целите на решенията на вътрешните дисонанси. За мен битието ми е израз на това, което съм аз самия. Приел съм че няма как да се предпазя или привидя причините за провалите или грешките (както и на успехите, разбира се) някъде другаде освен при себе си. Изучил съм и експериментирал какво се случва в главата на хората - първо в моята, после чрез серия от многолетни и комбинирани експерименти и наблюдения сред останалите хора сред които протича така или иначе битието ми. Реализирал съм през годините работа, прийоми и похвати, но и които са напълно социално неприложими за останалите хора. Нещо повече - опита показа, че са вредни за тях. Че приоритетите им не позволяват дори да поемат бремето на крайната форма на ОТГОВОРНОСТ, която неизбежно придружава процеса на самоизследване, самонаблюдение, самоизучаване, самоексперименти... - въобще елементите на САМОПОЗНАНИЕТО. Въобще - без дори да подозирам, от обикновен интерес и любознание да "видя и разбера какво става в главата ми и в главите на околните" се потопих в напълно непозната територия, в пътя към и през която не бе въобще възможно да ползвам какъвто и да е социален опит - по съвсем обясними и очевидни причини... Но от друга страна в пътешествието което се очерта неочаквано открих множество аспекти на битието, които убягват на участниците в социалните конвенции. Открих също че личните им аспекти тънат в подобие на вътрешно-разиграни комплексни отражателни явления, които общо хората, които са изследвали и разбират в дълбочина явлението, наричат "сънуване". Дали ще се занимават с научна дейност или каквато и да е друга социална такава, не може да реши вътрешните им сложни потребности заради техния комплексен характер. И че схемата и матрицата на социалните договори, всъщност е ограничена и след определен темп на промяна на условията в битието, става неадекватна. Както и че всъщност никой сред социума не се занимава със СЕБЕ СИ, освен в несъзнателен инстинктивен план. Та... всичко което пиша е, заради различния поглед, който ми даде през годините всичко това. Едно от следствието му е изводът, че голяма част от типично социалните проблеми за мен са елементарно решими и напълно очевидни и ясни. Но от гледната точка на социалните личности в социалните различни договорки - това не е така. Не казвам че 'моето е вярно", Не твърдя че е истина, че това е правилното - само намирам разликите и се стремя да намеря основанията за съществуването им. За да комуникирам и като допълнение към прийомите и структурирането си отвътре, ползвам и откритията и споделените наблюдения от много от научните дисциплини, които касаят това, с което се занимавам - това са всички психо- и социо- дисциплини, философия, логика... и редица други. Но не се основавам на тях - просто ги ползвам, като допълнение, като възможност да погледна и "отвън" на това, с което работя. Именно за целите и особеностите на всичко това, написах по-горе - че "грешките" за мен не са грешки... Те са най-добрия показател в което и да е изследване на непознатото... И че са неизбежни и дори полезни и с това, нужни за общата картина...

Добро да е... всъщност - не знам дали е за мен такова - просто УТРО, макар да е дъждовно, влажно и облачно Възможно е да "правя" много грешки... Не само го допускам, а и е нещо напълно естествено за мен. Но ми е любопитно, че много други хора не го допускат относно себе си. Като вместо това с лекота отбелязват "грешките" в чужди съждения. Да - аз съм индивидуалист. За мен ИНДИВИДУАЛНОТО е основната преднамерена позиция. Цялата ми практика е сред такова поле и в тази посока. Целия ми живот е основан на това. В този смисъл, самото задаване на "социалната насоченост" като основен критерий за "полезност" вече прочетохме колко е важно и от няколко други човека. Да, важно е за социалното битие... Но не е достатъчно за основание на ИНДИВИДУАЛНОТО такова. Когато няма налице достатъчно развито ИНДИВИДУАЛНО битие, социалното се стреми да го компенсира и запълва.... Така, че СОЦИАЛНИЯ АСПЕКТ не е единствената СИЛА (от цитата) която да се вземе под внимание, макар че тя изглежда вездесъща и приоритетна... Всъщност - социалната наука не се занимава с никой отделен индивид - това е сила за "цялото" но не и за отделния индивид, ако той по принцип реализира индивидуално поведение и насоченост с идеята да ги опознае. Така че - социалната сила колко "силна" да е точно... В този смисъл СИЛАТА може да идва оттам, че индивид - в социалното си значение е формална социална единица, чисто фиктивна, само условна... Но когато е нужно психичната индивидуалност да се занимава с индивидуалните си аспекти - тук СИЛАТА вече не е никаква сила... никаква, точно обратното. Това разбира се, си е мой проблем за решаване и който съм намерил подходящите начини за решения. И от намереното добивам способността да преразглеждам колективните договорки в които съм участвал, в които и досега формално се налага да влизам и излизам... Но мога да си позволя да "излезна" - именно... А има хора... които още не знаят какви сделки са сключили, защо, по силата на кое и какво... И че тия сделки са сключени в етап на всеки от тях при който не е възможно дори да ги разгледат. Още повече че дори същите такива "сделки" и договорки играят за тях възпираща роля и такава пораждаща вътрешни конфликти. Те генерират страхови несъзнателни импулси - заради вътрешното раздвояване. От това се получават вече "видими" всякакъв тип реактивности - от автоподвеждане и ограничаване, до невротизми или паранои. Непрекъснатото излъчване на вътрешен страх, нямащ никакво обективно основание, е само заради вътрешни психични причини. И те се намират сред всеки един СУБЕКТ. -------- От друга страна - наличностите на социален договор, както и анализа на груповите взаимодействия, правят така, че от ГРУПОВИТЕ ИЗВЕЖДАНИЯ, да се изведат общите положения на включените в тях личности. Нещо повече - самата социална договорка подава една тенденция към уеднаквяване в опита да се намалят "разликите" между личностите. В този смисъл статистическите обобщения имат основание към социалния аспект на всяка личност. Защото той е основан именно на социалните конвенции и те в неговата "тъкан". Допълнително разглеждам начина по който всяка личност приема колективните договори за определящи битието й, но в нея са налични и чисто индивидуални тенденции, уклони, пориви... които няма как да бъдат изличени. Също така - всяка личност, колкото и да е приела социалните конвенции, те в несъзнателен план са приемливи само защото сред тях са налични нейни си типично егови положения. Само тогава. Битката за подходящи най-изгодни форми на социални идеологии и системи за "приемане" е основната в този план на битие. Никъде не правя категорични заключения в личен план, за конкретна личност, освен във вероятностен план. Друг вариант би бил нереален и неадекватен и си давам сметка за тия. Но в онова, в което аз работя, съм открил доста общи положения сред онова, което наричам ЧОВЕШКИ ФАКТОР. Ползвам за целите на това разработени от мен аналитични похвати също изведени в общи принципи, но осмисляни и адекватизирани спрямо конкретиката на всеки пишещ, говорещ, в средата на която и да е комуникация, включително и вътрешната такава.

За мен - точно в това е въпроса... точно "човека" или "хората". Това е раздел за психология, обаче в него все още не участва психолог, при все че както се написа няколко пъти, 'психологията' не отговаря на всички критерии за "наука". Но дори и така - психологията също е под шапката на социалното й значение, социалното й е цел и периметър. Няма нито един психолог, който да развива уменията си към самия себе си, напротив - всеки психолог е точно толкова "човек" в проблемите и вътрешните си филми, колкото са тия, които той уж е призван да "лекува" или най-малкото "променя"... От друга страна е толкова очевидно че нито един пишещ не пише за "СЕБЕ СИ" и това че НА НЕГО САМИЯ му се налага цял живот на пренебрегва "факти". Никой няма да го напише за себе си, всеки говори в общ смисъл, ползвайки заучения маниер и навици в академичното си образование, което по принцип има точно този похват - да изведе общодоговореното "знание" извън самия субект. Това има основание, при положение че за самия СУБЕКТ се знае изключително малко и в социалната сделка дори по отношение на НАУКАТА е важно да участват нейни изводи, които да са в посока на самата социална сделка и да е спрямо ползите на членовете в сговора. В допълнение към горното, и като негово основание - САМИЯ СУБЕКТ познава изключително малко за самия себе си... И за това общо-договорено "непознато" се гледа да се избягва и всеки участник в общата сделка приема това от другите за априори и става същото и в самия него. И така остава - в личен и групов план. Ето и нещо любопитно - към елементите на общата картина: Разглеждайки внимателно самата обща сделка е налице от известно време съвсем нов момент, който променя до голяма степен останалите "основни" елементи, като цели, и дори вече е започнал да ги измества като минава с приоритет - сравнително новия уклон е... - изискването и критерия за "ПРИЯТНОСТ, в изживяванията". Постепенно - от общ неврален критерий, породен от механизмите за управление на поведението от мозъка, ПРИЯТНОТО или "НАСЛАДАТА" преминава във "втория неврален етаж" и вече тя е свързана с изживяването за нея. Вече ако "храната не носи приятно усещане, не се нарича "вкусна" и се избягва. Ако облеклото не е "приятно" и не привлича вниманието на околните - вече няма значение и се избягва. Ако всеки един в момента, не получава нужното "приятно", то поне е налице неговата отложеност във времето. И обещанието за приятност, вече е нещо като "награда" заради която могат да се извършат повече усилия, или да се пренебрегнат моментни претоварвания, несгоди, стрес...Вече наличното е толкова преситено, и то отдавна, че в него вече идват като значими "капризите" и насищането става все повече и се подменят основните критерии за целесъобразност... Така, че.... основните положения във философията на науката, всъщност са твърде ограничени и те просто продължават да се репликират откакто са създадени. Но твърде плоски... общи и нагласени за да "направят параван" на чисто човешкия фактор. Дори хората които сключват сделка по правилата и заданията определящи критерий "наука" в тях все пак все касае за човешки същества. Няма как те да "изрежат" от себе си своите типично човешки особености. Да, приемат да ги загърбят, да ги дистанцират... в името на "общата поставена цел", но тя е твърде парадна, плакатна, тя е само обикновен лозунг, написан в идеална форма. Защото човешкия вътрешен фактор е налице... защото как да има междучовешка сделка, без в нея да са налице "човешките " особености. Тук дори шеговито ми се намекна за "ролята на алкохола", но всъщност търсенето на приятно, на изменяне на съзнанието и създаване на условия за неговото изживяване по един или друг начин, чрез огромен фонд от достъпни вече средства и възможности, е начина им да преживяват информационното претоварване и породените от това емоционалния и изживяващ стрес. И алкохола или другите форми на химични зависимости се вижда обобщено че главната им особеност е, че всяко от тях изменя възприятието и оттам - отражението... и всяко е свързано с ПРИЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ... Основните зависимости в човешкия живот се основават на ПРИЯТНОТО или на СПАСЕНИЕТО от параноята за оцеляване... И това може да се види по всеки един от нас!!! Ето това са "ФАКТИ" които хората лесно пренебрегваме... дори и да са "учени". Защото това са ФАКТИ, които създават проблеми за живота, те смущават общите вътреличностни и междуличностни сигнали на общата социална маса и естествените реакции към тях са многобройните типични защитни такива, но най-често "прикриване", подбрана слепота дори разпростираща се и в когницията... Мога да продължавам много още за "факти", които всъщност всеки дистанцира от себе си. Това са "ФАКТИТЕ" от вътрешния свят, които рефлектират сред битието на всеки един - и сам, вътре в него, и отразени в колективното битие. Боравенето иначе с "нагласени за ФАКТИ" според условия и критериите на договорената НАУКА не са от системата на ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР. И все пак - колкото и да е силен или нужен паравана, ето че, сред най-обикновен форум, налице са уж парадна научна комуникация... но зад паравана проблясват типично човешки особености от характеров, междуличностен или психичен тип. И се вижда отлично че значението именно на последните е приоритет, че всеки един си наглася "научната картина" за да му върши работата в чисто личен план, някъде навътре, в неговите борби, в неговите битки за... "неговото". И не - отдавна вече не става въпрос за ОЦЕЛЯВАНЕ - ето пример за обикновен ФАКТ, който обаче не може да се приеме и се пренебрегва. Нещо повече - за толкова хора играта на ОЦЕЛЯВАНЕ е паравана на съвсем друга игра - лична и групово договорена...

колкото до "диалоговата форма"... и такъв тип репликиране: Нямам нищо против да си поразменим реплики или дуплики по едно или друго. За мен затвърждаването и повторението на определени тези и тяхното защитаване, ми говорят че изразяващия се с тях субект е вече стъпил на свой тип на опорни точки. И ги е положил за опори и на своята си форма на обяснение за света и ролята си в него. Той не разбира за това, за него е невъзможно на такъв етап от състоянието си на отражение, дори да се замисли, защото определени вътрешни процеси правят всичко възможно това да не се случи. Налице е нещо като поддържане на вътрешна система от автозаблуди чрез сложни и многомерни ходове на подмяна и дори генериране на вътрешно-конструирани сигнали. Последните се ползват за оформяне на "картината на света и себе си". При такова положение, колкото и субекта да представи че "това е истинна картина, че тя е доказуема и доказана, че тя е валидирана". По този начин въпросната личност просто реализира намаляване на житейското си "напрежение" до нива в които тя да формира някаква степен на психична форма на "баланс"... и функционалност. Опита е показал две основни положения, които ще си обобщя така: 1, че каквато и форма на комуникация с личности от такъв тип, да се проведе, тя не води доникъде, освен до настояване, повторения... и е точния пример за "ФАКТИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ"... В най-контрастния си характер, пример за същото може да се забележи навсякъде където се опитват да общуват религиозни личности с различни обекти и обяснения за вярване. Дори в този форум са налице и могат да се забележат. 2. Нещо повече - става ясно че в хода на такава комуникация, колкото повече се задълбава в нея, толкова повече основаната на опорни точки личност, й се генерират отвътре сигнали, които стартират защитни реакции. Същите веднага се разпространяват и сред когнитивното поле. Ако това се задълбочи и се ползват достатъчно сериозни аргументи, сигнали, описания... това става "ВРЕДНО" за такава личност. ВРЕДНО за нейната форма на психична хомеостаза. Без значение че нейния баланс е формиран на погрешни спрямо разума елементи, тя все пак се бори за да запази своята си форма на БАЛАНС. Нещо повече - именно за целите на запазване на този привиден баланс, личността всячески се стреми да нагласи картината си на света, без никакво значение относно факти или съждения говорещи за друго, различно от нейното и колективно договореното. ======================== Станаха ясни наличните примери за изразяване на отношение на четящите към написаното от някой си "рамус". И реагирането когато думичките на същия влизат в дисонанс с припознатото и прието като "истина" в техните опорни точки. Ето защо, колега МАЛОУМ1, не бих продължил такъв род комуникация, в която вие настоявате за своето си. Проблемът всъщност е сливането на идентичността с убежденията й. По този начин убежденията изразяват идентичноста на Убедения. И всяка интерпретация, които по някакъв начин реши че убежденията са атакувани или информация, която ги инвалидира или дори поставя под съмнение, това се приема от психични системи като "застрашаващо". Това е проблема в сливането между убеждения и личност (идентичност). Нямам нищо за което да настоявам, затова по естествен начин ви оставям на онова, което вие твърдите. Имате нужда от него - това е ясно и напълно естествено. И го приемам без никакви възражения... защото не са ми нужни. Не ме интересуват конфронтации или конфликти, но мнозина привиждат такива заради собствените си отражения и пренасят това по естествен програмиран начин към ПИШЕЩИЯ думичките си "някой си". Някои хора тук погрешно припознават по инерция, че написаното от рамус е някакъв вид хитроумно извъртяни или миксирани ТЕЗИ, които имат нужда от защитаване, само защото са с нещо си различаващи се от общоприетите или... личноприетите за доказани истини. И заради същата вездесъща инерция очакват от рамус да ги оборва или доказва... дори очакват в такава игра те предварително да са "победители". Още веднъж пледирам за това, че написаното от рамус има значение само за хора които ще им се наложи и могат да си позволят да прочетат без да останат в своята версия на "система 1" (визирам аналогията от пуснатата тема, касаеща това). Не става за хора, които просто търсят форма на "разпускане" сред форума, на сърбежи или тръпки или на разнообразие от ежедневието. Мога да изброя лесно прости положения, които са характерни за такъв тип "четящи" и "участващи", защото по написаното те ясно си ги показват, само дето няма никаква полза, нито нужда да го правя. Нищо няма да се промени, не е и нужно да се променя каквото и да било. Който каквото може, си привижда за себе си.

защо да си играем на играта на въпроси, при положение че това е т.н. "въпросителна форма с предизвестен отговор" - изразява гледната точка на "питащия", а не е за да получи информация. Точно това е - защото е очевидно, дори самия въпрос се основава на множество интерпретативни елементи - достатъчно е само да се забележи условността в изразите, изказа... дори самите понятия "ФАКТ" и "ИНТЕРПРЕТАЦИЯ" са условни, дори и при положение че ползващите ги невидимо я пропускат. Главно защото шаблонното възприятие, мислене, отражение... са израз на системи изградени от природата. Например, точно в този смисъл е и темата, която касае явления, при които вече е налично предварително конструирано и формирано отношение, нагласи, убеждения се използват за опорни точки от всяка личност. Просто това е лесния начин и природата го е заложила като "шорткът", силата му е че предлага високо КПД - нещо като "навични невронни вериги" но касаещи знаенето, представите, реакциите, понятията и връзките им. От същото идва и смисъла на заучаването, усвояването... Но после идват повторенията и репликациите... защото без тях е цялата схема губи значението си. Още веднъж напомням - не е проблема че тази схема я има, тя има своето значение. Въпроса е, че тя има своя лимит. Например - шофьорите най-често управляват автомобила си автоматично - чрез предварително зададени и овладени схеми на възприятие и реакции, на конфликти и решения (на пътя). Когато честото повторение на едни и същи положения и тяхното валидирано отреагиране прави така, че да се влиза в репликаторен режим... Става въпрос, че проблема е наличен, когато при справяне с различни житейски събития и изживяванията или реакциите от това, определят човешки субект или групи от такива, да се привлекат от определени интерпретационни схеми. Впослествие - да се слеят с тях в процеса по образуването на идентичност. С израстването би трябвало това да е вид етап, да е преходен защитен момент. Но някои психични особености предпоставят това да не се случи и вместо да е времененно изменение със защитна цел, да се превърне в устойчива тенденция, която от защитна реакция, да се превърне в генерираща сигнали за опасност, когато такива извън субекта, въобще не съществуват. Налице е процес по генерирането на реал - в началото само на елементи от него. Нещо много подобно на "допълнена реалност". В споеслествие - на все повече елементи, и чрез продължаващо насищане с образи и отражения - до подмяна на обективния реал сред който е самия човешки субект. По този начин вътрешния психичен реал, конструиран и формиран в среда от отражателни процеси, се насища и запълва от вътрешно генерирани сигнали, които при различни недостатъци и особености на психичните процеси и "хардуер", не е възможно да се диференцират. Така се реализира специфично явление при което всеки човек е повече или по-малко "в главата си". Всеки може да види това, както по себе си, така и по околните в житейското му ежедневие или сред социалните медии или виртуалното пространство. Особено в последните две, явлението е чудесно предложено и опримерено. Процеса настъпва напълно несъзнателно още в ранна детска възраст. Още повече когато и самата "човешка среда" сред тях реализира своя си натикс и "печат" в психичното сред своите резонантни членове. Но когато настъпи рязко изменение в обстановката и елементи от нея не могат да се обработят адекватно, защото излизат отвъд периметъра на предишните повторяеми условия... вече е проблем, защото не е възможно да се намерят адекватни за променливата обстановка, реакция. Това е най-общо казуса, за който пиша в трета поредна тема. Налице са проблеми в ограничеността на т.н. заучено мислене. Напълно неусетно по силата на повторенията и вградените механизми, човешкия живот се образува чрез повторения и свързаните с тях "цикли". Това дава и явлението "зацикляне". Дава една инерция. Само напомням, че същото явление е налично навсякъде, дори и сред пишещите където и да е, без значение дали са учени, знаещи или не, без значение титли или докторати... Дали са миряни, или от коефициента им на ИКЮ. Разбира се съществуват различни подходи разработени за целите на излизането от "зациклянето" и репликациите, от ограниченията в естественото и неизбежно формиране на параметри... В обобщен план, понеже някои четящи силно настояват, ще го напиша с други думи - ние, хората намираме начин да провеждаме битието си в напълно изкуствена психично създадена среда, която няма нищо общо с обективния реал около нас. В същата среда човешкото същество намира все повече основания за битието си, подведено от нейната засилваща роля. Най-парадоксалното на това е, че самото човешко същество участва в генерирането на изкуствения реал чрез свои невидими механизми, изплъзващи се от възможността да бъдат уловени, регистрирани и изучени. По този начин се затваря своеобразен "психичен взаимно-отражателен кръг" - едни мозъчни дялове участват в конструирането на вътрешен реал по много сложни начини. А други дялове, продължават да приемат това за "външен реал", защото сигналите за него се подават на един и същ "вход" и те биват обработени според предварителната схема - щом има изживяване, значи това е заради случващото се отвън". Най-простия пример за всичко това са сънищата, особено при субекти, които сънуват дълбоко, цветно... - т.н. "силни сънища". По време на самото сънуване се реализира описанието което условно давам по-горе, с елементите които визирам, за да опиша опознатата от мен схема на взаимодействия и ролята й за битието на човешките същества в ежедневието й, далеч отвъд рамките на "съня". Откритието на всичко това дори не е мое и в него аз не съм с нищо оригинален. Аз само го преоткрих за себе си, ползвайки капацитета, наблюдения, изводи и систематизацията им... както и мнозина други са го направили, според следите които са оставили след себе си. В тия следи, множество хора са оставили зад себе си своят път в познанието на явлението, наречено сборно от всеки от тях - "СЪНУВАНЕ в будно състояние". На тия процеси се основават всички психични явления и тяхното влияние е пряко в живота на всеки един от нас - всички пишещи или четящи. Включително и пишещия тия редове. ===================

имам въпроси - например - от цветните цитати или всички останали избираеми понятия, може ли да изведете един единствен факт? Факт, който не се нуждае и няма никакво значение от неговата човешка интерпретация... -Също така ми е любопитно - ако не сме ние, хората, дали нещо друго сред вселената би се занимавало с "факти или интерпретации"? - Понятието ФАКТ, яде ли се, пие ли се, има ли маса, спин, термодинамични характеристики - Понятието БИТ, или БАЙТ, какво е - факт или интерпретация... или друго? - Тия коментари какво са - факт ли са или интерпретации от комплексните каскади от възприятия, отражения и реакции? Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ. И това е естествено предвид, че им липсват критерий за диференцирането между двете и дори не е възможно да се усъмнят. Това са само малка част от триковете с които мозъчните системи си служат, за да изпълняват програмираните си функции. Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива.

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й. Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции. Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му. Такъв извод не е оригинален, нито въпросния ДЕ БОНО е някакъв новатор в това. Във философските обосновки на будизма е наличен сериозно изведен дял за относителността. Те го наричат "липса на независимо съществуване". Ние хората разполагаме само с ОТРАЖЕНИЯ и боравим с тях. Целия вътрешен свят е изграден от систематизирани и структурирани отражения чрез символна ментална кодировка. В този смисъл, най-важния процес в обработката на информацията е нейната интерпретация. Интерпретирането е процес на сравнение на неразпознати данни, с вече разпознат модел от такива. Сравнение, разпознаване според модел, валидиране, ползване. На всяка стъпка от това условно описание, са налични условности и ограничения заради особеностите на процеса. Всичко това остава в "зоната на здрача" за повечето хора. А това касае всеки един от нас, хората - всеки един, всеки миг... без никакви изключения. Това са особеностите на психичните полета на познанието - касаят всеки човек, без значение дали, доколко или докъде ги познава. За да се справя с ограниченията и условностите и за да опитам да надникна какво е "отвъд" тях, се налага процесите да се изучат, вникнат и систематизират и синтезират. Не намерих друг начин и ползвам този.