caress…

Висоцки не беше просто талант, а талантище. С моите приятели, като тийнеджъри, се събирахме, за да слушаме, Висоцкий, Окуджава, романси и блатные, докато връстниците ни лудееха по метъл или попмузика. Ех…спомени.

Ще отворя офф-топик, но винаги съм се питала - доносниците по времето на социализма имали ли са друг избор в обстоятелствата, в които са били поставени? Когато алтернитавата е била или да се превърнеш в доносник, или да ти разсипят живота.

Хамлет Искате да свирите на мен?Държите се сякаш познаватевсички дупчици на ума и сърцето ми.Искате да изтръгнетескрития звук на тайната ми,да ме просвирите от най-нискатадо най-високата ми ноти?Не!За какъвто щетеинструмент ме смятайте -можете да ме разстроите,но не и да свирите на мен!О, в такава нощ минава само трамвай,като последна стража.Последен звън и друго няма.Сега и аз мога да ви кажа.Във спор със свойта млада паметедин връстник на всяка младост,съвременен объркан Хамлетпресича сред нощта площада.О, все още крачи Хамлет в мрака,трепери от студа среднощен,по дънки и със тънко якетой чака своя знак все още.Сред булевардите се вглеждавъв непознатия прозорец.Там будна е една надежда,там някой днес ще му отвори.Къде момче, сега отиваши наш'те сънища тревожиш?Дали все още Хамлет жив е -средновековно невъзможен?...О, в такава нощ минава самотрамвай, като последна стража.Последен звън и друго няма.Какво не мога да ви кажа?Дали все още Хамлет жив е?Дали все още се тревожи?Да бъде или да не бъде -средновековно невъзможен... Бях на този техен концерт. Още си пазя билетчето, безценна реликва.

Хм…основателно ли би било да предположим, че в този форум участват предимно сапиосексуални?

Щом сте подхванали Висоцки, две любими и от мен. Лирическая песня Здесь лапы у елей дрожат на весу,Здесь птицы щебечут тревожно.Живешь в заколдованном диком лесу,Откуда уйти невозможно.Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,Пусть дождем опадают сирени,Все равно я отсюда тебя заберуВо дворец, где играют свирели.Твой мир колдунами на тысячи летУкрыт от меня и от света.И думаешь ты, что прекраснее нет,Чем лес заколдованный этот.Пусть на листьях не будет росы поутру,Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,Все равно я отсюда тебя заберуВ светлый терем с балконом на море.В какой день недели, в котором часуТы выйдешь ко мне осторожно?Когда я тебя на руках унесуТуда, где найти невозможно?Украду, если кража тебе по душе,Зря ли я столько сил разбазарил.Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,Если терем с дворцом кто-то занял. Соглашайся хотя бы на рай в шалаше, Если терем с дворцом кто-то занял. Кони привередливые Вдоль обрыва по-над пропастью, По самому по краю, Я коней своих нагайкою Стегаю погоняю. Что-то воздуху мне мало, Ветер пью, туман глотаю, Чую, с гибельным восторгом Пропадаю, пропадаю. Чуть помедленнее кони, Чуть помедленнее, Вы тугую не слушайте плеть. Но что-то кони мне попались Привередливые, И дожить не успел, Мне допеть не успеть. Я коней напою, я куплет допою, Хоть немного ещё постою на краю. Сгину я, меня пушинкой Ураган сметёт с ладони, И в санях меня галопом Повлекут по снегу утром. Вы на шаг неторопливый Перейдите, мои кони, Хоть немного, но продлите Путь к последнему приюту. Чуть помедленнее кони, Чуть помедленнее, Не указчики вам кнут и плеть. Но что-то кони мне попались Привередливые, И дожить не успел, Мне допеть не успеть. Я коней напою, я куплет допою, Хоть немного ещё постою на краю. Мы успели, в гости к Богу Не бывает опозданий, Так что ж там ангелы поют Такими злыми голосами. Или это колокольчик Весь зашёлся от рыданий, Или я кричу коням, Чтоб не несли так быстро сани. Чуть помедленнее кони, Чуть помедленнее, Умоляю вас вскачь не лететь. Но что-то кони мне попались Привередливые, Коли дожить не успел, Так хотя бы допеть. Я коней напою, я куплет допою, Хоть мгновение ещё постою на краю.

Голям самохвалко сте, колега. От кога сте под властта на образа на самотния номад в света на масово заседналите хора? Едва ли съществува човек, който да не се намира непрекъснато между чука на обществото и наковалнята на вътрешния си свят. Това вътрешно напрежение е моторът за всяко човешко развитие, не само вашето. Няма нужда да сте загрижен за моето развитие или деградация, те са лично моя грижа. Благодаря ви за вниманието, но не смятам за нужно да продължавам с този спам.

Колега, нямам за цел да изброявам и соча с пръст недостатъците в повествованията ви, защото темата е по-интересна от размяната на аргументи и игра на прввъзходство, която ми предлага вашата личност. Никъде в думите ми няма пристрастие. Акцентирах върху залитането в крайност на самите демитологизатори, които в стремежа си за обективност, попадат в капана на собствената си пристрастност. „Деградацията" на идеалите също може да бъде опит, успешен или не, да се постигне дълбочина и разбиране от друг тип. Но не чрез тоталното им унищожение, заради самото унищожение, а само посредством замяната им с по-адекватни за личността.

Смисълът на индивидуалното израстване не се съдържа в сляпото спазване или следване на външни закони - морални, философски, социални, семейни, религиозни и т.н, които са били приети наготово от нас през различните периоди на развитие, а в способността на отделната личност да осъзнае коя от предложените възможности отговаря или не на истинската му същност. Аналитичното демитологизиране е вътрешен процес и би трябвало да се изразява в съзнателно, спокойно и неагресивно отхвърляне на житейски правила, митологични образи и авторитети, съотнесени строго индивидуално спрямо самият себе си, а не чрез налагане на това отхвърляне като универсален, по-висш критерий, валиден за всеки човек. Понеже така стигаме отново до митологизиране, но просто знакът е обратен - проповядваме за единствен, обективен и разумен критерий разобличаването, отхвърлянето, разрушението, отричайки издигнатото на пиедестал, обявеното за героично или свято. Всички ние имаме както свое вътрешно „призвание" и своя неповторима съдба, така и единствен по рода си архетип. Целта е достигането на този архетип посредством постепенното и положително разрушаване на ненужното за конкретния индивид. Върховната проява на този архетип е принадлежността към някои висши ценности, носители на които могат да бъдат и други индивиди, дори исторически фигури. Това са ценностти, които всеки самостоятелно преоткрива, приема или отхвърля според собствените си стандарти, в съзвучие със собствения си вътрешен образ. Тук няколко човека се опитвате да "отнемете" правото на други да избират собствените си ценности, обявявайки ги за индоктринирани мозъци, неспособни да осъзнаят, че са жертви на пропаганда. Сякаш вие сте единствените зрящи, призвани да отворите очите на бедните овчици, присвоили си табелката "учени"… Това очевидно подценяване на разума в другият и идеализиране на собствените умствени способности всъщност е проява най-обикновено самохвалство, продукт на някои психологични комплекси.

Доста изопачена интерпретация на онова, което казах. Надявам се въпросната демитологизация да не се окаже поредната злободневност, чиято цел не са обективност, безпристрастност и развитие на самостоятелно мислене, а простичко по-сочна клюка? В опитите си да развенчаете митовете самият вие изпадате в субективност поради невъзможността си да разграничите безпристрастно пластовете, които изграждат всяка отделна личност. Долавям единствено личното ви горчиво разочарование от несъвършенството на човека.

Нито която и да е сфера на науката. Но все още не успяваме да избегнем манипулативната и деструктивна употреба на знанието. В такъв момент от еволюцията си се намираме. В древността знанието е било тайнство и се е предавало само на учениците, които са били готови да бъдат посветени в него - онези, достатъчно талантливи и отговорни, за да не злоупотребят с него.

Нямам навик да се самоцитирам, но ще направя изключение. Предположих, че мисълта е ясна. Първото изгубване води до развитие и позитивно разрушаване, второто до деградация, маргиналност и негативно разрушаване. Израстването предполага радикална промяна в схващането на отделния човек за отговорността и притежава винаги лична, конкретна етика. Определението "поетичен" в случая е несполучлив опит за ирония.

Възможно е, това е един от вариантите, но има и други. Например, че интелектуалното развитие или разумът, а не емоционалната интелигентност са тези, които ни отличават, а емпатията ни свързва не само помежду ни, като вид, но и с всички останали бозайници.

В основата на емпатията е мимикрията - това е най-разпространеният начин за обучение в техники за оцеляване сред бозайниците.

Онези, които се изгубват в идеалите си, губят по-малко от онези, които са загубили идеалите си. Думата "параноя" не причинява параноя, нито думата "спасители" - спасява.

Има всякакви психопати. Дора по-назад е посочила критериите, по които се диагностицира психопатията, както и разнородността при психопатите. Съществуват както изключително интелигентни, талантливи, социално атрактивни, така и алокохолици, наркомани, рецидивисти, които не планират престъпленията си, а ги извършват импулсивно. Общото при всички тях е чувството за огромна вътрешна пустота, породена от липсата на богат емоционален свят и способност за саморефлексия(съвест). Или поради дисоциирането от тях. Защото ако се асоциират с тази част от личността си, ще се наложи да поемат отговорност за действията си, да ги преосмислят, да рефлектират върху тях. Нужен е сериозен външен стимул за психопата, за да изпита силна емоция и да избяга от чувството за празнота. Такива стимули са упойващи вещества, алкохол, престъпления, власт, порнография и нестандартни сексуални преживявания, екстремални спортове - или накратко всички области в живота, които попадат в категорията "екстремално". Всички форми на власт са особено привлекателни за психопатите, понеже властта подхранва усщането им за превъзходство над останалите. Някои от психопатичните характеристики са високо ценени в обществото - например, завидното спокойствие, което те изпитват в стресови ситуации, при които "нормалните" хора най-често губят присъствие на духа. Харизматичност, асертивност, позитивност - психопатите нямат навика досадно да се оплакват или самосъжаляват, но при нужда могат съвършено да изиграят ролята на жертвата, предивзиквайки всеобщо съчувствие и подкрепа. Талантливите хирурзи, за които често се говори, че притежават божествен комплекс - също имат някои психопатични характеристики. Може би всеки човек е психопат в някаква степен. Може би сме оцелели, като вид, благодарение на психопатията? Ето нещо в тази връзка: http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

Майката е тази, която обучава и развива емоционално детето - нивото на емоционална интелигентност се залага от майката. Всякакви девиации, изкривявания, травматични преживявания във връзка с майчината фигура оказват дълбоко влияние върху психиката.

Да не забравяме, че ако серийният убиец е психопат, то обикновено семейството също е част от лустрото, от маската му, от опита му да прилича, колкото се може повече на другите, да не се отличава от тях, да изглежда "нормален", дори незабележим, под радара, с нищо ненабиващ се на очи. Има огромно количество хора, преживели тежки травми в деството си, но самата травма, колкото тежка и белязваща да е, не е достатъчен фактор. За щастие.

Повече за ранното детство на Бънди: https://www.paperhelp.org/samples/Essay-on-Ted-Bundy-Upbringing-Unraveling.pdf Очевидно не е израстнал в толкова добра, спокойна или "нормална" семейна среда.

Ще добавя и аз трохичка към интересната тема - Джеймс Фелън има десетки интересни видеа в тази връзка и най-вече във връзка с откритието, че той самият е психопат. И още една идея във връзка с причините за липса на съвест и чувство на вина при психопатите: So why don’t psychopaths have the common decency to go crazy? Dr. Rieber explains, “Since psychopaths act as if they were perfectly normal, i.e. sane, they must be skilled in a cunning manner to dissociate any real guilt that they should feel about their antisocial behavior.” He also says that since psychopaths dissociate, they don’t go crazy. He believes dissociation prevents them from experiencing guilt. He also says that many psychopaths do have some level of guilt they are dissociated from. http://ajp.psychiatryonline.org/cgi/content/full/158/8/1239

Изключително грамотна статия. Благодаря, че я споделихте.

Доста преди появата на емоциите са техните причинители. Защо точно определени външни дразнители пораждат точно определени емоции - някои са заложени от природата програми за оцеляване, други са вече придобити, като реакции, на база личен опит. Усещането за нематериалност идва от несъзнаваното.

Това за отлитането на някакви души и получаването на факсове от Господ са подли слухове. Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлизат от санскритската дума „дхяна“ и означава „съсредоточение“, „медитация“ , накратко съсредоточаване в това, което правим. Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – докато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.

Грешите, копаенето на лозето също може да бъде медитация.

Отношението между Ведите и будизма е същото, както между юдейството, исляма и християнството.

Ами, природата на нещата е такава, че всичко е взаимосвързано и когато се излезе вън от конкретиката на точно определен контекст, това става очевидно. Връзката на астрологията можем да намерим не само с психологията, пък и винаги там, където науката вдига безпомощно ръце, се появява езотериката. Иронията в забележката ви би имала търсения ефект, ако я бяхте насочил към изместването на тематиката в конкретната тема… Човек е съзнателен за една много малка част от това, което се случва вътре в него, като нямам предвид само биологичните процеси, а и психичните. Този факт няма нищо общо с разума и разумността - както сам отбелязахте - човек може да бъде гениален учен и в същото време пълен идиот в личния си или социалния си живот.