ramus

Имам дотук няколко вметки. Но не е ли по-добре да сменим темата с нова такава и озаглавена по подходящия за тази насока. И тогава да се разположат тия... "виждания", та дори и радикални да са. Защото посоката на темата се измести значително - от констпиративност и "защо хората вярват в конспирации", до окултизъм. Аз лично съм изненадан от този "завой", но все пак сме хора и ирационалното в нас си "натиска" в своята посока. Която посока, между другото, не я смятам за "грешна" или неправилна... Друг е въпроса че в научната парадигма за момента тия въпроси не влизат и са оставени извън нея. То и заради това зоната се използва упорито от идеологически и други наслагвания... и то от доста столетия. Именно това е въпроса - доколко внимателно прецизно биха се разгледали въпроси от такова естество. Може би като се направи новата тема от insighting би могло там вече да се разшири зоната и евентуално да се обогати от различни гледни точки, от всички възможни и достъпни за пишещите, посоки.

че тя въпросната теория ... си е насочена към таргет групата. Която въобще не е за физици. И не виждам къде е проблема - нуждата от такава "теория" се излъчва от същата таргет група. И тия, дето съчиняват поредната си "теория" не са един или двама - то е вече цяла мода, предизвикана от бизнеса, популизма. Вече е и нова идеология... И нараства - за колективния живот, бройката винаги има значение (а не размера )

Ок, не разбирам всичко, защото нямам предварителните знания и смисли на много от понятията. Това , мисля, го споменах и преди. Но ми се струва че има проблем. Не че нещо - размислям си само, но мога да чета и да внимавам какво чета и какво е написано... Има способи за анализи Но не ви ли смущава нещо в това изречение... Погледнете го пак... дума по дума. Има проблем. Смислов проблем. Този тип анализ по написано слово се нарича Когнитивен, кръстосан с тип анализ, наречен Прагматичен и Семантичен, се подава от трите наличие на несходство. Не е буквалистика, поне според мен. В съчетание с останалите текстове и анализите им - налице са съвпадения на "несъответствията" залегнали в тях. Може и да е заради "краткия изказ". Или заради друга причина. Не е моя работа какви са причините, макар да имам предположение. На проблема за "категоричността" вече споменах и маркирах. Само това мога да направя. Втория абзац е едно препускане през дебри - твърдения, през други твърдения... обяснения чрез твърдения и твърдения основани на обяснения. Малко е странно, защото е като форма на монолог - огромни празнини между "логическите връзки". Но така поднесено няма никаква познавателна стойност. НИКАКВА стойност. За мен минавам и го подминавам - нито мога да го ползвам, нито е възможно да го проследя. Споменахте за "многото думи" при рамус... но и "малкото думи" на "малоум2" не виждам какво решават в комуникационен смисъл. Колкото до "информационно съдържание" - това вече е въпрос и на интерпретации... (както и всичко останало) Ако идеята е да информирате някого за нещо - направете го като за "него". Опитайте някаква версия на обратна връзка с тия, дето е нужно да са 'реципиенти' на инфото. Опитайте варианта - обясни като за "двойкаджии"... Като напомням още веднъж, че темата тук е основана на психологията нейните производни. Тия обобщения за физиката, вселената... вселенските превръщания... Нито веднъж досега не съм попадал на сериозен научен текст, който едновременно категорично да заявява и декларира физиката като крайни и завършени положения... Говорите като човек, за който въпроса за ПОЗНАНИЕТО е вече приключен - всичко е обяснено, всичко е изяснено... всички отговори са налице и само се ползват. А може и така да е... Или пък да е така, както вие самия бихте искали да "звучи". Може би има хора, които не пишат, а ви разбират чудесно. Възможно е. Но за тия, които пишем, през моя поглед, поднасяте думи, които "не са на техния език". Може за вас да не е важно въобще. Не споря,нито настоявам, не е и моя работа. Не че нещо ще се промени. А и не е задължително.

хм, кое й е доброволното на "тази кандидатка". Може би първо да я попитаме не е ли нужно? Ако това е "доброволното" защо не опиташ ти самия да се предложиш за 'доброволец'. А и не е трудно да се направи и без съгласие, защото ти доброволно сам си го пишеш, както го правим и всички останали. Просто при теб е повече типологично и е по-лесно за извеждане. А и си по-открит и директен. Това не е критика, просто факти - Гадовете капиталисти, дето смятат работническия народ за кучета... българските знамена, патриотарските позивни и избликвания, конспиративния уклон, който по някаква странна причина винаги на първо място слага мръсните американци - НАСА, ПЕНТАГОНА, АНС, ЦРУ, ФБР, оръжията, евреите, илюминатите, банките, терора, насилието... Това за "бедния български работник", нещастен и мизерстващ, мачкан и източван от свои и чужди... Кви философии бе... вижте живота, вижте мъката, вижте мизерията, света отива към разруха, разпад... всичко се разпада, всичко е лъжа... И заради врага и гадовете дето го дирижират всичко това! Отворете си очите, вижте истината, прочетете кво ви казвам/е ( и пишем), колко са прости нещата, колко са коварни замислите, колко ни мамят лъжат подвеждат... Но не и за прогледналите, за тия, дето виждаме, знаем... можем да ги разконспирираме и покажем в наглите им планове да ни владеят, мъчат, управляват и водят като овце. Събудете се хора, вижте с отворени очи (демек както го виждаш ти ) и ще видите че корабът потъва, че страдате, че сте лъгани и че ако не са враговете вие ще живеете в рая, в един друг щастлив свят, пълен с добрини, любов и благополучие. А носталгията по "отпреди 10-ти" - поне имахме, поне можехме, поне живеехме, поне знаехме, поне бяхме спокойни вечер, поне можехме да ходим по улиците без страх... - вече съвсем приляга на профила и го оформя достатъчно... Примера - за "новината" - оказа се че е просто поредния фейк. Съчинен по същите причини, с подходящите и точно скроени положения, дето намерили "хакерите" като "разбили СОРОС"... Много показателно, между другото, много очевидно е каква е посоката и точно откъде духа самия ватър, за да надува платната. Явно и в УНГАРИЯ, както и у нас, полето на информационната война се разраства. И няма как - битката за "привличане на души и материал" отдавна вече е по всички фронтове. И всяка от страните е мотивирана с идеята че "оцелява" че тя е права, че тя спасява... ================ Още от запознаването ми с легендите за конспирациите, ми направи впечатление че някак си... тече в тях известна едностранност и еднопосочност (поне в българското й проявление). Която... е много привлекателна и удобно направена за хора с точно определени нагласи... И е още една форма на "пролетари от всички страни - ето ви знамената под които да се събирате"... Разбира се всичко написано е опростено и елементаризирано. И не е лично отношение, макар че тия думички няма да променят да се реагира именно лично, и че това си е по дифоулт. Но ще рискувам да поема "вината и вражеския огън" на неизбежния негативизъм.

да му е ясно... или да е информиран? - само за уточнение. Освен това - от доколко си спомням едно от следствията на Теоремата на Гьодел, за непълнотата, в една система, не е възможно в нейната рамка и периметър да е "ясно". В този смисъл всеки човек формира такъв периметър в познанието си за света. Колективния живот също формира такъв - колективен конвенционален периметър. А винаги сред същия е налице непълнота - в смисъл че само в неговите рамки е невъзможно да се добие переспектива за общата цялост. Да не говорим че всеки периметър е сред контекст. Следователно - никой периметър не е абсолютен и краен. В този смисъл - налице е една напълно естествена ОТНОСИТЕЛНОСТ, когато се касае за ДОГМАТА и РАЗЛИЧНОТО ОТ НЕЯ. Според мен, всеки човек на познанието трябва да се примири и да надрасне непрекъснатия инстинктивен стремеж към "истина" на която да се опре. Защото този стремеж му задава една твърда постановка, която втвърдява периметъра на познатото. По този начин той си задава тенденция да се огражда и защитава основите си, вместо да върви напред - едновременно към промяна на основите (навътре) и развитие и разширяване на периметъра на опознато (навън). Не зная доколко адекватно се изразявам - неусетно и напълно несъзнателно, всеки субект има в себе си влиянието на атавизми, според които той слива идентичността си именно на "наученото" и доказаното за вярно. В този смисъл, като израз на самосъхраняващи импулси и нещо като "нагон", в него непрекъснато е налице тенденция да "пази" наученото, защото то е едно и също със "себе си". Несъзнателно и напълно невидимо, някъде в неговия бекграунд му се струва, че ако нещо някъде в най-основната му схема се промени, това е застрашаващо.... Не търсете в това рационалност, защото самия механизъм и цели са примитивни. Но всеки човек носи и това в себе си - както са и "реакциите на обида, дразнене, яд, агресия"... или пък същите в позитивната им посока, на които сме свидетели и участници всички тук... Това е пример за нещо, което искам да изразя в по-общ план - докато самия субект не обърне посоката си на познание към самия себе си, процеси, наречени "субективни" ще са като дамоклев меч или "призрак", с идеята да се мислят всякакви трикове да се заобиколят или намали тяхното влияние. Именно заради това - психологията не е само социална наука. Тя отразява положения, които текат във всеки от нас. Всеки, без изключение. Някак си, заради множество причини, се пропагандира и приема с лекота, че "религиозните са заблудени" а тия, дето не вярваме в бог и се занимаваме с наука сме носители на прогреса. Но процесите на ВЯРАта не са само през лакмуса - има ли или няма бог. А проблемите за ВЯРАта са общочовешки. Целия социум е основан на вътрешните положения свързани с ВЯРВАНЕТО, то е впито в самата човешка тъкан и то влияе непрекъснато. Инерцията на хилядолетията е огромна и ако някой непрекъснато "замита под леглого" толкова очедвидни и човешки положения, то тогава за какво ПОЗНАНИЕ може да става въпрос.

А според мен, ако един субект е на ниво на което да възникват реакции от типа "обида", "дразнене", "докачане"... то това показва, че той самия е задължително склонен към ПРИСТРАСТИЕ. Дори тия примерни форми на Е-реакции, къде прикрито, къде по-ясно така или иначе са показател за пристрастие, защото са част от задължителните условия. Колкото до "науката"... в науката освен "пазене от конспиративни вярвания" и свързания с това прийом на "догматизъм", са свързани със социалната роля и социалния й статус и функции. Защото за да има развитие, има още един формиращ елемент - това е субекта ОТКРИВАТЕЛ. Същия... ако се крие зад догматизма и "новите и старите" неща, въобще не би открил каквото и да е. В общ смисъл колективните усилия предлагат два аспекта на развитие в научното познание - единия е еволюционен. А другия - революционен. (най-общо) Науката като колективен труд има своите социални принципи, канони и закони. Няма как при това ниво на етап в развитието да не са налице груповите регулатори от този тип. Те са и носителя на "догмата", те са носителя на задържащия ефект. Без него не би имало въобще функционалност и някакъв тип синхрон по отношение на огромното множество хора заети с това. От друга страна - тенденцията на индивидуалиста-откривател, който би трябвало да надмогне общия "задържащ" и регулаторен механизъм и да зададе нов хоризонт, периметър, посока, нов поглед... --- Мисля си просто...

Цял съм зареден с любопитство и... пуканки. Колкото до знанията по психология - това беше ясно още преди да започна участието си тук, след като прегледах публикациите на няколко човека, които ми се сториха повече наясно с темите в които пишат. Както и много други неща - всички СЕ пишем кои сме. Дори и когато ползваме цитати, когато репликираме или заимстваме, дори когато преднамерено представяме фалшиви данни или само емотикон - всичко са щрихи към автопортрета на всеки.

А накъде да е тръгнал някой, за да "пристига"? Но - да, предложението е чудесно. Може би освен избора на субект ще са нужни и други конвенции... но аз съм прост дилетант, така, че ще се заредя с пуканките в очакване на професионалистите да покажат майсторлъка си. ПС - учуден съм че дори претенциите за сериозни хора могат въобще да минават през популярни сайтове. Посочената статия точно, е толкова орязана от сериозност, само и само да послужи за популяризиране. Сайта МЕГАВСЕЛЕНА при старта си беше значително повече с познавателна стойност. От близо година... започнаха първите позиви към популярност и внасянето на разпространени народни идеи за каквото и да е само и само да привлича четящи. И тенденцията е към нарастване на същото. Някой изглежда реши, че народното и масовото са предпочитаната таргет група. Дълбоко се надявам сайта на ВАНЯ МИЛЕВА, да не потегли и той в тази посока и да задържи както досега.

Малко е странно, в раздел и тема касаеща психология, най-вече да пишат хора, които още нямат дори основи в нея. Мислех че като е форум "наука" това няма да се срещне поне тук. Защото така или иначе се среща навсякъде. Всеки има мнение по всякакви въпроси... което вероятно е чудесно. И явно - много нужно. Всеки има мнение... но не е достатъчно. Някои хора преди да го изразят първо се опитват да мислят. После - отново да помислят. Дори и да изразят - после пак да помислят... и пак и пак. Защото цикленето в една и съща територия, сред която толкова хора бързат да си направят, за да направят живота си лесен, организиран, ясен... е обикновен примитивизъм. По същия начин са налице и мнения за неща, които дори никой не си прави труда първо да схване какво е написано. Но бързината с която се формира мнението - е точен признак за първосигналност и принадлежност за онази "бърза система" за реакции, при която и самия интелект, е повлиян. Като и в него е налице "бърза реакция" - без замисляне, без съпоставки, без синтез, без вникване - направо набързичко и напълно реактивно. Интересно е как с лекота се леят интелигентни и логически мнения в темата за когнитивния дисонанс, а никой не обръща внимание, че същото е при толкова много други хора... които иначе се имат за САПИЕНСИ. И между другото - същината на защитната реактивност е с тясна корелация през всички "нива" - от физиологичното, през емоционалното, до когнитивното и интелектуалното - при всички са налице едни и същи типове реакции и с лекота могат да се проследят по масовите места на които се комуникира. И няма никакъв проблем, защото целта всъщност е негово величество - мнението и намиране на платформи, територии и начини за неговото афиширане. И послужването му за отражение през сложната игра която се играе в главата на всеки един. И липсата на каквото и да е познание по въпроса, предшествано от поне посредствено ниво на самонаблюдение, замисляне... и намаляване тежнението на образуваното пристрастие към собствените сглобени конструкции сред които поредния с мнение да се скрепи, да се сгуши на спокойствие, като пристан и най-малко котва сред безбрежния развълнуван океан на самия живот. Според мен нищо не пречи човек да е сериозен и задълбочен. Дори и да се весели, или разпуска. Разбира се - само ако може да си го позволи. На всяко ниво на отражение 'вътрешните му критерии' за съпоставка, са ограничени от самия периметър. Дори конвенциите в груповия живот, следват същия принцип - първо се приемат крайните граници, после се постановява всичко да е според... и вътре.. в тях. И това - края на вселената е вече зададен, почва се неговото непрекъснато доказване, защото ако не се потвърждава непрекъснато, няма как да има увереност за да се ползва като опорна точка и универсална крайна мярка за съпоставка на всичко и всеки. Същото по особено усърден начин, прави и всеки човек... Борбата и упоритостта да си направи свое си поле и сред него да се постанови, е толкова силна и с нищо по-различна от аналогията му от времето на пещерите. Разликата е само вида на "територията". А приликата е отново една и съща - за целите на намаляването на страховия фон и също така - напълно несъзнателно, невидимо... Сякаш въобще не съществува. Иначе - да. Игрите са си еднакви навсякъде - и сред котетата от новото котило, които точно в момента отвън заиграват, до форумните игри на едно или друго. Нямат разлика по същество освен вида на конкретиката - физическо... или виртуално поле. Но полето - как да е. Въпроса е, че форумните играчи нямат никаква представа че си играят и че игрите им нямат нищо общо със спряганата интелигентност, която всеки толкова силно опитва да слага пред себе си, за щит, за маска. И вечните цитати... вечното писане на чужди думички отново и отново, тук или там. Интересно хората нямате ли си думички за живота, та непрекъснато се налага да говорите с думите на други хора. С мислите им, с оставените следи. Не зная дали някой се сеща че точно това е толкова очевидния пример за РЕПЛИКАЦИЯ.

Ясно беше, написаните неща са си точно както в "изворите", а и ника... трудно е да се забрави. Та - въпрос: на колко нива има Азове... и също така - кое и какво точно се нарича АЗ, просто за да опитам да си изясня горния "китайски", в този кантонски диалект. Така де - няма лошо, когато на рамус не му стига ъкъла да разбира, се налага да пита. Не че това е гаранция за разбирането... но поне е опит. Не би било излишно малко повече обяснение - примерно - като за двойкаджии. (Навремето имаше такова предложение от преподавател - за двойкаджии ли искате да го обясня, или за отличници...)

там е въпроса Защото щом има нещо, което да "претендира" - без значение за какво - значи няма как да е "обективно".

изглежда е налице "специално отношение" към съдиите и съдилищата... и "онези гниди" ... По-скоро - за мен именно при тях въобще няма такива дилеми, но по принцип имам малко досег с тия органи на реда в обществото. Не че и да имам повече досег... нещо за системата ще се промени. Но това е съвсем друга тема.

Стремежа към обективност... Да. Ок, но само стремеж не е достатъчен. Поне според мен - не е. За да се реализира задълбоченост към ОБЕКТИВНОТО, не е възможно ако не се познава СУБЕКТИВНОТО. Ако не се познава в същността си откъде, защо, как и от кое, е механиката на явлението ПРИСТРАСТИЕ. Което е основния проблем, когато някой "се стреми да е обективен". Обективност едва ли е начина да се реализира, само като се избягва субективния елемент. Още повече че е малко странно - СУБЕКТ се стреми към ОБЕКТИВНОСТ... поне аз виждам известен парадокс, може би в рамките на шегата, но и не само. ОБЕКТИ, могат да претендират за ОБЕКТИВНОСТ - въпрос на съответствие. НО когато СУБЕКТ, решава че се стреми да е ОБЕКТИВЕН, той се опитва да решава несъвместимости и става неадекватно. Може би е идеята СУБЕКТИТЕ да се научим какво, кое, как, защо и по кой начин можем да опознаем СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ. И тогава да видим как са нещата с ОБЕКТИВНИЯ. Вместо това ... ================ Само в скоби да се възползвам от думичките - да кажа на другия участник , в оформилия се диспут - че в цитата 'хахаха, това ми хареса!' - ето това, колега "МАЛОУМ2" (извинете ме, но вие сте избрали този ник ) аз наричам "проява на отношение" на субекта. То винаги е дуално и начините му за изразяване е без значение дали ще са емоционални и чувствени, или ще са когнитивни или концептуални. Много подобно на представената идея за "защитата на възгледите" като нещо, дето било известно от древността. Аз може и да нямам образование на "психолог" или психиатър, но когато стана наложително ходих на доста лекции в два университета и прочетох доста литература. Според същото, и онова, което съм разбрал - да кажа, че думички като "ОТНОШЕНИЕ, ПРОЕКЦИИ, ОТРАЖЕНИЯ" са много различни от тия във физиката. Думите може и да са еднакви, но съдържанието и пълнежа... Така, че... може би във взаимното неразбиране има значение проблемите в комуникацията, които възникват от грешки в интерпретациите според уж изглеждащи еднакво графични или езикови символи. Може би... само предположение. И накрая - също според мен - самата идея за "ИСТИНА" е странна. Също така - ако нещо е "ИСТИНА" дали въобще има нужда да се "защитава"? Истината въобще - защо й е да се защитава, от кого, от какво. Може би "истина" и лъжа... но и двете са нарицателни и се въвеждат като обобщаващи някои човешки явления, потребности и нужди. А дали не е повече нужно на "защитниците" да се защитават... в името на нещо, наречено от тях ИСТИНА? Също така - защитаването... е характерно и в "името на... " което и да е, стига да са се случили някои характерни и не толкова сложни вече процеси. И то не във физиката, нито теориите или законите й.

Мирогледите... защо е нужно някой да ги "защитава"? На кого е нужно? Дали това всъщност е "науката" - защитаване на мирогледи, според които ще се "ползват факти". Интересно ми е също - с обръщение към всички други четящи това - дали е известно от древността... и на всички останали, за горното твърдение, като описание на научните принципи, критерии и положения. Предположението ми е, че бихте искали да се постановите по-сигурен отколкото са нещата във физиката, всъщност. И че дори във физиката, хората занимаващи се на предния фронт на теориите, са изключително предпазлизи, когато се касае за категоричност и истини... Само за изяснение - категоричния изказ не се влияе от краткостта или разточителността в словото и езика. Освен това, изглежда че... ако се махнат основите постулати на това, на което се основавате... какво ще остане "под тях" ? Категоричността е много характерна при хора, които дълбоко си вярват. Например - всеки религиозен последовател, на едно ниво на "сливане" с идеологията си, изглежда също категоричен, ясен... и дори краен в изказа си. Особено, когато се касае за показност. Няма никаква разлика в по същността - изглежда че при вас категоричността винаги е налице - без значение дали е дълъг или къс изказа. Например дори в последните си думи, почти всеки абсац "кове" основни дефиниции, постановки. Сега - да кажа за моето виждане за науката - за мен ако един изследовател не запазва някаква форма на разумна намеса на "съмнение", той е вече пътник към фанатизма. Защото този път, в тази посока, винаги някъде започва с изграждане на КАНОН. Дали канона ще са "трите закона на термодинамиката" или на "четирите благородни истини" в будизма, това е без каквото и да е значение. Имат значение дори думите - каноничността винаги се скрива зад "думи", които имат някаква форма на първоначалното внушение - например в науката са "закони", а всъщност това са принципни извеждания. Кое му е "закона" и по принцип думичката "закон" е с конотация към неизменност, а е странно, защото се касае само за внушение. Иначе нещо като "вечен закон"... поне аз, все още не съм дочул или прочел да е налице. Има много предложения за неизменности, през годините, през епохите доста са минали... и заминали. Навремето малко след ДАРВИН, имало изказване в голям научен съвет в Англия (доколкото си спомням). Според изказващия се, науката е вече пред крах, защото според същия "вече нямало какво да се открива" и вече света бил отвсякъде обяснен". Битката за неизменности в един непрекъснато изменчив свят... е битка с предизвестен край. Той е прост, ясен и очевиден. Всеки иска да се подпре на неизменни положения. Друг е въпроса те дали са такива, но вътрешни импулси натискат субект да търси именно колкото може повече устойчиви и стабилни опорни положения, които да ги привиди като "неизменни" и да ги ползва само за надграждане. Прости експерименти могат да потвърдят че се касае за личностни типове, които имат по принцип проблеми с промените, с адаптацията, с дълбоко прикрити страхове към изменчивостта и по този начин липсата на контрол. Разбира се с всичко това ФИЗИКАТА не се занимава. Още повече - "провалената теория на Големия взрив". Изглежда че в психичното също така не вървят въобще въпросите за "законите". но нуждата нещата да са едностранчиви, ясни и точни, да са постановими, да са повторяеми... дава сигурност. И то не друго - чувството за сигурност. И също така - можете ли да измерите масата на "бит" информация. Дали същия има спин? Дали има кинетична или потенциална енергия? Така - да опитаме с нещо от психичния свят - НАДЕЖДАТА - тя има ли "форма" или маса? А дали има "свойство да съхранява импулса"? Дали тя има вълнови свойства? Дали са в сила Лоренцовите преобразования за нея. Дали е подвластна на гравитацията или дали е зависима по същия начин спрямо константата на Планк? Малко е странно, когато знания по физика, се пренасочат едностранчиво към посоки на битието, а не са им адекватни. Като че света е само и единствено ФИЗИКА и то не какво да е, като някак си се забравя, че физиката е нарицателно за система от възгледи, които обаче през годините са преминавали едни през други. И времето показва чудесно, че докато някои смятат че края на откритията е пред откривателите и няма вече "тъмни" територии, то се оказва че неизвестното става толкова повече, колкото и самото известно. Друг е въпроса че... и "известното" е също относително и условно... Защото зависи от множество зададени предварително аксиоми, договорени условия на интерпретация и приемане. Отгоре на всичко - много философи, като затънат в обяснения за живота, човека, битието му или вселената... и решават че вселената всъщност е философия. Нещо подобно става и с всеки ревностен християнин - за него библията е началото и края на света. В нея живота, бог, човека - всичко е написано и въобще не е нужно каквото и да е друго, защото чрез библейските текстове може да се обясни каквото и да е сред света или човека.

Малко е странно, защото написаното от теб показва че "го можеш" - " това точно".

Нагласите на хората са променливи, но те са на "слоеве". Изглежда ти... но за да ти изглежда, това вече е някъде "над водата" значи това е най-малката му част - чак проявлението. А преди него е сложна каскада от проявления Сега - нагласите могат и да се променят... но не и онези, които стоят някъде в дълбокото. Ти не можеш да стигаш до тях, за да промениш каквото и да е - не и без сериозна, целенасочена, систематизирана работа. Оказа се много сложна задача. Задача, при която - не е възможно да се ползва друг опит, не може да се учи, няма откъде да се "заеме", възможностите за "сравнение" са подвеждащи, измамни и повечето се оказаха невъзможни и неадекватни. Всеки експеримент се оказа в поле от неизвестни величини, с размити и условни роли на "изследовател", експеримент, изследвано. Та така - онези :"нагласи" - дълбоко вътре, никой никога не е опирал до тях. Те са замръзнали сред фризера на времето, запечатани именно от защитните реакции. Именно защитата е проблема и за да се достигне до първичните нагласи, точно с нея е нужно да се справи всеки. Заради това се организира и защитата - на слоеве. Тя въобще не работи на онези леъри, които са достатъчно дистанцирани от съкровеното пазено. Ако може да се използват аналогии от света на компютрите - тези нагласи, някъде най-навътре са "кода на ядрото". Менят се положенията само по периферията, повече или по-малко... но там, вътре... нищо не се допуска, нищо не трябва да се променя. Личността скрива това чрез мощни механизми... но всъщност те се оказаха не чак толкова сложни за разгадаване, като механика, като действие... Въпроса е - в несъзнаваното... Те работят отвъд онова, което социума наричат "съзнание" помежду си. Отвъд видимото поле, отвъд периметъра на обясненото (уж). Но най-важното - оказва че именно скритото насочва, води, определя. То задава, то посочва, то наглася. И да - когато се оставиш на "главата си" може всичко да изглежда. И главно - защото ясно си даваш сметка че си дистанциран и всичко това - много-много не те интересува особено. И не е целта на всичко написано, да те заинтересува или да те убеди. Не, изнасям нещица, които никъде не съм срещал някой да изнася. Друг е въпроса дали и колко би било от полза на някого. Може би - въобще не. Но някои изводи от кухнята на "безинтересното" за мнозината, стават съвсем различни, при ракурса до който ме доведе "това пътешествие". Така, че... ти просто си говориш, нещо си... Изглежда ми, струва ми се, може би... Да, защото за теб това са просто думички, построения някакви си, на някой си - много важно. Това просто няма как да го сложиш да те касае отблизо, няма как да доближиш или да се занимаваш с "глупости". Така си си добре, имаш си периметъра, в него си хвърлил доста труд, за да го подредиш, непрекъснато го проверяваш, чрез същото при всеки друг - къде са му слабите места, къде са му пропуските. И главното което правиш е "да няма пропуски", защото ако има... няколко внимателни филтри отвътре никога не заспиват и 25 часа в денонощието те работят като датчици на алармена система, включена, нагласена от природата. Отгоре на всичко - тя е с усложняващ характер - в смисъл - алармената система ползва огромни ресурси, и то с приоритет пред всички останали зони, тя първа ползва опита от предишното... И винаги - някъде в зоната на невидимото. Тия неща ги няма в никоя зона на съзнание. В нея се "виждат" проявеното накрая на каскадите от процеси, чак когато вече е задвижено всичко. Разбира се, при внимателна работа, при ползване на различни похвати... започват да се откриват бавно и постепенно. Но дори това е форма на "заплаха" и през цялото време, колкото повече се "приближава" изследваното до "ядрото", толкова повече защитата се надига и става все по-обхватна, по-изменчива, по-многолика, по-изненадваща. Не знам доколко всичко това въобще някой ще го прочете, съвсем друго е и да задвижи нещо от неговото "познато", там някъде на границата на видимото. Обикновено това се прави от нещото, наречено УСЕТ... или другото нещо - интуитивното поле. Заради това е лесно, когато се говори зад защитата на дистанцията. Лесно е там да се "мени нещичко". Между другото - за целите на защитата, именно външния периметър поема измененията към себе си. Приема изменчивостта, защото се налага. Това може всеки сам да го види по себе си - колко много неща са се променили през живота му, но и колко много неща са останали непроменени. Сами можете да забележите, че именно в зоната на "непроменяемото" е най-малко видно, най-малко е паметта. Известен е защитния механизъм, при който решения и изборите за които се спряга в социума, всъщност касаят изменчивост някъде на повърхността. А когато нещата станат по-лични, по-вътрешни - всъщност решения и избори няма как да се правят. А защитата е създала покриваща схема - особено за онези, които държат на "изборността" - някъде отвътре в ядрото вече е посочено и дори задействано. Но когато това влиза в съзнанието, се запуска интелектуалното и в него се наглася схемата, построяват се изводи, доводи и аргументи - че избраното е правилното и че "другия вариант/и" въобще не е правилен... По този начин се запазва илюзията за изборност. И започнаха да го откриват когнитивните психолози едно след друго всички тия :странности". Обаче - колко ли човека са наясно... Но и да са - какво да промени това... Схемите за заблуда, подвеждане са наследство. До някаква степен те имат роля и тя работи и е работила хилядолетия. И вероятно ще работи и занапред. Не е въпроса да се изключи - това се оказа че е улица със затворен изход и съвсем фалшива идея. Оказа се също - именно подвеждаща и твърде ограничена. И сега - какво ли значение да има всичко това, защо въобще някой си рамус пише тия глупости, при това дълги та дълги, пише непрекъснато по много и само ни замимава с неща, дето не ни интересуват. ДА, така е - тия неща всъщност никого не интересуват. Но всеки тук настоява че "знае", че "мисли", че "може", убеждава другите в нещо, като целта му е самия той. Играе сложни игри, които никога няма да забележи. Всички тия "глупости" рамус пише, с идеята да покаже условно, че всичко онова, което вие настоявате в своите писания, е компрометирано. Всеки модел, всяка схема... Че зад всяко доказване, до всяка илюзия че е сигурно и вярно, се крие капан и че това не е някъде по гората... а е във всеки от нас. Няма параноя сред това - напротив, параноите тепърва почват ако някой реши да опита. Някъде в дупката на Заека има неща, които никой не иска да поглежда. Защото го е страх. Защото ЗАЕШКАТА ДУПКА е символ на онзи "скок в непознатото", който е нужно да се направи, за да се навлезе в него. Че в непознатото поле на живота и света няма как да се влезе с :багажа на изученото". А някъде отвътре всеки един от нас е по-близо или по-далеч от тази дупка. Някои толкова се страхуват, че направо я изтриват, сякаш не съществува. Други набират куража, след като са се облекли със знания и сигурността им расте да се приближават и да говорят за нея - ама така, дистанцирано - може да се предположи, може би... да допуснем... Но това са само игри... игрите на тоя, който няма да скочи никога... Някъде съвсем близо до нас, стои нещо като "тъмната материя" в психичния свят. По аналогията - тя се оказва значително повече от "известното", наречена "поле на съзнанието". Тъмната материя и Тъмната енергия, се оказват с водещо влияние както сред "външната", така и сред "вътрешната" Вселени. Някъде съвсем близо до вас, точно в този момент, стои напълно неизследван свят. Не се подвеждайте да сте сигурни, защото тази декларирана сигурност, която всеки излъчва с думите си, е само илюзия, от която всеки има нужда... да компенсира някъде там навътре и надълбоко една прикрита несигурност. Дълбоко вгледани сред "науката" или което и да е друго "социално начинание", всъщност се оказва че взора е насочен нанякъде... защото това е по-лесния вариант. Може би някой е чувал сентенцията - качени дори горе на върха, дето се вижда надалеч и нашироко, очите продължават да не "виждат" едно и също нещо... Всъщност - оказаха се "ДВЕ НЕЩА". ДВЕ НЕЩА, макар да са свързани помежду си... Какъв свят може да се вижда дори и от върха на науката... без "тия две неща". Сеща ли се някой кои са те? Проблема е, че БЕЗ ТЯХ ВСЕКИ ПОГЛЕД КЪМ ВСЕЛЕНАТА Е ФРАГМЕНТ... без тия липсващи елементи никой пъзел не може да бъде сглобен. Защото само те самите са по-големи от "гледания пъзел". Далеч по-обширни, сложни, изменчиви... В тях "правилата на науката и критериите за научност' няма как да се запазят, защото са неадекватни... Там проблемите са качествено различни.... защото територията за изследване е със съвсем други характеристики... Именно това е и една от причините, същото да остане и досега ТЪМНА МАТЕРИЯ - дето само се предполага, дето се усеща, дето се допуска... но никой не смее да доближава... да не говорим - да скочи. За разлика от космологичните картини - ТЪМНОТО е съвсем близо до всеки един от нас... Дори в този момент, до всеки който е направил подвига до стигне до тия последни буквички.

Според какво, и кого, или кое, ти решаваш че "мозъкът е биокомпоютър". Как разбра че става въпрос за вълнови свойства и ти имаш ясна постановка как "работят. Освен това - гънките на кората са последното с което "човека мисли". Най-малкото - паметовите записи въобще не са в гънките на кората. Има толкова множества от невронни експерименти,,, Странно колко си настойчив по отношение на това, че понеже ти имаш обяснителна натъкмена схема на "мозъка" решаваш че според нея всичко е истина, така са нещата... защото са си така. Нямаш никакъв шанс да предложиш експериментални постановки на концепцията си. А онова, което са направили останалите по въпроса въобще не кореспондира с малките парченца които изписваш. Това - за гънките на кората, е едно от тях. Друго от същите е твърдението, че... "Мотивацията била въпрос на отношение...". Демек - на съзнание. Имаш физически знания, но според мен, относно психологията си някъде сред популярните книжки, макар че дори в учебниците по психология в прогимназията би прочел различни от твоите твърдения. Третото - е как ще се обработи "многото инфо" - зависило от запаметеното... И си твърд и настоятелен че "няма отражение" а има "съв-местяване на образи и избор на някои от тях... Защо си толкова упорит в настояването кое го има и кое го няма... Всеки пост, категоричен и настоятелен. И напиращ само и единствено към своя версия на обяснението си и всичко гледаш да наместиш там. Добре, това си е твоя работа. Но когато опитваш да четеш хора с различно виждане, защо въобще не се замисляш над възможността ТИ ДА СИ В ГРЕШКА? Нима е толкова невероятна? Колкото до БОЛДНАТОТО от думичките ми - твоя написан пост, както и моя, както и всички останали... са израз на отражението на света, с който боравим всички. Нашето парченце отражение. Дали и как физически, или квантови са процесите... и механизмите, това е вече друг въпрос. С него аз лично не е възможно да работя и не е практично да разглеждам дали вълните или фотоните решават въпроса за "паметовите записи". Но имаш проблеми в твърдения от концепцията си. Вместо да ги изгладиш или задълбочиш, то просто ги настояваш и замеряш думите на другите, с тях. Пак повтарям че това си е твоя работа, но ТВЪРДенията по-скоро са ти канонични, отколкото насочени към търсене на същността, заради твърдостта с която ти ги декларираш.

само да поясня - щото в горния цитат някак си показва че... прочита на рамус е останал "изгубен в превода". ОТРАЖЕНИЕТО е свойство на цялата невронна система. Няма как да е "поведение към него", а е обратното - отражението е част от механизмите за определяне на мотивацията и оттам - поведението. Мотивацията е много типове, малко от тях са "съзнателни". Целия психичен свят е реализиран чрез ОТРАЖАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ. Самата идея на смисъла на думичката СЪЗНАНИЕ, е пропита от ОТРАЖАТЕЛНИТЕ ЯВЛЕНИЯ. Съзнание възниква едва тогава, когато отражението на реалността премине през определена точка на насищане и започва да играе ситуираща роля в опита да подреди и ситуира онова, което е ядрото и основната цел на всяко съзнание - пълнежа на думичката АЗ. В примера за "тенджерата" - двата импулса се наслагват. Тук няма никакъв "разум", още повече че разликата между УМ и РАЗУМ е твърде относителна и неясна сред употребяващите я в социума и за повечето дето ги спрягат и ползват, те са нещо като синоними и взаимозаменяеми. Още повече че са налице и някои интересни варианти в наслагванията -> например - когато опита подава два различни импулса, дори противоположни по насока. А в случая - конкретиката в самия момент на случващото се, се пренебрегне от субекта, увлечен и потопен в "силата и влиянието на печатите на предишното в него". В случая тук примера с тенджерата е приличен - но разбора му по начина по който е предложен в цитата, е твърде повърхностен и опростен, и с това подвеждащ. Само ще спомена, че не е задължително "тенджерата да се задържи" - зависи от нивото на сигналите и нюансите в предишния записан паметов сигнал. И да допълня, че и двата типа реакции въобще не включват думичката РАЗУМ - всичко се реализира "автоматично" и именно нивото на "бързата реакция" е често онова, което най-много подвежда. И всички публикации, касаещи когнитивните грешки описват именно тази система за "бърз отговор и реакция"... Тя се простира навсякъде в човека, а нека интелектуалците също включат същото и в поведението си, защото "бързата схема" винаги има най-притегляща сила, заради яснотата си, заради дуалността си (която е почти задължителна). Често простотата се счита за критерий... Но сред вселената няма прости и линейни процеси. Само фрагментарността в бързия начин по който я отразяваме, подава линейни опростени отражения и ги считаме за "действителността". Придобиването на "опит" е инстинктивна оцеляваща стратегия и влиянието на опита върху "новото" и неизвестното, е при повечето от живите същества, като най-ярко е при висшите бозайници. Но при човека същото е вече надградено от психичния му слой, който не е наличен при другите същества. Силната пластичност в поведението на човека, обаче, дава само теоретична възможност за изменчивост на поведението. Докато обаче същото се задържа, заради програмите на ниско ниво, според които всяка изменчивост носи неизвестност, а това светва сигнала за опасност, най-малко чрез своята неяснота и невъзможност да изконтролираме ситуирането в нея. Само при човешките същества е налична толкова голяма възможност за невронна пластичност. Въпреки всичко... старите програми, които наследяваме са тези, според които се водим защото са записани точно така - " приоритетно". Програмите следват своя ход. Поведението - също. Общата възможност за изменяне на поведението е твърде повърхностна. Говоря обобщително, при различните хора е различно, споменавам условно само общата тенденция, такава, каквато е през моя поглед, за целите на този изказ, в този момент. Примерите са съвсем очевидни и няма никакъв смисъл да се търсят някъде сред абстракции и идейни конструкции. Примерите са тук, те са сред четящите. Всеки от тях е нарамил своята версия на конструирана реалност. Много от тях са интелигентни и съответно конструираната им версия също е "интелигента". Но интелекта тук е само "прислужник". Само инструмент на съвсем различни от него импулси и "приоритети". Например - лесно е да се цитират източниците според които "аргументите и фактите нямат значение", касаещ другата тема. Едва ли някой обаче, от коментиращите я може да допусне, че той също се влияе от същата схема, от същите процеси и същите следствия са и при него. Много е лесно да се обсъждат "другите", защото дистанцията повелява достатъчна отдалеченост от обектите които се обсъждат. Обаче невъзможно е да го съотнесе към себе си всеки един от коментиращите. Заради същото с лекота мога да опримеря изнесеното в този абзац, като направя така, че да премахна тази дистанция. И по този начин е лесно да покажа че всеки един от вас ще реагира "защитно" при достатъчно навлизане в личното му поле. И понеже в същото някъде навътре въобще никога "не е влизал интелекта" не са предпоставени преразглеждания, анализ, без никакъв проблем може да се забележат колко са елементарно сглобени "уж-устоите" на които се крепи цялата личност. А е напълно естествено именно когато всички опираме на "тия основи" никакви аргументи или факти нямат значение. И като всички "подопитни лица" експеримента ще покаже как това важи и за самите коментиращи, дори и за "научните работници", които са цитирани като "изследователи" в публикацията. А интелигентите хора са с идеята че "всичко им е интелигентно", че вселената е разбори, анализи, знания и цитиране... Обаче - като се касае за всичко друго, но не и за тях... особено в дълбочина. Изглежда напълно естествено толкова напредничави умове да се занимават с тайните на мирозданието на предните фронтове на теоретичната физика (примерно). Но нито един от тях няма и най-малка идея колко той самия е повлиян от същите по дълбочина сложни явления и процеси, които определят самия него. Не биологията... а именно онова, с което те претендират че "работят". Защитните механизми са най-важното звено, което е нужно всеки да изучи в себе си. Ако един изследовател не обърне внимание на самия себе си, той рискува да компрометира всичко, което той сам ще породи и целия си творчески процес. Той няма как да дефинира ясно КОЙ Е, кое го води, как се случва. Когато той се намонарича АЗ, не е въобще ясно какво и кое точно има предвид, макар че измамността на самомагичните отражения пред огледалото, показват именно обратното. Но с няколко прости въпроса които бих задал, чрез подходящия нужен минимален контекст за тях, веднага бих смутил "сигурността" на всеки, който претендира да му е ясно относно всичко това. Именно поради всички тия причини, които все пак е нужно да се вземат предвид, в научната общност са приети критериите за научност и достоверност, само и само да се заобиколят сложните невидими положения, управяващи субективния свят. Да - не е ясен, невидим е, толкова сложен е... и вместо да се занимава някой с него, се отива в посока заобикаляне. Разбира се има и други причини и те са именно от особеностите на личния психичен свят, дори и на хората на науката (а и на всички други)...

Надеждите по-скоро пречат на мисленето. За мен е повече полезно, ако вместо надежди се опитаме да помислим. Аз поне ще изпиша размислите си. Спрягането на аргументи, може да направи всеки, подгонен от нуждата за строежи на концепции сред които да се прикрие и подслони. И после - да ги слага като щит пред себе си. Дори преди седмата година, новите информационни деца, вече спрягат всякакви версии, когато са им нужни за да се оправдаят. А много от тях се научават да сглобяват и да имитират логика. Дори и в живота си после я изучават, разбират... и дори и така - никога не добиват стимул да я ползват за собствен критичен анализ. И уж това би трябвало да "се израсте"... А Живота и погледа ми върху неговите аспекти, показват че някои неща стават толкова стабилни защото заради групово подадените патерички, след това на никого не излизат "негови крака". И груповите патерички се превръщат в заместители на липсващото "свое" Личната идеология е всъщност лична религия. Личната защита на личната религия също е пропаганда - към себе си, а и призив към останалите. Като от друга страна, като се разберат да имат обща, почват всички да работят синхронно. Без значение е какви, защо и кои аргументи ще се изнамерят да се ползват, след като те вече се предлагат като "полуготови, нещо като "полуфабрикати" за тия, дето не се вместват в "напълно готовите" версии. И се предлагат набори за собствените версии на сглобки. И всичко това, цялата магична красота на спектакъла, всъщност тече несъзнателно, скрито, без почти никакви възможности за изучаване, за разглеждане, за осмисляне, за проследяване или анализ... да не говорим въобще - за синтез. Независимо от всичко - някъде тайничко в себе си, всеки някак си има нещо като "подозрение" за "филма". Но при много хора... това е толкова силно вплетено в житейската и личната им тъкан, че дълбоко в себе си само идеята че тази толкова дълго нагласяне конструкция, с толкова сили... всъщност е огледалото на собствените дефицити. И че при собствения анализ (стига да е възможен) внимателно и предпазливо може да се намери нишката на същността... и нещо като "истината" Но срещу това се изправят несъзнателни и прикрити форми на защити... И изглежда че сякаш "няма решение"... че няма как това да се промени... Може би, а може би НЕ! Всъщност вместо да намерим житейската си нишка и по нея да се опитаме да изведем нещо за живота... вместо това някога, някъде е предложена една обикновена магия. Всички сме магьосници в нея, дори някои са нещо като "гении". Обаче магията си има цена. Предлага заместител и никой не разкрива че тя има своята цена. А цената - може и да е нещо, което е най-важното за едно човешко същество. Може би магията подава наготово и по лесния начин нещо толкова нужно, толкова важно. Но... въпроса е, че цената... цената на магията никой не се занимава с нея... Никой не разказва, че самомагията сред която се научаваме да живеем, отнема от самите нас нещо, заради което... може би... идваме на този свят - да го видим всеки през "собствените си очи"... А има ли такива... и как да има, когато предварително, още преди "проглеждането", още с размътени и разфокусирани очи, се слагат "очилата на обяснения свят" и се хвърлят толкова много "живи ресурси" в създаването и поддържането на... магията, сред която самия й донор е някъде изгубен... сред отраженията които тя създава. И вместо да е налице развитие, става "закърняване", защото онова, зад магията, ако бъде спряна енергията към него, то просто заспива... може би - за много животи. И магията се пропива и си прави път... и я храним всички през самите себе си, вместо самите ние да се научим да живеем отвъд нея. Това през моите очи е огромен компромис... И огромна цена. Цена, за която никой никога не говори... защото никак не се вписва в сделката МАГИЯ срещу ЖИВОТ без нея. И всъщност... сделката не трябва въобще да се "вижда" като такава, а като естественост, като единствена възможност, като "даваща", като най-важната... И с това - сделка няма, наричат я ЖИВОТА, ЕВОЛЮЦИЯ, намират й толкова много конструкции... Никъде няма да срещнете хора, които преднамерено и систематично да се обърнат критично към самите себе си. Които да застанат някъде и да се опитат да обърнат иначе логичния и начетен взор някъде навътре. Дори самата идея за "някъде навътре" изглежда някак... ефимерна. За нея се говори като "невъзможна", като за "субективна", че тя задължително е погрешна... Може и така да е. А нима "правилния начин" наистина е смесицата от атавизми и инстинктивизми. В някакъв смисъл, хората пришпорени от тия импулси през себе си наистина няма как да имат алтернатива и всичко си тече в своята си естественост. Но по силата на същата естественост някога, някъде, при единици е възможно да се "събудиш някъде" с отворени очи. Понякога "очилата падат", изместват се, но със сетни сили се борим да ги наместим, защото вече без тях - решаваме че сме "слепи". Така... всеки нарича АЗ, ЖИВОТА, ИСТИНАТА само елементи от собствената си конструкция... В някакъв смисъл, през моите очи, всички сме застанали някъде пред огледалото си. МАГИЯТА ПРЕДЛАГА ВСИЧКИ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО ДА СМЕ ЦАРЕ. И помежду си непрекъснато си говорим "колко е велик царя". Всички сме вперени в огледалата (си) и редим магията която сме прегърнали в стремежа да реализираме нещо, което иначе в реалния живот отвъд магията е ТРУДНО ДА СЕ ПОСТИГНЕ. ИЗЖИВЯВАНЕТО става по-важно от ЖИВЕЕНЕТО, по-лесно, по-инстинктивно... и накрая става "единствения критерий". Да, единствения критерий - може да се направи прост виртуален опит - всеки сам за себе си, или помежду си... Застанете удобно и спокойно (кой колкото е способен) и си представете нещо, чрез следния въпрос - ако с магическа пръчка някой, сега, в този момент, отнеме изживяванията, спомените, емоциите и чувствата, мислите и представите, отнеме опита, който конструира личната легенда на всеки един, отнеме вярата, надеждата, желанията, отнеме наученото и измисленото... Ако това е възможно да се случи - някой дали е в състояние да си представи КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ? Кой би бил той самия БЕЗ ГОРНИТЕ НЕЩА. А работата не е там, че горните неща съществуват, а в начина по който са забъркани и се представят за целите на "преживяването на конструиран наготово живот". И всеки един е труженик и репликатор на свой ред, на същото. На същото се предава при децата, през поколенията, обявява се за норма, за естественост, пишат му се "поеми" и оди, във вид на теории, на призиви колко е велико. Така е, сегашното ми състояние, се отпечатва в тия ми думи. Задавам си въпроси и размислям по тях през обикновена форма на монолог. Най-трудното нещо във вселената е, да се остави повярваното и приетото. А това не е групово дело, това е възможно само в рамките на индивид. Колективния договор е направен чрез индивидуалната МАГИЯ и колективното и личното са дълбоко преплетени и впити едно в друго, като взаимно се отразяват и самопораждат. Разбира се, колективното е израз на осреднените лични особености, които му придават груповия облик. Просто това е нивото и етапа на сегашното човечество, във вечния път на разума през липсата му и отново към себе си... Никой за нищо не е виновен, нито е нужно да се спрягат усещания са "ВИНА". Вината е част от човешката магия, един от "трите троянски коне", чрез които колективното преминава и прелива в личното - ВИНА, СРАМ и СЪВЕСТ... Това са специфични форми на колективно-личните взаимовръзки и регулатори на същите... Но нищо повече... Стига да е възможно да се "провиди" отвъд тях.

Е... сега като си го "върна" по-добре ли ти е? Върна ли се баланса вътре в теб... Личното задължително внася изкривяване, защото защитните реакции са изключителен феномен, особено сред психичното поле, в което те са отработвани непрекъснато. Нямам никакъв проблем да напишеш че си прав. Да кажеш защо, как, да го докажеш, да го изразиш... И... между другото - ТИ СИ ПРАВ при всички положения. Всеки в своето си отражение хвърля огромни усилия именно в тази цел - ДА Е ПРАВ... Света няма да се промени с нищо - само отражението ти просто напира да се запази. И хвърляш сили за целта. Те са изписани. Нима аз съм причината - ако е така - нека аз да съм. Ако са думите ми - нека да са. Така и така нищо няма да се промени, защото ти винаги ще се опитваш да го задържаш. Не е изключено никога да не разбереш че го правиш. И нищо от тия не е нито зло, нито добро. Естественостите не са дуални. И са дуални - за теб и твоя поглед и отражение. И двете са верни... и дори и двете са неверни сами по себе си сред контекста всяко на другото. Синтезния подход подрежда всички "верни" или "неверни", като ги слага в съвсем друга форма на съпоставка сред която те изгубват функциите си на "вярни или не" и си самоотпадат като "критерии" Ето ти сега ефекта на огледалата и отраженията - нещо много просто, но с много голямо и значимо отражение в целия човешки свят в настоящето. Дуалността по принцип е израз на определено ниво на отражение. Тя е най-простата форма на отражение, защото предлага най-простия вариант на "ситуиране". А и ниските нива в мозъка ползват дуалната схема за управление на поведение и по този начин - оцеляване. В психичното - ДОБРО е наследство и нещо като аналог на "ПРИЯТНО МИ Е". и неговия двойник - неприятно ми е - е ЛОШО. Поведението на всяко дете, мозъка го води по простите критерии на "добре ми е, не ми е добре", приятно - неприятно. От всички тия, дуалния модел преминава във второ ниво - и образува емоционалния свят - на същия дуален принцип. Отпечатъкът на дуалния модел, после преминава и в менталните печати и отраженията им - вече в когнитивното. ДУАЛНИЯ КОГНИТИВИЗЪМ е инстинтивно обособен и определен. Заради същото той идва :"първи: и носи толкова резонанс сред колективните конвенции. Ето сега нещо друго - всъщност при смяна на съзнанието към СИНТЕЗ - дуалността спира да има значение. Спира да е адекватна. Заради същото аз не настоявам че СВЕТА Е ЧЕРЕН или БЯЛ. Никъде не съм казвал че за мен СВЕТА Е БЯЛ, а ЗА ТЕБ Е ЧЕРЕН. За мен света е едно общо, а не е разделен от "страните на монетата си". Подбора на "страна на монетата" не е заради монетата, а е заради "избиращия" и неговите особености. ИЗБОРА на една страна в дуалните двойки, или пък основаването си на тях, е израз на "СЪЗНАНИЕ в дуално ниво на отражение". За него всичко е съвсем точно, съвсем адекватно, съвсем естествено. Деленето на "енергията на кинетична и потенциална", както и добро или лошо, на горе-долу, на напред-назад... На правилно и грешно... На истина и лъжа... И е типично за този тип осъзнаване и отражение. Ето защо ти "разпознаваш" и интерпретираш като "отричане" че не "потвърдих" онова, което ти изрази. Нещо повече - докато възгледите ти бяха резонансни на изписаното от рамус, имаше дори екзалтация. Но в първия момент, когато срещна "заплаха" и реагира напълно в духа на защитата си. И от екзалтацията на "човече това е... ти си...", вече се превърна в друга насока - обратната. И отново дуалноста в действие... В моите думи не са нужни дуализми. Понякога ги ползвам само заради решаване на комуникационни казуси и проблеми - за целите на конкретни форми на общуване. Но за мен - дуализмите не са от значение.

разбира се, подбирането на парченца от отражения и нагласянето им да са в някаква форма на конструкции, за да създаде илюзията че е "истина", че е вярно. А цялата работа е - защото така е нужно. Между другото - същото се учим да го правим още от деца. Нека не се виждат всички тия мои думи като "отрицание" или форма на атака, Ако нещо се интепретира така, то ще е заради прочита и реакцията на защита от четящия/ите. Не се интересувам да убеждавам някого. Не ми е нужно да "съм прав". Това, което пиша не нужно да е "истина" и тя не е това за самия мен. Може би това ще се стори странно на множеството от четящи. Но... в определени нива на съзнание, някои нагласи са си естествени. А при други нива - напълно отсъстващи. Уж света е един, а мрачния или депресивния тип, го отразява като сив, или черен. А в състояние на приятности, покой или екзалтации, те влияят на отражението и някак си "света изглежда друг". Само докато премине "влиянието". Но и на "черния свят" е налично специфично вътрешно :влияние", което според мен, в автора на горното, не може да се усети, да се забележи. Вживяването в отражението е човешки комплексен феномен. При много аспекти от дълбоките нива на познание, субекти, които са го извели и опознали, обобщено го наричат "СЪНУВАНЕ". Вътрешното отражение може толкова да се насити и оцвети, че то постепенно измества директните канали за връзки със средата и новосформираната "среда" започва да играе ролята на "оригинала". Това не може да се промени, то само се изживява. В състоянието на "потапяне" на субекта сред неговата собствена магична форма на отражение, той изгубва способността да може да я осмисля критично. Той губи самите критерии за "границата" - между "съставен от него реал" и онзи, който формално да наречем "оригинален, или обективен". От друга страна се получава известен парадокс - сложни мозъчни и други процеси, са отговорни за конструктуирането на вътрешния психичен реал, който е нещо като "двойник". При повечето хора е много трудно да поддържат "два реала". Феномена на ОТРАЖЕНИЕТО е изкключително труден и изменчив. Например - човек, който вече е потопен в магията на изживяването (сънуването) на собствения си реал, всичко му изглежда съвсем правилно, истинско, съвсем смислено, съвсем естествено. И не само му изглежда така - системата е така построена, че сред нейния периметър, при нейните предпоставени процеси и взаимодействия, отвътре, това си е напълно адекватно. Но при "изглед" ОТВЪН, на неговия периметър от процеси и взаимодействия, картината вече е съвсем друга. Ето това вече поражда комуникационен проблем - защото обмена на информация между условни субекти, става доста неадекватен. Едната си излъчва своето отражение и изразява отразеното. А другата пък - нейната. Това си е по принцип проблем в целия социум, и то през всички исторически, географски и културни вариации. И ако продължа в тази насока - при НИВА НА ОСЪЗНАВАНЕ, при които разликите са качествени (условно и образно - по вертикала) въпроса за адекватност при комуникация е нерешим. Изключително много хора са се опитвали да заобиколят това ограничение, а няма нито един успешен опит. Нито един... Нещо повече - опитите да се сведе информация за "по-горни нива" на осъзнаване, към условно "по-ниски нива" е способен да нанесе значителни щети в "по-ниското ниво". Именно заради това - не е нужно и е много важно всички осъзнати хора да внимават, и да си дават ясна сметка за "отсрещния". Ако ОСЪЗНАТИТЕ хора са наистина такива, те вече биха извървяли пътя да "внимават", да различават, да имат опита, а не да са "учили". Ученето... е един от проблемите за това, което споменавам. Социалния опит събира множество от личности, които са приблизително на едно общо ниво на отражение и съответно - ниво на съзнание. В техния договорен реал, ученето е много важен процес. Но... като всичко друго - той има значение само в определен периметър на приложение и проявление. Извън този периметър... ученето става напълно неприложимо. Като вместо да внася яснота, допълнително засилва версиите на консониране на вътрешната реалност, сложна смесица между груповата и отделно-лична форма на сънуване. УЧЕНЕТО на информации за качествено различни форми на битие и отражение, е напълно неудачен вариант, не е възможно той да реши въпросите за несъответствието. По-горните качествени нива на съзнание носят много силно влиянието на индивидуализма. Колкото по-нагоре се "изкачва" осъзнаването, това непрекъснато рефлектира върху самия субект. Заради това понятийно е изразено със САМОПОЗНАНИЕ. ПОЗНАНИЕТО не е социален процес. За реализиране на екстракта от ЗНАНИЯ-ЗНАНИЕ, в ПОЗНАНИЕ, е необходима задължителната роля на СУБЕКТ - ИНДИВИД. Заради това ролята на индивидуалното става все по-значима, колкото повече се вдига нивото на осъзнаване. При същото - ролята на социалното влияние върху такъв индивид, с нарастваща негова самостоятелност прави същия да е все по-независим от социалния си инкубатор. Това е нещо като аналогията за "раждането" и скъсването на пъпната връв. Но това е вече съвсем отделна тема... излизаща от нуждите на конкретиката в тази.

само да спомена, че това са изводи от т.н. "народен будизъм". Всъщност будизма е най-сложната форма на колективните процеси. В него за хилядите години през които той се е променял според човешкия си контекст, са се оформяли нещо като "нива на отражение" - философски настроените и с такъв потенциал - са превърнали "будизма" във философия. По религиозните - са го превърнали да изглежда като "религия". Но поради много сложни исторически причини, будистите решават че им е нужен допълнителен човешки материал. И поемат много сериозна кампания да изведат будизма далеч отвъд неговите естествени ареали от хора. В будизма са налични изключително сериозни и задълбочени субекти, които са с огромен потенциал. Според тях, те решават че щом ще изнасят БУДИЗМА сред нова форма на човешки нагласи, той трябва съответно да се адаптира спрямо тях. Много от будистите тръгват по света, за да изучават и нагаждат будизма според нагласите на тия, сред които той би могъл да се вплете и да оговори на техните очаквания и потребности. Така се раждат разни хибридни форми, които всъщност дотолкова се изопачават от уклона да се смесват с засадените сред западната история и култура основните три религии, само и само да се "приеме" и да стане "приемлив". Будизма е изключително сложен колективен феномен. И защото в неговите основи, някъде много дълбоко лежи много дълбоко ниво на нареченото от мен "чисто познание". Някъде върху него са насложени много пластове от идеология, познание, практика, религия... мистицизъм и... шаманизъм. Особено в клоновете на тибетския будизъм, наречен ВАДЖРАЯНА. Така, че... в будизма няма концепция за АДА или РАЯ. Дори и подобие. Там нещата са много по-задълбочени - особено в "оригиналите си". В будизма въобще не е нужен бог, нито е включен някъде. Едновременно с това - няма по-задълбочени и сериозни описания на смъртта и умирането, както и на "световете отвъд нашия относителен свят". Последното всъщност е наследството от шаманизма и дериват на нареченото от мен "ЧИСТО ПОЗНАНИЕ"... което обаче, веднъж пренесено и използвано за някаква цел, спира да бъде "ЧИСТО". И постепенно го превръщат в идеология. И спира да е ПОЗНАНИЕ. И понеже става въпрос за ЧОВЕК, няма значение коя форма на идеология и каква е тя - човешките особености определят всеки колективен реал и система от описания и обяснения, вплетени и взаимноотразяващи се едно на друго. БУДИСТА е също човек. Склонността към заблуди и самоподвеждане, си остава и си е налице, както при всички други хора. Културните наслагвания, физическата среда, особеностите на физиологията на хората обитаващи определени територии, влиянието на техния бит, особености, нагласи... Разбира се... нищо от това не може да побере най-сложната форма на колективен феномен, каквато е БУДИЗМА. Само да кажа, че влиянието му е било политически формиращо, исторически насочващо, повлияло е върху всички култури (много са интересни "сеченията" между древногръцката и будистката култура и обмена на двете, израз на техния директен контакт при похода на Македонски чак до ИНДИЯ. Налице са дори паметници, скулптури, които бяха за мен доста любопитни. Със всичко това искам да обърна внимание - че за целите на подбирането и нуждата от аргументи, всеки от пишещите преди всичко реди собствената си версия на обяснение на света. Нуждата тази версия да й се придаде широта, форма и стабилност, се изразява в импулса да се използват и логизират нейните основни "парченца", които се подбират и подреждат... Във всеки социум, особено в днешния информационен тип отношения, информацията и идеологиите в частност, вече са толкова систематизирани, че се предлагат за ползване и са нещо като елементи на конструктор "ЛЕГО". Само и само да си взима всеки нужното, да си го наглася, да е достатъчно гъвкаво да си прави според нагласите си... И да - само и само да се свали страховия фон. Да се компенсират непрекъснатите вътрешни масови нагласи от "празнота", чрез "елементи за запълване". Не казвам кое е вярно и кое е погрешно. Само искам да обърна внимание че ВСИЧКО Е МНОГО, МНОГО ПО-СЛОЖНО и ИЗМЕНЧИВО... Всичко е твърде магично, защото това е нещо подобно на аналогията с "многото огледала и техните многократни отражения едно на друго"... И по същия начин мозъка му е нужно да подбере определена версия на отражение и да я сложи в основите си и само да я награжда... Колкото до въпроса на СИРИУС - дали нещо е възможно - не може да се дават еднозначни и прости отговори - особено за сериозни и задълбочени аспекти от битието. И да са адекватни. Самия въпрос е тенденциозен, той съдържа нишката на самия СИРИУС и само изглежда въпросителна формата, а вътре си е изписан "отговора". Сириус, нали е "онзи СИРИУС", с който вече сме имали контакти на други виртуални и физически места по планините на България... А отдавна вече живее извън нея???

нека авторите на тия думи не считат това за нещо лично, но са чудесни за опримеряване на неща, които вече по-горе изказах. Значи - света принципно не е добър... В него се умира, убива, гладува, лъже... и е налице зло. Но в него също така процъфтява живота, твори се, изследва се... Също така "света" е онова, което се отразява от самия субект... И така - самия факт, че сред нещо, което е твърде абстрактно, се "оглежда" специално подбран фрагмент от него, и се нарича по начина - СВЕТА ПРИНЦИПНО НЕ Е ДОБЪР. Но света, принципно нито е добър, нито е зъл. Света е ,,, Той е онова, което отразява самия човешки субект, Един отразява по един начин, друг - по друг начин. И все от тях нарича свят не кое да е - той самия не разбира, че се подвежда. За него СВЕТА е онова, което достъпва като нарицателно за "реалност". Но всъщност това е НЕГОВАТА ВЕРСИЯ ЗА СЪЩАТА РЕАЛНОСТ. това е НЕГОВОТО ОТРАЖЕНИЕ. А отражението ... отразява и се определя от "ОТРАЗИТЕЛЯ" В този смисъл - думите са чудесни за пример с който искам да обърна внимание на деликатния момент - този на "ОСЪЗНАВАНЕТО". Вижте по колко естествен начин за двамата автори идва извода и твърдението - НЯМА КАК ДА СЕ ОТРЕЧЕ "ТАЗИ РЕАЛНОСТ" - и се допълва от етикети, с точно определен уклон. Но същата "РЕАЛНОСТ" е договорено приета да е обща за хората с такава нагласа. И всъщност договореното е ОТРАЖЕНИЕТО НА СЪЩИТЕ ЛИЧНОСТИ, защото резонанса от това отражение, те го усилват взаимно, като се отразяват едни на други. И се случва нещо изключително странно и парадоксално - несъзнателният критерии - че щом отразяват и другите така, значи не може да не е вярно... - е вече тотално компрометиран. Той е валиден само на определено ниво на отразяване - това, което сформира комбинация от подобни вътрешни нагласи, които хем оформят, хем и те самите се формират и влияят на отражението си. По този начин системата ОТРАЖЕНИЕ - РЕАЛ, е с нелинейна обратна връзка, при която двата условни елемента в нея, взаимодействат непрекъснато един а друг и по този начин взаимно се самоподдържат и така - самопораждат. Именно от тия "договорени форми на отражение" се формира колективната форма на психичен свят. Подобните нагласи в отражението, се затвърждават от задължителна форма на идеология, която вече ги формулира и ги подрежда сред цяла система от абстракти твърдения, описания и обяснения. По този начин, от обикновена форма на относително отражение, то става все по определящо като непрекъснато се подсилва от всяка личност привлечена в колективния взаимен договор. Само за целите на изказа да напомня на авторите на горните цитати - ЖИВОТА ( СВЕТА ) е ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВЕЕЩИЯ. ОТРАЖЕНИЕТО показва не КАКВО, КОЕ и КАКЪВ Е СВЕТА, а показва КОЙ Е ЖИВЕЕЩИЯ, през това КАКВО ОТРАЗЯВА. Надявам се с този пример някой да се опита да осмисли колко са деликатни някои човешки процеси и колко са надлежно прикрити. Едновременно с това - съвсем не е трудно да се осмислят критично и аналитично. Достатъчно е да се развие една форма на чувствителност, самонаблюдателност и склонност към замисляне без уклоните и границите на пристрастието. Иначе - за ЧОВЕКА, ХВАНАТ В КАПАНА НА ОТРАЖЕНИЕТО - света е точно това, което е написано в горните цитати. Въпроса е, че е налице парадокс - хора с друга вътрешна нагласа, уж ще живеят сред същия "свят", но ще го отразяват по друг начин и също ще нарекат своята договорена форма - истина. И за условните две групи от този относителен пример - и двете отражения ще са тяхната истина. И всяка от тях ще настоява че "нейното е истината". Ще търси, доводи, аргументи... и ще ги намира, разбира се. Уж двете групи ще постулират че "СВЕТА Е ЕДИН". но това е тънкия магичен момент - цялата работа не е в СВЕТА, а в отражението му в нас, хората. НИЕ ХОРАТА РАЗПОЛАГАМЕ САМО С ОТРАЖЕНИЕТО СИ ЗА ВСИЧКО. И именно това наричаме СВЯТ, или ЖИВОТ... или ВСЕЛЕНА. И според тях... ситуираме и онзи 'образ', който всеки постепенно е оцветил, насложил и проектирал хиляди свои вътрешни несъзнателни "линии" и всичката тази невидима амалгама всеки е нарекъл "АЗ". Ако е нужно да се каже с други думи, съвсем накратко - онова, което всеки нарича СВЯТ, не е света. Яснотата и категоричността с която всеки нарича СВЯТ нещо съвсем относително и виртуално, каквото е отражението, е много сложен израз на комплексни наслагвания през целия си живот. В най-общ смисъл - СВЕТА е ОГЛЕДАЛОТО и онова, което всеки нарича СВЯТ, с етикетите и прилагателните, всъщност е израз на неговия собствен вътрешен свят. В случая - двата примера от цитатите, са израз на прикрита форма на засилено вътрешно страхово ниво. Колективното отражение е израз на колективния резонанс, в който влизат личности със сходни нагласи. Всичко това тече напълно несъзнателно. И магията само така може да "работи". При сравнително прости аналитични упражнения с обикновени човешки социални наблюдения, могат да се извлекат много сериозни и задълбочени основни положения. Много от тях довеждат до парадокси... но последните са нещо напълно естествено за всички "комплексни концепции". Именно в комплексната концепция няма никакъв проблем ЕДИН ВЪПРОС да има безброй много "верни отговори". И обратното - БЕЗКРАЙНО МНОГО ВЪПРОСИ може да се съотнесат към един "верен отговор".

Сега - тия неща са ОФ-топик на темата. Виж... повлиян си от "бързата реакция"... Като че ли е налице известна доза екзалтираност.,. в нещо си твое, което "виждаш" през прочита си, някаква проекция... Това са си твоите очи, твоето четене, твоето "виждане". И то ще си е такова, който и каквото да направи. Ок, изрази го, написа го. Но нека опитаме да си даваме време. Нещо много подобно на ония трик, с който често съветват да се справяме с всякакви изблици и дори афекти - правилото да броиш до 10. Така, че... това е само примерно предложение - дай си време, изчакай. После прочети още веднъж, когато се успокои влиянието на емоционалното, което внася своя дан, дори "шум:, Внася изкривяване във възриятието и отражението... А после като отлети, сякаш сме имали "други очи"... или честото "къде ми беше ъкъла". Това е само шеговита форма, защото "играта на стъклени перли" не е лесна работа - особено пред огледалото което играем всеки на другия - при обмена на инфо между нас. Накратко и само най-общо - да, концепция е, изнесеното е само фрагменти. Не е моя, нито "лична". Тя е само странично явление, нещо като съпътстващо онова, към което съм се насочил и на което се посветих... някак си от самосебе си. Да не мисли някой че съм правил "избор". Но пък - да, взимал съм решения. И то - генерални. Аз разглеждам "изборите" по начин, различен от "народния", научния или философския. И все пак - всичко изнесено е относително. То е съставено тук, на това бяло поле. Не пиша отделно и после само да копи-пействам, тук, това написано е поредната импровизация, не повтарям нищо написано преди и извървявам пътя от "общия комплексен модел" до конкретиката тук в една или друга тема, винаги сякаш е "отначачало". Тия думи също са импровизация, сега, в самия момент. А ето и още нещо от "кухнята ми". Написаното всъщност е част от собствената ми работа - дори точно това написано. Писането на кратки (да бе, кратки !!! тоя въобще как има време да пише толкова... ) форми е нещо като упражнение, част от практика. Използвам че писането оставя следи. Че писаното по този начин е своеобразен "запис", все едно музикален. В написаното от мен остава отпечатък от състоянието в което съм се намирал по време на самото писане. После тия отпечатъци ги "събирам", когато вече съм в друго състояние ... Малко е сложно на думи и на описание, но накратко - цялата работа се върти около мен. Ползвам форумите чисто технически, поради множество причини... Пишещите всъщност са онова, което аз никога няма да съм, никога няма да бъда, през очите на които никога няма да видя "вселената" и себе си. Заради това ги ползвам - да се отразя, да видя кое, как е, какво е някъде отвъд вселената която изучавам и непрекъснато е възможно в нея да се подведа, да забележа "призраци" или духове на собствените си прикрити проекции. Психичната самостоятелна работа е изключително сложна, средата и елементите са силно изменчиви... Въобще - много далеч от "рая" А в практиката си аз съм нещо като "синтезатор". СИНТЕЗА е изражението на онова, което правя. Срещнах и друга думичка, носеща подобен смисъл - оцялостяване. За мен, всичко открито във вътрешния ми свят е на "парчета", и по естествен начин достигнах до идеята на същността на самата практика - да се подредят, осъвместят, да им се предложи форма на "съвместно сътрудничество", а не на напрекъснати вътрешни битки за надмощие на едно или друго... парче, което е "завареното положение". Вътрешната "къща" е изключително сложна територия, много измамна. След доста грешки, разбрах че ми е нужен специален инструментариум, понятия, дори моя си форма на "език". Открих че е много важно да науча "езика" на всяко едно от парчетата, да го опозная, да го изуча какво му е нужно, какво подава, какви са сигналите... После - да се "говори" на неговия език. Дори като го чета, така изписано по този начин - си е шантаво и се усмихвам като предполагам как ще го преминат това повечето от напъналите се да го "прочетат"... А колкото до "медитацията" - разбира се, че минавам и през това. Но и през него - се оказа че толкова много идеология е напластена... и то толкова сложна. Още преди да тръгна на лекциите по психология, които "прохождаха в СУ" имах зад гърба си почти десетилетие от даоски и физически практики. Обаче това си беше аматьорско от гледна сегашна точка. Това бяха тийнерджърски години, през които съучениците ми от Муз. у-ще в Пловдив, търчаха по гаджета и по купони с алкохол и цигари и друго, а аз... по други места . Това дори не е важно. Даваш сигнали че ти е интересно, но всъщност няма никакво значение. Най-вече - за мен няма значение. То ще си мине и замине... както и всеки от нас. И Вярващи и Ония, които смятат че "не вярват", а "знаят". Но да "знаеш" не означа че "познаваш". А това е постижимо само за толкова малко човешки субекти... че статистически, те всъщност могат да се сметнат за "несъществуващи". И за края на ОФ-топика - нека се придържаме към самата тема, поне най-общо. Според мен не е коректно хората да видят заглавието и да четат за някой си рамус в нея. Рамус не е от никакво значение не само в тази тема, така, че... да нека ограничим периметъра до заглавието или до неговите интерпретации. Поне като предложение от моя страна.

За целите на насоката на самата тема, тук в този раздел, ето един елемент към "дисекцията" на конспиратора. Текста е от линка, който си посочил, отдолу - последния коментар. "Аз отдавна съм отвъд конспирациите, тоест знам много неща, които биха направили света рай, в буквалния и преносния смисъл. Но за съжаление хората са прекалено слепи, за да ги видят. . . P.S. Светът мой човек е построен точно така, както не трябва да е. Само ние можем да го променим. Нали? Това е много типично... Ще добавя нещо от опита ми - хората, които искат да "променят света" непрекъснато пропускат "защо им е толкова нужно" и защо вярват че вижданията им са "добри". Всъщност синдрома на революционера, съдържа винаги послания за 'промяна на света', според същия тип - статуквото е проблема в неговия свят. Обаче... всъщност някъде дълбоко зад завесата на психичното, порива всъщност е съвсем друг - хората напират силно да "променят света", който според тях "не е правилен, не е справедлив... защото повечето хора се асоциират с "нещастие" и страдание. А и защото последните съвсем точно подхождат на конструкцията на идеите му у придават толкова нужния му образ на "спасител, вестител, знаещ, мъдър и неповлиян от заблудите сред света на стадото". Изразителя на "синдрома на революционера" непрекъснато излъчва това свое послание, но всъщност това е човека, който е с нарушени адаптивни способности. Зад самото послание стоят проблеми, на които "промяната на света" е само компенсация. Казано с други думи - много е важно да се фокусира самата личност в "промяна на света и хората", защото "промяната на самата личност" е напълно неприемлива и с това - невидима. За същия човек собствената промяна дори не се вижда като "решение", а се настоява че "вселената трябва да се промени" за целите да е "удобна" или "правилна" за личността. Има и много още, но ... според мен е излишно. А и не е толкова важно. За мен фокуса е доколко някой сам е в състояние да направи дисекция - на вътрешния си свят. Това, че горния пример съдържа "промяна във възгледите"... бих запитал - да се заменят едни възгледи и убеждения, с други, е явление, което се среща рядко, макар не толкова. Но въпроса ми е - дали въобще е възможно да си представиш някаква форма на битие, БЕЗ ДА СА НАЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ или УБЕЖДЕНИЯ - каквито и да са. Както и да са. Които да са. Не да се сменят едни с други, а напълно да се премине на функционалност без тяхната роля и да си самоотпаднат като значение и смисъл. Защото - тук е налице смяна на възгледа ти с друг, който според теб, е "разумния". Обаче за теб самия, през моите очи, това е "надстройка", основите остават, защото се "отделят" от някои странични тежести, които са вече "компрометирани", но играели ролята на цвят, да придадат значение, мисия - цели 10 години е бил нужен стимула за толкова много труд, време и други ресурси. Но ето че името на ника, навява че са останали 'други' наслагвания, също от идеологичен характер. Същото е налице и сред другите ти коментари и гледни точки... Пак повтарям - така го "виждам през моите очи"! Ето защо - въпроса ми е - възможно ли е да се "слезе" толкова дълбоко, че да се надникне направо в самото ядро, в самото "сърце" на онова, което образува "твоята" личност... Там, където се забърква нейната "кухня". И да се преподреди системата по "друг начин"??? Дали въобще си го представяш, какво би било, какъв би бил смисъла... ???