Втори след княза

Ако мисли и чувства публиката, зрителят, то нищо не пречи стимулът да е машинно генериран. Не е необходимо дори зрителят да съпреживява, което при без- образните изображения е малко нагласено. Достатъчно е у него да се пораждат нови идеи.

Моля, не очаквайте от темата за абстрактното изкуство като декоративно изкуство да развие дълбоко тема за твореца по принцип. Мисля, че можем да абстрахираме този проблем, като приемем, че всички автори са творци. Вж. по- нагори приказката кой е стрелец.

Всичко е ОК. Предишното ми съобщение беше след дъжд качулка. Благодаря много.

ОК!

Съгласен!

Ако това, " привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките" хармонира с обкръжението, не бихте ли го приели в дома си? Не стои ли добре макиажът на група Кисс в стаята на хард- рок- фен? Защо предизвикващото тягостно настроение да не е декоративно? Ето- страшилища са водостоците на Парижката св. Богородица. Декорация.

А, изгонени, изгонени. Ние интерпретираме какво е казал преводачът, който интерпретира какво е казал Философът с думи и разбиране за тях от преди 24 в., който интерпретира божественото творение. Заради това, по- добре да общуваме със своите виждания за сенките. Поне като попитам "А от кое от видяното стигна до тези мисли?" може да ми бъде отговорено с "Аз видях, аз мисля че, ..."

Но преводачът казва, че под подражателното поетично изкуство Платон разбира драмата. Философът гони актьорите, а оставя най- добрата и най правдива поезия, вероятно Омир. (Не допускам по негово време да е имало нещо, което да приемем днес като "абстракционизъм"). Пояснявам: Ако поетът разказва, той е добър, ако се прави, че представя какво казва Ахил, тогава той е "подражател" Държавата, с. 43-44. Там се възхвалява мъжът да подражава в постъпките на по- добрите, което пък е добро подражание. Дали има разлика в думите на елинския не зная. А сега да погледнем какво би казал Платон за нас. Значи първо съществуват идеалните вещи, чиито образи се процеждат със сноп светлина в пещерата на хората и ние виждаме образите им. После има правячи на такива вещи и те са добри хора. Има и философи, разсъждаващи за тях, които са от най- добрите. Обаче има едни, дето подражават на направеното от правячите. Те тия са лоши. Майсторът на маси е добър, художникът на маси е лош. Майсторът на философия е добър, преводачът му е лош защото прави второ копие на истината. Този пък, който подражава на философа е още по- лош, защото след преводача преиначава цялата конструкция. Философът би ни изхвърлил като варвари от парка на Академ А?

На този етап, след дискусията и осмисляне се ориентирах към следното лично отношение към абстрактното изкуство: Търсенията на абстракционистите по отношение пряко изразяване на вътрешния свят не са се увенчали с успех. Самите средства на изобразителното изкуство не подхождат за пряко изразяване на невидими явления в невронната дейност. Поп- арта, който се опита да представи външни информационни процеси- в масовото общество не можа да представи явлението по по- дълбок начин от фотографията и самата реклама. В момента изкуството на рекламата е най- напредничаво, то представя чрез външното им изразяване по- адекватно такива явления от вътрешния живот като болка, щастие, задоволство, неудовлетвореност, надежда. Това обаче се представя с реалистични изразни средства, с адекватни форми и сходство с реалността. Отричам се, че "абстрактното изкуство" е "още само декоративно". То не може да бъде друго.

Питане Ако полезната поезия е "най- добра и най правдива", какво ли е вложил Платон в идеята за правдивост? Не е ли да съответства тя най- добре на реалността? Или нещо друго? Като имаме предвид, че подражателната поезия, според Платон е драмата изобщо, (от бележка 1 към гл. Х), не следва ли, че ТРЯБВА диалозите да са като от живота, героите и събитията, като от живота? Не е ли Платон привърженик на реализма и срещу абстракционизма?

Докъдето съм стигнал в "Държавата" не забелязах Платон да прави разлика между Сезани и неСезани. Той гони всички.

Безусловно!- опонираща теза точно ПО ТЕМАТА. След като основната теза е, че абстрактното може да се реализира САМО като декоративно, вие смятате, че само подражателното абстрактно изкуство е декоративно. Нали? А другото е, което представя "идеята по Платон". Но вижте, идеята по Платон е идея в нещата. Или има и идея извън нещата? После, ако има идея и в ябълката и добрият реалист, който заблуждава децата с картината си, е пресъздал само ябълката, но не и идеята, кой и как е/би пресъздал добре идеята?

Нищо против. Оставаме на терена на "Абстрактното изкуство е още само декоративно изкуство" заедно с Платон.

За да изглеждат съжденията ни в някаква връзка, предлагам да излезем от тази тема и отворите с подходящо име друга. Наистина подражателното и абстрактното изкуство са във връзка, но да скочим от Малевич към Платон ми се вижда непосилно задно салто. С удоволствие, още сега, ще се зачета в Платон, представен от Б. Киров и ще се готвя по темата.

Зная, не помпам, дори избягвам да се посещавам, за да следя обективното движение. Туй- лесно. Поставих въпроса, че при висока мотивация, потребност от постижения, субектът или заинтересована група може да изкривява данните в интернет в свой интерес и това прави мрежата ненадеждна за сравняване. С умело помпане и целенасочени публикации и избори се печелят. Дадох пример, че за Данте (когото харесвам повече) има повече материали от Петрарка, което значи (?) че е по- добър (?).

Че е така, така е. Обаче знанието стана твърде обемно за човешкия ум+ интернет. Събеседник, кръжец, школа е по- бърз и полезен начин за достигане до високи постижения. Заради това дори и в творческите задачи търсят служители с "комуникативни умения". Например: Смятам, че е полезно дето дискутираме тук. Излизат силни и слаби страни на защитаваните тезите и ги подкрепяме с нови аргументи. Участниците изясняваме за себе си позициите си. Ако се случи да съм по- груб, себичен, то губя поле за доброжелателно общуване и коректна критика. Когато участниците са с различни компетентности, те допринасят за по- пълно обхващане на проблема. В случая индивидуалистът, ако пренебрегне колектива, ще загуби. Става дума за това, че макар да запазва индивидуални самочувствие, компетентност, своеобразие, самолюбие, който общува нашироко, ще се постига повече. Който общува само с четивото, без диалог, губи. Нали сте съгласен?

Това наистина е много ценно и ще го имам предвид. Благодаря.

Седя пред клавиатурата и експериментирам. Лабораторни условия:. 480 преглеждания на темата. Изследвам дали мога да ги докарам до повече със собствени действия. Стигам до 500. Спирам да помпам. Изводи: ако някой има висока потребност от постижения, може да се представи като по- популярен, търсен, ценен от другите. интернет не е достоверно място за сравняване значимостта на авторите лицата с висока потребност от постижения няма да пренебрегнат възможността да се представят във фалшива светлина не само в мрежата, но и навсякъде.

Съгласен. Хрумка. Освен високи аспирации, героят трябва да има и големи способности. Както казва поговорката "да му стига вътъка"- като почне нещо- да има с какво да го изкара докрай... Дали да не си купя още по- голяма гума за да не се почувствам тъп в някой момент? Ще разчитам на къса памет на опонентите... !

Ахил е различен със своята ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ПОСТИЖЕНИЯ. Там където обикновените казват "Стига, защо ни е повече?", той казва "Ставайте! Още!" Това го прави обидчив, когато му вземат Бризеида, отмъстителен, когато убиват Патрокъл и великодушен, когато идва Приам. Постигайки повече (постижения) той става отличЕн, това го прави герой. Добре. Махнахме неизмеримата "божия искра". Въведохме нещо, което е присъщо на Ахил, а не е отвън. Обаче как да го измерим? Уви, със самооценъчни тестове, сиреч Ахил трябва изтънко да се познава и обективно да се представя. Само дето потребността му от постижения, пък и социалните оценки ще изкривят всичко.

Модернизмът развенчава митове. Модернизмът руши остарелия морал, изразяване и принципи. Модернизмът е разочарование от възможността човек да открие безпогрешно новите пътища. О, ужас- при своите проби човекът прави грешки! (колко слабохарактерни са артистите, те мислят, че щом не направят нещо прекрасно от първи път , значи нямат божия искра. Значи са занаятчии! Пф-фу-у, значи ще допускат грешки, ще се трудят ден след ден на тезгяха, ще ги унижават и няма да им плащат. О- ужас, артистите вече не са авангард, елит, а трудещи се! Вай, вай, вай.

Отървах се или се натресох? Лека нощ.

Седнал по турски пред него мъж с препаска пали ароматни пръчици. Синто.

Кофти.