caress…

Прочетохме всички колко задълбочено сложихте знак за равенство между страх, вина и срам.

Колегата Рамус обяснява всичко със страха така, както навремето Фройд се опита да обясни всичко с либидото и нагона. Не, че за подобни твърдения няма основания в определени контексти, но са твърде фрагментарни, а психиката е изключително комплексно явление.

Нямат единна основа, колегата. Могат да бъдат продиктувани от страх, но човек може да изпитва срам и/или вина и поради такива фактори като етични/морални/философски стандарти. На всичкото отгоре, не е задължително човек едновременно да изпитва срам и вина, двете емоции могат да съществуват и да се изпитват поотделно. Човек може да се срамува и заради нечии чужди постъпки, както и да изпитва вина/срам за собствените. Срамът е свързван с осъзнаване на неизпълнение на определени социални морални стандарти, докато вината е лично преживяване и винаги е свързана с невъзможността човек да покрие собствените етични стандарти. Човек може да изпитва дори вина за това, че е значително по-заможен от повечето си събратя, че води луксозен живот, че е собственик на луксозен самолет, докато милиони умират от недохранване. Това, че срамът и вината понякога се преживяват едновременно не означава, че трябва да слагаме знак за равенство между двете. Особено, ако човек има по-високи изисквания към себе си в познанието си за човешката психика. Например, ако се случи инцидент и човек без да иска причини нараняване на друг човек, това, което той може да изпитва, е както вина за действието, така и срам. Но независимо от това, вината и срамът са две напълно отделни и самостоятелни емоции. Срамът е "егодистоничен" т.е. продукт на конфликт между това как виждаме себе си и нуждите, и целите на нашия аз, като високи нива на срам са свързани с доста съществени изкривявания на психиката - различни проблеми с хранене, различни сексуални проблеми, дори нарцисизъм, който е един от защитните механизми срещу срама. Вината обаче е "егосинтонична", укрепваща и развиваща егото, и в изключително редки случаи може до доведе до психични изкривявания. Вина, а не срам, изпитват обикновено хора със здравословно самочувствие и ценностна система, понеже тя е в резултат на саморефлексия, а не непременно ефект от конфликт на личността със социалните взаимоотношения и норми. П.П. Моля за извинение за побългарените термини в кавички, но не съм запозната с еквивалентните термини на български език.

Не, не е атавистична патерица, а сложен процес по изграждане на идентичност, базирана на ценности - социални и индивидуални. Има два вида общества най-грубо казано. Общества, основаващи се на срама и общества, основаващи се на вината. При първите социалното одобрение е основен регулиращ фактор, при вторите - индивидуалните ценности. Погледнато реалистично и обективно, не само страхът е оказвал влияние при вземането на решение дали да се въстава, а и различните ценностни мотиватори, които са притежавали различните социални слоеве в България в онова време.

Каблешков: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а на гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия“. Как мислите, че се постига политическа независимост от Османската империя в контекста на международната политическа обстановка на разискваната епоха? Как се печели политическо благоволение от Великите сили? Защо различни, в пъти по-добре организирани и въоръжени въстания от Априлското не са получили търсения политически ефект (полското от 1831 и 1863, унгарското от 1848 )? Стратегията на българите е политически успешна. Великите сили виждат смисъл от намеса, който да оправдае загубите им в дългосрочен план, надявайки се да разширят по този начин териториалното си влияние. Унгарското и полските въстания обаче не постигат целите си точно поради същите причини.

Едно кратко филмче в тази връзка: Mary-Helen-Immordino-Yang-Ed.D.-480p.mp4 Immordino-Yang and Damasio summarized this finding in Learning Landscapes: “By compromising the possibility of evoking emotions associated with certain past situations, decision options, and outcomes, the patients became unable to select the most appropriate response based on their past experience. Their logic and knowledge could be intact, but they failed to use past emotional knowledge to guide the reasoning process… ” Емоцията е друг вид когниция, която подпомага не само процеса "учене", "вземане на по-адекватно решение", но без тях вземането на решение е невъзможно, а знание, което не е съпроводено с емоции при преподаването му, не се задържа дълго в паметта. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/1541-4329.12116/full Извинявам се за телеграфния стил, но нямам време за по-дълги постове. Мисля, че информацията в линковете е красноречива сама по себе си. Все пак човек е нужно да знае какво търси, за да може да го публикува като информация. Надявам се да е полезно.

Джоузеф ЛеДу и Ричард Браун предложиха нова теория във връзка с емоциите, която ги поставя на отдавна дължимото им място - сред по-висшите когниции. https://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201702/joseph-ledoux-reports-emotions-are-higher-order-states

Страхът е емоция и е неподправена, естествена. Това, което може да бъде лицемерно, е само мисленето. По-голям проблем за хората винаги е била рационализацията на емоцията, а не чувстването й. Как се става доносник, интригант, манипулатор за мен винаги е бил интересен въпрос. Колко от хората, стигнали до подобни прояви, са били слуги на някакъв страх и колко от тях са били слуги на добре калкулиран интерес? Дали страхуващият се за живота на близките си е лицемерът и подлецът или онзи, който е готов да премине през трупове, за да постигне рационалните си цели? Лесно се лепят етикети, по-трудно е да се вникне в мотивацията за едно или друго действие. Кога доносничеството е мотиварано от чисто рационални подбуди, а в кои случаи от емоционални. И тъй като емоциите също са висша когнитивна функция, то в живота си предпочитам естествеността на чувстващи и сърцати хора, отколкото премерената рационалност на мислещите, която е в състояние да не взима под внимание чувствата и благополучието на други.

Ами, очаквам да докажете, че съзнанието не е вид информация, за да изгладите несъответствията от моя пост. След като успеете да направите това, ще бъдете предложен за Нобелова награда, тъй като ще сте обяснил една от най-големите загадки на нашето време. Разчитам на вас.

И за мен е удоволствие да го чета. Частица чист разум сред помията на темата.

Какво се знае за тези могили, за които споменава въпросният "учен"? Опитах да намеря нещо по-сериозно в гугъл, но попаднах само на писания от библиотека Фантасмагория. Въобще, има ли, каквито и да било осования за подобни хипотези? Иначе шоуто му е като за лека нощ деца. Как си наглася и добавя произволно числа, за да си обоснове фантазиите - добре се посмях с цветето на живота. От друга страна, някои от по-древните цивилизации действително са строели на мистичен принцип, а за вярванията и знанията на пра-българите не се знае много, което създава пространство за подобни легенди.

Замислих се…щом е възможно кодирането на дигитална информация на биологичен носител, със сигурност ще намерим начин как да ъплоадваме всякакъв вид информация, включително и съдържанието на собствените си съзнания. Все още твърде малко знаем за самото съзнание, но със сигурност е вид информация, която в момента сме избрали да наричаме "психична". Но била и психична, тя също подлежи на преформатиране, заличаване, разширяване, подобряване…Което си е вид бъдещо безсмъртие. Поне, докато съществува живот независимо от формата. http://theconversation.com/storing-data-in-dna-brings-nature-into-the-digital-universe-78226

https://www.extremetech.com/extreme/134672-harvard-cracks-dna-storage-crams-700-terabytes-of-data-into-a-single-gram

Ако възприятията на тези бръмбари са строго определени от еволюцията в конкретиката на оцеляване и размножаване, то е напълно възможно да допуснем, че нашите собствени възприятия за реалността са доста далеч от това, което е тя в действителност. Уникалният романс между австралийски бръмбар и шишета бира

Не ми е интересно съдържанието от постовете ви, защото отдавна съм се запознала с това, за което пишете. Веднъж познато, за интелигентния човек става повтарящо се, то става отегчително, монотонно. Този, който цикли и повтаря едно и също сте самият вие и дори не се усещате. Погледнах линка, който пусна колегата към някакви стари "ваши" мисли в друг форум - ами, едно и също, колега, дъвчете вече години наред едно и също. Но нагло питате мен - "чрез повтарянето на същото за вас има някакъв когнитивен ефект ли… или е по друга причина?" Намерете отговорите на собствените си въпроси. Демитологизирайте собствените си митове за "лично познание".

самохвалство самохвалство самохвалство Който има време за губене, нека чете идиотизмите ви. При вас отсъства не само богата обща култура, но каквото и да било по-сериозно познание за човешката психика. Даунинг-Крюгер в една от най-фрапантните му форми.

Racing reflections

В ДНК-то се съхранява огромно количество информация на пук на квантите на професора. https://www.scientificamerican.com/article/aging-is-reversible-at-least-in-human-cells-and-live-mice/

Ами, нека разгледаме как политиката експлоатира успешно мита. Победата на разума направи възвеличаването на героя неизбежно. А самите политици отдавна си навличат разнообразни героични одежди, защото това е най-бързият начин за демонстрация на нужния статус и образ, с което се променя както емоционалната атмосфера, така и интензитета на комуникацията с обществото. Образът на героя е архетип на човек, който поема нелекото бреме на разумна загриженост за съдбите на изморените и объркани граждани. Заплахата или обещанието за промяна към по-добро оказва силно въздействие над крехката човешка психика. Внезапните промени винаги водят до нестабилност. И точно в тези обстоятелства започва експлоатацията на масовото съзнание, при които пропагандата успешно преражда архетипа на героя-избавител, спасител, възродител.Високата посещаемост на темата също е доказателство за битуващата тъга по героичното. Формулите за равновесие и стабилност заемат основно място в мита за героя, независимо от съдържащото се в него статукво и статичност. Тези формули се използват успешно в политическото моделиране и пропаганда. Всяка героична фигура се появява на политическата сцена в период, в който равновесието е загубено. Успешната политическа кампания винаги е базирана на обещания да се възстанови и достигне просперитет и стабилност. Всяко гласуване за определена партия или лидер, всъщност, са актуализация на мита за героя – обществото е в търсене на личност, която да персонифицира изгубените ценности от оригиналния мит. На героя се противопоставя фигурата на “лошия” кандидат, който пък персонифицира цялото зло на света. Този контраст е необходим и удобен за целите на кампанията. Ситуацията на политическа конкуренция постоянно противопоставя "истинската" позиция на героя с "лъжовната" на политическия конкурент. Успехът на всеки политически лидер се състои в убеждаването на масите да бъде приет като единствен истински лидер, с който масата идентифицира неизбежното решаване на проблемите й. Персонализацията на масовите проблеми, възникнали с кризисното състояние на обществото, разбива всички участници в мита за героя на “свои” и “чужди” - разделяй и владей. "Свои" са всички, които помагат на героя, а "враговете" са онези, които пречат да бъдат "героично" решени проблемите посредством "героични" деяния. Дали "своите" и "чуждите" ще носят имената "либерали" и "консерватори" по никакъв начин не променя сюжетната линия. Механизмът на препядствията и тяхното преодоляване, характерен за героичния лидер, включва логиката на “преодоляване на кризата”. Но задействането й се осъществява изключително в културно-символичните измерения на масовото съзнание. Политическата пропаганда експлоатира мита с неговата символична драматизация на положението и символичното преодоляване на кризата. Препядствията се създават в мита за героя така, че всяка ситуация, в която той попада, да може да бъде разкрит "героичния" характер на лидера. Не става дума за най-обикновено, повседневно преодоляване на някакви проблеми, а за тяхното ГЕРОИЧНО преодоляване. За това, ако поведението на лидера се моделира от формулите на мита за героя, то ситуациите, в които той попада, непременно се героизират. Решенията, които той взема, не са просто решения, а обвити в ореола на героичността решения. Той работи непросто с поредните сиви проблеми, а е зает с решаването на грандиозните въпроси по оцеляването, което ще доведе до възникването на също толкова “велико общество”. Демитологизирането на вече съществуващи исторически герои обаче отваря място и възможност да се появят нови такива. В културната антропология изчезването на националните герои се явява необходим ход за митопораждането на минимални, чисто формални възможности за появяване на нови герои, които да деперсонализират всички успешни деяния, осъществени някога от други исторически фигури преди тях. С тези актове се създава възможност за всеки един от политическите претенденти да се идентифицират с мита и да го въплатят, тъй като героичния мит повече не е “собственост” на точно определени исторически фигури - сюжетът вече е свободен да бъде експлоатиран, от който и да било. Успехът на всяка политическа пропаганда е предопределен от състоянието на колективната осъзнатост. Точно тези особености на колективното несъзнавано се експлоатират векове наред. И въпреки че тези механизми са ясни и отдавна описани от различни изследователи, схемата продължава да работи успешно, понеже човекът, като колективен архетип, все още не е опознал себе си. Дали според вас това, което казвам, са консервативни утвърждения, ограничаващи диапазона на разглеждане на даден въпрос или факти, отново с нищо не променя колективната картина.

Несъзнаваното е също основна част от цялостното човешко съзнание. Трансцедентното не е толкова в сакралността на самия мит за героя, колкото в осъзнаването на потребността, която го преражда през вековете. Нима някой от нас може да назове харизматичен политически лидер или национален герой без участието на архетипната фабула?

И корените на архетипа - герой са точно там - в мита, в сакралните разкази за трансцедентното. Политиката, религията, пропагандата опорочават мита, но въпреки това той продължава да има свое собствено място и стойност в развитието на всеки отделен човек. Очевидно не е спрял да се "възражда", което ни казва много за потребностите ни, основна тема в които е преодоляването на мрака на невежеството ни.

Човешката история ни подсказва, че правилният път е този на трансцедентното - на положителното, разумно разрушаване под формата на метаморфоза, преобразуване, надграждане, а не на отрицателното рушене заради самото рушене. Дори телата ни са митологизирани, но на никой разумен човек не му идва на ум да отреже ръката или крака си поради тази причина.

Предполагам, че болшинството от участниците са добре запознати с работите на Мирча Елиаде, но ако ще продължаваме да си говорим за митове и демитологизиране, може би е добре да се подходи с повече дълбочина и разбиране. Защото темата просто се раздели на про и контра, без никаква реална връзка с генезиса, символиката и предназначението на различните митове.

Хе, някой ме е изпреварил, както виждам. Аз имам друг линк, но става дума за същото: http://www.uu.se/en/media/press-releases/press-release/?id=3982&area=3,8&typ=pm&lang=en