Втори след княза

Благодаря, разбрах. Бих коментирал и горния откъс: Именно това, че едни и същи техники не дават един и същ резултат, че има прекомерно влияние на личността на терапевта поставя психологията сред изкуствата. Медицината е по- напреднала. Прим. има сравнително подробна класификация на болестите, повтаряем алгоритъм за лечението им, а милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици. Поради това психиатрията я смятам за по- научна.

Аз намирам за добро, че вече психологията се откъсна от философията. Все още обаче ползва проходилката на "Аз-а", което си е остатък от "душата", "хомункулусът". Лично за мен, Аз-ът губи смисъл, след като бе установено, че човек реагира като цяло на стимулите, а не по отделно- тяло, личен опит, социални влияния. Примерно аз, когато някой ми е неприятен не само се държа дистанцирано, в социален план, но и изпитвам негативни емоции, а и нещо ми се обръща в стомаха.

Ето един философски проблем. Терминологията на различните психологически школи не е общоприета и често това създава проблем на комуникирането. Моля, разяснете какво имате предвид: Под "инициация" аз разбирам ритуалът с който юношата бива приет сред мъжете (https://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество). Интуитивно схващам в текста ви, че при вас това е нещо като възбуждане на вътрешни процеси. Така ли е? Не схващам също, кои са тия два или няколко субекти, разликите между които трябва да преодолее терапевтът. Дали Терапевт и Пациент или отделни личности у пациента?

Благодаря. Безукорен отговор в целта.

Ето една тема за размисъл: клиент или пациент е лицето, което отива по собствено желание при психолог? Ако е клиент, то трябва да му бъде продадена услуга, която да може да си позволи финансово; трябва да му бъде продадена каква да е услуга, но трябва да остави пари при психолога; трябва да излезе доволен; трябва да бъде отговорено точно на исканата услуга (релевантност). Ако е пациент, то трябва да бъде открит проблема, за да се преструктурира личността (пертинентност), а не толкова да се удовлетвори искането ; трябва да се помага съобразно Хипократовата клетва

Извинете. Нека открием нова тема, защото тази промени смисъла си. Моля, да не се приеме за плагиатство, но ще цитирам за начало мнения от тук. Имам колебания дали тема за психология да е във философия, но нека приемем, че ще обсъждаме философските основи на психологията. Съжалявам, че се намесвам във форумните нрави , но се надявам да е за добро.

Отива при лекаря симулант. Лекарят трябва да установи, че оплакванията са несъществуващи. Тъй като това не може да се докаже, той установява съществуването на нормални показатели. Не по- добре: Отива момче и казва, че е момиче. Лекарят не може да докаже несъществуването на женски полови органи, остава със съмнение и пише "бах-мам-къв-си джендър" Това по приложната стойност на доказването на несъществуването в науките в помощ на хората. За правото говорихме накратко и също толкова сериозно по- горе. Цялото това упражнение, отразено в заглавието е необходимо, за да не се смята някой за тъп, само защото не може да докаже несъществуването, а и да не се опитва да го прави. По отношение това, колко много НЕ зная за психологията, направо ви е бедна фантазията. От друга страна психологията се ползва от статистическите и математически методи при психодиагностиката и социално- психологическите изследвания. В психоанализата още не ги ползват, освен може би за оценка на излекувани/неизлекувани пациенти. Засега набират феномени, които ще осмислят по- късно.

Все пак, психологията, пък и историята, макар и създадена отдавна, не се развиват като точни науки. Надявам се това да е етап на натрупване на феномени и търсене на връзки. Това, че алхимията векове наред е ползвала метафори и резултатите й са били нееднозначни, й е дало основата след един период да стане сравнително точна наука. Архетиповете в психологията, се надявам, да не са вечен инструмент, а удобна метафора, която ще бъде заменена от научен термин и заедно с други термини ще създадат непротиворечив език за поне малко по- точна наука. Мисля, че отказа от методи и достижения на математика, философия, пък и коя да е наука, за да можем да разберем психиката е непрактично. Сектантството в психологията, мисля, че е погрешно. Това да се съберат една група единомишленици, с техен си език и обяснения е по- близо до алхимията. Не, че нещо... но химията е по- точна. Все пак, връщам се в началото на темата. Доказване несъществуването на архетипове е невъзможно.

Точно така. Смисълът на темата е, че не може да се докаже несъществуването на каквото и да било, в частност на Бога. Впоследствие бе споменато, че независимо от несъществуването на Бога, съществува вяра в Бога и това никой не отрича, т.е. психическите или информационни процеси и конструкти на мозъка са факт, но не са доказателство за съществуване на обект. (Пегас и т.н.) Отричането на математиката и логиката като средство за познание в която и да е област я отдалечава от науката и по същество я прави изкуство, разказ, митология. Това не е трагично, напротив, но още не е точна наука. Доколкото разбирам, по темата, не отричате, че не може да се докаже несъществуването на Бога, а само твърдите, че той съществува като психически конструкт у човека. Нали така? Лично аз съм на същото мнение.

Бих приел но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог". Нима за регулирането на правните отношения някъде в кодексите пише Бог? ... е, може в някои мюсюлмански страни... Пък може архетипа за справедливост в племето да е преди архетипа за Бога, нямаме данни. Благодаря за мнението.

Прав сте.

Каква е била скоростта на светлината ПРЕДИ големия взрив? 0! Скоростта на светлината си е скорост като всяка скорост. Щом няма време, няма пространство... Ама господа. От къде на къде 0/0=0? Големият взрив е редуциран до абсурд или имате друго решение? Най- добре е да го махнат от хипотезите.

Явно и Хайдегер е намерил хранилка за философите от НИЩОТО. В: Хайдегер, М. (1967). „Що е метафизика?”. В: Денков, Д. и Тодоров, Х. (прев.). (1999/1993). Същности. София: ГАЛ-ИКО, стр. 12, 14 По: https://ninaatanasova.files.wordpress.com/2010/11/dissertationd0b1d0b31.pdf Тъй като според даденото в началото на дискусията отношение, ако ние изграждаме понятие към нищото, то ще бъде Понятие/0=неопределеност. Тоест още много философи ще пускат на дарака на мисълта Несъществуването докато стане удобно за следобедна дрямка, а пресилените компютри изплюят "42" Мисля, че за предпочитане остава отношението Нулево понятие/Нищо или 0/0. При този случай всичко остава потенциално възможно. Все пак, някои хора полагат труд за да разбулят мистерията и употребят ѣ- то (двойно е, ят) Вж. https://drive.google.com/file/d/0B1saEtllMuuoUF9Za0VXWV82YVE/view

МЕТОД НА НЕПЪЛНАТА ИНДУКЦИЯ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО Извършва се проверка чрез най- популярните методи. Сетивно, и с уреди се удостоверява, че в средата няма следи и данни за съществуване. Извършва се проверка по метод, изискван или приложен от опонента. След време, когато се открие нов метод, има реален риск опонентът да възобнови твърдението си, че нещото съществува. Ако е по- незначителен човечец, приемаме го за луд, ако има авторитет, трошим народна пара за лудостта му. кОпаме по Царичина, търсиме тапията за висше на Тодор Живков...

Човекът и там се е отказал да повярва в Нищото. Според християните, които основно практикуват погребения в земята, душите един ден ще възкръснат със същите тела. Поради това е добре да ги съхраним. Гробищата съхраняват неща, а други неща- душите фърчат наоколо. Трети пък- живителни сили могат да ги съединят и изтлелите тела ще поникнат като тревите. Все пак "Ето това е ..." е по- скоро доказателство за нещо. Сочите ми място, където има следи(!) от предишно съществуване. Фотоалбумът със снимките на предци е същото. Белег за нещо, припомняне за нещо. НО! Няма повече и да се опитвам да защитавам тезата, че това и онова не са доказателства за несъществуване. Както стана ясно, определящо за Нулата е, че сумата й с кое да е число е самото число, а всяко изследване на нищото трябва да не носи промяна. Проблемът е, че оспорващите искат пълна индукция, т.е. да се провери за всички числа и проверка с всички съществуващи и възможни методи, а това е невъзможно.

Ще доживея ли, някой да докаже, че нещо не съществува? Ще живея ли вечно?

Свидетел разказва, че детето е повлечено от река. Бащата отказва да повярва- реката е слаба, труп не е намерен. Бащата иска да бъде установено каквото и да е- съществуване/несъществуване. Никой не дава данни за съществуване. Това обаче не доказва контрадикторното твърдение. Може да се докаже само съществуването!

Съжалявам. Благодаря за присъствието и участието.

Защо правото? Ами философията е малко по- безотговорна. Съдебният процес е от жизнен интерес в някои случаи, а страните прилагат максимум усилия за да оборят противната страна. Т.е. за правото това дали нещо съществува/не съществува е много по- важно. Дето се казва, и животът на човек и хора зависи от това.

Именно това е свойството на нищото, т.е. нулата. Сумата й с което и да е число е самото число. За да се докаже, че нещо не съществува, трябва чрез няколко метода, изследвания, средства и т.н. да се докаже, че няма следи от него, не е фиксирано или установено, че очакването за съществуването му не променя и не влияе на нищо. (по отношение анекдота за прашното петно, той е брадясал, от времето на телевизорите на крачета, когато прилежните домакини бършеха прах около него, но не и под него. Сега не би трябвало да има петно.) Терминологията за косвени доказателства за предишно съществуване на нещо не внася нещо различно от моята представа за преки доказателства. Не мога да си представя разликата косвено/пряко доказателство за това, че нещо преди е съществувало. Фотография, касова бележка, нотариален акт, акт за раждане? Кое да им е прякото/косвеното? Моля, ако не ви затруднява, насочете ме към някой линк в който по реално дело има доказване или искане на доказване на несъществуването. Благодаря предварително.

Практиката на правото, както стана дума, налага да се уточнява, съществува ли нещо или със сигурност не съществува. Мисля, че при две противоречащи си страни, от които едната казва "има го", а другата "няма го", съдията ще е доста весело да каже "хем да го има , хем да го няма"

При унаследяване на кръвната група, мисля, се изследва причинност. Дали този баща е причина, при тази майка за това следствие. При някои кръвни групи може еднозначно да се твърди, че този баща не е причина.

Поводите за размисъл са много, а правото има явно хубави примери. От една страна, ползва се това, че Н+0=Н, т.е. ако няма печат, белият лист ще си е бял лист. Ако няма следи от барут по ръцете, ръцете ще са си ръце. Но от друга остава съмнението и адвокатски приказки, че видите ли мастилото било специално- избеляващо, а злодеят използвал специални средства за почистване. Най- добре е да се използва присъствието някъде, т.е. алиби, да има свидетел, който да каже, че "Ние бяхме при нотариуса, но той не ни е ударил печат, пък ние сме прости, къде ти от Кошарево да знаем какво точно се иска". Друго. Докато няма труп, не може да се твърди смърт. Един от случаите с широк отзвук е за изчезналото момче с особеното име Съвестин. Няма го, но не може да се твърди със сигурност, че не съществува. Баща му продължава да вярва, че съществува и няма доказателства, които да го убедят, че не съществува. Ако съществуваше труп, тогава щеше да има факт.