Втори след княза

Ще се спра и на още едно митологично творение на човешкото въображение- чудовището Уная и малките му унайчета. Етикетът е ясен- това е нещо страшно, от което дори силният и знаещ чичо се страхува. Физическо съдържание няма. Уная по нищо не прилича на загрижената леля и е мисловен хибрид между тиранозавър и Неси. Обаче има функция, дисциплинираща- да плаши непослушковци. Тя има информационно съдържание, което се обогатява не от експерименти и наблюдение, а от доизмисляне. Има си гнездо, има си малки. Спокойно можеше да се добави и външен вид и скорошни появи пред разказвача. Това е красотата на изкуството и митовете и чудото, което е накарало хората да измислят душа, която прави тези работи. Душата, прочее е работна хипотеза за обект, който може много работи, но е невидим и неизследваем. Както Уная има много характеристики, помещава се според различни разказвачи на различни места- в сърцето, в черния дроб, в белия дроб, в кръвта, в мозъка, в небето или под земята. Доколкото е вършила работа, съществува. Явно функционира и сега, защото за мнозина съществува. Няма физически обект, но има социална функция- обяснява някакви явления.

И докато при изучаване на произхода на природните явления винаги стигаме до физиката, при човешките продукти винаги стигаме до някакви взаимоотношения. Интересен пример са английските житени кръгове. Дори и наш учен се беше запалил в търсенето на обяснение и имаше голяма колекция от фотографии. Накрая изясниха, че всички е започнало с приятелска шега, към която впоследствие се е добавил и търговски интерес + безкористно изкуство. Колкото и да изучаваха учените, не се стигна до никъде. Журналистите обаче, които питат и разпитват човеци, а не изследват камъни и дърве, намериха истината.

Разобличаването на дискриминация е обща грижа. Предполагам отбелязваш да не дискриминираме логиката. Обаче при художествени произведения има една естетическа логика, която се разминава с научната. Спомняш си оня училищен пример за " турчин, че бесней над бащино ми огнище", дето бащиното огнище не трябва да се възприема като бащино огнище, а като нещо друго? Т.е. А различно от А, но е велико. По принцип се отнасям към физиката с респект като към най- точна наука. Естествено, тя не бива да бъде фаворизирана в другите науки, които имат добър обяснителен модел и без нея. Механицизъм е да търсим физика при причините за миграцията на евреите преди Втората световна. Чел съм, че химическите процеси се обясняват с физиката на атоми, ядра и полета, но това е някак си частно, основните явления химията си обяснява с химически закони. Мисля, че еднорозите и гномите не могат да бъдат обяснени с физика, по- скоро могат да бъдат разобличени. Галилей разобличава великаните с изчисления от новоткритата от него наука съпромат, като доказва, че не може тяло, неколкократно надвишаващо човешкото да има същия строеж. Костите не могат да го издържат ако са със същите пропорции.

Има и по- широко обяснение, не само с логика. Има естетически,а и верски, социални, че и педагогически причини за съществуването на понятия без предхождащ ги реален предмет. В т.см. митологическите и фантазни герои съществуват и имат съдържание, основно плод на въображението, някакви овеществени идеи, добили съдържание чрез произведения на изкуството и митологията.

ChatGPT за Аналитичната философия и възгледите там за същността. "В аналитичната философия понятието за "същност" често е анализирано от гледна точка на езиковата семантика и логиката. Един от начините, по които се разглежда същността, е чрез анализ на различни типове изявления на твърдения и техните съдържания. Ето някои основни аспекти на разглеждането на същността в аналитичната философия: Езикова семантика: Философите от аналитичната традиция често анализират какво прави твърдение да бъде вярно и какво прави определени същества да бъдат такива, каквито са. Това включва разглеждане на езиковите структури и семантичните правила, които определят същността на твърдението или понятието. Определения и идентичност: Философите като Людвиг Витгенщайн и Готлоб Фреге се интересуват от начините, по които същността на нещата се изразява чрез езика. Те се занимават с въпроси като какво прави един обект или понятие да бъде това, което е, и как можем да определим или идентифицираме нещата по начин, който е точен и свободен от парадокси. Анализ на тъждества и еквивалентности: В контекста на формалната логика и математиката, аналитичната философия се занимава също с анализ на тъждества и еквивалентности между различни твърдения или понятия. Това включва изследване на логическите свойства на понятията за същност и тяхната взаимосвързаност. Философия на езика: Философи като Лудвиг Витгенщайн и Уилард Ван Орман Куайн се фокусират върху езиковите игри и употреби на термините за същност. Те анализират как езикът определя и формулира понятията за същност и как тези понятия се използват в рамките на езиковите общности и практики. Тези са само някои от аспектите на аналитичната философия, които се отнасят до понятието за "същност". Във всяка от тези области философите се стремят да разберат какво прави нещата да бъдат такива, каквито са, и какво прави нашето разбиране за тях да бъде смислено и последователно." Намирам го за затруднително сложно. И още от ChatGPT Лингвистични аналитици: Философи като Людвиг Витгенщайн се интересуват от начините, по които езикът се използва за описване на света. Витгенщайн използва термина "етикет" за да подчертае, че думите и изразите не са просто транспортни средства за предаване на съдържание или същност, а по-скоро части от игрите на езика, които имат своеобразни правила и употреби. Постмодернизмът: Някои постмодернисти, като Жак Дерида, използват термини като "етикет" за да подчертаят, че всяко определяне на същността или истината е зависимо от контекста и относително спрямо различни фактори като власт, език и култура. Вместо да се говори за стабилни същности, те анализират как езиковите "етикети" са подложени на различни интерпретации и преглеждания. Семиотика: В областта на семиотиката, която се занимава с изследването на знаци и техните значения, понятието за "етикет" може да се използва за да се обясни какво прави даден знак да бъде разпознат като представител на определен обект или понятие. Тук етикетът е нещо, което прикрепяме към обекта, за да го идентифицираме или опишем. С удоволствие пускам и този текст на ChatGPT, който потвърждава чрез не кой да е, а с Витгенщайн, нещо казано от мен преди време. "Първоначалното Витгенщайново виждане е, че езикът е тясно свързан с контекста и интеракциите, които го оформят. Той не разглежда езика като просто средство за описание на предметите или изразяване на мисли, а като сложен инструмент, който придобива значение чрез употребата си в конкретни обстоятелства и в контекста на различни езикови игри или форми на общуване. Във Витгенщайновата перспектива, за да разберем какво означава дадена дума или израз, ние трябва да се огледаме на начина, по който тя се използва в различни ситуации и контексти. Така, значение на една дума не е статично определено от някаква външна същност или реалност, а се формира динамично в процеса на езиковата практика и комуникация. Следователно, за Витгенщайн езикът не се съобразява само с предмета на изразяване, а се формира и променя спрямо социалните и културни контексти, в които се използва. Това включва и взаимодействието между говорещите, което играе ключова роля в определянето на значение и смисъл на езиковите изрази."

Благодаря, че приемаш предложението за ползване думата Съдържание. Напълно съм съгласен . Плюс едно малко уточнение- авторитетът може да е личност, група или общност, което и ти развиваш. И аз мислех върху темата за ментето и, както е естествено, стигнах до естествените науки като средство за установяване истинността на съдържанието=същността. Добро попадение. !!! Пак добро. Не го разбрах за "логиката" на концепцията, но за функционалността на идеите, които нямат реален предмет ми хареса. Щом съществува дълго една идея, която не се отнася до нещо реално, то тя има друга функция. Не е задължително да е природо- познавателна.

За да избегнем сложността на философските въпроси, прав си, да подходим елементарно. Само ще заменим същност със съдържание. Има следните възможности Етикетът съответства на съдържанието и етикетът на съответства на съдържанието. Съответствието е кратко поради вътрешни причини (виното е станало на оцет) или външни (Вуте го изкъркал и заменил с въздух) Несъответствието може да е и по други причини:преднамерено- пише цветя, а вътре коноп; недоразбиране- пише жени, а вътре кенеф; измама- пише ракия, а то спирт, вода и есенция;уговорка- разбрали се лаборантките да събират отработения спирт в шише без етикет; случаен етикет- сменят ти маслото и го наливат в какво да е шише без уговорка и др. Първоначално се съгласих, че етикетът следва съдържанието, но после намерих възражения. Прим. случая с марихуаната или случайния етикет на отработеното масло. Сетих се и за друг случай- колко различно съдържание са влага в една дума. Примерно диалектика- в древността начина за излагане размисли в диалог, после наука за логично изказване, после стигане до синтез на теза-антитеза , после теория за развитието. Етикетът "Физика" също е траен, за разлика от съдържанието- от наука за природата, до механика, а сега до всеобщо изследване на материалния свят. Да не говорим за етикетите на множества без елементи с реално съдържание. Не само шише от кола на конвейра преди напълване, но и Дядо Мраз, Бог, Серафими и Караконджули. А, и Макаронено чудовище и фея на зъбките. Има етикет с богато описание на нещо несъществуващо, като няма друго съдържание освен описанието. ПП. Този път имаше и експериментална част и за аперитив, и за дижестив. Нямаше етикет, но по уговорка е от домашната. Имам и два етикета от Джони и Мастика, все със същото съдържание за продължението на дискусията.

Горният анекдот ми послужи за да илюстрирам, че етикетите са много инертни, когато се отнася за променливи. А в света всичко тече, всичко се променя. Обаче на нас ни служи за някакъв период. След това етикетът, обяснението на нещото/явлението също се променя като догонва промяната на нещата. Нормално. Можем да определим, скоростта на промяна на етикета= името и описанието и това е характеристика не на нещото, а на нашето познание за него. Можем да определим и инертността, като вместо понятието за импулс използваме налените средства и скоростта на промяна, обаче нещата са твърде различни. Нямаме критерий доколко средствата са мотив за съвестна работа, нито с какво да мерим скоростта на промяната. Ако е бр. публикации, без да е отразено качеството, значимостта им, то всичко отива по вятъра. Общо взето, количествени характеристики трудно се приписват на качествените промени без бая предварителна работа.

За залепения етикет. Един анекдот. В наше село, на една й излязъл прякор Магариша. Тя много се старала в живота, напреднала, имала добро име чак в София, позабогатяла и решила да направи курбан за цяло село и да обяви, да не й викат Магариша. Хубав курбан, всички доволни. Един казал "Ей, тази Магариша какъв хубав курбан направи". От тогава излязла поговорката "ДарИша, не дарИша, все си МагарИша".

Колко хубаво е, да се живее в просветена държава, в която не властва шериата или инквизицията, а политици от висок ранг казват "Аз съм Шарли". А не е хубаво да се сложи на някого етикет и да се стреля по него като по мишена. За забравилите припомнаям случката по вестникарска статия: "В сърцето на Париж загинаха 12 души. В редакцията на "Шарли ебдо" нахлуха двама въоръжени с автомати, въпреки полицейската охрана. Тя беше поставена след пожара през 2011-та година, причинен заради публикуване на карикатури на пророка Мохамед. По данни на френските власти, съобщени от френския вътрешен министър френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов, трима души стоят зад атаката срещу редакцията на "Шарли ебдо". Реакцията в България Почти всички видни политически фигури у нас заклеймиха кървавия атентат. Най-интересни изглеждат думите на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред Агенция Блиц, който откровено си казва, че такова нещо не е изключено и у нас и никой не е застрахован. След като във Франция може, как ние да сме застраховани, пита човекът, чиято задача е да знае отговорът. Полицай номер едно обаче каза, че чаканата вълна от мигранти може да увеличи опасността. "В нас този кървав терористичен акт предизвиква гняв срещу насилственото отнемане на човешки живот и посегателство срещу свободата на словото. Изразяваме солидарността си с френския народ в този тежък за всички нас и Европа момент и съпричастност към скръбта на семействата и близките на загиналите. Няма кауза, която да оправдава терора", казва премиерът Бойко Борисов. Президентът Росен Плевнелиев подкрепи позицията." Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/europe/glavnijat-redaktor-na-sharli-ebdo-predpochitam-da-umra-vmesto-da-jiveja-na-kolene-news_449701.html © Actualno.com

Ще си позволя да помоля да не затлачвате темата. Може би се вглеждате кое е същността един на друг, но не това наричам дискусия и не това е мечтата ми за взаимоотношения за една шепа хора. "Просто сме малцина, а пътуването е дълго. Това е непроменимо, уважаеми господа" каза капитанът на кораба и помоли за ред пасажерите.

За "усещането за бог" имам някои идеи от втора ръка. Подкрепям хора с психични проблеми, които са минали през психиатър и психолог, да потърсят и помощ от църквата. Помага. Друг е въпросът, че смятам, че им помага социалната подкрепа на вярващите и доверието, че нещо неприродно се грижи персонално за тях. Доколкото възприемаш божеството с усещания, надявам се петте сетивни, разкажи, моля за неговата същност. Това, което си видял, чул, помирисал и вкусил, допрял. Не излизай, моля от усещанията, като се простираш на умствени дейности. Те са друга категория. Ако обаче под усещания разбираш друго, дай да се уточним какво е то. Може би усещаш присъствие на божество без сетивата си? Някои вярват в тези разбирания. Не съм от тях, но се стремя да ги разбера. Няма никакъв проблем да се вярва на нещо такова или подобно. Тези построения на човек обясняват накакви неясни ситуации. Вредоносни събития, съвпадение на несполуки, често се обясняват с нещо такова. Такива множества съществуват. Те имат понякога многобройни елементи, но те не са проверими. Съвременната наука е поставила бариера за фалсифируемост, т.е. кога може да се окажат неверни, но те са винаги верни и не подлежат на фалсифируемост, т.е. и на научно обсъждане.

О-о, бог е всичко. Това, че е и философия, не променя безкрайната му същност. То е като скоростта на светлината. с+с=с. Можеш да му прибавиш и медицината, и юриспруденцията. За демоните нямам понятие=разбиране. Нито същност, нито етикет. Не мога да ги сравнявам. 0/хора=0. При кои нас, коя група, с какви възгледи, няма усещания? Ако говориш в учтива форма, разбирам те, че общувам със заобикалящото ментално, умозрително и поради това не отразявам адекватно реалността. Може би. В замяна на това, давам простор за коментари на тези, които общуват със заобикалящото чрез усещания.

Именно защото "същност" не върши работа, съм против него. Обаче настоявам, че става дума за отношение. Така Стивън Кинг/пишеща машина ˃ Индианец /пишеща машина и не защото числителят е по- голям като персона, а защото отношението му е по- значимо. Цени я повече. Съответно и другите отношения могат да се означават, а след изследване или премисляне, дори и ранжират. По въпроса за етикета и същността, аз смятам, че става дума за етикети, които определят нещото. Примерно етикет за метър:вж. система СИ. Етикет за Стена: вж. речник. Съответно можем да кажем, стена дълга 6 м., Друг е въпросът за Стената на Пинк Флойд. Там същността е друга, има многосмислие, метафора. Съдържанието не е само Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид, а нещо повече. И тук, както при вещите, можем да изслушаме и да кажем Ето Стената. Можем и да сложим етикет "дострояването с една тухла на метафоричната стена на отчуждението". Като цяло, насочвам се да мисля не към същности, а към отношение на хората към нещата (физически, фантазни, социални ... нещата общо).

Според авторите на идеята за същност, тя не може да е по- малка или по- голяма. Тя Е. Ние можем да познаем по- голяма или по- малка част от нея. Обаче, една особеност на идеята за същност е, че тя може да се отнася и за несъществуващи неща. По- горе коментирах, че митът за Херкулес има същност и тя е в силата му. Така може да се обсъждат съвсем хипотетични неща. Примерно същността на паралелните светове. А значи и да се извличат някакви хипотетични техни особености. Обаче за обсъждане на каквито и да е неща, не е необходимо да търсим тяхна същност, а само значими фактори. Тези променливи, които са с по- голяма тежест. По- незначимите можем да оставим за друг път.

Не бих свързал победата на рационализма с победите на Чингис хан и Аларих, но да речем, че рационализмът е нещо, което носим от пещерите. Има резон за един Разумен човек. С какво обяснява по- добре живота идеята, че нещата имат "същност"?

Когато обсъждаме нещо, понякога правим многословни обяснения, които ние самите или някой опонент конкретизира/ фокусира/ кондензира/съсредоточава/уточнява/филтрира/дава резюме, на казаното с думите "В същност", което означава, че казаното има някаква същностна идея, която не е казана кратко и ясно. В този случай, според мен има място за същност и това не е поставен някакъв етикет. Зад много думи често няма същност, но понякога някой, някъде може да открие.

Няма и смисъл. Аз съм много доволен от дискусията, защото нямам големи очаквания. Да се воюва с идеята, че в нещата имало същност и истина, която ние частично отбулваме е в миналото. Победена е. Да се използва методът на дедукцията: когато имаме някакво твърдение, в случая, че определянето на нещата е в човека и го прилагаме за различни случаи, примерно за тоновете, атлетите и пр. също не е новост. Обаче да се разглежда един проблем от различни позиции и специалности, да не се съперничи кой има най- дълга ... специалност, за мен е удоволствието. Признавам си, че темата нито ще ми послужи за да ме потупа някой, нито да се наложа в мнението си, а единствено насладата да науча нещо. Така че, ще продължа с този дух и в тази, и в други теми. Вторият има да пази по- малко авторитет от Първите и по- голяма свобода на мислене.

Ъ-хъ.

Имал съм предвид налагането на темперирания строй: "остава историческата заслуга на Бах, свързана с въвеждането на т. нар. „темпериран строй“, който е в основата на цялата последваща музика, особено клавирната, чак до наши дни". от ТУК. Дават и тази препратка https://www.academia.edu/5210832/18th_Century_Quotes_on_J.S._Bach_s_Temperament Приемам безрезервно забележката, че "няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не". Тъкмо е на място.

Благодаря за просторния отговор. Все пак, всяка честота има хармоници, ето, дали е 409 или 440 херца, все си ги има, т.е. нещо в конкретните тонове ги прави по- особени. Да не би да е тази устойчивост, стабилност, за която пишеш? Моля, за допълнение какво се разбира под устойчив, стабилен тон. За устойчив лад, предполагам, защото тонът ла е все 440 хц и съответно другите така. Кое му е нестабилното на тон 2024 хц? ... или под стабилност се разбира, че винаги наименованието и нотното означение има връзка с тон с определена честота? Жан Мишел Жар изпълнява музика на термен-вокс при който няма устойчиви тонове, но беше хит.

Разбирам, че завършва с "на харесващия". Моето разбиране е, че харесването е Отношение на харесващият към харесваното. А/В=харесване. Може би пак така. Някакъв физиологичен процес, при който като нещо ти хареса/не хареса се сигнализира в друг дял на мозъка или жлеза и се подава сигнал или инжектира секрет и се изживяват емоции. Опростено го пиша, предполагам е по- сложно и дори може би различно. Не съм уверен. Според случая и филма, Маргьорит Дюмон пее фалшиво, но не се чува така. Дори не възприема адекватно присмеха в залата. "Изкуството да пееш фалшиво"

Същност на харесваното или на харесващия? Да, но когато става дума за светлина казваме Вижда. За звук- Чува. Току що прочетох в https://en.wikipedia.org/wiki/Color_vision# защо виждаме отделни цветове в непрекъснатия светлинен спектър. Това се дължало на 3 вида колбички/кълбенца/конусчета в окото, възприемащи по- отчетливо някакъв тесен спектър. Следва допълнителна обработка в зрителния център на мозъка. Название максимум цвят S 443 нм син M 544 нм зелен L 570 нм червен Обаче за "благозвучните" тонове нещата са по- сложни. Факт е, че някъде Бах или предшественици са откривали благозвучие в полутонове, вместо в цели, а източната музика смята за благозвучни и някакви микротонове. При това еталонът за тон ла е изменял нормативната си четота Абсолютната височина на тона ла през годините: Година Hz 1788 409 1850 442 1858 435 1885 435 1939 440 Така че изборът на тонове е доста волно, въпреки обяснението на уики, че "тонове(те) звучат устойчиво (при прозвучаване се създава чувство за завършеност) и неустойчиво едни спрямо други в рамките на системата." Това "устойчиво", завършеност", "неустойчивост" нямат за съжаление физически, а само някакъв тайнствен смисъл от занаята. А в индийския стил рага Тук нещата са съвсем волни "Всяка рага има свара (нота или наименована височина), наречена шаджа или адхара саджа, чиято височина може да бъде избрана произволно от изпълнителя".

Намислил Питагор да дрънка по струна, като увеличава и намалява дължината. Предполагам с някакво магаренце е променял звучащата част от по- дълга струна, но това не е важно. Установил, че има някакви благозвучни дължини на струната и други неблагозвучни. После музикантите подбрали някакви благозвучни трептения, честоти, дължини на струната и ги означили с ноти. При това се правят някои реформи и някои звуци/ честоти биват възприети като по- благозвучни вместо предишните. Та въпросът е, дали това благозвучие е в честотата или е култура- да наричаме по навик тези тонове благозвучни? Лесно ми е да предположа, че има някакво съвпадение на честотите в ухото на човек, но все пак, всички человеци ли имат еднакви органи за еднакъв разонанс? Друго ще е, но пак в човека, а не в звука, както беше в честотата на отразяваното жълто.

Не съм и мислил "същността" като харесване. Обаче смятам, че харесването е у Пешо и не е някаква "същност" на Пешо, а по- скоро отношениена Пешо към жълтото. Предполагам че то се е формирало от съчетание с други харесвания. Второсигнално, като у Павлов. Хапнал Златна превъзходна, харесала му. Хапнал зряла круша, харесала му. Съборил русо гадже с "малка жълта рокля" в жълтата слама, харесало му. Може и да е културно обусловено- майка му казала, че му отива жълто или жълтите рози са нежни. Може и да е настроение или зрителни особености- като полетата на Ван Гог. Обаче тези пристрастия се променят и утре Пешо може да е меланхоличен и да харесва синьо, т.е. харесването не е "същност" или както и да го наречем. По отношение Предполагам два аспекта: физиологичен- Пешо вижда по друг начин вълна с тази честота, някакъв далтонизъм; естетически- вижда "със сърцето" нещо "невидимо за очите". И двете ни връщат към казаното преди това. Обаче отказвам да приема, от позициите на съвременния рационализъм, че Пешо може да вижда нещо, което ние с очи или уреди, да не можем да видим. Естетическите различия, смятам, не се виждат, а са по- сложна комбинация от преживявания. Нали?! И аз не мога. Съгласен съм и си мисля, че тези интелектуални труженици, които са направили програми за разпознаване на образи, лица, не са някакви ултра гении, а са екип от образовани специалисти, които са подходили разумно и неуморно. Определили са значими точки на лицето и са започнали.... Е, имали са и предприемчив шеф, организатор. Работа за пари, а не за форумни приказки. Хитро! Трупаме случаи, откриваме различия, поставяме в групи. Повтаряме стъпките по същия алгоритъм.