Тези за дискусия

Вечността е много продължителен, (безкраен) период от време.

Времето се определя чрез някакъв процес или поредица от процеси. Прим. чрез приливите на Нил, а после чрез годините, т.е. обиколките на Земята около Слънцето. Чрез изтичането на пясъка от стъклен съд, а после от въртене на стрелки на механичен часовник.

Времето няма начало и край. Винаги има някакъв процес, който да е актуален. Времето е обективно- всеки процес има някаква продължителност, трайност. Човек обаче възприема времето субективно.

Едни и същи процеси в различни системи текат различно. Това налага понятие за локално време, което се отнася за системата. Забавянето и забързването на процесите, променят и отчитането/възприемането потока на времето, но сравнено с други точки от пространството и други моменти в системата биха го представили по- обективно и те служат за корекция. 

Процесите могат да са линейни, циклични, обратими, а вероятно и други. В зависимост от избора на процес се формира и представата ни за времето. 

Миналото се състои в следи от предишни състояния на процеса. (Беше 5 и 5;наноси от преди 25 хил. години). Бъдещето се състои в очаквани състояния на процеса. (Другото лято)

Вечност и памет.

Възприемането на време от животните и човека е задължително свързано с паметта. Заради отпечатъците в паметта се е породила и идеята за вечност. Като виждам Балкана неизменен от както го помня, наистина ми се струва, че има вечни неща. Може би такъв е бил и при траките, и още по- рано. За елините пък Олимп.

А че животните възприемат времето е известно- ако експериментално животно следи примамка, която се движи равномерно и първо е видима, а после минава зад препятствие, то преценява кога тя трябва да се покаже, като измине пътя зад препятствието. Дори зверчето да определя скорост, тя е път за време.  .

Преди 2 часа, Шпага said:

Моето впечатление е, че г-н Михов е забъркал някакъв коФтейл от безсмислици и банални истини, при което най-агресивно се натрапва претенцията му за мъдрост и откривателство.

Нивата, ни все пак не бива да пустее.  Да я работим, както можем.

Препоръчвам предпазливост при четене идеята на проф. д-р Г. Михов за двигател, използващ гравитационните сили. В търсене на абсолютното няма печеливши.

Теорията, че сумата от пространство- материя- движение е неизменна и е основа на вечността на света ми се струва значима или поне интересна. Може би Енергия или Промяна вместо Движение. Приемливо е и " Всеки индидуален живот на жвжтно и ратение е преходно нещо. Както се появява, таа и чезне,. Но процесът за появата и чезнето му е вечен." (правопис запазен)

Едно мнение от 2007 г.

Цитирай

 

G.Mihov Публикува Март 30, 2007

Въпрос1:

За какво бе изградена теорияята за базовата същност на вечността, като база, творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си, в това число и на човека с тяло, ум и чувства?

Кратък отговор:

Теорията за базовата същност на вечността бе изградена след теорията за безкрайност на енергията във времето и общата теория за енергийните потоци/полета/ на базата на неделимото и съхраниво/ вечно / триединство от: пространство -материя- движение, като всеобща база, творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си за да даде едно всеобщо теоретично обяснение на резултатите, откритията, изобретенията, които обуславят и гарантират директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за икномически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и други небесни тела ,на базата на гравитационните им полета, като естествени и неизчерпаеми изоточници на енергия.

Въпрос2 :

С какво се характеризира това триединство?

Кратък отговор:

Характеризира се с:

1. С вечност - безначална и безкрайна.

2. Несъздаемост и неунищожаемост.

3. Необяснимост с нищо друго освен със собствената си същност.

4. Със собствената си същност обуславя и обеснява всичко от себе си и в себе си, като реалност и природен закон. Извън тего няма нищо,което реално да съществува.

Въпрос3:

С какво се храктеризират неделимите компоненти на това триединство?

Кратък отговор:

Пространството се характеризира с:

1.Наличие на измерение

2.Липса на вещева същност.

3. Липса на относителност. Определена част от него, като количествена мярка е еднакво спрямо всички отправни системи

4. Побира всичко в себе си и се намира във всичко.

5. Извън него няма и не може да има нещо,което реално да съществува.

6. Въпреки неделимостта си от материята и движението напълно независимо е от тях и те от него.

7. Няма никакво взаимодействие с материята и движението и те с него.

8. Хомогенно е и представлява непрекъснат неподвижен континиум.

9. Няма никакви свойства и качества. При липсата на вещева същност ,при него няма какво да се движи, разширява и стеснява.

10. Представлява всеобщ терен на Вечността и преходността, която произтича от Вечността, каято е единствения творец и рушител на всяка преходност.

Материята се характеризира с:

1 Вещева същност, каквато пространството и движението нямат.

2.Инертност, и инерция, каквато пространството и движението нямат.

3.Съществува в безкраен брой преходни структурни форми на с размери между две недостижими граници: нулата и безкрайността .

4. С инертността си е единственият инертен строителен материал на Вечноста, който без движението не може да промени своето положение на покой, инерциално и не инерциално движение.

5. Не е относителна. Определено количество от материята, като количествена мярка е еднакво спрямо всички отправни системи.

6. Напълно прозрачна е за пространството и то за нея.

7. Носител е на движението

8. Независима е от пространството и движението, въпреки,че формите й на съществуване се обуславят от движението.

9. Заедно с движението обуслява татива измерения като: време, енергия, импулс, ускорение, сила.

10. Концетрира се в пространството заедно с движението и то с нея.

Движението се харктеризира с:

1. Липса на вещева същност.

2. Независимост от пространството и материята и те от него.

3. Не съществува извън пространството и материята, както и те извън него.

4. Негов носител е само материята.

5. Преносимо е от една структурна форма на манерията в друга такава.

6.То е единственият строител и рушител във всемира. Без него нищо не се изгражда и разгражда.

7. То обуславя вечен сблъсък между структурните форми на материята в резултат та което те непрекъснато се разграждат и изграждат.

8. За разлика от пространството и материята то е относително. Определено количество движение , измеримо, като път, енергия, импулс, ускорение, сила е различно спрямо различните отправни системи.

Въпро4:

Какво представлява гравитацията в светлината на базовата същност на Вечността?

Кратък отговор:

1. Продукт е на неделимото и съхранимо триединство от пространство -материяа-движение и по конкретно на движението.

2. Същноста й са гравитоните, които се излъчват радиално от телата и формират гравитационнитеи им енергийъни полета.

3. Всички тела за гравитоните са напълно прозрачни.

4. При преминаване през телата гравитоните упражняват реактивно силово въздействие върху тях в резултат на което гравитационната сила има обратна посока на движението на гравитоните.

5. Поради радиалното излъчване на гравитоните плътността им намалява с квадрата от растоянието до тялото от което изхождат.

6. Гравитационните полета на телата са наплъно прозрачни едно на друго в резултат на което имаме принципа "Вички в едно и едно във сичики", което значи, че в дадена точка на пространството всички гравитационни полета ,в зависимост от своята плътност в тази точка упражняват независимо от другите силово въздействие върху телата. На базата на тази реалност имаме на зеимята лунните и слънчеви приливи и отоливи на океана.

7. Поради относителността на движението няма и не може да има всеобща гранична стойност за скорост спрямо всички отправни системи .Има частично токава по отношение само към източниците от които изхождат корпускуларните излъчвания .

Повече подробности по темата, която включва всичко в себе и е неизчерпаема интерисуващите се от неа могат да получат от дискусията "За обективната истина с въпроси и отговори", както с задаване на конкретни въпроси по отразеното накратко в това съобщение.

Въпрос 5:

Кои са базовите критерий за една теория в светлината на теорията за базовата същност на вечността?

Кратък отговор:

1. Да не е в противоречие с базовата същност на вечността и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закови и да се базира на конкретните реалности от тази същност.

2. Изводите до които достига да не са в противоречие с конкретните реалности, обосновани от базовата същност на вечността и природните закони.

3. Да има конкретна полза от нея и с базата на която е изградена и изводите до които достига да не въвежда заблуди в обективното познание.

Въпрос 6:

Каква е главната полза от теорията за базовата същност на вечността?

Кратък отговор:

1. Разширение на обективните познания за реалния свят в кйто живеем.

2. Неограничен достъп до гравитационната енергия и неограничени възможтости за добив на енергия на базата на гравитационните излъчвания от небесните тела , формиращи гравитационните им полета ,като естествени и неизчерпаеми изотобници на енергя.

д-р Г. Михов

 

Цитира се и дискусия 

Вж. и 

и 

Което и да е знание е започнало от първите, замислили се за това, отделени от прекия физически труд- жреци, шамани, религиозни дейци. Поради това и абстрактните идеи са били, а и още са обрасли с онова, което е замествало непознатото- а именно божественото.

Вечността е също плод на техните умове.

Цитирай

 

Вечност е философско понятие, което в най-общ смисъл означава състояние, което не зависи от времето или с други думи няма нито начало, нито край във времето.

Понякога думата се свързва с безсмъртие. В религията богът съществува вечно, за него категориите минало, настояще и бъдеще не съществуват. Уикипедия

 

Както всичко в подобно мислене и времето и вечността започват и се конкретизират в Бога.

По- нататък времето, а от там и „безкрайното време” започва да се свързва и материализира с някакви процеси. Процесът на дневните, сезонни, годишни или други природни процеси, които се повтарят. Появяват се двете разбирания, че времето е безкрайно и това, че има начало и край. Аристотел смята, че макар пространството да е крайно, времето е безкрайно. Библията сочи началото на времето в сътворението на света, а съвременните учени поставят началото в „Големия взрив”, макар да не поясняват как преди това се е натрупала енергията и веществото, които експлодирали. Християните, последвали идеята на юдеите във Вавилонски плен и проповядвали едно не-място и едно вечно не- време, състоящо се от вечна пролет, където и душите пребивават вечно. Това отдавам повече на мечта, отколкото на размисли, защото и те са съзнавали, че след пролетта идва време за сърп. Марк. 4: 29. Това в рая не се случва. Мечтано време. Не е необходимо да има реални връзки във време и място там- отвъд реалността.

Друга отколешна представа са идеите за линейно или циклично време. В някои вярвания времето се повтаря, като това включва и повторение на събитията. Вижда се метафоричната представа, че животът на човек е повторим, както в растителния свят. Така вечността може да бъде описвана както като безкрайна линия, така и като безкрайно въртене в кръг.

Убеждението ми е, че науките, свързани с практиката формулират най- добре реалността. Физиката формулира по- добре времето, намира начин за измерването му и за обяснението му. Намират границите и поглеждат отвъд.

Преди 1 час, Skubi said:

Майчината любов. Неизброима, неизмерна, безкрайна!!!!!!!!!

Де да беше... светът щеше да натрупа безкрайно много любов. От небето ще капе. Какво ли е станало с "майчината любов" на пра-баба ми, която не познавам? Пък и какви майки има... Майчин дом и съдилищата знаят. 

Но това, че етичните и други социални явления са неизброими, неизмерими, да!  Обаче- о, чудо, можем да кажем, че едни майки,  жени, домашни любимци, обичат повече от други. Сравними, неизмерими.

Ето още идеи за размисъл. Машинен превод от Уики.ру. Учени смятат, че идеята за безкрайно не съответства на нищо от реалността, че няма обективно съответстващо явление, т.е. нашите клубни размишления се отнасят не за нещо реално, проверимо, а идеи за идеята, мисли върху измислено.

Цитирай

 

Дейвид Хилбърт вярваше, че действителната безкрайност играе роля само в абстрактното поле на математиката. „Безкрайността не може да бъде открита никъде в реалността. Тя не съществува в природата и не служи като легитимна основа за рационално мислене ... Ролята, която остава да бъде изиграна от безкрайното, е изключително ролята на идея. ”[10] Философът Уилям Лейн Крейг твърди, че ако миналото е било безкрайно дълго, то това предполага наличието на действително безкрайното в действителност. [11]

Крейг и Синклер също така твърдят, че действителната безкрайност не може да бъде формирана чрез последователни допълнения. Абсолютно независимо от абсурдите, произтичащи от действително безкрайния брой минали събития, формирането на действително безкрайното има своите проблеми. За всяко ограничено число, n n + 1 е равно на ограничено число. Действителната безкрайност няма непосредствен предшественик. [12]

... Имайте предвид, че нещата се движат от една точка в пространството в друга. В този случай движещ се обект преминава през действителната безкрайност на междинните точки. Следователно движението включва пресичането на действително безкрайното ...

По последното бих добавил. За да избегнат тресавището на последователността от безкрайни точки и мигове, физиците, които държат да си говорят за физически неща, а не за идеи, разглеждат изминатия път от едно тяло, като линия, ограничена в някакъв ограничен период от две точки. В самия път не се вторачват под микроскоп да броят безкрайните точки, а го измерват с обозрими от човек мерки (Човекът е мярка...). Това им постижение е още едно отхапване от безкрайността.

Преди 8 минути, Gravity said:

Толкова глупости исписахте не мога да преценя кое е иронично и кое не.

Обяснихте ли си защо Айнщайн смята глупостта за безкрайна? Защото за един факт има малко умни отражения на истината, а глупавите..., ех, глупавите...

Все пак Пи е наречено ИРАЦИОНАЛНО ЧИСЛО, защото не можем/те да го обясним с рационални доводи. Засега. Пожелавам успех в опитите.

Връзката между вечното и универсума според Андерсен и как към безкрайното може да се прибавят и едни кънки. (Снежната царица)

Цитирай

Кай редеше ледените късове и при това много изкусно. Това беше ледената игра на разума. В неговите очи всички тия фигури имаха особено значение и важност. А причината за туй, разбира се, беше стъкленото зрънце от дяволското огледало в окото му. Той нареждаше фигурите по такъв начин, че те образуваха цели думи, но все пак той не можеше да нареди оная дума, която искаше — думата „вечност“. Снежната царица бе казала: „Ако ти наредиш тая дума, ще станеш господар на себе си и аз ще ти подаря целия свят и един чифт нови кънки.“ Но Кай не можеше.

Преди 1 час, Шпага said:

Всъщност, Втори след княза, някои от нас ти дължим извинение за това, че разводнихме и оглупихме  хубавата ти тема!

Темата се развива естествено, дължа благодарност на всички и . Припомнете си афоризъма на Айнщайн за безкрайността и ще се убедите.

Преди 1 час, laplandetza said:

Коя част си определил. Например матбезкрайност , положителна има <посока> т.е. уж едната част е определена, тази към <минус>  , тогава и тя е вече <не е безкрайност>

Не съм го мислил така. По- скоро на елините е стигало да броят до сто, но намислили числото хиляда. На арабите да броят до части от единицата и измислили Нула. На римляните (примерно) да броят до хиляда и измислили милион . Следващите измислили "Реалните числа", следващите "Комплексните" и така Безкрайността малко по малко бива намалявана, както страшните Тилилейски гори под секирата на напредъка.   По- скоро метафорично и философски, отколкото математически.

Преди 1 час, laplandetza said:

Със Сканер там за Глупостта ли ще говорите

Може и така да се получи, но не съм песимист отначало. Дори да е така, ако твоето участие не издига нивото, посочи тема с която да се сравним- тема, в която се говори умно. С удоволствие бих я посещавал мълчаливо за да не разводнявам. (ама няма) Много харесвам латинската максима гласяща: Направих, което можах. Който може по- добре, да прави. Не предизвиквам, отбелязвам защо въпреки упреците от други, че нещо е глупаво, продължавам да го правя... както и много други.

Спомни си приказката, дето един баща карал магаре, възседнато от сина. Хора рекли "Стария- пеш, малкия- на магаре". Съобразил се. Други "Бащата. на магаре, а детенцето, умореното- пеш". Съобразил се. Трети "Двама на магаре, гърба му ще строшат". Съобразил се. Четвърти "Магаре водят, пеш ходят- глупаци". Тогава той мъдро казал ... (цензурирано), качил детето и си подсвирнал весело.

Пускам машинен превод от статия Finitism в Уики.англ. 

Цитирай

 

Finitism

От Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Финитизмът е философия на математиката, която приема съществуването само на крайни математически обекти . Най-добре се разбира в сравнение с основната философия на математиката, където безкрайните математически обекти (напр. Безкрайни множества ) се приемат като законни.

съдържание

• 1Основна идея
• 2История
• 3Класически финитизъм срещу строг финитизъм
• 4мнения относно безкрайните математически обекти
• 5Други свързани философии на математиката
• 6Вижте също
• 7Позовавания
• 8Допълнително четене
• 9Външни връзки

Основна идея [ редактиране ]

Основната идея на финистичната математика е да не приеме съществуването на безкрайни обекти, като безкрайни множества. Въпреки че всички естествени числа се приемат като съществуващи, наборът от всички естествени числа не се счита за съществуващ като математически обект. Следователно количественото определяне на безкрайните домейни не се счита за смислено. Математическата теория често се свързва с finitism е Thoralf Skolem е примитивно рекурсивни аритметика .

История [ редактиране ]

Въвеждането на безкрайни математически обекти се случи преди няколко века, когато използването на безкрайни обекти вече беше спорна тема сред математиците. Проблемът влезе в нова фаза, когато Георг Кантор през 1874 г. въведе това, което днес се нарича теория на наивните множества и го използва като основа за работата си върху безкрайни числа . Когато парадокси като парадокс на Ръсел , парадокс на Бери и парадокса Burali-Форти са били открити в наивна теория на множествата на Кантор, въпросът става отопляем тема сред математиците.

Имаше различни позиции, заети от математиците. Всички се споразумяха за крайни математически обекти като естествени числа. Въпреки това имаше разногласия по отношение на безкрайните математически обекти. Една позиция беше интуиционистичната математика, която се застъпваше от LEJ Brouwer , която отхвърли съществуването на безкрайни обекти, докато не бъдат конструирани.

Друга позиция бе одобрена от Дейвид Хилбърт : крайните математически обекти са конкретни обекти, безкрайните математически обекти са идеални обекти и приемането на идеални математически обекти не създава проблем по отношение на ограничените математически обекти. По-формално, Хилберт смята, че е възможно да се покаже, че всяка теорема за ограничени математически обекти, които могат да бъдат получени с помощта на идеални безкрайни обекти, може да се получи и без тях. Следователно разрешаването на безкрайни математически обекти не би създало проблем по отношение на крайните обекти. Това доведе до програмата на Хилберт за доказване на последователност на теорията на множествата с помощта на финистични средства, тъй като това означава, че добавянето на идеални математически обекти е консервативно по отношение на финистичната част. Възгледите на Хилберт също са свързани сформалистична философия на математиката . Цел за доказване на съответствието на теория на множествата или дори аритметика през finitistic средства Хилберт се оказа непосилна задача поради Курт Гьодел е непълнота теореми . Въпреки това, от Харви Фридман е велик предположение най-математически резултати трябва да бъдат доказуеми използване finitistic средства.

Хилберт не даде строго обяснение за това, което смята за финитистично и посочено като елементарно. Въпреки това, въз основа на работата му с Пол Бернайс, някои експерти като Уилям Тайт твърдят, че примитивната рекурсивна аритметика може да се счита за горна граница на това, което Хилберт смята за финистична математика.

В годините, следващи теоремите на Гьодел, след като стана ясно, че няма надежда за доказване на последователност на математиката и с развитието на аксиоматични теории за множества като теорията на множествата на Зермело-Френкел и липсата на каквито и да било доказателства срещу нейната последователност, повечето математици загубиха интерес в темата. Днес повечето класически математици се смятат за платонисти и лесно използват безкрайни математически обекти и теоретично настроена вселена. ^{[ цитиране е необходимо ]}

Класически финитизъм срещу строг финитизъм [ редактиране ]

В своята книга Философия на Теория на множествата , Мери Плочки характеризира тези, които позволяват потенциално безкрайни обекти като класически finitists , и тези, които не позволяват потенциално безкрайни обекти като строги finitists : например, класически finitist ще позволи изявления като "всяко естествено число има един наследник "и ще приеме смислеността на безкрайни серии по смисъла на граници на крайните частични суми, а строга finitist не би. В исторически план писмената история на математиката по този начин е била класически финитистка, докато Кантор създава йерархията на безкрайните кардинали в края на 19 век

Възгледи относно безкрайните математически обекти [ редактиране ]

Леополд Кронекер остава твърд противник на теорията на множествата на Кантор: ^[1]

Бог създаде целите числа; всичко останало е дело на човека. ^[2]

Рубен Гудщайн беше друг привърженик на финитизма. Част от работата му включваше изграждането и анализа на финистичните фондации.

Въпреки че той отрича, голяма част от написаното от Лудвиг Витгенщайн по математика има силен афинитет с финитизма. ^[3]

Ако финитистите са в контраст с трансфинитистите (привърженици на например йерархията на Георг Кантор на безкрайностите), то и Аристотел може да бъде характеризиран като строг финитист. Аристотел особено популяризирал потенциалната безкрайност като среден вариант между строг финитизъм и действителна безкрайност (последният е актуализация на нещо безкрайно естествено, за разлика от кантористката действителна безкрайност, състояща се от безкрайните кардинални и порядъчни числа, които нямат какво да направете с нещата в природата):

Но от друга страна да предположим, че безкрайността не съществува по никакъв начин, води очевидно до много невъзможни последици: ще има начало и край на времето, величина няма да се дели на величини, числото няма да е безкрайно. Ако тогава, с оглед на горните съображения, не се вижда нито една алтернатива, трябва да бъде извикан арбитър.

-  Аристотел, Физика, книга 3, глава 6

Други свързани философии на математиката [ редактиране ]

Ултрафинитизмът (известен още като ултраинтуционизъм ) има дори по-консервативно отношение към математическите обекти от финитизма и има възражения срещу съществуването на ограничени математически обекти, когато те са твърде големи.

Към края на 20 век Джон Пен Мейбъри разработва система от финална математика, която той нарича "Евклидова аритметика". Най-яркият принцип на неговата система е пълно и строго отхвърляне на специалния основополагащ статус, който обикновено се придава на итеративни процеси, включително по-специално изграждането на естествените числа чрез итерация "+1". Следователно Мейбъри е остро противно на онези, които биха искали да приравнят финалната математика с арифметиката на Пеано или с някой от нейните фрагменти, като например примитивна рекурсивна аритметика 

Мнението ми е, че понятието "безкрайно" е успешен термин за обяснение на света. Част от математиците смятат, че използването му е непотребно, защото проблемът с безкрайното може да се обясни. Съгласявам се с тях, но предполагам, че това изясняване ще разширява пространството на обясненото, като ще изникват други проблеми, които отново ще налагат термина за безкрайно.

Преди 1 минута, scaner said:

Ако пак не се използва обща терминология, пак същото ще се получи. Нещо като изследване, кой от какви предразсъдъци се управлява без да мисли...

Предразсъдъците определят гледната точка. Те са цвета на личността и на възгледите. По- добре човек с предразсъдъци, отколкото стерилен. (тъй си мисля сега, де  )

Преди 1 минута, scaner said:

То нямаше да го има и този тъп спор де

Подготвям се за другата тема- Вечността

Преди 24 минути, gmladenov said:

Работата е там, че 4/3 не е число, а израз.

Предполагам, че статията в уикипедия се основава на учебниците. Вторият цитат е от Уики. англ.

Цитирай

Дроби са числа, които представят части от една цяла единица. Всяко рационално число може да се представи във вид на обикновена, на крайна периодична или на безкрайна периодична дроб. Безкрайните непериодични дроби представляват ирационалните числа.

Цитирай

A common fraction is a numeral which represents a rational number.

Ако ползваме една терминология (език) ще се разбираме по- добре

Преди 38 минути, gmladenov said:

Кретенчо, числото 1.33 има точка на числовата ос ... но това е само приближение на съотношението 4/3.
Същото се отнася за 1.333, 1.3333 и т.н..

А защо непременно десетична числова ос? И защо като десетична дроб? 

(4/3)*3=точно 4

1.33*3=3.99

защо ви дразни съществуването на число като обикновена дроб, не разбирам.

Преди 46 минути, scaner said:

Числото 4/3 заема една единствена точка от тази ос,

Подкрепям. Не виждам и смисъл да се дели 4 на 3. Числото е точно 4/3 и с него могат да се извършват всякакви действия, при които отново се получават точни числа. Прим. *3.

ОБАЧЕ: критиката в дискусиите не променя, а ЗАТВЪРЖДАВА СОБСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ, освен ако критикуващият е авторитет или шеф  .  

Преди 1 час, laplandetza said:

имат Безкрайност в своята Неопределеност

Можем да отнесем това и към "безкрайността". Тя е такава, защото е неопределена. С определянето на част от нея, тази част, не е вече в безкрайността.

ОК? 

Преди 1 минута, laplandetza said:

Обяснихме, трябва да отбележите , темата е <философска> и тук има свобода да говорим каквото <виждаме> и мислим,  не сме ограничени от никакви пеавила, теории и клонове на наука, не сме ограничени от математика.

Съгласен.

Наистина, като чета Диалозите на Платон, участниците изказват мнения по темата от съвсем различни гледни точки и това доставя удоволствие на околните.

За съжаление, различното е, че там има виночерпци, което не може да се предложи във виртуала. Имайте се за почерпени.  и   

Преди 11 минути, Skubi said:

Накратко с 3 думи.

Кой печели от смърта на Левски?

Няма проблем да обсъдим смъртта на Левски, но моля, в друга тема. Виждате, че е трудно да се задържи внимание и в една посока- за безкрайното.

В този или друг клуб, като участник имате право и възможност да създавате теми. Моля, възползвайте се.

Преди 2 часа, scaner said:

Знаеш ли какво би казал Левски, ако беше сега на мое място?

"Този форум тесен за мойта душа е..."

Ама Левски е оставил умуването за да прави революция. Ако е искал да умува, кое да е правилното място?

Преди 37 минути, Малоум 2 said:

Въпрос към професор преподавател-математика: "Имахте един изключителен ученик по математика - какво стана с него?" "Ами, нямаше достатъчно въображение за математиката и стана поет."

Дали пък не "Нямаше нямаше достатъчно въображение за математика  и упоритост за труд и стана теолог" 

Идеята за безкрая май идва от тия, дето все разбират от всичко, но не могат да го обяснят- не им стига въображение и труд.

.

Безкрайното в математиката е само дял. Като философски клуб, има върху какво да се философства още.