Втори след княза

Сещам се следния анекдот: В протокол за полицейски оглед на кражба от жилище пише "Беше установено прашно петно от телевизор" като аргумент, че телевизорът липсва. Голяма простотия, която не става за доказателство за несъществуване и буди смях сред юристите. Поради това те се задоволяват с претенциите на заявителите, с някой документ за собственост, но чак ако се намери вещта, докаже се съществуването й, това е сериозно. Ако да речем е задължителна нотариална регистрация, то отсъствието й може да бъде установено както чрез отсъствието на печат, така и чрез това, че не е вписана в регистрите.Тук съм затруднен , наистина се доказва отсъствие, но нотариалните регистрации съществуват. В този документ обаче отсъства. Ако аз не съм си вкъщи, значи ли, че не съществувам или просто не съм там, а на друго място? . Бих попитал също, как се отразява , че еди какво си не съществува? дали и юристите не ползват завоалираното " не се установи", "не бе намерено" или окончателното "несъществува"? По въпроса с кръвните изследвания наистина ли се изследва несъществуване? Кое не съществува? Дали не съществува вероятност лицето да е евентуален баща или друго? Благодаря за конкретните случаи. Моля и за други.

Така е и за мен. Следите остават

Ето атрибутите на Бог отразени в Уикипедия Това, с което аз съм го охарактеризирал е явно непълно, но не съм се и трудил да постигам същността Му. Темата е за доказване на несъществуването изобщо, така че можем да пренебрегнем или акцентираме върху Бога по свой избор. Предпочитам широкия поглед вместо конкретиката. Приел съм, че Бог=0.

Надявам се, твърдението за съществуване героите на Пратчет е ирония. Ако е така, моля, поне в тази тема, означавайте с кавички или емотикони. Не, че се ограничава правото на изразяване, а за да не възникнат недоразумения по това, което реално твърдите. По отношение несъстоятелността на съществуването на Бога, това изключително по темата. Ако твърдите, че можете да го докажете, настойчиво моля, направете го. За четириъгълния петоъгълник да речем бих се позовал на противоречие в дефиницията в която А е А и неА (и четириъгълник и нечетириъгълник), но как стоят нещата при неуловимия от сетива и уреди по определение Бог?

Мисля, че това е по- скоро в областта на кибернетиката отколкото на клетъчната дейност на невроните и предпочитам да не се задълбочаваме. Доколкото Бог=0, то всяка изследователска дейност, пък и изобщо всяка не се променя при събирането й с Бог. Д+0=Д. Най- смешното е, че и дейността на поповете не се нуждае от Бог. Съвсем друг случай е вярата в Бога. Не зная изследвания, но може да се очаква подобрение у болни, които вярват в Бог и се докоснат до свещени предмети или се молят.

Именно.

Не е ли по- добре подредено: А?

Сложих Бог в темата защото е разпространен случай, който събира усилията на много хора за защитата и доказването му. Нямам лично пристрастие за защитата или отричането му, намирам го за предизвикващ дискусии пример в тезата за недоказуемост на несъществуването. Много ми харесва да говорим за "отношения" перспективно ми се вижда и с по- добри възможности за ползване на математиката отколкото същностите и нещото в себе си. Опирам се и на тезата, че в ума ни Нещото е Множество от елементи, съответстващи на Множеството от характеристики на Нещото и с двете можем да мислим операции като с множества. В този смисъл познанието за несъществуващото е множество с елементи, но несъществуващото е празно множество и отношението им няма смисъл. "А дали е така, кой ще ми каже? Аз вървя по света и подсвирквам си даже."

Поради тази причина в текста си изреждам няколко термина. Смятам, че диференцирането във вашия смисъл ще отежни обяснението. Шаблонът "и т.н." винаги може да спаси положението Доказването на съществуването е обяснимо. При изследване на Нещо има отпечатък от него. Върху сетивата, уредите, други неща и т.н. . Така ние добиваме представа, знание "и т.н." за него. Въз основа на тези промени, отпечатъци, променяме числителя в отношението П/Н, стремейки се да изучим всички характеристики и т.н. на нещото. Изследването на неоткрити в реалността неща, за които имаме хипотеза, например "движение с надсветлинна скорост" също се отнасят към П/Н, при П положително и Н=0. При установяване Н различно от 0, т.е. получили сме някакво изследвано взаимодействие, следи и т.н., сиреч Н1, то отхвърляме несъществуване на Н. Естествено, трябва да верифицираме, че промените се дължат на наличието на изследваното нещо, а на други причини. В статистиката се ползва Нулева хипотеза, аналогично на Н-Н1=0. (http://stancho.roncho.net/HighMath3/Statisstics/_0_Hypothesis/_0_Hypothesis1.html) Изследвани са и грешките при прилагането й. Този ползван подход за доказване на хипотези ми дава кураж, че схемата ми е добра за изводи. Все пак, обърнете внимание, че Нулевата хипотеза може да се отхвърли, но не и да се потвърди , т.е. ако хипотезата е "Няма Бог" и не откриваме следи от Бога, това не потвърждава, че Бог не съществува.

Сред уводните думи в Дискусията между католическия свещеник о. Копълстън с философа-агностик лорд Бъртранд Ръсел за съществуването на Бога 1948 г. са и следните: Аз също приемам за невъзможно доказване на несъществуването по следните причини: В началото ще постулирам, че моето отношение към нещата е съставено от Множеството с елементи познанията, характеристиките, атрибутите, връзките и т.н. за тях, т.е. моята представа, понятие, познание или образ за нещата. Това е числителят на отношението. Знаменателят е друго Множество- реалните характеристики, атрибути, връзки и т.н. на нещата. Така Представата ми/Нещата ще означа с П/Н. В най- благоприятния случай, когато П/Н=1 аз зная абсолютната истина за нещата(нещото). В най- лошия, аз си нямам дори понятие за нещото, т.е. П=0 и следователно П/Н=0. Дотук, лесно. Как обаче да установим нищото? Нали в края на краищата ще трябва да докажем, че Нещо не съществува, Н=0? Изхождаме от свойството на Нулата, че ако към нея прибавим кое да е число, сумата е равна на числото. Ако, каквито и да е изследвания и техните резултати не се променят, изследвайки несъществуващо, то сме доказали, че то не съществува. Ако при наличието и отсъствието на „Новите дрехи на царя”, от различен ъгъл и с различни уреди го виждаме все гол, то тези скъпи дрехи са несъществуващи. Ако зрително или с наличните технически средства няма промяна, регистрираща Бог, то той не съществува. Няма да коментираме аргументи отнасящи се до несъвършенството на апаратурата, неподходящият момент или безкрайното пространство, където може Бог да съществува. Това са необорими аргументи и ще покажа защо. Като използваме отношението П/Н при Н=0, разбираме колко невъзможно е да решим отношението. При несъществуване на Нещото, ние може да имаме „познание”, „представа” и т.н. за него. Можем да имаме представа за Пегас и познание за въртенето на Слънцето около Земята, но тези Неща не съществуват. Всеки добавен аргумент, променя числителя, той може да обрасне до томовете на Държавния архив, но не и невъзможността за делението му на Нула. Поради това и о. Копълстън е уверен, че може да докаже философски съществуването на Бога. И с право. От горното следва, че до решаването на делението на нула, несъществуването не може да бъде доказано. Агностицизмът е нашето примирение пред проблема. Теолози и институти за изследване на РазниНесъществуващиНеща ще копаят (майнинг) познание. Евентуално в някакъв момент, има вероятност натрупаните знания да се отнесат към реален обект. Изоставяйки флогистона, перпетуум мобила и Бога, тези труженици да се отнесат към химията, физиката и етиката, и едва тогава ще се появи смисълът на труда им, макар че бидейки по- практични, някои и сега са си го намерили.

Това удовлетворява и моите виждания. При постъпване на нова информация могат да бъдат изяснени някои неясни за сега явления, но безкрайността като потребна концепция си остава.

С респект и благодарност се отнасям към забележките и коментарите ви. Бързам да го напиша. Ще чета внимателно за отговор по същество.

Повторяемостта във веригата причина- следствие (и отново, и отново), я прави сходна с това, за което стана дума при цикличните процеси. Търсенето на начало за нея (причинно- следствената последователност) е "нелегитимен въпрос", се съгласява Б. Ръсел в Дебата за съществуването на Бога с отец Копълсън от 1948 г..(http://kultura.bg/web/дебат-за-съществуването-на-бога/). Естествено, търсенето на Извечното начало е доходоносно за посредствените учени и теолози, които могат цял живот да се изхранват само с този "дълбок" проблем. Изхождайки от това, че всяко явление има по презумпция начало и край, би било любопитно да намерим момента или пък причинното Начало на Началата. От въпросите на малчуганите обаче знаем, че това е една безкрайна и досадна верига, а с отдалечаването изникват само непроучени зависимости. Поради това, както и при календарите можем да сложим произволна точка за начало на причинността, за предпочитане- да е достатъчно полезна. Например причинно- следствените явления на земята да тръгват с появата й, което е доста условно, тези в слънчевата система- с появата на Слънцето, по същия начин по който биографията на човека започва от раждането му, пренебрегвайки схоластичните въпроси за това дали мъртвият плод от аборт е човек. При необходимостта от решаване на правни и медицински въпроси обаче, отправната точка може да е друга- предполагаемата дата на оплождането, а при планетите може би взрив, материя от който ще зароди планети. Поставяйки някаква условна точка, можем да изследваме явленията преди и след нея и да не се грижим за безкрайното минало с абсолютната безкрайната първопричина. Използвайки един и същ подход към периодичните процеси, били те с идентични периоди или с последващи елементи без сходство, означава, че за всяка безкрайна последователност, която може да се дели на части, може да бъде избрана случайна точка на отчет и това не създава трудности при осмислянето й. За безкрайното пространство можем да използваме начална точка както настоящата точка на местонахождение на изследователя, но също и Гринуичкия меридиан, а също и Земята като планета, Слънцето или центъра на Млечния път. Всяка от тези точки може да бъде позиционирана чрез другите и има разумност в избора й, определен само от полезността за решавания проблем. Аналогично и при времето…

Когато помолих за коментари в началото на темата, бях убеден, че ще науча повече. Това се случи. Сега имам достатъчно поводи за размисъл и "преструктуриране на системата ми от знания" За което благодаря на всички, спомогнали за това.

ето още нещо, което ме обогатява.

ами, съгласен съм.

Дискусията, освен въпроси по темата , породи за мен и толкова други въпроси. Що за картезианско самомнение е това, да смятам, че имам лично свои разсъждения, след като е известно, че знанията и езикът са социално явление и лични разсъждения извън тях няма?! Има ли смисъл от диалог, основан на въпроси, когато тези въпроси не са Сократовия метод, при който се изражда истина, а служат само за доказване невежеството на един от разговарящите? Такъв несократов диалог се прекратява пак чрез Сократовото "Аз знам, че нищо не знам".

Да!

Разсъждавам, че след като теорията на относителността използва скоростта на светлината като константа, то тя може да бъде представена като коефициент, свързващ масата и енергията. Скорост на светлината има смисъл, когато тя може да бъде и по- бавна във вакуум. Да, това е така при гравитационно въздействие. Значи скоростта на светлината не е константа. Не ти ли се струва безмислено?

Моля, не скачай от въпрос на въпрос. Пред мен, а и пред учените ги има предостатъчно. Какъв бе смисълът от предишния въпрос, какво очакваше и промени ли нещо отговорът?

Благодаря за коментара. Наистина ме смущава и позицията "наблюдател", която е извън физическите термини, но тя вече е към ТО. Благодарение на вас, уважаеми съблогъри, които се отзовахте на молбата ми за коментари продължавам да доосмислям кое е проблем за да възприема леко тази проста формула за масата и енергията. Наистина, дори да заменим С с квадрата на отношението път/време, то няма да стане по- просто, защото те се изменят при големи стойности на енергията. От друга страна скоростта на светлината е "физична константа", т.е. е приложима да бъде коефициент във формулата за масата и енергията. Нека се съобразим с като временно игнорираме The scientist и го заменим с "участник във форума". Все пак, учените правят от идеите си заплати, а блогърите се радваме на творчеството си.

Приеми, че съм недоразбрал или бос. Това не е от значение. Защо скоростта е относителна ли? Защото е ОТНОШЕНИЕ на път към време, При много големи енергии те се изменят не знаем колко. Като не знаем нещо с колко се изменя, как да го ползваме? Благодаря за участието, но с изключение на извода, който си направи за мен, даваш повече въпроси отколкото отговори.

Идеята ми е, че е неуместно да се говори за скорост на светлината поради следната причина: Скоростта е относителна величина, тя се определя от пътя и времето. При големи стойности на енергията/масата се променят както стойностите на размерите, така и на времето, а следователно меренето на скоростта става неадекватно. Поради това терминът "скорост близка до скоростта на светлината" губи смисъл. Далеч по- коректно е да говорим за Много големи/клонящи към 0 стойности на енергията/масата, а скоростта на светлината да разглеждаме като коефициент. Тогава Е=м.с2 ще си бъде Е=м.А. Моля за коментари.

Съгласен съм. Абстрахирали сме се от високосните години, от незначителните изменения на земната ос и от промените поради тектонични и астрономични явления, защото в битов план не са съществени. Като илюстрация на цикъл, също. Непростимо би било да се абстрахираме от съществени характеристики и при високо точни измервания.