Втори след княза

Отчасти разбрам. Смяташ, че пропагандирам нещо, което е в интерес на РФ и това е "агентурна дейност". Да ти кажа, че агентурната дейност е нещо свързано, някакви отношения с лица от служби на РФ. Аз нямам такава свързаност и не може да се каже спокойно, че съм руски агент. Прочее, всеки спокойно може да си плещи каквото си иска. Другото е за руската пропаганда и това е по- интересно. В какво, според теб, руската пропаганда е заинтересована от историческа грандомания сред българите?

Обаче не всеки стига до "историческа грандомания". Ценностите на грандоманите по- ниски/слаби или по- високи/силни са? Примерно Спароток или Щапаров. Ако се сещаш друг, дай да обсъждаме конкретика. Кои институции имаш предвид? Може би нещо си чел, можеш ли да кажеш, че КТБ примерно е плащала на Спароток? Изобщо не допускам, че при сегашната ситуация РФ може да има широко разпространено интелектуално влияние. Просто няма достъп и канали. Общо взето, разбирам как мислиш, но не смятам, че е вярно.

Кои според теб са истинските причина и следствие? Смяташ ли, че всичката историческа грандомания е личен избор, а не гранТомания? Защото Соросовите платени институти за влияние несъмнено правят това, за което им плащат?

Едно емоционално есе от най- висока класа на д‑р Найден Шейтанов е роден през 1890 г. Издал е книгите: „Великобългарски светоглед“ (1939 г.); „Великобългарска младеж“ (1941 г., в сътрудничество с Н. Памук­чиев). Под въпрос е дали патриотизмът прелива в историческа грандомания. По моите мерки- да, но с малко Халюцинации Казвате, че статистиката наброявала у нас, българите, осем­де­сет на сто селяни. Че народът ни стоял петстотин години под жално робство. И цялото ни битие почти не било нищо друго ос­вен битпазарски инвентар от жилави селендури, къщурки, дрипи, пле­тища, кал, сух хляб, дива попара. Престанете с бездушните си статистики, исторични данни и смътни регистри! Ние, българите, не сме само селяни, макар по нас да има още половин кош плява. Аз и съвръстниците ми не помним да сме били под никакво робство – било турско или византийско. Изгорете всички гении, дето пишат тия лъжи! Напротив, от край време още ние сме народ, дори нещо повече. Вие сигурно сте глухи и слепи за стихията на балканското и българското! Там, сред равна Тракия, до брега на тихата Марица, стърчат чудновати възвишения, подобни на засипани пирамиди. Това са тепета, по които се е разположил белият стан на вековечния град Пловдив – древната Пулпудева. На средното от тях, на Джамбаз тепе – не виждате ли – издига се грамадната статуя на Диониса, старотракийския бог на вино и пол. Такава статуя има още на едно място – в Египет, при Тива: колосът на Мемнона, на който са се удивлявали хилядолетия. По жалните тепета са разставени изобра­жения от знатния Дионисов съпровод: нимфи, музи, менади, ка­лето и събития от митичната епопея на тоя чутовен бог. Нощем цялата група се облива от феерично осветление и представя въз­торжен апотеоз на залезлия старотракийски свят. Статуята е по­строена от Комитета за балканска културна приемственост, за да на­умява на света, че Тракия, не Елада, е люлката на европейското изкуство и на делирия на живота. Гледайте колко туристи от цял свят стоят в подножието на Диониса, смълчани в захлас! Такова посещение, макар че Европа още не е вписала тая бележитост в пътеводителя си. Малко на югоизток, в синия лабиринт на Родопите, там, на връх Арпа-Гедиг, се намира приказното изваяние на Орфея – пра­давния майстор на балканската лира. Вълшебникът седи на скала и чудодее, а наоколо му благоговейно слушат животни, птици, ка­мъни, гори. Тук е светилището на балканската музика и на най-дълбоката религиозна мистика в Европа. Всяко лято на Арпа-Гедиг се уреждат всесветски музикални тържества в памет на ве­ликия бог на тоновете. Една наша радиостанция едва смогва да за­доволи големия интерес, с който цялата земя следи този необикно­вен празник. Силно впечатление прави номерът на един помак – Целар, който пее старинната песен за някой си луд гидия, що раз­иг­равал с тамбурата си яворова младо и старо, гидии в селото и жетварки из полето. По-нататък, на изток, в Странджа планина, при село Вургаре, е широкоизвестното огнище-олтар на балканските сабеисти, т. е. огнепоклонници или, все едно, нестинари. Изтокът на България, при морето, пази и разработва култа на огъня. Загадъчно! Нести­нарите отсторват сабеистичния си обред през пролетта, на св. Кон­стантин и Елена. Тогава те, в жречески унес, играят боси в живата жерава на огнището. Това необикновено зрелище се наблюдава от многобройни посетители, дошли от близки и далечни краища. Ки­нооператори филмуват огнепоклонските обреди в най-големи по­дробности. На главните нестинари се предлагат огромни суми да заминат на обиколка по всички материци. Основан е световен фонд за изследване на нестинарството, в което е увардена давната почит на човечеството към творческата стихия на всяка космого­ния, към двигателя на всяка култура. Вижте сега Варна. В морската градина заема централно място бронзовата грамада на сура ламя тройноглава. Това чудовище е на­родният ни символ на морската бездна. Изобразени са и харак­терни епизоди из битието на нашата хидра: как тя изпива всички извори на Балкана и ги пуща да текат чак когато ѝ дадат уречената жертва и др. Статуята е художествено дело на Съюза за възбожа­ване на народното ни творчество. Изчисляват, че откак е построена тая бронзова група морските бани на Варна се радват на голям на­плив посетители. Може би знаете, че Световната федерация на же­ните е избрала народната ни ламя за своя емблема. Ха сега да хвърлим поглед по стария побащим Балкан. Гле­дайте какви обширни гори се стелят там по северните склонове на най-високите му върхове: Юмрук-чал, Мара-Гидия, Купенът, Ам­барица. Това са приказните ни тилилейски усои. Прочути са ня­кои места в тях: Русалската пътека, Самодивският извор, Хайдушки поляни, Зелениковец и др. Свещеното цвете в тия усои е смил или смин. Тук, върху най-гордите скали, се намира вълшебният дворец на Змей горянин. Виждате ли как блестят златните му куполи! Ца­рят на тилилейските ни усои е изобразен според народните пред­стави: глава му – ясно слънце, по все снага – ситни звезди. Вели­чествено е неговото щастие из горите. Начело сам той на бял кон, а след него чутен съпровод от вили самодиви, на елени обюздани с люти змии, а вместо бич – пъстър смок. Тоя народен парк се охра­нява от туристи, иманяри и отшелници. В двореца на змея се пази златната книга на българския дух. Всекидневно постъпват безброй молби за разрешеше да се посетят тилилейските усои, ала достъ­път е ограничен. Боят се от осквернение на висшия ни приказен дух. Допълнение на тилилейските усои е сестрата на Балкана, Средна гора, особено източният ѝ край – Сърнена гора. Виждате ли там, където е последното ѝ възвишение, до брега на Тунджа, как се издига могъщ сур елен. Всяка сутрин той пренася на злат­ните си рога слънцето над дълбините на Черно море и пуща вели­кото светило по небето на България. До сур елена е вярната му дружка, напетата кошута – давната личба на Диана, чийто град из­глежда Ямбол. Около капището на слънценосеца има заклета гора от борове и явори. А там, на юг, на Ирин-Пирин планина – забелязвате, нали – се възправя колосална гранитна статуя. Това е царят на царете в света, Александър Велики, или все едно – дивната му сянка Крали Марко. Статуята е обърната с лице към Воден и Прилеп. Вижте как властно стои македонският ни герой на вихрия си кон Букефала, или Шарколия! Тук е храмът на балканобългарската мощ – военна, държавна, народностна. А Мадара, Преслав, Охрид, Царевец. А Бузлуджа, Оборище, Шипка. Хвърлете поглед и на статуята, посветена на челния труженик по благословените ни поля – при Бяла Слатина, Стара Загора и Би­толя. Грамаден бронзов орач при Дунавската равнина, Тракий­ската и Македонската. Оралото му е стратурково, според народ­ната песен, копралята – стрък босилек, воловете – два ангела. До статуята се възправя столетен дъб, под чиято сянка се празнува Празникът на земята… Как, защо не споменувам за Витоша, за сто­лицата на България. Тая планина, отредена за пантеони на нероде­ното-велико в земята ни. Досега гледахте стихията на българското. Сега пък слушайте! Да завъртим радиоапарата в ранни зори на вълна николнаесет. Чу­вате ли великолепната ни народна песен „Рано е Радка ранила“. Това е нашият радиохимн на слънцето, което изгрява от Черно море на златните рога на сур елена. След тоя тържествен пролог, ей свършва се мелодията, що ехти в понеделник сутринта след брачната нощ. До тържественото бива да стои веселото. Тъй пра­вят народните ни гъдулари. Па и в живота от сериозното до смеш­ното има само една стъпка. По време на закуска нашето радио под­карва „Садила е мома край море лозе“. В тая народна песен, която шуми от разиграни морски вълни, е набелязана дълбоката идея, че в утрото на живота трябва съюз на мъж и жена, за да се изгради щастието, съдбата на човека. За весела добавка служи „Че кой ѝ беше майсторът“. След туй през тъжбата на модерния глашатай се отправя песен-зов към целия народ: „Хайде, българи, напред!“ За­щото настава ден на упорен труд, с мишци и дух. На пладне, като знак за свършване на полудневната работа, чувате вихрата ни ръченица. През самия обяд потичат обилните и мощни звуци на „Запретни, Вело моме, бели ръкави“. Наистина, в тая охолна песен се пее, че тепърва има да се меси и точи вино, ала все пак мелодията ѝ много приляга за тържествено ядене и пиене, разбира се, ако има какво. За доядка, т. е. за десерт, народното ни радио поднася „Черни ти очи череши“. За вечеря се чува как по цяла България се носи тихата скръб и примирение на меден кавал: „Богдане, Бог да те убие!“ След тая песен, която наумява заупокой над хиляди безимци, загинали за род и чест, заечават безумните дитирамби на вечно живия живот – „Стоян легна отдясно“. А посред нощ, когато тъма и месечина завият разлелите те­леса на България, нашето радио хваща там горе от Балкана и раз­нася не вече народна песен, а свещената ѝ майка – песента на ти­лилейските ни усои. В гороломни вихри и тътен на бременни дъл­бини, това е – знаем го ние от векове – страхотният и надежден завет на чутовната ни земя. (Златорог 1931 г.)

Кой според теб е тоз, който "прави народите" и т.н.? Моето мнение е насочено към тинк-танковете и НПО на Сорос, а ти?

Корените са по- дълбоки, не е от днес. И Ганчо Ценов, и разни теории от времето на българските последователи на нацизима. Не ще да е от чукундурщина, но е социално/политическо явление. Съвременното бе изградено и насочено против евентуални комунистически прояви. Сега, понеже няма значими комунистически и социалистически движения, национализмът не е нужен. Само в Украйна, за да станат корави бойции срещу Матушката. У нас, за да станем добри верноподаници на Империята, това вече е нещо вредно. Връх взимат мнения, че не сме славяни, нито имаме нещо българско или тракийско, безродници някакви. Придставяш ли си, дори да се опитва някой да представя реално величие на българския дух, бива апострофиран, заради демитологизиране. А е толкова нужно да имаме национални митове и самочувствие, основано на истини, а не на идеологически фантазии... Левски бил н`амкакъв си, Ботев-пиеница, Вазов- написал само едно стихотворение- На руските воини, изобщо тежести за учениците, които да се съкратят.

Все още човек има някои предимства пред машината. И това е в т.нар. пертинентност Човек може по- успешно да предположи и разбере способността на потребителя да възприеме новата информация и няма да предложи на ученик в 5 кл. ползване на тригонометрични функции. Може да прогнозира кое обяснение би било полезно за още неоформена задача или проект, кое е нужно на потребителя, но той не знае за него. Не че машината не може да бъде програмирана въз основа на предишни търсения и съдържания, както се иска сега при настройка на рекламите и съдържанията, да предполага какво би те заинтересувало и да предлага съответстващи реклами/съдържание. Така че и в това сме застигани. Най- човешко е умението, културата на общуване, която да създава екип. Това е желана черта за кандидата за работа и като че ли засега е дарба- не са измислили метод на възпитание, който да превърне темерута в мил събеседник. ... обаче машината май и това може.

"Изкуственият интелект надминава хората в задачи, изискващи творческо мислене" Ще ни надмине, разбира се, защото е екипен играч, програмиран да служи, а не да следи кой кум, кой сват, кой на булката брат, с други думи личността на събеседника за него няма значение. Колко "творци" съм забелязал как отсяват хората на нужни и ненужни; малки и VIP; равностойни и тъпи; сини и червени. Като казах червени, та се сетих една случка. Вървят си 194... г. двама известни критици и единият казва "Четох Вапцаров. Добър". "Ама не е от нашите"- казал другият.

Как би отговорил на въпроса

Аз те разбирам, но ти мен- не. "Взаимодействието", което очакваш, го извършва човекът, той променя подредбата към хаос и хаосът към подредба. Въпросът беше... за кой ли път... не, няма да го повтарям. Натъжен съм Размишлявам защо отговорът, който ми дава човекът е различен от този на машината. Тук е място за онези термини "релевантност" и "пертинентност".

Определено- да. Защо като питам машината за чорапите, тя ми отговаря за чорапите, а човекът отговаря за молекулите? При това машината е очарователна с пояснението "в ежедневния смисъл" Мисля си, а то е и основен въпрос защо ИИ надминава интелектът на човешка група, дали не оказват влияние (риторичен въпрос) предубежденията? Дали човек не се отнася към чуждо мнение като включва и личността, политическите възгледи, възможните заплахи от лицето, предполагаема компетентност и интерес, а не само конкретното мнение? В този смисъл, машината е по- непредвзета, но и ще отговори честно, дори ако я попитат как да се самоубие човек. Именно тези сложности в човешките взаимоотношения правят мисловният екип по- неуспешен от машината. Заглавието на темата е констатация, а не заплаха. Сещам се вица: Киркор на разпит в Полицията. "Къде живееш?" "Маргаритка- 33" Бой, килия. Утре пак "Къде живееш?" "Маргаритка- 33". Бой, килия. Трети ден "Къде живееш?" "Маргаритка- 33" Бой, бой, пускат го. Прибира се на Маргаритка- 33, там Гарабед "Киркоре, ще черпиш. Полицията те търси тук трети ден, обаче аз им казвам, че такъв тук не живее." Другарчето просто е имало предвид нещо друго при отговора на въпроса. Видеорегистраторът, машната щеше да е по- правдива.

Във връзка с горното мнение зададох следния въпрос на ИИ You Моля, вярно ли е следното твърдение? "В шакафчето ми с чоорапи ентропията е еднаква, независимо дали са подредени или неподредени" ChatGPT ChatGPT Не, твърдението не е вярно. В термодинамиката идеята за ентропията касае се на разпределението на енергията или разпределението на молекулите в системата. Ако чорапите в шкафчето са подредени, те имат по-ниска ентропия, защото състоянието им е уредено и предсказуемо. Ако са неподредени и разхвърляни, те имат по-голяма ентропия, тъй като това състояние е по-хаотично и непредсказуемо. Така че, в ежедневния смисъл, ентропията на чорапите в шкафчето може да зависи от това дали са подредени или не. Сега се чудя на кого да вярвам.

Какви са възможностите, а? ИИ да остане само учител за самостоятелно развитие на човека ИИ да замести в рутинни интелектуални задачи човека ИИ да бъде част от интелектуалния екип Да се появи човешка реакция и ограничи използването и развитието на ИИ. И без това демографски сме зле, ако няма и простичка работа за простички хора, то какво ще правим? "Угрижен у., деца не прави". Загиваме. Да не получим одеала заразени с шарка? Гледам форума, как нямаме (не че зная каква би била) култура на диалог и съвместно решаване на проблеми, ИИ се проявява като много възпитан сътрудник. Човешките екипи могат да го надвият само ако имат недостъпен за ИИ метод на добиване на знание, но кой е той? Може би в деловата сфера, а не по форумите ще се прояви новата симбиоза, а тук ще остане място за забавление. Да, тук не се решават проблемите на науката, политиката, живота. Надхващаме се. Кой е нож, ножага... говно- има такава старинна момчешка игра. Подтискащо.

Това има ли отношение към безумните измислици за старата ни история или е разказ за една краставица, която съдържа 99 % вода?

Смятам, че спорът за Муртагон е част от грешките в старата ни история. Разбирам Паисий, който ползва по- късни и ползващи гръцки език източници, но след разчитането на Чаталарския и Търновския надпис, името смятам за уточнено. Имам следните съображения: Тези надписи са изсечени приживе на владетеля. Всяка промяна на името на владетеля е оскърбление на величието му и ако той не може да чете гръцки, все някой ще му подшушне, та каменоделецът ще отнесе сопата и ще поправи грешката си. А Омуртаг е знаел добре как се казва. Изглежда проблемът е бил дали да пишат О с омикрон или омега, но аз ако бях на негово място, щях да предпочета с омега. По- мега е. Може би има някакъв друг смисъл на омега пред владетелското име, който го знае, да напише. Дори О-то да е съкращение, титла, името пак е Муртаг, но не и гръкоезичното Муртагон, като Агамемнон

Действително, има основание темата за убийството на Мартин Божанов да е в клуб Политика. Цялата пропагандна машина бълва, какъв злодей е той. Криминалният момент- кой го е убил се замества от политическия- той е бил убит защото е ... и т.н. Така бълваше и машината при убийството на Андрей Луканов, а установените убийци бързо отпътуваха за братска нам страна без да кажат поръчителя. Не сравнявам личностите, а пропагандата. А аналогията по отношение на личности е само в това, че и двамата са знаели много и съответно са опасни ако се разприказват. Заради това големи очаквания да нямаме. Този който е поръчал убийството на Божанов е строго пазена VIP тайна. А колко е лош Божанов ще научим от сто гледни точки и ракурси.

Мисля да садя лозе. От тикви семе не ми трябва По написаното ще узнаете компетентността.

Да, така твърдя. Оногондурите са чергари и не се занимават със земеделие. Уговорката е, че не са ги учили, а са си произвеждали. Бих добавил по въпроса с бъчвите, по- горе, че на Балканите, преди бъчвите са се ползвали делви. Диоген е живял в такава.

Благодаря.

Чувстваш ли се по- високо като има кого да мачкаш? Недостойно ест. Умният ще разбере. За теб, ще видим. По същество. Идвайки Аспаруховите българи НЕ знаят гръцки, но владетелят и началниците се нуждаят от писменост, поради което наемат грамотни гръкоезични за писари. Наблегнах основно за скитите, че нямат вино. Доста добавяш от себе си, особено за тайните. Разбирам, че е ирония, но неуместна. Отсъствието на тракийски божества в пантеона (ако има такъв) в Първата Българска държава не ми е по- ясно от отсъствието на славянски или български митове. Както гласи афоризма "Като имате древна история, къде са ви древните митове?" Допускам, че при християнизацията, както и сега, цялото минало се зачерква. А това е добро за политиката, но не и за историята.

Изводите на основа вероятности са направо вероятност на квадрат. "не значи, че са правели вино" е празно от към смисъл. Не значи нито, че са правили, нито, че не са правили. Изобщо нищо не значи. Всичко е възможно. Какви асми, бе човек? За кой век си мислиш? А по времето на фотографиите, които споменаваш, траки не е имало... или си пишеш не по темата , за да ти мине времето? Ама и аз се заразих. Спирам.

Малко с недоверие се отнасям. Примерно не съм съгласен, че лозята са непознати. По- скоро са само за лични нужди. Впечатлен съм, от познанията, че главно гърци са правели вино в Тракия. Предполагам от сериозен източник е научено. За шоплука, допускам, че е така. Само името на Лозенска планина малко ме прави предпазлив. Да не забравяме, че мюсюлманинът Омар Хайям е възпял в много рубаи виното. 3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино — истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта — едва ли някой ще те откопае! 4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено. 17 Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала. Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам. Нали това светата майка не ми го е тъкала! 18 Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени. И много вино ще се лее сред вечерните механи. Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо — кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!? Но, поезията е излишна. Исках да кажа, че винарството по нашите земи не е прекъсвало, а най- важно, че траките, които са го владеели, са доживели до 681 г. и са се вляли в българския народ.

Предусловието е, че работим с митове и те не е необходимо да се доказват. Историята е сбор от разкази, понякога противоречиви. Условието е: Съществуват противоречиви митове, единият е, че Крум е пиел вино (от черепа на Никифор). Вторият е, че Крум е заповядал изкореняване на лозята. Въпросът бе, как колегата решава колизията? Ти се намеси, надявах се със свой отговор.

Колко заразен бил късосъеденителният подход. До сега се занимавах с една глупост, сега я зарязах и искам да се похваля с това. Търсих общност между Бористен- гръцкото име на река Днепър и Ролистен от пръстена от Езерово. Няма общо. Βορυσθένης ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

т.1 не е свързана с въпроса т.2 не изяснява въпроса т. 3 се отнася за съвсем друго Прощавай за прямотата.