caress…

Това дали е фалшификат?

Експериментът е някак доста наивен…В преценката ни за определен човек може дори да отсъства, каквато и да било спонтанност, както се допуска в изследването. Възможно е както положителната, така и отрицателната оценка да е напълно лицемерна или плод на комплекс за малоценност/превъзходство, суета - желание да се покажеш по-позитивно настроен, отколкото всъщност си, социален страх и т.н.

Нарича се self-realisation. Митовете, пардон, ученията на Ошо неслучайно израстват и се разпространяват на благородна американска почва. Ето защо.

Засега е установено, че едни и същи мозъчни дялове се активизират както при физическата, така и при емоционалната болка. https://www.psychologytoday.com/blog/body-sense/201204/emotional-and-physical-pain-activate-similar-brain-regions

Имал сте изключително травматични социални преживявания като дете и подрастващ, може би дори и в ранната си младост. Преживял сте болезнено и многократно социално отхвърляне. Неспособността адекватно да ги преработите, осъзнаете и интегрирате в личността си са причината за войнстващия ви индивидуализъм, който ви служи едновременно и като щит, и като стил на живот, зад който криете неспособността да поемете отговорност за собствените неуспехи. Бих ви препоръчала да се задълбочите в изучаването на социалната психология. Ето няколко заглавия: Цялата ви лична философия и познание са мотивирани от горчивия ви афективен опит в социалните интеракции. Това е мотивация на човек, отчаяно търсещ начин да излекува незарастваща рана. И понеже раната е емоционална, терапията й е свързана с непрекъснатото й емоционалното преживяване, отново и отново, докато не бъде дезинтегрирано съдържанието на комплекса до пълно стопяване на психологичното напрежение. Но не с подтискане или чрез дисоциирането от нея, употребявайки нищо незначещи, готови рационализации, изкопирани като модел от една или друга по-сериозна книга… В този форум пишат хора с невероятно високи нива на емоционална интелигентност, както и такива с по-ниски. За първите, вашите словесни изповеди, пропадания, издигания, страхувания и прочие осъзнати преживявания, са неща от незначителна важност, понеже разполагат с достатъчно адекватни и асертивни инструменти за справяне с дисонансите си и постигат същите резултати, а може би и по-добри от вашите, но със завидна елегантност, лекота и усет. При вас самия тези постижения са затормозени емоционално и постигнатото осъзнаване е с цената на невероятен разход на енергия. За това наивно смятате, че всичко, което не е постигнато с пот и кръв на челото, не е автентично. Тази заблуда също остава единствено ваш проблем, тъй като вашата неадекватна оценка по никакъв начин не променя състоянието на нещата. Не отричам, че сте полезен на онези, които не разполагат с достатъчно познание за психичното или с нужната емоционална зрялост. Полезен сте, ала единствено в случаите, когато не скачате в екзалтирана суетност по техните тригъри, за да си доставите нужната порция доказателства за собственото психично превъзходство… Използвам вашата личност единствено като прототип на точно определен (митичен) образ, който психоанатлитично демитологизирам, и се надявам да не приемете думите ми лично, тъй като те нямат за цел да ви засегнат.

Друг показател за доброто ниво на емоционалната интелигентност е точното оценяване на личните сили, способности и лимити и готовността да се взимат поуки от допуснатите грешки.

Разбира се, всеки човек има социално лице, изпадал е под влияние на различни афекти, действал е импулсивно и е преживявал когнитивни и/или хормонални дисонанси/дисбаланси. За щастие, голяма част от хората се научава да подтиска първоначално, а с времето и опита - и да овладява първичността на своите реакции, опознавайки своите собствени граници и бутончета за спусък на нежелателни реакции или емоционални изригвания. Именно защото човек е опознал и осъзнал в някаква степен собствените афективни състояния, никога целенасочено не си позволява да подскача по взривните механизми на своите мили събратя, нито умишлено би се старал да предизвиква в тях експлозивни реакции. Защото психичното поле е защитено и добре минирано за целите на оцеляването и ако някой малоумен смелчак безотговорно реши да навлезе неадекватно в периметъра на защитеното простраство, той неминуемо, рано или късно, ще се натъкне на мина. А вие, драги, правите точно това - опитвате се да задействате съвсем целенасочено тези механизми, а след това се оплаквате и вайкате напоително колко неосъзнато са ви взривили. Инфантилен е подхода ви, а вие му приписвате научност. Инфантилен, защото точно на този принцип, чрез тестване на границите, децата развиват собствената емоционална интелигентност: научават кое поведение води неизменно до сблъсък и конфликт, а кое до разбиране и хармония.

И аз разсъждавам като вас. Причината е проста - несъзнаваните процеси е по-добре да бъдат впрегнати в религия, етика или изкуство, за да бъдат канализирани, осъзнавани и управлявани в някаква степен от човека. Без градивна алтернатива действието им може да има разрушителни последици.

Хайде малко по-сериозно, колегата Рамус. Попитах ви какво знаете за механизмите на мита. Noscere te ipsum.

Очаквах да демитологизирате образът на майката, пък то момчешка стрелба с фунийки се оказа. И е. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Народни пословици и поговорки. Народни мъдрости. Народни, защото авторът е неизвестен и въпреки това смисълът, предаван от уста на уста, е достигнал и до нас. Няма област от човешкия живот, която да не е пропита с митове. И не в мита е проблема, а в неразбирането на механизмите, които го създават. Вие какво знаете за тези механизми?

Проблемът и с това твърдение е, че във всеки човек присъства някаква форма на дефрагментираност на личността. Но не всеки човек го осъзнава. Ако вземем предвид транзакционния анализ, то във всеки човек съществуват най-малко три личности - дете, възрастен и родител. Юнг е добавил още повече личности с теорията за архетиповете. Т.е. азът в най-добрия случай може да служи като ядро, обединяващо всички тези личности чрез процеса на индивидуация (Юнг). Имайки предвид, че този процес никога не успява да бъде завършен, то всеки човек се намира някъде по спиралата на трансцедентирането на архетипа "цялостна личност".

С други думи, ако въпросната политическа идеология в България не се беше променила, то доносниците щяха да продължат да бъдат велики професори?! Харесах поста ви, защото се аргументирате изключително добре. Но за мен нещо е истински ценностно, когато не престава да бъде такова независимо от идеологията, която го експлоатира за целите си.

А имате ли отговор на въпроса какво е породило и продължава да поражда потребността от митове?

Офтопик - моля за извинение, че преминах на "ти" вместо да спазвам форумната традиция и да употребявам по-уважителната форма на обръщание, създаваща нужната дистанция и респект. Получи се автоматично. Не съм от хората, които държат на тези неща, тъй като бях изключително строго възпитавана от родителите си. Но ако такъв е етикетът тук, ще се постарая да го спазвам.

Може би самият Бънди е виждал полза от подобни отношения и начин да избегне смъртното наказание? Набързо изрових нещо от гугъл в тази връзка: https://www.psychologytoday.com/blog/shadow-boxing/201204/women-who-love-serial-killers

Това също е един изключително интересен въпрос, върху отговора на който можем само да спекулираме. Мога да допусна, че въпросната жена е вярвала в доброто у Бънди и е считала, че е бил жертва на порнографията? Като добавя към този факт неговата изключителна харизматичност, начетеност, популярност и атрактивен външен вид, може би не една жена би видяла в себе си "ангела", който с безусловната си любов би могъл да "пречисти" греховете на изгубилият човешкия си образ мъж? И да го "спаси"? Някоя дълбоко вярваща дама, емпатична, състрадателна…със силно изразен комплекс тип "майка Тереза"? Твоите идеи какви са в тази връзка?

Всички сме психари, Ник, защото какво е това чудо "нормалността"? Ние не знаем толкова много за устройството на собствената си психика и биология, но това незнание не ни пречи да си раздаваме етикети така, сякаш са бонбонки. Депресията се поддава на терапия, тъй като тя е по-скоро симптом, а не причина за… неразположението. Мисля, че работата с добър терапевт е за предпочитане пред приема на лекарства със съмнително действие и ефект. Опитвал ли си терапия?

Хах, може би някой ден, с точната химия задружно ще се пренесем отново в Райската градина?! Не знаех за съществуването на подобен синдром, но ми припомни срещата с една жена, която за мен навремето се превърна в образец за позитивизъм. На 20 години претърпя тежка мозъчна операция, но и след като туморът бе успешно отстранен, тя не се промени като позитив. Може би неща като сила на духа, стоицизъм, релативизъм, позитивност и техните негативни събратя, ще се окажат единствено резултати от химични процеси, а не заслуга, базирана на личностно, социално моделиране, израстване или деградация?!

Да, и фамилията му неслучайно е Раскол-ников. Но това е алегорично художествено произведение, а Расколников герой-символ - сякаш вселени са изпълнили бездната, радикално разцепваща двете личности - човекът, извършил "престъплението" и изтърпяващият "наказанието". Психопатите не стигат до подобни вътрешни драми, дори напротив - те са винаги адски позитивно настроени личности: Нещата наистина са комплексни и вече десетилетия наред учени и психиатри си блъскат главите над казуса "психопатия" без особен успех. Отсъстват основания да бъдат определени като невменяеми, но и психичните девиации са очевидни.

Има и други изследвания в тази връзка, но са малко по-старички. Ето едно от тях. С други думи, лошата или липсваща афективна емпатия при психопатите е причината когнитивната им да е ограничена и често погрешна. Защо? Защото те стигат до рационални изводи за емоционалното състояние на другите единствено посредством наблюдение и анализ. При тях отсъства опита на личното преживяне. Това повишава възможността за грешна рационална преценка дори и при най-интелигентните сред тях, поради недостиг на информация, базирана на самоанализ и вникване в собствената емоционалност.

Да, точно така. Но не споделям това мнение. Смятам, че единствената емпатия, на която са способни психопатите, е когнитивната. Благодарение на нея успяват да изградят образ на напълно нормално съпреживяващи хора, на които нищо човешко не им е чуждо. Но този образ е фалшив, плод на рационализация, тренинг и прагматичност. Те са нещо като роботи, изучили основни емоционални модели, техния основен смисъл, но поради липса на богата афективност изпитват затруднения с определянето на подтекста, детайла и комплексността. Преди време прочетох книга, написана от жена с психопатични характеристики Confessions of a Sociopath. Ето линк към руското издание.

Ами, когнитивна емпатия е, когато разбираме рационално и знаем точно какви чувства изпитва даден човек. Афективна или емоционална е емпатията, когато буквално съпреживяваме чувствата на другия. Серийният убиец, например, чрез когнитивната си емпатия може да калибрира още по-добре мъченията си в съотвествие с емоциите на жертвата, за да извлече по-голямо удоволствие от страданията й…

Хората с психопатични характеристики имат една обща черта, която лесно се долавя при по-близко общуване. Те много трудно долавят по-комплексни, по-фини емоционални нюанси. Например, тънката ирония, т.н. английски хумор и емоции, които не са от чернобелия спектър, а от "сивия". Какво имам предвид. Нямат проблем да различат радостта, но имат проблем да доловят удовлетворението. Могат спокойно да усетят гнева, презрението, но им е трудно с нюансите на отегчението и досадата. Накратко, липсва им усетът, с който разполагат емпатичните хора. Друга характерна черта е погледът, който сякаш се впива и пронизва човека, с който общува. Този поглед е резултат от напрегнатото и концентрирано състояние, в което психопата се намира, опитвайки се да разчете правилно емоционалното изражение и настроението. И трета, най-важна, според мен, липса на богат и интересен вътрешен свят - мечти, копнежи, блянове, фантазии, слабо въображение, отсъствие на дългосрочни планове, идеали, житейска философия, тотална неспособност за споделяне на съкровени мисли и преживявания. Интимността е сведена единствено до сексуалния акт, като преживяване. Относно тестостерона - има изследвания, доказващи изключително високи нива на тестостерон при психопатите, което ги прави и изключително атрактивни и съблазнителни в очите на дамите. Агресивната сексуалност, тип "мъжкар", очевидно все още силно влияе върху по-примитивните дялове от женската психика.

Емпатията не е само афективна(емоционална), може да бъде и когнитивна. При психопатите е по-скоро от втория тип. Ето един научен материал в тази връзка: https://www.researchgate.net/profile/Michael_Brook2/publication/236595592_Brook_Kosson_2013_Empathic_Accuracy_in_Psychopathy/links/0deec5182c79a493b9000000.pdf Интересни са наблюденията във връзка с емпатичната негативна афективност при психопатите.

Достъпно написан материал на английски за архетипа на Героя, символиката, необходимостта от този архетип, неговата тъмна страна(сянката) и участието на архетипът Герой в преосмислянето и оцелостяването на отделната личност: https://susannabarlow.com/on-archetypes/understanding-the-hero-archetype/