Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5881 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
И биологическият и социалният пол са нещо наложено. Биологическият пол е нещо, което се проявява под натиска на биологията. Не е ей- така от самосебе си, леко и безболезнено. То е след насилието и телесните революции подбудени от жлезите с вътрешна секреция. Социалният пол е също нещо принудително, поради социалните изисквания. Когато социалните изисквания налагат твърдост, инициативност, високо образование и компетентност, то и мъже и жени се съобразяват и поемат този път, независимо от желаните роли. Може на една жена да й се иска да е ухажвана, глезена, любена без ангажименти, но когато животът я притисне или я подгонят амбиции, става делова, хищна, агресивна или прелъстителка, интригантка, или всеотдайна майка, или хитра и коварна хиена. Роли! Мъжът пък става "негър", жертва или хомосексуалист, щом това му изнася, отказва се от власт и съперничество, както и обезпеченият лъв на хранилка и с осигурена безопасност в зоопарка. То и лъвицата иска да е любена безкрай, но когато дерибеят не мръдва от леговището си, а малките котета изцеждат цицките й, тръгва на лов, като стръвен ловец, организира, води, хапе. Става друг джендър. Ако петлето постоянно е притискано и кълвано от дъртия петел, то се примирява, позволява старият да му се качва , не вдига шум и не смее да подгони кокошките. Става "куряк" (диалектно). Разбирате за какво иде реч. Това е:неволя и амбиции, принуда и страсти. Учиш си ролята, гледаш от другите и участваш в Шекспировския театър.
-
РЕЗУЛТАТИ от социално- психологическо изследване на тема "Съществува ли оформена от медиите среда, в която жените са оскърбявани и/или унижавани чрез вулгаризиране на външните им полови органи?" Изследването бе проведени на 3-4.03.18 в тема Джендър- психология или джендър- лакърдии на Форум Наука в два етапа. Зададен бе единствен въпрос, насочен към жени- участнички: „Смятате ли изобщо за негативно психологическо изживяване просташките термини за гениталите в масовите медии?” Поради отсъствие на отговори бе проведен втори етап, при който авторът допусна няколко помощни хипотези за уточняване неуспеха на първия етап. Активността бе стимулирана с неадресирано вулгарно изказване: „Путките са си путки”, включващо именно изследваното вулгаризиране на външните полови органи. Последваха четири отговора, отнасящи се до анкетния въпрос и стимулното твърдение, като и в четирите случаите самата анкета бе игнорирана, т.е налице е изтласкване на проблема. Във втория случай лицето прояви рационализация или по- скоро интелектуализация на изтласкването В случая авторът благодари за отправените предложения и забележки, но отстоява право на анкета с единствен въпрос, имайки предвид компетентността на анкетираните за самооценка на собственото изживяване- лица от женски пол, занимаващи се професионално с психология. В третият игнориращ отговор бе установена атрибутивна проекция, при което на автора беше приписано изследване на себепознание по темата, като по- голямо основание има да се приеме, че твърдението е агресивен отговор на стимулното твърдение. Аналогично (агресивна реакция на стимулното твърдение) в четвъртия отговор авторът бе анализиран и му бе приписана фобия, основана на интуиция, съответно не бяха представени аргументи. Любопитно е написаното от същото лице В случая фрустрацията от стимулното твърдение е преработена в зов за помощ (ресигнация), което пък демонстрира нееманципираност на жената в 25% от разглежданите случаи. От получените на този етап отговори могат да се заявят следните резултати: 1. Изследваните лица не приемат като актуална темата на анкетата. 2. 50% от лицата се отнасят негативно към автора на анкетата и 50% пряко към анкетата. Като резултат може да се посочи, че участващите смятат, че не съществува лично за тях или пък игнорират съществуването на негативно психологическо изживяване, породено от просташките термини за гениталиите в МАСОВИТЕ МЕДИИ, но 50 % реагират относително агресивно, ако изразяващият такова отношение е в личното им пространство, или приемат, че такъв просташки термин се отнася лично до тях или до пола.
-
Мисля, че към науката се подхожда с опознаване на явлението. В случая изследваното явление беше "Съществува ли оформена от медиите среда, в която жените са оскърбявани и/или унижавани чрез вулгаризиране на външните им полови органи?" Направен бе опит за социално- психологическо проучване с анкета към 2 респондента от женски пол. Зададен бе конкретен въпрос. Дали самите респонденти чувстват вулгарните наименования на женските полови органи като психическо насилие. с алтернативни отговори Да/Не. Не последваха внятни отговори. За да се продължи изследването е необходимо да се изследват помощните хипотези 1. Лицата се срамуват да споделят 2. Лицата не са компетентни за извършат самонаблюдение и да отговорят категорично 3. лицата игнорират изследването, защото го смятат за ненаучно 4. лицата смятат, че за темата е необходимо по- добре подготвено изследване 5. Лицата се държат високомерно към изследването.
-
"Лошото възпитание" в смисъла по- горе, не се смята за психическо насилие. Да или Не? Вижте какво. За мен въпросът е важен. Той ще ми даде информация 1. от къде нагоре започва нещото, наречено социална среда, въздействаща като психическо насилие. 2. че българката(извадка=1) осъзнава/ не осъзнава вулгарността като нещо, което Я унижава 3. че българката предпочита да взима отношение по правата на джендърите, а не по своите 4. българката не съзнава правата си, докато не й ги посочи някой отвън.
-
А можем ли да определим отвън колко боли? То си става по двата традиционни начина 1. самонаблюдение на лиицето и скалиране по интуитивна скала от нищоминяма-малко- доста -ужасно. 2. номинална скала на признаци, т.е списък: потрепна, лицето му се сгърчи, каза "ох", лицето му се зачерви, тялото му се сгърчи, стисна зъби и т.н. посиня, загуби съзнание В т.см. и дали възприемаме "пробема като значително пречещ на нормалното ви функциониране" може да бъде 1. заявен от лицето или 2. състоянието бъде сравнено с някакви ранжирани признаци. Изглежда и двете се взимат предвид, така както зъболекарят се съобразява както в вашето "ох", така и с предположението си за болката по външни признаци и познаването на резултата от действията си. В контекста на идеята за "негативна психотерапия"( или "психаротерапия"- каквато изигра Джак Никълсън), не е ли по- добре да опитате с пушачи, наркомани, хазартници и пияници? Агравирането, искам да кажа подсилването, на симптомите им може да спаси живота им. (само в случай, че самите го искат, или за това ни плаща друг заявител ) Понеже вярвам в таланта на българските психолози, моля ви НАПРАВЕТЕ ШКОЛА! Ако Аристотел и Хипократ нямаха ученици, нямаше да знаем за тях.
-
Може би във вашата школа- не. Ако там разравят... (питал съм се след това те там заравят ли?). ... значи ако отида при психолог и помоля да придобия умения да общувам по- добре, да излизам от къщи без страх, да подобря емоционалната си емпатия, ще ми кажат: "Сбъркал си вратата!" ..........`баси!!! Още един пример, че психологията и в частност психотерапията няма единен поглед, за да избере конкретен метод за конкретен проблем. Все още е изкуство, а не наука. Няма лошо. (настрани ) При врачките поне минаваш с една сесия.
-
Благодаря, че сте обърнал/а внимание на други мои теми. Не съжалявам, че не изживявам като част от митологията си половите девиации. По- скоро ще се насоча към произведенията на изкуството като култови предмети. До- ще време Все пак, Как се отнасяте към оскърбително отношение към жената чрез опростачване на изказа за вторичните полови белези? До скоро се е смятало за бон тон в присъствие на жена да се става, а днес медиите изобилстват с простащина? Става дума за психологическо самонаблюдение, а не за етически норми. Лично на мен, това е културен регрес и опростачване и изпитвам чувство за дискомфорт (прескачам такива текстове) ... е, снимки топлес не игнорирам, макар че и това може би се възприема оскърбително от жените. Не зная.
-
Приближаването на психологията към сериозните науки определено върви. В някои дялове се използват рангови скали за измерване. Харесва ми как в психотерапията се орентират към въпроси като: "Кои нови умения, очакваш след терапията?" и следва каталог т.е. номинална скала на очакванията, а накрая резултатът може да се определи от наличието/ отсъствието на очакваното. Или въпросът "Как се чувстваш по скала от 1 до 10?", което си е някаква интуитивна рангова скала. В психодиагностиката е още по- характерно. Нещото, което се измерва като IQ има стойности, макар че никой не може да каже, че този със 150 е една трета по- умен от този със 100. При измерването на реакция и пр. е още по- красиво. Мери се в секунди. Безупречно. (друг е въпросът как се интерпретира. Една пишман- психоложка казваше, че рефлексивните личности са тези, с бързи рефлекси )
-
Малко ще изместя джендър въпроса към преживяването на насилие. Въпросът ми към дамите е? Смятате ли изобщо за негативно психологическо изживяване просташките термини за гениталите в масовите медии? От проста справка в Бинг с "цици" има 113000 материала, а с "путка"- 68200. Простете. С Гугъл вероятно са повече. Не съм търсил синоними. Не става дума за правов аспект, а за оценъчен на вътрешно преживяване, което не е чак насилие.
-
Склонен съм да подкрепя, че психологията, ако не манипулируема, е наука с недостатъчно надеждни закономерности. Разглеждам нещо достъпно и проверимо- една от темите във форума Коментарите са много. Има безкрайно място за дискусии и то с психологически аргументи. Все пак фрапира аргумента на templar1307: Все още хората предпочитат да ги диагностицира хороскопът вместо психодиагностиката. Няма трагедия- и на хомеопатите се доверяват мнозина. Утешителното е, че психологията е млада наука и тепърва от нея се очаква да постига нещо.
-
Съгласен в общото, имам само едно лично несъгласие. За мен търсенето на началото е безперспективно, защото преди него има друго, и друго, и друго. Мисля, че достатъчно е да обхващаме с поглед значимия период, обхващащ явлението, а се абстрахираме от несъответстващи периоди и причинни връзки. Мисля, че моето пристрастие, не е така важно и мога да си го нося присърце.
-
Моята теза по въпроса е: Философията, която изучава общи закономерности на взаимодействието на човека и света разглежда необходими понятия като истина, метод. Факт е, че философията е слаба в момента, нейните средства и терминология не са по- адекватни от тези в специалните науки. В действителност философията вече не е в позицията на "метрополия" на психологията. От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда. Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света. ... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения.
