Втори след княза

Едно условно предупреждение при изследването на джендър- психологията. Може би защитниците смятат, че сегашното отношение към тях като към девиация ще се промени, защото "Да разбереш значи да простиш" . Сериозното отношение е само "Да разбереш, значи да разбереш" и толкова.

Приближаването на психологията към сериозните науки определено върви. В някои дялове се използват рангови скали за измерване. Харесва ми как в психотерапията се орентират към въпроси като: "Кои нови умения, очакваш след терапията?" и следва каталог т.е. номинална скала на очакванията, а накрая резултатът може да се определи от наличието/ отсъствието на очакваното. Или въпросът "Как се чувстваш по скала от 1 до 10?", което си е някаква интуитивна рангова скала. В психодиагностиката е още по- характерно. Нещото, което се измерва като IQ има стойности, макар че никой не може да каже, че този със 150 е една трета по- умен от този със 100. При измерването на реакция и пр. е още по- красиво. Мери се в секунди. Безупречно. (друг е въпросът как се интерпретира. Една пишман- психоложка казваше, че рефлексивните личности са тези, с бързи рефлекси )

Малко ще изместя джендър въпроса към преживяването на насилие. Въпросът ми към дамите е? Смятате ли изобщо за негативно психологическо изживяване просташките термини за гениталите в масовите медии? От проста справка в Бинг с "цици" има 113000 материала, а с "путка"- 68200. Простете. С Гугъл вероятно са повече. Не съм търсил синоними. Не става дума за правов аспект, а за оценъчен на вътрешно преживяване, което не е чак насилие.

Склонен съм да подкрепя, че психологията, ако не манипулируема, е наука с недостатъчно надеждни закономерности. Разглеждам нещо достъпно и проверимо- една от темите във форума Коментарите са много. Има безкрайно място за дискусии и то с психологически аргументи. Все пак фрапира аргумента на templar1307: Все още хората предпочитат да ги диагностицира хороскопът вместо психодиагностиката. Няма трагедия- и на хомеопатите се доверяват мнозина. Утешителното е, че психологията е млада наука и тепърва от нея се очаква да постига нещо.

Съгласен в общото, имам само едно лично несъгласие. За мен търсенето на началото е безперспективно, защото преди него има друго, и друго, и друго. Мисля, че достатъчно е да обхващаме с поглед значимия период, обхващащ явлението, а се абстрахираме от несъответстващи периоди и причинни връзки. Мисля, че моето пристрастие, не е така важно и мога да си го нося присърце.

Благодаря. Ще имам предвид съжденията ви.

Моята теза по въпроса е: Философията, която изучава общи закономерности на взаимодействието на човека и света разглежда необходими понятия като истина, метод. Факт е, че философията е слаба в момента, нейните средства и терминология не са по- адекватни от тези в специалните науки. В действителност философията вече не е в позицията на "метрополия" на психологията. От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда. Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света. ... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения.

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

Именно! Благодаря за потвърждението.

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение 2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне. Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

Както отбелязах другаде, психологията има нужда от философски поглед. Нещо й куца, щом позволи най- напред педиатри, а сега и попове да я изпреварят. Мисля, че поне слаба философска подпорка може да е в следната посока : Едната концепция към "своеобразностите" на джендъра е, че със строгост, наказания и така да се каже "преформатиране" на поведението му отвън той може да бъде вкаран в правия път. Друга концепция е русоистката- назад към природата. Природата не може да създаде нещо лошо. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован“. Смъквайки оковите на "нежните души", изтикани от грубия живот в ъгъла, унизени и смазани, ние им даваме възможност да се проявят, да добавят своя красив цвят в световната култура. Обаче философският поглед не е само в две противоположни посоки. Това ми подсказа позицията на Дж. Конрад- автор на произведения в които хората стигат до крайни състояния в ситуация на глад, самота, безсилие и оцеляват. Ето какво коментира Б. Ръсел за неговото разбиране: Вж. тук Смятам, че това е добра основа за работа с транс/крос и т.н. джендъри. Осъзнаване, че те са в ситуация, която изисква налагане на самодисциплина за да може човек да се адаптира и се изявява, независимо от външните условия. "Меката китка" трябва да стане по- устойчива за да преплува океана на съпротивата.

Поповете удариха психолозите у земята. Излязоха с много обективно мнение Тук Наистина, църквата е по- стара институция, с традиции, но се оказа по- уравновесена и с по- зрял подход по отношение "джендъра" отколкото научната психология. Факт е, че психолозите подкрепят новото, но в случая с джендърите то е спорно. Дали наистина сме консервативни а новото е в еднаквостта на половете? Психологията все още изучава, констатира, но не отговори преди поповете на въпроса "Кое е по- адаптивното? Наличието на транс/крос/полу/наопаки джендъри или на два пола и девиации с нарушена адаптация." Жалко, че Бог изпревари Науката.

Моята жена е хетеросексуална, но не иска да приеме социалното поведение (джендър) на раждаща жена. Вика "Да не съм крава". Едно й стигало. "Ами за мен?"- викам. "Направи си сам!" ми отговаря. Не минава със съблазняване, защото нямам проблем със секса. Имам проблем с контрацептивите. Не става с насилие- не съм такъв човек. Викам й "Народът си отива", а тя- "Мойто съм си го направила" Ха- сега де?

Досегът ми с педофили. Тия са си престъпници. Обаче как да го осъдиш? То, хванат телефонен измамник с парите, пък той каже, че бил изпратен от някой си, който не познава и му казали, че .... Не става със съд. Най- добре си е със саморазправа. Край сиропиталището имаше дърводелска работилница. Децата казваха, че дърводелецът бил педераст. Черпел ги, казвал им да идват... ама как да го разбереш? Те са сирачета, човещина е да ги почерпиш. А- сега де? Друг път- с деца на море. Сега, след падане на стената. Оставихме една вечер децата да се наиграят на Бони-М и Абба, а ние- навън. МорЕ, въздух, кеф. Отвреме навреме надничаме. Гледам, един "педал" се кълчоти на дансинга сред момчетии, а после сядат на маса цялата група и той ги черпи. Аз какво? Имам момиче. Никое от децата не е недоволно, не съм видял да ги пипа, а от друга страна, овътре ми е, че е за бой. И до сега се обвинявам, че не реагирах изобщо. Наистина, със съпругата съм, а тя не ме нахъсва; наистина, нямам конкретен повод; наистина не съм лично засегнат, ама... за бой си беше.

Моят познат "хомосексуалистът" Дали е хомосексуалист, как да съм сигурен? Да не му светя? Ама прилича. В някакъв смисъл той е неадаптивен. Има нужда от другите хора, но като му услужат не може да се отплати с друга услуга и поради това надценява получената. Може да дари с лекота от парите и вещите си, но те не са изобилни. При контакти заема една сервилна позиция, позиция отдолу, което ме кара да мисля, че извършва някакви полови услуги на мъже. Аз не изпитвам към него негативни чувства, по- скоро чувство на неудобство, когато съм наблизо. Избягвам сближаването, но запазвам благоприличие. Не ми е работа да го променям, не се чувствам ангажиран да му помагам в адаптацията. Има толкова нуждаещи се по света, той не ми е в приоритетите... то пък кой ли ми е ... на първо място семейството, пък после другите.

Слава богу, у нас комунистическите партии нямат обществено значение. Да се върнем към джендър-психологията.

След като реших, че историята с джендърите ми прилича на историята с ромите, т.е. някакво преименуване за да се отръска някаква категория от хора от негативно отношение погледнах какво мислят циганите по ромския въпрос.Тук и Тук Впечатлиха ме два неща. Цитатът което ще рече, че ние не познаваме мнението на самите ЛГи т.н. Второто е препратката към Джендърството ми става все по- понятно.

Колега, наистина не зная на чия страна са комунистическите партии в България, но как би решил противоречието, ако са против ИК и джендърството?

Моля за извинение уважаемите съблогъри. Аз чак сега влизам в час, че ставало дума за обикновени педерас'и, сър. Като съм търсил под вола теле, под "джендър" социална роля съм разводнявал този така "концентриран" форум. Леле- леле, какъв срам. . Тепърва ще се окопитвам. Значи джендър си е ЛГБТ! Ами да, щом трансджендър е да си смениш пола... А защо тогава в ИК ни заблуждават с подмяна на термините? Така направиха и с циганите, да им викаме роми и щели да се оправят. Защо не ги оправиха в Брюксел и Париж? Боже, боже. Това от ЛГБТ само хитринки и пинизи (от пенис)да очакваш. Д'е и педерас'ите.

Мисля, че имаме различни дефиниции за джендър. В моето няма изобщо сексуална ориентация.Нещо да не съм пропуснал? Дайте, моля, вашето определение за да пишем по едно и също. Ако под джендър се разбира сексуална ориентация в ИК щеше да си го пише точно това и нямаше да има спорове.

Браво-о-о. Точно така е!

Е, във всичките си прояви човек е психо- биологично или ако щете био- психо- социално единство. Нима не сте усещал/а подгъване на коленете или изчервяване при някои социални контакти? Така че не ги отделям, но в някои ситуации едното преобладава. При коитус, допускам, преобладава биологичното. По отношение на морала, още го осмислям. Не мога да напиша нещо за пред хора .

Цитирането като аргумент, че и други мислят така, т.е. е по- вероятно да е истина това, което е одобрил учен и неговия редактор е широко разпространено. В нашия случай бе така: написах, че западът залязва, възразиха ми, че не е така и тогава цитирах заглавието. Социално доказателство, един вид. Раз`иш? Не виждам противоречие между стремежът да отидеш някъде и това Някъдето да залязва. Троя е била узряла и ахейците искали да отидат там. Йерусалим бил зрял и кръстоносците тръгнали натам. Европа е зряла и презряла и бежанците отиват натам. Да не са луди да останат в някоя млада и неразвита страна? Но това е друга опера/тема.

Стоп, стоп. Не съм искал да провокирам тези мисли у вас. Аз съм за обратното. Аз съм за това, че стереотипите на отношенията между половете са усъвършенствани от културата. Смятам, че културата обуздава много прояви на невъздържаност между половете, но признаване като нормална на доста измислена система от още полови роли не е белег за по- напредничава култура, а за разпад на културата. Ако трябва, под заплаха от оръжие, да кажа кое е първостепенно- биологичното или културното, ще се затрудня. Все пак за решаване на задачи първостепенна е културата, но за сексуалните отношения, залагам на биологичното.

Може и да греша, но „Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е заглавието на книгата на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер. Па яз де да знам, стоим си на село, пием си разсол и ручам спржа. Оня ден бикО, да го е... у джендъро, да земе да намуши кравата. Па я го бех пуснАл да й се кАчи.