Втори след княза

От ученическите години ме е впечатлило игрословието в един от последните стихове на поемата, в който от Никола останала само "цафарата му, тъмната". Цафара означава както двоянката на която той е свирил, така и оценката двойка. За съжаление, от Никола остава само цафарата.

В цитираната по- долу статия ме привлече заглавието. ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА МАРТИН БОЖАНОВ - НОТАРИУСА. ТУК "ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ"!!!! Има и неща, които НЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ. Вече 1 година тези неща не стигат до никого.

1 година от убийството на Мартин Божанов- Нотариуса. Нищо ново за убийството. Вестникарски статии за неговите прегрешения. Както стана дума в друга тема, за да узнаем истината е важно какво се говори, но важно е и за кое се мълчи. Мълчи се за това кой е убиецът, подбудителят и какви са интересите зад убийството. Ако сме правова държава, дори убийството на Сатаната трябва да бъде разкрито. Потулването значи, че с това убийство е извършено нещо нечестно, срамно, а извършителите са подкрепени от някоя политическа сила. Най- вероятно тази, която още приживе е опитвала да го плаши и контролира. Като не е станало е бил отстранен.

Библейски погледнато, пред живеещата сред рая на България Гергана, под облика на везиря се появява змията- дявол и я примамва да откъсне плодът от дървото на знанието. - Младо, безумно момиче! Ти още нищо не знаеш... Всеки може да си припомни съблазните, които лукавият й предлага ТУК. Нашата "Ева" отказва. Тя се съобразява със забраната за плодовете на знанието. Обаче по- нататък няма райски живот. Защо това не й се случва? И ето- нашият избор се оказва също толкова библейски важен, колкото оригиналният. Гергана и Никола изтляват в безплодна връзка. Отказът от знание, от напускане на люлката, от човешка любов и деца е лош избор. Ако Аспарух беше останал в "рая", още да сме в степите. Ако в династията на Омуртаг имаше само едно или две деца, то княз Борис нямаше да стигне до избора на третия- Симеон за свой наследник. "Плодете се и се размножавайте"- алтернатива на Умрете сами и безплодни, без грижи в измисления си рай. Пък после се чудим, защо българка не е била султанка. Защото предпочита да живее в райска България! Животът е поредица от избори!

Вълнуващата драма "Фуенте Овехуна" на Лопе де Вега поставя като главен двигател на конфликта Лауренция, която е здрава и земна. Обича простата селска храна и простите взаимоотношения. Има своето неотстъпно чувство за чест и храбростта да го отстоява. Гергана от "Извора на белоногата" е също здрава селска мома, която обича своята китна мала градинка и родните красоти. Тя също е с достойнство, на което държи и го охранява. Разликата е в епохите. Събитията в испанското село са към края на освобождението от маврите и консолидацята под скиптъра на един крал. Испания става световна сила. В село Бисерча, събитията са дълго преди идеята за национално освобождение. Лопе пише пиесата 1614, когато богатствата на Америка потичат към Испания за прослава на нейния Златен век. Славейков пише Белоногата през 1873, във време, когато не само водачите, но и бунтовниците са объркани. Левски е обесен, комитетите се разтурят от страх. Имаме екзарх, но сме в схизма, а екзархията е далеч от демократичните надежди. Върховният господар- султанът е недоволен от състоянието на империята, прави реформи, които не спират гниенето й. Войнските победи са само спомен. Местата си схождат. Фуенте Офехуна принадлежи на войнстващ монашески орден и не е на краля. Бисерча е вакъф на зет на султана през 17 в., но с грижата на този зет- Сияуш ага в Харманли са построени мост, керван-сарай, хамам, джамия, воденица, голям гроб и чешма. Антагонистите са доста различни. Командорът на Ордена на Калатрава е боец, който има войнска храброст и дързост, а селските жени и моми са негови по право и по господарска воля. Готов е да изгори непокорното село. Агата е склонен на отстъпки и е по- скоро любопитен съблазнител. Отнася се равнодушно или преситено към отказа и дори възнаграждава селото, родило дръзката мома с чешма. Времената на раждане на достойни и смели жени до някъде си схождат. Заетите с войни испански благородници, съпроводени от селяните си са опразнили селата от към мъже и цялата мъжка и женска работа, а също и организирането й, са преобладаващо за старците, младежите и жените. Това издига статуса на жените и докато мъжете се объркват от това кой е враг и кой свой, кого да подкрепят с кръвта си и чия кръв да проливат, уморени мечтаят ред и край на ратния труд. Българското село не е по- богато на достойни и ангажирани с делата му мъже. Кръвният данък отнема най- хубавите, пък жените се оправят както могат. Ако допуснем, че времето на случката е царуването на Мурад ІІІ, то това е също време на изгубени животи и войнски победи, които допринасят за славата на империята, но обезлюдяват и победители, и победени. По отношение развитието на сюжета, световно известният и класически испански автор, връх на разработена култура е с величини над самобитния, но по възрожденски всеобхващащ български политик, издател, журналист и редактор, учител и стихотворец. Испанската пиеса е разгърната, обхващаща много събития, с разнообразна и майсторска метрика. Поемата е излята на един дъх, оспорвана от по- късни критици, но жива и самородна. Обаче нишката, която бих разгледал, се отнася само до лиричното поведение с любимия и последиците само за влюбените. Лауренсия, дъщеря на местния кмет, има връзка от онзи вид, за които селото знае, но самата тя нехае, с Фрондосо- кандидат за сърцето и ръката й. Без да го отблъсква, но общо взето с безразличие му казва „Макар и да не те обичам силно, у тебе нещо ме привлича”, а после го упътва, почти с дружески съвет, да поиска ръката й от баща й. В този момент се появява Командорът, а Фрондосо се скрива. Господарят желае момата и е доста настоятелен, което ако не в ремарка, е дадено с повелителните му думи „Не се брани!”. Младият селянин междувременно се е добрал до арбалета на господаря и заплашвайки го, спасява Лауренсия. В този момент, без да е отразено в текста, знаем по емоционална логика, че той я е спечелил. Командорът се чувства унизен и пламва да изтрие оскърблението с кръв и сълзи. Малко по- късно, може би съвсем остаряло за съвременното разбиране, но е важно, че двамата си дават дума и клетва, че ще се оженят, което ги премества в категорията на годеници, дори без свещен ритуал и свидетели. Следват подготовка на сватбата, отвличането на Лауренсия от придворни, нейното отърваване и реч към мъжете на селото с име Овчи извор, че са овце, а не мъже, бунт и разкъсване на Командора. Разследване, без откриване на конкретен убиец и успешна просителна делегация на селяните.до краля да бъдат опростени и присъединени към кралските земи. В този щастлив финал двамата влюбени участват като тъжители за опетнена чест, но тъй като личните им преживявания са само нишка от социалната драма, достатъчно е, че Лауренсия се обръща към любимия си със „Съпруже”. Гергана има по- нещастна лична съдба. Никола я задиря, изглежда хлапашки, вечер и нощем, че и всяка неделя. В навечерието на централното събитие той се осмелява да й поиска китка- белег на вричане, но тя му отказва под предлог вярванията й, че китка за чиста обич се дава отзарана. Определено Гергана доминира и Славейков я цитира, дакато ответни думи на Никола не дава. Тя съвсем точно го упътва да стане рано за нива, да поведе и напои биволите и да я чака на извора когато тя ще му дари китката си и своята клетва. Авторът приписва на черни веди несполуката, но Никола отсъства. Към него няма никъде упрек, но не друго, а отсъствието му е безжалостен упрек. Вместо думите на Лауренция, че не са мъже, а овце, тук има осъдително отсъствие. Следва разговорът с везиря, прелъстителните му предложения за Стамбул и онази вярна клетва на героинята „аз съм се клела, заклела и клетвата ми вярна е: Първо ми либе Никола първо венчило той ще е…” Не сме пропуснали да научим, това го няма в поемата, защото тя се е клела в сърцето си, но не и на яве. Никола пак е отсъствал. Гергана отстоява своят избор и с това смайва везиря, Никола отново отсъства. Разбирам героинята. Тя е насъбрала цялата си дързост за да се опълчи на господаря, но е оставала сама, без закрила от любимия. Тя не се гордее със себе си, но много повече би се гордяла с героизма на своя избранник. Уви, той не е юначен, може да ходи по врачки и билкарки, но чудо пред очите й не може да направи. Гергана е обречена заради това, че е по- смела и достойна от този, който би бил неин мъж. Никола проумява своето предателство и слабост и отново бяга- в дън гора. Остава звучението на цафарата му тъмната. Той отсъства. От тук нататък бих пренесъл матафорично, че България е прекрасна и достойна, но героите, тези които да я бранят, да бъдат нейна гордост, стража и чест, отсъстват.

Да-а. Напълно съм съгласен, че Международните договори трябва да се спазват и в едноименната тема в "Етика и право" отбелязах, че личностите се сменят, а договорите остават. Някои съфорумци обаче са на друго мнение, конкретно за Сирия, което ме кара да мисля, че по аналогия биха одобрили и друг отказ от договори при промяна във властта. Това ме прави несигурен за бъдещето на Гренландия като част от страна от ЕС.

кпт

Изглежда някои в ЕС искат Тръмп да пукне... от смях. Г-жа премиерът на Дания, наградена от Зеленски за това, че скопи от към оръжие страна си и предаде на Украйна това... силата й и г-н президентът на Франция, който е оскърбление за своята страна, ако е верен на жена си, решили да изпратят контингент за да пази континент. Хахахаха. И аз ще се пукна. Казвам ви, ЕС е безволев и с разбити военни и икономически сили, за да опази Острова- Континент.

Имам предвид, че той е вдъхновен пропагандатор и не бива да му се връзваме. На дистрибуторите си продава мечти, както на клиентите стоки.

Някои напътствия на ИИ по преодоляване на информационния потоп. Интересното е, че като основно предлага да останем фокусирани върху това, което ни интересува, като игнорираме дреболии и подробности.. И така: Спасяването от информационния потоп, особено когато източниците са многобройни, а разликите между тях са минимални, изисква прост и систематичен подход. Ето няколко насоки: 1. Дефинирай своя въпрос Определи какво точно търсиш и какво искаш да разбереш. Задай си конкретен въпрос, за да се фокусираш. Пример: Не "Какво мислят хората за глобалното затопляне?", а "Какви научни доказателства подкрепят влиянието на човека върху климата?" 2. Ограничи източниците си Използвай доверени източници: Избери малък брой проверени платформи (напр. научни бази данни, реномирани медии, институционални доклади). Филтрирай информацията: Избягвай източници с емоционално или сензационно съдържание. Пренебрегвай повторения – ако много източници цитират една и съща информация, това е знак, че оригиналният източник е един и същ. 3. Намери консенсус и ключови различия Търси общите точки между източниците – това често е основният факт. Пример: Ако 10 статии казват, че ваксинацията намалява риска от тежко заболяване, това вероятно е надеждно. Обърни внимание на различията и потърси причините за тях (научни спорове, политически пристрастия, методологични разлики). 4. Използвай метод на елиминиране Ако информацията е прекалено много, задай си въпроса: "Кой източник дава най-много подробности?" "Кой източник изглежда най-надежден въз основа на цитирани данни, авторитет и методология?" Отхвърляй източници с неясна или съмнителна аргументация. 5. Работи с ключови цитати Фокусирай се върху оригиналните данни. Ако всички източници цитират едно и също изследване или доклад, прочети директно него. Цитирай най-добрия източник: Вместо да изброяваш всички, избери най-надеждния (например първичен източник или институционален доклад). 6. Не претоварвай паметта си Води си бележки, за да обобщиш събраната информация. Използвай кратки категории, например: Основен факт: "CO2 повишава глобалната температура." Разлики: "Споровете са за скоростта на затоплянето." 7. Довери се на времето Ако някоя информация ти изглежда твърде спорна, изчакай. С времето ще се появят повече данни и изводи. Определено не става дума да бъде възприета цялата информация, както не става дума да бъде съхранявана цялата руда. Само тази, която ни интересува. Другото се изхвълря с подходящи средства- раздробяване, сепарация, пресяване, отмиване. Толкова разработено е.

Рикардо Семлер, ТУК собственик на Semco Partners в Бразилия. Той е известен с въвеждането на радикална корпоративна демокрация в управлението на компанията, което позволява на служителите да проектират собствените си работни места, да избират своите ръководители и да определят нивата на заплащане. Семлер е автор на книгите "Maverick" и "The Seven-Day Weekend", в които споделя своя опит и философия за управление. Книгата "Маверик. Историята на успеха на най- необикновеното работно място в света" е издадена от Жанет 45 през 2011 г. Предлаганата тук лекция е от 2014 г. Няма данни за настоящото състояние на фирмата, но каквото и да е то, фирмата е просперирала 30 години. Доколкото смятам, че никой метод на управление не е вечен, допускам, че или фирмата си е влошила показателите, или методът на управление е променен. Учреден е институт, разпространяващ знания за метода на управление Semco Style Institute SemcoStyle

Една особеност при установяване на важността на някакъв източник е, че колкото е важно да се знае кои говорят за него, толкова е важно и кои и защо мълчат. Сократ е каран за мълчи, Галилей е каран да мълчи. Джордано Бруно е каран да мълчи. Говоренето за Маркс е заменено от говорене за комиците Братя Маркс. Както е казано "В къщата на обесения не се говори за въже" Ст. Лец пита "А за какво да се говори?"- Та това е най- болното

Може би това е идеалната представа за истината, която съществува в нещата за себе си и ние я откриваме частица по частица като истина за нас. Привърженик съм на идеята, че това, което постепенно откриваме и което съответства на реалността е истина= знание отнасящо се за някакви частни условия. Ето, Птолемей открива закономерности, които се повтарят при повторни опити. Това е истина. После се откриват други закономерности. Те са истина за своя периметър. Със съвременните математически средства можем да трансформираме относителните виждания на Птолемей до тези на Коперник, както и Нютоновите до тези на Айнщайн. Ако две решения на някаква задача могат да бъдат трансформирани едно в друго и дадат многократно повтарящ се резултат, те съответстват на истината. Тук е въпросът за случайността. Ако някакво обяснение изяснява събитие, но не обяснява случайни събития, като тунелния ефект, то вярно ли е? Да, то е ИСТИНА за общия случай, но не е ДОСТАТЪЧНО за обясняване на отклоненията. Необходимо е научно търсене за обяснение за общия случай и девиациите или пренебрегването им, по преценка. ПП: В книгата, която ни препоръча, на изследователя- психолог е поръчано да изследва защо в еди кое си подделение се случват няколко поредни нежелани събития при еднакво обучение и условия с другите. Той стига до извода, че това са случайностите на войната и ги игнорира.

От прагматична гледна точка, по- практично е да "закръглим" тази "вероятностна истина". Примерно за всички до-Коперникови хора, "истината", че слънцето се върти около земята е категорична. При учените не е така. Коперник е преценил, че тя не е надеждна и е потърсил друга. Явно има различни нива на познание и поговорката, че "Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват", т.е. докато мъдрите определят вероятности и се съмняват, тези, които приемат истините за категорични, действат според това си приемане. По отношение случайностите- примерно, не можем да определим по какви причини се е паднало 6 на зарчето, но приемаме за 100% истина,че е 6. Още, Теорията на вероятностите се разгръща на основание на това, че "случайните" събития са 100% случайни и ако едно зарче пада много по- често с 6 отгоре, то има някаква подреденост и причина, която е обект за изследване, но не чрез теорията на вероятностите.

Нямам желание да пиша неща, които сменят темата. По- добре да говорим за случайността. Също има простор за дискусии. ... а, 1-1=0 е научна истина. А ето пример за това, че може да има множество истини. Знаеш ли кога е истинно, че 1-1=2? ... но стига, а?

Това горе не аргументира това долу "Многозначна логика Многозначните логики (като размитата логика и логиката на релевантността ) позволяват повече от две истинностни стойности, евентуално съдържащи някаква вътрешна структура. Например, на единичния интервал [0,1] такава структура е общ ред ; това може да се изрази като съществуването на различни степени на истина ." Значи не "Няма истина", а "Има различни степени на истината" и дори "повече от две истинностни стойности".

Науката логика плаче за промени с нейното true/false, да стане Приемливо/Неприемливо. Не. Тук не става дума за вяра, а за консенсус. Има много учени, които са проверявали и потвърдили експериментите, и има само съмнителна информация за тяхната неудачност, потвърдена също от много учени. Чисто статистически резултат Ако няма много учени, потвърдили резултатите - резултатът не се приема. Науката е много консервативна конструкция, и това я пази. Вярата би я унищожила много бързо. Разбирам- обсъждания другаде фактчекинг, който се свежда до проверка на това, колко учени го потвърждават, за да бъде прието. Ако е само някой си Коперник, остава Птолемей с повечето цитирания.

Научихме, че договорите между държавите не са между лица. Поне се надявам.

Разбира се. Към какъв съд трябва да се обърна, ако смятам, че някакъв договор между България и друга страна нарушава правата ми? "съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС) и Конституционен съд (КС)".

Вярваше ли на учителя си и професора по физика? Вярваш ли на Файнман без да си повторил експериментите? Как се доказват аксиомите и "очевидностите" ? Вярваш ли на своите познания? Заради туй написах, че темата е интересна и широка.

Повод за тази тема ми даде следното, подкрепено с положителни емотикони, мнение "В Сирия имаше гражданска война и подкрепяният от Путин Асад я загуби. Следователно и договорите,които е сключвал със съюзника си Русия вече не са валидни." Мисля, че авторът на тези думи греши. Междудържавните договори не се сключват между лица, а между държави. Това, че те могат да бъдат променяни от друго управление е нещо, което е свързано с предоговарянето, но те пак са междудържавни отношения. Ето статия, която би разяснила на писалия и подкрепящите го как стоят нещата:http://bglaw.blogspot.com/2009/02/blog-post_23.html

Разбирам го така: Това, че вестта за последствието е дошла преди вестта за причината за събитието поради някакво забавяне на носителя на информация, не променя причинността, а само води до първоначално объркване кое след кое следва. Измислям си: Ако болният Юлий е изпратил роб да му разкаже надпреварата на стадиона, но чуе рева на тълпата с възгласи "Груйо, Груйо!", той ще знае резултата преди робът да е дошъл и да му съобщи, че колесницата на Вуте се е преобърнала и Груйо печели, понеже е останал сам.

Много интересен философски въпрос, който решаваш без достатъчно осмисляне. Да! Не зная коя е причината, но вярвам, че има такава. В това е и научният подход. Да бъде открита! Понеже нямаш своя идея за причинността, игнорирам твърдението ти кое не е наука. Смятам, че се заяждаш с приказки на едро.

Това, че в човешкото поведение има случайности, просто означава, че има неоткрита причинност.

Идеята за случайност е свързана с това, че при уж еднакви условия се получават различни резултати. Да си представим следното: Монтираме в стрелбище на закрито пушка на статив и стреляме по мишена. Първият изстрел е в десятката. Изчакваме да изстине и стреляме. Вторият не е в първата дупка. Замисляме се... куршумът може да е с различно тегло. Барутът може да е с различно тегло или качество, цевта може да се е променила, стативът може да се е изместил. Пак търсим причинност. След 100 изстрела виждаме разсейването. Правим статистически модел на попаденията. Та тук, именно, при множество случаи, определяме, че "случайностите" са в някаква област и решаваме дали това разсейване ни удовлетворява. Значи, "случайността" е при множество случаи и е нещо необяснимо за момента. Отива новак при баскетболния кош и отдалеко, от първи път вкарва топката. Чиста случайност! Това може да каже човек, който е гледал много, ама много такива хвърляния и за него това е необяснимо изключение. Ако случаят е един единствен, не можем да говорим за случайност. То е казус. Факт. Друг пример. Минава светлинен лъч през маска. Слагат оттатък екран за да установят разсейването и установяват, че не е случайно. Питат се, защо пък сега не е случайно? Установяват закономерност. Правят хипотаза за причините и О! Чудо! Тя работи. Така че Случайност и Закономерност се установяват статистически след многобройни случаи. Те представляват обяснителни хипотези, статистически модели. Най- простото и сакато обяснение е, че така иска бог. При повече разум може да се установи по- адекватно обяснение. Може и без обяснение. Просто се приема, че има разсейване в някаква област, при което можем да не търсим причините, било защото е сложно, било защото не е важно. Един, впечатляващ за мен пример е "тунелният преход" ТУК Значи електронен поток с някаква енергия е спрян от поле с по- висока енергия. Обаче някои тиквеници не знаят за това и преминават като през тунел. Учените сядат и мислят какви са причините според досегашния обяснителен модел. Не става. Тия трябва да спрат! Тогава въвеждат друг обяснителен модел. Не само това, но правят тези случайностите практически използваеми. Много интересен цитат от казаната препратка: "През август 2007 германските физици Гюнтер Нимц и Алфонс Сталхохен от Университета в Кобленц и Ландау публикуваха материал озаглавен „Макроскопично нарушение на специалната теория на относителността“." Накрая още нещо, което нарушава случайността. Във филма "Неприлично предложение" богаташът предлага на мадамата шанс- ако хвърли монета и се падне ези, тя ще му се отдаде. На финала той й подарява монетата, която и от двете страни е ези. Случайности, А? Вероятности? Простете за по- дългото обяснение, но това е моето мнение.