новорегистриран2

Къде ги етническите руснаци сред управляващите в Москва?

Това са бкп/дс "бизнесмени". След като взимащите решенията у нас смениха банкянската мутра, идва ред и за смяна на икономическия модел у нас. Комсомилските секретари-олигарси, дс агентурата и мутрите свършиха своята работа и е време да останат в историята. Не всички са глупаци и се досещат за какво иде реч, затова си мълчат и се съобразяват с новите реалности. Някои направо кешират и си гледат старините или се опитват да правят бизнес по нормален начин. Остават само по-тъпите и по-арогантните, обвързани с банкянеца, които наистина са повярвали, че те са тези, които движат нещата в България. Явно те са решили да протестират. Хубаво, нека протестират, тъкмо ще се видят, че са няколко човека. А, ако реално станат заплаха за плановете на господарите си, не трябва да пропускат съдбата на редица руски олигарси и висши чиновници.

Chinese Yuan Plummets As Exports Slide, Premier Warns Of "Complicated And Grave" Jobs Situation More than a month ago, we wrote why with the yen at risk of an "Explosive" downward spiral - which has since been confirmed - we explained why China may soon devalue the yuan, and a few weeks later when this latest prediction was again promptly confirmed, we wrote "Whispers Of Yuan Devaluation After Biggest Weekly Plunge Since 2015." Fast forward to Monday, when China's Onshore yuan’s selloff has accelerated to levels which until recently most "experts" FX strategists (with a few exceptions) said were impossible, and after breaking 6.7 per dollar for the first time since 2020 the yuan tumbled as low as 6.7766, as Chinese exports grew at their slowest pace in nearly two years and amid the absence of support from state banks. In the onshore market, the USDCNY rose as much as 1% to 6.7321, the highest since November 2020. Export growth in April slowed to 3.9% in dollar terms from a year earlier, compared to an increase in March of 14.7%, while imports were flat Y/Y. That’s the weakest pace since June 2020 but faster than the median estimate of a 2.7% gain in a Bloomberg survey of economists. Despite demand from some exporters, it was not enough to stop yuan from weakening, according to three traders who spoke to Bloomberg; they also added that the lack of notable dollar selling from state-owned banks also weighed on sentiment. That said, Beijing appears to be a bit unhappy with the latest sprint lower in the yuan, and on Monday the PBOC set the yuan’s reference rate at 6.6899 per dollar, stronger versus the median estimate of 6.6938 in a Bloomberg survey with traders and analysts. This marked the fifth straight session that the yuan fixing was set at stronger-than-expected levels. “Investors continue to re-appraise the prospects for China’s economy and asset markets,” strategists including Chris Turner at ING Bank wrote in a note. “With industrial metals taking another leg lower, it still seems too early to call the low in the yuan.” Meanwhile, the CFETS RMB Index, the official index of yuan versus trading partner currencies, fell 0.8% to 102.39 last week, lowest since January 14: “Considering the recent sharp decline in the CFETS RMB Index, China’s central bank is expected to step up efforts to further stabilize market expectations if necessary in the foreseeable future, including verbal guidance, state-owned banks’ dollar selloff and a few consecutive lower-than-expected USD/CNY fixings,” Qi Gao, strategist at Scotiabank, wrote in a note. Finally, adding to the weakness, over the weekend, China's outgoing Premier Li Keqiang warned of a “complicated and grave” employment situation as Beijing and Shanghai tightened curbs on residents in a bid to contain Covid outbreaks in the country’s most important cities, sparking renewed fears of a Chinese hard landing, one which is self-induced. Li instructed all government departments and regions to prioritize measures aimed at helping businesses retain jobs and weather the current difficulties, according to a late Saturday statement, which cited the premier’s comments in a nationwide teleconference on employment. “Stabilizing employment matters to people’s livelihoods, it is also a key support for the economy to operate within a reasonable range,” Li said, urging businesses to resume production with Covid-fighting measures in place, while reiterating the government’s policy to promote the healthy development of internet platform companies to support employment. The premier’s warning on employment came after the nation’s surveyed jobless rate climbed to 5.8% in March, the highest since May 2020. Bloomberg adds that high-frequency indicators tracking jobs suggest a further deterioration in the labor market in April. The growing Chinese gloom follows last week's warning by top leaders against attempts to question the country’s Covid Zero strategy as newly released data for April showed the lockdown-dependent approach taking a heavy toll on the economy. The rolling out of even more intense restrictions over the weekend in Shanghai and Beijing adds further to the challenges facing policymakers seeking to shore up growth. And since it is sticking with Covid Zero, China reported a new 4,384 Covid-19 cases for May 7. Shanghai, which has been under some form of lockdown for weeks, recorded 3,975 new infections, down from 4,000-plus daily infections earlier. Beijing logged 62 new cases as authorities in the capital scramble to contain a wider spread. Both Shanghai and Beijing increased restrictions on their residents Sunday to achieve the Covid Zero goal, with authorities in the financial hub stepping up efforts to quarantine close contacts of people testing positive for the virus. People living in the same building of confirmed cases now also risk being transported to designated quarantine facilities, according to local residents and widely circulated social media posts about the subject. Previously, only people living in the same apartment or the same floor of positive cases would likely be considered close contacts and put under central quarantine. Both Shanghai and Beijing increased restrictions on their residents Sunday to achieve the Covid Zero goal, with authorities in the financial hub stepping up efforts to quarantine close contacts of people testing positive for the virus. People living in the same building of confirmed cases now also risk being transported to designated quarantine facilities, according to local residents and widely circulated social media posts about the subject. Previously, only people living in the same apartment or the same floor of positive cases would likely be considered close contacts and put under central quarantine. Top Shanghai officials including party secretary Li Qiang have vowed repeatedly to “win the war” against the outbreak and hit the goal of achieving zero community spread in the city of 25 million residents as soon as possible. Of the nearly 4,000 cases reported for Shanghai Saturday, 11 were still found outside quarantine areas. In Beijing, authorities on Sunday required all residents in its eastern district of Chaoyang -- home to embassies and offices of multinationals including Apple Inc. and Alibaba Group Holding Ltd. -- to start working from home. This followed an order to shut down some businesses providing non-essential services such as gyms and movie theaters in the district to minimize infections. And while China's economy is set to continue slowing further, its monetary policy diverging from the US for the foreseeable future, the question everyone should be asking - as Albert Edwards first correctly hinted two weeks ago - is how long can US and Chinese policies diverge before something breaks? ----- Зависимите от Китай икономики страдат. https://www.xe.com/currencycharts/?from=USD&to=KRW&view=1W

Рублофилията се е активизирала. Комсомолски секретари-олигарси, агенти на ДС и мутри в синхрон ще протестират. Няма такива карикатури... https://www.24chasa.bg/novini/article/11559007

Prepare For More Chinese Capital Controls As Exodus Worsens Strict capital controls made it impossible for several European companies to send dividends abroad and a Japanese beverage maker could not get paid due to “tougher restrictions on cross-border wire transactions.” This is not Russia in 2022, but China in late 2016 and early 2017, when the yuan plunged toward 7 per dollar. Those types of curbs could soon be brought back as part of Beijing’s arsenal to manage currency depreciation, especially in a context similar to 2016-17: Once again, the Fed hikes and capital flees. Besides the headline exchange rate, how much and how quickly money can leave China will become equally, if not more, important. Global portfolio managers, foreign businesses and the local rich are either leaving China or bringing much less capital onshore. The nation suffered an unprecedented outflow from bond and stock investors in March and net selling continued into April, according to estimates from the International Institute of Finance. Total capital outflows, including errors and omissions, may surge to about $300b this year from $129b in 2021, IIF said in a report last week. While that figure is well below $725b, IIF’s estimate for 2016, Beijing’s options for combating it are much narrower this time around. Trade wars, Covid and supply-chain disruptions were not on the minds of foreign executives back then. In 2022, however, 52% of 121 companies polled by the American Chamber of Commerce in China have either cut or delayed investments. With only 1% planning to increase local investment, authorities have a daunting task to boost foreign direct investment as long as China sticks to its Covid Zero strategy. Anecdotal evidence suggests the local rich are also on the run. In Singapore, BNP Paribas’ Southeast Asia assets are growing in “single digits” whereas Greater China assets are in “high double digits,” according to Arnaud Tellier, Asia Pacific CEO of the French bank’s wealth management arm. CNBC reported that inquiries at an accounting firm in the city state about setting up family offices have doubled over the past 12 months, mostly from Chinese residents or emigrants. Between 2014 and 2016, China’s FX reserves fell by almost $1 trillion as the onshore yuan lost more than 11% versus the dollar. With reserves barely above $3.1 trillion as of April, Beijing can not afford to draw down its dollar stash in a similar way. Raising interest rates is also out of the question given the dire economic situation. As my colleague Ye Xie pointed out, the PBOC still has plenty of other tools to cushion any yuan free fall. And Russia’s experience with the ruble should give policy makers more confidence to dust off their playbook for capital controls. Back in 2016, regulators suggested to Deutsche Bank that it remit proceeds from a $3.9 billion stake sale in batches rather than in one go. More companies may soon have to face the same predicament.

Именно! Светът е твърде зависим от Китай! Но и Китай е зависим от света! Достатъчно е да видим, че почти никой не говори вече за търговска война между Вашингтон и Пекин, а точно обратното. Американците хвалят китайците колко са съобразителни със санкциите срещу Русия. Междувременно Мъск похвали екипа на Тесла работещ в гигафабриката в Китай заради преизпълнената производствена квота, а китайските производители са доволни, че американските им клиенти продължават да поръчват джаджи за метавселената. Европейците също са тръгнали да се качат на китайския кораб. Само руснаците нещо се опитват да шават.

Що се вкарваш във филми?! Да ни гледат както си искат! Честно казано, комплексари има по цял свят, специално западняците не са много обичани из бившите си колонии, което ги прави по-голямата част от света. Докато ние и руснаците сме приемани като нормални хора.

България е пълна с "евроатлантици" на служба към руснаците. Същите тия предатели успяха да наложат имиджа на България в чужбина и нас като на корумпирана и провалена държава. А властването на банкянската мутра беше кулминацията на всички досегашни усилия на рубладжиите. След като взе да залязва и да проявява опити за независимост от господарите си, бе заменен с един друг "генерал". Та така и с разните НПО-та пълни с номенклатурни чеда. Цялата борба на местните рубладжии е да удържат властта докато някой ден руснаците наберат достатъчно сила и да станат изгодни за рубладжиите ни. А цената... цената я плаща цялото ни племе, ежедневно...

Бъдещето на руския свят... от Буча...

Да, напълно съм съгласен с написаното от вас. Германия играе важна роля в икономиката на България и може да се каже, че донякъде сме в тяхната икономическа зона на влияние, вкл. съдейки по доскорошното влияние в българската политика. Може би, единствено заради македонския въпрос отношенията ни се поизостриха, но това е да друга тема.

Вице-премьер правительства Крыма Мурадов заявил, что освобожденные территории Украины должны войти в состав России как отдельный регион. Ранее высказывались мнения о необходимости присоединения освобожденных территорий к Крыму и создания Таврической губернии или же расширенного Крымского Федерального Округа.

При толкова налична информация в наши дни, една част от племето продължава все така да си го влече към Москва. Става въпрос предимно за хора, които са на възраст 45+. Напоследък ми направи впечатление каква е демографията на средностатистическия войнствен русофил у нас - мъже на по 50+. Това е поколението, което е израсло през 70-те и 80-те и загуби най-много от прехода, както материално, така и времево. На тия хора най-активните години минаха от криза в криза и е естествено да тъгуват/жадуват за отминалото време и какво то би могло да бъде, ако не се беше случила премяната на номенклатурата в капиталисти. Та, това чувство го има из цяла Източна Европа и е естествено, че руската пропаганда от рано започна да го впряга за своя полза. Как реагираха "прозападните" сили у нас? Ми, повечето от лицата, които са "прозападни" са все деца, внуци и правнуци на номенклатурата, дори и да са искрени в прозападните си чувства те не стават за позициите, на които са сложени... Руската пропаганда проектира образа на Русия като силна икономически и военно супер сила, която аха и ще отнесе американците (нищо ново от СССР насам) и ще настане мед и масло по цялата земя. А борците със западнизма ги чакат млади рускини, които аха още малко и ще скочат в обятията на пенсионерите, обитатели на панелните гета из нашата мамковина. Приликите с едни люде от Близкия изток, които ги очакват 72 девственици са твърде големи, за да са случайност. А сносните рускини отдавна са залели пазара за специфични услуги в Западна Европа, Китай, Япония, Южна Корея. Затова за родните русофили има само такива като тетя захарова и баба мутрафонова.

Руснаците дадоха своя принос за инфлацията в Европа. От средата на 2021 започнаха да ограничават доставките за Европа, даже имаше период преди Коледа, в който спряха подаването на газ за Германия. А когато на ЕС му бяха нужни допълнителни количества газ руснаците отказаха да ги продадат и доставят, което доведе до големия ръст в цените в края на миналата година. Естествено, това е премислен ход, за да се удари покупателната способност на жителите на ЕС и да се дестабилизират колкото се може повече държави. Дали ще проработи е друг въпрос. Ако си спомняте, в началото на март започна да се говори за нов модел на икономическо развитие, петрорубла, даже въведоха заплащането на газта да бъде в рубли или ще спрат газта, както се случи с нас. Е, сега им се налага да променят собствените си правила, и то по спешност. Putin tells experts to work on trade payments with allies and 'unfriendly' states May 9 (Reuters) - Russian President Vladimir Putin on Monday ordered the creation of a working group on international payments whose tasks will include figuring out terms for transactions with "unfriendly" states. Putin said in March that Russia, the world's largest natural gas producer, would require countries it deems hostile to pay for fuel in roubles by opening accounts at Gazprombank and making payments in euros or dollars, to be converted into Russian currency. Poland and Bulgaria refused to comply, and Russian energy giant Gazprom cut them off last month. The Kremlin has said the same will happen to anyone else who rejects the new payment terms. The working group will come up with "an infrastructure for international payments, including in Russian roubles, with trading partners from foreign states and territories that carry out unfriendly actions against Russia," the order said. It will also look into payment terms in roubles and other national currencies with friendly countries - which would include China and India, although they were not named. The group -- which will be led by presidential adviser Maxim Oreshkin and include top officials such as Central Bank Governor Elvira Nabiullina -- is also tasked with finding measures to reduce the risks associated with the freezing of nearly half of Russia's $640 billion of foreign reserves. Western countries have imposed sweeping sanctions against Russia for sending its troops into Ukraine on Feb. 24. Moscow says it is carrying out a "special military operation" aimed at disarming Ukraine and ridding it of what it says are dangerous nationalists. Russia is imposing counter-sanctions and has approved a list of "unfriendly" countries including the United States, Canada, Britain and European Union member states. ----- Напълно съм съгласен с вас! И в подкрепа на написаното поствам следната новина: New Romania terminal will become Europe-China intermodal gateway DP World is going ahead with plans announced last year for a new road-rail intermodal terminal in Aiud, Romania, to be operational in the first half of next year. The terminal will be linked by rail with the Black Sea port of Constanta, which DP World says will create an export route for the central-Romanian region of Transylvania, where some 50% of the country’s industrial GDP originates. In a LinkedIn post, DP World said the north had “traditionally lacked robust infrastructure” and it would connect it with the Black, North and Adriatic seas, “using green electrified rail”. Cosmin Carstea, DP World Romania CEO, said in December the terminal would be “an extension” of the marine terminal and “sit[s] directly on the trainline that links Europe to China via Central Asia”. ----- Ако може и българския елит да стои надалеч от една милитаризирана Германия, защото има историческата тенденция да попада в германския блок. ----- А що се отнася до това защо точно сега Германия обяви програмата си от 100 млрд. евро за превъоръжаване (макар че предвид днешната инфлация, а и инфлацията на военната продукция, скоро няма да ни се струват много), да обърнем внимание на това кои страни попадат в германската зона на влияние: Украйна беше на път да стане най-новия член на германската икономическа империя, но руснаците имат друго мнение по въпроса. А и Москва през миналата година предяви претенции за господство над страните от бившия ОВД, които са и основната съставна част на германската сфера на икономическо влияние/търговска империя. Та е нормално германците да се опитат да защитят инвестициите и влиянието си, градено с десетилетия. От друга страна германците продължават да играят с руснаците срещу британците в Източна Европа. Дали ще е по македонския въпрос, по косовския, босненския или украинския, конфронтацията е налице. Статията е малко стара, но не са много нещата, които са се променили от тогава: Germany's Trade Empire Summary Germany retains an impressive commercial empire in the heart of the European continent, encompassing Austria, Switzerland, Poland, the Czech Republic, Slovakia, Hungary, and Slovenia. France, the Netherlands, Belgium, Denmark, and Romania could be said to fall within this commercial sphere as well, albeit to a lesser extent. Germany, unlike most of these countries, is commercially well-diversified. It not only spreads out its trade throughout its “empire”, but is also deeply engaged with countries outside of it. The Eurozone barely corresponds with Germany's trade sphere. It actually conforms more to the trade spheres of France, Italy, Spain, the Netherlands, Belgium, and even non-Eurozone Britain than to Germany's. Investor takeaway: it may be best to invest in non-Eurozone European countries on the outer edge of or beyond Germany's trade empire, like Sweden, Britain, Bulgaria, Romania, Turkey, and Morocco. The age of formal European empires may be over, but that does not mean that nations no longer possess meaningful spheres of influence. Germany in particular retains an impressive trading empire in the heart of the European continent. This "empire" exists in spite of the fact that Germany's economy accounts for less than 20% of Europe's overall economic output. It encompasses Austria, Switzerland, Poland, Romania, the Czech Republic, Slovakia, Hungary, and Slovenia, forming a geographically contiguous region with a population of 185 million and an economic output of about $5.5 trillion. France, the Netherlands, Belgium, and Denmark could be said to fall within this sphere as well, albeit to a lesser extent, adding to it another 100 million people with an economic output of $4 trillion. To put these numbers into context, the United States has a population of 315 million, and China has an economic output (at least officially) of $9.2 trillion. (image created by author) The statistics behind this trading sphere are rather impressive, considering that most of the countries within it only began trading seriously with Germany during the last two decades, following the end of the Cold War. The Central and Eastern European countries within the sphere rely on Germany for an average of 28 percent of their trade. These numbers may not be as high as, for instance, the 75-80 percent of Canadian and Mexican exports that go to the United States, but they are substantial nonetheless. By comparison, Germany accounts for only 12 percent of Britain's trade. (source: MIT's Observatory of Economic Complexity; compiled by author) None of the countries within Germany's trade sphere have any other economy they depend nearly so much on. By comparison, their largest trade partners apart from Germany account for an average of just 9 percent of their overall trade, respectively. Most of the countries in Central and Eastern Europe also trade a considerable amount with one another, such that when you look at their trade with countries that are not a part of the German trading sphere, it generally accounts for only around 40 - 50 percent of their total. This is a lot of economic exposure for these countries to have to a single German-oriented bloc of nations. In France, Belgium, the Netherlands, and Denmark, the countries located in between Germany and the Atlantic Ocean, the numbers are somewhat less decisive. France sends 17 percent of its exports to Germany and receives 20 percent of its imports from Germany. Germany accounts for about 17 percent of the Netherlands', Belgium's, and Denmark's trade, with the Netherlands particularly dependent on exporting to Germany and Denmark particularly dependent on importing from Germany. In addition, these countries trade a lot with one another, so that their exposure to Germany`s commercial sphere as a whole is equal to roughly 35 - 45 percent of their trade. Of course, not all states depend equally on trade for their economic activity (see graph below). Exports, for example, account for 75-95 percent of the GDPs of the Netherlands, Belgium, the Czech Republic, Hungary, Slovakia, and Slovenia, but just 25-35 of the GDPs of France, Romania, and all of the major European economies outside of Germany's trade sphere (namely Britain, Italy, Spain, Russia, and Turkey). This makes countries like the Czech Republic and Slovakia particularly dependent on trade with Germany, and countries like Romania and France much less so. (source: the World Bank; compiled by author) Unlike any of the countries within its trade sphere, Germany is well-diversified in its import and export patterns. It not only spreads out its trade throughout its "empire", but also engages significantly with many different countries outside of it, such as Italy, Britain, Spain, Russia, China, and the United States. Germany's only real trade dependence - without getting into specific industries, such as natural gas production, where it receives a large share of its imports from Russia - is receiving 14 percent of its imports from the Netherlands. However, this same trade accounts for 23 percent of the Netherlands' exports, and the Netherlands is one of the most export-dependent countries in the world, so in general the Dutch cannot easily threaten to raise the prices of the products they sell to Germany. (source: The Observatory of Economic Complexity; compiled by author) Although they need to be taken with a very large grain of salt, these trade statistics reveal a pattern that is much too large to ignore. One thing that stands out - glaringly, given the current political debates in Europe - is that this trading group barely corresponds with the European monetary zone. Poland, Switzerland, the Czech Republic, Hungary, Denmark, and Romania are all in Germany's trade sphere, yet use their own national currencies instead of the Euro. On the other hand, a number of economies located outside of the trading sphere, such as Spain, Italy, Finland, Greece, Ireland, Portugal, and Estonia, do use the Euro as their currency. Countries that use the Euro: (the graph above is a few years old: Latvia and Lithuania should now be highlighted too) Trade with Germany: (for reasons stated earlier, Romania arguably does not belong within the purple area this map places it in) This disconnect is for the most part a legacy of the Cold War, as the precursors of the Eurozone were built at a time when Russia still dominated Eastern Europe. Now that Eastern Europe is sovereign and commercially integrated with Germany and Austria, however, the shape of the Eurozone seems to make little sense. It actually conforms more to the trade spheres of France, Italy, Spain, the Netherlands, and Belgium than it does to Germany's. France, for example, relies on Spain and Italy for more than twice the share of its trade that Germany does, and on Poland, Hungary, and the Czech Republic for three times less than Germany does. Even Britain, which still uses the pound, conducts almost 10% more of its share of trade with Eurozone countries than Germany does. One of the results of this disconnect is that even though Germany has the largest current account surplus in the world (ahead of China, and well over double that of third-placed Saudi Arabia) it actually buys slightly more from the countries within its trade sphere than it sells back to them. This is partly because the Netherlands and Switzerland have incredibly large trade surpluses relative to the size of their GDP's - much higher than Germany does, even - but it is also because Germany's largest trade surpluses tend to be with countries which, unlike Eastern Europe, have relatively high wages and strong currencies, such as the United States, Denmark, and Eurozone countries like Italy and Spain. Another thing these statistics show is that while German influence is pronounced in all of the countries within its trade sphere, it is decisive in none of them. Apart from Austria, a German-speaking state, no country relies on Germany for more than 40 percent of their overall trade, and most less than 30 percent. In contrast, if all of these countries were to band together, Germany would be dependent on them for approximately 45 percent of its trade, and more than 20 percent of its trade even if you exclude France, the Netherlands, Belgium, and Denmark. In other words, Germany is dependent upon these countries as a group, just not (with the possible exceptions of France and the Netherlands) on any of them individually. As such, for these states to exert any meaningful leverage over Germany, they would have to cooperate closely with one another. Within Eastern Europe, the only country that could potentially provide enough leadership to promote such cooperation is Poland. Poland is by far the biggest of the Eastern European countries in the grouping of states that are heavily dependent on German trade. Poland's GDP, at around 515 billion a year, is not much smaller than the combined GDP's of Romania, Hungary, the Czech Republic, Slovakia, and Slovenia. Its population of 39 million is similarly close to these countries' combined population of 49 million. Poland also relies on exports in general for around half the share of its GDP that the Czech Republic, Hungary, and Slovakia do, making it much less dependent on Germany. And Poland is also slightly more diversified in its trading partners than the Czech Republic or Hungary are. For example, only 27% of Poland's trade is with Germany and Austria, whereas Hungary and the Czech Republic conduct 30-35% of their trade with Germany and Austria. It will, however, be difficult for Poland to exercise leadership in Eastern Europe, not only because of its trade dependence on Germany, but also because of its distraction with Russia to its east. Even though Poland's economy grew an estimated 2.5 times faster than Germany's and twice as fast as Russia's last year, its GDP is still almost seven times smaller than Germany's and four times smaller than Russia's. Poland's population is less than half the size of Germany's and almost five times smaller than Russia's. Russia is also Poland's main trade partners, and supplies Poland with much of its oil and gas. As has often been the case in the past, therefore, the question of Poland's relationship vis-à-vis the Germans and Russians is of critical importance to the political trajectory of Europe as a whole. How much will Poland's economy grow in the years ahead? How much leadership will it be able to provide in Eastern Europe? How much support will Poland receive from countries that may want to turn it into a regional counterweight to Germany and Russia - countries, for example, like the United States, Britain, France, or even Sweden? Among other things, the answers to these questions could help determine whether or not Germany can keep hold of its relatively newfound commercial empire. Investor Takeaway As has often been the case throughout its history, Europe is politically off-balance. The strength of Germany and Germany's closest commercial and/or cultural partners (Austria, Switzerland, the Netherlands, the Czech Republic, etc.) is enormous, and yet it is not nearly enormous enough to guarantee the political unity of the continent as a whole. Not only are there major European powers which are for the most part outside of Germany's commercial sphere, such as Britain and Russia (and, off in the background, the United States), but even countries within Germany's commercial sphere, such as France and Poland, may oppose some of the decisions the Germans will choose to make. Moreover, the European monetary union in no way corresponds to the German commercial sphere, as it includes economies that are relatively peripheral to Germany's trade, like Greece, Portugal, Ireland, Malta, Cyprus, southern Italy, and southern Spain, yet does not include Eastern Europe (apart from Slovakia and the Baltics) or Switzerland, both of which are central to German trade. Nor does the Eurozone include Sweden, Norway, or Britain, Germanic countries which also have significant direct (or indirect, often by way of the Netherlands, Belgium, or Denmark) commercial connections with Germany. Finally, geopolitically, the German (or Germanic) countries of Austria, Switzerland, and Sweden - each of which is among Europe's ten largest economies - have chosen not to become NATO members, unlike nearly all of the other countries in Europe. Switzerland, the 20th largest economy in the world, has not even joined the EU. And complex geopolitical triangles have been emerging (or reemerging) between Germany, Greece, and Turkey - which have intense ongoing disputes over territory (Greece and Turkey), financial politics (Germany and Greece), and immigration issues (Germany and Turkey) - as well as between Germany, Russia, and most of the rest of Eastern Europe, most notably Poland. The whole thing seems a mess. This has posed a dilemma to investors, since they want to remain invested in Europe, which after all remains a huge part of the global economy (and which, by the way, may benefit quite a bit from falling prices of oil and other commodities), yet they know it's a mess. By this point, everyone knows that it's a mess. So, what should an investor do? It is obviously very difficult - maybe borderline impossible - to know what the right move is here. One option to think about, however, might be to invest in the European countries that are not in the Eurozone and not deep in the German trade sphere. The countries will perhaps be able to benefit from being part of Europe, while still being able to remain mostly above the fray of European continental politics. If we leave aside the former Soviet Union and former Yugoslavia - which have even worse messes of their own to deal with, probably - there are actually only a few countries that might fit this bill. These are, namely, Britain, Sweden, Norway, Romania, Bulgaria, Turkey, and Morocco. Most of them have country-specific equity-indexed iShares ETFs from BlackRock. Both Morocco and Romania are among the top ten weighted countries within the iShares Frontier 100 ETF. Given Europe's situation, they could be worth a closer look. ----- Бих добавил и Западните Балкани към германската икономическа империя, защото е видно (вкл. по македонския въпрос) колко координирано действат германските икономически сателити при прокарването на интересите на Берлин. От там приказките на разните дойчевелета, че Борисов, Орбан, Вучич, Земан, Квашневски, Дуда и пр. са диктатори са поредна проява на двуличната германска външна политика - защото тези хора дойдоха на власт с германска помощ и се крепят/крепиха на власт с германска помощ и пари. А те, в замяна, са ползвани като параван за прокарване на германските геополитически интереси, особено Орбан.

Точно това си беше част от американската стратегия на пренасочване към Азия и даване на по-голяма свобода на действие на европейските съюзници. Както се оказа, франсетата и италианците попаднаха в положение сходно с руското днес - нямат достатъчно съвременни муниции, нито капацитета да произвеждат достатъчно, за да задоволят нуждите на авиацията си. Американците осигуряват логистиката, даже и за френската мисия в Мали. Толкова за френските възможности.

Ако имаше силно американско присъствие в Европа нямаше да се стигне до 24.02.2022. Какво имаш предвид? По време на европейската интервенция в Либия американците осигуряваха почти цялата логистика.

Отдавна е в американския отбор. Анализът е публикуван на 5 май. А по въпроса за САЩ... в анализа става въпрос за Средиземноморието, което е регион от първостепенна важност за Франция, не за Европа. Но щом французите са усетили, че американското присъствие спада, значи има нещо. Същото може да се отнася и до предложението на Макрон - Франция има твърде много и твърде силни съперници в Средиземноморието, за да може сама да им се противопостави, а да не забравяме и серията от геополитически загуби, които французите претърпяха в Африка от руснаците и турците. ----- За американската политика: https://gazette.com/news/us-world/biden-urged-to-strike-better-balance-between-asia-and-europe-to-counter-threats/article_8540ab64-caf6-59cc-bd0d-be320c342673.html

Вселенска патријаршија: Да, за признавање на Охридска архиепископија, не за македонска Вчерашното признавање на Охридската архиепископија од страна на Вселенската патријаршија всушност е одлука за тоа дека македонската црква е канонска и валидна во сеправославниот свет, а тоа значи дека не е повеќе расколничка црква. Но, на признавањето на автокефалноста, на добивање на томосот, ќе треба да се почека на одлуката на Српската православна црква. Руската црква веќе се изјасни дека ги признава само канонските права на СПЦ во Македонија. Се чека на мислењето на Бугарската православна црква на оваа одлука од Цариград. Во својата одлука, Светиот синод на Вселенската патријаршија вели дека црквата на Србија треба да ги реши административните прашања меѓу неа и црквата во Северна Македонија. Тоа јасно покажува дека го исклучува терминот „македонски“ и кој било друг дериват на зборот „Македонија“, а името на црквата го признава како „Охрид“, пишува Ортодокстајмс, гласило на православниот свет кое се издава во Грција. Ова всушност значи дека Вселенската патријаршија го признава името Охридска архиепископија и правото на македонските свештени лица рамноправно да сослужуваат во православното семејство. Во одлуката e истакнато тоа дека се признава името Охридска архиепископија, имајќи ја на ум како област на нејзината јурисдикција, владението во границите на државата Северна Македонија. За МПЦ ова значи дека Вселенската патријаршија го признава 1.100 годишниот историски континуитет на Охридската архиепископија. Но, ова се разбира нема да ѝ се допадне на Бугарската православна црква која исто така смета дека го влече континуитетот на Охридската архиепископија. Затоа ќе биде интересно да се следат реакциите на БПЦ, на одговорот на СПЦ на дадената задача од Цариград да го реши прашањето со автокефалноста на МПЦ-ОА.Со оваа одлука на Вселенската патријаршија се остава на српската црква да ги уреди „управните прашања што ги има помеѓу неа и црквата во Северна Македонија, секако во рамките на светоканонскиот чин и црковното предание“.Ова всушност значи еден вид на пови до СПЦ активно да се вклучи во процесот на издавање на томосот,односно да ја признаеавтокефалноста на МПЦ-ОА. Пред две недели, далеку од јавноста, во Ниш веќе се одржала заедничка средба меѓу високи претставници на СПЦ и МПЦ-ОА. Тоа значи дека дијалогот меѓу двете цркви е повторно обновен. Од реакцијата на СПЦ на вчерашната одлука на Вселенската патријаршија ќе се види дали враќањето на комуникацијата меѓу двете цркви всушност била во координација со Цариград или не. Ако одговорот на СПЦ биде негативен, како и оној на РПЦ, тогаш на потег повторно ќе биде Вселенската патријаршија која ќе треба да го додели томосот за автокефалност на Охридската архиепископија, како што тоа веќе и го направи во случајот со Украинската црква, наспроти спротивставувањето на Руската православна црква. Синодот на Македонската православна црква – Охридска архиепископија уште во април 2018 година испрати молба за апелација до Вселенската патријаршија, која е единствената на сеправославно ниво што има историски и канонски права да прифаќа апелација и да доделува автокефалност. По молбата, Вселенската патријаршија одлучи да се заземе за прашањето и да ги преземе потребните чекори. Цариград се вмеша во јурисдикцијата на СПЦ, коментира српски верски аналитичар Српскиот експерт за верски прашања Јован Јањиќ смета дека Македонската православна црква не е признаена од Вселенската туку од Цариградската партријаршија која пак е само прва по ранг меѓу православните цркви и дека практично се вмешала во јурисдикцијата на Српската православна црква. Српскиот експертот за верски прашања д-р Јован Јањиќ по повод соопштението на Вслеленската патријаршија, како што пренесува Танјуг, „укажува дека таканаречената Maкедонска православна црква не е признаена од 'Вселенската патријаршија', туку од Цариградската патријаршија, која е само прва по ранг меѓу сите помесни православни црвки во светот“. Во изјавата за српската новинска агенција Јањиќ нагласува дека со својата одлука Цариградската патријаршија се вмешала во јурисдикцијата на Српската православна црква со оглед на тоа што таа не ѝ е мајка црква на Охридската архиепископија, поради што, смета Јањиќ, не може да ѝ даде автономија или автокефалност. САС на МПЦ – ОА: По препорака на Цариградската патријаршија ги продолжуваме разговорите со СПЦ за конечниот статус Светиот архијерејски синод (САС) на Македонската православна црква – Охридска архиепископија изразува најсрдечна благодарност до вселенскиот патријарх Вартоломеј за синодалниот акт за канонско и евхаристиско единство на ерархијата на МПЦ-ОА со еклисиолошкото име со кое се потврдува вековниот црковен континуитет и најави продолжување на разговорите со СПЦ до уредувањето на конечниот статус на македонската црква, се вели во официјалното соопштение. САС на МПЦ-ОА на денешната вонредна седница, расправал за актуелните настани што се однесуваат на воспоставувањето на евхаристиската заедница на ерархијата, клирот и народот на МПЦ – ОА со православните помесни цркви, како и за конечниот автокефален статус на нашата црква, соопшти канцеларијата на САС на МПЦ – ОА. „САС на МПЦ – ОА изразува најсрдечна благодарност на Неговата Сесветост Вселенскиот Патријарх г. г. Вартоломеј за Патријаршискиот и Синодален акт за канонско и евхаристиско единство на нашата ерархија, при што, прифаќањето е со еклисиолошкото име со што се обезбедува вековниот црковен континуитет. Истовремено ја известуваме јавноста дека продолжуваат разговорите со Српската православна црква до уредувањето на конечниот статус на нашата Црква, како и по препорака на Цариградската патријаршија, која во рамките на светоканонскиот чин и црковно предание треба да се уредат управните прашања помеѓу двете цркви“, се неведува во соопштението по вонредната синодска седница. Синодот на МПЦ-ОА на оваа седница одлучи да се канонизираат двајца македонски преродбеници олицетворени во личностите на Јоаким Крчоски и Кирил Пејчиновиќ – Лешочки.

Признават ги, ама не съвсем. Трябва първо да се разберат със сърбите. Най-много да се стигне до разделение сред македонистите - сърбомани срещу гръкомани. Гърците имат кеш, докато сърбите имат спомена за Югославия и Москва зад себе си.

Ето го какво пише един от водещите френски мозъчни тръстове: The Mediterranean Rim, a new area of global and regional power rivalry The Mediterranean Rim is no longer a mare nostrum. The United States, the guardian power of the last 70 years, is reorienting itself towards Asia, leaving a geopolitical void that is being filled to a rhythm dictated by the awareness and appetites of the new players. Thus, the VIth Fleet, which served to illustrate the American presence, is now only a shadow of its former self, even if maritime and air support bases remain, such as Rota, Moron, Naples, Aviano, Souda, Incirlik or Izmir. The United States is also maintaining its cooperation with its allies on the southern shore, notably Morocco, Tunisia and Egypt. This arrangement would allow for a rapid increase in power if necessary. It is therefore more the political display of a lesser American interest in the region that gives Washington’s competitors in this area room for manoeuvre. The first of these is of course Russia, which is now present in Tartous and Khmeimim in Syria, permanently deploys submarines, aircraft and frigates in the eastern Mediterranean and displays its ability to deny access. This local leadership has allowed it to be the arbiter of peace in Syria, to be present in Libya with Wagner Group mercenaries and to strengthen its links with Turkey, Algeria and Egypt. China is developing a low-profile policy of commercial infiltration in this region, especially in port infrastructures. Piraeus, which came under its control in 2016, is its main European home port. Beyond these three global players, other regional powers are involved in the regional balance of power. The first of these is undoubtedly Turkey, a revanchist and revisionist power that uses the American disengagement, European weakness, and the dynamics within Islam and neo-Ottoman nationalism to develop its political, military, cultural and economic influence. Very active in the Eastern Mediterranean as it seeks to strengthen its influence in Cyprus and to recover the maximum of gas deposits in the sea, it has been heavily involved in the Syrian and Libyan conflicts; it activates the Muslim Brotherhood networks in the region, with Qatar’s support, to influence the powers that be. In reaction to Turkey’s attempt at regional leadership, Egypt and the United Arab Emirates have moved closer to the Russians in Libya, and the Greeks and Israelis in the Eastern Mediterranean, with some success. For its part, Iran is seeking to secure its access to the Mediterranean through the Shiite militias in Iraq, Syria and Lebanon. We are thus witnessing a form of Middle Easternisation of the Mediterranean. All the rivalries of the Middle East are now to be found in the Mediterranean Rim. Only the European Union, although the main provider of development aid to the southern shore, seems to be absent from this power game. The European countries are acting in an uncoordinated manner, in search of short-term economic gains without a shared strategy despite the French attempt through Med7, which brings together the seven Mediterranean countries that are members of the European Union: France, Italy, Spain, Portugal, Greece, Cyprus and Malta. This multiplication of actors in strong geopolitical competition is not conducive either to long-term stabilisation or to European interests. Europe is gradually losing its foothold in this region, which is nevertheless of strategic importance for its future. ----- Според мен в Средизмено море са се образували два противостоящи блока, което прави ситуацията меко казано сложна. Това са: Франция, Италия, Гърция и Египет срещу Турция, Испания и Алжир. Като Израел, Иран, Германия, Русия и САЩ балансират между едните и другите. Например Германия клони по скоро към Турция и Испания, защото им продава оръжие, докато САЩ си сътрудничат активно с Гърция. Руснаците си партнират с турците и египтяните, а персите нямат особен потенциал, за да са фактор. Интересен случай е Израел. Израелците се конфронтират с турците заради средиземноморските залежи на природен газ, но пък активно купуват подводници от германците.

Мобилизация в России и на Украине. Вопросы реального потенциала сторон • В интернете часто имеет место быть заблуждение, что на Украине 150 тысяч российских и донецко-луганских войск сражается с 600 тысячами украинских сил. При этом мобилизация в России отсутствует, как факт. Строго говоря, это не так. В частности, сравнивается количество только сухопутных "активных штыков" с нашей стороны и общая численность (включая гражданский персонал) - со стороны Украины. • Также необходимо оценить масштабы проведения мобилизации в России и на Украине сегодня, сопоставить реально имеющийся потенциал. Итак: 1. УКРАИНА: К началу СВО её войска насчитывали 209 тысяч человек в составе ВСУ, 102 тысяч - тероборона, до 120-130 тысяч (в сумме) - НГУ, ГПСУ, Специальная связь, специальная служба транспорта и т.д. На круг - 430-440 тысяч человек. Стоит отметить, что данное значение включало в себя гражданский персонал (до 100 тысяч человек). То есть, вообще всех. По апрель 2022 года включительно тремя волнами мобилизации - на 60 тысяч, 60 тысяч и 70 тысяч персон, - оказалось призвано 190 тысяч человек (официально). При этом потери украинских войск на сегодня составляют не менее 40-50 тысяч военнослужащих (убитых, раненых и пленных). Также у них высокий процент дезертирства: не менее 20-30 тысяч человек. То есть, по итогам мобмероприятий в строю у них оказалось до 550 тысяч лиц. Включая, стоит опять-таки повториться, всех. В том числе многочисленный довольно-таки гражданский персонал. Кроме того, с 15 мая предполагается четвертая волна мобилизации, с помощью которых планируется прибрать, по разным данным, ещё от 70 до 100 тысяч невезучих (в сумме мобилизация затронет 260-290 тысяч человек к лету). По итогам будет до 620-650 тысяч человек в строю. Вообще всех. Из них активные штыки (то есть, те, кто непосредственно ведет боевые действия) составят до 150 тысяч человек (25%). В том числе более-менее подготовленные активные штыки в составе слаженных подразделений - 60-70 тысяч человек (10%). Как в России в Гражданскую войну было. Особенно на заключительном этапе, когда из пятимиллионной Красной армии реально воевало 100 тысяч, перебрасываемые с фронта на фронт. Соответственно, высокий процент потерь для них, особенно среди "активных штыков", чреват утратой боеспособности. 2. РОССИЯ (с ЛДНР): Скрытая мобилизация в России началась, по некоторым данным, ещё в начале года. К 30 января оказалось призвано на сборы не менее 85 тысяч резервистов ("партизан"). Сборы резервистов объявлялись также в феврале. Проводился набор контрактников в войска и ЧВК. Начиная с середины апреля, по некоторым данным, осуществлялся набор не менее 60 тысяч человек. Всего оказалось мобилизовано, по определенным оценкам, до 200-250 тысяч человек на сегодня, без ЛДНР (вполне сопоставимо с Украиной). Ваш покорный слуга в свое время предполагал, что для кампании на Украине России расчетно нужно миллион бойцов. Без проведения мобилизации у себя, при условии проведения мобилизации в ЛДНР (которых считаем), с нашей стороны возможно было выставить до 700-800 тысяч человек. Считая вообще всех (как в случае с Украиной - необходима ведь единая методика расчетов). Раскрою тезис. К моменту начала СВО Россия сосредоточила на границах с Украиной 190-200 тысяч человек, по западным оценкам. Включая мобилизованных резервистов. Тылы - тот же гражданский персонал, ибо многое было переведено на аутсортинг, - составляли до 170-200 тысяч человек. Это, похоже, без потенциала ВКС и ВМФ: на круг - ещё 70-80 тысяч человек (без тылов). Росгвардия насчитывала до 60-70 тысяч человек (без тылов), ЛДНР (после мобилизации) - не менее 100 тысяч (вместе с тылами). Плюс пограничные войска ФСБ. На круг все это составляло - вместе с тылами и гражданским персоналом, конечно же, - пресловутые 700-800 тысяч человек. Пусть не смущает данное огромное значение. Количество "активных штыков" среди этих значительных цифровых выражений действительно не превышало 120-150 тысяч человек (половина - ЛДНР). Дополнительная скрытая мобилизация с февраля по май, сопутствующий её рост тылов оказывались способны довести численность сил России и ЛДНР на границе до практически миллиона человек. При этом число "активных штыков" вряд ли выросло заметно: не более 150-200 тысяч человек сегодня. Стоит отметить, что сегодня рост идет по линии наращивания потенциала действующих ОШС (организационно-штатных структур). Предположительно оно может включать в себя следующие последовательные стадии (спасибо https://maximlubyanov.livejournal.com/ за наводку): • Увеличение численности народу в отделениях (с 6-7 до 11-13 человек), ввод четвертого отделения во взводы. Способно привести, с учетом имевшего место быть к началу СВО некомплекта, не менее, чем к удвоению численности "активных штыков" (т.е. на 150 тысяч человек по сравнению с исходными значениями); • Ввод четвертого взвода в роты (с учетом предыдущей стадии, численность рот доводится до 200-250 человек). Способно дать ещё 70-80 тысяч человек (только активных штыков); • Ввод четвертой роты в батальон (рост батальона до 1000 человек), расформирование БТГ (отвод артиллерии и танков обратно в полковое-бригадное-дивизионное подчинение), ввод третьего батальона (имеется в виду, непосредственно действующие силы на ТВД). Способно дать ещё 70-80 тысяч человек. При этом бригады снова становятся бригадами (на 5-6 тысяч персон), дивизии - дивизиями (в зависимости от состава дивизии - 15-25 тысяч человек). С учетом набора гражданского персонала и прочих, видится возможность, после прохождения указанных стадий, нарастить потенциал ВС РФ до 1,5 млн. человек. В том числе 400-500 тысяч - активные штыки. С учетом оцениваемого потенциала по созданию армии Большой Новороссии в полмиллиона человек, видится возможность формирования двухмиллионного наряда сил со стороны России для операций на Украине. Более чем достаточно, с учетом существующего соотношения сил. Правда, с учетом темпов, такое возможно хорошо, если к осени. (с) Илья Топчий https://schneider-krieg.livejournal.com/54331.html - цинк

Било им е трудно да изтрезнеят. Иначе, дреме им на милиардери като Путин, Шойгу, Медведев и пр. за войниците и войната.

Одебеленото е пояснение от журналята, че все още не е призната. Иначе да, решението на гърците е политическо и ще ги скара със сърбите. Явно част от продължаващото боричкане между едните и другите за контрол над фиром.

Претседателот на Владата Димитар Ковачевски објави честиткa по повод одлуката на Вселенската патријаршија со која МПЦ-ОА се прима во евхаристичко заедништво со останатите православни цркви. Оваа одлука на Цариградската патријаршија не значи признавање на автокефалноста на МПЦ, што и натаму ќе зависи од Српската православна црква. Освен тоа, ова е примање во евхаристичко заедништво на Охридкската архиепископија.